ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
18 декември 2009 година
Дело F-92/09 R
U
срещу
Европейски парламент
„Публична служба — Обезпечително производство — Молба за спиране на изпълнението на решение за уволнение — Неотложност — Fumus boni juris“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 242 ЕО, 243 ЕО, 157 АE и 158 АE, с която U иска, от една страна, спиране на изпълнението на решението на Парламента от 6 юли 2009 г. за уволнението му, а от друга — постановяването на временни мерки
Решение: Спира изпълнението на решението за уволнение на жалбоподателя от 6 юли 2009 г. до постановяването на окончателно решение по делото. Няма основание за постановяване на самостоятелно решение по исканията на жалбоподателя за възстановяването му на работа и за постановяването на други мерки, евентуално необходими за защита на правата и интересите му. Не се произнася по съдебните разноски.
Резюме
1. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — „Fumus boni juris“ — Неотложност — Кумулативен характер — Ред за разглеждане и начин на проверка
(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
2. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Условия за постановяване — Значителна и непоправима вреда — Тежест на доказване (член 278 ДФЕС; член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)
3. Длъжностни лица — Възнаграждение — Семейни надбавки — Надбавка за дете на издръжка — Третиране на лице като дете на издръжка
(член 2, параграф 4 и член 17, параграф 2 от приложение VII към Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Уволнение поради професионална некомпетентност — Задължение за полагане на грижа
1. Съгласно член 102, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба в молбите за постановяване на временни мерки трябва да се излагат по-специално обстоятелствата, установяващи неотложността, както и фактическите и правни основания, които обосновават вероятната основателност (fumus boni juris) за постановяване на поисканите временни мерки.
Условията във връзка с неотложността и с fumus boni juris са кумулативни, така че молбата за постановяване на временни мерки трябва да се отхвърли, ако едно от тези условия не е изпълнено.
При тази цялостна проверка съдията по обезпечителното производство разполага с широко право на преценка и е свободен да определи, в зависимост от особеностите на случая, начина, по който трябва да се установи наличието на различните условия, както и реда за това, след като няма норма на общностното право, която да му налага предварително установен аналитичен модел относно преценката на необходимостта от постановяване на временни мерки.
(вж. точки 40—42)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 9 август 2001 г., De Nicola/ЕИБ, T‑120/01 R, Recueil FP, стр. I‑A‑171 и II‑783, точки 12 и 13
Съд на публичната служба — 31 май 2006 г., Bianchi/ETF, F‑38/06 R, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑27 и II‑A‑1‑93, точки 20 и 22
2. Макар че вредите, които са чисто имуществени, по принцип не могат да се разглеждат като непоправими или дори трудно поправими, тъй като е възможно впоследствие да бъдат финансово компенсирани, съдията по обезпечителното производство все пак трябва да прецени с оглед на конкретните обстоятелства за всеки отделен случай дали незабавното изпълнение на решението, предмет на молбата за спиране на изпълнение, може да причини на жалбоподателя значителна и непосредствена вреда, която няма да може да бъде поправена дори при отмяна на решението в производството по жалбата.
В конкретния случай съдията по обезпечителното производство трябва да се увери, че с оглед на обстоятелствата по случая на жалбоподателя същият разполага с парични средства, които по принцип би следвало да му осигуряват възможност да покрива всички необходими разходи за задоволяване на основните си нужди до постановяването на решение по жалбата.
(вж. точки 47, 49 и 50)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 30 ноември 1993 г., D./Комисия, T‑549/93 R, Recueil, стр. II‑1347, точка 45; 10 февруари 1999 г., Willeme/Комисия, T‑211/98 R, Recueil FP, стр. I‑A‑15 и II‑57, точка 37; 28 ноември 2003 г., V/Комисия, T‑200/03 R, Recueil FP, стр. I‑A‑317 и II‑1549, точка 57
3. Член 2, параграф 4 от приложение VII към Правилника предвижда, че всяко лице, което длъжностното лице е правно задължено да издържа и чиято издръжка налага значителни разходи, може по изключение да се третира като дете на издръжка, със специално мотивирано решение на органа по назначаването, основано на оправдателни документи. При все това обстоятелството, че длъжностно лице не е поискало член на семейството му да бъде третиран като дете на издръжка по силата на тези разпоредби, не позволява да се приеме, че споменатото длъжностно лице не оказва финансова помощ на семейството си, намиращо се в неговата държава на произход.
Освен това член 17, параграф 2 от приложение VII към Правилника предвижда, че длъжностното лице може да поиска част от заплатата му да бъде превеждана в друга държава членка, различна от държавата, в която изпълнява служебните си задължения, в полза на дете на издръжка или на друго лице, по отношение на което длъжностното лице е доказало, че има задължения по силата на решение на съдебен орган или на компетентен административен орган. При все това обстоятелството, че длъжностно лице не е заявило, че отговаря на предвидените от тези разпоредби специални условия за превеждане на част от заплатата му на неговото семейство, намиращо се в държавата му на произход, също не позволява да се приеме, че споменатото длъжностно лице не оказва финансова помощ на семейството си.
(вж. точки 59 и 60)
4. Когато са налице съмнения, че длъжностното лице среща затруднения при изпълнението на своите задачи поради здравословни причини, задължението за полагане на грижа налага на администрацията да положи всички необходими усилия, за да се увери, че това не е така, преди да вземе решение за уволнение на посоченото длъжностно лице.
Впрочем това изискване е отразено във вътрешните правила на Парламента във връзка с процедурата за подобрение, прилагана в рамките на установяването, овладяването и разрешаването на потенциални случаи на професионална некомпетентност на длъжностните лица, тъй като член 8 от посочените правила предвижда, че при определени обстоятелства крайният оценяващ трябва да се обърне към здравната служба на Парламента, ако е узнал факти, които сочат, че е възможно укоримото поведение на длъжностното лице да се дължи на здравословни причини.
Освен това изискванията към администрацията във връзка със задължението ѝ за полагане на грижа са още по-високи, когато става въпрос за длъжностно лице в особено положение, по отношение на което съществуват съмнения за психическото му здраве и съответно за способността му да защитава адекватно своите интереси, особено като се има предвид, че заинтересованото лице е заплашено с уволнение и следователно се намира в уязвимо положение.
(вж. точки 75—77)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 26 февруари 2003 г., Latino/Комисия, T‑145/01, Recueil FP, стр. I‑A‑59 и II‑337, точка 93
Съд на публичната служба — 13 декември 2006 г., de Brito Sequeira Carvalho/Комисия, F‑17/05, Recueil FP, стр. I‑A‑1‑149 и II‑A‑1‑577, точка 72