1

Съгласно член 4, параграф 1, буква a) от Директива 91/414/ЕИО на Съвета от 15 юли 1991 година относно пускането на пазара на продукти за растителна защита (ОВ L 230, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 10, стр. 30) „[д]ържавите членки издават разрешение за продукти за растителна защита, само ако активните им вещества са включени в приложение I и всички условия, посочени в него, са изпълнени“.

2

Съгласно член 5, параграф 1 от Директива 91/414, „в съответствие с равнището на научно-техническите познания, дадено активно вещество се вписва в приложение I за първоначален срок, който не може да надхвърля 10 години, ако може да се очаква, че продукти[те] за растителна защита, съдържащи активното вещество ще отговарят на […] условия“, определени по-нататък и свързани с липсата на вреда за здравето на човека и животните, както и за околната среда.

3

Съгласно член 5, параграф 4, първо и второ тире от същата директива, включването може да бъде предмет на изисквания, свързани с „минимална[та] степен на чистота на активното вещество“ и с „естество[то] и максимално[то] съдържание на някои примеси“.

4

Член 8, параграф 2 от Директива 91/414 предвижда:

„Чрез дерогация от член 4 […] държава членка може, през период от 12 години от датата на нотифициране на настоящата директива, да разреши на своята територия пускането на пазара на продукти за растителна защита, съдържащи активни вещества, които не са посочени в приложение I, които се намират вече на пазара две години след датата на нотифициране на настоящата директива.

След приемането на настоящата директива, Комисията започва изпълнението на работна програма за постепенното изследване на въпросните активни вещества през 12 годишния период, посочен в предходната алинея. Тази програма може да изисква от заинтересованите страни да предоставят на Комисията и на държавите членки всички необходими данни в срок, предвиден в програмата. Регламент, приет съобразно постановената в член 19 процедура, ще уточни всички разпоредби, необходими за изпълнението на програмата.

[…]

През 12-годишния период, посочен в първа алинея, след изследване на такива активни вещества от комитета, посочен в член 19, може да се вземе решение посредством процедурата, постановена в настоящия член, че активното вещество може да бъде включено в приложение I и при какви условия; или в случаи, когато изискванията на член 5 не са изпълнени или изискваната информация и данни не са били представени в предписания срок, да се вземе решение тези активни вещества да не бъдат включени в приложение I. Държавите членки осигуряват издаването, отнемането или изменението на съответните разрешения в предписания срок.“

5

Член 19 от Директива 91/414, изменен с Регламент (ЕО) № 806/2003 на Съвета от 14 април 2003 година (ОВ L 122, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 126), предвижда, че Комисията на Европейските общности се подпомага от регулаторен комитет — Постоянния комитет по хранителната верига и опазване здравето на животните (наричан по-нататък „Комитетът“).

6

Що се отнася до активното вещество хлороталонил, срокът по член 8, параграф 2 от Директива 91/414, който е трябвало да изтече на 26 юли 2003 г., се продължава първоначално до с Регламент (ЕО) № 2076/2002 на Комисията от (ОВ L 319, стр. 3; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 45, стр. 144), а след това до с Регламент (ЕО) № 1335/2005 на Комисията от (ОВ L 211, стр. 6; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 65, стр. 169), освен ако преди тази дата не е взето решение за неговото включване в приложение I към Директива 91/414.

7

Регламент (ЕИО) № 3600/92 на Комисията от 11 декември 1992 година относно определяне на подробни правила за изпълнението на първия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414/ЕИО (ОВ L 366, стp. 10; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 11, стр. 220), урежда процедурата за оценка на няколко вещества с оглед на евентуалното им включване в приложение I към Директива 91/414. Сред въпросните вещества е хлороталонилът.

8

Съгласно член 4, параграф l от Регламент № 3600/92, „всеки производител, който желае да осигури включването на активното вещество […] в приложение I към Директива [91/414], нотифицира за това Комисията в срок от шест месеца от датата на влизане в сила на настоящия регламент“.

9

Съгласно член 5 от Регламент № 3600/92 след като разгледа нотификациите, Комисията изготвя под формата на регламент списъкът на приетите за оценка активни вещества, определя държава членка докладчик за всяко от тези активни вещества и посочва, за всяко прието активно вещество, наименованията на производителите, които са представили нотификация, както и крайния срок за представяне на държавата членка докладчик на досиетата по член 6 от упоменатия регламент.

10

Член 6 от Регламент № 3600/92, допълнен с Регламент (ЕО) № 2266/2000 на Комисията от 12 октомври 2000 година (ОВ L 259, стр. 27; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 35, стр. 57), предвижда, че поотделно или колективно нотификаторите изпращат на държавата членка докладчик обобщено и пълно досие и уточнява съдържанието на тези досиета.

11

Член 7, параграфи 1 и 2 от Регламент № 3600/92, изменен с Регламент (ЕО) № 1199/97 на Комисията от 27 юни 1997 година (ОВ L 170, стр. 19; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 21, стр. 229), предвижда:

„1.   За всяко активно вещество, за което е определена за докладчик, държавата членка:

2.   От началото на предвидената в параграф 1 проверка докладващата държава членка може да изиска от нотификаторите да усъвършенстват или допълнят своите досиета […]“

12

Съгласно член 7, параграф 3 от Регламент № 3600/92, изменен с Регламент № 1199/97:

„След получаването на посочените в параграф 1 обобщено досие и доклад Комисията възлага на комитета да разгледа съответните досие и доклад.

[…]

Преди предаването на досието и доклада на Комитета може да се организира консултация на експерти от държавите членки, а Комисията може да се консултира с някои или всички нотификатори […] относно доклада или частите от доклада за съответното активно вещество.“

13

Съгласно член 7, параграф 3а от Регламент № 3600/92, добавен с Регламент № 1199/97:

„След провеждане на предвидената в параграф 3 проверка Комисията […] представя на Комитета:

[…]“

14

Съгласно член 7, параграф 6 от Регламент № 3600/92, добавен с Регламент № 1199/97, „[п]ри представяне от страна на Комисията на проектодиректива или проекторешение в съответствие с параграф 3а или на проект в съответствие с параграф 5, тя заедно с това трябва да представи и заключенията от проверката на Комитета под формата на актуализиран доклад за преразглеждане, който да се отбележи като приет за сведение в обобщения протокол на заседанието“.

15

На 8 юли 1993 г. жалбоподателят Vischim Srl — италианско дружество, произвеждащо хлороталонил — уведомява Комисията за интереса си от включването на това активно вещество в приложение I към Директива 91/414.

16

С Регламент (ЕО) № 933/94 от 27 април 1994 година относно съставяне на списъка на активните вещества в продуктите за растителна защита и за определяне на държавите членки докладчици относно прилагането на Регламент № 3600/92 (ОВ L 107, стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 14, стр 252) Комисията изготвя списъка на активните вещества, които ще се оценяват в рамките на първия етап от работната програма, посочена в член 8, параграф 2 от Директива 91/414. Що се отнася до хлороталонила, в този списък са посочени шестнадесет нотификатори, сред които и жалбоподателят. Крайният срок за представяне на досиетата пред държавата членка докладчик е определен в член 2 от посочения регламент, изменен с Регламент (ЕО) № 2230/95 на Комисията от (ОВ L 225, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 17, стр. 258).

17

Само двама нотификатори на хлороталонил представят досието си в срок, а именно жалбоподателят и дружество ISK Biotech Europe (като в хода на процедурата за оценка на негово място встъпва като правоприемник дружество Zeneca Agrochemicals, на което пък правоприемник е дружество Syngenta).

18

На 31 януари 2000 г. държавата членка докладчик представя на Комисията своя доклад за оценка на досиетата.

19

В периода между март и септември 2001 г. във връзка с този доклад са проведени консултации с експерти на държавите членки (наричани по-нататък „партньорски проверки“), организирани от структурата, наречена European Community Co-Ordination (ECCO).

20

Разглеждането на досиетата е поверено на Комитета в съответствие с член 7, параграф 3 от Регламент № 3600/92 и се извършва в периода между юли 2001 и септември 2004 г.

21

В резултат от това разглеждане службите на Комисията изготвят проектодоклад за преглед на хлороталонила (документ SANCO/4343/2000 rev. 3.1 от 20 януари 2005 г., наричан по-нататък „проектодокладът за преглед“). Що се отнася до спецификацията на хлороталонила, приложение I към проектодоклада за преглед препраща към спецификацията, приета от ФАО (Организацията на ООН за прехрана и земеделие) през 1998 г., с която максималното съдържание на хексахлоробензен (HCB) се определя на 0,3 g/kg. Посоченото приложение I обаче съдържа бележка, с която се уточнява, че от 2003 г. спецификацията на ФАО е в процес на преразглеждане. Приложение IIIA към същия проект с дата съдържа „списък на изследванията, за които основният доставчик иска защита на данните и за които […] е прието, че са от основно значение за оценката“, включващ препращане към предоставените от Syngenta и от жалбоподателя данни.

22

С електронно съобщение от 8 февруари 2005 г. органите на държавата членка докладчик изпращат посочения проект на жалбоподателя.

23

През февруари 2005 г., въз основа на предоставената от Syngenta информация, ФАО приема нова спецификация на хлороталонила, с която максималното съдържание на HCB се определя на 0,01 g/kg.

24

На 15 февруари 2005 г. Комитетът дава положително становище по проекта за директива относно включването на хлороталонила в приложение I към Директива 91/414, който му е представен от Комисията, и завършва доклада за преглед на хлороталонила (документ SANCO/4343/2000 окончателен от , наричан по-нататък „докладът за преглед“). Що се отнася до спецификацията на хлороталонила, в приложение I към доклада за преглед се препраща към спецификацията на ФАО от февруари 2005 г., като се посочва, че максималното съдържание на HCB е 0,01 g/kg. В приложение IIIA към доклада за преглед с дата се препраща единствено към представените от Syngenta данни.

25

С писмо от 19 февруари 2005 г. жалбоподателят представя на органите на държавата членка докладчик становището си по проектодоклада за преглед, приложено към електронното съобщение от

26

С електронно съобщение от 15 март 2005 г. органите на държавата членка докладчик отговарят на становището на жалбоподателя, като посочват по-конкретно, че е взето решение оценяването на хлороталонила да продължи въз основа на досието на Syngenta.

27

С писмо от 14 април 2005 г. жалбоподателят иска от Комисията директивата да не бъде приета, освен ако спецификацията на хлороталонила не бъде изменена, така че да отчете спецификацията на неговия продукт.

28

Комисията отговаря на жалбоподателя на 19 май 2005 г., като посочва, че нейните служби „събират необходимата информация, за да преценят изразените в [неговото] искане опасения, и ще [го] уведомят за своето становище“.

29

Жалбоподателят отправя отново същото искане в две други писма, изпратени до Комисията на 9 юни и , на които последната не отговаря.

30

На 16 септември 2005 г. Комисията приема Директива 2005/53/ЕО за изменение на Директива 91/414 с цел включване на хлороталонил, хлоротолурон, циперметрин, даминозид и тиофанат-метил като активни вещества (ОВ L 241, стр. 51; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 65, стр. 250, наричана по-нататък „обжалваната директива“).

31

Съгласно член 1 от обжалваната директива и приложението към нея хлороталонилът е включен под № 102 в таблицата, фигурираща в приложение I към Директива 91/414. В озаглавената „Чистота“ четвърта колона на тази таблица се посочва: „Хексахлоробензен: не повече от 0,01 g/kg“.

32

Съгласно член 3, параграф 1 от обжалваната директива държавите членки са били длъжни, ако е било необходимо, да изменят или да отменят съществуващите разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи хлорталонил, не по-късно от 31 август 2006 г., като потвърдят, от една страна, че условията в приложение I към Директива 91/414 са изпълнени, и от друга страна, че притежателят на разрешението разполага или има достъп до досие, като по този начин отговаря на изискванията на приложение II към Директива 91/414 съгласно условията на член 13 от същата тази директива.

33

Обжалваната директива влиза в сила на 1 март 2006 г. Съгласно член 2, първа и втора алинея от нея държавите членки е трябвало не по-късно от да приемат и да обнародват разпоредбите, необходими за да се съобразят с тази директива, и да започнат да ги прилагат от

34

Въз основа на предоставената от жалбоподателя информация, през декември 2005 г. ФАО публикува нова спецификация на хлороталонила, определяща максималното съдържание на HCB на 0,04 g/kg.

35

На 22 септември 2006 г. Комисията приема Директива 2006/76/ЕО за изменение на Директива 91/414 по отношение на спецификацията на активното вещество хлороталонил (ОВ L 263, стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 75, стр. 146).

36

Съгласно член 1 от Директива 2006/76 спецификацията на хлороталонила, предвидена във връзка с включването в приложение I към Директива 91/414, е заменена с фигуриращата в приложението таблица. В озаглавената „Чистота“ четвърта колона на тази таблица се посочва: „Хексахлоробензен: не повече от 0,04 g/kg“.

37

Директива 2006/76 влиза в сила на 23 септември 2006 г. Съгласно член 2 от нея държавите членки трябва не по-късно от да приемат разпоредбите, необходими за да се съобразят с тази директива, и да започнат да ги прилагат от

38

Настоящата жалба е подадена от жалбоподателя в секретариата на Първоинстанционния съд на 25 ноември 2005 г.

39

Във връзка със своята жалба жалбоподателят подава две последователни молби за допускане на обезпечение, отхвърлени с определения на председателя на Първоинстанционния съд от 4 април 2006 г. по дело Vischim/Комисия (T-420/05 R, непубликувано в Recueil) и от по дело Vischim/Комисия (T-420/05 R II, Recueil, стр. II-4085), като второто определение е потвърдено с определение на председателя на Съда от по дело Vischim/Комисия (C-459/06 P(R), непубликувано в Recueil).

40

В рамките на процесуално-организационните действия, с писмо от 18 октомври 2006 г. Комисията, от една страна, поправя грешка, съдържаща се в приложената към писмената ѝ дуплика таблица, а от друга страна, излага становището си относно приемането на Директива 2006/76.

41

С писма от 14 декември 2006 г. и жалбоподателят иска разрешение да представи допълнителни искания и правни основания поради приемането на Директива 2006/76. В становището си от Комисията се противопоставя на искането на жалбоподателя.

42

В рамките на процесуално-организационните действия, на 20 юли 2007 г. жалбоподателят излага изменени поради приемането на Директива 2006/76 искания и правни основания. Комисията представя становището си на

43

След промяна в съставите на Първоинстанционния съд съдията докладчик е включен в шести състав, на който вследствие на това се разпределя настоящото дело.

44

Тъй като един от членовете на състава е възпрепятстван да заседава, съгласно член 32, параграф 3 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд председателят на Първоинстанционния съд определя друг съдия за попълване на състава.

45

След изслушване на страните настоящото дело е съединено с дело T-380/06 за целите на устната фаза на производството.

46

Въз основа на доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия поставя писмено няколко въпроса на страните, на които последните отговарят с писма от 16 юни, и 

47

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 25 септември 2008 г.

48

Със своята жалба жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:

49

Комисията моли Първоинстанционния съд:

50

Със становището си от 20 юли 2007 г. жалбоподателят иска да замени първото изложено в жалбата искане с искане за отмяна на член 2, втора алинея и на член 3, параграф 1 от обжалваната директива или алтернативно за отмяна на обжалваната директива в нейната цялост. Освен това той посочва, че ако Първоинстанционният съд реши да отхвърли новите искания като недопустими, той ще поддържа направените в жалбата искания.

51

Комисията твърди, че исканията от 20 юли 2007 г. представляват нови правни основания, които са недопустими съгласно член 48, параграф 2 от Процедурния правилник.

52

Следва да се напомни, че спецификацията на хлороталонила, посочена в обжалваната директива, е заменена с изменената спецификация, въведена с Директива 2006/76.

53

Според постоянната съдебна практика когато даден обжалван акт в хода на производството е заменен с друг акт със същия предмет, той следва да бъде разглеждан като ново обстоятелство, което позволява на жалбоподателя да промени своите искания и правни основания, а именно да обхване в първоначалните си искания и правни основания последващия акт или да представи допълнителни искания и правни основания срещу него (Решение на Съда от 3 март 1982 г. по дело Alpha Steel/Комисия, 14/81, Recueil, стр. 749, точка 8 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело CCRE/Комисия, T-46/98 и T-151/98, Recueil, стр. II-167, точка 33).

54

В случая обаче новите искания на жалбоподателя не са насочени към последващия акт, а именно Директива 2006/76, която впрочем е предмет на отделно обжалване (дело T-380/06). С тях се цели частична или пълна отмяна от друга гледна точка на обжалваната директива, вече посочена в направените в жалбата искания. Ето защо новите правни основания, които не почиват върху установени в хода на производството правни или фактически обстоятелства, следва да се считат за недопустими съгласно член 48, параграф 2 от Процедурния правилник.

55

При тези условия новите искания на жалбоподателя от 20 юли 2007 г. следва да се отхвърлят и да се постанови решение по направените в жалбата искания.

56

Комисията твърди, че с изменението на спецификацията на хлороталонила в резултат от приемането на Директива 2006/76 отпада правният интерес на жалбоподателя да иска отмяна на обжалваната директива.

57

Жалбоподателят потвърждава, че неговият продукт е в съответствие със спецификацията на хлороталонила, въведена с Директива 2006/76, но поддържа, че определената с обжалваната директива спецификация е породила правни последици, които продължават да оказват въздействие въпреки нейното изменение и обосновават правния му интерес. В това отношение той посочва, че в редица държави членки разрешенията за неговите продукти за растителна защита, съдържащи хлороталонил, са отменени.

58

Следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика интересът от отмяната на даден акт е налице само ако сама по себе си отмяната може да породи правни последици (Решение на Съда от 24 юни 1986 г. по дело AKZO Chemie/Комисия, 53/85, Recueil, стр. 1965, точка 21 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Gencor/Комисия, T-102/96, Recueil, стр. II-753, точка 40).

59

В случая следва да се отбележи, че обжалваната директива, приета на 16 септември 2005 г. и влязла в сила на , задължава държавите членки до да преразгледат съществуващите разрешения за продукти за растителна защита, съдържащи хлороталонил. Съгласно член 3, параграф 1, втора алинея от обжалваната директива, този преглед изисква, от една страна, да се провери дали са спазени условията за включване на посоченото вещество в приложение I към Директива 91/414 и от друга страна, да се провери дали е изпълнено задължението за притежаване на досие или за достъп до такова досие в съответствие с изискванията на приложение II към Директива 91/414.

60

Посочената в обжалваната директива спецификация е заменена с изменената спецификация, предвидена от Директива 2006/76. Съгласно член 2, първа алинея от тази директива държавите членки е трябвало да я транспонират с обратно действие до 31 август 2006 г., а именно до датата, предвидена в член 3, параграф 1, първа алинея от обжалваната директива, за отнемането или изменението на съществуващите национални разрешения, които не са в съответствие с определените в обжалваната директива условия за включване на хлороталонила в приложение I към Директива 91/414. За сметка на това посоченото обратно действие на Директива 2006/76 не се простира до датата на влизане в сила на обжалваната директива и поради това не може да заличи правните последици, породени в резултат от тази директива преди

61

Следователно обжалваната директива е можела да засегне правното положение на жалбоподателя, доколкото същият не е имал право да се позове на съответствието на своите продукти с условията за включване в приложение I към Директива 91/414 в срока, който е предвиден в обжалваната директива, за да могат заинтересованите лица да се подготвят за прегледа на националните разрешения.

62

Накрая следва да се посочи, че правният интерес по отношение на настоящите искания за отмяна най-малкото като основание за направените от жалбоподателя искания за обезщетение не е отпаднал (вж. в този смисъл Решение на Съда от 31 март 1998 г. по дело France и др./Комисия, C-68/94 и C-30/95, Recueil, стр. I-1375, точка 74 и цитираната съдебна практика).

63

Ето защо следва да се приеме, че по отношение на настоящите искания за отмяна правният интерес на жалбоподателя не е отпаднал.

64

Във връзка със своята защита Комисията оспорва допустимостта на настоящите искания, като се позовава на законодателното естество на обжалваната директива, както и на липсата на пряко и лично засягане на жалбоподателя.

65

Жалбоподателят поддържа, че притежава процесуална легитимация, по-конкретно с оглед на участието му в процедурата за оценка на хлороталонила.

66

Следва да се отбележи, че обжалваната директива е акт с общо приложение, чиито адресати са държавите членки.

67

В това отношение макар член 230, четвърта алинея ЕО да не разглежда изрично допустимостта на жалбите за отмяна на дадена директива, подадени от физическо или юридическо лице, от съдебната практика следва, че това обстоятелство само по себе си не е достатъчно, за да се обявят тези жалби за недопустими. Всъщност общностните институции не биха могли единствено чрез избора на формата на съответния акт да изключат съдебната защита, която тази разпоредба от Договора предоставя на частноправните субекти (Решение на Първоинстанционния съд от 17 юни 1998 г. по дело UEAPME/Съвет, T-135/96, Recueil, стр. II-2335, точка 63 и Определение на Първоинстанционния съд от по дело Japan Tobacco и JT International/Парламент и Съвет, T-223/01, Recueil, стр. II-3259, точка 28).

68

Освен това общото приложение на обжалвания акт не изключва възможността той да засяга пряко и лично някои физически или юридически лица. В подобна хипотеза общностният акт може да притежава едновременно както общ характер, така и — по отношение на някои икономически оператори — характер на решение (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 11 септември 2002 г. по дело Pfizer Animal Health/Съвет, T-13/99, Recueil, стр. II-3305, точка 84 и Решение на Първоинстанционния съд по дело Alpharma/Съвет, T-70/99, Recueil, стр. II-3495, точка 76 и цитираната съдебна практика).

69

Ето защо следва да се прецени дали обжалваната директива засяга лично и пряко правното положение на жалбоподателя.

70

Що се отнася на първо място до личното засягане, следва да се напомни, че участието на дадено лице в процеса по приемане на общностен акт може да го индивидуализира по отношение на въпросния акт само в случай че в полза на това лице са предвидени процесуални гаранции от общностната правна уредба (вж. Решение по дело Pfizer Animal Health/Съвет, посочено по-горе, точка 101 и Решение по дело Alpharma/Съвет, посочено по-горе, точка 93 и цитираната съдебна практика).

71

В това отношение следва да се отбележи, че в съответствие с предвидените в член 4, параграф 1 от Регламент № 3600/92 правила процедурата за оценка по член 8, параграф 2 от Директива 91/414, отнасяща се до активните вещества, които две години след нотификацията на посочената директива вече са на пазара, започва с нотификацията на заинтересования производител. Съгласно член 6, параграф 1 от посочения регламент нотификаторът е длъжен да предостави досие, което съдържа данните, необходими за оценката на съответното активно вещество. Освен това, видно от член 7, параграфи 2 и 3 от същия регламент, нотификаторът е допуснат до участие в отделните етапи на прегледа на неговото досие и за тази цел са му предоставени процедурни гаранции.

72

Ето защо следва да се приеме, че нотификаторът, който е представил досие и е участвал в процедурата за оценка, е пряко и лично засегнат от акта на Комисията, с който приключва процедурата. В това отношение както е засегнат от решение, с което се отказва разрешение, така той е засегнат и от директивата, с която се разрешава активното вещество при определени условия (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 1 декември 1999 г. по дело Boehringer/Съвет и Комисия, T-125/96 и T-152/96, Recueil, стр. II-3427, точка 168).

73

В случая е безспорно, че жалбоподателят е единият от двамата нотификатори, които са представили досиета и са участвали в оценяването на хлороталонила. Ето защо, що се отнася до хлороталонила, той е лично засегнат от обжалваната директива.

74

Що се отнася на следващо място до прякото засягане, то изисква, първо, оспорената общностна мярка пряко да поражда последици за правното положение на частноправните субекти и да не оставя никакво право на преценка на своите адресати, на които е възложено изпълнението ѝ, тъй като това изпълнение е с чисто автоматичен характер и произтича единствено от общностната правна уредба, без да се прилагат други правила с опосредяващ характер (вж. Решение на Съда от 5 май 1998 г. по дело Dreyfus/Комисия, C-386/96 P, Recueil, стp. I-2309, точка 43).

75

В случая с приемането на обжалваната директива Комисията приключва оценяването на хлороталонила, като решава да включи това активно вещество в приложение I към Директива 91/414 при определени условия, свързани по-конкретно с максималното съдържание на HCB.

76

Съгласно член 3, параграф 1 от обжалваната директива, държавите членки са длъжни да преразгледат разрешенията за продуктите за растителна защита, съдържащи хлороталонил, като в предписания срок потвърдят тяхното съответствие с условията за включване на посоченото вещество в приложение I към Директива 91/414.

77

Следва да се отбележи, че обжалваната директива, доколкото предвижда условията за търговия с хлороталонил в рамките на общностния пазар, поражда преки последици за правното положение на жалбоподателя в качеството му на дружество производител на това активно вещество. Освен това, що се отнася до посочените условия, предвидени с обжалваната директива, действията, които държавите членки е трябвало да предприемат, са били напълно автоматични. По-конкретно, както признава Комисията в писмената си дуплика, държавите членки не разполагат с никаква свобода на преценка при определянето на максималното съдържание на HCB.

78

Ето защо следва да се приеме, че що се отнася до посоченото условие за включване, обжалваната директива засяга пряко правното положение на жалбоподателя и не оставя никакво право на преценка на държавите членки.

79

От изложеното по-горе е видно, че жалбоподателят има право да иска отмяна на обжалваната директива в частта относно хлороталонила.

80

Що се отнася до направеното от жалбоподателя алтернативно искане, а именно Първоинстанционният съд да измени спецификацията, посочена с обжалваната директива, следва да се напомни, че в рамките на контрола за законосъобразност, основан на член 230 ЕО, общностният съд не разполага с правомощие да дава задължителни указания на институциите или да ги замества (Решение на Първоинстанционния съд от 12 декември 2006 г. по дело SELEX Sistemi Integrati/Комисия, T-155/04, Recueil, стр. II-4797, точка 28). Ето защо това алтернативно искане е недопустимо.

81

В подкрепа на настоящите искания за отмяна на обжалваната директива жалбоподателят изтъква, от една страна, три свързани с процедурата правни основания, изведени, първо, от изключването на неговото досие от процедурата за оценка, второ, от нередовността на процедурата пред Комитета, трето, от нарушаването на процесуалните гаранции, както и на правото на изслушване, и от друга страна, три правни основания по същество, изведени съответно от нарушение на член 5 от Директива 91/414, от нарушение на член 13 от Директива 91/414, както и от нарушение на някои общи принципи на общностното право.

82

Жалбоподателят поддържа на първо място, че Комисията незаконосъобразно го изключва от процедурата за оценка на хлороталонила, от една страна, като не му признава качеството на „основен доставчик на данни“ и от друга страна, като изключва неговите данни и спецификацията на неговия продукт.

83

В началото на процедурата за оценка жалбоподателят и Syngenta били счетени от държавата членка докладчик за „основни доставчици на данни“. Това обстоятелство било отразено в доклада за преглед. От същия документ обаче жалбоподателят узнал, че в процеса на оценяване било решено само Syngenta да се разглежда като „основен доставчик на данни“. Жалбоподателят изобщо не бил уведомен за това решение, нито за съображенията за неговото изключване.

84

Представената от жалбоподателя спецификация обаче била оценена в хода на процедурата и поради това трябвало да бъде взета предвид при приемането на обжалваната директива.

85

Всъщност от доклада за оценка, изготвен от държавата членка докладчик на 31 януари 2000 г., било видно, че продуктите на Syngenta и на жалбоподателя били прегледани в съответствие с общностните изисквания и че установените резултати отговаряли на тези изисквания. Продуктът на жалбоподателя бил прегледан и в рамките на партньорските проверки. От жалбоподателя била поискана допълнителна информация, която той предоставил през май 2002 г. На било установено, че той изпълнил искането за информация. Това обстоятелство се потвърждавало от таблицата за оценка на хлороталонила от (работен документ на службите на Комисията SANCO/4342/2000 rev. 1-3).

86

Освен това в хода на процедурата жалбоподателят представил редица изследвания, изброени в приложение IIIA към проектодоклада за преглед. Тези изследвания, свързани с неговото досие, отпаднали от окончателния вариант на приложение IIIA от 15 март 2005 г.

87

В това отношение жалбоподателят поддържа, че досието му било от основно значение за оценката. От таблицата за оценка от 28 януари 2004 било видно, че единствено жалбоподателят предоставил пълна информация относно спецификацията на хлороталонила, тъй като Syngenta все още не било обяснило „разликата между двете стойности, свързани с квантовия добив“ и изпълнило това изискване едва „след повторно изчисляване на резултатите на Vischim“. Ето защо, що се отнася до идентичността на активното вещество, досието на Syngenta щяло да бъде пълно само при препращане към досието на жалбоподателя. Освен това, в подкрепа на научната оценка, в приложение II, стр. 17 от доклада за преглед били цитирани някои изследвания на жалбоподателя.

88

Ето защо противно на поддържаното от Комисията прегледът на хлороталонила не можел да бъде приключен само въз основа на досието на Syngenta. Видно от точка 4.9 от документа, изготвен от държавата членка докладчик през април 2004 г., по отношение на екотоксикологията досието на Syngenta съдържало празнота, свързана с изследването на земните червеи. Освен това посочената в приложение II към доклада за преглед стойност „NOAEL“ (No-Observed-Adverse-Effect Level, ниво, при което не се наблюдава вредно въздействие), отнасяща се до „дългосрочната токсичност и карциногенния характер“, била изчислена въз основа на представеното от жалбоподателя изследване върху плъхове.

89

От друга страна, включването на активно вещество в приложение I към Директива 91/414 можело да бъде основано на „компилация“ от данни, предоставени от различни нотификатори, без значение дали отделните им досиета са пълни. Всъщност според работен документ на службите на Комисията (документ SANCO/10435/2004 от 15 април 2005 г.) „[в доклада за преглед] трябвало да бъдат включени всички приемливи изследвания, които взети поотделно не отговарят напълно на някое изискване или на даден проблем, установен във връзка с включването в приложение I, но които заедно допринасят за възприемането на цялостен подход на доказване […]“.

90

Накрая, жалбоподателят оспорва тезата на Комисията, според която от май 2004 г. нататък оценяването продължава единствено въз основа на досието на Syngenta, като твърди, че към тази дата оценяването вече било приключено.

91

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

92

Във връзка с настоящото правно основание жалбоподателят възразява срещу взетото в хода на процедурата за оценка решение да отпадне качеството му на „основен доставчик на данни“, както и срещу това, че оценяването е приключено единствено въз основа на досието на Syngenta, като са изключени съдържащите се в неговото досие данни и спецификация на хлороталонила.

93

Що се отнася до правилата на въпросната процедура, следва да се напомни, че в съответствие с член 6, параграф 1 от Регламент № 3600/92 нотификаторите трябва поотделно или колективно да изпратят на държавата членка докладчик досиетата, съдържащи необходимите за оценката на нотифицираното активно вещество данни. Съгласно член 7, параграф 2 от същия регламент държавата членка докладчик може да изисква от нотификаторите да обогатят или да допълнят своите досиета.

94

От тези разпоредби е видно, че в рамките на въпросната процедура нотификаторът, който е представил отделно досие, е длъжен да осигури всички необходими данни за оценката на нотифицираното активно вещество.

95

В случая на първо място следва да се отбележи, че разглежданата процедура за оценка първоначално се е отнасяла до досиетата, представени поотделно от жалбоподателя и от Syngenta.

96

Всъщност според точка 1 от доклада за преглед единствено тези двама нотификатори представят в срок досиета, които не съдържат съществени празноти, и са разглеждани като „основни доставчици на данни“. От същия документ е видно, че в процеса на оценяване е решено само Syngenta да се разглежда като „основен доставчик на данни“.

97

Що се отнася до квалифицирането на Syngenta и на жалбоподателя като „основни доставчици на данни“, следва да се отбележи, че посоченото понятие не се среща в приложимата правна уредба, а е изведено от практиката на Комисията. Ето защо доколкото квалифицирането като „основен доставчик на данни“ в процеса на оценяване не може да предостави на съответния нотификатор особен правен статут, доводът на жалбоподателя, изведен от твърдения отказ да му се признае този статут в хода на цялата процедура за оценка, е безрезултатен.

98

Що се отнася на следващо място до довода на жалбоподателя, изведен от твърдяното изключване на неговото досие, Комисията изтъква, че в процеса на оценяване се оказва, че досието на жалбоподателя съдържа значителни празноти и поради това от май 2004 г. нататък е взето решение оценяването да продължи единствено въз основа на досието на Syngenta. В резултат на това според Комисията оценката на хлороталонила, предхождаща приемането на обжалваната директива, се основава само на досието на Syngenta.

99

Следва да се приеме, че видно от документа, изготвен от държавата членка докладчик през април 2004 г., озаглавен „Ниво 4 — Искане за допълнителна информация“ и приложен от Комисията към писмената ѝ защита, на този напреднал етап на оценката досието на жалбоподателя все още съдържа значителни празноти.

100

Както уточнява Комисията в съдебното заседание, без нейното изявление да е оспорено от жалбоподателя, в разглеждания документ се отбелязва, че в досието на жалбоподателя липсват общо 42 изследвания. Например по отношение на озаглавения „Токсикология и метаболизъм“ раздел, в този документ се посочва, че досието на жалбоподателя не съдържа информация, въз основа на която да се определи стойността „[NOAEL] във връзка със систематичните въздействия“, „информация за субакутната орална токсичност“, „информация за токсичността на метаболитите“, „данни за сравнителната кожна абсорбция“ и „изследване in vitro върху кожата на плъха и кожата на човека“. Освен това държавата членка докладчик изисква да бъдат извършени теренни изследвания във връзка с различните приложения на хлороталонила, както и да бъде представена информация „за остатъците, които не се абсорбират в почвата“, „за острата дермална токсичност на хлороталонил 500 g/l“ и „за точния състав на хлороталонил 75 WG“.

101

Освен това в своя писмен отговор от 16 юни 2008 г. на поставения от Първоинстанционния съд въпрос жалбоподателят признава, че представя на държавата членка докладчик данните, посочени в споменатия документ, едва в периода между юли 2006 г. и август 2007 г., тоест след приемането на обжалваната директива.

102

От тези обстоятелства е видно, че в рамките на процедурата за оценка жалбоподателят не представя досие, съдържащо всички необходими за оценката на хлороталонила данни.

103

Този извод не се опровергава от факта, че в началото на процедурата по отношение на досието на жалбоподателя е прието, че не съдържа съществени празноти и същото е разгледано в доклада за оценка, изготвен от държавата членка докладчик на 31 януари 2000 г., и в хода на партньорските проверки в периода между март и септември 2001 г.

104

Следва да се отбележи, че приложимите по отношение на разглежданата процедура правила не изискват в началото на оценката да се направи окончателно заключение по отношение на пълнотата на досието. Ето защо в случая първоначалното заключение, според което досието на жалбоподателя не съдържа „съществени празноти“, не означава, видно и от избрания изказ, че досието е пълно във всяко едно отношение.

105

Жалбоподателят не би могъл да се обоснове с факта, че препратките към неговите данни, предоставени в процеса на оценяване, се съдържат в приложение IIIA към проектодоклада за преглед. Всъщност според съображение 4 и позиция № 102 от таблицата, фигурираща като приложение към обжалваната директива, окончателният вариант на доклада за преглед е изготвен на 15 февруари 2005 г. Ето защо, противно на поддържаното от жалбоподателя, въпросното оценяване продължава до посочената дата и не може да се счита за приключено на етапа на проектодоклада за преглед. Обстоятелството обаче, че препратките към данните на жалбоподателя са включени в посочения проект, но са отпаднали от окончателния вариант на доклада, само по себе си не е достатъчно, за да се приеме досието на жалбоподателя за пълно.

106

На следващо място трябва да се отбележи, че жалбоподателят не доказва, че досието на другия нотификатор е непълно, поради което задължително е трябвало да бъде допълнено с данните, изведени от досието на жалбоподателя.

107

От една страна, доводът на жалбоподателя, че неговото досие е необходимо, за да се установи съответствието на досието на Syngenta от гледна точка на „стойностите относно квантовия добив“, се опровергава от данните, които Комисията представя в своя писмен отговор от 16 юни 2008 г. на поставения от Първоинстанционния съд въпрос и според които въпросното изследване на Syngenta е прието от държавата членка докладчик при получаването на допълнителната информация.

108

От друга страна, макар всъщност в доклада за преглед да се препраща към някои данни от досието на жалбоподателя, а именно към стойността NOAEL, изчислена въз основа на неговото изследване върху плъхове, както и към неговото изследване на възпроизвеждането и растежа на земните червеи, посочено в приложение II към този доклад, следва да се отбележи, че това инцидентно препращане към представените от жалбоподателя данни не доказва, че досието на другия нотификатор не съдържа достатъчно информация.

109

В това отношение в своя писмен отговор от 16 юни 2008 г. на поставения от Първоинстанционния съд въпрос Комисията уточнява, без жалбоподателят да доказва противното, че досието на Syngenta съдържа равностойна информация и че препратките към стойност, резултат от извършените от жалбоподателя изследвания, са включени само защото държавата членка докладчик счита, че тази конкретна стойност е по-подходяща от научна гледна точка. Освен това представянето на допълнителни изследвания е поискано на равнище държави членки (точка 7 от доклада за преглед).

110

Накрая, следва да се отхвърли и доводът на жалбоподателя, че от него не трябвало да се изисква информация, равностойна на представената от Syngenta, тъй като в рамките на процедура с участието на няколко нотификатори Комисията можела да вземе предвид всички данни от отделните досиета. Всъщност дори да се допусне, че Комисията разполага с подобна възможност, вярно е също, както бе отбелязано в точка 94 по-горе, че доколкото нотификаторите не предоставят общо досие, всеки нотификатор отговаря за пълнотата на своето собствено досие.

111

В това отношение жалбоподателят поддържа в съдебното заседание, че през 1998 г. Zeneca Agrochemicals и самият той се договарят данните, представени в процеса на оценяване от страна на всеки от тях, да се считат за резултат от техните общи усилия.

112

В подкрепа на този довод жалбоподателят се позовава на първо място на писмото на Zeneca Agrochemicals от 16 април 1998 г., изпратено на държавата членка докладчик и приложено към жалбата, в което се споменава за среща на между Zeneca Agrochemicals, него самия и държавата членка докладчик, в хода на която последната иска от тях да представят общи коментари.

113

От това писмо е видно, че Zeneca Agrochemicals иска от държавата членка докладчик писмено да потвърди, че единствено жалбоподателят и то самото са считани за „основни притежатели на данни“, като посочва, че след това потвърждение ще „установи връзка с [жалбоподателя], за да определят най-подходящия начин на действие по този въпрос [свързан с евентуалното представяне на общи коментари]“. Макар от разглежданото писмо да е видно, че Zeneca Agrochemicals и жалбоподателят започват преговори относно възможността да представят общи коментари, то само по себе си не доказва, че те действително решават да представят общи данни.

114

На следващо място жалбоподателят се позовава на две споразумения между него и Zeneca Agrochemicals на 18 юни 1998 г. и за обмен на данни, свързани с хлороталонила. Според жалбоподателя съгласно тези споразумения всеки коментар, изложен от Syngenta в процеса на оценяване, трябва да се счита за техен общ коментар.

115

Без да е необходимо произнасяне относно последиците на тези споразумения, които са представени за първи път в съдебното заседание и чиято действителност, според обясненията на самия жалбоподател, Syngenta не признава, следва да се отбележи, както посочва Комисията в съдебното заседание, без да бъде опровергана от жалбоподателя, че въпросните споразумения не са предоставени на вниманието на държавата членка докладчик или на Комитета.

116

Това обстоятелство се потвърждава от липсата на каквото и да било препращане към колективно предоставяне на данни в документите за оценка, които страните представят с писмените си изявления и в които данните на Syngenta и на жалбоподателя се оценяват отделно.

117

Ето защо следва да се приеме, че жалбоподателят не доказва, че данните, които той и Syngenta представят, е трябвало да бъдат оценени като общо досие, резултат от техните общи усилия. Следователно жалбоподателят неправилно поддържа, че съгласно приложимата правна уредба не е длъжен да осигури необходимата за оценката информация, тъй като равностойна информация е предоставена от Syngenta.

118

С оглед на изложеното по-горе следва да се приеме, че Комисията не допуска процесуално нарушение, като извършва оценката на хлороталонила въз основа на досието на Syngenta и като изключва данните и спецификацията на хлороталонила, съдържащи се в представеното от жалбоподателя досие, което не съдържа достатъчно данни.

119

Следователно настоящото правно основание не може да бъде прието.

120

Жалбоподателят изтъква, че Комитетът е приключил доклада за преглед на 15 февруари 2005 г. и поради това не е могъл да одобри въведените впоследствие изменения на този доклад, отнасящи се до спецификацията на хлороталонила и отпадането на препратките към представените от него изследвания. В проекта за дневен ред на Комитета от не се препращало към доклада за преглед. С писмената си реплика жалбоподателят поддържа, че в нарушение на правилата на Комитета проектодокладът за преглед не бил представен на същия три седмици преди заседанието от

121

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

122

Жалбоподателят поддържа по същество, че докладът за преглед не е надлежно приключен от Комитета, тъй като вариантът на приключения от Комитета доклад на неговото заседание от 15 февруари 2005 впоследствие е изменен.

123

Следва да се напомни, че съгласно член 7, параграф 6 от Регламент № 3600/92, добавен с Регламент № 1199/97, „[п]ри представяне от страна на Комисията на проектодиректива […], тя заедно с това трябва да представи и заключенията от проверката на Комитета под формата на актуализиран доклад за [за преглед], който да се отбележи като приет за сведение в обобщения протокол на заседанието“. Освен това както се посочва в четвърто съображение от Регламент № 1199/97, „е необходимо всяка една проектодиректива или проекторешение, предадени на […] комитет да бъдат пряко свързани с доклада и препоръката, изготвени от държавата членка докладчик, включително всички извършени след консултациите промени“.

124

Следва да се прецени дали в случая Комисията е изпълнила задължението си да предостави на Комитета, заедно с проектодирективата, актуализирания доклад за преглед, излагащ заключенията от оценката по същество на предлаганата мярка.

125

В това отношение от доводите на страните е видно, че текстът на доклада за преглед, представен на Комитета на заседанието му от 15 февруари 2005 г., е изменен след това заседание, като, първо, са променени условията за включване в приложение I към Директива 91/414, свързани с чистотата на хлороталонила, и второ, са отпаднали препратките към представените от жалбоподателя изследвания. Всъщност макар и да е с дата , приложение I към посочения доклад, съдържащо спецификацията на хлороталонила, препраща към приетата през февруари 2005 г. спецификация на ФАО. Освен това приложение IIIA към него, съдържащо списъка на изследванията, е от

126

В това отношение Комисията посочва, че въпросните две изменения, предложени от държавата членка докладчик на 10 февруари 2005 г., са представени на Комитета на неговото заседание от и са приети от същия, но са включени в доклада за преглед едва след това заседание.

127

От тези неоспорени от жалбоподателя уточнения произтича, че въпросните изменения на доклада за преглед са представени на Комитета, който следователно на 15 февруари 2005 г. разполага с цялата релевантна информация.

128

Този извод не се опровергава от факта, че докладът за преглед е актуализиран едва след тази дата, така че да се отчетат приетите от Комитета изменения, и че поради това някои приложения към доклада за преглед са с по-късна от 15 февруари 2005 г. дата.

129

Освен това видно от протокола от заседанието на Комитета на 15 април 2005 г., представен от жалбоподателя, на това заседание последният се „запознава“ с „изменения доклад за преглед“, отнасящ се до хлороталонила.

130

Правното основание, изведено от твърденията на жалбоподателя, че срокът за представяне на документите на Комитета е твърде кратък, трябва да бъде отхвърлено като недопустимо, тъй като жалбоподателят не може да се позовава на нарушение на процесуални правила, които са въведени с цел да се защитят интересите на държавите членки, представени на заседанието на Комитета (вж. в този смисъл и по аналогия Решение на Съда от 13 септември 2007 г. по дело Common Market Fertilizers/Комисия, C-443/05 P, Сборник, стр. I-7209, точки 144 и 145).

131

Във всеки случай от процедурния правилник, приет от Комитета в съответствие с член 7 от Решение 1999/468/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година за установяване на условията и реда за упражняване на изпълнителните правомощия, предоставени на Комисията (ОВ L 184, стр. 23; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 2, стр. 159), е видно, че макар по принцип да трябва документите да са на разположение четиринадесет дни преди заседанието на Комитета, изменения могат да се предлагат в по-кратък срок и дори по време на заседанието.

132

От гореизложеното следва, че жалбоподателят не доказва, че процедурата пред Комитета е нередовна.

133

Следователно настоящото правно основание не може да бъде прието.

134

Жалбоподателят поддържа, че държавата членка докладчик и Комисията нарушават неговите процесуални гаранции, като не му дават възможност да участва в някои заседания и важни обсъждания и като не му предоставят, както на Syngenta, обратна информация и съдействие в съответствие с Регламент № 3600/92.

135

Държавата членка докладчик и Комисията не са гарантирали възможност на жалбоподателя да представи своето обобщено досие на другите държави членки, не се консултирали с него във връзка с доклада за оценка, не му изпратили резултатите от партньорските проверки и не го поканили на проведеното на 12 декември 2002 заседание със Syngenta.

136

Като се позовава на основните принципи на общностното право, както и на съдебната практика в областта на антидъмпинговите мерки, жалбоподателят поддържа, че в рамките на разглежданата процедура разполага с право на защита и право на изслушване, които са нарушени от Комисията.

137

В това отношение жалбоподателят упреква Комисията, от една страна, че го изключва от обсъжданията относно спецификацията на хлороталонила, и по-конкретно, че взема предвид приетата през февруари 2005 г. спецификация на ФАО, и от друга страна, че не излага пред него съображенията за неговото изключване от процедурата, както и за отпадането на неговите изследвания от доклада за преглед.

138

Накрая, нередовността на процедурата за оценка на хлороталонила представлявала нарушение на принципа на добра администрация.

139

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя. Тя изтъква по-конкретно, че приложимата към разглежданата процедура правна уредба не предвижда процесуални гаранции в полза на нотификаторите.

140

Като начало следва да се припомни, че в процедура, която предполага преоценка на съществуващ на пазара продукт въз основа на досие, представено от заинтересования производител, последният трябва да бъде допуснат непосредствено да участва в оценяването и може да се позовава на правото да бъде уведомен за основните празноти в неговото досие, които възпрепятстват разрешаването на неговия продукт, като спазването на тези процесуални гаранции подлежи на съдебен контрол. Всъщност с оглед на принципите на правна сигурност и добра администрация Комисията не може да откаже, освен в неотложни случаи, да издаде разрешение за съществуващ на пазара продукт, без да даде възможност на заинтересованото лице да представи съответните данни за попълване на тези празноти (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд 21 октомври 2003 г. по дело Solvay Pharmaceuticals/Съвет, T-392/02, Recueil, стр. II-4555, точки 186—188).

141

Тези съображения намират приложение в започнатата с нотификацията от страна на жалбоподателя процедура, чиито правила предвиждат нотификаторът да бъде допуснат да участва в оценяването на своето досие. Всъщност в съответствие с член 7, параграфи 2 и 3 от Регламент № 3600/92 държавата членка докладчик може да изиска от нотификаторите да обогатят или да допълнят своите досиета, а Комисията може, преди да изпрати на Комитета обобщеното досие и доклада за оценка, изготвен от държавата членка докладчик, да се консултира с нотификаторите във връзка с този доклад.

142

Следователно в разглежданата процедура нотификаторът, който е представил досие за оценка от държавата членка докладчик и от Комисията, може да се позове на правото да бъде уведомен за евентуалните празноти в своето досие, които възпрепятстват разрешаването на съответното активно вещество.

143

За сметка на това, при липса на каквато и да било изрична процесуална разпоредба в този смисъл, от Комисията не може да се изисква да уведомява нотификаторите за съдържанието на предложената на Комитета мярка.

144

Доводите, изтъкнати от жалбоподателя във връзка с настоящото правно основание, следва да се разгледат с оглед на тези съображения.

145

На първо място жалбоподателят поддържа, че не е допуснат да участва в отделните етапи на оценката по подходящ начин в съответствие със съдържащите се в работните документи на Комисията указания и във всеки случай по начина, по който е допуснат да участва другият нотификатор.

146

Следва да се отбележи, че в доклада за преглед не се споменава участието на жалбоподателя на някои етапи от процедурата. Всъщност в точка 1 от този доклад относно процедурата за оценка се посочва само, че на 31 юли 2000 г. Syngenta представя обобщено досие, че на на Syngenta е изпратен докладът за оценка, че на на „основния доставчик на данни“ са изпратени резултатите от партньорските проверки и че на е проведено заседание със Syngenta.

147

От материалите по делото обаче е видно, че в действителност жалбоподателят е допуснат да участва в оценката по подходящ начин.

148

Всъщност що се отнася до представянето на обобщеното досие на другите държави членки, от писмото на жалбоподателя от 27 юли 2000 г., приложено от Комисията към писмената ѝ защита, е видно, че жалбоподателят представя това досие по искане на държавата членка докладчик.

149

Що се отнася до консултациите с нотификаторите във връзка с доклада за оценка, изготвен от държавата членка докладчик на 31 януари 2000 г., следва да се отбележи, че член 7, параграф 3 от Регламент № 3600/92, на който се позовава жалбоподателят, не изисква преди изготвянето на този документ да се проведат консултации с нотификаторите, а предвижда само възможност за Комисията да се консултира с някои или всички нотификатори във връзка с този документ след неговото изготвяне. Във всеки случай в жалбата си жалбоподателят потвърждава, че подобно на Syngenta получава въпросния доклад на

150

Що се отнася до съобщаването на резултатите от партньорските проверки, Комисията посочва, че според държавата членка докладчик жалбоподателят ги е получил и че тя е изискала от него да допълни досието си. Това обстоятелство е потвърдено от самия жалбоподател, който в жалбата си посочва, че след партньорските проверки бил поканен да представи допълнителна информация, което и направил през май 2002 г.

151

Що се отнася до заседанието на 12 декември 2002 г., Комисията посочва, без нейното изявление да бъде оспорено от жалбоподателя, че на това заседание са разглеждани само свързани с досието на Syngenta въпроси.

152

Предвид всичко изложено следва да се приеме, че по отношение на етапите на разглежданата оценка жалбоподателят е допуснат да участва в процедурата по същия начин, както другият нотификатор, поради което принципът на равно третиране не е нарушен.

153

На второ място жалбоподателят упреква Комисията, че тя не го уведомява за решението оценяването да продължи единствено въз основа на досието на другия нотификатор, както и за съображенията за отпадането от доклада за преглед на препратките към изследванията на жалбоподателя.

154

Следва да се напомни, че съгласно правилата на разглежданата процедура, изложени в точки 93 и 94 по-горе, жалбоподателят е трябвало да представи пълно досие, съдържащо всички необходими за оценката данни.

155

В това отношение от материалите по делото е видно, че на 5 февруари 2004 г. органите на държавата членка докладчик изпращат на жалбоподателя последните допълнения на доклада за оценка, включително документа, озаглавен „Ниво 4 — Искане за допълнителна информация“, който съответства на документа със същото заглавие, изготвен от държавата членка докладчик през април 2004 г. (вж. точка 99 по-горе), и в който се посочват неотстранените основни празноти в досието на жалбоподателя. Впрочем с електронното си съобщение от , приложено от Комисията към писмената ѝ защита, жалбоподателят потвърждава получаването на тези документи.

156

Макар в своя писмен отговор от 16 юни 2008 г. на поставения от Първоинстанционния съд въпрос жалбоподателят да твърди за първи път, че някои от разглежданите данни не са посочени своевременно от държавата членка докладчик, следва да се отбележи, че той по никакъв начин не обосновава късното излагане на този довод. Доколкото жалбоподателят не изтъква в жалбата си — нито впрочем в писмената си реплика — довод във връзка с твърдението си, че държавата членка докладчик не го е уведомила своевременно за необходимите за оценката данни, този довод трябва да се счита за ново правно основание, недопустимо съгласно член 48, параграф 2 от Процедурния правилник. Във всеки случай следва да се отбележи, че този довод се отнася само до една от празнотите, установени в посочения в предходната точка документ, а именно „лизиметрично изследване“, и поради това също е несъстоятелен.

157

Следователно жалбоподателят е бил уведомен, по-конкретно в изпратените на 5 февруари 2004 г. документи, че досието му не съдържа достатъчно данни. С оглед на тази информация той е трябвало да очаква предвид правилата на въпросната процедура, че досието му не служи за основа на оценката и че същата по-нататък ще бъде извършена въз основа на пълното досие на другия нотификатор. Впрочем от писмения отговор на Комисията от на поставения от Първоинстанционния съд въпрос е видно, че в приложение 13 към доклада за оценка, фигуриращо сред изпратените на жалбоподателя на документи, е посочено, че „Syngenta е считано за основен нотификатор [и че] цялостна оценка ще се извърши единствено по отношение на данните на този нотификатор“.

158

Макар да сочи наличие на известна несъгласуваност, фактът, че препратките към представените от жалбоподателя изследвания все още фигурират в приложения към проектодоклада за преглед от 20 януари 2005 г. списък на изследванията, разглеждани като основни за оценката (вж. точка 21 по-горе), сам по себе си не може да породи сериозно съмнение по отношение на точността на предходната информация, посочена в горната точка, според която досието на жалбоподателя е непълно и не може да служи за основа на оценката.

159

Освен това що се отнася до отпадането на препратките в окончателния вариант на същия документ към изследванията на жалбоподателя, следва да се отбележи, че става въпрос за чисто информативен документ, който не може да породи задължителни правни последици. Следователно оплакването, изведено от твърдяната липса на информация относно причините за отпадането на тези препратки, е несъстоятелно (вж. точки 214—217 и 243—249 по-долу). Във всеки случай отпадането на разглежданите препратки е само последица от факта, че непълното досие на жалбоподателя не е можело да служи за основа на оценката.

160

Ето защо следва да се отхвърли оплакването на жалбоподателя, изведено от твърдяната липса на информация относно факта, че оценяването е продължило единствено въз основа на досието на Syngenta, както и относно съображенията за отпадане на изследванията на жалбоподателя от приложения към доклада за преглед списък.

161

На трето място жалбоподателят твърди, че Комисията го е изключила от обсъжданията относно спецификацията на хлороталонила, което довело до възприемане на спецификацията, публикувана от ФАО през февруари 2005 г.

162

Следва да се отбележи, че видно от доводите на страните, в следващите доклади, приети в процеса на разглежданото оценяване, се препраща към приетата от ФАО през 1998 г. спецификация, която е приложима до публикуването на новата спецификация през февруари 2005 г.

163

При все това в жалбата си жалбоподателят твърди, че е знаел — поне към май 2004 г., — че посочената спецификация на ФАО била в процес на преразглеждане въз основа на предоставената от Syngenta информация. В съдебното заседание жалбоподателят признава също, че през 2004 г. е уведомен за това преразглеждане в рамките на ФАО, като уточнява, че не е запознат с точното съдържание на проведените обсъждания на равнище ФАО.

164

Освен това, макар да следва да се посочи, че изпратеният на жалбоподателя на 8 февруари 2005 г. проектодоклад за преглед все още препраща към спецификацията на ФАО от 1998 г., в него се посочва, че от 2003 г. тази спецификация е в процес на преразглеждане от ФАО.

165

Доколкото е уведомен за тези обстоятелства, жалбоподателят не може да очаква, че изменената от ФАО спецификация няма да бъде взета предвид в процеса на разглежданото оценяване.

166

Ето защо жалбоподателят не може да упреква Комисията, че не го е уведомила за съображенията, довели до включването на хлороталонила чрез препращане към приетата от ФАО през февруари 2005 г. спецификация.

167

Накрая, що се отнася до твърдението на жалбоподателя, че е нарушено неговото право на изслушване, следва да се напомни, че принципът за зачитане на правото на защита, приложим във всяко започнало срещу дадено лице производство, което може да завърши с увреждащ акт, изисква адресатите на решения, които засягат чувствително техните интереси, да бъдат в състояние да изложат по полезен за тях начин своята гледна точка (Решение на Съда от 24 октомври 1996 г. по дело Комисия/Lisrestal и др., C-32/95 P, Recueil, стр. I-5373, точка 21).

168

В това отношение следва да се напомни, както вече бе установено (вж. точки 155—157 по-горе), че жалбоподателят е уведомен за празнотите в неговото досие, довели до невъзможността същото да служи за основа на оценката на хлороталонила. Тъй като получава тази информация, съдържаща се по-конкретно в изпратените на 5 февруари 2004 г. документи, жалбоподателят е имал възможност в процеса на оценяване да изложи своята гледна точка относно извода, че неговото досие е непълно.

169

При тези условия Комисията не е била длъжна да покани жалбоподателя да представи становище относно съдържанието на мярката, предложена на Комитета на 15 февруари 2005 г. Всъщност Комисията правилно приема, че подобна консултация не е уместна, доколкото досието на жалбоподателя щяло да продължи да бъде непълно, и поради това не може да служи за основа на оценката по същество на предложената мярка.

170

Във всеки случай според постоянната съдебна практика определено процесуално нарушение води до цялостна или частична отмяна на решението само ако се установи, че при отсъствието на това нарушение посоченото решение би имало различно съдържание (Решение на Първоинстанционния съд от 5 април 2006 г. по дело Degussa/Комисия, T-279/02, Recueil, стр. II-897, точка 416; вж. също в този смисъл Решение на Съда от по дело Van Landewyck и др./Комисия, 209/78—215/78 и 218/78, Recueil, стр. 3125, точка 47).

171

В случая, обаче, доколкото жалбоподателят не изпълнява задължението си да представи пълно досие, обстоятелството, че той не е потърсен за мнение на окончателния етап на процедурата, а именно при изпращането на Комитета на проектодирективата и на проектодоклада за преглед, не може да се отрази върху съдържанието на спорната спецификация, която е приета въз основа на досието на другия нотификатор и отчита публикуваната от ФАО през февруари 2005 г. спецификация.

172

От всичко изложено по-горе следва, че жалбоподателят не доказва, че във връзка с разглежданата процедура е налице нарушение на неговите процесуални гаранции или на неговото право на изслушване, което може да доведе до отмяна на обжалваната директива.

173

Накрая, следва да се отхвърли и оплакването на жалбоподателя, изведено от нарушение на принципа на добра администрация. Всъщност във връзка с това правно основание жалбоподателят се ограничава да изтъкне нередовността на процедурата за оценка на хлороталонила. От изложеното по-горе обаче произтича, че разглежданата процедура е редовна.

174

С оглед на всички тези съображения настоящото правно основание следва да се отхвърли.

175

Жалбоподателят поддържа, че Комисията нарушава член 5, параграф 1 от Директива 91/414, тъй като при включването на хлороталонила в приложение I към същата не включва спецификацията на неговия продукт, въпреки че според доклада за оценка, изготвен от държавата членка докладчик на 31 януари 2000 г., този продукт отговаря на условията за включване.

176

Решението на Комисията да изключи спецификацията на жалбоподателя било основано само на новата спецификация на ФАО, а не на резултатите от неговата оценка. Предвидените в член 5 от Директива 91/414 условия за включване обаче изобщо не препращали към спецификациите на ФАО.

177

Освен това Комисията нарушила член 5, параграф 1 от Директива 91/414, като се основала на спецификацията на ФАО, която не съответствала на активните вещества, нотифицирани от жалбоподателя и от Syngenta и оценяването на които е извършено от държавата членка докладчик.

178

Всъщност нотифицираните в началото на процедурата вещества били съобразени със спецификацията на ФАО от 1998, определяща максималното съдържание на HCB на 0,3 g/kg. Обстоятелството, че Syngenta било в основата на преразглеждането, довело до публикуването от ФАО на новата спецификация, определяща граница на HCB от 0,01 g/kg, не можело да има превес над общностната оценка, която била приключена към момента на публикуването през февруари 2005 г. Комисията не можела да вземе предвид тази нова спецификация, без да извърши нова оценка на продукта, съответстващ на тази спецификация.

179

В писмената си реплика жалбоподателят припомня, че продуктът, нотифициран от ISK Biotech Europe през 1995 г., съдържал повече от 0,01 g/kg HCB, което било потвърдено с писмото на Zeneca Agrochemicals от 11 юни 1998 г. Така в началото на процедурата нито един от нотификаторите не бил нотифицирал продукт с установената с обжалваната директива граница на HCB от 0,01 g/kg.

180

Той добавя, че спецификацията, приета от ФАО през февруари 2005 г., не била оценена от държавата членка докладчик и не можело да служи като основа за определяне в обжалваната директива на равнището на HCB. Критериите на ФАО за оценка били различни от тези по Директива 91/414. В рамките на общностната процедура жалбоподателят изобщо не бил длъжен да докаже, че неговият продукт съответства на новата спецификация на ФАО.

181

Освен това максималното съдържане на HCB, определено с обжалваната директива, било ненужно от научна гледна точка и непропорционално. Жалбоподателят посочва, че малко след приемането на обжалваната директива, по негово искане била изменена спецификацията на FAO, определяща граница на HCB от 0,04 g/kg. Всъщност оценката, извършена от държавата членка докладчик след приемането на обжалваната директива, показала, че хлороталонилът, съдържащ 0,04 g/kg HCB, бил също толкова безопасен като съдържащия 0,01 g/kg HCB.

182

Накрая, като изключила от прегледа представените от жалбоподателя изследвания, Комисията нарушила задължението си по член 95 ЕО и член 5, параграф 1 от Директива 91/414 да вземе предвид всички налични данни относно равнището на научно-техническите познания.

183

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

184

Следва да се напомни, че спорната спецификация на хлороталонила е приета въз основа на досието на Syngenta и освен това определя условия, свързани с чистотата, и по-конкретно с максималното съдържание на HCB.

185

На първо място жалбоподателят поддържа, че Комисията нарушава член 5 от Директива 91/414, като при приемането на обжалваната директива не взема предвид спецификацията на неговия продукт.

186

В това отношение следва да се отбележи, че разрешаването на активните вещества, предвидено в член 5, параграф 1 от Директива 91/414, е подчинено на тяхната оценка от Комисията в рамките на установената в същата директива процедура.

187

Както обаче бе посочено в точка 118 по-горе, Комисията не нарушава тази процедура, като не основава решението си относно включването на хлороталонила в приложение I към Директива 91/414 на досието на жалбоподателя, което не съдържа достатъчно данни.

188

Освен това предвид изложените в точки 103 и 104 по-горе съображения този извод не се опровергава от факта, че спецификацията на продукта на жалбоподателя е разгледана във връзка с доклада за оценка, изготвен от държавата членка докладчик на 31 януари 2000 г., доколкото изложените в този предварителен документ заключения могат да бъдат променяни в процеса на оценяване.

189

Ето защо жалбоподателят не може да поддържа, че Комисията нарушава член 5 от Директива 91/414, като не взема предвид спецификацията на неговия продукт.

190

На второ място жалбоподателят твърди, че Комисията нарушава член 5 от Директива 91/414, както и принципа на пропорционалност, като изготвя спецификацията на хлороталонил чрез препращане към приетата през февруари 2005 г. спецификация на ФАО, която определя граница на HCB от 0,01 g/kg.

191

В това отношение според жалбоподателя Комисията незаконосъобразно обвързва разрешаването на хлороталонила с условие, което, първо, е определено само чрез препращане към спецификацията на ФАО, второ, не произтича от досиетата, оценени в рамките на процедурата, и трето, не е нито необходимо от научна гледна точка, нито пропорционално.

192

На първо място следва да се напомни, че съгласно член 5, параграф 4 от Директива 91/414 включването на активно вещество в приложение I към същата директива може да бъде подчинено на изисквания, свързани по-конкретно с „минимална[та] степен на чистота на активното вещество“ и „естество[то] и максимално[то] съдържание на някои примеси“.

193

Противно на поддържаното от жалбоподателя, член 5 от Директива 91/414 не ограничава преценката на Комисията, що се отнася до това, дали при определянето на посочените изисквания да вземе предвид препоръчваните на международно равнище спецификации.

194

Освен това, предвид комплексните технически оценки, извършвани в рамките на разглежданата процедура, Комисията разполага с широко право на преценка (вж. в този смисъл Решение на Съда от 18 юли 2007 г. по дело Industrias Químicas del Vallés/Комисия, C-326/05 P, Сборник, стр. I-6557, точка 75 и цитираната съдебна практика).

195

Предвид това широко право на преценка по отношение на елементите, които да бъдат взети предвид при оценката на критериите, предвидени в член 5 от Директива 91/414, Комисията основателно е можела да определи условията за включване на хлороталонила, вземайки предвид спецификацията на ФАО.

196

Второ, що се отнася до довода на жалбоподателя, че границата на HCB, предвидена с обжалваната директива, не съответства на извършените нотификации в началото на въпросната процедура, следва да се напомни, че разглежданото условие е надлежно определено чрез препращане към спецификацията на ФАО, приложима към момента на приключване на оценката.

197

Ето защо доводът на жалбоподателя, изведен от съдържанието на нотифицираните от заинтересованите лица спецификации, не доказва незаконосъобразността на тази преценка.

198

Във всеки случай, видно от доводите на страните, спецификацията в досието на Syngenta, оценено с оглед на включването на хлороталонила в приложение I към Директива 91/414, съответства на предвидената с обжалваната директива граница на HCB.

199

Всъщност макар Комисията да признава, че в началото на процедурата нотифицираната от Syngenta спецификация не отчита тази граница, от становището ѝ от 18 октомври 2006 г., както и от нейния писмен отговор от на поставения от Първоинстанционния съд въпрос, е видно, че към момента на приключване на оценката предоставените от Syngenta данни се отнасят до неговия продукт, съответстващ на приетата през февруари 2005 г. спецификация на ФАО. Това обстоятелство впрочем се потвърждава от факта, който страните не оспорват, че посочената спецификация на ФАО е изготвена въз основа на данните на Syngenta.

200

С оглед на тези обстоятелства следва да се отхвърли и доводът на жалбоподателя, според който вземането предвид на спецификацията на ФАО, приета през февруари 2005 г., не било обосновано без нова оценка на досиетата. Всъщност жалбоподателят не обяснява по каква причина вземането предвид на тази спецификация, съответстваща на продукта, включен в досието на Syngenta към момента на приключване на оценката, налагало ново оценяване на това досие.

201

Накрая жалбоподателят неоснователно твърди, че към момента на приемане на спецификацията на ФАО през февруари 2005 г., разглежданата оценка вече била приключена. Всъщност оценката приключва едва на 15 февруари 2005 г. със завършването на доклада за преглед от Комитета.

202

Ето защо жалбоподателят не установява, че вземането предвид на спецификацията, приета от ФАО през февруари 2005 г., води до нарушение на член 5 от Директива 91/414.

203

Трето, що се отнася до твърдението, че разглежданата мярка не е пропорционална, следва да се напомни, че принципът на пропорционалност изисква актовете на общностните институции да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимните цели, следвани от разглежданата правна уредба. В рамките на съдебния контрол върху прилагането на такъв принцип в областите, в които институциите разполагат с широко право на преценка, само явно неподходящият характер на мярката с оглед на целта, която тя е предназначена да преследва, може да се отрази на нейната законосъобразност (вж. в този смисъл Решение на Съда от 9 март 2006 г. по дело Zuid-Hollandse Milieufederatie и Natuur en Milieu, C-174/05, Recueil, стр. I-2443, точки 28 и 29 и цитираната съдебна практика).

204

В случая следва да се установи, че вземането предвид на препоръчваните на международно равнище минимални норми, като например спецификациите на ФАО, не може само по себе си да се счита за явно неподходящо във въпросната област.

205

В това отношение изтъкнатият от жалбоподателя факт, че ФАО преразглежда въпросната спецификация след приемането на обжалваната директива, определяща граница на HCB от 0,04 g/kg, и че тази граница е приета в изготвения от държавата членка докладчик през април 2006 г. доклад, не доказва, че вземането предвид на спецификацията на ФАО, приета през февруари 2005 г., е явно неподходящо. Следва да се отбележи, че във всеки случай изтъкнатите факти, настъпили след приемането на обжалваната директива, не могат да поставят под въпрос нейната законосъобразност от гледна точка на принципа на пропорционалност.

206

Предвид тези съображения жалбоподателят не установява, че Комисията нарушава член 5 от Директива 91/414 или принципа на пропорционалност, що се отнася до предвидената с обжалваната директива граница на HCB.

207

На трето място жалбоподателят твърди, че Комисията нарушава задължението си съгласно член 5, параграф 1 от Директива 91/414 да вземе предвид всички релевантни данни, тъй като не се основава на представените от него данни.

208

В това отношение, като се позовава на същите обстоятелства като разгледаните във връзка с първото правно основание, жалбоподателят поддържа, че досието му било необходимо за оценката предвид твърдените празноти в досието на другия нотификатор. Този довод обаче следва да се отхвърли поради същите съображения като изложените в точки 107—109 по-горе.

209

Накрая, що се отнася до позоваването на жалбоподателя на член 95 ЕО, следва да се отбележи, че макар Директива 91/414 да се основава на член 43 от Договора за ЕО (понастоящем след изменението член 37 ЕО), член 5 от Директива 91/414 възпроизвежда отчасти съдържанието на член 95, параграф 3 ЕО, като изисква решенията да бъдат вземани „в съответствие с равнището на научно-техническите познания“.

210

В случая в подкрепа на оплакването, изведено от твърдяно нарушение на член 95 ЕО, не е изложен довод, отделен от доводите, които са свързани с твърдяното нарушение на член 5 от Директива 91/414 и са отхвърлени в предходните точки. При тези условия оплакването, изведено от нарушение на член 95 ЕО, също трябва да бъде отхвърлено, без да е необходимо произнасяне по приложимостта в случая на тази разпоредба.

211

С оглед на всичко изложено по-горе, настоящото правно основание не може да бъде прието.

212

Жалбоподателят изтъква, че на основание член 13 от Директива 91/414 е поискал защита на данните, представени в процеса на оценяване на хлороталонила. Фактът обаче, че Комисията не включва препратките към тези данни в доклада за преглед, водел до нарушение на правата на жалбоподателя, произтичащи от член 13 от Директива 91/414.

213

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

214

Според жалбоподателя фактът, че препратките към неговите данни не са включени в списъка, съдържащ се в приложение IIIA към доклада за преглед, води до нарушение на член 13 от Директива 91/414.

215

В това отношение следва да се отбележи, че защитата на данните, предвидена в член 13, параграф 3 от Директива 91/414, по никакъв начин не зависи от тяхното включване в списък, изготвен от Комисията при приемането на мерките във връзка с включването на дадено активно вещество (вж. точки 243—249 по-долу).

216

Освен това обжалваната директива изобщо не препраща към въпросния списък, съдържащ се в приложение IIIA към доклада за преглед.

217

Ето защо настоящото правно основание не може да доведе до отмяна на обжалваната директива и следователно трябва да бъде отхвърлено като неотносимо.

218

Като се позовава на целта на Директива 91/414, и по-конкретно на член 13, параграф 5 от нея, жалбоподателят поддържа, че Комисията трябвало да определи минимална норма за чистота на хлороталонила, като същевременно даде възможност на държавите членки да преценят еквивалентността на продуктите с различен източник. Комисията обаче се основала само на спецификацията на Syngenta, като в нарушение на принципа на субсидиарност наложила на държавите членки максимална норма за чистота на хлороталонила.

219

Освен това, включвайки хлороталонила единствено въз основа на нотифицираната от Syngenta спецификация, изключвайки нотифицираната от жалбоподателя и оценена в рамките на въпросната процедура спецификация, Комисията нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания, принципа на правна сигурност и принципа на равно третиране, както и правото на жалбоподателя свободно да упражнява търговска дейност и правото му на собственост, и установила монополно положение на Syngenta на общностния пазар на хлороталонил, в нарушение на член 2 ЕО.

220

Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.

221

Що се отнася на първо място до принципа на субсидиарност, следва да се отбележи, че този принцип е провъзгласен в член 5, втора алинея ЕО, съгласно който в областите, които не са от нейната изключителна компетентност, Общността предприема действия само ако и доколкото целите на предлаганото действие не могат да бъдат достатъчно добре постигнати от държавите членки и поради тази причина могат да бъдат по-успешно осъществени от Общността поради обхвата или последиците на предлаганото действие.

222

Следва да се напомни, че в член 5 от Директива 91/414 се установява общностна процедура за разрешаване на активните вещества, съдържащи се в продуктите за растителна защита. Освен това съгласно член 5, параграф 4 от Директива 91/414 разрешаването на дадено активно вещество може да бъде подчинено на условия, свързани с чистотата и нивото на примеси.

223

Доколкото тези разпоредби предоставят на общностните институции изключителна компетентност да определят разрешените на общностно равнище активни вещества и да установят условията относно тяхната чистота, приетата при упражняването на тази компетентност мярка не попада в приложното поле на принципа на субсидиарност. Следователно правното основание, изведено от нарушение на този принцип, трябва да бъде отхвърлено като неоснователно.

224

Що се отнася на следващо място до принципа на защита на оправданите правни очаквания, според постоянната съдебна практика правото да се позове на този принцип се предоставя на всяко лице в положение, при което администрацията на Общността е породила у него оправдани очаквания (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 7 юни 2006 г. по дело Österreichische Postsparkasse и Bank für Arbeit und Wirtschaft/Комисия, T-213/01 и T-214/01, Recueil, стр. II-1601, точка 210 и цитираната съдебна практика).

225

В случая жалбоподателят на първо място поддържа, че спецификацията на неговия продукт е разгледана в рамките на доклада за оценка, изготвен от държавата членка докладчик на 31 януари 2000 г., и поради това било оправдано да очаква, че тази спецификация ще бъде взета предвид при разрешаването на хлороталонила.

226

Същевременно обстоятелството, че първоначално по отношение на досието на жалбоподателя е прието, че не липсват основни данни, и че то е разгледано на един начален етап на оценяването, не може да породи у жалбоподателя каквото и да било оправдано очакване, че спецификацията в неговото досие ще послужи като основа за включването на хлороталонила в приложение I към Директива 91/414. Всъщност предвид правилата на разглежданата процедура, посочени в точка 104 по-горе, фактът, че на един начален етап на оценяването на досието на жалбоподателя е прието, че не липсват съществени празноти, изобщо не означава, че посоченото досие съдържа всички необходими данни, за да се заключи, че разглежданият продукт отговаря на условията по член 5, параграф 1 от Директива 91/414.

227

На второ място жалбоподателят твърди, че Комисията нарушава принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като взема предвид спецификацията на ФАО, приета през февруари 2005 г. Следва обаче да се напомни, както бе посочено в точки 163—165 по-горе, че след като е уведомен, че спецификацията на ФАО е в процес на преразглеждане, жалбоподателят не може да очаква, че новата спецификация няма да бъде взета предвид при приемането на съответната мярка.

228

Що се отнася до принципа на правната сигурност, който изисква правните норми да бъдат ясни и точни и има за цел да гарантира предвидимостта на правните положения и отношения, регулирани от общностното право (Решение на Съда от 15 февруари 1996 г. по дело Duff и др., C-63/93, Recueil, стр. I-569, точка 20), следва да се отбележи, че макар член 5 от Директива 91/414 да не препраща към спецификациите на ФАО, от целта на тази разпоредба ясно произтича, че същите могат да бъдат взети предвид в процеса на оценяване на активните вещества.

229

Освен това от правилата относно съдържанието на досиетата, представени в подкрепа на заявлението за включване, и по-конкретно от приложение II, част A, точка 2, подточка iii) към Директива 91/414, със съответните изменения, ясно произтича, че спецификациите на ФАО са елементи, които могат да бъдат взети предвид в процеса на оценяване на активните вещества. Този факт се потвърждава от посочената в писмената защита на Комисията нейна практика във връзка с приемането на директиви за включване на активни вещества в приложение I към Директива 91/414, според която практика спецификацията на съответното вещество се определя от гледна точка на спецификацията на ФАО, когато подобна спецификация съществува.

230

Що се отнася до принципа на равно третиране, жалбоподателят поддържа, че не бил допуснат да участва в процедурата по същия начин както другия нотификатор, и по-конкретно че не разполагал със същите възможности да защити своята гледна точка в хода на процедурата. В това отношение обаче жалбоподателят не излага никакви доводи, отделни от изтъкнатите във връзка с третото правно основание, вече разгледани и отхвърлени в точки 147—152 по-горе. Ето защо тези доводи трябва да бъдат отхвърлени.

231

Накрая жалбоподателят упреква Комисията, че приела спецификацията на хлороталонила, което му попречило да получи необходимите национални разрешения, за да може да продължи дейността си и за да упражнява своите права на интелектуална собственост върху научните изследвания, извършени с оглед на общностната оценка. Освен това той поддържа, че Комисията установява монополно положение на Syngenta на съответния пазар в противоречие с принципа на свободна конкуренция, както и с прогласените в член 2 ЕО цели на Общността.

232

В това отношение следва да се посочи, че доколкото обжалваната директива по общ и абстрактен начин обвързва разрешаването на хлороталонила с условия, определени въз основа на спецификацията на ФАО в сила към момента на приключване на оценката, не може изобщо да се счита, че тя цели, в ущърб на жалбоподателя, да запази правото за производство на хлороталонил за определен производител.

233

Освен това спецификацията на хлороталонила, която е предвидена с обжалваната директива, приета надлежно от гледна точка на член 5 от Директива 91/414 и на принципа на пропорционалност, също не може да се счита, че неоправдано или непропорционално ограничава правата на интелектуална собственост на жалбоподателя, както и правото му свободно да упражнява своята професия. Освен това, както бе посочено в точки 214—217 по-горе, жалбоподателят не установява, че обжалваната директива е можела да засегне неговите права, свързани със защитата на извършените с оглед на оценката на хлороталонила изследвания.

234

С оглед на изложеното по-горе настоящото правно основание следва да бъде отхвърлено.

235

Ето защо исканията за отмяна на обжалваната директива трябва да бъдат отхвърлени.

236

Комисията оспорва допустимостта на исканията за отмяна на доклада за преглед, като посочва, че става въпрос за технически документ, който не поражда правно действие, отделно от това на обжалваната директива.

237

Според постоянната съдебна практика актове, които могат да бъдат предмет на жалба за отмяна по смисъла на член 230 EО, са мерките, произвеждащи задължителни правни последици, които могат да засегнат интересите на жалбоподателя, като изменят по характерен начин неговото правно положение. Междинните мерки, чиято цел е да подготвят окончателното решение, по принцип не представляват актове, подлежащи на оспорване. От съдебната практика обаче следва, че приетите по време на предварителната процедура актове, които сами по себе си представляват завършека на една специална процедура, различна от тази, която трябва да даде възможност на Комисията да се произнесе по същество, и които произвеждат задължителни правни последици, годни да засегнат интересите на жалбоподателя, като променят по характерен начин неговото правно положение, представляват също подлежащи на оспорване актове (Решение на Съда от 11 ноември 1981 г. по дело IBM/Комисия, 60/81, Recueil, стр. 2639, точки 9—11 и Решение по дело Österreichische Postsparkasse и Bank für Arbeit und Wirtschaft/Комисия, посочено по-горе, точка 65).

238

В случая от член 7, параграф 6 от Регламент № 3600/92 е видно, че докладът за преглед е изготвен от Комисията междинен акт, който съдържа заключенията от прегледа на Комитета и има за цел да подготви решението относно включването на съответното активно вещество в приложение I към Директива 91/414.

239

Ето защо следва да се прецени дали въпреки междинния си характер докладът за преглед поражда, както поддържа жалбоподателят, задължителни правни последици, които могат да засегнат неговите интереси.

240

В това отношение жалбоподателят твърди, че докладът за преглед го уврежда, тъй като не го посочва като „основен доставчик на данни“ и не съдържа препратките към данните, представени от него с оглед на оценката на хлороталонила, което засягало правото му на защита на тези данни съгласно член 13, параграф 3 от Директива 91/414.

241

На първо място обаче що се отнася до отказа жалбоподателят да бъде квалифициран като „основен доставчик на данни“, следва да се напомни, че посоченото понятие не се съдържа в приложимата правна уредба и поради това не може да предостави на съответния нотификатор особен правен статут. Следователно твърденият отказ не може да увреди жалбоподателя.

242

Второ, що се отнася до факта, че препратките към неговите данни не са включени в приложение IIIA към доклада за преглед, следва да се напомни, че съгласно член 13, параграф 1, буква б) от Директива 91/414 държавите членки изискват от заявителите за получаване на разрешение за продукти за растителна защита да представят със заявленията си „[досие], ко[e]то удовлетворява в светлината на съвременните научно-техническите познания, изискванията, посочени в приложение III“ към същата директива. Освен това член 13, параграф 3 от Директива 91/414 забранява на държавите членки в определените в тази разпоредба срокове да използват информацията, посочена в упоменатото приложение II, в полза на други заявители, освен ако първият заявител не даде съгласието си за това използване.

243

Противно на поддържаното от жалбоподателя, от тези разпоредби не следва, че забраната да се използва в полза на друг заявител информацията, представена във връзка със заявлението за разрешаване на даден продукт за растителна защита, е обусловена от нейното включване в документ, изготвен от Комисията в процеса на оценяване на съответното активно вещество, като например разглеждания доклад за преглед.

244

Ето защо при липса на нормативна разпоредба, оправомощаваща Комисията да приеме акт за установяване на данните, които подлежат на защита съгласно член 13, параграф 3 от Директива 91/414, списъкът в приложение IIIA към доклада за преглед може да се счита само за документ с информативна стойност.

245

Това съображение не се опровергава от изтъкнатия от жалбоподателя факт, че държавите членки препращат към въпросния списък при прилагането на член 13, параграф 3 от Директива 91/414, тъй като този факт се дължи на сътрудничеството между Комисията и националните органи, на които е възложено да прилагат общностната правна уредба (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 29 януари 2002 г. по дело Van Parys и Pacific Fruit Company/Комисия, T-160/98, Recueil, стр. II-233, точка 65).

246

Информативният характер на този списък е виден и от точка 8 от доклада за преглед, съгласно която съответната информация „не засяга нито едно право или задължение на държавите членки или на производителите, що се отнася до нейното използване при прилагането на разпоредбите на член 13 от Директива 91/414“.

247

Във всеки случай, дори да се допусне, че въпросният списък, както поддържа жалбоподателят, представлява референтен документ за държавите членки, в смисъл че определя допълнителната информация, която е била необходима за първото включване на хлороталонила в приложение I към Директива 91/414 и която подлежи на защита съгласно член 13, параграф 3, буква г) от същата директива, от това не следва, че този списък поражда правни последици, изключващи защитата на данните, които не се съдържат в него.

248

Това съображение не се опровергава по никакъв начин от представеното от жалбоподателя писмо от органите на Обединеното кралство от 30 януари 2006 г., с което той е уведомен, че те ще предоставят защита на изложените от него данни в подкрепа на националните разрешения, равностойна на приложената по отношение на данните на Syngenta, защитени съгласно член 13, параграф 3, буква г) от Директива 91/414.

249

Следователно липсата на препратки в приложение IIIA към доклада за преглед към данните на жалбоподателя не може да породи задължителни правни последици, що се отнася до прилагането на разпоредбите, приети от държавите членки за съобразяване с член 13, параграф 3 от Директива 91/414.

250

С оглед на тези съображения докладът за преглед може да се счита само за междинен акт, който не поражда самостоятелни правни последици в състояние да засегнат интересите на жалбоподателя.

251

Ето защо настоящите искания трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.

252

Жалбоподателят иска от Първоинстанционния съд да установи съгласно член 232 ЕО, че Комисията не се произнася по писмото му от 14 април 2005 г., с което той иска от нея да не приема одобреното от Комитета на предложение, освен ако спецификацията на хлороталонила не бъде изменена, така че да се вземе предвид спецификацията на неговия продукт.

253

От съдебната практика следва, че условията за допустимост на иска за установяване на неправомерно бездействие, определени в член 232 ЕО, не са изпълнени, когато институцията ответник, която е поканена да действа, се е произнесла по тази покана преди предявяването на иска (вж. в този смисъл Решение на Съда от 1 април 1993 г. по дело Pesqueras Echebastar/Комисия, C-25/91, Recueil, стр. I-1719, точка 11).

254

В случая обаче Комисията се произнася по съдържанието на писмото на жалбоподателя от 14 април 2005 г., като на , преди подаването на настоящата жалба, приема обжалваната директива.

255

Обстоятелството, че това произнасяне не удовлетворява жалбоподателя, е без значение. Всъщност член 232 ЕО се отнася до неправомерното бездействие, дължащо се на липсата на действие или на произнасяне, а не до приемането на акт, какъвто заинтересованите лица биха желали или биха преценили за необходим (Решение на Съда от 24 ноември 1992 г. по дело Buckl и др./Комисия, C-15/91 и C-108/91, Recueil, стр. I-6061, точки 16 и 17).

256

Ето защо настоящите искания за установяване на неправомерно бездействие трябва да бъдат отхвърлени като недопустими.

257

С искането си за обезщетение жалбоподателят цели поправяне на вредата, претърпяна в резултат от обжалваната директива.

258

Със становището си от 20 юли 2007 г., представено в рамките на процесуално-организационните действия след приемането на Директива 2006/76, жалбоподателят цели да промени това искане, като моли Комисията да бъде осъдена да му заплати сума от 170940000 EUR като неокончателно определено по размер обезщетение за претърпяната вреда в резултат от приемането на обжалваната директива, с оглед на Директива 2006/76.

259

В това отношение доколкото с това искане жалбоподателят цели да представи нови искания за обезщетяване на вредата, претърпяна в резултат от приемането на Директива 2006/76, тези искания, както и изложените в тяхна подкрепа правни основания са недопустими съгласно член 48, параграф 2 от Процедурния правилник.

260

Що се отнася до основателността на иска за обезщетение, следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика исканията за поправяне на вреда трябва да се отхвърлят, доколкото имат тясна връзка с исканията за отмяна, които сами по себе си са били отхвърлени (вж. Решение на Първоинстанционния съд от 4 юли 2002 г. по дело Arne Mathisen/Съвет, T-340/99, Recueil, стp. II-2905, точка 134 и цитираната съдебна практика).

261

В случая съществува тясна връзка между исканията за отмяна и исканията за обезщетение, които се основават на доводите, изведени от незаконосъобразността на обжалваната директива поради нарушение на Директива 91/414 и на Регламент № 3600/92, както и на принципите на добра администрация и защита на оправданите правни очаквания, и изложени във връзка с исканията за отмяна на обжалваната директива. При прегледа на тези доводи обаче не се установи допусната от Комисията незаконосъобразност, която да ангажира отговорността на Общността.

262

Ето защо исканията за обезщетение трябва да бъдат отхвърлени поради отхвърлянето на исканията за отмяна, с които те са тясно свързани.

263

Освен това доколкото при условията на евентуалност жалбоподателят се позовава на вредата, претърпяна според него в резултат от непроизнасянето на Комисията по писмото му от 14 април 2005 г., следва да се напомни, че в това отношение Комисията се е произнесла с приемането на обжалваната директива. Жалбоподателят обаче не изтъква каквато и да било вреда, настъпила преди приемането на обжалваната директива, с която се преустановява твърдяното неправомерно бездействие.

264

Ето защо исканията за обезщетение също трябва да бъдат отхвърлени, що се отнася до твърдяното неправомерно бездействие от страна на Комисията.

265

Предвид всичко изложено по-горе настоящата жалба следва да бъде отхвърлена изцяло.

266

Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, включително свързаните с обезпечителните производства, съгласно исканията на Комисията.

По изложените съображения

ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (шести състав)

реши:

Правна уредба

1. Директива 91/414/ЕИО

2. Регламент (ЕИО) № 3600/92

Обстоятелства, предхождащи спора

Производство и искания на страните

От правна страна

1. По исканията за отмяна на обжалваната директива, що се отнася до спецификацията на хлороталонила

По изменението на исканията за отмяна

По допустимостта

По правния интерес

По процесуалната легитимация на жалбоподателя

По искането за изменение на спорната спецификация

По съществото на спора

По първото правно основание, изведено от твърдяното изключване на досието на жалбоподателя от процедурата за оценка

— Доводи на страните

— Съображения на Първоинстанционния съд

По второто правно основание, изведено от твърдяната нередовност в процедурата пред Комитета

— Доводи на страните

— Съображения на Първоинстанционния съд

По третото правно основание, изведено от нарушаване на процесуалните гаранции и на правото на изслушване

— Доводи на страните

— Съображения на Първоинстанционния съд

По четвъртото правно основание, изведено от нарушение на член 5 от Директива 91/414

— Доводи на страните

— Съображения на Първоинстанционния съд

По петото правно основание, изведено от нарушение на член 13 от Директива 91/414

— Доводи на страните

— Съображения на Първоинстанционния съд

По шестото правно основание, изведено от нарушение на принципите на субсидиарност, защита на оправданите правни очаквания, правна сигурност и равно третиране, от нарушение на правото на жалбоподателя свободно да упражнява търговска дейност и на правото му на собственост, както и от нарушение на член 2 ЕО

— Доводи на страните

— Съображения на Първоинстанционния съд

2. По исканията за отмяна на доклада за преглед

3. По исканията за установяване на неправомерно бездействие

4. По исканията за обезщетение

По съдебните разноски