—

за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от G. Braun и F.W. Bulst, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, стр. 25).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между BGW Beratungs-Gesellschaft Wirtschaft mbH, по-рано BGW Marketings- & Management-Service GmbH (наричано по-нататък „BGW“) и г‑н Scholz по повод на словната марка „BGW Bundesverband der deutschen Gesundheitswirtschaft“.

3

Член 3 от Директива 2008/95, озаглавен „Основания за отказ или недействителност“, параграф 1, букви б) и в), предвижда:

„1.   Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни:

[…]

[…]“.

4

Член 4 от тази директива, озаглавен „Други основания за отказ или недействителност при конфликти с по-ранни права“, параграф 1, буква б), предвижда:

„1.   Марка не се регистрира, а ако бъде регистрирана, може да се обяви за недействителна:

[…]

5

Член 9, параграф 1 от Закона за марките (Markengesetz) от 25 октомври 1994 г. (BGB1. I стр. 3082; 1995 I p. 156 ; 1996 I стр. 682) гласи следното:

„Регистрацията на марка можа да се отмени

[…]

6

Словната марка „BGW Bundesverband der deutschen Gesundheitswirtschaft“ (наричана по-нататък „по-новата марка“) е вписана на 11 декември 2006 г. в регистъра на Германското патентно ведомство (Deutsches Patent- und Markenamt), под № 306 33835, по-специално за стоки и услуги от класове 16, 35, 41 и 43 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година, със следното описание:

„Клас 16: Печатни произведения;

Клас 35: Реклама; управление на търговски сделки; търговска администрация; канцеларски (административни) услуги; услуги, свързани с бизнес консултации; консултации, свързани с бизнес организация; консултация по бизнес управление; изложения с търговска или рекламна цел; услуги в областта на връзките с обществеността;

Клас 41: Образование; обучение; развлечение, спортна и културна дейност; организиране на изложби с културни или развлекателни цели; осигуряване на условия за отмора; спортни клубове (на немски „Betrieb von Gesundheits-Klubs“); организиране и провеждане на колоквиуми; организиране и провеждане на конференции, конгреси и симпозиуми; осигуряване на спортни съоръжения; отдаване под наем на спортни съоръжения; гимнастически тренировки; семинари и организиране и провеждане на практически семинари, конференции, беседи и курсове; услуги за отмора и почивка; организиране и провеждане на обучение и на допълнително обучение; информационни услуги относно спортна и културна дейност за гости, ползващи медицински спа услуги; консултации в областта на медицински спа услуги;

Клас 43: Ресторантьорски услуги и временно настаняване; резервации и посреднически услуги по настаняване на гости, в частност на гости на медицински спа центрове; домове за възрастни хора; ваканционни лагери“.

7

BGW подава възражение срещу посочената регистрация, основано на германската словна и фигуративна марка № 304 06 837 (наричана по-нататък „по-ранната марка“), както следва:

8

По-ранната марка е регистрирана, считано от 21 юли 2004 г., за стоки и услуги от класове 16, 35 и 41 по смисъла на посочената Ницска спогодба, които отговарят на следното описание:

„Клас 16: Хартия, картон и изделия от хартия и картон, невключени в други класове; печатни произведения; книговезки материални; фотографии; хартиени канцеларски материали; лепила за канцеларски цели и домашна употреба; материали за художници; четки за рисуване; пишещи машини и канцеларско оборудване (с изключение на мебели); учебни материали (с изключение на апарати); пластмасови материали за опаковане (невключени в други класове);

Клас 35: Реклама; управление на търговски сделки; търговска администрация; канцеларски (административни) услуги;

Клас 41: Образование; обучение; развлечение; спортна и културна дейност; публикуване и издаване на вестници, списания и книги; редакция на текстове; организиране на изложби с културни, спортни или развлекателни цели; услуги за филмова продукция; отдаване под наем на кинофилми; отдаване под наем на видеокамери, звукозаписи, радио- и телевизионни приемници; задочно обучение; организиране и провеждане на конференции, конгреси и симпозиуми; онлайн публикуване на електронни книги и периодични издания; радиоразвлечения; семинари и организиране и провеждане на практически семинари; преводачески услуги; образование и обучение; организиране и провеждане на колоквиуми; писане на сценарии; видеозаписни услуги; организиране на състезания“.

9

С решение от 2 октомври 2009 г. Германското патентно ведомство уважава частично възражението на BGW и отменя частично регистрацията на по-новата марка поради наличието на вероятност от объркване между двете конфликтни марки. След жалба, подадена от притежателя на по-новата марка, това решение е отменено с решение от 9 януари 2012 г., с мотива че BGW не е доказало използване на неговата марка, което да му даде възможност да запази придобитите права.

