ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Брюксел, 6.2.2024

COM(2024) 54 final

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Доклад за периода 2017—2022 г. относно финансовото състояние на осигурителната схема за безработица в полза на бившите срочно или договорно наети служители и парламентарните сътрудници, които са останали без работа след прекратяване на служебните им правоотношения с институция на Европейския съюз

ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Резюме

В съответствие с Условията за работа на другите служители (УРДС) обезщетението на ЕС за безработица е предназначено за бивши срочно наети служители (СНС), договорно наети служители (ДНС) или акредитирани парламентарни сътрудници (АПС), които се намират в положение на принудителна безработица (с изключение например на служители, които са подали оставка) след прекратяване на служебните им правоотношения с институция на Европейския съюз по смисъла на член 1 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз 1 . Това обезщетение за безработица се прибавя към националното обезщетение за безработица, евентуално получавано от бившия служител.

Тези обезщетения се финансират от фонд „Безработица“ („фонда“), който се финансира, от една страна, от вноските на служителите, попадащи в обхвата на УРДС, които са потенциалните бенефициери, а от друга — от вноските на работодателя на служителите.

Условията за отпускане на това обезщетение, категориите на бенефициерите и размерът на финансовите вноски претърпяха значителни промени при последните реформи на Правилника за длъжностните лица, които се отразиха по-специално на салдото на паричните средства на фонда.

Реформата на Правилника за длъжностните лица, която влезе в сила на 1 май 2004 г., въведе в УРДС нова категория служители, наети с договор (договорно наети служители или ДНС), както и нови правила за вноските към фонд „Безработица“.

Съгласно Регламент № 160/2009 на Съвета от 23 февруари 2009 г. за изменение на Условията за работа на другите служители на Европейския Съюз 2 , АПС вече попадат в обхвата на фонд „Безработица“.

Реформата на Правилника за длъжностните лица и на УРДС, която влезе в сила на 1 януари 2014 г., промени максималната продължителност на договорите за наемане на договорно наети служители по член 3б от УРДС (наричан „ДНС по 3б“), която вече е 6 вместо 3 години.

Съгласно член 28а, параграф 11 и член 96, параграф 11 от УРДС, на всеки две години Комисията е длъжна да представя доклад за финансовото състояние на осигурителна схема за безработица. Освен това, независимо от настоящия доклад, Комисията може съгласно членове 111 и 112 от Правилника за длъжностните лица да адаптира чрез делегирани актове вноските, предвидени в член 28а, параграф 7 и в член 96, параграф 7 от УРДС, ако балансът на схемата го изисква.

За да се улесни проследяването на развитието на фонда, Комисията винаги изготвя този шестмесечен доклад с петгодишен референтен период. Предходният доклад обхвана периода 2015—2020 г. 3 , а референтният период за настоящия доклад е декември 2017 г. — декември 2022 г.

Развитие на фонда

Графиката по-горе показва, че от 2017 г. насам оперативният резултат непрекъснато се увеличава, с изключение на 2020 г., когато е бил налице оперативен дефицит от 0,5 милиона евро. Положителният оперативен резултат, натрупан през последните шест години, и следователно натрупаното салдо в края на 2022 г. възлизаше на 60,5 милиона евро.

Промяна в броя на изплатените обезщетения

През референтния период броят на изплащаните месечни обезщетения за безработица е нараснал с 37 % — от 8 183 през 2017 г. на 11 230 през 2022 г. Общо над 65 000 обезщетения са изплатени на СНС, ДНС и АПС през референтния период. Тенденциите за бенефициерите на фонда са свързани със следните циклични фактори:

-изтичането на договорите на АПС в резултат на края на парламентарния мандат през 2019 г., което се отрази на броя на обезщетенията, изплатени през 2019 г. и 2020 г.;

-увеличение на броя на обезщетенията за СНС през 2020 г., което съответства на напускането на СНС, наети от кабинетите (март 2020 г.).

