1

Дружество Microsoft Corp. със седалище в Redmond, Вашингтон (Съединени американски щати), разработва, развива и търгува с широка гама софтуерни продукти за различни видове компютърно оборудване. Тези софтуерни продукти по-конкретно включват клиентски операционни системи за персонален компютър (наричани по-нататък „PC клиенти“), операционни системи за сървъри на работни групи и мултимедийни плейъри, позволяващи стрийминг. Microsoft предоставя и техническа поддръжка на различните си продукти.

2

На 15 септември 1998 г. г-н Green, заместник-директор на Sun Microsystems, Inc. (наричано по-нататък „Sun“), дружество със седалище в Palo Alto, Калифорния (Съединени американски щати), което доставя по-конкретно сървъри и сървърни операционни системи, изпраща на г-н Maritz, заместник-директор на Microsoft, писмо със следния текст:

„Пишем Ви с молба Microsoft да предостави [на Sun] цялата необходима информация, за да може [Sun] да осигури поддържане в „native mode“ на COM обектите под Solaris.

Освен това молим Microsoft да предостави [на Sun] цялата необходима информация, за да може [Sun] да осигури поддържане в „native mode“ на целия пакет технологии Active Directory под Solaris.

По наше мнение за сектора е от голям интерес приложенията, създадени да се изпълняват под Solaris, да могат да комуникират по прозрачен начин посредством COM и/или Active Directory с операционните системи Windows и/или със софтуера, базиран на Windows.

Според нас Microsoft трябва да включи референтна имплементация и необходимата информация, за да се гарантира, без да се прибягва до реверсивен инженеринг, че COM обектите и целият пакет от технологии Active Directory работят по напълно съвместим начин под Solaris. Смятам, че тази информация трябва да се предостави за всички COM обекти, както и за целия пакет технологии Active Directory , които понастоящем са на пазара. Освен това по наше мнение тази информация трябва да се предоставя своевременно и редовно за COM обектите и за технологиите Active Directory, които ще бъдат пуснати на пазара в бъдеще.“

3

По-нататък това писмо ще бъде наричано „писмото от 15 септември 1998 г.“

4

С писмо от 6 октомври 1998 г. г-н Maritz дава отговор на писмото от 15 септември 1998 г. В него той изтъква следното:

„Благодаря Ви за интереса да работите с Windows. Имаме общи клиенти, които използват нашите продукти, и според мен е чудесно, че се интересувате от осигуряването на възможност за оперативна съвместимост между Вашата система и Windows. Microsoft винаги се е стремяло да оказва помощ на софтуерните разработчици, включително [на своите] конкуренти, за да разработят възможно най-добрите продукти с най-голяма оперативна съвместимост за [неговата] платформа.

Може би не Ви е известно, че поисканите от Вас данни относно начина за постигане на оперативна съвместимост с COM и технологиите Active Directory вече са публикувани и са на разположение на Вас и всеки друг софтуерен разработчик по света посредством продукта „Microsoft Developer Network (MSDN) Universal“. MSDN съдържа подробна информация за услугите и интерфейсите на платформата Windows и е прекрасен източник на данни за разработчиците, които проявяват интерес към създаването на продукти за Windows или във връзка с оперативната съвместимост с тази система. В действителност [Sun] понастоящем притежава 32 активни лицензии за абонамент за „MSDN Universal“. Освен това предполагам, че както и по-рано, Вашето дружество ще изпрати голям брой участници в нашата конференция „Professional Developers“, която ще се проведе в Денвър от 11 до 15 октомври 1998 г. Това ще бъде допълнителна възможност да получите необходимите Ви технически данни с оглед на работата с нашите системни технологии. Някои от 23-мата служители [на Sun], които взеха участие в конференцията през миналата година, би трябвало да могат да изразят становище пред Вас относно качеството и точността на обсъжданата информация по време на тези конференции „Professional Developers“.

За Вас ще е приятно да научите, че вече съществува референтна имплементация на COM под Solaris. Тази имплементация на COM под Solaris е бинарен продукт, който се поддържа изцяло и може да се получи от Microsoft. Лицензия за изходния код на COM може да бъде получена от други източници, включително Software AG […]

Що се отнася до Active Directory, ние не планираме да [я] „пренесем“ […] под Solaris. При все това и с оглед да се удовлетворят нашите общи клиенти съществуват многобройни методи, с различно равнище на функционалност, за да се постигне оперативна съвместимост с Active Directory. Например можете да използвате стандартния LDAP протокол, за да имате достъп от Solaris до Active Directory на Windows NT Server.

Ако след като сте участвали [в конференцията „Professional Developers“] и проучили намиращите се в MSDN публично достъпни данни Ви е необходима допълнителна помощ, в групата ни „Developer Relations“ има „Account Managers“, които се стремят да съдействат на разработчиците, имащи нужда от допълнителна помощ за платформите на Microsoft. Помолих Marshall Goldberg, Lead Program Manager, да бъде на Ваше разположение в случай на необходимост […]“

5

По-нататък писмото на г-н Maritz от 6 октомври 1998 г. ще бъде наричано „писмото от 6 октомври 1998 г.“.

6

На 10 декември 1998 г. Sun подава жалба пред Комисията на основание член 3 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 г., Първи регламент за прилагане на членове [81 ЕО] и [82 ЕО] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3).

7

В жалбата си Sun изтъква, че Microsoft отказва да му предостави необходимите данни и технология, осигуряващи възможност за оперативната съвместимост на неговите операционни системи за сървъри на работни групи с клиентската операционна система Windows за персонален компютър.

8

На 2 август 2000 г. Комисията изпраща на Microsoft първото изложение на възраженията (наричано по-нататък „първото изложение на възраженията“). То има за предмет главно въпроси относно оперативната съвместимост между, от една страна, клиентските операционни системи Windows за персонален компютър, и от друга страна, операционните системи за сървъри на други доставчици (оперативна съвместимост клиент—сървър).

9

На 17 ноември 2000 г. Microsoft дава отговор на първото изложение на възраженията.

10

Междувременно през февруари 2000 г. Комисията започва служебно разследване, свързано по-конкретно с поколението Windows 2000 на клиентските операционни системи за персонален компютър и на сървърите на работни групи на Microsoft, както и с интегрирането от Microsoft на неговия мултимедиен плейър Windows Media Player в клиентската му операционна система Windows за персонален компютър. Клиентската операционна система за персонален компютър от серията Windows 2000 е предназначена за професионални цели и се нарича „Windows 2000 Professional“. Сървърните операционни системи от тази серия са следните три разновидности: Windows 2000 Server, Windows 2000 Advanced Server и Windows 2000 Datacenter Server.

11

В резултат на посоченото разследване на 29 август 2001 г. на Microsoft е изпратено второ изложение на възраженията (наричано по-нататък „второто изложение на възраженията“). В него Комисията повтаря предходните си възражения, свързани с оперативната съвместимост клиент—сървър. Освен това тя засяга някои въпроси относно оперативната съвместимост между сървъри на работни групи (оперативна съвместимост сървър—сървър). Накрая, Комисията поставя определени въпроси относно интегрирането на мултимедийния плейър Windows Media Player в клиентската операционна система Windows за персонален компютър.

12

На 16 ноември 2001 г. Microsoft дава отговор на второто изложение на възраженията.

13

През декември 2001 г. Microsoft изпраща на Комисията доклад с резултатите и анализа от изследване, направено от Mercer Management Consulting (наричано по-нататък „Mercer“).

14

От април до юни 2003 г. Комисията извършва мащабно пазарно проучване (наричано по-нататък „проучването на пазара от 2003 г.“), като на основание член 11 от Регламент № 17 изпраща редица искания за информация на няколко дружества и асоциации.

15

На 6 август 2003 г. Комисията изпраща на Microsoft трето изложение на възраженията, което според Комисията има за цел да допълни предходните две и да даде насоки относно средствата за защита, които възнамерява да разпореди (наричано по-нататък „третото изложение на възраженията“).

16

С писмо от 17 октомври 2003 г. Microsoft дава отговор на третото изложение на възраженията.

17

На 31 октомври 2003 г. Microsoft изпраща на Комисията доклад с резултатите и анализа от две допълнителни изследвания, направени от Mercer.

18

Комисията провежда изслушване на 12, 13 и 14 ноември 2003 г.

19

На 1 декември 2003 г. Microsoft представя допълнително становище по третото изложение на възраженията.

20

На 24 март 2004 г. Комисията приема Решение 2007/53/ЕО относно процедура за прилагане на член 82 [ЕО] и на член 54 от Споразумението за ЕИП, образувана срещу Microsoft Corp. (преписка COMP/C-3/37.792 — Microsoft) (ОВ L 32, 2007 г., стр. 23, наричано по-нататък „обжалваното решение“).

21

Според обжалваното решение Microsoft нарушава член 82 ЕО и член 54 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) поради злоупотреба с господстващо положение в два случая.

22

Първо, Комисията откроява три отделни световни продуктови пазара и приема, че Microsoft има господстващо положение на два от тях. Второ, тя смята, че Microsoft е извършило две злоупотреби. Ето защо тя налага на Microsoft глоба и някои средства за защита.

23

В обжалваното решение са откроени три отделни продуктови пазара, които съответно обхващат клиентските операционни системи за персонален компютър (съображения 324—342), операционните системи за сървъри на работни групи (съображения 343—401) и мултимедийните плейъри, позволяващи стрийминг (съображения 402—425).

24

Първият пазар, откроен в обжалваното решение, е пазарът на клиентски операционни системи за персонален компютър. Операционните системи там се определят като „системен софтуер“, който контролира основните функции на компютъра и позволява на потребителя да си служи с него, и изпълнява приложенията, намиращи се на компютъра (съображение 37). Персоналните компютри клиенти се определят като многофункционални компютри, които са проектирани за ползване от по едно лице и могат да се свързват към мрежа (съображение 45).

25

Що се отнася до втория пазар, обжалваното решение определя операционните системи за сървъри на работни групи като операционни системи, които са проектирани и разпространявани, за да доставят съвместно „базисни инфраструктурни услуги“ на сравнително малък брой персонални компютри клиенти, свързани към малка или средноголяма мрежа (съображения 53 и 345).

26

В обжалваното решение са откроени по-конкретно три вида услуги, а именно: първо, поделяне на файлове, съхранявани на сървърите, второ, поделяне на принтери, и трето, управление на потребители и на потребителски групи, тоест управление на условията на достъп за тях до мрежовите услуги (съображения 53 и 345). Чрез последния вид услуги трябва по-специално да се гарантира безопасният достъп и ползване на мрежовите ресурси, а именно най-напред чрез идентификация на потребителите, а след това чрез проверка дали те имат право да извършат определено действие (съображение 54). В обжалваното решение се уточнява, че за да осигурят ефективното съхранение и търсене на информацията относно управлението на потребители и на потребителски групи, операционните системи за сървъри на работни групи обикновено се основават на технологиите „справочна услуга“ (съображение 55). Справочната услуга, включена в операционната система Windows 2000 Server на Microsoft, се нарича „Active Directory“ (съображение 149).

27

Според обжалваното решение посочените по-горе три вида услуги са тясно свързани помежду си в рамките на операционните системи за сървъри на работни групи. До голяма степен те могат да се разглеждат като „единна услуга“, но погледнато от две различни гледни точки, а именно тази на потребителя (услуги, свързани с файлове и принтиране), и от друга страна, тази на мрежовия администратор (услуги, свързани с управление на потребители и на потребителски групи) (съображение 56). В обжалваното решение тези различни услуги се определят като „услуги, свързани с работна група“.

28

Третият пазар, откроен в обжалваното решение, е пазарът на мултимедийните плейъри, позволяващи стрийминг. Мултимедийните плейъри се определят като софтуерни продукти, които могат да четат звуко- и видеосъдържание в цифров формат, тоест да дешифрират съответните данни и да ги превеждат в инструкции за хардуера (например високоговорители или екран) (съображение 60). Мултимедийните плейъри, позволяващи стрийминг, могат да четат звуко- и видеосъдържание, което се разпространява чрез стрийминг през Интернет (съображение 63).

29

Що се отнася до разглеждания географски пазар, в обжалваното решение Комисията установява, както е посочено в точка 22 по-горе, че при всеки от трите откроени продуктови пазара става въпрос за световен пазар (съображение 427).

30

В обжалваното решение Комисията приема, че Microsoft има господстващо положение както на пазара на клиентските операционни системи за персонален компютър, поне от 1996 г., така и на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи, от 2002 г. (съображения 429—541).

31

Що се отнася до пазара на клиентските операционни системи за персонален компютър, Комисията прави този извод, като по същество се основава на следните обстоятелства:

32

В съображение 472 Комисията уточнява, че това господстващо положение има „изключителни характеристики“, тъй като продуктът Windows не само доминира на пазара на клиентски операционни системи за персонален компютър, но и нещо повече, той е „фактически стандарт“ за тези системи.

33

Що се отнася до пазара на операционните системи за сървъри на работни групи, Комисията по същество изтъква следните обстоятелства:

34

Linux е операционна система „с отворен код“, разпространявана посредством „GNU GPL (General Public Licence)“. Строго погледнато, тя представлява само базов код, наречен „ядро“, който изпълнява ограничен брой услуги, характерни за операционната система. Може обаче да бъде свързана с друг софтуер, за да създаде „операционна система Linux“ (съображение 87). Linux по-конкретно се използва като основа за операционните системи за сървъри на работни групи (съображение 101). Така той присъства на пазара на операционни системи за сървъри на работни групи съвместно със софтуера Samba, също разпространяван посредством лицензията „GNU GPL“ (съображения 506 и 598).

35

С понятието „UNIX“ се обозначават няколко операционни системи с определени общи характеристики (съображение 42). Sun разработва UNIX-базирана операционна система за сървъри на работни групи, наречена „Solaris“ (съображение 97).

36

Първата злоупотреба, за която се упреква Microsoft, се състои в отказа му да предостави на конкурентите си „информацията, свързана с оперативната съвместимост“ и да разреши използването ѝ за развитието и разпространението на конкурентни на неговите продукти на пазара на операционни системи за сървъри на работни групи през периода между октомври 1998 г. и датата на нотифициране на обжалваното решение [член 2, буква а) от обжалваното решение]. Тази злоупотреба е описана в съображения 546—791.

37

По смисъла на обжалваното решение „информацията, свързана с оперативната съвместимост“ включва пълните и точни спецификации на всички протоколи [внедрени] в операционните системи Windows за сървъри на работни групи, които се използват от Windows сървърите на работни групи, за да доставят на Windows мрежите за работни групи услуги, свързани с поделянето на файлове и на принтери и с управлението на потребители и на групи [от потребители], включително услугите, свързани с Windows домейн контролер, справочната услуга Active Directory и услугата „Group Policy“ (член 1, параграф 1 от обжалваното решение).

38

„Windows мрежа за работни групи“ се определя като „група от персонални компютри клиенти [на които е инсталирана клиентска операционна система Windows за персонален компютър] и от сървъри [на които е инсталирана операционна система Windows за сървъри на работни групи], свързани помежду си с компютърна мрежа“ (член 1, параграф 7 от обжалваното решение).

39

„Протокол“ се определя като „съвкупност от правила за взаимовръзка и взаимодействие между различни операционни системи Windows за сървъри на работни групи и клиентски операционни системи Windows за персонален компютър, инсталирани на различни компютри в Windows мрежа за работни групи“ (член 1, параграф 2 от обжалваното решение).

40

В обжалваното решение Комисията подчертава, че въпросният отказ не е свързан с елементи от „изходния код“ на Microsoft, а само със спецификации на съответните протоколи, тоест с подробното описание на това, което се очаква от разглеждания софтуер, а не с имплементации (наричани в настоящото решение също „реализации“ или „внедрявания“), които се изразяват в имплементиране на кода на компютъра (съображения 24 и 569). Тя по-конкретно уточнява, че „не възнамерява да задължи Microsoft да позволи на трети лица да копират Windows“ (съображение 572).

41

Впрочем Комисията приема, че отказът на Microsoft спрямо Sun следва определена линия на цялостно поведение (съображения 573—577). Освен това тя изтъква, че поведението, в което се упреква Microsoft, води до срив на предходните по-високи равнища на доставка (съображения 578—584), създава опасност от премахване на конкуренцията на пазара на операционни системи за сървъри на работни групи (съображения 585—692) и има отрицателно въздействие върху технологичното развитие и интересите на потребителите (съображения 693—708).

42

Накрая, Комисията отхвърля доводите на Microsoft, че отказът му е обективно обоснован (съображения 709—778).

43

Втората злоупотреба, в която се упреква Microsoft, се състои в обстоятелството, че от май 1999 г. до датата на нотифициране на обжалваното решение Microsoft обвързва доставянето на клиентската операционна система Windows за персонален компютър с едновременното придобиване на софтуера Windows Media Player [член 2, буква б) от обжалваното решение]. Това поведение е описано в съображения 792—989.

44

В обжалваното решение Комисията смята, че посоченото поведение отговаря на необходимите условия, за да се установи наличието на обвързване, имащо характер на злоупотреба по смисъла на член 82 ЕО (съображения 794—954). Първо, в това отношение тя повтаря, че Microsoft има господстващо положение на пазара на клиентски операционни системи за персонален компютър (съображение 799). Второ, според нея мултимедийните плейъри, позволяващи стрийминг, и клиентските операционни системи за персонален компютър са отделни продукти (съображения 800—825). Трето, тя твърди, че Microsoft не дава възможност на потребителите да закупуват Windows без Windows Media Player (съображения 826—834). Четвърто, тя поддържа, че разглежданото обвързване ограничава конкуренцията на пазара на мултимедийни плейъри (съображения 835—954).

45

Накрая, Комисията отхвърля доводите на Microsoft, че от една страна, разглежданото обвързване води до ползи по отношение на ефективността, които могат да компенсират антиконкурентните последици, откроени в обжалваното решение (съображения 955—970), а от друга страна, Microsoft няма интерес от „антиконкурентни“ обвързвания (съображения 971—977).

46

За двете злоупотреби, откроени в обжалваното решение, е наложена глоба в размер на 497196304 EUR (член 3 от обжалваното решение).

47

От друга страна, според член 4, първа алинея от обжалваното решение Microsoft трябва да прекрати установената в член 2 злоупотреба, в съответствие с условията съгласно членове 5 и 6 от същото решение. Освен това Microsoft трябва да се въздържа от поведение, чиято цел или последица може да е идентична с тази на посочената злоупотреба (член 4, втора алинея от обжалваното решение).

48

Като мярка, с която се цели да се отстранят последиците от представляващия злоупотреба отказ, посочен в член 2, буква а) от обжалваното решение, с член 5 от това решение Microsoft се задължава да направи следното:

[…]“

49

Като средствo за защита, наложено заради представляващото злоупотреба обвързване, посочено в член 2, буква б) от обжалваното решение, с член 6 от това решение Microsoft по-конкретно се задължава в срок от 90 дни, считано от нотифицирането на посоченото решение, да предложи напълно функционална версия на своята клиентска операционна система Windows за персонален компютър, която не включва Windows Media Player, като Microsoft запазва правото да предлага клиентската си операционна система Windows за персонален компютър в комплект с Windows Media Player.

50

На последно място, член 7 от обжалваното решение предвижда:

„В срок от 30 дни, считано от нотифицирането [на обжалваното решение], Microsoft […] трябва да представи на Комисията предложение за създаването на подходящ механизъм за подпомагане на Комисията при контрола върху спазването от Microsoft […] на [обжалваното решение]. Този механизъм трябва да включва определянето на лице, натоварено с надзорни функции, което е независимо от Microsoft […]

Комисията може да наложи този механизъм с решение, ако приеме, че предложеният [от Microsoft] механизъм не е удачен.“

51

Успоредно с разследването на Комисията срещу Microsoft се води разследване за нарушение на американското антитръстово законодателство.

52

През 1998 г. Съединените американски щати, 20 федерални щата и District of Columbia предявяват искове срещу Microsoft на основание на Sherman Act. Исковете им са свързани с взетите от Microsoft мерки по отношение на интернет браузъра на Netscape, „Netscape Navigator“, и на технологиите „Java“ на Sun. Съответните федерални щати също са предявили искове срещу Microsoft за нарушение на антитръстовото им законодателство.

53

След като United States Court of Appeals for the District of Columbia Circuit (наричан по-нататък „апелативния съд“), сезиран с жалба на Microsoft срещу решението от 3 април 2000 г. на United States District Court for the District of Columbia (наричан по-нататък „District Court“), постановява решението си на 28 юни 2001 г., през ноември 2001 г. Microsoft сключва спогодба с Министерството на правосъдието на Съединените американски щати и Attorneys General на девет федерални щата (наричана по-нататък „американската спогодба“), в рамките на която Microsoft поема два вида ангажименти.

54

Първо, Microsoft се съгласява да изготви спецификациите на комуникационните протоколи, използвани от неговите операционни системи Windows за сървъри, така че да могат да „взаимодействат“, тоест да ги направи съвместими, с клиентските операционни системи Windows за персонален компютър, и при определени условия да предоставя на трети лица лицензии, свързани с тези спецификации.

55

Второ, според американската спогодба Microsoft трябва да позволи на производителите на оригинално оборудване и на крайните потребители да активират или изключват достъпа до неговите мидълуерни продукти. Windows Media Player е един от продуктите от тази категория, както е определена в американската спогодба. Целта на тези разпоредби е да се гарантира, че доставчиците на медиен софтуер имат възможност да развиват и разпространяват продукти, които работят изправно под Windows.

56

Тези разпоредби са утвърдени с решение от 1 ноември 2002 г. на District Court.

57

На 30 юни 2004 г., след като е сезиран с жалба на щата Масачузетс, апелативният съд потвърждава решението на District Court от 1 ноември 2002 г.

58

В изпълнение на американската спогодба Microsoft Communications Protocol Program (Програмата за комуникационен протокол на Microsoft, наричана по-нататък „MCPP“) е въведена през август 2002 г.

59

На 7 юни 2004 г. Microsoft подава жалба в секретариата на Първоинстанционния съд.

60

С отделен акт, вписан в секретариата на Първоинстанционния съд на 25 юни 2004 г., Microsoft подава молба съгласно член 242 ЕО за спиране на изпълнението на член 4, на член 5, букви а)—в) и на член 6, буква а) от обжалваното решение.

61

С определение от 22 декември 2004 г. по дело Microsoft/Комисия (T-201/04 R, Recueil, стр. II-4463) председателят на Първоинстанционния съд отхвърля тази молба и не се произнася по съдебните разноски.

62

С определение от 9 март 2005 г. председателят на четвърти състав на Първоинстанционния съд допуска в подкрепа на исканията на Microsoft в спора да встъпят следните асоциации и дружества:

63

Със същото определение председателят на четвърти състав на Първоинстанционния съд допуска в подкрепа на исканията на Комисията в спора да встъпят следните асоциации и дружества:

64

С писма от 13 декември 2004 г., 9 март, 27 юни и 9 август 2005 г. Microsoft иска някои поверителни данни, съдържащи се в жалбата и писмената защита, писмената реплика, становището му относно писмените становища при встъпване и писмената дуплика да не се изпращат на встъпилите страни. То представя неповерителен вариант на тези различни материали по делото. На посочените в точки 62 и 63 по-горе встъпили страни е изпратен само неповерителният вариант на цитираните материали по делото. Въпросните встъпили страни не са направили възражение по този въпрос.

65

Всяка от встъпилите страни, посочени в точки 62 и 63 по-горе, е представила писмено становище при встъпване в определения срок. Главните страни са представили становища по тези писмени становища при встъпване на 13 юни 2005 г.

66

С определение от 28 април 2005 г. по дело Microsoft/Комисия (T-201/04, Recueil, стр. II-1491) председателят на четвърти състав на Първоинстанционния съд допуска European Committee for Interoperable Systems (ECIS) да встъпи в подкрепа на исканията на Комисията. Тъй като молбата за встъпване на този субект е подадена след изтичането на срока по член 116, параграф 6 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд, му се дава възможността да представи единствено становище въз основа на доклада от съдебното заседание в хода на устната фаза на производството.

67

С решение на пленума от 11 май 2005 г. делото е препратено на четвърти разширен състав на Първоинстанционния съд.

68

С решение на пленума от 7 юли 2005 г. делото е препратено на големия състав на Първоинстанционния съд и е възложено на нов съдия докладчик.

69

С определение на председателя на големия състав на Първоинстанционния съд от 16 януари 2006 г. производството по отношение на RealNetworks в качеството му на страна, встъпила в подкрепа на исканията на Комисията, се прекратява.

70

На 1 февруари 2006 г. Първоинстанционният съд поканва страните на неформална среща с председателя на големия състав на Първоинстанционния съд и съдията докладчик, за да се определи по-конкретно начинът на провеждане на съдебното заседание. Тази среща се провежда в Първоинстанционния съд на 10 март 2006 г.

71

Въз основа на доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд (голям състав) решава да започне устната фаза на производството и на основание член 64 от процедурния си правилник приканва главните страни да представят някои документи и да отговорят на редица въпроси. Главните страни изпълняват тези искания в определения срок.

72

Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 24, 25, 26, 27 и 28 април 2006 г.

73

В съдебното заседание Първоинстанционният съд приканва Microsoft да му представи копие на изпратените от Комисията искания за информация в рамките на проучването на пазара от 2003 г. във връзка с въпроса за мултимедийните плейъри, отговорите на тези искания за информация, както и доклади с резултатите и анализа от изследванията, направени от Mercer (наричани по-нататък „докладите на Mercer“). Microsoft представя тези документи в определения срок.

74

С писмо от 3 май 2006 г. Първоинстанционният съд приканва Microsoft да представи копие на другите искания за информация, изпратени от Комисията в рамките на проучването на пазара от 2003 г., както и техните отговори. Microsoft се съобразява с това искане в определения срок.

75

Устната фаза на производството приключва с решение на председателя на големия състав на Първоинстанционния съд от 22 юни 2006 г.

76

Microsoft иска от Първоинстанционния съд:

77

Комисията иска от Първоинстанционния съд:

78

CompTIA, ACT, TeamSystem и Mamut искат от Първоинстанционния съд:

79

DMDsecure и др. иска от Първоинстанционния съд:

80

Exor иска от Първоинстанционния съд:

81

SIIA, FSFE, Audiobanner.com и ECIS искат от Първоинстанционния съд:

82

Най-напред следва да се разгледат правните основания, свързани с исканията за отмяна на обжалваното решение, а след това тези относно исканията за отмяна на глобата или за намаление на нейния размер.

83

Правните основания, изтъкнати от Microsoft в подкрепа на искането му за отмяна на обжалваното решение, са съсредоточени около три въпроса, свързани, първо, с отказа да се предостави информацията, свързана с оперативната съвместимост, и да се разреши използването ѝ, второ, с обвързаването на клиентската операционна система Windows за персонален компютър и Windows Media Player, и трето, със задължението да се определи независимо лице, натоварено с надзора на спазването от Microsoft на обжалваното решение.

84

В писмените си изявления Комисията поставя някои въпроси относно обхвата на контрола от страна на общностния съд и относно допустимостта на съдържанието на няколко приложения от жалбата и от писмената реплика.

85

Комисията изтъква, че известна част от съображенията, на които се основава обжалваното решение, включват сложни технически и икономически преценки. Тя твърди, че според съдебната практика общностните юрисдикции могат да осъществяват само ограничен контрол върху подобни преценки [Решение на Съда от 21 ноември 1991 г. по дело Technische Universität München, C-269/90, Recueil, стр. I-5469, точка 13 и Решение от 7 януари 2004 г. по дело Aalborg Portland и др./Комисия, C-204/00 P, C-205/00 P, C-211/00 P, C-213/00 P, C-217/00 P и C-219/00 P, Recueil, стр. I-123, точка 279; Решение на Първоинстанционния съд от 21 април 2005 г. по дело Holcim (Германия)/Комисия, T-28/03, Recueil, стр. II-1357, точки 95, 97 и 98].

86

Microsoft, цитирайки като пример Решение на Първоинстанционния съд от 6 юли 2000 г. по дело Volkswagen/Комисия (T-62/98, Recueil, стр. II-2707, точка 43), твърди, че общностният съд не се отказва „да проучва подробно релевантността на решенията на Комисията, дори при сложни дела“.

87

Първоинстанционният съд припомня, че съгласно постоянната съдебна практика макар общностният съд по общо правило да упражнява цялостен контрол относно това дали са изпълнени или не условията за прилагане на правилата за конкуренция, неговият контрол върху направените от Комисията сложни икономически преценки все пак следва да се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно, както и дали не е налице явна грешка в преценката на фактите или злоупотреба с власт (Решение на Първоинстанционния съд от 30 март 2000 г. по дело Kish Glass/Комисия, T-65/96, Recueil, стр. II-1885, точка 64, потвърдено след обжалване с Определение на Съда от 18 октомври 2001 г. по дело Kish Glass/Комисия, C-241/00 P, Recueil, стр. I-7759; в този смисъл, що се отнася до член 81 ЕО, вж. също Решение на Съда от 11 юли 1985 г. по дело Remia и др./Комисия, 42/84, Recueil, стр. 2545, точка 34 и Решение от 17 ноември 1987 г. по дело BAT и Reynolds/Комисия, 142/84 и 156/84, Recueil, стр. 4487, точка 62).

88

Също така, доколкото решението на Комисията е резултат от сложни технически преценки, те по правило подлежат на ограничен съдебен контрол, което означава, че преценката от общностния съд на фактическите обстоятелства не може да замести тази на Комисията (вж. във връзка с решение, взето след сложни преценки, свързани с медико-фармакологичната сфера, Определение на председателя на Съда от 11 април 2001 г. по дело Комисия/Trenker, C-459/00 P(R), Recueil, стр. I-2823, точки 82 и 83; вж. в този смисъл и Решение на Съда от 21 януари 1999 г. по дело Upjohn, C-120/97, Recueil, стр. I-223, точка 34 и цитираната съдебна практика, както и Решение на Първоинстанционния съд от 3 юли 2002 г. по дело A. Menarini/Комисия, T-179/00, Recueil, стр. II-2879, точки 44 и 45 и Решение от 11 септември 2002 г. по дело Pfizer Animal Health/Съвет, T-13/99, Recueil, стр. II-3305, точка 323).

89

При все това, макар общностният съд да признава свобода на преценка на Комисията в икономическата или техническата област, това не означава, че той трябва да се въздържа от упражняване на контрол върху тълкуването от Комисията на данни с такъв характер. Всъщност общностният съд по-конкретно трябва не само да провери дали представените доказателства установяват действителното положение и дали същите са достоверни и съгласувани, но трябва също да провери дали тези доказателства включват всички релевантни данни, които трябва да бъдат взети предвид, за да се направи преценка на дадена сложна ситуация, както и това дали те са от такъв характер, че да подкрепят изведените от тях заключения (вж. в този смисъл, по отношение на контрола върху концентрациите, Решение на Съда от 15 февруари 2005 г. по дело Комисия/Tetra Laval, C-12/03 P, Recueil, стр. I-987, точка 39).

90

Различните правни основания, изтъкнати от Microsoft в подкрепа на искането му за отмяна на обжалваното решение, трябва да се разгледат от гледна точка на тези принципи.

91

Комисията, подкрепяна по този въпрос от SIIA, твърди, че в няколко приложения от жалбата и от писмената реплика Microsoft изтъква доводи, които не са включени в тези материали по делото. В допълнение, според нея по различни поводи Microsoft се позовава общо на докладите, приложени към писмените му изявления. Освен това Комисията критикува факта, че някои от представените от Microsoft експертни мнения се основават на данни, до които нито Комисията, нито Първоинстанционният съд са имали достъп. Според нея Първоинстанционният съд не трябва да взима под внимание посочените по-горе доводи, доклади и експертни мнения.

92

Microsoft твърди, че в „относимите части от жалба[та]“ се съдържат съществените фактически и правни обстоятелства, на които се основава жалбата му. Microsoft напомня, че според съдебната практика по конкретни точки текстът на жалбата може да се обоснове и допълни посредством препращане към определени части от приложени към нея документи (Определение на Първоинстанционния съд от 29 ноември 1993 г. по дело Koelman/Комисия, T-56/92, Recueil, стр. II-1267, точка 21). Освен това то посочва, че съзнателно е взело решението да ограничи броя на приложенията, за да не направи преписката твърде обемна; че няма задължение да представя всеки от документите, на които се прави позоваване в бележките под линия от неговите приложения; че Комисията разполага с копие от всички документи, представени в хода на административната процедура, както и че не може да бъде оспорено правото на Microsoft да съобщава данни на експертите си.

93

На неформалната среща от 10 март 2006 г. (вж. точка 70 по-горе) съдията докладчик обръща внимание на Microsoft относно факта, че в някои приложения към писмените му изявления то изглежда изтъква доводи, които не са изрично включени в посочените писмени изявления, и задава въпрос на Microsoft във връзка с това обстоятелство. Видно от протокола от тази среща, Microsoft дава следния отговор: „Microsoft не привежда доводи, които не са изрично изложени в жалбата или в писмената реплика.“

94

Първоинстанционният съд напомня, че съгласно член 21 от Статута на Съда и член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд исковата молба или жалбата трябва да посочват предмета на спора и кратко изложение на посочените правни основания. Според постоянната съдебна практика, за да са допустими искът или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. Въпреки че съдържанието на исковата молба или жалбата може да бъде обосновавано и допълвано по конкретни въпроси чрез препращане към извлечения от приложени към нея доказателства, общото препращане към други документи не заличава липсата на съществените обстоятелства от правните доводи, които следва да бъдат посочени в самата искова молба или жалба съгласно упоменатите по-горе разпоредби (Решение на Съда от 31 март 1992 г. по дело Комисия/Дания, C-52/90, Recueil, стр. I-2187, точка 17, Определение на Първоинстанционния съд по дело Koelman/Комисия, точка 92 по-горе, точка 21 и Определение от 21 май 1999 г. по дело Asia Motor France и др./Комисия, T-154/98, Recueil, стр. II-1703, точка 49). Освен това Първоинстанционният съд не е длъжен да изследва и установява сред приложенията правните основания и доводи, на които биха могли да се основават искът или жалбата, тъй като приложенията имат чисто доказателствена и документална функция (Решение на Първоинстанционния съд от 7 ноември 1997 г. по дело Cipeke/Комисия, T-84/96, Recueil, стр. II-2081, точка 34 и Решение от 21 март 2002 г. по дело Joynson/Комисия, T-231/99, Recueil, стр. II-2085, точка 154).

95

Това тълкуване на член 21 от Статута на Съда и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд важи и по отношение на условията за допустимост на писмената реплика, която според член 47, параграф 1 от същия правилник има за цел да допълни исковата молба или жалбата (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 20 април 1999 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, T-305/94—T-307/94, T-313/94—T-316/94, T-318/94, T-325/94, T-328/94, T-329/94 и T-335/94, Recueil, стр. II-931, точка 40, не е отменено в тази му част от Съда, след обжалване, в неговото Решение от 15 октомври 2002 г. по дело Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C-238/99 P, C-244/99 P, C-245/99 P, C-247/99 P, C-250/99 P—C-252/99 P и C-254/99 P, Recueil, стр. I-8375).

96

В случая следва да се установи, че в няколко документа, приложени към жалбата и към писмената реплика, Microsoft изтъква обосновка с правен или икономически характер, с която не се ограничава да обоснове или допълни изрично посочени в съдържанието на тези материали по делото правни или фактически обстоятелства, а въвежда нови доводи.

97

В допълнение, Microsoft нееднократно допълва текста на жалбата и на писмената реплика по конкретни точки чрез позоваване на приложени към тях документи. В някои случаи обаче позоваването на приложеното доказателство е само общо и следователно не позволява на Първоинстанционния съд да установи точно доводите, които може да се приемат за допълващи правните основания, развити в жалбата или в писмената реплика.

98

Трябва да се отбележи, че макар според Комисията изложеното в тези различни приложения да не трябва да се взима предвид, тя все пак обсъжда някои от тях в бележки, приложени към писмените ѝ изявления.

99

В съответствие с припомнената съдебна практика в точки 94 и 95 по-горе и с изявлението на Microsoft в неформалната среща от 10 март 2006 г. (вж. точка 93 по-горе), посочените в точки 96—98 по-горе приложения следва да бъдат взети предвид от Първоинстанционния съд само доколкото обосновават или допълват правни основания или доводи, изрично посочени от Microsoft или от Комисията в съдържанието на писмените им изявления, и доколкото за Първоинстанционния съд е възможно с точност да определи кои са съдържащите се в тях обстоятелства, които обосновават или допълват посочените правни основания или доводи.

100

Що се отнася до критиките на Комисията относно факта, че Microsoft не е съобщило данните, на които се основават някои експертни мнения, приложени към неговите писмени изявления, достатъчно е да се отбележи, че при необходимост Първоинстанционният съд следва да прецени дали съдържащите се в тези мнения твърдения са лишени от доказателствена сила. Ако при липсата на достъп до някои данни Първоинстанционният съд трябва да приеме, че тези твърдения нямат достатъчна доказателствена сила, той не следва да ги взема предвид.

101

Във връзка с първия въпрос Microsoft изтъква само едно правно основание, изведено от нарушение на член 82 ЕО. Това правно основание се подразделя на три части. В рамките на първата част Microsoft изтъква, че уточнените от общностния съд критерии, които позволяват дадено предприятие с господстващо положение да бъде задължено да предостави лицензия, не са изпълнени в случая. В рамките на втората част Microsoft по същество твърди, че Sun не е поискало от него достъп до „технологията“, която Комисията го е задължила да предостави на разположение, и че писмото от 6 октомври 1998 г. при всички случаи не може да се тълкува като съдържащо действителен отказ от негова страна. Накрая, в рамките на третата част Microsoft твърди, че Комисията не отчита правилно задълженията, наложени на Общностите със Споразумението за свързаните с търговията аспекти на правата върху интелектуалната собственост от 15 април 1994 г. (приложение 1 В от Споразумението за създаване на Световната търговска организация) (СТО) (наричано по-нататък „споразумението ТРИПС“).

102

На първо място следва да се очертаят в общи линии съответните гледни точки на главните страни във връзка с проблема за отказа да се предостави информацията, свързана с оперативната съвместимост, и да се разреши използването ѝ.

103

Според обжалваното решение Microsoft е злоупотребило с господстващото си положение на пазара на клиентските операционни системи за персонален компютър, като отказва, първо, да предостави на Sun и на други конкурентни предприятия спецификациите на протоколи, внедрени в операционните системи Windows за сървъри на работни групи и използвани от сървърите, на които са инсталирани тези системи, за да доставят на Windows мрежите на работни групи услуги, свързани с поделянето на файлове и на принтери, както и с управлението на потребители и на потребителски групи, и второ, да позволи на тези различни предприятия да ползват посочените спецификации, за да развиват и търгуват операционни системи за сървъри на работни групи.

104

Според Комисията информацията, до която Microsoft отказва достъп, представлява информация, свързана с оперативната съвместимост по смисъла на Директива 91/250/ЕИО на Съвета от 14 май 1991 година относно правната защита на компютърните програми (ОВ L 122, стр. 42; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 114). Тя по-конкретно твърди, че тази директива разглежда оперативната съвместимост между два софтуерни продукта като способността на същите за обмен на информация и съвместно използване на обменената информация, така че всеки от тези софтуерни продукти да може да функционира по всички предвидени начини (вж. по-конкретно точка 256 от първото изложение на възраженията, точка 79 от второто изложение на възраженията и точка 143 от третото изложение на възраженията). Според нея понятието за оперативна съвместимост, възприето от Microsoft, е неточно (съображения 749—763 от обжалваното решение).

105

Комисията установява въз основа на редица елементи с фактически и технически характер, че „изправното функциониране на Windows мрежа за работни групи се основава на архитектура на взаимовръзки и взаимодействия клиент—сървър и сървър—сървър, която осигурява прозрачен достъп до главните услуги на сървърите на работни групи (за Windows 2000/Windows 2003 тази „Windows домейн архитектура“ може да се определи като „Active Directory домейн архитектура“)“, и че „съвместната способност за участие в тази архитектура е елемент от съвместимостта между клиентските персонални компютри, които работят под Windows, и сървърите на работни групи, които работят под Windows“ (съображение 182 от обжалваното решение). Комисията описва тази съвместимост като „оперативна съвместимост с Windows домейн архитектурата“ (съображение 182 от обжалваното решение) и поддържа, че подобна оперативна съвместимост е „необходима, за да могат продавачите на операционни системи за сървъри на работни групи да останат жизнеспособни на пазара“ (съображение 779 от обжалваното решение).

106

Освен това според Комисията за да могат конкурентите на Microsoft да развият операционни системи за сървъри на работни групи, които са способни да достигнат подобно равнище на оперативна съвместимост, когато сървърите, на които са инсталирани, са добавени към Windows работна група, те непременно трябва да имат достъп до информацията, свързана с оперативната съвместимост с Windows домейн архитектурата (съображения 183 и 184 от обжалваното решение). Тя по-конкретно поддържа, че нито един от посочените от Microsoft пет метода, които позволяват да се осигури оперативната съвместимост между операционните системи, доставени от различни разпространители, не е удовлетворително в достатъчна степен решение, което да замести оповестяването на цитираната информация (съображения 666—687 от обжалваното решение).

107

Накрая Комисията изтъква, че според съдебната практика макар по правило предприятията да са свободни да избират своите търговски партньори, при определени условия отказът на предприятие с господстващо положение да достави може да представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО. Според нея в случая са налице няколко „изключителни обстоятелства“, които дават възможност да се заключи, че отказът, за който се упреква Microsoft, има характер на злоупотреба, включително в най-тясната хипотеза — и следователно най-благоприятната за Microsoft — в която същият се разглежда като отказ да се предостави на трети лица лицензия, свързана с права върху интелектуална собственост (съображения 190 и 546—559 от обжалваното решение). Комисията счита, че има право да взима предвид други „изключителни обстоятелства“, различни от установените от Съда в неговото решение от 6 април 1995 г. по дело RTE и ITP/Комисия (C-241/91 P и C-242/91 P, Recueil, стр. I-743, наричано по-нататък „Решение по дело Magill“) и възпроизведени от Съда в неговото решение от 29 април 2004 г. по дело IMS Health (C-418/01, Recueil, стр. I-5039). При всяко положение последно посочените изключителни обстоятелства били налице в настоящия случай.

108

Що се отнася до Microsoft, от началото на административната процедура то твърди, че възприетото от Комисията в настоящото дело понятие за оперативна съвместимост не отговаря на понятието „пълна оперативна съвместимост“ по смисъла на Директива 91/250 и не съответства на начина, по който предприятията практически организират своите компютърни мрежи (вж. по-конкретно точки 151—157 от отговора от 16 ноември 2001 г. на второто изложение на възраженията и страници 29 и 30 от отговора от 17 октомври 2003 г. на третото изложение на възраженията). То по-конкретно смята, че „пълна оперативна съвместимост за разработчика на операционни системи за сървъри е постигната тогава, когато от клиентска операционна система Windows за персонален компютър има възможност за достъп до всички функции на неговата програма“ (точка 143 от отговора от 17 ноември 2000 г. на първото изложение на възраженията; вж. освен това в същия смисъл страници 29 и 63 от отговора от 17 октомври 2003 г. на третото изложение на възраженията). Така, както се изразява Комисията, Microsoft възприема „еднопосочно“ определение, докато Комисията се основава на „двупосочно отношение“ (съображение 758 от обжалваното решение).

109

Според Microsoft посочената по-горе пълна оперативна съвместимост може да се постигне посредством оповестяването на информация за интерфейса, каквато то вече предоставя, по-конкретно чрез продукта му „MSDN“ или чрез конференциите, организирани от него за „Professional Developers“, или посредством някои други налични на пазара методи (вж. по-конкретно точки 12, 57—63, 73—83 и 147 от отговора от 17 ноември 2000 г. на първото изложение на възраженията, точки 6, 72, 94—96, 148 и 149 от отговора от 16 ноември 2001 г. на второто изложение на възраженията и страница 31 от отговора от 17 октомври 2003 г. на третото изложение на възраженията).

110

Microsoft твърди, че възприетото от Комисията понятие за оперативна съвместимост от друга страна означава, че операционните системи на неговите конкуренти трябва да функционират във всяко отношение като операционна система Windows за сървъри. Според Microsoft това може да се постигне само ако на въпросните конкуренти се позволи да „клонират“ продуктите му или някои техни характеристики и ако им се съобщи информация относно вътрешните механизми на неговите продукти (вж. по-конкретно точки 7, 20, 27, 144—150 и 154—169 от отговора от 17 ноември 2000 г. на първото изложение на възраженията, точки 158—161 от отговора от 16 ноември 2001 г. на второто изложение на възраженията и страници 10 и 20 от отговора от 17 октомври 2003 г. на третото изложение на възраженията).

111

Microsoft счита, че задължението да оповести подобна информация би засегнало както свободното упражняване на неговото право на интелектуална собственост, така и стимула му да прави нововъведения (вж. по-конкретно точки 162, 163 и 176 от отговора от 16 ноември 2001 г. на второто изложение на възраженията и страници 3, 10 и 11 от отговора от 17 октомври 2003 г. на третото изложение на възраженията).

112

Накрая, според Microsoft настоящото дело трябва да се преценява от гледна точка на Решение по дело Magill и Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе, тъй като отказът, в който се упреква, трябва да се разглежда като отказ да се предостави на трети лица лицензия, свързана с права на интелектуална собственост, и поради това обжалваното решение включва задължението за предоставяне на лицензии. Microsoft поддържа, че в случая все пак не е изпълнен нито един от критериите, според него изброени изчерпателно от Съда в тези решения. Ето защо то заключава, че разглежданият отказ не може да се квалифицира като злоупотреба и следователно Комисията не може да го задължава да оповестява информацията, свързана с оперативната съвместимост. При условията на евентуалност Microsoft се позовава на Решение на Съда от 26 ноември 1998 г. по дело Bronner (C-7/97, Recueil, стр. I-7791) и твърди, че в случая не са изпълнени и предвидените в това решение критерии.

113

На второ място следва да се уточни начинът, по който Microsoft структурира доводите, изложени от него в рамките на първата част от правното основание, и начинът, по който Първоинстанционният съд трябва да проучи посочените доводи.

114

Така преди да развие същинските си доводи (вж. по-нататък буква г) от първата част), Microsoft излага някои съображения относно оперативната съвместимост, които могат да бъдат обобщени по следния начин. Първо, според Microsoft съществуват пет метода, които позволяват да се постигне оперативна съвместимост между, от една страна, клиентските операционни системи Windows за персонален компютър и операционните системи Windows за сървъри, и от друга страна, конкурентните операционни системи за сървъри. Второ, то критикува, от една страна, степента на оперативна съвместимост, изисквана в случая от Комисията — като по същество твърди, че в действителност Комисията има намерение да позволи на неговите конкуренти да „клонират“ собствените му продукти или някои техни характеристики — и от друга страна, обхвата на средството за защита, предвидено в член 5 от обжалваното решение.

115

Освен тези различни съображения Microsoft излага редица доводи, за да докаже, че комуникационните протоколи, които трябва да оповести на своите конкуренти съгласно обжалваното решение, са новаторски от технологична гледна точка, както и че тези протоколи или техните спецификации попадат в обхвата на права на интелектуална собственост.

116

Що се отнася до същинските доводи, които Microsoft развива в рамките на първата част от настоящото правно основание, те могат да се изложат по следния начин:

117

Първоинстанционният съд ще разгледа най-напред твърденията на Microsoft относно различните степени на оперативна съвместимост и обхвата на средството за защита, предвидено в член 5 от обжалваното решение. Доводите на жалбоподателя във връзка със съществуването на пет метода, позволяващи да се постигне оперативна съвместимост между неговите операционни системи и тези на конкурентите му, ще се анализират при разглеждането на твърдения за необходимия характер на информацията, свързана с оперативната съвместимост. След това Първоинстанционният съд ще се произнесе по доводите на Microsoft относно правата на интелектуална собственост, които според същото обхващат комуникационните му протоколи или техните спецификации. На последно място той ще прецени същинските доводи, развити от Microsoft в рамките на първата част от правното основание, като най-напред определи обстоятелствата, от гледна точка на които трябва да се анализира поведението, в което се упреква Microsoft, а впоследствие — дали тези обстоятелства са налице в случая.

118

Microsoft по същество поддържа, че понятието за оперативна съвместимост, на което се основава Комисията, за да заключи, че отказът да предостави свързаната с оперативната съвместимост информация представлява злоупотреба с господстващо положение, както и да наложи средството за защита, предвидено в член 5 от обжалваното решение, е неточно.

119

Microsoft подчертава, че „оперативната съвместимост е непрекъснат процес“ и че „[т]я не е абсолютен стандарт“.

120

Microsoft посочва, че „може да е необходимо определено минимално равнище на оперативна съвместимост, за да се гарантира ефективната конкуренция“, но смята, че не е трудно да се постигне подобно равнище и че съществуват различни начини да се постигне оперативна съвместимост, в смисъл „да има операционни системи, доставени от различни доставчици, които работят изправно съвместно“.

121

Microsoft счита, че в обжалваното решение Комисията възприема понятие за оперативна съвместимост, напълно различно от предвиденото в Директива 91/250, което на практика се използва от предприятията при организирането на техните компютърни мрежи. Комисията всъщност приемала за възможно дадена операционна система за сървъри, конкурентна на Microsoft, да „функционира във всяко отношение“ като операционна система Windows за сървъри (т.е. да постигне „пълна заменяемост“ или „plug replaceability“). Това обаче можело да се постигне само ако на конкурентите на Microsoft се разреши да „клонират“ продуктите му или техните характеристики. Microsoft добавя, че две операционни системи за сървъри могат да взаимодействат, в смисъл да обменят информация помежду си или да си предоставят взаимно услуги, без непременно да бъдат „напълно едни и същи“. Ето защо понятието „оперативна съвместимост“ следвало да се разграничава от понятията „клониране“ или „дублиране“.

122

В подкрепа на твърденията си Microsoft препраща към изготвен от двама компютърни експерти доклад, приложен от него към отговора му от 16 ноември 2001 г. на второто изложение на възраженията, в който експертите дават обяснения относно понятията „тясна връзка“ и „слаба връзка“, както и относно причините, поради които положените усилия за постигане на „тясна връзка“ със софтуерни продукти на различни разработчици не са се увенчали с успех (приложение A.9.2 от жалбата). Тези причини били както от техническо, така и от търговско естество.

123

Освен това Microsoft посочва, че в хода на административната процедура е представило 50 декларации от частни и публични предприятия, осъществяващи дейност във всички сектори на промишлеността, които са от различни тогавашни държави-членки. С тях предприятията удостоверявали, че има висока степен на оперативна съвместимост между клиентските операционни системи Windows за персонален компютър и операционните системи Windows за сървъри, от една страна, и конкурентните операционни системи за сървъри, от друга страна, благодарение на използването на методи, които вече са налични на пазара. Освен това от докладите на Mercer било видно, че предприятията не избират операционните системи за сървъри по съображения, свързани с оперативната им съвместимост с клиентските операционни системи Windows за персонален компютър и операционните системи Windows за сървъри.

124

В писмената реплика, като увод към своите доводи, с които цели да докаже, че комуникационните му протоколи са защитени с права на интелектуална собственост, както и в отговора на един от поставените от Първоинстанционния съд писмени въпроси, Microsoft излага редица твърдения относно обхвата на средството за защита, предвидено в член 5 от обжалваното решение. С твърденията си Microsoft поставя и въпроса за степента на оперативна съвместимост, изисквана в случая от Комисията.

125

Така в писмената реплика Microsoft твърди, че съществува несъгласуваност между обхвата на посоченото средствo за защита и „стандарта за оперативна съвместимост“, използван от Комисията в обжалваното решение, за да прецени релевантността на „алтернативните методи за оперативна съвместимост“. В отговора на един от писмените въпроси на Първоинстанционния съд Microsoft твърди, че обхватът на задължението за оповестяване, предвидено в член 5 от обжалваното решение, е тълкуван по различни начини от Комисията.

126

Що се отнася до последно посоченото, според Microsoft в съображение 669 от обжалваното решение Комисията посочва, че „отворените промишлени стандарти не позволяват на конкурентите да постигнат същата степен на оперативна съвместимост с архитектурата на Windows домейна, каквато имат операционните системи Windows за сървъри на работни групи“. Microsoft освен това отбелязва, че в съображение 679 от обжалваното решение Комисията установява, че „операционната система Novell за сървъри на работни групи „без клиентски модул“ не може да използва в пълна степен възможностите на клиентските персонални компютри, работещи под Windows, и на сървърите на работни групи, работещи под Windows, по същия начин, по който това може да прави операционната система [Windows] за сървъри на работни групи“. От тези констатации Microsoft заключава, че Комисията първоначално възприема оперативната съвместимост като възможността за неговите конкуренти да направят функционирането на продуктите си напълно еднакво с това на операционните системи Windows за сървъри. Така Комисията приемала, че съществува „квазиидентичност“ между последно посочените системи и конкурентните операционни системи за сървъри.

127

За да може да се постигне препоръчваната от Комисията степен на оперативна съвместимост (степен, която Microsoft посочва по различен начин като „plug replacement“, „plug-replaceability“, „drop-in“, „functional equivalent“ и „functional clone“), Microsoft трябвало да оповести много повече данни от посочените в член 5 от обжалваното решение, по-конкретно данни относно вътрешните механизми на неговите операционни системи за сървъри (включително „алгоритми и правила за вземане на решение“).

128

Според Microsoft впоследствие Комисията възприема тясно тълкуване на посочения член 5, смятайки, че този член задължава жалбоподателя да предостави лицензия на неговите конкуренти само за комуникационните протоколи „on the wire“. В подкрепа на това твърдение Microsoft изтъква обстоятелството, че при изслушването в обезпечителното производство страните, които тогава са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на Комисията, са обявили, че нямат интерес от получаването на достъп до информацията за вътрешните механизми на операционните системи Windows за сървъри. Освен това Microsoft изтъква факта, че както в писмената защита, така и в писмената дуплика Комисията потвърдила, че няма за цел да допусне неговите конкуренти да „клонират“ услугите, свързани с поделянето на файлове и на принтери, както и услугите, свързани с управление на потребители и на потребителски групи, предоставяни от операционните системи Windows за сървъри. Microsoft отбелязва, че хилядите страници със спецификации, изпратени от него на Комисията в приложение на обжалваното решение, все пак ще позволят на конкурентите му да копират някои „характеристики“ на продукти, които Microsoft е развило благодарение на собствената си научноизследователска дейност. Така например посредством достъпа си до DRS (Directory Replication Service) протокола третите лица можели да извършат реверсивен инженеринг на други части от операционните системи Windows за сървъри, които използват Active Directory.

129

Накрая, през октомври 2005 г., тоест няколко месеца след приключването на писмената фаза на производството в настоящото дело, Комисията дала ново тълкуване на член 5 от обжалваното решение в смисъл, че информацията, която Microsoft трябвало да оповести, трябвало да даде възможност на конкурентите му да създадат „функционални еквиваленти“ на операционните системи Windows за сървъри, или с други думи, системи, които „могат напълно да заменят“ последните. Microsoft отново твърди, че подобно тълкуване на член 5 му налага да предостави достъп до информация относно вътрешните механизми на неговите операционни системи Windows за сървъри.

130

В съдебното заседание Microsoft изяснява подробно механизма на „мултимастърната репликация“ и в този контекст привежда доводи, които са в същата насока като изложените по-горе.

131

Microsoft по-конкретно изтъква, че справочните услуги преди са се изпълнявали само от един много голям и скъп сървър. Понастоящем обаче тези услуги обикновено се извършвали от множество малки, по-евтини сървъри, разположени на различни места и свързани помежду си в едно цяло, илюстрирано от Microsoft, върху различни прожектирани по време на съдебното заседание слайдове, чрез „син балон“. Microsoft посочва, че софтуерът, инсталиран на сървърите, които са част от този „син балон“ и участват в предоставянето на справочните услуги, трябва да следва същата вътрешна логика, така че посочените сървъри да могат да работят заедно, все едно че образуват един сървър. Всъщност всеки от тези сървъри трябвало да предпоставя, че другите ще реагират по абсолютно същия начин в отговор на дадена заявка. Microsoft добавя, че комуникацията между сървъри, които работят под дадена операционна система в рамките на „синия балон“, има много особен характер.

132

Microsoft освен това изяснява, че механизмът на мултимастърната репликация позволява всяка промяна, направена в данните, съхранявани на сървър, който действа като домейн контролер в рамките на „синия балон“ (например промяната на потребителска парола), да бъде впоследствие автоматично„репликирано“ на всички други сървъри, действащи като домейн контролер и част от същия „син балон“.

133

Microsoft уточнява, че първото дружество, което е успяло да развие подобен механизъм през 1993 г., е Novell. Механизмът, включен в неговата операционна система за сървъри NetWare, обаче давал възможност за напълно синхронизирано функциониране в рамките на „син балон“ най-много на 150 домейн контролери, докато използваният механизъм от Active Directory в системата Windows 2000 Server можел да работи едновременно с няколко хиляди домейн контролера.

134

Също в контекста на развитото относно механизма на мултимастърната репликация Microsoft повтаря, че целта на обжалваното решение е да се позволи на конкурентите му да развият операционни системи за сървъри, които представляват „функционални еквиваленти“ на собствените му операционни системи Windows за сървъри. Това решение имало по-конкретно за цел изпълняващите справочни услуги сървъри, на които е инсталирана конкурентна на Microsoft операционна система за сървъри, да могат да заместят, в рамките на „син балон“, съществуващи сървъри, на които е инсталирана операционна система Windows за сървъри, използваща Active Directory. За постигането на подобен резултат обаче трябвало конкурентните на Microsoft операционни системи за сървъри да функционират по напълно еднакъв начин — и следователно да следват същата вътрешна логика — като операционните системи Windows за сървъри, използващи Active Directory. Това било възможно само ако конкурентите на Microsoft разполагат с информация относно вътрешните механизми на операционните му системи за сървъри, включително с някои алгоритми, тоест информация, която далеч надхвърля информацията, свързана само с оперативната съвместимост по смисъла на обжалваното решение.

135

Според Microsoft следователно не било възможно да се прояви мултимастърна репликация между сървъри, които работят под операционни системи от различни доставчици. Например сървър, на който е инсталирана операционна система на Sun, не можел да се включи към „син балон“, в който има сървъри, работещи под операционна система на Novell или използващи Active Directory. При все това Microsoft уточнява, че след като Active Directory се основава на стандартни протоколи като LDAP (Lightweight Directory Access Protocol), тя може да функционира в рамките на една и съща компютърна мрежа със справочните услуги, предоставяни от операционните системи за сървъри на неговите конкуренти. Нямало значение дали оперативната съвместимост се проявява между два отделни сървъра или между един сървър, от една страна, и група сървъри, обединени в рамките на даден „син балон“, от друга.

136

Комисията отхвърля твърденията на Microsoft.

137

Като начало тя припомня определението, дадено на понятията „информация, свързана с оперативната съвместимост“ и „протоколи“ в член 1, параграфи 1 и 2 от обжалваното решение. Комисията изяснява, че въпросното решение задължава Microsoft да предостави техническа документация, а именно „спецификациите“, в която тези протоколи са подробно описани. Спецификациите показвали „как да се форматират съобщенията, кога да се изпращат, как да се тълкуват, какво да се прави с неправилни съобщения и т.н.“. Комисията подчертава необходимостта тази техническа документация да се разграничава от изходния код на продуктите на Microsoft. Тя изяснява, че конкурентът, желаещ да развива операционна система за сървъри, която „разбира“ протоколите на Microsoft, трябва да снабди продукта си с изходен код, който да имплементира спецификациите на тези протоколи. Все пак двама програмисти, които имплементират едни и същи протоколни спецификации, нямало да напишат един и същи изходен код и програмите им щели да работят по различен начин (съображения 24, 25, 698 и 719—722 от обжалваното решение). От тази гледна точка протоколите можело да се сравнят с език, чиито синтаксис и лексика са спецификациите, доколкото фактът, че двама души учат синтаксиса и лексиката на един и същи език, сам по себе си не гарантира, че те ще го използват по еднакъв начин. Комисията освен това уточнява, че „обстоятелството, че два продукта доставят своите услуги чрез съвместими протоколи, не указва нищо за начина, по който те доставят тези услуги“.

138

Според Комисията Microsoft защитава тясно определение, несъвместимо с Директива 91/250, на понятието за оперативна съвместимост. Тя препраща към съображения 749—763 от обжалваното решение и отбелязва, че Microsoft не изтъква нов довод в сравнение с поддържаното от него в хода на административната процедура. В съдебното заседание Комисията уточнява, че се е основала на тази директива не само за да докаже важността на оперативната съвместимост в софтуерния сектор, но и за да прецени понятието за оперативна съвместимост.

139

Освен това Комисията признава, че съществува широк спектър възможни степени на оперативна съвместимост между персоналните компютри, работещи под Windows, и операционните системи за сървъри на работни групи, както и че вече може да се постигне „определена оперативна съвместимост“ с архитектурата на Windows домейна. Тя не дефинирала предварително определено равнище на оперативна съвместимост, което е необходимо за поддържането на действителна пазарна конкуренция, а в резултат на разследването си установила, че степента на оперативна съвместимост, която могат да постигнат конкурентите посредством наличните методи, е твърде ниска, за да могат те да останат жизнеспособни на пазара. Комисията препраща към частта от обжалваното решение, в която доказва, че „оперативната съвместимост е основният фактор за приемането на операционните системи за сървъри на работни групи на Microsoft“ (съображения 637—665) и според нея е станало очевидно, че посочените методи „не позволяват по икономически жизнеспособен начин да се достигне до необходимото на клиентите равнище на оперативна съвместимост“.

140

В писмената дуплика Комисията уточнява, че в обжалваното решение не приема за необходимо на конкурентите на Microsoft да се разреши да възпроизвеждат неговите „решения, свързани с оперативната съвместимост“. Важното било те да могат да постигнат равностойна степен на оперативна съвместимост със собствените си иновационни усилия.

141

Накрая Комисията подчертава, обратно на твърдяното от Microsoft, че целта на обжалваното решение не е конкурентните на Microsoft операционни системи за сървъри да могат да функционират във всяко отношение като операционна система Windows за сървъри и следователно неговите конкуренти да са в състояние да „клонират“ продуктите му. Всъщност обжалваното решение имало за цел да позволи на въпросните конкуренти да развият продукти, които „[биха могли] да функционират по различен начин, но […] [биха били] в състояние да разбират съобщенията, предадени от съответните продукти на Microsoft“. Тя добавя, че свързаната с оперативната съвместимост информация, която Microsoft трябва да оповести на конкурентите си съгласно обжалваното решение, няма да позволи на последните да създадат продукти, които са напълно еднакви с тези на Microsoft.

142

Във връзка с това в съдебното заседание Комисията уточнява, че понятието „functional equivalent“ (функционален еквивалент) трябва да се отграничава от понятието „functional clone“ (функционален клонинг). Всъщност „functional equivalent“ било не система, която работи точно като операционната система Windows за сървъри на работни групи, която замества, а система, която може да даде подходящия отговор на конкретна заявка при същите условия като тази операционна система Windows и да накара даден работещ под Windows клиентски персонален компютър или сървър да реагира по същия начин на съобщенията му, както ако те са от посочената операционна система Windows.

143

Комисията твърди, че „тясната връзка“ и „слабата връзка“ не са ясно определени технически термини, по-конкретно в областта на софтуера за операционни системи. При всички положения тя не приема, че „тясно свързаните детайли на интерфейса“, посочени в доклада в приложение A.9.2 от жалбата, са иновационни.

144

Що се отнася до представените от Microsoft в хода на административната процедура декларации на клиенти, Комисията припомня, че те вече са обсъдени в съображения 357, 358, 440—444, 511, 513, 595, 602, 628 и 707 от обжалваното решение. Тя отбелязва, че тези декларации от 2000 г. и 2001 г. по същество са свързани с предприятия, които до голяма степен са възприели Windows като „стандарт“ за своята мрежа за работни групи. По отношение на докладите на Mercer Комисията изтъква, че в съображение 645 от обжалваното решение вече е посочила, че анализираните в тях данни доказват точно обратното на твърдяното от Microsoft.

145

Освен това Комисията отхвърля довода, изведен от Microsoft от твърдяната несъгласуваност между средството за защита, предвидено в член 5 от обжалваното решение, и използвания в същото решение стандарт за оперативна съвместимост, за да се прецени релевантността на „алтернативните методи за оперативна съвместимост“.

146

Комисията твърди, че ѝ е трудно да разбере смисъла на този довод. В това отношение тя изтъква, че в цитираните от Microsoft части от съображения 669 и 679 от обжалваното решение изобщо не е отхвърлила някои алтернативи на оповестяването на информацията, свързана с оперативната съвместимост, със съображението, че тези решения не позволяват да се „клонират“ продуктите на Microsoft или някои техни характеристики. Там тя просто установила, че тези алтернативи „гарантират по-ниска степен на оперативна съвместимост с доминиращите продукти на Microsoft (по-малка възможност за достъп до функциите на тези продукти) в сравнение с предлаганото от самото дружество Microsoft“. Следователно в случая ставало въпрос за възможността да „се работи“ с Windows среда.

147

Според Комисията от съображения 568—572, 740 и 749—763 от обжалваното решение освен това е видно, че то има за цел да се оповестят единствено интерфейсните спецификации. Освен това тя смята, че от правна гледна точка Microsoft не обосновава в достатъчна степен твърдението си, че имайки достъп до някои спецификации на комуникационните му протоколи, третите лица можели да извършат реверсивен инженеринг на други части от операционната система Windows за сървъри, които използват Active Directory.

148

В съдебното заседание Комисията оспорва обосноваността на твърденията на Microsoft, изведени от механизма на мултимастърната репликация. Тя потвърждава, че обжалваното решение е имало по-конкретно за цел сървърите, работещи под конкурентна на Microsoft операционна система за сървъри на работни групи, да могат да бъдат включени в „син балон“, състоящ се от сървъри, на които е инсталирана операционна система Windows за сървъри на работни групи, и че следователно предвиденото от член 5 от това решение задължение за оповестяване обхваща и информацията относно комуникациите, които протичат между сървъри в рамките на този „син балон“. Комисията обаче отхвърля твърдението на Microsoft, че тази цел можела да се постигне само ако се предостави достъп до информация за вътрешните механизми на неговите продукти.

149

SIIA подчертава основополагащото значение, което има оперативната съвместимост в софтуерния сектор. Според нея не може да се оспори, че за потребителите възможността на компютърните програми да взаимодействат с квазимонополните продукти, каквито са клиентските операционни системи Windows за персонален компютър, е от много голямо значение. Тя счита, че при нормални условия на конкуренция софтуерните разработчици биха имали силен интерес да спомагат за постигането на оперативна съвместимост между техните продукти и тези на конкурентите им, както и да оповестяват информацията, свързана с оперативната съвместимост. В такъв случай те щели да се конкурират въз основа на „обичайни“ фактори като цена и сигурност на продукта, скорост на обработка на заявките или иновативна функционалност. От друга страна Microsoft използвало, на съседни пазари и чрез „лостов ефект“ (leveraging), квазимонополната позиция, която има на други пазари. Microsoft по-конкретно ограничавало възможността на конкурентите си да постигнат оперативна съвместимост с квазимонополните му продукти, като не спазвало стандартните за сектора протоколи, като внасяло в тях „незначителни (и излишни) допълнения“ и като отказвало впоследствие да съобщи на конкурентите си информация за въпросните „разширени протоколи“.

150

SIIA оспорва и твърдението на Microsoft, че обжалваното решение има за цел да позволи на конкурентите на Microsoft да развиват операционни системи за сървъри, които работят във всяко отношение като операционна система Windows за сървъри. Според SIIA целта на обжалваното решение е да се даде възможност на конкурентните на Microsoft операционни системи за сървъри на работни групи да взаимодействат с клиентските операционни системи Windows за персонален компютър и операционните системи за сървъри на работни групи по същия начин като операционните системи Windows за сървъри на работни групи.

151

С различните си доводи, изложени в точки 118—135 по-горе, Microsoft поставя два основни въпроса, а именно, от една страна, за изискваната в случая от Комисията степен на оперативна съвместимост, и от друга — за обхвата на средството за защита, предвидено в член 5 от обжалваното решение.

152

Трябва да се отбележи, че тези два въпроса са вътрешно свързани, в смисъл че както именно следва от съображение 998 от обжалваното решение, целта на средството за защита е да задължи Microsoft да оповести сведенията, за които Комисията го упреква, че отказът му да ги оповести както на Sun, така и на другите си конкуренти, представлява злоупотреба. Ето защо обхватът на посоченото средствo за защита трябва да се определи в светлината на възприетото за злоупотреба поведение на Microsoft, което по-конкретно зависи от степента на оперативна съвместимост, предвидена от Комисията в обжалваното решение.

153

За да може да се вземе решение по тези въпроси, трябва предварително да се припомнят редица фактически и технически констатации, които се съдържат в обжалваното решение. Всъщност Комисията преценява изискваната в случая степен на оперативна съвместимост и приема за абсолютно необходима информацията, свързана с оперативната съвместимост, едва след като е проучила по-конкретно начина, по който са организирани Windows мрежите за работни групи, както и връзките между различните операционни системи в рамките на тези мрежи. Освен това е необходимо предварително да се уточни характерът на информацията, посочена в обжалваното решение.

154

В съображения 21—59, 67—106 и 144—184 от обжалваното решение Комисията прави редица фактически и технически констатации относно съответните продукти и технологии.

155

Като начало трябва да се отбележи, че Microsoft по същество не оспорва тези различни констатации. Впрочем те до голяма степен се основават на направените от Microsoft декларации в хода на административната процедура, по-специално в отговорите му на трите изложения на възражения, както и на документи и доклади, публикувани на уебсайта му. Освен това техническите презентации, направени по време на съдебното заседание от експертите на страните, включително тези на Microsoft, потвърждават обосноваността на тези констатации.

156

На първо място, след като Комисията отбелязва, че терминът „оперативна съвместимост“ може да се използва в различен контекст от техническите специалисти и да се възприема по различен начин, Комисията най-напред цитира десето, единадесето и дванадесето съображение от Директива 91/250 (съображение 32 от обжалваното решение).

157

Тези съображения гласят следното:

„като има предвид, че функцията на една компютърна програма е да се свързва и сработва заедно с други компоненти на компютърната система и с ползвателите и, за тази цел се изисква логична, а когато е уместно, и механична взаимовръзка и взаимодействие, за да се позволи на всички елементи от софтуера и хардуера да сработят с друг софтуер и хардуер и с ползвателите по всички начини, за които те са предназначени да функционират;

като има предвид, че частите на програмата, които осигуряват такава взаимовръзка и взаимодействие между елементите на софтуера и хардуера, са обичайно известни като „интерфейси“;

като има предвид, че функционалната взаимовръзка и взаимодействие е обичайно известна като „интероперативност“ [другаде в текста: „оперативна съвместимост“]; като има предвид, че такава интероперативност може да бъде определена като способността за обмен на информация и съвместно използване на обменената информация […]“.

158

След това Комисията посочва, че Microsoft я упреква, че в случая е възприела понятие за оперативна съвместимост, което надхвърля предвиденото от Директива 91/250. Комисията и Microsoft все пак постигнали съгласие относно факта, че „оперативната съвместимост е въпрос на степен, както и че различните софтуерни продукти в дадена система „си взаимодействат“ (поне частично), когато са в състояние да обменят информация и взаимно да използват обменената информация“ (съображение 33 от обжалваното решение).

159

На второ място Комисията изтъква, че понастоящем компютрите в предприятията и организациите все по-често работят свързани с други компютри в рамките на мрежи. Тя уточнява, че потребителите на персонални компютри клиенти използват, в зависимост от конкретните задачи, които смятат да изпълнят, както възможностите на собствения си клиентски персонален компютър, така и възможностите на различни видове по-мощни „мултипотребителски“ компютри, а именно сървърите, до които те имат косвен достъп чрез своя клиентски персонален компютър (съображение 47 от обжалваното решение). Комисията освен това изяснява, че за да се осигури лесен и ефективен достъп до мрежовите „ресурси“, следва, от една страна, приложенията да се разпределят на няколко компютъра, на всеки от които се намират различни взаимодействащи си компоненти, и от друга страна, обединените в рамките на посочената мрежа компютри да се интегрират в съгласувана „разпределена компютърна система“ (съображение 48 от обжалваното решение). На последно място Комисията изтъква, че „[в] идеалния случай подобна разпределена система би следвало да направи сложността на стоящия в основата ѝ хардуер и софтуер „прозрачна“ (тоест незабележима) както за потребителя, така и за разпределените приложения, така че да могат лесно да се справят с тази сложност, за да получат достъп до компютърните ресурси“ (съображение 48 от обжалваното решение).

160

На трето място Комисията подчертава, че настоящото дело се съсредоточава върху услугите, които са свързани със сървърите на работни групи, а именно свързаните с базисната инфраструктура услуги, ползвани от офис служителите в ежедневната им работа (съображение 53 от обжалваното решение). Тя по-конкретно индивидуализира следните три вида услуги: първо, поделяне на файлове, съхранявани на сървърите, второ, поделяне на принтери, и трето, управление на потребители и на потребителски групи. Чрез третия вид услуги трябва по-специално да се гарантира безопасният достъп и безопасното ползване на мрежовите ресурси, а именно най-напред чрез идентификация на потребителите, а след това чрез проверка дали те имат право да извършат определено действие (съображение 54 от обжалваното решение).

161

В допълнение Комисията установява, че тези различни услуги са тясно свързани помежду си и фактически до голяма степен могат да се разглеждат като „единна услуга“, погледнато обаче от две различни гледни точки, а именно тази на потребителя (услуги, свързани с файлове и принтиране), и от друга страна, тази на мрежовия администратор (управление на потребители и на потребителски групи) (съображения 56 и 176 от обжалваното решение). Следва да се отбележи, че макар в рамките на доводите си относно премахването на конкуренцията Microsoft да поддържа, че Комисията е възприела „неестествено тясно“ определение на релевантния продуктов пазар, като включва в него само трите вида посочени по-горе услуги (вж. точки 443—449 по-нататък), то от друга страна не оспорва наличието на връзки между посочените услуги.

162

С оглед на тези фактори Комисията определя „операционните системи за сървъри на работни групи“ като операционни системи, които са проектирани и разпространявани, за да доставят съвместно както услугите, свързани с поделянето на файлове и на принтери, така и услугите, свързани с управление на потребители и на потребителски групи на сравнително малък брой персонални компютри клиенти, свързани към малка или средноголяма мрежа (съображения 53 и 345 от обжалваното решение). Тя по-конкретно уточнява, че за да осигурят ефективното съхранение и търсене на информацията относно управлението на потребители и на потребителски групи, тези операционни системи обикновено се основават на технологиите „справочна услуга“ (съображение 55 от обжалваното решение).

163

На четвърто място Комисията изследва начина, по който е постигната оперативна съвместимост в Windows мрежите за работни групи (съображения 144—184 от обжалваното решение), а именно в „група[/групи] от персонални компютри клиенти [на които е инсталирана клиентска операционна система Windows за персонален компютър] и от сървъри [на които е инсталирана операционна система Windows за сървъри на работни групи], свързани помежду си с компютърна мрежа“ (член 1, параграф 7 от обжалваното решение).

164

За тези цел Комисията се съсредоточава върху операционните системи от поколението Windows 2000 на Microsoft, като изтъква, че основните характеристики на въпросните системи са аналогични с тези на следващото поколение системи (а именно клиентските операционни системи за персонален компютър Windows XP Home Edition и Windows XP Professional и операционната система за сървъри Windows 2003 Server) (бележка под линия 182 от обжалваното решение).

165

Първо, Комисията излага редица съображения относно услугите, свързани с управление на потребители и на потребителски групи (съображения 145—157 от обжалваното решение). Тя посочва, че в рамките на Windows мрежите за работни групи „Windows домейните“ са в основата на доставянето на тези услуги, като квалифицира въпросните домейни като „административни единици“, чрез които операционните системи Windows за сървъри на работни групи управляват клиентските персонални компютри и сървърите на работни групи (съображения 145 и 146 от обжалваното решение). Комисията по-конкретно изяснява, че всеки „ресурс“ (компютър, принтер, потребител, приложение и т.н.) на Windows домейн има един „домейн акаунт“, който определя идентичността му за целия домейн, както и че в рамките на същия Windows домейн се извършва „еднократно логване“ (Single User Logon), в смисъл че когато потребителят се свърже с даден ресурс на домейна (обикновено неговият клиентски персонален компютър), той бива „разпознат“ от всички останали ресурси на същия домейн и не е длъжен отново да въвежда своето име и парола (съображение 146 от обжалваното решение).

166

В рамките на Windows домейните Комисията подчертава важността на ролята на сървърите, определяни като „домейн контролери“, за разлика от другите сървъри, а именно „сървърите членове“ (съображение 147 от обжалваното решение). Тя изяснява, че домейн контролерите трябва да съхраняват домейн акаунтите и свързаната с тях информация. С други думи, последно посочените сървъри действали като „разпределително табло“ на Windows домейна (съображение 147 от обжалваното решение).

167

Комисията по-специално подчертава ключовата роля на Active Directory и промените, които са настъпили с въвеждането на тази „всеобхватна справочна услуга“ в операционната система Windows 2000 Server по отношение на начина, по който домейн контролерите са свързани помежду си в домейните Windows 2000, в сравнение с предходните операционни системи Windows за сървъри, а именно тези от поколението Windows NT (съображение 149 от обжалваното решение).

168

В това отношение от една страна тя изяснява, че операционната система Windows NT 4.0 включва първични домейн контролери и Backup домейн контролери. В тази система промените в домейн акаунтите могат да се извършват само чрез първичния домейн контролер и впоследствие са периодично и автоматично отразявани във всички Backup домейн контролери. От друга страна, при домейните Windows 2000 всички домейн контролери работят като „равностойни“ (peers), така че промени могат да се внесат в който и да е от домейн акаунтите, като след това тези промени автоматично се отчитат в другите домейн контролери (съображение 150 от обжалваното решение). Тези операции се осъществяват посредством някои протоколи за синхронизиране, различни от използваните от операционната система Windows NT 4.0.

169

На следващо място Комисията посочва, че друга нова характеристика на домейните Windows 2000 е възможността да бъдат организирани йерархично, с „дървета“ на домейни Windows 2000, свързани помежду си с автоматично създадени отношения на доверие, като от своя страна няколко „дървета“ могат да бъдат обвързани помежду си с отношения на доверие в рамките на „гора“ (съображение 151 от обжалваното решение). Тя добавя, че домейн контролерите Windows 2000 могат да функционират като „сървъри за глобален каталог“, което означава, че те съхраняват не само информацията за ресурсите, свързани с домейните, които контролират, но и „обобщение“ на всички налични ресурси в „гората“, а именно „глобалния каталог“. Комисията уточнява, че съхраняваните в глобалния каталог данни се актуализират чрез различни протоколи.

170

Освен това Комисията изтъква, че преминаването от технологията Windows NT към технологията Windows 2000 е довело и до промени по отношение на архитектурата на сигурността на мрежите Windows за работни групи (съображения 152—154 от обжалваното решение). Тя по-конкретно установява, че идентификацията при домейните Windows 2000 вече се основава не на протокола NTLM (NT LAN Manager), а на протокола Kerberos, което дава редица предимства от гледна точка на скорост на връзките, взаимна идентификация и управление на отношенията на доверие. Тя посочва, че предвиденият от протокола Kerberos „Key Distribution Centre“„е интегриран с други свързани със сигурността на Windows 2000 услуги, извършвани на домейн контролера, и използва Active Directory на домейна като база данни за акаунтите, свързани със сигурността“ (съображение 153 от обжалваното решение). Комисията уточнява, че протоколът Kerberos, внедрен в операционните системи Windows 2000 Professional и Windows 2000 Server, все пак не е стандартната версия, развита от Massachusetts Institute of Technology (MIT), а версия, „разширена“ от Microsoft (съображения 153 и 154 от обжалваното решение).

171

Накрая, наред с останалите промени, породени от преминаването от технологията Windows NT към технологията Windows 2000 и към Active Directory, Комисията споменава факта, че известен брой функции са едновременно интегрирани в операционната система Windows 2000 Professional и в операционната система Windows 2000 Server, за да улеснят управлението на клиентските персонални компютри, които работят под Windows в Windows домейните (съображения 155—157 от обжалваното решение). Тя подчертава, че тези функции — като по-специално цитира тези, наречени „Group Policy“ и „Intellimirror“ — са „значително подобрени“ или само налице при домейн Windows 2000, който се управлява домейн контролер Windows 2000, използващ Active Directory (съображение 156 от обжалваното решение). Комисията изтъква, че според Microsoft „[Group Policy е] функция на Windows 2000 […], която [позволява] на администраторите да управляват централизирано групи потребители, компютри, приложения и други мрежови ресурси, вместо да ги управляват поотделно“. Групите могат да се определят локално, за определен компютър или за целия Windows домейн. Що се отнася до Intellimirror, Комисията посочва, че тази функция, която е достъпна само при домейните Windows 2000, дава възможност на потребителите да имат своя „работна среда“ (данни, софтуер и т.н.) с личните си настройки, независимо дали са свързани към мрежа и къде се намират в нея (съображение 157 от обжалваното решение).

172

Второ, Комисията изтъква редица съображения относно услугите, свързани с поделянето на файлове и на принтери (съображения 158—164 от обжалваното решение).

173

Тя по-конкретно отбелязва, че съвременните операционни системи за сървъри на работни групи поддържат „системи за разпределени файлове“, както и че в края на 90-те години Microsoft пуска на пазара такава система, наречена „Dfs“ (Distributed File System), под формата на допълнителен продукт, който може да се инсталира на клиентските персонални компютри и на сървърите, работещи под Windows NT 4.0. Комисията посочва, че Windows 2000 е първото поколение продукти на Microsoft, което предлага „естествена поддръжка“ на системата Dfs както от клиентските персонални компютри, така и от сървърите на работни групи (съображения 161—163 от обжалваното решение).

174

В допълнение Комисията отбелязва, че под Windows 2000 Dfs може да се инсталира или в „stand-alone mode“ или в „domain-based mode“, но последният, който предоставя известен брой предимства от гледна точка на „интелигентно“ извличане на Dfs-информация от клиентските персонални компютри, е на разположение само при Windows домейните и е подобрен поради наличието на домейн контролери, които използват Active Directory (съображение 164 от обжалваното решение).

175

Трето, Комисията изяснява, че Microsoft е развило собствен набор технологии за „разпределени обектно базирани системи“, сред които са технологиите COM (Component Object Model) и DCOM (Distributed Component Object Model) (съображение 166 от обжалваното решение). Тя уточнява, че тези две технологии са тясно свързани помежду си и че COM, който се имплементира както в клиентските операционни системи Windows за персонален компютър, така и в операционните системи Windows за сървъри на работни групи, обединява тези две операционни системи в съгласувана платформа за разпределени приложения (съображение 166 от обжалваното решение). В отговора си на третото изложение на възраженията Microsoft твърди, че „COM [е било] от основно значение за архитектурата на операционните системи Windows и поради това много интерфейси в Windows [са били] базирани на COM“ (съображение 167 от обжалваното решение). Тя подчертава по-специално, че много взаимодействия между клиентските персонални компютри и Active Directory на сървъри, на които е инсталирана операционна система Windows за сървъри на работни групи, включват COM/DCOM. Комисията добавя, че протоколът DCOM се използва в комуникациите клиент—сървър, посредством които работещите под Windows сървъри доставят услуги, свързани с идентификация или поделяне на файлове, на клиентски персонални компютри, работещи под Windows (съображение 167 от обжалваното решение).

176

Четвърто, Комисията изяснява, че Microsoft насърчава по различни начини „естественото мигриране“ от неговите операционни системи Windows NT към операционните му системи Windows 2000 както от страна на клиентите, така и от страна на софтуерните разработчици (съображения 168—175 от обжалваното решение).

177

Така Комисията отбелязва, че в домейн Windows е възможно да се „ъпгрейдват“ компютри, на които са инсталирани по-ранни версии Windows, посредством „мигрирането им“ към Windows 2000, без използване на Active Directory. Потребителите обаче могат да се ползват пълноценно от предимствата на ъпгрейдването само чрез инсталиране на домейн Windows 2000 за изпълнение на Active Directory в „native mode“, което налага всички домейн контролери на съответния домейн да „мигрират“ към Windows 2000 и към Active Directory. Необходимо е освен това сървърите на работни групи на посочения домейн, които не действат като домейн контролери, да бъдат съвместими с Windows 2000 (което по-конкретно предполага да изпълняват протокола Kerberos във версията му, разширена от Microsoft). Комисията изяснява, че когато домейн Windows 2000 се инсталира в „mixed mode“ (тоест главният домейн контролер „е мигрирал“ към Windows 2000, но някои „backup“ домейн контролери все още функционират под Windows NT), потребителят не може да ползва всички напреднали функции на този домейн. Той трябва по-конкретно да се откаже от основната част от допълнителната гъвкавост, която Active Directory осигурява на управлението на потребителските групи. Комисията уточнява, че след като веднъж превключи своя основен домейн контролер в „native mode“, потребителят не може повече да използва като домейн контролер сървър, който е оперативно съвместим само с поколението Windows NT 4.0 на продуктите на Microsoft (включително сървърите на работни групи, на които са инсталирани системи, различни от тези на Microsoft).

178

Що се отнася до софтуерните разработчици, Комисията констатира, че Microsoft силно ги насърчава да използват новите функции на операционните системи Windows 2000 — особено Active Directory — и то по-конкретно посредством програми за сертифициране, които е разработило (съображения 171—175 от обжалваното решение).

179

Пето, Комисията извежда поредица от заключения (съображения 176—184 от обжалваното решение).

180

Най-напред тя повтаря, че в технологиите Windows услугите, свързани с поделянето на файлове и на принтери, както и с управление на потребители и на потребителски групи, се предоставят на потребителите на клиентски персонални компютри, работещи под Windows като „набор от услуги, свързани едни с други“. Тя илюстрира това твърдение, посочвайки, че в домейн Windows 2000 „сървърът SMB (Server Message Block) клиент и сървър, който се свързва [Dfs], [DCOM], с автентикацията LDAP, […] използват автоматично Kerberos [на Microsoft] за автентикация“ (съображение 176 от обжалваното решение). Тя добавя, че освен автентикация, процесът на разрешаване зависи от възможността за създаване, промяна и тълкуване на „Access Control Lists“ (контролните списъци за достъп) (CAL), което налага комуникация с домейн контролерите на домейна (съображение 176 от обжалваното решение).

181

По-нататък Комисията констатира, че за да могат да предоставят своите услуги „прозрачно“ на потребителя на клиентски персонален компютър, сървърите на работни групи, работещи под Windows, използват специфични части от софтуерен код, внедрени в операционната система Windows за клиентски персонални компютри (съображение 177 от обжалваното решение). В това отношение тя отбелязва по-конкретно че Microsoft е обявило, че Dfs [имало] локален компонент, който действа[л] дори ако клиентски персонален компютър, използващ Windows 2000 Professional, функционира[л] в „stand-alone mode“, и че „Windows 2000 Professional [включвал] клиентски код, който [можел] да се използва за получаване на достъп до Active Directory“ (съображение 177 от обжалваното решение). Цитирайки автора на книга със заглавие „Understanding Active Directory Services“ (Да разбереш услугите Active Directory) и публикувана от Microsoft Press, тя пояснява също, че „Active Directory е изцяло внедрена — често без това да е забележимо — в персоналния компютър [функциониращ под] Windows“ (съображение 177 от обжалваното решение).

182

Комисията подчертава, че все пак е важно взаимовръзката и взаимодействието, свързани с изходния код на операционна система Windows 2000 Professional, да не се разглеждат само от гледна точка на отношението между даден сървър на работна група, работещ под Windows, и даден клиентски персонален компютър, работещ под Windows. Тя потвърждава, че действително е по-правилно тези взаимовръзка и взаимодействие да се описват като оперативна съвместимост вътре в компютърна система, включваща множество клиентски персонални компютри, работещи под Windows, и множество сървъри на работни групи, работещи под Windows, които са свързани помежду си в една мрежа. Тя констатира, че така оперативната съвместимост вътре в подобна система има два неразривно свързани компонента, а именно оперативната съвместимост клиент—сървър, от една страна, и оперативната съвместимост сървър—сървър, от друга страна (съображение 178 от обжалваното решение).

183

По последната точка Комисията добавя, че в много случаи има „симетрия между взаимовръзките и взаимодействията сървър—сървър, от една страна, и взаимовръзките и взаимодействията клиент—сървър, от друга страна“ (съображение 179 от обжалваното решение). Като пример тя подчертава факта, че същият „програмен интерфейс за приложения“ (API), „ADSI“ (Active Directory Service Interface), се имплементира едновременно в операционната система за персонален компютър Windows 2000 Professional и в операционната система за сървъри Windows 2000 Server за управление на достъпа до домейн контролерите на Active Directory. Друг пример, цитиран от Комисията, е фактът, че в домейн Windows разширеният от Microsoft протокол Kerberos се използва за автентикация както между един клиентски персонален компютър, работещ под Windows, и сървър на работна група, работещ под Windows, така и между повече сървъри на работни групи, работещи под Windows.

184

Освен това Комисията отбелязва, че в някои обстоятелства „сървъри могат да изпращат запитвания до други сървъри от името на клиентски персонален компютър“ (съображение 180 от обжалваното решение). В това отношение като пример тя цитира по-конкретно „Kerberos delegation“, която е функционалност, налична в операционната система Windows 2000 Server и която позволява на сървър, заемайки идентифицирането на клиентски персонален компютър, да поиска услуга от друг сървър от името на този клиентски персонален компютър. Така често се случва сървъри да изпращат заявки до други сървъри и да действат следователно като клиентски персонални компютри (вж. също бележка под линия № 51 от обжалваното решение).

185

Комисията добавя още, че някои комуникации клиент—сървър се установяват предвид на предположението, че комуникациите сървър—сървър вече са били осъществени. В това отношение тя посочва по-конкретно факта, че когато клиентски персонален компютър, работещ под Windows 2000 Professional, отправя запитване до домейн контролера в домейн Windows 2000, той очаква „определена подготвителна координация между домейн контролерите, работещи под Windows 2000 Server“ (съображение 181 от обжалваното решение). Според Комисията „[това] например включва едновременно факта, че домейн контролерите разполагат с пълно копие на данните, запазени в Active Directory, които се актуализират посредством протоколи за синхронизиране, и факта, че сървърите на глобалния каталог могат да съхраняват информация за компютрите от гората, които са извън техния домейн, благодарение на различни протоколи, свързани с глобалния каталог“ (съображение 181 от обжалваното решение). Комисията излага, че в подобно положение комуникацията сървър—сървър е „логично свързана“ с комуникацията клиент—сървър, тъй като се осъществява с цел да я подготви.

186

От всички изложени обстоятелства — обстоятелства, които Microsoft по същество не оспорва и чиято точност ясно се потвърждава от техническите презентации, направени в съдебното заседание — следва, че както основателно отбелязва Комисията в съображение 182 от обжалваното решение, Windows мрежите за работни групи се основават на архитектура на взаимовръзки и взаимодействия както клиент—сървър, така и сървър—сървър, и че тази архитектура — която Комисията квалифицира като „архитектура на домейн Windows“ — осигурява „прозрачен достъп“ до основните услуги, предоставяни от сървърите на работни групи.

187

Освен това тези обстоятелства разкриват, че както многократно се констатира в обжалваното решение (вж. по-конкретно съображения 279 и 689), посочените взаимовръзки и взаимодействия са тясно свързани помежду си.

188

С други думи, правилното функциониране на мрежите Windows за работни групи почива както на комуникационните протоколи клиент—сървър — които по естеството си се имплементират едновременно в операционните системи Windows за персонални компютри и в операционните системи Windows за сървъри на работни групи — така и на комуникационни протоколи сървър—сървър. Както пояснява Комисията в съдебното заседание, за много задачи комуникационните протоколи сървър—сървър изглеждат фактически като „разклонения“ на комуникационните протоколи клиент—сървър. В някои случаи един сървър действа спрямо друг сървър като клиентски персонален компютър (вж. точка 184 по-горе). Трябва също така да се отбележи, че дори да е вярно, че някои комуникационни протоколи се имплементират само в операционните системи Windows за сървъри на работни групи, все пак остава фактът, че те са свързани от функционална гледна точка с клиентските персонални компютри. В това отношение, без възражение от страна на Microsoft, Комисията се позовава на протоколите, свързани с глобалния каталог, както и на протоколите за синхронизиране и репликация на домейн контролерите.

189

Трябва следователно да се приеме, че Комисията съвсем правилно е заключила, че „общата пригодност за участие в [архитектурата на домейн Windows] е елемент на съвместимост между клиентските персонални компютри, работещи под Windows, и сървърите на работни групи, работещи под Windows“ (съображение 182 от обжалваното решение).

190

Накрая е важно да не се забравя съществената роля, която игрят справочните услуги на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи. Самото Microsoft отбелязва в писмената реплика, че на този пазар „справочната услуга представялава основна конкурентна характеристика, отговорна в голяма степен за успеха на някои продукти“. То подчертава по-конкретно, че „Active Directory е […] в сърцето на на операционните системи Windows за сървъри“, и то след като посочва, че „[к]акто за услугите, свързани с поделянето на файлове и на принтери, така и за услугите, свързани с управление на потребители и на потребителски групи, [било] важно да се знае с точност кой потребител до какви ресурси на мрежата [имал] право на достъп“.

191

Active Directory логва цялата информация за обекти от мрежата и позволява тя да бъде управлявана централизирано. Тя изцяло внедрява функции по управление и идентификация на потребителите и по контрол на достъпа, гарантирайки по този начин сигурността на информацията. Трябва също да се припомни, че Active Directory използва механизъм на мултимастърна репликация.

192

Първата злоупотреба, за която се упреква Microsoft, се състои в отказа на последното да предостави на своите конкуренти информацията, свързана с оперативната съвместимост, и да разреши използването ѝ за развитието и разпространиението на конкурентни на неговите продукти на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи за периода между октомври 1998 г. и нотифицирането на обжалваното решение (член 2, буква а) от обжалваното решение).

193

Като мярка, с която се цели да се отстранят последиците от твърдения отказ, Комисията разпорежда на Microsoft (член 5, буква а) от обжалваното решение) по-конкретно следното:

„В срок от 120 дни, считано от нотифицирането [на обжалваното решение], Microsoft […] трябва да предостави свързаната с оперативната съвместимост информация на разположение на всички предприятия, които желаят да развиват и разпространяват операционни системи за сървъри на работни групи, и да разреши на тези предприятия при разумни и недискриминационни условия да ползват свързаната с оперативната съвместимост информация, за да развиват и разпространяват операционни системи за сървъри на работни групи.“

194

Следва да се припомни начинът, по който Комисията определя и преценява основните релевантни понятия в конкретния случай.

195

Така в член 1, параграф 1 от обжалваното решение тя определя „информацията, свързана с оперативната съвместимост“ като „пълните и точни спецификации на всички протоколи [внедрени] в операционните системи Windows за сървъри на работни групи, които се имплементират в Windows сървърите на работни групи, за да доставят на Windows мрежите за работни групи услуги, свързани с поделянето на файлове и на принтери и с управлението на потребители и на [потребителски] групи, включително услугите, свързани с Windows домейн контролер, справочната услуга Active Directory и услугата „Group Policy“.

196

Що се отнася до „протоколите“, Комисията ги представя като правила за взаимовръзка и взаимодействие между различни софтуерни елементи в мрежа (съображение 49 от обжалваното решение). Що се отнася по-конкретно до разглежданите в настоящото производство протоколи, тя ги определя като „съвкупност от правила за взаимовръзка и взаимодействие между различни операционни системи Windows за сървъри на работни групи и клиентски операционни системи Windows за персонален компютър, инсталирани на различни компютри в Windows мрежа за работни групи“ (член 1, параграф 2 от обжалваното решение).

197

Следва да се констатира, че Microsoft не оспорва концепцията на Комисията относно понятието „протоколи“. Обратно, в своята жалба самото то описва протоколите като позволяващи на „компютри, свързани в мрежа, да обменят информация за изпълнението на предварително определни задачи“. Несъмнено в доклад, изготвен от един от неговите експерти, г-н Madnick, и приложен към писмените становища за встъпване, то разграничава две категории комуникационни протоколи, в зависимост от това дали са „прости“ или „комплексни“, посочвайки протокола DRS като попадащ във втората категория (приложение I.3 (Madnick, „Response to Mr. Ronald S. Alepin’s Annex on Interoperability and the FSFE’s Submission“). Чрез това разграничение обаче то не цели да постави под въпрос основателността на посоченото по-горе определение, а само да установи, че комплексните протоколи уреждат взаимодействия между различни сходни елементи на една мрежа, които предоставят съвместна услуга в тясна координация и „разкриват“ много по-подробна и по-стойностна информация от простите протоколи.

198

Що се отнася до понятието „спецификации“, то не се определя в разпоредителната част на обжалваното решение. Все пак общоизвестно е, че спецификациите представялват форма на подробна техническа документация, което впрочем съответства на начина, по който това понятие се възприема в сектора на компютърните технологии.

199

В съображение 24 от обжалваното решение Комисията подчертава, че е важно да се отличи понятието за спецификации от това за имплементация, в смисъл че „[е]дна спецификация описва подробно това, което се очаква от софтуерния продукт, докато имплементацията е кодът, който ще бъде изпълнен действително на компютъра“ (вж. в същия смисъл съображение 570 от обжалваното решение). С други думи, спецификациите описват интерфейсите, посредством които даден елемент на информационна система може да използва друг елемент на същата система. Те описват по-специално по доста абстрактен начин какви са наличните функционалности, както и правилата, които позволяват извикването и приемането на тези функционалности.

200

В съображение 571 от обжалваното решение Комисията изяснява, че е възможно да се осигурят спецификации на интерфейси, без да се оповестяват подробности, свързани с имплементация. Тя уточнява, че става въпрос за често срещана практика в сектора на компютърните технологии, особено когато се приемат отворени стандарти за оперативната съвместимост (в това отношение вж. също съображение 34 от обжалваното решение). В своето становище при встъпване SIIA изтъква доводи в същия смисъл.

201

Много фактори потвърждават основателността на тези твърдения. От една страна, практиката, изтъквана от Комисията, се потвърждава от поредица примери — които не се оспорват от Microsoft — посочени в обжалваното решение, а именно по-конкретно спецификациите „POSIX 1“ (съображения 42 и 88), спецификациите „Java“ (съображение 43), спецификациите на протокол Kerberos версия 5 (съображение 153), спецификациите на протокол NFS (Network File System), развит от Sun (съображение 159) и спецификациите„CORBA“, установени от Object Management Group (съображение 165). От друга страна, следва да се отбележи, че както указва Комисията в съображение 571 от обжалваното решение, в рамките на MCPP, въведена в изпълнение на американската спогодба, притежателите на лицензии нямат достъп до елементи от изходния код на Microsoft, а до спецификациите на съответните протоколи.

202

Впрочем Microsoft поставя под въпрос съвсем инцидентно посоченото по-горе разграничение между понятията „спецификации“ и „имплементация“, ограничавайки се в бележка под линия 74 от жалбата до общо препращане към становище, изготвено от неговите експерти г-н Madnick и г-н Nichols, предадено на Комисията в хода на административното производство и приложено към жалбата (приложение A.12.2 от жалбата). По съображенията, изложени в точки 94 и 97 по-горе, Първоинстанционният съд счита, че това становище не може да се вземе предвид. Освен това и при всички положения трябва да се констатира, че изложението, съдържащо се в посоченото становище, се основава в голяма степен на погрешна предпоставка, а именно че степента на оперативна съвместимост, възприета в случая от Комисията, налага конкурентите на Microsoft да са в състояние да възпроизвеждат или клонират продуктите на последното или някои техни функционалности (вж. точки 234—239 по-нататък).

203

Освен това следва да се отбележи, че в обжалваното решение Комисията набляга изрично на факта, че отказът на Microsoft, за който се твърди, че представлява злоупотреба, се отнася само до спецификациите на някои протоколи, а не до елементи от изходния код (вж. по-конкретно съображения 568—572 от обжалваното решение).

204

В същия смисъл Комисията многократно подчертава, че изобщо не възнамерява да разпореди на Microsoft да оповести подобни елементи на конкурентите си. Така в съображение 999 от обжалваното решение тя уточнява, че терминът „спецификации“ изяснява, че Microsoft не е длъжно да даде достъп до собствената си имплементация на тези спецификации, тоест до своя изходен код“. Също така тя посочва в съображение 1004 от обжалваното решение, че последното „не се отнася до задължението на Microsoft да даде достъп до изходния код на Windows, тъй като този изходен код не е необходим за развитието на оперативно съвместими продукти“. Тя уточнява в същото съображение, че „[р]азпореждането за оповестяване се отнася единствено до спецификациите на интерфейси“.

205

Следва да се отбележи, че в становище, озаглавено „Innovation in Communication Protocols that Microsoft is ordered to license to its server operating system competitors“ (Иновация [съдържаща се] в комуникационните протоколи, за които Microsoft е принудено да даде лицензия на своите конкуренти [на пазара на] операционни системи за сървъри) и фигуриращо в приложение C.4 от писмената реплика, самият г-н Lees, един от експертите на Microsoft, прави разграничение между „протоколите, използвани за комуникациите между сървъри и алгоритмите/правилата за вземане на решение, които действат вътре във всеки сървър“, преди да подчертае, че съгласно член 5 от обжалваното решение протоколите трябва да се оповестят. Г-н Lees съсредоточава становището си върху протокола DRS, използван за механизма за мултимастърна репликация, пояснявайки, че той представлява един от многото комуникационни протоколи, до които Microsoft трябва да даде достъп на своите конкуренти в изпълнение на обжалваното решение.

206

От това следва, че информацията, до която се отнася обжалваното решение, представлява подробно техническо описание на някои правила за взаимовръзка и взаимодействие, приложими в мрежи Windows за работни групи за предоставяне на услуги, свързани с работни групи. Това описание не се разпростира към начина, по който Microsoft изпълнява посочените правила, а именно по-специално към вътрешната структура или към изходния код на неговите продукти.

207

Комисията приема двуетапен подход за определяне дали разглежданата информация е необходима. В първия етап тя проверява каква е степента на оперативна съвместимост с архитектурата на домейн Windows, която операционните системи за сървъри на работни групи, осигурени от конкурентите на Microsoft, трябва да достигнат, за да могат да останат жизнеспособни на пазара. Във втория етап тя преценява дали информацията, свързана с оперативната съвместимост, до която Microsoft отказва достъп, е необходима за достигането на тази степен на оперативна съвместимост.

208

Първоинстанционният съд ще разгледа по-нататък степента на оперативна съвместимост, възприета от Комисията в обжалваното решение. На този етап обаче той няма да се произнесе по въпроса дали последната е имала основание да приеме, че конкурентите на Microsoft са можели да останат жизнеспособни на пазара единствено ако продуктите им са били в състояние да достигнат тази степен на оперативна съвместимост. Този въпрос ще се разгледа заедно с другите аспекти на посочения по-горе подход на Комисията в рамките на проверката на твърдението за необходимия характер на разглежданата информация (вж. точки 369—436 по-нататък).

209

Следва най-напред накратко да се припомнят доводите на главните страни.

210

Microsoft споделя мнението на Комисията, че „оперативната съвместимост е въпрос на степен“ (съображение 33 от обжалваното решение).

211

То обаче счита, че степента на оперативна съвместимост, изисквана в случая от Комисията, е несъответстваща, доколкото надхвърля очертанията на концепцията за пълна оперативна съвместимост, посочена в Директива 91/250. То твърди, че тази концепция — която квалифицира също като оперативна съвместимост „множество продавачи“ — предполага единствено операционните системи, създадени от различни разработчици, да могат да „функционират изправно“ заедно.

212

Microsoft изтъква по-конкретно, че намерението на Комисията в действителност е операционните системи за сървъри на неговите конкуренти да функционират във всички отношения като операционна система Windows за сървъри. В това отношение Microsoft се позовава едновременно на изразите „plug replacement“, „plug-replaceability“, „drop-in“, „functional equivalent“ и „functional clone“. То твърди, че подобна степен на оперативна съвместимост можела да се реализира единствено ако на неговите конкуренти се позволи да клонират или да възпроизведат продуктите му (или техните характеристики) и ако на посочените конкуренти се съобщи информация за вътрешните механизми на тези продукти.

213

Накрая, Microsoft поддържа, че оперативната съвместимост „множество продавачи“ може да се постигне благодарение на вече наличните на пазара методи.

214

Отбелязва се, че позицията на Microsoft, припомнена по-горе, съответства на позицията, защитавана от него през целия ход на административната процедура.

215

Така в своя отговор от 17 ноември 2000 г. на първото изложение на възраженията Microsoft пояснява, че степента на оперативна съвместимост, евентуално изисквана от Комисията, не съответства на общностното право и не съществува на пазара. Изтъквайки по-специално десето съображение (във френската и английската версия) от Директива 91/250, то твърди, че „разработчик на операционни системи за сървъри разполага с пълна оперативна съвместимост, когато има възможност за достъп до всички функционалности на своята програма от клиентската операционна система Windows за персонален компютър“ (точка 143 от отговора; вж. също съображение 751 от обжалваното решение). Microsoft твърди, че Комисията погрешно определя твърде широко оперативната съвместимост, преценявайки, че за да има оперативна съвместимост между два софтуерни продукта, всички функционалности на двата продукта трябва да функционират изправно. Това всъщност означава да се изисква „plug-replaceability“ или клониране (точка 144 от отговора). Microsoft критикува факта, че Комисията се присъединява по този начин към позицията на Sun, че в компютърната мрежа на предприятие, съставена от клиентски персонални компютри, работещи под Windows, трябвало да се осигури възможност за заместване на сървър, работещ под Windows 2000, със сървър, на който е инсталирана операционна система Solaris, и то без това да доведе до намаляване на функционалностите, до които имат достъп потребителите (точки 145 и 162 от отговора). Според Microsoft за реализиране на пълна оперативна съвместимост е достатъчно то да оповести интерфейсите, изложени от клиентските операционни системи Windows за персонален компютър, от които разработчиците на операционни системи за конкурентни сървъри имат нужда, за да направят функционалностите на тези системи достъпни за потребителите на клиентски персонални компютри, използващи Windows.

216

Освен това в своя отговор от 16 ноември 2001 г. на второто изложение на възраженията, възпроизвеждайки по същество същите доводи като вече развитите в отговора му на първото изложение на възраженията, Microsoft изтъква, че критиките на Комисията почиват на „неправилно определение на оперативната съвместимост“ (точки 149—163 от отговора). По този повод то повтаря, че Директива 91/250 не изисква „plug-replaceability“, а пълна оперативна съвместимост, и че оповестяването на информацията, което то вече предприема, е достатъчно за постигането на посочената.

217

В своя отговор от 17 октомври 2003 г. на третото изложение на възраженията Microsoft по същество следва същата линия на доводи, повтаряйки, че Комисията счита, че неговите конкуренти трябва да имат достъп до цялата необходима информация, за да могат да създадат „копия на операционните системи Windows за сървъри“ и че тя приравнява по този начин оперативната съвместимост на клонирането (страници 29—32 от отговора). То изтъква, че „оперативната съвместимост се отнася до наличността на достатъчно информация относно интерфейсите, изложени от клиентските операционни системи Windows за персонален компютър и за сървъри за осигуряване на възможност за конкурентните продукти да функционтират с тези на клиентски операционни системи Windows за персонален компютър и за сървъри по всички начини, по които тези конкуретни продукти са замислени да функционират“ (страница 29 от отговора). В същия смисъл Microsoft посочва, че „е признало от самото начало, че било възможно да се появи проблем във връзка с правото на конкуренцията, ако конкурентите му не можели да развият операционни системи за сървъри, чиито функционалности да са напълно достъпни от клиентски операционни системи Windows за персонален компютър“ (страница 63 от отговора). То твърди обаче, че Комисията не е установила наличието на подобен проблем в нито едно от трите изложения на възраженията.

218

Що се отнася до нея, Комисията защитава позицията, че понятието за оперативна съвместимост, възприето в обжалваното решение, съответства на предвиденото от Директива 91/250. Тя отхвърля по-конкретно еднопосочното тълкуване на това понятие, давано от Microsoft.

219

Комисията приема, че известна оперативна съвместимост с архитектурата на домейн Windows вече е възможна, но твърди, че от проведеното от нея разследване е видно, че степента на оперативна съвместимост, която може да се достигне благодарение на наличните методи, е твърде ниска, за да позволи на конкурентите на Microsoft да останат жизнеспособни на пазара (бележка под линия 712 от обжалваното решение).

220

Тя изтъква, че в мрежите Windows за работни групи оперативната съвместимост клиент—сървър и оперативната съвместимост сървър—сървър са тясно свързани, и счита, че за да може да се реализира пълна оперативна съвместимост между клиентски персонален компютър, работещ под Windows, и сървър, работещ под конкурентна на Microsoft операционна система, последното трябва да даде достъп както до комуникационните протоколи клиент—сървър, така и до комуникационните протоколи сървър—сървър (съображения 177—182 и 689 от обжалваното решение), включително и до тези, които са „чисто“ сървър—сървър, тоест не се имплементират на клиентски персонален компютър, но са „свързани от функционална гледна точка [със същия]“ (съображения 277, 567 и 690 от обжалваното решение).

221

Комисията оспорва, че обжалваното решение се отнася до това конкурентите на Microsoft да развиват продукти, функциониращи във всяко отношение като операционна система Windows за сървъри. Всъщност това решение имало за цел да позволи „създаването на конкурентни продукти, които да функционират различно, но които да могат да разбират съобщенията, предавани от съответните продукти на Microsoft“. Така според Комисията разглежданата информация, свързана с оперативната съвместимост, нямало да се използва от конкурентите на Microsoft за развиване на точно същите продукти като неговите, а на подобрени продукти, имащи „добавена стойност“.

222

На първо място, Първоинстанционният съд констатира, че от изложените съображения следва, че Microsoft и Комисията си противоречат по отношение на въпроса дали понятието за оперативна съвместимост, възприето в обжалваното решение, съответства на понятието, предвидено в Директива 91/250.

223

В това отношение следва да се припомни, че в съображения 749—763 от обжалваното решение Комисията обстоятелствено излага мотивите, поради които счита, че еднопосочното тълкуване, което Microsoft дава на понятието за оперативна съвместимост, е неточно.

224

В самото начало трябва да се отбележи, че в писмените си изявления Microsoft не изтъква никакъв довод, който да може да постави под въпрос преценката на Комисията в това отношение. То се ограничава само да изтъкне, препращайки към някои части от своите отговори на второто и третото изложение на възраженията, че „в обжалваното решение се приема понятие за оперативна съвместимост, което е напълно различно от предвиденото от Директивата [91/250]“ (точка 95 от жалбата).

225

По-нататък трябва да се констатира, че понятието за оперативна съвместимост, възприето в обжалваното решение — съгласно което оперативната съвместимост между два софтуерни продукта представлява способността им за обмен на информация и да използват съвместно тази информация, за да се позволи всеки от посочените софтуерни продукти да функционира по всички предвидени начини — съответства на посоченото в Директива 91/250.

226

Така, както изяснява Комисията в съображения 752—754, 759 и 760 от обжалваното решение, десето съображение от Директива 91/250 — независимо дали в английската или във френската му версия — не се поддава на еднопосочното тълкуване, защитавано от Microsoft. Точно обратното, както много правилно подчертава Комисията в съображение 758 от обжалваното решение, посоченото съображение ясно разкрива, че оперативната съвместимост естествено предполага двупосочно отношение, когато указва, че „функцията на една компютърна програма е да се свързва и сработва заедно с други компоненти на компютърната система“. В същия смисъл следва да се отбележи, че дванадесето съображение от Директива 91/250 определя оперативната съвместимост като „способността за обмен на информация и съвместно използване на обменената информация“.

227

При всички положения е важно да се припомни, че това, което се разглежда по настоящото дело, е решение по прилагане на член 82 ЕО, тоест разпоредба с ранг, по-висок от този на Директива 91/250. Въпросът, който възниква в случая, е не толкова дали понятието за оперативна съвместимост, възприето в обжалваното решение, съответства на предвиденото в Директивата, а по-скоро дали Комисията е определила правилно степента на оперативна съвместимост, която е трябвало да бъде достигната, предвид целите на член 82 ЕО.

228

На второ място, Първоинстанционният съд припомня, че Комисията е преценила степента на оперативна съвместимост в зависимост от това, което според нея е било необходимо, за да се позволи на разработчиците на конкурентни на Microsoft операционни системи за сървъри на работни групи да останат жизнеспособни на пазара (вж. по-конкретно бележка под линия 712 и съображение 779 от обжалваното решение).

229

Основателността на този подход не може да се оспорва. Всъщност член 82 ЕО се отнася до поведението на един или няколко икономически оператори, изразяващо се в злоупотреба при използването на състояние на икономическа мощ, което му позволява да препятства поддържането на ефективна конкуренция на съответния пазар, като му дава възможност в значителна степен да възприеме независимо поведение спрямо своите конкуренти, своите клиенти и накрая — спрямо потребителите (Решение на Съда от 16 март 2000 г. по дело Compagnie maritime belge transports и др./Комисия, C-395/96 P и C-396/96 P, Recueil, стр. I-1365, точка 34). Освен това трябва да се припомни, че макар установяването на наличие на господстващо положение да не предполага само по себе си критика към съответното предприятие, то води за последното — независимо от причините за подобно положение — до особено задължение да не засяга с поведението си ефективната и ненарушена конкуренция на общия пазар (Решение на Съда от 9 ноември 1983 по дело Michelin/Комисия, 322/81, Recueil, стр. 3461, точка 57 и Решение на Първоинстанционния съд от 7 октомври 1999 г. по дело Irish Sugar/Комисия, T-228/97, Recueil, стр. II-2969, точка 112). Ако обаче в случая се установи, че степента на наличната оперативна съвместимост не позволява на разработчиците на конкурентни на Microsoft операционни системи за сървъри да останат жизнеспособни на пазара на тези операционни системи, от това следва, че поддържането на ефективна конкуренция на последния е нарушено.

230

От обжалваното решение е видно, че възприемайки този подход и основавайки се на фактически и технически анализ на съответните продукти и технологии, както и на начина, по който се осъществява оперативната съвместимост в мрежите Windows за работни групи, Комисията е приела, че за да могат жизнеспособно да се конкурират с операционните системи Windows за сървъри на работни групи, конкурентните операционни системи трябвало да имат възможност да бъдат оперативно съвместими с архитектурата на домейн Windows в същата степен като операционните системи Windows за сървъри на работни групи (вж. в този смисъл по-конкретно съображения 182 и 282 от обжалваното решение).

231

Така възприетата от Комисията оперативна съвместимост се състои от два неразривно свързани компонента, а именно, от една страна, оперативната съвместимост клиент—сървър, а от друга — оперативната съвместимост сървър—сървър (съображения 177—182 и 689 от обжалваното решение).

232

Освен това Комисията счита, че когато конкурентна на Microsoft операционна система за сървъри на работни групи е инсталирана на сървър в мрежа Windows за работна група, тя трябва да може не само да осигури на клиентските персонални компютри, използващи Windows, всички функционалности, които последната включва, но и да използва всички функционалности, предлагани от посочените клиентски персонални компютри.

233

Предвид тези фактори, Комисията преценява по-конкретно, че сървър, на който е инсталирана конкурентна на Microsoft операционна система за сървъри на работни групи, трябва да има възможност да действа като домейн контролер — и то не единствено като сървър член — в домейн Windows, използващ Active Directory, и следователно да може да участва в механизма за мултимастърна репликация заедно с останалите домейн контролери.

234

Първоинстанционният съд счита, обратно на твърдяното от Microsoft, че от така възприетата от Комисията степен на оперативна съвместимост не може да се изведе, че тя всъщност има за цел конкурентните операционни системи за сървъри да функционират във всички отношения като операционна система Windows за сървъри, а оттам — че има за цел конкурентите на Microsoft да могат да клонират или възпроизвеждат неговите продукти или някои техни характеристики.

235

Така формулираните твърдения на Microsoft почиват на погрешен прочит на обжалваното решение.

236

В това отношение следва да се припомни, че според съображение 1003 от обжалваното решение целта на последното е да „гарантира на конкурентите на Microsoft възможността да развиват продукти, които са оперативно съвместими с архитектурата на домейн Windows, първично внедрена в господстващия продукт, представляващ операционната система Windows за персонален компютър, и по този начин да се конкурират жизнеспособно с операционната система за сървъри на работни групи на Microsoft“.

237

Както пояснява по-подробно Комисията в съдебното заседание, постигането на тази цел предполага конкурентните операционни системи за сървъри на работни групи да бъдат в състояние да получават определено съобщение от клиентската операционна система Windows за персонален компютър или за сървъри на работни групи и да могат да дават търсения отговор на това съобщение в същите условия като операционна система Windows за сървъри на работни групи, както и да осигурят операционните системи Windows за персонален компютър или за сървъри на работни групи да реагират на този отговор по същия начин, както ако той изхождаше от операционна система Windows за сървъри на работни групи.

238

За да могат да се извършват подобни операции обаче, не се изисква конкурентните на Microsoft операционни системи за сървъри на работни групи да функционират във вътрешен план точно по същия начин като операционните системи Windows за сървъри на работни групи.

239

Тези съображения не са в противоречие с цитираните от Microsoft пасажи от съображения 669 и 679 от обжалваното решение (вж. точка 126 по-горе). В първия пасаж Комисията се ограничава да констатира, че степента на оперативна съвместимост с архитектурата на домейн Windows, която може да се постигне от конкурентните на Microsoft операционни системи за сървъри на работни групи посредством стандартни протоколи, е по-ниска от постигнатата от операционните системи Windows за сървъри на работни групи. Що се отнася до втория пасаж, в него Комисията посочва единствено че конкурентните на Microsoft операционни системи за сървъри на работни групи имат възможност за достъп до функционалностите на операционните системи Windows за персонален компютър и за сървъри на работни групи единствено в по-малка степен, отколкото операционните системи Windows за сървъри на работни групи.

240

В същия контекст следва да се отхвърли твърдението на Microsoft, че обжалваното решение има за цел да даде възможност на неговите конкуренти да развият същите продукти като операционните системи Windows за сървъри на работни групи. Както ще бъде изяснено по-подробно в точки 653—658 по-нататък, при проверката на обстоятелството, свързано с появата на нов продукт, целта на Комисията е да отстрани пречката, която представлява за конкурентите на Microsoft съществуващата недостатъчна степен на оперативна съвместимост с архитектурата на домейн Windows, за да се позволи на посочените конкуренти да предложат операционни системи за работни сървъри, които се отличават от тези на Microsoft по важни параметри като по-специално сигурност, надежност, бързина на изпълнение на задачите или иновационен характер на някои функционалности.

241

Следва също да се отбележи, както впрочем самото Microsoft признава изрично в своите писмени изявления (вж. например точки 14 и 48 от писмената реплика), че неговите конкуренти не биха могли да развиват продукти, представляващи „клонинги“ или възпрозвеждания на операционните системи Windows за сървъри на работни групи, ако получат достъп до информацията, свързана с оперативната съвместимост, посочена в обжалваното решение. Както бе изложено в точки 192—206 по-горе, тази информация не се отнася до елементи от изходния код на Microsoft. По-специално член 5 от обжалваното решение не го задължава да оповести на своите конкуренти подробности, свързани с имплементацията.

242

Следва да се добави, че както ще бъде изяснено по-подробно в точка 658 по-нататък, при проверката на обстоятелството, свързано с появата на нов продукт, конкурентите на Microsoft не биха имали никакъв интерес да развиват точно същите операционни системи за сървъри на работни групи като тези на Microsoft.

243

Не би могло също да се приеме твърдението на Microsoft, че от декларациите на предприятия, които е представило в хода на административната процедура, било видно, че вече съществува висока степен на оперативна съвместимост между операционните системи Windows за персонални компютри и за сървъри, от една страна, и конкурентните операционни системи за сървъри, от друга страна, и то благодарение на използването на вече налични на пазара методи.

244

В това отношение е достатъчно да се констира, че въпросните декларации вече са били цялостно разгледани в обжалваното решение (вж. по-конкретно съображения 357, 358, 440—444, 511, 513, 595, 598, 602, 628, 702 и 707) и че Microsoft не изтъква конкретен нов довод, който да може да докаже, че преценката на Комисията за тях е погрешна. По същество, както подчертава последната в съображение 707 от обжалваното решение, тези декларации се отнасят до организации, които в голяма степен са приели „разрешение Windows“ за своята мрежа на работна група.

245

Що се отнася до твърдението на Microsoft, че от докладите на Mercer било видно, че предприятията не избират операционните системи за сървъри по съображения, свързани с оперативната им съвместимост с клиентските операционни системи Windows за персонален компютър и операционните системи Windows за сървъри, то е неточно, както ще бъде изяснено по-подробно в точки 401—412 по-нататък.

246

Член 5, буква а) от обжалваното решение се отнася до пълните и точни спецификации на всички протоколи, изпълнявани в операционните системи Windows за сървъри на работни групи и използвани от сървърите, на които са инсталирани тези системи за предоставяне на услуги, свързани с работни групи на мрежи Windows за работни групи.

247

Както е видно от фактическите и технически констатации, направени в точки 154—191 по-горе, правилното функциониране на мрежите за работни групи Windows се основава както на архитектура на взаимовръзки и взаимодействия клиент—сървър, така и на архитектура на взаимовръзки и взаимодействия сървър—сървър.

248

Така в съображение 999 от обжалваното решение Комисията уточнява, че задължението за оповестяване, предвидено от последното, „включва едновременно преките взаимовръзка и взаимодействие между сървър на работна група, работещ под Windows, и клиентски персонален компютър, работещ под Windows, и непреките взаимовръзка и взаимодействие между тези машини, които преминават през един или повече други сървъри на работни групи, работещи под Windows“.

249

Спецификациите, които Microsoft трябва да изготви и оповести на своите конкуренти, се отнасят както до комуникационните протоколи клиент—сървър, които се имплементират и в операционните системи Windows за персонален компютър, и в операционните системи Windows за сървъри на работни групи, така и до комуникацинните протоколи сървър—сървър.

250

Следва да се уточни, че информацията, която Microsoft трябва да оповести на своите конкуренти съгласно член 5, буква а) от обжалваното решение, трябва по-конкретно да позволява на компютрите, на които са инсталирани операционните системи за сървъри на работни групи на неговите конкуренти, да играят в домейн Windows, използващ Active Directory, ролята на сървър член или на домейн контролер, а оттам — да участват в механизма за мултимастърна репликация. Следователно средството за защита, предвидено от тази разпоредба, се отнася по-конкретно до комуникациите между сървъри в „синия балон“.

251

Така поясненият обхват на член 5 от обжалваното решение е виден от редица съображения от това решение, тоест по-конкретно съображения 194—198, 206, 564 и 690.

252

Така в съображения 194—198 от обжалваното решение сред други примерни видове информация, свързана с оперативната съвместимост, Комисията посочва, че Microsoft отказва да оповести както на Sun, така и на своите конкуренти, някои видове информация, отнасящи се до репликацията, използвана от Active Directory.

253

В съображение 206 от обжалваното решение Комисията изрично отхвърля твърдението, формулирано от Microsoft в неговия отговор от 16 ноември 2001 г. на второто изложение на възраженията, че „характеристиките на репликацията и на глобалния каталог на Active Directory се отнасят до оперативната съвместимост“. В това отношение тя изяснява, че „домейн контролер в домейн Active Directory (native mode) репликира съхранените в Active Directory данни със съхранените в Active Directory данни на други домейн контролери чрез някои протоколи за синхронизация“. Тя посочва също, че благодарение на други протоколи, чиито спецификации представляват информация, свързана с оперативната съвместимост, данните от глобалния каталог се обменят между домейн контролери от „гората“.

254

Освен това, позовавайки се на факта, че след като получило жалбата на Sun и трите изложения на възражения от Комисията, Microsoft „продължило своя отказ“, съображение 564 от обжалваното решение препраща към съображение 194 и сл.

255

Освен това трябва да се отбележи, че в съображение 690 от обжалваното решение, Комисията изяснява, че MCPP „не разглежда по-широкия въпрос, който се засяга в случая“, особено доколкото не се отнася до протоколите, които са „чисто“ сървър—сървър, но са свързани от функционална гледна точка с клиентските персонални компютри, сред които са „протоколи за репликация между домейн контролери и тези, свързани с глобалния каталог“.

256

Следва да се добави, че Microsoft тълкува в същия смисъл обхвата на член 5, буква а) от обжалваното решение. Така в жалбата, за да докаже иновационния характер на комуникационните протоколи, за които трябва да съобщи информация на своите конкуренти, то изтъква именно механизма за мултимастърна репликация, използван от Active Directory (вж. по-конкретно становище на г-н Campbell-Kelly, озаглавено „Commentary on Innovation in Active Directory“, включено в приложение A.20 към жалбата). Освен това за същата цел в писмената реплика то се основава главно на протокола DRS, който се използва от Active Directory за осъществяване по-конкретно на функции по репликация (вж. по-конкретно становище на г-н Lees, посочено в точка 205 по-горе). В своето становище г-н Lees изяснява по-конкретно че протоколът DRS, създаден от Microsoft, включва редица нови характеристики, а именно: „той може симултанно да комбинира актуализации от много сървъри; той е внедрен в стандартния протокол Domain Naming Service (DNS) (за наименоване) и в протокол Kerberos (за взаимна автентикация); той предава информация, описваща начина, по който дадено предприятие е структурирало своята справочна услуга; той предава информация относно ролята, която играят някои сървъри в администрирането на справочната услуга, и съобщава автоматично за актуализациите на справочника между сървърите“. Г-н Lees уточнява, че протоколът DRS е само един от многото комуникационни протоколи, които Microsoft трябва да оповести на своите конкуренти в изпълнение на обжалваното решение. Той цитира и следните протоколи: Microsoft Remote Procedure Call (MSRPС), Network Authentication (Kerberos extensions), Dfs и File Replication Service (FRS).

257

Накрая, трябва да се отбележи, че изясненият по-горе обхват на член 5 от обжалваното решение включва и поисканото от Sun в писмото от 15 септември 1998 г. Всъщност, както ще бъде изяснено по-подробно в точки 737—749 по-нататък, искането на Sun се отнася по-конкретно до възможността за неговата операционна система за сървъри на работни групи Solaris да действа като домейн контролер, който е изцяло съвместим в мрежи Windows за работни групи Windows 2000 или като сървър член (особено като сървър за файлове или за принтиране), напълно съвместим с архитектурата на домейн Windows.

258

Освен това следва да се отхвърли като неоснователно твърдението на Microsoft, че обхватът на средството за защита, предвидено в член 5, буква а) от обжалваното решение, не е съгласуван със „стандарта за оперативна съвместимост“, използван от Комисията за преценка на релевантността на „алтернативните методи за оперативна съвместимост“ (вж. точки 125—129 по-горе).

259

Всъщност това твърдение почива на погрешната идея, че Комисията разглежда оперативната съвместимост като възможността за конкурентите на Microsoft да накарат своите операционни системи за сървъри на работни групи да функционират точно по същия начин като операционните системи Windows и че възнамерява да осигури на посочените конкуренти възможност да клонират последните системи (вж. точки 234—242 по-горе).

260

Следва да се добави, че обратно на твърдяното от Microsoft, позицията, защитавана Комисията в нейните писмени изявления във връзка със степента на оперативна съвместимост, търсена в случая, и с обхвата на средството за защита, предвидено в член 5, буква а) от обжалваното решение, напълно съответства на възприетата от нея в обжалваното решение. Освен това Microsoft не може да се основе на декларации, направени от встъпилите страни в заседанието по производството по допускане на обезпечение, за да припише на Комисията определено тълкуване на обжалваното решение. Освен това следва да се припомни, че според съдебната практика законосъобразността на общностен акт се преценява в зависимост от фактическите и правните обстоятелства, съществуващи към датата на приемане на акта (Решение на Съда от 7 февруари 1979 г. по дело Франция/Комисия, 15/76 и 16/76, Recueil, стр. 321, точки 7 и 8 и Решение на Първоинстанционния съд от по дело Altmann и др./Комисия, T-177/94 и T-377/94, Recueil, стр. II-2041, точка 119).

261

Освен това накрая следва да се отхвърли като неоснователно и твърдението, изведено от механизма за мултимастърна репликация и от „синия балон“, което Microsoft изтъква в съдебното заседание.

262

С тези доводи Microsoft се опитва да докаже, че целта на обжалваното решение няма да бъде напълно постигната, ако то не оповести на конкурентите си някои видове информация, свързани с вътрешни механизми на неговите операционни системи за сървъри и особено алгоритми, тоест информация, излизаща извън посоченото в това решение. Microsoft основава доводите си на твърдението, че за да може домейн контролер, функциониращ с конкурентна операционна система за сървъри на работни групи, да бъде внедрен в „син балон“, състоящ се от домейн контролери, на които е инсталирана операционна система Windows за сървъри на работни групи, използваща Active Directory, тези различни операционни системи трябва да споделят една и съща вътрешна логика.

263

Първо, трябва да се констатира, че Microsoft не доказва, че за да могат да функционират заедно в „син балон“, неговите операционни системи за сървъри на работни групи и тези на конкурентите му трябва задължително да имат една и съща вътрешна логика.

264

Второ, освен това не е доказано, че дори ако подобна еднаквост се изискваше, това щеше неизбежно да наложи Microsoft да съобщи на своите конкуренти информацията относно вътрешните механизми на неговите продукти и особено относно алгоритмите. В това отношение трябва да се припомни, че в становище, приложено към репликата, един от експертите на Microsoft в коментар на протокола DRS, който се използва за механизма за мултимастърна репликация, сам разграничава „протоколите, използвани за комуникации между сървъри“ и „алгоримите/правилата за вземане на решение, които действат вътре във всеки сървър“, преди да укаже, че съгласно член 5 от обжалваното решение протоколите трябва да се оповестят (вж. точка 205 по-горе).

265

Трето, що се отнася до алгоритма „Intersite Topology“, който Microsoft посочва по-специално в съдебното заседание, е напълно възможно, както изяснява Комисията също в съдебното заседание, конкурентите да трябва само да могат да изпълняват алгоритъма, достигайки до същия резултат като него. С други думи, Microsoft не трябвало да дава никаква информация относно имплементацията на този алгоритъм в неговите операционни системи за сървъри на работни групи, а можело просто да даде общо описание на алгоритъма, оставяйки на конкурентите си грижата да развият собствена имплементация.

266

От изложеното трябва да се заключи, че не е налице несъгласуваност между обхвата на член 5, буква а) от обжалваното решение и „стандарта за оперативна съвместимост“, възприет в същото от Комисията.

267

Microsoft изтъква на първо място поредица от доводи, за да докаже, че тези комуникационни протоколи са иновационни в технологичен план. То изяснява по-конкретно, че те често се развиват в рамките на изпълнението на специфични задачи от операционните системи за сървъри и че са тясно свързани с начина, по който се изпълняват тези задачи. Следователно предоставянето на лицензии за комуникационни протоколи неизбежно предполага съобщаването на конкурентите на информация относно вътрешните характеристики на операционните системи за сървъри, с които се използват посочените комуникационни протоколи. Microsoft добавя, че за развитието и подобрението на комуникационните протоколи се използват много инженери и значителни финансови средства.

268

Microsoft набляга особено върху иновационния характер на Active Directory, и то след като е подчертало, че справочните услуги представляват съществен фактор за конкуренцията на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи. В това отношение то препраща към бележка, изготвена от един от неговите експерти, г-н Campbell-Kelly, в която последният описва нововъведенията на Active Directory, и по-конкретно „нейния метод за репликация в различни сървъри в една компютърна мрежа“ (приложение A.20 към жалбата). В него се препраща и към становището, дадено от г-н Lees, фигуриращо в приложение C.4 към писмената реплика (вж. точки 205 и 256 по-горе), в което последният описва иновационните аспекти на един от протоколите, използвани от Active Directory — а именно протокола DRS — по отношение на който то смята, че съгласно обжалваното решение трябва да съобщи информация на своите конкуренти. Накрая Microsoft се позовава на приложение C.8.1 към писмената реплика, в което един от неговите инженери, г-н Hirst, описва поредица от спецификации, свързани с механизма за мултимастърна репликация, използван от Active Directory, които то твърди, че съгласно обжалваното решение е трябвало да изготви.

269

По-нататък Microsoft изтъква много доводи, имащи за цел да докажат, че неговите комуникационни протоколи са защитени с права на интелектуална собственост.

270

На първо място то изтъква, че иновационните аспекти на тези протоколи са патентоспособни. То посочва, че е получило много патенти за тях в Европа и в Съединените американски щати и че там двадесет заявки за патент са висящи. Освен това, основавайки се на две становища, дадени от г-н Knauer (приложение A.21 към жалбата и приложение C.6 към писмената реплика), адвокат — специалист по право на патентите, то твърди, че в член 5 от обжалваното решение се изисква принудителното предоставяне на лицензии за патент.

271

На второ място Microsoft поддържа, че спецификациите на комуникационните протоколи сървър—сървър, които в изпълнение на обжалваното решение трябва да разработи и оповести на своите конкуренти, са защитени с права на интелектуална собственост.

272

В писмената реплика Microsoft разглежда въпроса за защитата, предоставяна с авторско право, от два различни ъгъла. От една страна то се позовава на понятията за „принудително създаване“ и за „принудително публикуване“, твърдейки, че ако с обжалваното решение не му е било разпоредено да го направи, то е нямало нито да развие разглежданите спецификации, нито да предостави лицензиите, свързани с тях, на своите конкуренти. От друга страна, изтъквайки член 4 от Директива 91/250, то поставя въпроса за „преработката или [за] изменението на защитени произведения“. То изтъква по-конкретно че конкурент, който използва посочените спецификации, за да осигури възможност на своята операционна система за сървъри за оперативна съвместимост с частите на операционните системи Windows за сървъри, които предоставят услуги, свързани с работни групи, не би създал „отделно произведение“.

273

На трето място Microsoft изтъква, че комуникационните протоколи са търговска тайна с голяма стойност. В това отношение то посочва по-конкретно че оповестява своите комуникационни протоколи клиент—сървър единствено чрез лицензионни договори, които предвиждат задължение за поверителност и признават качеството му на собственик на тази технология. То подчертава, че търговската тайна представлява форма на индустриална собственост и че закрилата ѝ е от компетентността на националното право. Накрая то отхвърля идеята, защитавана от Комисията, че вредите, които едно предприятие търпи, са по-леки, ако то трябва да разкрие търговска тайна, отколкото ако бъде задължено да примеме нарушение на своите патенти или авторски права.

274

От изложените съображения Microsoft заключава, че задължението да предостави на конкурентите си лицензии, свързани със спецификациите на комуникационните протоколи, би му отнел ползата от значителните инвестиции и научноизследователски усилия, които е вложило в разработването и подобрението на комуникационните протоколи. Освен това подобен факт би намалил стимула както за него, така и за конкурентите му да инвестират в комуникационни протоколи.

275

Комисията оспорва доводите, изтъкнати в точки 267—274 по-горе.

276

На първо място Комисията отхвърля твърденията на Microsoft, че от една страна, разглежданите комуникационни протоколи имали иновационен характер, а от друга — че предоставянето на лицензии върху посочените налагало съобщаването на информация относно вътрешните характеристики на тези операционни системи за сървъри на работни групи. Тя счита по-конкретно че изготвените от г-н Lees (приложение C.4 към писмената реплика) и г-н Hirst (приложение C.8.1 към писмената реплика) не доказват, че съотвената информация включва „каквото и да било изобретение със съществена собствена стойност“. Тя препраща към две бележки, изготвени от консултанта му OTR (приложения D.2 и D.3 към писмената дуплика), в които последният коментира документите на г-н Lees и г-н Hirst и изяснява защо идеите и принципите, които стоят в основата на съответните протоколи, не са нови.

277

По-нататък Комисията отхвърля тезата на Microsoft, че от една страна, тези комуникационни протоколи са защитени с права на интелектуална собственост, а от друга — че обжалваното решение налага принудителното предоставяне на лицензии.

278

На първо място тя изтъква, че Microsoft не доказва, че евентуалните нововъведения на разглежданите комуникационни протоколи са предмет на патент. Освен това много фактори доказвали, че отказът на Microsoft не бил обоснован от съображения, свързани със защита на неговите патенти. В това отношение тя отбелязва по-специално че едва в края на административната процедура, тоест няколко седмици преди приемането на обжалваното решение, и по негово настояване Microsoft изтъква наличието на патент (а именно патент EP 0669020).

279

На второ място Комисията отхвърля твърденията, които Microsoft изтъква във връзка с авторските права. Тя посочва по-конкретно че не изключва спецификациите, посочени в обжалваното решение, да могат да попаднат като такива в обхвата на авторско право. Тя обаче уточнява, че това не означава, че използването на „така документираната“ информация в имплементацията ѝ в операционна система представлява нарушение на авторското право. Всъщност имплементацията на спецификация не представлявала копие, а водела до съвсем различно произведение. Освен това Комисията настоява на факта, че въпросът дали спецификациите попадат в обхвата на авторското право е напълно акцесорен по естеството си, и припомня, че в центъра на настоящото дело се намира задължението, наложено на Microsoft, да оповести информация и да разреши използването ѝ, което неизбежно налага съставянето на документ. Накрая Комисията отбелязва, че Microsoft е изтъкнало в писмената реплика два нови довода във връзка с въпроса за авторските права (вж. точка 272 по-горе) и счита, че съгласно член 48, параграф 2 от Процедурния правилник тези доводи трябва да се обяват за недопустими. Тя счита, че при всички положения те са неоснователни.

280

На трето място Комисията признава, че информацията, която Microsoft трябва да оповести в изпълнение на обжалваното решение, до настоящия момент е пазена в тайна от неговите конкуренти на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи. От друга страна, тя счита, че извършеното от Microsoft приравняване на „търговска тайна“ и „законоустановени“ права на интелектуална собственост далеч не е явно. В това отношение Комисията изтъква, че съдебната практика относно принудителното предоставяне на лицензии не се прилага като такава спрямо търговската тайна и нейната защита според националното право обикновено е по-ограничена от предоставяната на авторското право или на патентите. Тя твърди, че докато презумпция за легитимност на отказа за предоставяне на лицензия върху „законоустановено“ право на интелектуална собственост може да съществува, то легитимността в правото на конкуренцията на отказ да се оповести тайна, чието съществуване зависи от едностранно търговско решение, зависи много повече от фактите в конкретния случай и особено от засегнатите интереси. По настоящото дело стойността на съответната „тайна“ е свързана не с факта, че предполага нововъдение, а с факта, че принадлежи на господстващо предприятие.

281

Като изтъква по същество същите доводи като развитите от Комисията по тази точка, SIIA поддържа, че Microsoft не доказва, че обжалваното решение засяга неговите права на интелектуална собственост и налага принудителното предоставяне на лицензии.

282

FSFE твърди, че „технологията“, която Microsoft отказва да оповести на своите конкуренти, не е нито нова, нито иновационна. Тя пояснява, че политиката на последното всъщност била да приема вече съществуващи протоколи, в които впоследствие да внася незначителни и ненужни изменения с цел да попречи на оперативната съвместимост. Тя се позовава по-конкретно на следните протоколи: CIFS/SMB (Common Internet File System/Server Message Block), DСЕ/RPC (Distributed Computing Environment/Remote Procedure Call), Kerberos 5 и LDAP.

283

Макар страните дълго да изтъкват доводи както в писмените си изявления, така и в съдебното заседание, по въпроса за правата на интелектуална собственост, в чийто обхват попадат комуникационните протоколи на Microsoft или техните спецификации, Първоинстанционният съд счита, че за разрешаването на настоящото дело не е необходимо произнасяне по този въпрос.

284

Всъщност доводите, които Microsoft извежда от евентуалните права на интелектуална собственост, не могат като такива да засегнат законосъобразността на обжалваното решение. Без да взема позиция по основателността на тези доводи, Комисията приема това решение с предположението, че в конкретния случай Microsoft може да изтъкне подобни права. С други думи, тя е изходила от предпоставката, че е възможно, що се отнася до първия въпрос, разглежданото по настоящото дело поведение да представлява не обикновен отказ за предоставяне на продукт или услуга, необходими за упражняването на определена дейност, а отказ за предоставяне на трето лице на лицензия, свързана с права на интелектуална собственост, избирайки по-този начин най-строгото разрешение, дадено от съдебната практика, а оттам и най-благоприятното за Microsoft (вж. точки 312—336 по-нататък). Следователно Комисията нито е констатирала, нито е изключила, че от една страна, поведението, за което се упреква Microsoft представлява отказ за предоставяне на лицензия, а от друга — че средството за защита, предвидено в член 5 от обжалваното решение, включва принудително предоставяне на лицензии.

285

Така в съображение 190 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че в хода на административната процедура Microsoft е изтъкнало съществуването на права на интелектуална собственост, както и факта, че разглежданата информация, свързана с оперативната съвместимост, представлява търговска тайна. Тя посочва, че не е изключено Microsoft да може да се основе на тези права, за да попречи на Sun да изпълни разглежданите спецификации в собствените си продукти. Тя признава също, че е възможно тези спецификации да включват нововъведения и да представляват търговска тайна. По-общо, Комисията констатира, че не може да се изключи, че разпореждането на Microsoft да оповести информацията, свързана с оперативната съвместимост на трети лица, и да им позволи да я използват засяга свободното упражняване на неговите права на интелектуална собственост. Тя повтаря последната констатация в съображение 546 от обжалваното решение. В бележка под линия 249 от обжалваното решение тя пояснява, че, „[п]ри всички положения, щом като релевантните спецификации не са достъпни, [не ѝ е] възможно да определи доколко са точни твърденията на Microsoft относно неговите права на интелектуална собственост“.

286

Освен това в съображения 1003 и 1004 от обжалваното решение при описанието на обхвата на мярка, с която се цели да се отстранят последиците от представляващия злоупотреба отказ, в който се упреква Microsoft, Комисията подчертава, от една страна, че тази мярка се отнася единствено до спецификациите на интерфейса, но не и до елементите на изходния код, а от друга страна, че възнамерява конкурентите на последното да получат разрешение да имплементират оповестените спецификации в своите операционни системи за сървъри на работни групи. Така тя подчертава по-конкретно че „освен това спецификациите няма да бъдат възпроизвеждани, преработвани, обработвани или изменяни, а ще бъдат използвани от трети лица за писане на техни собствени интерфейси, съответстващи на тези спецификации“ (съображение 1004 от обжалваното решение). Тя заключава, че „[п]ри всички положения ако [обжалваното] решение водеше до изискване Microsoft да се въздържа да упражнява в пълна степен някои от своите права на интелектуална собственост, това щеше да се обосновава от необходимостта от прекратяване на констатираната злоупотреба“ (съображение 1004 от обжалваното решение).

287

В своите писмени изявления Комисията изтъква доводи, които са в същия смисъл. Така в писмената дуплика тя квалифицира като „подвеждащо“ твърдението на Microsoft в писмената реплика, че „[обжалваното] решение налага на [последното] да предостави лицензия върху всички права на интелектуална собственост, които могат да бъдат необходими за изпълнението на спецификациите в собствените му продукти“. В това отношение тя уточнява, на първо място, че „обжалваното решение задължава Microsoft да предостави право на ползване на спецификациите за целите на разработването на оперативно съвместими продукти“ и че „[д]околкото [това задължение] може да ограничи възможността на Microsoft да защитава в пълна степен някои от своите [права на интелектуална собственост], то се обосновава от необходимостта от прекратяване на нарушението“. Комисията подчертава, че „[обжалваното] решение не взема позиция по въпроса дали [правата на интелектуална собственост] на Microsoft са засегнати“. Все пак тя уточнява по-нататък, че от това не може да се направи заключение нито че отказът, за който се упреква Microsoft, се обосновава от упражняването на права на интелектуална собственост, нито че по настоящото дело става въпрос за принудително предоставяне на лицензии. Всъщност нито преписката, нито жалбата съдържат елементи, които да доказват, че случаят е такъв и особено че „конкурентите се нуждаят от лицензия, даваща достъп до някои [права на интелектуална собственост] на Microsoft, за да осигурят оперативната съвместимост с архитектурата на домейн Windows“.

288

Освен това следва да се отбележи, че в отговор на един от писмените въпроси, поставени от Първоинстанционния съд, Комисията потвърждава, че в обжалваното решение по никакъв начин не се констатира, че информацията, свързана с оперативната съвместимост, не попада в обхвата на патент или на авторско право, или напротив — че попада. Тя приема, че щом като при всички положения „условията за установяване на злоупотреба и за налагане на средството за защита [предвидено в член 5 от обжалваното решение] са изпълнени, независимо дали информацията е защитена с какъвто или каквото и да било патент или авторско право“, не е необходимо да се произнася по тази точка.

289

От изложените съображения следва, че основателността на първата част на правното основание трябва да се преценява с презумпцията, че разглежданите протоколи или спецификациите на същите попадат в обхвата на права на интелектуална собственост или представляват търговска тайна и че последната трябва да се приравнява на право на интелектуална собственост.

290

От това следва, че централният въпрос, който трябва да бъде решен в рамките на тази част, е дали, както твърди Комисията и както оспорва Microsoft, условията, които позволяват предприятие с господстващо положение да бъде принудено да предостави лицензия върху права на интелектуална собственост, са изпълнени в конкретния случай.

291

Microsoft, подкрепяно от CompTIA и ACT, изтъква главно че първият въпрос трябва да се преценява с оглед на критериите, приети от Съда в Решение по дело Magill, точка 107 по-горе, и припомнени в Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе.

292

В подкрепа на тази теза на първо място Microsoft повтаря, че член 5 от обжалваното решение налага принудителното предоставяне на лицензии върху тези комуникационни протоколи, които били иновационни в технологичен план и попадали в обхвата на права на интелектуална собственост.

293

На второ място Microsoft тълкува довода на Комисията, изтъкнат в точка 302 по-нататък, като означаващ, че тя преценява, че не трябва да прилага цитираните по-горе критерии, когато става въпрос за „технологично обвързване“. Този довод обаче не намирал никаква подкрепа по делото, приключило с Решение на Първоинстанционния съд от 6 октомври 1994 г. по дело Tetra Pak/Комисия (T-83/91, Recueil, стр. II-755), потвърдено с Решение на Съда от 14 ноември 1996 г. по дело Tetra Pak/Комисия (C-333/94 P, Recueil, стр. I-5951) (наричано по-нататък „дело Tetra Pak II“), изтъкнато от Комисията.

294

На трето място Microsoft отхвърля доводите, които Комисията извежда от това, че обстоятелствата по настоящото дело се различават от тези по делото, приключило с Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе.

295

В това отношение Microsoft отбелязва, първо, че по горепосоченото дело ставало въпрос за значителни мрежови ефекти и че точно поради наличието на такива ефекти структурата от 1860 модула, създадена от IMS Health, е била счетена за индустриален стандарт. То добавя, че Комисията не е изтъкнала в обжалваното решение довода, че с отказа си „да позволи съвместимостта“ Microsoft увреждало целите от общ интерес, определени в Директива 91/250. При всички положения неясните съображения, основани на общия интерес, не можели да обосноват разпореждане на предприятие да предоставя лицензии. Накрая, Microsoft изтъква, че Директива 91/250 не предвижда никакво позитивно задължение за оповестяване на информация.

296

Второ, Microsoft отхвърля твърдението на Комисията, че е използвало пазарната си мощ на пазара на клиентските операционни системи за персонален компютър, за да завладее пазара на операционните системи за сървъри на работни групи. То твърди, че нито в обжалваното решение, нито в писмената защита се посочвало ясно каква е пазарната мощ, която е използвало, и по какъв начин я е упражнило.

297

Трето, Microsoft счита, че твърдението на Комисията, че то е довело до срив на предходните по-високи равнища на доставка, било погрешно както от правна, така и от фактическа страна, и че не вземало предвид принципите, прогласени в Решение по дело Bronner, точка 112 по-горе. То твърди, че в никой момент не е предоставяло на Sun или на друг доставчик на конкурентни операционни системи лицензия върху спецификациите на своите комуникационни протоколи. То посочва, че през 1994 г. е предоставило с лицензия на AT&T мрежова технология за развиване на продукт, с наименование „Advanced Server for UNIX (AS/U)“ и че определен брой продукти, базирани на AS/U, са били разработени от важни доставчици UNIX, включително и системата „PC NetLink“ на Sun. То уточнява, че макар през 2001 г. да се е споразумяло с AT&T да не разширява лицензионния договор за включване на нови технологии, „технологията AS/U“ и продуктите, базирани на нея, остават на разположение. То смята, чe фактът, че преди повече от десет години е отдало под лицензия на AT&T дадена технология, не може да го принуди да предоставя в бъдеще и неопределено лицензии върху всички технологии, свързани с нея, сред които и комуникационните протоколи.

298

Четвърто, Microsoft отбелязва, че в съображение 577 от обжалваното решение Комисията посочва, че „отказ за предоставяне от страна на Microsoft спрямо Sun е част от по-мащабно поведение, имащо за цел да не оповести на продавачите на операционни системи за сървъри на работни групи някои видове информация, свързана с оперативната съвместимост“. То счита, че така линията на поведение, която му се вменява, съответства на „прилагане по недопускащ дискриминация начин на политика, която почти всички технологични дружества приемат, за да защитят плодовете на своите научноизследователски усилия“ и че подобно поведение не може да представлява „изключително обстоятелство“ по смисъла на Решение по дело Magill и на Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе.

299

При условията на евентуалност Microsoft, подкрепяно от CompTIA и ACT, изтъква, че ако се приеме, че по настоящото дело не става въпрос за никакво право на интелектуална собственост, критериите, които трябва да се приложат, са приетите от Съда в Решение по дело Bronner, точка 112 по-горе, които съответстват на първи, втори и четвърти критерий от Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе, както са посочени в точка 116 по-горе.

300

Накрая, Microsoft, CompTIA и ACT твърдят, че в конкретния слуай нито един от четирите критерия от Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе, и следователно нито един от трите критерия от Решение по дело Bronner, точка 112 по-горе, не е изпълнен.

301

Комисията, подкрепяна от SIIA и FSFE, изтъква главно че дори ако трябва да се приеме, че разглежданият отказ се обосновава от упражняване на права на интелектуална собственост и че обжалваното решение налага принудително предоставяне на лицензии, настоящият въпрос не трябва автоматично да се преценява с оглед на критериите, положени от „съдебна практика IMS Health“.

302

В това отношение на първо място Комисията поддържа, че „правилото за изключителните обстоятелства“, предвидено от съдебната практика, не можело да се прилага „като такова и без допълнително пояснение“ към отказ да се оповести търговска тайна, който води до създаване на „технологична връзка“ между обособен продукт и господстващ продукт.

303

На второ място Комисията върди, че Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе, не установява изчерпателен списък с изключителни обстоятелства. Тя изтъква, че в това решение, както в Решение по дело Magill, точка 107 по-горе, Съдът посочва условията, в които е възможно да се приеме решение за принудително предоставяне на лицензии, предвид конкретните обстоятелства по делата, приключили с тези решения. Така в Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе, Съдът се ограничавал да установи списък с критерии, които „е достатъчно“ да бъдат изпълнени. Всъщност за да се определи дали поведението на предприятие с господстващо положение, което отказва предоставяне, има характер на злоупотреба, Комисията трябвало да разгледа всички свързани с този отказ фактори, и по-конкретно особения икономически и законов контекст, в който се осъществявал посоченият.

304

На трето място Комисията изброява елементите, които отличават обстоятелствата по настоящото дело от тези по делото, приключило с Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе, и позволяват да се приме, че отказът, в който се упреква Microsoft, представлява злоупотреба с господстващо положение.

305

Първо, Комисията отбелязва, че особеност на обжалваното решение е, че се отнася до отказ за предоставяне на информация, свързана с оперативната съвместимост в софтуерния сектор. Това решение имало за цел да позволи развитието на продукти, съвместими с тези на Microsoft, докато прецедентите, цитирани от последното, се отнасяли до положения, в които „защитеният продукт“ трябвало да се включи в конкурентни продукти поради съображения, надхвърлящи грижата за осигуряване на простата съвместимост между два обособени продукта. Освен това тези прецеденти не засягали особените въпроси, възникващи в сектори, в които мрежовите ефекти са широко разпространени. Комисията добавя, че за разлика от разглеждания по настоящото дело сектор, секторите, разглеждани във връзка с тези прецеденти, не били „сектори, в които законодателят ясно е признал полезността на съвместимостта за обществото като цяло“. Препращайки по-специално към съображения 745—763 от обжалваното решение, тя припомня значението, което общностният законодател отдава на оперативната съвместимост, по-конкретно в контекста на Директива 91/250, както и позицията, защитавана от последния, че оповестяването на информация за целите на оперативната съвместимост е полезно за конкуренцията и за нововъведенията.

306

Второ, Комисията изтъква факта, че настоящият въпрос засяга доставчик с господстващо положение, който използва пазарната си мощ на даден пазар — в случая този на клиентските операционни системи за персонален компютър — за да предотврати конкуренцията на съседен пазар, а именно този на операционните системи за сървъри на работни групи, „засилвайки по този начин бариерите за навлизане на неговия първоначален пазар, като в същото време получава допълнителен монополен приход“. Това положение увеличавало допълнително вече възникналите за потребителите вреди от ограничаването на развитието на нови продукти.

307

Трето, Комисията подчертава, че настоящият въпрос засяга доставчик с господстващо положение, който предизвиква срив на предходните равнища на доставка (съображения 578—584 от обжалваното решение). Тя посочва, че политиката на Microsoft първоначално била да оповестява, а не да запазва неразгласена информацията, свързана с оперативната съвместимост, което по-конкретно улеснило пускането на пазара на собствените му операционни системи за сървъри на работни групи и по никакъв начин не го възпряло да прави нововъдения. След като обаче тези „продукти сървъри“ стъпват в достатъчна степен на пазара, Microsoft променя поведението си и избира да изключи своите конкуренти, отказвайки да им даде достъп до споменатата информация (съображения 587, 588, 637 и сл. от обжалваното решение).

308

Комисията счита, че Microsoft не може да оспорва, че е прекъснало връзките с предходните равнища на снабдяване. В това отношение тя посочва най-напред, че договорът, сключен между Microsoft и AT&T и позволил на последното да развие AS/U, се отнасял до оповестяването не само на информация, свързана с оперативната съвместимост от вида на разглежданата в обжалваното решение, но и на допълнителна информация. По-нататък, Комисията счита, че фактът, че технологията AS/U остава на разположение, не е релевантен. Препращайки към съображения 580—583 от обжалваното решение, тя посочва в това отношение, че оповестяването „в контекста на AS/U“ не е актуално, тъй като Microsoft е изменило релевантните протоколи в по-късните версии на Windows. Накрая, Комисията счита, че с оглед на възприетия в обжалваното решение подход твърдението на Microsoft, че фактът, че преди повече от десет години е отдало под лицензия на AT&T дадена технология, не може да го принуди да предостави в бъдеще и неопределено лицензии върху всички технологии, свързани с нея, не е релевантно. Всъщност въпросът за срива на предходните равнища на доставка се разглеждал в него не като злоупотреба сама по себе си, а като елемент на преценка на отказа за предоставяне, в който се упреква Microsoft (съображение 578 и сл. от обжалваното решение).

309

На четвърто място, Комисията не твърди, че фактът, че отказ за предоставяне на лицензия върху права на интелектуална собственост е част от линия на общо поведение, представлява сам по себе си достатъчно „изключително обстоятелство“ за превръщането на отказа в злоупотреба. Тя счита единствено че фактът, че Sun не е единственият конкурент, на когото Microsoft е отказало достъп до информацията, свързана с оперативната съвместимост, представлява релевантно обстоятелство за преценка на съвместимостта на поведението на последното с член 82 ЕО.

310

Що се отнася до довода, който Microsoft изтъква при условията на евентуалност, че настоящото дело трябвало да се разглежда предвид критериите, посочени в Решение по дело Bronner, точка 112 по-горе, Комисията счита, че той не трябва да бъде уважен. Тя отбелязва, че това решение се отнася до достъп до инфраструктура, която е имала нужда от значителни инвестиции, и счита, че ако бъде установено, че разглежданата по настоящото дело информация не е защитена с права на интелектуална собственост, а се състои от напълно произволни комбинации от съобщения, споменатото решение със сигурност не би било „точка на уместно сравнение“.

311

При условията на евентуалност Комисията, подкрепяна от SIIA и FSFE, твърди, че дори да се предположи, че в конкретния случай законосъобразността на обжалваното решение, доколкото се отнася до първия въпрос, трябва да се преценява с оглед на критериите, приети от Съда в Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе, последните са изпълнени.

312

Следва да се припомни, че Microsoft защитава тезата, че отказът за предоставяне на информацията, свързана с оперативната съвместимост, в който се упреква, не може да представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО, щом като, от една страна, тази информация е защитена с права на интелектуална собственост — или представлява търговска тайна — а от друга страна, в конкретния случай критериите на съдебната практика, които позволяват предприятие с господстващо положение да бъде принудено да предостави лицензия на трето лице, не са изпълнени.

313

Трябва освен това да се припомни, че Комисията счита, че не е необходимо да се произнася по въпроса дали поведението, в което се упреква Microsoft, представлява отказ за предоставяне на лицензия върху права на интелектуална собственост на трето лице и дали търговската тайна заслужава същото като споменатите права равнище на защита, тъй като при всички положения в конкретния случай строгите критерии, въз основа на които подобен отказ може да се разглежда като злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО, са изпълнени (вж. точки 284 — 288 по-горе).

314

Макар така Microsoft и Комисията да се съгласяват да приемат, че разглежданият отказ може да се преценява с оглед на член 82 ЕО, презумирайки, че той представлява отказ за предоставяне на лицензия върху права на интелектуална собственост, те си противоречат по отношение на приложимите в подобен случай критерии на съдебната практика.

315

Така Microsoft изтъква главно посочените в Решение по дело Magill и в Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе, а при условията на евентуалност — посочените в Решение по дело Bronner, точка 112 по-горе.

316

От своя страна Комисията счита, че „автоматичното“ прилагане на критериите от Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе, в конкретния случай би било „проблематично“. Тя поддържа, че за да определи дали подобен отказ представлява злоупотреба, трябва да вземе предвид всички особени обстоятелства, свързани със споменатия отказ, като тези обстоятелства не трябва непременно да са същите като установените в Решение по дело Magill и в Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе. Така в съображение 558 от обжалваното решение тя уточнява, че „[п]рактиката на Съда навежда […] на мисълта, че Комисията трябва да анализира всички обстоятелства, свързани с даден пример за отказ на предоставяне, и да вземе своето решение въз основа на резултатите от тази цялостна проверка“.

317

В съдебното заседание Комисията, запитана по този въпрос от Първоинстанционния съд, потвърждава, че в обжалваното решение е приела, че поведението, в което се упреква Microsoft, разкрива три характеристики, които позволяват да се квалифицира като злоупотреба. Първата се състои във факта, че информацията, която Microsoft отказва да оповести на своите конкуренти, се отнася до оперативната съвместимост в софтуерния сектор, тоест въпрос, на който общностният законодател отдава особено значение. Втората представлява фактът, че Microsoft използвало извънредната си пазарна мощ на пазара на клиентските операционни системи за персонален компютър, за да предотврати конкуренцията на съседния пазар на операционните системи за сървъри на работни групи. Третата характеристика се състои във факта, че разглежданото поведение включвало прекъсване на връзките с предходните равнища на снабдяване.

318

Комисията поддържа, че при всички положения в конкретния случай критериите, приети от Съда в Решение по дело Magill и в Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе, също са изпълнени.

319

В отговор на тези доводи следва да се отбележи, че както правилно подчертава Комисията в съображение 547 от обжалваното решение, макар предприятията принципно да са свободни да избират своите търговски партньори, отказ за доставка, изхождащ от предприятие с господстващо положение, може при определени обстоятелства, доколкото не е обективно обоснован, да представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО.

320

Така Съдът приема, че дружество с господстващо положение на пазара на суровините, което с цел да запази тези суровини за собственото си производство на производни продукти отказва доставката им на клиент, който сам е производител на тези производни продукти, с риск да предотврати конкуренцията от страна на този клиент, злоупотребява със своето господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО (Решение на Съда от 6 март 1974 г. по дело Istituto Chemioterapico Italiano и Commercial Solvents/Комисия, 6/73 и 7/73, Recueil, стр. 223; вж. по отношение на отказ за предоставяне на услуга Решение на Съда от 3 октомври 1985 г. по дело CBEM, 311/84, Recueil, стр. 3261).

321

По делото, приключило с Решение от 5 октомври 1988 г. по дело Volvo (238/87, Recueil, стр. 6211), на Съда, сезиран с преюдициално запитване на основание член 234 ЕО, е поставен въпросът дали отказът на автомобилен производител, титуляр на право върху модел, обхващащ елементи от каросерията, да предостави на трето лице лицензия за доставка на части, включващи защитения модел, трябва да се разглежда като злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО. В своето решение Съдът подчертава, че възможността за притежателя на защитения модел да попречи на трети лица да произвеждат и да продават или внасят без негово съгласие продукти, включващи модела, представлява самата същност на неговото изключително право. Той заключава (точка 8), че „задължение за притежателя на защитен модел да предоставя на трети лица, дори срещу разумно заплащане, лицензия за доставка на продукти, включващи модела, би довело до лишаване на притежателя от същността на неговото изключително право и че отказът да се предостави подобна лицензия не може сам по себе си да съставлява злоупотреба с господстващо положение“. Съдът обаче добавя, че „упражняването на изключителното право от притежателя на модел, свързан с елементи от каросерията на моторни превозни средства, [можел] да бъде забранен от член [82 ЕО], ако от страна на предприятие с господстващо положение [водел] до поведение, представляващо злоупотреба като произволния отказ за доставка на резервни части на независими сервизи, несправедливото фиксиране на цени на резервните части или решението да не се произвеждат повече резервни части за даден модел, макар много коли от този модел все още [да са в движение], при условие че това поведение [може] да засегне търговията между държавите-членки“ (точка 9).

322

В Решение по дело Magill, точка 107 по-горе, в производство по обжалване на Съда се налага да се произнесе и по въпроса за отказа от страна на господстващо предприятие да предостави лицензия на трето лице за използването на право на интелектуална собственост. Делото, приключило с това решение, има за предмет решение на Комисията, в което последната приема, че три дружества за телевизионно разпръскване са злоупотребили с господстващото си положение на пазара, представляван от списъците със съответните им седмични програми и на този на телевизионните справочници, в които се публикуват тези списъци с програми, позовавайки се на своето авторско право върху споменатите списъци с програми, за да попречат на трети лица да публикуват пълни седмични справочници с програмите на различните телевизионни канали. Вследствие на това Комисията разпорежда на тези дружества за телевизионно разпръскване да си предоставят взаимно, както и да предоставят на трети лица при поискване и на недискриминационна основа, изготвените предварително програми на седмичните си предавания и да позволят възпроизвеждането на тези програми от споменатите трети лица. Тя пояснява по-конкретно че заплащането, поискано от посочените дружества, в случай че изберат да предоставят и да позволяват възпроизвеждането на тези програми чрез лицензии, трябвало да бъде разумно.

323

В Решение по дело Magill, точка 107 по-горе (точка 49), позовавайки се на Решение по дело Volvo, точка 321 по-горе, Съдът обявява, че „изключителното право на възпроизвеждане [било] част от правомощията на автора, така че отказ на лицензия, дори да изхожда от предприятие с господстващо положение, не може сам по себе си да представлява злоупотреба от страна на същото“. Пак в препращане към Решение по дело Volvo, точка 321 по-горе, той обаче пояснява, че „упражняването на изключителното право от страна на притежателя [можело] в изключителни обстоятелства да доведе до злоупотреба“ (точка 50).

324

Съдът приема, че релевантни за установяването на характера на злоупотреба в поведението, в което се упрекват разглежданите предприятия за телевизионно разпространение, са следните обстоятелства. На първо място, отказът, за който се упрекват споменатите, се отнася до продукт (списъците със седмични телевизионни програми), чиято доставка е необходима за упражняването на разглежданата дейност (издаването на пълен седмичен справочник на телевизионните програми) (точка 53). На второ място, този отказ възпрепятства появата на нов продукт — пълен седмичен справочник на телевизионните програми, който споменатите дружества за телевизионно разпръскване не предлагат и за който е налице потенциално търсене от страна на потребители, което представлява злоупотреба по смисъла на член 82, втора алинея, буква б) ЕО (точка 54). На трето място, посоченият отказ не е обоснован (точка 55). Накрая, на четвърто място, със своето поведение тези дружества за телевизионно разпръскване си запазват прозводния пазар — този на седмичните телевизионни справочници — изключвайки всякаква конкуренция на него (точка 56).

325

По делото, приключило с Решение по дело Bronner, точка 112 по-горе, Съдът, сезиран с преюдициално запитване на основание член 234 ЕО, е приканен да се произнесе дали отказът от страна на пресгрупа, притежаваща доста значителен дял от австрийския пазар на ежедневници и управляваща единствената съществуваща в Австрия система за доставки на вестници по домовете в национален мащаб, да предостави срещу подходящо заплащане достъп на издателя на конкурентен ежедневник до споменатата система или предоставянето му единствено ако той закупи от групата някои допълнителни услуги, представлява злоупотреба с господстващо положение, която противоречи на член 82 ЕО.

326

В това решение (точка 38), Съдът отбелязва най-напред, че ако в Решение по дело Istituto Chemioterapico Italiano и Commercial Solvents/Комисия и CBEM, точка 320 по-горе, е приел за злоупотреба отказа на предприятие с господстващо положение на даден пазар да достави на предприятие, с което е в конкуренция на съседен пазар, съответно суровините и услугите, необходими за упражняването на дейността на последното, той го е направил доколкото разглежданото поведение е можело да предотврати всяка конкуренция от страна на това предприятие.

327

По-нататък Съдът посочва (точка 39), че в точки 49 и 50 от Решение по дело Magill, точка 107 по-горе, той потвърждава, че дори да изхожда от предприятие с господстващо положение, отказът на лицензия от страна на титуляра на право на интелектуална собственост сам по себе си не може да представлява злоупотреба от страна на същото, но че упражняването на изключителното право от страна на титуляра може в изключителни обстоятелства да доведе до злоупотреба.

328

Накрая той припомня изключителните обстоятелства, които е възприел в Решение по дело Magill, точка 107 по-горе, преди да посочи (точка 41):

„[Д]ори да се предположи, че тази съдебна практика, свързана с упражняването на право на интелектуална собственост, е приложима към упражняването на каквото и да било право на собственост, за да бъде [това] решение […] полезно изтъкнато с оглед да се приеме, че е налице злоупотреба по смисъла на член [82 ЕО] в положение като това, което е предмет на […] преюдициалния въпрос, трябва не само отказът за предоставяне на услугата, състояща се в доставки по домовете, да е от естество да предотврати всяка конкуренция на пазара на ежедневници от страна на търсещия услугата и да не може да бъде обективно обоснован, но и услугата сама по себе си да е необходима за упражняването на дейността на последния, в смисъл да няма никакъв реален или потенциален заместител на посочената система за доставки по домовете“.

329

В Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе, Съдът отново се произнася по условията, в които отказът на предприятие с господстващо положение да предостави на трето лице лицензия за използването на продукт, защитен с право на интелектуална собственост, може да представлява злоупотреба по смисъла на член 82 ЕО.

330

Най-напред Съдът потвърждава отново (точка 34), позовавайки се на Решение по дело Volvo, точка 321 по-горе, и на Решение по дело Magill, точка 107 по-горе, че според трайна съдебна практика изключителното право на възпроизвеждане е част от правомощията на титуляра на право на интелектуална собственост, така че отказ на лицензия, дори да изхожда от предприятие с господстващо положение, сам по себе си не може да представлява злоупотреба. Освен това той отбелязва (точка 35), че от същата съдебна практика следва, че в изключителни обстоятелства упражняването на изключителното право от титуляра може да доведе до злоупотреба. По-нататък, след като припомня изключителните обстоятелства, възприети в Решение по дело Magill, точка 107 по-горе, Съдът обявава (точка 38), че от споменатата съдебна практика е видно, че за да може отказът на предприятие, титуляр на авторско право, да предостави достъп до продукт или услуга, необходими за упражняването на определена дейност, да се квалифицира като злоупотреба, е необходимо да бъдат изпълнени кумулативно три условия, а именно: този отказ да възпрепятства появата на нов продукт, за който съществува потенциално търсене от страна на потребителите, той да е необоснован и да може да изключи всяка конкуренция на вторичен пазар.

331

От припомнената по-горе съдебна практика следва, че отказът на предприятие с господстващо положение да предостави на трето лице лицензия за използването на продукт, върху който има право на интелектуална собственост, не може сам по себе си да представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО. Упражняването на изключителното право от носителя на право на интелектуална собственост може да доведе до подобна злоупотреба единствено при изключителни обстоятелства.

332

От тази съдебна практика е видно и че трябва да се разглеждат като изключителни по-конкретно следните обстоятелства:

333

След като бъде установено, че такива обстоятелства са налице, отказът от страна на носителя с господстващо положение да предостави лицензия може да наруши член 82 ЕО, освен ако не е обективно обоснован.

334

Следва да се отбележи, че обстоятелството, че отказът възпрепятства появата на нов продукт, за който съществува потенциално търсене от страна на потребителите, фигурира единствено в съдебната практика, свързана с упражняването на право на интелектуална собственост.

335

Накрая, следва да се добави, че за да може отказ за предоставяне на достъп до продукт или услуга, необходим(а) за упражняването на дадена дейност, да се разглежда като злоупотреба, трябва да се отличават два пазара, тоест, от една страна, пазарът, образуван от споменатия продукт или споменатата услуга и на който предприятието, от което изхожда отказът, има господстващо положение, а от друга — съседен пазар, на който разглежданият продукт или разглежданата услуга се използва за производството на друг продукт или за предоставянето на друга услуга. Следва да се поясни, че фактът, че необходимият продукт или необходимата услуга не се търгува отделно, не изключва от самото начало възможността да се отграничи отделен пазар (вж. в този смисъл Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе, точка 43). Така в точка 44 от Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе, Съдът излага, че е достатъчно да може да се отграничи потенциален, дори хипотетичен пазар и че случаят е такъв, когато продуктите или услугите са необходими за упражняването на дадена дейност и за тях има ефективно търсене от страна на предприятия, които възнамеряват да упражняват тази дейност. В следващата точка от своето решение Съдът заключава, че е определящо да могат да бъдат отграничени два различни стадия на производство, свързани доколкото продуктът нагоре по веригата е елемент, необходим за доставката на продукта надолу по веригата.

336

Предвид изложеното Първоинстанционният съд счита, че най-напред следва да се провери дали обстоятелствата, посочени в Решение по дело Magill и в Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе, и припомнени в точки 332 и 333 по-горе, са налице и в настоящия случай. Единствено ако се установи, че едно или повече от тези обстоятелства не са налице, Първоинстанционният съд ще прецени особените обстоятелства, изтъкнати от Комисията (вж. точка 317 по-горе).

337

Microsoft поддържа, че информацията, свързана с оперативната съвместимост, до която се отнася обжалваното решение, не е необходима за упражняването на дейността на доставчик на операционни системи за сървъри на работни групи. То твърди, че дадена технология не може да се квалифицира като необходима, ако е „икономически жизнеспособно“ за конкурентите на предприятие с господстващо положение да развиват и да търгуват своите продукти, без да имат достъп до нея.

338

Microsoft счита, че по тази точка в обжалваното решение са допуснати грешка при прилагане на правото и фактическа грешка.

339

На първо място, що се отнася до грешката при прилагане на правото, Microsoft поддържа, че тя се състои във факта, че Комисията е използвала неадекватен, необичаен и абсолютен критерий, за да „оцени дали може да съществува конкуренция“. Препращайки към съображения 176—184 от обжалваното решение, то изтъква, че в последното се преценява, че конкурентните операционни системи за сървъри на Microsoft трябва да бъдат в състояние да комуникират с операционните системи Windows за персонален компютър и за сървъри точно по същия начин като операционните системи Windows за сървъри. Съдебната практика обаче изисквала единствено да бъде предоставен подобен „оптимален достъп“ до пазара.

340

В писмената реплика Microsoft критикува факта, че Комисията преценява изискваната степен на оперативна съвместимост в зависимост от това, което е необходимо, за да се позволи на конкурентите му да останат жизнеспособни на пазара. То твърди, че понятието за оперативна съвместимост, използвано от Комисията в съображения 666—687 от обжалваното решение, е неразумно, доколкото предполага „квазиидентичност“ между операционните системи Windows за сървъри и конкурентните операционни системи. Препращайки към пасажи от съображения 669 и 679 от обжалваното решение, посочени в точка 126 по-горе, то изтъква, че ако трябвало да се възприеме подобно понятие, „всяка технология щяла да е необходима“. Microsoft добавя, че единствената обосновка, изтъкната в обжалваното решение, за това, че подобно „равнище“ на оперативна съвместимост е необходимо, за да могат конкурентите да останат жизнеспособни на пазара, била свързана с факта, че достъпът до разглежданите спецификации можел да позволи на последните да избегнат необходимостта потребителите „да се идентифицират двукратно“ (съображение 183 от обжалваното решение). То счита, че тази обосновка не е адекватна, щом като, първо, много продавачи вече предоставят разрешения с „една-единствена идентификация“, второ, необходимостта от двукратно идентифициране очевидно представлява алтернативно разрешение (дори да има по-малко предимства), и трето, средството за защита, предвидено в член 5 от обжалваното решение, далеч надхвърля необходимото за разрешаването на този не толкова значителен проблем.

341

Също в писмената реплика, след като препраща към доводите, възпроизведени в точки 125—128 по-горе, и след като повтаря, че средството за защита, предвидено в член 5 от обжалваното решение, няма да позволи на конкурентите му да развият „квазиидентични“ с операционните системи Windows за сървъри продукти, Microsoft твърди, че Комисията не успява да докаже наличието на причинно-следствена връзка между „неналичността“ на спецификации за неговите комуникационни протоколи и факта, че неговите конкуренти евентуално не са в състояние да останат жизнеспособни на пазара.

342

В своите писмени становища за встъпване Microsoft оспорва, че участниците на пазара и потребителите изискват „пълна заменяемост“, и твърди, че подобно изискване надхвърля границите на „критерия за необходимия характер“, посочен от Съда в Решение по дело Bronner, точка 112 по-горе, и в Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе. То посочва по-конкретно, че неговите конкуренти „не се нуждаят от Active Directory“, щом като техните операционни системи за сървъри разполагат със собствени справочни услуги, които са в състояние да предоставят услуги, свързани с работни групи, в операционни системи Windows за персонален компютър и за сървъри.

343

На второ място, Microsoft счита, че обжалваното решение е опорочено от фактическа грешка, доколкото Комисията е пропуснала да вземе предвид, че на пазара присъстват много операционни системи за сървъри на работни групи. То твърди, че предприятията в Европа продължават да поддържат различни видове вътрешни компютърни мрежи, тоест включващи операционни системи, доставени от различни дистрибутори.

344

В това отношение Microsoft припомня, че в хода на административната процедура е представило доклади, в които компютърни експерти описват „средствата за осигуряване на оперативна съвместимост в компютърни мрежи“. То добавя, че отговорите на исканията за информация на Комисията потвърждават, че оперативната съвместимост между различните видове операционни системи се среща често в компютърните мрежи в Европа. Така 47 % от дружествата, отговорили на тези искания за информация, посочили, че използват конкурентни на Microsoft операционни системи за сървъри за предоставяне на услуги за поделяне на файлове и на принтери на операционни системи Windows за персонален компютър. Сходни доказателства са налице по отношение на услугите, свързани с управление на потребители и на потребителски групи. Освен това Microsoft повтаря, че от докладите на Mercer е видно, че в избора си на операционни системи за сървъри предприятията не се чувстват възпрепятствани от съображения, свързани с оперативната съвместимост.

345

Microsoft твърди още, че оперативната съвместимост между конкурентни операционни системи за сървъри и операционните системи Windows за персонален компютър и за сървъри може да бъде осъществена благодарение на пет различни метода. Всеки от тези методи представлявал алтернатива на оповестяването на разглежданите комуникационни протоколи и позволявал на тези различни операционни системи да „функционират изправно заедно“. Microsoft изтъква, че дори да е вярно, че „пълната заменяемост“, която Комисията счита за съществена, не може да се постигне чрез тези различни методи, последните все пак позволяват лесното постигане на „минимално равнище на оперативна съвместимост […], необходимо за ефективна конкуренция“.

346

Изтъкнатите от Microsoft пет метода са следните: първо, използването на стандартни комуникационни протоколи като протоколите TCP/IP (Transmission Control Protocol/Internet Protocol) и HTTP (Hyper Text Transfer Protocol); второ, добавянето на софтуерен код за клиентска операционна система Windows за персонален компютър или за сървъри с оглед да ѝ се позволи да комуникира с конкурентна операционна система за сървъри, използвайки специфични за последната комуникационни протоколи; трето, добавянето на софтуерен код за конкурентна операционна система за сървъри с оглед да ѝ се позволи да комуникира с клиентска операционна система Windows за персонален компютър или за сървъри, използвайки присъщите на операционните системи Windows комуникационни протоколи; четвърто, използването на операционна система за сървъри като „мост“ между две различни съвкупности от комуникационни протоколи; пето, добавянето на блок от софтуерни кодове за клиентски операционни системи за персонален компютър и за сървъри на мрежа, позволяваща осигуряването на оперативна съвместимост чрез комуникации между различните блокове от софтуерни кодове. В същия контекст Microsoft упреква Комисията, че в обжалваното решение не е доказала, че реверсивният инженеринг на неговите комуникационни протоколи е „технически или икономически невъзможен“.

347

Microsoft добавя, че от събраните от Комисията в хода на административната процедура доказателства е видно, че посочените по-горе методи на практика работят за продуктите Linux и за другите операционни системи за сървъри на работни групи. То подчертава, че продавачите на продукти Linux непрекъснато увеличават своя дял на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи, и то без да имат достъп до спецификациите на комуникационните му протоколи. Препращайки към секции D и E от доклад, изготвен от г-н Evans, г-н Nichols и г-н Padilla (приложение В.11 от писмената реплика), то добавя, че тези продукти продължавали да настъпват за сметка на операционните системи Windows за сървъри. То пояснява още, че е всепризнато, че Linux е сериозен конкурент на Microsoft и че десетте най-големи доставчици на сървъри на стойност под 25000 американски долара (USD) предлагат сървъри на работни групи, използващи Linux.

348

CompTIA и ACT изтъкват по същество доводи, които са в същия смисъл като изтъкнатите от Microsoft.

349

CompTIA критикува по-конкретно факта, че Комисията счита, че конкурентните операционни системи за сървъри на работни групи трябва да достигнат степен на оперативна съвместимост с операционните системи Windows за персонален компютър, която да е „толкова добра, колкото постигнатата от самото Microsoft“.

350

Препращайки към доводите, които Microsoft излага по тази точка в писмените си изявления, ACT твърди, че съществуват много методи, позволяващи осигуряването на достатъчна оперативна съвместимост между операционните системи на различни доставчици. Освен това тя е загрижена, че начинът, по който Комисията тълкува критерия за необходимия характер, ще има отрицателни последици върху нововъведенията.

351

Комисията твърди, че оповестяването от страна на Microsoft на информацията, свързана с оперативната съвместимост на неговите конкуренти, е необходимо за осигуряването на възможност за последните да продължат да участват в конкуренцията на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи.

352

На първо място, що се отнася до твърдението за грешка при прилагането на правото, Комисията изтъква, че твърденията на Microsoft почиват на неточно представяне на нейната позиция и на объркване между различните анализирани в обжалваното решение въпроси. Тя изяснява, че критерият за необходимия характер изисква да се разгледа, от една страна, степента на оперативна съвместимост, необходима за да може предприятие да остане жизнеспособен конкурент на пазара, а от друга — дали информацията, достъпът до която е отказан, представлява единственият икономически жизнеспособен източник за достигане на тази степен на оперативна съвместимост.

353

След като подчертава, че информацията, която Microsoft отказва да оповести, е „свързана от функционална гледна точка с клиентските персонални компютри“, Комисията пояснява, че необходимият характер на посочената информация произтича от важното значение на оперативната съвместимост на операционните системи за сървъри на работни групи с клиентските персонални компютри (съображения 383—386 от обжалваното решение) и от квазимонопола на Microsoft на пазара на клиентските операционни системи за персонален компютър.

354

Комисията отбелязва също, че в съображения 666—686 от обжалваното решение е анализирала критерия за необходимия характер, определен от съдебната практика, и че по-конкретно е проверила дали съществуват разрешения, алтернативни на оповестяването на разглежданата информация за осигуряване на възможност за предприятията да се конкурират жизнеспособно с Microsoft на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи.

355

Според Комисията Microsoft счита, че единствено фактът, че съществуват неефикасни разрешения за оперативна съвместимост, които позволяват на конкурентите му само проникване на пазара „de minimis“ или защита „de minimis“ на позиции на последния, доказва, че необходимият характер не е изпълнен. Подобна теза не може да се възприеме, тъй като посоченият критерий трябва да се преценява съобразно целта за запазване на ефективната конкурентна структура, която е от полза за потребителите. Става въпрос всъщност да се узнае дали информацията, чието оповестяване се отказва, е необходима за упражняването на дейност на съответния пазар, и то „като жизнеспособна конкурентна принуда, а не като участник de minimis, който ефективно е изоставил пазара, за да заеме „ниша““.

356

В писмената дуплика Комисията пояснява, че тезата, която защитава, е, че господстващо предприятие няма право да уврежда ефективната конкуренция на вторичен пазар, като в злоупотреба отказва на своите конкуренти достъп до необходим за тяхната жизнеспособност „инпут“. Тя добавя, че ако не съществува никакво друго разрешение за заместване на отказания „инпут“, което да може да позволи на конкурентите да упражняват ефективен конкурентен натиск върху господстващото на производния пазар предприятие, е очевидно, че посоченият „инпут“ е необходим за поддържането на ефективна конкуренция.

357

Също в писмената дуплика Комисията повтаря, че е налице цяла гама от възможни степени на оперативна съвместимост между персонални компютри, работещи под Windows, и операционните системи за сървъри на работни групи. Тя твърди, че не е фиксирала a priori определено равнище на степен на оперативна съвместимост, необходима за поддържането на ефективна конкуренция на пазара, но че е основала заключенията си в областта на явно незадоволителния характер на алтернативните методи, които конкурентите на Microsoft вече са използвали и които „не са осигурили по икономически жизнеспособен начин равнището на оперативна съвместимост, изисквано от клиентите“. Тя отново отрича да е взела предвид степен на оперативна съвместимост, достигаща „квазисходството“, изтъквано от Microsoft, и посочва, че смята за необходимо на конкурентите на Microsoft да се разреши не да възпроизвеждат разрешения за оперативна съвместимост, имплементирани от последното, а да се предостави възможност да достигнат „еквивалентна степен на оперативна съвместимост благодарение на собствените си иновационни усилия“. Накрая Комисията посочва, че в съображения 590—692 от обжалваното решение разглежда „тежките последствия“, които поражда ограничена степен на оперативна съвместимост с операционните системи Windows за персонален компютър за конкурентите и клиентите. Тя пояснява по-конкретно че поведението, в което се упреква Microsoft, води до постепенно отстраняване на всички конкуренти на последното на пазара на операционни системи за сървъри на работни групи, дори при положение че някои от тях в началото се ползват на споменатия пазар със значително търговско или технологично предимство спрямо Microsoft (съображения 587 и 668 от обжалваното решение).

358

На второ място, Комисията отхвърля твърденията относно евентуална фактическа грешка.

359

Първо, тя изтъква, че не е доказано, че разрешенията, предложени от компютърните експерти в докладите на Microsoft в хода на административната процедура, представляват търговски жизнеспособни алтернативи на оповестяването на информацията, свързана с оперативната съвместимост.

360

Второ, доводът, който Microsoft извежда от отговорите на исканията за информация на Комисията, не бил релевантен, доколкото „означавал, че оперативната съвместимост с по-малко значителни участници е достатъчна или че някаква оперативна съвместимост вече съществува“. Всъщност Microsoft пропускало да отчете, че неговите конкуренти са навлезли на пазара на операционните системи системи за сървъри на работни групи, преди самото то да започне да разпространява този вид продукти. Фактът, че разглежданата информация е необходима за осигуряване на възможност на тези конкуренти да продължат да представляват жизнеспособен конкурентен натиск за продуктите на Microsoft, водел до постепенно елиминиране на споменатите конкуренти. Фактът, че това елиминиране все още не е приключило, не доказвал, че критерият за необходимия характер не е изпълнен, щом като важното било дали тази информация е необходима за запазване на позиция на жизнеспособен конкурент на пазара.

361

Трето, що се отнася до петте алтернативни метода, позволяващи осигуряването на оперативната съвместимост между операционните системи, доставяни от различни дистрибутори, изтъквани от Microsoft, Комисията отбелязва, че последното не оспорва констатациите, направени в това отношение в обжалваното решение, а се ограничава да потвърди, че тези методи са „осъществими“ и че позволяват на продуктите му и на продуктите на неговите конкуренти да „функционират изправно заедно“.

362

Комисията припомня, че в обжалваното решение вече е разгледала споменатите методи, и особено въпроса дали реверсивният инженеринг може да представлява алтернатива на оповестяването на информацията, свързана с оперативната съвместимост (съображения 683—687 от обжалваното решение), и е доказала, че не те не представляват „жизнеспособни заместители“ на оповестяването на информацията, свързана с оперативната съвместимост.

363

Четвърто, Комисията отхвърля твърдението на Microsoft, че анализът в обжалваното решение е в противоречие с навлизането и евентуалния растеж на Linux на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи.

364

Тя пояснява най-напред, че цифрите, които се отнасят до Linux, „не [отразяват] проникването на пазара на един-единствен оператор, а по-скоро усилията на определен брой продавачи конкуренти, които се основават на Linux (Red Hat, Novel/SuSE, IBM, Sun и т.н.)“. Следователно съответният пазарен дял на тези продавачи конкуренти е „малък“.

365

По-нататък Комисията критикува констатациите в секция D от доклада на г-н Evans, г-н Nichols и г-н Padilla, фигуриращи в приложение В.11 към писмената реплика, изтъквайки, че:

366

Комисията критикува и констатациите в секция E от същия доклад. Тя изтъква следното:

367

SIIA изтъква по същество същите доводи като тези на Комисията. Тя подчертава, че за конкуренцията по заслуги в софтуерния сектор е съществено доставчиците на операционни системи за сървъри на работни групи да бъдат в състояние да осъществяват оперативната съвместимост с квазимонополните продукти на Microsoft „при равни възможности“ с последното. Тя твърди, че за да има ефективна конкуренция на пазара, е необходимо доставчиците да имат достъп до разглежданата информация, свързана с оперативната съвместимост.

368

FSFE отхвърля довода на Microsoft, основан на наличието на пет алтернативни метода, позволяващи осигуряването на оперативна съвместимост. Тя твърди по-конкретно че „[т]ехнически всички методи описват реалистични сценарии“, но „пропускат основен елемент: автентикацията“. В това отношение тя пояснява, че Microsoft е извършило „тясна свръзка“ между своите операционни системи Windows за персонален компютър и собствените си „сървъри за автентикация“, така че просто е невъзможно задачата за автентикация да се отдели от останалите задачи, изпълнявани от сървърите на работни групи, работещи под Windows.

369

Както вече бе посочено в точка 207 по-горе, Комисията възприема двуетапен подход за определяне дали разглежданата информация е необходима, в смисъл че най-напред разглежда каква е степента на оперативна съвместимост с архитектурата на домейн Windows, която операционните системи за сървъри на работни групи, доставени от конкурентите на Microsoft, трябва да постигнат, за да могат последните да останат жизнеспособни на пазара, а впоследствие преценява дали информацията, свързана с оперативната съвместимост, която Microsoft отказва да оповести, е необходима за достигане на тази степен на оперативна съвместимост.

370

Microsoft твърди, че този подход е погрешен от правна и от фактическа страна.

371

Доводите на Microsoft относно твърдението за грешка при прилагане на правото, допусната от Комисията, се отнасят до първата част на подхода ѝ.

372

Microsoft критикува най-напред степента на оперативна съвместимост, възприета в случая от Комисията, преценявайки по същество, че позицията на последната изисква операционните системи за сървъри на работни групи на неговите конкуренти да са в състояние да комуникират с операционните системи Windows за персонални компютри и за сървъри точно по същия начин, както операционните системи Windows за сървъри. То повтаря, че тази степен на оперативна съвместимост предполага квазиидентичност между последните системи и тези на неговите конкуренти.

373

Тези твърдения трябва да се отхвърлят.

374

В това отношение Първоинстанционният съд припомня, че вече е изложил в точки 207—245 по-горе каква е степента на оперативна съвместимост, която Комисията е възприела в обжалваното решение. Той отбелязва по-конкретно че последната е счела, че за да могат жизнеспособно да се конкурират с операционните системи Windows за сървъри на работни групи, конкурентните операционни системи трябва да са в състояние да постигнат оперативна съвместимост с архитектурата на домейн Windows наравно с тези системи Windows (вж. точка 230 по-горе). Той пояснява, че оперативната съвместимост, така тълкувана от Комисията, има две неразделни съставни части, а именно оперативната съвместимост клиент—сървър и оперативната съвместимост сървър—сървър, и че предполага по-конкретно че един сървър, на който е инсталирана конкурентна на Microsoft операционна система за сървъри на работни групи, може да действа като домейн контролер в домейн Windows, използващ Active Directory, и следователно е в състояние да участва в механизма за мултимастърна репликация с другите домейн контролери (вж. точки 231 и 233 по-горе).

375

Освен това Първоинстанционният съд вече установи, че обратно на изтъкваното от Microsoft, Комисията, възприемайки подобна степен на оперативна съвместимост, по никакъв начин няма за цел конкурентните операционни системи за сървъри на работни групи да функционират във всички отношения като операционна система Windows за сървъри на работни групи, а оттам и конкурентите му да могат да развият операционни системи за сървъри на работни групи, които са идентични или дори „квазиидентични“ на неговите (вж. точки 234—242 по-горе).

376

По-нататък Microsoft критикува факта, че Комисията преценява изискваната степен на оперативна съвместимост в зависимост от това, което според нея е необходимо за осигуряването на възможност за разработчиците на конкурентни операционни системи за сървъри на работни групи да останат жизнеспособни на пазара.

377

В това отношение е достатъчно да се констатира, че в точка 229 по-горе Първоинстанционният съд вече потвърди основателността на подхода, възприет от Комисията.

378

Накрая Microsoft изтъква, че не е необходимо операционните системи за сървъри на работни групи на неговите конкуренти да достигнат степента на оперативна съвместимост, възприета от Комисията, за да могат последните да останат жизнеспособни на пазара.

379

Важно е да се подчертае, че в обжалваното решение анализът на Комисията във връзка с този въпрос почива на сложни икономически преценки и следователно може да бъде предмет единствено на ограничен контрол от страна на Първоинстанционния съд (вж. точка 87 по-горе).

380

Както обаче следва от съображенията, изложени по-нататък, Microsoft не доказва, че споменатият анализ е явно погрешен.

381

В това отношение на първо място следва да се отбележи, че Microsoft не доказва, че констатацията на Комисията, че „оперативната съвместимост с операционната система за персонални компютри е от съществено значение за конкуренцията на пазара на операционни системи за сървъри на работни групи“ (съображение 586 от обжалваното решение), е явно погрешна.

382

Точно обратното, много фактори потвърждават основателността на тази констатация.

383

Така, както е видно по-конкретно от техническите обяснения относно разглежданите продукти, съдържащи се в съображения 21—59 от обжалваното решение, както и от тези, които са дадени от експертите на страните в съдебното заседание, не трябва да се забравя, че по естеството си компютърните програми не функционират изолирано, а са предназначени да се свързват и сработват с други компютърни програми и хардуер, особено в мрежови среди (вж. Също, в точка 157 по-горе, десето съображение от Директива 91/250).

384

Следва също да се отбележи, че в компютърните мрежи, съществуващи в организациите, необходимостта от възможност да функционират съвместно е особено силна, що се отнася до клиентските операционни системи за персонални компютри, от една страна, и операционните системи за сървъри на работни групи, от друга страна. Всъщност, както подчертава Комисията в съображение 383 от обжалваното решение и както вече бе установено в точка 161 по-горе, услугите, свързани с поделяне на файлове и на принтери, както и с управление на потребители и на потребителски групи, са тясно свързани с използването на клиентски персонални компютри и се предоставят на потребителите на клиентски персонални компютри като съвкупност от свързани помежду си задачи. Както експертите на страните изясняват в съдебното заседание, в компютърните мрежи отношенията между сървърите на работни групи, от една страна, и клиентските персонални компютри, от друга страна, се „стимулират“ или „предизвикват“ от действия или заявки, изхождащи от потребителите на клиентски персонални компютри, като по-конкретно въвеждането на име и парола, създаването на папка или заявката за принтиране на документ. В същия смисъл в съображение 532 от обжалваното решение Комисията правилно констатира, че „[к]лиентските персонални компютри и сървърите на работни групи представляват пресечни точки в компютърна мрежа и […] следователно са физически свързани помежду си“. Накрая, трябва да се припомни, че една от основните функции на операционните системи за сървъри на работни групи е именно управлението на клиентските персонални компютри.

385

Следва да се добави, че както е посочено в съображения 383—386 от обжалваното решение, някои резултати от изследванията на Mercer, потвърждават значението на оперативната съвместимост на операционните системи за сървъри на работни групи с клиентските операционни системи за персонални компютри. Освен резултатите от второто и третото изследване на Mercer, които се отнасят по-специално до оперативната съвместимост с клиентските персонални компютри, работещи под операционна система Windows, и които ще бъдат разгледани в точки 401—412 по-нататък, следва да се отбележи, че от първото изследване на Mercer е видно, че лекотата, с която един продукт може да се интегрира в съществуваща или планирана компютърна среда, е един от основните фактори, отчитани от компютърните администратори при вземане на решения за покупка на компютърни продукти. Следва също да се отбележи, че от сравнение на някои резултати от последното изследване и някои резултати от третото изследване на Mercer е видно, че важността на оперативната съвместимост с клиентските операционни системи за персонални компютри е по-ясно изразена в случая на операционните системи за сървъри на работни групи, отколкото в случая на другите продукти за сървъри (съображение 386 от обжалваното решение).

386

На второ място, Първоинстанционният съд счита, че оперативната съвместимост на операционните системи за сървъри на работни групи с клиентските операционни системи за персонални компютри е още по-важна, когато последните са системи Windows.

387

Всъщност следва да се отбележи, че господстващото положение на Microsoft на пазара на клиентските операционни системи за персонални компютри разкрива, както посочва Комисията в съображения 429 и 472 от обжалваното решение, „извънредни характеристики“ — по-конкретно в смисъл че пазарните му дялове на този пазар надхвърлят 90 % (съображения 430—435 от обжалваното решение) и че Windows представлява „фактическият стандарт“ за тези операционни системи.

388

Така тъй като операционната система Windows присъства на почти всички инсталирани в организациите клиентски персонални компютри, конкурентните операционни системи за сървъри на работни групи не могат да се търгуват жизнеспособно, ако не са в състояние да достигнат висока степен на оперативна съвместимост с нея.

389

На трето място, Първоинстанционният съд отбелязва, че според обжалваното решение е важно конкурентните на Microsoft операционни системи за сървъри на работни групи да могат да бъдат оперативно съвместими не само с операционните системи Windows за персонален компютър, но и, по-общо, с архитектурата на домейн Windows.

390

Комисията счита по-конкретно че за да могат да се търгуват жизнеспособно, конкурентните операционни системи за сървъри на работни групи трябва да са в състояние да участват в архитектурата на домейн Windows — която представлява „архитектура“ на тясно свързани помежду си взаимовръзки и взаимодействия, както клиент—сървър, така и сървър—сървър (вж. точки 179—189 по-горе) — в условия на равенство с операционните системи Windows за сървъри на работни групи. Това предполага по-конкретно сървър, на който е инсталирана конкурентна на Microsoft операционна система за сървъри на работни групи, да може да действа като домейн контролер в домейн Windows, използващ Active Directory, и следователно да е в състояние да вземе участие в механизма за мултимастърна репликация заедно с другите домейн контролери.

391

Трябва да се констатира, че Microsoft не доказва, че тази преценка е явно погрешна.

392

В това отношение трябва първо да сe приеме, че предвид много тесните и привилегировани технологични връзки, които установява Microsoft между своите операционни системи Windows за персонални компютри, от една страна, и за сървъри на работни групи, от друга страна, и факта, че Windows присъства на почти всички инсталирани в организациите клиентски персонални компютри, Комисията констатира правилно в съображение 697 от обжалваното решение, че Microsoft е в състояние да наложи архитектурата на домейн Windows като „фактически стандарт в сектора на компютърните мрежи за работни групи“ (вж. в същия смисъл съображение 779 от обжалваното решение, в което Комисията посочва по-конкретно че квазимонополното положение, с което Microsoft разполага от години на пазара на клиентските операционни системи за персонални компютри, позволява на последното „в голяма степен и независимо от конкурентите си да определя съвкупността от съгласувани комуникационни правила, които уреждат фактическия стандарт за оперативната съвместимост в мрежите за работни групи“).

393

Второ, както посочва Комисията в съображение 637 от обжалваното решение, различни източници на данни като самата търговска документация на Microsoft, доклади на анализатори и доказателства, събрани в рамките на проучването на пазара от 2003 г. и на изследванията на Mercer, установяват, че оперативната съвместимост със средата Windows е фактор, който играе ключова роля при възприемането на операционните системи Windows за сървъри на работни групи.

394

Така в съображения 638—641 от обжалваното решение Комисията изтъква различни факти, доказващи, че в търговски план Microsoft използва систематично оперативната съвместимост със средата Windows като основен довод в продажбата на своите операционни системи за сървъри на работни групи. Тези факти не се оспорват от Microsoft.

395

Също така в съображения 642—646 от обжалваното решение Комисията изтъква някои резултати от проучването на пазара от 2003 г., за да докаже, че оперативната съвместимост със средата Windows играе важна роля в решенията на организациите, запитани относно покупката на операционни системи за сървъри на работни групи.

396

Следва да се отбележи, че в жалбата Microsoft твърди само че организациите не избират операционните системи за сървъри в зависимост от съображения, свързани с тяхната оперативна съвместимост с операционните системи Windows, препращайки общо към някои документи, приложени към споменатата жалба [приложение A.12.1 към жалбата (Matthews, „The Commission’s Case on Microsoft’s Interoperability: An Examination of the Survey Evidence“) и приложение A.22 към жалбата (Evans, Nichols и Padilla, „The Commission Has Failed to Address Major Flaws in the Design, Conduct, and Analyses of Its Article 11 Inquiries“). Поради съображенията, изложени в точки 94—99 по-горе, Първоинстанционният съд няма да вземе предвид тези приложения.

397

При всички положения трябва да се констатира, че посочените по-горе резултати от проучването на пазара от 2003 г. потвърждават основателността на тезата на Комисията.

398

Така в хода на това разследване Комисията по-конкретно иска от запитаните организации да ѝ посочат дали вече прилагат (или са решили да прилагат) Active Directory в по-голямата част от Windows домейните в тяхната компютърна мрежа (въпрос № 15). Освен това тя иска от организациите, отговорили утвърдително на този въпрос — тоест 61 от 102 организации — да посочат сред фактори от списък онези, които са играли важна роля за вземане на решението им за възприемане на Active Directory (въпрос № 16). От тези 61 организации обаче 52 (или около 85,2 %) посочват като такъв фактора, че „Active Directory предлага по-добра интеграция с работните места Windows, включително приложенията, използвани на клиентските персонални компютри или внедрени в клиентските персонални компютри (например Outlook, Office), отколкото конкурентните справочни услуги“, или факта, че „Active Directory се изисква от приложенията, използвани вътре в [тяхната] организация“ (въпрос № 16). От друга страна, само 17 организации (или около 27,9 %) посочват един от следните фактори като важен при вземането на решението им за приемане на Active Directory: „Active Directory предлага по-добра интеграция с Web услугите, отколкото конкурентните справочни услуги“, „Active Directory е по-развит продукт от конкурентните справочни услуги“ и „Active Directory предлага по-добро съответствие със стандартите, свързани със справочните услуги, и по-добро качество в изпълнението на тези стандарти от конкурентните справочни услуги“.

399

Трябва също да се отбележи, че организациите, визирани от проучването на пазара от 2003 г., са запитани и по въпроса дали използват основно сървъри, работещи под Windows за предоставянето на услуги по поделяне на файлове и принтери (въпрос № 13). При утвърдителен отговор те трябвало да пояснят дали някои фактори, свързани с оперативната съвместимост, посочени в същия въпрос, са изиграли важна роля при вземане на решението им да използват такива сървъри. От 77 организации, отговорили на посочения въпрос, 58 (или около 75,3 %) посочват поне един от разглежданите фактори.

400

Трябва да се отбележи, че в бележка под линия 101 от жалбата, както и в бележка под линия 68 от писмената реплика, ограничавайки се общо да препрати към изложенията в някои приложения (приложение A.22 от жалбата и раздел A от приложение C.13 от писмената реплика (Evans, Nichols и Padilla, „Response to the Commission’s Annex B.6 Regarding Its Article 11 Inquiries“), Microsoft изтъква, че много от въпросите, поставени от Комисията в рамките на проучването на пазара от 2003 г., са „с недостатъци“ или „предубедени“. Първоинстанционният съд счита, че този довод не може да се възприеме. Всъщност освен факта, че подобно общо препращане към приложения не може да се приеме поради съображенията, изложени в точки 94—99 по-горе, трябва да се констатира, че доводът на Microsoft е вътрешно противоречив, в смисъл че в пасажите от писмените му изявления, към които се отнасят въпросните бележки под линия, последното изтъква в подкрепа на собствената си теза именно някои резултати от проучването на пазара от 2003 г.

401

Още повече, трябва да се констатира, че обратно на твърдяното от Microsoft, резултатите от второто и третото изследване на Mercer водят до същите заключения като проучването на пазара от 2003 г., що се отнася до важността на оперативната съвместимост с операционните системи Windows за потребителите.

402

Така в рамките на второто си изследване Mercer, цитирайки същите фактори, свързани с оперативната съвместимост, като фигуриращите във въпрос № 13 от проучването на пазара от 2003 г. (вж. точка 399 по-горе), иска от редица компютърни администратори, чиито организации използват главно операционни системи Windows за предоставянето на услуги за поделяне на файлове и принтери, да посочат дали един или повече от тези фактори са изиграли важна роля при вземане на решението им за възприемане на тези операционни системи, като дадат на споменатите фактори оценка по петобална скала от 1 (слабо значение) до 5 (голямо значение). От засегнатите 134 компютърни администратори 99 (или около 73,9 %) посочват, че поне един от тези фактори е изиграл подобна роля. Освен това е важно да се констатира, че 91 компютърни администратори (или около 67,9 %) дават оценка 4 или 5 на поне един от споменатите фактори.

403

Освен това в рамките на същото изследване запитаните компютърни администратори са поканени да оценят ролята на 21 различни фактора в решенията им за закупуване на операционни системи за изпълнение на услуги за поделяне на файлове и принтери, като дадат на споменатите фактори оценка по степенна скала от 0 (никакво значение) до 5 (голямо значение). Факторът „оперативна съвместимост с работните места (Windows)“ получава средна оценка 3,78 и се класира на четвърто място след факторите „надеждност/наличност“ (средна оценка 4,01), „налични комтенции и наличност на помощ (вътрешна и външна)“ (средна оценка 3,93) и „сигурност“ (средна оценка 3,80).

404

Що се отнася до резултатите от второто изследване на Mercer, трябва още да се добави, че съответните компютърни администратори, поканени да оценят ролята на 18 фактора в решенията им за закупуване на справочни услуги, дават на фактора „оперативна съвместимост с работните места (Windows)“ средна оценка 3,94 (първо място).

405

Що се отнася до третото изследване на Mercer, следва да се констатира, че от компютърните администратори е поискано да оценят ролята на тринадесет различни фактора в решенията им за закупуване на операционни системи за сървъри на работни групи, като дадат на тези фактори оценка по петобална скала от 0 (никакво значение) до 5 (голямо значение). В отговор на това искане факторът „оперативна съвместимост с работните мeста Windows“ получава оценка 4,25. Макар да е вярно, че споменатият фактор е класиран едва на второ място между факторите „надеждност/наличност на операционната система за сървъри“ (средна оценка 4,47) и „интегрирана сигурност в операционната система за сървъри“ (средна оценка 4,04), остава фактът, че получените от него резултати доказват, че решенията на купувачите на операционни системи за сървъри на работни групи в много широка степен се диктуват от съображения, свързани с оперативната съвместимост с клиентските персонални компютри, работещи под Windows.

406

Вярно е, че в рамките на третото изследване на Mercer, компютърните администратори са поканени да преценят и относителното значение на всеки от тринадесетте фактора, посочени в предходната точка, и че въз основа на това разликата между фактора „надеждност/наличност на операционната система за сървъри“ (класирана на първо място с 34 %) и фактора „оперативна съвместимост с работните места Windows“ (класирана на второ място с 9 %) изглежда много по-очевидна. Тези резултати обаче трябва да приемат за относителни, предвид факта, че както изяснява Комисията в съображения 643 и 659 от обжалваното решение, оперативната съвместимост е фактор, който има влияние върху други фактори, които купувачите вземат предвид, когато избират операционна система за сървъри на работни групи. Така купувачите могат да мислят, че конкурентна на Microsoft операционна система за сървъри на работни групи има недостатъци по отношение на сигурността или на бързината на изпълнение на задачите, докато в действителност тези недостатъци се дължат на липса на оперативна съвместимост с операционните системи Windows (вж. в това отношение двата примера, цитирани от Комисията в бележка под линия 786 от обжалваното решение). Следователно споменатите купувачи са склонни да подценяват значението на тази оперативна съвместимост.

407

Важно е да се добави, че резултатите от третото изследване на Mercer са важни и доколкото доказват, че явната и нарастваща преднина на Microsoft спрямо неговите конкуренти на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи (вж. в това отношение преглед на обстоятелството, свързано с премахването на конкуренцията, в точки 479—620 по-нататък) се обяснява не толкова със заслугите на продуктите му, колкото с предимството, с което разполага в областта на оперативната съвместимост.

408

Така, трябва да се отбележи, че засегнатите компютърни администратори са поканени не само да преценят относителното значение на различните тринадесет фактора в техните решения за закупуване на операционни системи за сървъри на работни групи (вж. точка 406 по-горе), но и да оценят за всеки един от тези фактори съответните експлоатационни качества на системите Linux, NetWare, UNIX и Windows.

409

Всъщност Windows получава най-ниската средна оценка (3,63) за фактора „надежност/наличност на операционната система за сървъри“, докато същият е класиран на първо място (с 34 %) от запитаните компютърни администратори. Що се отнася до системи UNIX, те се класират убедително начело (средна оценка 4,55), следвани от системите Linux (средна оценка 4,10) и NetWare (средна оценка 4,01).

410

Windows получава най-ниската средна оценка и за експлоатационните си качества във връзка с фактора „интегрирана сигурност в операционната система за сървъри“ (средна оценка 3,14), далеч зад системите UNIX (средна оценка 4,09), NetWare (средна оценка 3,82) и системите Linux (средна оценка 3,73), и то дори предвид факта, че този фактор играе много важна роля в решенията на организациите за закупуване на операционни системи за сървъри на работни групи (вж. точка 405 по-горе). Тези резултати са още по-красноречиви, като се има предвид, както бе изложено в точка 406 по-горе, че купувачите имат тенденцията да считат за свързани със сигурността проблеми, които в действителност произтичат от липса на оперативна съвместимост със системите Windows.

411

От друга страна, е очевидно да се констатира, че що се отнася до експлоатационните качества, свързани с фактора „оперативна съвместимост с работните места Windows“, Windows получава най-високата средна оценка (средна оценка 4,87) от средните оценки, дадени на засегнатите различни операционни системи за сървъри за всеки от тринадесетте фактора, възприети от Mercer. Освен това разликата между Microsoft и операционните системи на неговите конкуренти е най-видна по отношение на този фактор, като се има предвид, че NetWare получава средна оценка 3,78, Linux — средна оценка 3,43, а UNIX — средна оценка 3,29.

412

Пак в същия смисъл следва да се отбележи, че както съвсем правилно излага Комисията в съображение 662 от обжалваното решение, ако се съотнесат средните оценки на експлоатационните качества на системите Linux, NetWare, UNIX и Windows за всеки от съответните тринадесет фактора към процента на „относително влияние“ на всеки от тези фактори и ако след това се съберат така получените оценки, най-висок резултат получават системите UNIX, следвани най-напред от Windows, а след това, с доста близки и незначително по-ниски от нейните резултати — от системите Linux и NetWare.

413

Трето, Първоинстанционният съд отбелязва, че в съображение 183 от обжалваното решение Комисията твърди, че „[к]oгато сървър на работна група [който не функционира под Windows] се включи в мрежа Windows за работна група, степента на оперативна съвместимост с архитектурата на домейн Windows, която този сървър може да достигне, влияе върху ефикасността, с която ще предоставя услугите си на потребителите на мрежата“.

414

Трябва да се констатира, че много елементи от обжалваното решение потвърждават основателността на това твърдение. В споменатото всъщност се описват редица проблеми, които срещат конкурентни на Microsoft операционни системи за сървъри на работни групи поради факта, че не могат да функционират при оперативна съвместимост с архитектурата на домейн Windows в същата степен като операционните системи Windows за сървъри на работни групи.

415

Първи пример, цитиран от Комисията, е фактът, че ако сървър на работна група не функционира при достатъчна оперативна съвместимост с „архитектурата на сигурност“ на мрежата Windows за работни групи, потребителят може да бъде принуден да се логне двукратно, ако иска достъп едновременно до „ресурсите, базирани на Windows“ и до „ресурсите, предлагани от сървъри на работни групи [използващи конкурентни операционни системи]“ (съображение 183 от обжалваното решение). В писмените си изявления Microsoft не оспорва действителността на този проблем, а просто се опитва да го минимализира (вж. точка 340 по-горе). Трябва обаче да се констатира, че в съдебното заседание един от експертите на Microsoft сам подчертава рисковете, които множество потребителски имена и пароли създава за сигурността на мрежата и неудобствата по отношение на ефикасност и продуктивност, дължащи се на факта, че потребителите трябва да въвеждат няколко потребителски имена и пароли.

416

Друг пример фигурира в съображение 196 от обжалваното решение. В него Комисията възпроизвежда декларация на Microsoft в отговора му от 16 ноември 2001 г. на второто изложение на възраженията, според която „има повече опции за админстриране [на потребителски групи], когато клиентски персонален компютър [на който е инсталиран] Windows 2000 Professional, се свързва със сървър [функциониращ] под Windows 2000 с Active Directory, отколкото когато той функционира в независим режим или като част от домейн или от сфера „не-Windows 2000““.

417

В съображение 240 от обжалваното решение Комисията посочва, че повече от година след пускането на Windows 2000 Microsoft все още не е оповестило в пълна степен на своите конкуренти актуализираната версия на спецификациите на протокол CIFS/SMB. В бележка под линия 319 тя правилно пояснява, че дори ако Microsoft беше извършило такова оповестяване, това нямаше да е достатъчно за осигуряването на „добро администриране на услугите, свързани с файлове“.

418

Следва да се цитират и много правилно формулираните от Комисията съображения във връзка с интерфейса ADSI, развит от Microsoft за осигуряване на възможност на продавачите на софтуер за достъп до протокол LDAP, на който стъпва Active Directory (съображения 243—250 от обжалваното решение). Следва по-конкретно да се отбележат ограниченията, които включва „доставчикът ADSI“, развити от Novell (съображение 250 от обжалваното решение).

419

В съображения 251—266 от обжалваното решение Комисията пояснява, че Microsoft е разширило по „собственически“ начин стандартния протокол Kerberos и че операционните системи за сървъри на работни групи, които изпълняват „неразширената“ версия на този протокол за сигурност, са изправени пред трудности във връзка с идентификацията, когато функционират в среда Windows (вж. също бележка под линия 786 от обжалваното решение). Що се отнася до същия протокол Kerberos, изменен от Microsoft, следва да се припомни, че използването му разкрива предимства по-конкретно във връзка с бързината на връзките и с ефикасността (вж. съображение 152 от обжалваното решение и точка 170 по-горе).

420

В съображения 283—287 от обжалваното решение Комисията правилно пояснява, че „инструментите за синхронизиране на справочници“, на които се позовава Microsoft, позволяват на справочните услуги, предоставени от системите на неговите конкуренти, само ограничено синхронизиране с Active Directory. Тя подчертава по-конкретно че тези инструменти „синхронизират само ограничена част от информацията, съдържаща се в един справочник“ и че „не премахват необходимостта от управление на потребителите, разрешенията, принадлежността към групи и политиките на сигурност отделно за сървъри на работни групи [използващи] Windows и за сървъри на работни групи [използващи конкурентни операционни системи]“ (съображение 285 от обжалваното решение).

421

От всички изложени съображения следва, че Microsoft не е доказало, че Комисията е допуснала явна грешка, като е преценила, че е необходимо конкурентните на Microsoft операционни системи за сървъри на работни групи да са в състояние да бъдат оперативно съвместими с архитектурата на домейн Windows в условия на равенство с операционните системи Windows за сървъри на работни групи, за да могат да се търгуват жизнеспособно на пазара.

422

От тези съображения трябва да се заключи също и че липсата на подобна оперативна съвместимост с архитектурата на домейн Windows води до засилване на конкурентното положение на Microsoft на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи, по-конкретно доколкото кара потребителите да предпочетат да използват неговата операционна система за сървъри на работни групи пред тези на неговите конкуренти, макар споменатите системи да разкриват характеристики, на които те отдават голямо значение.

423

Доводите, които Microsoft извежда от твърдението за фактическа грешка, допусната от Комисията, са два вида.

424

На първо място Microsoft изтъква, че на тезата на Комисията противоречат, от една страна, наличието на много операционни системи за сървъри на работни групи на пазара и хетерогенният характер на компютърните мрежи вътре в предприятията в Европа, а от друга — фактът, че без да имат достъп до разглежданата информация, свързана с оперативната съвместимост, продавачите на продукти Linux неотдавна са навлезли на пазара и непрекъснато увеличават пазарните си дялове.

425

Що се отнася до първия от доводите, посочени в предходната точка, Първоинстанционният съд счита, че той не е достатъчен, за да постави под въпрос основателността на тезата на Комисията.

426

В това отношение най-напред следва да се припомни, че обратно на поддържаното от Microsoft, съображенията, свързани с оперативната съвместимост, играят ключова роля при вземането на решения за закупуване на операционни системи за сървъри на работни групи (вж. точки 381—412 по-горе).

427

Важно е освен това да се припомни, че от третото изследване на Mercer е видно, че факторът „оперативна съвместимост с работните места Windows“ е този, по отношение на който разликата между операционната система за сървъри на работни групи на Microsoft и тези на неговите конкуренти е най-явна (вж. точка 411 по-горе).

428

По-нататък трябва да се отбележи, че както ще бъде изложено по-подробно в точки 569—582 по-долу, конкурентите на Microsoft, с изключение на продавачите на продукти Linux, присъстват на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи години преди последното да започне да развива и разпространява такива системи. Макар да е вярно, че към момента на приемане на обжалваното решение тези конкуренти все още присъстват на пазара, остава фактът, че техният пазарен дял чувствително е намалял, успоредно на бързото увеличаване на пазарния дяр на Microsoft, и то въпреки че някои от тях, и по-конкретно Novell, разполагат със значителна технологична преднина пред последното. Фактът, че премахването на конкуренцията е постепенно, а не незабавно, по никакъв начин не е в противоречие с тезата на Комисията, че разглежданата информация е необходима.

429

Всъщност както посочва Комисията в отговор на един от писмените въпроси на Първоинстанционния съд, фактът, че конкурентите на Microsoft са могли да продължат до продават операционни системи за сървъри на работни групи през годините непосредствено преди приемането на обжалваното решение, се обяснява отчасти с обстоятелството, че по това време вътре в организациите все още има инсталирана база, която не е незначителна, от клиентски персонални компютри, използващи операционна система Windows, която е от продуктов клас, предхождащ клас Windows 2000 (вж. съображения 441—444 от обжалваното решение). От таблицата, фигурираща в съображение 446 от обжалваното решение, е видно например че през 2001 г. клиентските операционни системи за персонален компютър Windows 98, Windows Millennium Edition (Windows Me) и Windows NT все още са предмет на значителен брой нови лицензии. Проблемите на конкурентите на Microsoft относно оперативната съвместимост обаче се поставят особено остро точно с операционните системи от клас Windows 2000 (вж. точки 571—573 по-нататък). Освен това по същото време все още съществува инсталирана база, която не е незначителна, от сървъри на работни групи, използващи операционните системи Windows NT, които поставят по-малко проблеми, свързани с оперативната съвместимост, от системите, които се появяват след тях. В това отношение следва да не се забравя, че организациите правят изменения в своята мрежа от сървъри на работни групи само веднъж на няколко години, и то само постепенно (вж. съображение 590 от обжалваното решение).

430

Що се отнася до втория довод, посочен в точка 424 по-горе, тоест този, който се основава на навлизането и растежа на продуктите Linux на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи, той също трябва да се отхвърли.

431

В това отношение следва най-напред да се отбележи, че както излага Комисията в съображения 487 и 488 от обжалваното решение и както ще бъде пояснено в точки 502 и 553 по-нататък, данните на IDC, на които Microsoft се основава, за да опише развитието на положението на продуктите Linux на пазара, разкриват някои несъвършенства. Всъщност тези данни прозхождат от база данни, която тази организация установява, като идентифицира осем основни категории задачи (или „работно натоварване“), изпълнявани от сървърите в организациите, отличавайки много „подкатегории“ вътре в тези основни категории. Тъй като двете подкатегории задачи се доближават най-много до задачите на работните групи, до които са отнася обжалваното решение, тоест тези по поделяне на файлове и принтери, от една страна, и по управление на потребители и на потребителски групи, от друга страна, те са наречените съответно „поделяне на файлове/принтери“ и „управление на мрежа“ (съображение 486 от обжалваното решение). Задачите, които са от обхвата на двете подкатегории, посочени по-горе, обаче не съответстват напълно на услугите, образуващи пазара на операционните системи за сървъри на работни групи. Нещо повече, някои от тези задачи изискват по-ниска степен на оперативна съвместимост между клиентските персонални компютри и сървърите, отколкото задачите, свързани с работни групи, възприети от Комисията, и следователно могат да бъдат изпълнени по-лесно от последните задачи от конкурентни на Microsoft операционни системи.

432

По-нататък, трябва да се констатира, че растежът на продуктите Linux на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи през годините, предхождащи приемането на обжалваното решение, е скромен. Когато се използват в комбинация със софтуера Samba (развит благодарение на техники на реверсивен инженеринг), тези продукти Linux могат да достигнат до определена степен на оперативна съвместимост с операционните системи Windows. Тази степен на оперативна съвместимост обаче е чувствително намалена вследствие на пускането на поколението Windows 2000. Така през октомври 2003 г. — или месеци след като Microsoft вече е започнало да търгува операционната система за сървъри Windows 2003 Server, която наследява системата Windows 2000 Server — степента на оперативна съвместимост, която продуктите Linux успяват да достигнат, им позволява да действат само като сървъри членове в домейн, използващ Active Directory (вж. съображения 296 и 297 от обжалваното решение).

433

Накрая, що се отнася до планирания растеж на продуктите Linux на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи, следва да се отбележи, че както ще бъде изложено по-подробно в точки 595—605 по-нататък, от една страна той е по-малко значителен, отколкото твърди Microsoft, а от друга — е за сметка не на системите на последното, а по-конкретно на тези на Novell и на продавачите на продукти UNIX.

434

На второ място Microsoft твърди, че Комисията е пропуснала да вземе предвид, че много методи, различни от оповестяването на разглежданата информация, позволяват осигуряването на достатъчна оперативна съвместимост между операционните системи на различните доставчици.

435

В това отношение е достатъчно да се констатира, че самото Microsoft признава, както в писмените си изявления, така и в отговор на въпрос, който му е поставен в съдебното заседание, че никой от методите или разрешенията, които препоръчва, в случая не позволява достигането на основателно изискваната от Комисията висока степен на оперативна съвместимост.

436

От всички изложени съображения следва, че Microsoft не е доказало, че обстоятелството, че свързаната с оперативната съвместимост информация е необходима, не е налице в случая.

437

Microsoft изтъква, че отказът, в който се упреква, не е от естество, което да изключва всяка конкуренция на производен пазар, тоест в случая пазара на операционните системи за сървъри на работни групи.

438

В подкрепа на това твърдение на първо място Microsoft изтъква, че в случая Комисията е приложила критерий, който е погрешен от правна страна.

439

В това отношение Microsoft отбелязва, че в съображение 589 от обжалваното решение Комисията се позовава на обикновен „риск“ от премахване на конкуренцията на пазара. Все пак по делата, отнасящи се до принудителното предоставяне на лицензии за права на интелектуална собственост, Съдът винаги проверявал дали разглежданият отказ бил „от естество, което да премахне всяка конкуренция“ и изисквал в тази връзка „положение, близко до сигурността“. Следователно Комисията трябвало да приложи по-строг критерий, а именно този на „голяма вероятност“ от премахване на ефективната конкуренция. Microsoft твърди, че обратно на поддържаното от Комисията, изразите „риск“, „възможност“ и „вероятност“ нямат едно и също значение.

440

Microsoft добавя, че посочването в обжалваното решение на решения по дела Istituto Chemioterapico Italiano и Commercial Solvents/Комисия и CBEM, точка 320 по-горе, не е релевантно. Всъщност делата, приключили с тези решения, не се отнасяли до отказ за предоставяне на лицензия за права на интелектуална собственост. Освен това според Microsoft по всяко от тези дела перспективата за премахване на конкуренцията е незабавна и реална, тъй като липсва алтернативен източник за доставка.

441

На второ място Microsoft изтъква, че тезата на Комисията, че конкуренцията на пазара на операционните системи за сървъри можела да бъде премахната поради отказа му да оповести на конкурентите си своите комуникационни протоколи, е в противоречие с фактите, наблюдавани на пазара. В това отношение то повтаря, от една страна, че е често срещано явление за предприятията в Европа да разполагат с разнородни компютърни среди, съставени от операционни системи Windows за персонални компютри и за сървъри и от конкурентни операционни системи за сървъри, а от друга страна, че от докладите на Mercer било видно, че професионалните клиенти вземат своите решения за закупуване на операционни системи за сървъри в зависимост от редица критерии като надежност, модулируемост и съвместимост на приложенията и не считат критерия за оперативна съвместимост с операционните системи Windows за персонален компютър за определящ.

442

Microsoft отбелязва също, че шест години след този отказ на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи все още има много конкуренти, тоест по-конкретно IBM, Novell, Red Hat и Sun, както и много дистрибутори на продукти Linux. То повтаря, че Linux е навлязло скоро на пазара и бързо расте и че няма спор, че продуктите Linux, сами или в комбинация с продукти Samba или със софтуер за сървъри Nterprise на Novell, са в пряка конкуренция с операционните системи Windows за сървъри по отношение на изпълнението на широк спектър от задачи, сред които предоставянето на услуги, свързани с работни групи, на операционните системи Windows за персонален компютър. Освен това Microsoft отбелязва, че IDC, което се представя като водеща световна консултантска група за проучване на пазара на информационните и и телекомуникационните технологии, счита, че няма риск от премахване на конкуренцията. От прогнозите на IDC било видно, че в периода 2003—2008 г. пазарният дял на Microsoft на пазара на операционни системи за сървъри на работни групи, използвани на сървъри на стойност под 25000 USD, щял да остане почти непроменен, докато този на Linux щял се удвои.

443

На трето място Microsoft критикува „неестествено тясното“ определение на втория продуктов пазар, възприето от Комисията.

444

Всъщност според Microsoft „конкуренцията с операционните системи Windows за сървъри е […] още по-силна“, ако в споменатото определение се вземат предвид и задачите, различни от предоставянето на услуги за поделяне на файлове и принтери, както и на услуги, свързани с управление на потребители и на потребителски групи, които операционните системи Windows за сървъри могат да извършват.

445

В това отношение Microsoft отбелязва, че Комисията не оспорва, че базовата версия на неговата операционна система Windows Server 2003 г. позволява изпълнението на широк спектър от задачи, много от които излизат извън втория продуктов пазар, определен в обжалваното решение. То пояснява, че според подхода на Комисията една и съща операционна система Windows за сървъри попада в обхвата на съответния пазар, когато предоставя услуги, свързани с файлове и принтери на операционни системи Windows за персонален компютър, и е изключена от него, когато предоставя услуги „proxy“ или „файъруол“на същите операционни системи.

446

Microsoft счита, че Комисията не може да изведе доводи от факта, че неговата операционна система Windows Server 2003 се предлага в различни версии, фактурирани на различни цени, за да претендира, че базовата версия на системата попада в обхвата на пазар, обособен по отношение на пазара на другите версии на същата система. В това отношение то посочва, че „по-скъпите“ версии на системата предоставят същите услуги, свързани с работни групи, като базовата му версия.

447

В писмената реплика Microsoft развива до известна степен оплакването си, изведено от погрешното определение на втория продуктов пазар. То пояснява най-напред, че държи пазарен дял от около 30 % общо на пазара на операционните системи за сървъри. По-нататък то посочва, че „[н]икой в сектора не използва термина „сървър на работна група“ в смисъла, в който го използва Комисията за определяне на [този продуктов пазар]“ и че когато „секторните наблюдатели“ понякога се позовават на „сървъри на работни групи“, те включват общо в тях сървърите, които изпълняват широк спектър от задачи, включително „уебсървъри, сървъри на бази данни и сървъри на приложения“. Накрая, то твърди, че никой от основните доставчици на сървъри на пазара не продава сървъри на работни групи, които се ограничават до изпълнението на задачите, установени от Комисията.

448

Освен това Microsoft отхвърля обясненията на Комисията в писмената защита за обосновка на определението ѝ за пазара. В това отношение то най-напред отбелязва, че „доставчиците не фактурират различни цени на различни лица за едно и също издание на операционна система за сървъри в зависимост от начина, по който ще го използват“. По-нататък то оспорва, че операционните системи за сървъри, счетени от Комисията за операционни системи за сървъри на работни групи, са „оптимизирани“ да предоставят услуги, свързани с работни групи. Така от данните на IDC, които Комисията използва, за да изчисли пазарните дялове, е видно, че с единственото изключение на NetWare на Novell, „тези операционни системи изразходват много повече време за задачи, които не са от обхвата на работните групи, отколкото за задачи, свързани с работни групи“. Накрая, то твърди, че „[р]азходът за изменение би бил нула в много случаи [и] незначителен в други“.

449

Освен това Microsoft общо препраща към два доклада, изготвени от г-н Evans, г-н Nichols и г-н Padilla, фигуриращи в приложение A.23 към жалбата и в приложение В.12 към писмената реплика.

450

На четвърто място, в писмената реплика Microsoft критикува методологията на Комисията за изчисляване на пазарните дялове на операторите на втория продуктов пазар, която се състои в отчитане само на времето, изразходвано от операционните системи за сървъри за изпълнението на задачи на работни групи, и на продажбите на операционни системи за сървъри на стойност под 25000 USD. Всъщност това водело до абсурдната последица, че „един носител на операционна система се считал едновременно за намиращ се на и извън пазара, в зависимост от задачите, които изпълнява в даден момент“ и не давало никаква „релевантна информация по отношение на господстващото положение“.

451

CompTIA твърди най-напред че Комисията прилага погрешен критерий от правна страна, проверявайки дали отказът, в който се упреква Microsoft, води просто до „риск от премахване на всяка ефективна конкуренция“, макар да е трябвало да провери дали този отказ вероятно би премахнал всяка конкуренция на производния пазар. По-нататък CompTIA изтъква, че доказателствата, съдържащи се в преписката, не установяват, че споменатият отказ можел да има подобна последица. То набляга особено върху „нарастващия успех“ на Linux.

452

ACT подчертава много тясната връзка, която съществува между критерия за необходимия характер и този за премахването на конкуренцията. Тя твърди по-конкретно че обжалваното решение е противоречиво, доколкото, от една страна, признава, че до 40 % от пазара на операционни системи за сървъри на работни групи се държи от конкуренти, които са в състояние да предоставят заместващи продукти, без да имат достъп до информацията, свързана с оперативната съвместимост, а от друга страна, посочва, че предвид необходимия характер на споменатата информация, при липсата на подобен достъп всяка конкуренция на този пазар е невъзможна.

453

Освен това ACT оспорва тезата на Комисията, че конкуренцията, упражнявана от „участниците de minimis“, не следвало да се отчита. Тя критикува и факта, че последната се основава на прост „риск“ от премахване на конкуренцията, и подчертава, че положението на Linux на пазара продължава да расте.

454

Комисията твърди, че разглежданият отказ създава риск от премахване на всяка ефективна конкуренция на вторичния пазар на операционните системи за сървъри на работни групи.

455

На първо място, в подкрепа на това твърдение Комисията изтъква, че доказателствата, анализирани в съображения 585—692 от обжалваното решение, ясно разкриват, че има „голяма вероятност“ този риск „да се реализира в близко бъдеще“. Като препраща към съображение 700 от това решение, тя излага, че ако поведението на Microsoft не бъде ограничено, съществува значителен риск продуктите на неговите конкуренти да бъдат затворени в „ниши“ или изобщо да не бъдат доходоносни.

456

Комисията счита, че делата, приключили с решения по дела Chemioterapico Italiano и Commercial Solvents/Комисия и CBEM, точка 320 по-горе, дават валидни указания за преценка на поведението на Microsoft с оглед на член 82 ЕО, макар тези дела да не се отнасят до отказ за предоставяне на лицензия за права на интелектуална собственост. В този контекст тя поддържа, че изразите „риск“, „възможност“ и „вероятност“, използвани от Съда в неговата практика относно отказа за предоставяне, представляващ злоупотреба, имат едно и също значение.

457

Комисията изтъква, че повечето от доводите на Microsoft се основават на погрешната предпоставка, че то трябва да установи, че конкуренцията вече е премахната или поне че премахването и е неминуемо. Тя припомня, че в обжалваното решение е доказала, че „степента на оперативна съвместимост, която може да бъде достигната благодарение на оповестяването от страна на Microsoft, е недостатъчна, за да позволи на конкурентите да продължат доходоносно да присъстват на пазара“ (бележка под линия 712 от обжалваното решение). Microsoft обаче не доказвало, че това заключение е опорочено от явна грешка в преценката.

458

На второ място, Комисията се произнася по доводите, които Microsoft извежда от наблюдаваните на пазара факти.

459

Тя посочва най-напред че „рискът от премахване на всяка конкуренция съществува още през 1998 г., както съществува и днес“, като единствената разлика е, че „това премахване на конкуренцията е по-неминуемо към настоящия момент, отколкото през 1998 г.“.

460

По-нататък тя оспорва заключенията, които Microsoft извежда от докладите на Mercer, отбелязвайки, че последните разкриват, че клиентите избират Windows като операционна система за сървъри на работни групи поради „несправедливото предимство“, от което се ползва Microsoft в областта на оперативна съвместимост, въпреки факта че Windows „изостава след“ други продукти, що се отнася до много характеристики, на които клиентите отдават значение.

461

Що се отнася до довода на Microsoft, изведен от растежа на продуктите Linux, Комисията преценява, че той по никакъв начин не се потвърждава, и препраща към съображения 506 и 632 от обжалваното решение, в които било ясно доказано, че „предишният растеж на Linux е бил de minimis“. Тя добавя, че от двете последни изследвания на Mercer било видно, че Linux държи много нисък пазарен дял, тоест от порядъка на 5 %, на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи.

462

Що се отнася до прогнозите на IDC, Комисията повтаря, че те са преувеличени и се основават на несъвършени данни (вж. точки 365 и 366 по-горе). Тя добавя, че в действителност от данните на IDC е видно, че Microsoft бързо е придобило господстващо положение на съответния пазар, че то продължава да увеличава пазарния си дял и че се намира сред все по-фрагментарно множество от участници, заемащи ясно определени ниши.

463

На трето място, Комисията отхвърля критиките, които отправя Microsoft срещу определението ѝ за втори продуктов пазар.

464

Комисията припомня, че за да достигне до това определение, тя идентифицира най-напред „списък със съществуващи услуги, свързани с работни групи, които тясно съответстват на специфична нужда на клиентите“. Ставало въпрос за ключови услуги, които последните вземат предвид, когато купуват операционна система за сървъри на работни групи. Тя пояснява, че е основала своя анализ на различни доказателства, сред които информацията, получена в рамките на проучването на пазара от 2003 г. (съображения 349—352 от обжалваното решение), „статистическата корелация“ между използването на дадена операционна система за изпълнение на една от съществените задачи, свързани с работни групи, и използването ѝ за изпълнението на другите съществени задачи (съображение 353 от обжалваното решение), както и описанието и определянето от Microsoft на цените на неговите продукти (съображения 359—382 от обжалваното решение).

465

Комисията поддържа, че операционните системи за сървъри на работни групи са „оптимизирани“ за предоставянето на услуги, свързани с работни групи, и че начинът, по който ги предоставят, играе определяща роля при вземане на решението за закупуване на тези системи. Тя добавя, че фактът, че сървърите на работни групи понякога се използват за изпълнение на приложение, не води до „временното“ им изтласкване от пазара или „временното“ включване в него на сървъри на предприятия, които се „оптимизират“ за управление на приложения на предприятия.

466

В отговор на довода на Microsoft, изведен от това, че неговите операционни системи Windows за сървъри на работни групи могат да се използват за предоставяне на прокси или файъруол услуги, като се позовава на съображение 58 от обжалваното решение, Комисията посочва, че тези задачи се изпълняват от специализирани „периферни сървъри“. Средователно тези сървъри не могат да упражняват конкурентен натиск върху Microsoft на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи.

467

В писмената дуплика Комисията изтъква най-напред че терминологията, която използва, за да обозначи продуктовия пазар, е ирелевантна, що се отнася до въпроса дали правилно е определила споменатия. Освен това изразът „операционна система за сървъри на работни групи“ се използвал в сектора за обозначаване на „вида продукти, за които се отнася [обжалваното] решение“.

468

По-нататък Комисията отхвърля критиките, които Microsoft отправя срещу обясненията, съдържащи се в писмената защита (вж. точка 448 по-горе).

469

В това отношение тя твърди, първо, че обратно на изтъкваното от Microsoft, както то така, така и неговите конкуренти „фактурират на клиентите различни цени за една и съща операционна система в зависимост от начина, по който посочените ще я използват“. Всъщност цените варирали в зависимост от броя клиентски персонални компютри, които имат достъп до съответния сървър. Тя добавя, че продавачите на операционни системи за сървъри предлагат множество различни издания — и то на различни цени — на системи, които са част от едно „семейство“. По-общо тя посочва, че „операционните системи Windows за сървъри се отдават под лицензии от Microsoft на клиенти и [че] принципно няма причина, поради която Microsoft да не може да прави разлика в зависимост от употребата“.

470

Второ, Комисията изтъква, че твърдението на Microsoft, че операционните системи за сървъри на работни групи „изразходват много повече време за задачи, които не са от обхвата на работните групи, отколкото за задачи, свързани с работни групи“, почива на данни на IDC, обработени по неподходящ метод.

471

Трето, в отговор на твърдението на Microsoft, че „[р]азходът за изменение би бил нула в много случаи“, Комисията препраща към съображения 334—341 и 388—400 от обжалваното решение, които разкриват липса на заменяемост от гледна точка на предлагането както за клиентските операционни системи за персонален компютър, така и за операционните системи за сървъри на работни групи.

472

Освен това, пак в писмената дуплика, Комисията подчертава, че Microsoft не оспорва, че оперативната съвместимост с клиентските персонални компютри — и по-специално с работещите под Windows — е особено важна за изпълнението от една операционна система за сървъри на задачите, свързани с работни групи. Тя твърди, че отказът на Microsoft да оповести информацията, свързана с оперативната съвместимост, чувствително засяга възможността на конкурентите на последното да отговорят на очакванията на потребителите, що се отнася до изпълнението на тези задачи, и следователно изменя условията на конкуренция по отношение на операционните системи за сървъри, продавани за изпълнение на посочените, по отношение на тези, които са предназначени за изпълнението на други задачи. Според Комисията „това остава вярно, дори да се предположи, […] че за Microsoft, както за всеки от неговите конкуренти, различните издания на неговите операционни системи за сървъри, които понастоящем са на пазара, са годни всички […] за изпълнението едновременно на задачи на сървър на работна група и на някои други задачи „нисш клас“ (приложения, които не са за „критическа мисия“ като електронна поща и т.н.)“.

473

Комисията добавя, че „[щ]о се отнася до предлагането, явно е, че ако за целите на настоящия анализ се приемат [, от една страна,] нуждите на търсенето на клиентите, що се отнася до услугите, свързани с работни групи (, които не се оспорват от Microsoft), и [от друга страна,] собствената хипотеза на Microsoft, че различните издания на операционните системи за сървъри на всеки продавач имат идентични възможности, що се отнася до задачите на работни групи, същите нарушения на пазара, които отстраняват конкурентите на Microsoft в продажбата на операционни системи за сървъри за задачите на работни групи, ще попречат на заместването на предлагането от страна на (новото) навлизане на „семейства“ на въпросните операционни системи на базата на техните „висш клас“ издания.

474

Накрая, Комисията препраща към приложение B.11 към писмената защита и приложение D.12 към писмената дуплика, в които коментира становищата, съдържащи се съответно в приложение A.23 към жалбата и в приложение В.12 към писмената реплика.

475

На четвърто място, Комисията отхвърля критиките, които Microsoft отправя срещу метода, който тя използва за изчисляване на пазарните дялове. Тя отбелязва най-напред, че за нейната преценка не е необходимо Microsoft вече да е придобило господстващо положение на разглеждания вторичен пазар посредством злоупотребата, в която се упреква, тъй като това, което е важно, е, че съществува риск конкуренцията на този пазар да бъде премахната. Тя посочва по-нататък, че споменатият метод позволява да „[се] изготви достатъчно надеждна таблица на дисбаланса на силите на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи“. Освен това тя твърди, че не е взела предвид времето, изразходвано за различните задачи от даден сървър, а че е разгледала, що се отнася до предприятията, участвали в проучването на пазара от 2003 г. и отговорили на второто и третото изследване на Mercer, каква е пропорцията на задачите на работни групи, изпълнявани от сървърите на различните доставчици. Нито от проучването, нито от изследванията следвало, че Microsoft държи пазарен дял, който да е под 60 % за всяка от тези задачи на работни групи.

476

Комисията добавя, че прилагането на „филтрите“, откроени от Microsoft, позволява използването на данни[те] [на IDC] като приблизителна стойност на продажбата на изданията на различните продавачи, идентифицирани като операционни системи за сървъри на работни групи“. Тя излага, че „доколкото самото поведение на изтласкване от страна на Microsoft води до разделяне на продажбите на операционни системи за сървъри, закупени основно за задачи на работни групи от продажбите на системи, закупени основно за други задачи, филтър „работно натоварване“ дава идея за относителната сила на Microsoft в продажбите, предназначени основно за първите задачи“. При всички положения дори ако се прилагаше само „филтърът от 25000 USD“ без разлика в зависимост от работното натоварване, делът на Windows щеше да бъде 65 % по отношение на обема и 61 % по отношение на оборота (съображение 491 от обжалваното решение).

477

SIIA изтъква, че предвид необходимия характер на информацията, свързана с оперативната съвместимост, разглежданият отказ по естеството си може да премахне конкуренцията на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи. Тя подчертава по-конкретно, че пазарният дял на Microsoft на този пазар чувствително и бързо нараства във времето, когато то пуска на пазара своята операционна система Windows 2000 Server. Тя счита също, че доводите, които Microsoft извежда от твърдения растеж на продуктите Linux на пазара, не са основателни.

478

FSFE твърди, че продуктите Linux не упражняват конкурентен натиск на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи.

479

Първоинстанционният съд ще разгледа в следния ред четирите категории доводи, които Microsoft изтъква в подкрепа на своята теза, че обстоятелството, свързано с премахването на конкуренцията, в случая не е налице: на първо място, определението за разглеждания продуктов пазар; на второ място, методологията, използвана за изчисление на пазарните дялове; на трето място, приложимия критерий; на четвърто място, преценката на пазарните данни и на конкурентото положение.

480

Доводите, които Microsoft изтъква във връзка с определението за продуктовия пазар, се отнасят за втория от трите пазара, откроени от Комисията в обжалваното решение (вж. точки 23 и 25—27 по-горе), тоест този на операционните системи за сървъри на работни групи. Комисията описва тези системи като разработени и пуснати на пазара с цел да предложат по интегриран начин услугите, свързани с поделянето на файлове и на принтери, както и с управление на потребители и на потребителски групи на относително ограничен брой клиентски персонални компютри, свързани в малка и средноголяма мрежа (съображения 53 и 345 от обжалваното решение).

481

По същество Microsoft счита, че Комисията е определила този втори пазар по твърде ограничен начин, като е вкючила в него само операционните системи за сървъри, които се използват за предоставянето на услугите, цитирани в предходната точка, тоест услугите, известни като „свързани с работни групи“. Целта, която Microsoft преследва, поставяйки под въпрос разглежданото определние, възприето от Комисията, по същество е да установи, че развитието на пазара се различава от описаното в съображения 590—636 от обжалваното решение и нe представлява премахване на всяка конкуренция.

482

В самото начало е важно е да се отбележи, че определението за продуктовия пазар, доколкото предполага комплексни икономически преценки от страна на Комисията, може да бъде предмет единствено на ограничен контрол от страна на общностния съд (вж. в този смисъл Решение на Първоинстанционния съд от 6 юни 2002 г. по дело Airtours/Комисия, T-342/99, Recueil, стр. II-2585, точка 26). Последният обаче не може да не упражни контрол върху тълкуването от Комисията на данни от икономическо естество. В това отношение той трябва да провери дали Комисията е основала преценката си на всички точни, достоверни и съгласувани доказателства, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, и които подкрепят изведените от тях заключения (вж. в този смисъл Решение по дело Комисия/Tetra Laval, точка 89 по-горе, точка 39).

483

Освен това следва да се констатира, че Microsoft се ограничава основно, от една страна, да повторя доводите, които вече е изложило в хода на административната процедура и които Комисията изрично е отхвърлила в обжалваното решение, без да посочва с какво преценката на последната е погрешна, а от друга страна — общо да препраща към два доклада, включени съответно в приложение A.23 към жалбата и в приложение В.12 към писмената реплика. По съображенията, изложени в точки 94—99 по-горе, последните доклади ще бъдат взети предвид от Първоинстанционния съд само доколкото подкрепят или допълват правните основания и доводи, изрично изтъкнати от Microsoft в съдържанието на писмените му изявления.

484

За да достигне до оспорваното определяне на продуктовия пазар, Комисията везма предвид заместимостта на продуктите от страна на търсенето, от една страна, и на предлагането, от друга. В това отношение трябва да се припомни, че както е видно от Известието на Комисията относно определянето на съответния пазар по смисъла на общностното право на конкуренция (ОВ C 372, 1997 г., стр. 5, точка 7; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 60), „[с]ъответният продуктов пазар обхваща всички продукти и/или услуги, които се считат за взаимозаменяеми или заместващи [да се чете: „заместими“] от потребителя поради характеристиките на продуктите, техните цени и целта на тяхната определена употреба“. Следва също да се припомни, че както се посочва в точка 20 от същото известие, заместимостта в предлагането може да се вземе предвид и за определяне на съответния пазар в ситуациите, в които тази заместимост има същите последици като заместимостта в търсенето, що се отнася до непосредственост и ефикасност. Затова доставчиците трябва да могат да пренасочат своето производство към съответните продукти и да ги пуснат в кратък срок на пазара, без да понасят допълнителни съществени разходи или рискове в отговор на дребни, но трайни промени в съответните цени.

485

Следва незабавно да се отбележи, че определянето на втория пазар по никакъв начин не почива на идеята, че съществува отделна категория операционни системи за сървъри, изпълняваща изключително задачи за поделяне на файлове и принтери, както и за управление на потребители и на потребителски групи. Точно обратното, многократно в обжалваното решение Комисията изрично признава, че операционните системи за сървъри на работни групи могат да бъдат използвани и за изпълнение на други задачи, по-конкретно могат да поемат приложенията, които не са за „критическа мисия“ (вж. по-конкретно съображения 59, 355, 356 и 379 от обжалваното решение). В съображение 59 от обжалваното решение тя пояснява, че приложенията, които не са за „критическа мисия“, са приложения, чиято неизправност „ще има последици върху дейността на някои потребители, [но] все пак няма да постави под въпрос цялостната дейност на организацията“. В това отношение тя се позовава по-специално на поемането на услуги за вътрешна електронна поща. Както ще бъде по-подробно изложено по-нататък, определението, възприето от Комисията, всъщност се основава на констатацията, че възможността на операционните системи за сървъри на работни групи колективно да предоставят услугите, свързани с поделянето на файлове и на принтери, както и с управление на потребители и на потребителски групи, представлява, без да се накърняват другите задачи, които са в състояние да изпълняват, съществена характеристика на тези системи и че последните се разработват, пускат на пазара и закупуват основно за предоставяне на споменатите услуги.

486

Що се отнася, на първо място, до заместимостта в търсенето, в съображение 387 от обжалваното решение Комисията заключава, че „не съществуват продукти, които […] са в състояние да упражняват върху операционните системи за сървъри на работни групи конкурентен натиск, поради който да могат да бъдат включени в същия съответен продуктов пазар“.

487

За да достигне до това заключение, Комисията констатира, първо, че от информацията, събрана в рамките на проучването на пазара от 2003 г., било видно, че сървърите на работни групи изпълнявали обособена съвкупност от задачи, свързани помежду си, заявени от потребителите (съображения 348—358 от обжалваното решение).

488

Първоинстанционният съд счита, че тази констатация се потвърждава от доказателства по преписката и че Microsoft не изтъква никакъв довод, който да може да я опровергае.

489

В това отношение трябва да се отбележи, че в искането си за информация от 4 юни 2003 г. Комисията пита съответните организации дали в техните рамки съществува особен вид сървъри за предоставяне на услуги за поделяне на файлове и на принтери, както и за управление на потребители и на потребителски групи (първа част на въпрос № 1). От 85-те организации, отговорили на този въпрос, 70 (или около 82,3 %) посочват, че случаят е такъв.

490

Комисията пита организациите и дали считат, че посочените услуги представляват „съвкупност от задачи на сървър, които „вървят заедно““ (втора част на въпрос № 1). От 83-те организации, отговорили на този въпрос, 51 (или около 61,4 %) одобряват това предложение.

491

Тези резултати се обясняват по-конкретно с факта, че тези услуги представляват базови услуги, които потребителите на клиентски персонални компютри използват в ежедневните си дейности. Организация I 06 например, в обосновка на утвърдителния си отговор на двете части на посочения по-горе въпрос № 1, квалифицира сървърите, позволяващи предоставянето на услугите за работни групи, като „инфраструктурни сървъри“, а посочените услуги — като„стандартни услуги за работни места“. Във връзка с това тя посочва, че „[в]секи потребител трябва да се идентифицира/автентизира; той създава/изменя файлове, принтира ги, обменя/поделя ги“. В същия смисъл, други организации се позовават на споменатите сървъри като на „доставчици на инфраструктурни услуги“ (вж. отговор на организации I 13 и I 30).

492

В това отношение е релевантно също да се отбележи, както прави Комисията в съображение 352 от обжалваното решение, че много организации обосновават своя утвърдителен отговор на двете части на посочения по-горе въпрос № 1, настоявайки на необходимостта от „една-единствена идентификация“ на потребителите, които желаят да имат достъп до ресурсите на мрежата или една-единствена точка на управление на мрежата (вж. по-конкретно отговори на организации I 30, I 46-16, I 46-37 и дружество Inditex). Други организации изтъкват съображения за разходи, указвайки по-конкретно, че използването на една и съща операционна система за предоставяне на услуги на работни групи позволява намаляване на разходите за управление (вж. по-конкретно отговори на организация I 49-19 и на дружество Inditex).

493

Вярно е, че в описанието на „задачи на работни групи“, съдържащо се в искането за информация от 4 юни 2003 г., Комисията включва и „поемането на услуги за вътрешна електронна поща и за сътрудничество и за други приложения, които не са за „критическа мисия““, и че много запитани организации са одобрили това включване. Вярно е също, че в отговор на въпрос № 2 от същото искане за информация 62 от 85 организации (или около 72,9 %) посочват, че оценяват гъвкавостта, предлагана от операционна система за сървъри на работни групи, която освен услугите, свързани с поделянето на файлове и на принтери, както и с управление на потребители и на потребителски групи, е в състояние да поеме приложенията, които не са за „критическа мисия“.

494

Само от тези констатации обаче не може да се заключи, че Комисията е определила твърде ограничено втория продуктов пазар.

495

Всъщност, от една страна, тези констатации трябва да се нюансират. Така, следва да се отбележи, че в отговор на въпрос № 1 от искането за информация от 4 юни 2003 г, много от запитаните организации поясняват, че в рамките им услугите за вътрешна електронна поща или за сътрудничество се изпълняват на специализирани сървъри и отграничават тези услуги от другите услуги за работни групи, посочени от Комисията (вж. по-конкретно отговори на организации I 09-1, I 11, I 22, I 37, I 53, I 46 -13, I 46-15, I 59 и I 72, както и на дружества Danish Crown, Spardat и Stork Food & Dairy Systems). Организация I 37 например посочва, че „[услугите] файлове/принтиране и управление на работни места [вървели] заедно“, доколкото „[услугите] за вътрешна електронна поща [били от обхвата] на различна съвкупност от сървъри“. В същия смисъл организация I 46-15 пояснява, че има „сървър, който [предоставя] само услуги за поделяне на файлове и принтери, както и за управление на работни места“.

496

От друга страна, както посочва Комисията в съображения 353 и 354 от обжалваното решение и както припомня в своя отговор на един от писмените въпроси, поставени от Първоинстанционния съд, от проучването на пазара от 2003 г. е видно също, че когато използват дадена операционна система за предоставяне на услуги, свързани с поделяне на файлове или принтери, организациите принципно използват същата операционна система за предоставяне на услуги, свързани с управление на потребители и на потребителски групи. В това отношение следва да се отбележи, че Microsoft не оспорва констатациите, съдържащи се в бележки под линия 436 и 438 от обжалваното решение и отнасящи се до „корелативните коефициенти“, изчислени от Комисията въз основа на отговорите на въпрос № 5 от искането ѝ за информация от 16 април 2003 г. Там последната пояснява, че „корелативният коефициент“ между частта от работния обем на система NetWare или на система Windows за една от услугите за работни групи, тоест поделянето на файлове, принтирането и управлението на потребители и на потребителски групи, и частта от работния обем на същата система за друга от тези услуги е особено повишен. От друга страна, „корелативният коефициент“ е много по-слаб между частта от работния обем на система NetWare или на система Windows за една от услугите за работни групи и частта от работния обем на същата система за друг вид услуги, и по-специално поемането на услуги за вътрешна електронна поща или за други приложения, които не са „за критическа мисия“. Комисията добавя, че същите констатации могат да бъдат изведени от някои резултати от второто и третото изследване на Mercer. С други думи, от тези неоспорени от Microsoft доказателства е видно, че е много по-често срещано на един и същ сървър да бъдат комбинирани услугите за работни групи, възприети от Комисията, отколкото една от тези услуги и услуга от друг вид.

497

Следователно ако е точно, че потребителите отдават някакво значение на възможността за използване на операционните системи за сървъри на работни групи за изпълнението на някои задачи, които не са за „критическа мисия“, в допълнение към услугите за работни групи, това по никакъв начин не засяга заключението, че е налице отделно търсене на операционни системи за сървъри, предоставящи последните услуги. Щом като е установено, че трите категории разглеждани услуги определят избора на търсенето, фактът, че операционните системи за сървъри, попадащи в обхвата на съответния пазар, са в състояние да изпълняват определени допълнителни задачи, не е толкова важен.

498

Трябва да се добави, че както се посочва в съображения 357, 358 и 628 от обжалваното решение, декларациите на клиентите, представени от Microsoft в хода на административната процедура, потвърждават основателността на анализа на Комисията.

499

Всъщност от тези декларации е видно, както Microsoft многократно подчертава в писмените си изявления, че макар несъмнено организациите често да разполагат с „разнородни“ компютърни мрежи, тоест с мрежи, в които се използват операционни системи за сървъри и за персонален компютър, произхождащи от различни производители, те все пак използват различни видове сървъри за изпълнението на различни видове задачи. От споменатите декларации по-специално следва, че услугите за работни групи, определени от Комисията, принципно се предоставят от видове сървъри, различни от поемащите приложенията, които са за „критическа мисия“. Така от описанието, което тези организации дават на своята компютърна среда, е видно, че обикновено услугите за работни групи се предоставят от сървъри от входен клас, на които е инсталирана система Windows или NetWare, докато приложенията, които са за „критическа мисия“, функционират на по-скъпи и значителни сървъри, на които е инсталирана операционна система UNIX или на „mainframes“.

500

Например важна група с дейност в химическия и фармацевтичния сектор посочва, че приложенията за „критическа мисия“, които използва за изплащането на възнагражденията на персонала си и за вътрешни банкови транзакции, функционират на „mainframes“. Тя добавя, че други приложения за „критическа мисия“, използвани по-конкретно за административно и техническо управление на някои от нейните поделения, се поемат от сървъри, функциониращи под UNIX. От друга страна, в рамките на групата задачите, които не са за „критическа мисия“, и по-специално тези за поделяне на файлове и принтери, както и за управление на потребители и на потребителски групи, се изпълняват от отделни сървъри, на които са инсталирани основно операционни системи Windows. В същия смисъл важна авиокомпания пояснява, че приложенията, които по-конкретно използва за планирането на полетите и за услугите за резервация, се поемат от сървъри, функциониращи под UNIX, докато приложенията, които не са за „критическа мисия“, се изпълняват от сървъри, работещи под Windows. Друг релевантен пример е този на банкова група, която посочва, че що се отнася до съществени финансови приложения, използва сървъри, функциониращи под UNIX, що се отнася до други финансови приложения и приложения, които развива вътрешно — сървъри, функциониращи под Solaris, а що се отнася до поемането на „инфраструктурни функционалности като услугите за домейн (по-специално логването и разрешаването), както и услугите за файлове и принтиране“ — сървъри, функциониращи под Windows NT.

501

Следва да се отбележи, както се посочва по-конкретно в съображения 58 и 346 от обжалваното решение, че не всички сървъри нисък клас се използват за предоставяне на услуги за работни групи. Всъщност някои от тези сървъри се инсталират „в периферията“ на мрежите и са предназначени да изпълняват специализирани задачи като тези на Web сървър, Web caching и файъруол.

502

Накрая, доводът на Microsoft, че от данните на IDC било видно, че единствено с изключение на системата NetWare на Novell, операционните системи, които Комисията квалифицира като „операционни системи за сървъри на работни групи“, изразходват много по-малко време за изпълнението на задачи за работни групи, отколкото за изпълнението на други задачи, не може да се приеме. Този довод се основава на данни на IDC, които установяват, че само 24 % от продажбите на сървъри във всички разбивки и на всякакви цени, на които е инсталирана операционна система Windows, се отнасят до задачи за „файл“, „принтиране“ и „управление на мрежа“ (вж. бележка под линия 93 от писмената реплика). Както обаче е видно по-конкретно от съображения 487 и 488 от обжалваното решение и както ще бъде изложено по-подробно в точка 553 по-нататък, методологията, използвана от IDC за изчисление на пазарните дялове, разкрива някои несъвършенства. При всички положения дори да е трябвало да се приеме, че посочените по-горе задачи съответстват на услугите за работни групи, до които се отнася обжалваното решение, процентът, изчислен въз основа на данните на IDC, представлява само част от продажбите на Microsoft на операционни системи за сървъри за всички версии, която се отнася до пазара на операционните системи за сървъри на работни групи. Всъщност, обратно на твърдяното от Microsoft, въпросният процент не се ограничава до операционните системи за сървъри на работни групи.

503

Второ, основавайки се по-конкретно на описанието, което самото Microsoft дава на своите продукти, Комисията констатира, че операционните системи за сървъри били „оптимизирани“ в зависимост от задачите, които трябвало да изпълняват (съображения 359—368 от обжалваното решение).

504

Първоинстанционният съд счита, че доказателствата по преписката потвърждават основателността на тази констатация.

505

Така, що се отнася до операционните системи за сървъри от клас Windows 2000, от информацията, публикувана от Microsoft на неговия уебсайт, е видно, че те са пуснати на пазара в три различни версии, а именно Windows 2000 Server, Windows 2000 Advanced Server и Windows 2000 Datacenter Server, и че всяка от тези версии е предназначена да отговори на специфично потребителско търсене в областта на задачите.

506

Microsoft описва Windows 2000 Server като версията „входен клас“ на операционните системи за сървъри Windows 2000 и като „адаптираното разрешение за сървъри на работни групи за задачи, свързани с файлове, принтиране и комуникация“ (съображение 361 от обжалваното решение). То пояснява, че Windows 2000 Server „поддържа от един до четири процесора и до четири [гигаоктета (Go)]“ (съображение 364 от обжалваното решение).

507

Що се отнася до Windows 2000 Advanced Server, Microsoft представя този продукт като „идеалната операционна система за съществени професионални приложения и за електронна търговия, които предполагат по-тежки работни обеми и по-високи приоритетни процеси“ (съображение 362 от обжалваното решение). Тя пояснява, че Windows 2000 Advanced Server не само включва всички функционалности, предлагани от Windows 2000 Server, но и разкрива „допълнителни характеристики по отношение на разширимост и надеждност като „clustering“, предназначени да гарантират функционирането [на] приложенията за критическа мисия и в най-взискателните случаи“ (съображение 362 от обжалваното решение). Microsoft посочва още, че Windows 2000 Advanced Server „поддържа от един до осем процесора и до осем Go“ (съображение 364 от обжалваното решение).

508

Накрая, що се отнася до Windows 2000 Datacenter Server, Microsoft представя тази система като предлагаща „максимална надеждност и наличност“ и като представляваща „идеалната операционна система за поемане на базите данни за критическа мисия и на софтуера за планиране на ресурсите на предприятието“ (съображение 363 от обжалваното решение). То пояснява, че Windows 2000 Datacenter Server „е предназначен за предприятията, които имат нужда от висок клас и от особено надеждни периферни драйвъри и софтуер“ и че „поддържа от 1 до 32 процесора и до 64 Go“ (съображения 363 и 364 от обжалваното решение).

509

Следва да се отбележи, че Microsoft представя по подобен начин различните версии на операционните системи за сървъри от класа, следващ клас Windows 2000, а именно Windows Server 2003 Standard Edition, Windows Server 2003 Enterprise Edition, Windows Server 2003 Datacenter Edition и Windows Server 2003 Web Edition.

510

Така Windows Server 2003 Standard Edition се описва от Microsoft като „идеалната поливалентна мрежова операционна система за текущите нужди на организации с всякаква големина и особено за малки предприятия и работни групи“ и като „[позволяваща] интелигентното поделяне на файлове и принтери [и предлагаща] обезопасена интернет връзка, създаването на централизирано управление на работните места, както и разрешения Web, които свързват служителите, партньорите и клиентите“ (съображение 365 от обжалваното решение).

511

Що се отнася до Windows Server 2003 Enterprise Edition, Microsoft пояснява, че тази система предлага, освен функционалностите, които са налице в Windows Server 2003 Standard Edition, „характеристики на надеждност, необходими за приложенията на предприятие с „критическа мисия“ (съображение 366 от обжалваното решение).

512

Що се отнася до Windows Server 2003 Datacenter Edition, Microsoft посочва, че тази операционна система „е разработена за приложения с критическа мисия, изискващи най-високо равнище на еволютивност, наличност и надеждност “ (съображение 366 от обжалваното решение).

513

Накрая, Microsoft описва Windows Server 2003 Web Edition като „предназначен за създаването и хостването на приложения, страници и услуги Web“ и като „специално разработена за отговор на нуждите от специализирани Web услуги“ (съображение 367 от обжалваното решение). Microsoft подчертава, че тази система „може да се използва само за разгръщане на уебстраници, уебсайтове, уебприложения и уебуслуги “ (съображение 367 от обжалваното решение).

514

Следователно от изложеното е видно, че самото Microsoft представя различните версии на своите операционни системи за сървъри като предназначени да отговорят на различни заявки на потребителите, свързани със задачи. Видно е още, че тези различни версии не са предназначени да функционират на един и същ хардуер.

515

Освен това следва да се отбележи, че продуктите на други продавачи на операционни системи за сървъри също са „оптимизирани“ с оглед на предоставянето на услуги на работни групи. Това е така особено за продуктите на предприятието Red Hat, чиито операционни системи Red Hat Enterprise Linux ES и Red Hat Enterprise Linux AS са ясно предназначени да отговорят на различните заявки на потребителите. Както посочва Комисията в бележка под линия 463 от обжалваното решение, на интернет сайта си това предприятие описва своята система Red Hat Enterprise Linux ES като „отлично адаптирана към мрежовите услуги, услугите, свързани с файлове, с принтиране, с електронна поща и с уебсървър, както и със специфичните професионални приложения и съфтуер“. От друга страна, що се отнася до системата му Red Hat Enterprise Linux AS, Red Hat представя посочената като предназначена за „системи висок клас и за критическа мисия“ и като „оптимално решение за големи сървъри на отдели и на центрове за данни (datacenter)“. Това съответства на констатацията, че операционните системи, които са инсталирани на сървъри висок клас, са предназначени за изпълнението на задачи за „критическа мисия“ и трябва поради този факт да бъдат по-надеждни и да притежават повече функционалности, отколкото операционните системи за сървъри на работни групи (съображения 57 и 346 от обжалваното решение).

516

Трето, Комисията се основава на „стратегията на Microsoft в областта на цените“, и по-специално на факта, че последното фактурира различни цени за различните версии на своите операционни системи за сървъри (съображения 369—382 от обжалваното решение).

517

В това отношение най-напред следва да се констатира, че от фактите в съображения 370—373 от обжалваното решение, които Microsoft не оспорва, е видно, че съществуват значителни разлики в цените между различните версии на операционните системи за сървъри на последното както по отношение на клас Windows 2000 Server, така и по отношение на клас Windows Server 2003.

518

Така въз основа на 25 „клиентски лицензии за достъп“, или „Client Access Licenses (CAL)“, продажната цена на системата Windows 2000 Advanced Server е 2,22 пъти по-висока от тази на системата Windows 2000 Server. Що се отнася до системата Windows 2000 Datacenter Server, нейната продажна цена е 5,55 пъти по-висока от тази на системата Windows 2000 Server (въз основа на 25 CAL).

519

Същото се отнася и до продажната цена на системата Windows Server 2003 Enterprise Edition, която въз основа на 25 CAL е 2,22 пъти по-висока от тази на системата Windows Server 2003 Standard Edition. Продажната цена на системата Windows Server 2003 Datacenter Edition е 5,55 пъти по-висока от тази на системата Windows Server 2003 Standard Edition (въз основа на 25 CAL). Що се отнася до системата Windows Server 2003 Web Edition, която може да се използва само за изпълнението на някои определени задачи (вж. точка 513 по-горе), тя се продава на цена, значително по-ниска от тази на системата Windows Server 2003 Standard Edition.

520

По-нататък, следва да се подчертае, че обратно на това, което изглежда предлага Microsoft (вж. точка 446 по-горе), Комисията нe заключава само от факта, че последното фактурира различните версии на своята операционна система за сървъри на различни цени, че споменатите версии принадлежат на обособени продуктови пазари. Що се отнася до заместимостта в търсенето, Комисията отчита не само този елемент, но също и преди всичко факта, че всяка от тези различни версии е предназначена да отговори на специфично търсене на потребителите.

521

Освен това Microsoft може да извлече довод от факта, че „най-скъпите“ версии на неговите продукти от клас Windows Server 2003, а именно системите Windows Server 2003 Enterprise Edition и Windows Server 2003 Datacenter Edition, позволяват изпълнението на същите задачи на работни групи като системата Windows Server 2003 Standard Edition. Всъщност, макар това да е точно, остава фактът, че първите две системи са предназначени да отговорят на заявки, различни от третата, и че е малко вероятно потребител, който желае да му бъдат предоставени единствено услуги, свъзани с работна група, да закупи за това значително по-скъпа система от системата Windows Server 2003 Standard Edition.

522

Както основателно отбелязва Комисията в съображение 376 от обжалваното решение, самото Microsoft споделя това мнение, когато позовавайки се в собствената си търговска документация на системите от клас Windows 2000 Server, посочва:

„[Т]рите продукта от семейството — Windows 2000 Server, [Windows 2000] Advanced Server и [Windows 2000] Datacenter Server — Ви позволяват да адаптирате инвестицията си, така че да достигнете подходящо равнище на наличност на системата за Вашите търговски операции, без да се налага да плащате допълнително за операциите, които не се нуждаят от максимално време за изпълнение.“

523

В същия контекст Microsoft не може да изведе доводи и от факта, че операционната система Windows Server 2003 Standard Edition позволява и изпълнението на задачи, различни от свързаните с работни групи. Всъщност този довод не отчита факта, че последното фактурира тази операционна система на различни цени, в зависимост от това дали е предназначена за предоставяне на услуги, свързани с работни групи, или на други видове услуги. Както се пояснява в съображения 84 и 380 от обжалваното решение, цените, установени от Microsoft за операционната система Windows Server 2003 Standard Edition, включват такса за всеки сървър, на който е инсталирана посочената, и такса (CAL) за всеки клиентски персонален компютър, на който този сървър предоставя услуги, свързани с работни групи. От друга страна, потребителят не трябва да закупува CAL, ако желае да използва тази операционна система за изпълнение на „неавтентизирани“ задачи като за файъруол, proxy или cache. Освен това тези констатации разкриват, че твърдението на Microsof, че „доставчиците не фактурират различни цени на различните лица за едно и също издание на една операционна система за сървъри в зависимост от начина, по който ще я използват“, е неточно.

524

Накрая, четвърто, Комисията отбелязва, че не е необходимо операционните системи за сървъри, различни от операционните системи за сървъри на работни групи, да бъдат толкова пълно оперативно съвместими с клиентските персонални компютри в организациите като операционните системи за сървъри на работни групи (съображения 346 и 383—386 от обжалваното решение).

525

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че в точка 385 по-горе вече беше установено, че Комисията основателно е направила подобна преценка. При всички положения последната не се оспорва от Microsoft.

526

От изложените съображения следва, че Microsoft не е установило, че заключението на Комисията, че от гледна точка на търсенето няма продукти, които да са в състояние да упражняват върху операционните системи за сървъри на работни групи достатъчен конкурентен натиск, за да бъдат включени в същия съответен продуктов пазар (съображение 387 от обжалваното решение), е явно погрешно.

527

Що се отнася, на второ място, до заместимостта от гледна точка на предлагането, този въпрос се анализира от Комисията в съображения 388—400 от обжалваното решение.

528

В това отношение Комисията счита, че „други продавачи на операционни системи, включително по-специално продавачите на операционни системи за сървъри, не са в състояние да пренасочат производствените и разпространителските си активи към операционни системи за сървъри на работни групи, без да се налага да поемат съществени допълнителни разходи и рискове в достатъчно кратък срок, за да бъдат съображенията, свързани със заместимостта от гледна точка на предлагането, релевантни по настоящото дело“ (съображение 399 от обжалваното решение). Тя отхвърля по-специално тезата, развита от Microsoft в отговора му от 16 ноември 2001 г. на второто изложение на възраженията, че съществува „практически моментално заместване от гледна точка на предлагането“, в смисъл че е достатъчно да „се дезактивират“„най-сложните функционалности“, включени в операционните системи за сървъри висок клас за получаване на продукт, който може да се оприличи на операционна система за сървъри на работни групи.

529

Трябва да се констатира, че в съдържанието на писмените си изявления Microsoft не изтъква никакъв конкретен довод, който да може да постави под въпрос анализа, направен от Комисията в посочените по-горе съображения от обжалваното решение. В писмената реплика то се ограничава да отправи общо твърдение, че „[р]азходът за изменение би бил нула в много случаи“ и „незначителен в други“, без дори да уточнява дали така възнамерява да оспорва констатациите на Комисията, що се отнася до липсата на заменяемост от гледна точка на предлагането.

530

При тези обстоятелства следва да се приеме, че Microsoft не е доказало, че Комисията явно погрешно е заключила за липсата на заменяемост от гледна точка на предлагането.

531

От изложеното трябва да се заключи, че Комисията основателно е определила втория продуктов пазар като този на операционните системи за сървъри на работни групи.

532

Последното заключение не може да се постави под въпрос от довода на Microsoft, че „[н]икой в сектора не използва термина „сървър на работна група“ в смисъла, в който го използва Комисията за определяне на [този продуктов пазар]“. Всъщност, от една страна, както съвсем правилно подчертава Комисията, терминологията, която тя използва за обозначаване на пазара, е ирелевантна по отношение на това дали е определила правилно същия. От друга страна, доводът на Microsoft при всички положения не бил основан фактически, щом като от преписката било видно, че термините „сървър на работна група“ и „операционна система за сървъри на работни групи“ се използват в сектора за обзоначаване на вида продукти, визирани с обжалваното решение. Така в жалбата си от 10 декември 1998 г. Sun изрично уточнява, че тя се отнася до поведението на Microsoft „в сектора на операционните системи за сървъри на работни групи“. В същия смисъл трябва да се припомни, че в търговската си документация самото Microsoft представя своята операционна система Windows 2000 Server като „адаптираното разрешение за сървъри на работни групи за задачи, свързани с файлове, принтиране и комуникация“ (вж. точка 506 по-горе).

533

Microsoft упреква Комисията, че е използвала неподходяща методология за изчисляване на пазарните дялове на различните оператори на втория продуктов пазар. То поддържа по-конкретно че тази методология не дава никаква „релевантна информация по отношение на господстващото положение“.

534

Първоинстанционният съд счита, че по съображения, които ще бъдат изложени по-нататък, Microsoft нe доказва, че методологията, използвана от Комисията, е опорочена от явна грешка в преценката.

535

В съображения 473—490 от обжалваното решение Комисията дава подробни пояснения относно тази методология.

536

Комисията посочва най-напред, че използва две категории „proxies“ за преценка на положението на различните оператори на пазара, тоест, от една страна, разчетите на новите продажби, направени от IDC въз основа на разбивките на цената на хардуера, както и разпределението между различните задачи, изпълнявани от сървърите, а от друга — разчетите на пазарните дялове, основани на разултатите от проучването на пазара от 2003 г., и на второто и третото изследване на Mercer (съображение 473 от обжалваното решение).

537

В самото начало следва да се отбележи, че констатацията в предходната точка разкрива, че твърдението на Microsoft, че за изчисляване на пазарните дялове Комисията взела предвид единствено времето, изразходвано от операционните системи за сървъри за изпълнение на задачи на работни групи, и продажбите на операционни системи за сървъри на стойност под 25000 USD, е явно неточно. Microsoft пропуска да посочи, че Комисията е взела предвид и данните, произхождащи от източници, различни от IDC. Както ще бъде посочено в точка 556 по-нататък, пазарните дялове, установени при използване на последните данни, като цяло съответстват на определените въз основа на данните на IDC.

538

По-нататък Комисията излага, че пазарните дялове следва да се преценяват, като се вземат предвид както броят продадени единици продукти, така и оборотът, реализиран от съвместните продажби на софтуер и хардуер (съображения 474—477 от обжалваното решение).

539

Накрая, що се отнася до данните на IDC, Комисията преценява за необходимо да ги модулира, използвайки два „филтъра“ (съображения 478—489 от обжалваното решение). От една страна, тя отчита само сървърите, чиято продажна цена е под 25000 USD или 25000 EUR, като се има предвид, че към съответния момент, както е видно от бележка под линия 6 от обжалваното решение, едно евро като цяло се равнява на един американски долар. От друга страна, тя взема предвид само някои категории задачи, определени от IDC.

540

Оплакването на Microsoft е насочено срещу използването на тези два филтъра.

541

Що се отнася до първия филтър, в съдържанието на писмената реплика Microsoft се ограничава да оспорва съвсем общо неговата релевантност. В приложение В.12 към писмената реплика то в известна степен уточнява своите доводи, от една страна като твърди, че проучването на пазара от 2003 г. — някои резултати от което са използвани от Комисията за обосноваване на използването на посочения филтър — се отнася до „поведение на особена клиентска група“, а от друга — като критикува факта, че Комисията отчита продажната цена на сървърите, а не тази на операционните системи. Що се отнася до последната точка, то отбелязва, че една и съща операционна система за сървъри на работни групи може да функционира на сървъри с различни цени, и по-конкретно на сървъри на стойност над 25000 USD.

542

Тези доводи не могат да бъдат възприети.

543

Всъщност най-напред, организациите, запитани от Комисията в рамките на проучването на пазара от 2003 г., не представляват „особена клиентска група“. Както се посочва в съображение 8 от обжалваното решение, тези организации са дружества, случайно избрани от Комисията, установени в различни държави-членки, с различна големина и активни в различни икономически сектори.

544

По-нататък, следва да се отбележи, че както пояснява Комисията в отговор на един от писмените въпроси на Първоинстанционния съд, ценовото ограничение от 25000 USD или 25000 EUR се отнася до „общия разход за системата (тоест за хардуер и софтуер)“. Първоинстанционният съд счита, че Комисията с основание е отчела продажната цена на хардуера в комбинация със софтуера за преценка на празарните дялове на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи. Всъщност както се констатира в съображения 69 и 474 от обжалваното решение, много доставчици, сред които Sun и повечето доставчици на продукти UNIX, развиват и търгуват едновременно операционните системи за сървъри и хардуера. Освен това трябва да се констатира, че в хода на административната процедура самото Microsoft препоръчва подхода, възприет от Комисията (вж. съображение 476 от обжалваното решение).

545

Накрая, следва да се констатира, че Комисията с основание е възприела ценовото ограничение от 25000 USD или 25000 EUR, което съответства на максималната продажна цена на сървърите от първата от трите категории сървъри, в зависимост от които IDC раздробява пазара за целите на своите анализи (съображение 480 от обжалваното решение). Всъщност от резултатите от проучването на пазара от 2003 г. е видно, че операционните системи за сървъри на работни групи обикновено функционират на относително евтини сървъри, за разлика от приложенията „с критическа мисия“, които се поемат от сървъри висок клас.

546

Така в рамките на това разследване Комисията по-конкретно иска от съответните организации да уточнят каква е цената, която биха платили за сървър на работна група (въпрос № 3 от искането на информация от 4 юни 2003 г.). От 85-те организации, отговорили на този въпрос, 83 (или около 97,6 %) посочват, че не биха платили повече от 25000 EUR.

547

Също така в искането за информация от 16 април 2003 г. Комисията поставя на организациите някои въпроси във връзка с извършените и планирани от тях покупки на сървъри, предназначени за предоставяне на услуги, свързани с файлове и принтиране (въпроси № 8 и № 9). От отговорите на тези въпроси е видно, че от 8236 сървъри, закупени за тази цел от организациите, 8001 (или около 97,1 %) са били на стойност под 25000 EUR и че от 2695 планирани покупки на такива сървъри 2683 (или около 99,6 %) са на цена под 25000 EUR (съображение 479 от обжалваното решение).

548

Що се отнася до втория филтър, в съдържанието на писмената реплика Microsoft се ограничава да отбележи, че използването на последния води до абсурдната последица, че „един носител на операционна система се счита едновременно за намиращ се на и извън пазара, в зависимост от задачите, които изпълнява в даден момент“. В приложение В.12 към писмената реплика то добавя, че „голяма част от продажбите, (изкуствено) изключени от пазара [при използването на този филтър], съответстват почти със сигурност на продажби на издания на [операционни системи за сървъри], които попадат в обхвата на кандидат-пазара на Комисията [тоест на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи]“.

549

Тези доводи не могат да се приемат.

550

Трябва да се констатира, че всъщност Комисията не само има пълното основание да използва втория филтър, но и че Microsoft силно преувеличава последиците от неговото използване.

551

В това отношение следва да се припомни съображението, поради което Комисията е счела за необходимо да използва посочения филтър. Както е видно от съображение 482 от обжалваното решение, това съображение се крие в обстоятелството, че не всички операционни системи, които са инсталирани на сървъри на стойност под 25000 USD или 25000 EUR, са системи, предоставящи услуги, свързани с работни групи. По-специално някои от тези системи са предназначени изключително за изпълнението на специализирани задачи, намиращи се извън или в периферията на мрежите за работни групи като Web и файъруол услугите. Това е така например за системата Windows Server 2003 Web Edition, чиито условия за лицензия не допускат използването ѝ за предоставяне на услуги, свързани с работни групи, и която обичайно се инсталира на сървъри на стойност под 25000 USD или 25000 EUR.

552

При това положение Комисията с основание е счела, че е следвало да приеме за относителни данните на IDC относно продажбите на сървъри на стойност под 25000 USD или 25000 EUR, отчитайки едновременно различните видове задачи, изпълнявани от тези сървъри (съображение 483 от обжалваното решение). За тази цел тя използва данните на IDC, съдържащи се в база данни с наименование „IDC Server Workloads 2003 Model“. Става въпрос за данни, събрани от потребителите, от които IDC е поискало да уточнят задачите (или „работното натоварване“), изпълнявани от сървърите, които използват в своята организация. Както вече бе изложено в точка 431 по-горе, IDC откроява осем основни категории задачи и разграничава в тях множество подкатегории. Комисията възприема подкатегориите, с наименование „поделяне на файлове/принтери“ и „управление на мрежа“, които се доближават най-много до услугите за „поделяне на файлове и принтери“ и за „управление на потребители и на потребителски групи“, до които се отнася обжалваното решение (съображение 486 от обжалваното решение).

553

Несъмнено задачите, които попадат в обхвата на двете посочени по-горе категории, не съответстват напълно на услугите, съставляващи пазара на операционните системи за сървъри на работни групи. Впрочем Комисията напълно съзнава това, както е видно от примерите, които дава в съображения 487 и 488 от обжалваното решение, разкриващи по-конкретно, че някои задачи, изпълнявани на сървъри висок клас, могат да бъдат поставени в едната или в другата от посочените подкатегории, макар да е ясно, че не представляват задачи, свързани с работни групи.

554

Именно комбинацията от двата критикувани от Microsoft филтъра обаче позволява минимизиране на проблема за съгласуване между задачите, определени от IDC, и задачите, възприети от Комисията.

555

При всички положения трябва да се констатира, че получените пазарни дялове при използване само на първия филтър не са чувствително различни от получените при съвместното използване на двата филтъра. Така, що се отнася до пазарния дял на Microsoft през 2002 г., изчислен въз основа на всички продадени сървъри на цена под 25000 USD, той е 64,9 % по отношение на продадени единици и 61 % по отношение на оборот (съображение 491 от обжалваното решение). В случай че за същите сървъри се вземат предвид само подкатегориите „поделяне на файлове/принтери“ и „управление на мрежа“, пазарните дялове на Microsoft са следните: 66,4 % по отношение на продадени единици (65,7 % по отношение на оборот) за първата подкатегория и 66,7 % по отношение на продадени единици (65,2 % по отношение на оборот) за втората подкатегория (съображение 493 от обжалваното решение).

556

По-общо, както се констатира в съображение 473 от обжалваното решение, процентите, получени при използване на данните на IDC при съвместно използване на двата филтъра, съответства като цяло на получените въз основа на резултатите от проучването на пазара от 2003 г. и от второто и третото изследване на Mercer (вж. например съображения 495, 497 и 498 от обжалваното решение). В този контекст трябва да се подчертае, че Комисията всеки път се придържа към предпазлив разчет. Така, що се отнася до Microsoft, тя възприема по-нисък пазарен дял, тоест „поне 60 %“ (съображение 499 от обжалваното решение).

557

От изложеното трябва да се заключи, че Microsoft не установява нито че методологията, използвана от Комисията за изчисляване на пазарните дялове, е опорочена от явна грешка в преценката, нито следователно че разчетите на пазарните дялове, съдържащи се в съображения 491—513 от обжалваното решение, трябва да се считат за явно погрешни.

558

Следва да се добави, че за да констатира, че Microsoft има господстващо положение на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи, Комисията не се основава единствено на пазарните дялове на последното на посочения пазар. Всъщност тя отчита и факта, че съществуват бариери за навлизането на този пазар (съображения 515—525 от обжалваното решение), дължащи се по-конкретно на наличието на мрежови ефекти и на пречки пред оперативната съвместимост, както и на тесни търговски и технически връзки между споменатия пазар и пазара на клиентските операционни системи за персонален компютър (съображения 526—540 от обжалваното решение).

559

Накрая, следва да се припомни, че що се отнася до разглеждания отказ, представляващ злоупотреба, в обжалваното решение Комисията упреква Microsoft, че си е послужило, посредством „лостов ефект“ (leveraging), с квазимонопола си на пазара на клиентските операционни системи за персонален компютър, за да повлияе на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи (съображения 533, 538, 539, 764—778, 1063, 1065 и 1069). С други думи, поведението на Microsoft, възприето за злоупотреба, се корени в господстващото положение на последното на първия продуктов пазар (съображения 567 и 787 от обжалваното решение). Следователно фактът, че Комисията погрешно е преценила, че Microsoft има господстващо положение на втория пазар (вж. по-конкретно съображения 491—541, 781 и 788 от обжалваното решение), всъщност не може сам по себе си да доведе до заключението, че тя погрешно е заключила за наличието на злоупотреба с господстващо положение от страна на последното.

560

В обжалваното решение Комисията проверява дали разглежданият отказ „създава[л] риск“ от премахване на конкуренцията на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи (съображения 585, 589, 610, 622, 626, 631, 636, 653, 691, 692, 712, 725, 781, 992 и 1070). Microsoft счита, че този критерий не е достатъчно строг, като се има предвид, че съдебната практика относно упражняването на право на интелектуална собственост изисква от Комисията да докаже, че отказът за предоставяне на лицензия на трето лице е „от естество да премахне всяка конкуренция“, или с други думи, че съществува „голяма вероятност“ споменатият отказ да доведе до подобен резултат.

561

Първоинстанционният съд счита, че оплакването на Microsoft е от изцяло технологично естество и е напълно ирелевантно. Думите „риск от премахване на конкуренцията“ и „от естество да премахне всякаква конкуренция“ всъщност се използват от общностния съд, без да се прави разлика между тях за изразяване на една и съща идея, а именно че член 82 ЕО не се прилага единствено ако вече не съществува или вече почти не съществува конкуренция на пазара. Ако преди да може да се намеси по силата на тази разпоредба, Комисията трябваше да чака всички конкуренти да бъдат премахнати от пазара или такова премахване да стане напълно неминуемо, това явно щеше да е в противоречие с нейната цел за запазване на ненарушена конкуренция на общия пазар и за запазване на все още съществуващата конкуренция на съответния пазар.

562

В конкретния случай Комисията има още по-голямо основание да приложи член 82 ЕО преди премахването на конкуренцията на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи да е станало действително, тъй като този пазар се характеризира със значителни мрежови ефекти и следователно подобно премахване би било трудно обратимо (вж. съображения 515—522 и 533 от обжалваното решение).

563

Следва да се добави, че не е необходимо да се доказва премахването на всякакво конкурентно присъствие на пазара. Всъщност важното за установяването на нарушение на член 82 ЕО е разглежданият отказ да крие риск или да е от естество да премахне всякаква ефективна конкуренция на пазара. В това отношение следва да се поясни, че фактът, че конкурентите на предприятието с господстващо положение остават маргинално присъстващи на пазара в някои пазарни „ниши“, не може да е достатъчен, за да се заключи за наличието на подобна конкуренция.

564

Накрая, трябва да се припомни, че задача на Комисията е да установи, че разглежданият отказ за предоставяне рискува да доведе до премахване на всяка ефективна конкуренция. Както бе посочено в точка 482 по-горе, последната трябва да основе преценката си на всички точни, достоверни и съгласувани доказателства, които трябва да бъдат взети предвид, за да се прецени дадена сложна ситуация, и които подкрепят изведените от тях заключения.

565

Първоинстанционният съд отбелязва, че в обжалваното решение Комисията анализира едновременно обстоятелството, че информацията, свързана с оперативната съвместимост, има необходим характер и че разглежданият отказ рискува да премахне конкуренцията (съображения 585—692 от обжалваното решение). Нейният анализ включва четири части. На първо място Комисията разглежда развитието на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи (съображения 590—636 от обжалваното решение). На второ място тя констатира, че оперативната съвместимост е фактор, който играе определяща роля във възприемането на операционните системи Windows за сървъри на работни групи (съображения 637—665 от обжалваното решение). На трето място тя посочва, че няма разрешения за заместване на оповестяването от страна на Microsoft на информацията, свързана с оперативната съвместимост (съображения 666—687 от обжалваното решение). На четвърто място тя формулира няколко бележки по отношение на MCPP (съображения 688—691 от обжалваното решение).

566

Доводите, които Microsoft изтъква в подкрепа на настоящото оплакване, се отнасят основно до първата част на посочения по-горе анализ на Комисията. По същество Microsoft изтъква, че пазарните данни са в противоречие с тезата на последната, че конкуренцията на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи рискува да бъде премахната поради разглеждания отказ.

567

В рамките на първата част Комисията разглежда най-напред развитието на пазарните дялове на Microsoft и на неговите конкуренти на втория продуктов пазар. По същество тя констатира, че пазарният дял на Microsoft е отбелязъл бърз и значителен растеж и че продължава да нараства в ущърб по-специално на Novell. По-нататък Комисията отбелязва, че пазарният дял на продавачите на продукти UNIX е нисък. Накрая тя преценява, че продуктите Linux имат само доста ограничено присъствие на пазара, че не са отбелязали никакво нарастване на пазара през годините, непосредствено предхождащи приемането на обжалваното решение, и че някои прогнози относно бъдещия им растеж не са от естество, което да постави под въпрос заключението ѝ, що се отнася до премахването на ефективната конкуренция на пазара.

568

Първоинстанционният съд счита, че тези констатации се потвърждават от доказателствата по преписката и че не могат да се поставят под въпрос от доводите на Microsoft.

569

Всъщност, първо, от преписката е видно, че първоначално Microsoft доставя единствено клиентски операционни системи за персонален компютър и че навлиза на пазара на операционните системи за сървъри чак доста по-късно (вж. по-конкретно точка 47 от отговора от 17 ноември 2000 г. на първото изложение на възраженията). То започва да развива операционна система за сървъри чак в началото на 90-те години — пускайки на пазара първа система с наименование „Windows NT 3.5 Server“ през юли 1992 г. — и постига действителен търговски успех едва с продукта си с наименование „Windows NT 4.0“, пуснат на пазара през юли 1996 г. (вж. по-конкретно точка 50 от отговора от 17 ноември 2000 г. на първото изложение на възраженията и точки 50 и 56 от жалбата).

570

От данните на IDC, възпроизведени в съображение 591 от обжалваното решение, е видно, че пазарният дял на Microsoft, по отношение на продадени единици, на пазара на операционните системи, инсталирани на сървъри на стойност под 25000 USD, е преминал от 25,4 % (24,5 % по отношение на оборот) през 1996 г. на 64,9 % (61 % по отношение на оборот) през 2002 г., тоест скок от близо 40 % само за шест години.

571

Също от данните на IDC, посочени в съображение 592 от обжалваното решение, е видно, че пазарният дял на Microsoft нараства непрекъснато след пускането на поколението Windows 2000 на неговите операционни системи. Както обаче Комисията многократно и с основание констатира в обжалваното решение (вж. например съображения 578—584, 588 и 613), проблемите, свързани с оперативната съвместимост, се поставят особено остро за конкурентите на Microsoft именно с операционните системи от този клас продукти.

572

Така например софтуерният продукт с наименование „NDS за NT“, развит от Novell при използване на техники на реверсивен инженеринг, улеснява оперативната съвместимост между конкурентните на Microsoft операционни системи за сървъри на работни групи и архитектурата на домейн Windows, в случая Windows NT. Този продукт може да бъде инсталиран на домейн контролер Windows NT и позволява на клиентите да използват NDS (Novell Directory Service, впоследствие наименована eDirectory) на Novell за управление на различните аспекти на Windows домейните NT. Като се има предвид обаче, че Microsoft не съобщава някои видове информация на Novell, NDS за NT не може да функционира с операционната система Windows 2000 Server (вж. съображение 301 от обжалваното решение).

573

Друг пример е този на продукта с наименование „AS/U“, който AT&T е развило през 90-те години, използвайки някои елементи от изходния код на Windows, които Microsoft приема да му оповести в рамките на лицензия. Благодарение на този продукт сървър, на който е инсталирана система UNIX, е в състояние да функционира като главен домейн контролер в домейн Windows NT (вж. съображение 211 от обжалваното решение). Въз основа на изходния код AS/U, който AT&T му съобщава в рамките на лицензия, Sun също успява да развие сходен на AS/U продукт, наименован „PC NetLink“. В случай че бъде инсталиран на сървър, функциониращ с операционна система Solaris, последният продукт позволява на този съръвър, от една страна, да „предоставя прозрачно на клиентите Windows 3.X/95/98/NT Windows NT услуги, свързани с файлове, принтиране, справочник и сигурност“, и то „първично“, тоест без потребителите да трябва да инсталират допълнителен софтуер на своите клиентски персонални компютри, а от друга — да действа като главен домейн контролер или като вторичен домейн контролер в домейн Windows NT (вж. съображение 213 от обжалваното решение). През 2001 г. Microsoft и AT&T решават да не разширят договора си за лицензия за някои нови технологии в областта на операционната система за сървъри. Така Microsoft не съобщава на AT&T необходимите елементи от изходния код, свързани със системите, заместили неговите системи Windows NT 4.0. Вследствие на това PC NetLink е в състояние да функционира само с клиентските персонални компютри, на които е инсталирана система Windows NT — тя не функционира по-конкретно съc системите Windows 2000 — и постепенно изгубва своята привлекателност.

574

В същия контекст следва да се посочат различните промени, произтичащи от преминаването от технологията Windows NT към технологията Windows 2000 и към Active Directory (вж. точки 167—171 по-горе).

575

Второ, от преписката е видно, че успоредно с описаното по-горе развитие на положението на Microsoft, Novell не спира да запада на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи и само за няколко години се превръща във второстепенен учстник. По времето, когато Microsoft навлиза на пазара на операционните системи за сървъри, водещият продукт за предоставяне на услуги, свързани с работни групи, е системата NetWare на Novell (вж. точка 56 от жалбата), която присъства на този пазара от средата на 80-те години.

576

Така от данните на IDC, посочени в съображение 593 от обжалваното решение, е видно, че като се имат предвид подкатегорията „поделяне на файлове/принтери“ и сървърите на стойност под 25000 USD, пазарният дял на NetWare пада от 33,3 % през 2000 г. на 23,6 % през 2002 г. по отношение на продадени единици и от 31,5 % през 2000 г. на 22,4 % през 2002 г. по отношение на оборот.

577

Западането на Novell се потвърждава както от декларациите на анализаторите на пазара, така и от самото Microsoft (вж. съображение 596 от обжалваното решение).

578

Също така в доклада с анализа на резултатите от третото му изследване Mercer изрично посочва, че много организации са намалили използването на NetWare. Mercer отбелязва по-конкретно, че „[к]огато са запитани относно използването на всяка от операционните системи за сървъри за функции на сървър на работна група през последните пет години, броят на организациите, които са намалили използването на NetWare, надхвърля броя на тези, които са го увеличили в съотношение близо седем към едно“ (вж. страница 25 и таблица 16 от доклада).

579

Освен това, както основателно отбелязва Комисията в съображения 594 и 595 от обжалваното решение, някои резултати от проучването на пазара от 2003 г., както и някои декларации на клиенти, представени от Microsoft в хода на административната процедура, ясно разкриват тенденция при организациите към заместване на NetWare с Windows 2000 Server. От друга страна, има твърде малко примери за „мигриране“ от Windows към NetWare (вж. съображения 594 и 632 от обжалваното решение).

580

Трето, що се отнася до другите конкуренти на Microsoft, доказателствата от преписката разкриват, че те са можели да поддържат съвсем маргинално положение на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи.

581

Така, що се отнася най-напред до продавачите на системи UNIX (сред които и Sun), от данните на IDC, посочени в съображение 508 от обжалваното решение, е видно, че през 2002 г. кумулираният им пазарен дял представлява, като се имат предвид подкатегорията „поделяне на файлове/принтери“ и сървърите на стойност под 25000 USD, едва 4,6 % по отношение на продадени единици и 7,4 % по отношение на оборот. Що се отнася до подкатегорията „управление на мрежата“, съответстващите данни са 6,4 % по отношение на продадени единици и 10,8 % по отношение на оборот.

582

В това отношение следва да се отбележи, че от резултатите от проучването на пазара от 2003 г. и от декларациите на клиентите, представени от Microsoft, е видно, че системите UNIX се използват основно не за изпълнение на задачи, свързани с работни групи, а за поемане на приложенията за „критична мисия“ за предоставяне на Web и файъруол услуги, както и, в по-малка степен, за поемането на услуги за вътрешна електронна поща (вж. съображения 509—511 от обжалваното решение).

583

По-нататък, що се отнася до продуктите Linux, от данните на IDC, резултатите от проучването на пазара от 2003 г. и от декларациите на клиентите на Microsoft следва, че към датата на приемане на обжалваното решение, противно на твърденията на последното, те също присъстват само маргинално на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи.

584

Така от данните на IDC, възпроизведени в съображение 599 от обжалваното решение, е видно, че що се отнася до подкатегорията „поделяне на файлове/принтери“ и на сървър на стойност под 25000 USD, кумулираният пазарен дял на продавачите на продукти Linux, по отношение на продадени единици, е преминал от 5,1 % през 2000 г. на 4,8 % през 2002 г. Измерен в оборот, този пазарен дял се запазва на 3,9 % през същия период.

585

Несъмнено, що се отнася до подкатегорията „управление на мрежата“ и сървърите на стойност под 25000 USD, кумулираният пазарен дял на продавачите на продукти Linux, по отношение на продадени единици, според данните на IDC, посочени в бележка под линия 728 от обжалваното решение (вж. също съображение 505 от обжалваното решение), е преминал от 10,1 % през 2000 г. на 13,4 % през 2002 г. (и от 8 % на 10,8 % за същия период по отношение на оборот). Това нарастване обаче трябва да се разглежда относително, предвид факта, че както отбелязва Комисията в съображение 488 и в посочената по-горе бележка под линия от обжалваното решение, тази подкатегория обхваща услуги, които не представляват услуги, свързани с работни групи по смисъла на обжалваното решение. Посочената подкатегория се описва от IDC като „[включваща] следните мрежови приложения: справочни услуги, сигурност/автентикация, трансфер на данни/файлове чрез мрежата, комуникация и трансфер на данни/файлове чрез системата“ (съображение 488 от обжалваното решение). Подобно описание е от естество, каращо запитаните от IDC потребители да включат в тази подкатегория някои задачи, които не попадат нито в нейния обхват, нито в обхвата на съответния пазар, и които обикновено се изпълняват от системите Linux или UNIX. Споменатото описание например може да се тълкува като обхващащо задачи „намиращи се на границата на мрежите“ като тези за файъруол, които могат да се разглеждат като свързани със „сигурността“, и за рутинг, които могат да се разглеждат като свързани с „трансфер на данни/файлове чрез мрежата“. Както обаче се указва по-конкретно в съображения 58, 346, 482, 600 и 601 от обжалваното решение, този вид задачи обикновено се изпълнява на сървъри нисък клас на системите Linux. Съответно данните на IDC относно подкатегорията „управление на мрежата“ надценяват продажбите на системи Linux на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи.

586

Вярно е, че в съображение 487 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че данните на IDC относно подкатегорията „поделяне на файлове/принтери“ също са несъвършени, по-конкретно доколкото поради факта че сървърите висок клас, които изпълняват приложения за „критична мисия“, могат да принтират някои документи, например фактури, запитаните потребители може да помислят, че тези сървъри изпълняват задачи от обхвата на посочената подкатегория, макар да е явно, че те не са сървъри на работни групи. Използването на филтъра от 25000 EUR или 25000 USD обаче позволява подобна неточност да бъде намалена (вж. съображение 489 от обжалваното решение, в което Комисията изяснява, че разходът за „mainframes“, които принтират фактурите, обикновено е по-висок от тази стойност). Следователно данните на IDC са по-несъвършени, що се отнася до подкатегорията „управление на мрежата“, отколкото що се отнася до подкатегорията „поделяне на файлове/принтери“.

587

Следва да се отбележи, че резултатите от проучването на пазара от 2003 г. не разкриват несъвършенства от вида на визираните в предходната точка. Споменатите резултати обаче потвърждават, че Linux присъства само маргинално на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи. Така в искането си за информация от 16 април 2003 г. Комисията пита съответните организации дали използват сървъри, функциониращи под Linux в комбинация със софтуера Samba, за изпълнение на задачи, свързани с работни групи (въпрос № 25). От участвалите в проучването 102 организации само 19 използват такива сървъри за изпълнението на задачи, свързани с работни групи, и то в по-голямата част от случаите в доста ограничена степен (съображение 506 от обжалваното решение). Така от общо над 1200000 клиентски персонални компютри, обхванати от проучването на пазара от 2003 г., по-малко от 70000 (тоест под 5,8 %) се обслужват от сървъри, функциониращи под Linux в комбинация със Samba, за изпълнението на задачи за поделяне на файлове и принтери (съображения 506 и 599 от обжалваното решение).

588

Трябва също да се отбележи, както излага Комисията в писмената защита (точка 140), че второто изследване на Mercer разкрива за продуктите Linux кумулиран пазарен дял от 4,8 %, що се отнася до задачите по поделяне на файлове и принтери, и от 5,2 %, що се отнася до задачите по управление на потребители и на потребителски групи, като се има предвид, че третото изследване на Mercer разкрива за същите продукти пазарен дял от 5,4 %, що се отнася до задачите по поделяне на файлове и принтери, и от 4,5 %, що се отнася до задачите по управление на потребители и на потребителски групи.

589

Всъщност подобно на системите UNIX, резултатите от проучването на пазара от 2003 г. разкриват, че продуктите Linux обикновено се използват за изпълнението на задачи, различни от тези, които са свързани с работни групи, тоест по-специално за предоставяне на Web и файъруол услуги и за поемането на приложения за „критична мисия“ (вж. съображения 600 и 601 от обжалваното решение, в които се коментират отговорите на въпроси № 5 и № 6 от искането за информация от 16 април 2003 г.).

590

Следва да се добави, че тази констатация се потвърждава от декларациите на клиенти, съобщени от Microsoft в хода на административната процедура, както основателно отбелязва Комисията в съображение 602 от обжалваното решение.

591

Трябва да се добави, че присъствието на продавачи на продукти Linux на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи, освен че не може по никакъв начин да се сравни с това, което Microsoft е успяло да придобие само за няколко години, не е за сметка на последното, а за сметка на Novell и на продавачите на продукти UNIX. В това отношение, както излага Комисията в писмената дуплика (точка 104), следва да се отбележи, че сред организациите, запитани от Mercer в рамките на третото му изследване, които са увеличили използването на системи Linux през последните пет години за изпълнението на задачи на работни групи, 67 % са намалили използването на системи NetWare или UNIX, докато само 14 % са намалили използването на системи Windows. Освен това, както основателно се констатира в съображение 632 от обжалваното решение, що се отнася до изпълнението на задачи на работни групи, проучването на пазара от 2003 г. разкрива само два случая на „мигриране“ от системи Windows към системи Linux.

592

Противоположните твърдения, които изтъква Microsoft в приложение В.11 към писмената реплика, изобщо не са правдоподобни, особено като се има предвид постоянното нарастване на пазарния му дял на съответния продуктовия пазар през периода, обхванат от разглеждания отказ, който представлява злоупотреба.

593

Посочените фактори потвърждават, че споменатият отказ води до изолиране на продуктите на конкурентите на Microsoft в маргинални положения, дори до превръщането им в недоходоносни. Следователно евентуалното наличие на маргинална конкуренция между операторите на пазара не може да обори тезата на Комисията относно риска от премахване на всяка ефективна конкуренция на пазара.

594

Предвид факторите, посочени в точки 583—593 по-горе, Първоинстанционният съд счита, че Комисията основателно е посочила в съображение 603 от обжалваното решение, че продавачите на продукти Linux не представляват сериозна заплаха за Microsoft на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи.

595

Що се отнася, още веднъж, до продуктите Linux, Microsoft изтъква, че присъствието на последните на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи в бъдеще щяло да продължи да нараства. То развива този довод в приложение A.19 към жалбата и в приложение В.11 към писмената реплика. Комисията от своя страна отговаря обстоятелствено на този довод в приложение B.10 към писмената защита и в приложение D.11 към писмената дуплика.

596

В подкрепа на споменатия довод Microsoft се позовава най-напред на някои резултати от третото изследване на Mercer.

597

В рамките на третото изследване Mercer пита по-конкретно компютърните администратори, чиито организации вече използват операционни системи Linux за изпълнението на задачи на работни групи, дали предвиждат да увеличат това използване в следващите пет години. Както е видно от таблица № 19 от доклада на Mercer за анализ на резултатите от споменатото изследване, от съответните 70 компютърни администратори, на които е поставен този въпрос, 53 отговарят утвърдително.

598

Първоинстанционният съд счита, че в съображение 605 от обжалваното решение Комисията основателно е преценила, че този фактор не е убедителен. Всъщност трябва да се отбележи, от една страна, че тези 53 компютърни администратори представляват едва около 17,9 % от 296 компютърн администратори, участвали в третото изследване на Mercer, като се има предвид, че 226 компютърни администратори са посочили, че тяхната организация не използва системи Linux за предоставяне на услуги, свързани с работни групи. От друга страна, тези 53 компютърни администратори нито изразяват количествено намерението си да използват засилено системите Linux за изпълнение на задачи, свързани с работни групи, нито поясняват дали това би било за сметка на системите Windows.

599

Освен това следва да се отбележи, че от таблица № 18 от същия доклад на Mercer е видно, че 58 компютърни администратори считат, че системите Linux дори няма да станат „жизнеспособни“ за изпълнение на задачи на работни групи в следващите пет години.

600

Вярно е, че от същата таблица е видно, че 60 % от запитаните компютърни администратори посочват, че тяхната организация предвижда да възприеме системите Linux в следващите пет години за предоставяне на услуги, свързани с работни групи. Както обаче основателно отбелязва Комисията в съображение 606 от обжалваното решение, посочените администратори не са били поканени нито да изразят количествено това възприемане, нито да пояснят дали то ще бъде извършено за сметка на системите Windows.

601

По-нататък Microsoft изтъква някои прогнози на IDC, които установяват, че между 2003 г. и 2008 г. пазарният дял на системите Linux ще се удвои.

602

В това отношение следва да се припомни, че данните на IDC разкриват някои несъвършенства, тъй като подкатегориите, използвани от последното, включват задачи, които са извън пазара на операционни системи за сървъри на работни групи, за който се отнася обжалваното решение. Следователно прогнозите за растеж на IDC не трябва да се нюансират.

603

От друга страна, както основателно отбелязва Комисията в съображение 609 от обжалваното решение, ограниченият растеж, който се предвиждал за системите Linux на пазара, щял да бъде за сметка не на Windows, а на конкурентните системи, и по-специално на NetWare. В този контекст трябва да се отбележи, че през април 2003 г., Novell обявява, че от 2005 г. неговата операционна система „NetWare 7.0“ ще се търгува в две различни версии, а именно едната основана на традиционната платформа NetWare, а другата — на операционната система Linux (вж. съображение 95 от обжалваното решение).

604

Накрая, в приложение A.19 към жалбата и в приложение В.11 към писмената реплика Microsoft изтъква мнението на някои „професионални наблюдатели от сектора“. То се позовава по-специално на някои пасажи от доклад от 8 март 2004 г. на Merrill Lynch (приложение 7 към приложение В.11 към писмената реплика), съдържащи резултатите от изследване на последното сред 50 компютърни администратори. То отбелязва, че половината от тези компютърни администратори прогнозират увеличаване на използването на системи Linux в тяхната организация и че от тази половина 34 % възнамеряват да го напряват, за да заместят Windows NT за изпълнението на задачи за поделяне на файлове и принтери.

605

Този довод не е убедителен. Всъщност той означава само че 17 % от запитаните компютърни администратори са имали намерението да заместят Windows NT със системи Linux за изпълнението на посочените в предходната точка задачи, без да се дава никакво пояснение относно обсега на това заместване. Всъщност предвид факта, че по времето, когато е реализирано изследването на Merrill Lynch, технологията Windows NT вече е „остаряла“ (вж. съображение 583 от обжалваното решение), е доста вероятно инсталираната база от сървъри, функциониращи с тази система, да е относително ограничена и вследствие на това посоченото по-горе „мигриране“ да е трябвало да се осъществи само в малка степен. Освен това следва да се припомни, че конкурентните операционни системи за сървъри на Microsoft могат да постигнат по-високо равнище на оперативна съвместимост със системите от поколението Windows NT, отколкото със системите от следващите поколения, произведени от Microsoft. Както подчертава Комисията в преценката си на обстоятелството, свързано с необходимия характер на разглежданата информация (вж. точка 366 по-горе), „мигрирането“, споменато в доклада на Merrill Lynch, представлява редовно явление и следователно не може да постави под въпрос констатациите на Комисията относно риска от премахване на конкуренцията.

606

Пак в рамките на първата част от анализа си (тоест на свързаната с развитието на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи) Комисията констатира по-нататък, че технологиите Windows 2000, и по-специално Active Directory, заемат „бързо все по-важно място на пазара“ (съображения 613—618 и 781 от обжалваното решение). Тя добавя, че „като се има предвид, че Microsoft е довело до срив на равнищата на оповестяване на информация, свързана с оперативната съвместимост, оперативната съвместимост с [х]арактеристиките на Windows 2000 е по-трудна за операционните системи за сървъри на работни групи [конкуренти] на Microsoft, отколкото е била с аналогичните технологии под Windows NT“, преди да заключи, че „възприемането [на нови характеристики на домейн Windows, които са специфични за Windows 2000] допринася за затваряне на клиентите в еднородно разрешение Windows за техните мрежи на работни групи“ (съображение 613 от обжалваното решение).

607

Първоинстанционният съд счита, че много доказателства от преписката потвърждават основателността на тези констатации.

608

Така в бюлетин, публикуван през ноември 2001 г., IDC обявява, че „[з]а по-голямата част от потребителите става въпрос не дали, а кога ще имплементират справочни услуги, за да поддържат [системата] Windows 2000 Server и бъдещите операционни системи Windows за сървъри“ и че „за потребителите на Windows 2000 избраната справочна услуга определено ще бъде Active Directory“ (съображение 614 от обжалваното решение).

609

Също така, както констатира Комисията в съображение 616 от обжалваното решение, от проучване реализирано от Evans Data Corporation през 2002 г., е видно, че запитани за какви справочни услуги са развити техните приложения, 50,3 % от разработчиците на вътрешни приложения посочват Active Directory.

610

Някои резултати от проучването на пазара от 2003 г. също потвърждават впечатляващия интерес, който предизвиква Active Directory. Така в искането си за информация от 16 април 2003 г. Комисията пита засегнатите организации дали вече са имплементирали (или са решили да имплементират) Active Directory в по-голямата част от Windows домейните на тяхната компютърна мрежа (въпрос № 15). От 102-те организации, обхванати от това проучване, 61 отговарят утвърдително на този въпрос.

611

Както констатира Комисията в съображение 618 от обжалваното решение, този интерес е виден и от някои резултати от второто изследване, реализирано от Mercer.

612

Освен това в точки 571—574 по-горе вече бе изложено, че оперативната съвместимост, която конкурентните операционни системи за сървъри на работни групи могат да достигнат с продуктите от поколението Windows 2000, е много по-ниска от тази, която могат да достигнат със системите от предходното поколение.

613

Накрая, Комисията приключва първата част на анализа си, отхвърляйки три категории доводи, които Microsoft изтъква в хода на административната процедура за оспорване на риска от премахване на конкуренцията, установен от Комисията. Microsoft се позовава на някои декларации, изхождащи от конкурентите му, изтъква факта, че компютърните мрежи в организациите са разнородни, и посочва, че съществуват заместващи Windows разрешения.

614

В писмените си изявления Microsoft, позовавайки се на декларациите на клиентите си, които е представило в хода на административната процедура, повтаря довода, изведен от това, че мрежите в предприятията са разнородни.

615

В това отношение е достатъчно да се отбележи, че в точки 498—500 по-горе вече бе констатирано, че тези декларации потвърждават, че що се отнася до сървърите на работни групи, компютърните мрежи на тези клиенти се състоят преди всичко от системи Windows.

616

В писмените си изявления Microsoft изтъква още факта, че професионалните клиенти взимат своите решения за закупуване на операционни системи за сървъри в зависимост от редица критерии и че въпросът за оперативната съвместимост с операционните системи Windows за персонален компютър не е определящ в това отношение. Както вече бе разкрито в точка 426 по-горе, това твърдение е неточно.

617

Що се отнася до довода на Microsoft, че шест години след този отказ на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи все още има много конкуренти (вж. точка 442 по-горе), той трябва да се отхвърли поради изложените в точка 429 по-горе съображения.

618

От всичко изложено следва, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е счела, че развитието на пазара разкрива риск от премахване на конкуренцията на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи.

619

Комисията има още по-голямо основание да заключи, че е налице риск от премахване на конкуренцията на този пазар, тъй като той разкрива някои белези, които са от естество да възпрат организациите, вече възприели Windows за своите сървъри на работни групи, в бъдеще да мигрират към конкурентни операционни системи. Както основателно излага Комисията в съображение 523 от обжалваното решение, от някои резултати от третото изследване на Mercer е видно, че притежаването на „установена репутация на изпитана технология“ е важен фактор за мнозинството от запитаните компютърни адмистратори. Все пак към момента на приемане на обжалваното решение според консервативна прогноза Microsoft държи на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи пазарен дял, който е под 60 % (съображение 499 от обжалваното решение). В същия смисъл трябва да се отбележи, че някои резултати от същото изследване установяват също че факторът „налични компетенции и разход/наличност на помощ (вътрешна или външна)“ е важен за по-голямата част от запитаните компютърни администратори. Както съвсем основателно изтъква Комисията в съображение 520 от обжалваното решение, „[т]ова означава, че колкото по-лесно е да се намерят компетентни техници за дадена операционна система за сървъри на работни групи, толкова по-склонни са да я възприемат клиентите“ и „[о]братно, колкото повече операционна система за сървъри на работни групи се използва от клиентите, толкова по-лесно е за техниците да придобият умения, свързани с този продукт (и толкова по-склонни са да го направят)“. Доста високият пазарен дял, с който разполага Microsoft на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи, обаче води до това много техници да притежават умения, които са специфични за операционните системи Windows.

620

Следователно трябва да се заключи, че обстоятелството, че разглежданият отказ крие риска да премахне конкуренцията, в случая е налице.

621

Цитирайки съображения 48 и 49 от Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе, Microsoft поддържа, че не е установено, че отказът, за който то се упреква, е попречил на появата на нов продукт, за който има неудовлетворено търсене от страна на потребителите.

622

В това отношение Microsoft припомня, от една страна, че вече търгува операционни системи за сървъри, които имплементират разглежданите комуникационни протоколи, а от друга — че неговите конкуренти търгуват собствените си операционни системи за сървъри, използващи комуникационните протоколи, които са избрали за предоставяне на услуги, свързани с работни групи.

623

Освен това, позовавайки се в съображение 669 от обжалваното решение, Microsoft отново твърди, че обжалваното решение има за цел да позволи на конкурентите му да осигурят възможност на продуктите си да функционират точно по същия начин като операционните системи Windows за сървъри. То повтаря, че Комисията възнамерява неговите комуникационни протоколи да се използват от конкурентите му за създаване на операционни системи за сървъри, които да са в пряка конкуренция с неговите продукти, „имитирайки“ функционалностите им.

624

Microsoft изтъква и че в обжалваното решение нито се откроява нов продукт, който неговите конкуренти да са развили, използвайки неговите комуникационни протоколи, нито се доказва наличието на търсене на такъв продукт. Комисията само изтъкнала, че конкурентите на Microsoft „можели да използват съобщената информация, за да развият напредналите функции на своите собствени продукти“ (съображение 695 от обжалваното решение).

625

Впрочем Microsoft отбелязва, че нито в писмото от 15 септември 1998 г., нито в жалбата на Sun от 10 декември 1998 г. се съдържа и най-малкият признак, че последното възнамерява да използва „технологията на Microsoft“ за създаване на продукт, различен от операционна система за сървъри на работни групи.

626

Microsoft оспорва твърдението на Комисията, че за да може продукт да се квалифицира като нов, е достатъчно той да включва съществени елементи, резултат от собствените усилия на лицензополучателя. Всъщност според него „[д]обавянето на характеристика, взета от продуктите на конкурент, трудно може да се приеме за създаване на нов продукт“.

627

Microsoft се противопоставя и на твърдението на Комисията, че отказът, за който се упреква, е „отказ да се позволи последващо новъведение“ (вж. точка 632 по-нататък). То оспорва основателността на констатациите в съображение 696 от обжалваното решение, посочвайки, че Novell никога не е използвало AS/U и че продажбите на операционни системи за сървъри на работни групи на Sun и на „много други продавачи“, получили лицензия относно AS/U, винаги са били скромни. В действителност според Microsoft принудителното предоставяне, предвидено в обжалваното решение, е от естество да понижи равнището на нововъведенията, тъй като то ще има по-малък стимул да развива дадена технология, ако ще трябва да я предостави на разположение на конкурентите си.

628

Накрая, Microsoft оспорва, че разглежданият отказ уврежда потребителите. То твърди, че докладът Mercer, изтъкнат от Комисията (вж. точка 635 по-нататък), се отнася за продукти, които понастоящем са на пазара, и че следователно не е релевантен с оглед на въпроса дали споменатият отказ е попречил на появата на нови продукти, за които имало незадоволено търсене от страна на потребителите. Още повече, никой от докладите Mercer не установявал, че Microsoft „изостава“ от своите конкуренти. Комисията пропускала по-специално да посочи, че операционните системи Windows за сървъри са получили по-добри оценки от системите NetWare и Linux, що се отнася до десет от тринадесет фактора, и от системите UNIX, що се отнася до девет от тринадесет фактора. Microsoft отбелязва също че в хода на административната процедура нито един клиент не е изтъкнал, че е бил принуден да използва операционни системи Windows за сървъри вследствие на отказа си да оповести на конкурентите си информацията, свързана с оперативната съвместимост.

629

CompTIA изтъква, че Комисията не е доказала в обжалваното решение, че отказът, за който се упреква Microsoft, е попречил на появата на нов продукт.

630

Комисията отхвърля твърдението на Microsoft, че разглежданият отказ не е попречил на появата на нов продукт, за който има незадоволено търсене от страна на потребителите.

631

В това отношение на първо място Комисията отбелязва, че от точка 49 на Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе, е видно, че „нов продукт“ е продукт, който по същество не се ограничава до възпроизвеждане на продуктите, вече предлагани на пазара от титуляра на авторското право. Следователно било достатъчно съответният продукт да съдържа съществени елементи, които произтичат от собствените усилия на лицензополучателя. Припомняйки, че Microsoft е длъжно да оповести единствено спецификациите на своите интерфейси, а не имплементацията им, Комисията твърди, че конкурентите на последното нямало да се ограничат само да възпроизведат продуктите му и че впрочем нямало да са в състояние да го направят. Тя твърди, че те щели да използват информацията, свързана с оперативната съвместимост, за постоянно търгуване на подобрени продукти, „предлагайки добавена стойност спрямо собствените си предишни продукти и спрямо предишното предлагане от страна на Microsoft“, вместо да бъдат премахнати от пазара вследствие на отказа на последното да оповести тази информация (съображение 695 от обжалваното решение). Тя добавя, че нито една характеристика на продуктите на Microsoft, и особено нито една част от софтуерния му код, няма да бъде внедрена в други операционни системи за сървъри на работни групи.

632

На второ място Комисията подчертава, че в обжалваното решение не се ограничила до простия анализ на критерия за нов продукт, определен в Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе. Всъщност тя разгледала този критерий с оглед на забраната, предвидена от член 82, втора алинея, буква б) ЕО, на злоупотреби, изразяващи се в ограничаване на технологичното развитие във вреда на потребителите. Така тя с особена грижливост установила, че отказът, за който се упреква Microsoft, е „отказ да се позволи последващо нововъведение“, тоест развитието на нови продукти, а не обикновен отказ за разрешаване на възпроизвеждането.

633

В подкрепа на тези твърдения Комисията посочва, първо, че е разгледала поведението на конкурентите на Microsoft в миналото, когато последното им е предоставяло информация, свързана с оперативната съвместимост, или е разрешавало по невнимание на някои от тях за използват разрешения „workarounds“ (съображение 696 от обжалваното решение). В отговор на критиките, които Microsoft отправя по тази точка (вж. точка 627 по-горе), Комисията уточнява, че тъй като Novell не е „продавач UNIX“, то не би се заинтересувало от „имплементации, базирани на UNIX“ като AS/U. Тя добавя, че Sun и други продавачи UNIX предлагали иновационни продукти, използващи AS/U, за осъществяване на оперативната съвместимост със системите Windows, които щели да отговорят на търсене от страна на потребителите, ако Microsoft не било отказало да съобщи информацията, свързана с оперативната съвместимост.

634

Второ, тя припомня в съображение 698 от обжалваното решение, че е констатирала, че са възможни много различни имплементации на една и съща спецификация.

635

Трето, цитирайки съображение 699 от обжалваното решение, Комисията твърди, че от резултатите от третото изследване на Mercer е видно, че въпреки че „Microsoft изостава след своите конкуренти“, що се отнася до множество характеристики, важни за потребителите на операционни системи за сървъри, последните се задоволяват с продуктите на Microsoft „поради бариерата, която липсата на оперативна съвместимост представлява за възприемането на алтернативни разрешения“. Тя пояснява, че Microsoft получава по-високи резултати от своите конкуренти единствено защото, от една страна, оперативната съвместимост с Windows е фактор, който се отчита, а от от друга — защото на по-маловажните фактори се отдава същата тежест като на важните фактори. Що се отнася до довода на Microsoft, че нито един клиент не се е оплакал, че е бил принуден да възприеме операционна система Windows вследствие на разглеждания отказ, Комисията препраща към съображения 702—708 от обжалваното решение.

636

Четвърто, Комисията посочва, че конкурентите на Microsoft извършват научноизследователска дейност, но че се нуждаят от достъп до протоколите на Microsoft, за да осигурят възможност на организациите, използващи персонални компютри и сървъри на работни групи, работещи под Windows, да извлекат полза от тяхното нововъведение, без да пострадат от липсата на оперативна съвместимост. Тя пояснява, че „[с]ам по себе си отказът засяга пряко не възможността на конкурентите да правят нововъведения, а по-скоро възможността на потребителя да извлече полза от това нововъведение, както и възможността на конкурентите да извлекат полза от собственото си нововъведение — и следователно, в по-дългосрочен план, стимула им да правят нововъдения“.

637

Пето, накрая Комисията изтъква, че доводите, които излага Microsoft, що се отнася до собствения му стимул да прави нововъведения, не са релевантни за преценка на въпроса за последиците от разглежданата злоупотреба върху стимула на неговите конкуренти да правят нововъведения.

638

На трето място Комисията изтъква, че твърдението на Microsoft, че критерият за нов продукт в случая не е изпълнен, почива на погрешно тълкуване на съдебната практика.

639

В това отношение Комисията поддържа, първо, че този критерий не изисква конкретно да се докаже, че продуктът на лицензополучателя ще привлече клиенти, които не купуват продуктите, предлагани от съществуващия господстващ доставчик. В Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе, Съдът съсредоточава анализа си върху съществуващите различия между продуктите, които могат да повлияят върху избора на потребителите, или с други думи, върху въпроса дали съществува „потенциално търсене“ на нов продукт. Той акцентира върху факта, че критерият за нов продукт не се отнася единствено до ограниченията на производството. В писмената дуплика Комисията потвърждава, че новите продукти, които се предвиждат, явно ще отговорят на потенциално търсене и ще се основават на операционните системи, търгувани към момента от конкурентите на Microsoft и имащи характеристики, които потребителите често оценяват по-високо от сътветстващите характеристики на операционните системи за сървъри на работни групи на Microsoft.

640

Второ, Комисията счита, че Microsoft не може да изведе довод от това, че обжалваното решение се съсредоточава върху възможността на неговите конкуренти да приспособят собствените си „налични продукти“. Всъщност релевантният въпрос е дали посочените конкуренти по същество ще се ограничат да възпроизведат наличните продукти, развити от титуляра на правото на интелектуална собственост. Във връзка с това Комисията подчертава, че продуктите на конкурентите на Microsoft ще имплементират същата съвкупност от протоколи като операционните системи Windows за сървъри на работни групи, но че ще са съвсем различни по отношение на експлоатационни качества, сигурност и функционалности.

641

Трето, Комисията твърди, че съдебната практика не изключва бъдещи продукти на лицензополучателя да се поставят в конкуренция с продукти на титуляра на право на интелектуална собственост, както свидетелстват факти по делата, приключили с Решения по дело Magill и по дело IMS Health, точка 107 по-горе.

642

SIIA изтъква, че разглежданият отказ възпрепятства появата на „нови и иновационни операционни системи за сървъри на работни групи, които не са [произведени от] Microsoft и които отговарят на нуждите от оперативна съвместимост на клиентите“. То пояснява, че благодарение на информацията, свързана с оперативната съвместимост, конкурентите на Microsoft ще могат не само да предложат продукти, съдържащи „подобрени функционални възможности“, но така също и преди всичко продукти, които позволяват оперативна съвместимост. Освен това SIIA подчертава, че конкурентите на Microsoft не биха имали никаква конкуретна полза да се задоволят да „копират продуктите на [последното]“ и че впрочем не биха били в състояние да го направят, имайки достъп до информацията, до която се отнася обжалваното решение.

643

Следва да се подчертае, че обстоятелството, че упрекваното поведение възпрепятства появата на нов продукт на пазара, трябва да се вземе предвид в контекста на член 82, втора алинея, буква б) ЕО, който забранява злоупотреби, изразяващи се в „ограничаване на производството, пазарите или технологичното развитие във вреда на потребителите“.

644

Така в точка 54 от Решение по дело Magill, точка 107 по-горе, Съдът приема, че отказът на засегнатите дружества за телевизионно разпръскване, доколкото създава пречка пред появата на нов продукт, който последните не предлагат и за който е налице потенциално търсене от страна на потребителите, трябва да се квалифицира като злоупотреба по смисъла на тази разпоредба.

645

От решението, което е предмет на делото, приключило с това решение, е видно, че Комисията приема по-специално че чрез отказа си тези дружества за телевизионно разпръскване ограничават производството или пазарите във вреда на потребителите ([вж. точка 23, първа алинея от Решение 89/205/ЕИО на Комисията от 21 декември 1988 година относно процедура по член [82 ЕО] (IV/31.851, Magill TV Guide/ITP, BBC и RTE) (ОВ L 78, 1989 г., стр. 43). Всъщност тя констатира, че посоченият отказ възпрепятства продавачите да изготвят и публикуват общ седмичен телевизионен справочник за потребителите в Ирландия и в Северна Ирландия — вид справочник, който по това време не е на разположение на този географски пазар. Макар всяко от засегнатите дружества за телевизионно разпръскване да публикува седмичен телевизионен справочник, последният се отнася изключително до неговите собствени програми. За да установи, че е налице злоупотреба с господстващо положение, допусната от тези дружества за телевизионно разпръскване, Комисията набляга върху вредата, която липсата на общ седмичен телевизионен справочник на пазара в Ирландия и в Северна Ирландия причинява на потрбителите, които за да се информират за програмното предлагане през идната седмица, нямат друга алтернатива, освен да закупят седмичните справочници на всеки от каналите и сами да извлекат от тях съответните данни за извършване на сравнение.

646

В Решение по дело IMS Health, точка 107 по-горе, при преценката на обстоятелството, свързано с появата на нов продукт, Съдът поставя последната и в контекста на засягането на интересите на потребителите. Така в точка 48 от това решение, препращайки към точка 62 от заключението на генералния адвокат г-н Tizzano по същото дело (Recueil, стр. I-5042), той подчертава, че това обстоятелство отговаря на съображението, че претеглянето на интереса, свързан със защитата на правото на интелектуална собственост и със свободната стопанска инициатива на титуляра на посоченото, от една страна, и на интереса, свързан със защитата на свободната конкуренция, от друга страна, последният може да получи приоритет единствено в случай че отказът за предоставяне на лицензия създава пречка пред развитието на вторичния пазар във вреда на потребителите.

647

Следва да се отбележи, че обстоятелството, свързано с появата на нов продукт, както е предвидено в Решения по дело Magill и по дело IMS Health, точка 107 по-горе, не може да представлява единственият параметър, позволяващ да се определи дали отказ за предоставяне на лицензия върху право на интелектуална собственост може да причини вреда на потребителите по смисъла на член 82, втора алинея, буква б) ЕО. Както е видно от текста на тази разпоредба, подобна вреда може да настъпи при наличието на ограничение не само на производството или на пазарите, но и на технологичното развитие.

648

В обжалваното решение Комисията се произнася по последната хипотеза. Така тя преценява, че отказът, в който се упреква Microsoft, ограничава технологичното развитие във вреда на потребителите по смисъла на член 82, втора алинея, буква б) ЕО (съображения 693—701 и 782 от обжалваното решение), и отхвърля твърдението на последното, че не е доказано, че споменатият отказ причинявал вреда на потребителите (съображения 702—708 от обжалваното решение).

649

Първоинстанционният съд счита, че констатациите на Комисията, фигуриращи в съображенията, посочени в предходната точка, не са явно погрешни.

650

Така, на първо място, Комисията основателно отбелязва в съображение 694 от обжалваното решение, че „[п]оради липсата на оперативна съвместимост, която конкурентните операционни системи за сървъри на работни групи са в състояние да постигнат с архитектурата на домейн Windows, растящ брой потребители остават блокирани в еднородно разрешение Windows, що се отнася до операционните системи за сървъри на работни групи“.

651

В това отношение следва да се припомни, че в точки 371—422 по-горе вече беше изложено, че отказът, в който се упреква Microsoft, възпрепятства неговите конкуренти да развиват операционни системи за сървъри на работни групи, които да са в състояние да постигнат достатъчна степен на оперативна съвместимост с архитектурата на домейн Windows, което води до насочване на решенията на потребители за закупуване на операционни системи за сървъри на работни групи към продуктите на Microsoft. В точки 606—611 по-горе бе отбелязано също че от много доказателства по преписката е видно, че технологиите от клас Windows 2000, и особено Active Directory, се възприемат все повече от организациите. Тъй като проблемите, свързани с оперативната съвместимост, се поставят по-остро с операционните системи от този клас продукти, отколкото с тези от предходното поколение (вж. точки 571—574 по-горе и съображения 578—584, 588 и 613 от обжалваното решение), нарастващото възприемане на споменатите системи само усилва ефекта на „блокиране “, посочен в предходната точка.

652

Това ограничение на избора на потребителите е още по-увреждащо за последните, тъй като, както бе отбелязано в точки 407—412 по-горе, те считат конкурентните операционни системи за сървъри на работни групи за по-добри от операционните системи Windows за сървъри на работни групи, що се отнася до редица характеристики, на които отдават голямо значение, като „надежност/наличност на системата“ и „интегрираната сигурност в операционната система за сървъри“.

653

На второ място, Комисията основателно приема, че неестественото предимство по отношение на оперативната съвместимост, което Microsoft си запазва чрез своя отказ, обезкуражава конкурентите му да развиват и да пускат на пазара операционни системи за сървъри на работни групи с иновационни характеристики, и то във вреда по-конкретно на потребителите (вж. в този смисъл съображение 694 от обжалваното решение). Всъщност този отказ има за последица обезкуражаването на тези конкуренти по отношение на Microsoft, що се отнася до качествата на техните продукти, по-конкретно с оглед на параметри като сигурност, надеждност, удобство на използване или бързина на изпълнение на задачите (съображение 699 от обжалваното решение).

654

Констатацията на Комисията, че „ако конкурентите на Microsoft бяха имали достъп до информацията, свързана с оперативната съвместимост, която [последното] отказва да предостави, те можеше да я използват, за да осигурят напредналите функции на собствените им продукти да бъдат на разположение в рамките на мрежата от отношения на оперативна съвместимост, на която почива архитектурата на домейн Windows“ (съображение 695 от обжалваното решение), се потвърждава от поведението на последните в миналото, когато са имали достъп до някои видове информация относно продуктите на Microsoft. Двата примера, които Комисията цитира в съображение 696 от обжалваното решение, а именно продуктите с наименование „PC NetLink“ и „NDS за NT“, са красноречиви в това отношение. PC NetLink е софтуер, развит от Sun на базата на AS/U, който е осъвременен от AT&T при използване на някои елементи от изходния код на Microsoft, които последното му съобщава в контекста на лицензия през 90-те години (съображения 211—213 от обжалваното решение). От документ, съобщен от Microsoft в хода на административната процедура, е видно, че иновационните характеристики и добавената стойност, които PC NetLink внася в мрежите Windows за работни групи, се подчертават от Sun като довод за продажба на този продукт (бележка под линия 840 от обжалваното решение). Също така в търговската си документация Novell изтъква новите характеристики, които NDS за NT — софтуерен продукт, който е развило при използване на техники на реверсивен инженеринг — внася в архитектурата на домейн Windows, в случая Windows NT (бележка под линия 841 от обжалваното решение).

655

Следва да се отбележи, че в този контекст Комисията грижливо подчертава, че съществуват „широки възможности за диференциране и иновация, надхвърлящи концепцията на спецификациите за интерфейс“ (съображение 698 от обжалваното решение). С други думи, една и съща спецификация може да бъде имплементирана от софтуерните разработчици по много различни и иновационни начини.

656

Така обжалваното решение почива на идеята, че след като пречката, която представлява за конкурентите на Microsoft недостатъчният характер на съществуващата степен на оперативна съвместимост с архитектурата на домейн Windows, бъде премахната, последните ще могат да предложат операционни системи за сървъри на работни групи, които далеч не възпроизвеждат на системите Windows, които вече са на пазара, а ще се отличават от последните, що се отнася до параметри, важни за потребителите (вж. в този смисъл съображение 699 от обжалваното решение).

657

Във връзка с това следва впрочем да се припомни, че конкурентите на Microsoft не са в състояние да клонират или възпроизвеждат продуктите на последното, имайки достъп само до информацията, свързана с оперативната съвместимост, до която се отнася обжалваното решение. Освен фактът, че самото Microsoft признава в писмените си изявления, че средството за защита, предвидено в член 5 от това решение, не позволява постигането на подобен резултат (вж. точка 241 по-горе), следва да се повтори, че разглежданата информация не обхваща подробности от имплементацията или други елементи от изходния код на Microsoft (вж. точки 194—206 по-горе). Трябва също да се отбележи, че протоколите, по отношение на които Microsoft е длъжно да оповести спецификации в изпълнение на обжалваното решение, представляват само минимална част от всички протоколи, които се имплементират в операционните системи Windows за сървъри на работни групи.

658

Следва да се добави, че конкурентите на Microsoft нямат никакъв интерес да се задоволят с възпроизвеждане на операционните системи Windows за сървъри на работни групи. След като благодарение на информацията, която им бъде съобщена, придобият възможност да развиват системи, които са достатъчно оперативно съвместими с архитектурата на домейн Windows, ако искат да се ползват от конкурентното предимство, с което разполагат спрямо Microsoft, и да продължат да реализират печалба на пазара, те няма да имат друг избор, освен да отграничават продуктите си от тези на последното, що се отнася до някои параметри и характеристики. В това отношение следва да не се забравя, че както пояснява Комисията в съображения 719—721 от обжалваното решение, имплементацията на спецификации е трудна задача, която изисква значителни финансови и времеви инвестиции.

659

Накрая, що се отнася до довода на Microsoft, че то ще има по-малък стимул да развива дадена технология, ако е принудено да я предостави на разположение на конкурентите си (вж. точка 627 по-горе), достатъчно е да се констатира, че той е напълно ирелевантен в контекста на прегледа на обстоятелството, свързано с новия продукт, в който се решава въпроса за отражението на разглеждания отказ върху стимула на конкурентите на Microsoft да правят нововъведения, а не за стимула на последното да прави нововъведения. Последният въпрос трябва да се преценява в рамките на прегледа на обстоятелството, свързано с липсата на обективна обосновка.

660

На трето място, отново правилно Комисията отхвърля като неоснователно твърдението, изтъкнато от Microsoft в хода на административната процедура, че не е доказано, че отказът, за който се упреква, нанася вреда на потребителите (съображения 702—708 от обжалваното решение).

661

Най-напред, както вече бе отбелязано в точки 407—412 по-горе, от резултатите от третото изследване на Mercer е видно, че противно на поддържаното от Microsoft, потребителите считат конкурентните операционни системи за сървъри на работни групи за по-добри от операционните системи Windows за сървъри на работни групи, що се отнася до редица характеристики, на които отдават голямо значение.

662

По-нататък, Microsoft не може да изведе довод от това, че в нито един момент в хода на административната процедура потребителите не са твърдели, че са били принудени да възприемат операционна система Windows за сървъри на работни групи вследствие на отказа му да оповести на конкурентите си информацията, свързана с оперативната съвместимост. В това отношение е достатъчно да се констатира, че Microsoft не оспорва констатациите на Комисията в съображения 705 и 706 от обжалваното решение. Така в съображение 705 от обжалваното решение Комисията отбелязва, че разработчиците на допълнителен софтуер, който трябва да осигурява оперативна съвместимост със системите на Microsoft, са „зависими от оповестяването от последното на информация, свързана с оперативната съвместимост“ и че „потребителите невинаги знаят какво оповестява Microsoft на продавачите на операционни системи за сървъри на работни групи“. В съображение 706 от обжалваното решение Комисията излага, че „[а]ко трябва да избират между излагането на проблемите, свързани с оперативна съвместимост, които правят извършването на дейностите им по-затруднено, неефикасно и скъпо, и възприемането на еднородна среда Windows, потребителите имат тенденцията да предпочитат последното разрешение“ и че „[с]лед като веднъж са възприели Windows, е малко вероятно да посочат проблеми, свързани с оперативна съвместимост между техните клиентски персонални компютри и сървърите на работни групи“.

663

Освен това следва да се отбележи, че от декларациите, които самото Microsoft прави във връзка с оповестяванията, извършени в изпълнение на американската спогодба, е видно, че последните са довели до предлагането на по-голям избор на потребителите (вж. съображение 703 от обжалваното решение).

664

Накрая, важно е да се припомни, че съгласно трайната съдебна практика член 82 ЕО се отнася не само до злоупотребите, които могат да причинят пряка вреда на потребители, но и до тези, които им причиняват непряка вреда, засягайки структурата на ефективна конкуренция (Решение на Съда от 13 февруари 1979 г. по дело Hoffmann-La Roche/Комисия, 85/76, Recueil, стр. 461, точка 125 и Решение по дело Irish Sugar/Комисия, точка 229 по-горе, точка 232). В случая обаче Microsoft уврежда структурата на ефективна конкуренция на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи, придобивайки значителен пазарен дял

665

От всички изложени съображения следва да се заключи, че заключението на Комисията, че отказът, за който се упреква Microsoft, ограничава технологичното развитие във вреда на потребителите по смисъла на член 82, втора алинея, буква б) ЕО, явно не е погрешно. Следователно трябва да се приеме, че обстоятелството, свързано с появата на нов продукт, в случая е налице.

666

На първо място, Microsoft твърди, че отказът, за който се упреква, е обективно обоснован от правата на интелектуална собственост, с които разполага върху съответната „технология“. То отбелязва, че е направило значителни инвестиции, за да създаде своите комуникационни протоколи, и че търговският успех на неговите продукти е справедлива компенсация за това. То изтъква също че принципно се приема, че отказът на предприятие да съобщи на конкурентите си дадена технология може да се обосновава с факта, че то не желае те да използват споменатата технология, за се конкурират с него.

667

В писмената реплика Microsoft изтъква факта, че технологията, която трябва да оповести на конкурентите си, е поверителна, с голяма стойност за лицензополучателите и съдържа значителни нововъведения.

668

В отговора на един от писмените въпроси на Първоинстанционния съд то добавя, че е имало обективна обосновка да не предоставя лицензия върху споменатата технология „предвид вредата, която щяла да бъде нанесена на стимула за нововъведения, ако Sun (или други) използвали тази технология за развитие на функционален еквивалент, който да се конкурира с продуктите на Microsoft на същия пазар“.

669

На второ място, Microsoft твърди, че Комисията е отхвърлила доводите му, като е използвала нов юридически погрешен критерий и се е отклонила рязко от възприетите от съдебната практика критерии. Всъщност в съображение 783 от обжалваното решение Комисията преценила, че отказ да се съобщи информация, защитена с права на интелектуална собственост, представлява нарушение на член 82 ЕО, ако след преценка на всички факти положителното влияние върху нововъденията в целия сектор компенсира отрицателното влияние върху стимула за нововъведения за предприятието с господстващо положение.

670

Microsoft счита, че прилагането на такъв „критерий за претегляне“ води до последицата, че предприятията с господстващо положение имат по-малък стимул да инвестират в научно-развойна дейност, тъй като трябва да споделят с конкурентите си плодовете на своите усилия. То изтъква, че правата на интелектуална собственост стимулират своя титуляр да продължи да прави нововъведения, като едновременно насърчават конкурентните предприятия да развиват своята собствена дейност в областта на нововъведнията, за да не „останат по-назад“. Освен това то критикува факта, че Комисията не се опитва да „измери количествено“ отрицателното въздействие на принудителното предоставяне на лицензии, наложено с обжалваното решение, върху конкурентите му, които по-скоро изчакват да видят с каква технология ще имат възможност да разполагат чрез лицензия, отколкото да се постарят да създадат своя собствена технология.

671

Microsoft критикува и неясния характер и непредвидимите последици на този критерий, отбелязвайки по-конкретно че Комисията не дава никакво указание на предприятията с господстващо положение как да преценят дали „защитата на [техния] стимул да правят нововъдения може да обоснове решение за запазване на [тяхната] интелектуална собственост за [тяхна] собствена употреба“. По-общо, обжалваното решение не давало никакво пояснение нито за начина, по който е бил приложен в случая споменият критерий, нито за начина, по който той е трябвало да се прилага в бъдеще.

672

На трето място, Microsoft оспорва релевантността на позоваванията от страна на Комисията на американската спогодба и на спогодбата, сключена със Sun (вж. точка 687 по-нататък).

673

Що се отнася до американската спогодба, то припомня, че посочената го задължава да предостави лицензии върху комуникационните протоколи, имплементирани в операционните системи Windows за персонален компютър единствено за целите на имплементацията им в софтуер за сървър. От друга страна, обжалваното решение му налагало да предостави лицензии за собствените си комуникационни протоколи „сървър—сървър“ за тези, които могат да бъдат имплементирани в пряко конкурентни операционни системи за сървъри. То отбелязва също че задълженията, произтичащи от американската спогодба, са със срок период от пет години и че дружество има по-голям стимул да продължи да развива технология, когато след определен период може отново изключително да използва подобренията, внесени в тази технология.

674

Що се отнася до спогодбата, сключена със Sun, Microsoft отбелязва, че тя предвижда насрещно поделяне на технология и права на интелектуална собственост при договорени условия за период от шест години. От друга страна, по силата на обжалваното решение лицензополучателите не могат да бъдат свободно избирани от Microsoft и не му предоставят никаква насрещна лицензия, плащанията и другите условия по предоставянето на лицензиите подлежат на контрол от страна на Комисията, а задълженията на Microsoft във връзка с принудителното предоставяне на лицензиите „се [разпростират] неограничено във времето“.

675

CompTIA подчертава, най-напред значението на нововъведенията за конкуренцията в сектора на информационните и комуникационни технологии и необходимостта от „солидна система за защита на правата на интелектуална собственост“. Тя посочва по-конкретно че тези права стимулират дружествата да подобряват съществуващите си продукти и да пускат нови такива на пазара.

676

По-нататък CompTIA, позовавайки се на съображение 783 от обжалваното решение, твърди, че в случая Комисията е приложила нов критерий за преценка, и счита, че последният не съответства на съдебната практика.

677

На първо място, Комисията изтъква, че надлежно е взела предвид обосновката, изтъкната от Microsoft.

678

В това отношение Комисията отбелязва най-напред че в жалбата Microsoft признава, че е изтъкнало само една обосновка, а именно факта, че притежава права на интелектуална собственост върху съответната „технология“. Тя счита, че подобна обосновка не може да се допусне, отбелязвайки по-конкретно че по делото, приключило с Решение по дело Magill, точка 107 по-горе, по което не възниква никакво съмнение, че оспорваното решение налага на съответните дружества принудителното предоставяне на лицензии за авторско право, Съдът приема, че разглежданият отказ не е обективно обоснован. SIIA поддържа Комисията по тази точка.

679

По-нататък Комисията пояснява, че възприема довода на Microsoft като означаващ, че фактите в случая, и особено „вероятното въздействие на разпореждане за предоставяне върху стимула му да прави нововъведения“, са дотолкова изключителни, че тя не може да прилага разрешения от съдебната практика.

680

В този контекст тя припомня, че е задача на Microsoft да докаже, че поведението, представляващо злоупотреба, в което се упреква, е обективно обосновано. По-специално тя смята, че последното трябвало поне да докаже, от една страна, че наложеното му задължение да оповести информацията, свързана с оперативната съвместимост, ще да има отрицателно въздействие върху стимула му да прави нововъведения, а от друга страна, че има риск това отрицателно въздействие да надделее над „съвкупността от фактори, откроени от Комисията, които превръщали по друг начин поведението в злоупотреба“. Microsoft обаче се ограничило да изтъкне чисто теоретични и напълно непотвърдени доводи в това отношение.

681

Комисията счита също че Microsoft не може да обоснове отказа си с факта, че съответната технология е поверителна и с голяма стойност и че включва съществени нововъведения. Освен това тази обосновка не е изтъкната в жалбата.

682

На второ място, Комисията оспорва в случая да е приложила нов критерий за преценка.

683

В това отношение, първо, Комисията отхвърля твърдението на Microsoft, че предприятие има основание да откаже да съобщи дадена технология на конкурентите си, когато желае да избегне възможността те да я използват, за да се конкурират с него. Това твърдение може да се тълкува, от една страна, като означаващо, че дори ако първите три критерия, установени от Съда в Решения по дело Magill и по дело IMS Health, точка 107 по-горе, са изпълнени, отказът за предоставяне на лицензии е легитимен, ако конкуренти възнамеряват да използват лицензията, за да се конкурират с господстващото предприятие. Подобна теза обаче била явно погрешна. Посоченото твърдение можело да се тълкува, от друга страна, като означаващо, че принципите, установени в Решение по дело Magill, точка 107 по-горе, не се прилагат, когато съответното право на интелектуална собственост се отнася до технология. Все пак освен факта, че Microsoft изобщо не изяснява какво разбира под „технология“ в този контекст, било изключително трудно да се направи разграничение между „технологични“ и „нетехнологични“ права на интелектуална собственост“. Още повече, не било сигурно, че разглежданата информация, свързана с оперативната съвместимост, представлява подобна технология, особено ако се свежда само до произволно комбиниране, което няма иновационен характер.

684

Второ, Комисията оспорва твърдението на Microsoft, че по причина на обжалваното решение неговите конкуренти няма да имат стимул да създадат собствена технология. Тя твърди, че Microsoft не се произнася по констатацията в съображение 697 от обжалваното решение, че предвид квазимонополното му положение на пазара на клиентските операционни системи за персонален компютър, конкурентите не са в състояние да развиват алтернативни жизнеспособни комуникационни протоколи.

685

Трето, Комисията отбелязва, че Microsoft се ограничава да посочи своя стимул да прави нововъдения в областта на разработването на протоколи, без да изтъква другите си продукти. Препращайки към съображение 724 от обжалваното решение, тя твърди, че подобен подход е погрешен.

686

Четвърто, тя поддържа, че Microsoft премълчава факта, че разглежданата информация е необходима за оперативната съвместимост по смисъла на Директива 91/250. От член 6 от тази директива обаче било видно, че общностният законодател счита, че оповестяването на подобна информация е ползотворно за нововъведенията.

687

На трето място, Комисията се позовава на някои декларации на Microsoft в хода на административната процедура, както и след приемането на обжалваното решение. Така при изслушването му, Microsoft посочило в отговор на въпрос на службите на Комисията, че не е констатирало, че американската спогодба има отрицателно влияние върху стимула му да прави нововъведения. Също така по време на съвместна пресконференция със Sun след спогодбата, сключена с последното, Microsoft обявило, че двете дружества щели да продължат да бъдат в конкуренция помежду си и да правят нововъдения и че „споразумението щяло да доведе до повече, а не до по-малко нововъведения“. Комисията счита, че доводът, който Microsoft извежда от факта, че тази спогодба предвижда насрещни задължения, не е релевантен. В това отношение тя отбелязва, че когато сключило тази спогодба, Sun вече имало за политика да оповестява релевантните протоколи на всички от сектора.

688

В самото начало следва да се отбележи, че макар тежестта на доказване, що се отнася до наличието на обстоятелства, представляващи нарушение на член 82 ЕО, да тежи върху Комисията, задача на съответното господстващо предприятие, а не на Комисията, е все пак да изтъкне, ако е необходимо, и то преди края на административната процедура, евентуална обективна обосновка и да посочи в това отношение доводи и доказателства. По-нататък е задача на Комисията, ако възнамерява да заключи, че е налице злоупотреба с господстващо положение, да докаже, че доводите и доказателствата, изтъкнати от споменатото предприятие, не могат да бъдат възприети, и че следователно представената обосновка не може да се приеме.

689

В случая, както се констатира в съображение 709 от обжалваното решение и както Microsoft изрично потвърждава в жалбата, последното изтъква като обосновка за своето поведение само факта, че върху съответната технология съществуват права на интелектуална собственост. В този контекст то пояснява, че ако е било задължено да даде достъп до тази технология на трети лица, това „е щяло да премахне бъдещият стимул за инвестиране в създаването на интелектуална собственост“ (съображение 709 от обжалваното решение). В писмената реплика то изтъква и факта, че посочената технология било поверителна, с голяма стойност и че включвала значителни нововъведения.

690

Първоинстанционният съд счита, че фактът — ако се приеме за установен — че върху комуникационните протоколи, до които се отнася обжалваното решение, или върху техните спецификации съществуват права на интелектуална собственост, сам по себе си не може да представлява обективна обосновка по смисъла на Решения по дело Magill и по дело IMS Health, точка 107 по-горе. Всъщност тезата, защитавана от Microsoft, е несъвместима с причината за съществуване на изключението, което тази съдебна практика признава в полза на свободната конкуренция, в смисъл че ако притежаването на права на интелектуална собственост може само по себе си да представлява обективна обосновка за отказ за предоставяне на лицензия, изключението, установено от съдебната практика, не би могло да се приложи никога. С други думи, отказ за предоставяне на лицензия за право на интелектуална собственост в никакъв случай не може да представлява нарушение на член 82 ЕО, докато в Решения по дело Magill и по дело IMS Health, точка 107 по-горе, Съдът обявява точно обратното.

691

В това отношение трябва да се припомни, че както бе изложено в точки 321, 323, 327 и 330 по-горе, общностният съд счита, че възможността за носителя на право на интелектуална собственост да използва последното само за собствена облага представлява самата същност на неговото изключително право. Следователно отказът, изхождащ дори от предприятие с господстващо положение, да предостави лицензия на трето лице, сам по себе си не може да представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 82 ЕО. Само когато се придружава от изключителни обстоятелства като разглежданите до момента в съдебната практика, такъв отказ може да се квалифицира като злоупотреба и следователно в обществен интерес за запазване на ефективна конкуренция на пазара да се допусне засягане на изключителното право на носителя на право на интелектуална собственост, задължавайки го да предостави лицензии на трети лица, които се опитват да навлязат на този пазар или да останат на него. Следва да се припомни, че по-горе бе установено, че в настоящия случай подобни изключителни обстоятелства са налице.

692

Що се отнася до довода, изтъкнат от Microsoft в писмената реплика и изведен от това, че съответната технология била поверителна, с голяма стойност за лицензополучателите и включвала значителни нововъдения, той също не може да се приеме.

693

Всъщност, първо, фактът, че съответната технология е поверителна, е последица от едностранно търговско решение на Microsoft. Освен това последното не може едновременно да извежда довод от евентуално поверителния характер на информацията, свързана с оперативната съвместимост, за да поддържа, че може да бъде задължено да я оповести само ако изключителните обстоятелства, откроени от Съда в Решения по дело Magill и по дело IMS Health, точка 107 по-горе, са налице, и да обоснове своя отказ със същия евентуален поверителен характер на посочената информация. Накрая, нищо не обосновава поверителна технология да се ползва с по-висока степен на защита от, например, технология, която е трябвало да бъде публично оповестена от изобретателя си в рамките на процедура по предоставяне на патент.

694

Второ, от момента, в който — както е в случая — се установи, че информацията, свързана с оперативната съвместимост, е необходима, тя неизбежно е от голяма стойност за конкурентите, които желаят да получат достъп до нея.

695

Трето, присъщо на факта, че съответното предприятие има право на интелектуална собственост, е, че предметът на последното има иновационен или оригинален характер. Всъщност патент не може да се получи при липса на изобретение, нито авторско право — при липса на оригинално произведение.

696

Освен това Първоинстанционният съд отбелязва, че в обжалваното решение Комисията не се ограничава да отхвърли обосновката, която изтъква Microsoft — че има права на интелектуална собственост върху съответната технология. Тя разглежда и довода на последното, че ако е било задължено да даде достъп на трети лица до споменатата технология, това е щяло да има отрицателно въздействие върху стимула му да прави нововъведения (съображения 709 и 712 от обжалваното решение).

697

Трябва да се констатира, както основателно изтъква Комисията, че Microsoft, на което се пада първоначалната тежест на доказване в това отношение (вж. точка 688 по-горе), не установява достатъчно, че ако е било принудено да оповести информацията, свързана с оперативната съвместимост, това е щяло да има значително отрицателно въздействие върху стимула му да прави нововъведения.

698

Всъщност Microsoft се ограничава да изтъкне неясни, общи и теоретични доводи по тази точка. Така, както отбелязва Комисията в съображение 709 от обжалваното решение, в отговора си от 17 октомври 2003 г. на третото изложение на възраженията Microsoft само обявило, че „оповестяване […] щяло да премахне бъдещия стимул за инвестиране в създаването на интелектуална собственост“, и то без да уточнява какви са технологиите или продуктите, които визирало по този начин.

699

В някои пасажи от посочения в предходната точка отговор, Microsoft предвижда отрицателно въздействие общо върху своите операционни системи, тоест както по отношение на клиентски персонални компютри, така и по отношение на сървърите.

700

В това отношение е достатъчно да се констатира, че в съображения 713—729 от обжалваното решение Комисията основателно опровергава доводите на Microsoft относно страха от клониране на продуктите му. Трябва по-специално да се припомни, че средството за защита, предвидено в член 5 от обжалваното решение, не позволява и няма за цел да позволи на конкурентите на последното да копират продуктите му (вж. точки 198—206, 240—242 и 656—658 по-горе).

701

От това следва, че не е доказано, че оповестяването на информацията, която е предмет на това средствo за защита, ще намали значително — а още по-малко, че ще премахне — стимула на Microsoft да прави нововъведения.

702

В този контекст следва да се отбележи, че както основателно констатира Комисията в съображения 730—734 от обжалваното решение, често срещана практика за операторите от разглеждания сектор е да оповестяват на трети лица информация, предназначена да улесни оперативната съвместимост с техните продукти, и самото Microsoft действа така до момента, в който решава, че е достатъчно установено на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи. Всъщност това позволява на съответните оператори да увеличат привлекателността и следователно стойността на собствените си продукти. Нито една от страните по настоящото дело обаче не твърди, че подобно оповестяване е имало каквото и да било отрицателно въздействие върху стимула на тези оператори да правят нововъведения.

703

Освен това трябва да се приеме, че ако оповестяването, извършено в рамките на американската спогодба и на MCPP, що се отнася до протоколите сървър—клиент, не е имало отрицателно въздействие върху стимула на Microsoft да прави нововъведения (съображение 728 от обжалваното решение), няма явна причина да се вярва, че що се отнася до протоколите сървър—сървър, последиците трябва да са различни.

704

Накрая, що се отнася до твърдението на Microsoft, че в обжалваното решение Комисията отхвърля обективната обосновка, която то е представило, като прилага нов критерий за преценка, следва да се констатира, че то почива на погрешен прочит на решението.

705

Всъщност това твърдение се основава просто на едно изречение от съображение 783 от обжалваното решение, което се вписва в част от решението, съдържаща заключението от анализа на Комисията, в съображения 560—778, на разглеждания отказ.

706

Изречението гласи следното:

„[П]одробен преглед на обхвата на разглежданото оповестяване позволява да се заключи, че като цяло евентуалното отрицателно въздействие, което налагането на задължение за оповестяване на разглежданата информация би имало върху стимула на Microsoft да прави нововъведения, се компенсира от положителните му последици върху иновационното равнище на целия сектор (включително на Microsoft).“

707

Все пак това изречение трябва да се разглежда във връзка с непосредствено следващото го в същото съображение, съгласно което „необходимостта от защита на стимула на Microsoft да прави нововъведения не може да представлява обективна обосновка, която да компенсира изключителните обстоятелства, откроени по-горе“.

708

То трябва да се разглежда и във връзка със съображение 712 от обжалваното решение, в което Комисията излага следните съображения:

„По-горе бе установено […], че отказът на Microsoft рискува да премахне конкуренцията на съответния пазар на операционните системи за сървъри на работни групи, че това се дължи на факта, че отказваният инпут е необходим за продължаването на търговска дейност на този пазар и че отказът на Microsoft има отрицателно въздействие върху технологичното развитие във вреда на потребителите. С оглед на тези изключителни обстоятелства отказът на Microsoft не може да бъде обективно обоснован само с факта, че съставлява отказ за предоставяне на лицензия за интелектуална собственост. Следователно е необходимо да се прецени дали доводите, изтъкнати от Microsoft, що се отнася до стимула му да прави нововъведения, надделяват над тези изключителни обстоятелства.“

709

С други думи, съгласно принципите, установено от съдебната практика (вж. точки 331—333 по-горе), след като е установила, че изключителните обстоятелства, откроени от Съда в Решения по дело Magill и по дело IMS Health, точка 107 по-горе, в случая са налице, Комисията е разгледала дали изтъкнатата от Microsoft обосновка, основана на евентуално засягане на стимула му да прави нововъведения, може да надделее над тези изключителни обстоятелства, включително и върху това, че разглежданият отказ ограничава технологичното развитие във вреда на потребителите по смисъла на член 82, втора алинея, буква б) ЕО.

710

Комисията заключава отрицателно по тази точка, но не след като претегля отрицателното въздействие, което налагането на задължение за предоставяне на разглежданата информация би имало върху стимула на Microsoft да прави нововъведения, и положителното въздействие на това задължение върху нововъведенията в целия сектор, а след като опровергава доводите на последното относно страха от клониране на продуктите му (съображения 713—729 от обжалваното решение), като констатира, че оповестяването на информацията, свързана с оперативната съвместимост, е често срещана практика в съответната индустрия (съображения 730—735 от обжалваното решение), и посочва, че ангажиментът, поет от IBM спрямо Комисията през 1984 г., не се отличава по съществото си от този, който е разпореден на Microsoft в обжалваното решение (съображения 736—742 от обжалваното решение), и че нейният подход съответства на Директива 91/250 (съображения 743—763 от обжалваното решение).

711

От всички изложени съображения следва, че Microsoft не е доказало наличието на каквато и да било обективна обосновка за отказа си да оповести разглежданата информация, свързана с оперативната съвместимост.

712

Тъй като изключителните обстоятелства, откроени от Съда в Решения по дело Magill и по дело IMS Health, точка 107 по-горе, в случая са налице, първата част от правното основание следва да се отхвърли в своята цялост като неоснователна.

713

На първо място Microsoft изтъква, че Sun е поискало от него достъп до информацията, свързана с оперативната съвместимост по смисъла на обжалваното решение.

714

В това отношение, позовавайки се на пасаж от жалбата на Sun, Microsoft поддържа, че искането в писмото от 15 септември 1998 г. се отнасяло не до „пълни и точни спецификации“ на неговите комуникационни протоколи, а до подробна информация, свързана с вътрешните характеристики на неговите операционни системи Windows за сървъри.

715

Съответно според Microsoft дори да се предположи, че писмото от 6 октомври 1998 г. може да се тълкува като съдържащо отказ quod non, не може да се твърди, че то е отказало да предостави на Sun технология, за която в обжалваното решение се упреква, че не е оповестило.

716

Microsoft добавя, че „обхватът на искането на Sun не е от естество, което [да му] укаже […], че [споменатото] се опитва да получи лицензия [за неговите] комуникационни протоколи“.

717

Освен това то отбелязва, че в жалбата си Sun изобщо не споменава за комуникационни протоколи.

718

Накрая Microsoft отбелязва, че в писмото от 15 септември 1998 г. Sun посочва, че според него „Microsoft трябва да включи референтна имплементация и необходимата информация, за да осигури възможност, без да се прибягва до реверсивен инженеринг, предметите COM и пълният пакет от технологии Active Directory да се изпълняват напълно оперативно съвместимо на Solaris“. То изтъква, че достъпът до подобна „технология“ щял да позволи на Sun да „имитира“ почти всички функционалности на операционните системи Windows за сървъри. То добавя, че искането на Sun се отнасяло до „технология в процес на разработване“, тъй като Windows 2000 Server и Active Directory са пуснати на пазара едва през декември 1999 г.

719

На второ място Microsoft твърди, че в писмото от 6 октомври 1998 г. не е дало „прост и ясен отказ“ на искането на Sun, а е поканило последното да разгледат съвместно „начина, по който двете предприятия могат да подобрят оперативната съвместимост между съответните си продукти в полза на общите си клиенти“. То потвърждава също че в това писмо посочва на Sun много начини за „реализиране на оперативната съвместимост“. Цитирайки съображение 565 от обжалваното решение, то добавя, че Комисията не може да поддържа, че съответните технологии са дотолкова сложни, че не е възможно да се очаква от Sun да знае от какво се нуждае. В това отношение то отбелязва, че Sun е високо специализиран дистрибутор на операционни системи за сървъри и че при всички положения негова задача е да изясни искането си.

720

Освен това Microsoft твърди, че Sun не предприема последващи действия по отношение на поканата му, отбелязвайки по-конкретно, че последното не присъства на събрание, организирано за обсъждане на въпроса за оперативната съвместимост на съответните им продукти.

721

Накрая, Microsoft счита, че няма противоречие между позицията, че не е сигурно, че то е щяло да откаже да оповести спецификациите на своите комуникационни протоколи, ако Sun или „който и да било друг“ го е поискал от него, и факта, че иска отмяна на обжалваното решение. Всъщност имало значителна разлика между, от една страна, „споразумение за кръстосани лицензии, сключено с друг голям доставчик на операционни системи“, и от друга страна „задължение за предоставяне на целия свят на технология, чийто собственик е, по разпореждане на публичен орган“.

722

На трето място Microsoft поддържа, че Sun не иска от него лицензия за права на интелектуална собственост, за да развива операционни системи за сървъри на работни групи в ЕИП. Следователно то счита, че за отговора си на писмото от 15 септември 1998 г. не е било длъжно да вземе предвид особеното си задължение по член 82 ЕО, да не засяга ефективната и ненарушена конкуренция.

723

В този контекст Microsoft припомня, че Sun е американско дружество и че писмото от 15 септември 1998 г. е изпратено от седалището на последното в Съединените американски щати до седалището на Microsoft в Съединените американски щати, което също е американско дружество. То твърди, че с оглед на липсата на каквато и да било връзка с ЕИП и на факта, че в това писмо изобщо не се споменава, че съответната технология е необходима за развитието и за разпространението на операционни системи за сървъри на работни групи на територията на ЕИП, то не е имало причина да предположи, че Sun възнамерява да получи лицензия за тази територия.

724

Комисията отхвърля всички доводи, изтъкнати от Microsoft.

725

На първо място Комисията поддържа, че искането на Sun в писмото от 15 септември 1998 г., „макар по-широко в някои отношения от приложното поле на [обжалваното] решение“, е достатъчно ясно, за да може Microsoft да разбере, от една страна, че Sun желае достъп до информация, свързана с оперативната съвместимост, а от друга страна, че някои части от тази информация се отнасят до характеристики на мрежите Windows за работни групи (архитектура на домейн Active Directory), които са необходими на Sun, за да упражнява жизнеспособна конкуренция на пазара на операционните системи за сървъри на работни групи.

726

Комисията твърди, че Microsoft представя неточно искането на Sun, когато претендира, че то се отнасяло до елементи от изходния код, а не до информация относно интерфейсите. Тя припомня, че целта на Sun в искането му е да бъде осигурена възможност за неговите продукти да „комуникират прозрачно“ със средата Windows и че в писмото от 6 октомври 1998 г. г-н Maritz ясно посочва, че разбира искането като отнасящо се до информация, свързана с оперативната съвместимост. Тя отбелязва също че в жалбата си Sun подчертава, че желае достъп до „информация относно интерфейсите“.

727

Препращайки към съображения 713—722 от обжалваното решение, Комисията добавя, че достъпът до информацията, свързана с оперативната съвместимост, няма да позволи на конкурентите на Microsoft да „клонират“ или „имитират“ функционалностите на операционните системи Windows за сървъри на работни групи.

728

Комисията счита, че фактът, че Sun не е използвало израза „комуникационен протокол“, е ирелевантен, тъй като искане за достъп до необходимата информация за осигуряване на взаимовръзката и взаимодействието със софтуера Windows и искане за достъп до спецификациите на протоколи са „едно и също нещо“.

729

Комисията отбелязва също че в писмото от 6 октомври 1998 г., Microsoft не изтъква факта, че искането на Sun се отнася до „ технология в процес на разработване“. При всички положения подобен довод не може да се приеме, след като първата бета версия на Windows 2000 Server е пусната на пазара една година преди Sun да изпрати писмото от 15 септември 1998 г. на Microsoft.