1

С жалбата си Melli Bank plc (наричана по-нататък „Melli Bank“) иска да се отмени Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности [понастоящем Общият съд на Европейския съюз] от 9 юли 2009 г. по дело Melli Bank/Съвет (T-246/08 и T-332/08, Сборник, стр. II-2629, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което същият отхвърля жалбите на Melli Bank с предмет, от една страна, по дела T-246/08 и T-332/08 — отмяна на точка 4 от таблица B от приложението към Решение 2008/475/ЕО на Съвета от 23 юни 2008 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителните мерки срещу Иран (ОВ L 163, стр. 29, наричано по-нататък „спорното решение“), доколкото тази точка засяга Melli Bank, и от друга страна, по дело T-332/08 и при условията на евентуалност — искане да се обяви за неприложим член 7, параграф 2, буква г) от Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, стр. 1).

2

Както Общият съд е посочил в точка 1 от обжалваното съдебно решение, жалбоподателят Melli Bank е акционерно дружество, регистрирано и със седалище в Обединеното кралство, чиято дейност е одобрена и се урежда от Financial Services Authority (Административен орган за надзор на финансовите услуги в Обединеното кралство). То започва да извършва своите банкови дейности в Обединеното кралство на 1 януари 2002 г. след преобразуването на клона в тази държава членка на Bank Melli Iran. Последното дружество — дружество майка, което притежава изцяло Melli Bank — е контролирана от иранската държава иранска банка.

3

С оглед на оказване на натиск върху Ислямска република Иран, за да преустанови чувствителни по отношение на разпространението ядрени дейности и разработването на системи за ядрено оръжие (наричани по-нататък „ядрено разпространение“), на 23 декември 2006 г. Съветът за сигурност на Организацията на обединените нации (наричан по-нататък „Съветът за сигурност“) приема Резолюция 1737 (2006).

4

В параграф 12 от тази резолюция Съветът за сигурност:

„[решава], че всички държави трябва да замразят финансовите средства, другите финансови активи и икономически ресурси, които се намират на тяхна територия към датата на приемане на настоящата резолюция или към всеки по-късен момент и които са притежавани или контролирани от лица или образувания, посочени в приложението, както и от други лица или образувания, които Съветът [за сигурност] или Комитетът биха могли да определят като участващи във, пряко свързани със или подкрепящи чувствителни от гледна точка на разпространението ядрени дейности на Иран и разработването на системи за ядрено оръжие или от лица или образувания, действащи от тяхно име или под тяхно ръководство, или от образувания, които са притежавани или контролирани от тях, включително чрез незаконни средства […]“.

5

Приложението към Резолюция 1737 (2006) съдържа списък на лицата и субектите, участващи в ядреното разпространение, чиито финансови средства и икономически ресурси (наричани по-нататък „финансови средства“) трябва да се замразят.

6

Този списък впоследствие е актуализиран с няколко резолюции, и по-специално с Резолюция 1747 (2007) на Съвета за сигурност от 24 март 2007 г., с която са замразени финансовите средства на иранската банка Bank Sepah и на дъщерното ѝ дружество в Обединеното кралство Bank Sepah International plc. На жалбоподателя не са наложени определени от Съвета за сигурност мерки за замразяване на финансови средства.

7

За изпълнението на Резолюция 1737 (2006) Европейският съюз приема Обща позиция 2007/140/ОВППС на Съвета от 27 февруари 2007 година относно ограничителните мерки срещу Иран (ОВ L 61, стр. 49).

8

Член 5, параграф 1 от Обща позиция 2007/140 предвижда:

„Всички финансови средства […], които са притежавани, държани или контролирани директно или индиректно от:

9

Жалбоподателят не е споменат в приложенията към Обща позиция 2007/140.

10

В рамките на правомощията на Европейската общност Резолюция 1737 (2006) е изпълнена с Регламент № 423/2007, който е приет на основание членове 60 ЕО и 301 ЕО и с оглед на Обща позиция 2007/140, и чието съдържание по същество е еднакво със съдържанието на тази обща позиция, доколкото в приложението към Регламента са включени същите структури и физически лица.

11

Член 5 от същия регламент забранява определени сделки с лица и субекти в Иран или с цел използване в Иран.

12

Член 7 от този регламент гласи:

„1.   Всички финансови средства […], принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от лицата, субектите и органите, изброени в приложение IV, се замразяват. Приложение IV включва лицата, субектите и органите, посочени от Съвета за сигурност […] или Комитета по санкциите в съответствие с параграф 12 от Резолюция 1737 (2006) на Съвета за сигурност […].

2.   Всички финансови средства […], принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от лицата, субектите и органите, изброени в приложение V, се замразяват. Приложение V включва физически и юридически лица, субекти и органи, които не са включени в приложение IV и които, съгласно член 5, параграф 1, буква б) от Обща позиция 2007/140[…], са идентифицирани като:

3.   Финансови средства или икономически ресурси не се предоставят нито пряко, нито косвено, на или в полза на физически или юридически лица, субекти или органи, изброени в приложения IV и V.

