СТАНОВИЩЕ 1/91 НА СЪДА

от 14 декември 1991 година

„Проект на споразумение между Общността, от една страна, и страните от Европейската асоциация за свободна търговия, от друга страна, за създаването на Европейското икономическо пространство“

Съдът е сезиран с искане за становище, постъпило в секретариата на Съда на 14 август 1991 г., отправено от Комисията на Европейските общности на основание член 228, параграф 1, втора алинея от Договора за създаване на Европейската икономическа общност, съгласно който:

„Съветът, Комисията или държава членка могат да получат становище от Съда относно това дали споразумението, чието сключване предстои, е съвместимо с разпоредбите на настоящия договор. Когато становището на Съда е отрицателно, споразумението може да влезе в сила при спазване на член 236.“

I – Изложение на искането за становище

С това искане Комисията търси становището на Съда относно съвместимостта с разпоредбите на Договора за ЕИО на проект на споразумение за създаването на Европейското икономическо пространство (наричани по-нататък съответно „споразумението“ и „ЕИП“), и по-специално на правораздавателния механизъм, чието създаване споразумението предвижда. Става въпрос за споразумение за асоцииране, което следва да бъде сключено от Общността въз основа на член 238 от Договора.

Споразумението е предмет на преговори между Комисията, по силата на дадения ѝ от Съвета на 18 март 1990 г. мандат, действаща от името на Общността в съответствие с решение на Съвета, и страните от Европейската асоциация за свободна търговия и Княжество Лихтенщайн, което на 1 март 1991 г. е подало официално молба за присъединяване към ЕАСТ (наричани по-нататък „страни от ЕАСТ“ или „държави от ЕАСТ“).

Текстът на споразумението (чиято формулировка не е окончателна) е приложен към искането за становище.

Становището на Съда е дадено въз основа на английската версия на текста на споразумението, който е изпратен на Комисията с писмо от 30 октомври 1991 г., преди неговото парафиране.

Комисията мотивира искането за становище, отбелязвайки, че споразумението предвижда система за съдебен контрол за уреждането на спорове между договарящите страни, уреждането на конфликти в рамките на ЕАСТ, както и процедури за укрепване на правното единство в ЕИП. Макар да е убедена, че тази система със сигурност предлага гаранции за Общността, Комисията счита, че поради съображения за правна сигурност е уместно да поиска становището на Съда на основание член 228 от Договора, по-конкретно във връзка с определени аспекти на предвидената система.

II – Процедура

В съответствие с член 107, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда искането за становище е връчено на Съвета и на държавите членки. Писмени становища са представени от Комисията, както и от правителствата на Обединеното кралство, на Кралство Белгия и на Кралство Испания.

Комисията, Съветът и правителствата на държавите членки са поканени от Съда да отговорят на няколко въпроса, които са им поставени писмено. Те са представлявани на съдебното заседание, проведено при закрити врати на 26 ноември 1991 г., в хода на което са отговорили на тези въпроси.

Генералните адвокати са изслушани от Съда в закрито заседание на 3 декември 1991 г. в съответствие с член 108, параграф 2 от Процедурния правилник.

III – Анализ на споразумението

Предистория

От 1973 г. насам търговските отношения между Общността и страните от ЕАСТ, както и Лихтенщайн се регулират от двустранни споразумения за свободна търговия. През януари 1989 г. председателят на Комисията предлага пред Европейския парламент отношенията между Общността и ЕАСТ да бъдат подобрени и засилени. Предложението е приветствано от страните от ЕАСТ, поради което се провеждат разговори, довели до решението за започване на формални преговори. За тази цел Комисията е овластена от Съвета „да започне преговори със страните от ЕАСТ и Лихтенщайн с оглед сключване на споразумение между Общността и посочените страни като единствен партньор за създаването на Европейското икономическо пространство“. Преговорите са открити официално на 1 юли 1990 г.

Съдържание на споразумението

Споразумението се състои от девет глави, предшествани от преамбюл, както следва: 1) цели и принципи; 2) свободно движение на стоки; 3) свободно движение на хора, услуги и капитали; 4) конкуренция и други общи правила; 5) хоризонтални разпоредби, отнасящи се до четирите свободи, посочени по-горе (в областта на социалната политика, защитата на потребителите, околната среда, статистиката и дружественото право); 6) условия и ред за сътрудничество извън четирите свободи; 7) институционални разпоредби; 8) финансиране; и 9) заключителни разпоредби.

Преамбюлът на споразумението се състои от едно съображение, което гласи:

„Considering the objective to establish a dynamic and homogeneous European Economic Area, based on common rules and equal conditions of competition and providing for the adequate means of enforcement including at the judicial level, and achieved on the basis of equality and reciprocity and of an overall balance of benefits, rights and obligations for the Contracting Parties”.

Член 1, алинея 1 от споразумението предвижда:

„The aim of this Agreement of association is to promote a continuous and balanced strengthening of trade and economic relations between the Contracting Parties with equal conditions of competition, and the respect of the same rules, with a view to creating a homogeneous European Economic Area, hereinafter referred to as the EEA”.

Член 6 от споразумението има следното съдържание:

„Without prejudice to future developments of case-law, the provisions of this Agreement, in so far as they are identical in substance to corresponding rules of the Treaty establishing the European Economic Community and the Treaty establishing the European Coal and Steel Community and to acts in application of these two Treaties, shall in their implementation and application be interpreted in conformity with the relevant rulings of the Court of Justice of the European Communities given prior to the date of signature of this Agreement”.

Член 7 от споразумението гласи:

„Acts referred to or contained in the Annexes to this Agreement or in decisions of the EEA Joint Committee shall be binding upon the Contracting Parties and be, or be made, part of their internal legal order as follows:

(a)       an act corresponding to an EEC regulation shall as such be made part of the internal legal order of the Contracting Parties;

(b)       an act corresponding to an EEC directive shall leave to the authorities of the Contracting Parties the choice of form and method of implementation”.

Протокол 35, озаглавен „Протокол 35 за имплементирането на нормите на ЕИП“, член 1 от който препраща към член 7 от споразумението, цитиран по-горе, гласи:

„Whereas this Agreement aims at achieving a homogeneous European Economic Area, based on common rules, without requiring any Contracting Party to transfer legislative powers to any institution of the European Economic Area;

and

whereas this consequently will have to be achieved through national procedures;

Article 1

The Contracting Parties take into account that when implementing a part of an act corresponding to an EEC directive, which is clear, precise and unconditional, subparagraph (a) of Article 7 of the Agreement shall apply.

Article 2

For cases of possible conflicts between implemented EEA rules and other statutory provisions, the Contracting Parties undertake to introduce, if necessary, a statutory provision to the effect that EEA rules shall prevail in these cases”.

Част VІІ, озаглавена „Institutional provisions” (членове 89—120), се състои от четири глави. Част I, озаглавена „The structure of the association”, се състои от пет раздела, първият от които се отнася до Съвета на ЕИП. Последният, който е съставен от членовете на Съвета и на Комисията на Европейските общности и от по един член на правителството на всяка страна от ЕАСТ, има за задача по-специално да определя общи насоки и да дава политически тласък за прилагането на споразумението. Раздел 2 се отнася до Съвместния комитет, който се състои от представители на договарящите страни и отговаря за прилагането на споразумението, и следи за неговото функциониране. Раздел 3, озаглавен „The EEA courts”, съдържа следните разпоредби:

„Article 95

1.      An independent EEA Court, functionally integrated with the Court of Justice of the European Communities, is hereby established. The EEA Court shall exercise the functions which follow from Article 96. Each EFTA State shall nominate one Judge to the Court.