10

BGW подава жалба за отмяна на това решение пред Bundespatentgericht (Федералния патентен съд).

11

Въз основа на представените ѝ от BGW много доказателства тази юрисдикция счита, че е доказано използване на по-ранната марка, което да е в състояние да запази придобитите права — най-малкото по отношение на „печатни произведения“ и услугите „реклама“, „организиране и провеждане на семинари“ и „организиране на състезания“ — тъй като посочените услуги се предоставят главно на предприятия, извършващи дейност в областта на здравеопазването, в частност на оптики и центрове за слухопротезиране. Запитващата юрисдикция приема, че конфликтните марки се отнасят до идентични стоки, а именно печатни произведения, и до услуги, които са отчасти идентични и отчасти сходни.

12

По отношение на сходството на марките запитващата юрисдикция счита, че цялостното впечатление от по-ранната марка е изключително доминирано от буквената поредица „BGW“, като фигуративният съставен елемент на марката само откроява тази буквена поредица във визуално отношение, а във фонетично отношение е лишен от значение. Що се отнася до по-новата марка, запитващата юрисдикция счита, че словосъчетанието „Bundesverband der deutschen Gesundheitswirtschaft“ е описателно и е лишено от отличителен характер доколкото този израз само посочва, че разглежданите стоки и услуги се предоставят от извършващо дейност на федерално равнище обединение от предприятия в областта на здравеопазването, без при това да дава възможност за точно идентифициране на търговския произход на посочените стоки и услуги.

13

Запитващата юрисдикция приема, че доминираща и в цялостното впечатление от по-новата марка също е буквената поредица „BGW“. Във всички случаи Bundespatentgericht (Федералният патентен съд) добавя, че независимо от преценката на посоченото словосъчетание следва да се приеме, че тази буквена поредица има поне самостоятелно отличително положение в рамките на по-новата марка по смисъла на решение Medion (C‑120/04, EU:C:2005:594). При това положение, когато попаднат на по-новата марка на пазара, съответните потребители ще разпознаят по-ранната марка, тъй като единствената разлика е, че съкращението „BGW“, което само по себе си няма собствено значение, този път е пояснено с (описателното) указание „Bundesverband der deutschen Gesundheitswirschaft“.

14

Поради това, цитирайки решение AMS/СХВП — American Medical Systems (AMS Advanced Medical Services) (T‑425/03, EU:T:2007:311), запитващата юрисдикция приема, че що се отнася до стоките и услугите, посочени в точка 11 от настоящото решение, няма съмнение, че между конфликтните марки съществува вероятност от объркване на съответните потребители.

15

Тя обаче счита, че не може да се произнесе в този смисъл с оглед на позицията на Съда в решение Strigl и Securvita (C‑90/11 и C‑91/11, EU:C:2012:147), в което същият приема, че член 3, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2008/95 се прилага по отношение на словна марка, която представлява сбор от описателно словосъчетание и сама по себе си неописателна буквена поредица, когато потребителите възприемат буквената поредица като съкращение на словосъчетанието, тъй като се състои от първите букви на думите в него, и поради това съответната марка, разглеждана като цяло, може да се разбира като съчетание от описателни означения или съкращения, което следователно е лишено от отличителен характер. Освен това запитващата юрисдикция напомня, че в точка 38 от това решение Съдът приема, че буквената поредица, която се състои от първите букви на думите, образуващи словосъчетанието, заема само второстепенно положение спрямо това словосъчетание.

16

Поради това било изключено на компонент от комбинирана марка, в случая на възприеманата като съкращение буквена поредица „BGW“ в по-новата марка, да се признае доминиращ характер или поне самостоятелно отличително положение, когато такъв компонент заема в посочената марка само второстепенно положение.

17

Според Bundespatentgericht (Федералния патентен съд) обстоятелството, че решение Strigl и Securvita (C‑90/11 и C‑91/11, EU:C:2012:147) е постановено във връзка с абсолютни основанията за отказ на регистрация по смисъла на член 3 от Директива 2008/95, не може да обоснове различна преценка в разглеждания в главното производство случай, в който става въпрос за друго основание за отказ по член 4, параграф 1, буква б) от Директивата, доколкото възприемането на марка от страна на потребителите по принцип не може да зависи от това дали става въпрос за основанието за отказ на регистрация по смисъла на член 3 или на член 4 от Директива 2008/95.

