ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

Г-ЖА V. TRSTENJAK

представено на 12 януари 2010 година(1)

Дело C‑19/09

Wood Floor Solutions Andreas Domberger GmbH

срещу

Silva Trade S.A.

(Преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Wien (Австрия)

„Регламент № 44/2001 — Член 5, точка 1 — Компетентност в областта на договорните правоотношения — Договор за търговско представителство — Договор с предмет предоставяне на услуги — Предоставяне на услуги в няколко държави членки — Определяне на мястото на предоставяне на услугите“

Съдържание

I –   Въведение

II – Правна уредба

А –   Общностното право

1.     Първичното право

2.     Регламент № 44/2001

Б –   Националното право

III – Обстоятелствата, главното производство и преюдициалните въпроси

IV – Производство пред Съда

V –   Доводи на страните

А –   Допустимост

Б –   Първи преюдициален въпрос

1.     Прилагане на член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 към договорите за предоставяне на услуги в няколко държави членки (въпрос 1, буква а)

2.     Определяне на компетентността на основание член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 (въпрос 1, буква б)

3.     Определяне на компетентността, ако основното място на дейност не може да се определи (въпрос 1, буква в)

В –   Втори преюдициален въпрос

VI – Съображения на генералния адвокат

А –   Въведение

Б –   Допустимост

В –   Първи преюдициален въпрос

1.     Встъпителни бележки по договора за търговско представителство

а)     Характеристики на договора за търговско представителство

б)     Договорът за търговско представителство като договор за предоставяне на услуги

2.     Прилагане на член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 към договорите за предоставяне на услуги, изпълнявани в няколко държави членки (въпрос 1, буква а)

3.     Определяне на компетентността по силата на член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 (въпрос 1, буква б)

4.     Определяне на компетентността, ако мястото, където основно се предоставят услугите, не може да се определи (въпрос 1, буква в)

Г –   Втори преюдициален въпрос

Д –   Заключение

VII – Заключение

I –    Въведение

1.        След Решения по дело Color Drack(2), по дело Falco(3) и по дело Rehder(4) настоящото дело за пореден път предоставя на Съда възможност за тълкуване на специалните правила за компетентност по делата, свързани с договорни правоотношения. Всъщност настоящото дело повдига въпроса за тълкуването на член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(5) (наричан по-нататък „Регламент № 44/2001“), когато услугите се предоставят в няколко държави членки. Ако услугите се предоставят в няколко държави членки, следва да се вземе под внимание и възможността за предоставянето им по интернет и посредством съвременни средства за комуникация, например по електронна поща.

2.        По настоящото дело запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали при договор за търговско представителство между договарящи страни от различни държави членки, въз основа на който в няколко държави членки се предоставят услуги по търговско представителство, компетентността се определя по член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 и какви критерии са решаващи за определянето на компетентната юрисдикция. Преюдициалните въпроси възникват в рамките на спор между търговски представител, дружеството Wood Floor Solutions Andreas Domberger GmbH (наричано по-нататък „ищец“) със седалище в Австрия, и принципал, дружеството Silva Trade S.A. (наричано по-нататък „ответник“) със седалище в Люксембург.

II – Правна уредба

 А – Общностното право

1.      Първичното право

3.        Член 68, параграф 1 ЕО, който попада в дял IV от Договора за ЕО („Визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на хора“), гласи:

„Член 234 се прилага към настоящия дял при следните обстоятелства и условия: когато е възникнал въпрос, свързан с тълкуването на настоящия дял или с валидността или тълкуването на актовете на институциите на Общността, основаващи се на настоящия дял, по висящо дело пред юрисдикция на държава членка, чиито решения не подлежат на обжалване в съответствие с националното право, тази юрисдикция, ако счете, че се нуждае от решение по въпроса, за да се произнесе, отправя искане до Съда на Европейските общности да се произнесе по него“.

2.      Регламент № 44/2001

4.        Съгласно съображение 11 от Регламент № 44/2001:

„Правилата за компетентността трябва да са във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по правило се основава на местоживеенето на ответника и винаги трябва да е налице на това основание, освен в няколко ясно определени ситуации, когато [предметът] на спора или автономията на страните изисква или предполага различен [критерий за привързване]. […]“.

5.        В глава II, озаглавена „Компетентност“, Регламент № 44/2001 съдържа разпоредби относно компетентността.

6.        Съгласно член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001, който се съдържа в раздел 1, озаглавен „Общи разпоредби“, от главата относно компетентността:

„При условията на настоящия регламент, искове срещу лицата, които имат местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на тази държава членка“.

7.        Член 3, параграф 1 от същия раздел на Регламент № 44/2001 гласи:

„Срещу лица, които имат местоживеене в държава членка, могат да бъдат предявявани искове [пред] съдилищата на друга държава членка само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2—7 от настоящата глава“.

8.        Съгласно член 5, включен в раздел 2, озаглавен „Специална компетентност“, от главата относно компетентността:

„Срещу лице, което има местоживеене в държава членка, може да бъде предявен иск в друга държава членка:

1.      а)     по дела, свързани с договор - [пред] съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното задължение;

б)      за целите на настоящата разпоредба и освен ако не е договорено друго, мястото на изпълнение на въпросното задължение е:

в случая на продажба на стоки, мястото в държава членка, където съгласно договора са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени,

в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени;

в)      ако не се прилага буква б), тогава се прилага буква a);

[…]“.

 Б – Националното право

9.        Член 528, параграф 2, втора алинея от австрийския Граждански процесуален кодекс (Zivilprozessordnung) гласи:

„При всички положения обаче касационното обжалване е недопустимо, ако

[…]

2.      обжалваното първоинстанционно определение е напълно потвърдено, освен ако жалбата е отхвърлена на формални основания без решение по същество на спора;

[…]“.

10.      Член 23 от австрийския Закон за търговските представители (Handelsvertretergesetz) гласи:

„(1)      […] Ако някоя от договарящите страни предсрочно прекрати договорното правоотношение без основание, другата договаряща страна може да поиска изпълнение на договора или поправяне на претърпените вреди. […]

[…]“.

11.      Член 24, параграф 1 от австрийския Закон за търговските представители гласи:

„В случай на прекратяване на договорното правоотношение търговският представител има право на достатъчно обезщетение, ако

1.      е осигурил на принципала нови клиенти или чувствително е увеличил търговските отношения със съществуващите клиенти;

2.      се предвижда възможността принципалът или неговият правоприемник да получат значителни предимства от тези търговски отношения, дори при прекратяване на договорното правоотношение, и

3.      изплащането на обезщетението е достатъчно с оглед на всички обстоятелства, и по-специално на пропуснатата комисиона на търговския представител от отношенията с тези клиенти.

[…]“.

III – Обстоятелствата, главното производство и преюдициалните въпроси

12.      Ищец в главното производство е дружеството Wood Floor, установено в град Amstetten, Австрия, а ответник е дружеството Silva Trade, установено в град Wasserbillig в Люксембург. От акта за запитване е видно, че г‑н Andreas Domberger, директор на дружеството Wood Floor, е търговски представител на дружеството Silva Trade, най-напред в лично качество, след което изпълнява задачите, свързани с търговското представителство чрез дружеството Wood Floor. Договорът за представителство по делото, предмет на разглеждане, е сключен устно(6).

13.      Ищецът упражнява дейност на търговско представителство в Австрия, Италия, балтийските държави, Полша(7) и Швейцария. Съгласно изявленията на запитващата юрисдикция ищецът поддържа контакти с клиентите най-вече по телефона и по електронната поща от офиса по седалището си, но понякога и лично в седалището или по местоживеенето на клиентите. В този смисъл ищецът упражнявал 70 % от дейността на търговски представител в своето седалище в Австрия и 30 % от нея в чужбина.

14.      С писмо от 2 април 2007 г. ответникът, дружество Silva Trade, прекратява договора за търговско представителство. Доколкото според ищеца (търговски представител) в случая е налице предсрочно, недопустимо прекратяване на договора, на 21 август 2007 г. в приложение на член 23 от австрийския Закон за търговските представители (Handelsvertretergesetz) той предявява пред първоинстанционната юрисдикция в Австрия (Landesgericht Sankt Pölten) иск за обезщетение за вреди в размер на 27 864,65 EUR, които претърпял поради предсрочното прекратяване на договора. Едновременно с това със същия иск той иска изплащане на обезщетение по силата на член 24 от австрийския Закон за търговските представители в размер на 83 593,95 EUR. В подкрепа на компетентността на австрийската юрисдикция ищецът се позовава на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001, тъй като упражнявал дейността на търговски представител в седалището си в Австрия. В отговора на исковата молба ответникът повдига възражение за липса на териториална и международна компетентност, като твърди, че ищецът реализирал едва 24,9 % от оборота си от сделки в Австрия, като остатъкът от оборота му бил от чужбина.

15.      С определение от 10 октомври 2008 г. първоинстанционната юрисдикция потвърждава местната и международната си компетентност. В мотивите на определението тя посочва, че понятието „услуги“ по смисъла на член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува широко и да се приеме, че дейността по търговското представителство също попада в това понятие. Нейната компетентност се основава на обстоятелството, че основното място на дейността на ищеца се намира в Amstetten, Австрия.

16.      Срещу определението относно компетентността на юрисдикцията ответникът подава жалба пред запитващата юрисдикция (Oberlandesgericht Wien), поради това че ако мястото на изпълнение на договорни задължения е в няколко държави членки, ищецът може да предяви иск в една от тях за всички договорни задължения, но само ако компетентността на юрисдикцията се определя на основание член 2 от Регламент № 44/2001, тоест въз основа на местоживеенето на ответника. Според ответника ако искът не бъде предявен пред юрисдикцията по местоживеенето на ответника при множество места на изпълнение на договорните задължения в няколко държави членки, юрисдикциите в тези държави членки са компетентни единствено за частта от задълженията, които съответно се изпълняват в тях.

17.      Що се отнася до правото да се отправи преюдициален въпрос по силата на разпоредбите на член 68, параграф 1 ЕО във връзка с член 234 ЕО, запитващата юрисдикция посочва, че възнамерява да потвърди решението на първоинстанционната юрисдикция и че това решение не подлежи на обжалване. От тази гледна точка запитващата юрисдикция би могла да се определи като юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване в съответствие с националното право по смисъла на член 68, параграф 1 ЕО във връзка с член 234 ЕО.

18.      Следователно запитващата юрисдикция счита, че е компетентна по делото, предмет на разглеждане, и основава позицията си на обстоятелството, че член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува автономно и в това отношение определящо е мястото, където действително се предоставят услугите. В това отношение тя се позовава на Решението, постановено по дело Color Drack(8), в което Съдът тълкува член 5, точка 1, буква б), първо тире от Регламент № 44/2001 във връзка със случай на доставка на стока на различни места в една и съща държава членка. В това решение Съдът подчертава, че посоченият член трябва да се тълкува, като се вземат под внимание основанието за приемане, целите и системата на Регламента(9), и че в случай на множество места на доставка в една и съща държава членка един-единствен съд следва да притежава компетентност да разглежда всички искове, които имат за основание договора(10). Освен това в посоченото Решение Съдът постановява също, че член 5, точка 1, буква б), първо тире от Регламент № 44/2001 се прилага както при единствено, така и при множество места на доставка(11) и че в случай на множество места на доставка на стоките по принцип е необходимо за място на изпълнение да се приеме мястото, което гарантира най-тясна връзка между договора и компетентния съд, като по общо правило в най-тясна връзка се намира мястото на основната доставка(12). Ако не може да бъде определено мястото на основната доставка, ищецът може да предяви иска пред съд по място на доставка по свой избор на основание член 5, точка 1, буква б), първо тире от Регламент № 44/2001(13).

