1

За преглед на ранните обстоятелства, предхождащи настоящия спор, се препраща към Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2006 г. по дело Organisation des Modjahedines du peuple d’Iran/Съвет (T-228/02, Recueil, стр. II-4665, наричано по-нататък „Решение по дело OMPI“, точки 1—26) и Решение на Първоинстанционния съд от 23 октомври 2008 г. по дело People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет (T-256/07, все още непубликувано в Сборника, наричано по-нататък „Решение по дело PMOI“, точки 1—37).

2

С Решение от 7 май 2008 г. Court of Appeal (England & Wales) (апелативен съд (Англия и Уелс), Обединено кралство, наричан по-нататък „Апелативния съд“) отхвърля искането на Secretary of State for the Home Department (министър на вътрешните работи, Обединено кралство, наричан по-нататък „Home Secretary“) да му бъде разрешено да подаде пред тази юрисдикция жалба срещу решението на Proscribed Organisations Appeal Commission (Апелативна комисия за забранените организации, Обединено кралство, наричана по-нататък „POAC“) от 30 ноември 2007 г., с което тази юрисдикция е уважила жалба, подадена срещу решението на Home Secretary от 1 септември 2006 г., с което се отказва вдигане на забраната на People’s Mojahedin Organization of Iran (наричана по-нататък „жалбоподател“ или„PMOI“) в качеството ѝ на организация, замесена в терористична дейност, и е разпоредила на посочения Home Secretary да представи на Парламента на Обединеното кралство проект на разпореждане (Order), с което жалбоподателят се изважда от списъка на забранените в Обединено кралство по силата на Terrorism Act 2000 (Закон от 2000 г. относно тероризма) организации.

3

В това решение POAC по-специално квалифицира като „порочно“ (perverse) заключението на Home Secretary, съдържащо се в решението му от 1 септември 2006 г., с което се отказва вдигане на забраната на жалбоподателя и според което по това време той все още бил организация, „замесена в терористична дейност“ (concerned in terrorism) по смисъла на Terrorism Act 2000. Според преценката на POAC единственото убеждение, което разумно лице, вземащо решения, би могло непредубедено да формира независимо дали през септември 2006 г. или впоследствие, е, че PMOI вече не отговаря на никой от критериите, необходими за запазване на действието на забраната ѝ. С други думи, въз основа на данните, с които разполага, POAC е преценила, че през септември 2006 г. PMOI вече не била замесена в терористична дейност и че това е продължило до датата на въпросното решение (Решение по дело PMOI, точки 168 и 169).

4

От решението на POAC (точка 10) следва, че посочените данни включват информация, която се отнася до събития, засягащи PMOI, които са настъпили във Франция. В това отношение POAC по-специално споменава факта, че на 17 юни 2003 г. помещенията на Националния съвет на иранската съпротива (CNRI), разположени близо до Париж, са били претърсени, че много членове на CNRI са били задържани, а някои — временно задържани, но въпреки че в помещенията била намерена значителна сума пари, не било образувано никакво преследване.

5

В своето посочено по-горе решение Апелативният съд потвърждава съображенията на POAC. Освен това той посочва, че представените от Home Secretary поверителни данни подсилват заключението на Апелативния съд, че Home Secretary не е могъл разумно да предположи, че PMOI възнамерява в бъдеще да се върне към тероризма.

6

Вследствие на това с разпореждане от 23 юни 2008 г., влязло в сила на 24 юни, Home Secretary заличава името на PMOI от списъка на забранените по силата на Terrorism Act 2000 организации. Това заличаване е одобрено от двете камари на Парламента на Обединеното кралство.

7

В Решение 2008/583/ЕО от 15 юли 2008 г. за прилагане на член 2, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 2580/2001 относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания, и за отмяна на Решение 2007/868/ЕО (ОВ L 188, стр. 21, наричано по-нататък „обжалваното решение“) Съветът въпреки това запазва, наред с други, името на жалбоподателя в списъка, който се съдържа в приложението към Регламент (ЕО) № 2580/2001 на Съвета от 27 декември 2001 година относно специалните ограничителни мерки за борба с тероризма, насочени срещу определени лица и образувания (ОВ L 344, стр. 70; Специално издание на български език, 2007 г., глава 18, том 1, стр. 169), наричан по-нататък „спорния списък“.

8

Точка 5 от съображенията на обжалваното решение, което безспорно се отнася до PMOI, гласи:

„В случая с една група Съветът взе предвид факта, че решението на компетентния орган, въз основа на което групата е била включена в списъка, вече не е в сила от 24 юни 2008 г. Нова информация по отношение на групата обаче беше представена на вниманието на Съвета. Съветът счете, че тази нова информация обосновава включването на групата [в] списъка“.

9

С писмо на Съвета от 15 юли 2008 г. (наричано по-нататък „уведомителното писмо“) обжалваното решение е съобщено на жалбоподателя. В това писмо Съветът по-специално посочва следното:

„Съветът отново реши да включи [PMOI] в списъка […] Съветът отбелязва факта, че решението на компетентния орган, послужило като основание за включването на [PMOI] в списъка, от 24 юни вече не е в сила. Съветът обаче получи нова информация, която е релевантна за това включване. След като разгледа тази нова информация, Съветът реши, че [PMOI] трябва да остане включена в горепосочения списък. Поради това Съветът изменя съответно изложението на мотиви“.

10

В изложението на мотиви, приложено към уведомителното писмо, (наричано по-нататък „изложението на мотиви“), Съветът излага следното:

„[PMOI] е група, създадена през 1965 г. с първоначална цел да свали имперския режим. Нейните членове са участвали в елиминирането на няколко хиляди „агенти“ на предишния режим и са сред водачите при вземането на заложници в посолството на Съединените щати в Техеран. Въпреки че първоначално е сред най-радикалните групи на ислямската революция, след забраняването ѝ PMOI минава в нелегалност и извършва няколко атаки срещу управляващия режим в Техеран. Организацията стои в основата на терористични атентати, например атентата срещу седалището на Партията на Ислямската репу-блика на 28 юни 1981 г., при който са убити повече от сто от най-високопоставените кадри на режима (министри, депутати, висши държавни служители), и убийството на 30 август 1981 г. на президента Rajai и министър-председателя Javad Bahonar. През април 1992 г. PMOI извършва терористични атаки срещу ирански дипломатически представителства и инсталации в тринадесет страни. По време на президентската кампания през 1993 г. групата открито поема отговорността за няколко атаки срещу петролни инсталации, включително срещу най-голямата рафинерия на Иран. През април 1999 г. PMOI поема отговорността за убийството на Ali Sayyad Shirazi, заместник-началник на генералния щаб на иранските въоръжени сили. През 2000 г. и 2001 г. организацията твърди, че нейни членове са участвали в нападения срещу ирански военни и правителствени сгради близо до границата между Иран и Ирак, и на 5 февруари 2000 г. извършва минометни атаки срещу сгради на обществени институции в Техеран. Освен това срещу членове на тази организация, разположени в различни държави — членки на Европейския съюз, понастоящем се водят наказателни преследвания за престъпна дейност, насочена към финансиране на тяхната дейност. Тези актове попадат в обхвата на разпоредбите на член 1, параграф 3, букви a), в), г), е), ж), з) и и) от Обща позиция 2001/931 и са извършени за целите, посочени в член 1, параграф 3, [подточки] i) и iii).

[PMOI] попада в обхвата на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001.

През април 2001 г. антитерористичната прокурорска служба на Тribunal de grande instance de Paris образува съдебна проверка по обвинение в „сговаряне с престъпна цел с оглед подготовка на терористични актове“ при условията, предвидени във френското право съгласно Закон 96/647 от 22 юли 1996 г. Разследванията, проведени в хода на тази съдебна проверка, довеждат до посочването на предполагаемите членове на [PMOI], отговорни за поредица от нарушения, всички свързани главно или субсидиарно с колективно образувание, чиято цел е сериозно да разстрои обществения ред чрез заплашване или терор. Освен споменатото обвинение тази проверка визира и „финансирането на терористична група“ при условията, предвидени във френското право съгласно Закон 2001/1062 от 15 ноември 2001 година относно сигурността в ежедневието.

На 19 март 2007 г. и 13 ноември 2007 г. антитерористичната прокурорска служба на Париж повдига допълнителни обвинения срещу предполагаеми членове на [PMOI]. Тези производства са обосновани от нуждата да се направят разследвания във връзка с новата информация, произтичаща от разследванията, извършени между 2001 г. и 2007 г. Те визират по-конкретно обвиненията в „изпиране на преките или непреките приходи от престъпления по измама срещу особено уязвими лица и от организирана измама“, свързани с терористично образувание, при условията, предвидени във френското право съгласно Закон 2003/706 от 2 август 2003 г.

Следователно по отношение на [PMOI] е взето решение от компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

Съветът отбелязва, че тези производства все още не са приключили и са разширени през 2007 г. в контекста на борбата с операциите по финансиране, проведени от терористични групи. Съветът счита, че мотивите за включването на [PMOI] в списъка на лица и образувания, спрямо които се прилагат мерките, предвидени в член 2, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2580/2001, остават валидни.

След като разгледа тази информация, Съветът реши, че спрямо [PMOI] трябва да продължат да се прилагат мерките, предвидени в член 2, параграфи 1 и 2 от Регламент № 2580/2001“.

11

Жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Първоинстанционния съд на 21 юли 2008 г.

12

С отделен акт, подаден същия ден в секретариата на Първоинстанционния съд, жалбоподателят прави искане делото да бъде разгледано по реда на бързото производство съгласно член 76а от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд. На 30 юли 2008 г. Съветът представя становището си по това искане и подава своята писмена защита на 10 септември 2008 г. На 22 септември 2008 г. Първоинстанционният съд (седми състав) решава да уважи посоченото искане, след което приключва писмената фаза на производството.

13

По доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд (седми състав) решава да започне устната фаза на производството и в рамките на събирането на доказателства, предвидено в член 65 от Процедурния правилник, с Определение от 26 септември 2008 г. разпорежда на Съвета да представи всички документи във връзка с приемането на обжалваното решение, доколкото те засягат жалбоподателя, без на този етап от производството тези документи да се съобщават на заинтересуваното лице, ако Съветът се позове на техния поверителен характер.

14

Съветът изпълнява тази мярка за събиране на доказателства, като първо на 10 октомври 2008 г. подава писмо в секретариата на Първоинстанционния съд. Към отговора му са приложени осем документа, от които седем, които не са квалифицирани като поверителни, са съобщени на жалбоподателя. Последният е поканен да изрази писменото си становище по посочените седем документа и по искането за поверително третиране по отношение на осмия. В изпълнение на тази покана жалбоподателят подава писмо на 5 ноември 2008 г. в секретариата на Първоинстанционния съд.

15

Съветът изпълнява тази мярка за събиране на доказателства, на второ място, като подава писмо в секретариата на Първоинстанционния съд на 6 ноември 2008 г. Към отговора му са приложени четири нови документа, които са съобщени на жалбоподателя.

16

С Определение от 10 ноември 2008 г. председателят на седми състав на Първоинстанционния съд допуска след изслушване на страните Френската репу-блика и Комисията на Европейските общности да встъпят в подкрепа на исканията на Съвета.

