Дело C-48/09 P

Lego Juris A/S

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Обжалване — Регламент (ЕО) № 40/94 — Марка на Общността — Възможност формата на стока да се регистрира като марка — Регистриране на триизмерен знак, съставен от горната страна и две от околните стени на блокчето „Lego“ — Отмяна на посочената регистрация по искане на предприятие, което търгува с блокчета за игра със същата форма и размери — Член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от посочения регламент — Знак, който се състои изключително от формата на стоката, необходима за постигането на технически резултат“

Резюме на решението

1. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Знаци, които се състоят изключително от формата на стоката, необходима за получаването на технически резултат — Понятие — Наличие на несъществени характеристики без техническа функция — Неотносимост към основанието за отказ

(член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 на Съвета)

2. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Знаци, които се състоят изключително от формата на стоката, необходима за получаването на технически резултат — Понятие — Наличие на други форми, които позволяват да се постигне същият технически резултат — Неотносимост към основанието за отказ

(член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 на Съвета)

3. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Знаци, които се състоят изключително от формата на стоката, необходима за получаването на технически резултат — Точни копия на формата на стока — Разглеждане в светлината на правилата относно нелоялната конкуренция

(член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 на Съвета)

4. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Знаци, които се състоят изключително от формата на стоката, необходима за получаването на технически резултат — Определяне на съществените характеристики на триизмерен знак

(член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 на Съвета)

5. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Абсолютни основания за отказ — Знаци, които се състоят изключително от формата на стоката, необходима за получаването на технически резултат — Възприемане от страна на средния потребител — Действие

(член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 на Съвета)

1. Условието, свързано с обстоятелството, че основанието за отказ, предвидено в член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, се прилага за всеки знак, който се състои „изключително“ от формата на стоката, необходима за постигането на технически резултат, е изпълнено, когато всички съществени характеристики на формата отговарят на техническата функция, като в този случай наличието на несъществени характеристики без техническа функция е ирелевантно.

Това тълкуване отразява идеята, че наличието на един или няколко незначителни произволни елемента в триизмерен знак, всички основни елементи на който са предопределени от техническото решение, чийто израз е този знак, е без значение за заключението, че посоченият знак се състои изключително от формата на стоката, необходима за постигането на технически резултат. Освен това, като предвижда, че посоченото в член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от цитирания регламент основание за отказ се прилага само когато всички съществени характеристики на знака са функционални, това тълкуване гарантира, че регистрацията на подобен знак като марка няма да може да се откаже на основание на същата разпоредба, ако формата на съответната стока включва значителен нефункционален елемент, като например декоративен или оригинален елемент, който изпълнява важна роля в разглежданата форма.

(вж. точки 51 и 52)

2. Условието, според което регистрацията на форма на стока като марка може да се откаже на основание на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността само ако тази форма е „необходима“ за постигането на търсения технически резултат, не предполага съответната форма да е единствената, която позволява да се постигне този резултат.

Вярно е, че в някои случаи един и същи технически резултат може да се постигне чрез различни решения. Ето защо може да има алтернативни форми, с различни размери или дизайн, които позволяват да се постигне същият технически резултат. Все пак това обстоятелство самò по себе си не означава, че регистрирането като марка на съответната форма няма да засегне достъпа на останалите икономически оператори до техническото решение, което тя материализира. В това отношение съгласно член 9, параграф 1 от споменатия регламент регистрацията на изключително функционална форма на стока като марка може да даде възможност на притежателя на тази марка да забрани на всяко друго предприятие използването не само на същата форма, но и на сходни форми. По този начин съществува опасност много алтернативни форми да станат неизползваеми за конкурентите на притежателя на марката. Това ще важи особено в случай на натрупване на регистрации на различни изключително функционални форми на определена стока, което би могло да попречи напълно на други предприятия да произвеждат и да търгуват с определени стоки с дадена техническа функция.

(вж. точки 53—57)

3. Положението на разработилото техническо решение предприятие по отношение на конкурентите, които пускат на пазара точно копие на формата на стока, материализираща същото техническо решение, не може да се защити, като се предостави монопол на това предприятие чрез регистриране като марка на триизмерния знак, състоящ се от посочената форма, но може евентуално да се разгледа в светлината на правилата относно нелоялната конкуренция.

(вж. точка 61)

4. Правилното прилагане на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността предполага съществените характеристики на разглеждания триизмерен знак да са надлежно определени от органа, който се произнася по заявката за регистрация на този знак като марка. Така, изразът „съществени характеристики“ трябва да се разбира като обхващащ най-важните елементи на знака.

Определянето на посочените съществени характеристики трябва да се извършва за всеки отделен случай. Всъщност не съществува никаква систематична йерархия между различните видове елементи, които може да включва даден знак. Впрочем при установяването на съществените характеристики на даден знак компетентният орган може или да се основе направо на цялостното впечатление от знака, или на първо време да разгледа последователно всеки от елементите, които съставляват знака.

Определянето на съществените характеристики на триизмерен знак с оглед на евентуално прилагане на основанието за отказ, установено в член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от посочения регламент, според случая, и по-специално предвид на степента му на трудност, може да се извърши чрез обикновен визуален анализ на посочения знак или, обратно, да се основава на задълбочена проверка, в рамките на която се отчитат необходими за преценката елементи като проучвания и експертизи или също така данни относно правата на интелектуална собственост, предоставени по-рано във връзка със съответната стока.

След като определи съществените характеристики на знака, компетентният орган трябва да провери също дали тези характеристики съответстват на техническата функция на разглежданата стока. Всъщност член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от споменатия регламент не може да се приложи, когато със заявката се иска да се регистрира като марка форма на стока, която съдържа важен нефункционален елемент, като декоративен или оригинален елемент. В този случай конкурентните предприятия имат лесен достъп до алтернативни форми с равностойна функционалност, така че не съществува риск от засягане на достъпа до техническото решение. В тази хипотеза конкурентите на притежателя на марката лесно биха могли да материализират това техническо решение във форми на стоки, които нямат същия нефункционален елемент като включения във формата на стоката на притежателя на марката и следователно не са нито идентични, нито сходни с тази марка.

(вж. точки 68—72)

5. Предполагаемото възприемане на знака от страна на средния потребител не е определящо при прилагането на основанието за отказ, установено в член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 относно марката на Общността, а може най-много да е от полза за преценката на компетентния орган при определянето на съществените характеристики на знака.

(вж. точка 76)

РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)

14 септември 2010 година(*)

По дело C‑48/09 P

с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда, подадена на 29 януари 2009 г.,

Lego Juris A/S, установено в Billund (Дания), за което се явяват адв. V. von Bomhard и адв. T. Dolde, Rechtsanwälte,

жалбоподател,

като другите страни в производството са:

Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н D. Botis, в качеството на представител,

ответник в първоинстанционното производство,

Mega Brands Inc., установено в Монреал (Канада), за което се явяват адв. P. Cappuyns и адв. C. De Meyer, advocaten,

встъпила страна в първоинстанционното производство,

СЪДЪТ (голям състав),

състоящ се от: г‑н V. Skouris, председател, г‑н A. Tizzano, г‑н J. N. Cunha Rodrigues, г‑н K. Lenaerts, г‑н J.-C. Bonichot и г‑жа P. Lindh, председатели на състави, г‑н G. Arestis, г‑н A. Borg Barthet, г‑н M. Ilešič (докладчик), г‑н J. Malenovský, г‑н L. Bay Larsen, г‑н T. von Danwitz и г‑н Ал. Арабаджиев, съдии,

генерален адвокат: г-н D. Ruiz-Jarabo Colomer, впоследствие г‑н P. Mengozzi,

секретар: г-жа C. Strömholm, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 10 ноември 2009 г.,

след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 26 януари 2010 г.,

постанови настоящото

Решение

1 Със своята жалба Lego Juris A/S иска отмяна на Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности [понастоящем Общият съд] от 12 ноември 2008 г. по дело Lego Juris/СХВП — Mega Brands (червено блокче „Lego“) (T‑270/06, Сборник, стр. II‑3117, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което Общият съд отхвърля неговата жалба за отмяна на решението на разширения апелативен състав на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) от 10 юли 2006 г. (преписка R 856/2004-G, наричано по-нататък „спорното решение“).

Правна уредба

2 Член 4 от Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), озаглавен „Знаци, които могат да съставляват една марка на Общността“, гласи:

„Марката на Общността може да се състои от всички знаци, които могат да бъдат изобразени по графичен начин, по-специално думите, включително и имената на хора, рисунките, буквите, цифрите, формата на [стоката или нейната опаковка], при условие че такива знаци могат да отличат [стоките] или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия“.

3 Член 7 от същия регламент, озаглавен „Абсолютни основания за отказ“, предвижда:

„1. Отказва се регистрацията на:

а) знаците, които не отговарят на изискванията на член 4;

б) марките, които [нямат отличителен характер];

в) марките, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат, в търговията, за да се означи вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или момента на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други техни характерни особености;

г) марките, които се състоят предимно от знаци или означения станали обичайни в ежедневния език или в [добросъвестната и трайно установена търговска практика];

д) знаците, които се състоят [изключително] от:

i) формата, която е резултат от естеството на самите стоки;

или

ii) формата на стоката, необходима за [постигането] на технически резултат;

или

iii) от формата, която дава съществена стойност на стоките;

е) марките, които противоречат на обществения ред и на [добрите нрави];

[…]

3. Параграф 1, букви б), в) и г) не се прилага ако марката е станала отличителна за стоките или услугите, за които се иска регистрацията в резултат на използването ѝ“.

4 Съгласно член 9, параграф 1 от Регламент № 40/94, озаглавен „Права, предоставени от марката на Общността“:

„Марката на Общността предоставя на своя притежател изключително право. Притежателят е оправомощен да забрани на всяко трето лице, при липса на негово съгласие, да използва [в процеса] на търговията:

а) знак, който е идентичен с марката на Общността за стоки или за услуги, които са идентични с тези, за които марката на Общността е регистрирана;

б) всеки знак, за който, поради неговата идентичност или [сходство] с марката на Общността и поради идентичността или [сходството] на [стоки] или услуги, обхванати от марката [на Общността] и знака, съществува вероятност от объркване в общественото съзнание; вероятността от объркване включва [възможността за] свързване [на] знака [с] марката;

в) всеки знак, който е идентичен или [сходен] на марката на Общността за стоки или за услуги, които не са [сходни] на тези, за които марката на Общността е регистрирана, когато тя има добра репутация в Общността и използването на този знак без основателна причина извлича неоснователно полза от отличителния белег или от [репутацията] на марката на Общността или им нанася вреда“.

5 Член 51 от Регламент № 40/94, озаглавен „Абсолютни основания за недействителност“, гласи:

„1. Марка на Общността се обявява за недействителна на основание на искане подадено до [СХВП] или въз основа на насрещен иск предявен в производство за нарушение на правата върху марка:

а) когато марка на Общността е била регистрирана в противоречие с разпоредбите на […] член 7;

б) когато заявителят е бил недобросъвестен при подаване на заявката за марка.

2. Когато марката на Общността е била регистрирана в противоречие с член 7, параграф 1, буква б), в) или г), тя все пак не може да бъде обявена за недействителна ако, чрез използването ѝ, тя е придобила след регистрацията си отличителен характер за стоките или за услугите, за които е била регистрирана.

3. Когато съществува основание за недействителност само за една част от стоките или услугите, за които марката на Общността е била регистрирана, недействителността на марката може да бъде обявена само за съответните стоки или услуги“.

6 Регламент № 40/94 е отменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1), влязъл в сила на 13 април 2009 г. При все това предвид момента на настъпване на фактите спорът се урежда от Регламент № 40/94.

Обстоятелства, предхождащи спора, и спорното решение

7 На 1 април 1996 г. Kirkbi A/S (наричано по-нататък „Kirkbi“), дружество, чийто правоприемник е жалбоподателят, представя пред СХВП заявка за регистрация на марка, по-специално за стоки, които отговарят на описанието „игри и играчки“, включени в клас 28 съгласно Ницската спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., ревизирана и допълнена (наричана по-нататък „Ницската спогодба“). Марката, чиято регистрация е заявена, е възпроизведеният по-долу триизмерен знак в червен цвят:

Image not found

8 СХВП уведомява Kirkbi за намерението си да отхвърли посочената заявка по съображение, от една страна, че разглежданият знак представлява само проста форма на блокче за игра и следователно няма отличителен характер (член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 40/94), и от друга страна, че посоченият знак се състои изключително от формата на стоката, необходима за постигането на технически резултат (член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от същия регламент). СХВП все пак приема да изслуша Kirkbi и разглежда становището и доказателствата, допълнително представени от него. Въз основа на тях тя заключава, че заявеният за регистрация знак е придобил отличителен характер в Европейския съюз и не се състои само от формата на стоката, необходима за постигането на технически резултат.

9 След тази проверка марката е регистрирана на 19 октомври 1999 г.

10 На 21 октомври 1999 г. Ritvik Holdings Inc. (наричано по-нататък „Ritvik“), чийто правоприемник е Mega Brands, Inc. (наричано по-нататък „Mega Brands“), подава искане за обявяване на недействителността на тази марка съгласно член 51, параграф 1, буква а) от Регламент № 40/94 по отношение на „строителните игри“, попадащи в клас 28 по смисъла на Ницската спогодба, тъй като счита, че регистрацията ѝ противоречи на абсолютните основания за отказ, предвидени в член 7, параграф 1, буква а), буква д), подточки ii) и iii) и буква е) от този регламент.

11 На 8 декември 2000 г. отделът по заличаването [отдел по отмяна съгласно Регламент № 207/2009] отлага произнасянето на своето решение до обявяването на Решение на Съда от 18 юни 2002 г. по дело Philips (C‑299/99, Recueil, стр. I‑5475) относно тълкуването на член 3, параграф 1, буква д), второ тире от Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 40, 1989 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 92) — разпоредба, чийто текст съответства на този на член 7, параграф 1, буква а), буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94. Производството пред отдела по заличаването е възобновено на 31 юли 2002 г.

12 С Решение от 30 юли 2004 г. той обявява разглежданата марка за недействителна по отношение на „строителните игри“, попадащи в клас 28 по смисъла на Ницската спогодба, на основание член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, като приема, че разглежданата марка се състои изключително от формата на стоките, която е необходима за постигането на технически резултат.

13 На 20 септември 2004 г. жалбоподателят обжалва решението на отдела по заличаването.

14 Със спорното решение разширеният апелативен състав на СХВП отхвърля жалбата като неоснователна, като приема, че в случая условията по член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 са изпълнени.

15 Разширеният апелативен състав най-напред приема, в точка 33 от спорното решение, че повдигнатото на основание член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 възражение не може да се отхвърли въз основа на проучвания на общественото мнение и на пазара, тъй като в съответствие с параграф 3 от същия член доказването на придобития чрез използването на разглеждания знак отличителен характер не премахва функционалния му характер. В точка 36 от посоченото решение той добавя, че забраната за регистрация се прилага и по отношение на форма, чиито съществени характеристики отговарят на техническа функция, ако тази форма съдържа незначителен произволен елемент, например цвят.

16 В точка 37 от спорното решение разширеният апелативен състав установява, че блокчето „Lego“ „се характеризира с два симетрични реда от четири плоски цилиндрични [издатини] върху горната му част“.

17 След това в точки 39 и 40 от същото решение посоченият апелативен състав приема, че макар да е вярно, че само по себе си обстоятелството, че даден знак е бил или продължава да бъде патентован, не представлява пречка за регистрирането му като марка, по-специално когато става въпрос за изобретения, чиято форма не е изцяло функционална поради наличието на декоративни или произволни елементи, в не по-малка степен е вярно и че по-ранният патент на практика е необоримо доказателство, че характеристиките, които се разкриват или предявяват с него, са функционални.

18 По-нататък, в точки 41—55 от спорното решение, разширеният апелативен състав потвърждава преценката на отдела по заличаването, според която всеки от елементите на блокчето „Lego“, а следователно и посоченото блокче в неговата цялост, са необходими за постигането на технически резултат. Разширеният апелативен състав основава заключението си на извършения от отдела по заличаването анализ на по-ранните патенти на жалбоподателя. Според разширения апелативен състав определящите елементи на този анализ са следните:

„42 […] Оригиналното […] сглобяемо блокче за игра, предшественик на блокчето „Lego“, е изобретено от Harry Fisher Page и е защитено от множество британски патенти: патент № 529 580, предоставен на 25 ноември 1940 г., патент № 587 206, предоставен на 17 април 1947 г., патент № 633 055, предоставен на 12 декември 1949 г., патент № 673 857, предоставен на 19 юли 1950 г., и патент № 866 557, предоставен на 26 април 1961 г. [Тези] патенти […] се отнасят до блокче със същите размери и същите кръгли [издатини] […] като блокчето „Lego“ […].

43 По отношение на [издатините], разположени върху горната част на блокчето „Lego“, [отделът по заличаването] заключава, че:

„[…] патент […] № 866 557 […] разкрива [, че блокчетата] имат [издатини] върху горната си страна […], разположени в два паралелни реда и като напречни двойки [и] еднакво отдалечени една от друга напречно и по дължина. Точно такова е разположението на [издатините] върху горната страна [на блокчето „Lego“]: осем [издатини] в два реда и като напречни двойки, еднакво отдалечени една от друга […]. Предназначението на тези [издатини] е да се сглобяват чрез снаждане с долната страна на блокчето за игра по начин, който позволява многократно сглобяване и разглобяване“.

44 [Отделът по заличаването] приема и че същото изобретение с [издатини] върху горната страна на блокчето „Lego“ е разкрито в патент […] №°587 206. […]

[…]

Апелативният състав отбелязва, че фигура 1 от този патент представлява два симетрични реда от по четири цилиндрични [издатини], разположени върху горната страна на патентованото блокче, които изглеждат идентични с разглежданото блокче „Lego“, но без червения цвят […].

45 Притежателят сам признава пред апелативния състав, че посочените патенти описват функционалните елементи на блокчето „Lego“ и че наличието на [издатини] е необходимо, за да може сглобяемите блокчета за игра да изпълняват функцията си.

[…]

47 Двата симетрични реда от по четири цилиндрични [издатини], разположени върху горната страна на патентованото блокче, били „предпочитаната форма“ на изобретението, показана на фигура 1 от патент […] № 587 206 […]. [Отделът по заличаването] стига също така до заключение, че […] патент […] № 866 557 […] „потвърждава, че цилиндричната форма на […] издатините [е] „предпочитаният начин на изработка“ на издатините […]“. […]

[…]

51 По-нататък [отделът по заличаването] установява, че относителната височина на [издатините] по отношение на височината на стените на блокчето се отразява върху „силата на сцепление“. Ако съотношението е много ниско, блокчетата ще се разглобят по-лесно […]. Обратно, ако съотношението е много високо […], силата […], необходима за разглобяване на блокчетата, ще бъде доста голяма […] [и] дете, което играе само, може да не успее да раздели лесно блокчетата.

[…]

53 Апелативният състав отбелязва, че техническата функция на относителните размери и разположение на [издатините] […] е описана в патент [...] № 866 557, както следва:

„Между относителните размери и разположение на [издатините] […] трябва да съществува специфична връзка и в съответствие с главната характеристика на изобретението [издатините върху горната страна на блокчето] са еднакво отдалечени една от друга напречно и по дължина […]“.

54 [Отделът по заличаването приема], че всяка една от отделните характеристики на блокчето „Lego“ изпълнява особени функции, а именно:

– [издатините върху горната страна на блокчето]: височината и диаметъра — за силата на сцепление; броят — за поливалентността при сглобяване; разположението — за конфигурациите на сглобяване;

– издатините [във вътрешността на блокчето]: сила на сцепление, броят — за по-голяма сила на сцепление във всички позиции; […]

– страните: свързани със страните на други блокчета за получаването на стена;

– кухата страна: за снаждане с [издатините върху горната страна на блокчето] и за да е възможно сглобяване […];

– обща форма: форма на строително блокче; размер, който позволява дете да го държи в ръка.

