Страни по делото
Основания за решението
Диспозитив

Страни по делото

По дело T‑61/13

Research and Production Company „Melt Water“ UAB, установено в Клайпеда (Литва), за което се явяват V. Viešūnaitė и J. Stucka, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явяват V. Melgar и J. Ivanauskas, в качеството на представители,

ответник,

което има за предмет жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на СХВП от 3 декември 2012 г. (преписка R 1794/2012‑4) относно заявка за регистрация на фигуративния знак „NUEVA“ като марка на Общността,

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав),

състоящ се от: M. Jaeger, председател, D. Gratsias и M. Кънчева (докладчик), съдии,

секретар: J. Weychert, администратор,

предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 6 февруари 2013 г.,

предвид писмения отговор, подаден в секретариата на Общия съд на 22 април 2013 г.,

след съдебното заседание от 9 януари 2014 г.,

постанови настоящото

Решение

Основания за решението

Обстоятелства, предхождащи спора

1. На 19 януари 2012 г. жалбоподателят Research and Production Company „Melt Water“ UAB подава заявка за регистрация на марка на Общността в Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) на основание Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).

2. Марката, чиято регистрация се иска, е възпроизведеният по-долу фигуративен знак:

>image>3

3. Стоките, за които се иска регистрацията, са от клас 32 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно Международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 година и отговарят на следното описание: „Минерални и газирани води и други безалкохолни напитки; минерална вода (немедицинска); минерални води [напитки], минерална вода; минерални и газирани води и други безалкохолни напитки; бутилирана вода, вода; изворна вода; вода (за пиене) (бутилирана); вода за пиене (бутилирана); газирани води; минерални води [напитки], тонизиращи води [немедицински напитки], сода, трапезни води; минерална вода (немедицинска), негазирани води; минерални води“.

4. С решение от 18 юли 2012 г. проверителят отхвърля заявката за регистрация за всички посочени в точка 3 по-горе стоки на основание член 7, параграф 1, букви б) и в), както и на член 7, параграф 2 от Регламент № 207/2009 с мотива, че въпросният знак е описателен и лишен от отличителен характер.

5. В последната точка на решението си за отказ на регистрацията проверителят посочва на литовски език следното:

„Имате право да подадете жалба [на литовски език: „apeliacija“] срещу това решение в съответствие с член 59 от Регламент № 207/2009. В съответствие с член 60 от Регламент № 207/2009 жалбата [на литовски език: „pranešimas apie apeliaciją“] трябва да бъде в писмена форма и се подава до СХВП в срок от два месеца, считано от деня на нотифициране на решението, а в срок от четири месеца, считано от същата дата, трябва да бъде представено писмено изложение [на литовски език: „rašytinis prašymas“] на основанията за обжалването. Писменото изложение [на литовски език: „prašymas“] се счита за подадено едва след плащането на таксата за обжалване в размер на 800 EUR“.

6. Решението на проверителя е нотифицирано на жалбоподателя на 28 юли 2012 г.

7. На 25 септември 2012 г. жалбоподателят подава жалба срещу решението на проверителя на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009.

8. На 4 октомври 2012 г. СХВП се свързва с жалбоподателя по телефона и го уведомява, че таксата за обжалване не е платена. В отговор на уведомлението с писмо от същия ден жалбоподателят обяснява пред СХВП, че съгласно решението на проверителя и член 60 от Регламент 207/2009 посочената такса може да бъде платена до датата на представяне на писменото изложение на основанията за обжалването, тоест в срок от четири месеца, считано от нотифицирането на решението.

9. На 5 октомври 2012 г. СХВП изпраща на жалбоподателя съобщение, в което го уведомява, че таксата за обжалване не е платена в определения срок, който според СХВП е изтекъл на 28 септември 2012 г. Поканен да изложи възраженията си, жалбоподателят се позовава на писмото си от 4 октомври 2012 г.

10. На 9 октомври 2012 г. жалбоподателят представя писмено изложение на основанията за обжалването си. На 10 октомври 2012 г. СХВП получава таксата за обжалване, платена от жалбоподателя предходния ден.

11. С решение от 3 декември 2012 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) четвърти апелативен състав на СХВП приема, че жалбата следва да не се счита за подадена. Най-напред той посочва, че текстът на член 60 от Регламент № 207/2009 е възпроизведен правилно в решението на проверителя. След това отбелязва, че съдържащото се в този член изречение „[ж]албата се счита за подадена едва след плащане на таксата за обжалване“ може да се разглежда като свързано само с предхождащото го изречение, отнасящо се до подаването на жалбата и предвиждащо срок от два месеца, но не и със следващото го изречение, отнасящо се до подаването на писменото изложение и предвиждащо срок от четири месеца. Той също отбелязва, че съгласно правило 49, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (OВ L 303, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189), ако таксата за обжалване е платена след изтичане на срока за подаване на жалба по член 60 от Регламент № 207/2009, се счита, че жалбата не е подадена, и таксата за обжалване се връща на жалбоподателя. В случая той констатира, че жалбоподателят е платил таксата за обжалване на 10 октомври 2012 г., т.е. след изтичането на 28 септември 2012 г. на срока от два месеца, предвиден за подаване на жалбата и за плащане на таксата. Поради това той приема по същество, че жалбата не следва да се счита за подадена в приложение на член 60 от Регламент № 207/2009, и разпорежда връщане на посочената такса на основание правило 49, параграф 3 от Регламент № 2868/95.

Искания на страните

12. Жалбоподателят моли Общия съд:

– да отмени обжалваното решение,

– да приеме жалбата му пред апелативния състав за подадена,

– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

13. СХВП моли Общия съд:

– да отхвърли иска,

– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

От правна страна

По допустимостта на второто искане на жалбоподателя

14. Второто искане на жалбоподателя е жалбата му пред апелативния състав да бъде приета за подадена и по този начин по същество Общият съд да разпореди на апелативния състав да я обяви за подадена.

15. В това отношение е достатъчно да се припомни, че в рамките на жалба, подадена пред съд на Съюза срещу решение на апелативен състав на СХВП, от последната се изисква съгласно член 65, параграф 6 от Регламент № 207/2009 да вземе мерките, които са необходими за изпълнение на решението на съда на Съюза. Ето защо Общият съд не е компетентен да дава задължителни указания на СХВП, а последната е длъжна да направи съответните изводи въз основа на диспозитива и мотивите на решенията на съда на Съюза (вж. Решение на Общия съд от 11 юли 2007 г. по дело El Corte Inglés/СХВП — Bolaños Sabri (PiraÑAM diseño original Juan Bolaños), T‑443/05, Сборник, стр. II‑2579, точка 20 и цитираната съдебна практика).

16. Следователно искането на жалбоподателя Общият съд да разпореди на СХВП да обяви жалбата за подадена пред нея, е недопустимо.

По съществото на спора

17. В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава на едно-единствено правно основание, изведено от нарушение на член 60 от Регламент № 207/2009. Той по същество счита, че жалбата му пред апелативния състав е подадена, тъй като е платил таксата за обжалване в определения от посочения член срок съгласно автентичния му текст на литовски език. Според него текстът на този член на литовски език посочва ясно и недвусмислено, че плащането на таксата за обжалване е обвързано с представянето на писменото изложение на основанията за обжалването и е предвидено да се извърши за тази цел в срок от четири месеца, а не в срока от два месеца за подаване на самата жалба.

18. СХВП оспорва доводите на жалбоподателя.

19. Озаглавеният „Срокове и форма“ член 60 от Регламент № 207/2009 предвижда:

„Жалбата [срещу решенията на СХВП, посочени в член 58 от същия регламент, и по-специално тези на проверителя; на литовски език: „pranešimas apie apeliaciją“] трябва да бъде в писмена форма и се подава до [СХВП] в срок от два месеца, считано от деня на нотифициране на решението. Жалбата [на литовски език: „prašymas“] се счита за подадена едва след плащане на таксата за обжалване. В срок от четири месеца, считано от датата на нотифициране на решението, трябва да бъде представено писмено изложение [на литовски език: „rašytinis prašymas“] на основанията за обжалването“.

20. Съгласно постоянната съдебна практика, която се ръководи от член 314 ЕО и член 55 ЕС, текстовете на всички езици на разпоредба от правото на Съюза са еднакво автентични и по принцип трябва да им бъде призната еднаква сила, която не може да зависи по-специално от броя на населението на държавите членки, говорещо съответния език (вж. в този смисъл Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело EMU Tabac и др., C‑296/95, Recueil, стр. I‑1605, точка 36, Решение от 20 ноември 2003 г. по дело Kyocera, C‑152/01, Recueil, стр. I‑13821, точка 32 и Решение на Общия съд от 20 септември 2012 г. по дело Унгария/Комисия, T‑407/10, точка 39).

21. В случая е безспорно, че текстът на литовски език на член 60 от Регламент № 207/2009 е автентичен на същото основание като текстовете му на останалите официални езици на Съюза.

22. Що се отнася до текста на литовски език на член 60 от Регламент № 207/2009, следва да се отбележи, че в първото изречение понятието „pranešimas“, използвано за обозначаване на писмената жалба, която се подава до СХВП, означава буквално „декларация“, а в третото изречение понятието „prašymas“, означаващо буквално „искане“, е използвано за обозначаване на писменото изложение на основанията за обжалването. Съгласно второто изречение от посочения текст писменото изложение (prašymas) се счита за подадено едва след плащане на таксата за обжалване.

23. Необходимо е обаче да се отбележи, че във второто изречение на член 60 от Регламент № 207/2009 понятието „prašymas“ изглежда двусмислено. От една страна, както твърди жалбоподателят, изглежда, че то се отнася не до различното понятие, използвано в първото изречение за обозначаване на писмената жалба, която се подава до СХВП, а до същото понятие, използвано в третото изречение за обозначаване на писменото изложение на основанията за обжалването, като по този начин се създава впечатлението, че предвиденият срок за плащане на таксата за обжалване е същият като този за представяне на писменото изложение, а именно четири месеца. От друга страна, както поддържа СХВП, мястото на това понятие, а именно във второто изречение, създава впечатлението, че то е свързано с предходното изречение, отнасящо се за писмената жалба, която се подава до СХВП в срок от два месеца, а не със следващото изречение, отнасящо се до писменото изложение на основанията за обжалването.

24. От това следва, че противно на изразените в писмените становища на страните противоположни твърдения за яснота в единия или другия смисъл, текстът на член 60 от Регламент № 207/2009 на литовски език разкрива известно двусмислие и поражда съмнения, що се отнася до неговото тълкуване и прилагане.

25. Ето защо следва да се установи правилно и еднакво тълкуване на член 60 от Регламент № 207/2009 и да се разгледат правните последици от прилагането на посочения член от СХВП в настоящия случай.

26. Съгласно постоянната съдебна практика формулировката, използвана в текста на разпоредба от правото на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или в това отношение да ѝ се дава предимство пред текстовете на останалите езици. Подобен подход всъщност би бил несъвместим с изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза (Решение на Съда от 12 ноември 1998 г. по дело Institute of the Motor Industry, C‑149/97, Recueil, стр. I‑7053, точка 16, Решение от 3 април 2008 г. по дело Endendijk, C‑187/07, Сборник, стр. I‑2115, точка 23 и Решение от 9 октомври 2008 г. по дело Sabatauskas и др., C‑239/07, Сборник, стр. I‑7523, точка 38).

27. От една страна, необходимостта от еднакво тълкуване на правото на Съюза изключва изолираното разглеждане на даден текст в случай на съмнение, а изисква, напротив, той да се тълкува и прилага в светлината на съществуващите текстове на останалите официални езици (Решение на Съда от 12 юли 1979 г. по дело Koschniske, 9/79, Recueil, стр. 2717, точка 6; вж. също така Решение на Съда от 17 октомври 1996 г. по дело Lubella, C‑64/95, Recueil, стр. I‑5105, точка 17 и цитираната съдебна практика и Решение на Общия съд от 15 септември 2011 г. по дело Prinz Sobieski zu Schwarzenberg/СХВП — British-American Tobacco Polska (Romuald Prinz Sobieski zu Schwarzenberg), T‑271/09, все още непубликувано в Сборника, точка 38 и цитираната съдебна практика).

28. От друга страна, необходимостта от еднакво тълкуване на правото на Съюза налага в случай на несъответствия между текстовете на различните езици на дадена разпоредба тя да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която е част (вж. в този смисъл Решение на Съда от 27 октомври 1977 г. по дело Bouchereau, 30/77, Recueil, стр. 1999, точка 14, Решение по дело Kyocera, точка 20 по-горе, точка 33 и Решение от 22 март 2012 г. по дело Génesis, C‑190/10, точка 42 и цитираната съдебна практика).

29. При все това, от една страна, по отношение на текстовете на член 60 от Регламент № 207/2009 на останалите официални езици на Съюза, в частност на петте работни езика на СХВП, следва да се отбележи, че на френски, английски, немски, италиански и испански език понятията „recours“, „notice“, „Beschwerde“, „ricorso“ и „recurso“, използвани във второто изречение на посочения член, недвусмислено се отнасят до понятието, използвано в първото изречение за обозначаване на писмената жалба, която се подава до СХВП в срок от два месеца, считано от нотифицирането на обжалваното решение, а не до различното понятие, използвано в третото изречение за обозначаване на писменото изложение на основанията за обжалването в срок от четири месеца.

30. От друга страна, с оглед на общата структура на второто изречение на член 60 от Регламент № 207/2009 следва да се приеме, че с него се цели да се предотврати подаването на чисто формални жалби, неподкрепени впоследствие от писмено изложение на основанията за обжалването, и дори да се възпре подаването на несериозни жалби.

31. Ето защо член 60 от Регламент № 207/2009 следва да се тълкува еднакво в смисъл, че плащането на таксата за обжалване е условие жалбата да се счита за подадена, така че плащането е свързано с подаването на жалбата и трябва да бъде изпълнено, както и жалбата подадена, в срок от два месеца, считано от датата на нотифициране на обжалваното решение. Срокът от четири месеца, считано от датата на нотифициране на решението, се прилага единствено за представянето на писменото изложение на основанията за обжалването, но не и за плащането на таксата за обжалване.

32. Освен това следва да се отбележи, както прави и апелативният състав в точка 13 от обжалваното решение, че посоченото еднакво тълкуване се подкрепя и от правило 49, параграф 3 от Регламент № 2868/95. Това правило, чийто текст е ясен и недвусмислен както на литовски, така и на останалите езици, посочени в точка 29 по-горе, гласи, че ако таксата за обжалване е платена след изтичане на срока за подаване на жалба съгласно член 60 от Регламент № 207/2009, се счита, че жалбата не е подадена, и таксата за обжалване се връща на жалбоподателя. Следва да се приеме, че изразът „срока за подаване на жалба“ се отнася тук за срока от два месеца за подаването на жалбата, а не за срока от четири месеца за подаване на писменото изложение на основанията за обжалването.

33. Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, изложено в писменото му становище, че с оглед обезпечаване на правната сигурност член 60 от Регламент № 207/2009 трябва да се тълкува по начина, който съответства в най-голяма степен на интересите му, веднага следва да се отбележи, че по време на съдебното заседание жалбоподателят уточнява, че това му твърдение не представлява самостоятелно оплакване за нарушение на принципа на правната сигурност, а е изложено единствено в подкрепа на повдигнатото едно-единствено правно основание, изведено от нарушение на посочения член, което съответно е отразено и в протокола от съдебното заседание.

34. Достатъчно е обаче да се отбележи, че самият принцип на правната сигурност, съчетан с принципа на равенство и на недопускане на дискриминация, налага на апелативния състав да тълкува член 60 от Регламент № 207/2009 по еднакъв начин в съответствие с тълкуването, припомнено в точка 31 по-горе, и му забранява да се отклонява от него в полза на жалбоподателя. Тъй като е основано на установените текстове на този член на другите официални езици на Съюза, както и на общата му структура и цел, посоченото еднакво тълкуване е единственото, което е в съответствие с принципа на правната сигурност. Всъщност спазването на процесуалните срокове, по-специално за обжалване, е абсолютна процесуална предпоставка и всяко тълкуване, различно от еднаквото тълкуване, може да засегне правната сигурност (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от 19 септември 2012 г. по дело Video Research USA/СХВП (VR), T‑267/11, точка 35 и Определение на Общия съд от 24 октомври 2013 г. по дело Stromberg Menswear/СХВП — Leketoy Stormberg Inter (STORMBERG), T‑451/12, точка 38).

35. Следователно в точка 12 от обжалваното решение апелативният състав правилно тълкува член 60 от Регламент № 207/2009 като налагащ изискване за плащане на таксата за обжалване в срока от два месеца, предвиден за подаването на жалбата, за да може последната да се счита за подадена.

36. Що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че проверителят на СХВП в решението си изрично е повторил текста на литовски език на член 60 от Регламент № 207/2009, без да направи допълнителни разяснения, от самото начало следва да се отбележи, че при нотифицирането на решението си за отказ на регистрацията (вж. точка 5, по-горе) проверителят на СХВП е възпроизвел двусмислието, от което е засегнат текстът на литовски език на този член, относно плащането на таксата за обжалване, както беше констатирано по-горе (вж. точки 22—24), без да привлече вниманието на жалбоподателя както върху това двусмислие, така и върху несъответствието на текста на този език с автентичните текстове на други езици. Впрочем по време на съдебното заседание СХВП признава съществуването на това двусмислие и несъответствие, за което казва, че не си е давала сметка до настоящото дело, но поддържа, че при всички случаи необходимостта от еднакво тълкуване на посочената разпоредба е безспорна.

37. Следователно е необходимо да се разгледа дали в случая жалбоподателят може да се позове на факта, че проверителят на СХВП е възпроизвел двусмислието, засягащо законосъобразността на текста на литовски език на член 60 от Регламент № 207/2009, за да се отклони от еднаквото тълкуване на този член и да оправдае неплащането на таксата за обжалване в определения срок.

38. Съгласно постоянната съдебна практика отклонение от прилагането на разпоредбите от правото на Съюза относно процесуални срокове е възможно само при съвсем изключителни обстоятелства, като се има предвид, че стриктното прилагане на тези норми отговаря на изискването за правна сигурност и на необходимостта да се избегне всякаква дискриминация или всякакво произволно третиране при правораздаването (Решение на Съда от 26 ноември 1985 г. по дело Cockerill-Sambre/Комисия, 42/85, Recueil, стр. 3749, точка 10). Независимо д али се квалифицират като случайно събитие, непреодолима сила или извинима грешка, тези обстоятелства при всички положения включват субективен елемент, свързан със задължението на всяка добросъвестна страна в съдебното производство да полага старанието и дължимата грижа, които се изискват от оператор с нормални познания с оглед следене развитието на производството и спазване на определените срокове (вж. в този смисъл Решение на Съда от 15 декември 1994 г. по дело Bayer/Комисия, C‑195/91 P, Recueil, стр. I‑5619, точки 31 и 32, Определение от 22 септември 2011 г. по дело Bell & Ross/СХВП, C‑426/10 P, Сборник, стр. I‑8849, точки 47 и 48 и Определение на Общия съд от 1 април 2011 г. по дело Doherty/Комисия, T‑468/10, Сборник, стр. II‑1497, точки 18, 19, 27 и 28 и цитираната съдебна практика).

39. В случая обаче следва да се констатира, че жалбоподателят не е проявил старанието и дължимата грижа, които се изискват с оглед следене и спазване на определения срок за плащане на таксата за обжалване.

40. Действително първо следва да се отбележи, че заявител на марка на Общността, който в нормална степен полага старание и дължима грижа, е трябвало да съпостави член 60 от Регламент № 207/2009 с правило 49, параграф 3 от Регламент № 2868/95 (вж. точка 32 по-горе), чийто текст е ясен и недвусмислен както на литовски, така и на останалите езици, посочени в точка 29 по-горе, и който обуславя подаването на жалбата с плащането на дължимата за това такса в срока, определен за подаването на самата жалба, независимо от срока, определен от посочения член за последващо представяне на писменото изложение на основанията за обжалването. Впрочем по време на заседанието жалбоподателят потвърждава, че към момента на подаването на жалбата си е бил запознат с посоченото правило.

41. Освен това заявител на марка на Общността, който в нормална степен полага старание и дължима грижа и който като жалбоподателя е избрал английския като втори език в заявката си за марка на Общността, най-малкото е можел да провери текста на член 60 от Регламент № 207/2009 на английски език, съгласно който „[ж]албата се счита за подадена едва след плащането на такса за обжалване“ ([t]he notice shall be deemed to have been filed only when the fee for appeal has been paid). Посоченият текст на английски език обвързва съвсем ясно плащането на таксата за обжалване (fee for appeal) с подаването на жалбата (notice of appeal), за което е определен срок от два месеца, а не с подаването на писменото изложение на основанията за обжалването (statement setting out the grounds of appeal), за което е определен срок от четири месеца.

42. Поради липсата на положени старание и дължима грижа жалбоподателят не може успешно да се позове на каквото и да било случайно събитие, непреодолима сила или извинима грешка, за да оправдае пропуска си да плати таксата за обжалване в определения срок (вж. по аналогия Определение на Общия съд от 15 април 2011 г. по дело Longevity Health Products/СХВП — Biofarma (VITACHRON female), T‑96/11, все още непубликувано в Сборника, точка 19). Впрочем жалбоподателят не е изтъкнал никакво оплакване, изрично изведено от случайния или извинителен характер на този пропуск.

43. Нещо повече, при всяко положение следва да се отбележи, че жалбоподателят, след като е бил уведомен от СХВП за неплащането на таксата за обжалване в определения срок и за риска от това жалбата му да не бъде счетена за подадена, не е бил лишен от правото да подаде жалба до самата СХВП. Всъщност дори и да се предположи намерение жалбоподателят да изтъкне, че независимо че е проявил цялото необходимо с оглед на обстоятелствата старание, не е бил в състояние да спази срока за плащане на таксата за обжалване, той е разполагал с производството за restitutio in integrum пред СХВП и е можел да подаде молба на основание член 81 от Регламент № 207/2009 (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 11 май 2011 г. по дело Flaco-Geräte/СХВП — Delgado Sánchez (FLACO), T‑74/10, все още непубликувано в Сборника, точка 26).

44. При тези обстоятелства апелативният състав не може да бъде упрекнат в нарушение на член 60 от Регламент № 207/2009, поради това че в приложение на посочения член, разглеждан във връзка с правило 49, параграф 3 от Регламент № 2868/95, е констатирал, че таксата за обжалване е платена от жалбоподателя след изтичането на предвидения за това срок от два месеца, и е приел, че поради неспазване на този срок жалбата трябва да не се счита за подадена, а таксата за обжалване трябва да бъде върната на жалбоподателя.

45. С оглед на гореизложеното единственото наведено правно основание следва да бъде отхвърлено по същество, а с него и цялата жалба.

По съдебните разноски

46. Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. При все това член 87, параграф 3, първа алинея, in fine от същия правилник предвижда, че Общият съд може да разпредели съдебните разноски поради изключителни обстоятелства.

47. В случая следва да се вземат предвид, от една страна, необходимостта от еднакво тълкуване на член 60 от Регламент № 207/2009, както и задължението на жалбоподателя за полагане на старание и дължима грижа и от друга страна, двусмислието, от което е засегнат текстът на литовски език на посочения член, както е възпроизведен от проверителя на СХВП при нотифицирането на решението му за отказ на регистрацията.

48. Предвид тези изключителни обстоятелства по смисъла на член 87, параграф 3, първа алинея, in fine от Процедурния правилник справедливостта налага СХВП да понесе наред с направените от нея съдебни разноски и разноските на жалбоподателя (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Общия съд от 23 ноември 2011 г. по дело Jones и др./Комисия, T‑320/07, все още непубликувано в Сборника, точка 158 и Определение на Общия съд от 13 ноември 2012 г. по дело ClientEarth и др./Комисия, T‑278/11, точка 51).

Диспозитив

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми състав)

реши:

1) Отхвърля жалбата.

2) Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) понася направените от нея съдебни разноски, както и тези на Research and Production Company „Melt Water“UAB.