17

В рамките на предвидените в член 64 от Процедурния правилник процесуално-организационни действия Първоинстанционният съд (седми състав) с писмо на секретариата от 11 ноември 2008 г. отправя покана до Съвета, от една страна, да представи своето писмено становище по някои фактически твърдения и някои нови правни доводи, които се съдържат в становището на жалбоподателя, подадено в секретариата на 5 ноември 2008 г., и от друга страна, да представи всички документи, с които разполага, които описват или се отнасят до гласуването, довело до приемането на обжалваното решение, включително протокола за заседанието и за гласуването. Съветът изпълнява това искане с писмо, подадено в секретариата на Първоинстанционния съд на 21 ноември 2008 г.

18

В рамките на същите процесуално-организационни действия и съгласно член 24 от Статута на Съда Първоинстанционният съд (седми състав) с писмо на секретариата от 11 ноември 2008 г. отправя покана до Обединеното кралство да представи писменото си становище по фактическите твърдения във връзка с процедурата по приемане на обжалваното решение, които се съдържат в становището на жалбоподателя, подадено в секретариата на 5 ноември 2008 г. Обединеното кралство изпълнява това искане с писмо, подадено в секретариата на Първоинстанционния съд на 20 ноември 2008 г.

19

В писмо, подадено в секретариата на Първоинстанционния съд на 24 ноември 2008 г., жалбоподателят излага становище по доклада за съдебното заседание. Съветът отговаря на това становище с писмо, подадено в секретариата на 28 ноември 2008 г.

20

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 3 декември 2008 г.

21

Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:

22

Съветът моли Първоинстанционния съд:

23

Френската репу-блика и Комисията подкрепят първото искане на Съвета.

24

В подкрепа на своето искане за отмяна на обжалваното решение жалбоподателят се позовава по същество на пет правни основания. Първото е изведено от явна грешка в преценката. Второто е изведено от нарушение на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и на доказателствената тежест. Третото е изведено от нарушение на правото на ефективна съдебна защита. Четвъртото е изведено от нарушение на правото на защита и на задължението за мотивиране. Петото е изведено от злоупотреба с власт или с процесуални права.

25

В становището си, подадено в секретариата на Първоинстанционния съд на 5 ноември 2008 г., жалбоподателят освен това се позовава на шесто правно основание, изведено от нарушението на съществено процесуално изискване. Първоинстанционният съд счита, че това правно основание е допустимо. От една страна, то действително е основано на правни и фактически обстоятелства, които са установени в хода на производството по смисъла на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник. От друга страна, и във всеки случай, това правно основание е свързано с обществения ред и следователно може да бъде повдигнато служебно от общностния съд, тъй като е изведено от нарушението на съществено процесуално изискване, засягащо условията за самото приемане на обжалвания общностен акт.

26

Първоинстанционният съд първо ще разгледа шестото правно основание, след това четвъртото правно основание и накрая, заедно, второто и третото правни основания.

27

В писменото си становище по първите седем документа, представени от Съвета в изпълнение на Определението за събиране на доказателства от 26 септември 2008 г., подадено в секретариата на Първоинстанционния съд на 5 ноември 2008 г., жалбоподателят се позовава по-специално на ново правно основание, изведено от нередност в процедурата на гласуване в Съвета по всички проекти на общностни решения за замразяване на средства.

28

В подкрепа на това оплакване жалбоподателят препраща към изявление, направено на 22 юли 2008 г. пред House of Lords (Камара на лордовете, Обединено кралство) от Lord Malloch-Brown, Minister of State to the Foreign and Commonwealth Office (държавен секретар по външните работи и по въпросите на Британската общност, наричан по-нататък „Minister of State“). На въпрос относно съображенията, поради които правителството на Обединеното кралство се е въздържало при гласуването в Съвета от 15 юли 2008 г., довело до приемането на обжалваното решение, вместо да се противопостави на оставането на PMOI в спорния списък, въпреки решението на POAC и решението на Апелативния съд, Minister of State посочва следното според официалния запис на неговото изявление в Hansard:

„Ние бяхме решени да спазим това решение на [Апелативния съд], поради което не бяхме в състояние да подкрепим [френското] правителство, което представи нова информация, с която преди това не разполагахме, въз основа на която то успя да убеди много европейски правителства да го подкрепят. Що се отнася до съображенията, поради които ние се въздържахме, а не се противопоставихме на оставането [на PMOI] в списъка, трудността идва оттам, че става дума за общ списък, обхващащ всички терористични организации, и трябва да се гласува „за“ или „против“ този списък. Ние бяхме изправени пред неприятното положение, при което или трябваше да се запази старият списък, което не би донесло никаква полза, тъй като PMOI щеше да остане включена в него, или трябваше да останем без списък на терористичните организации в Европа. По наше мнение това е неприемлива заплаха за народа на Обединеното кралство, както и за останалата част от континента“.

29

Жалбоподателят поддържа, че обстоятелството, че на държавите членки не е била предоставена възможност да гласуват срещу оставането на една организация в спорния списък, ако се предположи, че случаят е бил такъв, е изцяло в противоречие с приложимата общностна уредба и със задължението, което имат Съветът и държавите членки, да разгледат подробно и за всеки отделен случай дали оставането на заинтересуваното лице в спорния списък продължава да бъде оправдано. Жалбоподателят допълва, че от изявлението на Minister of State изглежда, че ако Обединеното кралство е имало възможност да гласува индивидуално по отношение на всяка организация, тази държава членка (както според него и някои други държави членки) са щели да гласуват срещу нейното оставане в спорния списък, което с оглед на предвиденото в Регламент № 2580/2001 изискване за единодушие непременно би довело до нейното изваждане от посочения списък.

30

С това правно основание жалбоподателят по същество изтъква, че използването на процедура на гласуване „анблок“ по общ списък в Съвета, без да се предвижда възможността за отделен вот по отношение на конкретни лица или образувания, когато се извършва периодично преразглеждане на общностните мерки за замразяване на средства, опорочава толкова сериозно целия процес на приемане на тези мерки, че трябва да се квалифицира като злоупотреба с власт и процедурно нарушение, като нарушение на съществено процесуално изискване и като нарушение на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931. Предвид тези твърдения Първоинстанционният съд приема процесуално-организационните действия, посочени в точки 17 и 18 по-горе.

31

В своето писмено становище, подадено в секретариата на Първоинстанционния съд на 21 ноември 2008 г., Съветът обаче изтъква, че в рамките на периодичното преразглеждане, поне веднъж на всеки шест месеца, на имената на лицата и образуванията в списъка, съдържащ се в приложението към Регламент № 2580/2001, както се предвижда в член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931, всеки член на Съвета има право да се изкаже по всяко от имената поотделно и да посочи позицията си в това отношение. Съветът допълва, че всяко име в списъка трябва да се одобри единодушно, така че ако една държава членка се противопостави на оставането в списъка на конкретно лице или образувание, не съществува необходимото единодушие за оставането в списъка на това лице или образувание. В подкрепа на своите твърдения Съветът се позовава на протоколите от заседанията на работната група на Съвета по Обща позиция 2001/931 (наричана по-нататък „работна група PC 2001/931“) от 2 и 24 юни и 2 юли 2008 г., представени като приложения 1, 3 и 4 към неговия отговор от 10 октомври 2008 г. на Определението за събиране на доказателства от 26 септември 2008 г.

32

В своето писмено становище по фактическите твърдения на жалбоподателя относно процедурата по приемането на обжалваното решение, подадено в секретариата на Първоинстанционния съд на 20 ноември 2008 г., Обединеното кралство освен това се ограничава да посочи, че „с оглед на това, че искането [на Първоинстанционния съд] се отнася до поведението на членовете на Съвета в качеството им на членове на тази институция, самият Съвет [е бил] в състояние най-добре да отговори на всеки въпрос относно приемането на законодателство в рамките на Съвета“.

33

При тези условия и независимо от това какво значение и обхват се отдава на изявлението на Minister of State пред House of Lords на 22 юли 2008 г., Първоинстанционният съд може само да констатира, с оглед на материалите, включени в преписката, че не съществуват обективни доказателства, които да позволяват да се възприеме твърдението на жалбоподателя, че държавите членки в рамките на Съвета са били притиснати да гласуват „за или против“ даден „общ списък“, без да имат възможност да се произнесат отделно и за всеки отделен случай по въпроса дали включването или оставането на дадено лице или на дадено образувание в спорния списък е или продължава да бъде оправдано.

34

Обратно, представените от Съвета документи показват, че подобни разглеждания или преразглеждания за всеки отделен случай наистина се извършват в рамките на работна група PC 2001/931. По-специално, протоколът от заседанието на посочената работна група PC 2001/931 от 2 юли 2008 г. показва, че на делегациите на държавите членки е бил предоставен допълнителен срок, изтичащ на 4 юли 2008 г., за да посочат дали „в светлината на допълнителните данни, представени от една държава членка, и на преработеното изложение на мотиви, което е било разпространено“, те са имали „някакви възражения срещу оставането на една от групите въз основа на новопредложеното основание“. Тъй като тази препратка очевидно се отнася до конкретния случай на жалбоподателя, налага се изводът, че държавите членки изрично са си запазили възможността да се противопоставят на неговото оставане в спорния списък, но че в крайна сметка са предпочели да не се възползват от тази възможност.

35

От изложеното по-горе следва, че шестото правно основание трябва да се отхвърли като неоснователно.

36

В това отношение е безспорно, че Съветът е приел обжалваното решение, без предварително да съобщи на жалбоподателя новата информация или новите материали в преписката, които според него оправдават неговото оставане в спорния списък, а именно тези относно съдебната проверка, образувана от антитерористичната прокурорска служба на Тribunal de grande instance de Paris през април 2001 г. и относно двете допълнителни обвинения от март и ноември 2007 г. A fortiori Съветът не е дал възможност на жалбоподателя да изрази ефективно своето становище по този въпрос преди приемането на обжалваното решение.

37

Следователно се налага изводът, че обжалваното решение е прието в нарушение на принципите, обявени от Първоинстанционния съд в Решение по дело OMPI, що се отнася до спазването на правото на защита (вж. по-специално точки 120, 126 и 131).

38

Съветът обаче изтъква, на първо място, че изложените от Първоинстанционния съд в Решение по дело OMPI съображения, що се отнася до последващите решения за замразяване на средства, не отчитат конкретното положение, в което Съветът се е оказал в настоящия случай. Действително Първоинстанционният съд в това дело е предположил, че решението на компетентния национален орган, послужило като основание за първоначалното решение за замразяване на средства, е останало в сила, без да разгледа възможността това решение да бъде отменено или оттеглено, макар и Съветът да е получил нова информация, оправдаваща оставането на заинтересуваното лице в спорния списък. Подобен бил случаят през юни 2008 г., що се отнася до жалбоподателя. При обстоятелствата по настоящия случай Съветът е счел, че целта, свързана с обществения ред, преследвана от Общността в съответствие с Резолюция 1373 (2001) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, могла да се постигне само чрез незабавната замяна на действащото по това време решение с ново решение на Съвета, основано на нова информация, която тъкмо била разгледана по спешност. Съветът счита, че като е направил това, е постигнал единственото възможно равновесие между нуждата надлежно да отчете обстоятелството, че решението на компетентния национален орган, послужило като основание за първоначалното решение за замразяване на средства на жалбоподателя, било оттеглено, и необходимостта да гарантира, че тези средства ще останат замразени, предвид новата информация, която му била съобщена и която според него оправдава оставането в сила на ограничителните мерки, визиращи жалбоподателя. Той допълва, че всяко прекъсване в прилагането на тези мерки незабавно би позволило на жалбоподателя да получи достъп до своите средства, което би направило неефективно обжалваното решение. Според Съвета нищо в Решение по дело OMPI не предполага, че с оглед на конкретните обстоятелства по настоящия случай той не е имал право да действа по този начин.

39

Първоинстанционният съд счита, че тази аргументация на Съвета изобщо не обосновава твърдяната невъзможност, в която се е оказала тази институция, да приеме обжалваното решение съгласно процедура, при която да се спази правото на защита на жалбоподателя.

40

По-конкретно, твърдяната неотложност изобщо не е установена. Действително, дори да се предположи, че Съветът не е бил длъжен незабавно да извади жалбоподателя от спорния списък след решението на POAC от 30 ноември 2007 г., възможността Съветът да продължи да се основава на решението на Home Secretary, послужило като основание за първоначалното решение за замразяване на средствата на жалбоподателя, във всеки случай окончателно е приключила на 7 май 2008 г., датата на произнасянето на решението на Апелативния съд. Впрочем между датата 7 май 2008 г. и тази на приемането на обжалваното решение, а именно 15 юли 2008 г. са изтекли повече от два месеца. В това отношение Съветът не обяснява защо му е било невъзможно веднага след 7 май 2008 г. да предприеме действия с оглед или на изваждането на жалбоподателя от спорния списък, или на неговото оставане в този списък въз основа на нова информация.

41

Освен това дори да се предположи, че първите данни относно съдебната проверка, образувана в Париж през април 2001 г., са съобщени на Съвета от френските органи едва през юни 2008 г., това не обяснява защо тази нова информация не е могла да бъде съобщена веднага и на жалбоподателя, ако Съветът е възнамерявал да се позове на нея срещу жалбоподателя. Това важи с още по-голяма сила предвид обстоятелството, че по дело PMOI устната фаза на производството е възобновена с Определение на Първоинстанционния съд от 12 юни 2008 г. и че срокът за представяне на становищата на страните по решението на Апелативния съд и по подаденото от жалбоподателя становище по това решение е бил 7 юли 2008 г. През целия този период Съветът имал възможност да съобщи „новата информация“ на жалбоподателя и при нужда на Първоинстанционния съд в рамките на висящото производство по дело PMOI. В това отношение следва да се отбележи, че в своето становище, подадено в секретариата на Първоинстанционния съд на 7 юли 2008 г. по същото дело Съветът изрично посочва намерението си да вземе спешно позиция по „новата информация“, която е била представена на неговото внимание. Трябва обаче да се отбележи и че Съветът се въздържал да съобщи тази нова информация на жалбоподателя, без да се позове на каквато и да е материална или правна невъзможност да стори това и въпреки че Първоинстанционният съд с Решение по дело OMPI е отменил едно от по-ранните си решения, именно с мотива, че Съветът не е съобщил предварително на жалбоподателя информация, на която се позовава.

42

Следва да се допълни, че нито решението на Апелативния съд, нито разпореждането на Home Secretary от 23 юни 2008 г. са имали автоматично и непосредствено действие спрямо Решение 2007/868 за замразяване на средства, което тогава е било в сила. В съответствие с презумпцията за действителност на общностните актове това решение остава в действие, със сила на закон, независимо че e изчезнал неговият национален „субстрат“, доколкото то не е било оттеглено, отменено в рамките на производство за отмяна или обявено за недействително след преюдициално запитване или възражение за незаконосъобразност (вж. Решение по дело PMOI, точка 55 и цитираната съдебна практика).

43

Следователно от фактическа и от правна гледна точка е неправилно да се твърди, че след влизането в сила на разпореждането на Home Secretary и след съобщаването, което до известна степен съвпадало с този момент, на нова информация от френските органи е трябвало да се приеме ново решение за замразяване на средства толкова спешно, че да не се позволи спазване на правото на защита на жалбоподателя.

44

Нещо повече, Първоинстанционният съд счита, че пропускът на Съвета в настоящия случай да спази процедура, която е ясно дефинирана в Решение по дело OMPI, пропуск, допуснат при пълно познаване на фактите и за който липсва логична обосновка, може да представлява релевантна индиция в рамките на разглеждането на петото правно основание, изведено от превишаване на правомощия или от злоупотреба с власт.

45

Съветът изтъква, на второ място, че съобщеното на жалбоподателя изложение на мотиви позволява на същия да упражни своето право на съдебна защита, а на общностния съд — да упражни своя контрол. Жалбоподателят е имал и възможността да изрази становището си по изложението на мотиви, при спазване на неговото право на защита, тъй като жалбата е била предадена веднага от Съвета на делегациите на държавите членки.

46

Този довод, който произтича от объркване между гарантирането на правото на защита в рамките на самата административна процедура и това, което произтича от правото на ефективна съдебна защита срещу увреждащия акт, приет вследствие на тази процедура, вече е бил изрично отхвърлен от Първоинстанционния съд в Решение по дело OMPI (точка 94 и цитираната съдебна практика).

47

Накрая, Първоинстанционният съд констатира, че оставането в сила на замразяването на средствата на жалбоподателя, извършено чрез обжалваното решение, е следствие от процедура, в хода на която не е било спазено правото на защита на жалбоподателя. Това съображение може да доведе единствено до отмяната на това решение в частта, в която то засяга жалбоподателя.

48

Въпреки че при тези условия не е необходимо произнасяне по останалите правни основания на жалбата, Първоинстанционният съд все пак ще разгледа второто и третото правни основания поради тяхното значение във връзка с основното право на ефективна съдебна защита.

49

В това отношение Първоинстанционният съд веднага припомня, че в Решение по дело OMPI и в Решение по дело PMOI той е разяснил: a) условията за прилагането на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001; б) доказателствената тежест, която в този контекст е върху Съвета; в) обхвата на съдебния контрол по такива въпроси.

