I — Въведение

II — Правна уредба

А — Правна уредба относно Евроконтрол

Б — Общностна правна уредба

III — Факти и производство

А — Спорът по главното производство

Б — Производството пред Първоинстанционния съд и обжалваното съдебно решение

В — Производство пред Съда и искания на страните

IV — По жалбата

А — Уводни бележки

1. Квалификацията на Евроконтрол като предприятие по смисъла на член 82 ЕО

2. Структура на правните основания на жалбата

Б — Възражението за имунитет, повдигнато от Евроконтрол като встъпила страна

В — Разглеждане на правните основания на жалбата

1. По правните основания, свързани с процесуалноправни въпроси

а) Нарушение на член 116, параграф 6 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд поради допускането на Евроконтрол да встъпи в делото

б) Нарушение на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд поради изопачаване на фактите, въз основа на които въведените от жалбоподателя нови правни основания са били обявени за недопустими

в) Нарушение на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, доколкото не е взето предвид поведението на Комисията по отношение на фактите, въз основа на които въведените от жалбоподателя нови правни основания са били обявени за недопустими

г) Нарушение на член 66, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, поради това че не е било постановено определение по искането за събиране на доказателства

2. По правните основания, свързани с въпросите по същество

а) По дейността на Евроконтрол по оказване на съдействие на националните администрации

i) По искането на Комисията за промяна на мотивите

— Значение на искането на Комисията

— Разглеждане на предложението на Комисията

ii) По изопачаването на съдържанието на спорното решение

iii) По противоречивия характер на мотивите, като се има предвид, че спорното решение не е отменено, въпреки че първото правно основание е уважено

iv) По противоречивия характер на мотивите, поради това че Първоинстанционният съд е заместил мотивите на Комисията в спорното решение със собствените си мотиви

v) По нарушението на постоянната общностна съдебна практика относно пределите на съдебния контрол

vi) По грешката в преценката по отношение на нарушението на член 82 ЕО

б) По дейността на Евроконтрол по стандартизация

i) По искането на Комисията за промяна на мотивите

— Доводи на страните

— Анализ

ii) По изопачаването на съдържанието на спорното решение

iii) По възприемането на понятие за икономическа дейност, което не съответства на установеното в общностната съдебна практика

iv) По неправилното тълкуване и прилагане на общностната съдебна практика в областта на социалните обезщетения

v) По нарушението на задължението за мотивиране

в) По научноизследователската и развойната дейност на Евроконтрол

i) Изопачаване на спорното решение

ii) По възприемането на понятие за икономическа дейност, което не съответства на установеното в общностната съдебна практика

iii) По преиначаването и изопачаването на приведените от жалбоподателя доказателства относно икономическото естество на управлението от Евроконтрол на правата на интелектуална собственост

V — Заключение от анализа

VI — По съдебните разноски

VII — Заключение

1.

По настоящото дело от Съда на Европейските общности се иска да се произнесе по жалба, подадена от дружеството SELEX Sistemi Integrati SpA (по-рано Alenia Marconi Systems SpA) срещу Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2006 г. по дело SELEX Sistemi Integrati/Комисия (T-155/04) ( 2 ).

2.

Жалбоподателят в първоинстанционното производство и в настоящото производство по обжалване (наричан по-нататък „жалбоподателят“) иска от Съда да отмени посоченото съдебно решение, с което Първоинстанционният съд обявява за законосъобразно Решение на Комисията от 12 февруари 2004 г. (наричано по-нататък „спорното решение“), с което тя по същество приема, че Европейската организация за безопасност на въздухоплаването (Евроконтрол) няма качеството на предприятие и че нейните дейности не съставляват злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО, и с което Първоинстанционният съд съответно отхвърля неговата жалба за отмяна и/или изменение на това решение.

3.

Евроконтрол, международна организация с регионални задачи в областта на въздухоплаването, е учредена от различни европейски държави ( 3 ), както държави — членки на Общността, така и други държави, с Международната конвенция на Евроконтрол за сътрудничество за безопасност на въздухоплаването от 13 декември 1960 г., многократно изменена и консолидирана с Протокол от (наричана по-нататък „Конвенцията“) с целта да се укрепва сътрудничеството между договарящите държави и да се разгръщат между тях съвместни действия в областта на въздухоплаването с оглед постигане на хармонизация и интеграция за установяването на единна система за управление на въздушното движение (Air traffic management, наричана по-нататък „ATM“). Макар Конвенцията все още формално да не е влязла в сила, тъй като не е ратифицирана от всички договарящи страни, от 1998 г. разпоредбите ѝ се прилагат временно по силата на решение, прието през декември 1997 г. от Постоянната комисия. Италия се присъединява към Евроконтрол на През 2002 г. Общността и нейните държави членки подписват Протокол относно присъединяването на Европейската общност към Евроконтрол, който все още не е влязъл в сила. Общността одобрява този протокол с Решение 2004/636/ЕО на Съвета от относно сключването от Европейската общност на Протокола относно присъединяването на Европейската общност към Европейската организация за безопасност на въздухоплаването ( 4 ). От 2003 г. всички договарящи страни прилагат временно някои разпоредби на този протокол до приключване на ратификацията.

4.

Съгласно член 82 ЕО забранена като несъвместима с общия пазар е всяка злоупотреба от страна на едно или повече предприятия с господстващо положение в рамките на общия пазар или в съществена част от него, доколкото тя може да повлияе върху търговията между държавите членки.

5.

В Директива 93/65/ЕИО на Съвета от 19 юли 1993 година за дефинирането и използването на съвместими технически спецификации за доставката на оборудване и системи за управление на въздушното движение ( 5 ), изменена с Директива 97/15/ЕО на Комисията от за приемане на стандартите на Евроконтрол ( 6 ), Съветът предвижда да приеме технически спецификации в областта на АТМ въз основа на съответните технически спецификации, приети от Евроконтрол.

6.

Членове 1—5 от Директива 93/65 гласят:

„Член 1

Настоящата директива се прилага за определянето и използването на съвместими технически спецификации за придобиване на оборудване и системи за управление на въздушното движение, и по-специално:

Член 2

За целите на настоящата директива:

Член 3

1.   Съгласно процедурата, установена в член 6, Комисията определя и приема стандартите на Евроконтрол и последващи изменения и допълнения към тези стандарти на Евроконтрол, по-специално в посочените в приложение I области, които са задължителни съгласно общностното законодателство. Комисията публикува в Официален вестник на Европейските общности референциите за всички технически спецификации, направени по този начин задължителни.

2.   За да може приложение I, което съдържа списъка на стандартите на Евроконтрол, които предстои да се създадат, да е възможно най-пълно, Комисията, съгласно предвидената в член 6 процедура и като се консултира с Евроконтрол, може по целесъобразност да измени приложение I в съответствие с направените от Евроконтрол изменения.

[…]

Член 4

С оглед на евентуално допълване на работата по прилагане на стандартите на Евроконтрол Комисията може да възложи изработването на стандарти на европейските организации по стандартизация съгласно Директива 83/189/ЕИО и при консултации с Евроконтрол.

Член 5

1.   Доколкото не е предвидено друго в Директиви 77/62/ЕИО и 90/531/ЕИО, държавите членки приемат необходимите мерки, за да могат посочените в приложение II граждански възлагащи организации при придобиването на съоръжения за въздушна навигация да се позовават на приетите съгласно настоящата директива спецификации в общите документи или в спецификацията към съответната поръчка.

2.   За да може приложение II да е възможно най-изчерпателно, държавите членки съобщават на Комисията за всяка направена промяна в техните списъци. Комисията изменя приложение II съгласно предвидената в член 6 процедура.“ [неофициален превод]

7.

От 1961 г. жалбоподателят извършва дейност в сектора на системите за управление на въздушното движение. На 28 октомври 1997 г. той подава жалба до Комисията на основание член 3, параграф 2 от Регламент № 17 на Съвета от , Първи регламент за прилагане на членове [81] и [82] от Договора ( 7 ), като обръща внимание на Комисията за нарушения на правилата на конкуренцията от страна на Евроконтрол при упражняване на функциите ѝ по стандартизация, отнасящи се до оборудване и системи за АТМ (наричана по-нататък „жалбата до Комисията“).

8.

В посочената жалба до Комисията жалбоподателят твърди наличието на злоупотреба с господстващо положение от страна на Евроконтрол. По-специално той изтъква нарушаване на конкуренцията, което според него произтича от управлението на правата на интелектуална собственост във връзка със сключените от Евроконтрол договори за развитие и придобиване на прототипи, както и от дейностите по оказване на съдействие на националните администрации, извършвани от Евроконтрол по искане на последните.

9.

С писмо от 12 февруари 2004 г. Комисията отхвърля подадената до нея жалба, като приема, че дейностите, до които тя се отнася, не са от икономическо естество, поради което Евроконтрол не може да бъде квалифицирана като предприятие по смисъла на член 82 ЕО. Освен това тя посочва, че дори да може да се квалифицират като дейности на предприятие, тези дейности не представляват нарушение на разпоредбите на член 82 ЕО.

10.

На 23 април 2004 г. жалбоподателят подава в секретариата на Първоинстанционния съд жалба срещу Комисията, с която иска да се отмени и/или измени обжалваното решение и да се осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

11.

В писмената си защита от 23 юли 2004 г. Комисията иска да се отхвърли жалбата и да се осъди жалбоподателят да заплати съдебните разноски.

12.

С молба от 1 септември 2004 г., получена в секретариата на Първоинстанционния съд на , Евроконтрол иска да встъпи по делото в подкрепа на исканията на Комисията. В приложение на член 116, параграф 6 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд с определение от председателят на втори състав на Първоинстанционния съд допуска Евроконтрол да встъпи в производството.

13.

С искане от 25 февруари 2005 г. жалбоподателят иска да се прикани Комисията, в рамките на процесуално-организационните действия, да представи на Първоинстанционния съд писмо от и всички други документи, издадени от службите ѝ, техническите анализи, всякаква кореспонденция между нейните служби и Евроконтрол, както и всички документи, представени от последната в хода на административното производство. С писмо от , постъпило на , Комисията представя писмото от , като посочва, че не разполага с други документи, които могат да бъдат от полза за делото.

14.

С молба, подадена на 27 април 2005 г., жалбоподателят прави искане за събиране на доказателства, а именно изслушване на свидетели и представяне на документи от Комисията.

15.

С обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд отхвърля жалбата и осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

16.

С акт от 23 февруари 2007 г., вписан в регистъра на секретариата на Съда на , жалбоподателят подава настоящата жалба, с която иска от Съда:

17.

Комисията и встъпилата страна Евроконтрол подават писмените си отговори съответно на 29 май и , в които искат от Съда:

В писмената си реплика от 29 юли 2007 г. жалбоподателят уточнява исканията си, като моли Съда:

18.

В писмени дуплики съответно от 12 и Комисията и Евроконтрол поддържат исканията си.

19.

След приключване на писмената фаза на производството са изслушани устните становища на страните, представени в съдебното заседание от 8 май 2008 г.

20.

За първи път след Решение от 19 януари 1994 г. по дело SAT Fluggesellschaft (C-364/92) ( 8 ) Съдът е приканен да разгледа въпроса дали Евроконтрол представлява „предприятие“ по смисъла на член 82 ЕО. Съгласно практиката на Съда ( 9 ) в общностното право на конкуренцията понятието за предприятие обхваща всяко образувание, което извършва икономическа дейност, независимо от своя правен статут и начин на финансиране.

21.

В цитираното решение Съдът първо посочва, че различните области на дейност на Евроконтрол са отделими от нейните властнически правомощия и преди всичко от контрола на въздушното движение ( 10 ), и на следващо място, анализира дали тези дейности са от икономическо естество ( 11 ). В това отношение Съдът приема, че Евроконтрол изпълнява, за сметка на договарящите държави, задачи от обществен интерес с цел да се допринесе за поддържането и подобряването на безопасността на въздухоплаването ( 12 ). В резултат Съдът приема, че по своето естество, цел и правила, на които са подчинени, дейностите на Евроконтрол като цяло произтичат от упражняването на правомощия, свързани с контрола и наблюдението на въздушното пространство, и заключава, че тези дейности нямат икономически характер, който да обосновава прилагането на правилата на Договора в областта на конкуренцията ( 13 ).

22.

Евентуалното квалифициране на Евроконтрол като „предприятие“ по смисъла на член 82 ЕО обаче е логически обусловено, като начало, от наличието на възможност да ѝ бъдат противопоставени правилата на общностното право. Като встъпила страна в подкрепа на исканията на Комисията Евроконтрол оспорва наличието на подобна възможност, като се позовава изрично на имунитета, с който се ползва по силата на международното публично право въз основа на своя статут на международна организация. Във връзка с това може да се постави въпросът доколко общностният съд следва да вземе предвид служебно имунитета на страна при разглеждането на допустимостта на жалба.

23.

Тези въпроси образуват тематичната рамка на настоящото дело. В подкрепа на своите искания жалбоподателят привежда твърдения за редица процесуални нарушения и грешки при прилагане на материалния закон. Той изтъква общо шестнадесет правни основания срещу обжалваното съдебно решение, като твърденията за нарушения на материалния закон могат да се групират в три категории, съответстващи на различните области на дейност на Евроконтрол: дейността на Евроконтрол по оказване на съдействие на националните администрации, дейността ѝ по стандартизация и накрая, нейната научноизследователска и развойна дейност.

24.

За по-голяма яснота правните основания следва да се разгледат последователно и в съответния им тематичен контекст.

25.

В самото начало обаче следва да се разгледа възражението за недопустимост на жалбата пред общностните юрисдикции, повдигнато от Евроконтрол, която се позовава на своя имунитет. Евроконтрол счита, че общностният съд трябва да разгледа служебно въпроса за имунитета ѝ. Така Евроконтрол повтаря доводите си, изтъкнати в първоинстанционното производство.

26.

Тя се основава по същество на факта, че е международна организация, чиито държави членки не съвпадат с тези на Европейската общност, поради което съгласно общия принцип par in parem non habet imperium последната не може да я подчини на собствените си правила.

27.

Освен това Евроконтрол подчертава факта, че Общността е подписала протокол относно присъединяването към Евроконтрол, в резултат на което трябвало съгласно общия принцип за добросъвестност, признат в член 18 от Виенската конвенция за правото на договорите, да се въздържа от всички действия, които биха лишили този протокол от неговия обект и неговата цел. Същият извод се налагал и от обичайното международно публично право, което я защитавало всестранно, най-малко по отношение на всички дейности, разглеждани в настоящото производство.

28.

Считам за необходимо да припомня, че първоначално Евроконтрол встъпва в първоинстанционното производство и че сегашното ѝ процесуално положение не се е променило и в производството пред Съда. В производството по обжалване също се прилага закрепеният в член 93, параграф 4 от Процедурния правилник на Съда принцип, че встъпилата страна е обвързана от спора в състоянието, в което той се намира в момента на встъпването.

29.

Действително, встъпилата страна има собствено процесуално положение, доколкото в съответствие с член 93, параграф 5 от Процедурния правилник след встъпването си получава възможност да представи писмено становище при встъпване, съдържащо нейните искания, правни основания и при необходимост — искания за събиране на доказателства. При все това правото ѝ да подава нови искания в хода на производството е ограничено съобразно нейното положение, доколкото съгласно член 40, четвърта алинея от Статута на Съда искането за встъпване трябва винаги да е насочено към подкрепа на исканията на главната страна. От това следва, че в рамките на встъпването си встъпилата страна не може да прави искания, които са различни или независими от исканията на една от главните страни или изменят спора по същество, нито ѝ е позволено да изменя определения в исковата молба предмет на спора, като въвежда нови правни основания ( 14 ). Встъпилата страна със сигурност няма право да повдига възражение за недопустимост, което ответникът не е предявил в исканията си ( 15 ).

30.

Както Първоинстанционният съд правилно приема в точка 42 от обжалваното съдебно решение, повдигнатото от Евроконтрол възражение за имунитет изменя съществено предмета на спора. Този довод на Евроконтрол не подкрепя исканията на Комисията, насочени в първоинстанционното производство към отхвърляне на жалбата за отмяна на спорното решение и в производството пред Съда — към отхвърляне на жалбата. Всъщност обратното е вярно. Ако доводът на Евроконтрол се приеме за основателен по същество, неминуемо би трябвало, както посочва жалбоподателят, да се стигне до извода, че оспорваното от жалбоподателя решение на Комисията е прието в нарушение на твърдения имунитет на Евроконтрол и поради това е незаконосъобразно.

31.

Освен това следва да се отбележи, че Комисията никога не е въвеждала въпроса за имунитета като правно основание ( 16 ) — обстоятелство, по което Комисията и жалбоподателят не спорят. От доводите на Комисията освен това е видно, че въз основа на Решение по дело SAT Fluggesellschaft, посочено по-горе, на заключението, представено от генералния адвокат Tesauro по същото дело, и на Решение по дело Höfner и Elsеr ( 17 ) в спорното решение Комисията приема, че общностните правила на конкуренцията по принцип се прилагат и по отношение на международните организации, доколкото последните упражняват икономическа дейност ( 18 ). Комисията не прилага член 82 ЕО по отношение на Евроконтрол единствено поради липсата на икономическа дейност на Евроконтрол, а не поради изтъкнатия от последната имунитет.

