—

за M. Brogsitter, Rechtsanwalt, от него самия,

—

за Fabrication de Montres Normandes EURL и K. Fräβdorf, от A. Mansouri, Rechtsanwalt,

—

за португалското правителство, от L. Inez Fernandes и S. Nunes de Almeida, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от W. Bogensberger и A.‑M. Rouchaud-Joët, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 5, точка 1 от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 12, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74).

2

Това запитване е подадено в рамките на спор между г‑н Brogsitter, с местоживеене в Kempen (Германия), от една страна, и Fabrication de Montres Normandes EURL (наричано по-нататък „Fabrication de Montres Normandes“), дружество, установено в Brionne (Франция) и г‑н Fräβdorf, с местоживеене в Neuchâtel (Швейцария), от друга страна, във връзка с различни искове, предявени от г‑н Brogsitter, заради вреди, които той твърди, че е претърпял в резултат на действия, представляващи нелоялна конкуренция.

3

Член 1, параграф 1 от Регламент № 44/2001 предвижда:

„Настоящият регламент се прилага по граждански и търговски дела, независимо от естеството на съда или правораздавателния орган. Той не обхваща, по специално, данъчни, митнически или административни дела“.

4

Член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001 предвижда:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

5

Член 5 от Регламент № 44/2001 предвижда:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:

[…]

[…]“.

6

От акта за отправяне на преюдициалното запитване е видно, че г‑н Brogsitter извършва търговия с луксозни часовници. През 2005 г. той сключва с г‑н Fräβdorf, майстор на часовници, пребиваващ по това време във Франция, договор, съгласно който последният се задължава да разработи часовникови механизми за луксозни часовници, предназначени за серийна търговия, за сметка на г‑н Brogsitter. Г‑н Fräβdorf извършва дейността си чрез Fabrication de Montres Normandes, дружество, в което той е единствен съдружник и управител. От 2010 г. г‑н Fräβdorf е с местожителство в Швейцария.

7

Г‑н Brogsitter поел всички финансови разходи, свързани със създаването на двата часовникови механизма, предмет на този договор.

8

Освен работите, свързани с тези два механизма, г‑н Fräβdorf и Fabrication de Montres създали паралелно други часовникови механизми, както и корпуси и циферблати Normandes, които представили за своя сметка на световното изложение на часовници в Базел (Швейцария) през април и май 2009 г. Те извършвали търговия от свое име и за своя сметка, осигурявайки рекламата на тези продукти на уебсайт на немски и френски език.

9

Г‑н Brogsitter поддържа, че чрез последните дейности ответниците са нарушили договорните си задължения. Според него г‑н Fräβdorf и Fabrication de Montres Normandes се били задължили да работят изключително за негова сметка и поради това не са можели нито да разработват, нито да експлоатират от свое име и за своя сметка, часовникови механизми, били те идентични или не на тези, които са предмет на договора.

10

Г‑н Brogsitter моли за прекратяване на процесните дейности, както и за присъждане на обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи на основание деликтната отговорност на неговите съдоговорители, въз основа, в рамките на германската правна уредба, на закона срещу нелоялната конкуренция (Gesetz gegen den unlauteren Wettbewerb) и на член 823, параграф 2 от германския граждански кодекс (Bürgerliches Gesetzbuch), като изтъква, че с действията си ответниците са нарушили търговската тайна, попречили са на предприятието му и са извършили измама и злоупотреба с доверие.

11

Ответниците искат отхвърляне на иска. Те също така подават насрещен иск, по който изтъкват, че процесните часовникови механизми имат при всички случаи различно устройство от това, което е предмет на договора, и че не са обхванати от изключително право. Ответниците повдигат и възражение за липса на компетентност, изведено от това, че единствено френските юрисдикции са териториално компетентни съгласно член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 да разгледат всички предявени от г‑н Brogsitter искания, след като както мястото на изпълнение на престацията — предмет на процесния договор, така и пораждащият факт на твърдяната вреда се намират във Франция.

12

В хода на производството Fabrication de Montres Normandes е обявено в несъстоятелност. Синдикът, определен във Франция, разрешава на представителите на ответниците да продължат производството.

13

От акта за отправяне на преюдициалното запитване следва също така, че Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд в Дюселдорф) с решение от 5 октомври 2011 г. вече се е произнесъл във въззивното производство по първото решение на Landgericht Krefeld, който се е обявил за териториално некомпетентен. Oberlandesgericht Düsseldorf е счел, че първоинстанционната юрисдикция има международна компетентност по отношение на висящия пред нея спор от член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 за разглеждане само на исковете за гражданска отговорност на г‑н Brogsitter, които имат деликтна природа. Останалите искове за сметка на това представлявали „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 5, точка 1 от този регламент и би трябвало да бъдат предявени пред френска юрисдикция.

14

Landgericht Krefeld пита все пак дали предвид обстоятелствата в случая, и по-специално предвид съществуването на договор между страните по спора, исковете за гражданска отговорност, с които е сезиран, не би трябвало също така да се считат за „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 и да са подсъдни по-скоро на френска юрисдикция.

15

В този контекст Landgericht Krefeld решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член 5, точка 1 от Регламент [№ 44/2001] да се тълкува в смисъл, че ищец, който твърди, че е бил увреден от […] действие [представляващо нелоялна конкуренция], което съгласно германското право представлява непозволено увреждане, извършено от неговия съдоговарящ, установен в друга държава членка, може да се позовава срещу това лице на права, произтичащи от договора, и тогава когато искът му е основан на деликтната гражданска отговорност?“.

16

С въпроса си запитващата юрисдикция пита по същество дали искове за гражданска отговорност като разглежданите в главното производство, с деликтна природа по националното право, трябва въпреки това да се считат за „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001, предвид договора, който обвързва страните в главното производство.

17

Като начало следва да се отхвърли като неоснователно възражението за недопустимост, повдигнато от г‑н Brogsitter, според което този въпрос не е релевантен, тъй като запитващата юрисдикция би трябвало при всяко положение да се счита за териториално компетентна съгласно член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001, който се отнася до договорите за продажба на стоки, или съгласно член 5, точка 3 от този регламент. Действително този довод се отнася единствено до тълкуването, което следва да бъде дадено на разпоредбите на правото на Съюза, предмет на делото в главното производство, и поради това не представлява основание за недопустимост на поставения преюдициален въпрос.

18

По-нататък следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика понятията „дела, свързани с договор“ и „дела относно [деликтна или квазиделиктна отговорност]“ по смисъла съответно на член 5, точка 1, буква a) и точка 3 от Регламент № 44/2001 трябва да бъдат тълкувани самостоятелно въз основа на систематиката и целите на този регламент, за да се осигури еднаквото му прилагане във всички държави членки (вж. по-специално Решение от 18 юли 2013 г. по дело ÖFAB, C‑147/12, точка 27). При това положение те не може да се схващат като препращане към квалификацията, дадена в приложимия национален закон на правоотношението, разглеждано пред националната юрисдикция.

19

Освен това, доколкото Регламент № 44/2001 заменя в отношенията между държавите членки Конвенцията от 27 септември 1968 г. относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 1972 г., стр. 32; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 10, стр. 3), изменена с последователните конвенции относно присъединяването на новите държави членки към тази конвенция (наричана по-нататък „Брюкселската конвенция“), направеното от Съда тълкуване на разпоредбите на Брюкселската конвенция важи и за тези на посочения регламент, когато разпоредбите на тези актове могат да се квалифицират като еквивалентни (Решение по дело ÖFAB, посочено по-горе, точка 28). Същото се отнася за член 5, точка 1, буква а) и точка 3 от този регламент по отношение съответно на член 5, точки 1 и 3 от Брюкселската конвенция (вж. в този смисъл Решение по дело ÖFAB, посочено по-горе, точка 29).

20

В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че „дела относно [деликтна или квазиделиктна отговорност]“ по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001 обхваща всякакви искове, с които се цели ангажиране на гражданската отговорност на ответник и които не се отнасят към „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 5, точка 1, буква а) от този регламент (в този смисъл вж. по-специално Решение от 27 септември 1988 г. по дело Kalfelis, 189/87, Recueil, стр. 5565, точка 17).

21

За да се определи природата на исковете за гражданска отговорност, предявени пред запитващата юрисдикция, важно е следователно да се провери на първо време дали те имат, независимо от квалификацията им по националното право, договорна природа (вж. в този смисъл Решение от 1 октомври 2002 г. по дело Henkel, C-167/00, Recueil, стр. I-8111, точка 37).

22

От акта на запитващата юрисдикция следва, че засегнатите страни в главното производство са обвързани с договор.

23

При все това само по себе си обстоятелството, че една от договарящите страни предявява иск за гражданска отговорност срещу другата, не е достатъчно, за да се счита, че този иск се отнася към „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001.

24

Това важи само ако укоримото поведение може да се счита за неизпълнение на задължения, които могат да бъдат определени като договорни предвид предмета на договора.

25

Такъв ще е a priori случаят, ако тълкуването на договора, който обвързва ответника с ищеца, изглежда абсолютно необходимо за установяване на законосъобразния или, напротив, незаконосъобразен характер на поведението, за което първият упреква втория.

26

Следователно запитващата юрисдикция е тази, която трябва да определи дали предявените от ищеца в главното производство искове имат за предмет искане за обезщетение, чието основание може разумно да се разглежда като нарушение на правата и задълженията по договора, който обвързва страните в главното производство, което би направило абсолютно необходимо съобразяването му при разрешаването на спора.

27

Ако случаят е такъв, тези искове се отнасят към „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001. Ако не е такъв, трябва да се счита, че те се отнасят към „дела, относно [деликтна или квазиделиктна отговорност]“ по смисъла на член 5, точка 3 от Регламент № 44/2001.

28

Важно е също така да се отбележи, че в първата хипотеза териториалната компетентност по дела, свързани с договори, трябва да се определя в съответствие с критериите за привързване, определени в член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001, ако разглежданият в главното производство договор представлява договор за продажба на стоки или за предоставяне на услуги по смисъла на тази разпоредба. Както предвижда член 5, точка 1, буква в) от Регламент № 44/2001, в действителност единствено в хипотезата, в която договор не попада в никоя от тези две категории, съдебната компетентност следва да се определя в съответствие с критерия за привързване, предвиден в член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 (вж. в този смисъл Решение от 23 април 2009 г. по дело Falco Privatstiftung и Rabitsch, C-533/07, Сборник, стр. I-3327, точка 40 и Решение от 19 декември 2013 г. по дело Corman-Collins SA, C‑9/12, точка 42).

29

В резултат на това на поставения въпрос следва да се отговори, че искове за гражданска отговорност като разглежданите в главното производство, с деликтна природа по националното право, трябва въпреки това да се считат за отнасящи се към „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001, ако укоримото поведение може да се счита за неизпълнение на задължения, които могат да бъдат определени като договорни предвид предмета на договора.

30

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (седми състав) реши:

Искове за гражданска отговорност като разглежданите в главното производство, с деликтна природа по националното право, трябва въпреки това да се считат за отнасящи се към „дела, свързани с договор“ по смисъла на член 5, точка 1, буква а) от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, ако укоримото поведение може да се счита за неизпълнение на задължения, които могат да бъдат определени като договорни предвид предмета на договора.