Дело C-516/09

Tanja Borger

срещу

Tiroler Gebietskrankenkasse

(Преюдициално запитване, отправено от Oberster Gerichtshof)

„Социално осигуряване на работници — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Действие по отношение на лицата — Тълкуване на понятието „заето лице“ — Обезщетения за дете, на което се дължи издръжка — Продължаване на неплатения отпуск“

Резюме на решението

Социално осигуряване на работниците мигранти — Правна уредба на Съюза — Действие по отношение на лицата — Работник по смисъла на Регламент № 1408/71 — Понятие — Лице, на което е разрешено да продължи взетия след раждането на детето му неплатен отпуск — Включване — Условия

(член 1, буква а) от Регламент № 1408/71 на Съвета)

На лице, което се осигурява по схема за социална сигурност, независимо от наличието — в един по-ранен момент или към настоящия момент — на професионална дейност, което по собствено желание и със съгласието на работодателя си е продължило неплатения си отпуск единствено за да може да продължи да получава помощта за отглеждане на дете, и чиито периоди на осигуряване по схема за пенсионно осигуряване в една държава, в момента на реалното упражняване на правото на пенсия за старост, е възможно да се отчетат в друга държава, трябва да се признае качеството на заето лице по смисъла на член 1, буква а) от Регламент № 1408/71 в редакцията му, изменена и осъвременена с Регламент № 118/97, изменен с Регламент № 1606/98, при условие че през този период лицето е задължително или доброволно осигурено, дори само за един риск, по обща или специална схема за социална сигурност, посочена в член 1, буква а) от този регламент.

(вж. точки 27, 30 и 33 и диспозитива)








РЕШЕНИЕ НА СЪДА (oсми състав)

10 март 2011 година(*)

„Социално осигуряване на работници — Регламент (ЕИО) № 1408/71 — Действие по отношение на лицата — Тълкуване на понятието „заето лице“ — Обезщетения за дете, на което се дължи издръжка — Продължаване на неплатения отпуск“

По дело C‑516/09

с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Oberster Gerichtshof (Австрия) с акт от 24 ноември 2009 г., постъпил в Съда на 11 декември 2009 г., в рамките на производство по дело

Tanja Borger

срещу

Tiroler Gebietskrankenkasse,

СЪДЪТ (осми състав),

състоящ се от: г‑н K. Schiemann (докладчик), председател на състав, г‑жа A. Prechal и г‑н E. Jarašiūnas, съдии,

генерален адвокат: г‑н P. Mengozzi,

секретар: г‑н A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

като има предвид становищата, представени:

–        за г‑жа Borger, от адв. H. Burmann, адв. P. Wallnöfer и адв. R. Bacher, Rechtsanwälte,

–        за австрийското правителство, от г‑жа C. Pesendorfer, в качеството на представител,

–        за Европейската комисия, от г‑н V. Kreuschitz и г‑н M. Van Hoof, в качеството на представители,

предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, делото да бъде разгледано без представяне на заключение,

постанови настоящото

Решение

1        Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на понятието „заето лице“ по смисъла на член 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социална сигурност на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията му, изменена и осъвременена с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 г. (ОВ L 28, 1997 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 4, стр. 35, поправка ОВ L 32, 2008 г., стр. 31), изменен с Регламент (ЕО) № 1606/98 на Съвета от 29 юни 1998 г. (ОВ L 209, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 76, наричан по-нататък „Регламент № 1408/71“).

2        Запитването е отправено в рамките на спор между г‑жа Borger и Tiroler Gebietskrankenkasse по повод отказа на последната да ѝ изплати обезщетението за отглеждане на дете за шестте допълнителни месеца неплатен отпуск, взет след изтичане на двегодишния законен срок след раждането на детето.

 Правна уредба

 Правна уредба на Съюза

3        Член 1 от Регламент № 1408/71 предвижда, че по смисъла на този регламент:

„[…]

а)      „заето лице“ и „самостоятелно заето лице“ означава съответно:

i)      всяко лице, което е осигурено задължително или доброволно за продължителен период, за един или повече рискове, обхванати от клоновете на схема за социална сигурност, за заети лица, за самостоятелно заети лица или от специалните схеми за държавни служители;

ii)      всяко лице, което е задължително осигурено за един или повече от осигурителните рискове, обхванати от разглежданите в настоящия регламент клонове на социална сигурност, съгласно схема за социална сигурност на всички пребиваващи лица или на цялото работещо население, ако лицето:

–        може да се определи като заето или самостоятелно заето лице, в зависимост от начина на управление или финансиране на такава схема,

или

–        ако не отговаря на тези критерии, задължително или доброволно за продължително време е осигурено за друг, посочен в приложение I осигурителен риск съгласно схема за заети или самостоятелно заети лица, или съгласно посочена в [подточка] iii) схема, или отговаря на определението в приложение I, когато в съответната държава членка не съществува такава схема;

iii)      което е задължително осигурено за един или няколко риска, обхванати от клоновете, за които се прилага настоящият регламент в рамките на стандартна схема на социално осигуряване организирана за цялото селско население според критериите, определени в приложение I;

iv)      всяко лице, което е доброволно осигурено за един или повече от осигурителните рискове, обхванати от клоновете, разглеждани в настоящия регламент, съгласно схема за социална сигурност на държава членка за заети или самостоятелно заети лица, или за всички пребиваващи лица, или за определени категории пребиваващи лица:

–        ако лицето упражнява дейност като заето или самостоятелно заето лице,

или

–        ако лицето е било задължително осигурено за същия осигурителен риск съгласно схема за заети или самостоятелно заети лица на същата държава членка;

[…]“

4        Споразумението между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, относно свободното движение на хора, подписано в Люксембург на 21 юни 1999 г. (ОВ L 114, 2002 г., стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 74, стр. 97), предвижда в член 1 от приложение II координиране на схемите за социална сигурност:

„1.      Договарящите се страни се споразумяха, по отношение на координацията на схемите за социална сигурност, да прилагат помежду си актовете на Общността, на които се прави позоваване, които са в сила към датата на сключване на споразумението и така както е променено с раздел А от настоящото приложение, или правила, равносилни на тези актове.

2.      Терминът „държава членка (държави членки)“, съдържащ се в актовете, посочени в раздел А от настоящото приложение, трябва да се разбира като включващ Швейцария в допълнение на страните, обхванати от съответните актове на Общността.“

5        Раздел А от посоченото приложение се отнася по-специално до Регламент № 1408/71.

 Национална правна уредба

6        По силата на член 15, параграф 1 от Закон от 1979 г. за закрила на майчинството (Mutterschutzgesetz 1979, BGBl. 221/1979) на работничката, която направи искане за това, трябва да бъде разрешен неплатен отпуск до навършване на двегодишна възраст от детето ѝ, ако то живее в едно домакинство с работничката.

7        Член 15, параграф 3 от същия закон предвижда, че неплатеният отпуск може да бъде продължен по взаимно съгласие след края на този период. Независимо че в резултат на този отпуск реалното трудово правоотношение се запазва, той все пак води до спиране на действието на основните трудовоправни задължения за времето на този отпуск.

8        По силата на Закона за помощите за отглеждане на дете (Kinderbetreuungsgeldgesetz) родителят има право на помощ за отглеждане на дете именно ако този родител и детето живеят на австрийска територия. Ако само единият родител получава помощ за отглеждане на дете, изплащането ѝ се преустановява най-късно когато детето навърши 30 месеца.

9        Съгласно член 4, параграф 1, точка 1 от общия австрийски закон за социалното осигуряване (Österreichische Allgemeine Sozialversicherungsgesetz, по-нататък наричан „ASVG“) заетите лица, които работят при един или повече работодатели, се осигуряват за болест, злополука и пенсия („осигуряване за всички рискове“).

10      Членове 7 и 8 от ASVG изброяват категориите лица, осигурени само към един или два клона на социалното осигуряване. Така частично осигурени за пенсия по смисъла на член 8, параграф 1, точка 2 от ASVG са лицата, които отглеждат детето си реално и предимно на националната територия през първите 48 календарни месеца след раждането му, когато в съответствие с този закон те са били осигурени за пенсия или все още не са били осигурени.

11      Запитващата юрисдикция уточнява, че за да се избегне всяка дискриминация, изискването съответното дете да се отглежда на националната територия е спазено също и когато детето се отглежда в Швейцария.

 Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси

12      След раждането на сина ѝ на 7 януари 2006 г. г‑жа Borger, пребиваваща в Австрия австрийска гражданка, ползва неплатен отпуск до 7 януари 2008 г. След това със съгласието на работодателя си тя продължава с шест месеца този неплатен отпуск, т.е. до 6 юли 2008 г.

13      През март 2007 г. г‑жа Borger се премества със сина си да живее в Швейцария, където съпругът ѝ упражнява професионална дейност от 2006 г.

14      За времето от 5 март 2006 г. до 28 февруари 2007 г. Tiroler Gebietskrankenkasse изплаща на г‑жа Borger помощ за отглеждане на дете, а за периода от 1 март 2007 г. до 6 януари 2008 г. — компенсаторно обезщетение. Искането на г‑жа Borger за изплащане на помощ за отглеждане на дете и за запазване на социалното ѝ осигуряване за още шест месеца обаче не е уважено.

15      С решение от 18 януари 2008 г. Tiroler Gebietskrankenkasse прекратява изплащането на компенсаторното обезщетение, което замества помощта за отглеждане на дете, считано от 7 януари 2008 г., с мотива че тъй като г‑жа Borger не е в реално трудово правоотношение в Австрия, изплащането на семейните обезщетения е в тежест на Конфедерация Швейцария, където съпругът на г‑жа Borger работи и където пребивават всички членове на семейството.

16      Запитващата юрисдикция отбелязва, че според твърденията на Tiroler Gebietskrankenkasse трудовото правоотношение на г‑жа Borger с нейния австрийски работодател е прекратено веднага след шестте допълнителни месеца неплатен отпуск.

17      В жалбата си по административен ред от 15 февруари 2008 г., г‑жа Borger поддържа, че Tiroler Gebietskrankenkasse била длъжна да ѝ изплати за периода от 7 януари до 6 юли 2008 г. компенсаторно обезщетение, което замества помощта за отглеждане на дете. Тя твърди, че независимо от ползвания през този период неплатен отпуск, е трябвало да продължи да се третира като обвързана с реално трудово правоотношение и поради това — като заето лице по смисъла на Регламент № 1408/71. Тя подчертава, че през целия период, през който отглеждала детето си, била частично осигурена по австрийското пенсионно осигуряване.

18      Първоинстанционният съд уважава жалбата на г‑жа Borger и осъжда Tiroler Gebietskrankenkasse да ѝ изплати помощта за отглеждане на дете за периода от 7 януари до 6 юли 2008 г.

19      Апелативният съд не уважава подадената от Tiroler Gebietskrankenkasse жалба. Той приема, че лице, което отглежда детето си през първите 48 месеца след раждането му, е частично осигурено по схемата за задължително пенсионно осигуряване. Той приема, че като се има предвид това частично осигуряване, Република Австрия дължи семейни обезщетения, независимо от това дали трудовото правоотношение продължава да съществува след изтичане на законоустановения срок на неплатения отпуск.

20      Tiroler Gebietskrankenkasse подава извънредна жалба срещу това решение, като отново използва довода, че в периода между 7 януари и 6 юли 2008 г. не било възможно г‑жа Borger да се счита за наето на работа в Австрия лице. Пред запитващата юрисдикция тя твърди, че след изтичане на законоустановения срок г–жа Borger поискала допълнителен неплатен отпуск единствено с цел да получава семейни обезщетения. Тя изтъква, че частичното пенсионно осигуряване не е обхванато от схема за социална сигурност на работниците и че качеството работник не може да се признае на лице, което се грижи за възпитанието на детето си, без да е налице каквото и да е трудово правоотношение.

21      Колкото до г‑жа Borger, тя поддържа, че за да има едно лице качеството на заето лице по смисъла на Регламент № 1408/71, е достатъчно то да е осигурено към някой от клоновете на социалното осигуряване и в нейния случай това е осигуряване за пенсия или също за болест, които са свързани с обезщетенията за майчинство.

22      В акта си за запитване Oberster Gerichtshof се позовава на практиката на Съда (Решение от 12 май 1998 г. по дело Martínez Sala, C‑85/96, Recueil, стр. I‑2691, Решение от 4 май 1999 г. по дело Sürül, C‑262/96, Recueil, стр. I‑2685, както и Решение от 7 юни 2005 г. по дело Dodl и Oberhollenzer, C‑543/03, Recueil, стр. I‑5049), от която според запитващата юрисдикция се установявало, че определящият критерий, за да може едно лице да се счита за заето лице по смисъла на Регламент № 1408/71, е то да бъде осигурено по схема за социална сигурност за заети или самостоятелно заети лица, като упражняването на професионална дейност е без значение, и един обикновен неплатен отпуск за определен срок не би могъл да лиши лицето от качеството му на заето лице по смисъла на Регламент № 1408/71.

23      Според Oberster Gerichtshof някои обстоятелства са в полза на извода, че предвиденото, за лице в положение като това на г‑жа Borger, в член 8, параграф 1, точка 2, буква g) от ASVG частично пенсионно осигуряване не представлява осигуряване по схема за социална сигурност по смисъла на Регламент № 1408/71. Тази юрисдикция отбелязва, че частичното осигуряване всъщност се осъществява независимо от съществуването — по-ранно или към съответния момент — на професионална дейност, упражнявана като свободна професия или като заето лице.

24      При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Следва ли член 1, буква а) от Регламент № 1408/71[…] да се тълкува в смисъл, че се прилага също — за срок от шест месеца — и по отношение на лице, което след края на двегодишния законоустановен неплатен отпуск след раждането на дете със съгласието на работодателя си взима допълнителен шестмесечен неплатен отпуск, за да получава помощите за отглеждане на дете или друго съответно компенсаторно обезщетение за максималния законоустановен срок, а след това прекратява трудовото правоотношение?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос, следва ли член 1, буква а) от Регламент № 1408/71 […] да се тълкува в смисъл, че се прилага също — за срок от шест месеца — и по отношение на лице, което след края на двегодишния законоустановен неплатен отпуск за отглеждане на дете със съгласие на работодателя си взима допълнителен шестмесечен неплатен отпуск, при положение че през посочения период това лице получава помощи за отглеждане на дете или друго съответно компенсаторно обезщетение?“

 По преюдициалните въпроси

25      С въпросите си запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали на лице в положение като това на г‑жа Borger трябва да се признае качеството на заето лице по смисъла на член 1, буква а) от Регламент № 1408/71 през шестте месеца, с които е продължен взетият след раждането на детето ѝ неплатен отпуск.

26      Според практиката на Съда на ЕС едно лице има качеството на заето лице по смисъла на Регламент № 1408/71, стига да е задължително или доброволно осигурено, дори само за един риск, по посочена в член 1, буква а) от същия регламент обща или специална схема за социална сигурност, и то независимо от съществуването на трудово правоотношение (Решение по дело Dodl и Oberhollenzer, посочено по-горе, точка 34).

27      Запитващата юрисдикция все пак отбелязва, на първо място, че г‑жа Borger се осигурява по схема за социална сигурност независимо от наличието — в един по-ранен момент или към настоящия момент — на професионална дейност. На второ място, г‑жа Borger по собствено желание и със съгласието на работодателя си продължила неплатения отпуск единствено за да може да продължи да получава помощта за отглеждане на дете. На трето място, запитващата юрисдикция се пита дали осигуряването на г‑жа Borger по схемата за пенсионното осигуряване в Австрия действително има значение, след като има вероятност периодът на отглеждане на детето, в резултат на което г‑жа Borger е частично осигурена по тази схема, никога да не бъде отчетен в австрийската система за социално осигуряване, при положение че изплащането на пенсията за старост на г‑жа Borger е от компетентността на държавата по пребиваване, в случая Конфедерация Швейцария.

28      Що се отнася до първото от тези съображения, достатъчно е да се припомни, че от посоченото по-горе Решение по дело Dodl и Oberhollenzer се установява, че съществуването на трудово правоотношение е без значение за прилагането на Регламент № 1408/71 по отношение на лицата, тъй като определящо в това отношение е обстоятелството, че лицето е задължително или доброволно осигурено за един или повече рискове по обща или специална схема за социална сигурност, посочена в член 1, буква а) от този регламент (Решение по дело Dodl и Oberhollenzer, посочено по-горе, точка 31).

29      Що се отнася до второто от изложените от запитващата юрисдикция съображения, следва да се отбележи, че личните мотиви за продължаването на неплатения отпуск нямат никакво значение, тъй като качеството на заето лице по смисъла на член 1, буква а) от Регламент № 1408/71 зависи от обективен критерий, а именно от задължителното или доброволно осигуряване на лицето, дори само за един риск, по посочена в тази разпоредба обща или специална схема за сигурност.

30      Накрая, що се отнася до това, че в момента на реалното упражняване на правото на пенсия за старост би могло периодите на осигуряване по схема за пенсионно осигуряване в Австрия да се отчетат не в тази държава, а в Швейцария, следва да се отбележи, както поддържа Европейската комисия в писменото си становище, че това обстоятелство не е пречка да се признае качеството на заето лице. Действително възможността за прилагане на Регламент № 1408/71 по отношение на едно лице не зависи от настъпване на осигурителния риск и следователно от това в коя от двете държави ще бъдат отчетени тези периоди в момента на евентуалното признаване на право на пенсия, а от това да е реално осигурено, задължително или доброволно, дори само за един риск, по обща или специална схема за социална сигурност, посочена в член 1, буква а) от този регламент.

31      Трите изложени от запитващата юрисдикция съображения следователно не са от естество сами по себе си да изключат признаването на качество на заето лице по смисъла на Регламент № 1408/71.

32      В случая запитващата юрисдикция посочва, че според член 8, параграф 1, точка 2) от ASVG лицата, които отглеждат децата си реално и предимно на националната територия през първите 48 календарни месеца след раждането, са осигурени за пенсия. Тя следва при всяко положение да направи необходимите проверки, за да се увери, че според австрийската правна уредба лице, което в продължителен период е в неплатен отпуск, като разглеждания в главното производство, запазва осигуряването си по такава схема за пенсионно осигуряване и че това осигуряване позволява да се счита, че това лице е задължително или доброволно осигурено, дори само за един риск, по обща или специална схема за социална сигурност, посочена в член 1, буква а) от Регламент № 1408/71.

33      С оглед на изложеното по-горе на поставените въпроси следва да се отговори, че на лице, намиращо се в положение като това на жалбоподателката в главното производство, за периода на продължаване с шест месеца на взетия след раждането на детето ѝ неплатен отпуск, трябва да се признае качеството на заето лице по смисъла на член 1, буква а) от Регламент № 1408/71, при условие че през този период лицето е задължително или доброволно осигурено, дори само за един риск, по обща или специална схема за социална сигурност, посочена в член 1, буква а) от този регламент. Националната юрисдикция следва да провери дали това условие е спазено в случая, с който е сезирана.

 По съдебните разноски

34      С оглед на обстоятелството, че за страните в главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (осми състав) реши:

На лице, намиращо се в положение като това на жалбоподателката в главното производство, за периода на продължаване с шест месеца на взетия след раждането на детето ѝ неплатен отпуск трябва да се признае качеството на заето лице по смисъла на член 1, буква а) от Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета от 14 юни 1971 година за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, в редакцията му, изменена и осъвременена с Регламент (ЕО) № 118/97 на Съвета от 2 декември 1996 година, изменен с Регламент (ЕО) № 1606/98 на Съвета от 29 юни 1998 година, при условие че през този период лицето е задължително или доброволно осигурено, дори само за един риск, по обща или специална схема за социална сигурност, посочена в член 1, буква а) от този регламент. Националната юрисдикция следва да провери дали това условие е спазено в случая, с който е сезирана.

Подписи


* Език на производството: немски.