1

Жалбоподателят г‑н Fares Al-Chihabi е бизнесмен със сирийско гражданство.

2

Като осъжда категорично тежките репресии срещу мирния протест на различни места в цяла Сирия и като призовава сирийските власти да проявяват сдържаност в използването на сила, на 9 май 2011 г. Съветът на Европейския съюз приема Решение 2011/273/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 121, стр. 11). С оглед на тежестта на положението Съветът налага оръжейно ембарго, забрана на износа на оборудване за вътрешни репресии, както и ограничения за допускане в Съюза и замразяването на финансови средства и икономически ресурси на някои лица и образувания, отговорни за тежките репресии спрямо гражданското население в Сирия.

3

Имената на лицата, отговорни за тежките репресии, извършени срещу цивилното население в Сирия, както и на свързаните с тях физически или юридически лица и образувания, са посочени в приложението към Решение 2011/273. Името на жалбоподателя не е включено в този списък. Съгласно член 5 от това решение по предложение на държава членка или на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Съветът може да изменя това приложение.

4

Тъй като някои от ограничителните мерки срещу Сирийската арабска република попадат в приложното поле на Договора за функционирането на ЕС, Съветът приема Регламент (ЕС) № 442/2011 от 9 май 2011 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ L 121, стр. 1). В основната си част този регламент е идентичен с Решение 2011/273, но той предвижда възможности за деблокиране на замразените средства. Списъкът, съдържащ се в приложение II към посочения регламент, е идентичен със списъка, съдържащ се в приложението към Решение 2011/273, и следователно името на жалбоподателя не се съдържа в него. По силата на член 14, параграфи 1 и 4 от Регламент № 442/2011, когато Съветът реши да подложи физическо или юридическо лице, образувание или орган на посочените ограничителни мерки, той изменя съответно приложение II и освен това преразглежда редовно и поне веднъж на дванадесет месеца съдържащия се в него списък.

5

С Решение 2011/522 от 2 септември 2011 г. (ОВ L 228, стр. 16) Съветът изменя Решение 2011/273, като предвижда в неговото приложно поле, включително и в приложението към него, да бъдат включени и „[…] лица[та], които се ползват от режима или го подкрепят, и свързаните с тях […] лица, изброени в приложението“. Името на жалбоподателя фигурира на първия ред в таблицата от приложението към посоченото решение със забележката „2.09.2011“ и следните мотиви:

„Председател на търговската и промишлена камара в гр. Алепо. Оказва икономическа подкрепа на сирийския режим“.

6

С Регламент (ЕС) № 878/2011 от 2 септември 2011 година за изменение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 228, стр. 1) Съветът разширява приложното поле на приложение II към Регламент № 442/2011 по отношение на „лица и образувания, които получават ползи от или подкрепят режима, или лица и образувания, свързани с тях“. Името на жалбоподателя фигурира на първия ред в таблицата от това приложение със същите мотиви и данни като посочените в приложението към Решение 2011/522.

7

На 3 септември 2011 г. Съветът публикува Известие на вниманието на лицата и образуванията, към които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2011/522 и в Регламент № 878/2011 (ОВ C 261, стр. 4).

8

С Решение 2011/782/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/273 (ОВ L 319, стр. 56) Съветът счита за необходимо предвид сериозната обстановка в Сирия да наложи допълнителни ограничителни мерки, като ограничения за финансирането на предприятия или за участие в някои инфраструктурни проекти. От съображения за яснота мерките, наложени с Решение 2011/273, и допълнителните мерки са включени в един-единствен правен инструмент. Името на жалбоподателя фигурира на ред 51 от таблицата в приложение I към последното решение със същите данни и мотиви като посочените в приложението към Решение 2011/522.

9

На 2 декември 2011 г. Съветът публикува Известие на вниманието на лицата и образуванията, към които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2011/782 и Регламент № 442/2011, изпълняван с Регламент за изпълнение № 1244/2011 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия (ОВ C 351, стр. 14).

10

Регламент (ЕС) № 36/2012 на Съвета от 18 януари 2012 година относно ограничителни мерки с оглед на положението в Сирия и за отмяна на Регламент № 442/2011 (ОВ L 16, стр. 1) предвижда нови ограничителни мерки, въвежда изменение в списъка на визираните лица и образувания. Името на жалбоподателя фигурира на ред 51 от таблицата в приложение II към посочения регламент със същите данни и мотиви като изложените в приложението към Решение 2011/522.

11

На 24 януари 2012 г. Съветът публикува Известие на вниманието на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2011/782, изпълнявано с Решение за изпълнение 2012/37/ОВППС на Съвета, и в Регламент № 36/2012, изпълняван с Регламент за изпълнение (ЕС) № 55/2012 на Съвета относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ C 19, стр. 5).

12

С Решение 2012/739/ОВППС на Съвета от 29 ноември 2012 година относно ограничителни мерки срещу Сирия и за отмяна на Решение 2011/782 (ОВ L 330, стр. 21) тези ограничителни мерки са групирани в един-единствен правен акт. Името на жалбоподателя фигурира на ред 49 от таблицата в приложение I към посоченото решение отчасти със същите данни и мотиви като изложените в приложението към Решение 2011/522. Съветът посочва и един нов мотив, а именно бележката „Заместник-председател на Cham Holding“.

