29.8.2009   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 205/25


Преюдициално запитване, отправено от Giudice di pace di Cortona (Италия) на 19 юни 2009 г. — Joanna Jakubowlka Edyta/Alessandro Maneggia

(Дело C-225/09)

2009/C 205/43

Език на производството: италиански

Запитваща юрисдикция

Giudice di pace di Cortona

Страни в главното производство

Ищец: Joanna Jakubowlka Edyta

Ответник: Alessandro Maneggia

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли член 3, буква ж) ЕО, член 4 ЕО, член 10 ЕО, член 81 ЕО и член 98 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като членове 1 и 2 от Закон № 339 от 25 ноември 2003 г., които предвиждат, че длъжностните лица на непълно работно време не могат да упражняват адвокатска професия, дори да притежават адвокатска правоспособност, и налагат заличаването им от адвокатската колегия с решение на компетентния адвокатски съвет, освен ако съответното длъжностно лице не реши да прекрати трудовото си правоотношение?

2)

Трябва ли член 3, буква ж) ЕО, член 4 ЕО, член 10 ЕО и член 98 ЕО да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като членове 1 и 2 от Закон № 339 от 25 ноември 2003 г., които предвиждат, че длъжностните лица на непълно работно време не могат да упражняват адвокатска професия, дори да притежават адвокатска правоспособност, и налагат заличаването им от адвокатската колегия с решение на компетентния адвокатски съвет, освен ако съответното длъжностно лице не реши да прекрати трудовото си правоотношение?

3)

Трябва ли член 6 от Директива 77/249/ЕИО на Съвета от 22 март 1977 г. относно улесняване на ефективното упражняване от адвокатите на свободата на предоставяне на услуги, съгласно който „[в]сяка държава-членка може да изключи адвокатите, които работят по трудов договор в държавно или частно предприятие от упражняването на дейностите по представителство и защита на съответното предприятие пред съдебни органи, доколкото установените в съответната държава адвокати не могат да упражняват тези дейности“, да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като членове 1 и 2 от Закон № 339 от 25 ноември 2003 г., които предвиждат, че длъжностните лица на непълно работно време не могат да упражняват адвокатска професия, дори да притежават адвокатска правоспособност, и налагат заличаването им от адвокатската колегия с решение на компетентния адвокатски съвет, освен ако съответното длъжностно лице не реши да прекрати трудовото си правоотношение, когато тази национална правна уредба се прилага и по отношение на адвокатите, които работят по трудов договор и упражняват адвокатска дейност въз основа на свободата на предоставяне на услуги?

4)

Трябва ли член 8 от Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията, съгласно който „[а]двокат, който е вписан в приемащата държава-членка под професионалното звание по произход, може да практикува в качеството на адвокат на платена служба при друг адвокат, адвокатско сдружение или адвокатска кантора, или държавно или частно предприятие, доколкото приемащата държава-членка допуска това за адвокати, вписани под професионалното звание в тази държава-членка“, да се тълкува в смисъл, че не се прилага по отношение на адвокатите, длъжностни лица на непълно работно време?

5)

Допускат ли общите принципи на общностното право за защита на оправданите правни очаквания и придобитите права национална правна уредба като членове 1 и 2 от Закон № 339 от 25 ноември 2003 г., които предвиждат, че длъжностните лица на непълно работно време не могат да упражняват адвокатска професия, и които се прилагат и по отношение на адвокатите, вече вписани в адвокатската колегия към момента на влизане в сила на Закон № 339/2003, като същевременно член 2 определя кратък срок, в който задължително трябва да се направи избор между полагането на труд като длъжностно лице и упражняването на адвокатска професия?