Най-голям брой обезщетения са изплатени на ДНС. Най-голям брой месечни обезщетения са изплатени през 2018 г. (6 191).

Промяна в средното месечно обезщетение (EUR)

Средното месечно обезщетение за СНС леко намаля. През периода 2017—2022 г. средните отпуснати средства за ДНС останаха на стабилно равнище, а тези за АПС намаляха, което се дължеше по-специално на намаляващия размер на отпуснатите средства, изплатени след края на парламентарния мандат.

Нормативна уредба

1.1Описание на схемата

Реформата на Правилника за длъжностните лица и на УРДС, която влезе в сила на 1 май 2004 г., измени правното основание, което уреждаше още от 1985 г. насам правото на достъп до фонд „Безработица“, както и правилата за извършване на вноски в него. Промените могат да бъдат обобщени, както следва:

Преди май 2004 г.	След май 2004 г.
Покритие на риска от безработица единствено за СНС, чиито служебни правоотношения се прекратяват.	Нова категория служители, наети с договор (т.е. ДНС), които се ползват от покритието на риска от безработица.
Размер на вноската от 0,4 % за служителя и 0,8 % за работодателя.	Нови правила относно плащането на вноски във фонд „Безработица“ (т.е. вноската на служителя се увеличава на 0,81 %, а вноската на работодателя — на 1,62 %).
Получаване на обезщетение за безработица за ограничен срок, който не може да надхвърля 24 месеца.	Получаването на обезщетение за безработица е за срок, който не надвишава една трета от действително изработения период като СНС, ДНС или АПС, като този срок не може да надхвърля 36 месеца. От седмия месец на безработица обезщетението е ограничено от горен праг, а минималното обезщетение за безработица (долен праг) е актуализирано.

Таблицата по-долу показва горните и долните прагове, приложими по отношение на различните категории:

в EUR, считано от януари 2023 г.:

	СНС	ДНС	АПС
Горен праг (от 7-ия месец)	3 352,86	2 514,60	2 602,75
Минимум	1 676,42	1 257,32	1 106,15

Стандартното обезщетение и максималните и минималните платими суми се актуализират ежегодно по същия начин като възнаграждението и в съответствие с член 65 от Правилника за длъжностните лица.

Евентуалните семейни надбавки се добавят към обезщетението за безработица. Вноските към общата здравноосигурителна схема (ОЗОС) на Европейския съюз (5,1 % от референтната основна заплата на безработния) се изплащат от фонд „Безработица“.

1.2Правна рамка

-Член 28а от УРДС, изменени с Регламент № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г.

-Член 96 от УРДС и член 5 от приложението към УРДС, изменени с Регламент № 1023/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2013 г.

-Членове 135 и 136 от УРДС, изменени с Регламент № 1239/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2010 г. (OВ L 338, 22.12.2010 г.) 4 .

-Член 65, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица относно актуализирането на възнагражденията и на определени суми.

-Регламент № 91/88 на Комисията от 13 януари 1988 г. относно определяне на разпоредбите за прилагане на член 28а, параграф 2 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз (ОВ L 11, 15.1.1989 г.) 5 .

-Правилник на Комисията от 14 юли 1988 г. в резултат на общо съгласие, потвърдено от председателя на Съда на Европейските общности на 4 юли 1989 г., за определяне на условията за прилагане на разпоредбите относно отпускането на обезщетения за безработица на срочно наети служители в изпълнение на член 28а, параграф 10 от Условията за работа на другите служители на Европейския съюз.

2. Финансово състояние и салдо на паричните средства на фонд „Безработица“ за периода 2017—2022 г.

В настоящия раздел са представени промените във финансовото състояние на фонд „Безработица“, по-специално неговите приходи и разходи.

Навсякъде сумите, посочени под графа „Обезщетения за безработица“, включват основното обезщетение за безработица, вноската по ОЗОС 6 и всички семейни надбавки. Приспаднати са всички социални помощи, получени на национално ниво (обезщетения за безработица, семейни надбавки, обезщетения за болест, помощи за майчинство и др.).

