Свободно движение на стоки — Общностен транзит — Външен общностен транзит — Временно складирани стоки — Необщностни стоки — Приемане на митническата декларация — Момент на поставянето под режим на външен транзит и на даването на митническо направление — Дата на разрешението за вдигане на стоките
(член 4, точка 20, член 37, параграф 2, членове 50, 67 и 73 и член 82, параграф 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета)
Членове 50, 67 и 73 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 648/2005, трябва да се тълкуват в смисъл, че необщностните стоки, които са декларирани за поставяне под режим външен общностен транзит с приета от митническите органи декларация и са със статут на временно складирани стоки, биват поставени под този митнически режим, с което получават митническо направление, в момента на даване на разрешение за вдигането им.
Вярно е, че член 67 от посочения кодекс предвижда, че за дата за прилагане на разпоредбите на митническия режим, за който стоките са декларирани, се счита датата на приемането на декларацията от митническите органи, освен ако изрично не е предвидено друго. Само по себе си приемането на декларацията обаче не е достатъчно за прекратяване на временното складиране. Всъщност член 37, параграф 2 от Митническия кодекс предвижда, че стоките, въведени на митническата територия на Общността, остават под митнически надзор до определяне на митническия им статут, а що се отнася до необщностните стоки — до промяна на митническия им статут, без да се засяга прилагането на член 82, параграф 1 от този кодекс.
Що се отнася до разглеждания транзит, стоките могат да бъдат поставени под режим външен общностен транзит само след като бъдат изпълнени условията на този транзит. Всъщност необходимостта или възможността митническите органи да приложат мерки за проверка, идентифициране или обезпечаване не позволява да се счита, че само по себе си приемането на митническата декларация означава, че са изпълнени условията на режима външен общностен транзит. Освен това от дефиницията в член 4, точка 20 от Митническия кодекс, която откроява обстоятелството, че предоставянето на стоките от митническите органи се извършва „за целите, предвидени от митническия режим, под който въпросните стоки са поставени“, следва, че стоките биха могли да бъдат под режим външен общностен транзит едва от даването на разрешение за вдигането им.
(вж. точки 40—42, 46 и 53—55 и диспозитива)
Дело C-542/11
Staatssecretaris van Financiën
срещу
Codirex Expeditie BV
(Преюдициално запитване, отправено от Hoge Raad der Nederlanden)
„Митнически кодекс на Общността — Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Временно складирани стоки — Необщностни стоки — Митнически режим на външен общностен транзит — Момент на даване на митническо направление — Приемане на митническата декларация — Вдигане на стоки — Митническо задължение“
Резюме — Решение на Съда (пети състав) от 27 юни 2013 г.
Свободно движение на стоки — Общностен транзит — Външен общностен транзит — Временно складирани стоки — Необщностни стоки — Приемане на митническата декларация — Момент на поставянето под режим на външен транзит и на даването на митническо направление — Дата на разрешението за вдигане на стоките
(член 4, точка 20, член 37, параграф 2, членове 50, 67 и 73 и член 82, параграф 1 от Регламент № 2913/92 на Съвета)
Членове 50, 67 и 73 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността, изменен с Регламент № 648/2005, трябва да се тълкуват в смисъл, че необщностните стоки, които са декларирани за поставяне под режим външен общностен транзит с приета от митническите органи декларация и са със статут на временно складирани стоки, биват поставени под този митнически режим, с което получават митническо направление, в момента на даване на разрешение за вдигането им.
Вярно е, че член 67 от посочения кодекс предвижда, че за дата за прилагане на разпоредбите на митническия режим, за който стоките са декларирани, се счита датата на приемането на декларацията от митническите органи, освен ако изрично не е предвидено друго. Само по себе си приемането на декларацията обаче не е достатъчно за прекратяване на временното складиране. Всъщност член 37, параграф 2 от Митническия кодекс предвижда, че стоките, въведени на митническата територия на Общността, остават под митнически надзор до определяне на митническия им статут, а що се отнася до необщностните стоки — до промяна на митническия им статут, без да се засяга прилагането на член 82, параграф 1 от този кодекс.
Що се отнася до разглеждания транзит, стоките могат да бъдат поставени под режим външен общностен транзит само след като бъдат изпълнени условията на този транзит. Всъщност необходимостта или възможността митническите органи да приложат мерки за проверка, идентифициране или обезпечаване не позволява да се счита, че само по себе си приемането на митническата декларация означава, че са изпълнени условията на режима външен общностен транзит. Освен това от дефиницията в член 4, точка 20 от Митническия кодекс, която откроява обстоятелството, че предоставянето на стоките от митническите органи се извършва „за целите, предвидени от митническия режим, под който въпросните стоки са поставени“, следва, че стоките биха могли да бъдат под режим външен общностен транзит едва от даването на разрешение за вдигането им.
(вж. точки 40—42, 46 и 53—55 и диспозитива)