РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

6 декември 2011 година(*)

„Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Директива 2008/115/ЕО — Общи стандарти и процедури за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни — Национална правна уредба, която предвижда наказание лишаване от свобода и глоба в случай на незаконно пребиваване“

По дело C‑329/11

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Cour d’appel de Paris (Франция) с акт от 29 юни 2011 г., постъпил в Съда на 5 юли 2011 г., в рамките на производство по дело

Alexandre Achughbabian

срещу

Préfet du Val-de-Marne,

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: г‑н V. Skouris, председател, г‑н A. Tizzano, г‑н J. N. Cunha Rodrigues, г‑н K. Lenaerts, г‑н J.‑C. Bonichot, г‑н J. Malenovský, г‑н U. Lõhmus и г‑н M. Safjan, председатели на състави, г‑н A. Borg Barthet, г‑н M. Ilešič (докладчик), г‑н Aл. Арабаджиев, г‑жа C. Toader и г‑н J.‑J. Kasel, съдии,

генерален адвокат: г‑н J. Mazák,

секретар: г‑жа R. Şereş, администратор,

предвид определението на председателя на Съда от 30 септември 2011 г., с което е решено преюдициалното запитване да се разгледа по реда на бързо производство в съответствие с член 23а от Статута на Съда на Европейския съюз и член 104а, първа алинея от Процедурния правилник на Съда,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 25 октомври 2011 г.,

като има предвид становищата, представени:

–        за г‑н Achughbabian, от адв. C. Papazian и адв. P. Spinosi, avocats,

–        за френското правителство, от г‑жа E. Belliard, г‑н G. de Bergues и г‑жа B. Beaupère-Manokha, в качеството на представители,

–        за датското правителство, от г‑н C. Vang, в качеството на представител,

–        за германското правителство, от г‑н T. Henze и г‑н N. Graf Vitzthum, в качеството на представители,

–        за естонското правителство, от г‑жа M. Linntam, в качеството на представител,

–        за Европейската комисия, от г‑жа M. Condou-Durande, в качеството на представител,

след изслушване на генералния адвокат

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (ОВ L 348, стр. 98).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Achughbabian и préfet du Val‑de‑Marne относно незаконното пребиваване на г‑н Achughbabian на френска територия.

 Правна уредба

 Директива 2008/115

3        Съображения 4, 5 и 17 от Директива 2008/115 гласят:

„(4)      Следва да се установят ясни, прозрачни и справедливи правила с цел установяване на ефективна политика на връщане като необходим елемент на една добре ръководена миграционна политика.

(5)      Настоящата директива следва да установи хоризонтален набор от правила, приложими спрямо всички граждани на трети страни, които не отговарят или са престанали да отговарят на условията за влизане, престой или пребиваване в дадена държава членка.

[…]

(17)      […] Без да се засяга първоначалното задържане от правоприлагащите органи, което се урежда от националното законодателство, задържането следва по правило да се извършва в специализирани места за задържане.“

4        Член 1 от Директива 2008/115, озаглавен „Предмет“, предвижда:

„Настоящата директива определя общите стандарти и процедури, които се прилагат в държавите членки по отношение на връщането на граждани на трети страни, които са в незаконен престой, в съответствие с основните права, които се явяват общи принципи на правото на Общността, както и на международното право, включително задълженията в областта на защитата на бежанците и правата на човека.“

5        Съгласно член 2 от тази директива, озаглавен „Приложно поле“:

„1.      Настоящата директива се прилага по отношение на граждани на трети страни, които са в незаконен престой на територията на държава членка.

2.      Държавите членки могат да решат да не прилагат настоящата директива за граждани на трети страни:

a)      по отношение на които има отказ за влизане […] или които са задържани или засечени от компетентните органи във връзка с незаконно прекосяване по суша, море или въздух на външната граница на държава членка […];

б)      които подлежат на връщане като наказателноправна санкция или като последствие от наказателноправна санкция съгласно националното законодателство или по отношение на които са образувани процедури за екстрадиция.