19.      Според запитващата юрисдикция принципите, които Съдът прилага по дело Color Drack, могат да се транспонират и към договорите за предоставяне на услуги, по силата на които услуги се предоставят в няколко държави членки. Според посоченото от запитващата юрисдикция в такъв случай се налага компетентността да се определи въз основа на най-тясната връзка с мястото, на което се намира основното място на дейността на предоставящото услугите лице. Според запитващата юрисдикция ищецът предоставя услугите по търговско представителство предимно от седалището си в Австрия, което трябва да се счита за основно място на дейността му, поради което австрийските юрисдикции са компетентни по делото, предмет на разглеждане.

20.      Запитващата юрисдикция счита също, че принципът, изведен от дело Besix(14), не би могъл да се приложи по настоящото дело. Дело Besix се отнася до географски неограничено задължение за въздържане от действие, докато по настоящото дело местата на изпълнение са географски ограничени.

21.      При тези обстоятелства с акт от 23 декември 2008 г. в приложение на член 68 ЕО във връзка с член 234 ЕО(15) запитващата юрисдикция спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      а)     Член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела прилага ли се към договор за предоставяне на услуги и когато съгласно уговореното услугите се предоставят в няколко държави членки?

При утвърдителен отговор на предходния въпрос:

б)      следва ли посочената разпоредба да се тълкува в смисъл, че мястото на изпълнение на характерното задължение трябва да се определя въз основа на основното място на дейност на доставчика на услугите (което се преценява в зависимост от продължителността на времето, прекарано на това място, и значимостта на разглежданата дейност);

в)      когато е невъзможно да се установи основно място на дейност, следва ли посочената разпоредба да се тълкува в смисъл, че искът във връзка с всички произтичащи от договора претенции може да се предявява по избор на ищеца в което и да е от местата на изпълнение на територията на Общността?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос:

прилага ли се член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 към договор за предоставяне на услуги и когато съгласно уговореното услугите се предоставят в няколко държави членки?“.

IV – Производство пред Съда

22.      Преюдициалното запитване достига в Съда на 15 януари 2009 г. Страните по главното производство, германското правителство, правителството на Обединеното кралство и Комисията представят становища в рамките на писмената фаза на производството. По време на съдебното заседание на 29 октомври 2009 г. представителите на страните по главното производство, германското правителство и Комисията представят устни становища и отговарят на въпросите на Съда.

V –    Доводи на страните

 А – Допустимост

23.      Единствено Комисията в своето писмено становище разглежда въпроса за допустимостта, като твърди, че по силата на член 68 ЕО са допустими единствено преюдициални въпроси на юрисдикции, чиито решения не подлежат на обжалване в съответствие с националното право. Въпросът дали действително става дума за юрисдикция от последна инстанция според Комисията зависи от конкретните обстоятелства, тоест дали решението на съответната юрисдикция може да се обжалва.

24.      Предвид конкретните обстоятелства по настоящото дело според Комисията не е възможно съответният акт да се обжалва. Комисията сочи, че по силата на член 528, параграф 2, втора алинея от австрийския Граждански процесуален кодекс (Zivilprozessordnung) касационното обжалване е недопустимо, ако определението в първоинстанционното производство се потвърди изцяло. Доколкото по разглежданото дело запитващата юрисдикция възнамерява да потвърди определението относно компетентността на първоинстанционната юрисдикция, нейният акт няма да подлежи на касационно обжалване. Следователно според Комисията преюдициалните въпроси са допустими.

 Б – Първи преюдициален въпрос

1.      Прилагане на член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 към договорите за предоставяне на услуги в няколко държави членки (въпрос 1, буква а)

25.      Ищецът по главното производство, германското правителство, правителството на Обединеното кралство и Комисията предлагат на Съда да отговори на първия въпрос в смисъл, че член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 се прилага и за договорите за предоставяне на услуги, ако те се предоставят в няколко държави членки. По същество посочените страни подчертават, че Решение на Съда по дело Color Drack може да се прилага и когато договорното задължение трябва да се изпълни в няколко държави членки. От изявленията на ищеца по главното производство, на германското правителство и на Комисията по време на съдебното заседание е видно също, че според тези страни Съдът вече е отговорил на този преюдициален въпрос по дело Rehder.

26.      Ищецът по главното производство добавя, че прилагането на член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 по настоящото дело взема под внимание целта за предвидимост, тъй като сключеният между страните по главното производство договор ясно показва в кои държави членки ищецът ще предоставя услуги. Според ищеца това е основната разлика с Решение по дело Besix(16), по което не е било възможно да се определи в кои държави членки трябва да се изпълняват договорните задължения, доколкото предмет на договорното задължение е било бездействие.

27.      Германското правителството също подчертава, че за всички претенции, основаващи се на едно и също договорно правоотношение, компетентна трябва да бъде юрисдикцията, която е в най-тясна връзка с това договорно правоотношение.

28.      Правителството на Обединеното кралство счита, че член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 се прилага за договорите за предоставяне на услуги независимо от това дали те се предоставят в една или няколко държави членки. В това отношение то подчертава, че посоченото тълкуване е в съответствие с член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 и е в съответствие с този принцип: първо, член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 трябва да се прилага винаги когато това се окаже възможно в границите на разумното; второ, в интерес на предвидимостта трябва да има възможност с лекота да се определи коя е компетентната юрисдикция по дадено дело; трето, трябва да се избегне произнасянето на различни юрисдикции по различни аспекти на един и същ спор, и четвърто, отговорът на преюдициалния въпрос по това дело трябва да е в съответствие с тълкуването от Съда на член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция(17).

29.      Комисията подчертава, че от текста и структурата на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 не произтича, че компетентността при договорите за продажба на стоки или за предоставяне на услуги се определя въз основа на тази разпоредба единствено в случай че договорното задължение се изпълнява в една-единствена държава членка. Подобно ограничаване на приложното поле на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 не е в съответствие с неговите цели. Комисията подчертава, че от съображения 2, 6 и 8 е видно, че за да се гарантира доброто функциониране на вътрешния пазар, трябва да се приемат мерки за хармонизация на правилата за компетентност, ако ответникът е с местоживеене в една държава членка, а делото е с трансграничен елемент. Комисията счита, че ако определянето на специална компетентност при договорите за доставка на стоки и предоставяне на услуги се ограничи само до доставката на стоки или предоставянето на услуги в една държава членка, това вече няма да е в съответствие с посочената цел. Подобно ограничаване на приложното поле би засегнало чувствително и ефективността на разпоредбата, тъй като в случай на доставка само на част от стоката или на предоставяне само на част от услугата в друга държава членка тази разпоредба вече не би сe приложила. Това вече нямало да бъде в съответствие с основанията за приемането на тази разпоредба. Спрямо член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция, която е в сила преди това, член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 е изменен в смисъл, че при продажбата на стоки и предоставянето на услуги за „мястото на изпълнение“ по смисъла на този член се приема мястото на изпълнение на характерното договорно задължение. Ето защо посочената разпоредба улеснявала определянето на компетентната юрисдикция по отношение на мястото на изпълнение на характерното договорно задължение в случая на най-често срещаните договори, отличаващи се с трансгранични елементи.

30.      За разлика от всички останали страни ответникът по главното производство счита, че член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 не се прилага за договорите за предоставяне на услуги, ако услугите се предоставят в няколко държави членки. Тази страна подчертава, че Решение на Съда по дело Color Drack, което се отнася до договор за доставката на стоки в държава членка, не може да се приложи по настоящото дело, което се отнася до предоставянето на услуги в няколко държави членки, тъй като подобно прилагане не би удовлетворило целта за предвидимост при определянето на компетентната юрисдикция. Доколкото ищецът реализирал по-голямата част от оборота си в други държави членки, а не в Австрия (ответникът сочи, че най-голям оборот е реализиран в Полша), определянето на компетентната юрисдикция не е предвидимо. По този повод ответникът се позовава и на заключението на генералния адвокат г‑н Bot(18) по дело Color Drack, който счита, че ако мястото на изпълнение на договорните задължения е в няколко държави членки, компетентността не би могла да се определи на основание член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001(19). Освен това тази страна счита, че текстът на член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 се отнася само за едно-единствено място на изпълнение, тъй като понятието „място“ винаги се използва в единствено число. Като се позовава на дело Besix(20), тази страна посочва също, че евентуалните неудобства, които биха могли да възникнат, поради обстоятелството че различните юрисдикции се произнасят по различни аспекти на същия спор, биха могли да се избегнат, ако ищецът предяви иск по седалището на ответника.

2.      Определяне на компетентността на основание член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 (въпрос 1, буква б)

31.      Ищецът по главното производство и Комисията считат, че компетентната юрисдикция трябва да се определи в зависимост от мястото на основната дейност на лицето, предоставящо услугата (Tätigkeitsschwerpunkt).

32.      Ищецът подчертава също, че договарящите страни ще могат с лекота да определят предварително в договора основното място на предоставянето на услуги и при това положение определянето на компетентността ще бъде в съответствие с целта за предвидимост, тъй като ищецът ще знае точно пред кои юрисдикции може да предявява иск, а ответникът ще знае пред кои юрисдикции срещу него може да се предяви иск. В главното производство ищецът твърди, че по силата на сключения устно договор търговският представител предоставя услуги, като осигурява нови клиенти на принципала и поддържа връзки със съществуващите клиенти, като води преговори с клиентите преди сключването на договори, като сключва договорите, като получава рекламациите и като гарантира на принципала обща подкрепа при продажбата на неговите продукти. Доколкото той предоставя по-голямата част от услугите си от своето седалище в Австрия, според тази страна австрийската юрисдикция трябва да бъде компетентна да разреши спора.

33.      Според Комисията определянето на компетентността въз основа на основното място на дейностите на лицето, предоставящи услугите, е в съответствие с различните цели при определяне на компетентността на съответната юрисдикция: първо, то е в съответствие с целта всички спорове, произтичащи от един и същ договор, да се разглеждат пред една и съща юрисдикция; второ, то позволява да се постигне целта за предвидимост при определяне на компетентността; трето, това определяне на компетентността отговаря на целта за географска близост между договора и компетентната юрисдикция; и четвърто, това определяне отговаря и на „равните процесуални възможности“ между страните, тъй като по този начин ищецът има възможност да предяви иск пред юрисдикцията по мястото на изпълнение, докато срещу ответника може да се предяви иск само в една държава членка. Комисията подчертава, че трябва да се прецени главно в кои държави членки услугите са били предоставяни; в това отношение трябва да се вземат под внимание всички обстоятелства, например мястото на сключване на най-големия брой договори и мястото на най-високия оборот. Комисията счита, че в конкретния случай мястото на предоставяне на повечето услуги е Австрия, тъй като търговският представител осъществява 70 % от услугите по търговско представителство в Австрия и едва 30 % в чужбина. Обстоятелството, че едва 25 % от печалбата е реализирана в Австрия, не било в противоречие с компетентността на австрийската юрисдикция, тъй като ищецът организирал дейността си от своето седалище в град Amstetten, Австрия.

34.      Според германското правителство при търговско представителство в множество държави членки е необходимо за отправна точка да се вземе оборимата презумпция, че мястото на предоставяне на услугите в съответствие с договора, въз основа на което се определя компетентната юрисдикция, е мястото по „адреса на управление“ (Hauptbüro) на търговския представител.

35.      В отговор на тези изявления на германското правителство по време на съдебното заседание Комисията подчертава, че не подкрепя въвеждането на този вид оборима презумпция, тъй като то би влязло в противоречие с целта на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001, в рамките на който компетентността трябва да се определя въз основа на фактически обстоятелства. Националният съд ги анализира само ако ответникът оспори презумпцията, поради което той носи тежестта на доказване. Оборимата презумпция е прекомерно благоприятна за търговския представител, който винаги би могъл да предявява и да отговаря по искове на мястото на седалището си(21); според ответника обаче подобна оборима презумпция ще има същите последици, каквито биха се породили, ако компетентността се определяше въз основа на общото правило по член 2, параграф 1 от Регламент № 44/2001.

36.      Правителството на Обединеното кралство счита, че не е целесъобразно компетентността да се определя в зависимост от основното място на дейността на лицето, предоставящо услугите. Всъщност правителството на Обединеното кралство разбира това в смисъл, че става дума за определяне на основното място на дейността на лицето, което предоставя услуги изобщо. Правителството на Обединеното кралство счита, че мястото на предоставяне на услугите трябва да е мястото, на което услугите действително се предоставят по силата на договора — което се преценява по делото, предмет на разглеждане, от националния съд въз основа на релевантните факти и на икономическите реалности.

3.      Определяне на компетентността, ако основното място на дейност не може да се определи (въпрос 1, буква в)

37.      Ищецът в главното производство и германското правителство считат, че следва да се даде положителен отговор на въпрос 1, буква в) — дали в хипотезата, че основното място на дейностите не може да се определи, иск може да се предяви по избор на ищеца на кое да е място на предоставяне на услуги в рамките на Общността.

38.      Обратно, правителството на Обединеното кралство е на мнение, че в случай на предоставяне на услугите в няколко държави членки и невъзможност да се определи мястото на предоставяне на основната услуга член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 не се прилага, тъй като да се позволи на ищеца да избере измежду юрисдикциите пред коя от тях да предяви иск би довело до положение, при което коя да е юрисдикция би била компетентна, а за ответника подобно определяне на компетентността би било в значителна степен непредвидимо.

39.      Предвид на отговора на въпрос 1, букви а) и б) Комисията не дава отговор на въпрос 1, буква в)

 В – Втори преюдициален въпрос

40.      Ищецът по главното производство и Комисията считат, че не следва да отговарят на втория преюдициален въпрос предвид положителния отговор на първия въпрос.

41.      Ответникът по главното производство е на мнение, че член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 не се прилага по настоящото дело, тъй като определянето на компетентността на основание буква а) — както и на основание буква б) от същия член — не позволява да се гарантират предвидимостта и правната сигурност при определяне на компетентността.

42.      Правителството на Обединеното кралство счита, че в случаите, при които член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 не се прилага поради невъзможността да се определи мястото на предоставянето на услуги, се прилага член 5, точка 1, буква а). В доводите си то сочи член 5, точка 1, буква в), която гласи, че ако член 5, точка 1, буква б) не се прилага, се прилага член 5, точка 1, буква а).

43.      Германското правителство не се произнася по втория преюдициален въпрос.

VI – Съображения на генералния адвокат

 А – Въведение

44.      По настоящото дело от Съда е поискано тълкуване на член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 във връзка с договор за търговско представителство(22), когато търговският представител предоставя услуги в няколко държави членки. Следователно Съдът ще има възможност да се произнесе по въпроса за компетентността при спорове, възникващи от договори за предоставяне на услуги в няколко държави членки — проблем, установен от известно време в доктрината(23). Този въпрос действително вече е повдиган във връзка с договор за въздушен превоз по дело Rehder(24), но по това дело въпросът за предоставянето на услуги в няколко държави членки не е толкова проблематичен, тъй като за предоставянето на услуги има само две възможни места — мястото на излитане и местоназначението на самолета. Следователно за първи път по настоящото дело Съдът ще трябва да се произнесе по въпроса за компетентността при предоставяне на услуги на множество места в различни държави членки.

45.      Настоящото дело обаче не е единственото пред Съда, което засяга този вид проблеми. Бих искала да отбележа, че висящото в момента пред Съда дело Hölzel/Seunig(25), засягащо подобни проблеми, все още не е разрешено: това дело се отнася до въпроса за определяне на компетентността, когато услугите се предоставят в няколко държави членки. Решението по настоящото дело ще повлияе и на решението по дело Hölzel/Seunig.

46.      Бих искала да подчертая също, че договорите, във връзка с които би могъл да се постави въпросът за определяне на компетентността поради възможността за предоставяне на услуги в няколко държави членки, са твърде различни помежду си. Такъв въпрос може например да се постави и във връзка с договорите за представителство между адвокат и негов клиент(26). Ако например адвокатска кантора, установена в Люксембург, представлява клиент от Германия по дело във Франция и между клиента и кантората възникне спор, ще се постави въпросът коя юрисдикция е компетентна да се произнесе по него. Определянето на компетентността може да бъде трудно и в случай на договор за търговско представителство, ако представителят действа за принципала в няколко държави членки. Следователно произнасяйки се по настоящото дело, Съдът ще трябва да вземе под внимание евентуалните последици за други видове договори за предоставяне на услуги в няколко държави членки.

 Б – Допустимост

47.      По силата на разпоредбите на член 68, параграф 1 ЕО във връзка с член 234 ЕО единствено юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване в съответствие с националното право, може да отправи преюдициален въпрос във връзка с тълкуването на дял IV от Договора за ЕО („Визи, убежище, имиграция и други политики, свързани със свободното движение на хора“) или с валидността или тълкуването на актовете на институциите на Общността, приети на основание на посочения дял(27). Регламент № 44/2001, приет на основание член 61, буква в) ЕО и член 67, параграф 1 ЕО, попада сред актовете на институциите на Общността, приети на основание на този дял.

48.      По настоящото дело отговорът на въпроса дали запитващата юрисдикция може да се определи като юрисдикция, „чиито решения не подлежат на обжалване в съответствие с националното право“, всъщност зависи от акта, който ще бъде приет в производството по обжалване на акта, с който се определя компетентността, което протича пред запитващата юрисдикция(28). Както е видно от член 528, параграф 2, втора алинея от австрийския Граждански процесуален кодекс (Zivilprozessordnung), не може да се подаде (касационна) жалба срещу акт на запитващата юрисдикция, ако тя потвърди акта на първоинстанционната юрисдикция във връзка с компетентността. A contrario, това следователно означава, че ако запитващата юрисдикция не потвърди решението на първоинстанционната юрисдикция, срещу този акт на запитващата юрисдикция може да се подаде (касационна) жалба.

49.      Запитващата юрисдикция твърди, че възнамерява да потвърди акта на първоинстанционната юрисдикция във връзка с компетентността и че при това положение нейният акт не подлежи на обжалване(29). Бих искала все пак да подчертая, че съдържанието на този акт не зависи единствено от преценката на запитващата юрисдикция, а преди всичко от отговора, който Съдът ще даде на преюдициалния въпрос. Ако отговорът на Съда по същество отговаря на акта на първоинстанционната австрийска юрисдикция, срещу акта на запитващата юрисдикция няма да може да се подаде жалба, но ако Съдът вземе друго решение, актът на запитващата юрисдикция ще може да се обжалва и в такъв случай тя няма да бъде юрисдикция, „чиито решения не подлежат на обжалване в съответствие с националното право“.

50.      Според мен по настоящото дело преюдициалните въпроси все пак са допустими. Като основополагащ довод в полза на допустимостта следва да се изтъкнат последиците, които биха възникнали, ако се приеме, че въпросите не са допустими. В такъв случай запитващата юрисдикция би се произнесла самостоятелно и би потвърдила акта на първоинстанционната юрисдикция. Поради това запитващата юрисдикция би се оказала юрисдикция, „чиито решения не подлежат на обжалване в съответствие с националното право“. Освен това, ако се приеме, че преюдициалните въпроси не са допустими, това би предопределило решението по същество на Съда, а оттам и на запитващата юрисдикция, по разглежданото дело, тъй като всъщност би могло да се направи предположението, че Съдът — и следователно запитващата юрисдикция — ще вземе различно решение от австрийската първоинстанционна юрисдикция. Наистина е вярно, че разглежданото дело се отнася единствено до възможността запитващата юрисдикция да е последна инстанция, но тази възможност трябва да е достатъчна за допустимостта на преюдициалните въпроси, тъй като на етапа на анализа на допустимостта все още е неизвестно какво ще бъде решението по същество. Ето защо считам, че следва да се постанови решение in favorem по допустимостта и на запитващата юрисдикция да се предоставят всички насоки за тълкуване, необходими за произнасянето по настоящото дело.

51.      Следователно според мен тези преюдициални въпроси са допустими по настоящото дело.

 В – Първи преюдициален въпрос

52.      Първият преюдициален въпрос се състои от няколко части. Въпрос 1, буква а) цели да установи дали член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 се прилага за договори, по силата на които се предоставят услуги в няколко държави членки, както в случая на договора за търговско представителство по настоящото дело. Въпрос 1, буква б) се отнася до определянето на компетентността в случая на договори за търговско представителство, когато услугите по търговско представителство се предоставят в няколко държави членки; става въпрос по-точно дали мястото на изпълнение на характерните договорни задължения се определя според основното място на дейността по предоставянето на услуги. Въпрос 1, буква в) от своя страна цели да се установи дали, в случай че е невъзможно да се определи основното място на дейността, е възможно да се предяви иск във връзка с всички права, произтичащи от договора, по избор на ищеца на всяко от местата по предоставянето на услуги в рамките на Общността.

53.      В рамките на анализа ще представя най-напред основните характеристики на договора за търговско представителство, който е договор за предоставянето на услуги по смисъла на член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001, след което ще се спра на отговорите на отправените от запитващата юрисдикция въпроси.

1.      Встъпителни бележки по договора за търговско представителство

 а)     Характеристики на договора за търговско представителство

54.      Законодателството на държавите членки в областта на договорите за търговско представителство е хармонизирано по отношение на основните им характеристики с Директива 86/653/ЕИО на Съвета относно координирането на правото на държавите членки, свързано с дейността на самостоятелно заетите търговски представители(30) (наричана по-нататък „Директива 86/653“).

55.      По силата на Директива 86/653 търговски представител е самостоятелно зает посредник, който има дълготрайни пълномощия(31) да договаря продажбата или покупката на стоки от името на друго лице (принципал), или да договаря и сключва такива сделки от името и за сметка на този принципал(32). Търговският представител трябва да полага подходящи усилия да преговаря и при необходимост да сключва сделките, за които е инструктиран да се грижи, да съобщава на принципала цялата необходима информация, с която разполага, и да се съобразява с разумните инструкции, дадени му от принципала(33). При осъществяването на своите дейности търговският представител трябва да следи за интересите на принципала и да действа почтено и добросъвестно(34).

56.      По силата на Директива 86/653 принципалът е длъжен да предостави на своя търговски представител необходимата документация, отнасяща се до съответните стоки, и да получи за своя търговски представител информацията, която е необходима за изпълнението на договора за представителство; освен това той трябва да уведоми търговския представител, ако установи, че обемът на търговските сделки ще бъде значително по-малък от този, който търговският представител нормално би очаквал(35). В отношенията си със своя търговски представител един принципал трябва да действа почтено и добросъвестно(36).

57.      Търговският представител има право на комисиона за своята дейност(37). Обикновено размерът на комисионата се уговаря от страните по договора, но при липсата на такава договореност Директива 86/653 гласи, че без това да засяга прилагането на задължителните разпоредби на държавите членки относно размера на възнаграждението, търговският представител има право на възнаграждение, съответстващо на обичайната търговска практика там, където упражнява дейността си(38).

58.      Директива 86/653/ЕИО не постановява изрично, че договорът за търговско представителство трябва да се сключи писмено, но държавите членки могат да постановят, че договорът за представителство няма да бъде действителен, ако не е съставен в писмена форма(39). Освен това по силата на тази директива всяка страна има правото да получава при поискване от другата страна подписан писмен документ, излагащ условията на договора за представителство, включително и всички впоследствие договорени условия(40). По силата на Директивата отказ от това право не се допуска(41).

 б)     Договорът за търговско представителство като договор за предоставяне на услуги

59.      За целите на настоящото дело следва да се приеме за установено, че договорът за търговско представителство е договор за предоставяне на услуги по смисъла на член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001(42). Както Съдът подчертава по дело Falco, понятието за услуги предполага „най-малкото […] че предоставящата услугите страна извършва определена дейност срещу възнаграждение“(43). По настоящото дело това условие е изпълнено, тъй като търговският представител осигурява нови клиенти на принципала и поддържа отношенията със съществуващите клиенти, говори с клиентите преди сключването на договорите, сключва ги, приема рекламациите и осигурява на принципала обща подкрепа при продажбата на неговите продукти(44). Той предоставя тези услуги срещу възнаграждение, тъй като за дейността си получава комисиона. Следователно условието за съществуване на договор за предоставяне на услуги в случая безспорно е изпълнено.

2.      Прилагане на член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 към договорите за предоставяне на услуги, изпълнявани в няколко държави членки (въпрос 1, буква а)

60.      С въпрос 1, буква а) запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 се прилага за договорите за предоставяне на услуги като договора за търговско представителство по настоящото дело, въз основа на които се предоставят услуги в няколко държави членки.

61.      Член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 гласи, че при предоставянето на услуги мястото на изпълнение на задълженията (на което също може да се предяви иск срещу лице, дори то да има местоживеене в друга държава членка(45)) е, освен ако не е договорено друго, мястото в държава членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да бъдат предоставени. Според мен въз основа на текста на този член не може да се установи дали той се прилага за договорите за предоставяне на услуги, изпълнявани само в една държава членка или също в няколко държави членки. Употребата на понятието в „държава членка“ в единствено число също не би могла да бъде определяща(46).

62.      Според мен обаче на този въпрос следва да се даде положителен отговор. Такъв отговор произтича всъщност от актуалната практика на Съда, и по-точно от дело Color Drack(47) и дело Rehder(48). Действителното дело Color Drack се отнася не за договор за предоставянето на услуги, а за договор за продажбата на стоки, но все пак е от значение за настоящото дело, тъй като впоследствие, по дело Rehder, Съдът разпростира правилата, разработени по него, спрямо договорите за предоставянето на услуги.

63.      По дело Color Drack Съдът се произнася по прилагането на член 5, точка 1, буква б), първо тире от Регламент № 44/2001 в случай на няколко места на доставка на стоката в една и съща държава членка въз основа на договора. Съдът решава, че този член се прилага в случай на множество места на доставка в една и съща държава членка и че в такъв случай компетентен да се произнесе по всички искове, които се основават на договор за продажба на стоки, е съдът, в чийто район се намира мястото на основната доставка, която следва да се определя въз основа на икономически критерии(49). Ако това място не може да се определи, ищецът може да предяви иск пред съд по място на доставка по свой избор(50). По това дело Съдът изрично подчертава, че изложените съображения се отнасят само до случая на множество места на доставка в една и съща държава членка и не предопределят отговора в случай на множество места на доставка в множество държави членки(51).

64.      По дело Color Drack генералният адвокат г‑н Bot действително застъпва гледната точка, че ако местата на доставка се намират в различни държави членки, компетентността не би се определяла въз основа на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001, тъй като целта за предвидимост не би могла да се постигне(52). Той счита също, че в такъв случай компетентността не би се определяла и въз основа на член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001, а напротив, по силата на член 2 от него компетентна би била юрисдикцията по местоживеенето на ответника(53).

65.      Все пак по дело Rehder(54), по което решение е постановено наскоро, след като запитващата юрисдикция отправя преюдициалния си въпрос по настоящото дело, Съдът вече отговаря на въпроса дали член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 се прилага, когато се предоставят услуги в няколко държави членки. Съдът постановява, че съображенията в Решение по дело Color Drack „са валидни и по отношение на договорите за предоставяне на услуги, включително в случаите, когато предоставянето на услуги не се извършва само в една държава членка“(55). Съдът подчертава също, че предвидените от Регламент № 44/2001 правила за специална компетентност по дела, свързани с договор за продажба на стоки и за предоставяне на услуги, „имат един и същи замисъл, преследват едни и същи цели и заемат едно и също място в системата, установена от този регламент“(56). Освен това според Съда в случай на предоставяне на услуги на няколко места в различни държави членки „[о]тношението към целите за близост и за прозрачност, преследвани чрез съсредоточаването на съдебната компетентност на мястото на предоставяне на услугите съгласно разглеждания договор и чрез определянето само на една компетентна юрисдикция за всички искове, основани на този договор, не може де е различно“(57). Както посочва Съдът, подобно разграничение „не [намира] основание в разпоредбите на Регламент № 44/2001“ и освен това би било в противоречие с целта на Регламента(58).

66.      Следователно по дело Rehder Съдът вече е отговорил на въпроса дали член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 се прилага за договори за предоставяне на услуги, изпълнявани в няколко държави членки. Следва да се отбележи, че в доктрината също се подчертава, че този член се прилага за договорите за предоставяне на услуги, изпълнявани в няколко държави членки(59).

67.      Следователно според мен на въпрос 1, буква а) на запитващата юрисдикция трябва да се отговори в смисъл, че член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 се прилага за договори за предоставяне на услуги като договора за търговско представителство по настоящото дело, по силата на които се предоставят услуги в няколко държави членки.

3.      Определяне на компетентността по силата на член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 (въпрос 1, буква б)

68.      С въпрос 1, буква б) по същество запитващата юрисдикция иска да се установи дали член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че при определяне на компетентността по спорове, произтичащи от договор за предоставяне на услуги, изпълняван в няколко държави членки, мястото на предоставяне на услугите по смисъла на този член се определя в зависимост от основното място на дейността по предоставянето на услуги.

69.      Във връзка с този въпрос бих искала първо да подчертая, че при определяне на компетентността по настоящото дело Съдът трябва да вземе под внимание два принципа.

70.      Първо, Съдът трябва да вземе под внимание принципа, че компетентността на определената юрисдикция трябва да бъде предвидима(60), което е израз на принципа на правната сигурност(61). Видно от практиката на Съда, Регламент № 44/2001 преследва цел, свързана с правната сигурност, която се изразява в укрепване на правната защита на установените в Европейската общност лица, като едновременно позволява на ищеца лесно да определи юрисдикцията, която може да сезира, а на ответника — разумно да предвиди пред коя юрисдикция може да бъде призован(62).

71.      Второ, компетентността на юрисдикцията трябва да се определя в зависимост от мястото, което гарантира най-тясна връзка между договора и компетентната юрисдикция(63).

72.      При отчитането на тези принципи следва да се провери дали отговорът на въпрос 1, буква б) може да се изведе от постановената до момента съдебна практика.

73.      По дело Rehder при определяне на компетентността на основание член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 Съдът вече е постановил, че в случай на множество места на предоставяне на услуги в различни държави членки следва да се търси мястото, което гарантира най-тясна връзка между договора и компетентната юрисдикция(64). Според Съда по-специално става дума за мястото, където по силата на договора следва основно да се предоставят услугите(65).

74.      Следва да се отбележи, че по дело Rehder Съдът не твърди, че мястото, където по силата на договора следва основно да се предоставят услугите, е единственият възможен критерий за определяне на компетентността по член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001. Съдът подчертава, че трябва да се търси мястото, което гарантира най-тясна връзка между договора и компетентната юрисдикция, и по-специално онова, където по силата на договора следва основно да се предоставят услугите(66). Следователно основният критерий е най-тясната връзка между договора и компетентната юрисдикция, но тази връзка може по-специално да се гарантира на мястото, където по силата на договора следва основно да се предоставят услугите.

75.      Според мен следва съображенията, развити от Съда по делото Rehder, да се приложат и по настоящото дело. Същевременно във връзка с това следва да се вземе под внимание обстоятелството, че по настоящото дело договорът за търговско представителство не определя на кое място или в коя държава членка би трябвало основно да се предоставят услугите. В този сключен устно(67) договор единствено се определят държавите членки, в които търговският представител трябва да предоставя услугите по търговско представителство(68). По настоящото дело следователно се налага изведеното от дело Rehder разрешение да се развие в смисъл, че ако не може да се установи мястото, където по силата на договора следва основно да се предоставят услугите, компетентността се определя въз основа на мястото, където действително основно се предоставят услугите(69).

76.      Ето защо според мен по настоящото дело компетентна е юрисдикцията по мястото, където търговският представител основно предоставя услугите. Тази преценка трябва да се направи от запитващата юрисдикция въз основа на обстоятелствата, но Съдът трябва да определи критериите, които запитващата юрисдикция ще вземе под внимание в рамките на своята преценка. Ако това място не може да се определи, Съдът трябва, при условията на евентуалност, да предостави на юрисдикцията други критерии за определяне на компетентната юрисдикция, които критерии по принцип трябва да отговарят на изискванията за предвидимост и най-тясна връзка между договора и компетентната юрисдикция.

77.      Ето защо по настоящото дело следва на първо място да се определят критериите, въз основа на които ще се определя мястото, където основно се предоставят услугите.

78.      Според мен в случай на договор за търговско представителство следните критерии ще бъдат определящи с оглед на компетентността: разходите и усилията на търговския представител, необходимото време за различните услуги, продължителността на преговорите с различните клиенти, разноските, направени от търговския представител за посредническите услуги в полза на принципала, мястото, от което търговският представител организира дейността си, и оборотът, реализиран от него. По-конкретно запитващата юрисдикция ще трябва да установи на кое място търговският представител предоставя конкретните услуги като установяване на контакти с евентуални купувачи, изпращане на документи, лични посещения при клиентите, преговори, изготвяне на текста на договора, ако е сключен в писмена форма, сключване на договора и получаване на евентуални рекламации. Тя трябва да вземе под внимание и обстоятелството, че задълженията на търговския представител могат да са твърде разнообразни и че той може да изпълнява задачите на посредник по различни начини: по пощата, по телефона, по факс, по електронна поща или с други актуални средства за комуникация, но също така лично — било в седалището си, било в седалището на клиента или на друго място. Освен това запитващата юрисдикция ще трябва да вземе под внимание обстоятелството, че договорът за търговско представителство е дълготрайно договорно правоотношение(70); следователно става дума не за посредническа дейност или за сключването само на един договор между принципала и даден клиент, а напротив, за посредническа дейност или за сключването на множество договори между принципала и клиентите. Следователно запитващата юрисдикция ще трябва да вземе под внимание мястото, където търговският представител предоставя услугите в рамките на продължителен период от време.

79.      Що се отнася до оборота като критерий за определяне на компетентността, ще добавя, че запитващата юрисдикция трябва да вземе под внимание обстоятелството, че действително той може да бъде показателен за мястото, където търговският представител предоставя услугите по търговско представителство, но този фактор трябва винаги да се взема под внимание във връзка с други критерии. Оборотът следователно не би могъл да бъде единственият и определящ критерий относно компетентността, който в този смисъл да се ползва с предимство пред останалите критерии. Размерът на оборота всъщност е твърде непредвидим, тъй като може да се промени бързо със сключването на договор между принципала и даден клиент. Ако например запитващата юрисдикция установи, че търговският представител реализира по-голяма част от дейността си в държава членка, но прави най-висок оборот в друга държава членка, размерът на оборота не би могъл да бъде определящ до такава степен, че юрисдикцията в държавата членка, където е реализиран най-висок оборот, да бъде компетентна. Запитващата юрисдикция трябва да взема под внимание всички критерии и въз основа на цялостна преценка да определи мястото, където основно се предоставят услугите.

80.      Предвид на съображенията, изложени в точки 69—79 от настоящото заключение, считам, че на въпрос 1, буква б) следва да се отговори в смисъл, че член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува така, че при определяне на компетентността при спорове, произтичащи от договор за предоставяне на услуги в няколко държави членки като договора за търговско представителство по настоящото дело, мястото, където се предоставят услугите по смисъла на този член, се определя в зависимост от мястото, където основно се предоставят услугите. Тази преценка трябва да се направи от националния съд.

4.      Определяне на компетентността, ако мястото, където основно се предоставят услугите, не може да се определи (въпрос 1, буква в)

81.      С въпрос 1, буква в) запитващата юрисдикция иска по същество да се установи по какъв начин да се определи компетентната юрисдикция, ако не може да се определи мястото, където основно се предоставят услугите. Във връзка с този въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали в този случай ищецът може да предяви иск във връзка с всички права, произтичащи от договора, по свой избор на всяко място в Общността, където се предоставят услугите.

82.      Въпреки че запитващата юрисдикция вече е изразила своята позиция по въпроса къде основно се предоставят услугите на търговския представител(71), аз считам, че на този въпрос е необходимо да се даде отговор. Всъщност не е напълно изключено запитващата юрисдикция, прилагайки критериите, които ще ѝ бъдат предоставени от Съда, да стигне до друго разрешение. Следователно Съдът следва да предостави на запитващата юрисдикция всички насоки за тълкуване на общностното право, които могат да бъдат полезни за решаване на делото по същество.

83.      Ако компетентната юрисдикция не може да се определи въз основа на мястото, където основно се предоставят услугите, възможните разрешения за определяне на компетентността по настоящото дело са многобройни.

84.      Първата възможност е разрешението, предложено от запитващата юрисдикция, по силата на което за всички искове е компетентна юрисдикцията, избрана от ищеца, във всяка държава членка, в която се предоставя част от услугите. Това разрешение действително би съставлявало продължение на дело Rehder по настоящото дело и логична последица, в този смисъл, от съдебната практика, но поради различни съображения според мен не е подходящо в случая. Първо, това разрешение не удовлетворява целта за предвидимост, тъй като разкрива възможността за (твърде) много места, на които би било възможно да се предяви иск(72). Второ, това разрешение благоприятства прекомерно ищеца, който има възможност да избере мястото на предявяване на иска, което е свързано със значителна опасност от forum shopping(73). Трето, даденото от Съда разрешение по дело Rehder се отнася до специфични обстоятелства, а именно услуги по въздушен превоз от една държава членка към друга държава членка. По дело Rehder рискът от forum shopping не съществува, тъй като ищецът разполага само с две места, на които да предяви иск, докато по настоящото дело те са повече.

85.      Според второто възможно разрешение е компетентна юрисдикцията във всяка държава членка, в която се предоставя част от услугите, но единствено за частта от услугите, предоставена в тази държава членка(74). На пръв поглед това разрешение може да изглежда научно издържано, но едновременно с това се оказва и спорно, тъй като прекомерно накъсва компетентността и утежнява непропорционално задачите на ищеца, който в такъв случай би трябвало да предявява голям брой искове в различни държави членки. Това разрешение е свързано и с риск от противоречиви актове във връзка с едно и също договорно правоотношение(75).

86.      Третото възможно разрешение за определяне на компетентността е на основание буква в) от член 5, точка 1 да се приложи буква а) от същия член(76). Според мен и това разрешение не е адекватно. Буква а) всъщност се прилага само за договорите, които не са за продажбата на стоки или предоставянето на услуги(77), или пък ако мястото на изпълнение на договорните задължения не е в някоя държава членка(78) (с изключение на Кралство Дания, по отношение на което продължава да се прилага Брюкселската конвенция(79)). Ако става дума за договор за предоставяне на услуги, какъвто безспорно е договорът за търговско представителство(80), компетентността трябва да се определи в рамките на от на член 5, точка 1, буква б), втото тире, а не на основание буква а) от посочения член.

87.      Четвъртата възможност да се определи компетентността, ако това не може да се направи въз основа на мястото, където основно се предоставят услугите, е изцяло да се преустанови определянето на основание член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001 и да се приложи член 2 от Регламент в съответствие с Решение по дело Besix(81). По дело Besix Съдът постановява във връзка с член 5, точка 1 от Брюкселската конвенция, че компетентността не се определя на основание на този член, когато е невъзможно да се определи мястото на изпълнение на задължението, тъй като неговото съдържание, което изобщо не е географски ограничено, е за въздържане от действия, поради което за това задължение е възможно да се определят няколко места на изпълнение(82). В този случай компетентността се определя на основание член 2, параграф 1 от посочената конвенция. Възможността да се определи компетентността в съответствие с решението по дело Besix, тоест на основание член 2 от Регламент № 44/2001, според мен обаче не е подходяща за настоящото дело.

88.      Най-напред определянето на компетентността в съответствие с решението по дело Besix би направило невъзможно определянето на компетентността на основание член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 при редица договори за търговско представителство, въз основа на които се предоставят услуги в няколко държави членки. Това би било в противоречие с целта на член 5, точка 1, буква б), включен в Регламента именно с оглед на това за два вида договори — договора за продажба на стоки и договора за предоставяне на услуги — мястото на изпълнение на съответните задължения да се определя самостоятелно(83), но това определяне би влязло в принципно противоречие и с целта да се установи специална компетентност по делата, свързани с договорни правоотношения(84).

89.      Освен това прилагането на Решение по дело Besix по настоящото дело би било в противоречие със структурата на член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001. Дори да се допусне, че буква б) от този член не се прилага, ако не може да се определи мястото на изпълнение на характерните задължения по договора(85), компетентността би се определила в съответствие с буква в), на основание буква а), от този член(86). Единствено ако определянето на компетентността е невъзможно в рамките на буква а) от този член, би могло да се стигне до определянето ѝ на основание член 2 от Регламент № 44/2001. При определяне на компетентността на основание член 2 този междинен етап би бил избегнат, а член 5, точка 1, буква в) от Регламент № 44/2001, едновременно с което и структурата му, биха се оказали напълно пренебрегнати.

90.      Накрая, трябва да се вземе под внимание обстоятелството, че естеството на договорното задължение по настоящото дело не е съпоставимо с това по дело Besix. По дело Besix обстоятелствата се отнасят за договор с предмет задължение за въздържане от действия без географско ограничение(87). Следователно посоченият договор не е договор за предоставянето на услуги като този по настоящото дело. Ако решението по дело Besix бе постановено след влизането в сила на Регламент № 44/2001, договорът във връзка със задължението за въздържане от действия не би бил определен като договор за предоставянето на услуги по смисъла на член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламента(88), а компетентността, напротив, би била преценена на основание буква а) от този член, който съответства на член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция, предмет на тълкуване по дело Besix. Ето защо считам, че решението по дело Besix не би могло да се приложи по настоящото дело.

91.      Петото възможно разрешение, ако мястото, където основно се предоставят услугите, не може да се определи, е компетентността да се прикрепи към седалището на търговския представител, а следователно и на договарящата страна, която трябва да изпълни характерното за договора задължение. Според мен това разрешение е сред най-адекватните по няколко съображения.

92.      Първо, това разрешение отговаря както на целта за предвидимост, така и на целта за тясна връзка между договора и компетентната юрисдикция. То е предвидимо, тъй като мястото на установяване на компетентната юрисдикция е ясно — това е юрисдикцията по седалището на търговския представител — а също и тъй като тази юрисдикция се произнася по всички искове с основание същия договор за търговско представителство. Условието за тясна връзка е изпълнено и тъй като по общо правило доказателствата също ще бъдат на разположение по седалището на търговския представител.

93.      Второ, това разрешение е адекватно, тъй като определянето на компетентността остава в рамките на член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001. Следва да се приеме, че това разрешение действително отчасти се отклонява от текста и целта на член 5, точка 1, буква б), второ тире на Регламент № 44/2001, по силата на който компетентността се определя от мястото, където съгласно договора услугите са били или е трябвало да бъдат предоставени. В това отношение всъщност става дума за мястото, където услугите действително са предоставени, което означава, че при определянето на компетентността този член прилага критерий, който зависи от фактическите обстоятелства(89). Ето защо предлаганото разрешение всъщност означава да се замени фактически с абстрактен критерий. Същевременно разрешението въз основа на абстрактния критерий се прилага единствено при условията на евентуалност, ако мястото, където основно се предоставят услугите, не може да се определи(90). Ето защо считам, че това разрешение при всички положения е най-адекватно.

94.      Според мен на въпрос 1, буква в) трябва да се отговори на запитващата юрисдикция в смисъл, че ако не може да се определи мястото, където основно се предоставят услугите, трябва да се счита, че при договора за търговско представителство мястото на предоставяне на услугите е седалището на търговския представител.

 Г – Втори преюдициален въпрос

95.      С втория си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали — в хипотезата, че отговорът на въпрос 1, буква а) е отрицателен — за договорите за предоставянето на услуги в няколко държави членки като договора за търговско представителство по настоящото дело се прилага член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001.

96.      Вторият преюдициален въпрос на запитващата юрисдикция е поставен само при условията на евентуалност, ако отговорът на въпрос 1, буква а) е отрицателен, тоест ако член 5, точка 1, буква б), второ тире трябва да се тълкува в смисъл, че той не се прилага за договорите за предоставяне на услуги като договора за търговско представителство по настоящото дело, въз основа на които се предоставят услуги в няколко държави членки.

97.      Както следва от точка 67 от настоящото заключение, според мен на преюдициален въпрос 1, буква а) следва да се даде положителен отговор, поради което на втория преюдициален въпрос, поставен единствено при условията на евентуалност, отговор не е необходим.

 Д – Заключение

98.      Предвид на изложените съображения считам, че член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 се прилага за договорите за търговско представителство, когато търговският представител предоставя услуги в няколко държави членки, и че този член следва да се тълкува в смисъл, че компетентността се определя въз основа на мястото, където основно се предоставят услугите. Доколкото става дума за основаваща се на фактически обстоятелства преценка, тя трябва да се извърши от националния съд. Ако не може да се определи мястото, където основно се предоставят услугите, според мен следва да се счита, че при договор за търговско представителство мястото на предоставяне на услугите е по седалището на търговския представител.

VII – Заключение

99.      Предвид на всички изложени съображения предлагам на Съда да отговори по следния начин на преюдициалните въпроси на Oberlandesgericht Wien:

„1)      Член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент (ЕО) № 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела се прилага за договорите за предоставяне на услуги като договора за търговско представителство по настоящото дело, въз основа на които се предоставят услуги в няколко държави членки.

2)      Член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 трябва да се тълкува в смисъл, че при определяне на компетентността при спорове, произтичащи от договор за предоставяне на услуги, изпълняван в няколко държави членки, като договора за търговско представителство по настоящото дело, мястото, където се предоставят услугите по смисъла на този член, се определя в зависимост от мястото, където основно се предоставят услугите. Тази преценка трябва да се направи от националния съд.

3)      Ако не може да се определи мястото, където основно се предоставят услугите, трябва да се счита, че при договора за търговско представителство като този по настоящото дело мястото на предоставяне на услугите е седалището на търговския представител“.

1 – Език на оригиналния текст: словенски.

2 – Решение от 3 май 2007 г. по дело Color Drack (C‑386/05, Сборник, стр. I‑3699).

3 – Решение от 23 април 2009 г. по дело Falco Privatstiftung и Rabitsch (C‑533/07, Сборник, стр. І‑3327).

4 – Решение от 9 юли 2009 г. по дело Rehder (C‑204/08, Сборник, стр. І‑6073).

5 – OВ L 12, 2001 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 3, стр. 74.

6 – Обстоятелството, че договорът за търговско представителство е сключен устно, личи не от акта за запитване, а от изявленията на ищеца в рамките на главното производство. Вж. точка 32 от настоящото заключение.

7 – Обстоятелството, че търговският представител изпълнява задачите, свързани с търговското представителство, и в Полша, личи не от акта за запитване, а от изявленията на ответника в рамките на главното производство. Вж. точка 30 от настоящото заключение.

8 – Посочено по-горе в бележка под линия 2.

9 – Пак там, точка 18.

10 – Пак там, точка 38.

11 – Пак там, точка 28.

12 – Пак там, точка 40.

13 – Пак там, точка 42.

14 – Решение от 19 февруари 2002 г. по дело Besix (C‑256/00, Recueil, стр. I‑1699).

15 – Настоящата бележка се отнася само за текста на словенски език на заключението.

16 – Посочено по-горе в бележка под линия 14.

17 – Конвенция от 27 септември 1968 година относно компетентността и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (ОВ L 299, 31.12.1972 г., стр. 32), изменена с Конвенцията за присъединяване от 9 октомври 1978 година относно присъединяването на Кралство Дания, на Ирландия и на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия (ОВ L 304, 30.10.1978 г., стр. 1 и — изменен текст — стр. 77), Конвенцията от 25 октомври 1982 година относно присъединяването на Република Гърция (ОВ L 388, 31.12.1982 г., стр. 1), Конвенцията от 26 май 1989 година относно присъединяването на Кралство Испания и на Португалската република (ОВ L 285, 3.10.1989 г., стр. 1) и Конвенцията от 29 ноември 1996 година относно присъединяването на Република Австрия, на Република Финландия и на Кралство Швеция (ОВ C 15, 15.1.1997 г., стр. 1).

18 – Заключение, представено на 15 февруари 2007 г. (C‑386/05, Сборник, стр. I‑3699).

19 – Пак там, бележка под линия 30.

20 – Посочено по-горе в бележка под линия 14.

21 – В съдебното заседание Комисията не използва думата „Hauptbüro“ (адрес на управление), а „Niederlassung“ или „Hauptniederlassung“ (обект/основен обект).

22 – Действително Съдът вече е разглеждал въпроса за компетентността по спорове, произтичащи от договори за търговско представителство, в рамките на тълкуването на член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция по дело Leathertex (C‑420/97, Recueil, стр. I‑6747). Това решение обаче не е релевантно за настоящото дело, тъй като компетентността на основание член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция се определя по различен начин в сравнение с компетентността на основание член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001. Член 5, точка 1, буква а) от действащия Регламент № 44/2001 съответства на член 5, параграф 1 от Брюкселската конвенция; за да се определи компетентността на основание на този член, мястото на изпълнение на разглежданите задължения се определя въз основа на правото, което се прилага за договорните отношения (lex cauae), а правото, което се прилага за договорните отношения, се определя въз основа на вътрешните стълкновителни норми от националната юрисдикция, до която е отправен спорът. Във връзка с определянето на компетентността на основание член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 вж. също бележка под линия 76 от настоящото заключение.

23 – В доктрината посоченият проблем е установен от Gaudemet-Tallon, H. Compétence et exécution des jugements en Europe. Règlement n° 44/2001, Conventions de Bruxelles et de Lugano. 3. ed. Librairie générale de droit et de jurisprudence. Paris, 2002, р. 159, 199; Mankowski, P. — in: Magnus, U., Mankowski, P. (ed.), Brussels I Regulation, Sellier. European Law Publishers. München 2007, р. 147, 120 sq.; Leible, S. Zuständiges Gericht für Entschädigungsansprüche von Flugpassagieren. — Europäische Zeitschrift für Wirtschaftsrecht. No. 16/2009, р. 573.

24 – Посочено по-горе в бележка под линия 4.

25 – Дело C-147/09, Hölzel/Seunig; преюдициалните въпроси са публикувани в Официален вестник C 153, 4.7.2009 г., стр. 27. По дело Hölzel/Seunig ищецът с местоживеене в Австрия първо упълномощава ответника с местоживеене в Чешката република за извършването на определени сделки (например банкови сделки, заплащане за грижи, настаняване в дом за стари хора), след което допълнително го упълномощава общо да я представлява във всичките ѝ дела. Запитващата юрисдикция посочва, че не е било възможно да се установи дали ответникът е осъществил повечето сделки за ищеца в Австрия или в Чешката република. Във връзка с фактическите обстоятелства вж. акта на Oberlandesgericht Wien (Австрия) от 27 февруари 2009 г.

26 – В този смисъл и Mankowski, op. cit. (бележка под линия 23), стр. 147, точка 120.

27 – Следва да се отбележи, че Договорът от Лисабон за изменение на Договора за Европейския съюз и на Договора за създаване на Европейската общност, подписан в Лисабон на 13 декември 2007 г. (ОВ C 306, 17.12.2007 г., стр. 1), с член 2, точка 67 отменя действащия дотогава член 68 ЕО. Това означава, че след влизането в сила на Договора от Лисабон на 1 декември 2009 г. всички юрисдикции на държавите членки ще могат да отправят преюдициални въпроси, свързани с тази област, а не само юрисдикциите, чиито решения не подлежат на обжалване в съответствие с националното право. Доколкото допустимостта на преюдициалните въпроси се преценява към датата на внасянето им в Съда, тази разпоредба на Договора от Лисабон все още не се взема под внимание по настоящото дело.

28 – Следва да се подчертае, че преценката дали е налице юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване в съответствие с националното право, не е абстрактна, а напротив, конкретна и зависи от наличието на способи за обжалване по съдебен ред по съответното дело. В този смисъл въз основа на преценка на конкретните обстоятелства например в Определение от 31 март 2004 г. по дело Georgescu (C‑51/03, Recueil, стр. I‑3203, точки 29—32) и в Определение от 10 юни 2004 г. по дело Warbecq (C‑555/03, Recueil, стр. I‑6041, точки 12—15) Съдът приема, че преюдициалните въпроси са недопустими. Във връзка с конкретната преценка на понятието за юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване в съответствие с националното право, вж. в доктрината например Rossi, M. — in: Calliess, C., Ruffert, M. (ed.), EUV/EGV. Das Verfassungsrecht der Europäischen Union mit Europäischer Grundrechtecharta. Kommentar. 3. ed. Beck. München 2007, р. 951, 4.

29 – Следва да се допълни, че в австрийската доктрина въпросът за допустимостта в рамките на член 68, параграф 1 ЕО във връзка с член 528, параграф 2, втора алинея от австрийския Граждански процесуален кодекс (Zivilprozessordnung) е разгледан от Tarko, I. — in: Mayer, H. Kommentar zu EU- und EG-Vertrag. Manz'sche Verlags- und Universitätsbuchhandlung. Wien 2003, в коментара на член 68 ЕО, точка 8, който посочва, че в случай като настоящия националната юрисдикция, която разглежда жалба, може да постави преюдициален въпрос само ако възнамерява да потвърди акта на първоинстанционната юрисдикция, което е причината касационна жалба да бъде недопустима; според автора това трябва да се посочи в определението за запитване.

30 – ОВ L 382, 31.12.1986 г., стр.17; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 176. Както е посочено в съображение 2 от Директивата, същата е приета включително тъй като различията в националните правни системи, отнасящи се до търговското представителство, значително възпрепятстват сключването и функционирането на договорите за търговско представителство, когато принципалът и търговските представители са установени в различни държави членки. Следва да се спомене, че Директивата е транспонирана, например в австрийското право с Handelsvertretergesetz, в белгийското право с Loi relative au contrat d'agence commerciale, във френското право с Code de commerce (членове L 134-1—L 134-17), в италианското право с Codice Civile (членове 1742—1753), в германското право с Handelsgesetzbuch (членове 84—92c), в словенското право с Obligacijskim zakonik (членове 807—836) и в правото на Обединеното кралство със Statutory Instrument 1993 No 3053 — The Commercial Agents (Council Directive) Regulations 1993.

31 – Трябва да се подчертае, че договорът за търговско представителство е дълготрайна договорна връзка, което е видно още от текста на Директива 86/653. Дълготрайният характер на договорната връзка личи и от текста на разпоредбите на някои държави членки, с които Директивата се транспонира в националната правна система. Така например в австрийското право член 1, параграф 1 от Handelsvertretergesetz гласи: „Handelsvertreter ist, wer von einem anderen mit der Vermittlung oder dem Abschluss von Geschäften […] ständig betraut ist […]“. Член 1 от белгийския Loi relative au contrat d'agence commerciale гласи: „Le contrat d'agence commerciale est le contrat par lequel […] l'agent commercial est chargée de façon permanente […] de la négociation et éventuellement de la conclusion d'affaires […] du commettant“. Във френското право член L 134-1 от Code de commerce гласи: „L'agent commercial est un mandataire qui […] est chargé, de façon permanente, de négocier et, éventuellement, de conclure des contrats […]“. В италианското право член 1742 от Codice Civile гласи: „Col contratto di agenzia una parte assume stabilmente l'incarico di promuovere, per conto dell'altra […] la conclusione di contratti […]“. В германското право член 84, параграф 1 от Handelsgesetzbuch гласи: „Handelsvertreter ist, wer […] ständig damit betraut ist, für einen anderen […] Geschäfte zu vermitteln oder in dessen Namen abzuschließen […]“. В словенското право член 807 от Obligacijski zakonik гласи: „S pogodbo o trgovskem zastopanju se zastopnik zaveže, da bo ves čas skrbel za to, da bodo tretje osebe sklepale pogodbe z njegovim naročiteljem […]“. В правото на Обединеното кралство член 2, параграф 1 от Commercial Agents (Council Directive) Regulations 1993 гласи: „‚[C]ommercial agent‘ means a self-employed intermediary who has continuing authority to negotiate the sale or purchase of goods on behalf of another person […]“. Курсивът е мой.

32 – Вж. член 1, параграф 2 от Директива 86/653.

33 – Вж. член 3, параграф 2 от Директива 86/653. Ще добавя, че в член 5 от Директивата изрично гласи, че страните не могат да дерогират разпоредбите на членове 3 и 4, които определят правата и задълженията на търговския представител и на принципала.

34 – Вж. член 3, параграф 1 от Директива 86/653.

35 – Вж. член 4, параграф 2 от Директива 86/653.

36 – Вж. член 4, параграф 1 от Директива 86/653.

37 – Член 7, параграфи 1 и 2 от Директива 86/653 гласи, че търговският представител има право на комисиона за търговски сделки, които са сключени по време на периода, обхванат от договора за представителство, когато сделката е била сключена в резултат на неговата намеса или когато сделката е била сключена с трето лице, което преди това е било негов клиент за сделки от същия вид, но и когато е натоварен с определена географска област или група клиенти и притежава изключително право за дадена географска област или група клиенти. В някои определени изключителни случаи търговският представител има право на комисиона за търговски сделки, сключени след прекратяването на договора за представителство (вж. член 8 от Директива 86/653).

38 – Вж. член 6, параграф 1 от Директива 86/653.

39 – Вж. член 13, параграф 2 от Директива 86/653.

40 – Вж. член 13, параграф 1 от Директива 86/653. Следва да се отбележи, че например френският, италианският, германският и словенският законодател избират тази възможност; разпоредбите в тези държави членки не гласят изрично, че договорът за търговско представителство трябва да се сключи в писмена форма, а гласят, напротив, единствено че една от договарящите страни може да поиска от другата съставянето на писмен документ, който да възпроизвежда съдържанието на договора. Относно белгийското право вж. член 5 от Loi relative au contrat d'agence commerciale; относно италианското право вж. член 1742 от Codice Civile; относно френското право вж. член L 134-2 от Code de commerce; относно германското право вж. член 85 от Handelsgesetzbuch; относно словенското право вж. член 808 от Obligacijski zakonik.

41 – Вж. член 13, параграф 1 от Директива 86/653.

42 – Тази позиция е застъпена и в доктрината; вж. например Gaudemet-Tallon, H. Du 5 octobre 1999 — Cour de justice des Communautés européennes […] [Коментар на Решение по дело Leathertex] — Revue critique de droit international privé, No. 1/2000, р. 88; Emde, R. Heimatgerichtsstand für Handelsvertreter und andere Vertriebsmittler? — Kommunikation & Recht, No. 7/2003, р. 508; Mankowski, op. cit. (бележка под линия 23), стр. 131, точка 89; Fach Gómez, K. El Reglamento 44/2001 y los contratos de agencia comercial internacional: aspectos jurisdiccionales. — Revista de derecho comunitario europeo. No. 14/2003, р. 208; Berlioz, P. La notion de fourniture de services au sens de l'article 5-1 b) du règlement Bruxelles I. — Journal du droit international (Clunet), No. 3/2008, 45.

43 – Вж. Решение по дело Falco, посочено по-горе в бележка под линия 3 (точка 29). Вж. също моето заключение, представено на 27 януари 2009 г. по дело Falco Privatstiftung и Rabitsch (C‑533/07, посочено по-горе в бележка под линия 3) и цитираната там доктрина.

44 – Вж. доводите на ищеца в точка 32 от настоящото заключение.

45 – Вж. уводната част на член 5 от Регламент № 44/2001.

46 – Въз основа на съвсем стриктно граматическо тълкуване евентуално би могло да се твърди, че употребата на понятието „държава членка“ в единствено число показва, че член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001 се прилага само в случаите, при които услугите се предоставят само в една държава членка, но според мен това би било в противоречие с целта на този член, която е да се определи компетентността по всякакви договори за предоставяне на услуги. Граматическото тълкуване би могло единствено да бъде отправна точка при тълкуване и то би трябвало да се подкрепя преди всичко с телеологично и систематично тълкуване. Относно смисъла на различните видове тълкуване в общностното право вж. например Riesenhuber, K. — in: Riesenhuber, K. (ed.), Europäische Methodenlehre. Handbuch für Ausbildung und Praxis. De Gruyter Recht, Berlin 2006, р. 250 sq. Вж. също Delnoy, P. Élements de méthodologie juridique. 2. ed. Larcier, Bruxelles 2006, р. 93, който подчертава, че дори ясната формулировка трябва да се тълкува, откъдето може да се направи извод, че единствено граматическото тълкуване не е достатъчно за правилното разбиране на текста.

47 – Посочено по-горе в бележка под линия 2.

48 – Посочено по-горе в бележка под линия 4.

49 – Вж. Решение по дело Color Drack, посочено по-горе в бележка под линия 2 (точка 45). За коментар на Решението вж. например Huber-Mumelter, U., Mumelter, K. H. Mehrere Erfüllungsorte beim forum solutionis: Plädoyer für eine subsidiäre Zuständigkeit am Sitz des vertragscharakteristisch Leistenden — Juristische Blätter. No. 130/2008, р. 566 sq.; Mankowski, P. Mehrere Lieferorte beim Erfüllungsortgerichtsstand unter Art. 5 Nr. 1 lit. B EuGVVO. — Praxis des Internationalen Privat- und Verfahrensrechts, No. 5/2007, р. 409 sq.; Gardella, A. The ECJ in Search of Legal Certainty for Jurisdiction in Contract: The Color Drack Decision. — Yearbook of private international law, 2007, р. 445 sq.; Do, T. U. Libre circulation des marchandises. Arrêt „Color Drack“. — Revue du droit de l'Union Européenne. No. 2/2007, р. 471.

50 – Вж. Решение по дело Color Drack, посочено по-горе в бележка под линия 2 (точка 45).

51 – Вж. Решение по дело Color Drack, посочено по-горе в бележка под линия 2 (точка 16). Следва да се добави, че след Решение по дело Color Drack се поставя въпросът дали компетентността, ако местата на доставка са само в една държава членка, ще се определя по различен начин от случая, в който местата на доставка са в различни държави членки. Вж. в доктрината например Leible, S., op. cit. (бележка под линия 23), стр. 572.

52 – Вж. заключението на генералния адвокат г‑н Bot по дело Color Drack, посочено в бележка под линия 18 (бележка под линия 30).

53 – Пак там.

54 – Вж. Решение по дело Rehder, посочено по-горе в бележка под линия 4.

55 – Вж. Решение по дело Rehder, посочено по-горе в бележка под линия 4 (точка 36).

56 – Пак там.

57 – Пак там (точка 37).

58 – Пак там.

59 – Вж. например Leible, op. cit. (бележка под линия 23), стр. 572. Имплицитно, поради определянето на компетентността при договорите за предоставяне на услуги в няколко държави членки по силата на член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001, вж. например Gaudemet-Tallon, op. cit. (бележка под линия 23), стр. 159, точка 199; Mankowski, op. cit. (бележка под линия 23), р. 147 sq., 120—121.

60 – Вж. съображение 11 от Регламент № 44/2001, в което се посочва, че правилата за компетентност трябва да са възможно най-предвидими. В съдебната практика вж. например Решение по дело Falco, посочено по-горе в бележка под линия 3 (точка 21) и Решение от 11 октомври 2007 г. по дело Freeport (C‑98/06, Сборник, стр. I‑8319, точка 36). В доктрината вж. например Gsell, B. Autonom bestimmter Gerichtsstand am Erfüllungsort nach der Brüssel I‑Verordnung — Praxis des Internationalen Privat- und Verfahrensrechts, No. 6/2002, р. 488 sq.; Kropholler, J. Europäisches Zivilprozeßrecht. Kommentar zu EuGVO und Lugano-Übereinkommen. 7. ed. Verlag Recht und Wirtschaft, Heidelberg 2002, р. 125, 1. Във връзка с Брюкселската конвенция, която може да се вземе под внимание поради приемствеността в тълкуването между нея и Регламент № 44/2001, вж. например Hill, J. Jurisdiction in Matters Relating to a Contract under the Brussels Convention. — International and Comparative Law Quarterly, No.3/1995, р. 605.

61 – Относно предвидимостта на компетентността като израз на принципа на правна сигурност вж. например Решение от 13 юли 2006 г. по дело GAT (C‑4/03, Recueil, стр. I‑6509, точка 28), Решение от 13 юли 2006 г. по дело Roche Nederland и др. (C‑539/03, Recueil, стр. I‑6535, точка 37), Решение от 1 март 2005 г. по дело Owusu (C‑281/02, Recueil, стр. I‑1383, точка 41) и Решение от 19 февруари 2002 г. по дело Besix (посочено по-горе в бележка под линия 14, точки 24—26). Действително тази съдебна практика се отнася до Брюкселската конвенция, но тя трябва да се вземе под внимание при тълкуване на Pегламента предвид на приемствеността в тълкуването между нея и Регламент № 44/2001.

62 – Вж. Решение от 13 юли 2006 г. по дело Reisch Montage (C‑103/05, Recueil, стр. I‑6827, точки 24 и 25), Решение по дело Color Drack, посочено по-горе в бележка под линия 2 (точка 20) и Решение по дело Falco, посочено по-горе в бележка под линия 3 (точка 22). Вж. също заключението на генералния адвокат Mazák, представено на 24 септември 2009 г. по дело Car Trim (C‑381/08, все още непубликувано в Сборника, точка 34).

63 – Вж. в този смисъл Решение по дело Color Drack, посочено по-горе в бележка под линия 2 (точка 40) и Решение по дело Rehder, посочено по-горе в бележка под линия 4 (точка 38). Вж. също заключението на генералния адвокат J. Mazák по дело Car Trim, посочено по-горе в бележка под линия 62 (точка 35). В доктрината вж. например Lynker, T. Der besondere Gerichtsstand am Erfüllungsort in der Brüssel I‑Verordnung (Art. 5 No. 1 EuGVVO). Lang, Frankfurt, 2006, р. 141.

64 – Вж. Решение по дело Rehder, посочено по-горе в бележка под линия 4 (точка 38). За сравнение вж. относно компетентността при доставката на стоки по силата на член 5, точка 1, буква б), първо тире от Регламент № 44/2001 Решение по дело Color Drack, посочено по-горе в бележка под линия 2 (точка 40), в което Съдът подчертава, че компетентността „е обоснована от съществуването на особено тясна връзка между договора и съда, който следва да се произнесе по него“.

65 – Вж. Решение по дело Rehder, посочено по-горе в бележка под линия 4 (точка 38).

66 – Вж. Решение по дело Rehder, посочено по-горе в бележка под линия 4 (точка 38, курсивът е мой). За сравнение ще посоча, че в Решение по дело Color Drack — действително във връзка с компетентността при доставката на стоки по силата на член 5, точка 1, буква б), първо тире от Регламент № 44/2001 — Съдът вече е приел, че мястото, което гарантира най-тясна връзка между договора и компетентния съд, по общо правило е мястото на основната доставка (Вж. Решение по дело Color Drack, посочено по-горе в бележка под линия 2, точка 40, курсивът е мой). Следователно използвайки израза „по общо правило“, Съдът е искал да подчертае, че е възможно да съществуват други места, които гарантират най-тясна връзка между договора и компетентната юрисдикция.

67 – Що се отнася до обстоятелството, че договорът е сключен устно, вж. точки 12 и 32 от настоящото заключение.

68 – Що се отнася до държавите членки, в които търговският представител предоставя услугите по търговско представителство, вж. точка 13 от настоящото заключение.

69 – В доктрината вж. например Takahashi, K. Jurisdiction in matters relating to contract: Article 5(1) of the Brussels Convention and Regulation. — European Law Review, No. 5/2002, р. 539; Fach Gómez, op. cit. (бележка под линия 42), стр. 211; Rauscher, T. (ed.). Europäisches Zivilprozeβrecht. Kommentar. 2. ed., Sellier. European Law Publishers, München 2006, р. 183, 55; Gaudemet-Tallon, H., op. cit. (бележка под линия 23), стр. 88.

70 – Вж. бележка под линия 31 от настоящото заключение. Във връзка с продължителността на договора за търговско представителство вж. например и в италианската доктрина Comba, D., Samarotto, P. Il contrato internazionale di agenzia : Il Sole 24 Or. Milano 1999; в словенската доктрина Zabel, B. — in: Juhart, M., Plavšak, N. (ed.). Obligacijski zakonik (posebni del) s komentarjem. GV založba, Ljubljana 2004, р. 421, встъпителен коментар към главата относно договора за търговско представителство; в испанската доктрина Fach Gómez, op. cit. (бележка под линия 42), стр. 206.

71 – Вж. точки 13 и 19 от настоящото заключение.

72 – Вж. в този смисъл например Kropholler, op. cit. (бележка под линия 60), стр. 141, точка 42; Rauscher, op. cit. (бележка под линия 69), стр. 183, точка 55.

73 – Относно риска от forum shopping вж. в доктрината Leible, S., op. cit. (бележка под линия 23), стр. 573. Относно прекомерното предимство за ищеца вж. Mankowski, op. cit. (бележка под линия 23), стр. 148, точка 121.

74 – В доктрината това разрешение понякога се нарича „мозаечна теория“ или „мозаечно разрешение“. Вж. например Rauscher, op. cit. (бележка под линия 69), стр. 183, точка 55, в Kropholler, op. cit. (бележка под линия 60), стр. 141, точка 42.

75 – В този смисъл Rauscher, op. cit. (бележка под линия 69), стр. 183, точка 55.

76 – В доктрината това разрешение се застъпва например от Gaudemet-Tallon, op. cit. (бележка под линия 23), стр. 159, точка 199. Mankowski, op. cit. (бележка под линия 23), стр. 147 и 148, точки 120 и 121 споменава това разрешение като едно от възможните, но го отхвърля. Следва да се отбележи, че компетентността на основание член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001 се определя на три етапа. Сезираният по спора съд трябва най-напред да определи договорното задължение, което представлява предмет на спора между страните по договора. След това въз основа на стълкновителните норми на своето собствено право съдът трябва да определи приложимото към договорното отношение между страните материално право (lex causae). Накрая съдът трябва да определи мястото на изпълнение на спорното договорно задължение съгласно това право. Вж. Решение от 6 октомври 1976 г. по дело De Bloos (14/76, Recueil, стр. 1497, точка 13) и Решение от 6 октомври 1976 г. по дело Industrie Tessili Italiana Como (12/76, Recueil, стр. 1473, точка 13). Вж. също моето заключение, представено на 27 януари 2009 г. по дело Falco Privatstiftung и Rabitsch (C‑533/07, посочено по-горе в бележка под линия 43, точка 81).

77 – Пример за договор, който не е договор за продажба на стоки или предоставяне на услуги, по отношение на който компетентността се определя на основание член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/201, е договорът, с който носителят на права на интелектуална собственост преотстъпва на съдоговорител правото да се ползва от тези права срещу възнаграждение (вж. Решение по дело Falco, посочено по-горе в бележка под линия 3, точка 58). В доктрината вж. Berlioz, op. cit. (бележка под линия 42), точки 85—95. Takahashi, op. cit. (бележка под линия 69), стр. 534, твърди, че при договор за замяна компетентността се определя на основание член 5, точка 1, буква а) от Регламент № 44/2001.

78 – Член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 всъщност предполага, че мястото на изпълнение на задълженията (за доставка на стоки или предоставяне на услуги) се намира в държава членка. A contrario, ако мястото на изпълнение не се намира в държава членка, се прилага член 5, точка 1, буква а). Вж. в доктрината например Micklitz, H.-W., Rott, P. Vergemeinschaftung des EuGVÜ in der Verordnung (EG) Nr. 44/2001. — Europäische Zeitschrift für Wirtschaftsrecht. No. 11/2001, р. 329, и Takahashi, op. cit. (бележка под линия 69), стр. 540.

79 – Както е посочено в съображение 21 от Регламент № 44/2001, Дания в съответствие с членове 1 и 2 от Протокола за позицията на Дания, приложен към Договора за Европейския съюз и към Договора за създаване на Европейската общност, не участва в приемането на Pегламента и следователно не е обвързана от него, нито е субект на неговото прилагане. Както е посочено в съображение 22 от Регламент № 44/2001, в отношенията между Дания и държавите членки, които са обвързани от Pегламента, продължава да действа Брюкселската конвенция. Член 1, параграф 3 от Регламент № 44/2001 гласи, че в него под „държава членка“ се разбират държавите членки с изключение на Дания.

80 – Вж. точка 59 от настоящото заключение.

81 – Посочено по-горе в бележка под линия 14.

82 – Посочено по-горе в бележка под линия 14 (точка 55).

83 – Вж. относно целта на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001 например моето заключение, представено на 27 януари 2009 г. по дело Falco Privatstiftung и Rabitsch (C‑533/07, посочено по-горе в бележка под линия 43, точка 85).

84 – Вж. в доктрината например Kropholler, op. cit. (бележка под линия 60), стр. 141, точка 42, който възразява срещу възможността при договори за продажбата на стоки или за предоставянето на услуги в няколко държави членки да се изключи определянето на компетентността на основание специалните правила за компетентност по дела, свързани с договорни правоотношения, и следователно на основание член 5, точка 1.

85 – Както уточних в точка 86 от настоящото заключение, считам, че това не е възможно и че компетентността трябва да се определя в рамките на член 5, точка 1, буква б) от Регламент № 44/2001, дори да не може да се определи мястото, където основно се предоставят услугите.

86 – Mankowski, op. cit. (бележка под линия 23), стр. 148, точка 121 също критикува невземането под внимание на вътрешната структура на член 5, точка 1 от Регламент № 44/2001.

87 – Вж. Решение по дело Besix, посочено по-горе в бележка под линия 14 (точки 7 и 8). Както следва от описанието на фактите в точки 7 и 8 от Решението, договарящите страни сключват договор, с който се задължават да представят обща оферта в рамките на процедура за възлагането на обществена поръчка и да си оказват изключително взаимно съдействие, без да се обвързват с други потенциални съконтрагенти.

88 – Както посочих в точка 59 от настоящото заключение, от Решение по дело Falco следва, че понятието за „услуги“ предполага „най-малкото […] че предоставящата услугите страна извършва определена дейност срещу възнаграждение“ (вж. Решение по дело Falco, посочено по-горе в бележка под линия 3, точка 29, курсивът е мой). В рамките на задължение за въздържане от действия, обвързаното с него лице обаче не извършва никаква дейност, което е причината договор относно задължение за въздържане от действия според мен да не може да се определи като договор за предоставянето на услуги по смисъла на член 5, точка 1, буква б), второ тире от Регламент № 44/2001. Във връзка с определянето на понятието за „услуги“ вж. също моето заключение, представено на 27 януари 2009 г. по дело Falco Privatstiftung и Rabitsch (C‑533/07, посочено по-горе в бележка под линия 43, точка 57) и цитираната там съдебна практика.

89 – В доктрината вж. например Mankowski, op. cit. (бележка под линия 23), стр. 134, точка 96. Вж. също Micklitz, H.-W., Rott, P., op. cit. (бележка под линия 78), стр. 328.

90 – От тази гледна точка посоченото разрешение е по-адекватно от разрешението, предлагано от германското правителство, в смисъл, че при договор за търговско представителство непременно трябва за отправна точка да се приеме оборимата презумпция, че мястото на предоставяне на услугите по силата на договора, въз основа на което се определя компетентната юрисдикция, е мястото по „адреса на управление“ на търговския представител (вж. точка 34 от настоящото заключение). Предлаганото от германското правителство разрешение се основава на абстрактен критерий и взема под внимание материалния критерий едва при условията на евентуалност, ако презумпцията бъде оспорена. Освен това в рамките на предлаганото от германското правителство разрешение ответникът носи риска от последиците, които биха настъпили при непредставяне на доказателства, ако презумпцията не бъде оборена.