1.5.2010

Официален вестник на Европейския съюз

C 113/70

Жалба, подадена на 5 март 2010 г. от Европейския парламент срещу Определение, постановено на 18 декември 2009 г., от Председателя на Съда на публичната служба по дело F-92/09 R, U/Парламент

(Дело T-103/10 P(R))

2010/C 113/103

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейски парламент (представители: S. Seyr и K. Zejdová)

Друга страна в производството: U

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното определение на Председателя на Съда на публичната служба,

—	да се постанови окончателно определение по молбата за допускане на обезпечение, с което посочената молба да се отхвърли като неоснователна,

—	Общият съд да не се произнася по съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

С настоящата жалба жалбоподателят иска отмяна на определението на Председателя на Съда на публичната служба (СПС) от 18 декември 2009 г., постановено по дело U/Парламент, F-92/09 R, с което се спира изпълнението на решението за уволнение от 6 юли 2009 г. до постановяване на решението на Общия съд, прекратяващо производството.

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква три правни основания, изведени от:

—	липса на мотиви, тъй като по много въпроси съображенията в обжалваното определение не позволявали да се узнаят основанията за постановеното от съда относно обезпечението;

—

незачитане на правото на защита на Европейския парламент, тъй като определението за допускане на обезпечението надхвърляло рамките на елементарна преценка съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, според който в молбите за временни мерки се излагат обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правните основания, които обосновават вероятната основателност за постановяване на поисканата временна мярка. Чрез засягането на обстоятелство по съществото на делото и по-специално чрез произнасянето по въпроси във връзка с провеждането на процедурата за подобрение, с определението се нарушавало правото на Парламента на защита и той се лишавал от възможността да изложи становището си и да се защити във връзка с тези аспекти;

—

от неспазване на правилата в областта на тежестта и разпределението на доказването, тъй като по отношение на условието за неотложност не били взети предвид всички релевантни обстоятелства, които можели да повлияят върху финансовото положение на жалбоподателя, с което се нарушавал принципът на равенство на страните пред съда.