РЕШЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (втори разширен състав)
12 декември 1996 година(*)
„Договор за дистрибуция — Yves Saint Laurent Parfums“
[?]
По дело T‑19/92
Groupement d’achat Édouard Leclerc, дружество по френското право, със седалище в Париж, за което се явяват адв. Mario Amadio и адв. Gilbert Parléani, адвокати от Парижката адвокатска колегия, със съдебен адрес в Люксембург, в кантората на адв. Philippe Hoss, 15, Côte d’Eich,
жалбоподател,
срещу
Комисия на Европейските общности, за която се явяват първоначално г‑н Bernd Langeheine, а впоследствие г‑н Berend Jan Drijber, служители в правния отдел, в качеството на представители, подпомагани от адв. Hervé Lehman, адвокат от Парижката адвокатска колегия, със съдебен адрес в Люксембург, в офиса на г‑н Carlos Gόmez de la Cruz, служител в правния отдел, Centre Wagner, Kirchberg,
ответник,
подпомагана от
Yves Saint Laurent Parfums SA, дружество по френското право, със седалище в Neuilly‑sur‑Seine (Франция), за което се явяват адв. Dominique Voillemot и адв. Arnaud Michel, адвокати от Парижката адвокатска колегия, със съдебен адрес в Люксембург, в кантората на адв. Jacques Loesch, 11, rue Goethe,
Fédération des industries de la parfumerie, синдикална организация по френското право, със седалище в Париж, за която се явява адв. Robert Collin, адвокат от Парижката адвокатска колегия, със съдебен адрес в Люксембург, в кантората на адв. Ernest Arendt, 8–10, rue Mathias Hardt,
Comité de liaison des syndicats européens de l’industrie de la parfumerie et des cosmétiques, международна асоциация с нестопанска цел по белгийското право, със седалище в Брюксел, за която се явяват г‑н Stephen Kon, solicitor, и адв. Mélaniе Thill-Tayara, адвокат от Парижката адвокатска колегия, със съдебен адрес в Люксембург, в кантората на адв. Winandy и адв. Err, 60, avenue Gaston Diderich,
и
Fédération européenne des parfumeurs détaillants, асоциация от национални федерации или синдикати по френското право, със седалище в Париж, за която се явява адв. Rolland Verniau от Лионската адвокатска колегия, със съдебен адрес в Люксембург, в кантората на адв. Nico Schaeffer, 12, avenue de la Porte Neuve,
встъпили страни,
с предмет отмяна на решение 92/33/ЕИО на Комисията от 16 декември 1991 година относно процедура по прилагане на член 85 от Договора за ЕИО (IV/33.242 — Yves Saint Laurent Parfums) (ОВ L 12, стр. 24),
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ ОБЩНОСТИ (втори разширен състав)
състоящ се от: г‑н H. Kirschner, председател, г‑н B. Vesterdorf, г‑н C. W. Bellamy, г‑н A. Kalogeropoulos и г‑н A. Potocki, съдии,
секретар: г‑н J. Palacio González, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в устната фаза на производството от 28 и 29 февруари 1996 г.,
постанови настоящото
Решение
[?]
Обстоятелства в основата на спора
Въведение
1 Категорията на козметичните продукти обхваща голямо разнообразие от изделия, включващо по-специално парфюмерийни продукти, съдържащи алкохол, продукти, предназначени за кожата, декоративна козметика, както и продукти за косата и тоалетни принадлежности. В рамките на тази категория съществува един сегмент, съставен от луксозните продукти, които са с високо качество, на сравнително високи цени и се продават с престижна марка. По принцип луксозните козметични продукти се продават единствено посредством мрежи за селективна дистрибуция, които се подчиняват на подобни условия. В по-голямата си част тези мрежи са съставени от специализирани парфюмерии или от специализирани места, разположени във вътрешността на универсалните магазини.
2 Yves Saint Laurent SA (наричано по-нататък „Yves Saint Laurent“) е производител на луксозни козметични продукти. То е част от групата Yves Saint Laurent, чиято дейност включва производство и дистрибуция на луксозни продукти. През 1992 г. Yves Saint Laurent държи приблизително 9 % от общностния пазар на луксозни парфюмерийни продукти.
3 От представеното от Yves Saint Laurent в хода на съдебното производство разпределяне на продуктите по гами следва, че през 1990 г. и 1991 г. продажбата на луксозни парфюми представлява между 75 % и 100 % от общите му продажби, извършени посредством селективна дистрибуция, в зависимост от съответната държава-членка, като останалата част се състои от продажба на луксозни продукти, предназначени за кожата и на луксозна декоративна козметика. Тези продукти се продават в приблизително 7500 оторизирани места за продажба, както и в търговски обекти за безмитна търговия, в които е осъществена значителна част от продажбите в редица държави-членки.
4 На 7 юли 1989 г. Yves Saint Laurent уведомява Комисията за мрежа от договори за селективна дистрибуция за продажба в Общността на негови парфюмерийни продукти, съдържащи алкохол, на продукти, предназначени за кожата и на декоративна козметика, като посочва като главно искане издаването на удостоверение, че липсват основания за предприемане на действия от страна на Комисията по член 2 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 година, Първи регламент за прилагане на членове 85 и 86 от Договора (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3, наричан по-нататък „Регламент № 17“) и при условията на евентуалност иска освобождаване по член 85, параграф 3 от Договора.
5 На 20 декември 1990 г. в съответствие с член 19, параграф 3 от Регламент № 17 Комисията публикува известие (ОВ C 320, стр. 11), в което посочва намерението си да приеме благоприятно по отношение на договорите, за които е уведомена, решение в тяхната редакция, изменена в резултат на направените от Комисията възражения, като поканва заинтересованите трети лица да представят евентуалните си възражения в срок от 30 дни.
6 В отговор на тази публикация жалбоподателят Groupement d’achat Édouard Leclerc (наричано по-нататък „Galec“) представя възражения с дата 17 януари 1991 г. Galec е обединение на купувачи под формата на кооперативно дружество, което обслужва мрежа от места за продажба на дребно във Франция, известни като дистрибуторски центрове Leclerc (наричани по-нататък „центрове Leclerc“), по-голямата част от които са хипермаркети или супермаркети. Във възраженията си Galec оспорва предложеното решение по-специално като изтъква мотива, че ако то бъде прието, някои центрове Leclerc, приспособени за дистрибуция на луксозна козметика, биха били изключени от него.
7 Galec е участвало по същия начин в административната процедура по делото Parfums Givenchy, в която Комисията приема на 24 юли 1992 г. Решение 92/428/ЕИО относно процедура по прилагане на член 85 от Договора за ЕИО (IV/33.542 — Системата за селективна дистрибуция на Parfums Givenchy) (ОВ L 236, стр. 11), което е предмет на паралелна жалба пред Първоинстанционния съд (Galec/Комисия, Т‑88/92).
8 На 16 декември 1991 г. Комисията приема Решение 92/33/ЕИО относно процедура по прилагане на член 85 от Договора за ЕИО (IV/33.242 — Yves Saint Laurent Parfums) (ОВ L 12, стр. 14, наричано по-нататък „Решението“). То е предмет на настоящото решение.
Договорът Yves Saint Laurent
9 От „договора за оторизиран търговец на дребно“ (наричан по-нататък „договорът“) и от приложените към него общи условия за продажба в редакцията им от 11 юли 1991 г., която редакция има предвид Решението, става ясно, че мрежата за дистрибуция на Yves Saint Laurent е затворена мрежа, която забранява на нейните членове да продават или да се снабдяват с продукти с марката Yves Saint Laurent извън мрежата. От своя страна Yves Saint Laurent се ангажира да осигури спазването на дистрибуцията в рамките на действащите законови и подзаконови нормативни актове, както и да оттегли марката си от места за продажба, които не отговарят на договорните условия за подбор.
10 Предвидените в договора критерии за подбор на оторизираните търговци на дребно се отнасят основно до професионалната квалификация на персонала, до местоположението и уредбата на мястото за продажба, до наименованието на търговеца на дребно, както и до някои други условия, на които търговецът на дребно трябва да отговаря по отношение по-специално на складирането на продуктите, реализирането на минимален обем на покупки годишно, задължението за въздържане в рамките на една година от активна продажба на нови продукти, пласирани в друга държава и сътрудничеството между търговеца на дребно и Yves Saint Laurent в областта на рекламата и насърчаването на продажбите.
11 По отношение на професионалната квалификация точка III.5 от договора гласи:
„5) Професионална квалификация по парфюмерия
Оторизираният търговец на дребно се съгласява да спазва свързаните с професионалната квалификация разпоредби, посочени в член I.3 от общите условия за продажба и да осигурява участието на персонала по продажбите в курсове за обучение, организирани от изключителния дистрибутор.“
12 Точки I.2 и I.3 от общите условия за продажба гласят:
„2) Персонал по продажбите
Оторизираният търговец на дребно трябва да поддържа достатъчен брой персонал по продажбите с оглед на продажната площ на мястото и броя на предлаганите на потребителите продукти. Този персонал трябва да бъде способен да предоставя на потребителите качествени услуги по консултиране и демонстрация.
3) Професионална квалификация
Оторизираният търговец на дребно и неговият персонал по продажбите трябва да имат професионална квалификация в областта на парфюмерийните продукти (козметичните продукти и продуктите, предназначени за кожата), която да е придобита по някой от следните начини:
– диплома по козметика;
– сертификат за професионално обучение по парфюмерия, издаден от призната търговска камара;
– най-малко три години опит в областта на продажбите на престижни парфюмерийни продукти (козметични продукти и продукти, предназначени за кожата).“
13 По отношение на мястото за продажба точка I.1 от общите условия за продажба гласи:
„а) Пространство около мястото за продажба
Кварталът, улиците и магазините, разположени в близост до мястото за продажба, трябва да бъдат винаги добре подбрани в съответствие с престижа и общоизвестността на марката Yves Saint Laurent.
б) Други изисквания, които трябва да бъдат взети предвид
Наименованието, фасадата на сградата, в която се намира мястото за продажба, означението за съществуването на мястото за продажба, витрините, външното осветление, площта, вътрешното осветление, пода, стените и тавана, обзавеждането, вътрешната декорация, материалите за реклама, чистотата и реда в мястото за продажба, чистотата на продуктите и материалите за реклама, лавиците, идентифицирането и представянето на марката, условията за складиране, пространството за демонстрации, външността и приветливото отношение на персонала по продажбата.
Тези изисквания трябва винаги да отговарят на престижа и общоизвестността на марката Yves Saint Laurent.“
в) Продажна площ
Продажната площ трябва да бъде пропорционална на броя на продаваните продукти. Тя трябва да позволява на оторизирания търговец на дребно да предостави, с оглед на представените марки, запазено за продуктите място, което съответства на престижа и общоизвестността на марката Yves Saint Laurent.
г) Други дейности на мястото за продажба
В случай че се упражняват една или повече дейности на мястото за продажба, трябва да се вземе предвид следното:
– обем на тази/тези дейност/и;
– вътрешното и външното представяне на тази/тези дейност/и;
– разделението между тази/тези дейност/и и дейността, свързана с парфюмерията;
– разпределението на персонала по продажби между тази/тези дейност/и и дейността, свързана с парфюмерията;
– компетентността на персонала по продажби, назначен за всяка от тези дейности;
– облеклото на персонала по продажби, назначен за всяка от тези дейности;
[…]“.
14 Също така точки III.3 и III.4 от договора гласят:
„3) Вид и качество на продуктите, продавани в мястото за продажба
Оторизираният търговец на дребно отбелязва вида и качеството на всички продукти, които са или ще бъдат продавани в мястото за продажба. На оторизирания търговец на дребно се забранява да продава на мястото за продажба продукти, които поради близостта си могат да обезценят образа на марката Yves Saint Laurent.“
4) Стандарт и поддържане на мястото за продажба
Оторизираният търговец на дребно трябва да поддържа мястото за продажба чисто и в отлично състояние за складирането и представянето на продуктите. Обзавеждането, мебелите и декорацията на мястото за продажба или на специализираното отделение за парфюмерия във вътрешността на мястото за продажба трябва да съответстват на стандарта и качеството, които се асоциират с образа на марката Yves Saint Laurent.“
15 По отношение на наименованието на търговеца на дребно, точка I, втора алинея от общите условия за продажба гласи:
„Наименованието на парфюмерията, на магазина, в който е разположен щандът за парфюмерия или на пространството, в което е разположен щандът за парфюмерия или парфюмерията трябва винаги да отговарят на престижа на марката Yves Saint Laurent. Следователно наименованието трябва да съответства на принципите, на които е подчинена дистрибуцията на продуктите — много луксозни продукти с високо качество. Не такъв е случаят с наименованието, чийто образ се асоциира с липсата или ограниченото предлагане на услугата за консултиране на клиентелата, с липсата или ограничаването на стандарта или на изискаността в декора.“
16 Що се отнася до процедурата за приемане в мрежата след получаване на всяко заявление за откриване на сметка Yves Saint Laurent или неговият изключителен представител извършват в срок средно от три месеца и най-много пет месеца оценка на предложеното място за продажба, като попълват доклад за оценка, копие от който е представено от Yves Saint Laurent в хода на съдебното заседание (приложение 16 към писменото становище при встъпването, наричан по-нататък „доклада за оценка“). В този доклад критериите за оценка, които се отнасят съответно до външния вид на мястото за продажба, до вътрешния му вид и до професионалната компетентност, се измерват съгласно таблица за оценяване, която включва 33 различни рубрики, или 37, когато мястото за продажба има една или повече основни дейности, различни от продажбата на парфюмерийни продукти. Всеки раздел се оценява според случая със — от две до десет точки или от две до седем точки.
17 За да бъде приет за оторизиран търговец на дребно, общият брой на получените точки трябва да бъде над 231 (33 рубрики х 7 точки) или над 259 (37 рубрики х 7 точки) в зависимост от случая. Получаването на три оценки от по 2 точки в разделите местоположение на мястото за продажба, пространството около него, фасада, осветление, под, стени, мебели, други продукти, продавани в мястото за продажбата, и професионална компетентност, се смята за елиминиране. По отношение на универсалните магазини до 1992 г. Yves Saint Laurent е използвал адаптирана версия на доклада за оценка, но тази версия предстои да бъде заменена от нова версия на доклада за оценка, пригодена за всички неспециализирани магазини. Междувременно според Yves Saint Laurent в случая на неспециализирано място за продажба различните рубрики от сегашния доклад за оценка относно външния вид на магазина и персонала по продажба се прилагат единствено по отношение на щанда за парфюмерия (отговор от 16 януари 1996 г. на въпросите на Първоинстанционния съд, стр. 3 и 4).
18 В зависимост от резултатите от оценката заявлението получава мотивиран отказ или кандидатът се информира за мерките, които трябва да предприеме, за да отговори на критериите. В последния случай на кандидата се дава срок от най-много шест месеца, за да се съобрази с посочените критерии, след което се извършва нова оценка. При положителен отговор сметката се открива в срок от девет месеца, считано от датата на оценката.
Решението на Комисията
19 В точка II.А.4 от Решението Комисията приема, че член 85, параграф 1 от Договора не се прилага спрямо система за селективна дистрибуция, ако са изпълнени три условия, а именно, на първо място, характеристиките на въпросните продукти да налагат установяването на такава система, за да се запази качеството и да се осигури правилното им използване, на второ място, подборът на прекупвачите да се извършва в съответствие с обективни критерии от качествен характер относно професионалната квалификация на прекупвача и на неговия персонал, както и относно помещенията му, и на трето място, условията да са еднообразно определени за всички потенциални прекупвачи и да се прилагат по недискриминационен начин (вж. Решение на Съда от 25 октомври 1977 г. по дело Metro/Комисия, 26/76, Recueil, стр. 1875, точка 20 (наричано по-нататък „решението по дело Metro I“), Решение на Съда от 11 декември 1980 г. по дело L’Oréal, 31/80, Recueil, стр. 3775, точка 16 и Решение на Съда от 25 октомври 1983 г. по дело AEG-Telefunken/Комисия, 107/82, Recueil, стр. 3151, точка 33 (наричано по-нататък „решението по дело AEG“).
