Решение на Съда (голям състав) от 7 декември 2010 г. (преюдициално запитване от Hof van beroep te Brussel — Белгия) — Vlaamse federatie van verenigingen van Brood- en Banketbakkers, Ijsbereiders en Chocoladebewerkers „VEBIC“ VZW/Raad voor de Mededinging, Minister van Economie

(Дело C-439/08) (1)

(Политика в областта на конкуренцията - Национално производство - Участие на националните органи по конкуренция в съдебните производства - Национален орган по конкуренция със смесен, съдебен и административен характер - Жалба срещу решението на подобен орган - Регламент (ЕО) № 1/2003)

2011/C 55/03

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Hof van beroep te Brussel

Страни в главното производство

Жалбоподател: VZW Vlaamse federatie van verenigingen van Brood- en Banketbakkers, Ijsbereiders en Chocoladebewerkers „VEBIC“ VZW

Ответници: Raad voor de Mededinging, Minister van Economie

Предмет

Преюдициално запитване — Hof van Beroep te Brussel — Тълкуване на членове 2 и 5, член 15, параграф 1 и член 35, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167) — Излагане от националните органи по конкуренция на писмени възражения, както и на фактически и правни основания в рамките на процедура по обжалване на тяхното решение — Множество органи в държава членка

Диспозитив

Член 35 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която не предвижда възможност национален орган по конкуренция да участва като ответник в съдебно производство по обжалване на издаденото от този орган решение. Националните органи по конкуренция следва да преценят необходимостта и ползата от участието си с оглед на ефективното прилагане на конкурентното право на Съюза. Все пак систематичното неявяване на националния орган по конкуренция в подобни съдебни производства възпрепятства полезното действие на членове 101 ДФЕС и 102 ДФЕС.

В съответствие с принципа на процесуална автономия, при липсата на правна уредба на Съюза държавите членки запазват компетентността си да определят органа или органите от състава на националния орган по конкуренция, разполагащ(и) с възможността да участва(т) като ответник в производство пред национална юрисдикция по обжалване на издаденото от този орган решение, като същевременно държавите членки гарантират зачитането на основните права и пълната ефективност на конкурентното право на Съюза.

(1)  ОВ C 313, 6.12.2008 г.