—

за г-н Schwarz, от него самия, както и от адв. W. Nešković, Rechtsanwаlt,

—

за Stadt Bochum, от г-жа S. Sondermann, в качеството на представител,

—

за германското правителство, от г-н T. Henze и г-жа A. Wiedmann, в качеството на представители,

—

за полското правителство, от г-н B. Majczyna, в качеството на представител,

—

за Европейския парламент, от г-н U. Rösslein и г-н P. Schonard, в качеството на представители,

—

за Съвета на Европейския съюз, от г-н Ив. Гуров и г-жа Z. Kupčová, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от г-н B. Martenczuk и г-н G. Wils, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до валидността на член 1, параграф 2 от Регламент (EO) № 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 година относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки (ОВ L 385, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 5 стр. 155), изменен с Регламент (ЕО) № 444/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година (ОВ L 142, стр. 1 и поправка в ОВ L 188, 2009 г., стр. 127, наричан по-нататък „Регламент № 2252/2004“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г-н Schwarz и Stadt Bochum (град Бохум) във връзка с отказа на последния да издаде паспорт, без едновременно с това да бъдат снети пръстови отпечатъци за съхраняване в този паспорт.

3

Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 година за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (ОВ L 281, стр. 31; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 10) предвижда в своя член 2:

„По смисъла на настоящата директива:

4

Член 7, буква д) от Директива 95/46 гласи:

„Държавите членки предвиждат, че обработването на лични данни може да се извършва, само ако:

[…]

5

Съображения 2, 3 и 8 от Регламент № 2252/2004 гласят:

[…]

6

По смисъла на съображение 5 от Регламент № 444/2009:

„Регламент [№ 2252/2004] изисква събирането и съхраняването на биометрични данни в носителя на запаметената информация на паспорти и документи за пътуване с оглед издаването на такива документи. С това не се засяга която и да е друга употреба или съхраняване на такива данни в съответствие с националното законодателство на държавите членки. Регламент [№ 2252/2004] не осигурява правно основание за създаването или поддържането на бази данни за съхраняване на такива данни в държавите членки, което е предмет изключително на националното законодателство“.

7

Съгласно член 1, параграфи 1—2а от Регламент № 2252/2004:

„1.   Паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки, отговарят на минималните стандарти за сигурност, предвидени в приложението.

[…]

2.   Паспортите и документите за пътуване включват носител с висока степен на защита на запаметената информация, който съдържа портретна снимка. Държавите членки също така включват два пръстови отпечатъка, снети върху равна повърхност, в интероперативни формати. Данните трябва да бъдат защитени и носителят на запаметената информация да има достатъчен капацитет и способност да гарантира целостта, автентичността и поверителността на данните.

2а.   Следните лица се освобождават от изискването за снемане на пръстови отпечатъци:

8

Член 2, буква а) от този регламент предвижда:

„Съгласно процедурата, посочена в член 5, параграф 2, за паспортите и документите за пътуване се установяват следните допълнителни технически спецификации […]:

9

Член 3, параграф 1 от посочения регламент гласи:

„В съответствие с процедурата, посочена в член 5, параграф 2, може да бъде прието решение спецификациите, посочени в член 2, да бъдат секретни и да не се публикуват. В този случай те се съобщават само на органите, определени от държавите членки, отговорни за отпечатването, и на надлежно оправомощени лица от държавата членка или от [Европейската комисия]“.

10

Съгласно член 4, параграф 3 от същия регламент:

„Биометричните данни се събират и съхраняват в носителя на запаметената информация с оглед издаването на такива документи. За целите на настоящия регламент биометричните данни в паспортите и документите за пътуване се използват единствено за проверка на:

Проверката на допълнителните отличителни знаци за сигурност се извършва, без да се засяга член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 г. за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) [(OВ L 105, p. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 8, стр. 5 и поправка в OB L 275, 2010 г., стр. 11)]. Несъвпадението самò по себе си не засяга валидността на паспорта или документа за пътуване за целите на пресичането на външните граници“.

11

Г-н Schwarz моли да му бъде издаден паспорт пред Stadt Bochum, като същевременно отказва да бъдат снети в тази връзка пръстовите му отпечатъци. След като Stadt Bochum отхвърля молбата му, г-н Schwarz подава жалба пред запитващата юрисдикция, за да бъде разпоредено на компетентните органи да му издадат паспорт без снемане на пръстовите отпечатъци.

12

Пред тази юрисдикция г-н Schwarz оспорва валидността на Регламент № 2252/2004, който въвежда задължението за снемане пръстовите отпечатъци на лицата, които искат да им бъде издаден паспорт. Той поддържа, че регламентът няма подходящо правно основание и че е опорочен от нарушение на процедурата. Освен това член 1, параграф 2 от посочения регламент нарушавал правото на защита на личните данни, признато, от една страна, в по-широк план в член 7 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) във връзка с правото на зачитане на личния живот, и от друга страна, изрично в член 8 от нея.

13

При тези обстоятелства Verwaltungsgericht Gelsenkirchen решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Валиден ли е член 1, параграф 2 от Регламент [№° 2252/2004]?“.

14

Посредством въпроса си, разгледан в светлината на акта за отправяне на преюдициалното запитване, националната юрисдикция пита по същество дали член 1, параграф 2 от Регламент № 2252/2004 е невалиден, поради това че, на първо място, този регламент почивал на неподходящо правно основание, на второ място, процедурата за приемане на посочения регламент била опорочена от нарушение, и на трето място, член 1, параграф 2 от същия регламент нарушавал някои основни права на притежателите на паспорти, издадени в съответствие с него.

15

Запитващата юрисдикция цели да се изясни дали Регламент № 2252/2004 е можел да бъде приет на основание член 62, точка 2, буква a) ЕО, след като тази разпоредба не сочи изрично компетентността за уреждане на въпросите, свързани с паспортите и документите за пътуване, издавани на гражданите на Съюза (наричани по-нататък „паспортите“).

16

В това отношение следва да се отбележи, че член 62, точка 2, буква a) ЕО, в редакцията си, приложима от 1 май 1999 г. до 30 ноември 2009 г. и въз основа на която е бил приет Регламент № 2252/2004, беше част от дял IV от Договора за ЕО, озаглавен „Визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на хора“. Тази разпоредба предвиждаше, че Съветът на Европейския съюз, като действа в съответствие с процедурата, посочена в член 67 ЕО, приема в срок от пет години от влизането в сила на Договора от Амстердам „мерки относно преминаването на външните граници на държавите членки, които да установят […] нормите, реда и условията, които да бъдат спазвани от държавите членки при осъществяване на проверките на лицата по [външните] граници“.

17

Едновременно от текста на член 62, точка 2, буква a) ЕО и от целта, която той преследва, произтича, че тази разпоредба оправомощава Съвета да регламентира начина, по който се осъществява контролът на външните граници на Европейския съюз, целящ проверка на самоличността на лицата, които ги преминават. Тъй като такава проверка включва задължително представянето на документи, които позволяват да се установи тази самоличност, член 62, точка 2, буква a) ЕО оправомощава следователно Съвета да приема нормативни разпоредби относно тези документи, и в частност относно паспортите.

18

Що се отнася до въпроса дали този член оправомощава Съвета да приема мерки, като закрепва нормите, реда и условията, свързани с издаването на паспортите на гражданите на Съюза, следва да се отбележи, от една страна, че същият този член се позовава на проверките на „лица“ без повече подробности. Така следва да се приеме, че тази разпоредба се отнася не само до гражданите на трети страни, но също и до гражданите на Съюза и следователно също и до паспортите на последните.

19

От друга страна, както се потвърждава в мотивите към проекта за Регламент на Съвета относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните елементи, интегрирани в паспортите на гражданите на Съюза [COM(2004) 116 окончателен], представен от Комисията, хармонизацията на стандартите за сигурност на тези паспорти може да се наложи с цел да не се допусне последните да бъдат снабдени с гаранции за сигурността, които са по-несъвършени от вече предвидените в техническите характеристики за единния формат за виза и единния формат за разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни. При тези условия законодателят на Съюза трябва да се счита за компетентен да предвиди еквивалентни елементи за сигурност за паспортите на гражданите на Съюза, доколкото такава компетентност позволява да се избегне превръщането им в предмет на фалшификации и незаконното им използване.

20

От предходното следва, че член 62, точка 2, буква a) ЕО съставлява подходящо правно основание за приемането на Регламент № 2252/2004 и по-специално на член 1, параграф 2 от него.

21

Запитващата юрисдикция пита дали член 1, параграф 2 от Регламент № 2252/2004 е валиден предвид процесуалните изисквания, предвидени в член 67, параграф 1 ЕО. В това отношение тя се позовава на доводите на жалбоподателя в главното производство, който счита, че противно на предвиденото в тази разпоредба, Европейският парламент не е бил надлежно консултиран в законодателната процедура. Според него предложението на Комисията, представено на Парламента за консултация, е предвиждало съхраняване на изображение на пръстовите отпечатъци върху паспортите като обикновена възможност за държавите членки, която след консултирането на Парламента се е превърнала в задължение. Една такава промяна била съществена, така че съгласно член 67 ЕО се е налагало ново консултиране с Парламента.

22

Въпреки това няма съмнение, че Регламент № 444/2009 заменя текста на член 1, параграф 2 от Регламент № 2252/2004, във връзка с който Парламентът не е бил консултиран, с нов текст, който отново възприема задължението за съхраняване на изображението на пръстовите отпечатъци в паспортите. Тъй като Регламент № 444/2009 е приложим спрямо фактите в главното производство и е бил приет по процедурата за съвместно вземане на решениe и следователно изцяло с участието на Парламента като съзаконодател, твърденият мотив за невалидност се оказва неефективен.

23

На първо място, следва да се разгледа дали снемането на пръстови отпечатъци и тяхното съхраняване в паспортите, предвидени в член 1, параграф 2 от Регламент № 2252/2004, съставляват засягане на правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни. При положителен отговор следва да се провери, на второ място, дали такова засягане може да бъде обосновано.

24

Член 7 от Хартата предвижда по-специално, че всеки има право на зачитане на неговия личен живот. Съгласно член 8, параграф 1 всеки има право на защита на неговите лични данни.

25

От тези разпоредби, разгледани във връзка една с друга, произтича, че всяко обработване на лични данни от трето лице по принцип може да съставлява засягане на тези права.

26

Следва веднага да се припомни, от една страна, че зачитането на правото на личен живот с оглед на обработката на лични данни се отнася до всяка информация относно идентифицирано или подлежащо на идентификация физическо лице (Решение от 9 ноември 2010 г. по дело Volker und Markus Schecke и Eifert, C-92/09 и C-93/09, Сборник, стр. I-11063, точка 52, както и Решение от 24 ноември 2011 г. по дело ASNEF и FECEMD, C-468/10 и C-469/10, Сборник, стр. I-12181, точка 42).

27

Пръстовите отпечатъци попадат в това понятие, щом като те обективно съдържат уникални сведения за физическите лица и позволяват тяхното точно идентифициране (вж. в този смисъл по-специално Европейски съд по правата на човека, Решение по дело S. and Marper с/у Обединено кралство от 4 декември 2008 г., Recueil des arrêts et décisions 2008-V, стр. 213, § 68 и 84).

28

От друга страна, както следва от член 2, буква б) от Директива 95/46, обработване на лични данни представлява всяка операция, приложена към тези данни от трето лице, като събиране, запис, съхранение, консултиране или употреба.

29

Приложението на член 1, параграф 2 от Регламент № 2252/2004 изисква националните власти да снемат пръстовите отпечатъци на заинтересованите лица и те да бъдат съхранявани върху носителя на запаметената информация, интегриран в паспорта. Такива мерки следователно трябва да се считат за съставляващи обработване на лични данни.

30

При тези условия следва да се приеме, че снемането и съхраняването на пръстови отпечатъци от националните власти, уредено в член 1, параграф 2 от Регламент № 2252/2004, съставляват засягане на правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни. Поради това трябва да се изследва дали това засягане е обосновано.

31

От член 8, параграф 2 от Хартата следва, че личните данни могат да бъдат обработвани само въз основа на съгласието на заинтересованото лице или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание.

32

Що се отнася най-напред до условието за съгласие на лицата, които искат да им бъдат издадени паспорти със снемането на пръстовите им отпечатъци, следва да се отбележи, че притежаването на паспорт е по общо правило абсолютно необходимо на гражданите на Съюза, именно за да осъществяват придвижване към трети страни, и че този документ трябва да съдържа пръстови отпечатъци в приложение на член 1, параграф 2 от Регламент № 2252/2004. Така гражданите на Съюза, които желаят да осъществят такова придвижване, не могат да се противопоставят свободно на обработването на пръстовите им отпечатъци. При тези условия не може да се счита, че лицата, които искат да им бъдат издадени паспорти, са дали съгласие за такова обработване.

33

По-нататък, когато става въпрос за обосноваността на обработването на пръстови отпечатъци по силата на друго легитимно основание, предвидено в закона, най-напред следва да се напомни, че правата, признати в членове 7 и 8 от Хартата не са абсолютни, а трябва да се разглеждат във връзка с тяхната социална функция (вж. в този смисъл Решение по дело Volker und Markus Schecke и Eifert, посочено по-горе, точка 48, както и Решение от 5 май 2011 г. по дело Deutsche Telekom, C-543/09, Сборник, стр. I-3441, точка 51).

34

Действително член 52, параграф 1 от Хартата допуска ограничаване на упражняването на тези права, стига това ограничаване да е предвидено в закон и да зачита основното съдържание на тези права и ако при спазване на принципа на пропорционалност то е необходимо и ако действително отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора.

35

В случая няма съмнение, първо, че ограничението, което произтича от снемането и съхраняването на пръстови отпечатъци при издаването на паспорти трябва да се счита за предвидено в закона, по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата, след като член 1, параграф 2 от Регламент № 2252/2004 предвижда тези операции.

36

Що се отнася, второ, до целта от общ интерес, която лежи в основата на посоченото ограничение, от член 1, параграф 2 от Регламент № 2252/2004 във връзка със съображения 2 и 3 от него следва, че тази разпоредба преследва по-конкретно две определени цели — първата е да се предотврати фалшификацията на паспорти, а втората е да се попречи на незаконното им използване, а именно използването им от лица, различни от техния законен притежател.

37

Като преследва такива цели, следователно посочената разпоредба се стреми да попречи по-конкретно на незаконното влизане на лица на територията на Съюза.

38

При тези условия е необходимо да се приеме, че член 1, параграф 2 от Регламент № 2252/2004 преследва призната от Съюза цел от общ интерес.

39

Трето, от документите, с които разполага Съдът, не следва, а впрочем не се и твърди, че наложените в случая ограничения на упражняването на признатите от членове 7 и 8 от Хартата права не зачитат основното съдържание на тези права.

40

Четвърто, следва да се провери дали наложените ограничения на тези права са пропорционални спрямо целите, преследвани от Регламент № 2252/2004 и следователно спрямо целта да се попречи на незаконното влизане на лица на територията на Съюза. Така следва да се прецени дали установените с този регламент мерки са в състояние да осъществят тези цели и не надхвърлят необходимото за тяхното постигане (вж. Решение по дело Volker und Markus Schecke и Eifert, посочено по-горе, точка 74).

41

По отношение на въпроса дали член 1, параграф 2 от Регламент № 2252/2004 е в състояние да осъществи целта за предотвратяване фалшифицирането на паспорти, няма съмнение, че съхраняването на пръстови отпечатъци върху носител с висока степен на защита, предвидено от тази разпоредба, изисква високо развита техника, така че това съхраняване да е годно да намали риска от фалшифициране на паспортите и да улесни задачата на властите, извършващи на границите проверката на тяхната автентичност.

42

Що се отнася до целта за предотвратяване на незаконното използване на паспортите, г-н Schwarz поддържа, че методът на проверка на самоличността посредством пръстови отпечатъци не е в състояние да я осъществи, доколкото практическото му прилагане е свързано с грешки. Действително, доколкото две цифрови копия на пръстови отпечатъци не биха могли никога да бъдат идентични, системите, използващи този метод не можели никога да бъдат достатъчно прецизни, така че биха показали ръст на погрешни допускания на неоторизирани лица и погрешни откази на оторизирани лица, който не би могъл да бъде пренебрегнат.

43

В това отношение следва все пак да се отбележи, че не е решаващо, че посоченият метод не е напълно надежден. Действително, от една страна, въпреки че той не изключва изцяло допускането на неоторизирани лица, достатъчно е, че той снижава значително риска от такова допускане, който би съществувал, ако не беше използван този метод.

44

От друга страна, макар и да е вярно, че прилагането на метода за проверка на самоличността посредством пръстови отпечатъци носи риска от погрешно издаване изключително на откази на оторизирани лица, липсата на съвпадение на пръстовите отпечатъци на притежателя на паспорта с данните, въведени в този документ, не означава, както предвижда член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 2252/2004, че на въпросното лице автоматично ще бъде отказано влизане на територията на Съюза. Такава липса на съвпадение ще има за единствена последица привличането на вниманието на компетентните органи върху заинтересованото лице и извършването по отношение на него на задълбочен контрол, целящ да установи неговата самоличност по категоричен начин.

45

Предвид предходните съображения следва да се приеме, че снемането и съхраняването на пръстови отпечатъци, посочени в член 1, параграф 2 от Регламент № 2252/2004, са в състояние да осъществят преследваните от този регламент цели и следователно целта да се попречи на незаконното влизане на лица на територията на Съюза.

46

Що се отнася по-нататък до разглеждането на необходимостта на такова обработване, законодателят е длъжен по-специално да провери дали е мислимо да се приложат мерки, накърняващи в по-малка степен правата, признати от членове 7 и 8 от Хартата, и същевременно да се допринася по ефикасен начин за постигането на целите на разглежданата правна уредба на Съюза (вж. в този смисъл Решение по дело Volker und Markus Schecke и Eifert, посочено по-горе, точка 86).

47

В този контекст, когато става въпрос за целта за защита на паспортите срещу незаконното им използване, следва да се разгледа, на първо място, дали засягането, което се извършва чрез мярката на снемане на пръстови отпечатъци не надхвърля това, което е необходимо за осъществяването на тази цел.

48

В това отношение следва да се припомни, от една страна, че снемането се състои само във вземането на отпечатъка на два пръста. Те впрочем обичайно са видими за околните, така че не става въпрос за операция, която има интимен характер. Мярката също така не води до физическо или психическо увреждане на заинтересования, както и изготвянето на портретната му снимка.

49

Разбира се, снемането на пръстови отпечатъци се добавя към изготвянето на портретна снимка. Въпреки това, кумулирането на тези две операции, предназначени да идентифицират лицата, не може a priori да бъде счетено като водещо самò по себе си до по-сериозно засягане на правата, признати от членове 7 и 8 от Хартата, отколкото ако тези операции се осъществяваха поотделно.

50

Така, що се отнася до главното производство, нищо в представените пред Съда документи не позволява да се приеме, че едновременното снемане на пръстови отпечатъци и изготвянето на портретна снимка би могло да доведе, единствено по тази причина, до по-сериозно засягане на тези права.

51

От друга страна, следва да се отбележи, че единствената реална алтернатива на снемането на пръстови отпечатъци, посочена в производството пред Съда, се състои в заснемането на ириса на окото. Нищо обаче в представените пред Съда документи не сочи, че последната дейност засяга в по-малка степен правата, признати от членове 7 и 8 от Хартата, отколкото снемането на пръстови отпечатъци.

52

Освен това, що се отнася до ефикасността на последните два метода, няма съмнение, че равнището на технологична зрялост на този, основан на разпознаването на ириса, не е на равнището на този, основан на пръстовите отпечатъци. От друга страна, разпознаването на ириса е значително по-скъпа дейност към настоящия момент отколкото тази по сравняването на пръстовите отпечатъци и поради това — по-неподходяща за всеобщо използване.

53

При тези условия следва да се отбележи, че на Съда не е известно съществуването на мерки, които биха могли да спомогнат по достатъчно ефикасен начин за целта за защита на паспортите срещу незаконното им използване, като същевременно да засягат в по-малка степен правата, признати от членове 7 и 8 от Хартата, от произтичащите в резултат на метода, основан на пръстовите отпечатъци.

54

На второ място, за да бъде обоснован по отношение на такава цел, е необходимо още член 1, параграф 2 от Регламент № 2252/2004 да не изисква обработване на снетите пръстови отпечатъци, което би могло да надхвърли необходимото за постигането на посочената цел.

55

В това отношение следва да се отбележи, че законодателят трябва да се увери в съществуването на специфични гаранции, целящи да защитят ефикасно тези данни срещу ненадлежно обработване и злоупотреба (вж. в този смисъл Европейски съд по правата на човека, Решение по дело S. и Marper с/у Обединено кралство, посочено по-горе, § 103).

56

По този въпрос следва да се отбележи, от една страна, че член 4, параграф 3 от Регламент № 2252/2004 уточнява изрично, че пръстовите отпечатъци могат да бъдат използвани само с цел проверка на автентичността на паспорта и самоличността на неговия притежател.

57

От друга страна, този регламент осигурява защита срещу риска от четене на данните, съдържащи пръстови отпечатъци, от неоторизирани лица. В това отношение от член 1, параграф 2 на посочения регламент следва, че въпросните данни се съхраняват върху носител, който е интегриран в паспорта и е с висока степен на защита.

58

Все пак запитващата юрисдикция си задава въпроса, в разглежданата перспектива, дали член 1, параграф 2 от Регламент № 2252/2004 е пропорционален, предвид риска след снемането на пръстовите отпечатъци в приложение на тази разпоредба тези данни с много високо качество да се съхраняват, в определени случаи централизирано, и да се използват за цели, различни от предвидените с този регламент.

59

В това отношение следва да се отбележи, че по принцип пръстовите отпечатъци несъмнено играят особена роля в областта на идентифицирането на лица. Така техниките за идентификация чрез сравнение на пръстовите отпечатъци, снети на определено място заедно с тези, съхранени в база данни позволяват да се установи присъствието на това място на определено лице, независимо дали в рамките на криминално разследване или с цел да се осъществи непряко наблюдение на такова лице.

60

При все това, важно е да се припомни, че член 1, параграф 2 от Регламент № 2252/2004 предвижда съхраняването на пръстови отпечатъци само в същия паспорт, който остава в изключително държане на своя притежател.

61

Тъй като този регламент не предвижда никаква друга форма, нито средство за съхраняване на тези отпечатъци, той не би могъл да бъде тълкуван, както подчертава съображение 5 от Регламент № 444/2009, като предоставящ, като такъв, правно основание за евентуална централизация на събраните въз основа на него данни или на използването на последните за други цели освен тази, насочена към възпрепятстване незаконното влизане на лица на територията на Съюза.

62

При тези условия приведените от запитващата юрисдикция доводи относно рисковете, свързани с вероятността от такава централизация, не са в никакъв случай от естество да засегнат валидността на посочения регламент и би трябвало да бъдат разгледани по повод на подадена жалба пред компетентните юрисдикции срещу законодателство, което предвижда централизирана база на пръстови отпечатъци, ако е необходимо в съответния случай.

63

Предвид предходните съображения следва да се приеме, че член 1, параграф 2 от Регламент № 2252/2004 не изисква третиране на пръстовите отпечатъци, което би надхвърлило необходимото за осъществяване на целта за защита на паспортите срещу незаконното им използване.

64

В резултат на това нарушението, произтичащо от член 1, параграф 2 от Регламент № 2252/2004, е обосновано от целта за защита на паспортите срещу незаконното им използване.

65

При тези обстоятелства не е необходимо да се разглежда дали правните основания, въведени посредством този регламент, имат характер на необходими по отношение на другата цел за превенция на фалшификацията на тези паспорти.

66

Като се имат предвид всички изложени по-горе съображения, на поставения въпрос следва да се отговори, че при разглеждането му не се установяват никакви обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 1, параграф 2 от Регламент № 2252/2004.

67

С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

При разглеждането на поставения въпрос не се установяват никакви обстоятелства, които могат да засегнат валидността на член 1, параграф 2 от Регламент (EO) № 2252/2004 на Съвета от 13 декември 2004 година относно стандартите за отличителните знаци за сигурност и биометричните данни в паспортите и документите за пътуване, издавани от държавите членки, изменен с Регламент (ЕО) № 444/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 година.