20 Във връзка с това в точка II.А.5, втора алинея от Решението Комисията констатира, че:
„Посочените продукти са всъщност висококачествени изделия, които са резултат на специфично изследване, изразяващо се едновременно в оригиналността на тяхното създаване, в сложността на пуснатите в продажба гами, както и в нивото на качество на използваните материали, по-специално за изработване на опаковката, в която те са представени. Тяхната същност на луксозни продукти произтича преди всичко от аурата на изключителност и престиж, която ги отличава от подобни продукти, които принадлежат на други пазарни сегменти и отговарят на други изисквания на потребителя. От една страна, една такава характеристика е тясно свързана със способността на производителя да развива и поддържа на пазара образ на марка с голяма репутация, а от друга страна, зависи от представянето на потребителите, което да подчертае естетическата или функционална особеност на всеки отделен продукт или на серия от продукти […]“.
21 По-нататък Комисията приема, че критерият за подбор на Yves Saint Laurent относно професионалната квалификация, местоположението и уредбата на мястото за продажба и наименованието на търговеца на дребно, не попадат в приложното поле на член 85, параграф 1 от Договора. Комисията смята, по-специално, че „присъствието на специализирани професионални консултанти е легитимно изискване, доколкото специфичните знания, които се изискват, са необходими, за да се подпомогне потребителят в търсенето на продукта, който най-добре подхожда на неговия вкус и нужди, и за да му се предостави най-добрата информация относно условията за използване, дори за съхранение на такива продукти“ (точка II.А.5, трета алинея) и че „тъй като поддържането на престижна марка на пазара на луксозните козметични продукти представлява основен фактор на конкуренция, нито един производител не би могъл да запази позицията си на пазара, без да полага постоянни усилия за насърчаването на продажбите. Ясно е обаче, че тези усилия биха били напразни, ако при продажбата на дребно продуктите Yves Saint Laurent се продават по начин, който може да промени възприемането им от потребителя. По този начин критериите, свързани с местоположението и естетическите и функционални характеристики на мястото на продажба представляват легитимни изисквания на производителя, тъй като имат за цел да предложат на потребителя пространство, което е в хармония с луксозния и изключителния характер на посочените продукти, както и да ги представят по начин, който съответства на образа на марката Yves Saint Laurent. Освен това критерият за наименованието има за цел да осигури това наименование на парфюмерията или на магазина, или на пространството, в което е разположен щандът за парфюмерия или парфюмерията, да е съвместимо с принципите, на които е подчинена дистрибуцията на посочените продукти и по този начин да се изключи представа, която би се свързала с липсата или с ограниченото обслужване на клиенти, с липсата или с ограничаването на стандарта и с липсата на изтънченост в декора. В това отношение следва да се подчертае, че обезценяващият характер на място за продажба или на наименованието му при всички положения не би могъл да се свърже с обичайната ценова политика на дистрибутора“ (точка II.А.5, четвърта алинея).
22 В точка II.А.5, пета и шеста алинея Комисията продължава:
„Забраната за продажба на стоки, които поради близостта си могат да обезценят образа на марката Yves Saint Laurent, има за предмет единствено да запази аурата на престиж и присъщата изключителност на посочените продукти във възприятието на потребителите, като се предотврати по този начин асоциирането им с по-нискокачествени стоки. Освен това подобна цел преследват и критериите за подбор, които имат за цел да гарантират, че в местата за продажба, където се извършват разнообразни дейности, пространството, запазено за продажба на парфюмерийни продукти, е пропорционално и достатъчно отделено спрямо пространството, предназначено за продажба на други продукти. Във връзка с това следва да се подчертае, че след като системата за селективна дистрибуция Yves Saint Laurent Parfums е отворена за магазини, които имат специализиран щанд, а също така и с оглед на различните форми на дистрибуция, за които Yves Saint Laurent Parfums е дало съгласието си на общностно ниво, тези критерии сами по себе си не могат да изключат някои съвременни форми на дистрибуция, като универсалните магазини.
Задължението оторизираният дистрибутор да запази място за продуктите на Yves Saint Laurent Parfums, което с оглед на представените марки, да отговаря на стандарта на марката Yves Saint Laurent и да позволява тя да бъде идентифицирана от потребителя, отговаря на целта да се гарантира представяне, което подчертава високата стойност на посочените в договора продукти. […] един такъв критерий за подбор не може да ограничи свободата на дистрибутора да продава и рекламира конкурентни марки, нито да препятства развитието на нови форми на дистрибуция.“
23 Относно другите задължения и условия, които трябва да се изпълнят от оторизирания дистрибутор, Комисията смята, че онези от тях, които се отнасят до процедурата за достъп до мрежата, до реализирането на минималния обем на покупки годишно, до сътрудничеството в областта на рекламата и насърчаването на продажбите, до складирането на продуктите и пускането в продажба на нови продукти, попадат в приложното поле на член 85, параграф 1 (вж. точка II.A.6 от Решението), както и че пречките, които те поставят пред конкуренцията, представляват чувствително ограничаване на търговския обмен в рамките на Общността (точка II.A.8).
24 Въпреки това в точка II.Б.1 от Решението Комисията установява, че договорите, които образуват системата на дистрибуция Yves Saint Laurent, отговарят на четирите условия, предвидени в член 85, параграф 3 от Договора.
25 По отношение на това дали посочените клаузи допринасят за подобряване на производството или разпространението по смисъла на член 85, параграф 3 от Договора, Комисията приема следното (точка II.Б.2):
„Луксозните козметични продукти се различават от подобните им продукти, които отговарят на други изисквания на потребителя, наред с други неща, по образа на изключителност и престиж, който се свързва във възприятието на потребителя с марката, която носят. Така способността на производителя да създаде и запази образ на оригинална и престижна марка, е определящ фактор за конкуренцията. От това следва, че дистрибуцията на луксозна козметична марка може да се извършва само при спазване на изключителния ѝ характер. Всъщност опитът показва, че общата дистрибуция на луксозен козметичен продукт може да промени възприемането му от потребителя и да доведе в дългосрочен план до намаляване на търсенето му.“
26 При тези обстоятелства Комисията счита, че клаузите от договора, които попадат в приложното поле на член 85, параграф 1 (вж. точка 23 по-горе) „имат за цел да гарантират, че дистрибуцията на продуктите Yves Saint Laurent се извършва само при условия, които могат да съхранят образа на високо качество и изключителността, присъщи на тяхната природа на луксозни козметични продукти“ (точка II.Б.2, седма алинея, in fine).
27 Що се отнася до това дали на потребителите се предоставя „справедлив дял от получените ползи“ по смисъла на член 85, параграф 3 от Договора, Комисията счита по-специално, че „системата за дистрибуция, за която е уведомена, позволява да се запази изключителният характер на посочените продукти, който характер е основният мотив за избора на потребителите“ (точка II.Б.3, втора алинея) и че „ако клиентът смята за второстепенни образът на марката или свързаното с нейната продажба обслужване в рамките на системата за селективна дистрибуция, той във всички случаи може да избере подобни изделия, които принадлежат на близък пазар и се разпространяват, без да се прибягва до системи за селективна дистрибуция, санкционирайки по този начин избраната от производителя търговска стратегия“ (точка II.Б.3, трета алинея).
28 Най-накрая, Комисията приема в точка II.Б.4 от Решението, че дистрибуторската система Yves Saint Laurent не съдържа нито едно задължение, което ограничава конкуренцията и което не е абсолютно необходимо за постигане на предвидените в член 85, параграф 3, буква а) от Договора цели, а в точка II.Б.5, че посочените договори не предоставят на заинтересованите предприятия възможността да елиминират конкуренцията по отношение на съществена част от съответните стоки по смисъла на член 85, параграф 3, буква б) от Договора. Комисията добавя по-специално, че „не е могла да установи, че разпространението на системи за селективна дистрибуция в областта на луксозните козметични продукти по принцип отстранява някои съвременни форми на дистрибуция като универсалните магазини. Критериите за подбор на Yves Saint Laurent всъщност не са такива, че да не могат да бъдат изпълнени от тези форми на дистрибуция, дори и това да включва частична промяна в техните специфични методи на продажба“ (точка II.Б.5, четвърта алинея).
29 Член 1 от Решението гласи:
„Разпоредбите на член 85, параграф 1 от Договора за ЕИО са неприложими в съответствие с член 85, параграф 3:
– спрямо типовия договор за оторизиран дистрибутор, обвързващ Yves Saint Laurent Parfums със специализираните му търговци на дребно, установени във Франция, както и спрямо приложените към него общи условия за продажба,
и
– спрямо типовия договор за оторизиран дистрибутор, обвързващ изключителните представители на Yves Saint Laurent Parfums, установени в държава-членка на Европейската икономическа общност, различна от Франция, с техните специализирани търговци на дребно, както и спрямо приложените към него общи условия за продажба.
Настоящото решение се прилага от 1 юни 1991 г. до 31 май 1997 г.“
Производство и искания на страните
30 Жалбоподателят подава жалба, депозирана в секретариата на Първоинстанционния съд на 9 март 1992 г. С Определение от 12 октомври 1992 г. Yves Saint Laurent, Comité de liaison des syndicats européens de l’industrie de la parfumerie et des cosmétiques (наричан по-нататък „Colipa“), Fédération des industries de la parfumerie (наричана по-нататък „FIP“) и Fédération européenne des parfumeurs détaillants (наричана по-нататък „FEPD“), са допуснати да встъпят в подкрепа на исканията на жалбоподателя.
31 По доклад на съдията докладчик Първоинстанционният съд решава да започне устната фаза на производството без предварително събиране на доказателства. Все пак в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, жалбоподателят, Yves Saint Laurent и FEPD са поканени да отговорят писмено на няколко въпроса, както и да представят определени документи преди заседанието. Страните са депозирали отговорите си между 16 и 24 януари 1996 г.
32 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Първоинстанционния съд въпроси са изслушани в съдебното заседание, проведено на 28 и 29 януари 1996 г.
33 Жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:
– да отмени Решението в неговата цялост,
– да осъди Комисията да заплати всички разходи и съдебни разноски пред тази инстанция.
34 Ответникът моли Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски пред тази инстанция.
35 Встъпилата страна Yves Saint Laurent моли Първоинстанционния съд:
– да обяви жалбата за недопустима,
– при условията на евентуалност да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, включително разноските по встъпването на Yves Saint Laurent.
36 Встъпилата страна FIP моли Първоинстанционния съд:
– да вземе решение по допустимостта на жалбата в съответствие с предвиденото в закона,
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, включително разноските по встъпването на FIP.
37 Встъпилата страна Colipa моли Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, включително разноските по встъпването на Colipa.
38 Встъпилата страна FEPD моли Първоинстанционния съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски, включително разноските по встъпването на FEPD.
39 В бележките си по писмените становища на встъпилите страни жалбоподателят моли Първоинстанционния съд:
– да обяви жалбата за недопустима,
– да възложи съдебните разноски в тежест на встъпилите страни.
По допустимостта
Кратко изложение на доводите на страните
40 Yves Saint Laurent посочва, че жалбата е недопустима с мотива, че от една страна, Решението не индивидуализира Galec, и от друга страна, то не е пряко засегнато от Решението и няма правен интерес.
41 На първо място, не само че Решението не се отнася пряко или непряко до Galec или до центровете Leclerc, но освен това фактът, че то е активно на дистрибуторския пазар, не го индивидуализира нито поради някои присъщи на него качества, нито поради фактическо положение, което го разграничава от другите оператори на пазара (виж по-специално Решение на Съда от 15 юли 1963 г. дело Plaumann/Комисия, 25/62, Recueil, стр. 197 и Решение на Съда от 10 декември 1969 г. по дело Eridania и др./Комисия, 10/68 и 18/68, Recueil, стр. 459).
42 Освен това намесата на Galec е много ограничена. Освен становището си до Комисията в административната процедура Galec никога не е подавало заявление за одобрение до Yves Saint Laurent. Galec също не е подавало оплакване срещу договорите Yves Saint Laurent. В Решението по дело Metro I, Решението от 22 октомври 1986 г. по дело Metro/Комисия (наричано по-нататък „Решението по дело Metro II“, 75/84, Recueil, стр. 3021) и в Решението от 28 януари 1986 г. по дело Cofaz/Комисия, 169/84, Recueil, стр. 391, Съдът приема за допустима жалбата на трето лице само въз основа на по-стриктни критерии за индивидуализация.
43 На второ място, съгласно устава си Galec е междинен оператор между своите членове, центровете Leclerc и техните доставчици, който действа единствено за сметка на първите. Поради тази причина то не може да бъде квалифицирано като дистрибутор, а още по-малко — като оторизиран търговец на дребно на Yves Saint Laurent. Следователно Galec не е претърпяло никаква последица, нито пряка вреда от Решението (вж. Решение на Съда от 28 октомври 1982 г. по дело Groupement des agences de voyages/Комисия, 135/81, Recueil, стр. 3799). То следователно не е пряко засегнато от Решението и няма никакъв възникнал и все още съществуващ интерес от отмяната на оспорвания акт.
44 Накрая, дори да се приеме, че Galec е подал жалбата в интерес на своите членове, в устава му не се съдържа нито една разпоредба, по смисъла на която те са го упълномощили да ги представлява в съд от тяхно име. В приложение на принципа, според който никой не може да предяви иск, без да бъде упълномощен за това, жалбата на Galec е недопустима (вж. Заключението на генералния адвокат г-жа Rozès по делото Groupement des agences de voyages/Комисия, посочено по-горе, стр. 3811).
45 Жалбоподателят подчертава, че в хода на административната процедура в приложение на член 19, параграф 3 от Регламент № 17 е депозирал възражения, които по целта си са равнозначни на депозирането на оплакване и че Комисията е отразила доводите му в Решението, по-специално в точка I.Г и в точка II.Б.5 in fine.
46 Освен това прекият и личен интерес на Galec не може сериозно да бъде оспорен. В качеството му на център за продажби на една икономическа група Galec е пряк оператор на пазара за парфюми и козметични продукти, който подбира производителите и договаря условията по отношение на гамите и цената, финансовите условия и начините на доставка и снабдяване. Galec допълва, че без Решението обикновено е можело по един или друг начин да се снабди с продуктите Yves Saint Laurent, докато приемането на Решението го лишава от всякакво право на нормален достъп до този пазар.
47 Ответникът смята, че жалбата на Galec e допустима, като се позовава по-специално на Решението по делото Metro II.
48 Всъщност Galec ясно демонстрира желанието си да разпространява луксозни парфюми, от една страна, във възраженията си в хода на административната процедура, и от друга страна, чрез направените от различни центрове Leclerc многобройните опити за разпространение на луксозни парфюми, които са довели до завеждане на особено голям брой искове пред националните юрисдикции.
49 Освен това от устава на Galec става ясно, че то има за предмет именно обединяване на поръчките на неговите членове и предаването им на доставчиците (член 2), а също, че може да извършва продажби пряко от свое име (член 30А). От това следва, че ако някои от членовете на Galec могат да бъдат приети в мрежата Yves Saint Laurent, Galec би могло да извършва покупките на посочените продукти за тяхна сметка. Освен това безспорно е, че членовете на Galec могат да имат интерес от участие в мрежата за дистрибуция Yves Saint Laurent. Положението, разгледано в Решението по дело Groupement des agencies de voyages/Комисия, посочено по-горе, следователно е напълно различно от това в конкретния случай.
Съображения на Първоинстанционния съд
50 Ответникът не е направил искане жалбата да бъде обявена за недопустима. При тези обстоятелства Yves Saint Laurent не може да направи възражение за недопустимост, а Първоинстанционният съд не е длъжен да разгледа посочените от него правни основания (Решение на Съда от 24 март 1993 г. по дело CIRES и др./Комисия, С‑313/90, Recueil, стр. I‑1125, точки 20—22).
51 Въпреки това по силата на член 113 от Процедурния правилник допустимостта на жалбата следва да се разгледа служебно (вж. Решение по дело CIRES и др./Комисия, точка 23).
52 Съгласно член 173 от Договора физическо или юридическо лице може да заведе иск срещу решение, адресирано до друго лице, само ако то го засяга пряко и лично. След като Решението е адресирано до Yves Saint Laurent, следва да се разгледа дали тези две условия са изпълнение по отношение на Galec.
53 Що се отнася до въпроса дали Galec е „лично“ засегнато от Решението, от постоянната съдебна практика следва, че субектите, които не са адресати на дадено решение, могат да твърдят, че са лично засегнати само ако решението се отнася до тях поради някои присъщи за тях качества или поради фактическо положение, което ги отграничава от всички останали лица и така ги индивидуализира по същия начин както адресата (вж. Решение по дело Plaumann/Комисия, посочено по-горе, точка 223, както и Решението на Първоинстанционния съд от 6 юли 1995 г. по дело AITEC и др./Комисия, Т‑447/93, T‑448/93 и Т‑449/93, Recueil, стр. II‑1971, точка 34).
54 В тази връзка Първоинстанционният съд отбелязва, че Galec е кооперативно дружество с променлив капитал, състоящо се от търговци на дребно, които упражняват дейността си под наименованието É. Leclerc, установено в съответствие с френския Закон № 72‑652 от 11 юли 1972 г. Член 1 от този закон предвижда, че такива кооперативни дружества имат за цел да подобрят с общите усилия на техните членове условията, в които упражняват търговската си професия. За тази цел те могат по-специално да снабдяват членовете си изцяло или отчасти със стоките, продоволствените продукти или услугите, оборудването и материалите, които са необходими за осъществяване на търговската им дейност. Член 2, параграф 2 от устава на Galec уточнява по-специално, че услугите, които то си поставя за цел да предоставя на членовете си, не са ограничени нито от гледна точка на техния характер, нито на количеството им и могат по-специално да се отнасят до всякакви сделки и дейности, които имат някаква връзка със занятието на членовете му. Според член 30А от устава му Galec работи изключително в полза на своите членове, за да им позволи да намалят себестойността на разходите им по покупките и по дистрибуцията до техните собствени членове и/или до потребителите. То може по-специално да купува от свое име за сметка на членовете си.
55 Според неоспорените твърдения на Galec, направени в хода на съдебното заседание, преди приемането на Решението то се е обърнало към редица производители на парфюми, включително Yves Saint Laurent, за да поиска поне някои от членовете му да бъдат приети в мрежата като оторизирани търговци на дребно. Впоследствие с писмо от 22 август 1990 г. един от членовете на Galec, дружеството Rocadis, което управлява центъра Leclerc de Poitiers иска да бъде прието в мрежата Yves Saint Laurent.
56 Това искане е отхвърлено от Yves Saint Laurent с писмо от 28 септември 1990 г. с мотива, че съдебен спор между Yves Saint Laurent и дружеството Rocadis относно продажбата от последното на продукти Yves Saint Laurent извън дистрибуторската му мрежа, все още е висящ пред френските юрисдикции.
57 Безспорно е също, че редица други центрове Leclerc са изразили желанието си да разпространяват продуктите Yves Saint Laurent, което е видно от многобройните съдебни дела по националното право, посочени от Galec в писменото му становище.
58 Освен това Galec е участвало в административната процедура пред Комисията, като е представило подробни възражения след публикацията на уведомлението, предвидена в член 19, параграф 3 от Регламент № 17 (вж. точка 6 по-горе). Във възраженията си Galec изтъква по-специално, че Решението има за последица изключване на негови членове от дистрибуцията на продуктите Yves Saint Laurent, като кани Комисията да провери на място условията за дистрибуция на луксозните продукти в центровете Leclerc, които желаят да бъдат одобрени за продажбата на луксозни парфюми.
59 С писмо от 12 февруари 1991 г. Комисията потвърждава, че възраженията на Galec са разгледани внимателно. В съдебното заседание Комисията потвърждава, че е взела предвид тези възражения при приемане на Решението. Безспорно е обаче, че тя по същество одобрява особеностите на системата за селективна дистрибуция на Yves Saint Laurent, които Galec критикува в хода на административната процедура.
60 При тези обстоятелства Първоинстанционният съд смята, че положението в конкретния случай не се различава съществено от това в основата на Решението по дело Metro II (точки 21—23), в което Съдът приема, че оператор на когото заявлението за приемане в мрежа като оторизиран дистрибутор е било отхвърлено и който е представил възражения на основание член 19, параграф 3 от Регламент № 17, е пряко и индивидуално засегнат от решение на Комисията, след като е поддържал критикуваните от него критерии в хода на административната процедура.
61 Следва да се добави, че Решението сериозно засяга собствените интереси на Galec, доколкото по устав то има за предмет на дейност да преговаря по договорите за доставка на центровете Leclerc. Следователно Galec също лично е засегнато от Решението в качеството му на преговарящ по тези договори за доставка (вж. по аналогия Решението на Съда от 2 февруари 1998 г. по дело Van der Kooy и др./Комисия, 67/85, 68/85 и 70/85, Recueil, стр. 219, точки 20—25, както и Решение на Съда по дело CIRFS и др./Комисия, посочено по-горе, точка 30).
62 Освен това от устава на Galec, и по-специално от член 2 от него, е видно, че то е упълномощено да изразява не само своята гледна точка в хода на административната процедура, но също и тази на членовете му, които желаят да се присъединят към мрежата Yves Saint Laurent. При положение, че последните са потенциални конкуренти на оторизираните търговци на дребно на Yves Saint Laurent, те са „трети заинтересовани лица“ по смисъла на член 19, параграф 3 от Регламент № 17. От това следва, че Galec също е засегнато лично от Решението, тъй като то е участвало в административната процедура в качеството си на представител на своите членове (вж. по аналогия Решението по дело AITEC и др./Комисия, посочено по-горе, точки 60—62).
63 Що се отнася до това дали Galec е пряко засегнато, достатъчно е да се отбележи, че Решението оставя незасегнати всички ефекти на мрежата Yves Saint Laurent, позволявайки по този начин на Yves Saint Laurent да противопостави пряко на Galec и членовете му критериите за подбор, чиято правомерност то оспорва в хода на административната процедура.
64 Освен това, дори Galec да не иска да стане оторизиран търговец на дребно на Yves Saint Laurent, купувайки продукти на Yves Saint Laurent, то е длъжно да спазва критериите за подбор, чиято правомерност е установена в Решението. Следователно Galec има възникнал и все още съществуващ интерес да оспори правилността на Решението.
65 От това следва, че жалбата е допустима.
По същество
66 Основното оплакване на Galec е, че кумулирането на одобрените в Решението критерии за подбор има за последица изключването a priori от мрежата Yves Saint Laurent на определени хипермаркети с наименованието É. Leclerc, независимо от факта, че те биха могли да продават луксозни парфюми при подходящи и подчертаващи високата стойност на продукта условия. Около това основно оплакване Galec посочва в жалбата си три вида правни основания, изведени съответно от липсата на мотиви, фактически грешки и грешки при прилагане на правото. Тези правни основания съдържат и се припокриват по същество със следните четири основни твърдения: а) Решението е опорочено от липса на мотиви и/или явни фактически грешки, доколкото в него типичните методи за подчертаване на високата стойност на продукта в магазините с голяма или средна площ (наричани по-нататък „големи дистрибутори“) се считат за неподходящи за дистрибуция на луксозни парфюми; б) Решението е опорочено от липса на мотиви и/или явни фактически грешки относно потребностите и очакванията на потребителите; в) Решението е опорочено от грешки при прилагане на правото и/или липса на мотиви, доколкото Комисията е приела, че изложените в точка II.А.5 критерии не попадат в приложното поле на член 85, параграф 1 от Договора; г) Решението е опорочено от грешки при прилагане на правото и/или явни фактически грешки и/или липса на мотиви при прилагането на член 85, параграф 3 от Договора.
67 На първо място, следва да се разгледа правилността на Решението с оглед на член 85, параграф 1 от Договора, като се обединят всички правни основания и доводи на страните по този въпрос, а на второ място — правилността на Решението с оглед на член 85, параграф 3 от Договора.
I — По правилността на Решението с оглед на член 85, параграф 1 от Договора
Кратко изложение на доводите на страните
Доводи на Galec
68 Galec посочва най-напред, че разпространява посредством своите членове с наименованието É. Leclerc голям брой луксозни продукти (аудиотехника, фини вина, бижутерия, часовници, фотоапарати, луксозен текстил и т.н.) при изключително подходящи условия и че признава необходимостта от система, основаваща се на концепцията за „луксозен подбор“, за да се поддържа престижът на луксозните продукти и да се задоволят очакванията на потребителите. То признава също, че не всички магазини с наименованието É. Leclerc са подходящи за такъв вид продажби. Въпреки това някои големи хипермаркети или супермаркети с наименованието É. Leclerc практикуват вече луксозния подбор чрез специфични техники като отделяне на запазено място в магазина или приспособяване на специализирано пространство във вътрешността на площта за продажби, когато е необходимо и с допълнително наименование (например „Éole“). Такива магазини са подходящи или могат да бъдат пригодени за продажба на луксозна козметика, както се вижда от приложените към жалбата снимки на пространството за „красота и здраве“ в някои центрове Leclerc.
69 Големите дистрибутори обаче са служебно изключени от мрежата Yves Saint Laurent чрез кумулирането на одобрените в Решението критерии за подбор, и по-специално отнасящите се до пространството в непосредствена близост, а именно — оценката на „квартала“, на „улиците“ или на „намиращите се наблизо магазини“ (точка I.1, буква а) от условията за продажба), отнасящите се до „фасадата“ с „витрини“, до „декорацията“, до общото оформление на цялата продажна площ, до другите фактори, които трябва да се вземат предвид и които са уточнени в точка I.1, буква б) от условията за продажба, до наличието на други продавани продукти, „които поради близостта си могат да обезценят образа на марката Yves Saint Laurent“ и до извършването на дейности, различни от парфюмерийните в мястото за продажба, които съгласно точка I.1, буква г) от условията за продажба, трябва да бъдат оценявани в зависимост от техния обем, външно представяне, отделеност от дейностите, свързани с парфюмерията, и облеклото на персонала, който е назначен за всяка дейност.
70 За Galec най-произволният критерий, който зависи изключително от субективна преценка, е този за наименованието. Наименованието É. Leclerc включва голямо разнообразие от места за продажба, но дори някои от центровете за дистрибуция с това наименование да не могат да твърдят, че са дистрибутори на луксозни продукти, Комисията не е признала възможността, че други от тях могат да отговарят на обективните критерии, необходими за дистрибуцията на такива продажби.
71 От това следва, че в противоречие с принципите, приложени от Съда в решенията му по делата Metro I, Metro II и L’Oréal, посочени по-горе, и в Решението от 10 юли 1980 г. по дело Lancôme, 99/79, Recueil, стр. 2511, посочената система за селективна дистрибуция изключва новите форми на търговия, използвайки критерии, които не са нито обективни, нито еднородни, нито се прилагат без дискриминация, нито са пропорционални на това, което е необходимо. Освен това наложените от Решението критерии елиминират „специфична форма на търговия“, което е в нарушение на практиката на Съда по делата Metro I (точки 20 и 50), Metro II (точка 34) и АЕG (точки 36 и 73).
72 Всъщност според жалбоподателя или Решението предполага, че само някои форми на голямата дистрибуция като универсалните магазини — например Le Printemps или Galeries Lafayette, могат да бъдат приети в мрежата, което се потвърждава от доклада на проф. Weber, споменат в точка I.Б от Решението и от посочените от Yves Saint Laurent доводи в писменото му становище при встъпването, или одобрените от Комисията критерии изискват от големите дистрибутори много повече от частична промяна в техните методи на продажба. За да отговорят на тези критерии като например да са разположени на определени улици, където магазините съответстват на престижа на марката, да отделят физически парфюмерията от другите дейности, да облекат целия персонал по продажбите в професионално облекло, да нямат много дейности „извън луксозните“ или да имат големи магазини с витрини, големите дистрибутори трябва напълно да изоставят методите си на продажба.
73 Що се отнася до мотивите на Решението, жалбоподателят смята, че принципно решение като конкретно разглежданото трябва да бъде изключително пълно. Комисията обаче не е мотивирала достатъчно твърдението си, според което критериите, за които е уведомена и които според жалбоподателя изключват всякаква друга форма на търговия освен специализираната търговия на дребно, не ограничават конкуренцията по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора. Всъщност, като се позовава на решенията по делата Metro, AEG и L’Oréal, посочени по-горе, Комисията пренася върху защитата на образа на марка на луксозните продукти критерии, запазени до момента за „техническия“ подбор, без обаче да мотивира решението си по необходимия в тези решения начин.
74 Освен това посочените по-горе решения по делата L’Oréal, Lancôme и Metro задължават Комисията да прецени ограничителния характер на споразуменията в зависимост от икономическия контекст. След като Комисията е знаела, че „производителите на маркови парфюми“ в голямата си част възприемат един и същи начин на изключителна дистрибуция, тя трябва да изложи мотиви във връзка с кумулативния ефект на мрежите, още повече че тя дава принципно одобрение на общото и абсолютно изключване на цяла една форма на търговия от дистрибуцията на посочените продукти.
75 Освен това Комисията не е мотивирала в достатъчна степен Решението си, като не е взела предвид представените от Galec в хода на административната процедура възражения, според които луксозни продукти се продават днес от големи дистрибутори при изключително подходящи за това условия. Всъщност през последното десетилетие големите дистрибутори са променили изцяло методите си на продажба и по този начин са успели не само да защитят образа на марката, с който се свързват високо технологичните или луксозни продукти, но също и да бъдат конкурентоспособни по отношение на образа на тези продукти.
76 Освен това Комисията не е мотивирала разбирането си за очакванията на потребителите по отношение на наименованието на голям дистрибутор. Съвременните потребители обаче очакват разнообразно предлагане на луксозни продукти и реагират спонтанно, когато им се предоставя такова предлагане. Комисията противопоставя на тази подлежаща на проверка констатация единствено твърдения, лишени от всякакви мотиви, а именно, че определени наименования причиняват по естеството си или винаги обезценяване (точка II.А.5, четвърта алинея от Решението) и че потребителят свързва в съзнанието си собственото си изискване за „образ на изключителност и престиж“ единствено с изключителната дистрибуция чрез специализирани търговци на дребно (точка II.Б.2, първа алинея). Тези твърдения не се подкрепят от никакво проучване, анализ на общественото мнение или статистическо изследване, така че Комисията не е дала възможност на Първоинстанционния съд да провери релевантността на този портрет на средностатистическия потребител.
77 Що се отнася до фактическите грешки, с които е опорочено Решението, жалбоподателят поддържа, че поради посочените вече причини Комисията не е признала способността на големите дистрибутори да разпространяват луксозни парфюми при задоволителни условия. Освен това Комисията очевидно погрешно е изтълкувала мотивите на клиентелата, след като е констатирала в точка II.Б.3, втора алинея от Решението, че „системата за дистрибуция, за която е уведомена, позволява да се запази изключителният характер на посочените продукти, който характер е основният мотив за избора на потребителите“. Според жалбоподателя става въпрос „отнасящи се към миналото“ мотиви, които се приписват на потребителите, без да се представят доказателства за това.
78 В действителност, веднага след като един голям дистрибутор успее да пусне в продажба луксозни парфюми, ще последва значително спонтанно търсене от страна на потребителите, които се стремят към лукса и мечтанието, но не обезателно на предлаганата в затворена мрежа цена. По-специално, има една категория от потребители, чието съществуване се отрича от Комисията, които често са сравнително млади, състоятелни, живеещи в градовете, интересуващи се от изобретения и маркови продукти и предпочитат да пазаруват при големите дистрибутори, като в покупките им се включват всички „най-луксозни“ изделия.
79 Освен това промените в дистрибуцията са променили дълбоко начина на възприемане на наименованията на дистрибуторите от страна на потребителите. Следователно би било погрешно да се предположи, че потребителят все още гледа еднозначно и омаловажаващо на големите дистрибутори или че преминаването към големите дистрибутори би превърнало всеки луксозен продукт в обичаен такъв. Комисията е напълно осведомена за тази еволюция, но не я е взела предвид, което е явна грешка в преценката (вж. точки 74 и 75 от Решението по делото АЕG).
80 По отношение на допуснатите от Комисията грешки при прилагане на правото жалбоподателят изтъква, че тя е нарушила общностното право, като е приела, че посочените в точка II.А.5 от Решението критерии, по-специално тези, отнасящи се до присъствието на квалифициран персонал, до местоположението, до естетическото оформление и до наименованието на мястото за продажба, до други дейности в магазина, както и до относителната значимост на марката Yves Saint Laurent в сравнение с конкурентните марки, не попадат в обхвата на забраната по член 85, параграф 1 от Договора.
81 Като счита, че такива критерии, които според жалбоподателя изключват a priori някои потенциални препродавачи, са правомерни, Комисията нарушава принципа, според който ограниченията пред дистрибуцията на продуктите трябва да бъдат пропорционални, както и принципа, според който количествените ограничения са a priori неправомерни (вж. по-специално посочените по-горе решения по делата Мetro I и Metro II, L’Oréal и АЕG). Всъщност ограниченията надхвърлят необходимото с оглед на свойствата на посочените продукти и отвъд необходимата защита на тяхното качество и добра употреба.
82 Комисията е нарушила също общностното право, като не е оценила в техния контекст явните ограничения, които произтичат от мрежата Yves Saint Laurent (вж. точка 40 от Решението по дело Мetro II). Във връзка с това жалбоподателят подчертава, че в своя защита Комисията твърди, че съответният пазар е този на „козметичните продукти“, докато както в Решението, така и в други точки от своята защита, тя посочва, че пазарът на луксозните парфюми е специфичен и самостоятелен пазар. Противно на твърденията на Комисията няма никакво съмнение, че кумулативният ефект на подобните на тази мрежи елиминира големите дистрибутори от пазара на луксозни парфюми, който е съответният пазар в конкретния случай.
Доводи на Комисията
83 Ответната страна посочва, че в Решението не се е произнесла по това дали някои центрове Leclerc биха могли да отговорят на критериите, за които Yves Saint Laurent е уведомил, а е изследвала съдържанието, последиците и правомерността на тези критерии от гледна точка на общностното право. Освен това Решението не изключва a priori нито една форма на търговия. Така в Решението се уточнява, първо, че тези критерии „сами по себе си не могат да изключват някои съвременни форми на дистрибуция, като универсалните магазини“ (точка II.А.5, пета алинея, in fine) и второ, че някои съвременни форми на дистрибуция могат да отговорят на критериите за подбор, като променят методите си на търговия (точка II.Б.5, четвърта алинея). В съдебното заседание представителят на Комисията потвърждава, че тя не изключва a priori нито един вид дистрибуция от вида „супермаркет“ в сектора на луксозната козметика и че понятието „универсални магазини“ в точка II.А.5, пета алинея и точка II.Б.5, четвърта алинея от Решението трябва да се тълкува като включващо хипермаркетите.
84 Твърдението на жалбоподателя, че необходимите критерии могат да бъдат изпълнени само от специализирани търговци на дребно в централната част на градовете, е неточно; в градските квартали или в предградията има магазини, различни от специализираните търговци на дребно. Освен това изискването да се отговори на престижа и общоизвестността на марката не е задължително неприспособимо към големите дистрибутори, тъй като според представените от жалбоподателя снимки някои от неговите собствени магазини могат да предложат подходяща за продажбата на престижни марки вътрешна декорация.
85 Що се отнася до критерия за наименованието, необходимостта му се проявява особено явно, ако се приеме, че той позволява да се изключат определени наименования с очевидно обезценяващо действие. Освен това една от използваните от центровете Leclerc техники за подчертаване на високата стойност на продаваните луксозни продукти се състои в предоставянето на допълнителни помещения, носещи определено поднаименование, например „Éole“. Също така в Решението се уточнява, че обезценяващият характер на наименование не може да се свърже с обичайната ценова политика на дистрибутора (точка II.А.5, четвърта алинея, in fine).
86 Доводът на жалбоподателя, според който големите дистрибутори биха могли да отговорят на посочените критерии единствено, ако променят радикално методите си на продажба, въобще не съответства на позицията на Комисията. Посочените критерии може да изискват само частична промяна на отделни методи на продажба като необходимата степен на промяната зависи от преценка за всеки отделен случай.
87 Колкото до мотивите на Решението те са ясни и пълни именно в точка II.А.5. Освен това решенията на Съда по делата Lancôme и L’Oréal, посочени по-горе, и от Решение 85/616/ЕИО на Комисията от 16 декември 1985 година относно процедурата по прилагане на член 85 от Договора за ЕИО (IV/30.665 — Villeroy и Boch, ОВ L 376, стр. 15), паказват, че няма нищо ново в това да се приеме, че поддържането на образ на престиж за даден продукт, може да оправдае качествени критерии относно професионалната квалификация на препродавача и относно помещенията му. Следователно е неточно да се твърди, че Комисията не е взела предвид кумулативния ефект на системите за селективна дистрибуция, както това е видно от точка II.А.8 от Решението.
88 Колкото до потребителите ответникът поддържа, че основната мотивация за потребителя на луксозни продукти, макар че в краткосрочен план той е привлечен от по-ниска цена, е гаранцията, че продуктът няма да се превърне в обичаен такъв в резултат на банализиране на образа за него и на понижаване на нивото на творчество, което би последвало в дългосрочен план от по-ниската цена. Освен това от точка I.Г от Решението става ясно, че взетите предвид от Комисията становища на асоциациите на потребителите, показват, че потребителите искат луксозните парфюмерийни артикули да се продават единствено в качествени места за продажба и от квалифициран персонал.
89 Колкото до евентуалната възможност големите дистрибутори да разпространяват продукти Yves Saint Laurent, ответникът отрича да е правил преценка в тази връзка. Всъщност дали някои магазини на големите дистрибутори могат да отговорят на критериите, обосновани със селективната дистрибуция на луксозни парфюми, би могло лесно да се провери in concreto, на първо място от Yves Saint Laurent, а не от Комисията. Решението не съдържа твърдение, според което продажбата на луксозен продукт от големите дистрибутори го превръща в банален такъв.
90 Най-накрая, колкото до член 85, параграф 1 от Договора, ответникът смята, че разгледаните в точка II.А.5 от Решението критерии очевидно са обективни критерии от качествен характер от типа, описан в решението по делото Мetro I, и че те са установени по еднообразен и недискриминационен начин, тъй като не изключват нито един дистрибутор, който може да отговори на тях. Освен това Комисията уточнява, че тези критерии трябва да се прилагат по недискриминационен начин, което се отнася до практиката, а не до преценката на критериите като такива. Приетите критерии не нарушават също принципа на пропорционалност, тъй като те са необходими за поддържане на аурата на престиж и изключителност, която разграничава посочените продукти от други подобни продукти и съхранява образа на престижна марка.
91 Точка 40 от Решението по дело Metro II не е релевантна, тъй като това дело се отнася до положение, при което вече не съществуват други форми на дистрибуция освен селективните мрежи, при които твърдостта на цените не е неутрализирана от ефективна конкуренция между марките. Не такова е положението на пазара на козметичните продукти, на който предлагането е разпръснато както на стадия на производството, така и на стадия на дистрибуцията и на който продаваните от мрежи на оторизирани дистрибутори продукти, представляват само една част от продажбите на козметични продукти, която варира от 24 % във Великобритания до 36,2 % в Италия. Така, от една страна, потребителят би могъл да купи други парфюми на по-ниска цена извън мрежите на селективна дистрибуция, а от друга страна, съществува ефективна конкуренция между конкурентните марки на луксозни парфюми и между луксозните продукти от същата марка.
Доводи на встъпилите страни
92 Тъй като встъпилите страни излагат доводи, подобни на тези на Комисията, следва да се посочи само следното.
93 Според Yves Saint Laurent постулатът, на който се основава жалбата, е погрешен. Комисията нито е утвърдила a priori изключването на форма на търговия, нито е приела изключително право в полза на специализираните търговци на дребно от централната част на градовете. Точно обратното, в Решението тя се е стремяла да провери дали системата за дистрибуция е отворена за всички форми на дистрибуция и не изключва a priori нито една от тях (точка II.Б.5).
94 Всъщност мрежата Yves Saint Laurent включва освен специализираните парфюмерии, вериги от универсални магазини (в Германия, Франция, Италия, Обединеното кралство, Гърция, Испания, Белгия) и във всички държави-членки — места за продажба, специализирани в редица продукти, по-специално парфюмерии-дрогерии (Обединеното кралство, Нидерландия, Германия и Дания), парфюмерии-аптеки (Франция, Италия, Испания, Португалия), парфюмерии prêt-à-porter (Испания, Португалия), специализираната в много продукти верига „Boots“ в Обединеното кралство и съвременни вериги от големи модерни парфюмерии, по-специално в Германия, Белгия, Нидерландия, Италия и Франция. 99.6 % от продажбите във Великобритания и 75 % от продажбите в Дания се извършват в неспециализирани места за продажба. Във Франция, Испания и Нидерландия този дял варира между 20 % и 40 %. Освен това представените от Yves Saint Laurent карти свидетелстват за съществуването на места за продажба извън градските центрове.
95 Що се отнася до анализа на мотивацията и очакванията на потребителите, оценката на Комисията се потвърждава също и от други изследвания, представени от Yves Saint Laurent като приложение към писменото становище при встъпването, а именно — изследванията, проведени от проф. Glais, изследванията на американския вестник Mademoiselle и проф. Thoenig, от които следва, че потребителят отдава значение на марката на продукта и че водещият мотив при покупката на луксозен продукт, е свързан с престижа на този продукт, както и че потребителите са благосклонни към система за дистрибуция, която съхранява образа на престиж на продукта. Точно обратното, твърдението на Galec, според което анализът на Комисията отразява едно съвсем остаряло и неактуално виждане за мотивите на потребителя, не е подкрепено от нито едно изследване или проучване.
96 Колкото до необходимостта от система за селективна дистрибуция, Yves Saint Laurent подчертава, че ако Комисията подчертава престижа и общоизвестността на марката Yves Saint Laurent, тя взема предвид също и особеностите на продуктите, по-специално качеството на използваните суровини, на процесите на изследване и развитие и на материалите за опаковане (точка II.А.5). Например приблизително три години са необходими за разработването на нов продукт до момента на фабричното му производство, освен това ежегодно в постоянния център за изследване и развитие на Yves Saint Laurent се изследват различни формули. Използват се повече от 5000 суровини, много от които са редки, сложни и скъпи, необходими са много опити. Оригиналността, сложността и високото качество на тези продукти заедно с престижа и общоизвестността на техните марки оправдават следователно селективната дистрибуция, за да не последват и те съдбата на парфюмите Coty, които са изчезнали от пазара поради липса на съответствие между качеството на продукта и метода на дистрибуция, който не е отговорил на очакванията на потребителите.
97 Що се отнася до член 85, параграф 1 от Договора, критерият за професионална квалификация е необходим, за да се отговори на очакванията на потребителите, а също и защото продуктите имат технически характер и са резултат от значителни изследвания. Външното обкръжение на мястото за продажба също е обективен критерий, който е необходим за придаване на по-висока стойност на самото място на продажба и на закупения продукт и който не изключва никоя форма на дистрибуция. Качеството, разположението и витрината на мястото за продажба оформят „ковчежето“ на продукта, което трябва да съответстват на неговия образ. Наименованието също е обективен критерий за подбор, който има позитивна, негативна или неутрална изразителна сила по отношение на квалификацията на персонала, обслужването и услужливостта, които се отразяват върху продаваните продукти. Накрая, изискването за физическо отделяне в неспециализираните места за продажба между козметичните щандове и щандовете за продуктите за ежедневна употреба не ограничава конкуренцията и не препятства достъпа до мрежата на неспециализирани форми на търговия. То отговаря освен това на определено очакване на производителя и на потребителя, а именно, че покупката на луксозен продукт няма да бъде възприета като покупка на продукти за ежедневна употреба като хранителни продукти.
98 Накрая, докладът за оценка на местата за продажба (точка 16 по-горе) доказва, че процедурата за достъп до мрежата се осъществява на обективна и еднообразна основа. Кандидатът за търговец на дребно е запознат с тази оценка и може да поиска повторна оценка. Споровете са подсъдни на националните юрисдикции. За да определи дали дадено наименование има обезценяващо действие, Yves Saint Laurent се позовава на проучвания на общественото мнение сред потребителите, извършени от независими органи. То представя като приложение към писменото си становище при встъпването списък от предвидени за това проучване въпроси и уточнява, че резултатите се съобщават на съответното предприятие, което свободно може да ги оспори.
99 Colipa напомня най-напред, че Решението препраща към доклада на проф. Weber, който съвпада с неговите наблюдения върху пазара. От този доклад следва, че общностният пазар на козметични продукти е сегментиран и че тази сегментация се съпровожда от разграничаване на начините на дистрибуция в зависимост от съответния сектор. Този доклад съответства на изводите на Комисията, по-специално на изведените в точка II.Б.3, според които въпреки невисоката степен на взаимозаменяемост в съзнанието на потребителите между луксозните козметични продукти и подобните продукти от други сегменти на пазара, потребителите, които смятат за второстепенни образа на марката и свързаното с нейната продажба обслужване в рамките на системата за селективна дистрибуция, могат да се снабдят от съседния пазар, който не прибягва то такива системи.
100 Освен това докладът на проф. Weber потвърждава, че са налице голям брой производители и дистрибутори, които действат на пазара на луксозни козметични продукти при динамични условия и при висока конкуренция, а и че броят на новонавлизащите на пазара е също така висок. Освен това производителите трябва постоянно да извършват изследвания и да разработват нови продукти, както и да развиват и поддържат пазарна политика, съответстваща на образа на престижна марка. Следователно в Решението Комисията е направила точна оценка на конкурентната среда на споразуменията, за които е уведомена. Твърдението на жалбоподателя, че големите дистрибутори са изключени от тези споразумения, не се подкрепя от нито един икономически анализ или друго доказателство.
101 Като припомня по-нататък приложимите към селективната дистрибуция правни принципи, които извежда по-специално от анализ на практиката на Съда, както и от принципите за „пътника без билет“ „free rider“ („passager clandestin“) в американското право и за „Immanenz-Theorie“ в германското право, Colipa смята, че тази форма на дистрибуция е напълно оправдана за луксозната козметика, както това се приема от Съда, по-специално в решенията му по делата L’Oréal и Lancôme, посочени по-горе, както и в Заключението на генералния адвокат Reischl по Решението на Съда от 10 юли 1980 г. по дело Guerlain и др. (253/78 и 1/79, 2/79 и 3/79, Recueil, стр. 2327 и 2377).
102 Всъщност този икономически подход, основан на правилата на разума, признава, че конкуренцията, насочена към фактори, различни от цената, има предимства, предвид по-специално значителните инвестиции, които са необходими и нуждата да се избегне „паразитни“ търговци на дребно да съществуват за сметка на тези, които приемат икономическите ограничения на търговската политика на производителя. Освен това конкуренцията на въпросния пазар не е премахната, тъй като посочената селективна дистрибуция съществува паралелно с различни методи, които в конкретния случай представляват повече от 50 % от продуктите на европейската парфюмерийна индустрия.
