Дело C-407/08 P
Knauf Gips KG
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Картели — Гипсокартони — Достъп до преписката — Уличаващи и оневиняващи доказателства — Понятие за предприятие — Стопанска единица — Дружество, отговорно за действията на стопанската единица — Довод, изложен за първи път в хода на съдебното производство“
Резюме на решението
1. Конкуренция — Административно производство — Зачитане на правото на защита — Достъп до преписката — Обхват — Отказ да се предостави документ — Последици
2. Конкуренция — Картели — Доказване — Необходима степен на точност на събраните от Комисията доказателства
(член 81, параграф 1 ЕО)
3. Конкуренция — Картели — Предприятие — Понятие — Стопанска единица — Съществуване, което може да бъде изведено от съвкупност от съответстващи доказателства — Дружество майка, което не притежава 100 % от капитала на дъщерно дружество — Обстоятелство, което не изключва съществуването на стопанска единица
(член 101, параграф 1 ДФЕС)
4. Конкуренция — Картели — Съгласувана практика — Доказване на нарушението — Тежест на доказване
(член 81, параграф 1 ЕО)
5. Жалба за отмяна — Допустимост — Физически или юридически лица — Предприятие, адресат на изложение на възражения, което не е оспорило неговите фактически или правни елементи в хода на административната процедура — Ограничение на упражняването на правото на обжалване — Нарушение на основните принципи на законност и зачитане на правото на защита
(членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 47 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
6. Конкуренция — Общностни правила — Нарушения — Възлагане на отговорност — Група от дружества, начело на която са няколко юридически лица
(член 81 ЕО)
1. Правото на достъп до преписката, което е следствие от принципа на зачитане на правото на защита, предполага, в рамките на административна процедура за прилагане на правилата на конкуренция, че Комисията предоставя възможност на засегнатото предприятие да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да бъдат относими към неговата защита. Същите обхващат както уличаващите, така и оневиняващите документи, с изключение на търговските тайни на други предприятия, вътрешните документи на Комисията и други поверителни сведения.
Несъобщаването на документ съставлява обаче нарушение на правото на защита само ако засегнатото предприятие докаже, от една страна, че Комисията се е основала на този документ в подкрепа на твърдението си за съществуването на нарушение и от друга страна, че това твърдение може да бъде доказано само въз основа на този документ. По-конкретно, задача на заинтересованото предприятие е да докаже, че резултатът, до който е достигнала Комисията в своето решение, е щял да бъде различен, ако като уличаващо доказателство е бил изключен несъобщен документ, на който Комисията се е основала, за да обвини в нарушения това предприятие. В замяна на това обаче, що се отнася до несъобщаването на оневиняващ документ, засегнатото предприятие трябва само да докаже, че неговото неоповестяване е повлияло в негов ущърб върху развитието на производството и върху съдържанието на решението на Комисията, доколкото то е щяло да може да се позове на обстоятелства, които не съвпадат с изводите, направени от Комисията.
(вж. точки 13, 22 и 23)
2. За да се установи съществуването на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, е необходимо Комисията да представи сериозни, точни и съответстващи доказателства. Същевременно всяко от представените от последната доказателства не трябва непременно да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е съвкупността от изтъкнатите от посочената институция улики, разгледани като цяло, да отговаря на това изискване.
Следователно, дори и да се предположи, че нито един от различните елементи на нарушението, разглеждани поотделно, не съставлява забранено от член 81, параграф 1 ЕО споразумение или съгласувана практика, подобен извод не е пречка посочените елементи, разгледани в тяхната съвкупност, да съставляват такова споразумение или такава практика.
Всъщност, като се има предвид, че забраната за участие в антиконкурентни практики и споразумения, както и санкциите, които могат да бъдат наложени на нарушителите, са общоизвестни, в рамките на антиконкурентните практики и споразумения дейностите обикновено се развиват скрито, срещите се провеждат тайно и свързаната с тях документация е сведена до минимум. От това следва, че дори Комисията да открие документи, удостоверяващи по категоричен начин неправомерно установяване на контакт между операторите, тези документи обикновено са само фрагментарни и откъслечни, поради което често се оказва необходимо някои детайли да бъдат възстановени по дедуктивен път. Следователно в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определени съвпадения и улики, които при липсата на друго смислено обяснение взети заедно могат да представляват доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията.
(вж. точки 47—49)
3. Правото на конкуренцията на Съюза се отнася до дейността на предприятията. Понятието за предприятие обхваща всеки субект, който извършва стопанска дейност, независимо от правния му статут и от начина на финансирането му. Понятието за предприятие, поставено в този контекст, трябва да се схваща като обозначаващо стопанска единица, макар и от правна гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица. Така съществуването на една стопанска единица може да бъде изведено от съвкупност от съответстващи доказателства, дори и никое от тези доказателства, разглеждани поотделно, да не е достатъчно, за да се установи съществуването на такава единица.
Обстоятелството, че дружество майка не притежава 100 % от капитала на дъщерно дружество, не изключва евентуалното съществуване на стопанска единица по смисъла на правото на конкуренцията.
(вж. точки 64, 65 и 82)
4. Страната или органът, които твърдят, че има нарушение на правилата на конкуренцията, трябва да докажат това и задача на предприятието или на сдружението от предприятия, които се позовават на ползването на един способ за защита срещу установяване на нарушение, е да докаже, че условията за прилагане на този способ за защита са изпълнени, така че посоченият орган тогава ще трябва да прибегне към други доказателства. Затова, макар и съгласно тези принципи доказателствената тежест да е или върху Комисията, или върху засегнатото предприятие или сдружение, фактическите обстоятелства, на които се позовава една от страните, могат да бъдат от естество да задължат другата страна да даде обяснение или оправдание, като в противен случай е позволено да се заключи, че тежестта на доказване е спазена.
(вж. точка 80)
5. Що се отнася до прилагането на правилата за конкуренция, никоя разпоредба от правото на Съюза не налага на адресата на едно изложение на възражения да оспорва различните негови фактически или правни елементи в хода на административното производство, под угрозата да не може да направи това на по-късен етап в хода на съдебното производство. В действителност, макар и изричното признаване по време на административното производство пред Комисията от страна на дадено предприятие на определени фактически или правни елементи да може да съставлява допълнително доказателство при преценката в съдопроизводството на основателността на жалбата, то не би могло да ограничи самото упражняване на правото на жалба пред Общия съд, с което разполагат физическите или юридическите лица по силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
При липсата на изрично предвидено правно основание за тази цел едно такова ограничение е в противоречие с основните принципи за законност и за спазване на правото на защита. Впрочем следва да се изтъкне, че правото на ефективни правни средства за защита и на достъп до безпристрастен съд е гарантирано от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която съгласно член 6, параграф 1, първа алинея ДЕС има същата юридическа сила като Договорите. Съгласно член 52, параграф 1 от тази харта всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от нея, трябва да бъде предвидено в закон.
(вж. точки 89—91)
6. В рамките на процедура за нарушение на правилата на конкуренция, за да се прецени дали едно дружество определя по самостоятелен начин своето пазарно поведение, следва да се вземат предвид всички релевантни елементи относно икономическите, организационните и юридическите връзки, които съществуват между него и дружеството от същата група, което се приема за отговорно за деянията на тази група, връзки, които могат да варират във всеки отделен случай и следователно не могат да бъдат предмет на изчерпателно изброяване.
В случая на група от дружества, начело на които са няколко юридически лица, Комисията не допуска явна грешка в преценката, като приема едно от тези дружества за единствено отговорно за действията на дружествата от тази група, която в своята съвкупност съставлява стопанска единица. Всъщност обстоятелството, че на върха на една група е имало не само едно-единствено юридическо лице, не е пречка за това отговорността за действията на тази група да бъде търсена само от едно от тези дружества. Правната структура, присъща на група от дружества, която се характеризира с липсата на юридическо лице на върха на тази група, не е определяща, щом като тази структура не отразява действителното функциониране и реалната организация на посочената група. По-конкретно, липсата на правни връзки на подчинение между две дружества не може да постави под въпрос извода, съгласно който едното от тези две дружества трябва да бъде счетено за отговорно за деянията на групата, щом като второто дружество не определя по самостоятелен начин поведението си на разглеждания пазар.
(вж. точки 95, 98—100 и 107—109)
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
1 юли 2010 година(*)
„Обжалване — Картели — Гипсокартони — Достъп до преписката — Уличаващи и оневиняващи доказателства — Понятие за предприятие — Стопанска единица — Дружество, отговорно за действията на стопанската единица — Довод, изложен за първи път в хода на съдебното производство“
По дело C‑407/08 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда, подадена на 19 септември 2008 г.,
Knauf Gips KG, по-рано известно като Gebrüder Knauf Westdeutsche Gipswerke KG, установено в Iphofen (Германия), за което се явяват адв. M. Klusmann и адв. S. Thomas, Rechtsanwälte,
жалбоподател,
като другата страна в производството е:
Европейска комисия, за която се явяват г‑н F. Castillo de la Torre и г‑н R. Sauer, в качеството на представители, със съдебен адрес в Люксембург,
ответник в първоинстанционното производство,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: г‑н J. N. Cunha Rodrigues, председател на състав, г‑жа P. Lindh, г‑н U. Lõhmus, г‑н A. Ó Caoimh и г‑н Ал. Арабаджиев (докладчик), съдии,
генерален адвокат: г‑н J. Mazák,
секретар: г‑н K. Malacek, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 22 октомври 2009 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 11 февруари 2010 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Със своята жалба Knauf Gips KG, по-рано известно като Gebrüder Knauf Westdeutsche Gipswerke KG (наричано по-нататък „Knauf“ или „жалбоподателят“), иска отмяна на Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 8 юли 2008 г. по дело Knauf Gips/Комисия (T‑52/03, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“), с което последният отхвърля жалбата му за отмяна на Решение 2005/471/ЕО на Комисията от 27 ноември 2002 г. относно процедура за прилагане на член 81 [ЕО] срещу BPB plc, Gebrüder Knauf Westdeutsche Gipswerke KG, Дружество Lafarge SA и Gyproc Benelux NV (Дело COMP/E‑1/37.152 — Гипсокартони) (ОВ L 166, 2005 г. стp. 8, наричано по-нататък „спорното решение“).
Правна уредба
2 Член 15, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година — Първи регламент за прилагане на членове [81] и [82] от Договора (ОВ 13, 1962 г., стp. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3) предвижда:
„С решение Комисията може да наложи на предприятия или сдружения на предприятия глоби най-малко в размер на хиляда разчетни единици и най-много в размер на един милион разчетни единици, като последният размер може да достигне десет процента от оборота за предходната стопанска година на всяко от предприятията, участвали в нарушението, когато умишлено или поради небрежност:
a) извършват нарушение на разпоредбите на член [81], параграф 1 или на член [82] от Договора […]
[…]“ [неофициален превод]
Фактическа обстановка
3 В обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд обобщава фактическата обстановка, довела до настоящия спор, както следва:
„1. Жалбоподателят, Knauf […], произвежда и предлага на пазара строителни материали на гипсова основа.
2. Жалбоподателят е командитно дружество, учредено по германското право. Всички негови дружествени дялове се притежават от 21 членове на семейство Knauf, както и от едно дружество, притежаващо дяловете на четирима други съдружници. Лично отговорните управляващи съдружници са г‑н B и г‑н C.
3. В резултат на информация, която ѝ е станала известна, на 25 ноември 1998 г. Комисията започва внезапни проверки в осем предприятия, осъществяващи дейност в областта на гипсокартоните, между които жалбоподателя и други предприятия от групата Knauf. На 1 юли 1999 година тя продължава разследването си в две други предприятия.
4. Впоследствие Комисията отправя искания за предоставяне на информация на основание член 11 от Регламент № 17 […] до различните засегнати предприятия. Комисията изисква информация във връзка с документи, получени в офисите на тези предприятия при проверките през ноември 1998 г. и юли 1999 г. Knauf изпраща отговор на 14 септември 1999 г.
5. На 18 април 2001 г. Комисията образува административно производство и приема изложение на възраженията срещу жалбоподателя, както и срещу предприятията BPB plc [наричано по-нататък „BPB“], Knauf, Дружество Lafarge SA (наричано по-нататък „Lafarge“), Etex SA и Gyproc Benelux NV (наричано по-нататък „Gyproc“) [наричано по-нататък „изложение на възраженията“]. Засегнатите предприятия представят писмените си становища и получават достъп до преписката по разследването на Комисията под формата на копие на CD‑ROM, което им е изпратено на 17 май 2001 г.
6. Жалбоподателят отговаря на изложението на възраженията на 6 юли 2001 г.
7 Изслушването се провежда на 17 юли 2001 г. BPB и Gyproc представят част от своето изложение при затворени врати.
8 С писмо от 10 август 2001 г. служителят по изслушването предава на жалбоподателя неповерителен препис на документите на BPB и на Gyproc.
9 С писмо от 20 август 2001 г. жалбоподателят прави искане за достъп до всички документи, които са били включени в преписката след изпращането на CD‑ROM-а, и по-конкретно до отговорите на изложението на възраженията на другите засегнати от административното производство предприятия.
10 На 7 септември 2001 г. служителят по изслушването изпраща на жалбоподателя три допълнителни документа, които Lafarge е подало до Комисията след изслушването от 17 юли 2001 г.
11 На 11 септември 2001 г. Комисията отхвърля искането на жалбоподателя от 20 август 2001 г. за получаване на достъп до другите документи от преписката.
12 На 19 ноември 2002 г., служителят по изслушването изготвя своя доклад.
13 На 27 ноември 2002 г. Комисията приема [спорното] решение
14. Разпоредителната част на [спорното] решение гласи:
„Член 1
BPB […], групата Knauf, […] Lafarge […] и Gyproc […] са нарушили член 81, параграф 1 [ЕО], като са участвали в съвкупност от споразумения и съгласувани практики в сектора на гипсокартоните.
Нарушението е със следната продължителност:
а) BPB […]: от 31 март 1992 г. най-късно, до 25 ноември 1998 г;
б) [групата] Knauf: от 31 март 1992 г. най-късно, до 25 ноември 1998 г.;
в) […] Lafarge […]: от 31 август 1992 г. най-късно, до 25 ноември 1998 г.;
г) Gyproc […]: от 6 юни 1996 г. най-късно, до 25 ноември 1998 г.;
[…]
Член 3
За нарушението, посочено в член 1, на следните предприятия се налагат глоби, както следва:
а) BPB […]: 138,6 милиона евро;
б) […] Knauf […]: 85,8 милиона евро;
в) […] Lafarge […]: 249,6 милиона евро;
г) Gyproc […]: 4,32 милиона евро;
[…]“
15. В [спорното] решение Комисията приема, че въпросните предприятия са участвали в едно-единствено продължавано нарушение, което се изразява в следните действия, съставляващи споразумения или съгласувани практики:
– представителите на BPB и на Knauf са имали среща в Лондон (Обединено кралство) през 1992 г. [наричана по-нататък „срещата в Лондон“] и са изразили общата си воля да стабилизират пазарите на гипсокартони в Германия, Обединеното кралство, Франция и в Бенелюкс,
– представителите на BPB и на Knauf са създали, считано от 1992 г., системи за обмен на сведения, към които се присъединява Lafarge и впоследствие Gyproc, относно обема на техните продажби на германския пазар, на пазара на Обединеното кралство, на френския пазар и на пазара на Бенелюкс,
– представителите на BPB, на Knauf и на Lafarge нееднократно взаимно са се информирали предварително относно повишенията на цените на пазара на Обединеното кралство,
– изправени пред особеното развитие на германския пазар, представителите на BPB, на Knauf, на Lafarge и на Gyproc са се срещали във Версай (Франция) през 1996 г., в Брюксел (Белгия) през 1997 г. и в Хага (Нидерландия) през 1998 г. с цел да си разпределят или поне да стабилизират германския пазар,
– представителите на BPB, на Knauf, на Lafarge и на Gyproc нееднократно са се информирали взаимно и са съгласували повишаването на цените на германския пазар между 1996 г. и 1998 г.
16. При определяне на размера на глобата Комисията е приложила метода, изложен в Насоките относно метода за определяне на размера на глобите, налагани съгласно член 15, параграф 2 от Регламент № 17 и член 65, параграф 5 от Договора за Европейска общност за въглища и стомана (ОВ C 9, 1998 г., стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 69, наричани по-нататък „Насоките“).
17. За изчисляване на началния размер на глобите, определен в зависимост от тежестта на нарушението, Комисията най-напред преценява, че въпросните предприятия са извършили много сериозно по своя характер нарушение, тъй като целта на разглежданите практики е била прекратяването на ценовата война и стабилизирането на пазара чрез обмен на поверителни сведения. Комисията преценява освен това, че разглежданите практики са дали отражение върху пазара, тъй като въпросните предприятия осигуряват почти цялото предлагане на гипсокартони и че различните проявления на картела са действали на пазар, който освен това е бил много концентриран и олигополистичен. Що се отнася до обхвата на засегнатия географски пазар, Комисията преценява, че картелът е обхващал четирите основни пазара в рамките на Европейската общност, а именно Германия, Обединеното кралство, Франция и Бенелюкс.
18. Като преценява след това, че съществуват значителни разлики между засегнатите предприятия, Комисията прилага диференциран подход, въз основа на оборота от продажбите на разглежданото изделие на съответните пазари за последната пълна година на нарушението. На тази основа началният размер на глобите е определен на 80 милиона евро за BPB, на 52 милиона евро за Knauf и за Lafarge, и на 8 милиона евро за Gyproc.
19. За да се осигури сериозен възпиращ ефект на глобата, предвид големината и общите ресурси на предприятията началният размер на наложената на Lafarge глоба е увеличен със 100 %, като по този начин възлиза на 104 милиона евро.
20. С оглед отчитане на продължителността на нарушението началният размер след това е увеличен с 65 % за BPB и за Knauf, с 60 % за Lafarge и с 20 % за Gyproc, като по отношение на Knauf, на Lafarge и на BPB нарушението е квалифицирано от Комисията като нарушение с дълга продължителност, а по отношение на Gyproc — като нарушение със средна продължителност.
21. Във връзка с утежняващите обстоятелства основната сума на глобите, наложени на BPB и на Lafarge, е увеличена с 50 % поради наличие на рецидив.
22. Впоследствие Комисията намалява наложената на Gyproc глоба с 25 % поради смекчаващи обстоятелства с оглед на факта, че е играло дестабилизираща роля, допринесла за ограничаване на последиците от картела на германския пазар, и че не е извършвало дейност на пазара на Обединеното кралство.
23. Накрая Комисията намалява размера на глобите с 30 % за BPB и с 40 % за Gyproc въз основа на точка Г, параграф 2 от Известието на Комисията относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер по преписки във връзка с картели (ОВ C 207, 1996 г., стр. 4, наричано по-нататък „Известие относно сътрудничеството“). В резултат окончателният размер на наложените глоби възлиза на 138,6 милиона евро за BPB, 85,8 милиона евро за Knauf, 249,6 милиона евро за Lafarge и 4,32 милиона евро за Gyproc.“
Обжалваното съдебно решение
4 С жалба, подадена в секретариата на Първоинстанционния съд на 13 февруари 2003 г., Knauf иска отмяната на спорното решение или евентуално намаляването на размера на наложената му глоба.
5 С обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отхвърля жалбата в нейната цялост.
Искания на страните
6 С жалбата си Knauf иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– при условията на евентуалност делото да се върне на Първоинстанционния съд за ново разглеждане,
– при условията на евентуалност спрямо предходното да намали по подходящ начин в размер, не по-малък от 54,51 милиона евро, наложената му в член 3 от спорното решение глоба,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
7 Комисията иска да се отхвърли жалбата и да се осъди жалбоподателят да заплати съдебните разноски.
По жалбата
8 В подкрепа на своята жалба Knauf излага три правни основания, с които твърди че са нарушени, на първо място, правото му на защита, на второ място, член 81 ЕО, и на трето място, член 15 от Регламент № 17.
По първото правно основание, с което се твърди, че е нарушено правото на защита
9 Настоящото правно основание е разделено на две отделни части, които следва да се разгледат последователно.
По първата част на първото правно основание, отнасяща се до отказа на достъп до уличаващи доказателства
– Доводи на страните
10 Knauf оспорва по същество точки 49 и 50 от обжалваното съдебно решение с мотива, че Първоинстанционният съд неправомерно не е изпълнил задължението си да разгледа последиците от отказа на Комисията да му предостави достъп до някои уличаващи доказателства. Според жалбоподателя, щом като той посочва конкретно уличаващите доказателства, които не са му били съобщени, и пасажите от спорното решение, които се основават изцяло на тези доказателства, не са необходими никакви допълнителни указания, за да се заключи, че ако тези доказателства не са били взети под внимание, съответните части от посоченото решение са щели да бъдат различни. С оглед на това, че последните се отнасят до материалната страна на нарушението в неговата съвкупност, резултатът, до който е щяло да достигне това решение, е щял да бъде различен.
11 Комисията счита, че първата част от първото правно основание е несъстоятелна, защото тя оспорва довод, изложен за изчерпателност, видно от точка 63 от обжалваното съдебно решение. Тя изтъква и че Knauf не доказва, че резултатът, до който тя е достигнала в спорното решение, е щял да бъде различен, ако жалбоподателят е имал достъп до уличаващите несъобщени документи.
– Съображения на Съда
12 Следва да се изтъкне, че в точка 49 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд установява, че с изключение на няколко по-подробни примери, жалбоподателят само изброява съображенията от спорното решение, в които се посочват документите, до които е отказан достъп, и прави извода, че такова изброяване не е достатъчно, за да се изпълни установеното от съдебната практика задължение, по силата на което жалбоподателят трябва да докаже, че резултатът, до който достига Комисията в това решение, е щял да бъде различен, ако разглежданите документи са били изключени като уличаващи доказателства. Вследствие на това, както се посочва в точка 50 от същото съдебно решение, Първоинстанционният съд е разгледал твърдяното нарушение на правото му на достъп до документите, съдържащи уличаващи доказателства, единствено по отношение на изрично направените от жалбоподателя оплаквания.
13 Във връзка с това следва да се припомни, че според постоянната съдебна практика несъобщаването на документ съставлява нарушение на правото на защита само ако засегнатото предприятие докаже, от една страна, че Комисията се е основала на този документ в подкрепа на твърдението си за съществуването на нарушение, и от друга страна, че това твърдение може да бъде доказано само въз основа на този документ. Ако съществуват други писмени доказателства, с които страните са се запознали в хода на административното производство, конкретно подкрепящи изводите на Комисията, изключването като доказателствено средство на несъобщен уличаващ документ не би опровергало основателността на твърденията за нарушения, възприети в оспорваното решение. Ето защо задача на заинтересованото предприятие е да докаже, че резултатът, до който е достигнала Комисията в своето решение, е щял да бъде различен, ако като уличаващо доказателство е бил изключен несъобщен документ, на който Комисията се е основала, за да обвини в нарушения това предприятие. (Решение от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Recueil, стр. I‑123, точки 71—73).
14 Едно обикновено изброяване обаче на съображенията от спорното решение, в които се посочват документите, до които достъпът е отказан, не е от естество да докаже само по себе си, че резултатът, до който е достигнала Комисията в това решение, е щял да бъде различен, ако тези документи не са били взети под внимание в качеството им на уличаващо доказателство.
15 Вследствие на това първата част от първото правно основание трябва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По втората част от първото правно основание, свързана с отказа на достъп до оневиняващи доказателства
– Доводи на страните
16 На първо място, Knauf упреква Първоинстанционния съд в това, че в точки 64 и 65 точки от обжалваното съдебно решение е обобщил по неправилен начин доводите му относно отказа на Комисията да му предостави достъп до някои оневиняващи доказателства.
17 На второ място, Knauf изтъква, че в точки 70—78 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд е приложил неточно практиката на Съда относно оневиняващите доказателства. Жалбоподателят бил длъжен не да доказва, че ако е имал достъп до отговорите на изложението на възраженията, дадени от другите засегнати предприятия, спорното решение е щяло да има различно съдържание, а единствено че той е можел да използва тези документи в своята защита. Първоинстанционният съд обаче разгледал дали изтъкнатите от жалбоподателя оневиняващи доказателства са щели да дадат отражение върху резултата от посоченото решение.
18 На трето място, Knauf оспорва преценката на Първоинстанционния съд, съгласно която отговорът на BPB на изложението на възраженията не съдържа оневиняващи доказателства. То изтъква, че съгласно общите принципи в областта на доказването изявленията на другите засегнати предприятия съставлявали доказателства. Нещо повече, обстоятелството, че е изложил в хода на административното производство същите доводи, не променяло естеството на посочените изявления.
19 На последно място, жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, че не е взел предвид някои пасажи от отговора на BPB на изложението на възраженията, които той е изтъкнал като несъобщени оневиняващи доказателства.
20 Комисията посочва, че Първоинстанционният съд е приложил правилно практиката на Съда в тази област и че той не е изопачил доводите на жалбоподателя.
21 Тази институция изтъква също така, че Knauf само възпроизвежда доводите, вече изтъкнати от него пред Първоинстанционния съд, като по този начин се стреми да постигне ново обсъждане от Съда на оплакванията му, което водело до недопустимост на втората част на първото правно основание. Освен това жалбоподателят не доказвал с какво неоповестените доказателства са могли да бъдат полезни за защитата му.
– Съображения на Съда
22 Като следствие от принципа за спазване на правото на защита, правото на достъп до преписката предполага, че Комисията предоставя възможност на засегнатото предприятие да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да бъдат относими към неговата защита. Същите обхващат както уличаващите, така и оневиняващите документи, с изключение на търговските тайни на други предприятия, вътрешните документи на Комисията и други поверителни сведения (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, посочено по-горе, точка 68 и цитираната съдебна практика).
23 Що се отнася до несъобщаването на оневиняващ документ, според постоянната съдебна практика засегнатото предприятие трябва само да докаже, че неговото неоповестяване е повлияло в негов ущърб върху развитието на производството и върху съдържанието на решението на Комисията. Достатъчно е предприятието да докаже, че е могло да използва посочените оневиняващи документи в своя защита, в смисъл че ако то е могло да се ползва от тях по време на административното производство, то е щяло да може да се позове на обстоятелства, които не съвпадат с изводите, направени от Комисията на този етап, и следователно да повлияе — независимо по какъв начин — върху преценката на последната в евентуалното решение, най-малко по отношение на тежестта и продължителността на деянието, което му е вменено, а оттам и по отношение размера на глобата (Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, посочено по-горе, точки 74 и 75 както и цитираната съдебна практика).
24 От това следва, че жалбоподателят не само трябва да докаже, че не е имал достъп до някои оневиняващи доказателства, но и че той е могъл да ги използва в своя защита.
25 Във връзка с това в точки 72—77 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд установява, че жалбоподателят не е доказал, че е могъл да използва в своя защита разглежданите неоповестени документи, като се има предвид, че в хода на административното производство той е изложил същите доводи като съдържащите се в посочените документи и че в спорното решение те са отхвърлени от Комисията. Именно въз основа на това Първоинстанционният съд е могъл да направи извода в точка 78 от същото съдебно решение, че дори и жалбоподателят да е могъл да се позове на тези документи в хода на административното производство, направената от Комисията преценка е нямало да се повлияе от тези документи.
26 Във връзка с това е необходимо да се подчертае, че жалбоподателят не оспорва преценката на Първоинстанционния съд, според която той не е доказал, че е могъл да използва в своя защита документите, които не са били оповестени в хода на административното производство.
27 Следователно, дори и да се предположи, че разглежданите документи съставляват оневиняващи доказателства, както твърди жалбоподателят, тази констатация не би могла да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение.
28 Също така, ако се приеме, както изтъква жалбоподателят, че в точка 74 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд е приложил по неправилен начин припомнената в точка 23 от настоящото решение съдебна практика, като е приел, че сведенията, съдържащи се в един несъобщен оневиняващ документ, а именно точка 4.2.1 от отговора на BPB на изложението на възраженията, не са могли да променят „крайния резултат“ от спорното решение, тази грешка не може да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение, щом като жалбоподателят не се е опитал да докаже, че е могъл да използва тази информация в своя защита, още повече че Първоинстанционният съд е установил, че Комисията вече е взела предвид подобни доводи в посоченото решение.
29 Следователно това оплакване трябва да бъде отхвърлено като несъстоятелно.
30 Оплакването, изведено от твърдяното изопачаване на изложените от Knauf в първоинстанционното производство доводи, които били обобщени по неправилен начин в точка 65 от обжалваното съдебно решение, също така не може да бъде уважено.
31 Всъщност, когато твърди изопачаване на собствените му доводи, жалбоподателят трябва съгласно член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз и член 112, параграф 1, първа алинея, буква в) от Процедурния правилник на Съда да посочи точно елементите, които са изопачени от Общия [Първоинстанционния] съд (вж. по аналогия, Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, посочено по-горе, точка 50). Жалбоподателят обаче не посочва точно кои негови доводи са изопачени в обжалваното съдебно решение.
32 Впрочем, доколкото жалбоподателят не упреква Първоинстанционния съд в това, че не е отговорил на неговите правни основания и искания в първоинстанционното производство, въпросът дали Първоинстанционният съд е обобщил по неправилен начин доводите на жалбоподателя не е относим към решаването на настоящия съдебен спор.
33 Не може да бъде прието и оплакването, изведено от пропуск на Първоинстанционния съд да се съобрази с някои пасажи от отговора на BPB на изложението на възраженията, и по-конкретно с точки 4.1.16 и 4.2.3 от този отговор.
34 Що се отнася до точка 4.1.16 от посочения отговор, следва да се отбележи, че нейният основен принос се състои в твърдението, според което „на различните европейски пазари конкуренцията продължавала да бъде интензивна“, въпреки „твърдения ангажимент“, поет на срещата в Лондон. При все това въпросът за постоянния характер на конкуренцията е разгледан от Първоинстанционния съд в точки 72 и 75 от обжалваното съдебно решение.
35 Що се отнася до точка 4.2.3 от отговора на BPB на изложението на възраженията, тя сочи, че цифровите данни, които това дружество е обменяло с конкурентите си, не са били свързани с процеса на планиране на последното. Същевременно обаче, като разглежда в точки 73 и 74 от обжалваното съдебно решение твърденията, свързани с целта на този обмен на сведения, както и твърдяното обстоятелство, че обменяните по този начин сведения са били известни само на M. D, управител на Gyproc и президент-генерален директор на BPB, Първоинстанционният съд имплицитно отговаря на довода на жалбоподателя.
36 Вследствие на това втората част от първото правно основание от жалбата следва да се отхвърли.
37 По тези съображения първото правно основание, изтъкнато от Knauf в подкрепа на неговата жалба, следва да се отхвърли.
По второто правно основание на жалбата, с което се твърди, че е нарушен член 81, параграф 1 ЕО
– Доводи на страните
38 Knauf изтъква, че Първоинстанционният съд прави извод за съществуването на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, като се основава, в точки 140—298 от обжалваното съдебно решение, на констатации, почиващи на неоповестени уличаващи доказателства. По този начин Първоинстанционният съд не се бил съобразил със собственото си твърдение, съдържащо се в точка 63 от същото съдебно решение, според което при разглеждането на делото по същество той няма да вземе предвид посочените уличаващи доказателства.
39 Освен това жалбоподателят счита, че дори и да се вземат предвид неоповестените уличаващи доказателства, нито един от петте елемента на нарушението, в което е упрекван, а именно срещата в Лондон през 1992 г., обменът на сведения за продадените в Германия, Франция, Бенелюкс и Обединеното кралство количества от 1992 г. до 1998 г., обменът на сведения за повишенията на цените в Обединеното кралство през същия период, споразуменията за пазарните дялове в Германия (срещите във Версай, Брюксел и Хага), считано от юни 1996 г., и споразуменията за повишенията на цените в Германия, считано от 1996 г., не отговаря на необходимите критерии, за да се установи съществуването на нарушение на основание член 81, параграф 1 ЕО.
40 Комисията поддържа, че второто правно основание е недопустимо в неговата цялост, тъй като то се отнася само до фактически констатации, направени от Първоинстанционния съд.
41 Нещо повече, тя изтъква, че Knauf не оспорва съществуването на едно-единствено и продължавано нарушение, на което се основава спорното решение. Съществуването обаче на антиконкурентна практика или споразумение трябва да се изведе от поредица съвпадения и улики, които, взети заедно, могат да представляват, при липса на друго приемливо обяснение, доказателство за нарушение на правилата на конкуренцията.
– Съображения на Съда
42 Що се отнася, на първо място, до оплакването, съгласно което, за да заключи за съществуването на нарушение на основание член 81, параграф 1 ЕО, Първоинстанционният съд се основава на констатации, почиващи на неоповестени уличаващи доказателства, се налага изводът, че жалбоподателят се е позовал само най-общо на точки 140—298 от обжалваното съдебно решение, без да посочва точно неоповестените уличаващи доказателства, на които Първоинстанционният съд основава съжденията си.
43 От член 256 ДФЕС, член 58, първа алинея от Статута на Съда и член 112, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на последния е видно, че жалбата трябва точно да посочва пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които конкретно се подкрепя това искане (вж. по-специално Решение от 4 юли 2000 г. по дело Bergaderm и Goupil/Комисия, C‑352/98 P, Recueil, стр. I‑5291, точка 34, Решение от 8 януари 2002 г. по дело France/Monsanto и Комисия, C‑248/99 P, Recueil, стр. I‑1, точка 68, както и Решение от 22 декември 2008 г. по дело British Aggregates/Комисия (C‑487/06 P, Сборник, стр. I‑10515, точка 121).
44 Следователно това оплакване е недопустимо.
45 Що се отнася, на второ място, до оплакването, свързано с неправомерния характер на всеки от петте елемента на поведението, в което е упрекван жалбоподателят, следва да се изтъкне, че в точка 306 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд е установил, че видно от спорното решение, „съвкупността от споразуменията и съгласуваните практики в конкретния случай се е вписвала в поредица от усилия от страна на разглежданите предприятия, преследващи една-единствена икономическа цел, а именно ограничаване на конкуренцията, и е представлявала различни проявления на едно усложнено и продължавано споразумение, което е имало за цел и резултат ограничаване на конкуренцията. Като преценява, че споразуменията и съгласуваните практики от 1992 г. до 1998 г. без прекъсване са давали конкретен израз на проявлението на общата воля на посочените предприятия за стабилизиране и оттам за ограничаване на конкуренцията поне на германския пазар, на френския пазар, както и на пазара на гипсокартони в Обединеното кралство и Бенелюкс, Комисията квалифицира нарушението като едно-единствено, усложнено и продължавано“. В точка 321 от посоченото съдебно решение, Първоинстанционният съд отхвърля оплакванията на жалбоподателя, насочени срещу квалифицирането на картела като едно-единствено и продължавано нарушение.
46 Knauf не оспорва извода на Първоинстанционния съд относно съществуването на едно-единствено и продължавано нарушение, а само заявява, че нито един от елементите на състава на нарушението, в което е упреквано, не доказва нарушение на член 81, параграф 1 ЕО.
47 В това отношение следва да се припомни, че за да се установи съществуването на нарушение на член 81, параграф 1 ЕО, е необходимо Комисията да представи сериозни, точни и съответстващи доказателства (вж. в този смисъл Решение от 31 март 1993 г. по дело Ahlström Osakeyhtiö и др./Комисия, C‑89/85, C‑104/85, C‑114/85, C‑116/85, C‑117/85 и C‑125/85—C‑129/85, Recueil, стр. I‑1307, точка 127). Същевременно всяко от представените от последната доказателства не трябва непременно да отговаря на тези критерии по отношение на всеки елемент на нарушението. Достатъчно е съвкупността от изтъкнатите от посочената институция улики, разгледани като цяло, да отговаря на това изискване.
48 Следователно, дори и да се предположи, че нито един от различните елементи на разглежданото нарушение, разглеждан поотделно, не съставлява забранено от член 81, параграф 1 ЕО споразумение или съгласувана практика, както това изтъква жалбоподателят, подобен извод не е пречка посочените елементи, разгледани в тяхната съвкупност, да съставляват такова споразумение или такава практика.
49 Всъщност, както Съдът вече е приел, като се има предвид, че забраната за участие в антиконкурентни практики и споразумения, както и санкциите, които могат да бъдат наложени на нарушителите, са общоизвестни, в рамките на антиконкурентните практики и споразумения дейностите обикновено се развиват скрито, срещите се провеждат тайно и свързаната с тях документация е сведена до минимум. От това следва, че дори Комисията да открие документи, удостоверяващи по категоричен начин неправомерно установяване на контакт между операторите, тези документи обикновено са само фрагментарни и откъслечни, поради което често се оказва необходимо някои детайли да бъдат възстановени по дедуктивен път. Следователно в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определени съвпадения и улики, които при липсата на друго смислено обяснение взети заедно могат да представляват доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията (вж. този смисъл Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, посочено по-горе, точки 55—57).
50 Следователно това оплакване е лишено от основание.
51 От горното следва, че второто правно основание, изтъкнато от Knauf в подкрепа на неговата жалба, следва да се отхвърли като частично недопустимо и частично неоснователно.
По третото правно основание на жалбата, с което се твърди, че е нарушен член 15 от регламент № 17 и член 81 ЕО
– Доводи на страните
52 Knauf изтъква в самото начало, че видно от текста на точка 348 от обжалваното съдебно решение, Първоинстанционният съд не е проявил обективност и безпристрастност, а напротив, той е предрешил, че трябва да бъде наложена глоба за деянията, извършени от Gebrüder Knauf Verwaltungsgesellschaft KG (наричано по-нататък „GKV“) и от неговите дъщерни дружества, въпреки че констатацията, съгласно която последните са извлекли печалба от разглежданото нарушение, не е мотивирана по никакъв начин.
53 Жалбоподателят счита, че Първоинстанционният съд е нарушил и член 15 от Регламент № 17, като е направил извод за съществуването на стопанска единица между него и другите дружества, притежавани от семейство Knauf (наричано по-долу „групата Knauf“), както и като му вменява отговорността за деянията на последните.
54 Knauf оспорва доказателствата, на които се основава Първоинстанционният съд, за да направи извода за съществуването на стопанска единица между Knauf, GKV и дъщерните му дружества. По-конкретно Решение на Съда от 16 ноември 2000 г. по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия (C‑286/98 P, Recueil, стр. I‑9925) не било приложимо към настоящия случай, тъй като жалбоподателят не бил контролиран от друго дружество и самият той не контролирал друго дружество. Нещо повече, Решение на Първоинстанционния съд от 11 декември 2003 г. по дело Minoan Lines/Комисия (T‑66/99, Recueil, стр. II‑5515), на което се позовава Първоинстанционният съд в точки 350, 351 и 355 от обжалваното съдебно решение, също така не намирало приложение, като се има предвид, че това съдебно решение се отнася до правоотношения на търговска концесия. Същото се отнасяло и за Решение на Първоинстанционния съд от 20 март 2002 г. по дело HFB и др./Комисия (T‑9/99, Recueil, стр. II‑1487), доколкото в това съдебно решение съществуването на стопанска единица се основавало на факта, че всички дялове в различните дружества са притежавани от едно и също лице като съдружник, докато в конкретния случай жалбоподателят и GKV са притежавани от 22 лица, всяко от което има миноритарни дялове.
55 Съществуването на стопанска единица не могло да бъде изведено и от обстоятелството, че многобройните съдружници от семейство Knauf упражняват съвместно контрол върху жалбоподателя и другите дружества от едноименната група, тъй като такъв контрол е изключен, когато е възможно да се получи смяна на мнозинството или променливи мнозинства между съдружниците. Семейното споразумение от 9 декември 1994 г. (наричано по-долу „семейното споразумение“), посочено от Първоинстанционния съд в точка 349 от обжалваното съдебно решение, не поставяло засегнатите дружества под общ контрол. Knauf изтъква в това отношение, че обжалваното съдебно решение е в противоречие с практиката на Съда, и по-конкретно с неговото Решение от 2 октомври 2003 г. по дело Aristrain/Комисия (C‑196/99 P, Recueil, стр. I‑11005), съгласно което обстоятелството, че дружественият капитал на две отделни търговски дружества принадлежи на едно и също лице или на едно и също семейство, не е достатъчно само по себе си, за да се установи съществуването на стопанска единица между тези две дружества.
56 Освен това обстоятелството, че същите двама съдружници са били управители на всичките дружества от групата Knauf и че те са ги представлявали в периода, през който се разкрива нарушението, е ирелевантно. Същото се отнасяло за обмена на сведения между дружествата от тази група, за съобщаването на данните за оборота в рамките на административното производство, за факта, че повече от намерените документи в хода на проверките са съставени на хартия със знака на Knauf с неговите координати, и за качеството на събеседник на последното в хода на административното производство.
57 Що се отнася до вменяването на жалбоподателя на отговорността за деянията на дружествата от групата Knauf, последното оспорва точка 356 от обжалваното съдебно решение, като според него обстоятелството, че то е единственото дружество, което не е управлявано от GKV, не обяснява причината, поради която глобата е наложена не на последното, а само на него.
58 Knauf твърди, че съществува противоречие, от една страна, между твърдението, съдържащо се в точка 357 от обжалваното съдебно решение, съгласно което то координира оперативната дейност на групата Knauf на съответния пазар, и от друга страна, съдържащото се в точка 337 от посоченото съдебно решение, според което „начело на [групата Knauf] няма юридическо лице, от което като отговарящо за координирането на дейностите на групата да се търси отговорност за извършените нарушения от различните дружества, от които е съставена групата“.
59 И накрая, жалбоподателят оспорва точки 359 и 360 от обжалваното съдебно решение, съгласно които той е трябвало да оспори в хода на административното производство извода, според който то е съставлявало стопанска единица с другите дружества от групата Knauf, под угрозата да не може повече да направи това пред Първоинстанционния съд. Според него такъв извод нарушавал принципа in dubio pro reo.
60 Комисията оспорва всички доводи, повдигнати от жалбоподателя в рамките на третото правно основание, посочено в подкрепа на жалбата, като изтъква, че констатациите на Първоинстанционния относно съществуването на стопанска единица не съдържат никаква грешка в прилагането на правото.
– Съображения на Съда
61 Що се отнася, на първо място, до оплакването, свързано с липсата на обективност и на безпристрастност на Първоинстанционният съд поради обстоятелството, че той е установил в точка 348 от обжалваното съдебно решение, че дъщерните дружества на GKV са извлекли печалба от разглежданото нарушение, важно е да се припомни, че в рамките на производството по обжалване Съдът няма компетентност да установява фактите, нито по принцип да проверява доказателствата, които Първоинстанционният съд е приел в подкрепа на тези факти. Следователно освен в случай на изопачаване на доказателствата, преценката на фактите не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в рамките на производството по обжалване (Решение от 3 септември 2009 г. по дело Papierfabrik August Koehler и др./Комисия, C‑322/07 P, C‑327/07 P и C‑338/07 P, все още непубликувано в Сборника, точка 52, както и цитираната съдебна практика).
62 Тъй като жалбоподателят не твърди, че са изопачени доказателствата, на които се е основал Първоинстанционният съд, за да направи в точка 348 от обжалваното съдебно решение констатацията, според която дъщерните дружества на GKV са извлекли печалба от разглежданото нарушение, неговото оплакване всъщност има за цел да се извърши нова преценка на тези доказателства, което е извън компетентността на Съда. Следователно това оплакване следва да бъде отхвърлено като недопустимо.
63 Що се отнася, на второ място, до оплакването, че е нарушен член 15 от Регламент № 17, следва да се изтъкне, че Knauf оспорва както извода на Първоинстанционния съд, съгласно който GKV и дъщерните му дружества, от една страна, и жалбоподателят, от друга страна, съставляват една стопанска единица по смисъла на правото на конкуренцията, така и този, съгласно който последното е дружеството, отговорно за действията на групата Knauf.
64 Що се отнася до въпроса за съществуването на стопанска единица, важно е да се припомни, че според постоянната съдебна практика правото на конкуренцията на Съюза се отнася до дейността на предприятията и че понятието за предприятие обхваща всеки субект, който извършва стопанска дейност, независимо от правния му статут и от начина на финансирането му. Понятието за предприятие, поставено в този контекст, трябва да се схваща като обозначаващо стопанска единица, макар и от правна гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица (Решение от 10 септември 2009 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, все още непубликувано в Сборника, точки 54 и 55, както и цитираната съдебна практика).
65 Така съществуването на една стопанска единица може да бъде изведено от съвкупност от съответстващи доказателства, дори и никое от тези доказателства, разглеждани поотделно, да не е достатъчно, за да се установи съществуването на такава единица.
66 В настоящия случай Първоинстанционният съд прави извод за съществуването на стопанска единица въз основа на съвкупност от доказателства. Така например в точка 344 от обжалваното съдебно решение той установява, първо, че съдружниците в дружеството жалбоподател, както и в другите дружества, притежавани от семейство Knauf, по-конкретно в GKV, са едни и същи, а именно 21 физически лица, членове на посоченото семейство, и едно дружество, съставлявано от четирима други членове на това семейство.
67 Второ, Първоинстанционният съд изтъква в точка 345 от обжалваното съдебно решение, че двамата управляващи съдружници в Knauf, а именно г‑н B и г‑н C, са и управляващи съдружници във всички дружества от групата Knauf.
68 На трето място, като констатира в точка 347 от обжалваното съдебно решение, че GKV притежава дялове в няколко дружества, осъществяващи дейност на пазара на гипсокартоните и контролирани от семейство Knauf, същевременно в точка 348 от посоченото съдебно решение Първоинстанционният съд подчертава, че същото това дружество е само холдинг без служители, управляващ от името на неговите 22-ма съдружници холдинговите дружества, които притежава, и че то зависи от управителите и помещенията на жалбоподателя.
69 На четвърто място, в точка 349 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд е взел предвид семейното споразумение, член 1, параграф 2 от което предвижда, че целта му е да осигури единно ръководство и единно управление на дружествата от групата Knauf. Съгласно параграфи 3 и 4 от същия член целта на посоченото споразумение е също така да гарантира, от една страна, единно и концентрирано упражняване на правата на дружествата в рамките на цялата група и от друга страна, приемане на решенията за управлението, организацията и правната форма на дружеството по начин, по който тези решения да не могат да бъдат възпрепятствани от един съдружник или от малък брой съдружници. Сред посочените дружества фигурират по-конкретно, съгласно член 2 от споразумението, Knauf и GKV.
70 На пето място, в точка 346 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд установява, че всички цифрови данни за продажбите на жалбоподателя, обменяни по време на разглежданото нарушение, са се отнасяли до всички осъществяващи дейност на пазара на гипсокартони дружества от групата Knauf и че от нито един от документите не било видно, че г‑н B и г‑н C не са представлявали тази група в рамките на различните проявления на нарушението.
71 И накрая, видно от точка 347 от обжалваното съдебно решение, самият жалбоподател, без да е направено искане за това от Комисията, е предоставил на последната всички данни за оборота на групата Knauf в отговора си от 19 септември 2002 г. на искането за предоставяне на информация, направено по реда на член 11 от Регламент № 17.
72 Именно въз основа на съвкупността от тези доказателства Първоинстанционният съд основателно стига до извода в точка 350 от обжалваното съдебно решение, че дружествата, принадлежащи на семейство Knauf, съставляват един стопански субект.
73 Що се отнася до изрично изтъкнатото от Knauf обстоятелство, според което както то, така и GKV се притежават от 22 съдружници, никой от които не притежава мажоритарни дялове или гласове, което би направило възможно формирането на променливи мнозинства в рамките на различите дружества на групата Knauf, следва да се подчертае, че Първоинстанционният съд е взел предвид факта, че всички тези дружества се притежават от същите 22 съдружници, които всъщност са членове на семейство Knauf, само доколкото става въпрос за един от елементите, които са от естество да докажат съществуването на стопанска единица. Всъщност възможността за формиране на променливи мнозинства в рамките на група от дружества сама по себе си не изключва съществуването на един стопански субект.
74 Противно на твърденията на Knauf решението на Първоинстанционния съд не е в противоречие и с Решение по дело Aristrain/Комисия, посочено по-горе. В действителност в точка 99 от това съдебно решение Съдът е приел, че обстоятелството, че дружественият капитал на две отделни търговски дружества се притежава от едно и също лице или от едно и също семейство, не е достатъчно само по себе си, за да се установи съществуването на стопанска единица между тези две дружества. Както беше посочено обаче в предходната точка, за да стигне до извода за съществуването на стопанска единица, Първоинстанционният съд не се основава единствено на обстоятелството, че дружествата от групата Knauf се притежават от едно и също семейство.
75 Knauf оспорва и релевантността на семейното споразумение, на което се позовава Първоинстанционният съд в точка 349 от обжалваното съдебно решение. Според него това споразумение има за цел единствено да позволи в бъдеще дяловете от дружествения капитал на дружествата от групата Knauf да останат притежание на членовете на семейство Knauf. Освен това то имало за цел да възпрепятства упражняването на контрол върху тези дружества от някои съдружници или групи съдружници.
76 Дори да се предположи, че посоченото семейно споразумение действително преследва цели като посочените в предходната точка, следва да се изтъкне, че жалбоподателят не оспорва, че предметът на този договор, изрично записан в член 1, параграф 2 от споразумението, е „да се осигури единно ръководство и единно управление на предприятията Knauf“.
77 Жалбоподателят счита освен това, че обстоятелството, че г‑н B и г‑н C имат качеството на управители на всички дружества от групата Knauf, е ирелевантно за съществуването на стопанска единица, щом като това обстоятелство не изключва самостоятелност на различните дружества от тази група от гледна точка на правото на конкуренцията. При все това обстоятелството, че посочените дружества се управляват от същите двама съдружници, действително позволява да се осигури единното им ръководство и управление по смисъла на член 1, параграф 2 от семейното споразумение.
78 Що се отнася до обмена на цифровите данни за продажбите на всички дружества от групата Knauf, които осъществяват дейност на пазара на гипсокартони, в рамките на разглежданото нарушение, следва да се подчертае, че обратно на поддържаното от жалбоподателя, това обстоятелство съставлява допълнително доказателство, сочещо, че тези дружества са осъществявали дейността си поне по време на нарушението като стопанска единица с общи интереси.
79 Твърдението, според което Първоинстанционният съд е нарушил принципът in dubio pro reo, като е приел в точка 346 от обжалваното съдебно решение, че от нито един от документите не е видно, че г‑н B и г‑н C не са представлявали групата Knauf в рамките на нарушението, също така не може да бъде прието. Всъщност в посочената точка 346 Първоинстанционният съд чисто и просто установява, че изложените пред него доказателства сочат, че г‑н B и г‑н C са имали ролята на представители на тази група в рамките на нарушението и че пред него не е представен никакъв документ от естество да установи, че случаят не е бил такъв.
80 В това отношение е необходимо да се припомни практиката на Съда, съгласно която страната или органът, които твърдят, че има нарушение на правилата на конкуренцията, трябва да докажат това и че задача на предприятието или на сдружението от предприятия, които се позовават на ползването на един способ за защита срещу установяване на нарушение, е да докаже, че условията за прилагане на този способ за защита са изпълнени, така че посоченият орган тогава ще трябва да прибегне към други доказателства. Затова, макар и съгласно тези принципи доказателствената тежест да е или върху Комисията, или върху засегнатото предприятие или сдружение, фактическите обстоятелства, на които се позовава една от страните, могат да бъдат от естество да задължат другата страна да даде обяснение или оправдание, като в противен случай е позволено да се заключи, че тежестта на доказване е спазена (вж. Решение по дело Aalborg Portland и др./Комисия, посочено по-горе, точки 78 и 79).
81 Knauf изтъква също така, че някои съдебни решения, на които се основава Първоинстанционният съд, за да постанови обжалваното съдебно решение, не са релевантни.
82 Що се отнася до Решение по дело Stora Kopparbergs Bergslags/Комисия, посочено по-горе, следва да се изтъкне, че Първоинстанционният съд не се е позовал на него, за да направи извод за съществуването на стопанска единица. Освен това обстоятелството, че по настоящия съдебен спор не става дума, за разлика от фактите по делото, които са довели до постановяване на посоченото съдебно решение, за дъщерно дружество, 100 % от което се притежават от дружество майка, не изключва евентуалното съществуване на стопанска единица по смисъла на правото на конкуренцията.
83 Що се отнася до Решение по дело Minoan Lines/Комисия, посочено по-горе, важно е да се подчертае, че Първоинстанционният съд се позовава на него единствено като на елемент, подкрепящ съображения, намиращи общо приложение в областта на конкуренцията, без да е направил каквато и да било аналогия между конкретните обстоятелства по делото, довели до постановяване на посоченото съдебно решение, и тези в настоящия случай.
84 Всъщност Първоинстанционният съд припомня в точки 350, 351 и 355 от обжалваното съдебно решение, като се позовава на постоянната съдебна практика, че понятието за предприятие в правото на конкуренцията трябва да се разбира като обозначаващо стопанска единица от гледна точка на целта на разглеждано споразумение, дори и от правна гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица, и че един такъв стопански субект се състои в единна организация на персонални, материални и нематериални елементи, която трайно преследва определена икономическа цел, организация, която може да допринася за извършването на нарушение, предвидено в член 81, параграф 1 ЕО. Първоинстанционният съд също така е приел, че когато група от дружества съставлява едно и също предприятие, Комисията може да търси отговорност за нарушение, извършено от посоченото предприятие, и да наложи глоба на дружеството, отговарящо за действията на групата в рамките на нарушението.
85 Същото се отнася за Решение по дело HFB и др./Комисия, посочено по-горе, след като от точка 343 от обжалваното съдебно решение е видно, че Първоинстанционният съд се позовава на това съдебно решение само като пример, за да илюстрира релевантността на някои фактически елементи за преценката на съществуването на стопанска единица, като например по-конкретно заемането от едно и също лице на ключови функции в рамките на управителните органи на дружествата от групата, както и обстоятелството, че на заседанията на клуба на директорите това лице е представлявало различните дружества и че последните са получили една-единствена квота в рамките на картела.
86 От предходните съображения следва, че Първоинстанционният съд не е допуснал грешка в прилагането на правото, като е приел, че дружествата, принадлежащи на семейство Knauf, съставляват стопанска единица.
87 Що се отнася до ролята на жалбоподателя в рамките на групата Knauf, в точка 358 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд установява, че в хода на административното производство той се е представял за единствен събеседник на Комисията и не е оспорил това качество в нито един момент в хода на това производство. В точка 359 от същото съдебно решение Първоинстанционният съд изтъква, че макар и от изложението на възраженията да е видно, че според Комисията нарушението е засягало цялата група Knauf и че въз основа на сведенията, съдържащи се в това изложение, жалбоподателят е знаел, че е могло той да бъде адресат на окончателно решение на Комисията, той е отговорил на последната, без да постави под въпрос ролята си на дружество, отговорно за действията на посочената група в рамките на нарушението.
88 В точка 360 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд прави извод, че при подобно положение жалбоподателят е трябвало, под угрозата да не може да направи това на по-късен етап, да реагира в хода на административното производство като докаже, че въпреки възприетите от Комисията доказателства не може да му бъде вменена отговорност за нарушението, извършено от дружествата от групата Knauf.
89 В това отношение следва да се отбележи, както основателно изтъква жалбоподателят, че що се отнася до прилагането на член 81 ЕО и член 82 ЕО, никоя разпоредба от правото на Съюза не налага на адресата на едно изложение на възражения да оспорва различните негови фактически или правни елементи в хода на административното производство под угрозата да не може да направи това на по-късен етап в хода на съдебното производство.
90 В действителност, макар и изричното признаване по време на административното производство пред Комисията от страна на дадено предприятие на определени фактически или правни елементи да може да съставлява допълнително доказателство при преценката в съдопроизводството на основателността на жалбата, то не би могло да ограничи самото упражняване на правото на жалба пред Общия съд, с което разполагат физическите или юридическите лица по силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
91 При липсата на изрично предвидено правно основание за тази цел едно такова ограничение е в противоречие с основните принципи за законност и за спазване на правото на защита. Впрочем следва да се изтъкне, че правото на ефективни правни средства за защита и на достъп до безпристрастен съд е гарантирано от член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която съгласно член 6, параграф 1, първа алинея ДЕС има същата юридическа сила като Договорите. Съгласно член 52, параграф 1 от тази харта всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от нея, трябва да бъде предвидено в закон.
92 Следователно, като приема, че Knauf е трябвало да реагира в хода на административното производство, под угрозата да не може повече да направи това пред юрисдикциите на Съюза, Първоинстанционният съд е допуснал грешка в прилагането на правото.
93 Следователно трябва, от една страна, да се отмени обжалваното съдебно решение, доколкото Първоинстанционният съд е приел в точка 362 от това решение, че жалбоподателят е бил дружеството, отговорно за действията на групата Knauf в рамките на нарушението, и от друга страна, да се отхвърли жалбата в останалата ѝ част.
По правното основание на жалбата пред Първоинстанционния съд, с което се твърди, че е нарушен член 15, параграф 2 от Регламент № 17
94 Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда, ако жалбата е основателна, Съдът отменя решението на Първоинстанционния съд. Той може сам да постанови окончателно решение по делото, когато то се намира в състояние, което позволява това. Такъв е настоящият случай.
95 Що се отнася до ролята на жалбоподателя в рамките на групата Knauf, следва да се разгледа въпросът дали Комисията е допуснала явна грешка, като е приела жалбоподателя за единствения отговорен за действията на дружествата от тази група, която в своята съвкупност съставлява стопанска единица, както беше установено в точка 86 от настоящото решение.
96 От представената от жалбоподателя в отговор на писмен въпрос на Първоинстанционния съд органиграма е видно, че през 2001 г. на върха на посочената група са се намирали три дружества, а именно жалбоподателят, GKV и Knauf Fiber Glass GmbH. Последното, чийто център на дейност се намира в Съединените щати, обаче не е осъществявало дейност на пазара на гипсокартони.
97 От същата тази органиграма е видно, че GKV контролира пряко или непряко десетки дружества, много от които осъществяват дейност на посочения пазар.
98 Поради това следва да се провери дали Комисията правилно е вменила отговорността за разглежданото нарушение на Knauf, а не на GKV.
99 Такъв би бил случаят, ако последното не е определяло по самостоятелен начин поведението си на разглеждания пазар.
100 За да се прецени дали едно дружество определя по самостоятелен начин своето пазарно поведение, следва да се вземат предвид всички релевантни елементи относно икономическите, организационните и юридическите връзки, които съществуват между него и дружеството от същата група, което се приема за отговорно за деянията на тази група, връзки, които могат да варират във всеки отделен случай и следователно не могат да бъдат предмет на изчерпателно изброяване. (вж. по аналогия Решение по дело Akzo Nobel и др./Комисия, посочено по-горе, точка 74).
101 В конкретния случай, първо, установено е, че GKV е само холдингово дружество, без служители, управляващо от името на неговите 22‑ма съдружници дружествата, които притежава, като тази констатация не се оспорва от Knauf.
102 Второ, видно от точка 497 от спорното решение, GKV ползва, поне отчасти, както помещенията, така и служителите на Knauf, като и тази констатация не се оспорва от жалбоподателя.
103 Трето, установено е, че Knauf е единственото дружество от групата Knauf, осъществяващо дейност на разглеждания пазар, което не е управлявано от GKV.
104 Четвърто, по-голямата част от иззетите от Комисията по време на проверките документи на групата Knauf са изготвени на хартия със знака на жалбоподателя, на която са посочени неговите координати. Дори и да се предположи, че това дружество има основания да твърди, както то прави в рамките на своята жалба, че тези документи са фотокопирани случайно или са умишлено подбрани от длъжностните лица на Комисията, на които е възложена проверката, то не е приложило към преписката никакво доказателство, което може да подкрепи тази теза.
105 Пето, съгласно посочената в точка 96 от настоящото решение органиграма сред дружествата от групата Knauf, осъществяващи дейност на пазара на гипсокартони, жалбоподателят е дружеството с най-големия релевантен оборот в сравнение с всички останали. Това обстоятелство сочи, че последното има преобладаваща значимост в рамките на тази група поне по отношение на този пазар.
106 От предходните констатации следва, че GKV всъщност не определя по самостоятелен начин поведението си на посочения пазар, а зависи в това отношение от Knauf.
107 Противно на това, което се твърди от последното, обстоятелството, че на върха на групата Knauf не е имало едно-единствено юридическо лице, не е пречка за това отговорността за действията на тази група да бъде търсена от жалбоподателя.
108 Всъщност дадена правна структура, присъща на група от дружества, която се характеризира с липсата на юридическо лице на върха на тази група, не е определяща, щом като тази структура не отразява действителното функциониране и реалната организация на посочената група.
109 Следователно липсата на правни връзки на подчинение между жалбоподателя и GKV не може да постави под въпрос извода, съгласно който първото от тези две дружества трябва да бъде счетено за отговорно за деянията на групата Knauf, щом като е установено, че GKV в действителност не определя по самостоятелен начин поведението си на пазара на гипсокартони.
110 От това следва, че Комисията не е допуснала каквато и да било грешка в преценката, като е приела, че жалбоподателят трябва да се счита за отговорен за всички деяния на групата Knauf.
111 По тези съображения четвъртото правно основание на подадената от жалбоподателя жалба пред Първоинстанционния съд, изведено от нарушение на член 15, параграф 2 от Регламент № 17, следва да бъде отхвърлено.
По съдебните разноски
112 По смисъла на член 122, първа алинея от Процедурния правилник, когато жалбата е основателна и окончателното решение по правния спор се взема от Съда, той се произнася по съдебните разноски.
113 По смисъла на член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. По силата обаче на член 69, параграф 3, първа алинея от същия правилник Съдът може да реши всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски, ако всяка от страните е загубила по едно или няколко от предявените основания.
114 След като в настоящия случай Knauf и Комисията са загубили частично по предявените от тях оплаквания в рамките на обжалването, всяка от тях следва да понесе направените от нея разноски, свързани с настоящото производство.
115 В замяна на това, след като подадената от Knauf жалба за отмяна е отхвърлена, следва да се потвърди точка 2 от диспозитива на обжалваното съдебно решение в частта му относно свързаните с първоинстанционното производство разноски.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Отменя Решение на Първоинстанционния съд на Европейските общности от 8 юли 2008 г. по дело Knauf Gips/Комисия (T‑52/03), доколкото то вменява на Knauf Gips KG отговорността за извършените от дружествата, съставляващи групата Knauf, нарушения.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Отхвърля жалбата на Knauf Gips KG за отмяна на Решение 2005/471/ЕО на Комисията от 27 ноември 2002 година относно процедура за прилагане на член 81 от Договора за ЕО срещу BPB plc, Gebrüder Knauf Westdeutsche Gipswerke KG, Дружество Lafarge SA и Gyproc Benelux NV (Дело COMP/E‑1/37.152 — Гипсокартони).
4) Всяка от страните понася направените от нея разноски, свързани с настоящото производство, като се потвърждава присъждането на всички свързани с първоинстанционното производство съдебни разноски в тежест на Knauf Gips KG.
Подписи
* Език на производството: немски.