Жалба, подадена на 1 март 2010 г. от Solvay SA срещу Решение, постановено от Общия съд (шести състав) на 17 декември 2009 г. по дело T-58/01, Solvay/Комисия

(Дело C-110/10 P)

(2010/C 161/22)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Solvay SA (представители: P.-A. Foriers, R. Jafferali, F. Louis, A. Vallery, avocats)

Друга страна в производството: Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

—	да се съедини настоящото дело с делото, образувано по жалба на жалбоподателя срещу Решение на Общия съд от 17 декември 2009 г. по дело T-57/01,

—	да се отмени съдебното решение от 17 декември 2009 г.,

—	в резултат на това да се преразгледа жалбата в отхвърлената ѝ част и да се отмени изцяло решението на Комисията от 13 декември 2000 г.,

—	да се отмени глобата от 2,25 милиона евро, а при условията на евентуалност същата да се намали съществено като обезщетение за претърпяната от жалбоподателя тежка вреда поради необичайната дългата продължителност на производството,

—	да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски, свързани с производството по обжалване и производството пред Общия съд.

Правни основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата си жалбоподателят излага три правни основания.

С първото си правно основание, състоящо се от пет части, жалбоподателят твърди, че е нарушено правото му на процес в разумен срок. По-специално Solvay твърди, че Общият съд не е преценил общо срокът, така че да включи в него както административната, така и съдебната фаза на производството (първа част), не е взел предвид продължителността на производството пред него (втора част), обвързал е санкцията за превишаване на разумния срок с доказване на конкретно накърняване на правото на защита на жалбоподателя, макар двата принципа да са самостоятелни и отделни (трета част), постановил е, че в случая не е налице подобно накърняване (четвърта част) и е изопачил фактите по делото, като е приел, че жалбоподателят се е отказал от направеното при условията на евентуалност искане за намаляване на глобата поради превишаване на разумния срок (пета част), въпреки че той изрично е поискал отмяна или поне намаляване на глобата на това основание.

С второто си правно основание, състоящо се от пет части, жалбоподателят поддържа, че Общият съд е нарушил правото му на защита, тъй като го е задължил да докаже, че изгубените от Комисията материали по преписката, са могли да бъдат от полза за неговата защита (първа част). Всъщност при липсата на какъвто и да било предварителен преглед на преписката не можело служебно да се изключи възможността въпросните документи да окажат влияние върху взетото от Комисията решение (втора и трета част). Освен това той упреква Общия съд, че в обжалваното съдебно решение е постановил, че жалбоподателят не е доказал ползата, която са могли да имат изчезналите материали за защитата му, тъй като не е изложил пред Общия съд правно основание, с което да оспори съществуването на споразумението, нещо което е можел да направи дори при липса на достъп до преписката, въпреки че жалбоподателят е формулирал това правно основание пред Комисията и че съдържанието на изгубените документи вече не може по никакъв начин да бъде установено (четвърта част). Накрая той упреква Общия съд, че е приел, че изгубените документи нямат никакво значение, тъй като вече е отхвърлил правното основание по същество, изложено от жалбоподателя във връзка с липсата на последици за търговията между държавите членки, въпреки че съдържанието на изгубените материали не е известно и поради това не може да се изключи възможността въз основа на тези материали жалбоподателят да изложи допълнителни доводи, дори изцяло нови правни основания, както по същество, така и относно размера на глобата или относно редовността на производството (пета част).

С третото си и последно правно основание жалбоподателят се оплаква от нарушение на правото му да бъде изслушан след като Общият съд отменя първото решение за налагане на глоба и преди Комисията да приеме обжалваното решение. Всъщност с обжалваното съдебно решение не се давал отговор на жалбата му за отмяна и не се признавало задължението на Комисията да изслуша съответното предприятие, когато с предходно решение Общият съд е установил нарушение на процесуалните правила при приемането на подготвителните мерки.