Дело C‑404/09

Европейска комисия

срещу

Кралство Испания

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 85/337/ЕИО — Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда — Директива 92/43/ЕИО — Опазване на естествените местообитания — Дива флора и фауна — Открити рудници за добив на въглища — Територия „Alto Sil“ — Специална защитена зона — Територия от значение за Общността — Кафява мечка (Ursus arctos) — Глухар (Tetrao urogallus)“

Резюме на решението

1.        Околна среда — Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда — Директива 85/337 — Задължение на компетентните органи да направят оценка преди предоставяне на разрешението — Проекти за открити рудници

(членове 2, 3 и член 5, параграфи 1 и 3 от Директива 85/337 на Съвета, изменена с Директива 97/11)

2.        Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Специални защитени зони — Задължения на държавите членки — Проекти за открити рудници на или в непосредствена близост до територия, определена като специална защитена зона съгласно Директива 79/409

(Директива 79/409 на Съвета, изменена с Директива 97/49 на Съвета, и член 6, параграфи 2—4 и член 7 от Директива 92/43 на Съвета)

3.        Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Специални защитени зони — Задължения на държавите членки — Проекти за открити рудници на или в непосредствена близост до територия, определена като специална защитена зона съгласно Директива 79/409

(Директива 79/409 на Съвета, изменена с Директива 97/49 на Съвета, и член 6, параграфи 2—4 и член 7 от Директива 92/43 на Съвета)

4.        Околна среда — Опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна — Директива 92/43 — Специални защитени зони — Задължения на държавите членки — Проекти за открити рудници на или в непосредствена близост до територия от значение за Общността

(член 6, параграф 2 от Директива 92/43 на Съвета; Решение 2004/813 на Комисията)

1.        Не изпълнява задълженията си по членове 2, 3 и член 5, параграфи 1 и 3 от Директива 85/337 относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 97/11, държава членка, която разрешава открити рудници, без съответните разрешения да са обусловени от оценка, позволяваща да се определят, опишат и оценят по подходящ начин преките, непреките и кумулативните въздействия на съществуващите проекти за открити рудници, освен, в случая с един от тези рудници, във връзка с кафявата мечка (Ursus arctos).

(вж. точка 197; точка 1 от диспозитива)

2.        Считано от датата, на която дадена територия е определена като специална защитена зона съгласно Директива 79/409 относно опазването на дивите птици, изменена с Директива 97/49, не изпълнява задълженията си по отношение на посочената територия, предвидени в член 6, параграфи 2—4 във връзка с член 7 от Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, държава членка, която разрешава открити рудници на или в непосредствена близост до въпросната територия, без съответните разрешения да са обусловени от подходяща оценка на възможното въздействие на посочените проекти, и при всички случаи, без да са спазени условията, позволяващи осъществяването на проект, въпреки опасността от споменатите проекти за глухара (Tetrao urogallus), който е една от природните дадености, станали причина за класифицирането на въпросната територия като специална защитена зона, а именно липса на алтернативно решение, наличие на императивни съображения от значим обществен интерес и информиране на Комисията за компенсаторните мерки, необходими, за да се осигури цялостната кохерентност на мрежата „Натура 2000“.

(вж. точка 197; точка 2 от диспозитива)

3.        Считано от датата, на която дадена територия е определена като специална защитена зона съгласно Директива 79/409 относно опазването на дивите птици, изменена с Директива 97/49, не изпълнява задълженията си по отношение на посочената територия, предвидени в член 6, параграфи 2—4 във връзка с член 7 от Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, държава членка, която не е приела необходимите мерки, за да избегне причиненото от откритите рудници, намиращи се на или в непосредствена близост до тази територия, влошаване на състоянието на местообитанията, включително тези на видовете, и значително обезпокояване на глухара, заради който посочената територия е определена като специална защитена зона.

(вж. точка 197; точка 2 от диспозитива)

4.        Считано от датата, на която е издадено Решение 2004/813 за приемане съгласно Директива 92/43 за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна на списъка с обекти от значение за Общността в Атлантическия биогеографски регион, не изпълнява задълженията си по член 6, параграф 2 от споменатата директива по отношение на дадена територия, определена като територия от значение за Общността, държава членка, която не е приела необходимите мерки, за да избегне причиненото от някои открити рудници, намиращи се на или в непосредствена близост до тази територия, влошаване на състоянието на местообитанията, включително тези на видовете, и обезпокояване на видовете.

(вж. точка 197; точка 3 от диспозитива)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)

24 ноември 2011 година(*)

„Неизпълнение на задължения от държава членка — Директива 85/337/ЕИО — Оценка на въздействието на някои проекти върху околната среда — Директива 92/43/ЕИО — Опазване на естествените местообитания — Дива флора и фауна — Открити рудници за добив на въглища — Територия „Alto Sil“ — Специална защитена зона — Територия от значение за Общността — Кафява мечка (Ursus arctos) — Глухар (Tetrao urogallus)“

По дело C‑404/09

с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 226 ЕО на 20 октомври 2009 г.,

Европейска комисия, за която се явяват г‑жа D. Recchia и г‑н F. Castillo de la Torre и г‑н J.‑B. Laignelot, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,

ищец,

срещу

Кралство Испания, за което се явява г‑жа N. Díaz Abad, в качеството на представител, със съдебен адрес в Люксембург,

ответник,

СЪДЪТ (четвърти състав),

състоящ се от: г‑н J.‑C. Bonichot, председател на състав, г‑жа A. Prechal (докладчик), г‑н K. Schiemann, г‑жа C. Toader и г‑н E. Jarašiūnas, съдии,

генерален адвокат: г‑жа J. Kokott,

секретар: г‑н A. Calot Escobar,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 28 юни 2011 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С исковата си молба Комисията на Европейските общности иска от Съда да установи, че:

–        като е разрешило откритите рудници „Fonfría“, „Nueva Julia“ и „Ladrones“, без съответните разрешения да са обусловени от оценка, позволяваща да се определят, опишат и оценят по подходящ начин преките, непреките и кумулативните въздействия на съществуващите проекти за открити рудници,

Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по членове 2 и 3 и член 5, параграфи 1 и 3 от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (ОВ L 175, стр. 40; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 174), изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 г. (ОВ L 73, стр. 5; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 3, стр. 254, наричана по-нататък „изменената Директива 85/337“);

–        считано от 2000 г., когато зоната „Alto Sil“ е определена като специална защитена зона (наричана по-нататък „СЗЗ“) съгласно Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици (ОВ L 103, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 1, стр. 77), изменена с Директива 97/49/ЕО на Комисията от 29 юли 1997 г. (ОВ L 223, стр. 9, наричана по-нататък „Директивата за птиците“),

–        като е разрешило откритите рудници „Nueva Julia“ и „Ladrones“, без съответните разрешения да са обусловени от подходяща оценка на възможното въздействие на посочените проекти и при всички случаи, без да са спазени условията, позволяващи осъществяването на проект, въпреки опасността от споменатите проекти за вида „глухар“ (Tetrao urogallus), който е една от природните дадености, станали причина за класифицирането на „Alto Sil“ като СЗЗ, а именно липса на алтернативно решение, наличие на императивни съображения от значим обществен интерес и информиране на Комисията за компенсаторните мерки, необходими, за да се осигури цялостната кохерентност на мрежата „Натура 2000“, и

–        като не е приело необходимите мерки, за да избегне причиненото от откритите рудници „Feixolín“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, „Fonfría“, „Ampliación de Feixolín“ и „Nueva Julia“ влошаване на състоянието на местообитанията, включително тези на видовете, и значително обезпокояване на глухара, заради който посочената зона е определена като СЗЗ,

Кралство Испания не е изпълнило по отношение на СЗЗ „Alto Sil“ задълженията си по член 6, параграфи 2—4 във връзка с член 7 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна (ОВ L 206, стр. 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 2, стр. 109, наричана по-нататък „Директивата за местообитанията“),

–        считано от януари 1998 г., като не е приело по отношение на минните работи в рудниците „Feixolín“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, „Fonfría“ и „Nueva Julia“ необходимите мерки, за да запази екологичния интерес, който представлява предложената за територия от значение за Общността (наричана по-нататък „ТЗО“) съгласно Директивата за местообитанията територия „Alto Sil“ на национално равнище, Кралство Испания не е изпълнило по отношение на последната територия задълженията си по споменатата директива, както тя е тълкувана в Решение от 13 януари 2005 г. по дело Dragaggi и др. (C‑117/03, Recueil, стр. I‑167) и в Решение от 14 септември 2006 г. по дело Bund Naturschutz in Bayern и др.(C‑244/05, Recueil, стр. I‑8445),

–        считано от декември 2004 г.:

–        като е разрешило открити минни работи (в случая в рудниците „Feixolín“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, „Fonfría“ и „Nueva Julia“), които могат да окажат значително въздействие върху природните дадености, заради които „Alto Sil“ е определена като ТЗО, без да направи подходяща оценка на възможните въздействия на посочените рудници и при всички случаи, без да спази условията, които биха позволили осъществяването на споменатите проекти въпреки опасността, която представляват за природните дадености, а именно липса на алтернативно решение, наличие на императивни съображения от значим обществен интерес и информиране на Комисията за компенсаторните мерки, необходими за да се осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“, и

–        като не е приело по отношение на посочените проекти необходимите мерки, за да избегне причиненото от рудниците „Feixolín“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, „Fonfría“, „Nueva Julia“ и „Ampliación de Feixolín“ влошаване на състоянието на местообитанията, включително тези на видовете, и обезпокояване на видовете,

Кралство Испания не е изпълнило по отношение на ТЗО „Alto Sil“ задълженията си по член 6, параграфи 2—4 от Директивата за местообитанията.

 Правна уредба

 Изменената Директива 85/337

2        Съгласно член 2, параграф 1 от изменената Директива 85/337:

„1. Държавите членки приемат всички необходими мерки, за да гарантират, че преди да бъдат одобрени, проектите, които биха могли да окажат съществено въздействие върху околната среда, inter alia поради своя характер, мащаби или местоположение, са предмет на изискването за получаване на [разрешение] за предприемачески дейности и на оценка относно тяхното въздействие. Тези проекти са дефинирани в [член] 4“.

3        Член 3 от споменатата директива предвижда:

„Оценката на въздействието върху околната среда определя, описва и оценява по подходящ начин, в светлината на всеки отделен случай и в съответствие с членове 4—11, прякото и непрякото въздействие на даден проект върху следните фактори:

–        хората, флората и фауната;

–        почвата, водата, въздуха, климата и природната среда;

–        материалните придобивки и културното наследство;

–        взаимодействието между факторите, споменати в първо, второ и трето тире.“

4        В член 4, параграф 1 от изменената Директива 85/337 се уточнява, че „при спазване[...] на член 2, параграф 3[,] проектите, изброени в приложение I, се изпълняват, при условие че е направена оценка в съответствие с членове 5—10“.

5        Приложение I към изменената Директива 85/337 съдържа списък с проектите, посочени в член 4, параграф 1. Точка 19 от приложението се отнася до „кариери и рудници за открит добив на суровини с площ над 25 хектара или за добив на торф с площ над 150 хектара“.

6        По отношение на другите видове проекти член 4, параграф 2 от изменената директива предвижда:

„При спазване[…] на член 2, параграф 3[,] държавите членки вземат решение за проектите, изброени в приложение II, чрез:

а)      разглеждане на всеки отделен случай,

или,

б)      прагове или критерии, определени от държавата членка относно това, дали проектът да бъде предмет на оценка съгласно разпоредбите на членове 5—10.

Държавите членки могат да решат да прилагат и двете процедури, посочени в букви а) и б).

[…]“

7        Сред проектите, които попадат в обхвата на член 4, параграф 2 от Директивата, точка 13 към приложение II от Директивата посочва „всяка промяна или удължаване на проектите, изброени в приложение I или приложение II, които вече имат разрешително или които са изпълнени или са в процес на изпълнение, ако тази промяна [или удължаване] може да има съществено отрицателно въздействие върху околната среда“.

8        Член 5 от изменената Директива 85/337 предвижда:

„1.      В случай на проекти, които по силата на член 4 трябва да бъдат предмет на оценка на въздействието върху околната среда в съответствие с разпоредбите на членове 5—10, държавите членки приемат необходимите мерки, за да гарантират, че предприемачът предава в подходяща форма информацията, посочена в приложение IV, дотолкова доколкото:

а)      държавите членки считат, че информацията е [от значение за] даден етап от процедурата за даване на [разрешение] и [за] специфичните характеристики на дадения проект или тип проект и на онези характеристики на околната среда, които вероятно могат да бъдат засегнати;

б)      държавите членки считат, че [от предприемача разумно може да се изисква да събере] тази информация, като се вземат под внимание, inter alia, сегашните познания и методи на оценка.

[…]

3.      Информацията, която предприемачът следва да предостави съгласно параграф 1, включва най-малко следното:

–        описание на проекта, включващо информация относно обекта, план и размери;

–        описание на мерките, които се предвижда да бъдат предприети с цел да се избегнат, намалят и при възможност да се коригират [съществените] неблагоприятни[…] [последици];

–        данните, необходими за идентифициране и оценка на [вероятните] основни[…] последствия от проекта върху околната среда;

–        кратко описание на основните алтернативи, проучени от предприемача, и посочване на главните причини за неговия избор по отношение на въздействието на проекта върху околната среда;

–        нетехническо описание на информацията, посочена в горните тирета.

[…]“

9        В приложение IV към изменената Директива 85/337 се уточнява информацията, която трябва да бъде предадена съгласно член 5, параграф 1 от същата директива:

„1.      Описание на проекта, което съдържа по-конкретно:

–        описание на физическите характеристики на целия проект и изискванията към използването на терена по време на ст[р]оежа и в оперативната фаза,

–        описание на основните характеристики на производствените процеси, например естеството и количеството на използваните материали,

–        предварителна оценка по вид и количество на очакваните отпадъчни продукти и емисии (замърсяване на водата, въздуха и почвата, шум, вибрации, светлина, топлина, радиация и т.н.), дължащи се на [функционирането на] предлагания проект.

2.      Кратко описание на основните алтернативи, проучени от предприемача, и указания относно главните причини за неговия избор от гледна точка на въздействието върху околната среда.

3.      Описание на аспектите на околната среда, които вероятно биха били сериозно засегнати от предлагания проект, и по-конкретно: населението, фауната, флората, почвата, водата, въздуха, климатичните фактори, материалните активи, включително архитектурното и археологическото наследство, ландшафта и взаимната връзка между горепосочените фактори.

4.      Описание на вероятните съществени последици от предлагания проект върху околната среда, които произтичат от:

–        съществуването на проекта,

–        използването на природни богатства,

–        емисиите от замърсители, [причиняването] на вредни [въздействия] и премахването на отпадъците[,]

      [и описание от страна на предприемача на методите за прогнозиране, използвани за оценка на въздействието върху околната среда].

5.      Описание на предвидените мерки за предотвратяване, намаляване и където е възможно – неутрализиране на евентуалните отрицателни последствия върху околната среда.

6.      Нетехническо описание на информацията, предоставена по горните точки.

7.      Индикация за каквито и да е затруднения (недостиг на техника или липса на ноу-хау), които предприемачът е срещнал по време на събирането на необходимата информация.“

10      Що се отнася до понятието „описание“ в точка 4 от споменатото приложение IV, в последното се уточнява, че „[т]ова описание [би] следва[ло] да обхваща прякото [въздействие] и всяко непряко, вторично, кумулативно, краткосрочно, средносрочно и дългосрочно, постоянно и временно, положително и отрицателно [въздействие] на проекта“.

 Директивата за птиците

11      Член 4, параграфи 1 и 2 от Директивата за птиците предвижда, че държавите членки класифицират като СЗЗ териториите, които са най-подходящи за защита на посочените в приложение I към споменатата директива видове птици и на мигриращите птици.

12      Приложение I към Директивата за птиците се отнася по-специално до глухара (Tetrao urogallus).

13      Член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците урежда по-конкретно предвидената за СЗЗ закрила:

„[В] защитените [зони], посочени в параграфи 1 и 2 […], държавите членки вземат подходящи мерки за избягване на замърсяването или влошаване на условията в местообитанията, или всякакво обезпокояване на птиците, доколкото те […] имат [съществено] значение [за постигане] целите на настоящия член.“

 Директивата за местообитанията

14      Съгласно шесто съображение от Директивата за местообитанията, „за възстановяването или запазването на естествените местообитания и видовете, които са от интерес за Общността, в добър статус на опазване е необходимо да се определят специални защитени [зони] с цел да се създаде взаимосвързана европейска екологична мрежа по установен хронологичен план“.

15      Седмо съображение от тази директива гласи:

„[…] всички определени [зони], включително и класифицираните понастоящем или в бъдеще като специални защитени [зони] съгласно Директива[та за птиците], трябва да бъдат включени в единната европейска екологична мрежа.“

16      Съгласно десето съображение от Директивата за местообитанията „трябва да бъде направена оценка на плановете и проектите, които могат да имат значителен ефект за целите на опазването, поставени с определянето на дадена територия за защитена“.

17      Член 3 от Директивата за местообитанията предвижда:

„1.      Изгражда се единна европейска екологична мрежа на специалните защитени зони, наречена „Натура 2000“. Тази мрежа, състояща се от територии, обхващащи естествените местообитания от приложение I, както и местообитанията на видовете от приложение II, дава възможност за запазването или където е подходящо, възстановяването на благоприятно състояние на запазване на тези типове естествени местообитания и местообитанията на видовете в техния естествен район на разпространение.

Мрежата „Натура 2000“ обхваща също така специални защитени зони, класифицирани от държавите членки в изпълнение на Директива[та за птиците].

2.      Всяка държава членка дава своя принос за изграждането на „Натура 2000“ в съответствие с намиращите се на нейната територия типове естествени местообитания и местообитания на видовете, посочени в параграф 1. За тази цел всяка държава членка определя в съответствие с параграф 4 територии[…] за специални защитени зони, като взема предвид посочените в параграф 1 цели.

[…]“

18      Член 4 от споменатата директива гласи:

„1.      Въз основа на критериите, установени в приложение III (етап 1), и съответната научна информация всяка държава членка представя списък на териториите, като посочва намиращите се в тях типове естествени местообитания от приложение I и местни видове от приложение II, които обитават тези територии. […]

В срок от 3 години след нотифицирането на настоящата директива този списък се изпраща на Комисията заедно с информация за отделните територии. […]

2.      Въз основа на установените в приложение III (етап 2) критерии и в рамките на пет от посочените в член 1, буква в), iii) биогеографски региони, както и в цялата територия, посочена в член 2, параграф 1, Комисията в съгласие с държавите членки съставя от списъците на държавите членки проектосписък на [ТЗО], в който се идентифицират територии с един или повече типове приоритетни естествени местообитания или с един или повече природни видове.

[…]

Списъкът на териториите, избрани като [ТЗО], в който се идентифицират териториите с един или повече типове приоритетни естествени местообитания или с един или повече приоритетни видове, се приема от Комисията съгласно процедурата, установена в член 21.

[…]

4.      Ако дадена територия е приета като [ТЗО] съгласно процедурата на параграф 2, съответната държава членка я определя за специална защитена зона във възможно най-кратък срок […].

5.      След включване на дадена територия в списъка, посочен в параграф 2, трета алинея, тя подлежи на разпоредбите на член 6, параграфи 2, 3 и 4.“

19      Член 6, параграфи 2—4 от Директивата за местообитанията предвижда:

„2.      Държавите членки вземат подходящи мерки за предотвратяване в специалните защитени [зони] на влошаването на състоянието на естествените местообитания [и на местообитанията] на видовете, както и обезпокояване на видовете, за които са определени [зоните], доколкото това обезпокояване може да има значително въздействие с оглед на целите на настоящата директива.

3.      Планове или проекти, които не са непосредствено свързани с управлението на територията или не са необходими за него, но които поотделно или във взаимодействие с други планове и проекти могат да окажат значително влияние [върху нея], се подлагат на проверка, за да се оцени въздействието им върху територията от гледна точка на целите на съхраняването на тази територия. При съблюдаване на резултатите от [оценката] за въздействието върху територията и при спазване на разпоредбите на параграф 4 компетентните национални органи одобряват плана или проекта само след като установят, че той няма да има отрицателно влияние върху съответната територия[…] и ако е подходящо, след като са получили мнението на обществеността.

4.      Ако даден план или проект трябва да бъде осъществен въпреки негативната оценка на въздействието върху територията поради [императивни съображения от значим] обществен интерес, включително и такива от социален или икономически характер, и поради липсата на алтернативно решение, държавата членка предприема всички необходими компенсаторни мерки, за да осигури цялостната кохерентност на „Натура 2000“. Държавата членка информира Комисията за приетите от нея компенсаторни мерки.

Ако в съответната [територия] има приоритетен […] тип [естествено] местообитание и/или приоритетен вид, единствените съображения, които могат да бъдат посочени, са свързаните със здравето на човека или обществената безопасност, с благоприятни въздействия върху околната среда от първостепенно значение или [, след становище на Комисията, с] други [императивни съображения от значим] обществен интерес […].“

20      Член 7 от Директивата за местообитанията предвижда:

„Задълженията съгласно член 6, параграфи 2, 3 и 4 от настоящата директива заменят задълженията, произтичащи от член 4, параграф 4, първо изречение от Директива[та за птиците], по отношение на [териториите], класифицирани съгласно член 4, параграф 1 или признати за такива съгласно член 4, параграф 2 от нея, от датата на влизане в сила на настоящата директива или от датата на класифициране или признаване от страна на държава членка съгласно Директива[та за птиците], в случай че последната дата е по-късна.“

21      В буква а) от приложение IV към Директивата за местообитанията, озаглавено „Растителни и животински видове от интерес за Общността, които се нуждаят от строга защита“, видът кафява мечка (Ursus arctos) е посочен като приоритетен вид.

 Обстоятелства в основата на спора и досъдебно производство

22      Територията „Alto Sil“, която се намира в северозападната част на регион Кастилия и Леон, близо до регионите Галисия и Астурия, обхваща площ над 43 000 хектара около горното течение на река Сил.

23      През януари 1998 г. Кралство Испания предлага тази територия за ТЗО съгласно член 4, параграф 1 от Директивата за местообитанията.

24      Считано от 1 януари 2000 г., тази държава членка освен това определя същата територия като СЗЗ съгласно Директивата за птиците поради наличието на тази територия на няколко вида птици, посочени в приложение I към цитираната директива, включително популация в репродуктивна възраст от вида глухар.

25      На 7 декември 2004 г. с Решение 2004/813/ЕО за приемане съгласно Директива 92/43/ЕИО на списъка с обекти от значение за Общността за Атлантическия биогеографски регион (ОВ L 387, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 15, том 13, стр. 5) Комисията включва територията „Alto Sil“ в този списък под код ES 0000210.

26      В стандартизирания формуляр с данни за тази територия, предаден на Комисията от Кралство Испания, при предлагането на тази територия за ТЗО е посочено по-конкретно наличието на 10—15 екземпляра от кафявата мечка и на 42—47 мъжки екземпляра от кантабрийския подвид на глухара (Tetrao urogallus cntabricus).

27      Освен това във въпросния формуляр по-специално са споменати следните типове местообитания:

–        4030 — Европейска суха пустош (50 % от площта на територията),

–        4090 — Ендемична оро-средиземноморска пустош с ниски бодливи храстчета (6 % от площта на територията),

–        6160 — Силикатни иберийски тревни съобщества с Festuca indigesta (1 % от площта на територията),

–        8230 — Силикатни скали с пионерска растителност от типа Sedo-Scleranthion или Sedo albI‑Veronicion dillenii (13 % от площта на територията), и

–        9230 — Галицио-португалски дъбови гори с Quercus robur и Quercus pyrenaica (6 % от площта на територията).

28      В него също така се посочва, че популацията на обитаващия тази територия вид глухар е от регионално (50 % от мъжките екземпляри в автономна област Кастилия и Леон) и национално значение (2 % от мъжките екземпляри на испанска територия).

29      Пак според същия формуляр уязвимостта на територията „се дължи главно на откритите рудници“.

30      През 2001 г. Комисията е уведомена за това, че на територията „Alto Sil“ или в непосредствена близост до нея има няколко открити рудника за добив на въглища, стопанисвани от дружество Minero Siderúrgica de Ponferrada SA, понастоящем с фирма Coto Minero Cantábrico SA.

31      От преписката е видно, че разглежданите в настоящото производство открити рудници могат да бъдат разделени на две групи.

32      Първата група рудници се намира на север от река Сил и община Вияблино (наричани по-нататък общо „северните мини“). Всички те се намират в рамките на ТЗО „Alto Sil“.

33      На първо място, става въпрос за откритата мина, наречена „Feixolín“, разрешение за която е издадено на 1 януари 1986 г. за площ от 95,86 хектара и която е била в експлоатация между 2000 г. и 2008 г. По отношение на тази мина понастоящем се прилагат мерки за „възстановяване на природата“.

34      Част от групата северни мини е и откритата мина, наречена „Ampliación de Feixolín“, като проектът за нейната експлоатация обхваща обща площ от 93,9 хектара.

35      На 9 ноември 2009 г. испанските власти налагат санкция и разпореждат определени мерки по отношение на тази мина поради експлоатацията ѝ на площ от 35,24 хектара, въпреки че за въпросната мина все още не е било издадено разрешение.

36      Разрешението за експлоатацията на част от тази мина с площ от 39,62 хектара обаче е издадено на 11 юни 2009 г. На 7 октомври 2009 г. са разпоредени определени мерки за ограничаване и компенсиране на въздействието на експлоатацията върху околната среда.

37      Третата северна мина се нарича „Fonfría“. Тя обхваща 350 хектара и разрешението за нея е издадено на 21 юли 1999 г. Там въглища са добивани от януари 2001 г. до декември 2010 г.

38      Останалите открити мини за добив на въглища, предмет на настоящото производство (наричани по-нататък общо „южните мини“), се намират на юг от река Сил и на югозапад от община Виласека де Ласиана.

39      На първо място, става въпрос за групата мини, наречени „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, които обхващат 196 хектара. Разрешенията за тези мини са издадени между 1984 г. и 2002 г. По-голямата част от въпросните мини не са в експлоатация от 2002 г. нататък. По отношение на повечето от тях понастоящем се прилагат мерки за „възстановяване на природата“.

40      На следващо място, трябва да бъде спомената мината, наречена „Nueva Julia“, разрешение за която е издадено на 16 септември 2003 г. за обща площ от 405 хектара и която е в експлоатация от 2006 г.

41      На последно място, разрешението за т.нар. мина „Ladrones“ е издадено на 24 декември 2003 г. за обща площ от 117 хектара. Експлоатацията ѝ все още не е започнала.

42      Всички посочени южни мини граничат една с друга. От тях единствено мина „Ladrones“ е в границите на ТЗО „Alto Sil“, а останалите мини са на външната граница на споменатата ТЗО.

43      Като счита, че испанските органи не са изпълнили задълженията си по изменената Директива 85/337 и по Директивата за местообитанията във връзка със споменатите рудници, на 18 юли 2003 г. Комисията изпраща, след като е разгледала предадената от същите органи информация, официално уведомително писмо на Кралство Испания.

44      Като приема по-специално, че оценката на въздействието върху околната среда не отчита в достатъчна степен евентуалното обезпокояване на кафявата мечка и че кумулативното въздействие на минните работи не е взето предвид в нужната степен, на 22 декември 2004 г. Комисията изпраща, след като е разгледала становището на Кралство Испания по официалното уведомително писмо, мотивирано становище на въпросната държава членка.

45      В отговор Кралство Испания представя по-конкретно изследване, в което се проучва въздействието на различните проекти и се предлагат мерки за защита на въпросната територия (наричано по-нататък „изследването от 2005 г.“).

46      За да бъдат отчетени в частност посочените по-горе Решение по дело Dragaggi и др. и Решение по дело Bund Naturschutz in Bayern и др., на 29 февруари 2008 г. Комисията изпраща на Кралство Испания допълнително официално уведомително писмо.

47      С писмо от 7 май 2008 г. Кралство Испания дава отговор, като се позовава именно на липсата на съществено застрашаване на околната среда, дължащо се на откритите рудници, и същевременно изтъква намерението си да изработи стратегически план, който да позволи извършването на открити минни работи в рамките на зона „Alto Sil“ да се съвмести с режима на защита на природните дадености, установен в общностното право.

48      На 1 декември 2008 г. Комисията издава допълнително мотивирано становище, в което възпроизвежда твърденията си за нарушение, залегнали в допълнителното ѝ официално уведомително писмо, и приканва Кралство Испания да предприеме необходимите мерки, за да се съобрази с това становище в срок от два месеца, считано от получаването му.

49      Комисията предявява настоящия иск, тъй като счита, по-конкретно предвид представените от Кралство Испания становища и документи в отговор на допълнителното мотивирано становище, че положението продължава да е незадоволително.

 По искането за събиране на доказателства и при условията на евентуалност, за възобновяване на устната фаза на производството

50      На 15 юли 2011 г. Кралство Испания подава в секретариата на Съда искане той да разпореди събирането на доказателства съгласно член 60 от Процедурния правилник на Съда и при условията на евентуалност да възобнови устната фаза на производството съгласно член 61 от същия правилник.

51      В подкрепа на искането си Кралство Испания изтъква, обратно на възприетото от генералния адвокат в нейното заключение, че от преписката не било видно, както впрочем тази държава членка посочила още в писмената си защита и писмената си дуплика, че в откритите мини за добив на въглища „Ampliación de Feixolín“ и „Ladrones“ вече са извършвани експлоатационни дейности.

52      Според Кралство Испания анализът на генералния адвокат почивал на неверни фактически предположения.

53      Кралство Испания моли Съда както да допусне то да представи нови доказателства относно фактическото положение в откритите рудници „Ampliación de Feixolín“ и „Ladrones“, така и при условията на евентуалност да възобнови устната фаза на производството.

54      В това отношение на първо място се налага изводът — както следва от преписката и в частност от таблицата на стр. 50 от изследването от 2005 г., озаглавена „Действащи рудници“, — че в откритата мина „Ampliación de Feixolín“ действително са извършени някои експлоатационни дейности, довели до унищожаването на местообитания, и по-специално на 19,9 хектара от местообитание 9230 — Галицио-португалски дъбови гори с Quercus robur и Quercus pyrenaica. Макар от преписката да личи, че с решение от 9 ноември 2009 г. на стопанисващото мината лице е разпоредено да спре нейната експлоатация и му е наложена санкция, затова че е започнало експлоатация преди да получи разрешение в този смисъл, също така е вярно, че такава експлоатация реално е осъществявана върху площ от 35,24 хектара. Свидетелство за изложеното е и представеният от Кралство Испания като приложение към писмената му дуплика доклад във връзка с посещение на тази територия, който потвърждава, че макар да изглежда, че на споменатата територия не е извършван добив на въглища, други дейности на това място са довели до унищожаване на растителността.

55      На второ място и обратно на поддържаното от Кралство Испания, от заключението на генералния адвокат не следва, че то се основава на предположението, че в откритата мина „Ladrones“ вече са извършвани експлоатационни дейности. Напротив, изложените от Комисията твърдения за нарушение във връзка с тази мина, разгледани от генералния адвокат, се отнасят до пропуски, за които се твърди, че опорочават оценката на въздействието върху околната среда на проекта за минна експлоатация. Ето защо, за разлика от други твърдения за нарушение, тези твърдения за нарушение се отнасят до процедурата за издаване на разрешение за тази мина, а не до евентуални експлоатационни дейности на територията на тази мина, извършени след момента на издаване на разрешение за нея.

56      Следователно няма основание да се разпореди събирането на доказателства, поискано от Кралство Испания.

57      Що се отнася до направеното при условията на евентуалност искане за възобновяване на устната фаза на производството, следва да се напомни, че Съдът може служебно или по предложение на генералния адвокат, както и по искане на страните, да разпореди възобновяване на устната фаза на производството в съответствие с член 61 от своя процедурен правилник, ако смята, че делото не е достатъчно изяснено или че трябва да бъде решено въз основа на довод, който страните не са разисквали (вж. по-специално Решение от 16 декември 2008 г. по дело Cartesio, C‑210/06, Сборник, стр. I‑9641, точка 46 и Решение от 26 май 2011 г. по дело Комисия/Испания, C‑306/08, все още непубликувано в Сборника, точка 60).

58      За сметка на това Статутът на Съда на Европейския съюз и Процедурният правилник на последния не предвиждат възможност страните да представят становища в отговор на заключението на генералния адвокат (вж. по-специално Решение по дело Комисия/Испания, посочено по-горе, точка 61).

59      След като изслуша генералния адвокат, Съдът смята, че в конкретния случай разполага с всички необходими сведения, за да се произнесе по спора, с който е сезиран, и че той не трябва да се разглежда с оглед на доводи, които не са обсъдени пред него. Ето защо няма основание за възобновяване на устната фаза на производството.

 По иска

 По първото твърдение за нарушение, изведено от неспазването на членове 2 и 3 и член 5, параграфи 1 и 3 от изменената Директива 85/337, що се отнася до оценките на въздействието върху околната среда на проектите за открити рудници „Fonfría“, „Nueva Julia“ и „Ladrones“

 Доводи на страните

60      С първото си твърдение за нарушение Комисията поддържа, че в оценките на въздействието върху околната среда на рудници „Fonfría“, „Nueva Julia“ и „Ladrones“ има съществени пропуски, поради което били налице неправилни и несъобразени с изменената Директива 85/337 оценки.

61      В това отношение Комисията се позовава на точка 4 от приложение IV към цитираната директива, и по-специално на намиращата се в посочената точка бележка относно понятието „описание“, което предполага, че попадащите в приложното поле на въпросната директива проекти трябва да бъдат придружени от описание на съществените им последици за околната среда, в което се посочва тяхното „пряко въздействие и всяко непряко, кумулативно, краткосрочно, средносрочно и дългосрочно, постоянно и временно […] въздействие“.

62      От изложеното тя прави извод, че в случая оценките на въздействието върху околната среда на проектите за експлоатация на съответните мини трябва да включват анализ на кумулативните съществени въздействия, които може да окаже близостта на няколко открити мини, експлоатирани едновременно в долината Ласиана. Изследването от 2005 г. обаче потвърждавало, че такъв анализ не е извършен преди да бъде издадено разрешение за трите разглеждани рудника.

63      В допълнение Комисията отбелязва следните конкретни слабости в оценките на въздействието върху околната среда на трите мини, разглеждани в това твърдение за нарушение:

–        що се отнася до рудника „Fonfría“, в първоначалната оценка нищо не показвало, че е извършена оценка на евентуалното обезпокояване на глухара, въпреки че на властите било известно, че този вид има място за размножаване в близост до зоната за добив в мината. Нещо повече, в изследването от 2005 г. било посочено — без да се даде по-подробно обяснение, — че този рудник се намира в рамките на плана за възстановяване на популациите на кафявата мечка;

–        макар рудникът „Ladrones“ да се намирал в непосредствена близост до места за размножаване на глухара, което оправдало определянето на критична зона в плана за възстановяване на популациите на този вид, нищо не показвало, че това наличие е отчетено в първоначалната оценка на този рудник. Що се отнася до кафявата мечка, в оценката било посочено единствено, че рудникът действително се намира в рамките на плана за възстановяване на популациите на този вид, но няма да доведе до значително обезпокояване на посочения вид, понеже минният добив „не засяга нито една критична зона и няма бариерен ефект между отделните групи животни от съответния вид“, и

–        що се отнася до рудника „Nueva Julia“, оценката изобщо не съдържала информация за двата най-проблематични вида — глухара и кафявата мечка. Очевидно въздействията на този рудник, намиращ се в рамките на ТЗО, можели да бъдат усетени в радиус от няколко километра и следователно можело да засегнат местообитанията и видовете във вътрешността на ТЗО. Тази възможност обаче изглежда не била отчетена.

64      По отношение на тълкуването на понятието „описание“ в точка 4 от приложение IV към изменената Директива 85/337 Кралство Испания поддържа, на първо място, че видно от използването на условно наклонение в бележката относно тази точка, а именно че „[т]ова описание [би] следва[ло] да обхваща“, в изискваното описание не е задължително да бъде споменато кумулативното въздействие на отделните проекти върху околната среда, а просто е желателно то да съдържа подобно описание. Формулировката, използвана в текстовете на цитираната директива на други езици, потвърждавала това тълкуване.

65      В допълнение, според същата държава членка, такова описание на кумулативното въздействие в настоящия случай не било необходимо, защото разрешенията за разглежданите мини били издадени в съвсем различни моменти, а и зоните от ТЗО, които те засягали, също били различни.

66      При всички случаи в изследването от 2005 г. била направена детайлна оценка както на евентуалното въздействие на всеки от въпросните рудници, така и на потенциалното кумулативно въздействие, което същите можели да имат заедно с други рудници.

67      Що се отнася до рудника „Fonfría“, в споменатото изследване от 2005 г. след описанието на кумулативното въздействие бил направен извод, че в ТЗО изобщо не е налице значително обезпокояване на защитените видове.

68      Такъв бил случаят и с рудника „Nueva Julia“. Що се отнася до кафявата мечка, в изследването от 2005 г. след оценката на кумулативното въздействие върху околната среда на съответните мини и проекти бил направен извод, че нито една критична или коридорна зона не е застрашена, поради което въздействието на този проект върху въпросния вид не било съществено.

69      Във връзка със защитените видове птици в рамките на СЗЗ и оттам, в рамките на ТЗО „Alto Sil“, Кралство Испания поддържа, че нито един вид не е значително обезпокоен. Що се отнася до рудника „Ladrones“, в изследването от 2005 г. бил направен извод за липсата на съществено отражение върху местообитание 4020, откроено в плана за възстановяване на популациите на глухара като приоритетно местообитание на този вид.

 Съображения на Съда

70      На първо място, по отношение на първото твърдение на Комисията за нарушение, доколкото то е свързано с проекта за експлоатация на откритата мина за добив на въглища „Fonfría“, следва да се отбележи, че съгласно член 3, параграф 2 от Директива 97/11 спрямо молбите за издаване на разрешение, подадени преди да изтече определеният в член 3, параграф 1 срок, т.е. преди 14 март 1999 г., продължават да се прилагат разпоредбите на Директива 85/337 в редакцията ѝ преди измененията, въведени с Директива 97/11.

71      От преписката е видно, че молбата за издаване на разрешение на проекта за мина „Fonfría“ е подадена на 11 март 1998 г.

72      Ето защо Съдът не може да уважи искането на Комисията да бъде постановено, че във връзка с този проект е налице нарушение на разпоредбите на изменената Директива 85/337.

73      В допълнение, отнасящото се до този проект твърдение на Комисията за нарушение няма как да се разбира в смисъл, че се иска Съдът да постанови, че е налице нарушение на Директива 85/337 в редакцията ѝ преди измененията, въведени с Директива 97/11.

74      Това е така, още повече че някои изменения, въведени с Директива 97/11, са пряко релевантни за преценката дали споменатото твърдение за нарушение е основателно. Това важи в частност поради включването в точка 19 от приложение I към Директива 85/337 на откритите рудници с площ над 25 хектара, което означава, че последните задължително подлежат на оценка съгласно член 4, параграф 1 от изменената Директива 85/337 само ако са свързани с молби за издаване на разрешение, подадени след 14 март 1999 г.

75      Следователно първото твърдение за нарушение трябва да бъде отхвърлено в частта му относно рудника „Fonfría“.

76      На второ място, следва да се разгледа въпросът дали в случая оценките на въздействието върху околната среда, направени на проектите за откритите рудници „Nueva Julia“ и „Ladrones“ съгласно изменената Директива 85/337, са неправилни, както поддържа Комисията, понеже не включвали анализ на кумулативното въздействие върху околната среда, което можели да имат тези проекти и други обекти като действащите открити мини за добив на въглища, за чието въвеждане в експлоатация било издадено разрешение или предстояло да бъде издадено такова.

77      Обратно на тезата на Кралство Испания, в това отношение от използването на условно наклонение в бележката относно точка 4 от приложение IV към изменената Директива 85/337, видно от което „[т]ова описание [би] следва[ло] да обхваща […] всяко […] кумулативно […] [въздействие] на проекта“, няма как да се направи извод, че не е задължително оценката на въздействието върху околната среда да включва кумулативните последици на отделните проекти за околната среда и че такъв анализ е само желателен.

78      Обхватът на това задължение за оценка на въздействието върху околната среда е очертан в член 3 от изменената Директива 85/337, съгласно който оценката на въздействието върху околната среда определя, описва и оценява по подходящ начин, в светлината на всеки отделен случай и в съответствие с членове 4—11 от тази директива, прякото и непрякото въздействие на даден проект върху хората, флората и фауната, почвата, водата, въздуха, климата и природната среда, материалните придобивки и културното наследство, както и взаимодействието между тези фактори.

79      С оглед на разширеното приложно поле и на много широката цел на изменената Директива 85/337, определени в член 1, параграф 2, член 2, параграф 1 и член 3 от същата (вж. в този смисъл Решение от 24 октомври 1996 г. по дело Kraaijeveld и др., C‑72/95, Recueil, стр. I‑5403, точки 30 и 31), самò по себе си обстоятелството, че евентуално е налице несигурност относно точния смисъл на използването на условно наклонение в израза „[т]ова описание [би] следва[ло] да обхваща“ — употребен в бележката във връзка с точка 4 от приложение IV към изменената Директива 85/337, макар израз с такъв смисъл да присъства и в текстовете на други езици на цитираната директива, — не може да изключи възприемането на широко тълкуване на член 3 от същата.

80      Ето защо споменатият член трябва да се тълкува в смисъл, че след като оценката на въздействието върху околната среда е необходимо по-конкретно да определя, описва и оценява по подходящ начин непрякото въздействие на даден проект, тя трябва да включва и анализ на кумулативните последици за околната среда, които може да има този проект заедно с други проекти, доколкото такъв анализ е необходим, за да се гарантира, че при оценката се проверяват всички значими въздействия, които разглежданият проект може да има върху околната среда.

81      Кралство Испания посочва, че в случая не се е налагало извършването на кумулативна оценка, понеже съответните мини са отдалечени една от друга, а разрешенията за тях са издадени в съвсем различни моменти.

82      От преписката обаче не следва, че случаят е такъв, по-специално що се отнася до проектите „Nueva Julia“ и „Ladrones“, тъй като тези южни мини се намират близо една до друга, а процедурите по издаване на разрешение за тях са проведени успоредно.

83      Нещо повече, дори ако изследването от 2005 г. съдържа такъв анализ на кумулативното въздействие, както поддържа Кралство Испания, това не променя факта, че в първоначалната оценка липсва такъв анализ, доколкото член 2, параграф 1 от изменената Директива 85/337 изисква оценката да предхожда издаването на разрешение за проекта.

84      На трето място, трябва да се провери дали, както твърди Комисията, евентуалното и специфично въздействие върху глухара и кафявата мечка на проектите за открити мини за добив на въглища „Nueva Julia“ и „Ladrones“ не е неправилно разгледано в оценките на въздействието на тези проекти върху околната среда.

85      На първо място, що се касае до проекта за мина „Nueva Julia“, оценката на въздействието върху околната среда от 25 август 2003 г. се отнася само до отражението на този проект върху някои земноводни. В посочената оценка няма никаква индиция, че въздействието на споменатия проект върху кафявата мечка и глухара действително е проверено.

86      Такъв анализ на въздействието на този проект върху въпросните видове обаче е трябвало да бъде направен, понеже, от една страна, на испанските органи няма как да не им е било известно наличието на тези видове на територията „Alto Sil“. Всъщност през 1998 г. Кралство Испания предлага територията „Alto Sil“ да бъде класифицирана като ТЗО по-специално поради наличието там на тези два вида, а считано от 2000 г. същата държава членка класифицира споменатата територия като СЗЗ поради обитаването ѝ от глухара.

87      От друга страна, въпреки че този рудник се намира извън ТЗО, безспорно той е в непосредствена близост с тази територия, така че е възможно да окаже въздействие върху нея.

88      Необходимостта от такъв анализ е била още по-голяма, доколкото в стандартизирания формуляр с данни за територията „Alto Sil“, предаден на Комисията от Кралство Испания в рамките на предложението споменатата територия да бъде класифицирана като ТЗО, тази държава членка отбелязва, че основната причина за уязвимостта на споменатата територия са откритите рудници.

89      На следващо място, по отношение на проекта за открита мина за добив на въглища „Ladrones“ се налага изводът, че в декларацията относно последиците за околната среда от 9 октомври 2003 г. е посочено обитаването на кафявата мечка на територията „Alto Sil“, предложена за ТЗО, но е направен извод, че експлоатацията води до загубването от този вид само на незначителна част от местообитанието, не засяга нито една критична зона на вида и не създава „бариерен ефект“ между отделните групи животни от споменатия вид, както следвало от доклад от 5 юни 2001 г.

90      В това отношение следва да се приеме за установено, че във връзка с кафявата мечка Комисията не е представила нито един документ, който би могъл да постави под съмнение правилността на направената оценка на въздействието върху околната среда на проекта.

91      Що се отнася до глухара, в цитираната декларация относно последиците за околната среда е споменато както че представителят на сдружение за защита на околната среда в частност е отбелязал евентуалното отражение на проекта върху този вид, така и че изпълнителят на проекта е оспорил това твърдение и че последното е разгледано и оценено по удовлетворителен начин. Нито от въпросната декларация обаче, нито от други представени от Кралство Испания документи е видно, че действително е извършена оценка на въздействието на проекта върху глухара. По вече изложените в точки 86 и 88 от настоящото решение съображения все пак очевидно е било необходимо да се направи анализ на въздействието на този проект върху посочения вид.

92      Ето защо се налага изводът, че оценката е неправилна по отношение на глухара.

93      На последно място, за така констатираните пропуски в оценките на въздействието върху околната среда на проектите за рудници „Nueva Julia“ и „Ladrones“ няма как да се приеме, че са отстранени с изследването от 2005 г., тъй като, както вече бе напомнено в точка 83 от настоящото решение, член 2, параграф 1 от изменената Директива 85/337 изисква оценката да предхожда издаването на разрешение за проекта.

94      Следователно първото твърдение за нарушение — доколкото с него се иска да бъде установено неизпълнение на членове 2 и 3 и член 5, параграфи 1 и 3 от изменената Директива 85/337, що се отнася до оценките на въздействието върху околната среда на проектите за открити рудници „Nueva Julia“ и „Ladrones“ — освен в случая с последния проект, що се отнася до кафявата мечка, трябва да бъде уважено.

 По второто твърдение за нарушение, изведено от неспазването на член 6, параграфи 2—4 от Директивата за местообитанията по отношение на глухара, защитен от момента на класифициране през 2000 г. на територията „Alto Sil“ като СЗЗ

 По първата част от второто твърдение за нарушение

–       Доводи на страните

95      Според Комисията с издаването на разрешения за рудниците „Nueva Julia“ и „Ladrones“ Кралство Испания нарушава член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията, предвид защитата, от която се ползва глухарът от момента на класифициране през 2000 г. на територията „Alto Sil“ като СЗЗ.

96      Кралство Испания поддържа, че при разглеждането на проектите за посочените рудници е направена достатъчно задълбочена оценка на евентуалното въздействие на тези проекти върху споменатия вид.

–       Съображения на Съда

97      От член 7 от Директивата за местообитанията следва, че член 6, параграфи 2—4 от тази директива заместват член 4, параграф 4, първо изречение от Директивата за птиците, считано от момента, в който започва да се прилага Директивата за местообитанията, или от датата, на която държавата членка е извършила класифициране съгласно Директивата за птиците, ако последната дата е по-късна (вж. по-специално Решение от 13 декември 2007 г. по дело Комисия/Ирландия, C‑418/04, Сборник, стр. I‑10947, точка 173).

98      Ето защо в случая твърдението за нарушение във връзка с оценката на въздействието на проектите „Nueva Julia“ и „Ladrones“ върху защитените в рамките на СЗЗ „Alto Sil“ видове, по-специално върху глухара, трябва да бъде разгледано от гледна точка на разпоредбите на член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията, що се отнася до проектите, за които е безспорно, че свързаните с тях молби за издаване на разрешение са подадени, след като територията „Alto Sil“ е класифицирана като СЗЗ.

99      Съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията подходящата оценка на въздействието на плана или проекта върху съответната територия предполага, че преди одобряването му и като се вземат предвид най-добрите научни достижения в тази област, трябва да се очертаят всички аспекти на плана или проекта, които поотделно или във взаимодействие с други планове или проекти могат да засегнат целите за опазване на тази територия. Компетентните национални власти предоставят разрешение за извършване на определена дейност в защитена територия само когато са се уверили, че тя няма да увреди целостта на тази територия. Такава е хипотезата, когато от научна гледна точка не съществува никакво основателно съмнение относно липсата на такива последици (вж. по-специално Решение по дело Комисия/Ирландия, посочено по-горе, точка 243).

100    Извършената съгласно член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията оценка не може да се приеме за подходяща, ако в нея има пропуски и тя не включва пълни, точни и окончателни констатации и изводи, които могат да разсеят всяко разумно съмнение от научна гледна точка относно последиците от предвидените строителни работи за засегнатата СЗЗ (вж. в този смисъл Решение от 20 септември 2007 г. по дело Комисия/Италия, C‑304/05, Сборник, стр. I‑7495, точка 69).

101    В случая защитата на глухара очевидно е израз на цел за опазване, довела Кралство Испания до това да класифицира територията „Alto Sil“ като СЗЗ, считано от 2000 г.

102    В допълнение трябва да се напомни, че в изготвеното през 1998 г. предложение тази територия да бъде класифицирана като ТЗО националните власти посочват, че популацията на глухара на посочената територия има регионално и дори национално значение, както и че основната причина за уязвимостта на тази територия са откритите рудници.

103    Както обаче вече бе установено при разглеждането на първото твърдение за нарушение, свързано с изменената Директива 85/337, и по-специално в точки 76—93 от настоящото решение, в оценките на въздействието върху околната среда, извършени преди одобряването на проектите за рудници „Nueva Julia“ и „Ladrones“, изобщо липсва анализ на евентуалното кумулативно въздействие на отделните рудници върху глухара, независимо че в случая е било задължително да се направи такъв анализ. Съответно в тези оценки няма и достатъчно сведения, с които може да се провери дали действително е изследвано въздействието на въпросните рудници върху популацията на глухара, обитаваща СЗЗ „Alto Sil“.

104    В допълнение, с изследването от 2005 г. не може да се отстранят споменатите пропуски, понеже то е изготвено след издаването на разрешение за цитираните проекти, и следователно няма как да се приеме за релевантно в рамките на член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, точка 72).

105    От изложеното следва, че оценките на проектите за открити рудници „Nueva Julia“ и „Ladrones“ не могат да се считат за подходящи, тъй като в тях има пропуски и липсват пълни, точни и окончателни констатации и изводи, които могат да разсеят всяко разумно съмнение от научна гледна точка относно последиците от тези проекти за СЗЗ „Alto Sil“, и по-конкретно за популацията на глухара, чието опазване е една от целите на въпросната зона.

106    Ето защо е невъзможно да се приеме, че преди издаването на разрешения за посочените рудници са очертани, предвид най-добрите научни достижения в тази област, всички аспекти на плана или проекта, които поотделно или във взаимодействие с други планове или проекти могат да засегнат целите за опазване на територията „Alto Sil“.

107    При това положение от въпросните оценки не е видно, че компетентните национални власти са могли да бъдат сигурни, че тези рудници няма да увредят целостта на споменатата територия.

108    Следователно разрешенията за посочените проекти не са били съобразени с член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията.

109    По отношение на довода на Кралство Испания за важността на минната дейност за местната икономика трябва да се напомни, че макар това съображение да може да бъде императивно съображение от значим обществен интерес по смисъла на член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията, цитираната норма се прилага едва след като въздействието на плана или проекта е било анализирано в съответствие с член 6, параграф 3 от тази директива. Всъщност познаването на това въздействие от гледна точка на целите за опазване на въпросната територия представлява задължителна предпоставка за приложението на споменатия член 6, параграф 4, тъй като в противен случай не може да бъде преценено нито едно условие за приложение на тази дерогираща разпоредба. Всъщност изследването на евентуални императивни съображения от значим обществен интерес и на наличие на увреждащи в по-малка степен алтернативи изисква съпоставяне с нанесените на територията вреди от разглеждания план или проект. Освен това вредите върху посочената територия трябва да бъдат точно установени, за да може да се определи естеството на евентуалните компенсаторни мерки (Решение по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, точка 83).

110    От изложеното по-горе обаче е видно, че към момента на вземане на решение за издаване на съответните разрешения националните власти не са разполагали с тази информация. Ето защо посочените разрешения не могат да бъдат основани на член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията.

111    Следователно тези разрешения не са били съобразени с член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията.

112    При това положение първата част от второто твърдение за нарушение трябва да се приеме за основателна.

 По втората част от второто твърдение за нарушение

–       Доводи на страните

113    Комисията упреква Кралство Испания в нарушение на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, тъй като тази държава членка не взела необходимите мерки, за да не допусне след януари 2000 г. — моментът, от който класифицирането като СЗЗ на територията „Alto Sil“ влиза в сила — експлоатацията на откритите мини „Feixolín“, „Fonfría“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, „Ampliación de Feixolín“ и „Nueva Julia“ да засегне тази територия, и в частност вида глухар, защитен в рамките на същата СЗЗ.

114    Комисията се позовава на плана за възстановяване на популацията на кантабрийския глухар, одобрен с Декрет 4/2009 от 15 януари 2009 г. на Junte de Castilla y León (BOC y L № 13, стр. 1540). В него се констатира, че през 1982 г. популацията на кантабрийския глухар все още е около 1 000 екземпляра и че са заети 85 % от местата за размножаване на тази птица. През 2002 г. обаче тази популация е не повече от 500—600 екземпляра, разпределени между два склона на планинска верига, като са заети 45 % от местата за размножаване на тази птица. През посочения 20-годишен период половината от въпросната популация се намира в автономна област Кастилия и Леон. Съгласно разглеждания план за възстановяване на популацията, през 2005 г. популацията в тази автономна област е около 164 екземпляра и има опасност да изчезне до около 20 години.

115    Комисията по-конкретно поддържа, че някои места за размножаване на глухара се намират близо до съответните рудници. Такъв бил случаят с т.нар. място за размножаване „Robledo El Chano“, разположено в близост до рудника „Fonfría“, което през 1999 г. още било заето.

116    По отношение на изследването от 2005 г. Комисията по-специално поддържа, че направеният извод, че въздействието на откритите рудници върху глухара трябва да се приеме за незначително, е несъгласуван. Всъщност изследването потвърждавало както опасността рудниците да породят „извънместни“ последици, така и че е изключена възможността, която все пак е от важно значение за опазването на вида, изоставеното местообитание да бъде отново използвано, ако състоянието му позволява това.

117    Комисията също така твърди, че научни изследвания показват, че раздробяването на достъпните за глухара горски територии в зона „Alto Sil“ очевидно се е усилило поради възможността започването на едновременна и непрекъсната експлоатация на няколко рудника да създаде бариерен ефект.

118    Кралство Испания признава, че популацията на кантабрийския глухар е силно намаляла, но отбелязва, че най-силно намалелите популации в регион Кастилия и Леон са тези, които обитават зоните с най-висока степен на защита, като природните паркове, докато намиращата се на територията „Alto Sil“ популация на глухара била най-многобройната в региона и намаляла само в незначителна степен. Впрочем показателно било, че броят на вида на тази територия намалял много повече в зоните, отдалечени от минния басейн.

119    Кралство Испания също така счита, че в обитаваните от глухара зони — засегнати от експлоатацията на откритите мини, до които се отнася настоящото твърдение за нарушение — се касае за негово отдавнашно и второстепенно наличие. В тези зони било известно само едно място за размножаване на тази птица, а именно „Robledo El Chano“, което съгласно националната стратегия за опазване на вида било част от критична зона за защита на кантабрийския глухар. Посоченото място обаче било изоставено от края на 80‑те години и следователно нямало как да бъде засегнато от рудника „Fonfría“.

–       Съображения на Съда

120    Най-напред следва да се провери дали член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията е приложим спрямо експлоатацията на откритите мини „Feixolín“, „Fonfría“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, „Ampliación de Feixolín“ и „Nueva Julia“, извършена след класифицирането на територията „Alto Sil“ като СЗЗ, влязло в сила от 2000 г.

121    В тази връзка — що се отнася най-напред до рудника „Nueva Julia“, доколкото при разглеждането на първата част от второто твърдение за нарушение бе установено, че разрешението за посочения рудник е било предоставено в противоречие с член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията — от съдебната практика следва, че може да се констатира нарушение на параграф 2 от посочения член, ако е установено влошаване на състоянието на местообитание или обезпокояване на видовете, за които е била определена въпросната зона (Решение по дело Комисия/Италия, посочено по-горе, точка 94).

122    На следващо място, във връзка с рудника „Ampliación de Feixolín“ следва да се напомни, че що се отнася до намесата в защитения обект, за която се отнася определен план или проект, обстоятелството, че за последните е предоставено разрешение съгласно процедурата, предвидена в член 6, параграф 3 от Директивата за местообитанията, обезсмисля едновременното прилагане на нормата за обща защита, съдържаща се в параграф 2 от същия член (Решение по дело Комисия/Ирландия, посочено по-горе, точка 250).

123    От това следва, че доколкото критикуваната от Комисията експлоатация на мина „Ampliación de Feixolín“ е извършвана към момент, в който за тази мина все още не е било издадено разрешение, както бе посочено в точка 35 от настоящото решение, споменатата експлоатация би могла да представлява нарушение на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията.

124    На последно място, следва да се отбележи, че член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията се прилага спрямо откритите мини „Feixolín“, „Fonfría“ и „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, независимо от обстоятелството, че експлоатацията им е разрешена, преди предвиденият от Директивата за местообитанията режим на защита да започне да се прилага за територията „Alto Sil“ поради класифицирането ѝ като СЗЗ.

125    Всъщност Съдът вече е постановил, че макар за споменатите проекти да не се прилагат предвидените от Директивата за местообитанията предписания относно процедурата за предварителна оценка на въздействието на проекта върху засегнатата територия, изпълнението им все пак попада в приложното поле на член 6, параграф 2 от тази директива (вж. в този смисъл Решение от 14 януари 2010 г. по дело Stadt Papenburg, C‑226/08, Сборник, стр. I‑131, точки 48 и 49).

126    На второ място, що се отнася до твърдението за нарушение, че Кралство Испания не е спазило член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията по отношение на дейностите по експлоатация на разглежданите открити мини, необходимо е да се напомни, че съответната дейност е съобразена с цитираната норма само ако се гарантира, че тя не води до никакво обезпокояване, което може да засегне в значителна степен целите на посочената директива., и по-точно целите ѝ за опазване (вж. в този смисъл Решение от 4 март 2010 г. по дело Комисия/Франция, C‑241/08, Recueil, стр. I‑1697, точка 32).

127    В допълнение, по силата на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията правният режим на защита на СЗЗ трябва да гарантира, че в тях се предотвратява влошаването на състоянието на естествените местообитания и на местообитанията на видовете, както и значителното обезпокояване на видовете, за които са определени посочените територии (вж. по-специално Решение от 14 октомври 2010 г. по дело Комисия/Австрия, C‑535/07, все още непубликувано в Сборника, точка 58 и цитираната съдебна практика).

128    От изложеното следва, че настоящото твърдение за нарушение ще е основателно само ако Комисията докаже в достатъчна степен от правна гледна точка, че Кралство Испания не е взело подходящите мерки за защита, за да не се допусне експлоатацията на мините „Feixolín“, „Fonfría“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, „Ampliación de Feixolín“ и „Nueva Julia“ — доколкото същата е извършвана след класифицирането на територията „Alto Sil“ като СЗЗ, считано от 2000 г. — да доведе до влошаване на състоянието на местообитанията на глухара и до обезпокояване на този вид, което би могло да има съществени последици с оглед на целта на въпросната директива да се осигури опазването на споменатия вид.

129    В това отношение най-напред трябва да се провери дали съответните мини заемат пространства, които са подходящи местообитания за глухара, но не могат да бъдат използвани от посочения вид, докато трае експлоатацията на мините и дори през последващия период на възстановяване на природата там.

130    Комисията твърди, че такъв е по-специално случаят с местообитание 9230, което включва галицио-португалски дъбови гори с Quercus robur и Quercus pyrenaica.

131    Както отбелязва генералният адвокат в точки 81 и 82 от заключението си, в това отношение Комисията е доказала само за мина „Fonfría“, че въпросното местообитание е унищожено след класифицирането на територията „Alto Sil“ като СЗЗ. Видно от изследването от 2005 г., при посочената експлоатация от 2001 г. нататък от вида местообитание 9230 на практика е унищожена площ от 17,92 хектара.

132    Кралство Испания поддържа, че загубата на тази част от местообитание няма значение за опазването на вида глухар, понеже в съответната зона изобщо нямало места за размножаване на тази птица.

133    Посоченият довод няма как да бъде приет, тъй като дори да се предположи, че въпросната зона не може да бъде използвана като място за размножаване на тази птица, не е изключено тя да служи на глухара за други цели, и по-специално за място за престой или зимуване.

134    Нещо повече, въпреки че в посочената зона не е извършвана такава експлоатация, няма как да се изключи възможността, след взетите от органите за тази цел мерки, същата зона да бъде отново използвана като място за размножаване на глухара.

135    В това отношение трябва да се напомни, че защитата на СЗЗ не трябва да се ограничава до мерки за предотвратяване на предизвиканите от човека външни посегателства и обезпокоявания, а според случая трябва да включва и положителни мерки с цел опазване и подобряване на състоянието на територията (Решение по дело Комисия/Австрия, посочено по-горе, точка 59 и цитираната съдебна практика).

136    На второ място, според Комисията поради шумовете и вибрациите, които разглежданите рудници създават и които се усещат в рамките на СЗЗ „Alto Sil“, тези рудници могат значително да обезпокоят популацията на глухара, защитена въз основа на тази СЗЗ.

137    Както отбелязва генералният адвокат в точка 88 от заключението си, в това отношение от преписката следва, че предвид сравнително късите разстояния между няколко от критичните за глухара ареали и разглежданите открити мини, причинените от тези обекти шумове и вибрации могат да бъдат усетени в посочените ареали.

138    Ето защо тези вредни въздействия са в състояние да доведат до обезпокояване, което може да засегне в значителна степен целите на посочената директива, и по-конкретно целите за опазване на глухара.

139    Това е така, още повече че безспорно глухарът е уязвим и особено взискателен вид от гледна точка на спокойствие и състояние на неговите местообитания. От преписката също така следва, че степента на изолираност и спокойствие, от която има нужда този вид, е фактор от първостепенно значение, понеже има съществено отражение за способността му за възпроизвеждане.

140    Кралство Испания изразява съмнения в това отношение, като възразява, че намаляване на популациите на въпросния вид, включително на територията „Alto Sil“, се наблюдава и извън минния басейн и там е дори още по-изразено. Това се потвърждавало с изследването от 2005 г., в което било посочено, че няма причинно-следствена връзка между експлоатацията на рудниците и изоставянето от кантабрийския глухар на места за размножаване, доколкото последното явление се проявило по-силно в зоните, които не граничат непосредствено с рудниците.

141    Това обстоятелство обаче самò по себе си не е пречка вредните въздействия, причинени в рамките на СЗЗ от разглежданите рудници, да имат съществено въздействие върху споменатия вид, дори ако намаляването на броя на екземплярите от този вид евентуално е по-силно изразено при популациите, които са сравнително отдалечени от посочените рудници.

142    За да установи наличието на нарушение на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, не е нужно Комисията да докаже и че има причинно-следствена връзка между експлоатацията на рудника и значителното обезпокояване на глухара. Доколкото целта на член 6, параграфи 2 и 3 от Директивата за местообитанията е да се гарантира едно и също равнище на защита, достатъчно е Комисията да докаже, че има вероятност или опасност тази експлоатация да причини значително обезпокояване на посочения вид (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Франция, посочено по-горе, точка 32 и Решение от 21 юли 2011 г. по дело Azienda Agro-Zootecnica Franchini и Eolica di Altamura, C‑2/10, все още непубликувано в Сборника, точка 41).

143    Както отбелязва генералният адвокат в точки 90—92 от заключението си, във всеки случай от преписката следва, че изоставянето на мястото за размножаване „Robledo El Chano“, което през 1999 г. все още е заето от глухара, се дължи на експлоатацията на откритата мина „Fonfría“, считано от 2001 г.

144    Тази констатация потвърждава, че експлоатацията на съответните мини, и по-специално създадените шумове и вибрации, може да причини значително обезпокояване на споменатия вид.

145    Ето защо се налага изводът, че поради шумовете и вибрациите, които създава експлоатацията на откритите мини „Feixolín“, „Fonfría“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, „Ampliación de Feixolín“ и „Nueva Julia“, и които могат значително да застрашат опазването на глухара, тази експлоатация противоречи на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията.

146    На трето място, според Комисията откритите рудници допринасят за изолирането на субпопулации на глухара, тъй като преграждат коридорите за връзка на тези субпопулации с други популации. Тя се позовава на доклада от декември 2004 г. за въздействието на минната дейност върху кантабрийския глухар, изготвен за Министерството на околната среда от координаторите на стратегията за опазване на кантабрийския глухар в Испания.

147    В това отношение се налага изводът, че в споменатия експертен доклад, изготвен от признати експерти по кантабрийския глухар на националното министерство на околната среда и на Министерството на околната среда на автономна област Кастилия и Леон, е направен извод, че има опасност текущата експлоатация на мините „Feixolín“ и „Fonfría“ — в съчетание с проектите, чието изпълнение предстои, като например мина „Ampliación de Feixolín“ — да създаде трайна преграда за глухара в посока изток—запад, която може да доведе до изолацията на отделни групи животни от този вид и в крайна сметка до изчезването на групите, които обитават територии на юг от посочената преграда.

148    Доколкото Кралство Испания не е представило доказателства, които да опровергават изводите в този доклад, чиято научна стойност не е оспорена, следва да се приеме за установено, че рудниците „Feixolín“, „Fonfría“ и „Ampliación de Feixolín“ могат да създадат „бариерен ефект“, който да допринесе за раздробяването на местообитанието на глухара и за изолирането на някои субпопулации на този вид.

149    Възниква обаче въпросът дали Кралство Испания може да бъде упреквано за така установените нарушения на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, доколкото тези нарушения се отнасят до откритата мина „Ampliación de Feixolín“.

150    Всъщност за разлика от останалите мини, с които е свързано това твърдение за нарушение, към момента на извършване на експлоатацията, критикувана от Комисията, за откритата мина „Ampliación de Feixolín“ не е било издадено разрешение. В допълнение, властите са санкционирали стопанисващото мината лице, затова че е експлоатирало мината, без да е получило предварително разрешение, и са го задължили да прекрати експлоатацията.

151    Както обаче отбелязва генералният адвокат в точка 105 от заключението си, въпреки че властите са знаели за фактическата експлоатация на тази мина поне от 2005 г., от преписката е видно, че те забраняват тази експлоатация едва през ноември 2009 г., след направената инспекция през септември същата година.

152    Така, като допуска през период от поне четири години да се запази положение, което е причинило значително обезпокояване в СЗЗ „Alto Sil“, Кралство Испания не е взело своевременно необходимите мерки, за да прекрати това обезпокояване. Следователно Кралство Испания може да бъде упреквано за констатираните нарушения на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, доколкото същите се отнасят до откритата мина „Ampliación de Feixolín“.

153    На последно място, поставя се и въпросът дали така установените нарушения на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията могат да бъдат оправдани със съображението за важността на минната дейност за местната икономика, изложено от Кралство Испания.

154    В действителност държавата членка може да изтъква такова съображение в процедурата по член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията. Ако залегналите в тази норма изисквания са изпълнени, нейното прилагане може да доведе до разрешаването на дейности, които, както вече бе припомнено в точка 122 от настоящото решение, вече не биха могли да попадат в приложното поле на член 6, параграф 2.

155    Както обаче следва от съдебната практика, припомнена в точка 125 от настоящото решение, предвидените от Директивата за местообитанията процедури за предварителна оценка не се прилагат спрямо проекти като „Feixolín“ и „Fonfría“, понеже разрешения за тях са издадени преди режимът на защита, предвиден от Директивата за местообитанията, да започне да се прилага за територията „Alto Sil“ поради класифицирането ѝ като СЗЗ.

156    По отношение на тези проекти няма как да се изключи възможността — в уредената от националното право процедура за оценка на въздействието върху околната среда на план или проект, който може съществено да засегне интересите от опазване на дадена територия — по аналогия с предвидената от член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията процедура за дерогиране държавата членка да се позове на съображение от обществен интерес и ако залегналите в цитираната норма изисквания по същество са изпълнени, да разреши дейност, която вследствие на това вече няма да е забранена от член 6, параграф 2.

157    Както обаче бе напомнено още в точка 109 от настоящото решение, за да може да се провери дали предвидените от член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията изисквания са изпълнени, въздействието на плана или проекта трябва предварително да е било анализирано в съответствие с член 6, параграф 3 от същата директива.

158    От преписката е видно, че при оценката на екологичното въздействие на проектите „Feixolín“ и „Fonfría“, извършена в рамките на процедурата по разрешаване съгласно националното право, не е било възможно да се направи анализ на значителното обезпокояване, което тези проекти могат да причинят на глухара, и което бе установено в точки 131, 145 и 148 от настоящото решение, тъй като Кралство Испания не е констатирало такова обезпокояване и дори оспорва неговото наличие, включително в производството пред Съда.

159    При това положение става ясно, че предвидените в член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията изисквания не са могли да бъдат проверени в рамките на процедурата по разрешаване съгласно националното право.

160    Следователно констатираните нарушения на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията не могат да бъдат оправдани със съображението за важността на минната дейност за местната икономика.

 По третото твърдение за нарушение, изведено от неизпълнението на задълженията, които съгласно Директивата за местообитанията произтичат от предлагането на територията „Alto Sil“ за ТЗО, що се отнася до експлоатацията на откритите мини „Fonfría“, „Feixolín“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“ и „Nueva Julia“

–       Доводи на страните

161    С третото си твърдение за нарушение Комисията посочва, че считано от януари 1998 г., Кралство Испания не е взело необходимите мерки по отношение на добива на въглища в рудниците „Feixolín“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, „Fonfría“ и „Nueva Julia“, за да запази екологичния интерес, който представлява предложената територия „Alto Sil“ на национално равнище, в частност с оглед на кафявата мечка, и следователно Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по Директивата за местообитанията, уточнени в посочените по-горе Решение по дело Dragaggi и др. и Решение по дело Bund Naturschutz in Bayern и др.

162    Кралство Испания пък твърди, че е изпълнило въпросните задължения и отбелязва в това отношение, че според официалните данни от преброяването популацията на кафявите мечки по-специално в обитавания от тях западен ареал, част от който е територията „Alto Sil“, значително се е увеличила през последните десет години.

–       Съображения на Съда

163    Съгласно Директивата за местообитанията по отношение на териториите, където се намират естествени местообитания и/или които се обитават от приоритетни видове и са идентифицирани с оглед включването им в общностния списък, държавите членки са длъжни да предприемат подходящи защитни мерки, за да поддържат характеристиките на посочените територии. Следователно държавите членки не могат да позволят намеси, които създават опасност от сериозно засягане на екологичните характеристики на тези територии. Такъв е по-специално случаят, когато намесата създава опасност от изчезването на приоритетни видове, обитаващи засегнатите територии (Решение от 20 май 2010 г. по дело Комисия/Испания, C‑308/08, все още непубликувано в Сборника, точка 21 и цитираната съдебна практика).

164    В случая няма спор, че кафявата мечка е приоритетен вид, който обитава територията „Alto Sil“, и че опазването му е цел, посочена от Кралство Испания при предложението тази територия да бъде класифицирана като ТЗО.

165    Ето защо се поставя въпросът дали, както счита Комисията, експлоатацията на откритите мини „Fonfría“, „Feixolín“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“ и „Nueva Julia“ — доколкото е извършвана през периода на временна защита между януари 1998 г., когато е предложено тази територия да бъде класифицирана като ТЗО, и декември 2004 г., когато същата фактически е класифицирана като ТЗО — може да се приеме за намеса, която е създала опасност от сериозно засягане на екологичните характеристики на тази територия и що се отнася по-конкретно до приоритетния вид кафява мечка, е създала опасност от изчезването на посочения вид от въпросната територия.

166    В това отношение от преписката, и по-специално от документите, на които се позовава генералният адвокат в точка 130 от заключението си, е видно, че рудниците на север от река Сил, в частност „Fonfría“ и „Feixolín“, са довели до обезпокояване на кафявата мечка най-вече защото са създали или са усилили „бариерния ефект“, който може да изключи или силно да затрудни достъпа до коридора Leitariegos, въпреки че последният е зона за преминаване в посока север—юг от голямо значение за западната популация на кантабрийските кафяви мечки, част от която е групата кафяви мечки, обитаваща територията „Alto Sil“.

167    С оглед на представените от Комисията доказателства обаче не може да се приеме, че този „бариерен ефект“ е засегнал сериозно екологичните характеристики на споменатата територия предвид по-специално на степента на опазване на кафявата мечка.

168    Както изтъква Кралство Испания, без твърдението му да е опровергано от Комисията, между 1998 г. и 2004 г. всъщност демографското развитие на западната популация на кантабрийските кафяви мечки, част от която е групата кафяви мечки, обитаващи територията „Alto Sil“, показва ясно положителна тенденция.

169    Както потвърждава преписката, ако между 1982 г. и 1995 г. тази популация намалява с около 4—5 % годишно, оттогава насам тя расте годишно и без прекъсване със 7,5 %, като от прогнозен брой от общо 50—65 екземпляра в началото на 90‑те години достига общо до около 100—130 екземпляра през 2008 г. Понастоящем тя се счита за застрашена, но жизнеспособна популация. От друга страна, според изследванията положението на източната популация на кантабрийските кафяви мечки продължава да е проблематично главно поради изолираността ѝ в сравнение със западната популация. Тя все още не е успяла да се възстанови до равнище, считано за жизнеспособно, като през споменатия период прогнозният брой на животните от тази популация се е увеличил от общо 20—25 екземпляра само до общо 30 екземпляра.

170    От изложеното следва, че с оглед на представените в настоящото производство пред Съда научни изследвания относно западната популация на кантабрийски кафяви мечки, част от която е популацията на кафяви мечки, обитаваща територията „Alto Sil“, няма достатъчно доказателства, че експлоатацията на откритите мини „Fonfría“, „Feixolín“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“ и „Nueva Julia“ — доколкото е извършвана между януари 1998 г., когато е предложено тази територия да бъде класифицирана като ТЗО, и декември 2004 г., когато същата фактически е класифицирана като ТЗО — е създала опасност от сериозно засягане на екологичните характеристики на тази територия и що се отнася по-конкретно до приоритетния вид кафява мечка, е създала опасност от изчезването на посочения вид от въпросната територия.

171    Ето защо третото твърдение за нарушение трябва да бъде отхвърлено.

 По четвъртото твърдение за нарушение, изведено от неспазването на член 6, параграфи 2—4 от Директивата за местообитанията, считано от момента на вписване през декември 2004 г. на територията „Alto Sil“ като ТЗО

 По първата част от четвъртото твърдение за нарушение

172    Комисията твърди, че като е разрешило проектите за открити рудници „Feixolín“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, „Fonfría“ и „Nueva Julia“, без предварително да направи оценка на възможното въздействие на тези проекти и при всички случаи, без да спази условията, при които би било допуснато осъществяването на споменатите проекти въпреки неблагоприятното им въздействие, Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията.

173    В това отношение се налага изводът, че разрешенията за всички рудници, с които е свързано това твърдение за нарушение, са издадени преди декември 2004 г., т.е. преди територията „Alto Sil“ да бъде класифицирана като ТЗО.

174    Както следва от напомнената в точка 125 от настоящото решение съдебна практика, предвидените от Директивата за местообитанията предписания относно процедурата за предварителна оценка на въздействието на проекта върху дадена територия не се прилагат спрямо проектите, разрешение за които е издадено, преди предвиденият от Директивата за местообитанията режим на защита да започне да се прилага към засегнатата територия.

175    Ето защо член 6, параграфи 3 и 4 от Директивата за местообитанията не е бил приложим към проектите за открити рудници „Feixolín“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, „Fonfría“ и „Nueva Julia“, поради което Комисията не може да упреква Кралство Испания в неизпълнение на тези разпоредби.

176    Следователно първата част от четвъртото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.

 По втората част от четвъртото твърдение за нарушение

–       Доводи на страните

177    Комисията упреква Кралство Испания и за това, че не е взело необходимите мерки по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията във връзка с експлоатацията, след класифицирането през декември 2004 г. на територията „Alto Sil“ като ТЗО, на откритите рудници „Feixolín“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, „Fonfría“, „Nueva Julia“ и „Ampliación de Feixolín“.

178    Тя поддържа, че тази експлоатация е унищожила защитените в рамките на посочената ТЗО местообитания, сред които е местообитанието от тип 9230 — Галицио-португалски дъбови гори с Quercus robur и Quercus pyrenaica, имащо особено значение за кафявата мечка, тъй като често било използвано от споменатия вид като зона за преминаване.

179    Комисията също така изтъква, че разглежданата експлоатация създава „бариерен ефект“, който допринесъл за затварянето на коридора Leitariegos, зона за преминаване от голямо значение за западната популация на кантабрийските кафяви мечки, част от която е групата кафяви мечки, обитаваща територията „Alto Sil“, и в резултат на това местообитанието на посочения вид било раздробено, а някои групи животни от този вид — изолирани.

180    В допълнение, създаденият с експлоатацията „бариерен ефект“ затруднил преминаването на западните популации на кантабрийските кафяви мечки на територията на източните популации на кантабрийските кафяви мечки и обратно, което запазило разпръснатостта на вида и не позволило на източната популация да се възстанови до брой, който е достатъчен, за да осигури нейната жизнеспособност.

181    Кралство Испания възразява, че рудниците се намират в незалесени зони, където расте предимно изтравниче и където мечките никога не са отивали, за да отглеждат малките си, и то не поради наличието на тези рудници, а по-скоро поради липсата на подходящо за отглеждането местообитание, като това обстоятелство нямало никаква връзка с евентуалното обезпокояване, което разглежданите рудници можели да причинят при отглеждането на младите животни.

182    Нещо повече, автономна област Кастилия и Леон приела редица мерки за подобряване на местообитанието на кафявата мечка, включително възстановяването на нейното местообитание в зоната на коридора Leitariegos.

183    Според Кралство Испания макар северната част от територията „Alto Sil“ да е важна за кафявата мечка, все пак това е зона на височина над 1 800 метра, която се намира доста на север от рудниците и е вклинена между провинции Астурия и Леон и в която мечките търсят храна през пролетта и есента. Мечките избягвали южната част от споменатата територия, където се намирали мините, защото местообитанието там било съвсем различно.

184    На последно място, що се отнася до твърденията на Комисията във връзка със загубата на част от типа местообитание 9230 — Галицио-португалски дъбови гори с Quercus robur и Quercus pyrenaica, ставало въпрос за площ от 17,92 хектара за рудника „Fonfría“ и от 19,90 хектара за рудника „Ampliación de Feixolín“. Доколкото според последните изследвания общата площ на това местообитание на територията „Alto Sil“ била 4 000 или дори 8 000 хектара, а не 2 600 хектара, както било първоначално посочено в предложението за класифициране на въпросната територия като ТЗО, тази загуба била сравнително незначителна.

–       Съображения на Съда

185    Най-напред е необходимо да се разгледа твърдението на Комисията, че защитените в рамките на ТЗО „Alto Sil“ местообитания са унищожени в нарушение на член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията, след като територията „Alto Sil“ е класифицирана като ТЗО през декември 2004 г.

186    Както отбелязва генералният адвокат в точки 144 и 145 от заключението си, в това отношение от преписката, и по-специално от възпроизведената в изследването от 2005 г. таблица на действащите рудници, е видно, че макар експлоатацията на мините „Fonfría“ и „Ampliación de Feixolín“ да е засегнала тази територия, причиненото от последната мина неблагоприятно въздействие е настъпило след декември 2004 г. и е обхванало площ от поне 19 хектара.

187    На второ място, според Комисията създадените с минните работи шумове и вибрации са причинили в зоните, с които граничат разглежданите мини, значително обезпокояване на кафявата мечка — приоритетен вид, който е защитен в рамките на класифицирането като ТЗО.

188    В това отношение от приложения към исковата молба на Комисията екологичен доклад от 7 ноември 2008 г. относно проекта „Feixolín“ за открита експлоатация на въглища в планините Orallo (Вияблино, Леон), планиран от дружество Minero Siderúrgica de Ponferrada, е видно както че поради рудника „Feixolín“ кантабрийската кафява мечка е загубила голяма част от местообитанията си в т.нар. „коридор Leitariegos“, така и че мечките стоят на разстояние 3,5—5 километра от зоните, засегнати от създадените с минните работи шумове и вибрации, и че тази експлоатация ще изключи или силно ще затрудни достъпа на кафявата мечка до посочения коридор, въпреки че същият е зона за преминаване в посока север—юг от важно значение за западната популация на споменатия вид.

189    Това е потвърдено с изследването от 2005 г., където при анализа на въздействието на северните мини, сред които са „Feixolín“ и „Fonfría“, се посочва, че коридорът Leitariegos с дължина от 10 километра е зона за преминаване с голямо значение за западната популация на въпросния вид, която в частност прави възможна връзката между две много важни територии на размножаване на тези животни.

190    В цитираното изследване се отбелязва, че опасността от влошаване на състоянието на този коридор и неговото затваряне е една от главните заплахи за възстановяването на популациите на кантабрийската кафява мечка, тъй като по този начин западната популация би могла да бъде раздробена на две субпопулации и дори в крайна сметка видът да бъде разделен на три популации.

191    Ето защо както създадените от откритите мини „Feixolín“, „Fonfría“ и „Ampliación de Feixolín“ шумове и вибрации, така и затварянето на коридора Leitariegos поради експлоатацията на посочените мини, причиняват обезпокояване в ТЗО „Alto Sil“, което е значително от гледна точка на целта за опазване на кафявата мечка.

192    Доколкото разрешенията за откритите мини „Feixolín“ и „Fonfría“ са издадени, преди предвиденият от Директивата за местообитанията режим на защита да започне да се прилага спрямо територията „Alto Sil“ поради класифицирането ѝ през декември 2004 г. като ТЗО, възниква въпросът дали — подобно на изложеното в точка 156 от настоящото решение във връзка с неблагоприятните последици за глухара, причинени от рудниците, разрешенията за които са издадени, преди територията да бъде класифицирана като СЗЗ през 2000 г. — това обезпокояване може да бъде оправдано с прилагане по аналогия на член 6, параграф 4 от Директивата за местообитанията в рамките на национална процедура, ако от последната следва, че съответната държава членка няма как да бъде упрекната в нарушение на член 6, параграф 2.

193    Като се позовава на анализа в изследването от 2005 г., Кралство Испания в този смисъл посочва императивни съображения от значим обществен интерес от запазване на експлоатацията на рудниците, а именно — сигурност на снабдяването, работни места и окончателен характер на разрешенията, както и предложения за мерки за подобряване на местообитанието на кафявата мечка, и по-специално мерки за залесяване на коридора Leitariegos.

194    От член 6, параграф 4, втора алинея от Директивата за местообитанията обаче следва, че ако в съответната територия има приоритетен тип естествено местообитание и/или приоритетен вид, единствените съображения, които могат да бъдат посочени, са свързаните със здравето на човека или обществената безопасност, с благоприятни въздействия върху околната среда от първостепенно значение или, след становище на Комисията, с други императивни съображения от значим обществен интерес.

195    От предходното следва, че доколкото настоящото твърдение за нарушение се отнася до кафявата мечка като приоритетен вид, защитен в рамките на ТЗО „Alto Sil“ от 2004 г. нататък, а Кралство Испания не е посочило съображения с характера на изброените в член 6, параграф 4, втора алинея от Директивата за местообитанията, установеното в точка 191 от настоящото решение обезпокояване не би могло да бъде оправдано въз основа на национална процедура за дерогиране, аналогична на предвидената в тази норма.

196    Ето защо втората част от четвъртото твърдение за нарушение трябва да бъде уважена, що се отнася до разглежданите в тази част северни мини, а именно „Feixolín“, „Fonfría“ и „Ampliación de Feixolín“.

197    С оглед на всички гореизложени съображения следва да се констатира, че

–        като е разрешило откритите рудници „Nueva Julia“ и „Ladrones“, без съответните разрешения да са обусловени от оценка, позволяваща да се определят, опишат и оценят по подходящ начин преките, непреките и кумулативните въздействия на съществуващите проекти за открити рудници, освен, в случая с мина „Ladrones“, във връзка с кафявата мечка,

Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по членове 2 и 3 и член 5, параграфи 1 и 3 от изменената Директива 85/337,

–        считано от 2000 г., когато зона „Alto Sil“ е определена като СЗЗ съгласно Директивата за птиците,

–        като е разрешило откритите рудници „Nueva Julia“ и „Ladrones“, без съответните разрешения да са обусловени от подходяща оценка на възможното въздействие на посочените проекти и при всички случаи, без да са спазени условията, позволяващи осъществяването на проект, въпреки опасността от споменатите проекти за глухара, който е една от природните дадености, станали причина за класифицирането на „Alto Sil“ като СЗЗ, а именно липса на алтернативно решение, наличие на императивни съображения от значим обществен интерес и информиране на Комисията за компенсаторните мерки, необходими, за да се осигури цялостната кохерентност на мрежата „Натура 2000“, и

–        като не е приело необходимите мерки, за да избегне причиненото от откритите рудници „Feixolín“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, „Fonfría“, „Ampliación de Feixolín“ и „Nueva Julia“ влошаване на състоянието на местообитанията, включително тези на видовете, и значително обезпокояване на глухара, заради който територията „Alto Sil“ е определена като СЗЗ,

Кралство Испания не е изпълнило по отношение на СЗЗ „Alto Sil“ задълженията си по член 6, параграфи 2—4 във връзка с член 7 от Директивата за местообитанията,

–        считано от декември 2004 г., като не е приело необходимите мерки, за да избегне причиненото от рудниците „Feixolín“, „Fonfría“ и „Ampliación de Feixolín“ влошаване на състоянието на местообитанията, включително тези на видовете, и обезпокояване на видовете, Кралство Испания не е изпълнило по отношение на ТЗО „Alto Sil“ задълженията си по член 6, параграф 2 от Директивата за местообитанията.

 По съдебните разноски

198    Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. По силата на член 69, параграф 3 от същия правилник Съдът може да разпредели разноските или да реши всяка страна да понесе направените от нея разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания.

199    В случая трябва да се има предвид, че някои от изложените от Комисията твърдения за нарушение не са уважени.

200    Ето защо Кралство Испания следва да се осъди да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и две трети от съдебните разноски на Комисията. Комисията ще понесе една трета от направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:

1)      Като е разрешило откритите рудници „Nueva Julia“ и „Ladrones“, без съответните разрешения да са обусловени от оценка, позволяваща да се определят, опишат и оценят по подходящ начин преките, непреките и кумулативните въздействия на съществуващите проекти за открити рудници, освен, в случая с мина „Ladrones“, във връзка с кафявата мечка (Ursus arctos), Кралство Испания не е изпълнило задълженията си по членове 2 и 3 и член 5, параграфи 1 и 3 от Директива 85/337/ЕИО на Съвета от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда, изменена с Директива 97/11/ЕО на Съвета от 3 март 1997 г.

2)      Считано от 2000 г., когато зоната „Alto Sil“ е определена като специална защитена зона съгласно Директива 79/409/ЕИО на Съвета от 2 април 1979 година относно опазването на дивите птици, изменена с Директива 97/49/ЕО на Комисията от 29 юли 1997 г.,

–        като е разрешило откритите рудници „Nueva Julia“ и „Ladrones“, без съответните разрешения да са обусловени от подходяща оценка на възможното въздействие на посочените проекти и при всички случаи, без да са спазени условията, позволяващи осъществяването на проект, въпреки опасността от споменатите проекти за глухара (Tetrao urogallus), който е една от природните дадености, станали причина за класифицирането на „Alto Sil“ като специална защитена зона, а именно липса на алтернативно решение, наличие на императивни съображения от значим обществен интерес и информиране на Европейската комисия за компенсаторните мерки, необходими, за да се осигури цялостната кохерентност на мрежата „Натура 2000“, и

–        като не е приело необходимите мерки, за да избегне причиненото от рудниците „Feixolín“, „Salguero-Prégame-Valdesegadas“, „Fonfría“, „Ampliación de Feixolín“ и „Nueva Julia“ влошаване на състоянието на местообитанията, включително тези на видовете, и значително обезпокояване на глухара, заради който територията „Alto Sil“ е определена като специална защитена зона,

Кралство Испания не е изпълнило по отношение на специалната защитена зона „Alto Sil“ задълженията си по член 6, параграфи 2—4 във връзка с член 7 от Директива 92/43/ЕИО на Съвета от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.

3)      Считано от декември 2004 г., като не е приело необходимите мерки, за да избегне причиненото от рудниците „Feixolín“, „Fonfría“ и „Ampliación de Feixolín“ влошаване на състоянието на местообитанията, включително тези на видовете, и обезпокояване на видовете, Кралство Испания не е изпълнило по отношение на територията от значение за Общността „Alto Sil“ задълженията си по член 6, параграф 2 от Директива 92/43/ЕИО.

4)      Отхвърля иска в останалата му част.

5)      Осъжда Кралство Испания да понесе, наред с направените от него съдебни разноски, и две трети от съдебните разноски на Европейската комисия. Осъжда Европейската комисия да понесе една трета от направените от нея съдебни разноски.

Подписи

* Език на производството: испански.