—

за Compass-Datenbank GmbH, от F. Galla, Rechtsanwalt,

—

за Република Австрия, от г‑жа C. Pesendorfer и г‑н G. Kunnert, в качеството на представители,

—

за Bundeskartellanwalt, от г‑н A. Mair, в качеството на представител,

—

за Ирландия, от г‑н D. O’Hagan, в качеството на представител, и г‑н P. Dillon Malone, BL,

—

за нидерландското правителство, от г‑жа C. Wissels и г‑н J. Langer, в качеството на представители,

—

за полското правителство, от г‑н M. Szpunar и г‑н B. Majczyna, в качеството на представители,

—

за португалското правителство, от г‑н L. Inez Fernandes, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от г‑н M. Kellerbauer, г‑н R. Sauer и г‑н P. Van Nuffel, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 102 ДФЕС.

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Compass-Datenbank GmbH (наричано по-нататък „Compass-Datenbank“) и Република Австрия относно предоставянето на данни от търговския и дружествения регистър (наричан по-нататък „Firmenbuch“), съхранявани в база данни.

3

Член 2 от Първа директива 68/151/ЕИО на Съвета от 9 март 1968 година за съгласуване на гаранциите, които държавите членки изискват от дружествата по смисъла на член 58, втора алинея от Договора, за защита на интересите на съдружниците и на трети лица, с цел тези гаранции да станат равностойни на цялата територия на Общността (OВ L 65, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 3), изменена с Директива 2003/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 година (ОВ L 221, стр. 13; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 3, наричана по-нататък „Директива 68/151“), изброява документите и подробностите, за които се отнася задължителното оповестяване, свързано с дружествата.

4

Член 3 от Директива 68/151 гласи:

„1.   Във всяка държава членка се открива дело в централен регистър, търговски регистър или дружествен регистър за всяко дружество, регистрирано там.

2.   Всички документи и подробности, които подлежат на оповестяване в съответствие с член 2, се пазят в делото или се вписват в регистъра; предметът на вписванията в регистъра във всички случаи трябва да се съдържа в делото.

[…]

3.   При подаване на молба се предоставя препис от всички или част от документите или данните, посочени в член 2. Считано най-късно от 1 януари 2007 г., молбата може да се подава на хартиен носител или по електронен път, по избор на заявителя.

[…]

Цената на получаване на препис от всички или на част от документите или подробностите, посочени в член 2, независимо от това дали са на хартиен носител или в електронна форма, не може да надхвърля административните разноски за преписа.

[…]“.

5

Съгласно член 7, параграф 1 от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни (OВ L 77, стр. 20; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 17, стр. 102) държавите членки предвиждат право sui generis на „производителя на база данни, която показва, че е налице количествено или качествено съществена инвестиция за придобиването, проверката или оформлението на съдържанието, да не допуска извличане и/или повторно използване на цялата или на съществена част, в количествено или качествено отношение, от съдържанието на тази база данни“.

6

Съображение 5 от Директива 2003/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 ноември 2003 година относно повторната употреба на информацията в обществения сектор (ОВ L 345, стр. 90; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 41, стр. 73, наричана по-нататък „Директивата за ИОС“), гласи:

„Една от главните цели за установяване на вътрешен пазар е създаването на условия, водещи към развитието на услугите на територията на цялата Общност. Информацията в обществения сектор представлява важна отправна точка за продуктите и услугите с цифрово съдържание, който предстои да се превърне в още по-голям източник на съдържание с развитието на съдържанието на безжичните услуги. Широкото презгранично географско покритие предстои също да бъде от основно значение в този контекст. По-широките възможности на повторното използване на информацията в публичния сектор следва inter alia да позволи на европейските фирми да използват неговия потенциал като същевременно допринесат за икономическия растеж и създаването на нови работни места“.

7

Съгласно съображение 9 от Директивата за ИОС:

„Настоящата директива не съдържа задължение, което позволява повторна употреба на документите. Решението дали да се даде разрешение за многократно използване или не ще зависи от заинтересованите държави членки или от съответния орган от обществения сектор. Настоящата директива следва да се прилага по отношение на документи, които са достъпни за повторно използване в случаите, когато органите от обществения сектор предоставят лицензии, продават, разпространяват, обменят или предоставят информация. […]“.

