—

за Trento Sviluppo srl и Centrale Adriatica Soc. coop. arl, от M. Pacilio, avvocato,

—

за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от S. Varone и P. Garofoli, avvocati dello Stato,

—

за литовското правителство, от D. Kriaučiūnas и V. Kazlauskaitė-Švenčionienė, в качеството на представители,

—

за унгарското правителство, от M. Fehér и K. Szíjjártó, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от L. Pignataro-Nolin и M. van Beek, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“) (ОВ L 149, стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 14, стр. 260).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Trento Sviluppo srl (наричано по-нататък „Trento Sviluppo“) и Centrale Adriatica Soc. coop. arl (наричано по-нататък „Centrale Adriatica“), от една страна, и Autorità Garante della Concorrenza e del Mercato (орган за защита на конкуренцията и пазара, наричан по-нататък „AGCM“), от друга страна, по повод на търговска практика на тези две дружества, квалифицирана като заблуждаваща от AGCM.

3

Съображение 7 от Директива 2005/29 предвижда по-специално, че тази директива урежда търговските практики, пряко свързани с въздействието върху вземане на решения от потребителя, отнасящи се до продукти.

4

Съгласно съображение 11 от тази директива с нея се въвежда единна забрана на тези нелоялни търговски практики, които изопачават икономическото поведение на потребителите.

5

Съображение 13 от посочената директива гласи следното:

„[…] Следователно [единната] обща генерална забрана, въведена от настоящата директива, обхваща нелоялните търговски практики, изопачаващи икономическото поведение на потребителите. […] Общата забраната се основава на правила за двата типа търговски практики, които се срещат най-често, а именно заблуждаващи търговски практики и агресивни търговски практики“.

6

Съгласно съображение 14 от същата директива:

„Желателно е заблуждаващите търговски практики да обхващат онези практики, включително заблуждаваща реклама, които чрез заблуждаващи действия не позволяват на потребителя да направи информиран и следователно ефективен избор“.

7

Член 2, буква д) от Директива 2005/29 определя понятието „съществено изопачаване на икономическото поведение на потребители“ като „използване на търговска практика, която значително накърнява способността на потребителя да вземе решение на база осведоменост, [като по този начин подтиква] потребителя да вземе решение за сделка, което не би взел при други обстоятелства“.

8

Член 2, буква к) от тази директива определя понятието „решение за сделка“ като „всяко решение, взето от потребител относно това как и при какви условия да купи, да заплати изцяло или частично, да задържи или да се разпореди със стоката, или да упражни договорно право свързано със стоката, независимо дали потребителят решава да действа или се въздържа от действие“.

9

Член 6, параграф 1 от посочената директива предвижда:

„Заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне[,] заблуждава или е възможно да заблуди средния[…] потребител, дори и ако съдържащата се в нея информацията е фактически точна, по отношение на един или повече от посочените по-долу елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел:

[…]

[…]“.

10

Законодателен декрет № 206 относно Кодекса за потреблението (decreto legislativo n. 206 — Codice del consumo) от 6 септември 2005 г. (редовна притурка към GURI № 162 от 8 октомври 2005 г.) съдържа член 21, параграф 1, буква b), който е въведен с Законодателен декрет № 146 от 2 август 2007 г., транспониращ по-специално Директива 2005/29 във вътрешното право. Този член предвижда:

„Заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа информация, която не отговаря на истината или, макар и да е фактически точна, по някакъв начин, включително посредством цялостното представяне, заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на един или повече от посочените по-долу елементи, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел:

[…]

11

Trento Sviluppo управлява няколко супермаркета в провинция Тренто (Италия). Тези супермаркети са част от групата за разпространение на едро COOP Italia, към която принадлежи и Trento Sviluppo.

12

Centrale Adriatica предоставя услуги на дружества от групата COOP Italia, към която принадлежи.

13

През март 2008 г. Centrale Adriatica организира специална промоция в някои от магазините на марката COOP Italia, в рамките на която промоция някои продукти се предлагат на изгодни цени.

14

Промоцията продължава от 25 март до 9 април 2008 г. В рекламната брошура се посочва „намаление до 50 % и много други специални оферти“.

15

Сред продуктите, предлагани на промоционална цена в посочената рекламната брошура, е посочен преносим компютър.

16

На 10 април 2008 г. потребител се оплаква пред AGCM, тъй като според него това търговско съобщение е неточно, доколкото въпросният компютърен продукт не е бил в наличност в супермаркета в Тренто, който той е посетил през периода на действие на промоцията.

17

Вследствие на това оплакване AGCM започва производство срещу Trento Sviluppo и Centrale Adriatica за нелоялни търговски практики по смисъла на членове 20, 21 и 23 от Законодателен декрет № 206 от 6 септември 2005 г. относно Кодекса за потреблението. Това производство приключва с приемане на решение от 22 януари 2009 г., с което на посочените две дружества се налага парична санкция.

18

Всяко едно от двете дружества обжалва това решение пред Tribunale ammistrativo regionale per il Lazio (Окръжен административен съд Лацио), който отхвърля двете жалби.

19

Trento Sviluppo и Centrale Adriatica обжалват решенията на този съд пред Consiglio di Stato.

20

Запитващата юрисдикция има съмнения относно обхвата на понятието „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29. Тя иска да установи в това отношение дали, за да бъде приета за заблуждаваща, съответната търговска практика трябва да отговаря на условието, съдържащо се в последната част от първото изречение на посочения член 6, параграф 1, а именно че тази търговска практика трябва да може да повлияе на решението за сделка на потребителя. Запитващата юрисдикция си поставя в това отношение въпроса дали това условие се наслагва към другите две алтернативни условия, посочени в първата част на същото първо изречение, а именно представената информация да е невярна или да може да заблуди потребителя, или то представлява друга хипотеза на заблуждаваща търговска практика.

21

Запитващата юрисдикция обяснява в това отношение, че според нея въпросът във връзка с тълкуването на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29 е породен от разликите в текста на тази разпоредба на различните езици. Всъщност текстовете на италиански език (в който се използват думите „e in ogni caso“) и на немски език (в който се използват думите „und […] in jedem Fall“) изглежда се отнасят до обща разпоредба, съгласно която само по себе си обстоятелството, че дадена търговска практика може да повлияе на решението за сделка на потребителя, е достатъчно за квалифицирането ѝ като заблуждаваща. За сметка на това текстовете на английски език (в който се използват думите „and in either case“) и на френски език („et dans un cas comme dans l’autre“) водят до заключението, че заблуждаваща търговска практика може да е налице само ако са изпълнени, от една страна, едно от двете алтернативни условия, посочени в първата част на първото изречение от този член, и от друга страна, условието търговската практика да може да повлияе на решението за сделка на потребителя.

22

При тези обстоятелства Consiglio di Stato решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Трябва ли член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, доколкото в текста на италиански език са използвани думите „e in ogni caso“, да се тълкува в смисъл, че за да се установи наличието на заблуждаваща търговска практика, е достатъчно да е налице дори само един от елементите, посочени в първата част на този параграф, или за установяването на такава търговска практика е необходимо да е налице и другият посочен елемент, а именно тази практика да е от естество да подтикне потребителя да вземе различно решение за сделка?“.

23

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали дадена търговска практика трябва да се квалифицира като заблуждаваща по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29 само поради това че съдържа невярна информация или може да заблуди средния потребител, или е необходимо освен това посочената практика трябва да може да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което той иначе не би взел.

24

Член 6, параграф 1 от Директива 2005/29 предвижда, че заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне, заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител относно основните характеристики на продукта, като например неговата наличност, и във всички случаи подтиква или е възможно да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което иначе не би взел.

25

В това отношение следва да се констатира, че макар в текста на италиански език да се използват думите „e in ogni caso“, които според запитващата юрисдикция въвеждат един вид „заключителна клауза“, според която само по себе си обстоятелството, че дадена търговска практика може да засегне икономическото поведение на потребителя, е достатъчно за квалифицирането на такава практика като заблуждаваща, в текстовете на испански, английски и френски език на посочения член 6, параграф 1 са използвани съответно думите „y en calquiera de estos casos“, „and in either case“ и „et dans un cas comme dans l’autre“. Като се позовават изрично на двете хипотези, свързани със заблуждаващия характер на съответната търговска практика, текстовете на последните три езика указват, че търговската практика трябва също така да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което иначе не би взел.

26

Съгласно постоянната съдебна практика формулировката, използвана в текста на правна разпоредба на Съюза на един от езиците, не може да служи като единствена основа за тълкуването на разпоредбата или в това отношение да ѝ се отдава предимство пред текстовете на останалите езици. Подобен подход всъщност би бил несъвместим с изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза. В случай на несъответствия между текстовете на различни езици въпросната разпоредба трябва да се тълкува в зависимост от общата структура и целите на правната уредба, от която е част (вж. Решение от 12 ноември 1998 г. по дело Institute of the Motor Industry, C-149/97, Recueil, стр. I-7053, точка 16 и Решение от 25 март 2010 г. по дело Helmut Müller, C-451/08, Сборник, стр. I-2673, точка 38).

27

Що се отнася, на първо място, до общата структура на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29, следва да се припомни, че заблуждаващите търговски практики по смисъла на член 6 от Директива 2005/29 представляват друга точно определена категория нелоялни търговски практики, забранени от член 5 от тази директива (вж. в този смисъл Решение от 23 април 2009 г. по дело VTB-VAB и Galatea, C-261/07 и C-299/07, Сборник, стр. I-2949, точка 55 и Решение от 19 септември 2013 г. по дело CHS Tour Services, C‑435/11, точка 37).

28

Съгласно член 5, параграф 2 от тази директива една търговска практика е нелоялна, ако противоречи на изискванията за дължимата професионална грижа и съществено изопачава или е възможно да изопачи съществено икономическото поведение на средния потребител по отношение на продукта (Решение по дело VTB-VAB и Galatea, посочено по-горе, точка 54 и Решение по дело CHS Tour Services, посочено по-горе, точка 36).

29

Съгласно член 2, буква д) от Директива 2005/29 „съществено изопачаване на икономическото поведение на потребители“ означава използване на търговска практика, която значително накърнява способността на потребителя да вземе решение на база осведоменост, като по този начин подтиква потребителя да вземе решение за сделка, което не би взел при други обстоятелства. Следователно, за да се приеме дадена практика за нелоялна по смисъла на член 5 от Директива 2005/29, тя трябва да може да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което иначе не би взел.

30

Доколкото посочените в член 6 от Директива 2005/29 заблуждаващи търговски практики представляват специална категория от нелоялните търговски практики, закрепени в член 5, параграф 2 от посочената директива, те задължително трябва да включват всички елементи, които са определящи за такъв нелоялен характер, а следователно и елемента, свързан с възможността такава практика да изопачи съществено икономическото поведение на потребителя, като го подтикне да вземе решение за сделка, което иначе не би взел.

31

Що се отнася, на второ място, до целта, преследвана с член 6, параграф 1 от Директива 2005/29, следва да се констатира, че тя е основана на член 169 ДФЕС и преследва гарантиране на високо равнище на защита на потребителите чрез сближаване на разпоредбите на държавите членки относно нелоялните търговски практики, накърняващи икономическите интереси на потребителите. Съгласно съображение 7 от Директива 2005/29 тя урежда търговски практики, пряко свързани с въздействието върху вземане на решения от потребителя, отнасящи се до продукти. Съгласно съображение 11 от тази директива с нея се въвежда единна забрана на тези нелоялни търговски практики, които изопачават икономическото поведение на потребителите. От съображение 13 от посочената директива произтича, че двата типа търговски практики, които се срещат най-често, а именно заблуждаващи търговски практики и агресивни търговски практики, са обосновали приемането на специални правила за борба срещу тях. Съгласно съображение 14 от същата директива тя има за цел понятието „заблуждаващи търговски практики“ да обхване онези практики, които чрез заблуждаващи действия не позволяват на потребителя да направи информиран и следователно ефикасен избор.

32

От това следва, че за да осигури високо равнище на защита на потребителите, Директива 2005/29 установява единна забрана на тези нелоялни търговски практики, които изопачават икономическото поведение на потребителите.

33

Ето защо, за да се квалифицира дадена търговска практика като заблуждаваща по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29, тя трябва по-специално да може да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което иначе не би взел.

34

Това тълкуване впрочем се подкрепя и от практиката на Съда. Както личи от точка 47 от Решение от 15 март 2012 г. по дело Pereničová и Perenič (C‑453/10) и от точка 42 от Решение по дело CHS Tour Services, посочено по-горе, търговската практика се счита за заблуждаваща по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29, доколкото информацията е заблуждаваща и доколкото може да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което не би взел при липсата на такава практика.

35

Освен това, за да се дадат на запитващата юрисдикция всички необходими елементи, които да ѝ позволят да разреши висящия пред нея спор, следва да се определи обхватът на понятието „решение за сделка“ по смисъла на член 2, буква к) от Директива 2005/29. Всъщност, доколкото в делото по главното производство търговската практика се отнася до информация относно наличността на даден продукт на промоционална цена през определен период, важно е да се определи дали действия, които подготвят евентуалното закупуване на продукт, като например придвижването на потребителя до магазина или факта, че е влязъл в този магазин, могат да се считат за решения за сделка по смисъла на тази директива.

36

От текста на член 2, буква к) от Директива 2005/29 личи, че понятието за решение за сделка е дефинирано широко. Всъщност съгласно текста на тази разпоредба решение за сделка означава „всяко решение, взето от потребител относно това как и при какви условия да купи“. Това понятие следователно включва не само решението да се придобие или не даден продукт, но и пряко свързаните с него решения, по-специално решението да се влезе в магазина.

37

Член 3, параграф 1 от тази директива също подкрепя това тълкуване, тъй като съгласно тази разпоредба Директива 2005/29 се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите по време на и след търговска сделка във връзка със стока.

38

Поради това на поставения въпрос следва да се отговори, че трябва да се квалифицира като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29 търговска практика, която, от една страна, съдържа невярна информация или може да заблуди средния потребител, и от друга страна, може да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което той иначе не би взел. Член 2, буква к) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „решение за сделка“ обхваща всяко решение, което е пряко свързано с решението да се придобие или не даден продукт.

39

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Трябва да се квалифицира като „заблуждаваща“ по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/EО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялните търговски практики“) търговска практика, която, от една страна, съдържа невярна информация или може да заблуди средния потребител, и от друга страна, може да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което той иначе не би взел. Член 2, буква к) от тази директива трябва да се тълкува в смисъл, че понятието „решение за сделка“ обхваща всяко решение, което е пряко свързано с решението да се придобие или не даден продукт.