13

Регламент за изпълнение (ЕС) № 1117/2012 на Съвета от 29 ноември 2012 година за прилагане на член 32, параграф 1 от Регламент № 36/2012 (ОВ L 330, стр. 9) изменя приложение II към Регламент № 36/2012. Името на жалбоподателя фигурира на ред 1 от таблицата в посоченото приложение със същите данни и мотиви като изложените в приложението към Решение 2012/739.

14

На 30 ноември 2012 г. Съветът публикува Известие на вниманието на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2012/739 на Съвета и Регламент № 36/2012, прилагани с Регламент за изпълнение № 1117/2012 (ОВ C 370, стр. 6).

15

Целта на Решение за изпълнение 2013/185/ОВППС на Съвета от 22 април 2013 година за изпълнение на Решение 2012/739 (ОВ L 111, стр. 77) е да актуализира списъка на подлежащите на ограничителни мерки лица и образувания, който се съдържа в приложение I към Решение 2012/739. Името на жалбоподателя фигурира на ред 49 от това приложение със същите данни и мотиви като изложените в приложението към Решение 2012/739.

16

Регламент за изпълнение (ЕС) № 363/2013 на Съвета от 22 април 2013 година за изпълнение на Регламент № 36/2012 (ОВ L 111, стр. 1) изменя приложение II към Регламент № 36/2012. Името на жалбоподателя фигурира на ред 49 от таблицата в посоченото приложение със същите данни и мотиви като изложените в приложението към Решение 2012/739.

17

На 23 април 2013 г. Съветът публикува Известие на вниманието на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2012/739, прилагано с Решение за изпълнение 2013/185, и в Регламент № 36/2012, прилаган с Регламент за изпълнение № 363/2013 (ОВ C 115, стр. 5).

18

На 31 май 2013 г. Съветът приема Решение 2013/255/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Сирия (ОВ L 147, стр. 14). Името на жалбоподателя фигурира на ред 49 от приложение I към посоченото решение със същите данни и мотиви като изложените в приложението към Решение 2011/739.

19

На 1 юни 2013 г. Съветът публикува Известие на вниманието на лицата и образуванията, спрямо които се прилагат ограничителните мерки, предвидени в Решение 2013/255 и в Регламент № 36/2012 (ОВ C 155, стр. 1).

20

С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 28 септември 2011 г., жалбоподателят иска отмяната на Решение 2011/522, на Регламент № 878/2011, на Решение 2011/684/ОВППС на Съвета от 13 октомври 2011 година за изменение на Решение 2011/273 (ОВ L 269, стр. 33), и на Регламент (ЕС) № 1011/2011 на Съвета от 13 октомври 2011 година за изменение на Регламент № 442/2011 (ОВ L 269, стр. 18), доколкото те се отнасят до него, и на всеки последващ законодателен акт, който има за цел да запази действието на тези актове, доколкото те се отнасят до него.

21

С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на същата дата, жалбоподателят подава искане за произнасяне по реда на бързото производство на основание член 76а от Процедурния правилник на Общия съд.

22

С решение от 20 януари 2012 г. Общият съд (шести състав) не уважава това искане.

23

С определение на председателя на шести състав на Общия съд от 30 април 2012 г. е уважена молбата за встъпване на Европейската комисия в подкрепа на исканията на Съвета, подадена в секретариата на Общия съд на 16 март 2012 г.

24

В репликата, подадена в секретариата на Общия съд на 12 април 2012 г., жалбоподателят изменя искането си, като го допълва с искане за отмяна на Решение 2011/782 и на Регламент № 36/2012, доколкото тези актове се отнасят до него. С дуплика, подадена в секретариата на Общия съд на 25 май 2012 г., Съветът отговаря на искането на жалбоподателя.

25

В становище, подадено в секретариата на Общия съд на 16 юли 2013 г., жалбоподателят изменя исканията си, като иска единствено отмяна на Решение 2012/739, на Регламент за изпълнение № 1117/2012, на Регламент за изпълнение № 363/2013 и на Решение 2013/255, доколкото тези актове се отнасят до него, и на всеки последващ законодателен акт, който запазва действието на тези актове или ги заменя, доколкото те се отнасят до него. В становището си относно изменените искания, представено в секретариата на Общия съд на 3 септември 2013 г., Съветът отговаря на искането на жалбоподателя, като същевременно оспорва довода на жалбоподателя, че той вече не е заместник-председател на Cham Holding.

26

Тъй като разпределението на съдиите в съставите на Общия съд е променено, съдията докладчик е включен в седми състав, на който вследствие на това е разпределено настоящото дело.

27

Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, приканва Съвета и жалбоподателя да отговорят на някои писмени въпроси и да представят евентуално определени документи.

28

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 12 юни 2014 г. Жалбоподателят потвърждава, че се отказва от искането за отмяна на всеки последващ законодателен акт, който запазва действието на тези актове или ги заменя, което е записано в протокола от съдебното заседание.

29

Жалбоподателят моли Общия съд:

30

Съветът, подпомаган от Комисията, моли Общия съд:

31

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква първоначално четири основания. Първото е изведено от нарушение на правото на добра администрация, и по-конкретно на задължението за мотивиране, второто, от нарушение на правото на защита и от нарушение на правото на ефективна съдебна защита, третото, от нарушение на основните права, сред които правото на собственост, правото на чест и на добро име, правото на труд, правото да осъществява стопанска дейност, както и правото да се ползва от презумпцията за невиновност, и четвъртото, от нарушение на правото на зачитане на личния живот и на принципа на пропорционалност. В писменото си становище за изменение на искането жалбоподателят повдига пето основание, изведено от явна грешка в преценката.

32

Общият съд ще разгледа най-напред второто основание, след това първото и петото основание, и накрая заедно третото и четвъртото основание.

33

Жалбоподателят твърди, че Съветът е нарушил неговото право на защита и правото му на ефективна съдебна защита, тъй като е бил длъжен да го уведоми, доколкото е възможно, за мотивите, поради които неговото име е записано в списъка на лицата, засегнати от ограничителните мерки, първо, при приемането на решението името му да бъде включено в списъка, второ, най-късно, по възможно най-бърз начин след приемането на това решение, за да му се даде възможност да упражни правото си на жалба в определените срокове.

34

Жалбоподателят изтъква също така нарушение на правото на ефективна съдебна защита, произтичащо от нарушението на правото му на защита в резултат на липсата на процедура, която да му позволи да изложи своето становище, както и на отказа на Съвета да му предостави достъп до преписката в разумен срок след приемането на тези мерки, по-конкретно до доказателствата, използвани за обосноваване на наложените ограничителни мерки.

35

Съветът, подкрепян от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

36

Най-напред следва да се припомни, че зачитането на правото на защита, закрепено в член 41, параграф 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, включва правото на изслушване и правото на достъп до документите при зачитане на легитимните интереси, свързани с поверителността (вж. Решение на Съда от 18 юли 2013 г. по дело Комисия и др./Kadi, C‑584/10 P, C‑593/10 P и C‑595/10 P, наричано по-нататък „Решение „Kadi II“, точка 99 и цитираната съдебна практика).

37

От друга страна, правото на ефективна съдебна защита, което е предвидено в член 47 от Хартата на основните права, изисква заинтересуваното лице да може да се запознае с мотивите за взетото по отношение на него решение посредством прочита на самото решение или чрез изпращането на мотивите му по искане на това лице, без да се засяга правомощието на компетентния съд да изиска изпращането им от съответния орган, за да може то да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали е необходимо да сезира компетентния съд, както и за да се предостави на този съд пълна възможност за упражняване на контрол за законосъобразността на разглежданото решение (вж. Решение „Kadi II“, точка 100 и цитираната съдебна практика).

38

Член 52, параграф 1 от Хартата на основните права все пак признава възможността да се ограничи упражняването на признатите от нея права, при положение че съответното ограничение зачита същността на съответното основно право, и — при спазване на принципа на пропорционалност — е необходимо и действително отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес (вж. Решение „Kadi II“, посочено по-горе, точка 101 и цитираната съдебна практика).

39

Освен това наличието на нарушение на правото на защита трябва да се разглежда в зависимост от специфичните за всеки конкретен случай обстоятелства, и по-специално от естеството на разглеждания акт, от контекста, в който е бил приет, както и от правните норми, уреждащи съответната област (Решение „Kadi II“, посочено по-горе, точка 102 и цитираната съдебна практика).

40

Що се отнася до уведомяването на жалбоподателя за обжалваните актове, следва да се припомни, че съдът на Съюза различава, от една страна, първоначалното включване на име в списък на лица, по отношение на които са предвидени ограничителни мерки с решение, и от друга страна, запазването на записването на името на това лице в посочения списък в последващи актове.

41

На първо място, що се отнася до първоначалното записване на името на дадено лице в списъка на лицата, по отношение на които са предвидени ограничителни мерки, от органите на Съюза не би следвало да се изисква преди първоначалното включване на името на дадено лице или образувание в подобен списък да уведомяват съответното лице или образувание за мотивите за посочените мерки (вж. Решение на Общия съд от 13 септември 2013 г. по дело Makhlouf/Съвет, T‑383/11, точка 38 и цитираната съдебна практика). Такова предварително уведомяване всъщност би могло да застраши ефикасността на мерките за замразяване на средства и икономически ресурси, които се налагат с тези решения (вж. Решение по дело Makhlouf/Съвет, посочено по-горе, точка 39 и цитираната съдебна практика).

42

Така, за да се постигне целта, преследвана с Решение 2011/522 и с Регламент № 878/2011, в приложенията към които е включено името на жалбоподателя, такива мерки по своето естество трябва да бъдат изненадващи и да се прилагат незабавно (вж. този смисъл Решение по дело Makhlouf/Съвет, посочено по-горе, точка 40 и цитираната съдебна практика).

