—

за г-н Blödel-Pawlik, от адв. M. Sauren, Rechtsanwalt,

—

за HanseMerkur Reiseversicherung AG, от адв. G. Heinemann, Rechtsanwalt,

—

за германското правителство, от г-н T. Henze и г-жа J. Kemper, в качеството на представители,

—

за белгийското правителство, от г-н T. Materne и г-н J.-C. Halleux, в качеството на представители,

—

за чешкото правителство, от г-н M. Smolek и г-н J. Vláčil, в качеството на представители,

—

за естонското правителство, от г-жа M. Linntam, в качеството на представител,

—

за гръцкото правителство, от г-жа K. Paraskevopoulou и г-н I. Bakopoulos, в качеството на представители,

—

за испанското правителство, от г-жа S. Centeno Huerta, в качеството на представител,

—

за италианското правителство, от г-жа G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от г-н L. Ventrella, avvocato dello Stato,

—

за унгарското правителство, от г-н M. Z. Fehér Miklós, г-жа K. Szíjjártó и г-жа Z. Tóth, в качеството на представители,

—

за австрийското правителство, от г-н A. Posch, в качеството на представител,

—

за полското правителство, от г-н M. Szpunar, в качеството на представител,

—

за Европейската комисия, от г-жа M. Owsiany-Hornung и г-жа S. Grünheid, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 7 от Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки (ОВ L 158, стр. 59; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 9, стр. 248).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г-н Blödel-Pawlik и дружество HanseMerkur Reiseversicherung AG (наричано по-нататък „HanseMerkur Reiseversicherung“) поради отказа на това дружество да възстанови цената на пакетно пътуване, което е платено от потребителя, но не е осъществено от организатора на пътуването.

3

Съгласно съответно седмо, осемнадесето, двадесет и първо и двадесет и второ съображение от Директива 90/314:

„като има предвид, че туризмът играе все по-важна роля в икономиката на държавите членки; като има предвид, че системата на туристическите пакети съставлява съществена част от туризма; като има предвид, че ръстът и производителността на сектора за пакетни туристически пътувания в държавите членки ще бъдат стимулирани, ако са приети поне минимални общи правила, целящи да му придадат едно общностно измерение; […]

[…]

като има предвид, че организаторът и/или продавачът на дребно, който е страна по договора, трябва да носи отговорност към потребителя за точното изпълнение на задълженията, произтичащи от договора; като има предвид освен това, че организаторът и/или продавачът на дребно трябва да носи отговорност за загубите, произтичащи за потребителя от неизпълнението или неточното изпълнение на договора, освен ако недостатъците, установени при изпълнението на договора, не са по тяхна вина или по вина на друг доставчик на услуги;

[…]

като има предвид, че както потребителите, така и секторът за пакетни туристически пътувания биха били облагодетелствувани, ако организаторите и/или продавачите на дребно бъдат задължени да представят доказателства за достатъчно гаранции в случай на неплатежоспособност или несъстоятелност;

като има предвид, че държавите членки трябва да бъдат свободни да приемат или да запазят по-строги разпоредби по отношение на пакетното туристическо пътуване, с цел да защитят потребителите“.

4

Член 1 от същата директива предвижда:

„Целта на настоящата директива е да сближи законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на туристическите пакети, продавани или предлагани на територията на Общността“.

5

Член 4, параграф 6, първа алинея от посочената директива гласи:

„Ако потребителят се откаже от договора съгласно параграф 5 или ако по каквато и да било друга причина, с изключение на грешка от страна на потребителя, организаторът анулира туристическия пакет преди уговорената дата на тръгване, потребителят има право:

6

Съгласно член 5, параграфи 1 и 2 от Директива 90/314:

„1.   Държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че организаторът и/или продавачът на дребно, страна по договора, носят отговорност към потребителя за точното изпълнение на задълженията, произтичащи от договора, независимо от това дали тези задължения трябва да бъдат изпълнени от този организатор и/или продавач на дребно или от други доставчици на услуги, без това да засяга правото на организатора и/или продавача на дребно да упражни правата си срещу другите доставчици на услуги.

2.   По отношение на загубите, произтичащи за потребителя от неизпълнението или неточното изпълнение на договора, държавите членки предприемат необходимите стъпки, за да гарантират, че организаторът и/или продавачът на дребно носи отговорност, освен ако такова неизпълнение или неточно изпълнение не е нито по тяхна вина, нито по вина на друг доставчик на услуги […]“.

7

Член 7 от посочената директива има следния текст:

„Организаторът и/или продавачът на дребно, страна по договора, представя достатъчни доказателства, за да гарантира връщането на вложените средства и репатрирането на потребителя в случай на [неплатежоспособност или] несъстоятелност“.

8

Член 8 от същата директива предвижда:

„Държавите членки могат да приемат или да запазят по-строги разпоредби в областта, уредена с настоящата директива, за защита на потребителя“.

9

Съгласно член 651k, параграф 1, точка 1 от Гражданския кодекс (Bürgerliches Gesetzbuch), който транспонира в германското право член 7 от Директива 90/314:

„Организаторът е длъжен да гарантира, че на пътника ще бъдат възстановени:

1.   платената цена за пътуването, ако туристическите услуги няма да бъдат предоставени поради неплатежоспособност на организатора или откриване на производство по несъстоятелност върху имуществото му […]“.

10

На 4 август 2009 г. г-н Blödel-Pawlik прави резервация в Rhein Reisen GmbH (наричано по-нататък „Rhein Reisen“) за себе си и съпругата си за пакетно пътуване, като в качеството си на организатор на пътуването това дружество е сключило договор за застраховка срещу неплатежоспособност с HanseMerkur Reiseversicherung, с действие от 1 август 2009 г.

11

Rhein Reisen предоставя на г-н Blödel-Pawlik две застрахователни полици, съгласно които цената на пътуването ще му бъде възстановена, ако то не бъде осъществено поради неплатежоспособност на организатора на пътуването.

12

Преди началото на пътуването Rhein Reisen съобщава на г-н Blödel-Pawlik, че е длъжно да обяви, че е изпаднало в неплатежоспособност.

13

От преписката е видно, че Rhein Reisen, което е представлявано от едноличен управител, всъщност изобщо не е имало намерение да осъществи въпросното пътуване. Както хронологията на събитията, така и извлечението за движението по банковата сметка на посочения туроператор разкриват измамливо поведение от негова страна.

14

Във връзка с това г-н Blödel-Pawlik иска от HanseMerkur Reiseversicherung да му възстанови сумата, платена за пътуването.

15

HanseMerkur Reiseversicherung обаче твърди, че няма задължение да възстанови тази сума, тъй като случаят, в който причината за отмяната на пътуването се дължи единствено на измамливото поведение на организатора на пътуването, не попада в обхвата на член 7 от Директива 90/314.

16

Запитващата юрисдикция също има съмнения дали Директива 90/314 има за цел да защити потребителите от измамливите действия на организаторите на пътувания.

17

Тъй като смята, че решението на спора, с който е сезиран, изисква тълкуване на Директива 90/314, Landgericht Hamburg решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Следва ли член 7 от [Директива 90/314] да се прилага и когато неплатежоспособността на организатора се дължи на това, че от самото начало с измамлива цел е използвал не по предназначение всички събрани от пътниците пари и изобщо не е възнамерявал да осъществи пътуването?“.

18

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 7 от Директива 90/314 трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада положение, при което неплатежоспособността на организатора на пътуването се дължи на измамливото му поведение.

19

В това отношение като начало е нужно да се напомни, че член 7 от Директива 90/314 задължава организатора на пътуването да разполага с достатъчни гаранции, че в случай на неплатежоспособност или несъстоятелност вложените средства ще бъдат възстановени, а потребителят — репатриран, като целта на тези гаранции е потребителят да бъде защитен срещу икономическите рискове, произтичащи от неплатежоспособността или несъстоятелността на организатора на пътуването (вж. Решение от 8 октомври 1996 г. по дело Dillenkofer и др., C-178/94, C-179/94 и C-188/94-C-190/94, Recueil, стр. I-4845, точки 34 и 35).

20

Следователно основната цел на тази норма е да се гарантира, че при неплатежоспособност или несъстоятелност на посочения организатор потребителят ще бъде репатриран, а вложените от него средства — възстановени (вж. в този смисъл Решение по дело Dillenkofer и др., посочено по-горе, точки 35 и 36).

21

Налага се изводът, че по отношение на въпросната гаранция текстът на член 7 от Директива 90/314 не предвижда специално изискване във връзка с причините за неплатежоспособността на организатора на пътуването.

22

В това отношение в точка 74 от Решение от 15 юни 1999 г. по дело Rechberger и др. (C-140/97, Recueil, стр. I-3499) Съдът е постановил както че член 7 от цитираната директива съдържа задължение за резултат — на пътниците при туристическите пакети да се гарантира, в случай на несъстоятелност на организатора на пътувания, правото на репатриране и на възстановяване на платените суми, така и че целта на тази гаранция е именно да предпази потребителя от последиците на несъстоятелността, независимо какви са причините за нея.

23

От това Съдът е направил извод, че обстоятелства като небрежното поведение на организатора на пътувания или настъпването на изключителни или непредвидими събития не могат да бъдат пречка за възстановяването на вложените средства или за репатрирането на потребителите съгласно член 7 от Директива 90/314 (вж. Решение по дело Rechberger и др., посочено по-горе, точки 75 и 76).

24

В допълнение, такова тълкуване на член 7 от Директива 90/314 се подкрепя от целта, която тя трябва да преследва — да се осигури високо равнище на защита на потребителите (вж. Решение по дело Dillenkofer и др., посочено по-горе, точка 39).

25

С оглед на предходните съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че член 7 от Директива 90/314 трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада положение, при което неплатежоспособността на организатора на пътуването се дължи на измамливото му поведение.

26

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (пети състав) реши:

Член 7 от Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 година относно пакетните туристически пътувания, пакетните туристически ваканции и пакетните туристически обиколки трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле попада положение, при което неплатежоспособността на организатора на пътуването се дължи на измамливото му поведение.