Накрая, както бе посочено по-горе (1.1), вноската по ОЗОС се финансира от фонд „Безработица“ (5,1 % от референтната основна заплата на безработното лице).

Фонд „Безработица“ използва два инструмента за управление на своите приходи и разходи:

·текуща сметка за събиране на приходите и за изплащане на обезщетенията;

·срочни сметки за депозиране на натрупаните излишъци.

2.1 Салдо на паричните средства: оперативни резултати и натрупани салда за периода 2017—2022 г.

Според принципа на счетоводната отчетност на касова основа операциите се осчетоводяват само когато е налице входящ или изходящ паричен поток.

В таблица 1 е представена обобщена справка за приходите и разходите, както са били осчетоводени, заедно с получените текущи салда.

Таблица 2 показва развитието на финансовите активи на фонд „Безработица“ както в текущата сметка, включена в счетоводната система на Европейската комисия (част I), така и в инвестиционните сметки, управлявани от ГД „Бюджет“ (преди 2019 г. ГД „Икономически и финансови въпроси“) (част II). През периода 2017—2022 г. инвестираните суми останаха стабилни, но между отговорните страни бяха започнати дискусии относно възможните варианти за увеличаване на инвестиционния портфейл. В част III са посочени консолидираните натрупани излишъци по тези две сметки. Между 2017 г. и 2022 г. натрупаният излишък се увеличи с 209 % от 19,6 милиона евро през 2017 г. на 60,5 милиона евро през 2022 г.

В таблица 3 е показано натрупаното салдо на фонда. През разглеждания период приходите от вноски от различните институции и агенции са се увеличили с почти 41 милиона евро.

2.2. Финансово състояние: оперативни резултати за периода 2017—2022 г.

При текущото счетоводно начисляване операциите се записват в сметките в момента, в който се дължи вноската във фонд „Безработица“ или плащането на обезщетение за безработица. Това означава, че:

·някои обезщетения за безработица, получени в началото на година N, се отнасят за периоди на дейност от края на година N-1,

·някои суми, платени в началото на година N, се отнасят за периоди на безработица от края на година N-1.

Съгласно приложимите счетоводни стандарти тези операции се включват във финансова година N-1.

В таблица 4 са посочени приходите и разходите съгласно гореописаната логика, като по този начин е представено състоянието на приходите и разходите на фонд „Безработица“ по финансови години.

При разходите се наблюдават сериозни увеличения между 2017 г. и 2020 г., основно свързани със смяната на парламентарния мандат на Европейския парламент и изплащането на обезщетение за безработица на отговарящите на условията АПС. От 2020 г. насам разходите намаляха от 32 милиона евро на 20 милиона евро в края на 2022 г.

Що се отнася до оперативния резултат на фонда, той възлиза на 10 милиона евро през 2017 г. и 2018 г. След по-малък излишък през 2019 г. (4,2 милиона евро) фондът отчете дефицит от 0,5 милиона евро през 2020 г. поради края на парламентарния мандат на Европейския парламент и края на мандата на Комисията. През 2021 г. и 2022 г. фондът отчете излишък от съответно 11,2 милиона евро и 19,9 милиона евро.

Оперативни резултати за периода 2017—2022 г.

2.1

2.2

2.3Финансово състояние: разпределение на разходите и приходите по институции и общо за всички агенции за периода 2017—2022 г.

В таблица 5 се посочва разпределението на разходите и приходите по институции, както и общо за агенциите. В първата част на таблицата са посочени абсолютните стойности, а във втората част са показани процентите спрямо общите разходи и приходи.

Цикличното въздействие на края на парламентарния мандат на Европейския парламент е отразено в увеличените разходи, свързани с Парламента през 2019 г. и 2020 г., които възлизат съответно на 10,4 милиона евро и 13,1 милиона евро. Разходите, свързани с Парламента, са намалели на 6,6 милиона евро през 2021 г. и на 4,6 милиона евро през 2022 г.