50

Както Първоинстанционният съд отбелязва в точки 115 и 116 от Решение по дело OMPI и в точка 130 от Решение по дело PMOI, фактическите и правните обстоятелства, които могат да обусловят прилагането на мярка за замразяване на средства спрямо дадено лице, група или образувание, се определят от член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001. Съгласно тази разпоредба Съветът, като се произнася с единодушие, установява, преразглежда и изменя списъка на лица, групи и образувания, спрямо които се прилага посоченият регламент, в съответствие с разпоредбите на член 1, параграфи 4—6 от Обща позиция 2001/931. Въпросният списък следователно трябва да бъде изготвен, в съответствие с разпоредбите на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, въз основа на прецизна информация или материал в съответното дело, която обозначава, че е взето решение от компетентен орган по отношение на засегнатите лица, групи и образувания, независимо дали това засяга възбуждането на разследвания или преследване за терористично действие, опит да се извърши, участва или подпомогне такова действие, и която информация е основана на сериозни и достоверни доказателства или улики или на присъда за такива намерения. Под „компетентен орган“ се разбира съдебен орган или, ако съдебните органи не разполагат с компетентност в тази област, равностоен компетентен орган в тази област. Освен това имената на включените в списъка лица и образувания трябва да се преразглеждат през определени интервали от време и поне веднъж на всеки шест месеца, за да се гарантира, че все още съществуват основания за тяхното оставане в списъка в съответствие с разпоредбите на член 1, параграф 6 от Обща позиция 2001/931.

51

В точка 117 от Решение по дело OMPI и в точка 131 от Решение по дело PMOI Първоинстанционният съд заключава въз основа на тези разпоредби, че процедурата, която може да доведе до приемането на мярка за замразяване на средства въз основа на релевантната правна уредба, протича на две равнища, едното — национално, другото — общностно. На първо място, компетентен национален орган, който по принцип е съдебен орган, трябва да приеме по отношение на заинтересуваното лице решение съобразно дефиницията на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931. Ако става въпрос за решение за възбуждане на разследвания или преследване, то следва да се основава на сериозни и достоверни доказателства или улики. На второ място, Съветът, като се произнася с единодушие, следва да вземе решение за включването на заинтересуваното лице в спорния списък въз основа на прецизна информация или материал в съответната преписка, които показват, че такова решение е взето. На следващо място, Съветът трябва да гарантира през определени интервали от време и поне веднъж на всеки шест месеца, че съществуват основания за оставане на заинтересуваното лице в спорния списък. В това отношение проверката на наличието на решение на национален орган, което отговаря на посочената дефиниция, е съществено предварително условие за приемането от Съвета на първоначално решение за замразяване на средства, докато проверката на последиците от това решение на национално равнище е необходима в контекста на приемането на последващо решение за замразяване на средства.

52

В точка 123 от Решение по дело OMPI и в точка 132 от Решение по дело PMOI Първоинстанционният съд освен това припомня, че по силата на член 10 ЕО отношенията между държавите членки и общностните институции се уреждат чрез взаимни задължения за лоялно сътрудничество (вж. Решение на Съда от 16 октомври 2003 г. по дело Ирландия/Комисия, C-339/00, Recueil, стр. I-11757, точки 71 и 72 и цитираната съдебна практика). Този принцип има общо приложение и се налага по-специално в рамките на полицейското и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси (обикновено наричано „правосъдие и вътрешни работи“ (ПВР), уредено в дял VI на Договора за ЕС, който впрочем изцяло се основава на сътрудничеството между държавите членки и институциите (Решение на Съда от 16 юни 2005 г. по дело Pupino, C-105/03, Recueil, стр. I-5285, точка 42).

53

В точка 124 от Решение по дело OMPI и в точка 133 от Решение по дело PMOI Първоинстанционният съд приема, че при прилагане на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001, разпоредби, въвеждащи специфична форма на сътрудничество между Съвета и държавите членки в рамките на общата борба срещу тероризма, този принцип поражда за Съвета задължението да се довери, доколкото е възможно, на преценката на компетентния национален орган, най-малкото когато това е съдебен орган, по-конкретно относно съществуването на „сериозни и достоверни доказателства или улики“, на които се основава решението на последния.

54

Както е постановено в точка 134 от Решение по дело PMOI, от гореизложеното следва, че макар и Съветът да носи тежестта на доказване на това, че замразяването на средствата на лице, група или образувание е или продължава да бъде оправдано с оглед на релевантната правна уредба, предметът на тази доказателствена тежест е относително ограничен на равнището на общностната процедура за замразяване на средства. При първоначално решение за замразяване на средства тя се отнася главно до съществуването на прецизна информация или материал в съответната преписка, които показват, че по отношение на заинтересуваното лице е взето решение на национален орган, което съответства на дефиницията на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931. Впрочем при последващо решение за замразяване на средства, след преразглеждане, доказателствената тежест се отнася главно до това дали замразяването на средствата продължава да бъде оправдано предвид всички релевантни обстоятелства по случая, и особено предвид последиците от посоченото решение на компетентния национален орган.

55

По отношение на упражнявания от него контрол Първоинстанционният съд признава в точка 159 от Решение по дело OMPI и в точка 137 от Решение по дело PMOI, че Съветът разполага с широко право на преценка на обстоятелствата, които следва да се вземат предвид с оглед на приемането на икономически и финансови санкции на основание членове 60 ЕО, 301 ЕО и 308 ЕО, в съответствие с Обща позиция, приета в областта на общата външна политика и политика на сигурност. Това право на преценка засяга по-конкретно съображенията за целесъобразност, на които се основават такива решения. Същевременно (вж. точка 138 от Решение по дело PMOI) макар и Първоинстанционният съд да признава на Съвета широка свобода на преценка в тази област, това не означава, че той не трябва да упражнява контрол върху тълкуването на релевантните данни, извършено от тази институция. Действително общностният съд трябва по-специално не само да провери фактическата точност на представените доказателства, тяхната достоверност и логическа последователност, но трябва също да провери дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени ситуацията, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят направените въз основа на тях изводи. В рамките на този контрол обаче Първоинстанционният съд не може да замени преценката на Съвета за целесъобразност със своята преценка (вж. по аналогия Решение на Съда от 22 ноември 2007 г. по дело Испания/Lenzing, C-525/04 P, Сборник, стр. I-9947, точка 57 и цитираната съдебна практика).

56

В настоящия случай Първоинстанционният съд констатира, че нито данните, които се съдържат в обжалваното решение, неговото изложение на мотиви и неговото уведомително писмо, нито дори тези, които се съдържат в двата отговора на Съвета на Определението за събиране на доказателства от 26 септември 2008 г., изпълняват припомнените по-горе изисквания за доказване, така че не е надлежно доказано, че обжалваното решение е прието в съответствие с разпоредбите на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001.

57

По-конкретно, Съветът не е съобщил на Първоинстанционния съд никаква прецизна информация, нито какъвто и да е материал от преписката по делото, които да показват, че съдебната проверка, образувана от антитерористичната прокурорска служба на Тribunal de grande instance de Paris през април 2001 г., и двете допълнителни обвинения от март и ноември 2007 г. съставляват по отношение на жалбоподателя, както Съветът твърди, без по друг начин да доказва своите твърдения, решение, което отговаря на дефиницията по член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

58

В това отношение следва да се възпроизведат изцяло най-релевантните откъси от първия отговор на Съвета на Определението за събиране на доказателства от 26 септември 2008 г.:

59

С оглед на фактическите и правни твърдения на жалбоподателя обаче нито така предоставените от Съвета обяснения, нито представените от него документи позволяват да се обоснове от правна страна обжалваното решение, по-конкретно с оглед на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001.

60

Това е вярно дори ако се вземе предвид вторият отговор на Съвета на Определението за събиране на доказателства от 26 септември 2008 г., към който тази институция е приложила неповерителната версия на трите документа, споменати в точка 58 по-горе, а именно тези, с които френските органи са му съобщили през юни 2008 г. информацията относно съдебната проверка, образувана в Париж през април 2001 г. и разширена през 2007 г., въз основа на които е прието обжалваното решение.

61

В това отношение жалбоподателят изтъква по-специално, че съдебната проверка, образувана във Франция през април 2001 г., е била срещу „X“, който евентуално е могъл да визира някои негови членове или симпатизанти, но не и PMOI като цяло.

62

Действително трябва да се констатира, че в първите три документа от 9 юни 2008 г., споменати в точка 58 по-горе, френските органи просто посочват, че „е [била] образувана съдебна проверка на 9 април 2001 г. срещу 17 лица, за които се предполага, че принадлежат към [PMOI]“, че „тази проверка [все още] продължава“ и че „[на] този етап са [били] разследвани 24 лица“. Не е предоставено обяснение обаче относно съображенията, поради които същите тези органи са направили извода в същия документ, че „[това] производство представлява решение срещу [PMOI] от компетентен орган по смисъла на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931“.

63

В отговор на това твърдение на жалбоподателя, което не е оспорено като такова, Съветът поддържа, че подобно обстоятелство в контекста на замразяването на средства на организация като жалбоподателя е не само възможно, но дори е логично и уместно. От една страна, действително престъпления като престъпно сговаряне с оглед подготовка на терористични актове, финансирането на терористична организация и изпирането на пари във връзка с терористична организация не могат да се извършат от самата организация, а само от отделни физически лица, които са нейни членове. От друга страна, срещу самия жалбоподател не може да се провежда наказателно преследване, тъй като той не притежава юридическа правосубектност.

64

Тези обяснения обаче противоречат най-напред на буквата на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931, който предвижда, че решението е взето „по отношение на засегнатите лица, групи или обрузувания“.

65

Второ, дори да се предположи, че не трябва да се придържаме към буквално тълкуване на тази разпоредба, все пак би трябвало, за да може да се приеме доводът на Съвета, тази институция или съответният компетентен национален орган да обяснят действителните и конкретни съображения, поради които в настоящия случай действията, които се приписват на индивиди, за които се предполага, че са членове или симпатизанти на PMOI, трябва да се вменят и на самата PMOI. Впрочем както вече бе отбелязано, подобно обяснение напълно отсъства в настоящия случай.

66

Също така не е възможно при липсата на по-прецизна информация да се провери истинността и релевантността на твърдението, съдържащо се в изложението на мотиви, че срещу някои от предполагаемите членове на организацията жалбоподател действително се води преследване за престъпна дейност във връзка с терористично образувание. В това отношение жалбоподателят изтъква в жалбата си, че извън случая на съдебната проверка, образувана във Франция през 2001 г., той не знае случаи на преследване на някои от неговите членове или симпатизанти в някоя от държавите членки за финансиране на терористични дейности или за други престъпни дейности, засягащи жалбоподателя, обратно на твърдяното в изложението на мотиви. Освен това никой от неговите членове или симпатизанти никога не е бил признаван за виновен за незаконни дейности, свързани с тероризма или с неговото финансиране. Съветът по никакъв начин не отхвърля тези твърдения в своята писмена защита.

67

Що се отнася до допълнителните обвинения от 19 март и 13 ноември 2007 г., жалбоподателят изтъква и че те по никакъв начин не го засягат и че дори не съдържат никакво позоваване на него. В своя първи отговор на Определението за събиране на доказателства Съветът признава, че не е бил уведомен за самоличността на визираните в тези актове индивиди и че той знае само, че тези лица са предполагаеми членове на PMOI. Тук отново изобщо не се обясняват нито връзката между въпросните лица и жалбоподателя, нито съображенията, които биха могли да обосноват вменяването на последния на действията на първите.

68

Трябва да се отбележи също така, че никой материал от преписката по делото не позволява да се установи, че съдебната проверка, образувана във Франция през април 2001 г., дори ако се предположи, че тя е проведена от „съдебен орган“, което се оспорва от жалбоподателя, се основава съгласно преценката на този орган на сериозни и достоверни доказателства или улики, както предписва член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931.

69

В това отношение е вярно, че в точка 3, буква б), второ тире от последния от трите документа, споменати в точка 58 по-горе, от 26 юни 2008 г., френските органи в рамките на Съвета потвърждават, че съществуването на тази съдебна проверка „доказва, че съдебните органи разполагат със „сериозни или достоверни улики“, необходими съгласно член 1, параграф 4 от Обща позиция [2001/931] и които свързват [PMOI] с неотдавнашни терористични дейности“.

70

Тази преценка впрочем не само че не е направена от компетентния национален съдебен орган, но в писмо до Съвета от 3 ноември 2008 г., представено като приложение 4 към втория отговор на Съвета на Определението за събиране на доказателства от 26 септември 2008 г., френското Министерство на външните работи и европейските въпроси (MAEE) посочва, като се позовава по-конкретно на посочената точка 3, буква б), второ тире от последния от трите документа, посочени в точка 58 по-горе, че му се „струва[ло] полезно и съответстващо на правните изисквания да уточни, че става въпрос за заключения, направени от MAEE въз основа на обективна информация за френската процедура, съобщена от прокурорската служба на Тribunal de grande instance de Paris съгласно член 11, [трета алинея] от Наказателно-процесуалния кодекс, и които обвързват само MAEE“.

71

Накрая Първоинстанционният съд отбелязва, че по искане на френските органи Съветът е отказал да „декласифицира“ точка 3, буква a) от последния от трите документа, споменати в точка 58 по-горе, която съдържа „обобщение на главните точки, които обосновават оставането на [OMPI] в европейския списък“, съставено от тези органи на вниманието на някои делегации на държавите членки. Според горепосоченото писмо на MAEE до Съвета от 3 ноември 2008 г. въпросният пасаж „съдържа информация от значение за националната сигурност, поради което подлежи на защитни мерки за ограничаване на нейното разпространение съгласно член 413-9 от Наказателния кодекс“, и поради това „MAEE не може да разреши нейното съобщаване на Първоинстанционния съд“.

72

Що се отнася до твърдението на Съвета, че той е длъжен да спазва принципа на поверителност, на който се позовават френските органи, от него не става ясно защо този принцип би се нарушил при съобщаването на разглежданите материали в преписката на общностния съд, но не и при съобщаването на същата информация на самия Съвет и впоследствие — на правителствата на 26 други държави членки.

73

При всички случаи Първоинстанционният съд счита, че Съветът няма право да основава своето решение за замразяване на средства на данни или на материали в преписката, съобщени от една държава членка, ако тази държава членка не желае да разреши тяхното съобщаване на общностната юрисдикция, на която е поверено да упражнява контрола за законосъобразност на това решение.

74

В това отношение следва да се припомни, че в решението по дело OMPI (точка 154) Първоинстанционният съд вече е постановил, че съдебният контрол за законосъобразност на решение за замразяване на средства обхваща и преценката на фактите и обстоятелствата, които се изтъкват като обосноваващи го, както и проверката на доказателствата и данните, на които се основава тази преценка, както Съветът изрично признава в своите писмени становища по дело Yusuf и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (T-306/01, Recueil, стр. II-3533), по което е постановено Решение на Първоинстанционния съд от 21 септември 2005 г., отменено при обжалването с Решение на Съда от 3 септември 2008 г. по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия (C-402/05 P и C-415/05 P, Сборника, cтp. I-6351). Първоинстанционният съд трябва също така да се увери, че правото на защита и изискването за мотивиране в това отношение са спазени, както и при необходимост да се увери в обосноваността на императивните съображения, на които Съветът по изключение се позовава, за да наруши тези права.

75

В настоящия случай този контрол се оказва още по-необходим, тъй като той представлява единствената процесуална гаранция, позволяваща да се осигури постигането на справедливо равновесие между изискванията на борбата с международния тероризъм и защитата на основните права. Тъй като наложените от Съвета ограничения на правото на защита на заинтересуваните страни трябва да имат за противовес строг съдебен контрол, който е независим и безпристрастен (вж. в този смисъл Решение на Съда от 2 май 2006 г. по дело Eurofood IFSC, C-341/04, Recueil, стр. I-3813, точка 66), общностният съд трябва да може да контролира законосъобразността и обосноваността на мерките за замразяване на средства, без на това да може да се противопостави тайната или поверителността на използваните от Съвета доказателства и данни (Решение по дело OMPI, точка 155).

76

Следователно в настоящия случай отказът на Съвета и на френските органи да съобщят, дори и само на Първоинстанционния съд, информацията, която се съдържа в точка 3, буква a) от последния от трите документа, споменати в точка 58 по-горе, има за последица да възпрепятства осъществяването от страна на посочения съд на контрола за законосъобразност на обжалваното решение.

77

От изложеното по-горе следва, че при обстоятелствата по настоящия случай, както са описани по-горе, самото съобщаване на информацията, която се съдържа в отговорите на Съвета на Определението за събиране на доказателства от 26 септември 2008 г. и в приложенията към тези отговори, не позволява нито на жалбоподателя, нито на Първоинстанционния съд да се уверят, че обжалваното решение е прието в съответствие с член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и не е опорочено от явна грешка в преценката.

78

При тези обстоятелства се налага изводът, от една страна, че не е надлежно доказано, че обжалваното решение е прието в съответствие с разпоредбите на член 1, параграф 4 от Обща позиция 2001/931 и на член 2, параграф 3 от Регламент № 2580/2001 и от друга страна, че самите обстоятелства на неговото приемане накърняват основното право на жалбоподателя на ефективен съдебен контрол.

79

От това следва, че второто и третото правни основания са основателни.

80

По смисъла на член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като Съветът е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на жалбоподателя.

81

Съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от Процедурния правилник държавите членки и институциите, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (седми състав)

реши: