6.8.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 232/22


Преюдициално запитване, отправено от Административен съд — Варна (България) на 14 юни 2011 година — „Добруджанска петролна компания“ АД/Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите

(Дело C-298/11)

2011/C 232/35

Език на производството: български

Препращаща юрисдикция

Административен съд — Варна

Страни в главното производство

Жалбоподател:„Добруджанска петролна компания“ АД

Ответник: Директор на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ — град Варна при Централно управление на Националната агенция по приходите

Преюдициални въпроси

1.

Следва ли чл.80, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от Директива 2006/112/ЕО (1) на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че при доставка между свързани лица, когато насрещната престация е по-ниска от пазарната цена, данъчната основа е пазарната стойност на операцията единствено в случаите, когато доставчикът или получателя нямат право на пълно приспадане на данъчен кредит за закупуването/създаването на стоките, предмет на доставката.

2.

Следва ли чл.80, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че когато доставчикът е упражнил пълно право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, предмет на последваща доставка между свързани лица на стойност по-ниска от пазарната и това право на данъчен кредит не е коригирано по реда на чл. 173-177 от директивата и доставката не подлежи на освобождаване по членове 132,135,136,371,375,376,377,378,параграф 2 или членове 380-390 от директивата, то държавата-членка не може да предвиди мерки, определящи за данъчна основа единствено пазарната цена.

3.

Следва ли чл.80, ал.1, б.„а“ и б.„б“ от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност да се тълкува в смисъл, че когато получателя е упражнил пълно право на приспадане на данъчен кредит за стоките и услугите, предмет на доставка между свързани лица на стойност по-ниска от пазарната и това право на данъчен кредит не е коригирано по реда на чл.173-177 от директивата, то държавата-членка не може да предвиди мерки, определящи за данъчна основа единствено пазарната цена.

4.

В чл.80, ал. 1 б.„а“ и б.„б“ от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност изчерпателно ли са изброени хипотезите, представляващи условия, при наличието на които държавата-членка може да вземе мерки данъчната основа на доставката да е пазарната стойност на операцията.

5.

Допустима ли е национална правна уредба като тази на чл.27, ал.3, т.1 от ЗДДС за обстоятелства различни от изброените в чл.80, ал.1, б.„а“„б“ и „в“ от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност.

6.

В случай като процесния, разпоредбата на чл.80, ал. 1, б.„а“ и б„б“ от Директива 2006/112/ЕО на съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност има ли директен ефект и може ли да бъде приложена пряко от националния съд.


(1)  OB L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 09, том 03, стр. 7