ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (първи състав)

25 ноември 2009 година

Дело F-5/09

Ayo Soerensen Ferraresi

срещу

Комисия на Европейските общности

„Публична служба — Длъжностни лица — Иск за обезщетение — Допустимост — Административна жалба — Увреждащ акт“

Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 ЕА, с която г‑жа Soerensen Ferraresi иска Комисията да бъде осъдена да поправи претърпените от нея имуществени и неимуществени вреди, като размерът им бъде определен с експертиза или по преценка на съда

Решение: Отхвърля жалбата като явно недопустима. Осъжда жалбоподателката да заплати съдебните разноски.

Резюме

1.      Производство — Допустимост на исковете и жалбите — Подаване на възражение за недопустимост

(членове 76 и 78 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба)

2.      Длъжностни лица — Средство за правна защита — Искане за обезщетяване на вреда, причинена от действия, които не са материализирани в решение

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Длъжностни лица — Средство за правна защита — Срокове — Искане за обезщетение, отправено до институция — Спазване на разумен срок

(член 46 от Статута на Съда; член 90, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

4.      Длъжностни лица — Средство за правна защита — Жалба за отмяна, която не е подадена в срок — Иск за обезщетение — Възобновяване на сроковете, предвидени в членове 90 и 91 от Правилника — Липса

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

5.      Длъжностни лица — Средство за правна защита — Иск за обезщетение — Самостоятелност по отношение на жалбата за отмяна

(членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Дори при наличието на възражение за недопустимост, направено от ответника с отделна молба на основание член 78 от Процедурния правилник на Съда на публичната служба, и на становище от жалбоподателя по това възражение за недопустимост Съдът на публичната служба запазва свободата си, ако счете, че жалбата е явно недопустима, да приеме определение на основание член 76 от посочения правилник.

(вж. точка 14)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 30 октомври 2008 г., Ortega Serrano/Комисия, F‑48/08 и F‑48/08 AJ, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 23, което е предмет на обжалване пред Първоинстанционния съд, дело T‑583/08 P

2.      Психическият тормоз представлява действие, което няма характер на решение. Ето защо длъжностното лице, което иска да бъде обезщетено за вредата, настъпила в резултат на това действие без характер на решение, трябва да подаде искане по смисъла на член 90, параграф 1 от Правилника. Единствено изричното или мълчаливо отхвърляне на това искане представлява увреждащо решение, срещу което може да се подаде административна жалба, и само след изрично или мълчаливо отхвърляне на тази жалба може да бъде предявен иск за обезщетение пред Съда на публичната служба.

(вж. точки 22, 26 и 27)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 25 септември 1991 г., Marcato/Комисия, T‑5/90, Recueil, стр. II‑731, точки 49 и 50; 28 юни 1996 г., Y/Съд, T‑500/93, Recueil FP, стр. I‑A‑335 и II‑977, точки 64 и 66;

Съд на публичната служба — 1 февруари 2007 г., Skareby/Комисия, Rossi Ferreras/Комисия, F‑42/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точки 58—61

3.      Исканията за обезщетяване за вреда, настъпила в резултат на действие без характера на решение, трябва да бъдат представени в разумен срок от момента, в който жалбоподателят е узнал за положението, от което се оплаква, въпреки че член 90, параграф 1 от Правилника не определя никакъв срок за отправянето на искане за обезщетение. Действително спазването на разумен срок се изисква във всички случаи, когато при липса на изрична уредба принципите на правна сигурност или на защита на оправданите правни очаквания не допускат общностните институции и физическите или юридически лица да действат без никакво ограничение във времето, като по този начин рискуват по-специално да поставят в опасност стабилността на установените правни положения. При исковете за отговорност, които могат да доведат до финансова тежест за Общността, спазването на разумен срок при представянето на искане за обезщетение се основава и на съображението за защита на публичните финанси, което при исковете за извъндоговорна отговорност намира конкретен израз в петгодишната погасителна давност, определена в член 46 от Статута на Съда.

Разумният характер на срока се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретното дело, и по-специално от значимостта на спора за заинтересованото лице, от сложността на делото, както и от поведението на съответните страни.

(вж. точки 35, 37 и 38)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 5 октомври 2004 г., Sanders и др./Комисия, T‑45/01, Recueil, стр. II‑3315, точки 59 и 67 in fine; 5 октомври 2004 г., Eagle и др./Комисия, T‑144/02, Recueil, стр. II‑3381, точки 65 и 66;

Съд на публичната служба — 4 ноември 2008 г., Marcuccio/Комисия, F‑87/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точка 27, което е предмет на обжалване пред Първоинстанционния съд, дело T‑16/09 P

4.      Длъжностно лице, което не е подало в срока по членове 90 и 91 от Правилника жалба за отмяната на акт, за който се твърди, че го уврежда, не би могло с иск за обезщетение за причинената с този акт вреда да поправи този пропуск и така да си осигури нов срок за обжалване.

(вж. точка 27)

5.      Предвид самостоятелния характер на иска за обезщетение по отношение на жалбата за отмяна, длъжностното лице има право на иск за обезщетяване за вредата, настъпила в резултат от незаконосъобразност на увреждащия акт, при условие че е подало жалба за отмяна на този акт в предвидения срок. Ако длъжностното лице възприеме посочения подход, то все пак трябва да предяви иска за обезщетение в разумен срок.

(вж. точка 36)

Позоваване на:

Съд на публичната служба — 1 февруари 2007 г., Tsarnavas/Комисия, F‑125/05, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑0000 и II‑A‑1‑0000, точки 76—78