103 Паралелното съществуване на други мрежи за селективна дистрибуция е релевантно единствено доколкото то представлява бариера пред навлизането на пазара (вж. Решение на Съда от 28 февруари 1991 г. по дело Delimitis, С‑234/89, Recueil, стр. I‑935) или ако не оставя никакво пространство за други форми на дистрибуция, които провеждат конкурентна политика от различно естество, или води до втвърдяване на ценовата структура, което не се неутрализира от други фактори на конкуренцията (Решението по дело Metro II), какъвто не е настоящият случай. Точно обратното, нито една модерна форма на дистрибуция не е непременно възпрепятствана от присъединяване към мрежата, а за да го направи Galec, достатъчно е да подаде заявление за одобрение и да отговаря на критериите за подбор.
104 В съдебното заседание Colipa също се позовава на доклада на Monopolies and Mergers Commission „Fine Fragrances — A report on the supply in the UK for retail sale of fine fragrances“ (Cm 2380, ноември 1993 г.), според който селективната дистрибуция в сектора на луксозната козметика не противоречи на обществения интерес по смисъла на британския Fair Trading Act от 1973 г. Colipa подчертава също, че в редица държави-членки луксозните козметични продукти се продават посредством селективна дистрибуция в „неспециализирани“ или „големи“ магазини като Boots във Великобритания, Matas в Дания, Sephora във Франция, Müller в Германия и т.н.
105 FIP изтъква, че във всеки луксозен продукт нематериалната част е съществен елемент и че във всяка престижна услуга създадената атмосфера е от първостепенно значение, защото репутацията на марката и следователно нейната съдба са в ръцете на нейните препродавачи, които са нейната витрина за потребителя. В това отношение оторизираният търговец на дребно предлага на потребителя редица гаранции: че ще бъде представена пълната гама или достатъчен избор, включително най-новите продукти на марката, че ще се възползва от съветите на компетентен персонал, обучен от производителя, че ще се предостави гаранция за продуктите и обслужване в периода след продажбата и че ще се наслади на обстановката при покупката, която прибавя удоволствие и мечтание към акта на купуване. Въпреки това символните движещи сили, които създават и развалят лукса, могат да бъдат унищожени, ако престижните продукти се продават при неподходящи условия или близо до продукти (например хранителни продукти или продукти за почистване), които могат да омаловажат образа на престиж на тази марка по подобие на парфюмите Coty поради банализирането на марката. Запазването на образа на марката в очите на потребителите е от изключително значение, защото в сравнение с действителната стойност на суровините производителят влага значителни инвестиции за разработване на нови продукти, за постоянен контрол на тяхното качество и за реклама, които могат да достигнат до 30 % от оборота на една марка.
106 В този контекст FIP смята, че въпросните качествени задължения, включително свързаните с наименованието, са абсолютно необходими, за да се поддържа образът на марката на производителя и за да се осигури по-добро консултиране на потребителя, дори тези задължения да могат да доведат до отказ да бъдат приети в мрежата някои търговци на дребно. В конкретния случай Комисията е спазила точно практиката на Съда и по никакъв начин не е приела изключването a priori на определена форма на дистрибуция.
107 FEPD изтъква най-напред, че ползата от селективната дистрибуция, която е призната от производителите, търговците на дребно и потребителите и е потвърдена от практиката на Съда, е ясна поради своята цел: да съхрани съгласуваността и образа на мрежа, чрез която се разпространяват луксозни и висококачествени продукти с цел предоставянето на потребителите на по-добро обслужване и удовлетворяване на някои от техните потребности. Очакването на потребителя е да се снабди с висококачествени продукти, възползвайки се от подходящи съвети в обстановка, която благоприятства избора на продуктите. В конкретния случай постигнатите от Комисията промени в договорите определят праг, под който не съществува повече селективна дистрибуция на луксозни парфюми, тъй като ако критериите бяха по-малко прецизни, всеки дистрибутор би могъл да отговори на тях.
108 В този контекст специализираните магазини за търговия на дребно полагат достатъчно усилия и имат качествата, необходими за удовлетворяване на нуждите на потребителя, по-специално предвид тяхната структура, специализация, уредба и географско разположение. В по-голямата си част става въпрос за неголеми предприятия, гъвкави при вземане на решения, с подходящи знания и помещения, пригодени за продажбата на посочените продукти, което е необходимо за изграждане на лоялна клиентела. Местата за продажба не се ограничават до специализираните търговци на дребно в централната част на градовете, а се намират както в центъра на града, така и в периферията му или в предградията, включително в галериите на търговските центрове и хипермаркетите. Тези доводи се подкрепят от доклада на проф. Glais, от който следва по-специално, че на консултациите, които могат да се получат в специализираните магазини, се отдава високо значение.
109 Целта на жалбата е да се получи занижаване на подбора на необходимите критерии до настоящото равнище на помещенията на центровете Leclerc, което би довело до елиминиране на специализираните магазини, до ощетяване на потребителя и до принуждаване на производителите да намалят дейността си по изследванията, нововъведенията и връзките с обществеността, до изчезване на луксозния елемент в продуктите. Жалбоподателят е единствено отговорен за изключването, на което твърди, че е предмет, поради отказа си да се съобрази с последователните и уместни критерии за достъп. Всъщност жалбоподателят не е изключен a priori, а трябва само да пригоди методите си в зависимост от естеството на посочените продукти, което не изисква радикална промяна в методите на продажба на центровете Leclerc.
Съображения на Първоинстанционния съд
110 Преценката на правилността на Решението, доколкото то прилага член 85, параграф 1 от Договора, повдига четири основни въпроса, а именно: А) дали селективната дистрибуция, основана на качествени критерии в сектора на луксозната козметика е съвместима по принцип с член 85, параграф 1 от Договора; Б) дали изложените в точка II.А.5 от Решението критерии за подбор на Yves Saint Laurent отговарят на необходимите изисквания, за да се считат за правомерни от гледна точка на член 85, параграф 1 от Договора; В) дали правните основания и доводите на жалбоподателя относно това дали неговите членове са изключени a priori от мрежата Yves Saint Laurent и относно поведението на потребителите във връзка с това, са основателни; и Г) дали член 85, параграф 1 от Договора намира приложение предвид съществуването на паралелни мрежи в съответния сектор.
А — По принципното съответствие на член 85, параграф 1 от Договора със системата за селективна дистрибуция, основана на качествени критерии в сектора на луксозната козметика
111 Въпреки че жалбоподателят изтъква, че приема необходимостта от система, основана на концепцията за „луксозен подбор“, за да се запази престижът на луксозните продукти и да се удовлетворят очакванията на потребителите, той оспорва все пак правомерността на критериите за подбор на Yves Saint Laurent във връзка с член 85, параграф 1 от Договора. При тези обстоятелства следва да се разгледат, първо, основните правни принципи, които уреждат прилагането на член 85, параграф 1 от Договора в сектора на луксозната козметика.
112 От практиката на Съда следва, че системите за селективна дистрибуция представляват елемент на конкуренция, който съответства на член 85, параграф 1 от Договора, ако са изпълнени четири условия: първо, качествата на посочения продукт да изискват система за селективна дистрибуция, в смисъл че такава система представлява легитимно изискване предвид същността на посочените продукти, и по-специално тяхното високо качество или техническа сложност, за да се съхрани качеството и да се осигури правилната употреба (вж. Решение по дело L’Oréal, посочено по-горе, точка 16, изтълкувано в светлината на Решението по дело Metro I, точки 20 и 21 и на Решението по дело АЕG, точка 33 и на Решението на Първоинстанционния съд от 27 февруари 1992 г. по дело Vichy/Комисия, Т‑19/91, Recueil, стр. II415, точки 69—71); второ, изборът на препродавачи да се извършва в зависимост от обективни критерии от качествен характер, установени еднообразно спрямо всички потенциални препродавачи и прилагани по недискриминационен начин (вж. например решенията по дело Metro I, точка 20, по дело L’Oréal, посочено по-горе, точка 15 и по дело АЕG, точка 35); трето, посочената система да цели да постигне резултат, който може да подобри конкуренцията и следователно да неутрализира присъщото на системите за селективна дистрибуция ограничаване на конкуренцията, по-специално в областта на цената (вж. решенията по дело Metro I, точки 20—22, по дело АЕG, точки 33, 34 и 73 и по дело Metro II, точка 45); и четвърто, наложените критерии да не надхвърлят необходимото (вж. решения по делото L’Oréal, посочено по-горе, точка 16 и по дело Vichy/Комисия, посочено по-горе, точки 69—71). Въпросът дали тези условия са спазени, трябва да се прецени обективно, като се държи сметка за интереса на потребителя (вж. решения по дело Metro I, точка 21 и по дело Vichy/Комисия, посочено по-горе, точки 69—71).
113 Макар да е вярно, че Съдът е приел, по-специално, че такива системи за селективна дистрибуция, основани на критерии за качество, могат да се приемат в сектора за производство на вещи за дълготрайно ползване с високо качество и техническа сложност, без да се наруши член 85, параграф 1 от Договора, по-специално, за да се поддържа специализирана търговия, която е в състояние да предостави специфични престации за такива продукти (вж. решенията по дело Metro I, точка 20, по дело АЕG, точка 33 и по дело Metro II, точка 54 и Решение на Съда от 10 декември 1985 г. по дело ЕТА, 31/85, Recueil, стр. 3933, точка 16), от практиката на Съда следва също, че системите за селективна дистрибуция, които са обосновани със специфичната природа на продуктите или изискванията за тяхната дистрибуция, могат да се приложат в други икономически сектори, без да се наруши член 85, параграф 1 (вж. Решение на Съда от 3 юли 1985 г. по дело Binon, 243/83, Recueil, стр. 2015, точки 31 и 32 и Решение от 16 юни 1981 г. по дело Salonia, 126/80, Recueil, стр. 1563). По същия начин в Решението по дело Metro I (точка 20) Съдът е приел, че естеството и интензивността на практически осъществимата конкуренция („workable competition“), необходими за постигане на целите на Договора, могат да варират в зависимост от посочените продукти или услуги и от икономическата структура на съответните пазарни сектори, без да се нарушава принципът за ненарушаване на конкуренцията, посочен в членове 3 и 85 от Договора.
114 Що се отнася до луксозната козметика, и по-специално до луксозните парфюми, които представляват по-голямата част от посочените продукти, безспорно е, първо, че става въпрос за сложни и висококачествени продукти, които са резултат на специфично изследване и за които се използват висококачествени материали, по-специално за тяхната опаковка; второ, че тези продукти се свързват с „луксозния образ“, който ги разграничава от други подобни продукти, които не се свързват с такъв образ, и трето, че луксозният образ е важен в очите на потребителите, които оценяват възможността да закупят луксозна козметика, и по-специално — луксозни парфюми. Всъщност в съзнанието на потребителите е налице ниска степен на взаимозаменяемост между луксозните козметични продукти и подобните продукти от други сегменти на сектора (вж. точка II.А.8 от Решението).
115 При тези обстоятелства Първоинстанционният съд смята, че понятието за „качества“ на луксозната козметика по смисъла на Решението по дело L’Oréal, посочено по-горе, не може да се ограничи до нейните материални характеристики, а че обхваща също и специфичното им възприемане от потребителите, по-специално тяхната „аура от лукс“. Следователно в настоящото дело става въпрос за продукти, които, от една страна, сами по себе си са висококачествени, а от друга — имат луксозен характер, произтичащ от тяхната същност.
116 Колкото до въпроса дали селективната дистрибуция представлява легитимно изискване при продукти, които притежават такива характеристики, Първоинстанционният съд посочва, че мотивите на Решението по този въпрос (точка II. А) не се основават на концепцията за специализирана търговия, която е в състояние да предостави специализирани престации за технически сложни продукти по смисъла на решенията по делата Metro I, Metro II и АЕG, а по-скоро на други две принципни съображения, а именно: а) интереса на Yves Saint Laurent като производител на луксозна козметика от поддържане на образа на престиж на неговата марка и от запазване на плодовете на неговите усилия за насърчаване на продажбите (вж. точка II.А.5, втора и четвърта алинея от Решението, вж. също в този смисъл, точка II.Б.2) и б) нуждата от запазване във възприятието на потребителите на „аурата на изключителност и престиж“ на посочените продукти, по-специално като се осигури „представяне за потребителите, което да подчертае естетическата или функционална специфичност“ на продуктите (точка II.А.5, втора алинея) и „обстановка, която да е в хармония с луксозния и изключителен характер на посочените продуктите и представяне, което съответства на образа на марката“ (точка II.А.5, четвърта алинея, вж. също точка II.А.5, пета и шеста алинея).
117 В тази връзка следва да се уточни, че макар даден производител да е свободен да избере своята пазарна политика, член 85, параграф 1 от Договора трябва да се вземе предвид, когато прилагането на такава политика води до споразумения, които налагат на други независими икономически оператори задължения от естество да ограничат тяхната свобода да се конкурират до степен, която чувствително засяга търговския обмен в рамките на Общността. При тези обстоятелства единствено фактът, че производителят е положил значителни усилия за насърчаването на продажбите, сам по себе си не представлява обективна обосновка, която да направи неприложим член 85, параграф 1 от Договора по отношение на мрежа за дистрибуция, която ограничава свободата на участващите предприятия и третите лица да се конкурират. Ако не беше така, то тогава всеки производител би могъл да обоснове приемането на система за селективна дистрибуция единствено въз основа на положените от него усилия за насърчаване на продажбите и всеки ограничителен критерий за подбор би бил основателен с мотива, че е необходим, за да се защити желаната от производителя търговска политика (вж. Решение по дело Vichy/Комисия, посочено по-горе, точка 71).
118 Затова Първоинстанционният съд счита, че една система за селективна дистрибуция попада извън приложното поле на член 85, параграф 1 от Договора, само ако е обективно обоснована, като се държи сметка също за интереса на потребителите (вж. точка 112 in fine по-горе).
119 В тази връзка Първоинстанционният съд счита, че в интерес на потребителите, които искат да закупят луксозна козметика, е такива продукти да се представят при добри условия в местата за продажба. Всъщност що се отнася до висококачествени продукти, свързани с луксозния образ, който се цени от потребителите, критериите, които целят единствено да осигурят представяне, което да им придаде по-голяма стойност, преследват резултат, който е от естество да подобри конкуренцията чрез запазването на този луксозен образ и следователно да неутрализира ограничаването на конкуренцията, присъщо на системите за селективна дистрибуция. Следователно такива критерии представляват легитимно изискване по смисъла на посочената по-горе съдебна практика (вж. Решение по делото Metro I, точка 37).
120 Първоинстанционният съд счита на практика, че в интерес на потребителите, които искат да закупят луксозна козметика, луксозният образ на тези продукти да не бъде принизен, защото в противен случай те не биха се считали повече за луксозни продукти. В момента в сектора на козметиката съществува сегментация между луксозната козметика и козметиката, която не е луксозна, която сегментация отговаря на различни потребности на потребителите и следователно не е необоснована от икономическа гледна точка. Въпреки че „луксозният“ характер на луксозната козметика се дължи наред с други неща и на присъщото ѝ високо качество, на по- високата ѝ цена и на рекламните кампании на производителите, Първоинстанционният съд смята, че фактът, че тези продукти се продават посредством системи за селективна дистрибуция, има за цел да осигури представяне, което им придава по-висока стойност в мястото за продажба и е от естество да допринесе сам по себе си за този образ на лукс и следователно за поддържането на една от основните характеристики на продуктите, които потребителите искат да закупят. Всъщност резултатът от обща дистрибуция на посочените продукти, при която Yves Saint Laurent не би имал никаква възможност да гарантира, че продуктите му ще се продават в подходящи условия, съдържа риск от влошаване на представянето на продуктите в мястото за продажба, което е от естество да засегне „луксозния образ“ и следователно самата същност на посочените продукти. Поради това критериите, насочени към осигуряване на представяне на продуктите в мястото за продажба, което е в съответствие с тяхната луксозна природа, съставляват легитимно изискване от естество да подобри конкуренцията в интерес на потребителя по смисъла на посочената по-горе съдебна практика.
121 Това заключение не се отслабва от установения в хода на съдебния процес факт, че в определени държави-членки, по-специално в Нидерландия, но също и в Обединеното кралство и Франция, една малка или много значителна част от продажбите се извършва от неоторизирани търговци на дребно, които се снабдяват от паралелния пазар. Всъщност не е изключено интересът на потребителите от такива продажби да се дължи отчасти на луксозния образ, за поддържането на който селективната дистрибуция поне частично е допринесла. От това не следва, че луксозният образ би останал незасегнат при липсата на селективна дистрибуция.
122 Все пак, ако е в интерес на потребителя да може да се снабди с луксозна козметика, продавана в подходящи условия на представяне, като по този начин се запази луксозният им образ, то в негов интерес е също дадена система за дистрибуция, основана на това съображение, да не се прилага по прекалено ограничителен начин, и по-специално достъпът до продуктите да не бъде ограничен повече от необходимото, както посочват четирите асоциации на потребители в досъдебната фаза (вж. точка 175 по-долу). Освен това от практиката на Съда следва, че системата Yves Saint Laurent може да се счита за преследваща легитимен резултат, който е от естество да неутрализира присъщото ѝ ограничаване на конкуренцията, само ако системата е отворена за всички потенциални препродавачи, които могат да осигурят добро представяне на потребителя в подходяща обстановка, като съхранят луксозния образ на посочените продукти (вж. точка 112 по-горе). Всъщност система за селективна дистрибуция, която би довела до резултат изключване на определени форми на търговия, посредством които могат да се продават продукти при условия, които им придават по-голяма стойност например пригодено за тази цел място или пространство, просто защитава съществуващите форми на търговия от конкуренцията на новите оператори и поради това е несъвместима с член 85, параграф 1 от Договора (вж. Решение по дело АЕG, точки 74 и 75).
123 Следователно качествените критерии за подбор на търговци на дребно в сектора на луксозната козметика, които не надхвърлят необходимото, за осигуряване на продажбата на тези продукти при добри условия на представяне, по принцип не попадат в обхвата на член 85, параграф 1 от Договора, доколкото тези критерии са обективни, еднообразно определени за всички потенциални препродавачи и не се прилагат по дискриминационен начин.
Б — По въпроса дали изложените в точка II.А.5 от Решението критерии за подбор на Yves Saint Laurent отговарят на необходимите изисквания, за да се считат за правомерни от гледна точка на член 85, параграф 1 от Договора
124 1. За ролята съответно на Първоинстанционния съд и на компетентните национални юрисдикции или органи
125 Galec смята, че някои от критериите за подбор на Yves Saint Laurent му оставят прекомерна и неподлежаща на контрол свобода на преценка и следователно не са обективни по смисъла на практиката на Съда. Комисията и встъпилите страни смятат, че тези критерии водят до извършването от страна на производителя на преценка за всеки конкретен случай, която преценка е подчинена на принципа на недискриминация и е предмет на проверка от компетентните юрисдикции.
126 При тези доводи следва да се уточнят още в началото ролята съответно на Първоинстанционния съд и на компетентните национални юрисдикции или органи.
127 Що се отнася до въпроса дали посочените критерии отговарят на необходимите условия, за да се считат за правомерни от гледна точка на член 85, параграф 1 от Договора, а именно дали са качествени и обективни и дали не са нито дискриминационни, нито непропорционални, съдебният контрол на Първоинстанционния съд по член 173 от Договора е ограничен до проверката на това дали констатациите на Комисията в точка II.А.5 от Решението са опорочени от липса на мотиви, явна фактическа грешка или явна грешка при прилагане на правото, явна грешка в преценката или злоупотреба с власт. Първоинстанционният съд не следва да се произнася по прилагането на тези критерии в конкретни случаи.
128 Все пак, както правилно отбелязват Комисията и Yves Saint Laurent, прилагането на тези критерии в конкретни случаи не зависи само от преценката на производителя, а трябва да бъде обективно определено. Следователно възможността за независим и ефективен контрол върху прилагането на тези критерии в конкретни случаи представлява съществен елемент за правомерността на мрежата Yves Saint Laurent във връзка с член 85, параграф 1 (вж. точка II.А.6, буква а) и точка II.Б.4, четвърта алинея от Решението).
129 Установена съдебна практика е обаче, че националните юрисдикции са компетентни да прилагат член 85, параграф 1 от Договора поради прякото му действие (вж. Решение на Съда от 30 януари 1974 г. по дело BRT, 127/73, Recueil, стр. 51, точки 15 и 16). От това следва, че кандидат, на когото е отказан достъп до мрежата и който счита, че посочените критерии са били приложени по начин, който не съответства на член 85, параграф 1 от Договора, а именно по дискриминационен или непропорционален начин, може да оспорва това пред компетентните национални юрисдикции. Той може да оспори това също, когато е необходимо, пред националните органи, компетентни по прилагането на член 85, параграф 1.
130 Следователно от компетентността на сезираните национални юрисдикции или органи е да се произнесат по възможност в светлината на съдебната практика на Съда и на Първоинстанционния съд, когато това е необходимо, дали критериите за подбор на Yves Saint Laurent в конкретния случай са приложени по дискриминационен или непропорционален начин в нарушение на член 85, параграф 1 от Договора. Задължение на националните юрисдикции или органи е по-специално да гарантират посочените критерии да не се използват, за да възпрепятстват достъпа до мрежата на нови оператори, които могат да разпространяват посочените продукти при условия, които не водят до обезценяването им.
131 Освен това кандидат, на когото е отказан достъп до мрежата може, при спазване на установените от Първоинстанционния съд в Решението от 18 септември 1992 г. по дело Automec/Комисия, (Т‑24/90, Recueil, стр. II‑2223) принципи, да направи оплакване пред Комисията на основание член 3 от Регламент № 17, по-специално при системно използване на условията за прием, които са несъвместим с общностното право (вж. Решението по дело АЕG, точки 44—46 и 67 и сл.).
2. По принципната правомерност на посочените критерии от гледна точка на член 85, параграф 1 от Договора
а) Критериите относно професионалната квалификация
132 В писмените си бележки Galec не оспорва посочените в точки I.2 и I.3 от общите условия за продажба критерии относно професионалната квалификация на персонала и предоставянето на услуга по консултация и демонстрация (вж. точка 25 от становището му относно писмените му бележки при встъпването), но в хода на съдебното заседание поддържа, че тези критерии са непропорционални по отношение на изискванията за продажба на посочените продукти при подходящи условия.
133 Първоинстанционният съд смята, че присъствието на мястото за продажба на лице, което може да предостави на потребителя съвети или подходяща информация, по принцип представлява легитимно изискване за продажбата на луксозна козметика, което е неразделна част от доброто представяне на такива продукти.
134 Освен това жалбоподателят не е представил доказателства, които да позволят на Първоинстанционния съд да се произнесе по въпроса дали необходимите в точка I.3 от общите условия за продажба квалификации, а именно — или диплома по козметика, или подобна професионална квалификация, или поне три години опит в продажбата на престижни парфюмерийни продукти, са диспропорционални предвид същността на посочените продукти.
135 Във всеки случай от компетентността на съответните национални юрисдикции или органи е да следят за това разпоредбите от договора относно професионалната квалификация да не се прилагат по дискриминационен или непропорционален начин в конкретните случаи.
б) Критериите относно местоположението и уредбата на мястото за продажба
136 Критиките на Galec са насочени по-специално към критериите относно „пространството около“ мястото за продажба, външния му вид, и по-специално витрините и относно продажбата на други стоки в него. Според Galec тези критерии са твърде субективни, непропорционални и дискриминационни спрямо членовете му.
— „Пространството около“ мястото за продажба и местоположението му
137 Точка I.1, буква а) от общите условия на продажба гласи, че: „кварталът, улиците и магазините, разположени в близост до мястото за продажба, трябва да бъдат винаги добре подбрани в съответствие с престижа и общоизвестността на марката Yves Saint Laurent“. От раздели 1 и 2 от доклада за оценката следва, че магазин, разположен в квартал, който е „лесно достъпен с транспортно средство и търговски“ или е „централен и търговски“ и на улица в близост до „придаващи по-голяма стойност или луксозни“ магазини, с „добре изглеждащи“ сгради, или „подчертаващи в голяма степен марката“, е по-добре оценен от Yves Saint Laurent, отколкото магазин, разположен в друг квартал или на друга улица. Тези две рубрики представляват 30 точки в доклада за оценката и следователно имат относително голяма тежест.
138 Първоинстанционният съд смята, че критерият относно пространството, в което е разположено мястото за продажба на луксозна козметика, не е включен в обхвата на член 85, параграф 1 от Договора, доколкото той има за цел да гарантира, че такива продукти няма да се продават на места напълно непригодени за такива продажби. Първоинстанционният съд посочва все пак, че е от компетентността на съответните национални юрисдикции или органи е да следят критериите да не се прилагат по дискриминационен или непропорционален начин в конкретни случаи.
– Външен вид на мястото за продажба
139 Galec се оплаква по-специално от разпоредбите на точка I.1, буква б) от общите условия за продажба относно качеството на фасадата и витрините, както и от разпоредбите на точка III.4 от договора, според която „декорацията“ на мястото за продажба трябва да съответства на стандарта и качеството, които се свързват с образа на марката Yves Saint Laurent. В доклада за оценката третият и четвъртият раздел относно външния вид на мястото за продажба, включително витрините, представляват общо 80 точки, или 25 % от възможния максимален брой точки.
140 Първоинстанционният съд смята, че такива разпоредби, и по-специално тези от тях, които се отнасят до витрините, биха могли да се приложат по дискриминационен начин спрямо място за продажба, каквото е например хипермаркетът, който няма същата фасада като традиционния магазин, а именно фасада с витрини, но в който е заделено място или пространство, разположено във вътрешността на магазина по начин, подходящ за продажба на луксозна козметика. Освен това външните витрини на магазина не изглежда да са важни за доброто представяне на продукта в контекста на мястото или пространството, уредено във вътрешността на многопродуктов магазин.
141 Все пак не е изключено критериите относно витрините на магазина да могат да се изтълкуват като отнасящи се до „витрините“ на пространство, уредено във вътрешността на място за продажба, а не до външните витрини.
142 При тези обстоятелства достатъчно е да се посочи, че от компетентността на националните компетентни юрисдикции или органи е да следят критериите относно външния вид на мястото за продажба, включително тези относно витрините, да не се прилагат по дискриминационен или непропорционален начин.
— Продажбата на други стоки, които са от естество да обезценят марката Yves Saint Laurent
143 Що се отнася до вътрешността на мястото за продажба, Galec оспорва пред Първоинстанционния съд само ограниченията, поставените пред продажбата на други стоки. Във връзка с това Galec оспорва по-специално законосъобразността на точка III.3 от договора, според която „на оторизирания търговец на дребно се забранява да продава […] продукти, които поради близостта си могат да обезценят марката Yves Saint Laurent“, както и точка I.1, буква г) от общите условия за продажба, според която „в случай, че се упражнява друга дейност на мястото за продажба, взетите предвид фактори включват обема на тази дейност, вътрешното и външното представяне на тази дейност, разграничаването между тази дейност и дейността, свързана с парфюмерията, разпределението на персонала по продажби между тази дейност и дейността, свързана с парфюмерията, компетентността на персонала по продажби, назначен за всяка от тези дейности и облеклото на персонала по продажби, назначен за всяка от тези дейности“.
144 Следва да се посочи, че нито договорът, нито докладът за оценка уточняват продуктите, продажбата на които на същото място би могла да обезцени образа на марката Yves Saint Laurent поради близкото им разположение. В Решението Комисията се ограничава до констатацията, че тази разпоредба има за цел да запази аурата на престиж и присъщата изключителност на посочените продукти при възприемането им от потребителите, „като се предотврати по този начин асоциирането им с по-нискокачествени стоки“ (точка II.А.5, пета алинея).
145 Следва да се отбележи, че точка III.3 от договора е неточна и неясна и че тя би могла да се приложи по субективен и евентуално дискриминационен начин. Също така точка I.1, буква г) от общите условия за продажба изглежда предоставя на Yves Saint Laurent твърде широко право да извършва преценка, по-специално, доколкото получава разрешение да преценява не само обема на другите продавани продукти и тяхното представяне, но също така и броя, компетентността и облеклото на персонала, назначен за продажбата на тези продукти.
146 Все пак Първоинстанционният съд напомня, че Комисията приема, че хипермаркетът не може да се изключи от мрежата единствено поради факта, че продава други стоки (вж. точка II.А.5, пета алинея от Решението и точка 164 и сл.). Освен това встъпилите страни не са идентифицирали продуктите с изключение на хранителните продукти или на продуктите за почистване, чието разпространение е от естество да обезцени „образа“ на продуктите.
147 При тези обстоятелства Първоинстанционният съд смята, че Решението трябва да се тълкува в смисъл, че продажбата на други стоки, които обикновено могат да се намерят в един хипермаркет, сама по себе си не е от естество да увреди „луксозния образ“ на посочените продукти, при условие че мястото или пространството, предназначено за продажбата на луксозна козметика, е уредено по такъв начин, че те са представени в условия, които им придават по-висока стойност. Това може да изисква някои други продукти като хранителни или почистващи продукти да не се разпространяват „в близост“ до луксозната козметика, или пък да има подходящо отграничаване между продажбата на луксозна козметика и продажбата на други продукти с по-ниско качество (вж. точка II.А.5, пета алинея от Решението).
148 В светлината на тези уточнения Първоинстанционният съд смята, че контролът, който следва да се осъществи, когато възникнат трудности, от компетентните национални юрисдикции или органи трябва да неутрализира липсата на яснота по отношение на този критерий. Всъщност тяхно задължение е да гарантират тази разпоредба да не се прилага по дискриминационен или непропорционален начин.
— Обем на други дейности, упражнявани на мястото за продажба
149 Що се отнася до критериите, свързани с другите дейности на магазините, в жалбата си Galec критикува също факта, че ако се упражнява друга дейност на мястото за продажба, заявлението за одобрение се преценява в зависимост от обема на тази дейност (вж. точка I.1, буква г) от общите условия за продажба). От рубрика 8 от доклада за оценка на Yves Saint Laurent, който дава 20 точки, следва обаче, че ако другите продукти заемат повече от 40 % от продажната площ на мястото за продажба, от рафтовете или от витрината, посоченият кандидат получава оценка „2“ или оценка, която може да доведе до елиминирането му.
150 Действително този раздел не е споменат в Решението. Все пак от Решението следва (точка II.А.5, пета алинея), че Комисията е приела,че критериите на Yves Saint Laurent относно обема на другите дейности, упражнявани в мястото за продажба, не попадат в приложното поле на член 85, параграф 1 от Договора. Предвид факта, че докладът за оценка е неразделна част от посочената в Решението процедура за достъп до мрежата, както това се изтъква от Yves Saint Laurent, следва, че Решението трябва да се тълкува също в смисъл, че критерий като предвидения в раздел 8, не попада в обхвата на член 85, параграф 1.
151 Въпреки че според доклада за оценка даден кандидат се елиминира само ако получи три оценки от по две точки от 11 специфични рубрики (точка 17 по-горе), рубрика осма от въпросния доклад допринася в не по-малка степен за елиминиране на кандидатите, като многопродуктовите магазини, чиято дейност, свързана с парфюмерията, представлява по-малко от 60 % от всичките им дейности дори ако разполагат със специализирано място за продажба на посочените продукти.
152 При тези обстоятелства Първоинстанционният съд смята, че рубрика 8 от доклада за оценка трябва да се счита за непропорционална, тъй като фактът, че дейността, свързана с парфюмерията, съставлява по-малко от 60 % от дейностите, сам по себе си, няма никаква връзка с легитимното изискване за запазване на луксозния образ на посочените продукти.
153 Освен това Първоинстанционният съд смята, че този раздел е дискриминационен, тъй като той привилегирова кандидатурата на специализирана парфюмерия в ущърб на кандидатурата на голям магазин, който разполага със специализирано място, уредено по начин, който отговаря на подходящите качествени критерии за продажбата на луксозна козметика.
154 От това следва, че този раздел е от естество да ограничи или наруши конкуренцията по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора, тъй като има за резултат да постави в по-неблагоприятно положение даден кандидат единствено поради факта, че дейността му, свързана с парфюмерията, заема по-малка част по отношение на другите дейности на магазина.
155 Въпреки че докладът за оценка е неразделна част от процедурата за достъп до мрежата, точка II.А.5 от Решението не съдържа мотиви относно оправдаността на посочената рубрика. Следователно Решението е опорочено поради липса на мотиви в това отношение.
156 Затова решението следва да се отмени в частта, в която то приема, че разпоредба, която дава право на Yves Saint Laurent да поставя в по-неблагоприятно положение кандидатурата на търговци на дребно, единствено поради факта, че дейността им, свързана с парфюмерията, заема по-малка част от тяхната дейност, не попада в приложното поле на член 85, параграф 1 от Договора.
в) Критерият за наименованието
157 Galec критикува като субективна, дискриминационна и непропорционална разпоредбата на точка I, втора алинея от общите условия за продажба относно критерия за наименованието. Комисията и встъпилите страни смятат, че тази разпоредба е необходима, за да се запази луксозният характер на продуктите и луксозният образ на марката Yves Saint Laurent (вж. точка II.А.5, четвърта алинея от Решението).
158 Точка I, втора алинея от общите условия за продажба гласи следното:
„Наименованието на парфюмерията, на магазина, в който е разположен щандът за парфюмерия или на пространството, в което е разположен щандът за парфюмерия или на парфюмерията трябва винаги да отговарят на престижа на марката Yves Saint Laurent. Следователно наименованието трябва да съответства на принципите, на които е подчинена дистрибуцията на продуктите — много луксозни продукти с високо качество. Не такъв е случаят с наименованието, чийто образ се асоциира с липсата или ограниченото предлагане на услугата за консултиране на клиентелата, с липсата или ограничаването на стандарта или на изискаността на декора.“
159 Първоинстанционният съд смята, че критерий, чиято единствена цел е да гарантира, че наименованието на търговеца на дребно няма да бъде от естество да постави в по-неблагоприятно положение луксозния образ на луксозната козметика, е по принцип легитимно изискване за дистрибуцията на такива продукти и следователно не попада непременно в приложното поле на член 85, параграф 1 от Договора. В действителност съществува опасност при липсата на такъв критерий луксозният образ на луксозната козметика, а следователно и на самата ѝ същност, да бъде засегнат при продажбата на тези продукти от търговци на дребно, чието наименование явно има обезценителен ефект в очите на потребителя.
160 Все пак с оглед по-специално на факта, че за разлика от критериите относно материалните аспекти на дадено място за продажба критерият за наименованието не може да бъде проверен чрез фотографски репортаж или посещение на място, от компетентността на съответните национални юрисдикции или органи е да следят по-специално за това този критерий да не се прилага необосновано или непропорционално.
161 В действителност, първо, този критерий може да се отнася единствено до актуалното възприемане на наименованието в очите на потребителя. От това следва, че точка І, втора алинея от общите условия за продажба не може да се тълкува като изключваща съвременните форми на търговия, които в самото начало са се основавали на ограничен декор или услуги, но които след това са развили нови техники за придаване на по-голяма стойност при продажба на луксозни продукти, така че тяхното наименование не се смята повече за имащо обезценителен ефект в това отношение.
162 Второ, в съответствие с принципите, които Първоинстанционният съд вече посочи (вж. точка 127 и следващите по-горе) възприемането на посоченото наименование не зависи само от преценката на производителя, а трябва да се установи по възможно най-обективен начин. В тази връзка Yves Saint Laurent се позовава в конкретния случай на проучвания или изследвания на пазара, които е извършило за този дял. При спор обективни доказателства като проучвания или изследвания на пазара следва при необходимост да се представят за преценка на компетентните национални юрисдикции или органи, когато това е необходимо.
163 Трето, както ответникът сам посочва, Решението уточнява в точка II.А.5, че образът, който се създава от „обичайната ценова политика на дистрибутора“ не следва да се счита за обезценяващ. Всъщност критерият за наименованието не може да се използва с единствената цел да се изключат магазини, които могат да предложат продукти на намалени цени, но при условия, които придават висока стойност.
164 Накрая, Първоинстанционният съд смята, че критерият за наименованието трябва да се прилага особено предпазливо, когато няма никакво съмнение, че търговецът на дребно е направил необходимите инвестиции, за да удовлетвори всички изисквания относно материалните условия за продажба (помещения, отграничаване от други изделия, квалифициран персонал и т.н.) и е поел задължения за съхраняване, за реализиране на минимален обем на продажби годишно , за сътрудничество в областта на рекламата и т.н. В този случай задължение на компетентните национални юрисдикции или органи е да проверят дали критерият за наименованието не се използва с единствената цел да се изключи от мрежата място за продажба, в което могат да се продават съответните продукти, без да е налице реален риск от засягане на техният образ.
В — По правните основания и доводи на жалбоподателя по въпроса дали членовете му са изключени a priori от мрежата Yves Saint Laurent и относно поведението на потребителите в тази връзка
165 В светлината на гореизложеното на този етап следва да бъдат обсъдени правните основания и доводи на Galec по въпроса дали неговите членове са изключени a priori от мрежата Yves Saint Laurent посредством кумулирането на критериите за подбор и относно поведението на потребителите в тази връзка.
166 Първоинстанционният съд напомня най-напред, че Комисията на няколко пъти в хода на съдебното производство е подчертала, че Решението не визира изключването a priori на съвременните форми на търговия като хипермаркетите, стопанисвани от центровете Leclerc (вж. например точки 83 и 86 по-горе). Yves Saint Laurent от своя страна подчертава, че Решението установява, че неговата система е отворена за всички форми на дистрибуция и не изключва a priori нито една от тях (вж. точка 93 по-горе). Другите три встъпили страни също изтъкват, че Решението само по себе си не изключва формата на дистрибуция, която се използва от членовете на Galec или други съвременни форми на дистрибуция. Точно обратното, Yves Saint Laurent и другите встъпили страни посочват по-специално съществуването в редица държави-членки на оторизирани дистрибутори — големи магазини, за да докажат нерестриктивния характер на системата Yves Saint Laurent.
167 Следователно нито една от страните не изтъква пред Първоинстанционния съд принципната неспособност на хипермаркетите или други форми на многопродуктова дистрибуция да продават луксозна козметика. Комисията и встъпилите страни признават, че Решението посочва тази възможност, при условие че такива места за продажба са подходящо оборудвани и че приемат задължения, подобни на поетите от други оторизирани дистрибутори. Първоинстанционният съд смята освен това, че в противен случай мрежата Yves Saint Laurent би нарушила член 85, параграф 1 от Договора, изключвайки a priori определена категория потенциални препродавачи от системата (вж. точка 122 по-горе).
168 Дори ако в точка II.А.5, пета алинея и в точка II.Б.5, четвърта алинея от Решението, Комисията се е изразила двусмислено, използвайки израза „универсални магазини“, който обикновено обозначава традиционна форма на търговия, и като подчертава, че „не е могла да установи“, че разпространяването на системите за селективна дистрибуция в областта на луксозните козметични продукти, отстранява „по принцип“ някои съвременни форми на дистрибуция, тя уточнява в хода на съдебното производство, че приемайки Решението не е имала намерението да изключва форми на търговия като хипермаркетите на членовете на Galec и че понятието „универсални магазини“ в Решението включва такива форми на търговия (вж. точка 83 по-горе).
169 Освен това Първоинстанционният съд подчертава в настоящото решение ролята на компетентните национални юрисдикции или органи при недискриминационното или непропорционално прилагане на посочените критерии (вж. точка 124 и сл. по-горе).
170 От това следва, че жалбоподателят не е доказал в достатъчна степен от правна гледна точка, че понастоящем съществуват бариери пред навлизането на големи дистрибутори в дистрибуцията на луксозна козметика, при условие че техните места за продажба са подходящо оборудвани за продажбата на такива продукти.
171 Всъщност Galec и неговите членове трябва да представят кандидатурата си и в случай, че това е направено, компетентните национални юрисдикции или органи трябва да решат дали отказът на прием в даден конкретен случай съответства на член 85, параграф 1 от Договора в светлината на практиката на Съда и на Първоинстанционния съд. Освен това Комисията трябва да следи по-специално при искане за подновяване на Решението съвременните форми на дистрибуция да не бъдат необосновано изключени от мрежата Yves Saint Laurent или от подобни мрежи.
172 От това следва, че твърдението на Galec, според което членовете му са изключени a priori от мрежата Yves Saint Laurent, трябва да бъде отхвърлено.
173 Следва да се отхвърлят също правните основания и доводи на Galec, според които Комисията не е мотивирала твърдението си, че присъщите техники за придаване на по-голяма стойност на големите дистрибутори, са неподходящи за луксозните продукти. Всъщност Решението не може да се тълкува като съдържащо такова твърдение.
174 Поради същите причини твърдението на Galec, че Комисията е допуснала явна фактическа грешка във връзка с твърдяното изключване на големите дистрибутори от продажбата на въпросните продукти, трябва да бъде отхвърлено.
175 Отново по същите причини следва да се отхвърли двойният упрек, отправен от Galec към Комисията, че не е обосновала твърдението си по отношение на мотивацията на потребителите и че по този начин е допуснала явна фактическа грешка по този въпрос.
176 Във връзка с това Комисията действително не се позовава на независима експертиза, която да докаже твърденията ѝ относно мотивацията на потребителите, по-специално в точка II.Б.2 от Решението. Вярно е също, както посочва Galec в съдебното заседание, че четирите френски асоциации на потребителите, които са представили становища в хода на административната процедура, а именно Union féminine civique et sociale (наричана по-нататък „UCS“), Institut national de la consommation (наричана по-нататък „INC“), Confédération syndicale du cadre de vie (наричана по-нататък „CSCV“) и Confédération des familles (наричана по-нататък „CSF“), не подкрепят безрезервно позицията на Комисията. Всъщност CSF и INC възразяват срещу предложеното решение по-специално с мотива, че то би довело като резултат до поддържане на твърде високи цени и лишаване на значителна част от населението от достъп до тези продукти. Колкото до UCS, тя изтъква, че някои от посочените разпоредби усложняват повече отпреди навлизането на пазара на нови форми на дистрибуция, както и че тези разпоредби „не са насочени към отваряне и възползване от по-голяма конкуренция в общия пазар, нито към интересите на потребителите“. CSCV от своя страна завършва становището си, като отбелязва, че „под прикритието на техническия характер на продуктите си и на престижа на марката, SA Yves Saint Laurent ограничава конкуренцията чрез дискриминационни критерии за подбор и поддържа изкуствено много висока цена за продуктите си“.
177 Необходимо е все пак да се констатира, че жалбоподателят не е доказал, че Комисията е допуснала явна фактическа грешка или че липсват мотиви по отношение на очакванията на потребителите. Всъщност от Решението следва, че потребителят, който предпочита да купува луксозна козметика в подходящо оборудвано място за продажба с голяма площ, трябва да има тази възможност, докато потребителят от посочения в доклада на проф. Glais вид, който предпочита да пазарува в специализирана парфюмерия или в традиционния универсален магазин, също е свободен да продължи да пазарува от тези места за продажба.
178 От това следва, че всички правни основания и доводи на жалбоподателя относно въпроса дали членовете му са изключени a priori от продажбата на луксозна козметика, както и съответните правни основания и доводи относно поведението на потребителите, трябва да бъдат отхвърлени.
Г — По въпроса дали забраната в член 85, параграф 1 от Договора намира приложение поради съществуването на паралелни мрежи в съответния сектор
179 Galec поддържа също, че при всички положения член 85, параграф 1 от Договора е нарушен в конкретния случай поради факта, че мрежи, подобни на тази на Yves Saint Laurent, съществуват в целия разглеждан сектор, така че не е оставено никакво място за други форми на дистрибуция и няма ефективна конкуренция на релевантния пазар, който е пазарът на „луксозните парфюми“ по смисъла на точки 40—42 от Решението по дело Metro II. Комисията и встъпилите страни смятат, че въпреки че съществуват мрежи, паралелни на тази на Yves Saint Laurent, има ефективна конкуренция на релевантния пазар, който е този на „луксозната козметика“, така че член 85, параграф 1 не е приложим.
180 Първоинстанционният съд напомня, че в точка 40 от Решението по дело Metro II Съдът е приел, че дори системи за селективна дистрибуция, наречени „прости“ (а именно системи, основани единствено на качествени критерии), да могат да представляват елемент на конкуренция, който съответства на член 85, параграф 1 от Договора, те въпреки това могат да ограничат или елиминират конкуренцията, когато съществуването на определен брой такива системи не оставя никакво място за другите форми на дистрибуция, които провеждат друг вид конкурентна политика или води до втвърдяване на структурата на цените, което не се неутрализира от други фактори на конкуренция между продукти от една и съща марка и от съществуването на ефективна конкуренция между различни марки. Все пак според точки 41 и 42 от същото решение съществуването на голям брой такива системи са селективна дистрибуция за определен продукт само по себе си не позволява да се заключи, че конкуренцията е ограничена или нарушена по смисъла на член 85, параграф 1 от Договора. Всъщност в случай на широко разпространение на „простите“ системи за селективна дистрибуция член 85, параграф 1 от Договора, се прилага само ако съответният пазар е толкова втвърден и структуриран, че не съществува повече ефективна конкуренция в областта на цените (вж. също точки 44 и 45 от това решение).
181 За разлика от делото в основата на Решението Metro II, където посочената потребителска електроника не се продава винаги чрез мрежи за селективна дистрибуция, в конкретния случай е безспорно, че почти всички производители в сектора на луксозната козметика използват дистрибуторски системи, подобни на тази на Yves Saint Laurent.
182 Все пак Първоинстанционният съд вече е установил, че селективната дистрибуция на луксозна козметика е от естество да подобри конкуренцията в интерес на потребителя, по-специално като спомогне за съхраняването на „луксозния“ образ на продуктите в сравнение с подобни продукти, които нямат такъв образ, така че член 85, параграф 1 от Договора не се прилага по отношение на определени качествени критерии, които преследват такава цел (точка 114 и сл. по-горе).
183 При тези обстоятелства Първоинстанционният съд смята, че споменаването в Решението по дело Metro II на факта, че конкуренцията се елиминира, „когато съществуването на определен брой системи, не оставя никакво място за другите форми на дистрибуция, основани на друг вид конкурентна политика“, не означава, че член 85, параграф 1 от Договора се прилага автоматично поради факта, че всички производители в сектора на луксозната козметика са избрали едни и същи методи на дистрибуция. В конкретния случай точки 40—46 от Решението по дело Metro II трябва да се тълкуват в смисъл, че ако някои от критериите за подбор на Yves Saint Laurent, взети самостоятелно, не попадат в приложното поле на член 85, параграф 1 от Договора, кумулативният ефект на другите мрежи не променя това заключение, освен ако не се докаже, първо, че са налице бариери, препятстващи достъпа на нови конкуренти до пазара, които могат да продават въпросните продукти, така че посочените системи за селективна дистрибуция водят до замразяване на дистрибуцията в полза на някои съществуващи канали (вж. Решение по дело Delimitis, посочено по-горе, точка 15 и сл.) или, второ, че не съществува ефективна конкуренция, по-специално в областта на цените, като се има предвид естеството на съответните продукти.
184 Колкото до съществуването на бариери пред навлизането на нови конкуренти, които могат да продават въпросните продукти, Първоинстанционният съд вече констатира, че това не е установено по отношение на хипермаркетите, които са членове на жалбоподателя (вж. точка 164 и сл. по-горе).
185 По-общо, що се отнася до въпроса дали е налице ефективна конкуренция, необходимо е предверително да се определи релевантният пазар. Всъщност, въпреки че в Решението Комисията е обосновала разглеждането на целия сектор на луксозна козметика с мотива, че парфюмерийните продукти, декоративната козметика и луксозните продукти, предназначени за кожата, имат един и същ луксозен образ и често се продават със същата марка, въпросът дали съществува ефективна конкуренция, може да се разгледа само в рамките на пазара, който включва всички продукти, които от гледна точка на своите характеристики са особено подходящи, за удостоверяване на постоянни потребности и са само в ограничена степен взаимозаменяеми с други продукти (вж. Решението по дело L’Oréal, посочено по-горе, точка 25).
186 В конкретния случай е безспорно обаче, че един парфюм не е взаимозаменяем от гледна точка на характеристиките си и на употребата си с продукт на декоративната козметика (например грим) или с продукт, предназначен за кожата (например нощен крем). Безспорно е също, че към момента на настъпване на фактите луксозните парфюми представляват повече от 80 % от общите продажби на Yves Saint Laurent. Предвид значението на този отделен сектор следва да се провери дали луксозните парфюми са предмет на ефективна конкуренция на равнището на търговията на дребно независимо от факта, че винаги се пускат в продажба посредством селективна дистрибуция.
187 Във връзка с това следва да се отхвърли доводът на Комисията и на встъпилите страни, изведен в точка Б.3, трета алинея от Решението, според която „ако клиентът смята за второстепенни образа на марката или свързаното с нейната продажба обслужване в рамките на системата за селективна дистрибуция, той във всички случаи би могъл да избере подобни изделия, които принадлежат на близък пазар и се разпространяват без да се прибягва до системи за селективна дистрибуция, санкционирайки по този начин избраната от производителя търговска стратегия“. Всъщност Комисията сама е констатирала в Решението, че степента на взаимозаменяемост между луксозните козметични продукти и подобните продукти от други сегменти на пазара е „като цяло невисока“ (точка I.Б, първа алинея), както и че „предвид ниската степен на взаимозаменяемост във възприятието на потребителя между луксозните козметични продукти и подобни продукти, които принадлежат на други сегменти от сектора, пазарът, който следва да се вземе предвид в конкретния случай, е този на луксозните козметични продукти“ (точка II.А.8). Освен това от точка I.Б и точка II.А.8 от Решението следва, че Комисията е взела предвид притежавания от Yves Saint Laurent пазарен дял от луксозни парфюмерийни продукти, за да провери дали въпросните ограничения са от естество да засегнат чувствително търговския обмен в рамките на Общността.
188 От това следва, че за да се определи дали луксозните парфюми са предмет на ефективна конкуренция, не следва да се вземе предвид твърдяната конкуренция на нелуксозните парфюми.
189 Следва да се отхвърли също посоченият от Комисията и встъпилите страни довод, според който може да се направи извод за съществуването на ефективна конкуренция въз основа на факта, че според точка I.Б, трета алинея от Решението, която се основава на доклада на проф. Weber, продуктите, пуснати в продажба чрез мрежи на оторизирани дистрибутори, „през 1987 г. възлизат на 24.7 % във Федерална република Германия, на 30.3 % във Франция, на 36.2 % в Италия и на 22.4 % в Обединеното кралство от всички продажби на козметични продукти“. Всъщност тези данни са взети от таблица № 22 в доклада на проф. Weber и представляват делът на продажбите, извършени чрез селективната дистрибуция, изразени в процент от общите продажби на всички категории козметика, а именно парфюми, декоративна козметика, продукти, предназначени за кожата, продукти за косата (по-специално шампоаните) и тоалетни продукти (пасти за зъби, сапуни, дезодоранти и т.н.). Освен това от въпросния доклад (стр. 89) следва, че в Италия делът на продадените чрез селективна дистрибуция парфюми е 81 %, а във Франция — 65 %. Според представените от FIP данни съотношението на продадените чрез селективна дистрибуция парфюми във Франция е 73 % (вж. приложение I към писмените ѝ бележки при встъпването, стр. 17). Следователно посочените в точка I.Б, трета алинея от Решението данни не са от полза при преценката на ефективността на конкуренцията в специфичен сектор, какъвто е секторът на луксозните парфюми.
190 Все пак Комисията и встъпилите страни посочват, че дори на пазара на луксозните парфюми, разглеждан като такъв, съществува ефективна конкуренция между производителите (inter brand) и между оторизираните дистрибутори на Yves Saint Laurent (intra brand).
191 В това отношение Първоинстанционният съд смята, че позицията на Комисията и на встъпилите страни не се подкрепя от доклада на проф. Weber, от който следва, по-специално на стр. 71, 89—96, 105 и 110, че през 1987 г. е имало само много ограничена конкуренция между дистрибуторите на луксозни парфюми и между различните форми на дистрибуция. Все пак следва да се отчете, че преди приемане на Решението Комисията е изискала от Yves Saint Laurent да извърши редица промени в неговите договори, сред които са отстраняване на всички критерии за подбор с изцяло количествен характер, премахване на клаузите, които ограничават свободата на дистрибуторите да препродават продуктите на други членове от селективната мрежа, премахване на клаузите, които ограничават свободата на избор на препродавача, що се отнася до другите марки, които могат да се предложат в неговото място за продажба и изричното признаване на свободата на препродавача да определя независимо цените си. Освен това, както Първоинстанционният съд вече констатира, Решението предвижда възможността нови форми на търговия, които са подходящи за продажба на въпросните продукти, да имат достъп до мрежата Yves Saint Laurent.
192 При тези обстоятелства Galec трябва да представи доказателства, които са от естество да установят в достатъчна степен от правна гледна точка, че в резултат на Решението пазарът е станал толкова втвърден и структуриран, че вече не съществува ефективна конкуренция между оторизираните дистрибутори на луксозни парфюми, по-специално в областта на цените (вж. Решението по дело Metro II, точки 42 и 44). След като Galec не е представило никакво конкретно доказателство в тази посока, Първоинстанционният съд приема, че такива доказателства липсват в конкретния случай.
193 От всичко изложено по-горе следва, че правните основания и доводи на жалбоподателя, изведени от нарушение на член 85, параграф 1 от Договора, както и другите свързани правни основания и доводи, трябва да се отхвърлят освен по отношение на разпоредбата, посочена в точка 155 по-горе.
II — По правилността на Решението по отношение на член 85, параграф 3 от Договора
Кратко изложение на доводите на страните
194 Що се отнася до предоставеното освобождаване, Galec посочва пет основни довода, за да докаже, че условията по член 85, параграф 3 от Договора не са изпълнени. Първо, Комисията разглежда подобряването на производството и на разпространението на луксозни парфюми единствено в контекста на изключителността (вж. точка II.Б.2, първа алинея от Решението), въпреки че допълнителните задължения, посочени в точка II.Б.2, от втора до шеста алинея от Решението, могат да се изпълнят от големите дистрибутори. Второ, по отношение на предимствата за потребителите Комисията възприема остаряло схващане за поведението на потребителите и техните очаквания. Трето, Комисията е приела за легитимна пълната липса на ценова конкуренция в рамките на марката, която би могла да бъде осигурена от големите дистрибутори. Четвърто, в нарушение на принципа за пропорционалността Комисията е пропуснала да сравни селективната дистрибуция чрез специализирани търговци на дребно със селективната дистрибуция, която е насочена към други форми на търговия, пренебрегвайки по този начин факта, че големите препродавачи биха били обвързани от същите задължения и такси, както и всеки друг оторизиран дистрибутор (вж. по-специално точка II.Б.4, втора алинея in fine от Решението). Пето, като налага на другите форми на дистрибуция „частична промяна в техните особени методи на продажба“, Решението елиминира конкуренцията от тези форми на дистрибуция с някои незначителни изключения за универсалните магазини.
195 В отговор на това ответникът уточнява, че предоставеното освобождаване се отнася единствено до процедурата за приемане, до реализирането на минимален обем на продажби годишно, до задълженията за складиране и до сътрудничеството в областта на рекламата и промоцията, до забраната за продажба на продукт, който все още не е пуснат в продажба, до проверката на фактурите от Yves Saint Laurent и когато клиентът е и дистрибутор — до проверка на принадлежността му към официалната дистрибуторска мрежа — задължения, които жалбоподателят не е оспорил във връзка с член 85, параграф 1от Договора.
196 Освен това критиките на жалбоподателя не са релевантни. По-специално вземането предвид на разходите, реализирани от дистрибуторите на мрежата поради договорните им задължения, е подчертано от Съда в точка 45 от Решението по дело Metro II. Що се отнася до елиминирането на конкуренцията, Решението уточнява, че някои съвременни форми на дистрибуция не са изключени по принцип и отбелязва съществуването на конкуренция както между марките, така и между оторизираните дистрибутори.
197 Доводите на встъпилите страни поддържат позицията на Комисията.
Съображения на Първоинстанционния съд
198 Както Комисията правилно посочва, мотивите в точка II.Б от Решението се отнасят единствено до частите от договора, които според нея попадат в приложното поле на член 85, параграф 1 от Договора, а именно — тези, отнасящи се по-специално до процедурата за достъп до мрежата, снабдяването, реализирането минималния обем на продажби годишно, разработването на нови продукти и сътрудничеството в областта на рекламата и насърчаването на продажбите. В жалбата си Galec не е оспорило тези части от договора.
199 Що се отнася до първия довод на Galec, според който Комисията разглежда подобряването на производството и разпространението единствено в контекста на „изключителността“, Първоинстанционният съд смята, че констатацията на Комисията в точка II.Б.2, първа алинея от Решението, че „дистрибуцията на луксозна козметична марка може да се извършва само при спазване на нейната изключителност“, отразява загрижеността на Комисията за това да се съхрани изключителният или луксозен характер на посочените продукти (вж. точка II.Б.3, втора алинея). Следователно това изречение не може да се тълкува в смисъл, че големите дистрибутори са изключени служебно от дистрибуцията на посочените продукти и че дистрибуцията на тези продукти е запазена изключително за традиционните канали като парфюмериите и универсалните магазини в стриктния смисъл на това понятие.
200 След като Първоинстанционният съд вече е установил, че Комисията не е имала намерение да изключи големите дистрибутори от дистрибуцията на посочените продукти (вж. точка 164 и сл. по-горе), доводът на Galec, според който Комисията разглежда подобряването на производството и разпространението по смисъла на член 85, параграф 3 от Договора единствено в контекст, който изключва големите дистрибутори от дистрибуцията на посочените продукти, трябва да се отхвърли.
201 Колкото до втория довод на Galec, според който Комисията възприема остаряло схващане за очакванията на потребителите, Първоинстанционният съд напомня, че вече е отхвърлил доводите за мотивацията на потребителите в точка 174 и сл. по-горе.
202 Що се отнася до третия довод на Galec, според който Комисията е приела за легитимна пълната липса на ценова конкуренция в рамките на марката, Първоинстанционният съд вече е установил, че Galec не е представило никакви доказателства в подкрепа на твърдението си (вж. точка 191 по-горе).
203 Що се отнася до четвъртия довод на Galec, според който Комисията прави сравнение между селективната дистрибуция чрез специализирани търговци на дребно и общата дистрибуция, пренебрегвайки по този начин възможността за селективна дистрибуция посредством други форми на търговия, Първоинстанционният съд смята, че Комисията не е правила такова сравнение.
204 Колкото до петия довод на Galec, според който налагането на „частична промяна в техните особени методи на пускане в продажба“ елиминира големите дистрибутори от сектора на луксозната козметика, в хода на съдебното производство бе установено, че Решението не предвижда елиминиране на големите дистрибутори от сектора на луксозната козметика. Споменаването на „частична промяна в техните особени методи на пускане в продажба“ трябва да се тълкува като изискващо помещения от този тип във вътрешността на магазина, а не преустройство от естество да промени радикално самия характер на магазина като супермаркет или хипермаркет. Въпреки че би било желателно Решението да бъде по-ясно по този въпрос, фактът, че Комисията не е посочила, дори в общи линии, какви промени следва да се направят, не е достатъчен сам по себе си, за да опорочи законността на Решението, по-специално с оглед на факта, че когато е необходимо конкретните случаи са предмет на контрола на компетентните национални юрисдикции или органи.
205 Следователно правните основания и доводи на жалбоподателя, изведени от нарушение на член 85, параграф 3 от Договора, трябва да бъдат отхвърлени.
206 От гореизложеното следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена с изключение на частта от Решението, посочена в точка 155 по-горе.
По съдебните разноски
207 Съгласно член 87, параграф 2, първа алинея от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 87, параграф 4, последна алинея Първоинстанционният съд може да вземе решение встъпилата страна, различна от държава-членка или институция, да понесе направените от нея съдебни разноски.
208 След като жалбоподателят по същество е загубил делото, той трябва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, както и тези на Комисията, а също и на встъпилата страна Yves Saint Laurent — адресат на Решението.
209 Що се отнася до другите встъпили страни FIP, Colipa и FEPD Първоинстанционният съд счита, че интересът на тези три асоциации от разрешаването на спора не е толкова пряк, както този на Yves Saint Laurent. Тъй като това е дело, по което встъпилите страни са изразили общи съображения в интерес на техните членове, без да добавят решаващи елементи към доводите на Комисията, Първоинстанционният съд счита, че по отношение на тях е правилно да се приложи член 87, параграф 4 от Процедурния правилник, като се осъдят да понесат направените от тях съдебни разноски.
По изложените съображения
ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯТ СЪД (втори разширен състав)
реши:
1) Отменя Решение 92/33/ЕИО на Комисията от 16 декември 1991 година относно процедурата по прилагане на член 85 от Договора за ЕИО (IV/33.242 — Yves Saint Laurent Parfums) в частта в която то приема, че разпоредба, която дава право на Yves Saint Laurent да поставя в по-неблагоприятно положение кандидатурите на търговци на дребно единствено поради факта, че дейността им, свързана с парфюмерията, заема по-малка част по отношение на другите дейности, не попада в приложното поле на член 85, параграф 1 от Договора.
2) Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.
3) Осъжда жалбоподателя да заплати съдебните разноски на Комисията и на встъпилата страна Yves Saint Laurent Parfums SA, както и направените от него разноски.
4) Всяка от встъпилите страни Fédération des industries de la parfumerie, Comité de liaison des syndicats européens de l’industrie de la parfumerie et des cosmétiques и Fédération européenne des parfumeurs détaillants понася направените от тях съдебни разноски.
Kirschner | Vesterdorf | Bellamy |
Kalogeropoulos | Potocki |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 12 декември 1996 година.
Секретар | Председател |
Съдържание
Обстоятелства в основата на спора
Въведение
Договорът Yves Saint Laurent
Решението на Комисията
Производство и искания на страните
По допустимостта
Кратко изложение на доводите на страните
По същество
I — По правилността на Решението с оглед на член 85, параграф 1 от Договора
Кратко изложение на доводите на страните
Доводи на Galec
Доводи на Комисията
Доводи на встъпилите страни
Съображения на Първоинстанционния съд
А — По принципното съответствие на член 85, параграф 1 от Договора със системата за селективна дистрибуция, основана на качествени критерии в сектора на луксозната козметика
Б — По въпроса дали изложените в точка II.А.5 от Решението критерии за подбор на Yves Saint Laurent отговарят на необходимите изисквания, за да се считат за правомерни от гледна точка на член 85, параграф 1 от Договора
2. По принципната правомерност на посочените критерии от гледна точка на член 85, параграф 1 от Договора
а) Критериите относно професионалната квалификация
б) Критериите относно местоположението и уредбата на мястото за продажба
— „Пространството около“ мястото за продажба и местоположението му
– Външен вид на мястото за продажба
— Продажбата на други стоки, които са от естество да обезценят марката Yves Saint Laurent
— Обем на други дейности, упражнявани на мястото за продажба
в) Критерият за наименованието
В — По правните основания и доводи на жалбоподателя по въпроса дали членовете му са изключени a priori от мрежата Yves Saint Laurent и относно поведението на потребителите в тази връзка
Г — По въпроса дали забраната в член 85, параграф 1 от Договора намира приложение поради съществуването на паралелни мрежи в съответния сектор
II — По правилността на Решението по отношение на член 85, параграф 3 от Договора
Кратко изложение на доводите на страните
Съображения на Първоинстанционния съд
По съдебните разноски
* Език на производството: френски.