43

По съображения, също свързани с преследваната с това решение цел и с ефикасността на предвидените в него мерки, органите на Съюза следователно не са били длъжни и да изслушат жалбоподателя преди първоначалното включване на името му в списъка, съдържащ се в тези приложения (вж. в този смисъл Решение по дело Makhlouf/Съвет, посочено по-горе, точка 41 и цитираната съдебна практика).

44

На второ място, що се отнася до уведомяването преди приемането на решенията за запазване на името на дадено лице в списъка на лицата, по отношение на които са предвидени ограничителни мерки, видно от прочита на точки 101 и 103 от решение „Kadi II“, когато става дума за решение, състоящо се в запазването на името на едно лице в такъв списък, противно на случая на първоначално включване, компетентният орган на Съюза по принцип е длъжен да уведоми съответното лице за доказателствата, с които този орган разполага, за да обоснове своето решение и с цел това лице да може да защити своите права.

45

Когато обаче Съветът допълва мотивите за включването на името на жалбоподателя в списък на лица, по отношение на които се прилагат ограничителни мерки, както в случая при приемането на Решение 2012/739 и на Регламент за изпълнение № 1117/2012, следва да се прави разграничение според разглежданите актове.

46

В случая по отношение на Решение 2011/782 и на Регламент № 36/2012, в които се запазва името на жалбоподателя в списъците на лицата, по отношение на които се налагат ограничителни мерки, съдържащи се в приложението към посочените актове, без да изменя мотивите за първоначалното включване, следва да се припомни, че всяко последващо решение за замразяване на средства по принцип трябва да се предхожда от съобщаване на новите уличаващи доказателства и от изслушване (Решение на Съда от 21 декември 2011 г. по дело Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, C-27/09 P, Сборник, стр. I-13427, точка 137 и Решение на Общия съд от 7 декември 2010 г. по дело Fahas/Съвет, T-49/07, Сборник, стр. II-5555, точка 48), случаят не е такъв, когато мотивите на последващо решение за замразяване на средства по същество са същите като изтъкнатите при приемането на предходно решение. В този случай може да бъде достатъчно обикновено изявление за тази цел (Решение на Общия съд от 30 септември 2009 г. по дело Sison/Съвет, T-341/07, Сборник, стр. II-3625, точка 62 и Решение по дело Fahas/Съвет, посочено по-горе, точка 55).

47

В светлината на посочената съдебна практика обстоятелството, че не е изпратено индивидуално уведомление за Решение 2011/782 и за Регламент № 36/2012, при които Съветът се ограничава да възпроизведе мотивите за първоначалното включване, без да добавя или да променя нищо, не нарушава правото на защита.

48

Що се отнася обаче до Решение 2012/739 и до Регламент за изпълнение № 1117/2012, за които Съветът е променил мотивите за първоначалното включване на името на жалбоподателя в разглеждания списък, следва да се припомни, че в рамките на такива актове уведомяването за нови уличаващи доказателства и правото на лицето да бъде изслушано трябва да бъдат гарантирани преди приемането на тези актове (Решение по дело Франция/People’s Mojahedin Organization of Iran, посочено по-горе, точка 63).

49

В това отношение следва да се установи, че Съветът е уведомил жалбоподателя за желанието си да измени мотивите за включването на името му в разглежданите списъци с писмо от 29 май 2012 г. Така жалбоподателят е бил в състояние да представи становище по предвижданите нови мотиви. Следователно жалбоподателят неоснователно счита, че Съветът е нарушил правото му да бъде изслушан във връзка с Решение 2012/739 и с Регламент за изпълнение № 1117/2012.

50

По отношение на Решение 2013/255 и на Регламент за изпълнение № 363/2013, като се има предвид, че тези актове възпроизвеждат точно мотивите, съдържащи се в Решение 2012/739 и в Регламент за изпълнение № 1117/2012, липсата на индивидуално уведомяване за тези актове не нарушава правото на защита.

51

Съгласно съдебната практика във връзка с решенията за запазване на името на дадено лице в списък на лица, по отношение на които се налагат ограничителни мерки, когато засегнатото лице или образувание повдигне възражения по повод на изложението на мотивите, компетентният орган на Съюза е задължен да разгледа грижливо и безпристрастно основателността на твърдените мотиви с оглед на тези възражения и евентуалните оневиняващи доказателства, приложени към тях (вж. Решение „Kadi II“, точка 114 и цитираната съдебна практика).

52

Както подчертава Съветът, член 21 от Решение 2011/782, член 32 от Регламент № 36/2012, член 27 от Решение 2012/739 и член 30 от Решение 2013/255 е предвидено, че когато са направени възражения или има представени нови съществени доказателства, Съветът преразглежда решението си и уведомява засегнатото лице или образувание за това.

53

От друга страна, следва да се подчертае, че Съветът е длъжен да даде достъп до всички неповерителни административни документи, свързани със разглежданата мярка, единствено по искане на заинтересованото лице (Решение на Съда от 16 ноември 2011 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, C-548/09 P, Сборник, стр. I-11381, точка 92).

54

Освен това следва да се припомни, че публикуването на Известие на вниманието на лицата, към които се прилагат ограничителните мерки от този вид, е достатъчно, за да привлече вниманието на засегнатите от ограничителните мерки лица върху възможността да оспорят решението на Съвета (вж. в този смисъл Решение на Съда от 23 април 2013 г. по дело Gbagbo и др./Съвет, C‑478/11 P—C‑482/11 P, точка 62).

55

В конкретния случай на 3 септември 2011 г., денят на публикуването на Решение 2011/522 и на Регламент № 878/2011, такова известие е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, с което разглежданите лица са уведомени за възможността да поискат да им бъдат изпратени доказателствата, на които се основават приетите актове. Съветът постъпва по същия начин по отношение на Решение 2011/782 и на Регламент № 36/2012, като публикува в Официален вестник известие от същия вид. От това следва, че жалбоподателят неоснователно е твърдял, че не е имал възможност и повод да се защити.

56

По отношение на Решение 2012/739, на Регламент за изпълнение № 1117/2012, на Решение 2013/185 и на Регламент за изпълнение № 363/2013, с две индивидуални уведомителни писма от 30 ноември 2012 г. и от 13 май 2013 г. Съветът уведомява жалбоподателя за възможността да поиска да му бъдат съобщени доказателствата, на които се основава приемането на посочените актове. Следователно жалбоподателят е бил в състояние да поиска такова съобщаване и да подготви своята защита.

57

Освен това от материалите по дело не е видно, че жалбоподателят е използвал припомнените в точка 54 по-горе процедури. Затова не е налице основание да се твърди, че Съветът е нарушил неговото право на ефективна съдебна защита.

58

От всичко изложено дотук следва, че второто основание трябва да бъде отхвърлено.

59

Жалбоподателят твърди, че Съветът е приел ограничителни мерки, които го засягат, без да го е уведомил за мотивите по начин, който би му позволил да изложи доводите в своя защита или да представи друго становище, като е използвал общите стереотипни формулировки, без да уточни фактическите и правните въпроси, които оправдават включването на неговото име в разглежданите списъци или които са го накарали да приеме обжалваните актове.

60

Съветът, поддържан от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

61

Най-напред следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика задължението за мотивиране на увреждащ акт, което е следствие от принципа на зачитане на правото на защита, има за цел, от една страна, да предостави на заинтересованото лице достатъчно данни, за да установи дали актът е обоснован, или евентуално страда от порок, който позволява да се оспори валидността му пред съда на Съюза, и от друга страна, да позволи на последния да упражни контрол за законосъобразността на този акт (вж. Решение по дело Makhlouf/Съвет, посочено по-горе, точка 60 и цитираната съдебна практика).

62

Съгласно също така постоянна съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. Решение по дело Makhlouf/Съвет, посочено по-горе, точка 61 и цитираната съдебна практика).

63

Доколкото засегнатото лице или образувание не разполага с право на предварително изслушване, преди да бъде прието първоначално решение за замразяване на финансови средства и на икономически ресурси, спазването на задължението за мотивиране придобива още по-голямо значение, тъй като е единствената гаранция, която позволява на заинтересованото лице, поне след приемането на решението, да се възползва ефективно от способите за обжалване, с които разполага, за да оспори законосъобразността на посоченото решение (Решение по дело Makhlouf/Съвет, посочено по-горе, точка 62 и цитираната съдебна практика).

64

Затова мотивите към акт на Съвета за замразяване на финансови средства и на икономически ресурси трябва да разкриват специфичните и конкретни причини, поради които при упражняване на свободата си на преценка той приема, че по отношение на заинтересованото лице следва да се вземе такава мярка (вж. Решение по дело Makhlouf/Съвет, посочено по-горе, точка 63 и цитираната съдебна практика).

65

Изискването за мотивиране обаче следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите могат да имат от получаване на разяснения (вж. Решение по дело Makhlouf/Съвет, посочено по-горе, точка 64 и цитираната съдебна практика).

66

Следователно не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на даден акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. Решение по дело Makhlouf/Съвет, посочено по-горе, точка 65 и цитираната съдебна практика).

67

По-специално увреждащият акт е достатъчно мотивиран, ако е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере значението на наложената му мярка (вж. Решение по дело Makhlouf/Съвет, посочено по-горе, точка 66 и цитираната съдебна практика).

68

В случая, що се отнася до обстоятелството дали жалбоподателят е запознат с общия контекст, в който се налагат ограничителните мерки, следва да се изтъкне, че в съображения 1—3 от Решение 2011/273, на което се позовават Решение 2011/522 и Регламент № 878/2011, се излагат ясно основните мотиви за приемането на ограничителните мерки срещу Сирия от Съюза, като се посочва следното:

69

Освен това, съгласно член 4 от Решение 2011/273, изменен с Решение 2011/522, „замразяват се всички финансови средства и икономически ресурси, принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от лица, отговорни за жестоките репресии срещу гражданското население в Сирия, както и от физически или юридически лица, които се ползват от режима или го подкрепят и свързаните с тях физически и юридически лица, изброени в приложението“.

70

От друга страна, член 25, параграф 1 от Решение 2012/739 предвижда, че могат да се наложат мерки срещу лица, отговорни за жестоките репресии срещу цивилното население в Сирия, лица и образувания, които получават ползи от режима или го подкрепят, и свързани с тях лица и образувания.

71

Видно от съдебната практика, може да се предполага, че общият контекст, на който се позовават обжалваните актове, е бил известен на видните представители на сирийското общество (вж. в този смисъл Решение по дело Makhlouf/Съвет, посочено по-горе). А в конкретния случай жалбоподателят е, както произтича от материалите по преписката и от собствените му изявления, важен бизнесмен в Сирия, който работи главно във фармацевтичната област, земеделието и финансите. От друга страна, жалбоподателят е също така председател на търговско-промишлената палата на Алепо (Сирия). Така че жалбоподателят определено е запознат с общия контекст, на който се позовават посочените актове.

72

Що се отнася до конкретния контекст на включването на името на жалбоподателя в списъците, приложени към обжалваните актове, видно от постоянната съдебна практика, за да изпълни правилно задължението си за мотивиране на акт, с който се налагат ограничителни мерки, Съветът трябва да посочи фактическите и правните обстоятелства, от които зависи правната обоснованост на тези мерки, и съображенията, поради които е решил да ги вземе (вж. в този смисъл Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, посочено по-горе, точка 81 и цитираната съдебна практика). От това следва, че по принцип мотивите на такъв акт трябва да се отнасят не само до законовите условия за прилагане на ограничителните мерки, но и до специфичните и конкретните причини, поради които Съветът счита при упражняването на правото си на преценка, че заинтересованото лице трябва да бъде обект на такива мерки (в този смисъл и по аналогия вж. Решение на Общия съд от 12 декември 2006 г. по дело Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, T-228/02, Сборник, стр. II-4665, точка 146, Решение по дело Fahas/Съвет, посочено по-горе, точка 53, и Решение от 11 декември 2012 г. по дело Sina Bank/Съвет, T‑15/11, точка 68).

73

Същевременно обаче според съдебната практика публикуването с подробности на твърденията за извършени от заинтересованите лица нарушения би могло не само да е недопустимо поради съображения от общ интерес, свързани със сигурността в Европейския съюз и членуващите в него държави или с развитието на международните им отношения, но и да накърни легитимните интереси на въпросните лица и образувания, доколкото е в състояние да увреди тежко тяхната репутация, поради което по изключение следва да се приеме, че от решението за замразяване на средства в Официален вестник трябва да се публикуват само разпоредителната му част и общи мотиви, като се има предвид, че специфичните и конкретни мотиви на това решение трябва да бъдат изложени във формален вид и да бъдат сведени до знанието на заинтересованите лица по всякакъв друг подходящ начин (вж. в този смисъл и по аналогия Решение по дело Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет, посочено по-горе, точка 147 и Решение на Общия съд от 8 юни 2011 г. по дело Bamba/Съвет, T-86/11, Сборник, стр. II-2749, точка 53).

74

В случая в Решение 2011/522, Регламент № 878/2011, Решение 2011/782 и Регламент № 36/2012 Съветът се обосновава във връзка с включването на името на жалбоподателя в списъците на лицата, по отношение на които се налагат ограничителни мерки, със следните мотиви:

„Председател на търговската и промишлена камара в гр. Алепо. Оказва икономическа подкрепа на сирийския режим“.

75

В Решение 2012/739, Регламент за изпълнение № 1117/2012, Регламент за изпълнение № 363/2013 и Решение 2013/255 Съветът се обосновава във връзка с включването на името на жалбоподателя в списъците на лицата, спрямо които се налагат ограничителни мерки, със следните мотиви:

„Председател на индустриалната камара в Aleppo. Заместник-председател на Cham Holding. Оказва икономическа подкрепа на режима в Сирия“.

76

Следва да се установи, че мотивите, посочени в точки 74 и 75 по-горе, са достатъчно ясни и точни. Всъщност от гледна точка на критерия за включване, отнасящ се до лицата, които подкрепят сирийския режим и които се ползват от него (вж. точка 5 по-горе), както и на обстоятелството, че списъците, приложени към обжалваните актове, се отнасят до многобройни други личности от сирийските бизнес среди, жалбоподателят е бил в състояние да разбере, че с упражняването на важни професионални функции той подкрепя сирийския режим и че вследствие на това името му е включено в тези списъци. Всъщност в рамките на настоящата жалба жалбоподателят оспорва мотивите за включване на неговото име в посочените списъци.

77

Ето защо мотивите на обжалваните актове са достатъчни, за да отговорят на задължението за мотивиране, което той има по силата на член 296, втора алинея ДФЕС. Затова първото основание следва да се отхвърли.

78

Жалбоподателят твърди, че Съветът е допуснал грешка в преценката на обстоятелствата, като е цитирал длъжността му на заместник-председател на Cham Holding, тъй като към момента на приемането на Регламент за изпълнение № 1117/2012 и на Решение 2012/739, както и впоследствие, той не е заемал този пост, като назначаването от годишното общо събрание на нов заместник-председател е влязло в сила на 18 септември 2012 г.

79

Съветът, поддържан от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

80

Най-напред, следва да се посочи, че основанието, отнасящо се до грешка в преценката, е въведено едва в становището на изменение на исканията от 16 юли 2013 г., а не в жалбата. То се отнася до бележката „заместник-председател на Cham Holding“, а не до мотивите, на които се основава Съветът при първоначалното включване на името на жалбоподателя в списък на лица, по отношение на които се налагат ограничителни мерки.

81

В това отношение в точка 49 по-горе беше припомнено, че Съветът е уведомил жалбоподателя с писмо от 29 май 2012 г. за намерението си да допълни мотивите за включването на неговото име в списък на лица, по отношение на които се налагат ограничителни мерки, като включва вече като мотив и качеството му на заместник-председател на Cham Holding.

82

Освен това, видно от материалите по делото, на годишното общо събрание на Cham Holding, състояло се на 18 септември 2012 г. жалбоподателят не е представил своята кандидатура за преизбиране на длъжността заместник-председател.

83

От друга страна, на 29 ноември 2012 г. Съветът приема Решение 2012/739 и Регламент за изпълнение № 1117/2012. Мотивите за включването на името на жалбоподателя в списък на лицата, по отношение на които се налагат ограничителни мерки, съдържащ се в приложението към посочените актове, е изменен в смисъла, обявен от Съвета в предходното му писмо.

84

Вследствие на това трябва да се констатира, че към деня на приемането на обжалваните актове жалбоподателят вече не е изпълнявал длъжността заместник-председател на Cham Holding.

85

Същевременно обаче, с оглед на обстоятелството, че жалбоподателят е бил известен за предвижданото изменение на Решение 2012/739 и на Регламент за изпълнение № 1117/2012 към деня, на който е извършена смяната на ръководните органи на Cham Holding, Съветът не може да бъде упрекван, че е използвал този мотив в приложенията към посочените актове.

86

Що се отнася обаче до Регламент за изпълнение № 363/2013 и до Решение 2013/255, приети съответно на 22 април 2013 г. и 31 май 2013 г., следва да се установи, че Съветът е бил в състояние да поправи своите мотиви, тъй като между общото събрание и приемането на обжалваните актове са изминали повече от осем месеца.

87

Следва също така да се подчертае, че жалбоподателят никога не е оспорвал основателността на мотивите на обжалваните актове във връзка с длъжността му на председател на търговско-промишлената палата на Алепо. Съгласно постоянна съдебна практика обаче е достатъчно да е валиден един от мотивите, за да бъдат обосновани посочените актове (вж. в този смисъл Решение „Kadi II“, точка 119). Затова установената в точка 86 по-горе грешка в преценката относно основателността на допълнителния мотив за включване на името не може да доведе до отмяната на тези актове.

88

Ето защо петото основание следва да бъде отхвърлено.

89

Първо, жалбоподателят изтъква, че ограниченията с неопределен срок на неговото право на собственост, наложени от обжалваните актове, както и неподходящият характер на мотивите и отсъствието на доказателства, които могат да обосноват тези ограничения, съставляват несъразмерно и недопустимо посегателство срещу неговото право на собственост.

90

Второ, жалбоподателят твърди, че обжалваните актове ограничават неправомерно правото му на чест и на добро име, правото му на труд и неговата свобода да осъществява стопанска дейност, както и, на последно място, принципа на презумпцията за невиновност.

91

Трето, жалбоподателят твърди, че обжалваните актове нарушават правото му на зачитане на личния живот „с това, че мерките по замразяване на финансови средства и ограничаване на свободата на движение засягат непропорционално основното право на жалбоподателя на зачитане на личния живот и нарушават на основния принцип на пропорционалност“.

92

Съветът, поддържан от Комисията, оспорва доводите на жалбоподателя.

93

Първо, що се отнася до доводите, свързани с нарушаването на правото на чест и добро име, на правото на труд и на свободата да осъществява стопанска дейност на жалбоподателя, както и и на принципа за презумпцията за невиновност, те не могат да бъдат уважени.

94

Всъщност следва да се припомни, че видно от член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник, всяка искова молба или жалба трябва да посочва предмета на спора и кратко изложение на основанията и това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да упражни своя контрол. От това следва, че фактическите и правните обстоятелства, на които се основава жалбата, трябва да следват по логичен и разбираем начин от текста на самата жалба (вж. по аналогия Решение на Съда от 9 януари 2003 г. по дело Италия/Комисия, C-178/00, Сборник, стр. I-303, точка 6). Поради това жалбата трябва изрично да посочва в какво се състои основанието за искането, като единствено абстрактното му излагане не отговаря на изискванията на Процедурния правилник (Решение на Общия съд от 12 януари 1995 г. по дело Viho/Комисия, T-102/92, Recueil, стр. II-17, точка 68).

95

В случая обаче трябва да се изтъкне, че доводите, свързани с нарушенията на основните права, посочени в точка 90 по-горе, не съдържат достатъчно ясно и точно критиките, които жалбоподателят възнамерява да отправи. От това следва, че Съветът не е бил в състояние да подготви конкретно своята защита и че при прочита на посочените доводи Общият съд не може да упражни своя контрол.

96

Освен това следва да се допълни, че с оглед на обстоятелството, че изискванията на член 44, параграф 1 от Процедурния правилник съставляват императивни изисквания от общ интерес, задача на Общия съд е служебно да разгледа основание, изведено от неспазването на тези изисквания (Решение на Общия съд от 10 юли 1990 г. по дело Automec/Комисия, T-64/89, Recueil, стр. II-367, точка 74 и Решение от 14 февруари 2012 г. по дело Италия/Комисия, T‑267/06, точки 35—38). Вследствие на това доводът, свързан с основните права, посочени в точка 90 по-горе, трябва да бъде отхвърлен като недопустим.

97

Второ, когато става въпрос за довода, свързан с нарушението на правото на собственост, следва да се припомни най-напред, че правото на собственост е част от общите принципи на правото на Съюза и то е закрепено в член 17 от Хартата на основните права.

98

От друга страна, съгласно постоянната съдебна практика правата, прогласени в Хартата на основните права, не се ползват с абсолютна защита в правото на Съюза, но те трябва да бъдат отчитани от гледна точка на функцията им в обществото. Вследствие на това могат да се налагат ограничения върху упражняването на тези права, при условие че тези ограничения действително отговарят на цели от общ интерес, преследвани от Съюза, и не представляват по отношение на следваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираните по този начин права (Решение по дело Makhlouf/Съвет, посочено по-горе, точки 97—101 и 105).

99

Що се отнася до прилагането на тези принципи в конкретния случай, следва да се посочи, че доводите, изтъкнати от жалбоподателя, съответстват на тези, които Общият съд е отхвърлил по делото, по което е произнесено решение Makhlouf/Съвет, посочено по-горе. Всъщност приемането на ограничителни мерки срещу жалбоподателя придобива подходящ характер, когато то се вписва в една толкова фундаментална за международната общност цел от общ интерес, каквато е защитата на цивилното население. Всъщност замразяването на финансови средства и на други икономически ресурси, както и забраната за влизане на територията на Съюза, наложени на лицата, за които е установено, че участват в подкрепянето на сирийския режим, не могат да бъдат разглеждани като неподходящи.

100

По-нататък, разглежданите ограничителни мерки също така придобиват и характер на необходимост, когато алтернативните и по-малко ограничителни мерки като система на предварително разрешение или задължение за последващо обосноваване на използването на прехвърлените средства не позволяват да бъде постигната също толкова ефикасно преследваната цел, а именно борбата с финансирането на сирийския режим, по-специално с оглед на възможността от заобикаляне на наложените ограничения.

101

Освен това обжалваните актове, които включват разглежданите ограничителни мерки, са приети при спазване на всички гаранции, които дават възможност на жалбоподателя да упражни правото си на защита, както вече беше посочено в точки 36—58 при анализа на второто основание.

102

И накрая, обжалваните актове предвиждат възможността да се разрешава използването на замразени средства за посрещане на основни нужди или за плащане на определени задължения, да се издават конкретни разрешения за размразяване на финансови средства, на други финансови активи или на други икономически ресурси, и периодично да се преразглежда включването в списъка с цел да се гарантира, че лицата и образуванията, които вече не отговарят на критериите, за да фигурират в спорния списък, са заличени от него.

103

Трето, що се отнася до довода за нарушение на правото на зачитане на личния живот, следва да се посочи, че обжалваните актове предвиждат също така, че компетентният орган на държава членка може да разреши влизането на нейна територия по-конкретно поради неотложни причини от хуманитарно естество (Решение на Общия съд от 12 март 2014 г. по дело Al Assad/Съвет, T‑202/12, точка 119).

104

От това следва, че като се има предвид първостепенното значение на защитата на цивилното население в Сирия и на предвидените в обжалваните решения дерогации, ограниченията на правото на собственост и на правото на зачитане на личния живот на жалбоподателя, причинени от обжалваните решения, не са непропорционални от гледна точка на преследваната цел.

105

С оглед на това третото и четвъртото основание следва да бъдат отхвърлени.

106

Вследствие на това жалбата следва да се отхвърли, без да е необходимо Общият съд да се произнася по допустимостта на молбата за изменение на исканията, подадена във фазата на репликата и с писменото становище от 16 юли 2013 г.

107

По смисъла на член 87, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и да заплати направените от Съвета съдебни разноски, включително и свързаните с обезпечителното производство, в съответствие с исканията на последния.

108

Освен това съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник държавите членки, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Ето защо Комисията следва да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (седми състав)

реши: