1

С жалбите си Кралство Испания и Италианската република искат отмяната на Решение 2011/167/ЕС на Съвета от 10 март 2011 година за разрешаване на засилено сътрудничество в областта на създаването на единна патентна защита (ОВ L 76, стр. 53, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

2

Текстът на обжалваното решение гласи следното:

„като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 329, параграф 1 от него,

[…]

като има предвид, че:

[…]

[…]

[…]

[…]

[…]

Член 1

Разрешава се на Кралство Белгия, Република България, Чешката република, Кралство Дания, Федерална република Германия, Република Естония, Ирландия, Република Гърция, Френската република, Република Кипър, Република Латвия, Република Литва, Великото херцогство Люксембург, Република Унгария, Малта, Кралство Нидерландия, Република Австрия, Република Полша, Португалската република, Румъния, Република Словения, Словашката република, Република Финландия, Кралство Швеция и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия да установят засилено сътрудничество помежду си в областта на създаването на единна патентна защита чрез прилагане на съответните разпоредби на Договорите.

Член 2

Настоящото решение влиза в сила в деня на приемането му“.

3

С определения на председателя на Съда от 27 октомври 2011 г. Италианската република е допусната да встъпи по дело C-274/11 в подкрепа на исканията на Кралство Испания, а по същото дело в подкрепа на исканията на Съвета са допуснати да встъпят Кралство Белгия, Чешката република, Федерална република Германия, Ирландия, Френската република, Република Латвия, Унгария, Кралство Нидерландия, Република Полша, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Европейският парламент и Комисията.

4

С определение на председателя на Съда от 13 октомври 2011 г. Кралство Испания е допуснато да встъпи по дело C-295/11 в подкрепа на исканията на Италианската република, а по същото дело в подкрепа на исканията на Съвета са допуснати да встъпят Кралство Белгия, Чешката република, Федерална република Германия, Ирландия, Френската република, Република Латвия, Унгария, Кралство Нидерландия, Република Полша, Кралство Швеция, Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, Парламентът и Комисията.

5

С изключение на Република Латвия всички държави членки и всички встъпили по делото институции (наричани по-нататък „встъпилите страни“) са представили писмени становища.

6

С определение на председателя на Съда от 10 юли 2012 г. дела С-274/11 и C-295/11 са съединени за целите на устната фаза на производството и на решението.

7

В подкрепа на жалбата си Кралство Испания поддържа главно, че обжалваното решение е опорочено поради злоупотреба с власт и нарушение на съдебната система на Съюза. При условията на евентуалност то твърди, че е налице нарушение на условията, посочени в член 20 ДЕС и в членове 326 и 327 ДФЕС, по-специално отнасящите се до неизключителния характер на компетентността, чието упражняване е разрешено в рамките на засиленото сътрудничество, и до необходимостта то да се използва като крайна мярка, при условие че не се засяга вътрешният пазар.

8

В подкрепа на жалбата си Италианската република поддържа, че обжалваното решение е опорочено на първо място поради липсата на компетентност от страна на Съвета да установи засилено сътрудничеството за създаването на единна патентна защита (наричано по-нататък „разглежданото засилено сътрудничество“); освен това поради злоупотреба с власт и неспазване на съществени процесуални правила, по-специално поради липсата на мотиви, както и поради нарушение на предвиденото в член 20, параграф 2 ДЕС условие решението на Съвета за разрешаване на засилено сътрудничество да се приема като крайна мярка, и на последно място, поради различни нарушения на посочения член 20 ДЕС и на членове 118 ДФЕС и 326 ДФЕС.

9

След съединяването на дела C-274/11 и C-295/11 изтъкнатите доводи в подкрепа на двете жалби могат да бъдат преразпределени в пет основания, изведени съответно от липсата на компетентност на Съвета за установяването на разглежданото засилено сътрудничество, злоупотреба с власт, нарушаване на условието решението за разрешаване на засилено сътрудничество да се приема като крайна мярка, нарушения на член 20, параграф 1 ДЕС и на членове 118 ДФЕС, 326 ДФЕС и 327 ДФЕС, както и незачитане на съдебната система на Съюза.

10

Кралство Испания и Италианската република поддържат, че съответната област, посочена в член 118 ДФЕС, по-точно областта на създаване на европейски документи, удостоверяващи права на интелектуална собственост с цел гарантиране на единна защита на правата върху интелектуалната собственост, не попада в обхвата на споделената компетентност между държавите членки и Съюза, а в обхвата на изключителната компетентност на последния, предвидена в член 3, параграф 1, буква б) ДФЕС, който се отнася до „установяване на правила относно конкуренцията, необходими за функциониране на вътрешния пазар“.

11

Следователно Съветът не разполагал с компетентност да разреши разглежданото засилено сътрудничество. Всъщност член 20, параграф 1 ДЕС изключва всяка форма на засилено сътрудничество в рамките на изключителната компетентност на Съюза.

12

Жалбоподателите подчертават, че уредбата на единния патент ще определи обхвата и ограниченията на монопола, предоставен с този документ, удостоверяващ права на интелектуална собственост. Така уредбата ще засегне установяването на правила, които са от съществено значение за поддържането на ненарушена конкуренция.

13

Освен това член 118 ДФЕС не допускал предоставените с него правомощия да бъдат квалифицирани като споделена компетентност, тъй като, макар в тази разпоредба да се посочвал вътрешният пазар и макар тя да е включена в главата от Договора за функционирането на ЕС относно сближаването на законодателствата, тя не предоставяла на Съюза правомощието да хармонизира националните законодателства, а специална компетентност да създава европейски документи, удостоверяващи права.

14

Италианската република допълва, че членове 3—6 ДФЕС установяват само примерна класификация на областите на компетентност на Съюза. Поради това Съдът можел да квалифицира като изключителна предоставената с член 118 компетентност, без да се основава на списъка, съдържащ се в член 3, параграф 1 ДФЕС.

15

Съветът и встъпилите в негова подкрепа страни изтъкват, че правилата в областта на интелектуалната собственост попадат в обхвата на вътрешния пазар и че в тази област Съюзът разполага със споделена компетентност по силата на член 4, параграф 2, буква а) ДФЕС.

16

Обжалваното решение има за цел да разреши на посочените в член 1 от него 25 държави членки във връзка със създаването на единна патентна защита да упражняват помежду си предоставените с член 118 ДФЕС правомощия.

17

За да се установи дали тези правомощия са с неизключителен характер и поради това съгласно член 20 ДЕС и при спазването на посочените в тази разпоредба и в членове 326—334 ДФЕС условия могат да се упражняват в рамките на засилено сътрудничество, е важно в самото начало да се констатира, че член 118, първа алинея ДФЕС предоставя „в рамките на установяването или функционирането на вътрешния пазар“ компетентността да се създават европейски документи, удостоверяващи права на интелектуална собственост, както и по отношение на тях да се въвеждат централизирани режими за издаване на разрешения, координация и контрол на равнището на Съюза.

18

Предоставената с член 118, втора алинея компетентност за установяване на езиковите режими за посочените документи, удостоверяващи права, е тясно свързана с въвеждането им, както и с въвеждането на посочените в първата алинея на този член централизирани режими. Поради това тази компетентност също попада в рамките на функционирането на вътрешния пазар.

19

Съгласно член 4, параграф 2 ДФЕС обаче споделената компетентност между Съюза и държавите членки се прилага, наред с друго, и по отношение на областта на „вътрешния пазар“.

20

По отношение на довода на Кралство Испания и Италианската република, че предоставените с член 118 ДФЕС правомощия попадат в посочената в член 3, параграф 1, буква б) ДФЕС област на „установяване на правила относно конкуренцията, необходими за функциониране на вътрешния пазар“, и следователно в обхвата на изключителната компетентност на Съюза, следва да се припомни, че посочената в член 4, параграф 2, буква а) ДФЕС област на „вътрешния пазар“ се отнася съгласно съдържащото се в член 26, параграф 2 ДФЕС определение до „пространство без вътрешни граници, в което свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали е осигурено“. Член 26, параграф 1 ДФЕС предвижда, че Съюзът „приема мерките, предназначени за установяване или осигуряване на функционирането на вътрешния пазар, съгласно съответните разпоредби от Договорите“.

21

От формулировката „съответните разпоредби от Договорите“ е видно, че правомощията в областта на вътрешния пазар не се ограничават до предоставените с членове 114 ДФЕС и 115 ДФЕС относно приемането на мерки за хармонизиране, а обхващат всяка компетентност, свързана с прогласените в член 26 ДФЕС цели, като правомощията, предоставени на Съюза с член 118.

22

Макар да е безспорно, че правилата в областта на интелектуалната собственост са от съществено значение за поддържането на ненарушена конкуренция на вътрешния пазар, те обаче не представляват, както посочва генералният адвокат в точки 58—60 от своето заключение, „правила относно конкуренцията“ по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) ДФЕС

23

В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 2, параграф 6, ДФЕС обхватът, условията и редът за упражняване на компетентността на Съюза са определени от разпоредбите на Договорите за всяка отделна област.

24

Обхватът, условията и редът за упражняване на компетентността на Съюза в областта на „правила[та] относно конкуренцията, необходими за функциониране на вътрешния пазар“, обаче са определени в част трета, дял VII, глава 1 от Договора за функционирането на ЕС, по-специално в членове 101—109 ДФЕС. Да се счита, че член 118 ДФЕС е част от посочената област, би било в противоречие с член 2, параграф 6 ДФЕС и би имало за последица необоснованото разширяване на обхвата член 3, параграф 1, буква б) ДФЕС.

25

При тези условия следва да се заключи, че предоставените с член 118 ДФЕС правомощия попадат в обхвата на споделената компетентност по смисъла на член 4, параграф 2 ДФЕС и поради това нямат изключителен характер по смисъла на член 20, параграф 1, първа алинея ДЕС.

26

Следователно основанието, изведено от липсата на компетентност на Съвета за разрешаване на разглежданото засилено сътрудничество, трябва да се отхвърли.

27

Кралство Испания и Италианската република припомнят, че всяко засилено сътрудничество трябва да допринася за процеса на интеграция. В конкретния случай обаче действителната цел на обжалваното решение не била да се постигне интеграция, а да се изключат Кралство Испания и Италианската република от преговорите относно езиковия режим на единния патент и по този начин да се лишат посочените държави членки от предоставеното им с член 118, втора алинея ДФЕС правомощие да се противопоставят на езиков режим, който не могат да приемат.

28

Обстоятелството, че във втора алинея от посочения член 118 от Договора за функционирането на ЕС се предвижда специално правно основание за установяването на езиков режим за европейски документ, удостоверяващ права на интелектуална собственост, било доказателство за деликатния характер на този въпрос и за нецелесъобразното поведение на Съвета. Показателен за това поведение бил краткият срок, изтекъл от предложението на Комисията до приемането на обжалваното решение.

29

Въз основа на това жалбоподателите правят извода, че в конкретния случай процедурата по засилено сътрудничество е била използвана, за да бъдат изключени държавите членки от трудни преговори и за да се заобиколи изискването за единодушие, като според тях предназначението на процедурата е тя да се използва в случаите, в които една или няколко държави членки все още не са готови да участват в законодателната дейност на Съюза като цяло.

30

Кралство Испания добавя, че планираната от участниците в засиленото сътрудничество система на единния патент трябва да бъде разглеждана като специално споразумение по смисъла на член 142 от Конвенцията за издаване на европейски патенти (Европейска патентна конвенция), подписана в Мюнхен (Германия) на 5 октомври 1973 г. и влязла в сила 7 октомври 1977 г. (наричана по-нататък „ЕПК“). Поради това, макар да представя създаването на единен патент като засилено сътрудничество, Съветът в действителност искал да разреши създаването на специален вид европейски патент в рамките на ЕПК, като според тази държава членка създаването му не трябвало да бъде по реда на процедура, предвидена в Договора за ЕС или Договора за функционирането на ЕС.

31

Съветът изтъква, че Кралство Испания и Италианската република не участват в това засилено сътрудничество, тъй като отказват участието си в него, а не защото са били изключени от него, освен това в съображение 16 от обжалваното решение се подчертава, че засиленото сътрудничество е отворено по всяко време за всички държави членки. Освен това създаването на единна патентна защита благоприятствало осъществяването на целите на Съюза и засилвало процеса на интеграция.

32

Встъпилите в подкрепа на Съвета страни споделят това становище. Те подчертават, че областите, в които се изисква единодушие, по никакъв начин не са изключени от областите, в които е позволено установяването на засилено сътрудничество. Освен това то било процедура, която позволявала преодоляването на проблеми, свързани с блокиращите малцинства.

33

Даден акт е опорочен поради злоупотреба с власт само ако въз основа на обективни, относими и непротиворечиви доказателства изглежда, че е бил приет с единствената или поне определяща цел да постигне цели, различни от целите, с оглед на които е предоставено съответното правомощие, или да избегне процедура, специално предвидена от Договорите, за да се противодейства на конкретните обстоятелства (вж. в този смисъл Решение от 15 май 2008 г. по дело Испания/Съвет, C-442/04, Сборник, стр. I-3517, точка 49 и цитираната съдебна практика).

34

С основанието, изведено от подобна злоупотреба с власт, Кралство Испания и Италианската република по същество упрекват Съвета, че като е разрешил разглежданото засилено сътрудничество, е заобиколил предвиденото в член 118, втора алинея ДФЕС изискване за единодушие и не е взел предвид възражението на тези две държави членки срещу предложението на Комисията относно езиковия режим на единния патент.

35

В това отношение следва да се отбележи, че член 20 ДЕС или членове 326—334 ДФЕС не съдържат никаква забрана по отношение на държавите членки да установят помежду си засилено сътрудничество в обхвата на компетентността на Съюза, за упражняването на която съгласно Договорите е необходимо единодушие. Напротив, от член 333, параграф 1, ДФЕС следва, че когато са изпълнени установените в посочените член 20 ДЕС и членове 326—334 ДФЕС условия, подобна компетентност може да се използва за засилено сътрудничество и че в този случай, при условие че Съветът не е решил да се произнесе с квалифицирано мнозинство, единодушие се постига с гласовете само на участващите държави членки.

36

Освен това, противно на твърденията на Кралство Испания и Италианската република, член 20 ДЕС и членове 326—334 ДФЕС не ограничават възможността да се използва засилено сътрудничество само в хипотезата, в която една или няколко държави членки обявяват, че все още не са готови да участват в законодателната дейност на Съюза като цяло. Съгласно член 20, параграф 2 ДЕС може да се стигне законосъобразно до засилено сътрудничество, при положение че „целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло“. Причините, на които се дължи посочената в тази разпоредба невъзможност, могат да бъдат различни, като например липсата на интерес от страна на една или няколко държави членки или неспособността на всички държави членки, проявяващи интерес към приемането на даден режим на равнището на Съюза, да постигнат съгласие относно неговото съдържание.

37

От изложеното следва, че решението на Съвета да разреши засилено сътрудничество, след като е констатирал, че единният патент и неговият езиков режим не могат да бъдат създадени в разумен срок от Съюза като цяло, по никакъв начин не представлява заобикаляне на изискването за единодушие, прогласено в член 118, втора алинея ДФЕС, нито впрочем изключване на държавите членки, които не са се присъединили към исканията за засилено сътрудничество. Доколкото то е в съответствие с посочените в член 20 ДЕС и в членове 326 и сл. ДФЕС условия, като този въпрос е подложен на разглеждане при разглеждането на други основания, обжалваното решение не представлява злоупотреба с власт, а допринася към процеса на интеграция, като се има предвид невъзможността да се постигне общ режим за целия Съюз в разумен срок.

38

Освен това доводът, който Кралство Испания извежда от съществуването на член 142 ЕПК, не разколебава по никакъв начин този извод.

39

Съгласно параграф 1 на тази разпоредба „[в]сяка група от договарящи страни, които са предвидили по силата на специално споразумение издадените за тези страни европейски патенти да имат единно действие на техните територии, могат да предвидят, че европейският патент ще бъде издаван само по отношение на всички тези страни заедно“.

40

Както твърди Кралство Испания, тъй като всяка държава — членка на Съюза, е страна по ЕПК, предвиденото в обжалваното решение създаване на европейски патент с единно действие сред държавите — членки на Съюза, може да се извърши посредством „специално споразумение“ по смисъла на член 142 ЕПК. Противно на твърденията на тази държава членка обаче от това обстоятелство не може да се заключи, че предвиденото в член 20 ДЕС правомощие е използвано за различни цели от целите, за които е предоставено, когато държавите — членки на Съюза, създават такъв патент с акт, приет в рамките на засилено сътрудничество, вместо да сключат международно споразумение.

41

От всички изложени по-горе съображения следва, че основанието, изведено от злоупотреба с власт, трябва да се отхвърли.

42

Жалбоподателите поддържат, че посоченото в член 20, параграф 2 ДЕС условие за приемането като крайна мярка на решение за разрешаване на засилено сътрудничество трябва да се спазва стриктно. В конкретния случай обаче не били изчерпани възможностите за преговори между всички държави членки относно езиковия режим на единния патент.

43

Кралство Испания изтъква, че дори не бил изтекъл период от шест месеца от представеното от Комисията на 30 юни 2010 г. предложение относно езиковия режим до предложението за засилено сътрудничество, представено от същата институция на 14 декември същата година. От своя страна, периодът от първото предложение за регламент относно патента на Общността, представено през август 2000 г., до посоченото предложение на Комисията относно езиковия режим не трябвало да се взема предвид при преценката дали обжалваното решение било прието като крайна мярка. В това отношение тази държава членка изтъква, че през 2003 г. бил набелязан общ подход, както и че след това въпросът за езиковия режим повече не е бил обсъждан по същество в рамките на Съвета.

44

Италианската република признава, че Съветът разполага с широка свобода на преценка при оценката на състоянието на преговорите, както и че въпросът за спазването на условието относно приемането на решението за разрешаване на засиленото сътрудничество като крайна мярка може да бъде подложен само на ограничен контрол от страна на Съда. В конкретния случай обаче „законодателният пакет“ относно единния патент бил непълен, а посветените на езиковия режим преговори били кратки. При тези условия неспазването на член 20, параграф 2 ДЕС било очевидно.

45

Според Италианската република обжалваното решение било опорочено и поради липсата на разглеждане и на мотиви, тъй като в него било изложено изключително накратко на какви основания Съветът приема, че са изпълнени условията относно засиленото сътрудничество, предвидени в Договора за ЕС и в Договора за функционирането на Европейския съюз.

46

Съветът и встъпилите в негова подкрепа страни изтъкват безизходното положение, до което довели изключително продължителните преговори относно единния патент и неговия езиков режим.

47

По смисъла на член 20, параграф 2 ДЕС Съветът може да разреши засилено сътрудничество само като „крайна мярка, след като той установи, че целите на това сътрудничество не могат да бъдат постигнати в разумен срок от Съюза като цяло“.

48

Посоченото условие има особено значение и следва да бъде разглеждано с оглед на член 20, параграф 1, втора алинея ДЕС, съгласно който засиленото сътрудничество „има за цел да благоприятства осъществяването на целите на Съюза, да защитава неговите интереси и да засилва процеса на интеграция“.

49

Интересите на Съюза и процесът на интеграция очевидно няма да бъдат защитени, ако всички неуспешни преговори биха могли да доведат до едно или няколко засилени сътрудничества за сметка на търсенето на компромис, който позволява приемането на уредба за Съюза като цяло.

50

Поради това, както посочва генералният адвокат в точки 108 и 111 от своето заключение, думите „крайна мярка“ означават, че само положения, които се характеризират с невъзможността да се приеме подобна уредба в обозримо бъдеще, могат да доведат до приемането на решение за разрешаване на засилено сътрудничество.

51

Жалбоподателите изтъкват, че както към датата, на която Комисията е представила на Съвета своето предложение за разрешение, така и към датата на обжалваното решение все още са съществували реални възможности да се постигне компромис. Те поддържат също така, че преговорите за постигане на съгласие по отношение на единния патент и неговия езиков режим не са били толкова многообразни и задълбочени, както твърдят Съветът и встъпилите в негова подкрепа страни.

52

В това отношение следва да се припомни, че в процедурата, която води до приемането на решение за разрешаване на засилено сътрудничество, участват Комисията, която представя предложение в тази насока, Европейският парламент, който го одобрява, и Съветът, който приема окончателното решение за разрешаване на засиленото сътрудничество.

53

Като приема посоченото окончателно решение, Съветът най-добре може да прецени дали държавите членки проявяват воля за компромис и са в състояние да представят предложения, които могат да доведат до приемането на уредба за Съюза като цяло в обозримо бъдеще.

54

Поради това при упражняването на контрол относно спазването на условието за приемане като крайна мярка на решение за разрешаване на засилено сътрудничество Съдът следва да провери дали Съветът е разгледал внимателно и безпристрастно всички относими към конкретния случай данни и дали заключението, до което е достигнал, е мотивирано в достатъчна степен.

55

В конкретния случай Съветът уместно е взел предвид обстоятелството, че законодателната процедура за създаването на единен патент на равнището на Съюза е започнала през 2000 г. и е преминала през множество етапи, които генералният адвокат е възпроизвел в точки 119—123 от своето заключение и които са изложени подробно в предложението за засилено сътрудничество, представено от Комисията на14 декември 2010 г. (COM(2010) 790 окончателен, стр. 3—6), както и по-накратко в съображения 3 и 4 от обжалваното решение.

56

Освен това изглежда, че в рамките на Съвета всички държави членки са обсъдили значителен брой различни езикови режими за единния патент, като нито един от тях, независимо дали в него са били добавени компромисни елементи, не е получил подкрепата, която може да доведе до приемането на равнището на Съюза на пълен „законодателен пакет“ относно този патент.

57

Освен това жалбоподателите не посочват никакви конкретни данни, които са от естество да оборят твърдението на Съвета, че при отправянето на исканията за засилено сътрудничество, при представянето от Комисията на Съвета на предложението за разрешаване и към датата на приемане на обжалваното решение все още не е била налице достатъчно подкрепа за който и да било от предложените или възможните езикови режими.

58

На последно място, по отношение на мотивите на обжалваното решение следва да се напомни, че съгласно постоянната съдебна практика, когато приемането на разглеждания акт е част от контекст, който е добре познат на заинтересованите лица, това приемане може да бъде мотивирано кратко (Решение от 26 юни 2012 г. по дело Полша/Комисия, C-335/09 P, точка 152 и цитираната съдебна практика). Като се има предвид участието на жалбоподателите в преговорите и подробното изложение на предхождащите обжалваното решение неплодотворни етапи в предложението, което е трябвало до доведе до това решение, не може да се заключи, че решението е опорочено поради липса на мотиви, която може да доведе до отмяната му.

59

Предвид всички изложени по-горе съображения следва да се отхвърли основанието, изведено от нарушение на условието решение за разрешаване на засилено сътрудничество да се приема като крайна мярка.

60

Според Кралство Испания и Италианската република Съветът неправилно е счел, че разглежданото засилено сътрудничество преследва прогласените в член 20, параграф 1 ДЕС цели, като създава по-високо ниво на интеграция в сравнение с настоящото положение. Те изтъкват, че съществува определено равнище на еднородност поради съответствието на законодателството на всички държави членки с разпоредбите на ЕПК. Според тях създаването на единен патент, чийто обхват включва само част от Съюза, е от естество да застраши, а не да повиши тази еднородност.

61

Съветът и встъпилите в негова подкрепа страни припомнят, че както националните патенти, така и валидните в една или няколко държави членки европейски патенти предоставят само национална защита. Предвиденият в обжалваното решение единен патент щял да предостави възможност на предприятията да разполагат с единна защита в 25 държави членки. Единната защита в целия Съюз безспорно щяла да бъде още по-благоприятна за функционирането на вътрешния пазар, но засиленото сътрудничество щяло да позволи поне доближаването до тази цел и следователно да доведе до по-висока степен на интеграция.

62

Както посочват Съветът и встъпилите в негова подкрепа страни, издаваните по реда на ЕПК европейски патенти не предоставят единна защита в държавите — страни по конвенцията, а гарантират във всяка от тези държави защита в определения от националното право обхват. В замяна, предвиденият в обжалваното решение единен патент предоставял единна защита на територията на всички участващи в засиленото сътрудничество държави членки.

63

Следователно трябва да се отхвърлят като необосновани доводите на жалбоподателите, че предоставяната от този единен патент защита нямало да е от полза за еднородността и следователно за интеграцията в сравнение с положението, породено от прилагането на предвидените в ЕПК правила.

64

Италианската република припомня, че член 118 ДФЕС предвижда създаването на европейски документи за защита на правата върху интелектуална собственост, за да осигури единна защита „в Съюза“ посредством въвеждането на централизирани режими за издаване на разрешения, координация и контрол „на равнището на Съюза“. Съветът обаче бил разрешил създаването на удостоверяващ права документ, който именно не е валиден в целия Съюз.

65

Съветът и встъпилите в негова подкрепа страни потвърждават своето становище, че предвиденият в обжалваното решение единен патент предоставя възможност на предприятията да разполагат с единна защита в 25 държави членки и по този начин подобрява функционирането на вътрешния пазар.

66

От член 326, първа алинея ДФЕС следва, че при упражняването в рамките на засилено сътрудничество на предоставена на Съюза компетентност трябва, наред с останалите разпоредби от Договора, да се спазва и разпоредбата, с която се предоставя посочената компетентност. Следователно засиленото сътрудничество, предмет на настоящите жалби, трябва да е в съответствие с член 118 ДФЕС.

67

Предвид това задължение за съответствие с член 118 ДФЕС с разглежданото засилено сътрудничество трябва да се установяват мерки за създаване на европейски документ, удостоверяващ права, с цел гарантиране на единна защита на правата на интелектуална собственост.

68

В замяна, по отношение на съдържащите се в член 118 ДФЕС изрази „в Съюза“ и „на равнището на Съюза“ е важно да се отбележи, че тъй като предоставената с посочената разпоредба компетентност в конкретния случай се упражнява в рамките на засилено сътрудничество, то създаденият по този начин европейски документ, удостоверяващ права на интелектуалната собственост, предоставяната с него единна защита и режимите във връзка с него няма да са в сила в целия Съюз, а само на територията на участващите държави членки. Тази последица съвсем не представлява нарушение на член 118 ДФЕС, а произтича по необходимост от член 20 ДЕС, чийто параграф 4 гласи, че „[а]ктовете, приети в рамките на засилено сътрудничество, обвързват единствено участващите държави членки“.

69

Поради това доводите, изведени от нарушение на член 118 ДФЕС, са необосновани.

70

Кралство Испания и Италианската република припомнят текста на член 326, втора алинея ДФЕС, съгласно който засиленото сътрудничество „не може да засяга вътрешния пазар, нито икономическото, социално и териториално сближаване [и] не може да представлява пречка, нито дискриминация спрямо търговията между държавите членки, нито да предизвиква нарушения на конкуренцията между тях“.

71

Разглежданото засилено сътрудничество щяло да засегне всички тези принципи и цели. Всъщност създаването на единна защита на иновациите само в една част от Съюза щяло да благоприятства поглъщането от тази част от Съюза на свързаната с новаторски продукти дейност във вреда на неучастващите държави членки.

72

Освен това разглежданото засилено сътрудничество щяло да доведе до нарушаване на конкуренцията и до дискриминация сред предприятията, поради обстоятелството че в съответствие с предвидения в съображение 7 от обжалваното решение езиков режим търговията с новаторски продукти би била улеснена за предприятията, които работят с немски, английски или френски език. Също така предвиденото засилено сътрудничество щяло да намали мобилността на изследователите от неучастващите в него държави членки или на държави членки, в които официалният език не е немски, английски или френски, тъй като предвиденият в това решение езиков режим щяло да затрудни достъпа на тези изследователи до информацията относно обхвата на патентите.

73

Щяло да се засегне и икономическото, териториалното и социалното сближаване в Съюза, тъй като посоченото засилено сътрудничество щяло да затрудни съгласуваното развитие на индустриалната политика и щяло да задълбочи различията между държавите членки от гледна точка на технологиите.

74

Съветът и встъпилите в негова подкрепа страни считат, че това основание почива на спекулативни предпоставки. Освен това раздробяването на пазара не се дължало на обжалваното решение, а на актуалното положение, при което предоставяната с патентите защита е национална. Освен това, доколкото доводите на жалбоподателите се основават на предвиждания езиков режим, жалбите им били недопустими, тъй като окончателните характеристики на този езиков режим не били установени с обжалваното решение.

75

По същата причина, като изложената в точка 68 от настоящото решение, не може основателно да се поддържа, че с предложението за създаване на единен патент, приложим в участващите държави членки, а не в целия Съюз, обжалваното решение засяга вътрешния пазар или икономическото, социалното и териториалното сближаване в Съюза.

76

Тъй като, за да докажат подобно засягане на вътрешния пазар, както и дискриминация и нарушаването на конкуренцията, жалбоподателите се позовават и на предвидения в съображение 7 от обжалваното решение езиков режим, следва да се отбележи, че съответствието на този режим с правото на Съюза не може да бъде разгледано в рамките на настоящите жалби.

77

Всъщност, както е уточнено в съображение 7, изложеният в него езиков режим съответства само на предложение от страна на Комисията, допълнено с компромисните елементи, предложени от държавите членки, председателстващи Съвета на Съюза при отправянето на исканията за засилено сътрудничество Следователно при приемането на обжалваното решение изложеният в посоченото съображение езиков режим се е намирал само в подготвителна фаза и не представлява съществен елемент от него.

78

Следователно доводите, изведени от нарушение на член 326 ДФЕС, са отчасти необосновани и отчасти недопустими.

79

Според Кралство Испания, противно на предвиденото в член 327 ДФЕС, разглежданото засилено сътрудничество не зачита правата на държавите членки, които не участват в него. По-специално не било зачетено правото на Кралство Испания и Италианската република да участват в бъдеще в това сътрудничество, тъй като Съветът отдава предпочитание на езиков режим, който тези две държави членки не приемат.

80

Според Съвета и встъпилите в негова подкрепа страни това основание почива на грешната предпоставка, че са налице фактически или правни пречки за участието на Кралство Испания и на Италианската република в това сътрудничество.

81

Съгласно член 327 ДФЕС разрешеното с обжалваното решение засилено сътрудничество трябва да зачита „компетентността, правата и задълженията“ на Кралство Испания и на Италианската република в качеството им на неучастващи в това сътрудничество държави членки.

82

Обжалваното решение обаче с нищо не засяга компетентност, право или задължение на тези две държави членки. По-специално не може да се счита за засягане на тяхната компетентност, права и задължения посочената в това решение перспектива за въвеждането на езиков режим, на който Кралство Испания и Италианската република се противопоставят. Безспорно е от основно значение засиленото сътрудничество да не води до приемането на мерки, които пречат на неучастващите държави членки да упражняват компетентността и правата си и да изпълняват задълженията си; в замяна на това е допустимо участниците в това сътрудничество да въвеждат правила, с които неучастващите държави не биха били съгласни, ако участваха в него.

83

Въвеждането на тези правила не отнема впрочем възможността на неучастващите държави членки в бъдеще да се присъединят към засиленото сътрудничество. Както е предвидено в член 328, параграф 1, първа алинея ДФЕС, условие за присъединяването е да се спазват актовете, които участващите в сътрудничеството държави вече са приели от неговото започване.

84

Освен това е важно да се отбележи, че Кралство Испания и Италианската република не са оборили аспектите, посочени във второ, трето и четвърто изречение на съображение 14 от обжалваното решение.

85

Следователно доводите, изведени от нарушение на член 327 ДФЕС, също са необосновани.

86

От всички изложени по-горе съображения следва, че изтъкнатото от жалбоподателите в подкрепа на своите жалби четвърто основание, изведено от нарушение на член 20, параграф 1 ДЕС и членове 118 ДФЕС, 326 ДФЕС и 327 ДФЕС, трябва да се отхвърли.

87

Кралство Испания припомня, че съдебната система на Съюза се състои от завършена система от правни средства за защита и производства, предназначена да гарантира контрола за законосъобразност на актовете на институциите. Съветът не се съобразил с тази система, като разрешил засилено сътрудничество, без да е уточнено какъв е предвиденият правораздавателен режим. Макар да е безспорно, че не е необходимо във всеки акт от вторичното право да се създава специален правораздавателен режим, Кралство Испания счита, че в акт, с който се разрешава създаването на нов европейски документ, удостоверяващ права на интелектуална собственост, все пак трябва да се уточни приложимият правораздавателен режим.

88

Съветът и встъпилите в негова подкрепа страни изтъкват, че в точка 62 от Становище 1/09 от 8 март 2011 г. (Сборник, стр. I-1137) Съдът е уточнил, че член 262 ДФЕС предвижда само възможността да се създаде специален способ за правна защита по отношение на споровете, свързани с прилагането на актове на Съюза, които създават европейски документи, удостоверяващи права на интелектуална собственост, но не налага въвеждането на специална съдебна система. Във всеки случай не било необходимо актът, с който се разрешава съответното засилено сътрудничество, да съдържа уточнения относно условията и реда на правораздавателния режим, който ще бъде въведен в рамките на това сътрудничество.

89

Съветът е разрешил засиленото сътрудничество, предмет на настоящите жалби, на основание член 329, параграф 1 ДФЕС, т.е. по предложение на Комисията и след одобрение от Парламента.

90

От своя страна, предложението на Комисията е основано на исканията на държавите членки, които желаят да установят разглежданото засилено сътрудничество. Съгласно посочения член 329, параграф 1 тези искания трябва да уточняват „обхвата и целите на предвиденото засилено сътрудничество“.

91

От преписката по делото е видно, че такива уточнения се съдържат както в посочените искания, така и в предложението на Комисията. Те са възпроизведени в обжалваното решение, по-специално в съображения 6 и 7 от него.

92

В обжалваното решение Съветът не е бил длъжен да предостави допълнителни сведения относно възможното съдържание на приетия от участниците в разглежданото засилено сътрудничество режим. Всъщност единствената цел на посоченото решение е било да се разреши на отправилите исканията държави членки да започнат сътрудничеството. Следователно последните са били длъжни, като използват институциите на Съюза в съответствие с предвидените в член 20 ДЕС и в членове 326—334 ДФЕС ред и условия, да въведат единния патент и да установят правилата относно него, в това число, при необходимост, специалните правила в областта на защитата по съдебен ред.

93

Следователно петото основание също следва да се отхвърли.

94

Тъй като нито едно от основанията, които изтъкват Кралство Испания и Италианската република в подкрепа на жалбите си, не може да бъде уважено, жалбите следва да се отхвърлят.

95

Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Съветът е направил искане за осъждането на Кралство Испания и Италианската република и последните са загубили делото, всяка от двете държави членки понася наред с направените от нея съдебни разноски и тези на Съвета съответно по дело C-274/11 и по дело C-295/11.

96

На основание член 140, параграф 1 от същия правилник държавите членки и институциите, встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: