—

за г‑жа Dupuy, от M. Stawska-Höbel, Rechtsanwältin,

—

за германското правителство, от T. Henze и J. Kemper, в качеството на представители,

—

за гръцкото правителство, от F. Dedousi и M. Skorila, в качеството на представители,

—

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от L. D’Ascia, avvocato dello Stato,

—

за Европейската комисия, от A.‑M. Rouchaud-Joët и B. Eggers, в качеството на представители,

1

Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (OB L 399, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 9, стр. 108).

2

Запитванията са отправени в рамките на два спора, единият между eco cosmetics GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „eco cosmetics“) със седалище в Германия и г‑жа Dupuy с местожителство във Франция, а другият — между Raiffeisenbank St. Georgen reg. Gen. mbH със седалище в Австрия и г‑жа Bonchyk с местожителство в Германия, във връзка с процедури за европейска заповед за плащане.

3

Съображения 13, 19 и 23—25 от Регламент № 1896/2006 гласят следното:

[…]

[…]

4

В съображение 27 от посочения регламент се посочва, че „[...] процедурите за привеждане в изпълнение на европейската заповед за плащане следва да продължат да бъдат регулирани от националното законодателство“.

5

Член 1, параграф 1, буква а) от Регламент № 1896/2006 гласи:

„Целта на настоящия регламент е:

6

Член 6 („Компетентност“) от посочения регламент предвижда в параграф 1 следното:

„За целите на прилагането на настоящия регламент компетентността се определя в съответствие със съответните правила на правото на Общността, по-специално на Регламент (ЕО) № 44/2001[на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, стр. 1)]“.

7

Член 12, параграфи 3 и 5 от Регламент № 1896/2006 гласят:

„3.   С европейската заповед за плащане [длъжникът] се уведомява за стоящите пред него възможности да:

[…]

5.   Съдът осигурява връчването на заповедта на [молителя] в съответствие с националното законодателство по начин, който отговаря на минималните стандарти, посочени в членове 13, 14 и 15“.

8

Член 13 („Връчване с обратна разписка на [длъжника]“) от Регламент № 1896/2006 гласи:

„Европейската заповед за плащане може да бъде връчена на [длъжника] в съответствие с националното законодателство на държавата, в която трябва да се извърши връчването, по един от следните начини:

9

Член 14 („Връчване без обратна разписка от [длъжника]“) от този регламент предвижда в параграфи 1 и 2 следното:

„1.   Европейската заповед за плащане може също така да бъде връчена в съответствие с националното законодателство на държавата, в която трябва да се извърши връчването, по един от следните начини:

2.   За целите на настоящия регламент връчването по параграф 1 е недопустимо, ако адресът на [длъжника] не е известен със сигурност.

[…]“.

10

Член 15 („Връчване на представител“) от същия регламент гласи:

„Връчването по член 13 или 14 може също така да се извърши на представител на [длъжника]“.

11

Съгласно член 16 от Регламент № 1896/2006:

„1.   [Длъжникът] може да подаде възражение срещу европейската заповед за плащане до съда по произход, като използва формуляр Е, изложен в приложение VI, ко[й]то му се предоставя заедно с европейската заповед за плащане.

2.   Възражението се изпраща в 30-дневен срок от връчването на заповедта на [длъжника].

3.   [Длъжникът] посочва във възражението, че той оспорва вземането, без да указва причините за това.

[…]“.

12

Член 17, параграф 1 от посочения регламент гласи:

„Ако възражението е [подадено] в крайния срок по член 16, параграф 2, производството продължава пред компетентните съдилища на държавата членка по произход в съответствие с правилата на [общото] гражданско производство, освен ако [молителят] не е поискал изрично прекратяването на производството в такъв случай.

[…]“.

13

Член 18 („Привеждане в изпълнение“) от същия регламент предвижда:

1.   Ако в срока по член 16, параграф 2, като се вземе предвид подходящ срок за получаване на възражението, не е подадено възражение до съда по произход, съдът по произход обявява европейската заповед за плащане за подлежаща на изпълнение, като използва формуляр Ж, изложен в приложение VII. Съдът проверява датата на връчване.

2.   Без да се засяга параграф 1, формалните изисквания за [привеждане] в изпълнение се регулират от правото на държавата членка по произход.

3.   Съдът изпраща подлежащата на изпълнение европейска заповед за плащане на [молителя]“.

14

Член 20 („Преглед в изключителни случаи“) от Регламент № 1896/2006 предвижда:

„1.   След изтичането на крайния срок по член 16, параграф 2 [длъжникът] има право да поиска преглед на европейската заповед за плащане от компетентния съд в държавата членка по произход по произход, когато:

при условие че и в двата случая действа незабавно.

2.   След изтичането на крайния срок по член 16, параграф 2 [длъжникът] също така има право да поиска преглед на европейска заповед за плащане от компетентния съд в държавата членка по произход, когато заповедта за плащане очевидно е била издадена погрешно, като се имат предвид изискванията, предвидени в настоящия регламент[,] или в резултат на други извънредни обстоятелства.

3.   Ако съдът отхвърли молбата на [длъжника] на основание, че нито един от поводите за преглед по параграфи 1 и 2 не е приложим, европейската заповед за плащане остава в сила.

Ако съдът прецени, че прегледът е основателен на едно от основанията, предвидени в параграфи 1 и 2, европейската заповед за плащане е невалидна“.

15

Член 21, параграф 1 от посочения регламент гласи:

„Без да се засягат разпоредбите на настоящия регламент, процедурите за привеждане в изпълнение се регулират от правото на държавата членка по привеждане в изпълнение.

Европейска заповед за плащане, която е станала изпълнима, се привежда в изпълнение при същите условия, както и изпълнимо решение, издадено в държавата членка по привеждане в изпълнение“.

16

Член 26 („Връзка с националното процесуално право“) от същия регламент гласи следното:

„Всички процесуални въпроси, които не са изрично разгледани в настоящия регламент, се регулират от националното законодателство“.

17

В германското право процедурата във връзка със заповедните производства се урежда от Гражданския процесуален кодекс (Zivilprozessordnung).

18

Eco cosmetics, учредено по германското право дружество, подава до запитващата юрисдикция молба за издаване на европейска заповед за плащане срещу г‑жа Dupuy, с местожителство във Франция.

19

На 22 март 2010 г. Amtsgericht Wedding (районен съд Вединг), в съответствие с член 12 от Регламент № 1896/2006, уважава въпросната молба и издава исканата европейска заповед за плащане, като я връчва по пощата като международна препоръчана пощенска пратка с обратна разписка. Видно от обратната разписка, тази заповед е връчена на 31 март 2010 г. на посочения от eco cosmetics адрес. Обратната разписка не съдържа други данни във връзка с връчването.

20

На 20 май 2010 г. запитващата юрисдикция обявява посочената заповед за подлежаща на изпълнение.

21

С писмо, изпратено от адвокат на 28 юли 2010 г., г‑жа Dupuy оспорва въпросната заповед за плащане. С писмо от 5 август 2010 г. запитващата юрисдикция указва, че възражението е просрочено и че на този етап единствената възможност е да се иска преглед по реда на член 20 от Регламент № 1896/2006.

22

Два месеца по-късно с писмо от 7 октомври 2010 г. г‑жа Dupuy подава молба за преглед, без да излага съображения по същество. Шест месеца по-късно, с писмо, изпратено от адвокат на 13 април 2011 г., тя обосновава молбата си за преглед.

23

Г‑жа Dupuy твърди в частност, че издадената срещу нея европейска заповед за плащане никога не ѝ е била връчвана. Тя уточнява, че през октомври 2009 г. е напуснала жилището на посочения от eco cosmetics адрес и че е узнала за тази заповед чрез своята банка едва на 23 юли 2010 г.

24

Raiffeisenbank St. Georgen reg. Gen. mbH, австрийска банка, подава до запитващата юрисдикция молба за издаване на европейска заповед за плащане срещу г‑жа Bonchyk, с местожителство в Германия.

25

На 2 септември 2010 г. Amtsgericht Wedding издава исканата европейска заповед за плащане и два пъти безуспешно се опитва да я връчи по пощата на посочените от банката адреси.

26

По-късно същата банка посочва нов адрес, на който въпросната европейска заповед за плащане е връчена чрез оставянето ѝ в пощенската кутия на 1 февруари 2011 г.

27

На 10 март 2011 г. Amtsgericht Wedding обявява заповедта за подлежаща на изпълнение.

28

С факс от 1 юни 2011 г. г‑жа Bonchyk оспорва издадената срещу нея европейска заповед за плащане. Тя посочва, че само по случайност е узнала за съществуването на тази заповед и че от 2009 г. вече не живее на адреса, на който същата е била връчена.

29

С писмо от 17 юни 2011 г. Amtsgericht Wedding указва на г‑жа Bonchyk, че възражението ѝ е просрочено и че на този етап единствената възможност е да се иска преглед по реда на член 20 от Регламент № 1896/2006. С писмо, изпратено от адвокат на 24 юни 2011 г., г‑жа Bonchyk подава молба за преглед.

30

При тези условия Amtsgericht Wedding решава да спре производствата и да постави на Съда следните преюдициални въпроси, от които първият и третият са формулирани еднакво по дела C‑119/13 и C‑120/13, а вторият е отправен само по дело C‑119/13:

31

С определение на председателя на Съда от 8 април 2013 г. дела C‑119/13 и C‑120/13 са съединени за целите на писмената и устната фаза на производство и на съдебното решение.

32

Като начало следва да се отбележи, че в рамките на въведеното с член 267 ДФЕС производство за сътрудничество между националните юрисдикции и Съда той трябва да даде на националния съд полезен отговор, който да му позволи да реши спора, с който е сезиран. С оглед на това при необходимост Съдът трябва да преформулира въпросите, които са му зададени. Всъщност задача на Съда е да тълкува всички разпоредби на правото на Съюза, които са необходими на националните юрисдикции, за да се произнасят по споровете, с които са сезирани, дори тези разпоредби да не са изрично посочени във въпросите, отправени от тези юрисдикции до Съда (решение Worten, C‑342/12, EU:C:2013:355, т. 30 и цитираната съдебна практика).

33

Поради това, макар формално поставените въпроси да се отнасят главно до тълкуването на член 20 от Регламент № 1896/2006, това обстоятелство не е пречка Съдът да даде всички насоки за тълкуване на правото на Съюза, които могат да бъдат полезни за решаване на споровете по главните производства. В това отношение Съдът трябва да извлече от предоставените от националната юрисдикция данни, по-конкретно от мотивите на актовете за преюдициално запитване, тези разпоредби от правото на Съюза, на които е необходимо да се направи тълкуване предвид предмета на споровете (решение Worten, EU:C:2013:355, т. 31 и цитираната съдебна практика).

34

В случая от преписките, с които разполага Съдът, е видно, че при обстоятелствата по главните производства запитващата юрисдикция не изключва прилагането на процедурата за възражение, предвидена в членове 16 и 17 от Регламент № 1896/2006. Освен това гръцкото и италианското правителство считат тези разпоредби за единствените приложими при обстоятелствата в главните производства.

35

За целите на главните производства е наложително и тълкуване на членове 18 и 19 от този регламент, доколкото европейските заповеди за плащане са били обявени от запитващата юрисдикция за подлежащи на изпълнение.

36

При тези условия, за да се даде полезен отговор на запитващата юрисдикция, първият въпрос следва да бъде преформулиран по следния начин: трябва ли Регламент № 1896/2006 да се тълкува в смисъл, че процедурите по членове 16—20 от този регламент са приложими, когато се окаже, че заповедта за плащане не е била връчена в съответствие с минималните изисквания, установени в членове 13—15 от посочения регламент.

37

В това отношение веднага следва да се отбележи, че от член 12, параграф 5 и членове 13—15 от Регламент № 1896/2006 произтича, че заповедите по този регламент трябва да бъдат връчени — по някой от описаните в посочените членове 13—15 начини — в съответствие с минималните изисквания, наложени с този регламент. Както отбелязва генералният адвокат в точки 36—41 от заключението си, ако не бъдат спазени тези минимални изисквания, би било застрашено равновесието между преследваните с Регламент № 1896/2006 цели за бързина и ефективност, от една страна, и за зачитане на правото на защита, от друга страна.

38

Що се отнася, на първо място, до евентуалното прилагане на процедурата за възражение, предвидена в членове 16 и 17 от Регламент № 1896/2006, следва да се уточни, че видно от съображение 24 от посочения регламент, възражението е обичайният способ, по силата на който процедурата във връзка с европейска заповед за плащане се прекратява и автоматично се преминава към разглеждане на спора по правилата на общото гражданско производство.

39

Всъщност, щом като вземанията, за които е издадена европейска заповед за плащане, са оспорени с възражение, особеното производство, уредено в Регламент № 1896/2006, вече не се прилага, доколкото съгласно член 1, параграф 1, буква а) от посочения регламент същият има за цел само „да опрости, ускори и намали разходите за съдебни спорове по трансгранични дела, свързани с безспорни парични вземания“.

40

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 16 от Регламент № 1896/2006 длъжникът може да подаде възражение срещу европейската заповед за плащане до съда по произход, като използва формуляр Е, който му се предоставя заедно с формуляра Д, съдържащ заповедта. Възражението трябва да бъде направено в 30-дневен срок от връчването на заповедта.

41

Доколкото обаче европейската заповед за плащане не е връчена в съответствие с минималните изисквания, установени в членове 13—15 от Регламент № 1896/2006, длъжникът не получава формулярите, посочени в точка 40 от настоящото решение, и следователно не е уведомен надлежно за съществуването и основанието на издадената срещу него европейска заповед за плащане. В този случай не е сигурно, че той разполага с нужната информация, за да прецени дали да оспори или не тази заповед.

42

Подобно положение е в разрез с правото на защита, така че при обстоятелства като тези по главните производства не е уместно да се прилага процедурата за възражение, предвидена в членове 16 и 17 от Регламент № 1896/2006.

43

На второ място, следва да се уточни, че когато връчването не е в съответствие с минималните изисквания, установени в членове 13—15 от Регламент № 1896/2006, посоченият в член 16, параграф 2 от този регламент срок за възражение не започва да тече, с което се поставя под въпрос допустимостта на процедурите, които зависят от изтичането на този срок, като например обявяването на заповедта за подлежаща на изпълнение по член 18 от посочения регламент или прегледът по член 20 от същия, дори тези процедури вече да са били образувани.

44

Що се отнася по-конкретно до прегледа, следва да се припомни, че той е възможен, видно от самото заглавие на член 20 от Регламент № 1896/2006, само „в изключителни случаи“, предвидени изчерпателно в този член, като липсата на връчване не е сред тях.

45

При всички положения следва да се припомни, че съгласно член 26 от Регламент № 1896/2006 процесуалните въпроси, които не са изрично разгледани в този регламент, „се регулират от националното законодателство“, поради което в такъв случай прилагането по аналогия на въпросния регламент е изключено.

46

Регламент № 1896/2006 не казва нищо по въпроса за евентуалните способи за защита на разположение на длъжника в случаите, в които едва след като европейската заповед за плащане е обявена за подлежаща на изпълнение, се установява, че тя не е била връчена в съответствие с минималните изисквания, определени в членове 13—15 от този регламент.

47

Следователно в такъв случай приложимо по отношение на тези процесуални въпроси ще е националното право, така както предвижда член 26 от Регламент № 1896/2006.

48

При всички положения следва да се подчертае, че видно от точка 43 от настоящото решение, когато европейска заповед за плащане не е връчена в съответствие с минималните изисквания, установени в членове 13—15 от Регламент № 1896/2006, спрямо нея е неприложима предвидената в член 18 от посочения регламент процедура, по която европейска заповед за плащане се обявява за подлежаща на изпълнение. Следователно обявяването на такава заповед за плащане за подлежаща на изпълнение трябва да се счита за недействително.

49

С оглед на изложените по-горе съображения, на първия въпрос следва да се отговори, че Регламент № 1896/2006 трябва да се тълкува в смисъл, че процедурите по членове 16—20 от този регламент не са приложими, когато се окаже, че европейската заповед за плащане не е била връчена в съответствие с минималните изисквания, установени в членове 13—15 от посочения регламент. Когато подобна нередовност е установена едва след като европейската заповед за плащане е била обявена за подлежаща на изпълнение, длъжникът трябва да има възможност да изтъкне тази нередовност, която, ако бъде надлежно доказана, трябва да доведе до недействителност на обявяването на тази заповед за подлежаща на изпълнение.

50

Предвид отговора на първия въпрос не е необходимо да се отговаря на поставените втори и трети въпрос.

51

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане трябва да се тълкува в смисъл, че процедурите по членове 16—20 от този регламент не са приложими, когато се окаже, че европейската заповед за плащане не е била връчена в съответствие с минималните изисквания, установени в членове 13—15 от посочения регламент.

Когато подобна нередовност е установена едва след като европейската заповед за плащане е била обявена за подлежаща на изпълнение, длъжникът трябва да има възможност да изтъкне тази нередовност, която, ако бъде надлежно доказана, трябва да доведе до недействителност на обявяването на тази заповед за подлежаща на изпълнение.