[…]“

6        Член 3 от посочената директива, озаглавен „Определения“, гласи:

„За целите на настоящата директива се прилагат следните определения:

[…]

2.      „незаконен престой“ е всяко присъствие на територията на държава членка на гражданин на трета страна, който не отговаря или е престанал да отговаря на условията […] за влизане, престой или пребиваване в тази държава членка;

3.      „връщане“ е процесът на връщане на гражданин на трета страна — при доброволно или принудително изпълнение на задължение за връщане — в:

–      неговата страна на произход, или

–      страна на транзитно преминаване в съответствие със споразумения на Общността или двустранни споразумения за обратно приемане или други договорености, или

–      [друга] трета страна, в която [засегнатият] гражданин на трета страна доброволно решава да се върне и в която ще бъде приет;

4.      „решение за връщане“ е административно или съдебно решение или друг акт, което определя или обявява за незаконен престоя на гражданин на трета страна и налага или постановява задължение за връщане;

5.      „извеждане“ е принудителното изпълнение на задължението за връщане и по-специално физическото транспортиране извън държавата членка;

[…]“

7        Членове 6—9 от Директива 2008/115 гласят:

„Член 6

Решение за връщане

1.      Държавите членки издават решение за връщане на всеки гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия, без да се засягат изключенията, посочени в параграфи 2—5.

2.      От граждани на трети страни, които са в незаконен престой на територията на държава членка и притежават валидно разрешение за пребиваване или друго разрешение, даващо право на престой, което е издадено от друга държава членка, се изисква незабавно да отидат на територията на тази друга държава членка. […]

3.      Държавата членка може да се въздържи от издаване на решение за връщане на гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на нейна територия, ако засегнатият гражданин на трета страна бъде приет обратно от друга държава членка […].

4.      Държавите членки могат във всеки един момент да вземат решение да предоставят на гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на тяхна територия, самостоятелно разрешение за пребиваване или друго разрешение, което дава право на престой, поради хуманни, хуманитарни или други причини. В този случай не се издава решение за връщане. […]

5.      Ако по отношение на гражданин на трета страна, който е в незаконен престой на територията на държава членка, е образувана процедура за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на престой, държавата членка разглежда възможността да се въздържи от издаване на решение за връщане до приключване на процедурата […].

[…]

Член 7

Доброволно напускане

1.      В решението за връщане се предвижда подходящ срок за доброволно напускане с продължителност от седем до тридесет дни, без да се засягат изключенията, посочени в параграфи 2 и 4.[…]

[…]

2.      При необходимост държавите членки удължават срока за доброволно напускане с достатъчен период, като вземат предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай, като например продължителност на престоя, наличието на посещаващи училище деца и наличието на други семейни и социални връзки.

3.      През цялата продължителност на срока за доброволно напускане могат да бъдат наложени някои изисквания с оглед избягване на опасността от укриване, като редовно явяване пред властите, внасяне на подходяща парична гаранция, предоставяне на документи или задължение за престой на определено място.

4.      Ако съществува опасност от укриване или ако молбата за законен престой е отхвърлена като явно неоснователна или измамна, или ако засегнатото лице представлява опасност за обществения ред, обществената или националната сигурност, държавите членки могат да се въздържат от предоставяне на срок за доброволно напускане или да предоставят срок, който е по-кратък от седем дни.

Член 8

Извеждане

1.      Държавите членки предприемат всички необходими мерки, за да изпълнят принудително решението за връщане, ако не е бил предоставен срок за доброволно напускане съгласно член 7, параграф 4 или ако задължението за връщане не е било изпълнено в рамките на предоставения съгласно член 7 срок за доброволно напускане.

[…]

4.      Когато държава членка използва — като крайно средство — принудителни мерки, за да изведе гражданин на трета страна, който се противопоставя на извеждането, тези мерки трябва да са пропорционални и да не превишават разумната употреба на сила. Те се изпълняват съгласно националното законодателство в съответствие с основните права и като се зачита надлежно достойнството и физическата неприкосновеност на засегнатия гражданин на трета страна.

[…]

Член 9

Отлагане на извеждането

1.      Държавите членки отлагат извеждането:

a)      когато това би нарушило принципа на „забрана за връщане“ или

б)      за продължителността на разрешено спиране на изпълнението [вследствие на жалба, подадена срещу решение, свързано с връщането].

2.      Държавата членка може да отложи извеждането за подходящ срок, като вземе предвид конкретните обстоятелства във всеки отделен случай. Държавите членки по-специално вземат предвид:

a)      физическото или психическото състояние на гражданина на трета страна;

б)      технически причини, като липса на възможност за превоз или неуспех на извеждането поради невъзможност за идентифициране.

3.      Ако извеждането се отлага съгласно параграфи 1 и 2, предвидените в член 7, параграф 3 задължения могат да бъдат наложени на засегнатия гражданин на трета страна.“

8        Членове 15 и 16 от Директива 2008/115 имат следния текст:

„Член 15

Задържане

1.      Освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, държавите членки могат да задържат гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, само за да се подготви връщането и/или да се извърши процесът на извеждане, и по-специално когато:

a)      е налице опасност от укриване; или

б)      засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането.

Всяко едно задържане е за възможно най-кратък срок и продължава единствено по време на процедурите по извеждане и при надлежно изпълнение на тези процедури.

[…]

4.      Когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни или други съображения или че вече не съществуват посочените в параграф 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно.

5.      Задържането продължава, докато съществуват посочените в параграф 1 условия и то е необходимо, за да се гарантира успешно извеждане. Всяка държава членка определя максимална продължителност за задържане, която не може да надвишава шест месеца.

6.      Държавите членки не могат да удължават посочения в параграф 5 срок освен за ограничен срок, който не надвишава допълнителни дванадесет месеца в съответствие с националното законодателство, в случаите когато, независимо от положените от тях разумни усилия, е вероятно операцията по извеждането да продължи по-дълго поради:

a)      липса на съдействие от съответния гражданин на трета страна или;

б)      забавяне при получаването на необходимата документация от трети страни.

Член 16

Условия на задържане

1.      Задържането по правило се извършва в специализирани центрове за задържане. Когато дадена държава членка не може да осигури настаняване в специализиран център за задържане и […] трябва да прибегне до настаняване в затвор, задържаните граждани на трети страни се отделят от обикновените затворници.

[…]“

9        Според член 20 от Директива 2008/115 държавите членки въвеждат в сила необходимите законови, подзаконови и административни разпоредби, необходими, за да се съобразят с настоящата директива, до 24 декември 2010 г.

 Национална правна уредба

 Кодекс за влизане и пребиваване на чужденците и за правото на убежище

10      Съгласно текста на член L. 211‑1 от Кодекса за влизане и пребиваване на чужденците и за правото на убежище (наричан по-нататък „Ceseda“), „[з]а да влезе във Франция, всеки чужденец трябва да е снабден […] с документите и визите, изисквани от действащите международни конвенции и регламенти […]“.

11      Според член L. 311‑1 от този кодекс „[…] всеки чужденец на възраст над осемнадесет години, който желае да пребивава във Франция, трябва след изтичането на тримесечен срок от влизането си във Франция да се снабди с карта за пребиваване“.

12      Член L. 551‑1 от Ceseda в редакцията му, действаща към момента на настъпване на фактите по главното производство, гласи следното:

„Задържането на чужденец в помещения, които не са подведомствени на администрацията на затворите, може да бъде разпоредено, когато този чужденец:

[…]

3°      Или не може да напусне незабавно френската територия, поради това че по отношение на него има заповед за принудително отвеждане до границата на страната […], издадена преди по-малко от една година, или поради това че трябва да бъде принудително отведен до границата в изпълнение на забрана за влизане или оставане на територията на страната, предвидена в […] Наказателния кодекс;

[…]

6°      Или не може да напусне незабавно тази територия, тъй като има задължение да напусне френската територия, наложено […] преди по-малко от една година и за което едномесечният срок за доброволно напускане на територията е изтекъл.“

13      Член L. 552‑1, първо изречение от Ceseda, в редакцията му, действаща към момента на настъпване на фактите по главното производство, предвижда, че „[к]огато от решението за задържане е изтекъл срок от 48 часа, за целта на продължаване на задържането се сезира съдията по мерките за неотклонение“.

14      Член L. 621-1 от Ceseda гласи:

„Чужденец, който влезе или пребивава във Франция при неспазване на разпоредбите на членове L. 211‑1 и L. 311‑1 или който остане във Франция след разрешената с неговата виза продължителност, се наказва с една година лишаване от свобода и глоба в размер на 3750 EUR.

Съдът може освен това да забрани на осъдения чужденец, за период, който не може да надвишава три години, да влиза или пребивава във Франция. Забраната за влизане на територията на страната автоматично включва принудително отвеждане на осъдения до границата, при необходимост след изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.“

15      Някои от тези разпоредби на Ceseda са изменени със Закон № 2011‑672 от 16 юни 2011 г. за имиграцията, интеграцията и гражданството (JORF от 17 юли 2011 г., стр. 10290), влязъл в сила на 18 юли 2011 г. Член L. 621‑1 от Ceseda не е сред изменените разпоредби.

 Наказателно-процесуален кодекс

16      Съгласно текста на член 62‑2 от Наказателно-процесуалния кодекс, в редакцията му, действаща към момента на настъпване на фактите по главното производство:

„Задържането е принудителна мярка, приета от служител на съдебната полиция, под контрола на съдебния орган, с която лице, за което са налице една или няколко основателни причини да се подозира, че е извършило или се е опитало да извърши престъпление или правонарушение, което се наказва с лишаване от свобода, се държи на разположение на разследващите органи.“

 Спорът по главното производство и преюдициалният въпрос

17      На 24 юни 2011 г. в Maisons-Alfort (Франция) полицията извършва на обществени места проверки за установяване на самоличност. Едно от разпитаните по време на тези проверки лица декларира, че се казва Alexandre Achughbabian и е родено в Армения на 9 юли 1990 г.

18      Според съставения от полицията протокол г‑н Achughbabian декларира също така, че е арменски гражданин. Той обаче отрича да е правил такава декларация.

19      Заподозрян в това, че е извършил и продължава да извършва правонарушението по член L. 621‑1 от Ceseda, г‑н Achughbabian е задържан.

20      По-задълбочен преглед на положението на г‑н Achughbabian тогава показва, че заинтересуваният е влязъл във Франция на 9 април 2008 г. и е поискал предоставянето на разрешение за пребиваване и че предоставяне му е било отказано на 28 ноември 2008 г. — отказ, потвърден на 27 януари 2009 г. от préfet du Val‑d’Oise, който издава към него заповед, за която г‑н Achughbabian е уведомен на 14 февруари 2009 г., предвиждаща задължение за напускане на френската територия в едномесечен срок.

21      На 25 юни 2011 г. préfet du Val-de-Marne приема заповед за принудително отвеждане до границата на страната и заповед за административно задържане, за които г‑н Achughbabian е уведомен.

22      На 27 юни 2011 г. съдията по мерките за неотклонение в Тribunal de grande instance de Créteil, сезиран по силата на член L. 552‑1 от Ceseda с цел продължаване на задържането за повече от 48 часа, разпорежда продължаването и отхвърля възраженията за нищожност, повдигнати от г‑н Achughbabian в частност срещу задържането му.

23      Едно от посочените възражения е изведено от Решение от 28 април 2011 г. по дело El Dridi (C‑61/11 PPU, все още непубликувано в Сборника), в което Съдът постановява, че Директива 2008/115 не допуска правна уредба на държава членка, която предвижда наказание лишаване от свобода само поради това че гражданин на трета страна, който е в незаконен престой, остава, в нарушение на заповед да напусне територията на тази държава в определен срок, на посочената територия без основателна причина. Според г‑н Achughbabian от това Решение произтича, че предвиденото в член L. 621‑1 от Ceseda лишаване от свобода е несъвместимо с правото на Съюза. Предвид тази несъвместимост, както и правилото, че задържане може да бъде предприето само в случай на подозрение, че е извършено правонарушение, наказуемо с лишаване от свобода, проведеното в конкретния случай производство е опорочено.

24      На 28 юни 2011 г. г‑н Achughbabian обжалва определението на съдията по мерките за неотклонение в Тribunal de grande instance de Créteil пред Cour d’appel de Paris. Последният констатира, че г‑н Achughbabian е арменски гражданин, че спрямо него е постановено задържане, а впоследствие административно задържане за незаконно пребиваване и че изтъква, че член L. 621‑1 от Ceseda е несъвместим с Директива 2008/115, както е изтълкувана в Решение по дело El Dridi, посочено по-горе.

25      При тези обстоятелства Cour d’appel de Paris решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Допуска ли Директива [2008/115], с оглед на приложното си поле, национална правна уредба като член L.621‑1 от [Ceseda], която предвижда налагане на наказание лишаване от свобода на гражданин на трета страна само поради това че е влязъл или пребивава незаконно на територията на тази държава?“

26      Запитващата юрисдикция впрочем е преустановила задържането на г‑н Achughbabian.

27      По искане на запитващата юрисдикция определеният съдебен състав преценява необходимостта настоящото дело да бъде разгледано по реда на спешното производство по член 104б от Процедурния правилник. След изслушване на генералния адвокат посоченият съдебен състав решава да не уважи това искане.

 По преюдициалния въпрос

28      В самото начало следва да се отбележи, че Директива 2008/115 се отнася само за връщането на граждани на трети страни, незаконно пребиваващи в държава членка, и следователно няма за предмет да хармонизира в тяхната цялост националните правила във връзка с пребиваването на чужденците. Поради това тази директива допуска законодателството на държава членка да квалифицира незаконното пребиваване като правонарушение и да предвижда наказателноправни санкции за възпиране и наказване, в случай че е извършено подобно нарушение на националните правила в областта на пребиваването.

29      Тъй като установените от Директива 2008/115 общи стандарти и процедури се отнасят само за приемането на решения за връщане и тяхното изпълнение, трябва да се отбележи и че тази директива допуска задържане с оглед да се определи дали пребиваването на гражданин на трета страна е редовно или не.

30      Тази констатация се подкрепя от съображение 17 от посочената директива, от което произтича, че условията за първоначалното задържане на граждани на трети страни, заподозрени в незаконно пребиваване в държава членка, продължават да се уреждат от националното законодателство. Впрочем, както отбелязва френското правителство, целта на Директива 2008/115, а именно ефективното завръщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, би била накърнена, ако държавите членки не можеха да избегнат — посредством лишаване от свобода като задържането — укриването на лице, заподозряно в незаконно пребиваване, още преди неговото положение да е могло да бъде изяснено.

31      В това отношение е важно да се приеме, че компетентните органи трябва да разполагат с несъмнено кратък, но разумен срок за установяване на самоличността на проверяваното лице и за издирване на данните, позволяващи да се определи дали това лице е незаконно пребиваващ гражданин на трета страна. Определянето на името и на гражданството може да се окаже трудно при липсата на съдействие от заинтересувания. Проверката дали е налице незаконно пребиваване, също може да се окаже сложна, по-конкретно когато заинтересуваният се позовава на статут на лице, търсещо убежище, или на статут на бежанец. Поради това компетентните органи са длъжни, за да се избегне засягане на целта на Директива 2008/115, припомнена в предходната точка, да действат с необходимата грижа и да заемат своевременно позиция по това дали засегнатото лице пребивава законно или не. След като незаконността на пребиваването е веднъж установена, посочените органи трябва, по силата на член 6, параграф 1 от директивата и без да се засягат предвидените в нея изключения, да приемат решение за връщане.

32      Макар от гореизложеното да следва, че Директива 2008/115 допуска национална правна уредба като член L. 621‑1 от Ceseda, доколкото последната квалифицира незаконното пребиваване на гражданин на трета страна като правонарушение и предвижда наказателноправни санкции, включително наказание лишаване от свобода, за да накаже това пребиваване, както и задържане на гражданин на трета страна с цел да се определи дали неговото пребиваване е законно или не, трябва по-нататък да се провери дали тази директива допуска национална правна уредба като член L. 621‑1 от Ceseda, доколкото същата може да доведе до лишаване от свобода в хода на процедурата за връщане, уредена в посочената директива.

33      В това отношение Съдът вече е отбелязал, че макар по принцип наказателното законодателство и нормите на наказателния процес да попадат в компетентността на държавите членки, тази област на правото все пак може да бъде засегната от правото на Съюза. При това положение, независимо от обстоятелството, че нито разпоредбата на член 63, първа алинея, точка 3, буква б) ЕО, възпроизведена в член 79, параграф 2, буква в) ДФЕС, нито Директива 2008/115, приета по-специално на основание на тази разпоредба от Договора за ЕО, изключват наказателноправната компетентност на държавите членки в областта на нелегалната имиграция и незаконното пребиваване, последните трябва да приспособят законодателството си в тази област така, че да осигурят зачитането на правото на Съюза. Посочените държави не биха могли да прилагат наказателноправна уредба, която би могла да застраши постигането на целите, преследвани от посочената директива, като по този начин я лиши от полезното ѝ действие (Решение по дело El Dridi, посочено по-горе, точки 53—55 и цитираната съдебна практика).

34      За да се отговори на въпроса дали Директива 2008/115 допуска, по причини, аналогични на изложените от Съда в горепосоченото Решение по дело El Dridi, правна уредба като член L. 621‑1 от Ceseda, трябва да се констатира най-напред, че положението на жалбоподателя по главното производство попада в хипотезата по член 8, параграф 1 от тази директива.

35      Действително от преписката и от отговора на запитващата юрисдикция на искане за пояснение, което ѝ е било отправено от Съда, е видно, че на 14 февруари 2009 г. г‑н Achughbabian е уведомен за заповедта да напусне френската територия, определяща едномесечен срок за доброволно напускане, и че тази заповед не е изпълнена от него. Тъй като това решение за връщане вече не е в сила на 24 юни 2011 г., дата на проверката и задържането на г‑н Achughbabian, на 25 юни 2011 г. е прието ново решение за връщане, този път под формата на заповед за отвеждане до границата на страната, без срок за доброволно напускане. От това следва, че независимо от въпроса дали положението на жалбоподателя по главното производство трябва да се разглежда като положение на лице, което не е спазило задължение за връщане в срока, предоставен за доброволно напускане, или като положение на лице, подчинено на решение за връщане, без определяне на срок за доброволно напускане, посоченото положение във всички случаи е визирано в член 8, параграф 1 от Директива 2008/115 и следователно поражда задължението, възложено от тази разпоредба на засегнатата държава членка, да предприеме всички необходими мерки, за да осъществи извеждането, а именно, по силата на член 3, точка 5 от посочената директива, физическото транспортиране на заинтересувания извън посочената държава членка.

36      Трябва да се отбележи по-нататък, че от член 8, параграфи 1 и 4 от Директива 2008/115 ясно следва, че фигуриращите в него понятия „мерки“ и „принудителни мерки“ се отнасят за всяка намеса, която води, ефикасно и пропорционално, до връщането на заинтересувания. Член 15 от посочената директива предвижда, че задържането на заинтересувания е позволено само за да се подготви и извърши извеждането, и че това лишаване от свобода може да е с максимална продължителност от 6 месеца, като към него може да се добави допълнителен период на задържане от 12 месеца само в случай че неизпълнението на решението за връщане през посочените 6 месеца се дължи на липса на съдействие от страна на заинтересуваното лице или на закъснения при получаването от трети страни на необходимите документи.

37      Очевидно обаче налагането и изпълнението на наказание лишаване от свобода в хода на процедурата за връщане, предвидена в Директива 2008/115, не допринасят да се извърши извеждането, което тази процедура цели, а именно физическото транспортиране на заинтересувания извън засегнатата държава членка. Следователно такова наказание не съставлява „мярка“ или „принудителна мярка“ по смисъла на член 8 от Директива 2008/115.

38      Накрая, безспорно е, че разглежданата по главното производство национална правна уредба, тъй като предвижда наказание лишаване от свобода за всеки гражданин на трета страна, който е на възраст над 18 години и пребивава незаконно във Франция след изтичането на тримесечен срок от влизането му на френска територия, може да доведе до лишаване от свобода, макар че според общите стандарти и процедури, закрепени в членове 6, 8, 15 и 16 от Директива 2008/115, спрямо такъв гражданин на трета страна трябва приоритетно да се проведе процедура за връщане и може, що се отнася до лишаване от свобода, да бъде постановено най-много административно задържане.

39      Следователно национална правна уредба като разглежданата по главното производство може да попречи на прилагането на общите стандарти и процедури, установени от Директива 2008/115, и да забави връщането, като по този начин накърнява — както правната уредба, разглеждана по дело El Dridi, посочено по-горе — полезното действие на посочената директива.

40      Направеният по-горе извод не се обезсилва нито от обстоятелството, подчертано от френското правителство, че в изпълнение на окръжни писма, адресирани до съдебните инстанции, наказанията, предвидени в разглежданата по главното производство национална правна уредба, се налагат рядко извън случаите, в които незаконно пребиваващото лице е извършило и друго правонарушение освен правонарушението незаконно пребиваване, нито от факта, също изтъкнат от това правителство, че г‑н Achughbabian не е бил осъден на посочените наказания.

41      В това отношение е важно да се отбележи, че гражданите на трети страни, които са извършили едно или няколко други правонарушения освен правонарушението незаконно пребиваване, могат при необходимост по силата на член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2008/115 да бъдат изключени от приложното поле на същата. Същевременно няма елемент от предадената на Съда преписка, който да подсказва, че г‑н Achughbabian е извършил друго правонарушение освен незаконното пребиваване на френска територия. Следователно ситуацията на жалбоподателя по главното производство не би могла да се изключи от приложното поле на Директива 2008/115, тъй като член 2, параграф 2, буква б), от нея явно не може — в противен случай тази директива би била лишена от предмет и правнообвързващо действие — да се тълкува в смисъл, че държавите членки могат да не прилагат установените с посочената директива общи стандарти и процедури към гражданите на трети страни, които са извършили само правонарушението незаконно пребиваване.

42      Що се отнася до обстоятелството, че г‑н Achughbabian досега не е бил осъждан на наказанията лишаване от свобода и глоба, предвидени в член L. 621‑1 от Ceseda, следва да се отбележи, че не се оспорва, че приемането спрямо него на заповед за принудително отвеждане до границата е основано на констатацията за правонарушението незаконно пребиваване, предвидено в посочената разпоредба, и че последната, независимо от съдържанието на споменатите от френското правителство окръжни писма, би могла да доведе до осъждане на посочените наказания. Следователно член L. 621‑1 от Ceseda, както и въпросът за неговата съвместимост с правото на Съюза, са релевантни в делото по главното производство, тъй като освен това запитващата юрисдикция и френското правителство не споменават нито за прекратяване, нито по-общо за решение, изключващо окончателно всяка възможност за преследване по отношение на г‑н Achughbabian за посоченото правонарушение.

43      Впрочем, както бе припомнено в точка 33 от настоящото решение, следва да се подчертае задължението на държавите членки, произтичащо от член 4, параграф 3 ДЕС и припомнено в точка 56 от горепосоченото Решение по дело El Dridi, да вземат всички мерки, годни да гарантират изпълнението на произтичащите от посочената Директива 2008/115 задължения, и да се въздържат от всички мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите ѝ. Важно е приложимите национални разпоредби да не могат да застрашават доброто прилагане на общите стандарти и процедури, въведени с посочената директива.

44      На последно място, не биха могли да се уважат доводите на германското и естонското правителство, че членове 8, 15 и 16 от Директива 2008/115 несъмнено са пречка да бъде наложено наказание лишаване от свобода в хода на процедурата за извеждане, предвидена в тези разпоредби, но допускат държава членка да наложи на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна наказание лишаване от свобода, преди да пристъпи към извеждането на това лице в съответствие с предвидените от директивата ред и условия.

45      Достатъчно е да се констатира в това отношение, че както от изискването за лоялност на държавите членки, така и от изискванията за ефективност, припомнени по-конкретно в съображение 4 на Директива 2008/115, произтича, че задължението, което член 8 от тази директива налага на държавите членки, да изпълнят принудително в хипотезите по параграф 1 от последния решението за връщане, трябва да бъде изпълнено в най-кратки срокове. Очевидно няма да е такъв случаят, ако след констатирането на незаконно пребиваване на гражданин на трета страна засегнатата държава членка предприеме, преди изпълнението на решението за връщане и дори преди самото приемане на това решение, наказателно преследване, последвано при необходимост от наказание лишаване от свобода. Подобно действие би забавило извеждането (Решение по дело El Dridi, посочено по-горе, точка 59) и впрочем не е сред основанията за отлагане на извеждането, споменати в член 9 от Директива 2008/115.

46      Макар от всички изложени по-горе съображения да следва, че държавите членки, обвързани от Директива 2008/115, не биха могли да предвиждат наказание лишаване от свобода за незаконно пребиваващите граждани на трети страни в ситуации, в които те трябва по силата на установените от тази директива общи стандарти и процедури да бъдат изведени и могат, за подготвяне и извършване на това извеждане, най-много да бъдат административно задържани, това не изключва възможността за държавите членки да приемат или запазят, при зачитане на принципите на посочената директива и нейната цел, разпоредби, включително наказателноправни, за уреждане на положението, при което принудителните мерки не са позволили извеждането на незаконно пребиваващ гражданин на трета страна (Решение по дело El Dridi, посочено по-горе, точки 52 и 60).

47      С оглед на тази възможност трябва да се констатира, че не е основателна тезата, изтъкната от представилите становища пред Съда правителства, че тълкуване като даденото по-горе би отнело възможността на държавите членки да възпират незаконното пребиваване.

48      По-конкретно, Директива 2008/115 допуска да се налагат наказателноправни санкции, в съответствие с националните наказателнопроцесуални правила, на граждани на трети страни, към които е приложена установената от тази директива процедура за връщане и които пребивават незаконно на територията на държава членка, без да съществува основателна причина за невръщане.

49      В това отношение следва да се подчертае, че при прилагането на посочените наказателнопроцесуални правила налагането на споменатите в предходната точка санкции е обусловено от пълното спазване на основните права, и в частност на тези, гарантирани от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.

50      С оглед на всички гореизложени съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че Директива 2008/115 трябва да се тълкува в смисъл, че

–      не допуска правна уредба на държава членка, която наказва незаконното пребиваване с наказателноправни санкции, доколкото същата позволява лишаването от свобода на гражданин на трета страна, който, като пребивава незаконно на територията на посочената държава членка и не желае да напусне доброволно тази територия, не е бил подложен на принудителните мерки, визирани в член 8 от тази директива, и в случай на задържане с оглед на подготвянето и извършването на неговото извеждане максималният срок на това задържане не е изтекъл; и

–      допуска такава правна уредба, доколкото същата позволява лишаването от свобода на гражданин на трета страна, към когото е приложена процедурата за връщане, установена от посочената директива, и който пребивава незаконно на посочената територия без основателна причина за невръщане.

 По съдебните разноски

51      С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната трябва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва да се тълкува в смисъл, че

–        не допуска правна уредба на държава членка, която наказва незаконното пребиваване с наказателноправни санкции, доколкото същата позволява лишаването от свобода на гражданин на трета страна, който, като пребивава незаконно на територията на посочената държава членка и не желае да напусне доброволно тази територия, не е бил подложен на принудителните мерки, визирани в член 8 от тази директива, и в случай на задържане с оглед на подготвянето и извършването на неговото извеждане максималният срок на това задържане не е изтекъл; и

–        допуска такава правна уредба, доколкото същата позволява лишаването от свобода на гражданин на трета страна, към когото е приложена процедурата за връщане, установена от посочената директива, и който пребивава незаконно на посочената територия без основателна причина за невръщане.

Подписи

* Език на производството: френски.