8

Член 1, параграф 1 от Директивата за ИОС гласи:

„Настоящата директива установява минимален набор от правила, ръководещи повторното използване и практическите средства за улесняване на повторното използване на съществуващите документи, притежавани от органите от обществения сектор в държавите членки“.

9

Член 2, параграф 4 от Директивата за ИОС определя понятието „повторно използване“ на документи от обществения сектор като „използването от страна на физически или юридически лица на документи, притежание на институциите в обществения сектор, за търговски или нетърговски цели, различни от първоначалната цел в рамките на обществената задача, за която документите са били създадени“.

10

Съгласно член 1 от Закона за търговския регистър (Firmenbuchgesetz, наричан по-нататък „FBG“), Firmenbuch служи за вписването и предоставянето на публичен достъп до обстоятелства, които подлежат на вписване по силата на посочения закон или на други законови разпоредби. Трябва да бъдат вписани всички правни субекти по член 2 от FBG, като например индивидуалните предприемачи и различните видове дружества, изброени в него.

11

Всички тези правни субекти имат задължението да заявят за вписване определен брой данни, изброени в член 3 от FBG, като например фирменото име, правно-организационната форма, седалището, краткото описание на сектора на дейност, евентуалните клонове, имената и рождените дати на лицата, които изпълняват функция на представители, както и началната дата и вида на представителството, а също и извършване на ликвидация или откриване на производство по несъстоятелност.

12

Членове 4—7 от FBG установяват особени изисквания за вписване. Промяната на вписаните обстоятелства трябва също да се декларира незабавно, съгласно член 10 от този закон. По силата на член 24 от посочения закон могат да се налагат административни санкции, за да се гарантира, че подлежащата на деклариране информация се съобщава изцяло и в срок.

13

Съгласно член 34 от FBG всеки има право да прави конкретни справки във Firmenbuch чрез електронно предаване на данни, съобразно техническите възможности и наличието на персонал.

14

От писменото становище на Комисията е видно, че в съответствие с разпоредбите на Закона за отговорността на служителите (Amtshaftungsgesetz) Република Австрия отговаря за точността на информацията, обявена в изпълнение на FBG.

15

Таксите, които се заплащат за справки по конкретни обстоятелства и за общи справки, се определят съгласно Наредбата за базата данни от търговския регистър (Firmenbuchdatenbankverordnung, наричана по-нататък „FBDV“). Таксите, събрани от посредническите агенции и изплатени от тях на Република Австрия, се изчисляват в зависимост от естеството на проучваната информация.

16

Член 4, параграф 2 от FBDV предвижда, че разрешението за справки във Firmenbuch, съгласно член 34 и сл. от FBG, освен проучването на данните, не дава право да се извършват действия по разпространение на същите. Това право остава запазено за Република Австрия, в качеството ѝ на производител на базата данни в съответствие с разпоредбите на член 76c и сл. от Закона за авторското право (Urheberrechtsgesetz, наричан по-нататък „UrhG“), приети при транспонирането на Директива 96/9. Съгласно член 4, параграф 1 от FBDV базата данни от Firmenbuch е защитена база данни по смисъла на член 76c от UrhG. Титуляр на правата, отнасящи се до тази база данни, по смисъла на член 76d от UrhG, е Република Австрия.

17

Федералният закон за повторната употреба на информация на органите на публична власт (Bundesgesetz über die Weiterverwendung von Informationen öffentlicher Stellen, наричан по-нататък „IWG“) е приет за целите на транспониране на Директивата за ИОС. IWG предвижда възможността за позоваване, като частноправно основание, на право на повторна употреба на документите спрямо органите на публична власт, доколкото те предоставят достъп до документи, които могат да бъдат използвани повторно. Той предвижда впрочем критерии, приложими при определяне на възнагражденията, които могат да се претендират в тези случаи. Достъпът до данните от Firmenbuch обаче не е включен в този закон.

18

Compass-Datenbank е учредено по австрийското право дружество с ограничена отговорност, което експлоатира икономическа база данни с оглед на предоставянето на информационни услуги. През 1984 г. то започва създаването на електронна версия на тази база данни, основана на регистър, чието съдържание се проверява, поправя и допълва след справка във Firmenbuch. Като издател на Zentralblatt für Eintragungen in das Firmenbuch der Republik Österreich (основното издание за вписвания във Фирмения регистър на Република Австрия) до 2001 г. то е получавало въпросните данни от Федералния център за обработка на данните, без каквото и да е ограничение по отношение на тяхното използване. То също така е използвало тези данни, в частност за да захранва собствената си база данни.

19

За да предлага своите информационни услуги, Compass-Datenbank се нуждае от ежедневно предоставяне на актуализирани извлечения от Firmenbuch относно предприятията, които заявяват вписания или заличавания. Така доставяните информационни услуги се опират на информацията, съдържаща се във Firmenbuch, към която се добавя информация, произтичаща от проучванията, проведени от неговите собствени редакционни звена, както и от друга информация, като например предоставената от търговските камари.

20

Вследствие на процедура за обществена поръчка Република Австрия, която поддържа Firmenbuch, през 1999 г. възлага на няколко предприятия създаването на посреднически агенции за възмездно предоставяне на данните от Firmenbuch (наричани по-нататък „посреднически агенции“). Тези предприятия осигуряват интерфейса между крайния клиент и базата данни от Firmenbuch и получават такси, които изплащат на Република Австрия. Според Комисията като възнаграждение за своята дейност те могат да фактурират на крайния клиент, освен тези такси, и допълнително възнаграждение в разумен размер. На посредническите агенции и на техните крайни клиенти е забранено да създават свои собствени сборници, възпроизвеждащи данните от Firmenbuch, да предлагат посочените данни на трети лица или да добавят реклама към съдържанието или към представянето на същите.

21

През 2001 г. Република Австрия подава пред Handelsgericht Wien (Търговски съд Виена) жалба, целяща по-конкретно на Compass-Datenbank да бъде забранено да използва данни от Firmenbuch, включително тяхното съхраняване, възпроизвеждане и предаване на трети лица. Спорът между Република Австрия и Compass-Datenbank в крайна сметка довежда до решение на Oberster Gerichtshof (Върховен съд) от 9 април 2002 г., в което той разпорежда на това предприятие временно да преустанови повторното използване на базата данни от Firmenbuch за актуализирането на собствената си база данни, и по-конкретно да съхранява или възпроизвежда по друг начин съдържащите се в него данни с цел да предоставя достъп или данни на трети лица, или да извлича от Firmenbuch информация, предназначена за трети лица, тъй като тези данни не са получени срещу възнаграждение, платено на Република Австрия.

22

В акта за преюдициално запитване не се посочва дали впоследствие австрийските съдилища са се произнесли по съществото на посочения спор.

23

Отделното съдебно производство, започнато от Compass-Datenbank и довело до спора по главното производство, отнесен пред Oberster Gerichtshof, не е описано в акта за преюдициално запитване, но Република Австрия излага различните етапи от него в писменото си становище.

24

Така Compass-Datenbank на 21 декември 2006 г. подава жалба пред Landgericht für Zivilrechtssachen Wien (Окръжен съд с компетентност по граждански дела, Виена) срещу Република Австрия, с която иска тя да бъде осъдена да му предостави, в съответствие с IWG и срещу заплащане на подходящо възнаграждение, някои документи от Firmenbuch. По-конкретно, то иска достъп до извлечения от Firmenbuch, съдържащи актуализирани данни относно вписани в него правни субекти, за които са извършвани вписвания или заличавания в деня преди справката, както и извлечения от Firmenbuch, съдържащи исторически данни.

25

С решение от 22 януари 2008 г. Landgericht für Zivilrechtssachen Wien отхвърля претенциите на Compass-Datenbank. То е потвърдено от Oberlandesgericht Wien (второинстанционен окръжен съд, Виена) с решение от 19 декември 2008 г.

26

Сезиран с жалба, Oberster Gerichtshof постановява също така, в решение от 14 юли 2009 г., че Compass-Datenbank не може да черпи права от IWG. Същевременно той приема, че някои елементи в изтъкнатите от това предприятие доводи позволяват да се счита, че то може да се опре на разпоредби от конкурентното право, прилагайки по аналогия разпоредбите на IWG относно възнагражденията. В резултат на това той отменя предходните решения и дава указания на Landgericht für Zivilrechtssachen Wien да поиска от Compass-Datenbank уточнение дали във въпросното производство то се позовава на права, изведени от IWG, или на права, изведени от конкурентното право.

27

На така поставения въпрос Compass-Datenbank прави изявление пред Landgericht für Zivilrechtssachen Wien, че изрично се позовава на разпоредбите на конкурентното право, прилагайки по аналогия правилата на IWG относно възнагражденията, и изменя исканията си в този смисъл. С решение от 17 септември 2009 г. тази юрисдикция приема, че не е компетентна, и препраща делото на Oberlandesgericht Wien — юрисдикцията с компетентност в областта на конкуренцията.

28

Дружеството Compass-Datenbank е поискало по същество от Oberlandesgericht Wien да осъди Република Австрия да му предостави актуални документи, съдържащи се във Firmenbuch и включващи всички извлечения от същия относно предприятията, за които са били извършвани вписвания или заличавания в деня, предхождащ предоставянето, и то срещу заплащане на „справедливо възнаграждение“. Искането на Compass-Datenbank е основано главно на довода, че Република Австрия, като предприятие в господстващо положение на пазара по смисъла на член 102 ДФЕС, е била длъжна да му съобщи данните от Firmenbuch, в изпълнение на доктрината за „съществените съоръжения“.

29

С решение от 8 март 2010 г. Oberlandesgericht Wien отхвърля жалбата на Compass-Datenbank. Предприятието подава жалба срещу това решение пред Oberster Gerichtshof. Последната юрисдикция отбелязва в акта за преюдициално запитване, че забраната на злоупотребата с господстващо положение, закрепена в член 102 ДФЕС, се отнася до предприятията, включително публичните предприятия, доколкото те упражняват икономическа дейност. Тя отбелязва, че съгласно Решение от 16 юни 1987 г. по дело Комисия/Италия (118/85, Recueil, стр. 2599, точка 7) и Решение от 16 март 2004 г. по дело AOK-Bundesverband и др. (C-264/01, C-306/01, C-354/01 и C-355/01, Recueil, стр. I-2493, точка 58) даден правен субект може да се счита за предприятие само с оглед на част от своята дейност, при положение че последната може да се квалифицира като икономическа, но че съгласно Решение от 18 март 1997 г. по дело Diego Calì & Figli (C-343/95, Recueil, стр. I-1547) качеството на предприятие трябва за сметка на това да бъде изключено, що се отнася до държавните образувания, тъй като и доколкото те действат като публични органи.

30

Запитващата юрисдикция констатира, че първият въпрос, който се поставя в спора по главното производство, е дали когато държавен орган „монополизира“ данните, които трябва да се впишат и оповестят по силата на закона, като бъдат събрани в база данни, защитена от lex specialis, този орган упражнява дейност, попадаща в публичноправните властнически правомощия. Фактът, че Република Австрия, като изтъква защитата на разглежданата по главното производство база данни въз основа на правото на интелектуална собственост, се позовава не на публичноправни, а на частноправни разпоредби, противоречи на квалифицирането на нейната дейност като такава, попадаща в упражняването на властнически правомощия. Посочената юрисдикция отбелязва, че Република Австрия не действа и в общ интерес, който се изразява според нея във възможността да се постигне в резултат на конкуренцията разнообразно и икономично предлагане на информационни услуги.

31

Запитващата юрисдикция отбелязва, че съгласно съображения 5 и 9 от Директивата за ИОС информацията в обществения сектор представлява важна отправна точка за продуктите и услугите с цифрово съдържание и че следва да се позволи на европейските фирми да използват потенциала си, което е в подкрепа на прилагането в конкретния случай на конкурентното право, макар посочената директива да не съдържа задължение за разрешаване на повторната употреба на данните, а предоставя това решение на държавите членки.

32

Тази юрисдикция отбелязва, че ако разглежданата по делото в главното производство дейност на Република Австрия се квалифицира като икономическа, ще се постави по-нататък въпросът дали принципите, развити в Решение от 6 април 1995 г. по дело RTE и ITP/Комисия (C-241/91 P и C-242/91 P, Recueil, стр. I-743) и Решение от 29 април 2004 г. по дело IMS Health (C-418/01, Recueil, стр. I-5039) („доктрината за съществените съоръжения“) трябва също да бъдат приложени, макар че не съществува „пазар нагоре по веригата“, доколкото съответните данни са събрани и вписани при упражняване на властническо правомощие. Посочената юрисдикция излага аргументи за и против прилагането на тази доктрина в спора по главното производство.

33

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

34

С първия и втория въпрос, които е уместно да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали дейността на орган на публичната власт, състояща се в съхраняване в база данни на данните, които предприятията трябва да съобщават въз основа на законовите си задължения, и в предоставяне на заинтересованите лица на достъп до тях и/или в изготвяне на копия от тях на хартиен носител срещу заплащане, забранявайки обаче всякакво друго използване на посочените данни, като този орган на публичната власт се позовава в частност на закрилата sui generis, предоставена му в неговото качество на производител на въпросната база данни, представлява икономическа дейност, така че посоченият орган на публичната власт трябва да се счита в рамките на тази дейност за предприятие по смисъла на член 102 ДФЕС.

35

В това отношение от съдебната практика произтича, че с оглед на прилагането на правото на Съюза в областта на конкуренцията понятието за предприятие обхваща всяко образувание, което извършва икономическа дейност, независимо от правния статут и начина му на финансиране (Решение от 23 април 1991 г. по дело Höfner и Elser, C-41/90, Recueil, стр. I-1979, точка 21, както и Решение от 17 февруари 1993 г. по дело Poucet и Pistre, C-159/91 и C-160/91, Recueil, стр. I-637, точка 17). Следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика всяка дейност, която се състои в предлагане на стоки или услуги на даден пазар, представлява икономическа дейност (Решение от 24 октомври 2002 г. по дело Aéroports de Paris/Комисия, C-82/01 P, Recueil, стр. I-9297, точка 79, Решение от 1 юли 2008 г. по дело MOTOE, C-49/07, Recueil, стр. I-4863, точка 22 и Решение от 3 март 2011 г. по дело AG2R Prévoyance, C-437/09, Сборник, стр. I-973, точка 42). Така самата държава или държавно образувание може да действа като предприятие (вж. в този смисъл Решение от 20 март 1985 г. по дело Италия/Комисия, 41/83, Recueil, стр. 873, точки 16—20).

36

Напротив, дейностите, свързани с упражняването на властнически правомощия, нямат икономически характер, който да обосновава прилагането на правилата на Договора за функционирането на ЕС в областта на конкуренцията (вж. в този смисъл Решение от 11 юли 1985 г. по дело Комисия/Германия, 107/84, Recueil, стр. 2655, точки 14 и 15, Решение от 19 януари 1994 г. по дело SAT Fluggesellschaft, C-364/92, Recueil, стр. I-43, точка 30, както и Решение по дело MOTOE, посочено по-горе, точка 24).

37

По-нататък, даден правен субект, и в частност публично образувание, може да се счита за предприятие само по отношение на част от неговите дейности, ако съответстващите му дейности трябва да се квалифицират като икономически (Решение по дело Aéroports de Paris/Комисия, посочено по-горе, точка 74 и Решение по дело MOTOE, посочено по-горе, точка 25).

38

Наистина, доколкото едно публично образувание извършва икономическа дейност, която може да се отдели от упражняването на властническите му правомощия, това образувание действа в качеството на предприятие по отношение на тази дейност, докато ако посочената икономическа дейност е неделима от упражняването на властническите му правомощия, всички дейности, извършвани от споменатото образувание, остават свързани с упражняването на тези правомощия (вж. в този смисъл Решение от 26 март 2009 г. по дело SELEX Sistemi Integrati/Комисия, C-113/07 P, Сборник, стр. I-2207, точка 72 и сл.).

39

Освен това обстоятелството, че стока или услуга, доставяна от публично образувание и свързана с упражняването от същото на властнически прерогативи, се доставя срещу възнаграждение, което е предвидено в закона, а не е определено пряко или косвено от споменатото образувание, не е достатъчно само по себе си за квалифициране на упражняваната дейност като икономическа, а на образуванието, което я извършва — като предприятие (вж. в този смисъл Решение по дело SAT Fluggesellschaft, посочено по-горе, точка 28 и сл., както и Решение по дело Diego Calì & Figli, посочено по-горе, точки 22—25).

40

В светлината на цялата тази съдебна практика следва да се отбележи, че дейност по събиране на данни, отнасящи се до предприятия въз основа на законово задължение за деклариране, наложено на последните, и съответстващите ѝ правомощия за упражняване на принуда, се числи към упражняването на властнически прерогативи. Следователно такава дейност не съставлява икономическа дейност.

41

По същия начин дейност, състояща се в поддържане и оповестяване на така събраните данни чрез обикновена справка или изготвяне на копия на хартиен носител, в съответствие с приложимото национално законодателство, също не представлява икономическа дейност, щом като поддържането на база, съдържаща такива данни, и предоставянето на публичен достъп до нея са дейности, неделими от дейността по събиране на данните. Действително събирането на посочените данни би било до голяма степен лишено от своята полезност при липсата на поддържане на база данни, която ги класира с цел да се даде публична възможност за консултирането им.

42

Що се отнася до факта, че предоставянето на заинтересованите лица на данни, фигуриращи в такава база данни, е възмездно, следва да се отбележи, че в съответствие със съдебната практика, посочена в точки 38 и 39 от настоящото решение, доколкото разходите или таксите, дължими за предоставянето на публичен достъп до разглежданата информация, не са определени пряко или косвено от съответното образувание, а са предвидени в закона, получаването на такова възнаграждение може да се разглежда като неделимо от предоставянето. Поради това получаването от Република Австрия на разходите или таксите, дължими за предоставянето на публичен достъп до посочената информация, не е в състояние да промени правната квалификация на тази дейност, така че същата не представлява икономическа дейност.

43

В това отношение следва да се отбележи, че съгласно съдържащата се в акта за преюдициално запитване информация именно Република Австрия поддържа Firmenbuch, както и базата данни, попадащи в неговия обхват, докато посредническите агенции, подбрани след процедура по обществена поръчка, осигуряват интерфейса между крайния клиент и посочената база данни и получават таксите, предвидени в FBDV, чийто размер изплащат на Република Австрия. Като възнаграждение за дейността си посредническите агенции могат според Комисията да фактурират на крайния клиент, освен тези такси, и допълнително възнаграждение в разумен размер.

44

При тези условия е важно, както отбелязва генералният адвокат в точка 29 от своето заключение, да не се смесват дейностите на Република Австрия с тези на посредническите агенции. Всъщност в делото по главното производство се разглеждат дейностите на Република Австрия, а не тези на посредническите агенции.

45

Република Австрия твърди в хода на съдебното заседание, че посредническите агенции са подбрани изключително според качествени критерии, а не въз основа на финансова оферта, и че броят им не е ограничен. Ако това е така, което запитващата юрисдикция следва да провери, единственото възнаграждение, което органите на публичната власт получават за поддържането и предоставянето на публичен достъп чрез посреднически агенции до информацията, фигурираща в разглежданата по главното производство база данни, са таксите, предвидени в FDBV.

46

Запитващата юрисдикция поставя на Съда въпрос и относно дейността на орган на публичната власт, състояща се в забрана за посреднически агенции и за крайните им клиенти да използват повторно данните, събрани от този орган и класирани в базата данни от публичен регистър като Firmenbuch с цел да доставят свои собствени информационни услуги. По-конкретно, тя иска да се установи дали фактът, че посоченият орган на публичната власт се позовава на предоставената му закрила sui generis в неговото качество на производител на база данни, в съответствие с член 7 от Директива 96/9, предполага извършване на икономическа дейност.

47

В това отношение следва да се приеме, че публично образувание, което създава база данни и впоследствие претендира права на интелектуална собсвеност, и в частност горепосоченото право sui generis, с цел да защити класираните в нея данни, не действа само поради този факт в качеството на предприятие. Такова образувание не е длъжно да разреши свободното използване на данните, събрани от него и направени публично достъпни. Както отбелязва Република Австрия, орган на публичната власт може законосъобразно да смята, че е необходимо и дори задължително с оглед на разпоредбите на неговото национално право да забрани повторното използване на данните, фигуриращи в база данни като разглежданата по главното производство, за да се зачете интересът, който имат дружествата и останалите правни субекти, подаващи предвидени в закона декларации, информацията, която ги засяга, да не се използва повторно извън тази база.

48

В това отношение от акта за преюдициално запитване е видно, че в австрийското право съществува законово ограничение за повторно използване на данните от Firmenbuch, като член 4, параграф 2 от FBDV предвижда, че разрешението за справки във Firmenbuch съгласно член 34 и сл. от FBG не предоставя, освен консултирането на данните, правото те да се разпространяват.

49

Обстоятелството, че предоставянето на данните от една база е възмездно, няма влияние върху наличието на икономически характер на забраната за повторно използване на тези данни, при условие че самото възнаграждение не е от естество да обоснове квалифицирането на съответната дейност като икономическа, съгласно съображенията, съдържащи се в точки 39 и 42 от настоящото решение. Доколкото възнаграждението за предоставяне на данните е ограничено и се счита за неделимо от него, позоваването на права на интелектуална собственост с цел защита на тези данни, и в частност възпрепятстване на тяхното повторно използване, не може да се счита за икономическа дейност. Действително такова позоваване при тези обстоятелства е неделимо от предоставянето на посочените данни.

50

Накрая, доколкото запитващата юрисдикция иска да се установи дали Директивата за ИОС може да има значение за отговора на първия и втория въпрос, трябва да се констатира, че съгласно съображение 9 от нея тя не съдържа задължение да се позволява повторна употреба на документите. Впрочем достъпът до данните от Firmenbuch не се обхваща от IWG — закон, с който Република Австрия е транспонирала Директивата за ИОС. Следователно тази директива е ирелевантна при определянето на това дали отказът да се позволи повторна употреба на данни в контекста на делото по главното производство има икономически характер.

51

Предвид всички гореизложени съображения на първия и втория въпрос следва да се отговори, че дейността на орган на публичната власт, изразяваща се в съхраняване в база данни на данните, които предприятията трябва да съобщават по силата на законовите си задължения, и в предоставяне на достъп до тях и/или в изготвяне на копия от тях на хартиен носител на заинтересованите лица, не представлява икономическа дейност, и следователно този орган на публичната власт не трябва да се счита в рамките на тази дейност за предприятие по смисъла на член 102 ДФЕС. Фактът, че предоставянето на достъп и/или изготвянето на копия се осъществяват срещу възнаграждение, предвидено в закона, а не определено пряко или косвено от съответното образувание, не е в състояние да промени правната квалификация на посочената дейност. Освен това, доколкото такъв орган на публичната власт забранява всяко друго използване на тези данни, като се позовава на sui generis правото на закрила, предоставено му в неговото качество на производител на разглежданата база данни на основание член 7 от Директива 96/9, или на което и да е друго право на интелектуална собственост, той също не упражнява икономическа дейност и следователно не трябва да се счита с оглед на тази дейност за предприятие по смисъла на член 102 ДФЕС.

52

Предвид отговора на първия и втория въпрос, както и предвид субсидиарния характер на третия въпрос, не е необходимо да се отговаря на последния.

53

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Дейността на орган на публичната власт, изразяваща се в съхраняване в база данни на данните, които предприятията трябва да съобщават по силата на законовите си задължения, и в предоставяне на достъп до тези данни и/или в изготвяне на копия от тях на хартиен носител на заинтересованите лица, не представлява икономическа дейност и следователно този орган на публичната власт не трябва да се счита в рамките на тази дейност за предприятие по смисъла на член 102 ДФЕС. Фактът, че предоставянето на достъп и/или изготвянето на копия се осъществяват срещу възнаграждение, предвидено в закона, а не определено пряко или косвено от съответното образувание, не е в състояние да промени правната квалификация на посочената дейност. Освен това, доколкото такъв орган на публичната власт забранява всяко друго използване на така събраните и предоставени данни, като се позовава на sui generis правото на закрила, предоставено му в неговото качество на производител на разглежданата база данни на основание член 7 от Директива 96/9/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 март 1996 година за правна закрила на базите данни, или на което и да е друго право на интелектуална собственост, той също не упражнява икономическа дейност и следователно не трябва да се счита с оглед на тази дейност за предприятие по смисъла на член 102 ДФЕС.