18

При тези обстоятелства Bundespatentgericht (Федералният патентен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 да се тълкува в смисъл, че при идентични и сходни стоки и услуги може да се приеме, че съществува вероятност от объркване в съзнанието на потребителите, ако буквена поредица с отличителен характер, която доминира по-ранния средно отличителен словен или фигуративен знак, се използва в по-новия словен знак на трето лице, като към тази буквена поредица се прибавя свързана с нея описателна комбинация от думи, която обяснява буквената поредица като съкращение на описателните думи?“.

19

Със своя въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че при идентични и сходни стоки и услуги може да е налице вероятност от объркване в съзнанието на съответните потребители между по-ранна марка, съставена от буквена поредица с отличителен характер, която доминира тази средно отличителна марка, и по-нова марка, възпроизвеждаща тази буквена поредица, към която е прибавено описателно словосъчетание, съставено от думи, чиито първи букви съответстват на посочената буквена поредица, така че последната се възприема от съответните потребители като съкращение на посоченото словосъчетание.

20

Доколкото запитващата юрисдикция отправя този въпрос с оглед на съмненията, които има относно прилагането на решение Strigl и Securvita (C‑90/11 и C‑91/11, EU:C:2012:147) в рамките на преценката на сходството на конфликтните знаци по главното производство, следва на първо място да се разгледат обхватът и релевантността на това решение.

21

Главните производства, във връзка с които е постановено решение Strigl и Securvita (C‑90/11 и C‑91/11, EU:C:2012:147), се отнасят до две словни марки, едната съставена от знака „Multi Markets Fund MMF“ за обозначаване на инвестиционен фонд, който работи на множество финансови пазари, а другата — от знака „NAI — Der Natur-Aktien-Index“ за обозначаване на борсов индекс, който обединява акциите на дружества с екологична насоченост. Доколкото по тези дела запитващата юрисдикция е приела, че взети поотделно, знаците „MMF“ и „NAI“ нямат описателен характер по смисъла на член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95, тя е поискала от Съда да установи дали основанията за отказ по член 3, параграф 1, буква б) и/или в) от тази директива се прилагат по отношение на словна марка, която представлява сбор от описателно словосъчетание и буквена поредица, която сама по себе си не е описателна, но се състои от първите букви на думите от словосъчетанието.

22

Следователно въпросът, който стои в основата на посочените дела, е бил да се определи дали комбинирана марка, съставена от словосъчетание заедно с неговото съкращение, може да бъда регистрирана с оглед на разпоредбите на член 3, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2008/95, а не да се уточни дали може да съществува вероятност от объркване по смисъла на член 4, параграф 1, буква б) от посочената директива между по-ранна марка, съставена от буквена поредица, и по-нова марка, която възпроизвежда тази буквена поредица заедно със словосъчетание, както в настоящия случай.

23

От една страна, абсолютните основания за отказ на регистрация, предвидени в член 3, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2008/95, и относителните основания за отказ на регистрация, установени в член 4, параграф 1, буква б) от тази директива, имат различна цел и защитават различни интереси.

24

Що се отнася до член 3, параграф 1, буква в) от Директива 2008/95, общият интерес, който тази разпоредба брани, е да се гарантира, че знаците, които описват една или няколко характеристики на стоките или услугите, за които се иска регистрация на марка, ще могат да се използват свободно от всички икономически оператори, предлагащи такива стоки или услуги (решение Strigl и Securvita, C‑90/11 и C‑91/11, EU:C:2012:147, т. 31 и цитираната съдебна практика).

25

Понятието за общ интерес, залегнало в член 3, параграф 1, буква б) от посочената директива, не се разграничава от основната функция на марката, която е да гарантира на потребителя или на крайния потребител какъв е произходът на обозначената с марката стока или услуга, като му позволява без вероятност от объркване да отличи тази стока или услуга от такива с друг произход (вж. решение Eurohypo/СХВП, C‑304/06 P, EU:C:2008:261, т. 56 и цитираната съдебна практика).

26

От своя страна член 4, параграф 1, буква б) от Директивата има за цел да защити индивидуалните интереси на притежателите на по-ранни марки, които са в противоречие със заявения знак, и по този начин гарантира функцията на марката като указание за произход при положение на вероятност от объркване (вж. в този смисъл решение Medion, C‑120/04, EU:C:2005:594, т. 24 и 26 и цитираната съдебна практика).

27

Запитващата юрисдикция основателно отбелязва, че макар възприятието, което съответните потребители имат за даден знак, да не може да зависи от разглежданото основание за отказ на регистрация, все пак гледната точка, от която се разглежда това възприятие, се различава в зависимост от това дали става въпрос за преценката на описателния характер на даден знак или за преценката дали съществува вероятност от объркване.

28

Както посочва генералният адвокат в точка 29 от своето заключение, ако при преценката на описателния характер на даден знак вниманието е съсредоточено върху мисловните процеси, които могат да доведат до установяване на връзки между знака или различните му компоненти и съответните стоки и/или услуги, то при преценката на вероятността от объркване проверката се отнася до процесите на запомняне, разпознаване и припомняне на знака, както и до асоциативните механизми.

29

От друга страна, в точка 32 от решение Strigl и Securvita (C‑90/11 и C‑91/11, EU:C:2012:147) Съдът отбелязва, че трите главни букви във всеки от тези знаци, а именно „MMF“ и съответно „NAI“, представляват първите букви на думите от словосъчетанията, към които са прибавени, и че във всяка от тези хипотези словосъчетанието и буквената поредица неизбежно взаимно се обясняват и подчертават съществуващата помежду им връзка, тъй като всяка буквена поредица е предназначена да подобри възприемането на словосъчетанието от потребителите, като опрости употребата и улесни запаметяването му.

30

В това отношение Съдът пояснява в точки 37 и 38 от същото решение, че ако съответните потребители възприемат разглежданите в главните производства буквени поредици като съкращения на словосъчетанията, до които са поставени, тези поредици не могат да надделеят над сбора от всички елементи на марката като цяло, и то дори когато може да се разглеждат като притежаващи сами по себе си отличителен характер. Напротив, Съдът приема, че такива буквени поредици имат само „второстепенно положение“ спрямо словосъчетанието, към което са приложени.

31

От мотивите на решение Strigl и Securvita (C‑90/11 и C‑91/11, EU:C:2012:147) следва, че съгласно член 3, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2008/95 негодността на знак да бъде регистриран, когато е съставен от свързана със словосъчетание буквена поредица, трябва да се преценява за всеки отделен случай според възприятието, което съответните потребители имат за взаимозависимостта между различните елементи на знака, както и за знака в неговата цялост.

32

Следователно твърдението, посочено в точка 38 от посоченото решение и изтъкнато от запитващата юрисдикция, че буквена поредица, която се състои от първите букви на думите, образуващи словосъчетание, заема само второстепенно положение спрямо последното, трябва да се разбира в този смисъл и не може да се тълкува като общо правило за преценка на второстепенния характер на буквена поредица, която възпроизвежда първата буква на всяка една дума от словосъчетанието, към което е прикрепена.

33

Всъщност за целите на прилагането на основанията за отказ по член 3, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2008/95 това твърдение само уточнява, че буквена поредица, дори и сама по себе си да има отличителен характер, може да придобие описателен характер, когато е включена в комбинирана марка, в която е съчетана с основен описателен израз, за чието съкращение тя ще се възприеме, като това обстоятелство трябва да се установи след преценка за всеки отделен случай.

34

От гореизложеното следва, че с оглед на различния правен контекст на случаите, във връзка с които е постановено решение Strigl и Securvita (C‑90/11 и C‑91/11, EU:C:2012:147), както и с оглед на обхвата на последното, съдържащите се в него констатации не могат да се приложат в случая по главното производство, за да се прецени дали е налице сходство между двете конфликтни марки.

35

На второ място, следва да се припомни съдебната практика, според която общата преценка на вероятността от объркване по отношение на визуалната, звукова или концептуална прилика между конфликтните марки трябва да се основава на създаденото от тях цялостно впечатление, като се имат предвид по-конкретно техните отличителни и доминиращи елементи. Възприемането на марките, което средният потребител има за съответните стоки или услуги, играе решаваща роля в цялостната преценка на тази вероятност от объркване. В това отношение средният потребител обикновено възприема дадена марка като едно цяло и не се впуска в изследване на различните ѝ детайли (решение Bimbo/СХВП, C‑591/12 P, EU:C:2014:305, т. 21 и цитираната съдебна практика).

36

Преценката на сходството между две марки не може да се ограничи до отчитане само на един компонент от комбинирана марка и до сравняването му с друга марка. Напротив, сравнението следва да се осъществява, като всяка от съответните марки се разглежда в нейната цялост (решения СХВП/Shaker, C‑334/05 P, EU:C:2007:333, т. 41 и Aceites del Sur-Coosur/Koipe, C‑498/07 P, EU:C:2009:503, т. 61).

37

Макар цялостното впечатление, което дадена комбинирана марка създава в паметта на съответните потребители, при определени обстоятелства да може да бъде доминирано от един или повече от нейните компоненти, само ако всички други компоненти на марката са незначителни, преценката на сходството би могла да се направи единствено въз основа на доминиращия елемент (решения СХВП/Shaker, C‑334/05 P, EU:C:2007:333, т. 41 и 42, както и Nestlé/СХВП, C‑193/06 P, EU:C:2007:539, т. 42 и 43 и цитираната съдебна практика).

38

В това отношение Съдът уточнява също, че дори общият елемент на конфликтните марки да не може да се разглежда като доминиращ, той трябва да се вземе предвид при преценката на сходството на тези марки, доколкото сам по себе си съставлява по-ранната марка и запазва самостоятелно отличително положение в комбинираната марка. Всъщност в хипотеза, при която общ елемент запазва самостоятелно отличително положение в комбинирания знак, породеното от този знак цялостно впечатление може да накара съответните потребители да повярват, че разглежданите стоки или услуги произхождат най-малкото от икономически свързани предприятия, в който случай следва да се приеме наличието на вероятност от объркване (решение Medion, C‑120/04, EU:C:2005:594, т. 30 и 36, както и определение ecoblue/СХВП и Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, C‑23/09 P, EU:C:2010:35, т. 45).

39

Съдът обаче уточнява също, че даден елемент от комбиниран знак не запазва подобно самостоятелно отличително положение, ако въпросният елемент образува с другия или другите елементи от знака, взети заедно, единица с различно значение в сравнение със значението на посочените елементи поотделно (решение Bimbo/СХВП, C‑591/12 P, EU:C:2014:305, т. 25).

40

Следва да се припомни още, както прави генералният адвокат в точка 40 от своето заключение, че по принцип дори елемент, който има само слабо отличителен характер, може да доминира в цялостното впечатление от комбинирана марка или да има самостоятелно отличително положение в нея по смисъла на съдебната практика, закрепена с решение Medion (C‑120/04, EU:C:2005:594), доколкото, по-специално поради неговото положение в знака или неговата големина, е възможно той да се наложи във възприятието на потребителя и да бъде запомнен от него.

41

В настоящия случай запитващата юрисдикция трябва да определи, по-специално чрез анализ на компонентите на по-новата марка и на относителната им тежест във възприемането на съответните потребители, цялостното впечатление, създадено от последната в паметта на съответните потребители, след което да извърши преценка на наличието на вероятност от объркване в светлината на това цялостно впечатление и всички релевантни обстоятелства по случая (решение Bimbo/СХВП, C‑591/12 P, EU:C:2014:305, т. 34).

42

Важно е все пак да се отбележи, че сам по себе си фактът, че по-новата марка е съставена от знак, възпроизвеждащ буквената поредица, съставляваща единственият словен елемент на по-ранната марка, и от словосъчетание, чиито първи букви съответстват на посочената буквена поредица, не може да изключи наличието на вероятност от объркване с по-ранната марка.

43

Така при обстоятелствата по главното производство запитващата юрисдикция трябва да провери, наред с други фактори, дали връзките, които съответните потребители могат да установят между буквената поредица и словосъчетанието, по-специално възможността тя да бъде възприемана като съкращение на последното, са от такова естество, че съответните потребители да могат да възприемат и запомнят самостоятелно буквената поредица в по-новата марка. Освен това запитващата юрисдикция трябва да прецени, ако е необходимо, дали взети заедно съставните елементи на по-новата марка образуват отделна логическа цялост с различно значение в сравнение със значението на посочените елементи поотделно.

44

Ето защо на поставения въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95 трябва да се тълкува в смисъл, че при идентични и сходни стоки и услуги в съзнанието на съответните потребители може да има вероятност от объркване между по-ранна марка, съставена от буквена поредица с отличителен характер, която доминира тази средно отличителна марка, и по-нова марка, възпроизвеждаща тази буквена поредица, към която е прибавено описателно словосъчетание, съставено от думи, чиито първи букви съответстват на посочената буквена поредица, така че последната се възприема от съответните потребители като съкращение на посоченото словосъчетание.

45

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 4, параграф 1, буква б) от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките трябва да се тълкува в смисъл, че при идентични и сходни стоки и услуги в съзнанието на съответните потребители може да има вероятност от объркване между по-ранна марка, съставена от буквена поредица с отличителен характер, която доминира тази средно отличителна марка, и по-нова марка, възпроизвеждаща тази буквена поредица, към която е прибавено описателно словосъчетание, съставено от думи, чиито първи букви съответстват на посочената буквена поредица, така че последната се възприема от съответните потребители като съкращение на посоченото словосъчетание.