55 Апелативният състав потвърждава заключенията в решението [на отдела по заличаването] с мотив, че са убедително подкрепени от анализираните по-горе доказателства. Освен това апелативният състав приема, че отделът по заличаването по никакъв начин не е изопачил или тълкувал погрешно доказателствата.

[…]

62 […] [Н]яма съмнение, че главната характеристика [на блокчето „Lego“] — двата реда [издатини] върху горната страна — е предназначена да придаде на обикновеното блокче за игра, чиито размери на ширина, дължина и дълбочина са пропорционални на истинска строителна тухла, поливалентен и здрав механизъм за снаждане […], какъвто тези блокчета трябва да имат, за да може дете да борави с тях. Характеристиките на блокчето „Lego“ очевидно са възприети, за да отговарят на горепосочената функция по използването му, а не с цел идентифициране […]

63 Ето защо […] апелативният състав [одобрява] решението [на отдела по заличаването], че блокчето „Lego“ е изцяло функционално, тъй като не съдържа нито един декоративен или произволен елемент. […] Следователно апелативният състав може да приложи по отношение на блокчето „Lego“ […] формулировката от Решение по дело Philips, [посочено по-горе], а именно че „основните функционални характеристики на формата […] се отнасят само до техническия резултат“.

Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение

19 С жалба, депозирана в секретариата на Общия съд на 25 септември 2006 г., жалбоподателят иска отмяна на спорното решение.

20 В подкрепа на своята жалба жалбоподателят посочва само едно правно основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94. В рамките на това правно основание се разграничават две части: първата изведена от неправилното тълкуване на тази разпоредба, а втората — от неправилната преценка на предмета на разглежданата марка.

21 В рамките на първата част на правното основание жалбоподателят поддържа, че член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 няма за цел да изключи възможността да се регистрират като марки форми, които сами по себе си са функционални. Основният въпрос според него е дали защитата като марка би създала монопол върху техническите решения или върху полезните характеристики на съответната форма.

22 Общият съд преценява, че тези доводи не могат да доведат до отмяна на спорното решение. Основните съображения за това решение са следните:

„37 […] по същество жалбоподателят упреква разширения апелативен състав, че неправилно тълкува обхвата на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, и по-специално този на използваните термини „[изключително]“ и „необходима“, като изтъква, че наличието на алтернативни форми, които са функционално равнозначни и използват същото техническо решение, е ирелевантно за целите на прилагането на тази разпоредба.

38 В това отношение на първо място следва да се установи, че думата „[изключително]“, която се съдържа както в член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, така и в член 3, параграф 1, буква д), второ тире от Директива[…] [89/104], трябва да се разбира в светлината на израза „съществени характеристики, изпълняващи техническа функция“, използван в точки 79, 80 и 83 от Решение по дело Philips [посочено по-горе]. Всъщност от този израз следва, че прибавянето на несъществени характеристики, които нямат техническа функция, не дава възможност формата да избегне приложението на това абсолютно основание за отказ, ако всички съществени характеристики на тази форма отговарят на подобна функция. При това положение разширеният апелативен състав правилно е извършил своя анализ на функционалността на разглежданата форма спрямо характеристиките, които той счита за съществени. Следователно трябва да се установи, че тълкуването на понятието „[изключително]“ е правилно.

39 На второ място, от точки 81 и 83 от Решение по дело Philips [посочено по-горе] следва, че формулировката „необходима за получаването на технически резултат“, която се съдържа както в член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, така и в член 3, параграф 1, буква д), второ тире от Директива[…] [89/104], не означава, че това абсолютно основание за отказ се прилага само когато разглежданата форма е единствената, която позволява получаването на посочения резултат. Всъщност Съдът е постановил в точка 81 [от това решение], че „наличието на други форми, които позволяват получаването на същия технически резултат, [не е] от естество да отстрани основанието за отказ“, а в точка 83 [от посоченото решение] — че „регистрацията на определен знак, който се състои от форма [на определена стока, се изключва] дори ако е възможно получаването на разглеждания технически резултат чрез други форми“. Следователно за да се приложи това абсолютно основание за отказ, е достатъчно съществените характеристики на формата да обединяват техническите характеристики, които в техническо отношение са в състояние да породят и са достатъчни за получаването на предвидения технически резултат, така че техническият резултат да зависи от тях. От това следва, че разширеният апелативен състав не е допуснал грешка, като е изтъкнал, че понятието „необходима“ означава, че формата е нужна за получаването на технически резултат дори ако той може да се постигне чрез други форми.

40 На трето място, следва да се посочи, че обратно на твърдяното от жалбоподателя в точки 81 и 83 от Решение по дело Philips [посочено по-горе], Съдът отхвърля релевантността на наличието на „други форми, позволяващи получаването на същия технически резултат“, без да разграничава формите, които използват друго „техническо решение“, от тези, които използват същото „техническо решение“.

[…]

43 От всичко изложено дотук следва, че член 7, параграф 1, буква д, подточка ii) от Регламент № 40/94 не допуска регистрацията на всяка форма, състояща се в своите съществени характеристики изключително от формата на стоката, която в техническо отношение е в състояние да породи и е достатъчна за получаването на търсения технически резултат, дори да може резултатът да бъде постигнат чрез други форми, използващи същото или друго техническо решение.

44 Поради това следва да се установи, че разширеният апелативен състав не е тълкувал неправилно член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94“.

23 В рамките на втората част на правното основание, изтъкнато в подкрепа на жалбата му пред Общия съд, жалбоподателят упреква разширения апелативен състав, че не е определил правилно основните характеристики на разглежданата форма и че е преценил погрешно функционалния характер на посочената форма.

24 Жалбоподателят твърди, от една страна, че разширеният апелативен състав е включил ирелевантни елементи в проверката си, като страната на блокчето „Lego“, която не е част от разглеждания триизмерен знак, а именно долната куха страна на посоченото блокче. От друга страна, разширеният апелативен състав приел без критичен анализ предложената и финансирана от Mega Brands експертиза, а същевременно при определянето на съществените характеристики на разглежданата форма пропуснал да вземе предвид релевантни данни, представени от жалбоподателя, като тези относно възприемането на посочената форма от гледна точка на потребителите.

25 Общият съд отхвърля и тази втора част от правното основание. Той установява по-специално следното:

„70 На първо място, доколкото жалбоподателят изтъква, че определянето на съществените характеристики на разглежданата форма трябва да се извърши от гледна точка на потребителя и че анализът трябва да вземе предвид анкети за потребителите, следва да се посочи, че подобно определяне се извършва в рамките на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 с ясната цел да се позволи разглеждането на функционалността на разглежданата форма. Възприятието на целевия потребител обаче не е релевантно за анализа на функционалността на съществените характеристики на формата. Всъщност целевият потребител може да не разполага с техническите познания, които са необходими за преценка на съществените характеристики на дадена форма, поради което е възможно определени характеристики да са съществени от негова гледна точка, а да не бъдат такива при анализ на функционалността, както и обратното. При това положение следва да се приеме, че съществените характеристики на формата трябва да бъдат обективно определени за целите на прилагане на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 въз основа на нейното графично представяне и евентуалните описания, представени по време на заявяване на марката.

[…]

72 На второ място, жалбоподателят упреква [също] разширения апелативен състав, че е пропуснал да установи съществените характеристики на разглежданата форма и че е разгледал не тази форма, а блокчето „Lego“ като цяло, като е включил в своя анализ невидими елементи като кухата долна страна […].

[…]

75 Трябва обаче да се посочи, че [извършеният от разширения апелативен състав] анализ […] обхваща всички елементи, които са видими на [разглеждания знак], всеки от които изпълнява конкретни технически функции [съгласно точка 54 от спорното решение]. Трябва също да се установи, че няма данни по делото, които да позволяват поставянето под съмнение на точността на установяване на тези характеристики като съставляващи съществени характеристики на разглежданата форма.

76 Впрочем при положение че разширеният апелативен състав правилно е установил всички съществени характеристики на разглежданата форма, това, че той е взел предвид и други характеристики, е без значение за законосъобразността на [спорното] решение.

[…]

78 [На следващо място] следва да се подчертае, че нищо не изключва възможността в рамките на анализа на функционалността на така определените съществени характеристики разширеният апелативен състав да взима предвид някои невидими елементи на блокчето „Lego“ като кухата [долна] страна и вторичните издатини, както и всеки друг релевантен доказателствен елемент. Разширеният апелативен състав в случая се е позовал в това отношение на по-ранни патенти на жалбоподателя, доколкото последният признава, че те описват функционалните елементи на блокчето „Lego“, както и на експертизи[…].

79 […] Що се отнася до експертизата, представена и финансирана от [Mega Brands], по-ранни[те] патенти потвърждават констатациите на [изготвилия тази експертиза], що се отнася до функционалността на характеристиките на блокчето „Lego“ […]“.

Искания на страните

26 Жалбоподателят иска от Съда:

– да отмени обжалваното съдебно решение,

– да върне делото на Общия съд и

– да осъди СХВП да заплати съдебните разноски.

27 СХВП и Mega Brands искат от Съда:

– да отхвърли жалбата и

– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

По жалбата

28 Жалбоподателят се позовава на едно-единствено правно основание, изведено от нарушение на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94. Това правно основание е разделено на три части.

По първата част, свързана с неправилно тълкуване на предмета и на обхвата на основанието за отказ, предвидено в член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94

Доводи на страните

29 Жалбоподателят изтъква, че макар член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 действително да забранява регистрация на форми, чиято защита като марки би довела до незаконосъобразно ограничение за конкурентите, тази разпоредба няма за цел да забрани регистрацията на всяка форма, която отговаря на техническа функция. Регистрацията на определена форма трябва да се изключи само в случай че би довела до предоставяне на монопол върху технически решения или върху полезни характеристики.

30 В това отношение изразът „техническо решение“ трябва да се разграничи от понятието „технически резултат“, доколкото техническият резултат може да се постигне чрез различни решения. Жалбоподателят поддържа, че когато съществуват няколко еквивалентни форми от функционална гледна точка, предоставената в полза на определено предприятие защита на специфична форма като марка не пречи на конкурентите да прилагат същото техническо решение.

31 Следователно Общият съд бил допуснал грешка при прилагането на правото, като приел в точка 43 от обжалваното съдебно решение, по посочените в точки 37—42 от последното съображения, че член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 не допуска регистрирането на форма, дори когато техническият резултат може да се постигне чрез друга форма, използваща същото техническо решение. Общият съд не отчел, че съществуването на алтернативни форми е във висока степен релевантно, тъй като доказва, че не е налице опасност от създаване на монопол. Същевременно Общият съд пренебрегнал факта, че често едно и също патентовано изобретение може да се реализира чрез различни форми. Впрочем настоящият случай попадал в тази хипотеза, тъй като нищо не пречело на конкурентите на жалбоподателя да прилагат същото техническо решение, без да копират формата на блокчето „Lego“.

32 По-нататък жалбоподателят счита, че с това си произнасяне Общият съд не се е съобразил със съдебната практика, установена с Решение по дело Philips, посочено по-горе. В това отношение жалбоподателят твърди, че в посоченото решение Съдът изобщо не е приел, че съществуването на алтернативни форми е ирелевантно. Съдът просто бил посочил в точки 83 и 84 от същото решение, че след като са изпълнени условията по член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, въпросът дали съществуват алтернативни форми е без значение.

33 От своя страна Mega Brands поддържа, че регистрирането на разглеждания знак като марка ще позволи на жалбоподателя да попречи на всеки конкурент да използва на пазара на строителните блокчета за игра най-добрата и най-функционалната форма. По този начин жалбоподателят отново щял да придобие монопола, от който се ползвал по-рано заради своите патенти.

34 Mega Brands приема, че простото разкриване на определена форма в патент само по себе си не съставлява пречка за регистрация на тази форма като марка, но изтъква, че подобно разкриване все пак е важна индиция, че посочената форма е предопределена изключително от нейната функция.

35 Според СХВП доводите на жалбоподателя са в противоречие с буквата и духа на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94. СХВП счита, че използването на думите „изключително“ и „необходима“ в тази разпоредба не предполага, че е забранена регистрацията единствено на формите, които като такива са необходими за изпълнение на желаната функция. Въпросното основание за отказ се отнасяло до всички основно функционални форми, които допринасят за техническия резултат.

36 СХВП отбелязва също, че ако се приемат доводите на жалбоподателя, няма да е гарантиран свободният достъп на конкурентите до алтернативните форми. Всъщност регистрацията на специфична форма като марка впоследствие щяла да даде възможност на жалбоподателя да иска забрана не само на всяка идентична форма, но и на сходни форми. Това би се отнасяло например за блокчета, чиито издатини са малко по-дълги или по-широки от тези на блокчето „Lego“.

37 По отношение на разграничението между различните видове права на интелектуална собственост СХВП отбелязва, че извън патентното право, правото да се блокира конкуренцията по отношение на определена форма е предвидено по-специално за притежателите на промишлен дизайн, съгласно Регламент (ЕО) № 6/2002 на Съвета от 12 декември 2001 година относно промишления дизайн на Общността (ОВ L 3, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 33, стр. 70). СХВП обаче припомня, че член 8, параграф 1 от този регламент предвижда, че „[п]ромишленият дизайн на Общността не предоставя права върху особеностите на външния изглед на [стока], които са наложени изключително от техническата [ѝ] функция“.

Съображения на Съда

38 Съгласно установената съдебна практика правото на марките представлява съществен елемент от системата на конкуренция в Съюза. В тази система, за да привличат клиенти с качеството на своите стоки или услуги, предприятията трябва да могат да регистрират като марки знаци, които позволяват на потребителите да различат, без риск да се объркат, стоките или услугите на посочените предприятия от тези с различен произход (вж. в този смисъл Решение от 4 октомври 2001 г. по дело Merz & Krell, C‑517/99, Recueil, стр. I‑6959, точки 21 и 22, Решение от 12 ноември 2002 г. по дело Arsenal Football Club, C‑206/01, Recueil, стр. I‑10273, точки 47 и 48, както и Решение от 26 април 2007 г. по дело Alcon/СХВП, C‑412/05 P, Сборник, стр. I‑3569, точки 53 и 54).

39 Формата на стоката е сред знаците, които могат да съставляват марка. По отношение на марката на Общността това произтича от член 4 от Регламент № 40/94, съгласно който марки на Общността могат да бъдат всички знаци, подлежащи на графично изобразяване, като думите, рисунките, формата на стоката и нейната опаковка, при условие че могат да отличат стоките или услугите на едно предприятие от тези на други предприятия (вж. в този смисъл Решение от 29 април 2004 г. по дело Henkel/СХВП, C‑456/01 P и C‑457/01 P, Recueil, стр. I‑5089, точки 30 и 31).

40 В случая не се оспорва, че формата на блокчето „Lego“ е придобила отличителен характер чрез използването му и следователно представлява знак, който може да отличи стоките на жалбоподателя от тези с друг произход.

41 Твърдението на Ritvik, поддържано от неговия правоприемник Mega Brands и прието от отдела по заличаването и от разширения апелативен състав, както и от Общия съд, че въпреки това формата на блокчето „Lego“ не може да се регистрира, се основава на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, който не допуска регистрация на знаците, които се състоят изключително от формата на стоката, необходима за постигането на технически резултат.

42 Според жалбоподателя тази разпоредба се тълкува прекалено широко и следователно неправилно от разширения апелативен състав, а впоследствие и от Общия съд.

43 За да се разгледа това оплакване, следва да се припомни, че всяко от изброените в член 7, параграф 1 от Регламент № 40/94 основания за отказ следва да бъде тълкувано в светлината на общия интерес, залегнал в основата му (Решение по дело Henkel/СХВП, посочено по-горе, точка 45, както и Решение от 12 януари 2006 г. по дело Deutsche SiSi-Werke/СХВП, C‑173/04 P, Recueil, стр. I‑551, точка 59). Общият интерес в основата на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 е да се избегне възможността правото на марките да доведе до предоставяне на монопол върху техническите решения или полезните характеристики на определена стока (вж. по аналогия, относно член 3, параграф 1, буква д), второ тире от Директива 89/104, Решение по дело Philips, посочено по-горе, точка 78 и Решение от 8 април 2003 г. по дело Linde и др., C‑53/01—C‑55/01, Recueil, стр. I‑3161, точка 72).

44 В това отношение установените от законодателя правила отразяват претеглянето на две съображения, всяко от които може да допринесе за създаване на система на здравословна и лоялна конкуренция.

45 От една страна, включването в член 7, параграф 1 от Регламент № 40/94 на забрана за регистрация като марка на всеки знак, който се състои от формата на стоката, необходима за постигането на технически резултат, гарантира, че предприятията няма да могат да използват правото на марките за запазване без ограничение във времето на изключителни права върху технически решения.

46 Всъщност, когато формата на стоката само материализира техническото решение, открито от производителя на стоката и патентовано по негово искане, защитата на тази форма като марка след изтичане на срока на действие на патента би намалила в значителна степен и трайно възможността за другите предприятия да използват посоченото техническо решение. В изградената в Съюза система на правата на интелектуалната собственост на техническите решения обаче може да се предостави защита само с ограничена продължителност, така че впоследствие те да могат да се използват свободно от всички икономически оператори. Както отбелязва СХВП в своите доводи, обобщени в точка 37 от настоящото решение, това съображение стои в основата не само на Директива 89/104 и на Регламент № 40/94 по отношение на правото относно марките, но и на Регламент № 6/2002 относно промишлените дизайни.

47 Законодателят впрочем урежда особено строго невъзможността за регистриране като марки на форми, необходими за постигане на технически резултат, като изключва установените в член 7, параграф 1, буква д) от Регламент № 40/94 основания за отказ от приложното поле на изключението по параграф 3 от същия член. Така от член 7, параграф 3 от посочения регламент произтича, че дори необходимата за постигане на технически резултат форма на стоката да е придобила отличителен характер чрез използването ѝ, не се допуска тя да се регистрира като марка (вж. по аналогия, относно член 3, параграф 3 от Директива 89/104— разпоредба, която по същество е идентична с член 7, параграф 3 от Регламент № 40/94 — Решение по дело Philips, посочено по-горе, точка 57 и Решение от 20 септември 2007 г. по дело Benetton Group, C‑371/06, Сборник, стр. I‑7709, точки 25—27).

48 От друга страна, като ограничава прилагането на основанието за отказ, посочено в член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, до знаците, които се състоят „изключително“ от формата на стоката, „необходима“ за постигане на технически резултат, законодателят правилно приема, че всяка форма на стока е в известна степен функционална и следователно би било неподходящо да се откаже регистрация като марка на дадена форма на стока само с мотив че има функционални характеристики. Чрез думите „изключително“ и „необходима“ посочената разпоредба гарантира, че отказът за регистрация се отнася единствено до формите на стоки, които само материализират техническо решение, поради което тяхната регистрация като марка действително ще затрудни използването на това техническо решение от други предприятия.

49 След това уточнение относно предмета и обхвата на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 следва да се провери дали Общият съд е тълкувал погрешно тази разпоредба, както твърди жалбоподателят.

50 Общият съд обобщава в точка 43 от обжалваното съдебно решение даденото от него тълкуване на посочената разпоредба, като постановява, че тя „не допуска регистрацията на всяка форма, състояща се в своите съществени характеристики изключително от формата на стоката, която в техническо отношение е в състояние да породи и е достатъчна за получаването на търсения технически резултат, дори да може резултатът да бъде постигнат чрез други форми, използващи същото или друго техническо решение“.

51 Що се отнася до условието, свързано с обстоятелството, че посоченото основание за отказ се прилага за всеки знак, който се състои „изключително“ от формата на стоката, необходима за постигането на технически резултат, Общият съд постановява в точка 38 от обжалваното съдебно решение, че това условие е изпълнено, когато всички съществени характеристики на формата отговарят на техническата функция, като в този случай наличието на несъществени характеристики без техническа функция е ирелевантно.

52 Това тълкуване е в съответствие с точка 79 от Решение по дело Philips, посочено по-горе. Освен това то отразява идеята, стояща в основата на това съдебно решение, така както я представя генералният адвокат Ruiz-Jarabo Colomer в точка 28 от своето заключение по това дело и както я излага отново в точка 72 от заключението си по дело Koninklijke KPN Nederland (Решение от 12 февруари 2004 г., C‑363/99, Recueil, стр. I‑1619), а именно че наличието на един или няколко незначителни произволни елемента в триизмерен знак, всички основни елементи на който са предопределени от техническото решение, чийто израз е този знак, е без значение за заключението, че посоченият знак се състои изключително от формата на стоката, необходима за постигането на технически резултат. Освен това, като предвижда, че посоченото в член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 основание за отказ се прилага само когато всички съществени характеристики на знака са функционални, това тълкуване гарантира, че регистрацията на подобен знак като марка няма да може да се откаже на основание на същата разпоредба, ако формата на съответната стока включва значителен нефункционален елемент, като например декоративен или оригинален елемент, който изпълнява важна роля в разглежданата форма.

53 Относно условието, според което регистрацията на форма на стока като марка може да се откаже на основание на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 само ако тази форма е „необходима“ за постигането на търсения технически резултат, Общият съд правилно приема в точка 39 от обжалваното съдебно решение, че това условие не предполага съответната форма да е единствената, която позволява да се постигне този резултат.

54 Вярно е, както подчертава жалбоподателят, че в някои случаи един и същи технически резултат може да се постигне чрез различни решения. Ето защо може да има алтернативни форми, с различни размери или дизайн, които позволяват да се постигне същият технически резултат.

55 Все пак, обратно на твърденията на жалбоподателя, това обстоятелство самò по себе си не означава, че регистрирането като марка на съответната форма няма да засегне достъпа на останалите икономически оператори до техническото решение, което тя материализира.

56 В това отношение трябва да се посочи, както отбелязва СХВП, че съгласно член 9, параграф 1 от Регламент № 40/94 регистрацията на изключително функционална форма на стока като марка може да даде възможност на притежателя на тази марка да забрани на всяко друго предприятие използването не само на същата форма, но и на сходни форми. По този начин съществува опасност много алтернативни форми да станат неизползваеми за конкурентите на притежателя на марката.

57 Това ще важи особено в случай на натрупване на регистрации на различни изключително функционални форми на определена стока, което би могло да попречи напълно на други предприятия да произвеждат и да търгуват с определени стоки с дадена техническа функция.

58 Впрочем, тези съображения са отразени в точки 81 и 83 от Решение по дело Philips, посочено по-горе, според които само по себе си съществуването на други форми, които позволяват да се постигне същият технически резултат, не изключва прилагането на основанието за отказ, посочено в член 3, параграф 1, буква д), второ тире от Директива 89/104 — разпоредба, чийто текст съответства на този на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94.

59 Доколкото жалбоподателят отново се позовава на факта, който СХВП не оспорва, че за да използват същото техническо решение, конкурентите му нямат нужда да пускат на пазара блокчета за игра, чиито форма и размери са идентични във всяко отношение с тези на блокчето „Lego“, достатъчно е да се констатира, че това обстоятелство не може да възпрепятства приложението на правилата, установени от законодателя на Съюза и тълкувани по-горе, според които знак, който се състои от формата на стока и само изразява техническа функция, без да добавя съществени нефункционални елементи, не може да се регистрира като марка, тъй като подобна регистрация би намалила твърде много възможностите за конкурентите да пускат на пазара форми на стоки, които материализират същото техническо решение.

60 Това важи на още по-силно основание в случай като настоящия, в който компетентният орган е установил, че техническото решение, материализирано във формата на разглежданата стока, е за предпочитане от техническа гледна точка за разглежданата категория стоки. Ако състоящият се от такава форма триизмерен знак се регистрира като марка, за конкурентите на притежателя на последната би било трудно да пускат на пазара форми на стоки, които представляват истински алтернативи, а именно форми, които не са сходни, но все пак представляват интерес за потребителите от функционална гледна точка.

61 При тези условия положението на разработилото техническо решение предприятие по отношение на конкурентите, които пускат на пазара точно копие на формата на стока, материализираща същото техническо решение, не може да се защити, като се предостави монопол на това предприятие чрез регистриране като марка на триизмерния знак, състоящ се от посочената форма, но може евентуално да се разгледа в светлината на правилата относно нелоялната конкуренция. Подобна проверка обаче не е предмет на настоящия спор.

62 Тъй като доводите, изложени от жалбоподателя в рамките на първата част от правното му основание, не могат да се приемат поради всички гореизложени съображения, тази част от правното основание трябва да се отхвърли.

По втората част, свързана с прилагане на неправилни критерии за определяне на съществените характеристики на форма на стока

Доводи на страните

63 Жалбоподателят поддържа, че понятието „съществени характеристики“ е синоним на „доминиращи и отличителни елементи“ и че определянето на посочените характеристики трябва да се извърши от гледна точка на съответните потребители, а именно на средния потребител, който е относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен.

64 Жалбоподателят поддържа, че предвид решението по дело Philips, посочено по-горе, всяко разглеждане на основанието за отказ, установено в член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, трябва да включва два етапа, а именно, на първо място, определяне на съществените характеристики на знака от гледна точка на средния потребител, и на второ място, разглеждане с помощта на експерт на въпроса дали посочените характеристики са необходими за постигането на технически резултат.

65 Поради това Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, като потвърдил в точка 70 от обжалваното съдебно решение позицията на разширения апелативен състав, че при определянето на съществените характеристики на триизмерен знак не следва да се вземат предвид възприемането от потребителя и допитванията, извършени за оценка на последното.

66 Mega Brands отбелязва, че посоченото понятие „съществени характеристики“ трябва да се разбира в контекста на думите „изключително“ и „необходима“, използвани в член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94. В този контекст критериите, на които се позовава жалбоподателят, като отличителния характер и възприемането от потребителите, били неотносими.

67 Според СХВП дори да се допусне, че определянето на съществените елементи на формата трябва да предхожда преценката на тяхната функционалност, тези два етапа спадат към едно и също действие, състоящо се в това да се определи дали тези елементи са съществени за функцията на формата.

Съображения на Съда

68 Правилното прилагане на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 предполага съществените характеристики на разглеждания триизмерен знак да са надлежно определени от органа, който се произнася по заявката за регистрация на този знак като марка.

69 Както посочва генералният адвокат в точка 63 от своето заключение, изразът „съществени характеристики“ трябва да се разбира като обхващащ най-важните елементи на знака.

70 Определянето на посочените съществени характеристики трябва да се извършва за всеки отделен случай. Всъщност не съществува никаква систематична йерархия между различните видове елементи, които може да включва даден знак (вж. в този смисъл Решение от 17 юли 2008 г. по дело L & D/СХВП, C‑488/06 P, Сборник, стр. I‑5725, точка 55). Впрочем при установяването на съществените характеристики на даден знак компетентният орган може или да се основе направо на цялостното впечатление от знака, или на първо време да разгледа последователно всеки от елементите, които съставляват знака (вж. по аналогия Решение от 29 април 2004 г. по дело Procter & Gamble/СХВП, C‑468/01 P—C‑472/01 P, Recueil, стр. I‑5141, точка 45, както и Решение от 30 юни 2005 г. по дело Eurocermex/СХВП, C‑286/04 P, Recueil, стр. I‑5797, точка 23).

71 Следователно определянето на съществените характеристики на триизмерен знак с оглед на евентуално прилагане на основанието за отказ, установено в член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, според случая, и по-специално предвид на степента му на трудност, може да се извърши чрез обикновен визуален анализ на посочения знак или, обратно, да се основава на задълбочена проверка, в рамките на която се отчитат необходими за преценката елементи като проучвания и експертизи или също така данни относно правата на интелектуална собственост, предоставени по-рано във връзка със съответната стока.

72 След като определи съществените характеристики на знака, компетентният орган трябва да провери също дали тези характеристики съответстват на техническата функция на разглежданата стока. Всъщност, както бе посочено в точка 52 от настоящото решение, член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 не може да се приложи, когато със заявката се иска да се регистрира като марка форма на стока, която съдържа важен нефункционален елемент, като декоративен или оригинален елемент. В този случай конкурентните предприятия имат лесен достъп до алтернативни форми с равностойна функционалност, така че не съществува риск от засягане на достъпа до техническото решение. В тази хипотеза конкурентите на притежателя на марката лесно биха могли да материализират това техническо решение във форми на стоки, които нямат същия нефункционален елемент като включения във формата на стоката на притежателя на марката и следователно не са нито идентични, нито сходни с тази марка.

73 В случая разширеният апелативен състав установява в точка 62 от спорното решение, че най-важният елемент на знака, състоящ се от блокчето „Lego“, са двата реда издатини върху горната страна на това блокче. При извършената от него проверка на анализа на отдела по заличаването, посоченият апелативен състав обръща особено внимание на наличието на този елемент в по-ранните патенти на Kirkbi. Тази проверка води до заключение, че посоченият елемент е необходим за постигането на техническия резултат, за който е предназначена разглежданата стока, а именно снаждане на блокчета за игра. Освен това, както произтича по-специално от точки 54 и 55 от спорното решение, разширеният апелативен състав приема, че всички останали елементи на знака, състоящ се от посоченото блокче, също са функционални, с изключение единствено на цвета.

74 Доколкото Общият съд основава на същите факти заключението си, че с изключение на цвета всички елементи на формата на блокчето „Lego“ са функционални, неговите съображения, при липса на твърдение на жалбоподателя за изопачаване, не подлежат на контрол от Съда на стадия на обжалването.

75 По отношение на довода на жалбоподателя, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е приел за неотносими проучванията относно възприемането на формата на разглежданата стока от страна на целевия потребител, следва да се отбележи, че обратно на хипотезата, посочена в член 3, параграф 1, буква б) от Директива 89/104 и в член 7, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, в която задължително се взема предвид възприемането от целевия потребител, тъй като то е съществено, за да се определи дали заявеният за регистрация като марка знак позволява да се разграничат съответните стоки или услуги като произхождащи от определено предприятие (вж. в този смисъл Решение от 6 май 2003 г. по дело Libertel, C‑104/01, Recueil, стр. I‑3793, точка 62 и Решение Koninklijke KPN Nederland, посочено по-горе, точка 34), подобно задължение не може да се наложи в рамките на параграф 1, буква д) от посочените членове.

76 Всъщност предполагаемото възприемане на знака от страна на средния потребител не е определящо при прилагането на основанието за отказ, установено в член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94, а може най-много да е от полза за преценката на компетентния орган при определянето на съществените характеристики на знака.

77 Следователно тезата на жалбоподателя, че определянето на съществените характеристики на даден знак в рамките на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 трябва задължително да се извършва от гледна точка на целевия потребител, не може да се приеме.

78 Поради това трябва да се отхвърли и втората част на правното основание на жалбата.

По третата част, свързана с прилагане на неправилни критерии за функционалност

Доводи на страните

79 Жалбоподателят твърди, че преценката на функционалността предполага технически познания и следователно по общо правило се извършва от научни експерти. Експертизата на функционалността на характеристиките на определена форма обаче непременно се изразява в сравняване на тези характеристики с алтернативи.

80 Общият съд следователно допуснал грешка при прилагането на правото, като приел, че съществуването на алтернативни форми е ирелевантно, и като отказал да разгледа експертизите, представени му от жалбоподателя.

81 Според Mega Brands доводите на жалбоподателя се основават на погрешната предпоставка, че алтернативните форми са релевантни за преценката на функционалността. То отбелязва също, че алтернативните форми може да позволяват в по-малка степен да се отговори на желаната функция или производството им да е по-скъпо.

82 СХВП поддържа, че Общият съд правилно е установил, че апелативният състав е могъл да основе преценката си на функционалността върху по-ранните патенти, а не върху съществуването на алтернативни форми.

Съображения на Съда

83 По изложените в точки 55—60 от настоящото решение съображения, с оглед на прилагането на член 7, параграф 1, буква д), подточка ii) от Регламент № 40/94 съществуването на други форми, които позволяват да се постигне същият технически резултат, не представляват обстоятелство, което може да изключи прилагането на основанието за отказ на регистрация, както Съдът впрочем вече е пояснил в точки 81 и 83 от Решение по дело Philips, посочено по-горе, по отношение на член 3, параграф 1, буква д), второ тире от Директива 89/104.

84 В рамките на проверката на функционалността на знак, състоящ се от формата на стока, след като се определят съществените характеристики на посочения знак, трябва да се прецени само дали тези характеристики отговарят на техническата функция на съответната стока. Тази проверка очевидно трябва да се извърши чрез анализ на знака, заявен за регистрация като марка, а не на знаците, които се състоят от други форми на стоки.

85 Техническата функционалност на характеристиките на дадена форма може да се прецени по-специално като се вземе предвид документацията, свързана с по-ранни патенти, които описват функционалните елементи на съответната форма. В случая разширеният апелативен състав на СХВП и Общият съд са взели предвид такава документация по отношение на блокчето „Lego“.

86 С оглед на гореизложеното следва да се отхвърли и третата част на правното основание.

87 Тъй като никоя част от единственото правно основание не може да бъде приета, жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.

По съдебните разноски

88 По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като СХВП и Mega Brands са поискали осъждането на жалбоподателя и последният е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:

1) Отхвърля жалбата.

2) Осъжда Lego Juris A/S да заплати съдебните разноски.

Подписи

* Език на производството: английски.