20.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 207/5


Жалба, подадена на 12 април 2013 г. от Vetrai 28 srl, понастоящем Barovier & Toso Vetrerie Artistiche Riunite srl и др. срещу определението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 29 януари 2013 г. по дело T-272/00, Barbini и др./Европейска комисия

(Дело C-180/13 P)

2013/C 207/07

Език на производството: италиански

Страни

Жалбоподател: Vetrai 28 srl, понастоящем Barovier & Toso Vetrerie Artistiche Riunite srl и др. (представители: A. Vianello, A. Bortoluzzi и A. Veronese, avvocati)

Други страни в производството: Alfredo Barbini srl и др., Италианска република, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

да се отмени и/или измени Определението на Общия съд (четвърти състав), постановено по дело T-272/00, и да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на твърденията си жалбоподателите се позовават на грешки при прилагане на правото във връзка с принципите, изведени от Съда в Решение по дело Comitato „Venezia vuole vivere“, от една страна, относно задължението за мотивиране на решенията на Комисията в областта на държавните помощи, а от друга страна, във връзка с разпределянето на тежестта на доказване по отношение на предпоставките съгласно член 107, параграф 1 ДФЕС.

С определението, предмет на настоящата жалба, Общият съд не се съобразил с положенията, приети от Съда в Решение по дело Comitato „Venezia vuole viverе“ от 9 юни 2011 г., с което се утвърждава, че решението на Комисията „трябва да съдържа всички съществени данни, за да бъде приведено в действие от националните органи“. Макар обаче в решението да липсвали основните елементи за неговото привеждане в действие от националните органи, Общият съд не установил никакви недостатъци в метода, възприет от Комисията в оспорваното решение, в резултат от което била налице грешка при прилагане на правото.

Въз основа на принципите, установени от Съда с Решение по дело Comitato „Venezia vuole vivere“, при възстановяването държавата членка, а не следователно отделният получател, трябва във всеки случай поотделно да докаже наличието на предпоставките по член 107, параграф 1 ДФЕС. В настоящия случай обаче в оспорваното решение Комисията пропуснала да изясни „подробните правила“ за извършване на такава проверка; следователно, тъй като не разполага с основните елементи, за да докаже при възстановяването дали предоставените предимства представляват държавни помощи за получателите, Италианската република — със Закон № 228 от 24 декември 2012 г. (член 1, параграф 351 и сл.), решила да прехвърли тежестта на доказване, противно на установеното в общностната съдебна практика. Според италианския законодател не държавата, а отделните предприятия — получатели на предоставените под формата на облекчения помощи, следвало да докажат, че въпросните предимства не нарушават конкуренцията, нито пък засягат търговията между държавите членки; в противен случай се презумира, че предоставеното предимство е годно да наруши конкуренцията и да засегне общностната търговия. Всичко това било в очевиден контраст с принципите, възприети от Съда в Решение по дело Comitato „Venezia vuole vivere“.