2.      The Court, when sitting in plenary session(1), shall be composed of five Judges of the Court of Justice of the European Communities and, on the basis of rotation, three of the Judges nominated by the EFTA States.

3.      At the request of the Court, the EEA Council may allow it to establish Chambers, each consisting of three or five Judges(2).

4.      The Presidency of the Court shall be held alternatively by one of the Judges of the Court of Justice of the European Communities and by one of the Judges nominated by the EFTA States.

Article 96

1.      The EEA Court is competent for:

(a)       the settlement of disputes between the Contracting Parties;

(b)       actions concerning the surveillance procedure regarding the EFTA States;

(c)       appeals concerning decisions in the field of competition initiated by the EFTA Surveillance Authority.

2.      The EEA Court may be seized by:

(a)       the EEA Joint Committee or the Contracting Parties in cases for settlement of disputes in accordance with Article 117;

(b)       a natural or legal person or by the EFTA Surveillance Authority on appeal against decisions given by the EEA Court of First Instance in the field of competition in accordance with Article 102;

(c)       the EC Commission or the EFTA Surveillance Authority in cases of conflict of competence arising under the provisions of Chapter 1 of Part IV.

3.      In addition, the EEA Court may be seized under the provisions of a separate agreement between the EFTA States establishing an EFTA Surveillance Authority by:

(a)       the EFTA Surveillance Authority under the surveillance procedure referred to in Article 116 regarding the fulfilment of the obligations under this Agreement by the EFTA States;

(b)       an EFTA State or a natural or legal person in actions against the EFTA Surveillance Authority.

Article 97

The Contracting Parties concerned, and the surveillance authorities, i.e. the EC Commission and the EFTA Surveillance Authority, as the case may be, shall take the necessary measures to comply with the judgments of the EEA Court.

Article 98

The EEA Court shall have unlimited jurisdiction in regard to penalties imposed by the EFTA Surveillance Authority.

Article 99

Actions brought before the EEA Court shall not have suspensory effect. The EEA Court may, however, if it considers that circumstances so require, order that application of the contested act be suspended.

Article 100

The EEA Court may, where seized in accordance with Article 96(2) (b) or (3), prescribe any necessary interim measures.

Article 101

1.      An independent EEA Court of First Instance, attached to the EEA Court, is hereby established. It shall ensure the legal control of decisions of the EFTA Surveillance Authority relating to competition rules applicable to undertakings. Each EFTA State shall nominate one Judge to the Court.

2.      The EEA Court of First Instance shall be composed of three of the Judges nominated by the EFTA States, on the basis of rotation, and two Judges of the Court of First Instance of the European Communities.

3.      The Presidency of the Court shall be held alternatively by one of the Judges nominated by the EFTA States and by one of the Judges of the Court of First Instance of the European Communities.

Article 102

The EEA Court of First Instance shall have jurisdiction at first instance in actions brought by a natural or legal person against a decision by the EFTA Surveillance Authority, relating to the implementation of the competition rules applicable to undertakings, if that decision is addressed to that person or if it is of direct and individual concern to him.

In addition, the EEA Court of First Instance shall have the competences conferred on the EEA Court in Articles 98 to 100.

The EEA Court of First Instance shall also be competent to give rulings in actions against the EFTA Surveillance Authority in accordance with provisions to be laid down in a separate agreement between the EFTA States establishing the EFTA Surveillance Authority.

Article 103

1.      The Statutes of the EEA Court and of the EEA Court of First Instance, including, in particular, the rules on the functioning of the two Courts, the appointment of the Judges and the Presidents and their terms of office are laid down in Protocol 33(3).

2.      The EEA Court and the EEA Court of First Instance shall adopt their rules of procedure, to be approved by the EEA Council.

Article 104

1.      In order to ensure as uniform as possible an interpretation of this Agreement, in full deference to the independence of courts, the EEA Court, the EEA Court of First Instance, the Court of Justice of the European Communities, the Court of First Instance of the European Communities and the Courts of the EFTA States shall, when applying and interpreting respectively the provisions of this Agreement or provisions of the Treaty establishing the European Economic Community and the Treaty establishing the European Coal and Steel Community, as amended or supplemented, or of the acts adopted in pursuance thereof, which are identical in substance to the provisions of this Agreement, pay due account to the principles laid down by any relevant decisions delivered by the other Courts.

A system of exchange of information concerning judgements by courts of last instance shall be set up by the EEA Joint Committee. This system shall comprise:

(a)       transmission to the Registrar of the EEA Court of judgments delivered by such courts on the interpretation and application of, on the one hand, this Agreement or, on the other hand, the Treaty establishing the European Economic Community and the Treaty establishing the European Coal and Steel Community, as amended or supplemented, as well as the acts adopted in pursuance thereof in so far as they concern provisions which are identical in substance to those of this Agreement;

(b)       classification of these judgments by the Registrar of the EEA Court including, as far as necessary, the drawing up and publication of translations and abstracts;

(c)       communication by the Registrar of the EEA Court of the relevant documents to the competent national authorities, to be designated by each Contracting Party.

2.      Provisions on the possibility for an EFTA State to allow a court or tribunal to ask the Court of Justice of the European Communities to express itself(4) on the interpretation of an EEA rule are laid down in Protocol 34.

Article 105

Decisions under this Agreement by the EFTA Surveillance Authority and the EC Commission which impose a pecuniary obligation on persons other than States, shall be enforceable. The same shall apply to such judgments under this Agreement by the EEA Court, the EEA Court of First Instance, the Court of Justice of the European Communities and the Court of First Instance of the European Communities.

Enforcement shall be governed by the rules of civil procedure in force in the State in the territory of which it is carried out. The order for its enforcement shall be appended to the decision, without other formality than verification of the authenticity of the decision, by the authority which each Contracting Party shall designate for this purpose and shall make known to the other Contracting Parties, the EFTA Surveillance Authority, the EC Commission, the EEA Court, the EEA Court of First Instance, the Court of Justice of the European Communities and the Court of First Instance of the European Communities.

When these formalities have been completed on application by the party concerned, the latter may proceed to enforcement in accordance with the law of the State in the territory of which enforcement is to be carried out, by bringing the matter directly before the competent authority.

Enforcement may be suspended only by decision of the EEA Court or of the EEA Court of First Instance. However, the courts of the States concerned shall have jurisdiction over complaints that enforcement is being carried out in an irregular manner”.

Протокол 34, към който препраща член 104, алинея 2, е озаглавен „Протокол 34 относно възможността съдилищата и трибуналите на държавите от ЕАСТ да искат от Съда на Европейските общности да изрази становище относно тълкуването на норми, съответни на нормите на ЕО“ и гласи, както следва:

„Article 1

When a question of interpretation of provisions of the Agreement, which are identical in substance to the provisions of the Treaties establishing the European Communities, as amended or supplemented, or of acts adopted in pursuance thereof, arises in a case pending before a court or tribunal of an EFTA State, the court or tribunal may, if it considers this necessary, ask the Court of Justice of the European Communities to express itself on such a question.

Article 2

An EFTA State which intends to make use of this Protocol shall notify the Depositary and the Court of Justice of the European Communities to what extent and according to what modalities the Protocol will apply to its courts and tribunals.

Article 3

The Depositary shall notify the Contracting Parties of any notification under Article 2”.

Раздели 4 и 5 от Глава 1 на Част VII от споразумението се отнасят съответно до парламентарното сътрудничество и сътрудничеството между икономическите и социалните партньори.

Глава 2 е посветена на процедурата за вземане на решения.

Глава 3, озаглавена „Процедура по надзор и разрешаване на спорове“, съдържа следните разпоредби:

„Article 116

1.      The EFTA States shall establish an independent surveillance authority (EFTA Surveillance Authority) as well as procedures similar to those existing in the Community including procedures for ensuring the fulfilment of obligations under this Agreement and for control of the legality of acts of the EFTA Surveillance Authority regarding competition.

The fulfilment of the obligations under this Agreement shall be monitored by, on the one hand, the EFTA Surveillance Authority and, on the other, the EC Commission acting in conformity with the Treaty establishing the European Economic Community, the Treaty establishing the European Coal and Steel Community and this Agreement.

2.      In order to ensure a uniform surveillance throughout the EEA, the EFTA Surveillance Authority and the EC Commission shall cooperate, exchange information and consult each other on surveillance policy issues and individual cases.

3.      The EC Commission and the EFTA Surveillance Authority shall receive any complaints concerning the application(5) of this Agreement. They shall inform each other of complaints received.

4.      Each of these bodies shall examine all complaints falling within its competence and shall pass to the other body any complaints which fall within the competence of that body.

5.      In case of disagreement between these two bodies with regard to the action to be taken in relation to a complaint or with regard to the result of the examination, either of the bodies may refer the matter to the EEA Joint Committee which shall deal with it in accordance with Article 117.

Article 117

1.      The EEA Joint Committee or a Contracting Party may bring a matter under dispute which concerns the application(6) of this Agreement before the EEA Court in accordance with the following provisions.

2.      The EEA Joint Committee shall be provided with all information which might be of use in making possible an in depth examination of the situation, with a view to settling the dispute and finding a solution acceptable to the Contracting Parties.

3.      A Contracting Party may bring a matter under dispute before the EEA Court. In doing so it shall, however, first submit the matter to the EEA Joint Committee. If it is not resolved after two consecutive meetings of the Committee, either the Committee shall, unless otherwise decided, or a Contracting Party may, bring the matter before the EEA Court. For the Community, it shall be for the EC Commission to bring the matter before the EEA Court”.

IV – Обобщение на писмените становища, представени от институциите и от правителствата

Общи бележки

Комисията подчертава, че споразумението е с много по-различно естество от това на споразуменията за асоцииране, сключени до момента от Общността. Споразумението ще обхваща не само достиженията на общностното право, съществуващи към датата на подписването му, но и бъдещото право на Общността в обхванати от споразумението области. Що се отнася до съдържанието на споразумението, Комисията подчертава, че връзките между Общността и държавите от ЕАСТ се основават пряко на Договора за ЕИО и актовете, приети от институциите на Общността въз основа на същия. Предвидената в споразумението процедура за вземане на решения отразява, от една страна, интереса от разширяване на достиженията на общностното право и неговото бъдеще в ЕИП, като същевременно запазва самостоятелността при вземане на решения от Общността, и от друга страна — зачитането на волята на суверенните държави, които нямат намерение нито да прехвърлят компетентност, нито да предоставят законодателна власт на органите по споразумението.

Целта на споразумението е да създаде хомогенно икономическо пространство, в което едно право по същество идентично на действащото в рамките на ЕИО да бъде прилагано колкото е възможно по-еднообразно.

След като отбелязва, че предвидената в споразумението правораздавателна система има три цели, а именно разрешаване на спорове между договарящите страни, разрешаване на конфликти в рамките на ЕАСТ и укрепване на правното единство в рамките на ЕИП, Комисията уточнява, че различните правомощия ще бъдат упражнявани или от един Съд на Европейското икономическо пространство (наричан по-нататък „Съд на ЕИП“), независим, но функционално интегриран в Съда, и от един Първоинстанционен съд на ЕИП, независим, но прикрепен към Съда на ЕИП, или от самия Съд. Съставът на Съда на ЕИП и този на Първоинстанционния съд на ЕИП ще позволи на съдиите от Съда, които заседават и в двете съдилища, да използват големия си опит, от една страна, в областта на общностното право, а от друга — в неговата проекция в ЕИП, осигурявайки по този начин еднообразието в прилагането му.

За целите на разрешаването на споровете между договарящите страни Съдът на ЕИП може да бъде сезиран или от Съвместния комитет, или пряко от договаряща страна, в случай че Съвместният комитет не е разрешил спора в рамките на две последователни заседания.

По отношение на конфликтите в рамките на ЕАСТ, могат да се разграничат два вида. На първо място — спорове между Надзорния орган на ЕАСТ и страните — членки на ЕАСТ, а именно процедурите за установяване на нарушение, които Надзорният орган на ЕАСТ би могъл да започне срещу страните — членки на ЕАСТ, за неизпълнение на техни задължения по споразумението, както и искове, предявени срещу решения, постановени от Надзорния орган в областта на държавните помощи. Компетентен за решаването на тези въпроси е Съдът на ЕИП. На второ място — делата в областта на конкуренцията, по които Първоинстанционният съд на ЕИП би бил компетентен като първа инстанция, като решенията му биха подлежали на обжалване пред Съда на ЕИП.

Що се отнася до укрепването на правното единство, споразумението предвижда три специфични процедури. Първата съответства в голямата си част на процедурата, въведена с Протокол 2 относно еднаквото тълкуване на Конвенцията относно подведомствеността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела (Луганската конвенция), който е приложен към нея. Втората процедура се отнася до възможността страните от ЕАСТ да встъпват по дела за преюдициално запитване пред Съда. Третата процедура дава възможност на юрисдикциите на страните от ЕАСТ да сезират Съда с преюдициално запитване по всеки въпрос, отнасящ се до тълкуването на споразумението.

Според Комисията предвидената правораздавателна система избягва известен брой затруднения. Тя действително позволява да се избегне положение, при което друга юрисдикция освен Съда да има компетентност да тълкува споразумението по реда на преюдициалното производство, както и прилагане на споразумението от Съда на ЕИП при непознаване на общностното право и на практиката на Съда, да се избегне хаотично прилагане на правилата на конкуренция, отказването на достъп на икономическите оператори до съдебен контрол посредством преюдициалното производство и да се избегне поставянето на държавите от ЕАСТ под юрисдикцията на чуждестранни съдии.

Комисията би искала да получи становището на Съда по следните четири въпроса:

1. Съвместимостта на присъствието на съдии от Съда в Съда на ЕИП със Становище на Съда от 26 април 1977 г. (по проекта на споразумение за Европейския фонд за извеждане от експлоатация на плавателни съдове, плаващи по вътрешни водни пътища, Становище 1/76, Recueil 1977 г., стр. 741);

2. Съвместимостта с Договора за ЕИО на разширяването по отношение на страните — членки на ЕАСТ, на правото да встъпват по дела на Общността, висящи пред Съда;

3. Възможността да се позволи на страните — членки на ЕАСТ, да поставят пред Съда въпроси във връзка с тълкуването на споразумението, без да се изменя Договорът за ЕИО;

4. Дали предвидената в споразумението правораздавателна система е допустима от гледна точка на член 238 на Договора за ЕИО.

Участие на членове на Съда в друга юрисдикция

Комисията поставя въпроса дали трябва да се приеме, както в Становище 1/76, посочено по-горе, че съдии от Съда не могат да участват в друга юрисдикция или трябва по-скоро да се приеме, че това становище е ирелевантно в настоящия случай. Комисията уточнява в това отношение, че споразумението се различава от споразумението, предмет на обсъждане в Становище 1/76. От една страна, Съдът на ЕИП нямал компетентност, каквато е предоставена на Трибунала на Европейския фонд за извеждане от експлоатация на плавателни съдове, плаващи по вътрешни водни пътища, а именно тази, да се произнася по реда на преюдициалното производство по тълкуването на споразумението, и от друга страна, Съдът на ЕИП и Първоинстанционният съд на ЕИП, макар и независими съдилища, били функционално интегрирани в Съда.

Според испанското правителство на този въпрос може да бъде даден единствено отрицателен отговор поради редица причини. На първо място, целта на разпоредбите на член 167 от Договора за ЕИО и на членове 2, 4 и 16 от Статута на Съда е да гарантират, че Съдът може да изпълнява предоставената му задача, а именно спазването на правото при тълкуването и прилагането на договорите, по напълно независим начин и избягвайки какъвто и да било натиск или предубеждение.

На второ място, в Становище 1/76 Съдът е постановил, че споразумението за Европейския фонд за извеждане от експлоатация на плавателни съдове, плаващи по вътрешни водни пътища, е несъвместимо с Договора за ЕИО, поради това че предвиденият от това споразумение трибунал е съставен от шестима членове на Съда, които може да се наложи да се произнасят като членове на този трибунал по въпроси, които трябва да решават и като членове на Съда, като по този начин застрашават пълната безпристрастност, с която трябва да действа Съдът. Такава ситуация рискува да се повтори и в настоящия случай. Наистина е мислимо съдии от Съда да трябва да тълкуват и прилагат като членове на Съда на ЕИП общностни норми, които те впоследствие ще трябва да тълкуват и прилагат отново като членове на Съда. Испанското правителство счита, че в подобна хипотеза съдията, който е участвал в разискванията на Съда на ЕИП, не би се произнесъл с необходимото безпристрастие. Ако той се въздържи в съответствие с член 16 от Статута, може да се окаже невъзможно да бъде събран предвиденият в член 15 от Статута кворум, както се споменава в горепосоченото становище.

Испанското правителство добавя още три уточнения. Най-напред изтъква, че ако Съдът на ЕИП няма компетентност да се произнася преюдициално по тълкуването на споразумението, същото не се отнася до Съда, който според практиката си винаги ще бъде компетентен да тълкува по реда на преюдициалното производство всяко споразумение, сключено между Общността и страните от ЕАСТ. Следователно Становище 1/76, посочено по-горе, не е по същество нито засегнато, нито изопачено от това.

Испанското правителство по-нататък излага несъгласието си със становището на Комисията, че Становище 1/76 не се прилага в конкретния случай, поради това че Съдът на ЕИП и Първоинстанционният съд на ЕИП са функционално интегрирани в Съда. Според член 7 от институционалните разпоредби на споразумението действително Съдът на ЕИП е независим орган и по никакъв начин не е подчинен на Съда.

Накрая испанското правителство констатира, че член 104 от институционалните разпоредби на проекта на споразумение не дава отговор на въпроса доколко едно решение на Съда на ЕИП обвързва Съда, когато той разглежда въпрос, по който Съдът на ЕИП вече се е произнесъл.

Белгийското правителство споделя анализа на Комисията относно релевантността на Становище 1/76 за настоящия случай. За разлика от предвиденото за Трибунала на Европейския фонд за извеждане от експлоатация на плавателни съдове, плаващи по вътрешни водни пътища, Съдът на ЕИП няма да бъде компетентен да се произнася по реда на преюдициалното производство. Освен това Съдът на ЕИП ще бъде функционално интегриран в Съда, запазвайки своята пълна независимост. Присъствието на съдии от Съда не променя правната природа на Съда на ЕИП. Що се отнася до липсата на компетентност за произнасяне по реда на преюдициалното производство, белгийското правителство отбелязва, че както Съдът, така и Съдът на ЕИП ще трябва да се произнасят по същите норми на общностното право.

Според правителството на Обединеното кралство е съвместимо с Договора за ЕИО и Становище 1/76 съдиите от Съда да заседават в Съда на ЕИП. Мотивите на Съда в това становище са обусловени от факта, че компетентността на Трибунала на Фонда да се произнася по тълкуването на споразумението ще се упражнява успоредно с тази на Съда.

Член 16, първа алинея от Статута на Съда относно невъзможността на съдия да вземе участие при решаване на дело, по което по-рано е участвал като адвокат, съветник или съдия, съответства на невъзможността едно и също лице да участва последователно като съдия и като страна в едно и също дело. Той не засяга позицията на съдия, който заседава последователно по различни дела, отнасящи се до подобни или дори идентични въпроси, както когато Съдът се произнася преюдициално по правни въпроси, които са подобни или идентични на такива, по които той вече се е произнесъл в рамките на производство по неизпълнение на задължения съгласно член 169 от Договора. Тъй като Съдът не е обвързан от предишните си решения, той може по всяко време да се отклони от своята практика, като реши даден правен въпрос по различен начин.

След като анализира споразумението и свързаните с него инструменти, които са били предмет на Становище 1/76, правителството на Обединеното кралство прави извода, че би било възможно по това дело съответните общностни съдии да бъдат повлияни от предишни решения на Трибунала на Фонда. По този начин, достиженията на общностното право може да са били непряко засегнати например посредством влиянието на принципите на международното публично право, които са били заместени в контекста на общностния правов ред. Именно този риск бил причината, поради която Съдът в Становище 1/76 се е противопоставил на това съдиите от Съда да заседават в Трибунала на Фонда.

По-нататък, Обединеното кралство отбелязва, че трудностите, довели до искането за Становище 1/91, са много различни от тези в основата на Становище 1/76. За правилата, свързани с Фонда за извеждане от експлоатация, се е поставял проблемът, че съдиите от Съда, които ще трябва да заседават в Трибунала на Фонда, следва да изпълняват две несъвместими задачи. От една страна, те са задължени като членове на Съда да запазват достиженията на общностното право при тълкуването на определени актове на институциите, а от друга страна — като членове на Трибунала на Фонда, — да контролират една правна система, основана на принципи на международното публично право, различни от тези, формиращи общностното право. Според Обединеното кралство споразумението не създава трудности в това отношение, доколкото съдиите от Съда и тези от Съда на ЕИП са длъжни да прилагат едни и същи норми и принципи и по този начин да запазват достиженията на общностното право.

Що се отнася до състава на Съда на ЕИП, правителството на Обединеното кралство отбелязва, че петима от тринадесетте членове на Съда ще заседават в него. Като се има предвид, че пленумът на Съда се състои от седем съдии, би трябвало да е възможно да се образува пленарен състав, без нито един от съдиите да е участвал в постановяването на предишно решение на Съда на ЕИП. В случай че участието на петима съдии от Съда в дейността на Съда на ЕИП създава административни проблеми, член 165 от Договора за ЕИО предвижда възможен изход от ситуацията, която би могла да възникне с приемането на споразумението.

Разширено право на встъпване

Според Комисията Съдът вече е допускал встъпването на трети страни въз основа на член 37 от Статута. В настоящия случай обаче става въпрос за по-систематично право, изискващо уведомяване на страните — членки на ЕАСТ, за преюдициалните въпроси по същия начин, както се уведомяват държавите членки. Поради това Комисията пита дали не следва да бъде изменен член 20 от Статута.

Според испанското правителство на втория въпрос следва да се даде утвърдителен отговор. Член 20 от Статута е достатъчно ясен. Той изрично предвижда, че само изчерпателно изброените адресати на уведомления могат да представят писмени становища в преюдициално производство и да встъпват в хода на съдебното заседание. Макар Съдът никога да не се е произнасял относно възможността трета държава да представи становище в преюдициално производство, той е дал ограничително тълкуване на списъка на заинтересуваните, съдържащ се в член 20 от Статута.

Според испанското правителство, споменавайки член 37 от Статута, Комисията е объркала два коренно различни вида производства. Действително в случай на встъпване в подкрепа на исканията на едната от страните са налице няколко страни, защитаващи няколко становища, а именно ищец, ответник и трета страна, която се явява впоследствие. Тази трета страна в испанската процесуална терминология се квалифицира като „coadyuvante“. Тя трябва да се ограничи в поддържането на исканията на една от главните страни по делото. В това отношение трябва да се вземе предвид фактът, че член 37 подчинява встъпването на лицата, различни от държавите членки и общностните институции, на две условия: от една страна, те трябва да обосноват интерес от изхода на спора и от друга страна, спорът не трябва да бъде между държави членки, между институции на Общността и държави членки, нито между самите общностни институции. От това следва, че за встъпването на трета държава, допуснато от Съда в Определение от 23 февруари 1983 г. по дело Chris International Foods/Комисия (съединени дела 91/82 и 200/82, Recueil, стр. 417), трябва да са налице тези две условия.

Испанското правителство заключава, че член 20 от Статута следва да бъде изменен, за да имат всички държави от ЕАСТ възможност да представят становища по преюдициално производство и за да остане член 37 ограничен до встъпване, в рамките на пряк иск, в подкрепа на исканията на една от главните страни. Встъпването е напълно различно от участието в преюдициално производство, поради което дори разширително тълкуване на член 37 не може в никакъв случай да промени ясното и точно съдържание на член 20.

Белгийското правителство отбелязва, че се налага изменение на член 37, в случай че има воля на държавите от ЕАСТ да бъде дадена възможност да встъпват по трите категории спорове, по които е изключено встъпване на юридически лица. Член 20 следва да бъде изменен, за да се даде възможност на държавите от ЕАСТ, които не са страни по спора, да представят становища в рамките на преюдициално производство.

Правителството на Обединеното кралство счита, че предвидената процедура за встъпване на страните — членки на ЕАСТ, в спорове, висящи пред Съда, изисква изменение на член 37. Не би било достатъчно да се предвиди в споразумението право на встъпване за тези страни, понеже това споразумение само по себе си не изменя Статута. Следователно би трябвало да се прибегне до процедурата, предвидена в член 188, втора алинея от Договора за ЕИО. Тази разпоредба предвижда, че Съветът може да промени разпоредбите на Дял III от Статута по искане на Съда и след като се консултира с Комисията и с Европейския парламент. Правителството на Обединеното кралство счита също така, че трябва да се промени член 20 с оглед да бъде предоставена възможност на страните — членки на ЕАСТ, да представят становища в преюдициално производство. Следва да бъдат изменени освен това членове 17, 18 и 39 от Статута.

Преюдициалните въпроси, поставени от юрисдикциите на страните от ЕАСТ

Според испанското правителство отговорът на третия въпрос следва да бъде отрицателен. Преюдициалното запитване е инструмент за сътрудничество между Съда и националните съдилища. Неговата същност като средство за сътрудничество между съдилища има за пряка последица, че единствено съдебните органи на държавите членки са оправомощени да сезират Съда по силата на член 177 от Договора за ЕИО. За да могат и съдебните органи на държавите от ЕАСТ да отправят преюдициални запитвания до Съда, трябва да се измени член 177 от Договора за ЕИО, като след думите „юрисдикция в държава-членка“ се добави упоменаване на правораздавателните органи на трета държава, с която Общността е сключила международно споразумение.

Белгийското правителство счита, че член 177 трябва да бъде изменен, за да бъде дадена възможност на юрисдикциите на страните — членки на ЕАСТ, да сезират Съда.

Правителството на Обединеното кралство отбелязва най-напред, че член 177 се отнася и до юрисдикция на държава членка, чието седалище се намира в отвъдморски територии, регламентирани от Част четвърта от Договора за ЕИО (вж. Решение от 12 декември 1990 г. по дело Kaefer и Procacci, C‑100/89 и C‑101/89, Recueil, стр. I‑4647). Макар тази разпоредба да се прилага stricto sensu само към юрисдикциите на държавите членки, Съдът е постановил, че втората алинея на тази разпоредба се прилага по отношение на юрисдикция, която не съставлява част от съдебната система на държава членка, когато тя се намира в зависима от държава членка територия, по отношение на която общностното право се прилага в ограничена степен и когато в него е предвидена подходяща разпоредба за тази цел (Решение от 3 юли 1991 г. по дело Barr и Montrose, C‑355/89, Recueil, стр. I‑3479).

Обединеното кралство отбелязва по-нататък, че член 177 позволява на Съда да се произнася преюдициално по тълкуването на международните споразумения, по които Общността е страна. Съдът може също така да се произнася преюдициално по тълкуването на споразуменията, сключени съгласно член 220 от Договора. Споразумението ще бъде международно споразумение, сключено съгласно член 238 от Договора. Поради това то ще съставлява както международно споразумение, сключено в изпълнение на Договора, така и акт на институциите. Следователно няма пречка Съдът да се произнася преюдициално по тълкуването на споразумението. Горепосочените решения на Съда са в подкрепа на съвместимостта на предложените разпоредби с Договора за ЕИО.

Член 238 от Договора

Комисията повдига въпроса дали правораздавателна система от предвидения в споразумението тип би била допустима от гледна точка на член 238. В случай че не е, би следвало тази разпоредба да бъде изменена, за да може предвидените в нея особени производства да включат създаването на правораздавателна система, функционално интегрирана в Съда и гарантираща специфичната същност и цялост на общностното право.

Според испанското правителство член 238 е достатъчна основа за сключването от Общността на споразумение за асоцииране със съюз от държави или с международна организация, каквото е споразумението, което предстои да бъде сключено с ЕАСТ. Положението обаче е различно, ако съдържанието на такова споразумение е несъвместимо с Договора. В конкретния случай несъвместимостта е резултат от предвидения правораздавателен механизъм. Следователно Договорът трябва да бъде изменен преди сключването на споразумението.

Белгийското правителство отбелязва, че член 238 не позволява въвеждането на предвидената правораздавателна система, без преди това да бъде изменен Договорът за ЕИО. По принцип няма пречка член 238 от Договора да бъде изменен. Същевременно би било по-уместно в настоящия случай да бъде разширен обхватът на изменението, така че да обхване и другите релевантни членове от Договора, както и разпоредбите от Статута на Съда с оглед да бъде гарантирана максимална последователност и правна сигурност.

Според правителството на Обединеното кралство формулировката „общо действие и специални процедури“, съдържаща се в член 238 от Договора, дава възможност съдебните процедури да бъдат включени в споразуменията, посочени в тази разпоредба. Такива процедури могат дори да допринесат за доброто функциониране на тези споразумения. Това важи особено за разпоредбите, предвиждащи съдебно уреждане на евентуалните спорове, тъй като те биха спомогнали за правилното изпълнение на споразумението от страните.

 СТАНОВИЩЕ НА СЪДА

I

1.        В настоящото становище Съдът ще се ограничи, в съответствие с искането на Комисията, до разглеждане на съвместимостта с Договора за ЕИО на системата за съдебен контрол, чието създаване споразумението предвижда. Останалите разпоредби на споразумението, и по-специално тези, отнасящи се до процеса на вземане на решения и разпределението на компетентност в областта на конкуренцията, не се разглеждат в настоящото становище.

2.        Споразумението ще бъде сключено, от една страна, от държавите, които са членове на Европейската асоциация за свободна търговия, и от друга страна — от Европейската общност и нейните държави членки. По отношение на Общността споразумението ще бъде сключено от Съвета след получаване на одобрение от Европейския парламент въз основа на член 238 от Договора за ЕИО.

3.        Целта на споразумението е създаването на Европейско икономическо пространство, обхващащо териториите на държавите — членки на Общността, и тези на страните от ЕАСТ. Съгласно преамбюла на споразумението договарящите страни предвиждат създаването на динамично и хомогенно Европейско икономическо пространство, основано на общи правила и равни условия за конкуренция, и предвиждат адекватни средства за изпълнение, включително на правораздавателно ниво. По силата на член 1 от споразумението неговата цел е да насърчава постоянно и балансирано укрепване на търговията и икономическите отношения между договарящите страни при равни условия за конкуренция, както и спазването на едни и същи правила.

4.        Правилата, които се прилагат в отношенията между държавите, образуващи ЕИП, обхващат свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали, както и режима на конкуренция. По същество правилата са тези, установени в съответните разпоредби на Договорите за ЕИО и за ЕОВС и в актовете, приети в изпълнение на тези договори. Както посочва Комисията в своето искане за становище, договарящите страни възнамеряват да разширят към ЕИП бъдещото общностно право, отнасящо се до обхванатите от споразумението области, поетапно според неговото създаване, развитие и изменение.

II

5.        Целта на хомогенността при тълкуването и прилагането на правото в ЕИП, както е предвидена в член 1 от споразумението, трябва да бъде постигната посредством използването на разпоредби с текст, идентичен на съответните разпоредби на общностното право, и посредством създаването на правораздавателна система.

6.        Споразумението създава юрисдикция — Съда на ЕИП, към който е прикрепен Първоинстанционен съд. Компетентността на Съда на ЕИП e oпределена в член 96, алинея 1 от споразумението. Тя обхваща разрешаване на спорове между договарящите страни, искове, предявени в рамките на процедурата по надзор, отнасяща се до държавите от ЕАСТ, и в областта на конкуренцията — обжалване на решенията на Надзорния орган на ЕАСТ.

7.        Правораздавателната система предвижда и следните механизми.

8.        Член 6 от споразумението гласи, че за тяхното въвеждане и прилагане, разпоредбите на споразумението трябва да бъдат тълкувани в съответствие с практиката на Съда, предхождаща датата на подписване на споразумението и свързана със съответните разпоредби от Договора за ЕИО, Договора за ЕОВС и актовете на вторичното общностно право.

9.        Член 104, алинея 1 от споразумението предвижда, че при прилагането или тълкуването на разпоредбите на това споразумение или на разпоредбите на Договорите за ЕИО и ЕОВС, изменени или допълнени, или на актовете, приети в изпълнение на посочените договори, Съдът, Съдът на ЕИП, Първоинстанционният съд на ЕО и Първоинстанционният съд на ЕИП, както и съдилищата на държавите от ЕАСТ надлежно ще вземат предвид принципите, произтичащи от решенията, постановени от останалите съдилища, с оглед осигуряване на колкото е възможно по-еднообразно тълкуване на споразумението.

10.      Член 95 от споразумението гласи, че Съдът на ЕИП се състои от осем съдии, в това число — пет от Съда. По искане на Съда на ЕИП Съветът на ЕИП може да разреши създаването на състави, всеки от трима или петима съдии. Като се отчита характерът на отнесените спорове, в Статута на Съда на ЕИП ще бъде уточнен подходящ и балансиран брой съдии от Съда и съдии от ЕАСТ. Съгласно член 101 Първоинстанционният съд на ЕИП е съставен от петима съдии — трима, определени от държави от ЕАСТ, и двама — от Първоинстанционния съд на Европейските общности.

11.      Протокол 34, към който препраща член 104, алинея 2 от споразумението, съдържа разпоредби, позволяващи на държавите от ЕАСТ да оторизират своите юрисдикции да отправят искания до Съда за становище относно тълкуването на дадена разпоредба от споразумението.

12.      Накрая, приложение към Протокол 34 предвижда право на държавите от ЕАСТ да встъпват по дела, заведени пред Съда.

III

13.      Преди да бъдат разгледани повдигнатите в искането на Комисията въпроси, следва да бъде направено сравнение между целите и контекста на споразумението, от една страна, и тези на общностното право, от друга страна.

14.      Фактът, че разпоредбите на споразумението и съответните общностни разпоредби са идентично формулирани, не означава, че те непременно трябва да бъдат тълкувани по един и същи начин. Действително един международен договор трябва да бъде тълкуван не само в зависимост от формулировката си, но също така и в светлината на обекта и целите си. Член 31 от Виенската конвенция от 23 май 1969 година за правото на договорите уточнява в това отношение, че едно споразумение следва да бъде тълкувано добросъвестно в съответствие с обикновеното значение, което следва да се дава на термините на договора в техния контекст, а също така в духа на обекта и целите на договора.

15.      По отношение на сравнението на целите на разпоредбите на споразумението и тези на общностното право трябва да се констатира, че споразумението се отнася до прилагането на режим на свободна търговия и конкуренция в икономическите и търговски отношения между договарящите страни.

16.      Точно обратното, що се отнася до Общността, правилата за свободна търговия и конкуренция, чийто обхват споразумението цели да разшири до цялата територия на договарящите страни, са се развили и са формирали част от общностния правов ред, чиито цели надхвърлят преследваните от споразумението.

17.      От членове 2, 8 а и 102 а от Договора за ЕИО действително следва, че този договор цели да постигне икономическа интеграция, която да доведе до създаването на вътрешен пазар и икономически и паричен съюз. Член 1 от Единния европейски акт впрочем уточнява, че целта на всички общностни договори е да допринесат заедно за конкретен напредък по пътя към Европейския съюз.

18.      От гореизложеното следва, че разпоредбите на Договора за ЕИО относно свободното движение и конкуренцията не представляват сами по себе си цел, а са единствено средство за постигането на тези цели.

19.      Контекстът, в който се вписва целта на споразумението, също се различава от този, в който се преследват общностните цели.

20.      Наистина ЕИП трябва да бъде създадено на основата на международен договор, който по същество създава права и задължения само между договарящите страни и не предвижда прехвърляне на суверенни права в полза на създадените от него междуправителствени органи.

21.      Договорът за ЕИО, обратно, макар и сключен под формата на международно споразумение, съставлява конституционната харта на Общност, основана на правото. Според постоянната практика на Съда общностните договори са създали нов правов ред, в полза на който държавите са ограничили суверенните си права във все повече области и субектите на който са не само държавите членки, но също така и техните граждани (вж. по-специално Решение от 5 февруари 1963 г. по дело Van Gend en Loos, 26/62, Recueil, стр. 1). Основните характеристики на така установения общностен правов ред са по-специално неговото предимство пред правото на държавите членки, както и прякото действие на редица разпоредби, приложими по отношение на техните граждани и на самите държави членки.

22.      От тези съображения следва, че хомогенността на правните норми в цялото ЕИП не е гарантирана от факта, че общностните разпоредби и съответните им разпоредби от споразумението са идентични по съдържание или формулировка.

23.      Поради това следва да се разгледа дали споразумението предвижда други средства за гарантиране на такава хомогенност.

24.      Член 6 преследва тази цел, предвиждайки, че правилата на споразумението трябва да бъдат тълкувани в съответствие с практиката на Съда относно съответните разпоредби на общностното право.

25.      Независимо от това обаче, по две причини този механизъм за тълкуване не би могъл да доведе до постигане на желаната правна хомогенност.

26.      Първо, член 6 се отнася само до практиката на Съда отпреди датата на подписване на споразумението. Като се има предвид, че съдебната практика ще се развива, трудно би могла да се разграничи новата от старата съдебна практика и оттам — миналото от бъдещето.

27.      По-нататък, макар член 6 от споразумението да не уточнява ясно дали препраща към практиката на Съда като цяло или по-специално — практиката по отношение на прякото действие и предимството на общностното право, от Протокол 35 към споразумението е видно, без да се признават принципите на прякото действие и на предимството, които се налагат по силата на тази съдебна практика, договарящите страни се задължават само да въведат в техните съответни правни системи законодателна разпоредба, позволяваща текстовете на споразумението да имат предимство пред противоречащи им законодателни разпоредби.

28.      От това следва, че зачитането на практиката на Съда, наложено от член 6 от споразумението, не обхваща съществените елементи на тази съдебна практика, които не могат да бъдат съгласувани с характеристиките на споразумението. Следователно член 6 сам по себе си не е в състояние да осигури хомогенността на правото в цялото ЕИП нито по отношение на миналото, нито за в бъдеще.

29.      От гореизложените съображения следва, че съществуващите разлики между целите и контекста на споразумението, от една страна, и тези на общностното право, от друга страна, препятстват постигането на целта за хомогенност при тълкуването и прилагането на правото в ЕИП.

IV

30.      Именно предвид току-що установеното противоречие би трябвало да се изследва дали предвидената правораздавателна система е от естество да постави под въпрос автономността на общностния правов ред при преследването на неговите собствени цели.

31.      Това изследване ще се отнася най-напред до тълкуването на понятието за договаряща страна, което Съдът на ЕИП ще трябва да формулира при упражняване на своите правомощия, и след това — до влиянието на неговата съдебна практика върху тълкуването на общностното право.

32.      По отношение на първия въпрос следва да се припомни, че Съдът на ЕИП е компетентен по силата на член 96, алинея 1, буква а) от споразумението да разрешава спорове между договарящите страни и че според член 117, алинея 1 от това споразумение Съвместният комитет на ЕИП или всяка от договарящите страни могат да сезират Съда на ЕИП с този вид спорове.

33.      Понятието за договарящи страни е дефинирано в член 2, буква c) от споразумението. За Общността и нейните държави членки това понятие обхваща според конкретния случай или Общността и нейните държави членки, или Общността, или държавите членки. Изборът измежду тези три възможности трябва да бъде изведен от релевантните разпоредби на споразумението във всеки конкретен случай и от съответната компетентност на Общността и на държавите членки, така както те произтичат от Договора за ЕИО и от Договора за ЕОВС.

34.      По този начин от Съда на ЕИП, когато е сезиран със спор относно тълкуването или прилагането на една или повече разпоредби на споразумението, може да бъде поискано да даде тълкуване на понятието „договаряща страна“ по смисъла на член 2, буква c) от споразумението, за да определи дали по смисъла на спорната разпоредба изразът „договаряща страна“ означава Общността, Общността и нейните държави членки или само държавите членки. Следователно Съдът на ЕИП ще трябва да се произнесе относно съответната компетентност на Общността и на нейните държави членки по отношение на въпросите, регулирани от разпоредбите на споразумението.

35.      От това следва, че предоставената на Съда на ЕИП компетентност по силата на член 2, буква c), член 96, алинея 1, буква а) и член 117, алинея 1 от споразумението може да накърни разпределението на компетентността, определено от договорите, и оттам — автономността на общностната правна система, зачитането на която следва да бъде осигурено от Съда на основание член 164 от Договора за ЕИО. Тази изключителна компетентност на Съда е потвърдена от член 219 от Договора за ЕИО, съгласно който държавите членки се задължават да не отнасят спор относно тълкуването или прилагането на този договор до начин за разрешаването му, различен от предвидените в Договора. Член 87 от Договора за ЕОВС съдържа разпоредба в същия смисъл.

36.      При това положение предоставянето на такава компетентност на Съда на ЕИП е несъвместимо с общностното право.

37.      По отношение на втория въпрос следва предварително да се отбележи, че международните споразумения, сключени съгласно процедурата по член 228 от Договора, са обвързващи за институциите на Общността и за нейните държави членки и че според постоянната практика на Съда разпоредбите на тези споразумения и актовете, приети от техните органи, от влизането им в сила стават неразделна част от общностния правов ред.

38.      В това отношение следва да се уточни, че споразумението е акт на една от институциите на Общността по смисъла на член 177, параграф 1, буква б) от Договора за ЕИО и че поради това Съдът е компетентен да се произнася преюдициално по неговото тълкуване. Той е компетентен да се произнася и по това споразумение, когато държавите — членки на Общността, не изпълняват задълженията си по него.

39.      Когато обаче едно международно споразумение предвижда своя собствена правораздавателна система, включваща съд, компетентнен да разрешава спорове между договарящите страни по това споразумение, и в резултат на това — да тълкува неговите разпоредби, решенията на този съд обвързват институциите на Общността, включително Съда. Тези решения ще бъдат също така обвързващи и когато от Съда е поискано да се произнесе по реда на преюдициалното производство или в рамките на пряк иск по тълкуването на международното споразумение, доколкото то е неразделна част от общностния правов ред.

40.      Международно споразумение, което предвижда такава правораздавателна система, е по принцип съвместимо с общностното право. Действително компетентността на Общността в областта на международните отношения и правомощието ѝ да сключва международни споразумения по необходимост включва възможното ѝ подчиняване на решенията на юрисдикция, създадена или посочена по силата на такива споразумения, що се отнася до тълкуването и прилагането на техните разпоредби.

41.      Въпреки това разглежданото споразумение възпроизвежда съществена част от нормите, включително тези от вторичното право, които регулират икономическите и търговските отношения в рамките на Общността и които в по-голямата си част съставляват основни разпоредби от общностния правов ред.

42.      По този начин споразумението има за последица въвеждането в общностния правов ред на голяма съвкупност от правни норми, противопоставяща се на група от идентично формулирани общностни норми.

43.      Освен това в преамбюла на споразумението и в член 1 от него договарящите страни изразяват намерението си да осигурят еднообразно прилагане на разпоредбите на споразумението на цялата им територия. Целта обаче за еднообразно прилагане и за равенство на условията за конкуренция, преследвана по този начин и отразена в член 6 и член 104, алинея 1 от споразумението, по необходимост обхваща тълкуването както на разпоредбите на това споразумение, така и на съответните разпоредби от общностния правов ред.

44.      Макар че член 6 от споразумението задължава Съда на ЕИП да тълкува разпоредбите на споразумението в светлината на релевантната практика на Съда на ЕО, предхождаща датата на подписване на споразумението, Съдът на ЕИП няма да има такова задължение за решенията, постановени от Съда след тази дата.

45.      Следователно целта на споразумението, насочено към гарантиране на правното единство в цялото ЕИП, изисква не само тълкуване на нормите на самото споразумение, но и тълкуване на съответните норми на общностното право.

46.      От това следва, че обуславяйки бъдещото тълкуване на общностните норми в областта на свободното движение и на конкуренцията, правораздавателният механизъм, предвиден в споразумението, противоречи на член 164 от Договора за ЕИО, и по-общо — на самите основи на Общността.

V

47.      Опасността, която представлява правораздавателната система по споразумението за автономността на общностния правов ред, не намалява поради факта, че членове 95 и 101 от него са насочени към създаване на органична връзка между Съда на ЕИП и Съда, предвиждайки съдии от Съда да заседават в Съда на ЕИП и в неговите състави, както и съдии от Първоинстанционния съд на Европейските общности да заседават в Първоинстанционния съд на ЕИП.

48.      Обратно, съществува опасност прилагането на тези разпоредби да изостри общите проблеми, произтичащи от предвидената в споразумението правораздавателна система.

49.      В това отношение следва да се припомни, че Съдът на ЕИП трябва да осигури доброто функциониране на правилата за свободна търговия и конкуренция в рамките на международен договор, който създава задължения единствено между договарящите страни.

50.      Напротив, Съдът трябва да осигури спазването на специален правов ред и да допринася за неговото развитие с оглед постигането на целите, посочени по-специално в членове 2, 8 а и 102 а от Договора за ЕИО, и за постигане на Европейски съюз между държавите членки, както произтича от тържествената декларация от Щутгарт от 19 юни 1983 година (точка 2.5), посочена в първото съображение на преамбюла на Единния европейски акт. В този контекст свободната търговия и конкуренцията съставляват само средства, презназначени за постигане на тези цели.

51.      Следователно в зависимост от това дали заседават в Съда или в Съда на ЕИП, съдиите от Съда, които са членове на Съда на ЕИП, ще трябва да прилагат и да тълкуват едни и същи разпоредби, но използвайки различен подход, методи и понятия с оглед да бъде отчетено естеството на всеки договор и присъщите му цели.

52.      При тези условия ще бъде много трудно и дори невъзможно за тези съдии, когато заседават в Съда, да разглеждат напълно непредубедено въпросите, в произнасянето по които са взели участие като членове на Съда на ЕИП.

53.      Същевременно понеже правораздавателната система по споразумението е при всички случаи несъвместима с Договора за ЕИО, не е необходимо по-пълно обсъждане на този въпрос, нито на въпроса дали системата не би могла да породи сериозни резерви относно доверието, което правните субекти могат да имат в способността на Съда да упражнява функциите си при пълна независимост.

VI

54.      Следва да се разгледа дали предвиденият в член 104, алинея 2 от споразумението механизъм за тълкуване на разпоредбите му е съвместим с общностното право.

55.      По силата на член 104, алинея 2 от споразумението разпоредбите, позволяващи на една държава от ЕАСТ да овласти своите юрисдикции да искат от Съда да изрази становище относно тълкуването на споразумението, фигурират в Протокол 34.

56.      Съгласно член 1 от този протокол, когато по дело, висящо пред една от юрисдикциите на държава от ЕАСТ, бъде повдигнат въпрос по тълкуване на разпоредбите на споразумението, които са идентични по същество с разпоредбите на общностните договори, тази юрисдикция може, ако прецени, че това е необходимо, да поиска от Съда да се произнесе по този въпрос.

57.      Член 2 от Протокол 34 гласи, че държава от ЕАСТ, която има намерение да използва този протокол, уведомява Депозитара на споразумението и Съда до каква степен и при какви условия протоколът ще бъде прилаган по отношение на нейните юрисдикции.

58.      От това следва, че тази процедура се характеризира с това, че предоставя на държавите от ЕАСТ възможността да оправомощават или не своите юрисдикции да поставят на Съда въпроси и че не предвижда задължение за юрисдикциите на тези държави, действащи като последна инстанция. Също така не е налице гаранция, че отговорите, които Съдът ще трябва да дава по тази начин, ще имат задължително действие за сезиралите го юрисдикции. Тази процедура се различава съществено от предвидената в член 177 от Договора за ЕИО.

59.      Наистина в Договора за ЕИО липсва разпоредба, която не допуска с международно споразумение да се предоставя на Съда компетентност за тълкуването на разпоредбите на такова споразумение за целите на неговото прилагане в трети държави.

60.      Не съществува също така принципно възражение срещу предоставената на държавите от ЕАСТ свобода да оторизират или не своите юрисдикции да поставят въпроси на Съда, както и срещу липсата на задължение за някои от тези юрисдикции да сезират Съда.

61.      За сметка на това е недопустимо отговорите, които Съдът дава на юрисдикциите на държавите от ЕАСТ, да бъдат чисто съвещателни и без никакво задължително действие. Такава ситуация би изопачила функцията на Съда, така както тя е предвидена в Договора за ЕИО, а именно на юрисдикция, чиито решения са обвързващи. Дори в специфичния случай на член 228 становището на Съда притежава поясненото в него обвързващо действие.

62.      Следва да се отбележи по-нататък, че тълкуването на споразумението, дадено от Съда в отговор на въпросите, поставени от юрисдикциите на държавите от ЕАСТ, трябва да бъде взето предвид от юрисдикциите на държавите — членки на Общността, когато те се произнасят по прилагането на споразумението. Същевременно фактът, че отговорите нямат обвързващо действие за юрисдикциите от ЕАСТ, може да доведе до несигурност относно тяхната правна стойност за юрисдикциите на държавите — членки на Общността.

63.      Освен това не може да се изключи възможността юрисдикциите в държавите членки да приемат, че липсата на обвързващо действие на дадените от Съда тълкувания по силата на Протокол 34 се отнася и за решенията, постановени от същия по член 177 от Договора за ЕИО.

64.      В този смисъл разглежданият механизъм би накърнил правната сигурност, която е абсолютно необходима за доброто функциониране на преюдициалното производство.

65.      От гореизложените съображения следва, че член 104, алинея 2 от споразумението и Протокол 34 към него са несъвместими с общностното право, доколкото те не гарантират обвързващо действие на отговорите, които биха могли да бъдат поискани от Съда по силата на този протокол.

VII

66.      На следващо място следва да се прецени предвиденото за държавите от ЕАСТ право да встъпват по дела, висящи пред Съда. Апостил към Протокол 34 предвижда, че членове 20 и 37 от протокола относно Статута на Съда трябва да бъдат изменени, за да бъде предоставено такова право на встъпване.

67.      В това отношение е достатъчно да се отбележи, че тези два члена се намират в Дял III от Протокола относно Статута на Съда и че според член 188, втора алинея от Договора за ЕИО Съветът може, като се произнася с единодушие, по искане на Съда и след като се консултира с Комисията и Европейския парламент, да измени разпоредбите на този дял.

68.      От това следва, че предоставянето на държавите от ЕАСТ на право да встъпват по делата, висящи пред Съда, не изисква изменение на Договора за ЕИО по смисъла на неговия член 236.

VIII

69.      С последния си въпрос Комисията цели да установи дали член 238 от Договора за ЕИО, който се отнася до сключването от страна на Общността на споразумения за асоцииране с трета държава, съюз на държави или международна организация, позволява създаването на правораздавателна система като предвидената със споразумението. В това отношение Комисията обявява, че при отрицателно становище на Съда тази разпоредба би могла да бъде изменена по начин, който да позволи създаването на такава система.

70.      Както вече бе отбелязано в точка 40, международно споразумение, предвиждащо правораздавателна система, включваща съд, който е компетентен да тълкува неговите разпоредби, по принцип не е несъвместимо с общностното право и следователно член 238 от Договора за ЕИО може да бъде негова правна основа.

71.      Същевременно член 238 от Договора за ЕИО не предоставя основа за създаване на правораздавателна система, която противоречи на член 164 от Договора за ЕИО, и по-общо — на самите основи на Общността.

72.      По същите съображения изменение на тази разпоредба в посочения от Комисията смисъл не би могло да преодолее несъвместимостта на правораздавателната система по споразумението с общностното право.

Постановено в Люксембург на 14 декември 1991 година.

Секретар

J.‑G. Giraud

1 –       All disputes between Contracting Parties or cases when the EEA Court is seized by the EEA Joint Committee will be dealt with in plenary session.

2 –      An appropriate balance of ECJ and EFTA Judges, taking into account the nature of the cases, shall be laid down in the Statute of the EEA Court.

3 –      The Statutes shall contain provisions on qualifications for the Judges.

4 –      In French „s’exprime”.

5 –      Agreed Minutes will ensure that the term „application” also covers implementation of the Agreement.

6 –      In an agreed Minute it will be clarified that this also includes interpretation in the sense of the Ministerial Declaration of 14 May 1991.