32.

Доводът на Евроконтрол, че имунитетът представлява въпрос, който общностният съд трябва да разглежда служебно, не променят този извод. Както самата тя признава ( 19 ), доводът ѝ не намира никаква подкрепа в практиката на Съда. Освен това изложенията на Евроконтрол във връзка с обхвата на нейния имунитет нямат връзка с настоящото производство по обжалване, в което единственият въпрос е дали жалбата да бъде уважена, или отхвърлена ( 20 ).

33.

Предвид факта, че в качеството си на встъпила страна в подкрепа на Комисията Евроконтрол изменя предмета на спора, като по съображения за имунитет оспорва компетентността на Съда да се произнесе по спора и следователно не подкрепя исканията на Комисията, този довод трябва да бъде отхвърлен като недопустим.

34.

Като процесуални нарушения, допуснати от Първоинстанционния съд, жалбоподателят изтъква:

35.

В отговор на този довод следва да се отбележи, че с оглед на целите на предвидените в член 64, параграф 2 от Процедурния правилник процесуално-организационни действия по необходимост Първоинстанционният съд разполага с широка свобода на действие при упражняването на правомощията, предоставени му по силата на член 64 от Процедурния правилник. Жалбоподателят е трябвало да докаже, че Първоинстанционният съд е упражнил правомощията си единствено или поне основно с други цели, за да се направи извод за наличието на нарушение на процесуалните правила ( 21 ). Жалбоподателят обаче не е изтъкнал подобни доводи.

36.

Независимо от това, задължение на жалбоподателя е било да докаже по какъв начин интересите му са били накърнени от евентуалното нарушение на Процедурния правилник на Първоинстанционния съд поради факта, че Евроконтрол е допусната да встъпи в производството със закъснение. Съгласно член 58 от Статута на Съда основание за обжалване може да бъде само нарушение на процесуални правила, което накърнява интересите на жалбоподателя. Жалбоподателят обаче не доказва подобно нарушение. По-специално не е видно доколко участието на Евроконтрол в производството като встъпила страна е можело с нещо да промени изхода на делото, тъй като Първоинстанционният съд не е приел повдигнатото от Евроконтрол възражение за имунитет и го е отхвърлил като недопустимо.

37.

Следователно това правно основание трябва да се отхвърли.

38.

Жалбоподателят твърди също, че е налице нарушение на член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд с оглед на обстоятелството, че Първоинстанционният съд обявява за недопустими новите му правни основания, почиващи на писмото от 3 ноември 1998 г., представено от Комисията в хода на производството. Той упреква Първоинстанционния съд в изопачаване на съдържанието на писмо, изпратено от Комисията на жалбоподателя.

39.

Трябва да се констатира, че доводът на жалбоподателя очевидно се отнася до фактическо обстоятелство, преценено вече от Първоинстанционния съд в рамките на първоинстанционното производство. С оглед на пространните и подробни изложения на жалбоподателя във връзка с точната кореспонденция между него и Комисията преди започването и след приключването на писмената фаза на първоинстанционното производство, считам за необходимо да напомня, че съгласно член 225, параграф 1, втора алинея ЕО обжалването пред Съда се ограничава до правни въпроси. Член 58 от Статута на Съда уточнява, че основания за обжалване може да са липса на компетентност на Първоинстанционния съд, нарушение на процесуални правила или нарушение на общностното право.

40.

Следователно при преценката дали дадено оплакване е допустимо в производството по обжалване трябва да се има предвид, че целта на производството по обжалване е да се упражни контрол върху прилагането на правото от страна на Първоинстанционния съд и в никакъв случай да се повтори първоинстанционното производство. Oсвен това в случая става дума за факти, които по принцип само Първоинстанционният съд може да преценява ( 22 ) и които Съдът може да проверява само ако от материалите по делото следва, че фактическите констатации на Първоинстанционния съд са неточни ( 23 ). Щом тези доказателства са били редовно събрани и общите принципи на правото и приложимите процесуални правила относно доказателствената тежест и събирането на доказателствата са били спазени, само Първоинстанционният съд може да преценява значението, което трябва да бъде дадено на представените му доказателства ( 24 ).

41.

Независимо от това, не се установява в какво би могло да се състои грешката при прилагане на правото в конкретния случай. Както Първоинстанционният съд посочва в точка 36 от обжалваното съдебно решение, писмото на директора на Евроконтрол от 2 юли 1999 г. не съдържа повече данни, отколкото писмото на Комисията от По тази причина жалбоподателят не може да се позовава на писмото от като на фактическо обстоятелство, установено едва в хода на производството. Налага се изводът, че Първоинстанционният съд с основание приема, че това правно основание е въведено късно, и го отхвърля като недопустимо.

42.

Следователно и това правно основание трябва да се отхвърли.

43.

С това правно основание жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, че е отхвърлил посочените по-горе нови правни основания, без да вземе предвид поведението на Комисията в хода на административното и съдебното производство. Жалбоподателят поддържа, че въвеждането на тези правни основания било резултат от отказа на Комисията да представи относимите документи, и в частност писмото от 3 ноември 1998 г. Тези документи били на разположение едва в напреднал етап от производството, така че едва на този етап жалбоподателят бил в състояние да се запознае с тях и да въведе нови правни основания.

44.

В отговор на този довод следва да се отбележи, че от първоинстанционното производство е видно, че на нито един етап от него жалбоподателят не е възразил срещу нарушение на евентуално задължение за представяне на относими документи. В това отношение според мен може да става въпрос за ново правно основание, което би трябвало обаче да се отхвърли като недопустимо, тъй като член 48, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд предвижда изрично, че в хода на производството не могат да се въвеждат нови правни основания, освен ако те не почиват върху правни и фактически обстоятелства, установени в хода на производството.

45.

При положение че в настоящия случай тази процесуална предпоставка не е изпълнена, и това правно основание трябва да се отхвърли.

46.

Жалбоподателят изтъква също нарушение на член 66, параграф 1 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, което според него произтича от решението на Първоинстанционния съд да отхвърли със съдебно решение вместо с определение исканията за събиране на доказателства, направени от него с жалбата и с подадената на 27 април 2005 г. молба. Според жалбоподателя отхвърлянето на искания за събиране на доказателства с решението, което слага край на производството, води до отнемане на възможността на страните да използват способите, които им предоставя процесуалното право, а именно да потвърдят исканията си въз основа на нови и по-убедителни доводи.

47.

Както Комисията правилно отбелязва, този довод на жалбоподателя е противоречив, доколкото в точка 56 от жалбата си последният се позовава на общностната съдебна практика, за да признае изрично широката свобода на действие на Първоинстанционния съд при прилагането на член 66, параграф 1 от своя процедурен правилник. От Определение на Първоинстанционния съд от 12 януари 2006 г. по дело Entorn/Комисия (С-162/05 Р) ( 25 ), посочено от самия жалбоподател, всъщност е видно, че не е необходимо нито произнасянето с определение, нито изслушването на страните, когато Първоинстанционният съд не смята за необходими исканията за събиране на доказателства, направени от една от страните.

48.

Такъв е бил случаят в първоинстанционното производство, както е видно от точки 132 и 133 от обжалваното съдебно решение. В това решение Първоинстанционният съд посочва, че направените искания за събиране на доказателства трябва да се отхвърлят, тъй като може да постанови решение въз основа на исканията, на правните основания и на доводите, изложени в хода както на писменото, така и на устното производство, както и на представените документи. Иначе казано, Първоинстанционният съд е счел, че направените от жалбоподателя искания за събиране на доказателства не са необходими.

49.

Трябва впрочем да се посочи, че жалбоподателят не оспорва въпроса дали съдържанието на това решение установява действителното положение, а формата, в което то е прието. Следователно не виждам в какво би могло да се състои накърняването на правата на жалбоподателя.

50.

Следователно и това правно основание трябва да се отхвърли.

51.

Що се отнася до грешките при прилагане на правото, свързани с приложимостта на член 82 ЕО по отношение на дейността на Евроконтрол по оказване на съдействие на националните администрации, жалбоподателят изтъква:

52.

Комисията възразява срещу мотивите на обжалваното съдебно решение и затова иска промяна на тези мотиви.

53.

Ако искането на Комисията за промяна на мотивите се окаже обосновано, не може да се изключи, че това ще повлияе върху преценката на другите правни основания в подкрепа на жалбата. Ето защо от гледна точка на логиката на първо място следва да се разгледа искането на Комисията, преди да се анализират изложените от жалбоподателя твърдения за нарушения.

54.

На първо място, следва да се отбележи, че искането за промяна на мотивите се отнася до съществените съображения, на които се основава обжалваното съдебно решение. Следователно се поставя въпросът дали от процесуална гледна точка това искане следва да се разбира като насрещна жалба. Съгласно член 117, параграф 2 от Процедурния правилник квалификацията на един довод като насрещна жалба изисква страната, която го изтъква, да иска отмяна, изцяло или частично, на обжалваното съдебно решение по съображение, което не е посочено в жалбата. За да се установи дали в случая това е така, трябва да се разгледат текстът, целта и контекстът на съответната част от писмения отговор на Комисията ( 26 ).

55.

В това отношение е важно да се подчертае, че никъде в своя отговор Комисията не използва понятието „насрещна жалба“. Ясно е, че самата Комисията цели с действията си в това отношение просто да обърне внимание на въпрос, по който Съдът може да се произнесе служебно ( 27 ). При тези обстоятелства следва да се приеме, че „искането“ на Комисията не следва да се разбира като насрещна жалба и че не е необходимо Съдът да се произнася по него с отделно решение.

56.

Според мен се налага изводът, че не е необходимо Съдът да се произнася по допустимостта на подобно „искане“, тъй като то следва да се разбира просто като предложение на Комисията до Съда да промени мотивите на съдебното решение по начина, за който тя пледира ( 28 ).

57.

Според Комисията Първоинстанционният съд неправилно е квалифицирал Евроконтрол като предприятие по смисъла на член 82 ЕО въз основа на дейността на тази организация по оказване на съдействие на националните администрации. Комисията поддържа, че тази дейност на Евроконтрол не може да се отделя от възложените на Евроконтрол задачи, свързани с упражняването на публична власт, нито може да се счита за икономическа, ако се разглежда индивидуално. Първоинстанционният съд се основал на съображение, несъвместимо с Решение по дело SAT Fluggesellschaft, посочено по-горе, като в точка 86 от обжалваното съдебно решение преценил, че изобщо не става въпрос за дейност, която „е основна или абсолютно необходима, за да се обезпечи безопасността на въздухоплаването“. Освен това Първоинстанционният съд не взел предвид обстоятелството, че тази дейност е пряко свързана с типичните властнически правомощия, упражнявани от публични органи, и че представлява част от осъществяването на целите на Евроконтрол. Освен това, като приел по отношение на тази дейност по оказване на съдействие, че става въпрос за предлагане на услуги на консултантския пазар, в рамките на който могат да осъществяват такава дейност и специализирани частни предпpиятия, Първоинстанционният съд не взел предвид връзката между тази дейност и задачите от обществен интерес, както и специфичното естество на предлаганите от Евроконтрол съвети.

58.

Евроконтрол също оспорва изводите на Първоинстанционния съд относно естеството на тази дейност и стига до същото заключение като Комисията. Тя поддържа, че дейността ѝ по оказване на съдействие на националните администрации била само от неикономическо естество, дори и да била въпрос на избор.

59.

Жалбоподателят оспорва доводите на Комисията, като изтъква по същество, че Първоинстанционният съд се произнесъл в съответствие с принципите, произтичащи от Решение по дело SAT Fluggesellschaft, посочено по-горе.

60.

Както жалбоподателят правилно отбелязва в писмената си реплика, при преценката на въпроса дали Евроконтрол е предприятие по смисъла на член 82 ЕО, Първоинстанционният съд се основава на Решение по дело SAT Fluggesellschaft, посочено по-горе, доколкото на първо място посочва, че разглежданата дейност, в случая оказването на съдействие на националните администрации при провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки за придобиването на оборудване и системи за АТМ, е отделима от възложената на Евроконтрол задача за управление на въздушното пространство и за поддържане на безопасността на въздухоплаването.

61.

Този подход се съдържа в точка 28 от Решение по дело SAT Fluggesellschaft, посочено по-горе, в която Съдът отбелязва, че дейността на Евроконтрол по събирането на пътни такси не може да бъде отделена от другите дейности на организацията. От общностната съдебна практика всъщност е видно, че разпоредбите на Договора в областта на конкуренцията са приложими по отношение на дейностите на дадена организация, които са отделими от упражняваните от нея като публичен орган, така че различните дейности на дадено образувание следва да се разглеждат отделно ( 29 ). Ето защо прилаганият от Първоинстанционния съд подход не може да се оспорва от правна страна.

62.

При все това считам за уместни съмненията по отношение на изводите на Първоинстанционния съд в точки 86—92 от обжалваното съдебно решение, тъй като изтъкнатите от Първоинстанционния съд съображения като цяло по-скоро не подкрепят квалификацията на дейността на Евроконтрол по оказване на съдействие като икономическа дейност. В това отношение следва да се съгласим с Евроконтрол, че изложените в точка 87 от обжалваното съдебно решение мотиви съдържат единственото съображение, на което може действително да се основава изводът на Първоинстанционния съд. В тази точка Първоинстанционният съд приема по отношение на дейността на Евроконтрол във връзка с оказването на съдействие на националните администрации под формата на съвети, че става въпрос „за предлагане на услуги на консултантския пазар, в рамките на който в тази област могат да осъществяват дейност и специализирани частни предпpиятия“. Не става ясно обаче на какво Първоинстанционният съд основава този извод, тъй като не се привеждат доказателства в подкрепа на тази теза.

63.

Освен това, като сам признава в точка 89 от обжалваното съдебно решение, че „спорните услуги не се предлагат понастоящем от частни предприятия“, Първоинстанционният съд отслабва значението на собствения си извод. Както Евроконтрол правилно отбелязва, с оглед на твърде специфичното естество и високото техническо ниво на съветите, предоставяни от тази организация на националните администрации, просто не е възможно само въз основа на общи познания да се прецени дали частни предприятия също са в състояние да предлагат тези услуги.

64.

В допълнение, Първоинстанционният съд не е преценил в достатъчна степен, че Евроконтрол е международна организация, която се финансира от вноски на членуващите в нея държави ( 30 ), и същевременно дейността ѝ по оказване на съдействие преследва цел от обществен интерес. Действително Първоинстанционният съд, от една страна, се позовава на Решение по дело Höfner и Elsеr ( 31 ), посочено по-горе, и като взема за пример посредническите услуги на германската Bundesanstalt für Arbeit (Федерална служба по труда), приема, че фактът на финансирането чрез вноски не позволява непременно да се изведе наличието на икономически характер на една дейност. От друга страна, Първоинстанционният съд прави съпоставка с организациите, които управляват законоустановените социалноосигурителни схеми ( 32 ), за да покаже, че този извод не следва непременно и от факта на социалния характер на една дейност. При все това Първоинстанционният съд пропуска да прецени посочените по-горе фактори в тяхната съвкупност ( 33 ). Ето защо възприетият от Първоинстанционния съд аналитичен подход съответства на метод на изключване, който не позволява със сигурност да се установи дали спорната дейност следва да се счита за икономическа.

65.

Не може да се приеме констатацията на Първоинстанционния съд в точка 86 от обжалваното съдебно решение, че дейността по оказване на съдействие на националните администрации има само косвена връзка с безопасността на въздухоплаването. Първоинстанционният съд обосновава тази преценка с факта, че предлаганото от Евроконтрол съдействие обхваща само техническите спецификации при провеждането на процедурите за възлагане на обществени поръчки за оборудване за АТМ и че поради това влияе върху безопасността на въздухоплаването само посредством тези процедури за възлагане на обществени поръчки.

66.

В отговор на това следва обаче да се отбележи, че съгласно член 1, параграф 1, буква h) от Конвенцията на Евроконтрол договарящите страни се споразумяват Евроконтрол „да благоприятства общото придобиване на системи и средства за управление на въздушното движение“. Освен това член 2, параграф 2, буква а) от тази конвенция уточнява изрично, че „[п]о искане на една или повече договарящи страни и въз основата на едно или повече специални споразумения, сключени между нея и заинтересованите договарящи страни, организацията може да съдейства на тези страни при планирането, специфицирането и изграждането на системи и служби за управление на въздушното движение“. От това следва, че съдействието, което Евроконтрол оказва на националните администрации в рамките на публичните доставки, всъщност спада към институционалните задачи на тази организация и допринася съществено за постигането на целите за интеграция, хармонизация и конвергенция на националните системи, които се преследват с оглед на поддържането на безопасността на въздухоплаването ( 34 ).

67.

Противно на приетото от Първоинстанционния съд, фактът, че Евроконтрол предлага дейността си само по искане на националните администрации, според мен не е решаващ, тъй като е възможно, от една страна, някои администрации да са в състояние да подготвят по-добре процедурите за възлагане на обществени поръчки в съответствие с техническите спецификации на Евроконтрол, без да зависят от помощта ѝ. От друга страна, Първоинстанционният съд пренебрегва факта, че факултативният характер на дадена дейност не може да е от значение, тъй като по искане на договарящите държави, както установява Съдът в Решение по дело SAT Fluggesellschaft ( 35 ), посочено по-горе, Евроконтрол упражнява и типично властнически правомощия като оперативния контрол върху въздухоплаването.

68.

От изложеното по-горе произтича, че изложените в точки 86—93 от обжалваното съдебно решение мотиви разкриват нарушение на общностното право. Обстоятелството обаче, че обжалваното съдебно решение се основава на мотиви, опорочени от грешка при прилагане на правото, не обосновава неговата отмяна, тъй като диспозитивът се явява обоснован по други правни съображения ( 36 ). Всъщност, въпреки че квалифицира дейността на Евроконтрол по оказване на съдействие като икономическа и по този начин потвърждава качеството на предприятие на Евроконтрол, в крайна сметка Първоинстанционният съд отхвърля първото правно основание на жалбата. В точка 94 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд се обосновава със съображението, че спорното решение не може да бъде отменено въз основа на констатацията, че Евроконтрол има качеството на предприятие, тъй като самото спорно решение също се основава на констатацията на Комисията, че дейностите на Евроконтрол не нарушават член 82 ЕО, дори и да трябва да се считат за икономически дейности.

69.

Ето защо следва да се препоръча на Съда да промени съответно възприетите от Първоинстанционния съд мотиви.

70.

Жалбоподателят твърди, че в точки 15 и 48 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд изопачил съдържанието на спорното решение. В тези точки Първоинстанционният съд отбелязал, че Комисията е основала спорното решение както на извода, че Евроконтрол не е предприятие, така и на извода, че разглежданите действия не нарушават член 82 ЕО. Според жалбоподателя Комисията не е разгледала дали дейностите на Евроконтрол представляват нарушение на член 82 ЕО, а по-скоро се е ограничила да установи дали съответните дейности могат да се квалифицират като икономически.

71.

В отговор на това твърдение следва да се отбележи, че от точки 28 и 29 от спорното решение произтича, че от една страна, Комисията установява неикономическия характер на спорните дейности на Евроконтрол, а от друга страна, посочва, „че дори да се приеме, че тези дейности трябва да се квалифицират като предприятие, във всички случаи те не противоречат на член 82 ЕО“ ( 37 ). От това е видно, че Комисията действително е взела отношение по въпроса дали дейностите на Евроконтрол представляват нарушение на член 82 ЕО.

72.

Налага се изводът, че Първоинстанционният съд не е изопачил съдържанието на спорното решение. Следователно това правно основание трябва да се отхвърли.

73.

Жалбоподателят поддържа, че с оглед на изопачаването на съдържанието на спорното решение на Комисията обжалваното съдебно решение явно е противоречиво, тъй като решението не е отменено, въпреки че е уважено първото правно основание.

74.

Както посочва жалбоподателят в своята жалба, този довод е „логична последица от изопачаването на фактическите обстоятелства от страна на Първоинстанционния съд“ ( 38 ). Иначе казано, настоящото правно основание е изведено от твърдението, че Първоинстанционният съд е изопачил фактите, като е посочил в точки 15 и 48 от обжалваното съдебно решение, че в спорното решение Комисията във всички случаи не е констатирала дейност на Евроконтрол, в това число и дейността по оказване на съдействие на националните администрации, която да нарушава член 82 ЕО.

75.

Както вече се посочи ( 39 ), в мотивите си Първоинстанционният съд се ограничава да възпроизведе съдържанието на спорното решение, поради което не може да става въпрос за изопачаване на фактите.

76.

Следователно и това правно основание трябва да се отхвърли.

77.

Според жалбоподателя мотивите са противоречиви и доколкото Първоинстанционният съд, от една страна, отхвърлил искането му за изменение на обжалваното решение като недопустимо, с мотива че в рамките на контрола за законосъобразност общностният съд във всички случаи не разполага с правомощие да дава задължителни указания на институциите или да ги замества, а от друга страна, заместил Комисията в рамките на разглеждането на второто правно основание, за да направи в точка 108 от обжалваното съдебно решение сложни икономически преценки с оглед на евентуална злоупотреба с господстващо положение от страна на Евроконтрол, липсващи в спорното решение на Комисията.

78.

Както Комисията правилно отбелязва, в доводите си жалбоподателят обаче пропуска да се позове на точка 104 от обжалваното съдебно решение, от което произтича, че Първоинстанционният съд е основал правната си преценка главно на изложените в спорното решение на Комисията съображения („[с]ледва да се посочи, първо, както Комисията правилно прави“), в които Комисията стига до извода, че дейностите на Евроконтрол във връзка с оказването на съдействие на националните администрации не противоречат на член 82 ЕО.

79.

В точки 106—108 Първоинстанционният съд единствено отбелязва, че в контекста на посочените в точка 104 фактически обстоятелства, дали повод на Комисията да заключи за липсата на злоупотреба с господстващо положение, жалбоподателят е трябвало да представи доказателства за наличието на господстващо положение и за злоупотреба с господстващо положение. Следователно Първоинстанционният съд не излага собствени мотиви.

80.

Налага се изводът, че дори да се допусне, че в спорното решение не се съдържат съображенията, изложени в точки 105—108 от обжалваното съдебно решение, това не би могло да обоснове отмяна на съдебното решение, тъй като Първоинстанционният съд излага ad abundantiam („[второ], трябва да се отбележи“) тези изводи именно като съображения, които безспорно се съдържат в спорното решение. Освен това в заключителната си бележка в точка 109 от съдебното решение Първоинстанционният съд само възпроизвежда извода от преценката си, направена в точка 104 („Следователно жалбоподателят не представя доказателство за допусната от Комисията явна грешка в преценката относно наличието на нарушение на член 82 ЕО“). Видно е, че оспорваните съображения, изложени в точка 108, не представляват съществени съображения, на които се основава това съдебно решение. Според постоянната съдебна практика обаче Съдът веднага отхвърля твърдения за нарушения, насочени срещу мотивите, изложени по съображения за изчерпателност в решение на Първоинстанционния съд, тъй като те не биха могли да доведат до неговата отмяна ( 40 ).

81.

Следователно това правно основание трябва да се отхвърли.

82.

Жалбоподателят твърди също, че е налице нарушение на постоянната общностна съдебна практика относно пределите на съдебния контрол. Той се позовава преди всичко на Решение по дело Haladjian Frères/Комисия ( 41 ), в което Първоинстанционният съд приел, че „съдебният контрол върху актове на Комисията, включващи сложни икономически преценки, какъвто е случаят на твърдение за нарушения на членове 81 ЕО и 82 ЕО, се свежда до въпроса дали са спазени процесуалните правила и изискването за излагане на достатъчно мотиви, както и дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт“.

83.

Жалбоподателят обосновава това правно основание с обстоятелството, че в точка 109 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд не се ограничил да разгледа дали Комисията е допуснала грешка в преценката, а всъщност я заместил, за да извърши сложна преценка на действията на Евроконтрол.

84.

Следва да се отбележи, че с това правно основание жалбоподателят само повтаря оплакванията си, вече направени във връзка с изводите на Първоинстанционния съд в точка 108 от обжалваното съдебно решение, и не представя нови доводи. Независимо че не е видно по какъв начин Първоинстанционният съд е превишил пределите на съдебния контрол, след като се ограничава да установи, че жалбоподателят е трябвало да представи доказателства за наличието на господстващо положение и за злоупотреба с господстващо положение, за да обори преценката на Комисията ( 42 ), отново се налага да се отбележи, че оплакването на жалбоподателя не е насочено срещу съществените съображения, на които се основава това съдебно решение.

85.

Следователно това правно основание трябва да се отхвърли.

86.

С това правно основание жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд е допуснал грешка в преценката, като е потвърдил законосъобразността на решението и е изключил възможността оспорваните от жалбоподателя действия на Евроконтрол да представляват злоупотреба с господстващо положение.

87.

Жалбоподателят поддържа по същество, че невъзможността Евроконтрол да влияе върху решенията на националните администрации и факултативният характер на дейността по оказване на съдействие — критерии, на които Първоинстанционният съд се основава в точка 104 от обжалваното съдебно решение, за да отхвърли съществуването на злоупотреба с господстващо положение от страна на Евроконтрол — не били относими. Според жалбоподателя, от една страна, член 82 ЕО не изисквал да е налице поведение, представляващо системна злоупотреба с господстващо положение, а от друга страна, липсата на правомощие за вземане на решения се компенсирала с действителното влияние, упражнявано от тази организация посредством услугите ѝ.

88.

Предвид обстойните изложения от страна на жалбоподателя отново следва да се напомни, че целта на производството по обжалване е да се упражни контрол върху прилагането на правото от страна на Първоинстанционния съд и в никакъв случай да се повтори първоинстанционното производство. Ето защо доводите на жалбоподателя не могат да бъдат предмет на нова преценка и подлежат на контрол от Съда, доколкото става въпрос за правната им квалификация и правните последици, които Първоинстанционният съд е извел от тях ( 43 ).

89.

В това отношение следва да се посочи, че жалбоподателят се основава частично на недопустимо искане, тъй като твърденията му не са насочени изключително към упражняване на съдебен контрол върху правилността на решението на Първоинстанционния съд, а изрично имат за цел отново да се установят фактите, което е извън компетентността на Съда в производството по обжалване. Този извод се отнася например за констатацията на Първоинстанционния съд в точка 104 от обжалваното съдебно решение, че жалбоподателят не е представил никакви доказателства за конкретен случай на действително влияние на Евроконтрол върху решението за възлагане на поръчка на даден оферент, и то по съображения, различни от търсенето на най-доброто техническо решение на най-изгодна цена.

90.

Както Комисията правилно отбелязва, не е възможно да се установи в какво се състои грешката в тази преценка. Жалбоподателят не успява също да представи нови доводи в подкрепа на тезата си. По-скоро трябва да се присъединим към мнението на Комисията, че само даването на съвети едва ли може да се квалифицира като злоупотреба с господстващо положение, тъй като в крайна сметка националната администрация е компетентна да реши дали ще последва съвета. Както Първоинстанционният съд правилно е установил в точка 104 от обжалваното съдебно решение, участието на Евроконтрол като консултант не е нито задължително, нито систематично. Всъщност по силата на член 2, параграф 2, буква а) от Конвенцията Евроконтрол предприема действия само по изрично искане на съответните администрации. Евентуална злоупотреба с господстващо положение в крайна сметка следва да бъде вменена на съответната национална администрация, а не на Евроконтрол.

91.

Противно на поддържаното от жалбоподателя ( 44 ), не може да се установи и противоречие между изложените в точка 104 съображения и следното изявление на Първоинстанционния съд в точка 108 от обжалваното съдебно решение:

„По-специално не е видно, че Евроконтрол би могла да извлече някакво конкурентно предимство от факта, че е имала възможност да оказва влияние върху вземането на решение от страна на националните администрации относно техните доставчици на оборудване за АТМ в полза на определени предприятия посредством консултантските услуги, които е предлагала на тези национални администрации.“

92.

Съждението в точка 108 от обжалваното съдебно решение относно възможността на Евроконтрол да оказва влияние върху решенията на националните администрации за подбор в рамките на процедурата по възлагане на обществени поръчки изобщо не противоречи на констатацията в точка 104, че жалбоподателят не е представил доказателства за конкретен случай на действително влияние на Евроконтрол върху решението за възлагане на поръчка на даден оферент. Следователно този довод трябва да се отхвърли.

93.

На последно място, жалбоподателят твърди, че е налице изопачаване на доказателства във връзка с писмото на Комисията от 3 ноември 1998 г., като се позовава на съображенията на Първоинстанционния съд, изложени в точки 110—112 от обжалваното съдебно решение.

94.

В това отношение следва да се посочи, първо, че Първоинстанционният съд не е бил длъжен да преценява доводите на жалбоподателя, основаващи се на това писмо, тъй като те са били изтъкнати във връзка с нови правни основания, които Първоинстанционният съд обаче отхвърля като недопустими ( 45 ).

95.

Освен това Първоинстанционният съд преценява в достатъчна степен доводите на жалбоподателя. В точка 112 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд не допуска грешка при прилагане на правото, като приема относно обстоятелството за поредицата от критични бележки на Комисията по отношение на определени дейности на Евроконтрол, че със сигурност не позволява да се заключи, че самата Комисия е била убедена в незаконосъобразността на поведението на Евроконтрол с оглед на правилата за конкуренцията. В този смисъл не може да е налице изопачаване на доказателства.

96.

Следователно това правно основание трябва да се отхвърли.

97.

Що се отнася до грешките при прилагане на правото, свързани с приложимостта на член 82 ЕО по отношение на дейността на Евроконтрол по стандартизация, жалбоподателят твърди:

98.

Комисията възразява срещу мотивите на обжалваното съдебно решение и затова иска промяна на тези мотиви и в друго отношение.

99.

В съответствие с изложеното по-горе ( 46 ) това „искане“ на Комисията трябва също да се разбира само като предложение до Съда да промени мотивите на съдебното решение по начина, за който тя пледира.

100.

Комисията иска промяна на мотивите, що се отнася до направеното в точки 59 и 60 от обжалваното съдебно решение разграничение между дейността по подготвяне или изработване на стандарти, задача, изпълнявана от Агенцията на Евроконтрол като изпълнителен орган, от една страна, и приемането от Съвета на Евроконтрол на стандарти, от друга страна. Комисията счита това разграничение за изкуствено. Според нея, както в случая с дейността по оказване на съдействие на националните администрации, Първоинстанционният съд приложил неправилни критерии, които не били в съответствие с Решение по дело SAT Fluggesellschaft, посочено по-горе, за да приеме, че разглежданата дейност може да бъде отделена от другите задачи, свързани с упражняването на публична власт. Освен това Комисията изтъква, че Първоинстанционният съд неправилно преценил характера на тази дейност.

101.

Евроконтрол също възразява срещу разграничението, извършено от Първоинстанционния съд в обжалваното съдебно решение.

102.

От друга страна, жалбоподателят счита, че в това отношение Първоинстанционният съд е спазил принципите, произтичащи от Решение по дело SAT Fluggesellschaft, посочено по-горе.

103.

В точки 59 и 60 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд обосновава посоченото разграничение с мотива, че приемането на стандарти от Съвета на Евроконтрол е част от законодателната дейност, доколкото посоченият съвет се състои от директорите на гражданската въздухоплавателна администрация на всяка договаряща държава, оправомощени от съответните държави да приемат технически спецификации с обвързващо действие във всички тези държави. Според мотивите на обжалваното съдебно решение въпросната дейност е пряко свързана с упражняването от тези държави на властническите им правомощия, поради което ролята на Евроконтрол се доближава до тази на министерство, което на национално равнище подготвя законовите или подзаконови мерки, които след това ще бъдат приети от правителството. Според Първоинстанционния съд става въпрос за дейност, която спада към обществената задача на Евроконтрол.

104.

Първоинстанционният съд посочва обаче, че тази констатация не се отнася до дейността по подготвяне или изработване на техническите стандарти от Евроконтрол. Той приема, че доводите, които Комисията изтъква, за да докаже, че дейността на Евроконтрол по стандартизация е свързана със задачата за обществена услуга на тази организация ( 47 ), се отнасят на практика само до приемането на тези стандарти, а не и до тяхното изработване, тъй като необходимостта от приемане на стандарти на международно равнище не налага задължително образуванието, което изработва тези стандарти, и това, което впоследствие ги приема, да е едно и също. Въз основа на това Първоинстанционният съд преценява, че тази дейност може да бъде отделена от задачата на Евроконтрол за управление на въздушното пространство и за развитие на авиационната безопасност.

105.

Според мен този подход в обосновката разкрива квалификация на фактите, която следва да се счита за опорочена от грешка при прилагане на правото.

106.

От член 2, параграф 1, буква f) от Конвенцията на Евроконтрол всъщност е видно, че задачите на Евроконтрол включват и „[и]зработването, приемането и преразглеждането на общите стандарти, спецификации и практики във връзка със системите и услугите, свързани с управлението на въздушното движение“. При това положение се налага изводът, че, противно на приетото от Първоинстанционния съд, Конвенцията не разграничава подготвянето или изработването на стандартите от тяхното приемане. Следователно извършеното от Първоинстанционния съд разграничение не намира основание в текста на тази разпоредба.

107.

Възприетото от Първоинстанционния съд тълкуване е несъвместимо и с целта на посочената разпоредба, тъй като подготвянето и изработването на стандартите и техническите спецификации представляват съществени способи на Евроконтрол за постигането на закрепената в член 1, параграф 1 от Конвенцията цел, а именно „хармонизация и интеграция за установяване на единна система за управление на въздушното движение“ ( 48 ).

108.

Следователно не става ясно въз основа на каква фактическа обстановка Първоинстанционният съд стига до извода, че поверената на Евроконтрол от договарящите държави задача за подготвянето и изработването на стандартите и техническите спецификации може да се изпълнява и от друго образувание или от предприятие. Първоинстанционният съд е трябвало да установи с положителност дали настоящият случай е такъв. Вместо това Първоинстанционният съд се задоволява само да посочи в точка 60 от обжалваното съдебно решение, че Комисията „не e представила доказателства дали в конкретния случай тези две дейности задължително трябва да се упражняват от едно и също образувание или от две различни образувания“.

109.

Освен това Първоинстанционният съд отслабва значението на собствените си изводи, когато в точка 61 изключва икономическото естество на тази дейност, с мотива че не било доказано наличието на пазар за „услугите по техническа стандартизация в сектора на оборудването за АТМ“. Първоинстанционният съд сам признава като причина за липсата на пазар за техническа стандартизация в този сектор обстоятелството, че единствените потенциални потребители на подобни услуги били държавите в качеството им на орган по контрола на въздухоплаването. Държавите обаче били решили сами да изработят тези стандарти в рамките на сътрудничеството посредством Евроконтрол. В областта на стандартизацията Евроконтрол представлявал само форум за съгласуване на действията, създаден от тези държави, за да координира техническите стандарти на системите им за АТМ.

110.

Според мен от частично противоречивите изявления на Първоинстанционния съд става ясно, поне що се отнася до настоящия случай, че подготвянето и изработването на стандарти и технически спецификации трябва да се счита за израз на изпълнението на задача за обществена услуга ( 49 ) и не може да бъде отделена от законодателната дейност на Евроконтрол, тъй като тези дейности са свързани с упражняването на властническо правомощие ( 50 ). Изработените от Агенцията на Евроконтрол стандарти се приемат от Съвета на Евроконтрол и стават задължителни за договарящите държави. Следователно като субект sui generis на международното публично право Евроконтрол упражнява тези правомощия по възлагане от договарящите държави въз основа на прехвърлените ѝ правомощия ( 51 ). Прехвърлянето на дейност, свързана с упражняването на публична власт, от договарящите държави към международна организация представлява упражняването на тази дейност в контекста на международното публично право. Поради това сравнението с частни организации по стандартизация е неотносимо. Ако договарящите държави са искали да допуснат частни организации по стандартизация да участват в изработването на стандартите и техническите спецификации в областта на безопасността на въздухоплаването, за целта е трябвало да предвидят дерогация в Конвенцията на Евроконтрол.

111.

Както Първоинстанционният съд правилно заключава, дейността на Евроконтрол по стандартизация не може да се счита за икономическа.

112.

Въз основа на изложените по-горе съображения следва да се препоръча на Съда да промени съответно възприетите от Първоинстанционния съд мотиви.

113.

С това правно основание жалбоподателят ( 52 ) отново изтъква изопачаване на съдържанието на спорното решение в точки 15 и 48 от обжалваното съдебно решение. Той изтъква, че Комисията не разгледала дали е имало злоупотреба с господстващо положение, а това установил Първоинстанционният съд вместо Комисията и по този начин изопачил решението на Комисията.

114.

Както вече бе установено ( 53 ), Комисията несъмнено е изключила наличието на злоупотреба с господстващо положение. Следователно това правно основание трябва да се отхвърли.

115.

Според жалбоподателя изводът на Първоинстанционния съд, че той не е доказал наличието на пазар за услугите по техническата стандартизация, нямал отношение към преценката на въпроса дали разглежданата дейност е от икономическо естество или във всички случаи бил неточен. Противно на приетото от Първоинстанционния съд, Евроконтрол всъщност предлагал собствена услуга, състояща се в изработването на технически стандарти. Във всички случаи обстоятелството, че разглежданата дейност не се състои в предлагането на стоки и услуги на определен пазар, не било релевантно с оглед на съдебната практика и на практиката на Комисията. Това, което имало значение, било дали разглежданата дейност може да бъде квалифицирана като икономическа.

116.

Както вече посочих ( 54 ), понятието за предприятие по смисъла на член 82 ЕО е самостоятелно понятие на общностното право. То обхваща всяко образувание, което извършва икономическа дейност, независимо от неговия правен статут и начин на финансиране. Признакът за икономическа дейност обхваща всяка дейност, насочена към размяна на услуги и стоки на пазара ( 55 ).

117.

Както Комисията правилно посочва, една икономическа дейност изисква по необходимост въобще да има „пазар“ в смисъл да има предлагане и търсене по отношение на определени стоки или услуги ( 56 ). В точки 61 и 62 от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд се позовава на този извод, а не на разглеждания „релевантен пазар“, както жалбоподателят явно го тълкува.

118.

Първоинстанционният съд основателно приема, че не е доказано наличието на пазар за услугите по техническа стандартизация в сектора на оборудването за АТМ. Във връзка с това Първоинстанционният съд разглежда наличието на предлагане и търсене в този сектор и при липсата на конкретни доказателства го изключва. Следователно Първоинстанционният съд с основание е могъл да приеме, че дейността на Евроконтрол по стандартизация не е от икономическо естество.

119.

Следователно и това правно основание трябва да се отхвърли.

120.

Жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, че неправилно отхвърля неговите доводи, отнасящи се до приложимостта в настоящия случай на принципите, изведени в Решение по дело FENIN/Комисия.

121.

В самото начало трябва да се посочи, както Комисията правилно изтъква ( 57 ), че това твърдение за нарушение всъщност по същество е насочено срещу изводите на Първоинстанционния съд относно неикономическия характер на придобиването на прототипи от Евроконтрол, а не срещу разглежданата дейност по стандартизация на тази организация. В този смисъл доводите на жалбоподателя са неотносими.

122.

Освен това твърдението за нарушение е недопустимо. Жалбоподателят използва направените в друг контекст съображения на Първоинстанционния съд в Решение по дело FENIN/Комисия, посочено по-горе, като повод да твърди нарушения, на които не се е позовал в първоинстанционното производство. В първоинстанционното производство жалбоподателят не твърди, че не е разгледано дали услугата е предоставена съгласно принципа за солидарност.

123.

Ако въпреки това Съдът стигне до извода, че твърдението за нарушение е допустимо, необходимо е да се вземат предвид следните съображения по отношение на основателността му.

124.

От жалбата произтича, че жалбоподателят явно разбира посочената съдебна практика в смисъл, че принципите, на които тя се основава, могат да се прилагат само в случаи, в които организация изпълнява задачи единствено от социален характер ( 58 ).

125.

В това отношение е необходимо по съображения за яснота на първо място да се отбележи, че съжденията на Първоинстанционния съд в точки 65—69 от обжалваното съдебно решение, на които жалбоподателят се позовава, се отнасят до въпроса дали дейността на Евроконтрол по стандартизация следва да се квалифицира като икономическа или неикономическа.

126.

Както посочва Първоинстанционният съд в точка 61, позовавайки се на посочената по-горе общностна съдебна практика ( 59 ), икономическа дейност е всяка дейност, която включва предлагане на стоки или услуги на определен пазар. Освен това Първоинстанционният съд правилно подчертава, че понятието на общностното право за икономическа дейност се свързва с предлагането, а не с придобиването на стоки и услуги. В този контекст Първоинстанционният съд също напомня за Решение по дело FENIN/Комисия ( 60 ), посочено по-горе, в което приема по същество, че само по себе си обстоятелството, че организация закупува продукт — дори и в голямо количество, — за да го използва в рамките на друга дейност, напр. от социален характер, не е достатъчно, за да се счита организацията за предприятие. Участието на една организация на пазара в качеството на купувач не е достатъчно, за да се квалифицира тази дейност като икономическа, тъй като липсва същественият признак за предлагане на стоки и услуги.

127.

Жалбоподателят не оспорва правилността на тази съдебна практика. При все това прочитът му на Решение по дело FENIN/Комисия се основава на твърде стриктно и в резултат на това погрешно тълкуване. Както вече се посочи, в това решение Първоинстанционният съд е искал главно да уточни, че само дейност, която е насочена към предлагането на стоки и услуги, може да се смята за икономическа ( 61 ).

128.

Налага се изводът, че Първоинстанционният съд с основание отхвърля довода на жалбоподателя.

129.

Следователно и това правно основание трябва да се отхвърли.

130.

Твърдението за нарушение на задължението за мотивиране не ми изглежда в достатъчна степен обосновано, тъй като в точки 59 и сл., и преди всичко в точка 61, от обжалваното съдебно решение Първоинстанционният съд излага мотивите, въз основа на които стига до извода, че според него дейността по изработването на стандарти не може да се счита за икономическа дейност.

131.

Следователно това правно основание трябва да се отхвърли.

132.

Що се отнася до грешките при прилагане на правото във връзка с приложимостта на член 82 ЕО по отношение на научноизследователската и развойната дейност на Евроконтрол (по-специално по отношение на придобиването на прототипи и управлението на правата на интелектуалната собственост), жалбоподателят твърди:

133.

Жалбоподателят упреква Първоинстанционния съд, че като е придал на решението на Комисията различно значение, е изопачил фактите по спора.

134.

Става дума конкретно за констатацията, че дейността по придобиване на прототипи и по управление на правата на интелектуална собственост не представлява икономическа дейност. Жалбоподателят твърди, че в спорното решение Комисията не оспорила икономическото естество на тази дейност, а по-скоро се ограничила да изключи евентуалната злоупотреба с господстващо положение.

135.

Както обаче посочва Първоинстанционният съд в точка 74 от обжалваното съдебно решение, достатъчен е обикновен прочит на спорното решение на Комисията, за да се установи, че това твърдение е лишено от каквото и да било основание. В този смисъл в точка 28 от решението си Комисията категорично посочва, че според нея спорните дейности не са от икономическо естество, изявление, което се потвърждава и в точки 29 и 30 от същото решение.

136.

Следователно това правно основание трябва да се отхвърли.

137.

С това правно основание жалбоподателят оспорва изводите на Първоинстанционния съд във връзка с неикономическия характер на дейността на Евроконтрол в областта на придобиване на прототипи и на управление на правата на интелектуална собственост.

138.

Жалбоподателят възразява, на първо място, срещу съдържащите се в точка 76 от обжалваното съдебно решение съображения, като посочва за неотносимо обстоятелството, че разработването на прототипи не се извършва от самата Евроконтрол, а от предприятия в съответния сектор, след като дейността, предмет на настоящата жалба, се състояла в придобиването на тези прототипи.

139.

Доводът на жалбоподателя явно се основава на неправилно разбиране на обжалваното съдебно решение. Всъщност Първоинстанционният съд изключва икономическия характер на придобиването на прототипи не поради разработването на тези прототипи от трети лица, а както безспорно е видно от точка 75 от съдебното решение, главно по съображението, че придобиването на прототипи не предполага предлагането на стоки или услуги на определен пазар. Следователно е липсвал съществен признак за квалификацията на дадена дейност като икономическа.

140.

Както в това отношение Евроконтрол убедително отбелязва, тя нито използва прототипите като „материал“ за производството на друг търговски продукт, нито пуска на пазара разработените прототипи. Работата ѝ във връзка с придобиването на прототипи има по-скоро за цел да се установи единна европейска система за управление на въздушното движение ( 62 ). Според мен това потвърждава преценката на Първоинстанционния съд, че дейността на Евроконтрол не може да се счита за икономическа.

141.

Освен това жалбоподателят твърди, че Първоинстанционният съд придавал значение на критерия за безвъзмездност, въпреки че в общностната съдебна практика този критерий не бил признат за релевантен. Според жалбоподателя фактът, че Евроконтрол не преследва стопанска цел и предоставя безвъзмездно правата на собственост, придобити в рамките на разработването, не бил релевантен, тъй като критерият за безвъзмездност във всички случаи бил без значение.

142.

В отговор на последния довод следва да се отбележи, че при преценката на икономическия характер на дадена дейност общностната съдебна практика в действителност придава значение не само на критерия за безвъзмездност ( 63 ), но и на евентуалните стопански цели на предприятията. Дори да се приеме, че сама по себе си липсата на стопанска цел на дадена организация не е от решаващо значение, тя представлява най-малко признак, който може да бъде потвърден от други доказателства ( 64 ). При това положение въпросният довод на жалбоподателя следва да се отхвърли.

143.

Освен това жалбоподателят счита следното съждение на Първоинстанционния съд в точка 77 от съдебното решение за опорочено поради грешка при прилагане на правото:

„При все това, в настоящия случай към факта, че лицензите за правата на собственост, придобити от Евроконтрол в рамките на развитието на прототипите, се предоставят безвъзмездно, се добавя и фактът, че става въпрос за съпътстваща насърчаването на техническото развитие дейност, която се вписва в рамките на свързаната с обществения интерес цел на задачата на Евроконтрол и която не се извършва в собствен интерес на организацията, отделим от обществения интерес, което изключва икономическия характер на дейността.“

144.

В подкрепа на твърдението си жалбоподателят изтъква, че тази констатация се основавала на хипотезата, че дейност в областта на техническото развитие не може да е от икономическо естество. Това обаче било в противоречие с общностната съдебна практика, която неотдавна признала икономическия характер на задачите в областта на техническото развитие.

145.

Следва да се подкрепи позицията на жалбоподателя, че съгласно общностната съдебна практика ( 65 ) развитието на нови технологии при определени обстоятелства може действително да представлява и икономическа дейност. При все това, от една страна, както Комисията правилно отбелязва, той пренебрегва факта, че Първоинстанционният съд не говори за „дейност по техническото развитие“, а за „дейност по насърчаване на техническото развитие“. От друга страна, в отговор на този довод следва да се отбележи, че този признак не може да намери общо приложение, а в най-добрия случай може да е признак наред с много други, поради което във всеки конкретен случай трябва да се проверява дали насърчаването на техническото развитие от страна на дадено образувание, отчитайки други аспекти, напр. липсата на стопанска цел или характера на съпътстваща дейност, позволява разумно да се заключи, че става въпрос за икономическа дейност. Първоинстанционният съд е направил това по начин, който не може да се оспорва от правна страна.

146.

Следователно това правно основание трябва да се отхвърли.

147.

С това правно основание жалбоподателят се позовава на изопачаване на представените от него в съдебното заседание пред Първоинстанционния съд доказателства във връзка със събираните от Евроконтрол възнаграждения. Жалбоподателят твърди, че е искал да подчертае не възмездния характер на дейностите на Евроконтрол, а техния разнообразен характер, както и противоречието между управлението на правата на интелектуална собственост, от една страна, и съдържанието на вътрешния документ на тази организация, озаглавен „ARTAS Intellectual Property Rights and Industrial Policy“ („Права на интелектуална собственост и индустриалната политика в рамките на системата ARTAS“).

148.

Комисията оспорва този документ да се е съдържал в жалбата или в писмената защита. Тя счита, че дори жалбоподателят да се е позовал на този документ в съдебното заседание пред Първоинстанционния съд, във всички случаи доводът му е късно въведен и следователно — недопустим.

149.

Що се отнася до това правно основание, следва да се посочи, че доводът на жалбоподателя явно има за цел впоследствие да се поставят под въпрос фактическите констатации на Първоинстанционния съд в точка 79 от обжалваното съдебно решение, без да е доказал в достатъчна степен какво точно изопачаване на доказателства е налице. Всъщност следва да се приеме, че Първоинстанционният съд е преценил в достатъчна степен предоставените му доказателства. Първоинстанционният съд е анализирал управлението от Евроконтрол на правата на интелектуална собственост в рамките на системата ARTAS и правилно е приел, че таксата за лиценза за използването на тази система е възлизала на едно eкю, което е било равнозначно на безвъзмездност.

150.

Следователно и това правно основание трябва да се отхвърли.

151.

Предвид всички гореизложени съображения жалбата е неоснователна. Следователно тя трябва изцяло да се отхвърли.

152.

Предлагам възприетите от Първоинстанционния съд мотиви да се променят съобразно изложените по-горе съображения ( 66 ).

153.

Съгласно член 69, параграф 2 от Процедурния правилник, приложим в производството по обжалване по силата на член 118 от същия, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на жалбоподателя и последният е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.

154.

Съгласно член 69, параграф 4, трета алинея от Процедурния правилник, също приложим към производството по обжалване по силата на член 118 от този правилник, Съдът може да вземе решение встъпила страна, различна от посочените в първа и втора алинея, да понесе направените от нея съдебни разноски. Съгласно тази разпоредба Евроконтрол, която е встъпила в делото, понася направените от нея съдебни разноски.

155.

В светлината на изложените по-горе съображения предлагам на Съда да вземе следното решение: