2.7.2011   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 194/5


Решение на Съда (трети състав) от 5 май 2011 г. (преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht, Германия) — Deutsche Telekom AG/Bundesrepublik Deutschland

(Дело C-543/09) (1)

(Електронни съобщения - Директива 2002/22/ЕО - Член 25, параграф 2 - Директива 2002/58/ЕО - Член 12 - Предоставяне на телефонни справочни услуги и указатели - Задължение на предприятието, предоставящо телефонни номера, да предава на други предприятия притежаваните от него данни за абонатите на трети предприятия)

2011/C 194/05

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Deutsche Telekom AG

Ответник: Bundesrepublik Deutschland

В присъствието на: GoYellow GmbH, Telix AG

Предмет

Преюдициално запитване — Bundesverwaltungsgericht — Тълкуване на член 25, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) (ОВ L 108, стр. 51, Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 35, стр. 213), както и на член 12 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации (Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации) (ОВ L 201, стр. 37, Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр. 63) — Доставка на услугата „телефонен указател“ — Обхват на задължението, наложено на предприятието, което предоставя телефонни номера на абонати, да предава на други предприятия всички релевантни данни с цел издаване на универсален телефонен указател или предлагане на универсална справочна услуга — Данни относно абонатите на трети предприятия

Диспозитив

1.

Член 25, параграф 2 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която налага на предприятията, предоставящи телефонни номера на крайни потребители, задължението да предоставят на други предприятия, чиято дейност се състои в предоставяне на публични телефонни услуги и указатели, не само данните за собствените си абонати, но и притежаваните от тях данни за абонатите на трети предприятия.

2.

Член 12 от Директива 2002/58/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 година относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации („Директива за правото на неприкосновеност на личния живот и електронни комуникации“) трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която задължава издаващите публични указатели предприятия да предават притежаваните от тях лични данни на абонатите на други доставчици на телефонни услуги на разположение на трети предприятия, чиято дейност се състои в издаването на печатен или електронен публичен указател или в осигуряването на достъп до такива указатели посредством справочна услуга, без за това предаване да се изисква абонатите отново да дадат съгласието си, стига обаче преди първото включване на данните им в публичен указател абонатите да са били информирани за целта на този указател и за възможността данните да бъдат съобщени на друг доставчик на телефонни услуги и да е гарантирано, че след предаването им посочените данни няма да бъдат използвани за други цели, освен за тези, за които са събрани с оглед на първото им публикуване.


(1)  ОВ C 80, 27.3.2010 г.