—

за г‑н Fahnenbrock, г-да и г‑жа Priestoph и г‑н Reznicek, от F. Braun, Rechtsanwalt,

—

за г‑н Kickler и г‑н Wöhlk, както и за Zahnärztekammer Schleswig-Holstein Versorgungswerk, от O. Hoepner, Rechtsanwalt,

—

за гръцкото правителство, от D. Kalogiros, S. Charitaki, A. Karageorgou, S. Lekkou, M. Skorila и E. Panopoulou, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от B. Eggers и A.‑M. Rouchaud-Joët, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета (ОВ L 324, стр. 79).

2

Запитванията са отправени в рамките на четири спора между г‑н Fahnenbrock по дело C‑226/13, г‑да и г‑жа Priestoph по дело C‑245/13, г‑н Reznicek по дело C‑247/13, г‑н Kickler, г‑н Wöhlk и Zahnärztekammer Schleswig-Holstein, Versorgungswerk по дело C‑578/13, от една страна, и Hellenische Republik (гръцката държава), от друга, по повод на искове за обезщетение на основание нарушено владение и право на собственост, за изпълнение на договорни задължения по първоначални облигации с настъпил падеж или за обезщетение за вреди.

3

Съображения 2, 6, 7 и 10 от Регламент № 1393/2007 гласят:

[…]

[…]

4

Член 1, параграф 1 от този регламент определя неговото приложно поле по следния начин:

„Настоящият регламент се прилага за граждански [и] търговски дела, когато, за да бъде връчен един съдебен или извънсъдебен документ, той трябва да бъде изпратен от една държава членка в друга. По специално, регламентът не се прилага по отношение на данъчни, митнически и административни дела или по отношение на отговорността на държавата за действие или бездействие при упражняване на държавната власт („acta jure imperii“)“.

5

Член 3 от посочения регламент гласи:

„Всяка държава членка определя централен орган, отговорен за:

Федерални държави, държави, в които се прилагат няколко правни системи, и държави с автономни териториални единици са свободни да определят повече от един централен орган“.

6

Член 4, параграф 1 от същия регламент предвижда:

„Съдебните документи се предават пряко и възможно най-бързо между органите, определени съгласно член 2“ .

7

Член 6, параграф 3 от Регламент № 1393/2007 гласи:

„Ако молбата за връчване попада очевидно извън приложното поле на настоящия регламент или връчването е невъзможно поради неспазване на формалните изисквания, след получаването им молбата и изпратените документи се връщат на предаващия орган заедно с уведомление за връщане, съставено съгласно формуляр-образеца, даден в приложение I“.

8

Закон № 4050/2012 от 23 февруари 2012 г., озаглавен „Правила за изменение на дългови ценни книжа, емитирани или гарантирани от гръцката държава, със съгласието на приносителите на облигации“ (FEK A’ 36/23.2.2012), установява условията за преструктуриране на облигациите на гръцката държава. От актовете за преюдициални запитвания е видно, че посоченият закон предвижда по същество представяне на притежателите на някои гръцки държавни облигации на предложение за преструктуриране, и въвеждането на клауза за преструктуриране, известна също и под наименованието „САС“ („collective action clause“), която позволява да се изменят първоначалните условия за емитиране на ценните книжа посредством решения, приети с квалифицирано мнозинство от все още дължимия капитал, и която важи и по отношение на малцинството.

9

Съгласно член 1, параграф 4 от посочения закон изменението на съответните ценни книжа изисква кворум, представляващ 50 % от общия брой съответните неизплатени облигации, и квалифицирано мнозинство, съответстващо на две трети от капиталовото участие.

10

Член 1, параграф 9 от посочения закон предвижда клауза за преструктуриране, съгласно която приетото от притежателите на облигации решение да приемат или отхвърлят направеното от гръцката държава предложение за преструктуриране, се прилага erga omnes, има обвързваща сила за всички засегнати облигаторни кредитори и отменя всеки общ или специален закон, всяко административно решение и всеки договор, които му противоречат.

11

Всички ищци в главните производства са с местожителство в Германия и са придобили облигации на Hellenische Republik, които са записани по сметка в техните управлявани от банки депозити на ценни книжа.

12

След приемането на Закон № 4050/2012 през февруари 2012 г. Hellenische Republik отправя до ищците в главните производства предложение за замяна на дълговите ценни книжа, в което по-специално се предвижда замяна на гръцките държавни облигации с нови държавни облигации с чувствително по-ниска номинална стойност. Изричното съгласие от страна на частните кредитори е предвидено като условие за влизането в сила на тази замяна.

13

Въпреки че нито един от ищците в главните производства не дава такова съгласие, през март 2012 г. Hellenische Republik все пак извършва предложената замяна и въпреки възраженията на ищците не им предоставя владението върху ценните книжа, записани в техните депозити на ценни книжа. Междувременно настъпва падежът на разглежданите по дело C‑578/13 облигации.

14

При тези обстоятелства ищците в главните производства предявяват пред запитващите юрисдикции искове срещу Hellenische Republik за обезщетение на основание нарушено владение и право на собственост, за изпълнение на договорни задължения по първоначалните облигации с настъпил падеж или за обезщетение за вреди.

15

В рамките на процедурата по връчване на исковите молби на Hellenische Republik в качеството на ответник се поставя въпросът дали тези искове се отнасят до граждански или търговски дела, или предмет на спора е действие или бездействие на държавата при упражняване на държавната власт по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1393/2007.

16

По специално в споровете по дела C‑226/13 и C‑247/13 Landgericht Wiesbaden иска от Bundesamt für Justiz (Федерална служба по правосъдието) да връчи въпросните искови молби на ответната страна по предвидения в Регламент № 1393/2007 ред. В рамките на това искане Bundesamt für Justiz изразява съмнения относно възможността делата по тези искове да бъдат квалифицирани като граждански или търговски дела по смисъла на посочения регламент. Поради това тя отказва да връчи посочените искови молби и иска от Landgericht Wiesbaden първо да установи дали разглежданите спорове се отнасят до граждански или търговски дела.

17

В спора по дело C‑245/13 съмненията на Landgericht Wiesbaden също се основават на преценката на Bundesamt für Justiz по сходни дела.

18

В спора по главното производство по дело C‑578/13 Landgericht Kiel приема, че Регламент № 1393/2007 не е приложим в случая и разпорежда на Bundesministerium für Justiz (федерално министерство на правосъдието) да извърши връчването на исковата молба по дипломатически път. Последното обаче връща молбата за връчване, без да я изпълни, като се позовава на преюдициалните запитвания по дела C‑226/13, C‑245/13 и C‑247/13.

19

Ето защо двете запитващи юрисдикции искат да се установи дали разглежданите в главните производства спорове представляват граждански или търговски дела по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1393/2007. Според тях отговорът на този въпрос зависи от квалификацията на висящите пред тях спорове. В конкретния случай, от една страна, ищците в главните производства предявили искове на гражданскоправни основания, като с тях по същество се търси обезщетение на основание нарушено владение и право на собственост, иска се изпълнение на договорни задължения по първоначални облигации с настъпил падеж или се търси обезщетение за вреди. От друга страна, договорните условия по емитирането на гръцките държавни облигации били изменени с приемането на Закон № 4050/2012, което можело да бъде основание да се приеме, че посочената държава действала при условията на упражняване на държавна власт.

20

При тези условия Landgericht Wiesbaden решава да спре производствата по дела C‑226/13, C‑245/13 и C‑247/13 и да постави на Съда следния преюдициален въпрос, който е формулиран по идентичен начин по всяко от трите дела:

„Трябва ли член 1 от [Регламент № 1393/2012] да се тълкува в смисъл, че трябва да се счита за „гражданск[о] или търговск[о] дел[о]“ по смисъла на този регламент иск, с който в ситуация, при която ищецът не е приел направено от ответника в края на февруари 2012 г. предложение за замяна на емитирани от ответника облигации, придобити от ищеца и съхранявани в депозита на същия в [неговата банка], ищецът иска обезщетение за разликата в стойността вследствие на икономически неизгодната замяна, която въпреки всичко му е била наложена през март 2012 г.?“.

21

По дело C‑578/13 Landgericht Kiel също решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

22

С решение на председателя на Съда от 5 юни 2013 г. дела C‑226/13, C‑245/13 и C‑247/13 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производство и на съдебното решение. С решение от 10 декември 2013 г. дело C‑578/13 е съединено с тези дела за целите на устната фаза на производството и на съдебното решение.

23

Според Европейската комисия преюдициалните запитвания по дела C‑226/13, C‑245/13 и C‑247/13 са недопустими. Всъщност, тъй като в запитванията няма точни данни относно спорния акт, за който се твърди, че е акт на публична власт, и са налице неточности във връзка с въпросното предложение за замяна, описанието в тях на фактическия контекст в главните производства не било достатъчно и точно.

24

Освен това, дори да се предположи, че в конкретния случай запитващата юрисдикция може да се счита за сезирана със спор по смисъла на член 267 ДФЕС, тя отправила запитване до Съда само поради обстоятелството, че Bundesamt für Justiz, в качеството на „централен орган“ по смисъла на член 3 от Регламент № 1393/2007, е отказала да извърши предаването на предявените от ищците в главните производства искови молби на гръцките органи и е поискала въпросната юрисдикция първо окончателно да се произнесе по естеството на разглежданите искове. Тъй като обаче централен орган не можел да се противопостави на отправена от компетентна национална юрисдикция молба за предаване, поставеният въпрос бил ирелевантен за решаването на споровете в производствата по посочените дела.

25

В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика въпросите, които са свързани с тълкуването на правото на Съюза и са поставени от националния съд в нормативната и фактическата рамка, които той определя съгласно своите правомощия и проверката на чиято точност не е задача на Съда, се ползват с презумпция за релевантност. Съдът може да не се произнесе по отправеното от национална юрисдикция преюдициално запитване само когато е очевидно, че исканото тълкуване на правото на Съюза няма никаква връзка с действителността или с предмета на спора в главното производство, когато проблемът е от хипотетично естество или когато Съдът не разполага с необходимите данни от фактическа и правна страна, за да бъде полезен с отговора на поставените му въпроси (решение Rohm Semiconductor, C‑666/13, EU:C:2014:2388, т. 38 и цитираната съдебна практика).

26

В конкретния случай е достатъчно да се отбележи на първо място, че от актовете за преюдициални запитвания е очевидно, че изтъкнатият в главните производства акт на публична власт се състои в едностранно ретроактивно изменение на условията, приложими към емитираните от Hellenische Republik облигации, възможността за което е предвидена в Закон № 4050/2012.

27

По-нататък, по отношение на твърдените неточности в изложението на съдържанието на представеното от Hellenische Republik предложение за замяна, е достатъчно да се напомни, че не Съдът, а националната юрисдикция трябва да установи фактите, които са в основата на спора, и да определи последиците им за решението, което тази юрисдикция следва да постанови (решение Traum, C‑492/13, EU:C:2014:2267, т. 19 и цитираната съдебна практика).

28

Освен това не е очевидно, че отпадането на изразените съмнения от запитващата юрисдикция по дела C‑226/13, C‑245/13 и C‑247/13 дали висящите пред нея спорове да се квалифицират като граждански или търговски дела, не е от значение за решаването на тези спорове. Всъщност приложимостта на Регламент № 1393/2007 и по-нататъшният ход на делата пред посочената юрисдикция с оглед на връчването, което тя длъжна да осигури, зависят именно от отпадането на тези съмнения.

29

Обстоятелството, че запитващата юрисдикция е изразила такива съмнения поради предприетите от Bundesamt für Justiz действия, за които Комисията счита, че са в противоречие с Регламента, не е от естество само по себе си да постави под въпрос презумпцията за релевантност, от която се ползват поставените от тази юрисдикция въпроси.

30

Накрая, доколкото Комисията изглежда твърди, че не е налице висящ спор пред националната юрисдикция, която се произнася при упражняването на правораздавателните си правомощия, следва да се напомни, че изразът „да бъде постановено нейното решение“ по смисъла на член 267, втора алинея ДФЕС трябва да се тълкува разширително, за да се избегнат ситуации, в които редица процесуални въпроси се разглеждат като недопустими и като такива, които Съдът не може да тълкува. Следователно разглежданият израз трябва да се разбира в смисъл, че обхваща цялата съвкупност от процесуални действия, подготвящи решението на запитващата юрисдикция, за да може Съдът да се произнесе по тълкуването на всички процесуални разпоредби на правото на Съюза, които запитващата юрисдикция е длъжна да приложи, за да постанови своето решение (вж. по аналогия решение Weryński, C‑283/09, EU:C:2011:85, т. 41 и 42).

31

В конкретния случай разглежданите в главните производства молби се отнасят до реда и условията за връчване на ответника на документите за образуване на съдебно производство. Обстоятелството, че тези молби са отправени преди започването на състезателното производство, следователно е присъщо на въпросите, които следва да бъдат решени посредством тях.

32

С оглед на изложените съображения преюдициалните въпроси са допустими.

33

С въпросите си, които следва да бъдат разгледани заедно, препращащите юрисдикции по същество искат да се установи дали член 1, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че в понятието „гражданско или търговско дело“ по смисъла на тази разпоредба попадат дела по съдебни искове за обезщетение за нарушено владение и право на собственост, за изпълнение на договорни задължения и за обезщетение за вреди, като разглежданите в главните производства, които са предявени от частни лица — притежатели на държавни облигации, срещу държавата емитент.

34

За да се отговори на тези въпроси, на първо място следва да се напомни, че по отношение на Конвенцията от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена с последващите конвенции за присъединяването на новите държави членки към тази конвенция (наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“), Съдът, след като отбелязва, че член 1 от Брюкселската конвенция ограничава нейното приложно поле до „граждански и търговски дела“, без обаче да определя съдържанието и обхвата на това понятие, приема, че то следва да се разглежда като автономно понятие, което следва да се тълкува, от една страна, в зависимост от целите и от системата на Брюкселската конвенция, а от друга страна, с оглед на основните принципи, които произтичат от съвкупността от националните правни системи (решение Lechouritou и др., C‑292/05, EU:C:2007:102, т. 28 и 29 и цитираната съдебна практика).

35

По-нататък Съдът приема също така, че след като член 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74) ограничава неговото приложно поле до „граждански и търговски дела“, без обаче да определя съдържанието и обхвата на това понятие, то следва да се разглежда като автономно понятие, което следва да се тълкува, от една страна, в зависимост от целите и от системата на посочения регламент, и от друга страна, в зависимост от основните принципи, които произтичат от съвкупността от националните правни системи (решение flyLAL-Lithuanian Airlines, C‑302/13, EU:C:2014:2319, т. 24).

36

Накрая, въз основа също така на обстоятелството, че член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 (ОВ L 338, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 183), изменен с Регламент (ЕО) № 2116/2004 на Съвета от 2 декември 2004 г. (ОВ L 367, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 7, стр. 90), прогласява принципа, че обхватът на Регламента се ограничава до „граждански дела“, без при това да се определят съдържанието и обсегът на това понятие, Съдът приема, че то следва да бъде предмет на самостоятелно тълкуване (вж. решение C, C‑435/06, EU:C:2007:714, т. 38 и 46).

37

По отношение на разглеждания в главните производства Регламент № 1393/2007 следва впрочем да се отбележи, че член 1, параграф 1 от него, от една страна, също така гласи, че този регламент се прилага за граждански и търговски дела, като освен това добавя, че той не се прилага по отношение на отговорността на държавата за действие или бездействие от нейна страна при упражняване на държавната власт („acta iure imperii“).

38

От друга страна, посоченият регламент не определя съдържанието и обхвата нито на понятието „граждански [и] търговски дела“, нито на понятието „acta jure imperii“.

39

При тези обстоятелства следва да се заключи, че понятието „граждански [и] търговски дела“ по смисъла на член 1, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 също следва да се разглежда като автономно понятие и че това понятие трябва да се тълкува по-специално в зависимост от целите и от системата на посочения регламент.

40

По отношение на преследваните с Регламент № 1393/2007 цели, от съображение 2 от него следва, че този регламент има за цел подобряване и ускоряване на предаването на съдебни и извънсъдебни документи, за да гарантира правилното функциониране на вътрешния пазар. Тази цел се напомня и в съображения 6 и 7 от посочения регламент, които се отнасят именно до ефективността и бързината на съдебното производство, както и до бързината на предаването на тези документи. Член 4, параграф 1 от същия регламент предвижда освен това, че съдебните документи се предават във възможно най-кратък срок.

41

В този контекст, в съображение 10 от Регламент № 1393/2007 се посочва, че „възможността за отказ за връчване на документи следва да се ограничи до изключителни случаи“. Така съгласно член 6, параграф 3 от този регламент молбата за връчване и изпратените документи се връщат на предаващия орган, ако молбата за връчване „попада очевидно извън приложното поле“ на посочения регламент.

42

Както впрочем правилно посочва Комисията, разграничаването на споровете, които представляват граждански или търговски дела, от непредставляващите такива дела, доколкото те например се отнасят до отговорността на държавата за действия и бездействия при упражняването на държавната власт, може да се окаже сложен процес.

43

В подобни случаи решението по този въпрос с оглед на приложимостта на други регламенти или конвенции, като посочените в точки 34—36 от настоящото решение, обикновено се взима едва след като на всички страни по разглеждания спор е предоставена възможност да вземат отношение по въпроса, така че сезираната юрисдикция да разполага с всички необходими данни, за да постанови решението си.

44

Положението обаче е различно, когато въпросът е дали даден документ за образуване на съдебно производство се отнася до гражданско или търговско дело по смисъла на Регламент № 1393/2007.

45

Всъщност този въпрос трябва по необходимост да бъде решен още преди посоченият документ да е бил връчен на останалите страни по производството, различни от ищеца, тъй като редът и условията за връчването на този документ зависят именно от отговора на този въпрос.

46

При тези условия и като се имат предвид преследваните с Регламент № 1393/2007 цели за бързина на връчването на съдебните актове, съответната юрисдикция трябва да се ограничи да извърши първоначална проверка на данните, с които разполага, като те неизбежно са непълни, за да прецени дали искът, който се предявява пред нея, се отнася до гражданско или търговско дело или до дело, което не попада в обхвата на този регламент съгласно член 1, параграф 1 от него, като резултатът от тази проверка, естествено, не може да предопределя последващите решения, които сезираната юрисдикция следва да вземе по-специално по отношение на собствената си компетентност и по съществото на разглеждания спор.

47

Подобно тълкуване на тази разпоредба позволява не само да се осигури полезното действие Регламент № 1393/2007, но намира потвърждение и в неговата система.

48

Всъщност, с изключение на случая, в който връчването е невъзможно поради неспазване на формалните изисквания, наложени с Регламент № 1393/2007, само ако молбата за връчване попада очевидно извън приложното поле на този регламент, получаващият орган е длъжен съгласно член 6, параграф 3 от него да върне молбата на предаващия орган.

49

Следователно, за да се установи дали Регламент № 1393/2007 е приложим, е достатъчно сезираната юрисдикция да приеме, че не е очевидно, че делото по предявения пред нея иск не представлява гражданско или търговско дело.

50

Във връзка с въпроса дали Регламент № 1393/2007 се прилага спрямо искове като разглежданите в главните производства, следва да се отбележи, че от самия текст на член 1, параграф 1 от този регламент следва, че макар да е възможно определени спорове между орган на публичната власт и частноправен субект да попадат в приложното поле на този регламент, положението е различно, когато органът на публична власт действа при условията на упражняване на държавни властнически правомощия.

51

За да се отговори на този въпрос, следователно е необходимо да се провери дали правоотношението между ищците в главните производства и Hellenische Republik очевидно се характеризира с проявление на държавни властнически правомощия от страна на държавата длъжник, доколкото се упражнява власт, която надхвърля приложното поле на общите правни норми, приложими към правоотношенията между частни лица (решения Préservatrice foncière TIARD, C‑266/01, EU:C:2003:282, т. 30 и Lechouritou и др., С‑292/05, EU:C:2007:102, т. 34).

52

В това отношение Съдът приема, че национален или международен орган на публичната власт, който извършва съдебно преследване за събиране на вземания, дължими от частноправен субект срещу ползването на съоръженията и услугите на този орган, действа при условията на упражняване на публична власт, особено когато въпросното ползване е задължително и изключително и когато размерът на таксите, начините на изчисление, както и процедурата за събирането им са определени едностранно по отношение на ползвателите (решения LTU, 29/76, EU:C:1976:137, т. 4 и Lechouritou и др., С‑292/05, EU:C:2007:102, т. 32).

53

Емитирането на облигации обаче не предполага по необходимост упражняването на власт, която надхвърля приложното поле на правните норми, приложими към правоотношенията между частните лица. Всъщност не е изключена възможността частноправно юридическо лице да се финансира, като използва пазара, по-специално посредством емитирането на облигации.

54

Освен това, що се отнася до делата по главните производства, от преписката по тях не следва очевидно, че финансовите условия по разглежданите ценни книжа са били едностранно определени от Hellenische Republik, а не въз основа на пазарните условия, които определят търговията и рентабилността на тези финансови инструменти.

55

Вярно е, че Закон № 4050/2012 е приет в рамките на управлението на публичните финанси, и по-специално на преструктурирането на публичния дълг с оглед на справянето с тежък случай на финансова криза, и че за тази цел той въвежда във въпросните договори възможността за замяна на ценни книжа.

56

В това отношение обаче следва да се отбележи, че от една страна, обстоятелството, че тази възможност е въведена със закон, само по себе си не е определящо, за да се заключи, че държавата е упражнила властническите си правомощия.

57

От друга страна, не е очевидно, че приемането на Закон № 4050/2012 е довело пряко и непосредствено до промяна във финансовите условия по разглежданите ценни книжа и следователно е причинило твърдяната от ищците вреда. Всъщност тези изменения е трябвало да се направят след решение на мнозинството на притежателите на облигации въз основата на клаузата за замяна, включена с този закон в емисионните договори, което впрочем потвърждава намерението на Hellenische Republik управлението на дълговите ценни книжа да продължава да бъде в обхвата на уредба с гражданскоправно естество.

58

С оглед на изложените съображения не може да се заключи, че делата по главните производства очевидно не представляват граждански или търговски дела по смисъла на Регламент № 1393/2007, поради което посоченият регламент е приложим към тях.

59

Предвид изложеното по-горе на поставените въпроси следва да се отговори, че член 1, параграф 1 от Регламент № 1393/2007 трябва да се тълкува в смисъл, че делата по съдебни искове за обезщетение за нарушено владение и право на собственост, за изпълнение на договорни задължения и за обезщетение за вреди, като разглежданите в главните производства, които са предявени от частни лица — притежатели на държавни облигации, срещу държавата емитент, попадат в приложното поле на този регламент, доколкото не е очевидно, че те не представляват граждански или търговски дела.

60

С оглед на обстоятелството, че за страните по главните производства настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващите юрисдикции, последните следва да се произнесат по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (първи състав) реши:

Член 1, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1393/2007 на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че делата по съдебни искове за обезщетение за нарушено владение и право на собственост, за изпълнение на договорни задължения и за обезщетение за вреди, като разглежданите в главните производства, които са предявени от частни лица — притежатели на държавни облигации, срещу държавата емитент, попадат в приложното поле на този регламент, доколкото не е очевидно, че те не представляват граждански или търговски дела.