4.2.2012   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 32/2


Решение на Съда (първи състав) от 8 декември 2011 г. (преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof Baden-Württemberg — Германия) — Nural Ziebell, по-рано Nural Örnek/Land Baden-Württemberg

(Дело C-371/08) (1)

(Споразумение за асоцииране ЕИО - Турция - Свободно движение на работници - Член 7, първа алинея, второ тире и член 14, параграф 1 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране - Директиви 64/221/ЕИО, 2003/109/ЕО и 2004/38/ЕО - Право на пребиваване на турски гражданин, роден на територията на приемащата държава членка и пребивавал законно в нея повече от десет години без прекъсване като дете на турски работник - Осъдителни присъди - Законосъобразност на решение за експулсиране - Условия)

2012/C 32/03

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof Baden-Württemberg

Страни в главното производство

Жалбоподател: Nural Ziebell, по-рано Nural Örnek

Ответник: Land Baden-Württemberg

Предмет

Преюдициално запитване — Verwaltungsgerichtshof Baden-Württemberg — Тълкуване на член 14, параграф 1 от Решение № 1/80 на Съвета по асоцииране от 19 септември 1980 година относно развиване на асоциирането между Европейската икономическа общност и Турция — Разширяване по отношение на турските граждани на приложното поле на член 28, параграф 3, буква a) от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56), който позволява експулсирането на граждани на Съюза само в случай на сериозни основания, свързани с обществената сигурност — Решение за експулсиране, прието вследствие на множество осъдителни присъди срещу турски гражданин, роден и пребиваващ в Германия от 34 години

Диспозитив

Член 14, параграф 1 от Решение № 1/80 от 19 септември 1980 година относно развиване на асоциирането, прието от Съвета по асоцииране, създаден със Споразумението за асоцииране между Европейската икономическа общност и Турция, подписано на 12 септември 1963 г. в Анкара от Република Турция, от една страна, и от държавите — членки на ЕИО, и Общността, от друга страна, и сключено, одобрено и утвърдено от името на Общността с Решение 64/732/ЕИО на Съвета от 23 декември 1963 година, трябва да се тълкува в смисъл, че:

защитата срещу експулсиране, предоставена с тази разпоредба на турските граждани, няма същия обхват като предоставената на гражданите на Съюза с член 28, параграф 3, буква a) от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, поради което предвиденият за тези граждани режим за защита срещу експулсиране не може да бъде приложен mutatis mutandis за турските граждани с оглед на определянето на смисъла и обхвата на член 14, параграф 1,

тази разпоредба на Решение № 1/80 допуска мярка за експулсиране, основана на свързани с обществения ред съображения, да бъде приета за турски гражданин, който се ползва с предоставените от член 7, първа алинея, второ тире от посоченото решение права, доколкото личното поведение на заинтересованото лице представлява настояща, действителна и достатъчно сериозна заплаха, засягаща основен интерес на обществото на приемащата държава членка, и тази мярка е абсолютно необходима за запазване на такъв интерес. Запитващата юрисдикция следва да прецени с оглед на всички релевантни обстоятелства, свързани с положението на съответния турски гражданин, дали подобна мярка е обоснована от правна гледна точка в случая по главното производство.


(1)  ОВ C 285, 8.11.2008 г.