—

за HEKO Industrieerzeugnisse GmbH, от адв. T. Lieber, Rechtsanwalt,

—

за гръцкото правителство, от г-н G. Kanellopoulos и г-н I. Bakopoulos, както и от г-жа M. Tassopoulou, в качеството на представители,

—

за Европейската комисия, от г-н R. Lyal и г-н B.-R. Killmann, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 24 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността (ОВ L 302, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 5, стр. 58, наричан по-нататък „Митническият кодекс“) с оглед определяне на произхода на стоките от позиция 7312 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа (OВ L 256, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 4, стр. 3), изменена с Регламент (ЕО) № 1719/2005 на Комисията от 27 октомври 2005 година (OВ L 286, стр. 1, наричана по-нататък „КН“).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между Bundesfinanzdirektion West (наричана по-нататък „Bundesfinanzdirektion“) и HEKO Industrieerzeugnisse GmbH (наричано по-нататък „HEKO“) по повод на определянето на непреференциалния произход на стоманени кабели, произведени в Северна Корея, от стоманени въжета с произход от Китай.

3

С Решение 94/800/ЕО от 22 декември 1994 година относно сключването от името на Европейската общност, що се отнася до въпроси от нейната компетентност, на споразуменията, постигнати на Уругвайския кръг на многостранните преговори (1986—1994 г.) (OВ L 336, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 3) Съветът на Европейския съюз одобрява по-специално Споразумението за правилата за произход (OMC-GATT 1994), съставляващо приложение към Заключителния акт, подписан в Маракеш на 15 април 1994 г. (ОВ L 336, 1994 г., стр. 144; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 154). Това споразумение има за цел да хармонизира правилата за произход и установява през преходен период работна програма по хармонизиране.

4

Член 2 от посоченото споразумение, озаглавен „Ред по време на преходния период“, предвижда:

„До завършване на работната програма по хармонизиране на правилата за произход, представена в част IV, страните членки следва да гарантират, че:

[…]“

5

Член 24 от Митническия кодекс гласи:

„Стоките, чието производство включва участието на повече от една страна, се счита, че произхождат от страната, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий за производството.“

6

Глава 1, озаглавена „Непреференциален произход“, от дял IV от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (OВ L 253, стр. 1, Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3, наричан по-нататък „Регламентът по прилагане“) съдържа членове 35—40.

7

Съгласно член 35 от Регламента по прилагане:

„Тази глава изброява обработката или преработката на текстил и текстилни произведения, спадащи към дял ХI на [КН] и за някои други произведения освен текстил и текстилни произведения, които се смятат за изпълняващи критериите на член 24 от [Митническия] кодекс и придаващи на съответното произведение произход от страната, в която са извършени.

[…]“

8

Член 39 от Регламента предвижда:

„В случай на добити произведения, включени в приложение 11, обработката или преработката, изброена в графа 3 на приложението, се смята като процес или операция, придаваща произход според член 24 от [Митническия] кодекс.

[…]“

9

Позиция 7312 от КН, а именно „[в]ъжета, кабели, сплитки и подобни артикули, от желязо или от стомана, без електрическа изолация“ не е възпроизведена в приложение 11 към Регламента по прилагане.

10

През май 2005 г. HEKO иска от Bundesfinanzdirektion обвързваща информация за произхода (наричана по-нататък „ОИП“) за различни видове стоманени кабели, спадащи към позиция 7312 от КН, произведени в Северна Корея, от въжета с произход от Китай, които също спадат към позиция 7312 от КН.

11

От преписката е видно, че за производството на тези кабели въжета, състоящи се от няколко жици, се усукват върху машини за поставяне на кабели в предприятие, оборудвано за тази цел в Северна Корея. Освен това в зависимост от бъдещото им предназначение стоманените кабели се режат, сглобяват, стягат, импрегнират, изглаждат, оплитат заедно и/или смазват.

12

На 11 януари 2006 г. Bundesfinanzdirektion издава пет ОИП, по силата на които Китайската народна репу-блика се определя като страна на произход на стоманените кабели с мотива, че при липса на промяна в тарифната позиция сплитането на въжетата, водещо до производството на стоманени кабели, извършено в Северна Корея, не представлява съществена обработка или преработка по смисъла на член 24 от Митническия кодекс.

13

За да подкрепи становището си, Bundesfinanzdirektion се основава на правилата, известни като „списъчни“, изработени от Комисията на Европейските общности с цел уточняване на понятията, фигуриращи в член 24, от Митническия кодекс и достъпни на нейния уебсайт. От посочените правила е видно, че стоките от позиция 7312 от КН могат да се считат за претърпели последната си съществена обработка или преработка едва когато променят тарифната си позиция.

14

HEKO подава жалба за отмяна срещу решенията на Bundesfinanzdirektion пред Finanzgericht Düsseldorf. С постановено през май 2007 г. решение тази юрисдикция отменя спорната ОИП и разпорежда на Bundesfinanzdirektion да издаде ОИП, в която Корейската народнодемократична репу-блика да се посочва като страна на произход на стоманените кабели. Според посочената юрисдикция списъчните правила в действителност не съответстват на практиката на Съда и не представляват правнозадължителен общностен акт.

15

Bundesfinanzdirektion подава ревизионна жалба срещу това решение пред запитващата юрисдикция, като изтъква, че макар списъчните правила да нямат правно действие, те все пак осигуряват в известна степен тълкуване на член 24 от Митническия кодекс.

16

При тези обстоятелства Bundesfinanzhof решава да спре производството и да постави на Съда следния преюдициален въпрос:

„Дали съществената обработка или преработка, придаваща непреференциалния произход на стоки от позиция 7312 от [КН], представлява само тази обработка или преработка, която има за последица класирането на стоката, резултат от обработката или преработката, в друга позиция от Комбинираната номенклатура?“

17

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали понятието „съществена обработка или преработка“, фигуриращо в член 24 от Митническия кодекс, трябва да се тълкува в смисъл, че що се отнася до стоките, класирани в позиция 7312 от КН, в обхвата на това понятие попадат единствено съществените обработки или преработки, в резултат на които полученият продукт се класира в друга позиция от КН.

18

В самото начало, що се отнася по принцип до приложимостта на списъчните правила, HEKO счита, че тъй като не са публикувани в Официален вестник на Европейския съюз, те нямат задължителен характер и не обвързват юрисдикциите на държавите членки.

19

Комисията също не придава правнозадължителни последици на тези списъчни правила, чието съдържание според нея се определя по съгласие с представителите на държавите членки в Комитета по Митническия кодекс. Тя обаче предлага те да се вземат предвид с оглед осигуряване на съответствие на прилагането на общностното митническо законодателство с поетите от Европейската общност задължения в рамките на Световната търговска организация (СТО). В действителност списъчните правила предвиждат конкретни критерии за изпълнение на изискването, произтичащо от член 2 от Споразумението относно правилата за произход, според което, когато се издават административни решения за общо приложение, изискванията, които следва да бъдат изпълнени, трябва да бъдат ясно формулирани.

20

В това отношение е важно да се констатира, че макар изготвените от Комисията списъчни правила да допринасят за издаването на решения за непреференциалния произход на стоките, тези правила нямат задължителна правна сила.

21

Поради това съдържанието на тези правила трябва да съответства на правилата за произход като правилото по член 24 от Митническия кодекс и не може да промени техния обхват (вж. по аналогия, що се отнася до обяснителните бележки към КН, Решение от 12 януари 2006 г. по дело Algemene Scheeps Agentuur Dordrecht, C-311/04, Recueil, стр. I-609, точка 28 и Решение от 19 февруари 2009 г. по дело Kamino International Logistics, C-376/07, Сборник, стр. I-1167, точка 48).

22

Следва да се добави, че макар съответните актове на вторичното право да трябва да се тълкуват в светлината на споразуменията, приети в рамките на СТО (вж. този смисъл Решение от 14 декември 2000 г. по дело Dior и др., C-300/98 и C-392/98, Recueil, стр. I-11307, точка 47, както и Решение от 16 ноември 2004 г. по дело Anheuser-Busch, C-245/02, Recueil, стр. I-10989, точка 55), това не променя факта, че Споразумението за правилата за произход създава понастоящем единствено работна програма за хармонизиране на правилата за произход през преходен период. Тъй като това споразумение не представлява пълно хармонизиране, членовете на СТО разполагат със свобода на преценка по отношение на привеждането в съответствие на техните правила за произход. В това отношение от представения на 20 юни 2003 г. доклад на специалната група на СТО (Съединени щати) — Правила за произход относно текстилните произведения и облеклата (DS243), точки 6.23 и 6.24, е видно, че членовете на СТО имат свобода да установяват критериите, които придават произхода, да изменят тези критерии във времето или да прилагат различни критерии към различни продукти.

23

От тези съображения е видно, че при тълкуването на член 24 от Митническия кодекс юрисдикциите на държавите членки могат да използват критериите, произтичащи от списъчните правила, доколкото това не води до изменение на този член.

24

Що се отнася по-специално до тълкуването на понятието „съществена обработка или преработка“, фигуриращо в член 24 от Митническия кодекс, с оглед на стоките от позиция 7312 от КН, HEKO изтъква, че критерият за промяна в тарифната позиция, резултат от списъчните правила, не съответства на този член, защото не се основава на обективно и реално разграничение между основен продукт и преработен продукт, като набляга главно на специфичните материални качества на всеки от тези продукти.

25

За сметка на това гръцкото правителство и Комисията считат, че за стоките от тарифна позиция 7312 от КН последна обработка или съществена преработка, придаваща произход, предполага, че не е налице промяна в тарифната позиция. Критерият, основан на промяната в тарифната позиция, позволява, от една страна, член 24 от Митническия кодекс да се прилага еднообразно върху митническата територия на Общността, а от друга — да се вземат предвид техническите стадии на обработка или преработка в производството на кабелите. В това отношение Комисията добавя, че преработката на въжетата в стоманени кабели не води до ясно качествено изменение на основния продукт и представлява единствено операция по сглобяване, която не придава произход на тези стоки. За сметка на това производството на кабели от стоманени жици води до промяна в тарифната позиция и следователно придава нов произход на тези стоки.

26

Тази теза не може да се приеме.

27

В действителност от текста на член 24 от Митническия кодекс следва, че когато в производството на стока участва повече от една страна, се счита, че стоката произхожда от страната, в която е претърпяла последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий на производството.

28

В това отношение от практиката на Съда във връзка с тълкуването на член 5 от Регламент (ЕИО) № 802/68 на Съвета от 27 юни 1968 година относно общо определение на понятието за произход на стоките (ОВ L 148, стр. 1), който предхожда влизането в сила на член 24 от Митническия кодекс, но чийто текст е идентичен, е видно, че по смисъла на тази разпоредба последната обработка или преработка е „съществена“ само ако полученият от нея продукт притежава специфични свойства и състав, които не е имал преди обработката или преработката. Операции, засягащи оформлението на продукт за целите на използването му, но които не водят до значимо качествено изменение на свойствата му, не могат да определят произхода на посочения продукт (Решение от 26 януари 1977 г. по дело Gesellschaft für Überseehandel, 49/76, Recueil, стр. 41, точка 6 и Решение от 23 февруари 1984 г. по дело Zentrag, 93/83, Recueil, стр. 1095, точка 13).

29

От тази съдебна практика следва също, че тъй като Общата митническа тарифа е замислена с оглед на собствени изисквания, а не с оглед на определянето на произхода на продуктите, не е достатъчно да се търсят критериите за определяне на произхода на стоките в тарифното класиране на преработените продукти. Обратно, определянето на произхода на стоките трябва да се основава на обективно и реално разграничение между основен продукт и преработен продукт, наблягащо главно върху специфичните материални качества на всеки от тези продукти (вж. Решение по дело Gesellschaft für Überseehandel, посочено по-горе, точка 5, както и Решение от 23 март 1983 г. по дело Cousin и др., 162/82, Recueil, стр. 1101, точка 16).

30

Освен това, що се отнася до въпроса дали операция по сглобяване на различни елементи представлява съществена обработка или преработка, Съдът вече се е произнесъл, че има случаи, в които проверката въз основа на критерии от технически характер може да не бъде решаваща за определянето на произхода на дадена стока и че в тези случаи следва допълнително да се вземат предвид други критерии (вж. в този смисъл Решение от 13 декември 1989 г. по дело Brother International, C-26/88, Recueil, стр. 4253, точка 20, Решение от 8 март 2007 г. по дело Thomson и Vestel France, C-447/05 и C-448/05, Сборник, стр. I-2049, точка 27, както и Решение от 13 декември 2007 г. по дело Asda Stores, C-372/06, Сборник, стр. I-11223, точка 37).

31

По този начин Съдът признава валидността на прибягването до ясен и обективен критерий като този на добавената стойност, който за стоки със сложен състав позволява да се изрази в какво се състои съществената обработка, придаваща произход на стоките (вж. по-конкретно Решение по дело Thomson и Vestel France, посочено по-горе, точка 39).

32

В конкретния случай следва да се провери дали прилагането на единен критерий, а именно този на промяната в тарифната позиция, с оглед на определянето на произхода на стоките от позиция 7312 от КН, съответства на припомнената в точки 28 и 29 от настоящото решение съдебна практика и позволява при всички положения да се установи дали производството на стоманени кабели от въжета представлява съществена обработка или преработка по смисъла на член 24 от Митническия кодекс.

33

В това отношение следва да се отбележи, че критерият за промяна в тарифната позиция не се основава нито на обективно и реално разграничение между основен продукт — т.е. стоманените въжета — и преработен продукт — т.е. стоманените кабели — нито върху специфичните материални качества на всеки от тези продукти и не взема предвид специфичните обработки или преработки, довели до производството на преработения продукт.

34

Несъмнено Съдът вече е преценил, че с оглед изясняване на абстрактните понятия за специфична обработка или преработка, не е несъвместимо с член 5 от Регламент № 802/68 Комисията да прибегне до система, в която промяната в тарифната позиция на стока служи за основно правило, което се допълва и поправя с допълнителни списъци, отчитащи особеностите в специфичните обработки или преработки (вж. Решение по дело Cousin и др., посочено по-горе, точка 17).

35

Същевременно, макар безспорно да е точно, че промяната в тарифната позиция на стока, причинена от операцията по обработка на последната, представлява указание за съществения характер на нейната обработка или преработка, остава фактът, че обработка или преработка може да има съществен характер дори без да е налице подобна промяна в позицията. Както се съгласява самата Комисия, предвиденият в списъчните правила критерий за промяна в тарифната позиция обхваща много случаи, но не позволява да се определят всички случаи, в които обработката или преработката на стоката е съществена. При това положение, за да се определи дали са изпълнени предвидените в член 24 от Митническия кодекс условия, следва да се вземат предвид други критерии.

36

От това следва, че при тълкуването на фигуриращото в член 24 от Митническия кодекс понятие „съществена обработка или преработка“ за стоките от позиция 7312 от КН, изключителното прибягване до критерия за промяна в тарифната позиция без каквото и да било указание относно специфичните обработки или преработки, които тези стоки са претърпели, може да ограничи обхвата на посочения член.

37

Предвид изложените съображения на поставения въпрос следва да се отговори, че що се отнася до стоките, класирани в позиция 7312 от КН, по смисъла на член 24 от Митническия кодекс съществените обработки или преработки могат да включват не само тези, които водят до класирането на стоката, претърпяла операция по преработка или обработка, в друга позиция по КН, но и тези, които при липсата на подобна промяна в позицията водят до създаването на стока със специфични собствени качества и състав, които тази стока не е притежавала преди посочената операция.

38

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (трети състав) реши:

Що се отнася до стоките, класирани в позиция 7312 от Комбинираната номенклатура, представляваща приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета от 23 юли 1987 година относно тарифната и статистическа номенклатура и Общата митническа тарифа, изменена с Регламент (ЕО) № 1719/2005 на Комисията от 27 октомври 2005 година, по смисъла на член 24 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността, съществените обработки или преработки могат да включват не само тези, които водят до класирането на стоката, претърпяла операция по преработка или обработка, в друга позиция по Комбинираната номенклатура, но и тези, които при липсата на подобна промяна в позицията водят до създаването на стока със специфични собствени качества и състав, които тази стока не е притежавала преди посочената операция.