30.1.2023   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 34/26


Публикуване на съобщение за одобрение на стандартно изменение в продуктовата спецификация на наименование в лозаро-винарския сектор по член 17, параграфи 2 и 3 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията

(2023/C 34/10)

Настоящото съобщение се публикува в съответствие с член 17, параграф 5 от Делегиран регламент (ЕС) 2019/33 на Комисията (1).

СЪОБЩЕНИЕ ЗА ОДОБРЕНИЕТО НА СТАНДАРТНО ИЗМЕНЕНИЕ

„Rosé d'Anjou“

PDO-FR-A1007-AM02

Дата на съобщението: 11.11.2022 г.

ОПИСАНИЕ И ОСНОВАНИЯ ЗА ОДОБРЕНОТО ИЗМЕНЕНИЕ

1.   Официален географски кодекс

Общините в географския район и в областта в непосредствена близост са актуализирани в съответствие с официалния географски кодекс.

Това не оказва влияние върху периметъра на определения географски район.

Изменени са точки 6 и 9 от единния документ.

2.   Обособен парцелиран район

Добавени са датите на одобрение от страна на компетентния национален орган на изменение на обособения парцелиран район в рамките на географския район на производство. Обособяването на парцели представлява определяне — в рамките на географския район на производство — на парцели, които са подходящи за производството на разглеждания продукт със защитено наименование за произход.

Изменението не засяга единния документ.

3.   Разстояние между растенията

Минималното разстояние между растенията в реда се намалява от 1 m на 0,90 m.

Целта на това изменение е да се увеличи гъстотата на засаждане на лозите, без да се променя междуредието.

Добавена е и специфична разпоредба за лозите, разположени на склонове с наклон над 10 %, за които се допуска минимално разстояние между растенията от 0,80 m.

Целта на това допълнение е да се вземе предвид особеният случай на лозите, засадени на склонове под наклон, при които се налага специфично разполагане по време на засаждането (засаждане, успоредно на склона, а не перпендикулярно на него).

Изменя се точка 5 от единния документ.

4.   Резитба

Правилата за резитбата са хармонизирани на равнището на наименованията в района Anjou Saumur във Val de Loire.

Целта на това хармонизиране е да се подобрят знанията на операторите и да се опрости контролът. Това изменение дава възможност на лозарите да се приспособят към периодите със слани, които настъпват все по-късно през годината.

Изменена е точка 5 от единния документ.

5.   Връзка

Връзката се променя, като се прави позоваване на 2021 г. вместо на 2018 г. и се коригира броят на общините вследствие на сливането на общини.

Изменена е точка 8 от единния документ.

6.   Преходни мерки

Преходните мерки, чийто срок е изтекъл, се заличават.

След новото обособяване на парцели в някои общини, се добавя преходна мярка.

Единният документ не се изменя.

7.   Етикетиране

Правилата за етикетиране са уточнени и хармонизирани на равнището на наименованията в района Anjou Saumur във Val de Loire. Това изменение е чисто редакционно.

Изменена е точка 9 от единния документ.

8.   Позоваване на контролния орган

Формулировката на позоваването на контролния орган е преразгледана с цел хармонизирането ѝ с другите продуктови спецификации на наименования за произход. Това изменение е чисто редакционно.

Това изменение не води до изменение на единния документ.

9.   Редакционни изменения

В продуктовата спецификация са направени редица редакционни корекции.

Тези изменения не водят до изменение на единния документ.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

1.   Наименование/наименования

Rosé d'Anjou

2.   Вид на географското означение

ЗНП — Защитено наименование за произход

3.   Категории лозаро-винарски продукти

1.

Вино

4.   Описание на виното или вината

КРАТКО ТЕКСТОВО ОПИСАНИЕ

Това са тихи вина розе със следните аналитични характеристики:

Минималното естествено алкохолно съдържание на вината в обемни проценти е 9,50 %.

Съдържанието им на ферментируеми захари (глюкоза + фруктоза) след ферментация е по-голямо или равно на 7 g/l.

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не надвишава 12 %.

Съдържанието на летливи киселини, общата киселинност и съдържанието на общ серен диоксид са определените в европейската нормативна уредба, но всяка партида небутилирано вино, за което може да се използва обозначението „primeur“ или „nouveau“, е със съдържание на летливи киселини по-малко или равно на 10,2 meq/l.

Вината съдържат ферментируеми захари и са повече или по-малко сладки. Те излъчват наситени аромати, които при всяко от тях разкриват специфичните характеристики на съответните им сортове. Все пак плодовият аромат присъства неизменно (праскова, ягода, цитрусови плодове и др.). При отпиване се усеща умел баланс между свежест и слаба киселинност. Устойчивостта на ароматите е наситена.

Общи аналитични характеристики

Максимално общо алкохолно съдържание (% об.)

 

Минимално действително алкохолно съдържание (% об.)

9

Минимална обща киселинност

 

Максимално съдържание на летливи киселини (meq/l)

 

Максимално съдържание на общ серен диоксид (mg/l)

 

5.   Винопроизводствени практики

5.1.   Специфични енологични практики

1.   Гъстота на засаждане — разстояние между растенията

Агротехническа практика

Лозите са с минимална гъстота на засаждане от 4 000 растения на хектар. Междуредието не може да превишава 2,50 m, а разстоянието между растенията в реда не може да е по-малко от 0,90 m. Реколтата от лозовите парцели, чието разстояние между растенията в реда е по-малко от 0,90 m, но по-голямо или равно на 0,80 m, и чийто наклон надвишава 10 %, има право да се ползва от контролираното наименование за произход.

Реколтата от лозовите парцели, които са с гъстота на засаждане по-малка от 4 000 растения на хектар, но по-голяма или равна на 3 300 растения на хектар, има право да се ползва от контролираното наименование за произход, при условие че са спазени разпоредбите по отношение на кордонната подпорна конструкция и височината на листната маса, определени в настоящата продуктова спецификация. Междуредието в тези лозови парцели не може да превишава 3 m, а разстоянието между растенията в реда не може да е по-малко от 1 m.

2.   Правила за резитбата и за кордонната подпорна конструкция на лозята

Агротехническа практика

Лозите се подрязват с дълга, с къса или със смесена резитба с най-много 12 пъпки на растение.

Лозите могат да бъдат зарязани, така че да имат и 2 допълнителни пъпки на растение, при условие че на фенологичния стадий, който съответства на 11 или 12 листа (обособени цветни пъпки), броят на плодните пръчки за съответната година на растение е по-малък или равен на 12.

Височината на листната маса върху кордонната подпорна конструкция е равна най-малко на 0,6 пъти междуредието, като височината на листната маса върху кордонната подпорна конструкция се измерва между долната граница на листата, която е най-малко на 0,40 m над земята, и горната граница на подрязване, определена най-малко на 0,20 m над най-горния тел на кордонната подпорна конструкция.

За лозовите парцели, които са с гъстота на засаждане по-малка от 4 000 растения на хектар, но по-голяма или равна на 3 300 растения на хектар, се прилагат допълнително и следните правила за кордонната подпорна конструкция: минималната височина на коловете на кордонната подпорна конструкция над земята е 1,90 m; кордонната подпорна конструкция има 4 тела; минималната височина на най-горния тел е 1,85 m над земята.

3.   Напояване

Агротехническа практика

Напояването е забранено.

4.   Специфична енологична практика

Не се допуска използването на активен въглен за енологична употреба, било то самостоятелно или в приготвени смеси.

Не се допуска използването на парчета дърво.

След обогатяване общото алкохолно съдържание в обемни проценти на вината не надвишава 12 %.

Освен горепосочените разпоредби, по отношение на енологичните практики при тези вина трябва да се спазват задълженията, определени в нормативната уредба на ЕС и в Кодекса за селското стопанство и морския риболов.

5.2.   Максимални добиви

75 хектолитра от хектар

6.   Определен географски район

Всички етапи от производството на вината, за които може да се използва контролираното наименование за произход „Rosé d’Anjou“, се осъществяват в географския район, чийто периметър обхваща територията на следните общини, въз основа на официалния географски кодекс от 2021 г.:

департамент Deux-Sèvres: Brion-près-Thouet, Loretz-d’Argenton, Louzy, Plaine-et-Vallées (само за територията на делегирана община Oiron), Saint-Cyr-la-Lande, Sainte-Verge, Saint-Martin-de-Mâcon, Saint-Martin-de-Sanzay, Thouars (само за територията на делегирани общини Mauzé-Thouarsais, Sainte-Radegonde и бившата община Thouars), Tourtenay, Val en Vignes (само за територията на делегирани общини Bouillé-Saint-Paul, Cersay и Saint-Pierre-à-Champ);

департамент Maine-et-Loire: Allonnes, Angers, Antoigné, Artannes-sur-Thouet, Aubigné-sur-Layon, Beaulieu-sur-Layon, Bellevigne-en-Layon, Bellevigne-les-Châteaux, Blaison-Saint-Sulpice, Bouchemaine, Brain-sur-Allonnes, Brissac Loire Aubance (само за територията на делегирани общини Alleuds, Brissac-Quincé, Charcé-Saint-Ellier-sur-Aubance, Chemellier, Coutures, Luigné, Saint-Rémy-la-Varenne, Saint-Saturnin-sur-Loire и Vauchrétien), Brossay, Cernusson, Chalonnes-sur-Loire, Champtocé-sur-Loire, Chaudefonds-sur-Layon, Chemillé-en-Anjou (само за територията на делегирани общини Chanzeaux, La Jumellière и Valanjou), Cizay-la-Madeleine, Cléré-sur-Layon, Le Coudray-Macouard, Courchamps, Denée, Dénezé-sous-Doué, Distré, Doué-en-Anjou, Épieds, Fontevraud-l'Abbaye, Les Garennes sur Loire, Gennes-Val-de-Loire (само за територията на делегирани общини Chênehutte-Trèves-Cunault, Gennes, Grézillé, Saint-Georges-des-Sept-Voies и Le Thoureil), Huillé-Lézigné (само за територията на делегирана община Huillé), Ingrandes-Le Fresne sur Loire (само за територията на бившата община Ingrandes), Jarzé Villages (само за територията на делегирана община Lué-en-Baugeois), Louresse-Rochemenier, Lys-Haut-Layon, Mauges-sur-Loire (само за територията на делегирани общини La Chapelle-Saint-Florent, Le Mesnil-en-Vallée, Montjean-sur-Loire, La Pommeraye, Saint-Florent-le-Vieil, Saint-Laurent-de-la-Plaine и Saint-Laurent-du-Mottay), Mazé-Milon (само за територията на делегирана община Fontaine-Milon), Montilliers, Montreuil-Bellay, Montsoreau, Mozé-sur-Louet, Mûrs-Erigné, Orée d'Anjou (само за територията на делегирани общини Bouzillé, Champtoceaux, Drain, Landemont, Liré и La Varenne), Parnay, Passavant-sur-Layon, La Possonnière, Le Puy-Notre-Dame, Rives-de-Loir-en-Anjou (само за територията на делегирана община Villevêque), Rochefort-sur-Loire, Rou-Marson, Sainte-Gemmes-sur-Loire, Saint-Georges-sur-Loire, Saint-Germain-des-Prés, Saint-Just-sur-Dive, Saint-Macaire-du-Bois, Saint-Melaine-sur-Aubance, Saumur, Savennières, Soulaines-sur-Aubance, Souzay-Champigny, Terranjou, Tuffalun, Turquant, Les Ulmes, Val-du-Layon, Varennes-sur-Loire, Varrains, Vaudelnay;

департамент Vienne: Berrie, Curçay-sur-Dive, Glénouze, Pouançay, Ranton, Saint-Léger-de-Montbrillais, Saix, Ternay, Les Trois-Moutiers.

Картографските документи, на които е представен географският район, може да се видят на уебсайта на Националния институт за произхода и качеството.

7.   Винени сортове грозде

Cabernet franc N

Cabernet-Sauvignon N

Cot N - Malbec

Gamay N

Grolleau N

Grolleau gris G

Pineau d'Aunis N

8.   Описание на връзката или връзките

1°-   Данни за географския район

а)   - Описание на природните фактори, които допринасят за връзката

Географският район се простира върху две големи геоложки групи, където лозята заемат основно склоновете на реките и няколко плата: на запад, докамбрийската и палеозойска подложка е свързана към Армориканския масив; на изток, старата основа е покрита от мезозойския и неозойски субстрат на Парижкия басейн. Тази геоложка специфика разграничава западната част на географския район, която се отличава с наличието на шисти, и по-специално плочест камък, и която местните наричат „Anjou noir“ („черен Anjou“), от източната му част, която се отличава с наличието на варовиков туф (Saumur) и която местните наричат „Anjou blanc“ („бял Anjou“).

Свързан исторически със старата провинция Anjou, географският район обхваща през 2021 г. основно южната половина на департамент Maine-et-Loire (68 общини), както и северните краища на департаменти Deux-Sèvres (11 общини) и Vienne (9 общини).

Почвите в определените за брането на грозде парцели произхождат от различните геоложки образувания. Макар и много различни, тези почви като цяло са бедни и са с умерен воден запас. Те също така имат добри топлинни характеристики.

Географският район е с умерен океански климат, с доста малки температурни отклонения, като се има предвид, от една страна, относителната близост на Атлантическия океан и, от друга страна, ролята на регулатор на температурата, която играят река Loire и нейните притоци, а накрая и засаждането на лозята по склоновете на хълмовете. Не случайно се говори за „douceur angevine“ („мекия климат на Anjou“) — израз, който се потвърждава особено през зимата, през дългата пролет и през есента, докато през лятото често има силни горещини. Релефът, който е ориентиран на северозапад/югоизток, играе защитна роля по отношение на западните ветрове, които често носят влага. Така географският район е слабо напояван, като се усеща влиянието на вятъра фьон, и е защитен от влагата на океана, благодарение на по-високия релеф на Choletais и на Mauges. Годишното количество на валежите е от порядъка на 585 mm, докато в Choletais то е почти 800 mm.

б)   - Описание на човешките фактори, които допринасят за връзката

Съществуването на лозя в Anjou е признат факт още от I век от н.е. и то без прекъсване. Тук лозята процъфтяват, както свидетелстват тези няколко реда от поема на Apollonius (VI век): „Има недалеч от Bretagne разположен върху скала град, богат с даровете на Церера и на Бакхус, взел името си Andégave (Angers) от гръцкия език. “ И макар лозята на Anjou да се развиват през цялото Средновековие под покровителството на манастирите, разположени по самите брегове на река Loire и около град Angers, репутацията им започва да се гради най-вече от XII и XIII век нататък. По това време влиянието на кралството на Henri II и Aliénor d’Aquitaine дава възможност на „вината от Anjou“ да стигнат до всички най-изискани трапези.

От XVI век производството се развива значително благодарение на пристигането на холандските търговски посредници, които търсят вина за своята страна и за колониите си. Те правят големи доставки и през XVIII век търговията е в такъв разцвет, че за да се улесни транспортът, коритото на река Layon, която пресича географския район, е изградено като плавателен канал. Голямата репутация на „вината от Anjou“ обаче подхранва жаждата за печалби и се въвеждат многобройни данъци (такса за преминаване през бариера, за плавателен съд, за продажба на дребно, за осмината, за транзитен превоз и т.н.), а те водят до неблагоприятни последици за търговията. Опустошенията по време на войните във Vendée унищожават окончателно лозята. Просперитетът се възражда през XIX век. През 1881 г. лозята покриват площ от 45 000 ha, от които през 1893 г. все още има запазени 10 000 ha след нашествието на филоксерата.

„Anjou“ дължи известността си най-вече на производството на бели вина от сорта chenin B. След кризата с филоксерата обаче се ускорява засаждането със сорта cabernet franc N, а по-късно и с cabernet-sauvignon N. В началото на XX век винификацията е ориентирана основно към приготвянето на „rouget“ — местно название за леко вино, което се пие в кафенетата, и това е първият етап в промяната на лозарството в Anjou. Тези вина, които са свързвани със сортовете grolleau N и grolleau gris G, от които се получават така наречените вина „clairets“ и с по-слаб цвят, а допълнително и със сортовете gamay N и pineau d'Aunis N, са част от развитието на значително производство на емблематични вина розе, познати и признати с контролираните наименования за произход „Cabernet d’Anjou“ и „Rosé d’Anjou“. Вторият етап от тази промяна се основава на придобития от производителите опит в управлението на тази растителна група. Наблюдението и анализът на най-доброто пригаждане между сорта и местата за засаждането му, оценката на възможностите на беритбата и овладяването на техниките за винификация са довели до развитието от 60-те години на миналия век на производството на червени вина.

2°-   Информация за качеството и характеристиките на продуктите

Вината розе съдържат ферментируеми захари и са повече или по-малко сладки. Те излъчват наситени аромати, които при всяко от тях разкриват специфичните характеристики на съответните им сортове. Все пак плодовият аромат присъства неизменно (праскова, ягода, цитруси и др.). При отпиване се усеща умел баланс между свежест и слаба киселинност. Устойчивостта на ароматите е голяма.

3°-   Причинно-следствени взаимодействия

Съчетанието от разположени на север лозя със специфичен пейзаж, климат, в който се усещат меки нотки, уникални геоложки и почвени условия, придава на вината вкусова идентичност, която намира израз в тяхната свежест.

Разнообразието на местата на засаждане на лозята, които са с различни геоложки и почвени характеристики, е предоставило на производителите възможност да открият за всеки от наложилите се сортове условията за оптимално разкриване на качествата му. Така извършваните от лозарите наблюдения и анализи на поведението на техните лозя им дава възможност да определят правилното им засаждане.

Докато сортовете grolleau N, grolleau gris G или pineau d’Aunis N заемат хълмовете и пясъчно-чакълестите тераси, за да осигурят производството на вина розе с плодов вкус, то сортовете cabernet franc N и cabernet-sauvignon N предпочитат местата с не особено дълбоки почви или с кафяви почви, както и с регулирано снабдяване с вода, за производството на вина розе със слаба киселинност и с добра устойчивост на ароматите.

9.   Други основни условия (опаковане, етикетиране, други изисквания)

Област в непосредствена близост

Правна уредба:

Законодателството на ЕС

Вид допълнително условие:

Дерогация относно производството в определения географски район

Описание на условието:

Областта в непосредствена близост, определена чрез дерогация за винификацията и приготвянето на вината, които могат да се ползват от контролираното наименование за произход „Rosé d’Anjou“, обхваща територията на следните общини въз основа на официалния географски кодекс от 2021 г.:

департамент Indre-et-Loire: Saint-Nicolas-de-Bourgueil;

департамент Loire-Atlantique: Ancenis-Saint-Géréon (само за територията на бившата община Ancenis), Le Loroux-Bottereau, Le Pallet, La Remaudière, Vair-sur-Loire (само за територията на делегирана община Anetz), Vallet;

департамент Maine-et-Loire: Orée d'Anjou (само за територията на делегирана община Saint-Laurent-des-Autels), Saint-Martin-du-Fouilloux.

Етикетиране

Правна уредба:

Национално законодателство

Вид допълнително условие:

Допълнителни разпоредби относно етикетирането

Описание на условието:

Името на наименованието може да се допълва от обозначението „primeur“ или „nouveau“ съгласно определените в продуктовата спецификация правила.

- Незадължителните обозначения, чието използване по силата на разпоредбите на Съюза може да се регламентира от държавите членки, се изписват върху етикетите с букви, чиито размери на височина, ширина и дебелина не надвишават два пъти размерите на буквите, с които е изписано името на контролираното наименование за произход.

Името на контролираното наименование за произход може да се допълва от географското наименование „Val de Loire“ съгласно определените в продуктовата спецификация правила. Размерите на буквите на географското наименование „Val de Loire“ не надвишават нито на височина, нито на ширина две трети от размерите на буквите, с които е изписано името на контролираното наименование за произход.

При представянето и обозначаването на вината е забранено използването на термина „cabernet“ или посочването на сорта cabernet-sauvignon N или cabernet franc N.

Вината с обозначението „primeur“ или „nouveau“ се предлагат задължително с посочване на годината на реколтата.

Върху етикетите на вината може да фигурира името на по-малка географска единица, при условие че: — става въпрос за включена в кадастъра местност, — тя е посочена в декларацията за реколтата. Размерите на буквите, с които е изписано името на включената в кадастъра местност, не надвишават нито на височина, нито на ширина половината от размерите на буквите, с които е изписано името на контролираното наименование за произход.

Връзка към продуктовата спецификация

https://info.agriculture.gouv.fr/gedei/site/bo-agri/document_administratif-cea1d3f7-577f-445e-9e58-b708a8d13eb8


(1)  ОВ L 9, 11.1.2019 г., стр. 2.