Следва да се отбележи, че приносът на агенциите се е увеличил от 13 милиона евро през 2017 г. на 21 милиона евро през 2022 г.

3.Анализ на осигуряваните лица, бенефициерите и изплащаните обезщетения

3.1Брой на осигурените лица и средно ниво на вноските

В таблица 6 се посочва броят на СНС, ДНС и на АПС, които участват с вноски във фонд „Безработица“ и които работят към 31 декември всяка година.

3.2Брой на бенефициерите на обезщетения за безработица в абсолютно изражение и спрямо броя на осигурените към фонда лица: „процент на безработица“ към 31 декември на съответната година

В таблица 7 се посочва броят на безработните, получили пълно обезщетение за безработица или обезщетение, което допълва получаваното от националната система обезщетение за безработица, за месец декември на съответната година.

Следва да се отбележи, че горната таблица показва резултатите за месец декември всяка година.

Чрез комбиниране на посочените в таблица 6 данни за СНС, ДНС и за АПС, работещи към 31 декември, и посочения в таблица 7 брой на безработните, получили обезщетения за безработица, е възможно да се изчисли съотношението между броя на бенефициерите на фонд „Безработица“ и броя на осигурените към този фонд лица. Резултатът е представен в таблица 8.

За СНС броят на получателите на обезщетения за безработица като съотношение на членовете на схемата е между 1 % и 3 %. През референтния период най-високото съотношение е регистрирано през 2020 г. (3,04 %) и намалява през 2021 г. (1,26 %) и 2022 г. (1,01 %). Що се отнася до ДНС, съотношението е намаляло от 3,53 % през 2017 г. на 1,47 % през 2022 г.

Що се отнася до АПС, голям брой бивши АПС са получавали обезщетението през 2019 г. и 2020 г. (съответно 400 и 291) вследствие на края на парламентарния мандат. От 2021 г. насам този брой е намалял значително до 68 през 2021 г. и 51 през 2022 г.

Тази тенденция е отразена в съотношението на получателите на обезщетения за безработица за АПС. Докато през 2019 г. и 2020 г. то възлиза на съответно 22 % и 15 %, съотношението е намаляло до 3,38 % през 2021 г. и 2,52 % през 2022 г.

3.3Брой на изплатените месечни обезщетения за безработица, среден размер, бенефициери и държава на пребиваване на бенефициерите

Съгласно член 28a, параграф 4 и член 96, параграф 4 от УРДС обезщетението за безработица се изплаща за период, съответстващ на една трета от трудовия стаж, но ненадвишаващ 36 месеца. В таблица 9 се посочва броят на изплатените на всички бенефициери месечни обезщетения за безработица по години. Таблицата показва въздействието върху АПС на промяната на парламентарния мандат и въздействието на смяната на Комисията върху СНС (въздействие през 2020 г.).

В таблица 10 по-долу се посочва средният размер на обезщетението за безработица по категории бенефициери. Този размер съответства на общите годишни разходи по категории бенефициери (СНС, ДНС и АПС), разделени на броя на платените месечни вноски. Следва да се отбележи, че обезщетението за конкретен месец може да бъде пълно или да е изчислено пропорционално според броя на дните, през които лицето действително е получавало обезщетение за безработица.

В таблица 11.1 е посочена средната продължителност в месеци на ползването на обезщетения за безработица, получавани една година, включително и евентуални предходни дължими помощи. Тази продължителност съответства на общия брой на платените дни до 31 декември на посочената година, разделен на броя на бенефициерите на обезщетения за безработица. Така полученият резултат се разделя на 30, за да се получи средната продължителност в месеци на ползването на обезщетения за безработица 8 .

Средната продължителност на обезщетението за безработица в месеци е стабилна през последните 6 години (между 8 и 10 месеца).

В следващите таблици е показана продължителността на периода за обезщетяване по категории бенефициери (СНС, ДНС и АПС).

АПС: