—

за Art & Allposters International BV, от T. Cohen Jehoram и P. N. A. M. Claassen, advocaten,

—

за Stichting Pictoright, от M. van Heezik, A. M. van Aerde и E. J. Hengeveld, advocaten,

—

за френското правителство, от D. Colas и F.‑X. Bréchot, в качеството на представители,

—

за правителството на Обединеното кралство, от V. Kaye, в качеството на представител, подпомагана от N. Saunders, barrister,

—

за Европейската комисия, от J. Samnadda и F. Wilman, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (OВ L 167, стр. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230).

2

Това запитване е отправено в рамките на спор между Art & Allposters International BV (наричано по-нататък „Allposters“) и Stichting Pictoright (наричано по-нататък „Pictoright“) относно възможното нарушаване от страна на Allposters на управляваните от Pictoright авторски права вследствие на пренасянето на изображения на защитени произведения от хартиен постер върху платно за рисуване и продажбата на тези изображения върху този нов носител.

3

Световната организация за интелектуална собственост (СОИС) приема в Женева на 20 декември 1996 г. Договора на СОИС за авторското право (наричан по-нататък „Договорът на СОИС за авторското право“). Този договор е одобрен от името на Европейската общност с Решение 2000/278/ЕО на Съвета от 16 март 2000 г. (ОВ L 89, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 20, стр. 212).

4

Член 1, параграф 4 от посочения договор предвижда, че договарящите се страни трябва да спазват членове 1—21 от Конвенцията за закрила на литературните и художествените произведения, подписана в Берн на 9 септември 1886 г. (Парижки акт от 24 юли 1971 г.), в изменената ѝ редакция от 28 септември 1979 г. (наричана по-нататък „Бернската конвенция“).

5

Член 6 от същия договор, озаглавен „Право на разпространение“, предвижда:

„1)   Авторите на литературни и художествени произведения имат изключителното право да разрешават предоставянето на неограничен кръг от лица на оригинала или екземпляри от своите произведения чрез продажба или друго прехвърляне на собственост.

2)   Никоя разпоредба на настоящия договор не ограничава възможността на договарящите страни да определят евентуални условия, при които правото по алинея първа се погасява след първата продажба или друга сделка, с която се прехвърля собствеността върху оригинала на произведението или екземпляр от него със съгласието на автора“.

6

Член 12 от Бернската конвенция е озаглавен „Право на преработка, аранжимент и други изменения“ и гласи:

„Авторите на литературни и художествени произведения имат изключителното право да разрешават извършването на преработки, аранжименти и други изменения на техните произведения“.

7

Съображения 9, 10, 28 и 31 от Директива 2001/29 гласят:

[…]

[…]

8

Съгласно член 2 от тази директива, озаглавен „Право на възпроизвеждане“:

„Държавите членки предвиждат изключителното право да разрешават или забраняват пряко или непряко, временно или постоянно възпроизвеждане по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, изцяло или частично:

[…]“.

9

Член 4 от посочената директива, озаглавен „Право на разпространение“, гласи:

„1.   Държавите членки предвиждат за авторите по отношение на оригинала на техните произведения или на техни копия изключителното право да разрешават или забраняват всякаква форма на публично разпространяване чрез продажба или по друг начин.

2.   Правото на разпространение не се изчерпва в Общността по отношение на оригинала или копия от произведението, освен когато първата продажба или друго прехвърляне на собствеността в Общността на този обект се извършва от притежателя на права или с неговото съгласие“.

10

Член 4, параграф 1 от Директива 2001/29 е транспониран в нидерландското право с член 1 и член 12, параграф 1, 1° от Закона за авторското право (Auteurswet) от 23 септември 1912 г., наричан по-нататък „Законът за авторското право“):

11

Член 1 от посочения закон гласи:

„Авторското право е изключителното право на автора на литературно, научно или художествено произведение, или на негов правоприемник, да публикува това произведение и да го възпроизвежда при спазване на предвидените в закона ограничения“.

12

Съгласно член 12, параграф 1 от същия закон:

„Под публикуване на литературно, научно или художествено произведение се разбира, по-специално:

13

Член 12b от Закона за авторското право, който има за цел да въведе член 4, параграф 2 от Директива 2001/29 в националното право, гласи следното:

„Ако копие на литературно, научно или художествено произведение е пуснато на пазара чрез прехвърляне на собствеността за първи път в държава — членка на Европейския съюз, или в държава — членка на европейското икономическо пространство [(ЕИП)], от неговия автор или от правоприемника му или с тяхно съгласие, пускането на пазара на въпросното копие по друг начин, с изключение на неговото наемане или заемане, не представлява нарушение на авторското право“.

14

Pictoright е нидерландска организация за колективно управление на авторски права, която защитава интересите на членуващите в нея титуляри на авторски права. Въз основа на споразумения с чуждестранни организации със същия предмет на дейност Pictoright защитава в Нидерландия също интересите на чуждестранни художници и на техните наследници. На Pictoright е възложено да управлява авторските права от името на титулярите, по-специално като издава лицензи и като противодейства срещу нарушенията на тези права.

15

Чрез уебсайта си Allposters търгува с постери и други художествени репродукции на известни художници, авторските права върху които се управляват от Pictoright. Allposters предлага на своите клиенти по-специално репродукции под формата на постери, рамкирани постери и постери върху дърво или върху платно за рисуване. За да се изработи последният продукт, първо върху хартиен постер, възпроизвеждащ избраната творба, се нанася слой от синтетичен материал (ламинат). След това чрез определен химичен процес изображението върху постера се пренася от постера върху платното за рисуване. Накрая това платно се поставя в дървена рамка. След завършване на тази операция изображението на творбата изчезва от хартиения носител. Allposters квалифицира този процес и неговия резултат като „пренасяне върху платно“.

16

Pictoright възразява срещу продажбата на пренесените изображения върху платно, възпроизвеждащи закриляни с авторски права произведения, без съгласието на неговите клиенти, титуляри на авторските права, и като заплашва Allposters с предприемането на съдебни действия, иска тази дейност да бъде преустановена.

17

Тъй като Allposters отказва да се съобрази с това искане, Pictoright предявява иск срещу него пред Rechtbank Roermond (Районен съд Рурмонд), като претендира преустановяване на всяко пряко или косвено нарушаване на авторските и неимуществените права на техните титуляри.

18

С решение от 22 септември 2010 г. Rechtbank Roermond отхвърля този иск. Поради това Pictoright обжалва това решение пред Gerechtshof te ‘s-Hertogenbosch (Апелативен съд Хертогенбос), който отменя посоченото съдебно решение с решение от 3 януари 2012 г. и уважава голяма част от исканията на Pictoright.

19

Според последния съд продажбата на постер или на платно, върху които е възпроизведено художествено произведение, представлява публикуване по смисъла на нидерландското право. В действителност от решението на Hoge Raad der Nederlanden от 19 януари 1979 г. по дело (NJ 1979/412, Poortvliet) следвало, че е налице ново публикуване по смисъла на член 12 от Закона за авторското право, ако копие, пуснатото на пазара от титуляря на правото, се разпространява публично под друга форма, доколкото в резултат на това лицето, което търгува с тази нова форма на това копие, разполага с нови възможности да го използва (наричана по-нататък „съдебната практика по делото Poortvliet“). Тъй като установява, че хартиените постери, продавани със съгласието на титулярите на авторските права, претърпявали съществено изменение, вследствие на което на Allposters се предлагали нови възможности да използва съответните копия, доколкото това изменение позволявало на Allposters да ги продава на практика на по-високи цени и да се насочи към различна целева група, Gerechtshof te ‘s-Hertogenbosch приема, че търгуването с пренесените върху платно изображения съставлява публикуване, което е забранено съгласно националното право, и отхвърля доводите на Allposters, изведени от изчерпването на правото на разпространение.

20

Allposters подава касационна жалба пред запитващата юрисдикция. То оспорва по-специално относимостта на съдебната практика по делото Poortvliet, както и начина, по който се тълкуват понятията за изчерпване и за публикуване, които според него били хармонизирани в рамките на Съюза. Според Allposters при разпространението на дадено произведение, инкорпорирано в даден материален обект, независимо дали той е пуснат в продажба от титуляря на авторското право или с негово съгласие, е налице изчерпване на правото на разпространение по смисъла на член 4, параграф 2, от Директива 2001/29. Евентуалното последващо изменение на този обект не би имало никакви последици върху изчерпването на правото на разпространение. Pictoright посочва обаче, че тъй като правото на преработка все още не е хармонизирано в рамките на уредбата на авторските права в правото на Съюза, съдебната практика по делото Poortvliet остава валидна или най-малкото в съответствие с правото на Съюза.

21

При тези условия Hoge Raad der Nederlanden решава да спре производството по делото и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

22

В рамките на предвиденото в член 267 ДФЕС производство компетентността на Съда е ограничена единствено до разглеждането на разпоредбите на правото на Съюза и Съдът не е призван да се произнася по въпроса за съответствието на националното право, включително на съдебната практика на държавите членки, с правото на Съюза (вж. в този смисъл решения Triveneta Zuccheri и др./Комисия, C‑347/87, EU:C:1990:129, т. 16 и Schwarz, C‑321/07, EU:C:2009:104, т. 48).

23

При тези условия поставените въпроси, които следва да се разгледат заедно, трябва да се разбират в смисъл, че запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали правилото за изчерпване на правото на разпространение по член 4, параграф 2 от Директива 2001/29 се прилага в случай, в който, след като е предлагана на пазара на Съюза със съгласието на титуляря на авторското право, репродукция на защитено произведение е претърпяла изменение, като е променен материалният ѝ носител, тази репродукция е пренесена от хартиен постер върху платно и отново е пусната на пазара в новата ѝ форма.

24

В самото начало следва да се отбележи, че според Pictoright поради съществените изменения, които са претърпели постерите в процеса на пренасянето на репродукциите на закриляни творби върху платно, тези платна представлявали преработки на тези творби, към които не се прилагало правото на разпространение. Pictoright посочва, че правото на преработка в областта на авторското право не е хармонизирано съгласно законодателството на Съюза, но се урежда от член 12 от Бернската конвенция.

25

Поради това е необходимо да се провери дали разглежданите обстоятелства в главното дело попадат в приложното поле на Директива 2001/29.

26

По отношение на правото на преработка е вярно, че член 12 от Бернската конвенция предоставя на авторите на литературни или художествени произведения изключително право да разрешават извършването на преработки, аранжименти и други изменения на техните произведения и че в посочената директива не е включена идентична разпоредба.

27

При все това, без да е необходимо да се тълкува понятието „преработка“ по смисъла на член 12, достатъчно е да се отбележи, че както хартиеният постер, така и извършеното върху платно пренасяне съдържат изображението на защитено художествено произведение и следователно попадат в обхвата на член 4, параграф 1 от Директива 2001/29, тъй като са копия от защитени произведения, предлагани на пазара в Съюза. Тази разпоредба обаче предоставя на авторите изключителното право да разрешават или забраняват всякаква форма на публично разпространяване, чрез продажба или по друг начин, на оригинала на техните произведения или на копия от него.

28

Следователно трябва да се приеме, че фактите в главното производство попадат в приложното поле на член 4 от Директивата.

29

Що се отнася до условията за прилагане на правилото за изчерпване на правата, от член 4, параграф 2 от същата директива следва, че правото на разпространение по отношение на оригинала или копия от дадено произведение се изчерпва единствено в случай че първата продажба или първото прехвърляне на собствеността върху този обект по друг начин в рамките на Съюза се извършва от притежателя на правото или с негово съгласие.

30

Освен това съгласно практиката на Съда посоченият член 4, параграф 2 не предоставя възможност на държавите членки да уреждат различно от предвиденото в тази разпоредба правило за изчерпване, доколкото, както е видно от съображение 31 от Директива 2001/29, различията в националните законодателства в областта на изчерпването на правото на разпространение са в състояние да засегнат пряко ефективното функциониране на вътрешния пазар (вж. в този смисъл решение Laserdisken, C‑479/04, EU:C:2006:549, т. 24 и 56).

31

Като се основава на текста на член 4, параграф 2, Съдът приема, че за да е налице изчерпване на правото на разпространение, е необходимо да са изпълнени две условия, а именно, от една страна, оригиналът на произведение или на копия от него да са пуснати на пазара от титуляря на правото или с негово съгласие, и от друга страна, че това предлагане на пазара трябва да се извършва в Съюза (вж. Laserdisken, EU:C:2006:549, т. 21).

32

В главното дело е безспорно, че със съгласието на титулярите на авторските права, на пазара в ЕИП са били пуснати репродукции на произведения на известни художници върху постери, като тези произведения попадат в обхвата на авторските права, а посочените титуляри се представляват от Рictoright.

33

Страните в главното производство обаче спорят, от една страна, по въпроса дали изчерпването на правото на разпространение се отнася до материалния обект, в който е инкорпорирано дадено произведение или дадено копие, или интелектуалното творение на самия автор, и от друга страна, дали изменението на носителя, като извършваното Аllposters, оказва въздействие върху изчерпването на изключителното право на разпространение.

34

Що се отнася, на първо място, до предмета на правото на разпространение, член 4, параграф 2 от Директива 2001/29 препраща към първата продажба или към първото прехвърляне на собствеността върху „този обект“ по друг начин.

35

В допълнение съгласно съображение 28 от тази директива „[з]акрилата на авторското право съгласно [посочената] директива включва изключителното право върху контрола на разпространението на произведение[, инкорпорирано] в[… даден] материал[ен обект]“. Съгласно това съображение, от „[п]ървата продажба в [Съюза] на оригинала на произведение или на копия от него от притежателя на правото или с негово съгласие изчерпва правото на контрол върху препродажбата на този предмет в [Съюза]“.

36

Освен това от постоянната практика на Съда следва, че литературните и художествените произведения могат да бъдат предмет на използване с търговска цел било чрез публични представяния, било чрез възпроизвеждане и пускане на пазара на материалните носители, получени в резултат на това (решение FDV, C‑61/97, EU:C:1998:422, т. 14 и цитираната съдебна практика).

37

От гореизложените съображения следва, че използвайки понятията „материал[ен обект]“ и „този предмет“, законодателят на Съюза е искал да предостави на авторите възможност да контролират първото пускане на пазара на Съюза на всеки материален обект, в който е инкорпорирано интелектуалното им творение.

38

Както основателно подчертава Европейската комисия, това заключение се подкрепя от международното право, и по-конкретно от Договора на СОИС за авторското право, в чиято светлина следва да се тълкува, доколкото това е възможно, Директива 2001/29, (вж. в този смисъл решения Laserdisken, EU:C:2006:549, т. 39 и 40, Peek & Cloppenburg, C‑456/06, EU:C:2008:232, т. 30 и 31, Football Association Premier League и др., C‑403/08 и C‑429/08, EU:C:2011:631, т. 189 и решение Donner, C‑5/11, EU:C:2012:370, т. 23).

39

В действителност член 6, параграф 1 ДФЕС предвижда, че авторите на литературни и художествени произведения имат изключителното право да разрешават предоставянето на неограничен кръг от лица на оригинала и на екземпляри от техните произведения чрез продажба или чрез прехвърляне на собствеността върху тях по всякакъв друг начин. Във връзка с това значението на термина „екземпляр“ е обяснено от договарящите се страни в съвместна декларация по членове 6 и 7 от същия договор, приета на дипломатическата конференция от 20 декември 1996 г., в рамките на която е приет посоченият договор. Съгласно тази декларация „изразите „екземпляри“ и „оригинал и екземпляри“, като предмет на правото на разпространение и правото на отдаване под наем съгласно същите членове, се отнася изключително до записани екземпляри, които могат да бъдат пуснати в оборот като материални обекти“ [неофициален превод].

40

Поради това следва да се констатира, че изчерпването на правото на разпространение се прилага по отношение на даден материален обект, в който е инкорпорирано защитено произведение или негово копие, ако този обект е пуснат на пазара със съгласието на титуляря на авторското право.

41

На второ място, следва да се провери дали обстоятелството, че обектът, който е пуснат на пазара със съгласието на титуляря на авторското право, е претърпял изменения, що се отнася до неговия материален носител, оказва въздействие върху изчерпването на правото на разпространение по член 4, параграф 2 от Директива 2001/29.

42

В главното дело извършеното изменение се състои в пренасяне на изображението на художествено произведение от хартиен постер върху платно за рисуване посредством процеса, описан в точка 15 от настоящото решение, вследствие на което хартията се подменя с платно. Видно от изложените от страните в главното производство съображения, тази техника позволява да се увеличи животът на репродукцията и да се подобри качеството на изображението в сравнение с репродукцията върху постер, като резултатът е по-близък до оригинала на произведението.

43

В това отношение трябва да се констатира, както основателно посочва френското правителство, че подмяна на материалния носител като извършената в главното дело има за резултат обстоятелството, че се създава нов обект, инкорпориращ изображението на защитеното произведение, като същевременно сам по себе си постерът престава да съществува. Подобно изменение на копието на защитеното произведение, което прави полученият резултат по-близък до оригинала, в действителност е от такова естество, че може да представлява ново възпроизвеждане на това произведение по смисъла на член 2, буква а) от Директива 2001/29, а това попада в обхвата на изключителното право на автора и се нуждае от неговото разрешение.

44

Allposters обаче изтъква, че пренасянето върху платно не може да се разглежда като възпроизвеждане, тъй като не е налице размножаването на копия от защитеното произведение, доколкото изображението се пренася и повече не се изобразява върху постера. Allposters пояснява, че мастилото, възпроизвеждащо произведението, не се променя и по никакъв начин не се засяга самото произведение.

45

Тези доводи не могат да бъдат приети. В действителност обстоятелството, че мастилото се запазва по време на операцията по пренасяне, не е в състояние да се отрази на констатацията, че се променя носителят на изображението. От значение е обстоятелството дали измененият обект, разгледан в неговата цялост, сам по себе си е материален обект и дали е пуснат на пазара със съгласието на титуляря на правото. Случаят в главното производство не изглежда да е такъв.

46

Следователно съгласието на титуляря на авторското право не обхваща разпространението на обект, в който е инкорпорирано негово произведение, ако този обект е изменен след първото пускане на пазара по такъв начин, че да представлява ново възпроизвеждане на това произведение. В такъв случай правото на разпространение на такъв обект се изчерпва единствено след първата продажба или след прехвърлянето на собствеността върху този нов обект по друг начин със съгласието на притежателя на това право.

47

Това тълкуване се подкрепя от основната цел на Директива 2001/29, която съгласно съображения 9 и 10 от същата цели да се създаде висока степен на закрила, по-специално на авторите, като им позволи да получат съответно възнаграждение за използването на техните произведения (вж. решения SGAE, C‑306/05, EU:C:2006:764, т. 36, Peek & Cloppenburg, EU:C:2008:232, т. 37 и Football Association Premier League и др., EU:C:2011:631, т. 186).

48

Видно обаче от доводите, които страните в главното производство излагат пред Съда, титулярите на авторските права не са одобрили, или поне не изрично, разпространението на пренесените върху платно изображения. Следователно, ако се приложи правилото за изчерпване на правото на разпространение, те биха били лишени от възможността да забранят разпространението на тези обекти или, ако последните са били разпространени — от възможността да изискват съответно възнаграждение за използването на техните произведения с търговски цели. В това отношение Съдът вече е постановил, че за да бъде съответно, това възнаграждение трябва да бъде в разумно съотношение с икономическата стойност на използването на закриляния обект (вж. по аналогия решение Football Association Premier League и др., EU:C:2011:631, т. 107—109). Що се отнася до прехвърлените върху платно изображения, страните в главното дело признават, че тяхната икономическа стойност надхвърля значително икономическата стойност на постерите.

49

С оглед на всички гореизложени съображения на поставените въпроси трябва да се отговори, че член 4, параграф 2 от Директива 2001/29 следва да се тълкува в смисъл, че правилото за изчерпване на правото на разпространение не намира приложение в случай, в който дадена репродукция на защитено произведение е била предлагана на пазара на Съюза със съгласието на титуляря на авторското право, след което е бил подменен нейният носител, като тази репродукция е пренесена от хартиен постер върху платно и отново е пусната на пазара в новата ѝ форма.

50

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

Член 4, параграф 2 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество следва да се тълкува в смисъл, че правилото за изчерпване на правото на разпространение не намира приложение в случай, в който дадена репродукция на защитено произведение е била предлагана на пазара на Съюза със съгласието на титуляря на авторското право, след което е бил подменен нейният носител, като тази репродукция е пренесена от хартиен постер върху платно и отново е пусната на пазара в новата ѝ форма.