РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)
30 септември 2009 година
Дело T-193/08 P
Carina Skareby
срещу
Комисия на Европейските общности
„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Процедура за оценяване за 2004 г. — Определяне на целите и съобщаване на критериите за оценяване“
Предмет: Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 6 март 2008 г. по дело Skareby/Комисия (F‑46/06, все още непубликувано в Сборника), целяща отмяната на това решение
Решение: Отменя Решение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (втори състав) от 6 март 2008 г. по дело Skareby/Комисия (F‑46/06, все още непубликувано в Сборника) в частта му, с която Съдът на публичната служба отхвърля твърдението за нарушение, изведено от липсата на предварително определяне на целите, на предварително съобщаване на критериите за оценяване и на длъжностната характеристика на г‑жа Carina Skareby. Отменя решението от 31 август 2005 г., с което се приема докладът за развитието на кариерата на г‑жа Skareby за периода от 1 януари до 31 декември 2004 г., в частта му, отнасяща се до точка 6.1, озаглавена „Ефикасност“. Отхвърля в останалата ѝ част жалбата до Съда на публичната служба, заведена под номер F‑46/06. Осъжда Комисията на Европейските общности да понесе всички разноски по настоящото производство и по производството пред Съда на публичната служба.
Резюме
1. Обжалване — Правни основания — Изопачаване на доказателства — Неточност по същество на фактическите констатации, произтичаща от доказателствата по преписката — Допустимост — Непълно разглеждане на фактите — Допустимост
(член 225 ЕО)
2. Производство — Жалба в първоинстанционно производство — Изисквания за форма — Кратко изложение на изтъкнатите правни основания
(член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд)
3. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Право на преценка на атестиращите
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за развитие на кариерата — Делегиране на функции, попадащи в компетентността на атестиращите, на атестираното лице — Недопустимост
(член 43 от Правилника за длъжностните лица)
5. Обжалване — Правни основания — Изопачаване на доказателствата — Неточност по същество на фактическите констатации, произтичаща от доказателствата по преписката — Тежест на доказване
(член 225 ЕО)
1. В производството по обжалване са допустими твърдения за нарушение относно установяването на фактите от съда, разгледал делото като първа инстанция, когато с посочените твърдения за нарушение се поддържа, че неточното установяване произтича от доказателствата по преписката или от непълно разглеждане на фактите.
(вж. точка 48)
Позоваване на: Съд — 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Recueil, стр. I‑8375, точки 392—405; Първоинстанционен съд — 19 септември 2008 г., Chassagne/Комисия, T‑253/06 P, все още непубликувано в Сборника, точка 57 и цитираната съдебна практика
2. Поначало при разглеждане на съответствието на искова молба или жалба с изискванията на член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд съдържанието на твърдения, представени на по-късен етап в производството, е ирелевантно.
(вж. точка 61)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 19 май 2008 г., TF1/Комисия, T‑144/04, Сборник, стр. II‑761, точка 30 и цитираната съдебна практика
3. В областта на атестирането на длъжностните лица оценяващите се ползват с най-широко право на преценка относно оценките, които поставят на работата на лицата, които са натоварени да атестират, и съдът не е компетентен да навлиза в тази преценка и да контролира нейната основателност, като съдебният контрол, упражняван върху съдържанието на докладите, изготвени от оценяващите, се свежда по-специално до контрол за редовното протичане на производството.
При този контрол за редовно протичане на производството, когато институция на Общността разполага с право на преценка, зачитането на процесуалните гаранции, предоставени от общностния правов ред, придобива още по-основополагащо значение.
Особено широкото право на преценка, от което се ползват оценяващите за целите на атестирането на длъжностни лица, при това положение трябва да се уравновесява от особено стриктното спазване на правилата, уреждащи организацията на това атестиране и хода на предвиденото за целта производство.
(вж. точки 68—70)
Позоваване на: Съд — 21 ноември 1991 г., Technische Universität München, C‑269/90, Recueil, стр. I‑5469, точка 14; 6 ноември 2008 г., Нидерландия/Комисия, C‑405/07 P, все още непубликувано в Сборника, точки 56 и 57; Първоинстанционен съд — 21 октомври 1992 г., Maurissen/Сметна палата, T‑23/91, Recueil, стр. II‑2377, точка 41; 26 октомври 1994 г., Marcato/Комисия, T‑18/93, Recueil FP, стр. I‑A‑215 и II‑681, точка 45; 9 ноември 1995 г., France-aviation/Комисия, T‑346/94, Recueil, стр. II‑2841, точки 32—34; 23 март 2000 г., Gogos/Комисия, T‑95/98, Recueil FP, стр. I‑A‑51 и II‑219, точка 37; 4 май 2005 г., Schmit/Комисия, T‑144/03, Recueil FP, стр. I‑A‑101 и II‑465, точка 70 и цитираната съдебна практика
4. Делегирането на атестираното лице на функции, които попадат в присъщата само на оценяващия компетентност, например определянето на целите на атестираното лице, е в противоречие не само с член 8, параграф 5, четвърта алинея, буква б) от общите разпоредби за изпълнение, приети от Комисията в приложение на член 43 от Правилника, а и на принципа, който изисква равно третиране на длъжностните лица в областта на атестирането. В действителност докладите за развитие на кариерата съставляват важен елемент от производството за повишаване, като по-специално изборът на длъжностното лице за повишаване се прави въз основа на сравнително разглеждане на докладите за развитие на кариерата. С оглед на предназначението на тези доклади при всички положения принципът на равно третиране изисква строго разделяне между функциите на атестиращия и на атестирания.
(вж. точки 80 и 81)
Позоваване на: Първоинстанционен съд — 19 март 2003 г., Tsarnavas/Комисия, T‑188/01—T‑190/01, Recueil FP, стр. I‑A‑95 и II‑495, точки 97 и 98; 17 март 2004 г., Lebedef/Комисия, T‑175/02, Recueil FP, стр. I‑A‑73 и II‑313, точки 25 и 26
5. Като е придал на простите едностранни твърдения на общностна институция, които освен това са неточни, предимство пред изричните изявления, с които жалбоподателят ги отрича, по въпрос, за доказването на който тежест носи институцията, съдът в първоинстанционното производство извършва непълен преглед на фактите, поради което обжалваното съдебно решение се оказва опорочено от неточността по същество на извършеното установяване, произтичащо от доказателствата по преписката.
(вж. точка 87)
Позоваване на: Съд — 6 декември 2007 г., Marcuccio/Комисия, C‑59/06 P, непубликувано в Сборника, точки 67, 68 и 70