4.   Съзнателното и преднамерено участие в дейности, чийто предмет или последици представляват пряко или косвено заобикаляне на мерките, посочени в параграфи 1, 2 и 3, се забранява“.

13

Жалбоподателят не е споменат в приложение V към Регламент № 423/2007.

14

Член 13 от същия регламент задължава съответните лица и субекти да съобщават различна информация на компетентните органи и да им сътрудничат.

15

Член 15, параграфи 2 и 3 от Регламента гласи:

„2.   С квалифицирано мнозинство Съветът установява, преразглежда и изменя списъка на лицата, субектите и органите по член 7, параграф 2, като спазва изцяло решенията, взети от Съвета във връзка с приложение II към Обща позиция 2007/140[…]. Списъкът в приложение V се преразглежда редовно и поне веднъж на 12 месеца.

3.   Съветът посочва индивидуални и специфични причини за решенията, които са приети съобразно параграф 2, и ги довежда до знанието на лица, образувания и други заинтересовани органи“.

16

Член 16 от Регламент № 423/2007 предвижда, че държавите членки установяват правилата относно санкциите, които ще се прилагат за нарушения на този регламент.

17

Съгласно точка 10 от Резолюция 1803 (2008) на Съвета за сигурност от 3 март 2008 г. последният иска „от всички държави да проявяват бдителност във връзка с дейностите, провеждани от разположените на тяхна територия финансови институции с всички банки със седалище в Иран, и по-специално с банка Melli и банка Saderat, както и с техните клонове и представителства в чужбина, за да се предотврати възможността тези дейности да способстват за чувствителни по отношение на ядреното разпространение дейности или за разработването на системи за ядрено оръжие“.

18

Обща позиция 2008/479/ОВППС на Съвета от 23 юни 2008 година за изменение на Обща позиция 2007/140 (ОВ L 163, стр. 43) наред с останалото заменя приложение II към последната. Приложението включва таблица A, озаглавена „Физически лица“, и таблица B, озаглавена „Организации“.

19

В съответствие с Обща позиция 2008/479 Bank Melli Iran и Melli Bank са включени в списъка на организациите, чиито финансови средства са замразени. Всъщност в озаглавената „Име“ първа колона от таблица B, точка 5 от приложението към Общата позиция се съдържат следните данни:

„Bank Melli, Melli Bank Iran и всички клонове и филиали, включително

20

Във втората колона, озаглавена „Идентифицираща информация“, е посочен адрес срещу името на всяка от съответните банки.

21

Третата колона, озаглавена „Основания“, съдържа следния текст:

„Предоставя или прави опити за предоставяне на финансова подкрепа на компании, които участват в ядрената и ракетната програма на Иран или доставят стоки за нея (AIO, SHIG, SBIG, AEOI, Novin Energy Company, Mesbah Energy Company, Kalaye Electric Company и DIO). Bank Melli улеснява чувствителните дейности, предприемани от Иран. Тя е съдействала за многобройни покупки на чувствителни материали за ядрената и ракетната програм[а] на Иран. Предоставя редица финансови услуги от името на организации, свързани с ядрената и ракетната промишленост на Иран, включително откриване на акредитиви и поддържане на сметки. Много от гореспоменатите компании са посочени в резолюции 1737 и 1747 на [Съвета за сигурност]“.

22

В четвъртата колона, озаглавена „Дата на включване в списъка“, е посочена датата „23.6.2008 г.“

23

Също на 23 юни 2008 г. Съветът приема спорното решение. Приложението към това решение заменя приложение V към Регламент № 423/2007. То включва таблица A, озаглавена „Физически лица“, и таблица B, озаглавена „Юридически лица, организации и органи“, като и двете таблици съдържат същите колони като таблиците в приложението към Обща позиция 2008/479. Жалбоподателят е вписан в точка 4 от таблица B. Данните за жалбоподателя са същите като съдържащите се в приложението към посочената обща позиция, с изключение на датата на включване — 24 юни 2008 г. Посоченото решение е публикувано на 24 юни 2008 г. в Официален вестник на Европейския съюз.

24

На 25 юни 2008 г. жалбоподателят подава жалба в секретариата на Общия съд, по която е образувано дело T-246/08 и с която той иска както да се отмени точка 4 от таблица B от приложението към спорното решение, доколкото тази точка се отнася до него, така и да се осъди Съветът да заплати съдебните разноски.

25

На 15 август 2008 г. жалбоподателят подава жалба в секретариата на Общия съд, по която е образувано дело T-332/08 и с която той иска от Общия съд:

26

Френската република, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия и Комисията на Европейските общности са допуснати да встъпят в производството пред Общия съд в подкрепа на исканията на Съвета.

27

В подкрепа на своите искания жалбоподателят излага няколко правни основания. Първото правно основание е изведено от липсата на участие на Bank Melli Iran във финансирането на ядреното разпространение. Второто правно основание е изведено от неправилно тълкуване и прилагане на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007, доколкото Съветът имал право на преценка. Третото правно основание, изложено при условията на евентуалност, е изведено от незаконосъобразността на член 7, параграф 2, буква г) поради нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото този член изисквал от Съвета да включи жалбоподателя в списъка в приложение V към посочения регламент. Четвъртото правно основание е изведено от неправилно тълкуване или прилагане на посочения член 7, параграф 2, буква г), доколкото жалбоподателят не бил субект, „притежаван или контролиран“ от дружеството майка по смисъла на тази разпоредба. Петото правно основание е изведено от нарушението на принципа на недопускане на дискриминация. Шестото правно основание е изведено от неизпълнението на задължението за мотивиране на спорното решение.

28

Общият съд обявява първото правно основание за недопустимо с мотивите, че в жалбата само се твърди, че Bank Melli Iran не е участвала във финансирането на ядреното разпространение и че доколкото е изложено впоследствие, това правно основание е ново.

29

След това Общият съд разглежда всяко от останалите правни основания и ги отхвърля.

30

Melli Bank иска от Съда:

31

Съветът, Френската република, Обединеното кралство и Комисията искат от Съда:

32

В жалбата са изложени четири правни основания. С първото правно основание, което се състои от две части, жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки че член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 е императивна норма, тъй като това тълкуване противоречало съгласно първата част от споменатото правно основание на текста на тази разпоредба и съгласно втората част от правното основание на принципа на пропорционалност. С второто правно основание жалбоподателят поддържа, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че посоченият член 7, параграф 2, буква г) е съобразен с принципа на пропорционалност. С третото правно основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, когато формулира и прилага критерия за преценка дали жалбоподателят е притежаван или контролиран от дружеството майка. С четвъртото правно основание жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е направил извод, че Съветът е изпълнил своето задължение да мотивира решението си да го включи в списъка с лицата, субектите и органите по член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007.

33

Първата част от първото правно основание се отнася главно до точки 61—67 от обжалваното съдебно решение и до точки 69 и 70 от него.

34

Жалбоподателят оспорва анализа на използвания в член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007 израз „се замразяват“, който анализ Общият съд прави в точка 63 от обжалваното съдебно решение и вследствие на който той заключава, че Съветът не е имал право на преценка. Според жалбоподателя употребата на израза „които […] са идентифицирани“ в параграф 2, второ изречение придава оттенък на използвания преди това термин „включва“ и доказва, че Съветът трябва да предприеме действия по оценка и идентифициране, за да реши дали активите на притежаваните или контролираните субекти следва да бъдат замразени. Освен това посоченото заключение на Общия съд противоречало на точки 64 и 65 от обжалваното съдебно решение, в които той приел, че Съветът трябва да прецени дали са изпълнени условията за прилагане на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007, включително по отношение на дъщерни дружества, които са притежавани изцяло от субекти, идентифицирани като участващи в ядреното разпространение.

35

Според жалбоподателя Регламент № 423/2007 предвижда индивидуализиран подход за включването в списъка на лицата, субектите и органите по член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007, което обосновавало задължението всяко включване на субект в този списък да бъде изрично мотивирано; това задължение фигурирало в член 15, параграф 3 от същия регламент и изисквало Съветът да посочи причините, поради които счита, че даден субект отговаря на предвидените условия, за да бъде включен в посочения списък.

36

Съветът, Френската република, Обединеното кралство и Комисията оспорват това тълкуване.

37

Член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 предвижда, че „[в]сички финансови средства […], принадлежащи, притежавани, държани или контролирани от лицата, субектите и органите, изброени в приложение V, се замразяват“ и че „[п]риложение V включва физически и юридически лица, субекти и органи, които не са включени в приложение IV и които, съгласно член 5, параграф 1, буква б) от Обща позиция 2007/140/ОВППС, са идентифицирани като […] юридическо лице, субект или орган, притежаван или контролиран от лице, субект или орган, посочен в букви а) или б) [участващ във, пряко свързан със или подкрепящ ядреното разпространение], включително чрез незаконни средства“.

38

В съответствие с постоянната съдебна практика (вж. по аналогия Решение от 17 ноември 1983 г. по дело Merck, 292/82, Recueil, стр. 3781, точка 12 и Решение от 23 февруари 2010 г. по дело Teixeira, C-480/08, Сборник, стр. I-1107, точка 48) при тълкуването на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 Общият съд е взел предвид както текста и контекста на посочената разпоредба, така и целите, преследвани с правната уредба, от която тя е част.

39

Както отбелязва генералният адвокат в точка 40 от заключението си, Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, когато въз основа на текста на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 е приел, че тази разпоредба задължава Съвета да замрази финансовите средства на субект „притежаван или контролиран“ от субект, който е идентифициран като участващ в ядреното разпространение по смисъла на член 7, параграф 2, буква а) или б) от същия регламент, като Съветът преценява във всеки отделен случай качеството „притежаван или контролиран“ субект на засегнатия субект.

40

В точки 64 и 65 от обжалваното съдебно решение Общият съд правилно е приел, че предвид израза „са идентифицирани“, фигуриращ в уводната част на член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007, качеството „притежаван или контролиран“ субект трябва да бъде предмет на преценка от страна на Съвета във всеки отделен случай, по-специално в зависимост от притежавания дял в съответните субекти или от интензитета на упражнявания върху тях контрол. В точки 63 и 69 от посоченото решение Общият съд също правилно е подчертал, че с оглед на използваната формулировка „се замразяват“ в същата разпоредба от Регламент № 423/2007 мярката за замразяване на финансови средства е наложително да бъде приета по отношение на субект, идентифициран от Съвета като притежаван или контролиран от субект, който от своя страна е идентифициран като участващ в ядреното разпространение, и не е необходимо да се мотивира с обстоятелството, че самият притежаван или контролиран субект участва в ядреното разпространение.

41

Тези две преценки на Общия съд не си противоречат, тъй като първата е свързана със задължението да се провери дали съответният субект е „притежаван или контролиран“ и при тази проверка има известна свобода на преценка, докато втората преценка се отнася до задължението за замразяване на финансовите средства на такъв субект, без да се проверява дали самият той участва в ядреното разпространение.

42

При тези условия от правото на Съвета да прецени дали съответният субект е притежаван или контролиран не може да се направи извод, че Съветът има правото да прецени и приноса на този субект в ядреното разпространение, за да реши дали неговите финансови средства следва да бъдат замразени.

43

От задължението за мотивиране по член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 също не може да се изведе извод в полза на признаването на такова право. Всъщност индивидуалните и специфични причини, които Съветът е длъжен да посочи, са причините за включването на съответните лица, субекти и органи във въпросния списък, а именно според случая — участие в ядрените дейности на Ислямска република Иран или, що се отнася до притежаваните или контролираните субекти, мотивите, поради които Съветът е приел, че условието за притежаване или контрол е изпълнено.

44

С оглед на изложеното дотук първата част от първото правно основание на жалбата е неоснователна и следователно трябва да се отхвърли.

45

С втората част от първото правно основание жалбоподателят твърди, че като е тълкувал член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 в смисъл, че не оставя на Съвета свобода на преценка, за да определи дали дадено дъщерно дружество отговаря на предвидените в тази разпоредба критерии, Общият съд е нарушил принципа на пропорционалност. С второто правно основание жалбоподателят поддържа, че ако Съдът е длъжен да постанови, че е задължително да бъде приложен член 7, параграф 2, буква г от Регламента), тази норма сама по себе си би нарушила принципа на пропорционалност и поради това би трябвало да се обяви за неприложима в случая съгласно член 241 ЕО, което би лишило спорното решение от нормативно основание. Втората част от първото правно основание и второто правно основание по същество се отнасят до точки 75, 76, 99, 102 и 103 от обжалваното съдебно решение, както и до точки 107—110 от него.

46

Жалбоподателят критикува направения от Общия съд анализ, доколкото при тълкуването на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 този съд не взел предвид резолюциите на Съвета за сигурност. Той напомня, че между тези резолюции и Регламента има връзка, която по-специално следва както от съображения 1, 2, 5 и 6 към този регламент, така и от съображенията към Обща позиция 2007/140. В допълнение, въпреки че Резолюция 1803 (2008) била приета след Регламент № 423/2007, тя имала особена важност за тълкуването на член 7, параграф 2, буква г) от същия регламент. Всъщност обстоятелството, че Съветът за сигурност не взел никакви мерки за замразяване на финансови средства спрямо жалбоподателя, а в точка 10 от тази резолюция препоръчал на държавите „да проявяват бдителност“, показвало, че и по-малко строги мерки от замразяването на финансови средства могат да бъдат ефикасни за постигането на целите, преследвани с резолюциите на Съвета за сигурност.

47

Освен това според жалбоподателя Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки — видно от последното изречение от точка 103 от обжалваното съдебно решение — че замразяването на финансовите средства на субектите, притежавани или контролирани от субект, идентифициран като участващ в ядреното разпространение, е необходимо и подходящо за осигуряване на ефикасността на приетите спрямо него мерки и за гарантиране, че те няма да бъдат заобиколени. Жалбоподателят счита, че член 5, параграф 1, член 7, параграфи 3 и 4, и членове 13 и 16 от Регламент № 423/2007 вече предвиждат ефикасни мерки. Общият съд неправилно отхвърлил предложените от жалбоподателя алтернативни мерки като мерки, с които не могат да се предотвратят евентуални сделки, несъобразени с постановените ограничителни мерки. Във всеки случай, що се отнася до алтернативните мерки ex post, дъщерното дружество можело да бъде включено в списъка едва след като посочените мерки бъдат приложени. С така постановеното решение Общият съд изопачил принципа на пропорционалност и разместил тежестта на доказване, тъй като изискал от жалбоподателя да докаже, че алтернативните мерки са напълно ефикасни.

48

Освен това според жалбоподателя категоричното отхвърляне от страна на Общия съд в точка 107 от обжалваното съдебно решение на доводите му, изведени от ефикасността на споменатите алтернативни мерки, е явно неподходящо с оглед на степента, до която мерките за замразяване на финансови средства засягат неговите основни права.

49

Жалбоподателят твърди, че в спорното решение са споменати само две от двадесетте дъщерни дружества на Bank Melli Iran. Той дал на Общия съд и друг пример, изложен в точка 53 от обжалваното съдебно решение, от който личало, че Съветът е включил дружество майка в спорния списък, без да спомене нито едно от шестте му дъщерни дружества. От това жалбоподателят заключава, че или Съветът има право на преценка, когато прилага член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007, както твърди жалбоподателят, или че тази практика доказва непропорционалността на задължението за включване на всички дъщерни дружества в същия списък.

50

Оттук жалбоподателят прави извод, че Съветът има свобода на преценка и че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е тълкувал член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 в смисъл, че е задължително да бъде приложен. Член 7, параграф 2, буква г) от Регламента най-малкото бил двусмислен. Съгласно съдебната практика обаче, ако е възможно повече от едно тълкуване на дадена разпоредба от вторичното право, предпочитание следвало да се отдаде на тълкуването, съгласно което разпоредбата е в съответствие с Договора. В настоящия случай Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като не тълкувал член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 в смисъл, че Съветът има свобода на преценка.

51

Съветът, Френската република, Обединеното кралство и Комисията считат, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, когато преценява дали разглежданата мярка е пропорционална.

52

От постоянната съдебна практика следва, че принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза и изисква приложените с разпоредба на правото на Съюза мерки да бъдат в състояние да осъществят легитимните цели, преследвани от съответната правна уредба, и да не надхвърлят необходимото за тяхното постигане (Решение от 10 декември 2002 г. по дело British American Tobacco (Investments) и Imperial Tobacco, C-491/01, Recueil, стр. I-11453, точка 122, Решение от 6 декември 2005 г. по дело ABNA и др., C-453/03, C-11/04, C-12/04 и C-194/04, Recueil, стр. I-10423, точка 68 и Решение от 8 юни 2010 г. по дело Vodafone и др., C-58/08, Сборник, стр. I-4999, точка 51).

53

Жалбоподателят оспорва не легитимността на преследваната цел, а именно борбата против ядреното разпространение в Иран с оглед на опазването на международния мир и сигурност, а това, че замразяването на финансовите средства на притежаваните или контролирани субекти е подходящо и необходимо. На първо място, той упреква Общия съд, че не е отчел в достатъчна степен резолюциите на Съвета за сигурност, когато тълкува член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007.

54

В това отношение е важно да се напомни, че резолюциите на Съвета за сигурност, от една страна, и общите позиции и регламентите на Съвета, от друга, са част от различни правопорядъци. Всъщност актовете, приемани в рамките на ООН, от една страна, и в рамките на Съюза, от друга, се издават от органи със самостоятелни правомощия, които са им предоставени със съответните учредителни актове, а именно договорите за създаването им (Решение от 16 ноември 2011 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, C-548/09 P, Сборник, стр. I-11381, точки 100 и 102).

55

В точка 103 от Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, посочено по-горе, Съдът напомня, че при изготвянето на общностни мерки за прилагане на посочена в обща позиция резолюция на Съвета за сигурност, Общността трябва надлежно да отчете съдържанието и целите на съответната резолюция. Освен това при тълкуването на регламент, с който се прилага резолюция на Съвета за сигурност, следва да се имат предвид текстът и целта на резолюцията (Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, посочено по-горе, точка 104 и цитираната съдебна практика).

56

Общият съд е взел предвид Резолюция 1737 (2006), тъй като в точка 6 от обжалваното съдебно решение е постановил, че тя е приложена с Регламент № 423/2007, чието съдържание по същество съвпада със съдържанието на Обща позиция 2007/140. В това отношение жалбоподателят не е изяснил как Общият съд е могъл да стигне до друг извод във връзка с необходимостта от замразяване на финансовите средства на притежаваните или контролираните субекти. Следва да се посочи, че параграф 12 от Резолюция 1737 (2006) всъщност изрично предвижда замразяването на финансовите средства на субектите, които са притежавани или контролирани от лица или субекти, участващи в ядрените дейности на Ислямска република Иран.

57

Що се отнася до Резолюция 1803 (2008), тя не изисква от държавите конкретни мерки, а иска от тях да проявяват бдителност във връзка с дейностите на установените на тяхна територия финансови институции с Bank Melli Iran, за да се предотврати възможността тези дейности да способстват за чувствителни по отношение на ядреното разпространение дейности (вж. в този смисъл Решение по дело Bank Melli Iran/Съвет, посочено по-горе, точка 107). От тази препоръка не може да се направи извод, че не е необходимо да бъдат замразени финансовите средства на субектите, притежавани или контролирани от Bank Melli Iran.

58

При това положение Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, приемайки в точка 103 от обжалваното съдебно решение, че когато финансовите средства на идентифициран като участващ в ядреното разпространение субект са замразени, съществува значителна опасност той да упражни натиск върху субектите, които притежава или контролира, за да заобиколи последиците на насочените към него мерки и че замразяването на финансовите средства на тези субекти е необходимо и подходящо, за да се осигури ефикасността на приетите мерки и да се гарантира, че те няма да бъдат заобиколени.

59

На второ място, що се отнася до споменатите от жалбоподателя алтернативни мерки, най-напред следва да се отбележи, че в точка 109 от обжалваното съдебно решение Общият съд изключва разглеждането на мерките както за предварително одобрение и за надзор на сделките от независим пълномощник, така и за пълна забрана на сделките с Ислямска република Иран, които са посочени за първи път в съдебното заседание, с мотива, че това противоречи на член 48, параграф 2 и на член 76а, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд. В точка 107 от обжалваното съдебно решение Общият съд постановява, че доводът, изведен от адекватността на надзорните и контролни мерки, съществуващи към момента на приемане на спорното решение, спрямо изложената в точка 103 от посоченото съдебно решение опасност, не е доказан, като така установява и липсата на доказателства — нещо, което Съдът не следва да контролира в производството по обжалване. Що се отнася до мерките ex post, посочени в точка 108 от споменатото съдебно решение, Общият съд е преценил тяхната ефикасност в рамките на фактически преценки, върху които Съдът също не следва да упражнява контрол в производството по обжалване.

60

Предвид тези обстоятелства няма как да се постави под въпрос изводът на Общия съд в точка 110 от обжалваното съдебно решение, че предложените от жалбоподателя алтернативни мерки не са подходящи за постигането на преследваната цел.

61

Аналогично, както посочва генералният адвокат в точка 53 от заключението си и по съображенията, които са възприети от Общия съд в точки 111 и 112 от обжалваното съдебно решение, този съд е могъл да направи извод, без да допусне грешка при прилагане на правото, че предвид първостепенната важност на опазването на международния мир и сигурност ограниченията на свободата на упражняване на икономическа дейност и на правото на собственост на банкова институция, причинени със замразяването на финансови средства, не са били несъразмерни спрямо преследваните цели.

62

На трето място, според жалбоподателя Съветът няма практика да замразява финансовите средства на всички субекти, които са притежавани или контролирани от субекти, идентифицирани като участващи в ядреното разпространение. Общият съд обаче не е допуснал грешка при прилагане на правото, като:

63

В точка 76 от обжалваното съдебно решение Общият съд е приел, също без да допусне грешка при прилагане на правото, че посочената от жалбоподателя и припомнена в точка 50 от настоящото съдебно решение съдебна практика относно тълкуването на общностните актове не е релевантна, тъй като не е имало съмнение във връзка с тълкуването на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007.

64

От тези съображения следва, че Общият съд не е нарушил принципа на пропорционалност нито при тълкуването на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007, нито при осъществения от него контрол върху прилагането на тази разпоредба спрямо жалбоподателя. Ето защо втората част от първото правно основание и второто правно основание на жалбата са неоснователни и трябва да бъдат отхвърлени.

65

Жалбоподателят критикува точки 119—129 от обжалваното съдебно решение. Той отбелязва, че критерият, който трябва да се отчита, е изложен в точка 121 от това съдебно решение, според който трябва да се провери дали „поради това че [Bank Melli Iran] притежава жалбоподателя, е твърде вероятно на последния да се наложи да заобиколи последиците от приетите срещу неговото дружество майка мерки“.

66

В точка 123 от обжалваното съдебно решение обаче Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като приел, че само изключителни обстоятелства могат да обосноват неприлагането на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 спрямо дъщерно дружество, изцяло притежавано от субект, който се счита за участващ в ядреното разпространение.

67

Жалбоподателят твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото и поради това че отчел по неподходящ начин прецеденти в областта на правото на конкуренция. Според жалбоподателя презумпцията, използвана в правото на конкуренция, е оборима. В допълнение, докато в този правен отрасъл съответните дружества можели да представят становища пред Комисията, настоящият случай не бил такъв, тъй като жалбоподателят бил включен в спорния списък, без да има възможност да оспори позицията на Съвета.

68

Освен това жалбоподателят изтъква, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, когато прилага спрямо жалбоподателя посочения в точка 121 от обжалваното съдебно решение критерий. В частност той допуснал такава грешка, тъй като придал твърде голямо значение на възможността за дружеството майка да назначава директорите на Melli Bank. В това отношение жалбоподателят напомня множеството факти, посочени в точка 17 от подадената до Общия съд жалба, както и ограниченията на неговата търговска дейност, и от това прави извод, че не е било нужно да се приема мярка като замразяването на финансовите му средства.

69

Според жалбоподателя спорното решение и обжалваното съдебно решение нарушават принципа на презумпцията за невиновност, изхождайки от принципа, че той ще действа незаконосъобразно, доколкото замразяването на финансови средства можело да се сравни с наказателноправна санкция.

70

Комисията подчертава, че и в рамките на това правно основание жалбоподателят не е изяснил в какво се състои грешката при прилагане на правото, която опорочава разсъжденията на Общия съд. Освен това жалбоподателят оспорил преценката на факти и на доказателства.

71

Френската република, Обединеното кралство и Комисията оспорват критерия, възприет от Общия съд в точка 121, първо изречение от обжалваното съдебно решение. Според тях член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 съдържа алтернативно условие, така че, ако се установи, че жалбоподателят е изцяло притежаван от Bank Melli Iran, не е необходимо да се доказва наличието на контрол от страна на Bank Melli Iran. Според Комисията различните обстоятелства, въз основа на които Общият съд приема, че е налице такъв контрол, следва да се считат „по-скоро за аспекти, които […] показват ratio legis“ на член 7, параграф 2, буква г).

72

Обединеното кралство обаче изтъква, че дори да се приеме използваният от Общия съд критерий, жалбоподателят не е доказал, че същият е допуснал грешка при прилагане на правото в своите разсъждения.

73

Що се отнася до използването от Общия съд на критерии, изведени от правото на конкуренция, според Съвета, Френската република, Обединеното кралство и Комисията Общият съд просто се е ръководел от тях.

74

Тези институции и държави членки напомнят практиката на Съда, съгласно която замразяването на финансови средства е обезпечителна мярка, а не санкция.

75

Член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 предвижда замразяването на финансовите средства на субектите, идентифицирани като притежавани или контролирани от субектите, които от своя страна са идентифицирани като участващи във, пряко свързани със или подкрепящи ядреното разпространение по смисъла на член 7, параграф 2, буква а) или б) от този регламент. Посочената разпоредба трябва да се тълкува с оглед на параграф 12 от Резолюция 1737 (2006), който предвижда замразяването на финансовите средства на субектите, които са притежавани или контролирани от лица или субекти, определени като участващи във, пряко свързани със или подкрепящи ядреното разпространение.

76

Член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 предвижда два алтернативни критерия, а именно — притежаване и контрол. От спорното решение и от представеното в съдебното заседание пред Общия съд становище на Съвета, изложено от Общия съд в точка 120 от обжалваното съдебно решение, следва, че финансовите средства на жалбоподателя са замразени с мотива, че той е субект, „притежаван“ от Bank Melli Iran. Ето защо Общият съд правилно е свел контрола си до проверка дали Melli Bank е притежавана от Bank Melli Iran.

77

Жалбоподателят не оспорва, че е изцяло притежаван от Bank Melli Iran. Той обаче счита, че Общият съд не е проверил в достатъчна степен от правна гледна точка дали поради факта че е притежаван от Bank Melli Iran, е твърде вероятно да му се наложи да заобиколи последиците от приетите спрямо неговото дружество майка мерки, като така се позовава на точка 121, първо изречение от обжалваното съдебно решение.

78

В това отношение се налага изводът, че въпреки ясната формулировка на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007, тълкуван с оглед на параграф 12 от Резолюция 1737 (2006), и макар жалбоподателят да не оспорва, че е изцяло притежаван от Bank Melli Iran, Общият съд е счел за необходимо да направи допълнителна проверка.

79

С това той е приложил неправилно правото на Съюза. Всъщност, когато даден субект е 100 % притежаван от субект, който се счита за участващ в ядреното разпространение, условието за притежаване по член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 е изпълнено.

80

Тази грешка при прилагане на правото обаче не води до отмяна на обжалваното съдебно решение, тъй като Общият съд във всеки случай е отхвърлил правното основание, изложено от жалбоподателя.

81

Обратно на твърдяното от жалбоподателя, приетата спрямо него мярка, поради това че е изцяло притежаван от Bank Melli Iran, не накърнява презумпцията за невиновност. Всъщност приемането на мерки за замразяване на финансови средства въз основа на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 не е свързано конкретно със самостоятелното поведение на субект като жалбоподателя и следователно не изисква от него поведение, което нарушава разпоредбите на този регламент.

82

Eто защо третото правно основание е неоснователно.

83

Жалбоподателят не е съгласен с разсъжденията на Общия съд, развити в точки 143—151 от обжалваното съдебно решение. Той напомня, че мотивите на увреждащия акт трябва да бъдат съобщени на заинтересованото лице едновременно с този акт и посочва, че в настоящия случай спорното решение не съдържа никаква „индивидуална и специфична причина“, както изисквал член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007. В писмената си реплика той изтъква, че е трябвало да бъде уведомен за това решение.

84

На първо място, според жалбоподателя не е достатъчно Съветът да спомене в спорното решение, че то е взето в съответствие с член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007, тъй като тази разпоредба обхващала различни хипотези, съгласно които Съветът би могъл го включи в разглеждания списък.

85

На второ място, изобщо не била посочена причина защо Съветът решил, че е твърде вероятно на жалбоподателя да се наложи да заобиколи последиците от включването на неговото дружество майка в този списък.

86

На трето място, според жалбоподателя становището на Общия съд, че Съветът имплицитно е приел, че жалбоподателят е притежаван от своето дружество майка по смисъла на член 7, параграф 2, буква г) от Регламент № 423/2007 и че въз основа на това е бил включен в посочения списък, е прибързан извод, който изобщо не следвал от текста на спорното решение.

87

На четвърто място, жалбоподателят твърди, че възможността за обжалване на спорното решение не променя факта, че Съветът не е изпълнил задължението да мотивира това решение.

88

На пето място, жалбоподателят посочва, че е започнал размяна на кореспонденция със Съвета, за да се опита да установи причините за включването му в разглеждания списък и за замразяването на неговите финансови средства, но Съветът отказал да му изпрати своята преписка.

89

Съветът, Френската република и Комисията считат правното основание, изведено от липсата на уведомяване за спорното решение, за недопустимо.

90

Комисията изтъква, че жалбоподателят не оспорва принципа, формулиран от Общия съд в точка 146 от обжалваното съдебно решение, според който, освен с посочването на нормативното основание, задължението за мотивиране, наложено на Съвета, е свързано с обстоятелството, че съответният субект е притежаван или контролиран от субект, идентифициран като участващ в ядреното разпространение по смисъла на член 7, параграф 2, буква а) или б) от Регламент № 423/2007.

91

В това отношение Съветът, Френската република, Обединеното кралство и Комисията считат, че Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото в точки 147 и сл. от обжалваното съдебно решение, приемайки, че спорното решение е мотивирано в достатъчна степен. В частност споменаването на Melli Bank в точка 4 от таблица B от приложението към споменатото решение позволявало на жалбоподателя да установи, че финансовите средства са замразени поради качеството му на дъщерно дружество на Bank Melli Iran.

92

Най-напред следва да се отхвърли правното основание, изведено от липсата на уведомяване за спорното решение. Както посочва генералният адвокат в точка 66 от заключението си, всъщност това правно основание не е изложено пред Общия съд. В производството по обжалване правомощията на Съда по принцип се свеждат до преценка на правното решение, дадено във връзка с правните основания, изложени пред съдилищата, които се произнасят по съществото на спора (Решение от 15 септември 2011 г. по дело Германия/Комисия, C-544/09 P, точка 63).

93

Що се отнася до задължението за мотивиране, жалбоподателят не оспорва напомнения от Общия съд в точки 143—145 от обжалваното съдебно решение принцип, че това задължение трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по случая. Той обаче твърди, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, тъй като е приел, че мотивите на спорното решение са достатъчни и с тях се изпълнява предвиденото в член 15, параграф 3 от Регламент № 423/2007 задължение за посочване на индивидуални и специфични причини за това решение.

94

В точка 147 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема за установено, че Съветът е посочил както нормативното основание за приемането на спорното решение — и в заглавието му, и в съображение 2 от него — а именно член 7, параграф 2 от Регламент № 423/2007, така и, в точка 4 от таблица B в приложението към споменатото решение — обстоятелството, че Bank Melli Iran участва в ядреното разпространение и че жалбоподателят е сред дъщерните дружества и клоновете на това дружество.

95

Обратно на твърдяното от жалбоподателя, Общият съд не е опорочил обжалваното съдебно решение с грешка при прилагане на правото, когато е постановил, че не е необходимо да се уточнява, че спорното решение — доколкото се отнася до жалбоподателя — е прието в приложение на член 7, параграф 2, буква г) от същия регламент, тъй като в него се споменават дъщерните дружества и клоновете на Bank Melli Iran.

96

Ето защо Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, когато в точка 148 от обжалваното съдебно решение е постановил, че споменаването на жалбоподателя като дъщерно дружество на Bank Melli Iran — факт, който със сигурност е известен на жалбоподателя и никога не е оспорван — е достатъчно от гледна точка на напомнената от Общия съд съдебна практика във връзка със задължението за мотивиране.

97

Що се отнася до възможността за обжалване, доводът на жалбоподателя произтича от неправилно тълкуване на обжалваното съдебно решение. Всъщност в точка 151 от това решение Общият съд не просто е посочил, че жалбоподателят е могъл да подаде жалба, а е изложил подробно съдържанието на жалбата, подадена по дело T-246/08, в подкрепа на извода си, че мотивите са достатъчни, като в тази насока приема, че към момента на подаване на жалбата си жалбоподателят е осъзнавал съществуващата връзка между замразяването на неговите финансови средства и участието в ядреното разпространение, в което е обвинено неговото дружество майка Bank Melli Iran.

98

Що се отнася до довода, изведен от неизпращането на преписката на Съвета, този довод е ирелевантен за разглеждането на правното основание, изведено от неизпълнението на задължението за мотивиране на спорното решение, тъй като Общият съд е постановил, без да допусне грешка при прилагане на правото, че мотивите на посоченото решение са достатъчни от гледна точка на съдебната практика в това отношение.

99

От това следва, че четвъртото правно основание трябва да бъде отхвърлено.

100

Тъй като нито едно от изложените от жалбоподателя правни основания не е уважено, жалбата следва да се отхвърли.

101

По смисъла на член 122 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски. По смисъла на член 69, параграф 2 от същия процедурен правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от този правилник, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Съветът, Френската република, Обединеното кралство и Комисията са направили искане в този смисъл и жалбоподателят е загубил делото, последният трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши: