26.1.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 26/51

—

да отмени (или евентуално да отмени частично) решението на Комисията от 25 юли 2012 г. по дело относно държавна помощ SA.29064 (2011/C) (ex 2011/NN) — прилагани от Ирландия диференцирани ставки на данъка върху въздушните пътувания, и

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски на жалбоподателя.

1.

По първото правно основание жалбоподателят твърди, че ответникът е допуснал грешка при прилагането на правото, като в обжалваното решение е приел, че по-ниската ставка на данъка съставлява неправомерна държавна помощ. По-конкретно Комисията неправилно квалифицирала високата ставка като „нормалната“ ставка на данъка, за да определи дали ниската ставка съставлява селективно предимство. Тъй като била недопустима съгласно пряко приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, високата ставка не бивало да се разглежда като „нормалната“ референтна ставка за тази цел. По същата причина била неправилна и констатацията на Комисията, че авиокомпаниите, за които се прилага ниската ставка на данъка, ползват предимство в размер от 8 EUR на пътник.

2.

По второто правно основание се твърди, че дори ако се приеме, че Комисията правилно е квалифицирала ниската ставка на данъка като държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, разпореждането за възстановяване на помощта от авиокомпаниите, за които се прилага ниската ставка, е в противоречие с принципа на правна сигурност, с принципа на ефективност и с принципа на добра администрация, при положение че едновременно с това платеният по високата ставка данък подлежи на връщане. Затова, доколкото с него се разпорежда възстановяването на помощта, обжалваното решение било издадено в нарушение на член 14 от Регламент (ЕО) № 659/99 (1).

3.

По третото правно основание се твърди, че Комисията неправилно е квалифицирала фактите и неправилно е приложила правото, като е приела, че въздушните превозвачи, за които се прилага ниската ставка на данъка, са получатели на твърдяната помощ в размер на 8 EUR на пътник, и като съответно е разпоредила възстановяване на помощта, при положение че е установила, че данъчната тежест вероятно е понасяна от пътниците, които следователно са основните получатели на помощта, предоставяна чрез ниската ставка.

4.

По четвъртото правно основание се твърди, че тъй като е невъзможно да се съберат със задна дата по 8 EUR от всеки пътник, който вече е ползвал ниската ставка на данъка, разпореждането за възстановяване на помощта практически води до облагане на съответните авиокомпании с допълнителен данък и по този начин неправомерно санкционира тези авиокомпании, вместо да възстанови положението отпреди предоставянето на твърдяната помощ. Това е непропорционална мярка в разрез с принципа на равно третиране и съответно също е в нарушение на член 14 от Регламент (ЕО) № 659/99.

5.

По петото правно основание се твърди, че ответникът не е мотивирал или не е мотивирал в достатъчна степен разпореждането си за възстановяване на помощта и решението си да определи размера на помощта на 8 EUR на пътник.