Брюксел, 17.5.2023

COM(2023) 258 final

2023/0156(EMPTY)

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на Митнически кодекс на Съюза и на Митнически орган на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 952/2013

(текст от значение за ЕИП)

{SEC(2023) 198}
{SWD(2023) 140}
{SWD(2023) 141}


ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ

1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО

Основания и цели на предложението

Митническият съюз на ЕС е истински пример за успех на европейската интеграция и просперитет. Той е основата и пазителят на единния пазар на Съюза 1 , тъй като дава възможност за свободно движение на стоките в ЕС. Съюзът заема единна позиция в международните търговски отношения като един от най-големите търговски блокове в света. Безпрепятственото функциониране на митническия съюз има основополагащо значение за икономиката и просперитета на ЕС, както и за конкурентоспособността му в международен план. Гражданите и дружествата се облагодетелстват от международната търговия, като същевременно митническите тарифи, квотите и другите търговски мерки допринасят за защитата на промишленото производство и на работните места в Съюза и за осигуряването на приходи за публичните финанси.

Във връзка с двойния екологичен и цифров преход, който е в ход в икономиката на ЕС, бяха приети амбициозни законодателни актове, определящи стандарти в областта на околната среда, сигурността, социалната сфера и цифровите технологии, които обуславят начина, по който предприятията извършват дейност в рамките на единния пазар и извън него. Съществува риск тази амбициозна програма да бъде компрометирана, ако продукцията на Съюза бъде заменена с внос от трети държави, които не се съобразяват с тези стандарти. Без централизиран мониторинг и контрол на веригата на доставки от страна на митниците Съюзът няма пълна яснота за това кои стоки се въвеждат на неговата територия и се извеждат от нея. Това не само отслабва доверието в секторните политики на ЕС, но и ограничава влиянието на ЕС като геополитически фактор.

Натоварването на митническите органи непрекъснато расте с все по-широк спектър от задачи, произтичащи от гореспоменатите много амбициозно законодателство, прието през последните години. В резултат на това днес митническите органи са притиснати както от нарастващите задачи и тяхната сложност, от една страна, така и от рязкото увеличаване на пратките с ниска стойност в рамките на електронната търговия, от друга. Освен това без централизиран надзор на веригите на доставки Съюзът няма пълна яснота и контрол върху това кои стоки се въвеждат на единния пазар и кои го напускат. Това изостря присъщите предизвикателства, свързани с митническите процеси, данни и информационни технологии, както и с управлението на митническия съюз. Както показва оценката на въздействието, митническите органи срещат трудности при изпълнение на мисията си за защита поради проблеми с управлението на риска и сътрудничеството с органите за наблюдение на пазара, с правоприлагащите органи и структури, с данъчните органи и с други партньори. Проблем представляват също административната тежест върху търговията, трудностите при извършването на контрол върху стоките при електронната търговия, ниското качество на данните и ограничения достъп до тях, както и различията в прилагането между отделните държави членки.

С настоящата реформа се укрепва капацитетът на митниците да упражняват надзор и контрол върху това кои стоки се въвеждат в митническия съюз и кои го напускат. Митническата реформа е дългосрочно стратегическо решение, насочено към гъвкаво адаптиране към промените във веригите на доставки и по-успешна защита на финансовите интереси на ЕС и неговите държави членки, както и на сигурността, безопасността и обществените интереси на Съюза.

В този контекст в своите политически насоки председателят на Европейската комисия Фон дер Лайен обяви: „Време е да преминем към следващото ниво на Митническия съюз, като приемем по-строга нормативна уредба, която ще осигури по-добра защита за гражданите ни и единния ни пазар. Ще предложа амбициозен пакет за интегриран европейски подход с цел засилване на управлението на риска в областта на митниците и подпомагане на ефективните проверки от страна на държавите членки“ 2 .

Като първо последващо действие Комисията представи план за действие в областта на митниците 3 , в който са очертани конкретни действия за подготовка за реформата. Както беше обявено в плана и вследствие на искане от страна на Европейския парламент, Комисията извърши междинна оценка на прилагането на Митническия кодекс на Съюза (МКС) 4 , в която беше признат напредъкът, но и беше установена необходимост от укрепване на нормативната уредба в областта на електронната търговия и забраните и ограниченията. В допълнение в междинната оценка бяха очертани предизвикателствата при разработването на 27 национални митнически информационни системи. В плана за действие в областта на митниците беше обявена също оценка на въздействието на положителните и отрицателните страни на реформата и стратегическа дискусия с националните митнически администрации в рамките на група за размисъл относно начините митническият съюз да бъде направен по-гъвкавпо-напреднал в технологично отношение и по-устойчив на кризи, която се състоя през 2022 г.

Признавайки необходимостта от структурни промени, Комисията се ангажира със заинтересованите страни, академичните среди и международните партньори в инициатива за прогнозиране на бъдещето на митниците в ЕС до 2040 г. В доклада за стратегическо прогнозиране беше отправена препоръката „на предизвикателството, свързано с управлението на митническия съюз, да се отговори, като се отдаде предпочитание на обща, централизирана структура, за да се изразяват единни позиции, да се извлекат ползи от технологичния напредък и да се използват най-ефективно данните от митниците 5 . Нещо повече, в независимия доклад на експертната група относно предизвикателствата пред митническия съюз на ЕС беше направено заключението, че „продължават да съществуват сериозни различия между националните митнически органи при прилагането на правилата и процедурите“ и че „днес равнището на защита на гражданите и държавите членки зависи от мястото, където стоките са подложени на контрол, а измамниците и небрежните предприятия се ползват със значително предимство при нисък риск пред честните и спазващи правилата дружества и физически лица 6 .

Европейската сметна палата открои предизвикателствата пред митниците в специални доклади. В един доклад се прави констатацията, че недостатъчната хармонизация на митническия контрол вреди на финансовите интереси на ЕС и се отправя препоръка „на Комисията да подобри еднаквото прилагане на митнически контрол и да разработи и въведе пълноценен механизъм за анализ и координация на равнището на ЕС“ 7 . В допълнение Сметната палата заключава, че забавянията при разработките на митнически ИТ системи се дължат „по-конкретно [на] промяна в обхвата на проектите, недостатъчни ресурси, отделени от ЕС и от държавите членки, и дълъг процес на вземане на решения поради многостепенната структура на управление“ 8 . По отношение на електронната търговия одиторите откроиха предизвикателствата при събирането на правилните суми на ДДС и митата 9 . В друг доклад се изтъкват недостатъците в правната рамка и неефективното прилагане на митническите процедури, включително „различни подходи по отношение на митническия контрол за справяне с обявяването на по-ниска стойност, невярно описание на произход и неправилно класиране, както и за налагане на митнически санкции“, които влияят върху избора на търговците на митническо учреждение 10 .

С настоящата реформа се опростява МКС и се ограничава бюрокрацията в съответствие с Програмата на Комисията за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT). Тя съставлява част от годишната работна програма на Комисията за 2022 г. в рамките на приоритета „Икономика в интерес на хората“ 11 .

Реформата включва две допълнителни законодателни предложения, които бяха приети сега от Комисията като част от по-широк пакет, а именно за изменение, от една страна, на Директивата за ДДС 12 , и от друга страна, на Регламента за митническите освобождавания и Комбинираната номенклатура 13 . И двете изменения допълват митническата реформа по отношение на необходимите мерки за справяне с предизвикателствата, свързани с дистанционните продажби на стоки (сделки при електронната търговия), по-конкретно чрез премахване на прага от 150 EUR, над който съгласно действащите правила се дължат мита.

Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката

МКС е основната правна и ИТ рамка за процесите по митническа обработка на митническата територия на Съюза. С настоящата реформа се преразглежда и отменя основният акт. Следващата стъпка ще бъде преразглеждане на подробните актове за изпълнение и на делегираните актове.

Реформата е съгласувана със законодателството в областта на собствените ресурси за бюджета на Съюза, с което митата се определят като пряк източник на неговите приходи 14 , както и с правилата относно методите, по които те се предоставят на разположение на Съюза 15 .

С предложението се осигурява пълна съгласуваност между третирането за целите на ДДС и митническото третиране на продажбите чрез електронна търговия от дружества за потребители, свързани със стоки, изпращани от трети държави или територии. Тази съгласуваност включва обхвата, крайните срокове, приложими за определянето, събирането и плащането на митата и данъците, свързаните с това задължения за отчитане, както и хармонизирането на задълженията на онлайн продавачите, и по-специално на онлайн пазарите. Синхронизираните правила ще дадат възможност на онлайн продавачите да предлагат действителна пакетна цена, когато продават стоки онлайн на потребители в ЕС, по отношение на всички стоки, внасяни от трети държави, освен когато стоките са предмет на хармонизирани акцизи на ЕС 16 и на мерки на търговската политика.

На 27 февруари 2023 г. Европейската комисия и правителството на Обединеното кралство постигнаха принципно политическо споразумение относно Рамката от Ундзор — всеобхватен набор от съвместни решения, насочени към справяне по окончателен начин с практическите предизвикателства пред гражданите и предприятията в Северна Ирландия. Съвместните решения обхващат, наред с останалото, нови договорености във връзка с митниците. На 24 март 2023 г. Съвместният комитет между ЕС и Обединеното кралство прие Решение № 1/2023 за определяне на договореностите, свързани с Рамката от Уиндзор, по-специално в областта на митниците. В Решение № 1/2023 се посочва, че Обединеното кралство може да подаде уведомление до Съюза и в случай че не бъде намерено решение, временно да спре да прилага някои разпоредби на решението, предвиждащи договорености за движението на стоки, за които не съществува риск впоследствие да бъдат въведени в Съюза, от друга част на Обединеното кралство към Северна Ирландия, ако актовете на Съюза, предвиждащи улеснения, свързани с тези движения на стоки, престанат да бъдат в сила, изцяло или частично, по такъв начин, че вече не предвиждат същото равнище на улеснения. Преразглеждането на митническото законодателство, предвидено в настоящия регламент, няма да засегне равнището на улеснения, посочено в Решение № 1/2023 на Съвместния комитет.

Съгласуваност с други политики на Съюза

Дейността на митниците подпомага правоприлагането на голям и нарастващ брой от над 350 различни нормативни акта на Съюза в области на политиката като търговия, промишленост, сигурност, здравеопазване, околна среда и климат 17 . Чрез реформата се укрепва капацитетът на митниците за предоставяне на тази услуга и се въвежда рамка за сътрудничество с органите за надзор на пазара, правоприлагащите органи, както и други органи, както и с агенциите и структурите на Съюза, в т.ч. Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex). Реформата е съгласувана с други политики на Съюза, а именно:

·Регламента за надзор на пазара 18 , в който е предвидена правната рамка за основан на риска контрол на някои нехранителни продукти, продавани на пазара на Съюза, по-конкретно чрез системно сътрудничество и обмен на информация между органите за надзор на пазара и митническите органи с цел откриване на опасни или несъответстващи на изискванията продукти, които се въвеждат на единния пазар. Митниците също така ще бъдат призвани да прилагат преразгледания Регламент относно общата безопасност на продуктите 19 и новите правила, насочени към ефективна забрана на пускането на единния пазар на продукти, произведени изцяло или отчасти с принудителен труд 20 , след като съответните предложения бъдат приети.

·В областта на законодателството относно околната среда митническите органи са ангажирани в принудителното изпълнение на многобройни правила, наред с другото относно химикалите 21 , защитата на видовете от дивата флора и фауна 22 и борбата с изменението на климата чрез свеждане до минимум на използването и емисиите на опасни вещества 23 , 24 . Митническите органи също така ще бъдат призвани да прилагат новите на правила на съюза за ограничаване на обезлесяването 25 и за третиране на превозите на отпадъци 26 . Освен това в Предложението относно инициатива за устойчиви продукти митническите органи се призовават да извършват кръстосани проверки на митническите декларации с информацията относно внасяните стоки, съдържаща се в новосъздадения цифров паспорт на продуктите, с цел да се намали отрицателното въздействие върху околната среда през жизнения цикъл на продуктите, които се пускат на единния пазар 27 . Предложението за установяване на механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите 28 ще помогне да се гарантира, че постигането на целите на ЕС, свързани с климата, не се подкопава от риска от изместване на въглеродни емисии, и да се насърчат производителите в държави извън ЕС да направят своите производствени процеси по-екологични. Механизмът се прилага спрямо внасяните стоки, а митниците подпомагат принудителното изпълнение.

·Що се отнася до принудителното изпълнение, правното основание за взаимопомощ между националните органи и между тях и Комисията, във връзка с прилагането на законодателството в областта на митниците и селското стопанство предвижда подходящи мерки. Сред тях са правилата за предотвратяване, разследване и наказателно преследване на митнически измами 29 , както и рамката за оперативно сътрудничество между правоприлагащите органи и структури на държавите членки и тези на Съюза, чиято цел е да се гарантира сигурността в рамките на Съюза например за противодействие на незаконния трафик на наркотици и на огнестрелни оръжия 30 .

·В новия Акт за цифровите услуги са установени ясни задължения за доставчиците на цифрови услуги за справяне с незаконното съдържание, което води до засилване на проследимостта и проверките на търговците на онлайн пазарите, за да се гарантира, че продуктите, пускани на единния пазар, са безопасни 31 .

2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ

Правно основание

В член 3, параграф 1, буква а) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) е постановено, че митническият съюз е от изключителната компетентност на Съюза. Оттук следва, че единствено Съюзът може да приема митническо законодателство, а държавите членки са отговорни за неговото прилагане.

Правното основание за настоящата инициатива са членове 33, 114, и 207 от ДФЕС.

Разпоредбите на членове 33 и 114 от ДФЕС дават на Европейския парламент и на Съвета правото да вземат мерки за засилване на митническото сътрудничество между държавите членки, както и между тях и Комисията, за да се осигури правилното функциониране на вътрешния пазар чрез премахване на вътрешните граници и постигане на свободно движение на стоките. 

Разпоредбата на член 207 от ДФЕС се основава на предпоставката, че обхватът на инициативата надхвърля сътрудничеството между митническите органи и включва улесняването на търговията и защитата срещу незаконната търговия като важен аспект на търговската политика в съответствие с приложимата международна рамка в областта на търговската политика с трети държави.

Субсидиарност (при неизключителна компетентност)

Тъй като настоящото предложение е в рамките на изключителната компетентност на Съюза, принципът на субсидиарност не се прилага.

Пропорционалност

Общите митнически правила и процеси, установени в МКС, се прилагат от държавите членки. При действащата рамка са налице проблеми по отношение на еднаквото прилагане и хармонизиране, което води до разпокъсаност на процесите, практиките и подходите, която излага митническия съюз на риск. Тази разпокъсаност и последиците от нея не могат да бъдат преодолени на национално равнище. Следователно е необходим преработен и всеобхватен набор от правила относно митническите процеси, общото управление на данните и управлението на равнището на Съюза, които да са насочени към разрешаване на установените проблеми и да се прилагат по еднакъв начин.

Настоящата инициатива не надхвърля необходимото за постигането на тези цели. Гореописаните елементи взаимно се допълват и ще позволят осезаемо намаляване на тежестта както за публичните органи, така и за операторите от частния сектор, ефективно хармонизиране на правилата и практиките, както и равнопоставеност на икономическите оператори при изпълнението на митническите задължения.

Избор на инструмент

Изборът на инструмент (регламент) е от съществено значение, тъй като митническият съюз трябва да обезпечава правна сигурност за сектора на търговията и публичните органи. Митническият съюз трябва да гарантира безпрепятственото протичане на законосъобразната търговия, но в същото време да осигурява ефективна, основана на риска намеса от страна на публичните органи, за да допринесе за осъществяването на основните елементи от достиженията на правото на Съюза, а именно единния пазар, сигурността на Съюза и бюджета на Съюза, чрез традиционни собствени ресурси. МКС, правният инструмент, който ще бъде отменен с реформата, също е регламент.

3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО

Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство

През 2022 г. Комисията представи междинна оценка на изпълнението на правните разпоредби и на внедряването на информационните системи, свързани с МКС, по отношение на ефективността, ефикасността, целесъобразността и съгласуваността им със свързаните политики, както и на добавената стойност от ЕС 32 . В доклада за оценка се посочва, че успехът при прилагането на МКС през периода 2016—2020 г. е частичен.

На първо място, въпреки че се счита, че прилагането на правните разпоредби се движи по график, все още съществуват някои трудности при внедряването на 17-те информационни системи, създадени по силата на Кодекса. Осем системи бяха успешно въведени до 2020 г. и според заинтересованите страни функционират задоволително, други четири бяха въведени през 2021 г., а пет системи трябва да бъдат въведени постепенно до края на 2025 г.

На второ място, постигнат е известен осезаем напредък по подобряването на митническата среда, но той не засяга равномерно всички области, анализирани при оценката. МКС допринесе за изясняването и хармонизирането на митническите правила, за да се намали различието в подходите на държавите членки, например в областта на митническите решения, условията за предоставяне на статус на одобрен икономически оператор (ОИО) и на някои специални режими. Въпреки това в някои други области хармонизацията е недостатъчна, по-специално при управлението на риска и мониторинга на статуса на ОИО, а различното тълкуване на правилата продължава да бъде проблем. Освен това, тъй като много от най-значимите промени, въведени с МКС, като например някои опростявания на процеса на митническо оформяне (например централизирано оформяне на равнището на ЕС при внос и свързаните с това улеснения за търговията), зависят от текущи проекти за информационни технологии, реализирането на много от очакваните ползи от МКС все още предстои.

На трето място, оценката разкри, че при прилагането на МКС не са оползотворени напълно потенциалните полезни взаимодействия със свързаните политики и че на границата липсва достатъчно добра координация и обмен на информация между митническите органи и други съответни национални административни структури, отговарящи за прилагането на други политики на Съюза, особено по отношение на стоките, подлежащи на забрани и ограничения. Твърди се, че недостатъчната координация за целите на съгласуването на изискванията, стандартите (особено по отношение на събирането и обмена на данни) и процедурите е пречка за цифровизацията и задържа напредъка по осъществяването на ключови опростявания.

В оценката беше разгледано и значението на МКС по отношение на най-неотложните предизвикателства, пред които са изправени митниците днес, като например капацитета за обработване на огромния обем митнически декларации и режими, свързани с операции в областта на електронна търговия. В това отношение в оценката се признава, че МКС е замислен за модел на стопанска дейност, който се основава главно на традиционната търговия, при която товарни кораби пренасят големи количества сходни стоки по море. Макар че този модел до голяма степен съществува и днес, драстичното увеличение на сделките при електронната търговия, при които пратки с ниска стойност се изпращат отделно от трети държави до крайните потребители в Съюза, оказва натиск върху митническите органи и митническото законодателство. През 2022 г. с декларация Н7 са били декларирани 890 милиона сделки при електронна търговия, което представлява 73 % от всички митнически декларации за внос, но едва 0,5 % от цялата стойност на вноса. Сделките при електронната търговия са проблематични и по отношение на спазването на прилаганите в ЕС забрани и ограничения, свързани с нефинансови рискове. Поради тези причини в оценката се посочва, че са необходими допълнителни действия за справяне с тези предизвикателства чрез законодателството.

Консултации със заинтересованите страни и събиране на експертни становища

През периода 20 юли — 19 септември 2022 г. беше проведена обществена консултация относно преразглеждането на митническото законодателство 33 . Въпросникът беше предоставен на разположение на платформата на ЕС „Споделете мнението си“ на всички официални езици на ЕС и бяха получени 192 попълнени въпросника. Измежду измененията на политиката и механизмите, които биха могли да бъдат включени в реформа на митническия съюз, респондентите изразиха категорична подкрепа за включването на следните елементи, подредени в низходящ ред на предпочитание:

1.Опростяване на митническите формалности за надеждните и доверени търговци, установени в Съюза (69,47 %).

2.Засилване на сътрудничеството между митническите и немитническите органи (55,79 %), по-специално по отношение на обмена на информация (65,97 %), оперативната координация (59,47 %) и по-доброто прилагане на забраните и ограниченията (47,37 %).

3.Ново партньорство с доверени търговци и други компетентни органи с цел по-добро управление на риска, в това число подсилване на предварителната информация за товарите (53,16 %).

4.Осигуряване на митническа информационна среда на равнището на Съюза (54,21 %), чиито най-предпочитани характеристики биха били опростено предоставяне на данни (позволяващо многократно използване на данните, избягване на дублирането и т.н.) според 73,16 % от отговорилите, възможности за управление на данни (64,21 %) и концепцията за „обслужване на едно гише“ за обработване на немитническите формалности (63,16 %).

5.Адаптиране на митническото законодателство към сделките при електронната търговия, например чрез засилване на надзора на потоците при сделки от дружества към потребители и на отговорността на участниците за спазване на всички фискални и нефискални правила (52,11 %).

6.35,79 % са напълно съгласни да се реформира управлението на митническия съюз, за да се предвиди слой на равнището на ЕС (други 23 % са по-скоро съгласни, около 4,5 % не са съгласни, а останалите не са изразили мнение), но ако съществува такъв слой на равнището на ЕС, той следва да бъде натоварен по-специално с обучението на митническите служители (59,47 %), управлението на информационните технологии (51 %), финансирането на митническо оборудване (44,74 %) и реакцията на ЕС при кризи (41,5 %).

7.Интегрирането на екологичната програма в програмата на митниците задължително следва да бъде част от реформата според едва 31 % от отговорилите, докато 27,8 % са склонни да се съгласят с това, а 6,31 % не са съгласни.

В допълнение към обществената консултация бяха организирани редица целенасочени дейности по консултиране, за да бъдат събрани експертни мнения на заинтересовани страни, както следва (за подробности вж. приложение II към оценката на въздействието):

·Обсъждания с националните митнически администрации в рамките на групата за размисъл 34 относно i) препоръките, включени в доклада на експертната група, необходимостта от ново партньорство с търговците и неговите характеристики и укрепването на митническия надзор и управление на риска; ii) подсилена рамка за сътрудничество с други органи и екологична програма за митниците и iii) нова парадигма и начин за управление на данните.

·Обсъждане с представители на търговците в Контактната група по търговията 35 в рамките на четири нарочни срещи относно: i) нуждите на предприятията от преразглеждане на МКС и техните предложения, ii) препоръките в доклада на експертната група, iii) резултатите от обществените консултации със заинтересованите страни и iv) ключовите елементи на реформата.

·Консултации с митническите администрации на държавите членки в рамките на група за размисъл, съставена от генералните директори на националните митнически органи, специално сформирана да разгледа различните градивни елементи на пакета за реформа.

·Консултации с търговски асоциации, федерации и отделни дружества на равнището на Съюза, представени в Контактната група по търговията.

·Консултации със службите на Комисията, работещи с различни регулаторни изисквания относно стоките, които се прилагат на границите.

Освен това бяха събрани доказателства в подкрепа на настоящата инициатива от съществуващи документални източници, включително законодателство и други политически документи, митнически и търговски статистически данни, оценки и доклади за съответните политики и информация за свързани инициативи, изброени в приложение I към оценката на въздействието. Външният експертен опит, използван за оценката на въздействието, включваше три проучвания относно оценка на прилагането на МКС, относно програмата за ОИО и относно решения на предизвикателствата, породени от електронната търговия 36 .

Консултацията позволи да бъдат събрани както количествена, така и качествена информация и данни, които бяха обработени и анализирани систематично с помощта на подходящите техники. Качествените данни (включително от документи и становища, подадени до Комисията) бяха кодирани по ключови теми, след което бяха прегледани и анализирани от различни гледни точки и представени описателно. Количествените данни (отговорите от интервюта) бяха обработени с помощта на Excel и инструмента „информационно табло за обществени консултации“ на Комисията и анализирани с помощта на статистически методи като честота, кръстосано таблично представяне и прости тенденции.

Оценка на въздействието

Проектодокладът за оценка на въздействието беше представен на Комитета за регулаторен контрол (КРК) на Комисията на 30 септември 2022 г. След заседание на 26 октомври 2022 г., на 28 октомври 2022 г. КРК излезе с отрицателно становище, като посочи няколко области за по-нататъшно подобрение. На 21 декември 2022 г. преразгледаният доклад беше представен отново. На 27 януари 2023 г. комитетът даде положително становище с резерви. Преразглеждането беше насочено към всички въпроси, за които комитетът установи необходимост от подобрение, а именно по-убедително обосноваване на спешната необходимост и причините за действие сега, връзките с оценката и работата на Европейската сметна палата, логическата обвързаност с други инициативи, очертаването на динамичната базова линия (включително плана за действие в областта на митниците), интервенционната логика, определянето на целите, приноса към целите на Зеления пакт, начина, по който всеки вариант ще бъде осъществен на практика, степента на кумулативния ефект и обхвата на вариантите и мерките, идентифицирането на комбинации от варианти, рисковете, свързани с осъществимостта и финансирането, представянето на разходите и ползите, анализа на въздействието, включително и във връзка с предложените структури за управление, потребителите, очакваните разходи за информационно обезпечаване, отражението на мнението на заинтересованите страни, договореностите за мониторинг и оценка, идентифицирането на отделни мерки във вариантите на митническите процеси и на доверените търговци, обясняването на вариантите за електронната търговия, включително премахването на прага за освобождаване от 150 EUR, подхода за отмяна на предишни тежести при въвеждане на нови, разграничаването на разходите и ползите и на примерните цифри, анализа на въздействието на управленските решения, въздействието върху потребителите, особено по отношение на премахването на освобождаването от мито под прага от 150 EUR и последващата оценка.

В оценката на въздействието, редактирана след мнението на Комитета за регулаторен контрол, бяха извлечени и обобщени петте проблемни области, залегнали в основата на необходимостта за реформа:

1.Митниците срещат трудности при изпълнението на мисията си да защитават финансовите интереси на Съюза и спазването на постоянно нарастващите нефинансови изисквания в секторните политики (безопасност на продуктите, сигурност, опазване на здравето на човека, животните и растенията, опазване на околната среда и т.н.). Тъй като само малка част от вноса и износа може да бъде физически контролирана, митниците се опират на управлението на риска, а понастоящем то не е достатъчно ефективно, не е достатъчно унифицирано и не е достатъчно всеобхватно на равнището на ЕС. Освен това митниците трябва да работят съвместно с други органи, за да посрещат най-различни предизвикателства, а качеството и ефективността на сътрудничеството често е под оптималната граница и варира в рамките на ЕС.

2.При сега действащите митнически процеси се налага търговците да представят сходна информация за стоките няколко пъти по веригата на доставки на различни органи чрез множество информационни системи, които невинаги са оперативно съвместими. Това създава административна тежест за изрядните оператори.

3.Настоящият митнически модел не е пригоден за електронна търговия. Огромният ръст на електронната търговия промени характера на самата търговия: от стоки, които традиционно се въвеждат в Съюза в големи количества стоки чрез контейнери, до милиони малки пратки, изпращани директно до отделните потребители. Митническите органи не са подготвени да се справят с увеличените обеми от стоки и декларации. Освен това има доказателства, че системно се злоупотребява с прага от 150 EUR, под който не се събират мита. А и това освобождаване от мито облагодетелства операторите от трети държави, извършващи дейност в областта на електронната търговия, за сметка на, традиционната търговия и търговците на дребно от ЕС и изкривява конкуренцията.

4.Качеството на данните, достъпът до тях и анализът им са ограничени. Въпреки че митническите процеси са цифровизирани и анализът на риска и контролът в митниците се основават на данни, данните, необходими за извършване на митническия надзор, анализа на риска и контрола, са разпокъсани и се дублират в различните системи на децентрализираната митническа информационна инфраструктура. Това струва скъпо на митническите органи и пречи на гъвкавостта и ефикасното използване на данните. Липсата на всеобхватна правна рамка в Митническия кодекс на Съюза за обмен и използване на данни също възпрепятства споделянето на данни между митниците, Комисията, другите органи и държавите партньори.

5.Оперативното внедряване в държавите членки се различава съществено по отношение на практиките и методите за контрол, въвеждането на опростявания и наказанията за нарушения на митническите разпоредби. Липсва подходящ анализ на риска на ниво Съюз, за да се упражнява правилен надзор върху търговските потоци и да се разкрива несъответстващата на изискванията търговия. А неспазващите правилата оператори могат да се насочват към контролно-пропускателни пунктове в ЕС с по-ниско ниво на контрол.

Поради тези проблеми: i) не всички мита се събират – нереализираните постъпления подкопават финансовите интереси на ЕС и на държавите членки; ii) опасни, неотговарящи на изискванията или фалшифицирани продукти продължават да навлизат на единния пазар на ЕС и да го напускат, и iii) незаконни стоки се внасят контрабандно в ЕС, като нарушителите се адаптират към засилените контролни дейности на митническата администрация в една държава чрез намиране на други входни точки. Тези последици подронват конкурентоспособността на изрядните сектори в икономиката, превръщат се в загуби от нереализирани печалби, изгубени работни места и намалени постъпления за законните бизнеси, включително най-вече за малките и средните предприятия (МСП), и излагат на риск безопасността и сигурността на гражданите на ЕС.

Оценката на въздействието посочи като ключови фактори в основата на проблемите i) неадекватността и прекалената сложност на митническите процеси, ii) фрагментираната и сложна цифровизация в митниците, и iii) разпокъсаната управленска структура на митническия съюз.

С цел да се адресират тези проблеми и факторите, залегнали в основата им, оценката на въздействието посочи три основни варианта на политика, които до голяма степен ще определят до каква степен митническият съюз ще постигне нужния капацитет да събира, защитава и опростява като едно цяло. Това са:

·до каква степен следва да се реформират митническите процеси?

·до каква степен следва да се реформира подходът към управлението на митническите данни?

·до каква степен следва да се реформира управлението на митническия съюз?

В оценката на въздействието са разгледани четири варианта, всеки от които представлява логически обвързан пакет от мерки, адресиращи споменатите три възможни политики:

1. Вариант 1 — пакет от опростени процеси. В този вариант са разгледани ключовите взаимосвързани компоненти на процеса, а именно етапите в процеса, ролите на различните участници и отговорностите им за спазване на изискванията, използването на данни, третирането на по-надеждните оператори, третирането на потоците на електронна търговия и начините за прилагане на санкции в ЕС за предотвратяване на нарушенията. С този пакет ще се намалят и опростят етапите в процеса на внос, ще се изяснят отговорностите на участниците (най-вече на вносителите и износителите), ще се премахне освобождаването от мито за стоки на стойност до 150 EUR и ще се установи правилото платформите да бъдат считани за вносител лица и да носят отговорност за митата при трафика на стоки в рамките на електронната търговия по модела „дружество-потребител“, като се прилага подходът за опростено изчисляване на митото. С него ще се въведе нов подход към партньорство с търговците, наречен Trust and Check („доверие и проверка“), при който на прозрачните и надеждни търговци ще се предоставят допълнителни привилегии (като по-малко на брой и по-точно насочени митнически проверки и възможността да вдигат „сами“ стоките). Ще се въведе и общ подход към административните наказания. Този пакет ще подобри достъпа на Комисията до данни с цел обезпечаване на управлението на риска. Тези промени ще бъдат осъществени при настоящия модел на цифровизация и при съществуващата структура на управление на митниците, което ще ограничи въздействието им, според направената преценка.

2.Вариант 2 ще допълни вариант 1 с Митнически орган на ЕС, който да координира сътрудничеството между държавите членки в областта на управлението на риска, да определя еднаквото прилагане на правилата и да управлява митническите програми. Този пакет ще се основава на настоящия модел на цифровизация.

3.При вариант 3 ще бъде създаден Център за митнически данни на ЕС, ръководен от Комисията, с цел прилагане на опростените митнически процеси, посочени във Вариант 1, в централизиран информационен модел. Центърът за митнически данни би улеснил събирането на информация от различните участници, обработването ѝ за целите на управлението на риска в областта на митниците в ЕС и обмена ѝ с други компетентни органи. Що се отнася до управлението, Комисията би засилила ролята си особено в организацията на управлението на риска, като се отчитат все пак ограниченията на капацитета на Комисията и липсата на организационен мандат да реализира пълния потенциал на новата среда за данните.

4.Вариант 4 включва опростени митнически процеси, осъществявани чрез Център за митнически данни на ЕС, ръководен от Митнически орган на ЕС, натоварен (в допълнение към Вариант 2) с оперативното управление на риска, управлението на данните и изпълнението на опростените процеси.

Вариант 4 е предпочитаният вариант. Неговите три компонента (реформирани митнически процеси, внедрени в Център за митнически данни на ЕС, който се управлява от Митнически орган на ЕС) се подсилват взаимно, за да се постигнат по-добри резултати и да се създадат полезни взаимодействия в целия ЕС. Това е най-ефикасният вариант, тъй като инвестициите в централизирани структури значително намаляват разходите на държавите членки и предприятията. По-конкретно, той има следните предимства 37 :

·Митническият надзор се засилва. Подобреният достъп до данни и тяхното обработване чрез Центъра за митнически данни ще направи управлението на риска в ЕС по-ефективно и ще увеличи капацитета на митниците за разкриване на измами чрез идентифициране на профилите на рискови оператори, действащи на равнището на Съюза. Така ще бъдат генерирани допълнителни приходи за Съюза и неговите държави членки. Подобреният достъп до данни и по-добрата координация между органите ще увеличат капацитета на митниците да откриват и спират стоки, които не отговарят на изискванията на Съюза, в полза на гражданите и потребителите.

·Административната тежест за законната търговия се намалява. Преразгледаните процеси са опростени и информацията се събира еднократно от правилния източник чрез един-единствен интерфейс в Центъра за митнически данни на ЕС. Очакваните икономии според оценката на въздействието вероятно ще бъдат в порядъка от 1,2 до 2,6 милиарда евро годишно (като се вземе предвид увеличението на митническите такси за предприятията в резултат на премахването на прага от 150 EUR при трафика на стоки в рамките на електронната търговия от дружества към потребители, което според предварителните изчисления е от порядъка на 1 милиард евро годишно).

·Централизирането на функции (ИТ, данни и управление на риска) в рамките на Митническия орган на ЕС води до значителни икономии за държавите членки на разходи за информационни технологии за митниците. В оценката предварителните изчисления показват, че тези икономии започват някъде около 194 милиона евро и се увеличават до 2,3 милиарда евро годишно за период от 15 години. Митническият орган на ЕС осигурява координация между националните митнически администрации и други органи.

·Условията на конкуренция при електронната търговия се приравняват с тези при традиционната търговия. Преразгледаните процеси позволяват на участниците в електронната търговия да предоставят финансова и нефинансова информация по опростен начин и ги задължават да носят отговорност за нея, а потребителите печелят от прозрачността на цените и таксите.

·Митническият съюз действа като едно цяло. Преразгледаните процеси се осъществяват в Център за митнически данни на ЕС от централизиран Митнически орган на ЕС, за да се улесни еднаквото прилагане във всички държави членки и да се избегнат различията.

По отношение на социалното и екологичното въздействие се очаква този вариант да донесе значителни ползи, като даде възможност на митническите органи да прилагат законодателство, което преследва социални и екологични цели в сътрудничество със съответните други органи на властта. По-специално:

·Предпочитаният вариант, като съчетава оперативния координационен мандат на Митническия орган на ЕС с инструментите за данни и процесите, осигурени от Центъра за митнически данни на ЕС, най-добре ще подпомогне структурираното сътрудничество в рамките на целия ЕС между митниците и съответните социални и екологични политики за подобряване на резултатите от дейността на митниците по границите.

·Допълнителната информация, която операторите представят на митниците, следва да подобри още повече капацитета на митниците да оказват помощ при прилагането на специфични закони със социална насоченост, като законите за забрана на принудителния труд, както и на законите, насочени към опазване на околната среда.

·Премахването на освобождаването от мита за стоките под 150 EUR ще прекрати практиката поръчки с по-висока стойност да се разделят в няколко пратки, всяка от които на стойност под 150 EUR, с цел облагодетелстване от освобождаването от мито и това ще доведе до положителен ефект по отношение на емисиите от транспорта.

·По-последователното прилагане на изискванията към продуктите при внасяните стоки може да доведе до връщане на производства и производствени мощности обратно в Съюза.

Случаите на възможна употреба в оценката на въздействието илюстрират по-точно как реформата ще подпомогне осъществяването на съответните цели в текущите политики, в това число в областта на екопроектирането и устойчивите продукти, на потребителските емисии, на пластмасовите продукти за еднократна употреба, на устойчивите химикали, както и намаляването на нелоялната конкуренция от страна на неизрядните вносители, която засяга икономиката и работните места в ЕС, и най-общо казано, наблюдението на пазара.

По отношение на целите за устойчиво развитие в оценката на въздействието беше посочено как реформата ще допринесе за изпълнението им чрез мерки по отношение на международната търговия със стоки и веригите на доставки, които конкретно:

·ще подобрят улесняването на законната търговия, във връзка с цел 8,

·ще подобрят разкриването и предотвратяването на внос и износ, който противоречи на съответните правила в ЕС, например на правилата за внос и износ на отпадъци и химикали или на правилата за дизайн на безопасни и устойчиви продукти, във връзка с цел 12,

·ще увеличат закрилата на териториалните екосистеми (например от внос на продукти, чието производство е свързано с обезлесяване) и опазването на биологичното разнообразие (помагайки в откриването на трафик, който е в противоречие с CITES), във връзка с цел 15.

Предложението е в пълно съответствие с принципа за ненанасяне на значителни вреди. То ще подобри принудителното изпълнение на екологичните политики и ще рационализира и направи по-ефективно провеждането на операциите на международната търговия и техния надзор съответно от страна на икономическите оператори и публичните органи. Обединяването на ресурсите и инструментите в централизирана среда по-конкретно ще намали дублирането при разработването на системи и административни дейности, намалявайки по-този начин общото време, отделено за митнически процеси и съответно потреблението на ресурси.

Предложението се основава на принципите цифров по подразбиране и неприкосновеност на личния живот по подразбиране. То е в съответствие с водещи инициативи на Комисията, като Законодателния акт за изкуствения интелект, Акта за управление на данните, Общия регламент относно защитата на данните и Регламента на ЕС за защита на данните. Предложението създава условия за процеси, насочени към отделния потребител, които са готови за автоматизация, позволявайки всеки оперативен обмен на данни да се извършва по електронен път през единен многофункционален интерфейс на равнището на ЕС. То поддържа принципа на еднократност, и принципите на многократна употреба на данните и минимизиране на данните, като създава условия за интегриране в други процеси на вече предоставените данни и като прилага подхода на средата на Европейския съюз за митническо обслужване на едно гише, свързвайки митническите с немитническите формалности (Регламент (ЕС) 2022/2399); и създава възможност за политика, основана на данни. То създава условия за промяна на парадигмата от множество национални системи с равнопоставени процеси към гъвкав централен набор от услуги и системи, който ще позволи разработване и промяна на процесите по един по-евтин, по-последователен, бърз и гъвкав начин. Предложението ще подкрепи иновациите и цифровите технологии, давайки възможност за използване на модерни аналитични похвати в митническите операции, за обединяване на ресурси от целия ЕС и разработване на компоненти с отворен код, които да могат да се използват от всички държави членки в този контекст. Проектът е „готов за цифровизация”, като са предвидени разпоредби за предоставяне и делегиране на правомощия за уреждане на техническите аспекти, например елементите на данни и правилата.

Пригодност и опростяване на законодателството

Намаляването и опростяването на митническите процеси и въвеждането на единен портал на ЕС за взаимодействие с митниците (Център за митнически данни на ЕС) очаквано ще намали значително административната тежест в сравнение с Митническия кодекс на Съюза, който е в сила в момента.

В оценката на въздействието предварителните изчисления показват, че при предпочитания вариант общите икономии за икономическите оператори могат да достигнат 26 милиарда евро в рамките на 15 години (като се отчита увеличеното начисляване на мита за предприятията в резултат от премахването на прага от 150 EUR при трафика на стоки в рамките на електронната търговия по модела „дружество-потребител“ — увеличение, което според прогнозите ще бъде от порядъка на 1 милиард евро годишно).

   Основни права

Митниците имат дълъг опит в събирането и обработването на данни, които съдържат чувствителна икономическа информация , както и финансови и лични данни. Преразглеждането на Митническия кодекс на Съюза напълно зачита основното право за защита на личните данни. Нещо повече, реформата дори подобрява защитата на това право, както е показано в оценката на въздействието за вариант 4. Центърът за митнически данни ще интегрира инструменти и контролни механизми на защита на личните данни, давайки възможност на всеки администратор на лични данни да подсигури правата на защита на личните данни. Това ще окаже положително въздействие върху субектите на данни, които ще могат да упражняват правата си по много сходен начин във всички държави членки.

4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА

Реформата укрепва митниците в борбата им със събирането на неплатените мита, със занижаването на стойността и с измамите. Освен това с премахването на освобождаването от мита за стоките под 150 EUR се премахват възможностите за злоупотреби и се осигуряват допълнителни приходи за Съюза, които се оценяват на 750 милиона евро годишно по настоящите цени.

Постепенно събирането на мита ще се премести от мястото на деклариране на стоките към мястото, където вносителят или износителят е установен в Съюза. Това улеснява одита и събирането на митата и опростява взаимодействията за износителя и вносителя, особено за МСП. Въпреки че тази промяна няма пряко отражение върху бюджета на ЕС и националния финансов принос към него, тя може постепенно да промени разпределението на дяловете от митата, които остават в държавите членки като разходи по събирането. 

Митническият орган на ЕС и създаването на Центъра за митнически данни на ЕС няма да изискват увеличение на бюджета през периода 2021—2027 г., тъй като разходите в размер на приблизително 60 милиона евро през първите 2 години ще бъдат финансирани по програма „Митници“ за периода 2021—2027 г/ След 2027 г. се предвижда общите разходи за реформата от бюджета на ЕС да бъдат в порядъка на 1,855 милиарда евро. Това покрива разходите за задачите, поставени на Митническия орган на ЕС с настоящото предложение, както и разходите за Центъра за митнически данни на ЕС, без да се предопределя споразумението за МФР и програмите след 2027 г.. 

5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ

Планове за изпълнение и механизми за наблюдение, оценка и докладване

Проектът Резултати от дейността на митническия съюз, ръководен от Комисията, ежегодно събира и анализира обобщена информация, подадена от държавите членки за тенденциите в митническите дейности и резултатите от дейността на митниците в ЕС за осигуряване на политика, основана на факти. Един основен резултат от анализа е Докладът за резултатите от дейността на митническия съюз, адресиран само до държавите членки, който съдържа изводи и препоръки във връзка с главните промени в митническия съюз, основани на ключови показатели за ефективност, свързани със стратегическите цели на Съюза: защита, конкурентоспособност, улесняване, контрол и сътрудничество. Показателите за резултати от дейността на митническия съюз са насочени към няколко вида дейности, като започнем със събраните митнически такси, опростяването, ролята на ОИО в митническите процеси и стигнем до дейности в областта на митническия контрол и разкриването на незаконна търговия.

Събирането на данни за резултатите от дейността на митническия съюз засега е доброволно и това повдига въпроси за качеството на данните, тяхната изчерпателност и съгласуваност, както и въпроси за притежанието на данни и поверителността. Настоящата инициатива има за цел да развие още по-добре измерването на резултатите от дейността на Митническия съюз чрез въвеждане на правно основание за структурирана рамка за предоставяне и анализ на относима информация за работата на митниците, въз основа на която да бъде изготвен годишния доклад. Освен това правното основание за резултатите от дейността на Митническия съюз най-накрая ще предложи инструмент за мониторинг и оценка на настоящата инициатива, подобрявайки показателите в областта на анализа на риска и входящите и изходящите данни за контрол, както и резултатите от защитата, събирането и опростяването. Това ще разреши проблема с липсата на ефикасни инструменти за надзор в арсенала на Комисията, както беше посочено в оценката на МКС.

Подробно разяснение на отделните разпоредби на предложението

С настоящата реформа се укрепва капацитетът на митниците да упражняват надзор и контрол върху стоките, които се въвеждат в митническия съюз или се извеждат от него. Митниците ще възприемат нов стратегически подход, основан на анализ на данни с информация за веригите на доставки, за да се постигне точна насоченост и координация на митническата дейност. Укрепва се рамката за сътрудничество на митническите органи, органите за надзор на пазара, правоприлагащите органи и структури, данъчните органи и останалите партньори. В едно ново партньорство с търговските оператори административната тежест се намалява и митническите процеси се оптимизират. Един нов Център за митнически данни на ЕС улеснява обмена и съчетаването на информация в една-единствена централизирана среда. Един нов Митнически орган на ЕС провежда централизиран анализ на риска и подкрепя държавните администрации, което води до координирани действия на митниците. Тези мерки подготвят митническия съюз за бъдещето, в което обемът на електронната търговия ще се увеличава и сложността на забраните и ограниченията ще расте.

Новият Митнически кодекс на Съюза има проста и интуитивна структура. Дефинирана е ролята и отговорността на митническите органи, вносителите, износителите и превозвачите. Информация се събира в новия център за митнически данни на ЕС и се обработва за целите на анализа на риска. След това има по един дял, посветен съответно на въвеждането и извеждането. С нови дялове се въвеждат кризисен механизъм, Митнически орган на ЕС и общо минимално за хармонизиране на митническите нарушения и ненаказателните санкции.

Дял I въвежда новия Митнически кодекс на Съюза, който се основава до голяма степен на предишния кодекс. Мисията на митническите органи се укрепва, за да отрази широкия диапазон от митнически услуги, като се започне от събирането на мита и се стигне до защитата на гражданите и околната среда, а също така и други обществени интереси, като борбата с нелоялната, неспазващата изискванията и незаконната търговия и подкрепата за законните търговски потоци. Дялът съдържа съответните определения на преразгледаните митнически процеси, най-вече на вносител и износител и на считаното за вносител лице, в случаите на дистанционни продажби, както и на забраните и ограниченията. 

Реформата се стреми към прозрачност и отчетност на отговорните участници и в замяна предлага опростяване на митническите процеси. В дял II са установени отговорностите пред митниците на вносителите, на считаните за вносители лица и на износителите. Що се отнася до ролите, слабост на настоящата система е, че лицата, които в момента се отчитат пред митниците, като деклараторът и превозвачът, срещат по-големи трудности в изпълнението на отговорностите си за спазване на финансовите и нефинансовите изисквания. На този фон най-уместната промяна на ниво роли е да се наложи отговорност за спазване на правилата на вносителите и износителите. Митниците изискват от тях да са установени на територията на Съюза (какъвто беше и случаят с деклараторите в член 170, параграф 2 от предишния кодекс) и да се регистрират в държавата членка на установяване, с някои изброени изключения. Онлайн продавачите и платформите за електронна търговия до този момент не са били ангажирани с митническите формалности при внос. В качеството си на считани за вносители лица те ще бъдат задължени да представят пред митническите органи не само данните, необходими за допускане за свободно обращение на стоките, продадени на потребители от ЕС, но също и информацията, която трябва да се събере за целите на ДДС. Изяснява се ролята на превозвача, въвеждащ стоки на митническата територия, и информацията, изисквана за тази цел. Режимът на одобрения икономически оператор продължава успешното сътрудничество между бизнеса и митниците. Това партньорство се извежда до следващото ниво с въвеждането на новия статус на доверен и проверен търговец („Trust and Check trader“). Тези доверени и прозрачни търговци дават на митническите органи достъп до съхраняваните в своите електронни системи данни за спазването на правилата и движението на своите стоки. В замяна те получават определени предимства, най-вече възможността да вдигат стоки от името на митниците и да отлагат плащането на митническото задължение.

Дял III представя нова парадигма за данните, която постепенно интегрира и заменя настоящите информационни системи на митниците: преминаване от 27 информационни среди с много системи във всяка държава членка към централизиран набор от системи и услуги. Центърът за митнически данни на ЕС е централно разработена среда с набор от системи и услуги, която е задължителна за употреба. Тя налага нови принципи на събиране на митнически и други данни, на използването им за митнически надзор и на споделянето им други партньорски организации. Центърът е и новият „двигател“, който обработва, свързва и съхранява информацията и провежда анализ на риска на равнището на ЕС. Всичко това заедно дава на митниците по-добър обзор върху веригите на доставки за целите на тяхната оценка на риска и прави действията на митниците по-целенасочени и по-стратегически. Нещо повече, той позволява прилагането на правила за защита на данните, правила за достъп до информация, сигурност на информационните технологии и поверителност по хоризонтален, координиран и последователен начин.

В дял IV са запазени основни понятия по отношение на обхвата на митническия надзор върху стоките, предназначени за въвеждане на митническата територия на Съюза, за извеждане от нея, за поставяне под режим специфична употреба или вътрешен транзит. В него е променен начина на определяне на компетентните митнически учреждения, за да се предвиди роля за митническите учреждения, отговорни за мястото на установяване на вносителя и износителя. Митническият надзор, контрол и мерки за смекчаване на риска ще се основават на управление на риска по отношение на цялата верига на доставки в реално време и в контекста на ЕС. Подобреното управление на риска, както за финансовите, така и за нефинансовите рискове, е в сърцевината на тази реформа. Дял IV дава ясно описание на процеса на управление на риска, както за финансови рискове, така и за нефинансови рискове, и за ролите и отговорностите на Комисията, на Митническия орган на ЕС и на митнически органи в тази област. Той разглежда и използването на Центъра за митнически данни на ЕС за поддържане на управлението на риска в областта на митниците и осигурява пълен обмен и използване на информацията, свързана с управлението на риска и контрола. Националните митнически органи остават на кормилото при управлението на риска на национално равнище и при осъществяването на необходимия митнически контрол. На основата на нов анализ на риска на ниво ЕС Митническият орган на ЕС ще отправя към митническите органи препоръки за контрол. Тези препоръки за контрол ще трябва да се изпълнят или ще трябва да се представят причини защо не са били изпълнени. Чрез актове за изпълнение Комисията ще установи общи критерии и стандарти за риска и общи приоритетни области на контрол и може да посочи конкретни области в сферата на други законодателни актове, които налагат приоритетно разглеждане при управлението на риска и контрола в областта на митниците. В дял IV е предвидена и систематична оценка на прилагането на управлението на риска с цел непрекъснато усъвършенстване.

Дял V съдържа различните митнически режими, които позволяват на търговците да складират временно стоките или да ги допускат за свободно обращение на единния пазар на ЕС. По принцип митническите органи продължават да носят отговорност за вдигането на стоките и за поставянето на стоките под митнически режим. Одобрените доверени и проверени търговци ще могат да вдигат стоките си без активната намеса на митниците, ако информацията е предварително налична и ако стоките не са били подбрани за контрол. Дялът включва също ясни правила за процесите и правните последствия, когато митническите органи трябва да се консултират с други компетентни органи, преди да освободят стоките, включително и възможността да изискват от вносителите да продължат да ги информират за разпространението на стоките след допускането им за свободно обращение. При всеки сценарий митниците могат да спрат движението на стоките, да откажат вдигането на стоки и като крайна мярка имат възможността да задържат стоките. Дял V съдържа също така преходни правила, позволяващи настоящите митнически процеси да продължат с правна сигурност през целия преходен период и докато новите системи за управление на данни влязат в действие.

Дял VI представя новите опростени процеси за въвеждане на стоки в митническия съюз, едно значително намаляване на сложността и административната тежест. Митниците събират информация за анализ на риска, включително предварителна информация за товарите стоките и предварителна информация за заминаване, и се намесват, когато е необходимо. Фокусът на митническите администрации се премества от отделните пратки към надзор на веригите на доставки за идентифициране на рисковете. Митниците поддържат способността за намеса при всяка отделна пратка въз основа на информация от Центъра за митнически данни на ЕС. В зависимост от вида на митническия режим се изисква предоставяне или споделяне на минимален набор от информация с митниците. Когато митниците разполагат с относимата информация предварително и не забелязват риск или проблем, който трябва да бъде разгледан, стоките може да се движат в съответствие с принципа на предварителна оценка и намеса само когато и където е необходимо. Многобройните митнически декларации постепенно се заменят с използване на стопански данни след изтичането на преходен период, по време на който се разработват нужните системи. Информацията може да се подава по-рано, за да се подсили надзора на веригите на доставки от страна на митниците. Въз основа на положителния опит с „подаването от множество лица“ в „МКС: система за контрол над вноса 2“ (СКВ2) различните участници във веригата на доставки могат да предоставят своята част от относимата информация. Например вносителят може да предостави относимата информация за продукта и за сделката, а превозвачът може да предостави отделно информацията за маршрута и пристигането. 

Правилата за износ в дял VII са огледален образ на процесите при въвеждане. Износителят е установен в Съюза и е регистриран. Митниците събират относимата информация и провеждат анализ на риска. Легитимните търговски потоци се улесняват, а в същото време капацитетът на митниците за надзор и прилагане на правилата се засилва.

В дял VIII се запазват специалните режими от предходния кодекс. Събира се относимата информация за специалните режими, например транзит, активно усъвършенстване, пасивно усъвършенстване, временен внос, специфична употреба и свободни митнически зони. В съответствие с общия подход се подобрява прозрачността и отчетността на отговорния икономически оператор.

В дял IX се определят подробни правила по отношение на трите елемента, които трябва да се определят, за да се приложат вносните износните мита, както и другите мерки, приложими към търговията със стоки, като например антидъмпинговите мита: класиране, стойност и произход. Предложението не променя тези фактори, които до голяма степен са определени от международните правила на Световната търговска организация и Световната митническа организация, както и от двустранни търговски споразумения в ЕС. Понеже обаче тези правила се разглеждат като особено сложни за електронната търговия, в дела ще бъдат предвидени две опростявания, които вносителят може да избере да приложи, когато определя приложимото мито при сделки по модела „дружество- потребител“.

Първото митническо опростяване се отнася до доказването на непреференциалния произход на стоките, което може да бъде отменено за стоките при електронната търговия, ако вносителят е избрал да използва опростеното тарифно третиране. Това е необходимо, тъй като административната тежест при събирането на такива доказателства не е пропорционална на стойността на стоките. На второ място, и също при условие че вносителят използва опростено тарифно третиране, транспортните разходи до крайното местоназначение се включват в митническата стойност. Този подход осигурява пълно привеждане в съответствие на данъчната основа за вносните мита и ДДС по отношение на сделките при електронната търговия по модела „дружество-потребител“, при които транспортните разходи обикновено се определят от адреса на крайния потребител.

В съответствие със дял X митническото задължение възниква в момента на допускане за свободно обращение. Тъй като работата на митническите органи променя фокуса си от отделни пратки към веригата на доставки, тяхната работа също се фокусира повече върху установените вносители и износители. След преходния период митническото задължение ще възниква на мястото, където е регистриран вносителят, за разлика от предишното положение, при което възниква на мястото, където е подадена митническата декларация. Това е важно митническо опростяване за икономическите оператори, и по-специално за МСП при новото партньорство с търговците. На свой ред митническите органи са в по-добра позиция за контролират и да извършват одит на установените вносители. Митата са традиционен собствен ресурс на бюджета на ЕС. Държавите членки запазват дял от събраните мита като разходи по събирането, чието разпределение може постепенно да се промени с новите постановления. Освен това размерът на митата се определя от вносителя или износителя и от отговорния митнически орган само когато вносителят не е направил това. При електронната търговия за считаното за вносител лице възниква митническо задължение в момента на плащането при продажбата подобно на разпоредбите относно ДДС. Все пак тъй като това може за се случи доста преди стоките да пристигнат физически в Съюза, посредниците при електронната търговия може да бъдат упълномощени да уведомяват за възникването на реалното митническо задължение и да получават периодични плащания, които държавата членка по установяване и регистрация ще събира. 

През последните години митническата администрация показа устойчивост и способност за реагиране при кризи. Кризисните ситуации изискват определени реакции — по-строги или по-гъвкави, позволяващи изключения — но тези мерки трябва да се прилагат до голяма степен еднакво в рамките на целия ЕС. Дял XI включва разпоредби за кризисни ситуации директно в Митническия кодекс на Съюза. За различните кризисни сценарии Митническият орган на ЕС ще разработи протоколи и процедури, например за прилагане на общи критерии за риск, подходящи мерки за смекчаване и рамка за сътрудничество и ще осигури тяхното привеждане в действие с решение на Комисията, взето чрез акт за изпълнение.

До настоящия момент в ЕС липсва ясна структура за оперативно управление на митническия съюз, която да е подготвена за предизвикателствата на нашето време. В дял XII от регламента се създава Митническият орган на ЕС и се утвърждават неговите задачи и управление. Комисията може да упълномощи Митническия орган да създаде и ръководи Център за митнически данни на ЕС. Той ще осъществява управление на риска на равнището на ЕС и ще отправя препоръки за контрол към националните митнически органи. И двете функции са ключови за увеличаването на способностите на митниците в целия Съюз и за извеждането на митническия съюз до следващото ниво. Митническият орган на ЕС също така ще координира активно дейността на митниците в целия ЕС и ще осъществява политическите приоритети за функционирането на митническия съюз. Митническият орган на ЕС ще сътрудничи на ниво ЕС с други органи, агенции и мрежи като например ЕВРОПОЛ, FRONTEX и ECHA. Той също ще улесни и сътрудничеството между администрациите, включително работата на експертните групи, обучението и обмена на служители между държавите. 

В съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз в последно време 38 компетентността да се определи мястото на седалището на агенциите от ЕС е в правомощията на законодателните органи на ЕС, които трябва да действат в съответствие с процедурите, очертани от относимите разпоредби на договорите. Комисията сметна за уместно да остави отворено името на приемащия град в своето предложение. Критериите, които трябва да се вземат предвид за участие в процеса на вземане на решение и които са в съответствие с общия подход, са представени в съображение, в което се посочват причините за съответния член. Изборът на седалище следва да се основава на прозрачен процес на кандидатстване, който трябва да приключи преди края на законодателната процедура. Заявленията следва да се подават от държавите членки, като се има предвид че приемането на децентрализирана агенция на ЕС изисква ясен ангажимент от страна на въпросната държава членка. Комисията е готова да помага в оценката на тези критерии и ще си сътрудничи активно със съзаконодателите за избора на седалище в светлината на решението на Съда на Европейския съюз от 14 юли 2022 г. и в съответствие със своите институционални отговорности.

За изпълнението на своята мисия митническите органи си сътрудничат тясно и редовно с органите за надзор на пазара, органите за санитарен и фитосанитарен контрол, правоприлагащите органи и структури, органите за управление на границите, структурите за опазване на околната среда, експертите в областта на културните ценности и много други органи, отговарящи за секторните политики. Дял XIII предвижда нова рамка за структурирано сътрудничество между митниците и посочените органи в следните четири области: правила и законодателство, обмен на данни, изграждане на стратегии и координирани действия. Такова сътрудничество ще развие общите стратегии за надзор и контрол, за да се разрешат конкретни проблеми. Действията, които митниците могат да предприемат в подкрепа на други политики, са по-добре дефинирани, давайки възможност секторното законодателство да се позовава на Митническия кодекс. Международното сътрудничество и митническата дипломация са по-важни, а сътрудничеството с партньорски организации е засилено и може да включва и обмен на митнически данни.

Националните практики по отношение на митническите нарушения и санкциите значително се различават в държавите членки, което води до отклонения в третирането и нарушения при търговията със стоки. В дял XIV с реформата се въвежда минимално общо ядро от действия или бездействия, които представляват митнически нарушения, и минимално общо ядро от ненаказателни санкции, както и общи принципи, без да се променя процесуалният правов ред на държавите членки и като им се позволява да предвиждат и други митнически нарушения и да добавят санкции на национално равнище. Митническите нарушения, които касаят повече от една държава членка, изискват сътрудничество между властите. Центърът за митнически данни на ЕС ще събира всички решения, свързани с митническите нарушения и съответните санкции, с цел да се постигне прозрачност. 

Заключителните разпоредби в дял XV включват график за продължаване на настоящата практика с митнически декларации към националните системи и преходен период към новата система. Центърът за митнически данни на ЕС ще бъде разработван постепенно, като се започне с новия подход към електронната търговия. Търговците могат да започнат да използват Центъра за митнически данни на ЕС, считано от януари 2032 г., и ще бъдат задължени да го правят най-късно през 2037 г., когато той ще заработи с пълен капацитет. Митническият орган на ЕС ще бъде създаден постепенно и ще поеме своите функции от 2028 г. 

2023/0156 ([…])

Предложение за

РЕГЛАМЕНТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА

за създаване на Митнически кодекс на Съюза и на Митнически орган на Европейския съюз и за отмяна на Регламент (ЕС) № 952/2013

(текст от значение за ЕИП)

ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,

като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално членове 33, 114 и 207 от него,

като взеха предвид предложението на Европейската комисия,

след предаване на проекта на законодателния акт на националните парламенти,

като взеха предвид становището на Европейския икономически и социален комитет 39 ,

в съответствие с обикновената законодателна процедура,

като имат предвид, че:

(1)Съюзът и функционирането на вътрешния пазар се основават на митническия съюз. В интерес както на икономическите оператори, така и на митническите органи в Съюза с Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета 40  за създаване на Митнически кодекс на Съюза („Кодекса“) в един акт беше обединено митническото законодателство, което се съдържаше в няколко различни законодателни акта, обхващащи общите правила и процедури за осигуряване на прилагането на тарифните и други мерки, въведени на равнището на Съюза във връзка с търговията със стоки между Съюза и държави или територии извън митническата територия на Съюза, както и разпоредбите, свързани със събирането на вземания при внос. Митническите органи на държавите членки са отговорни за привеждането в действие на тези правила в своите оперативни задачи, сред които прилагане на митническите режими, извършване на анализ на риска и контрол и налагане на санкции в случай на митнически нарушения.

(2)При изпълнението на Регламент (ЕС) № 952/2013 се проявиха слабости в няколко области, като например: недостатъчни/неефективни действия за осигуряване на защитата на Съюза и на неговите граждани от приложими за стоките нефинансови рискове, установени от политики на Съюза, различни от митническото законодателство; капацитета на митническите органи да обработват ефективно нарастващия обем стоки, внасяни от трети държави чрез дистанционни продажби (сделки при електронната търговия); капацитета на архитектурата на информационните системи, създадена по силата на Регламент (ЕС) № 952/2013 с цел цифровизация на митническите процеси, да върви в крак с техническия прогрес, и по-специално с технологиите, базирани на използването на данни; липсата на ефективни управленски структури на митническия съюз, което води до различаващи се практики и нееднакво прилагане на правилата в държавите членки. Тези слабости водят до възникването на пречки пред правилното функциониране на митническия съюз, а оттам и на вътрешния пазар, поради вътрешни и външни рискове и заплахи.

(3)Уместно е в митническото законодателство да се отчита бързото развитие на моделите на световната търговия, технологиите, моделите на стопанска дейност, както и нуждите на заинтересованите страни, включително на гражданите. Поради това се налага в Регламент (ЕС) 952/2013 да бъдат направени голям брой изменения. За постигане на по-голяма яснота посоченият регламент следва да бъде отменен и заменен.

(4)С цел да се осигурят ефективни средства за постигане на целите на митническия съюз следва да бъдат преразгледани и опростени редица правила и процедури, уреждащи начините, по които стоките се въвеждат на митническата територия на Съюза или се извеждат от нея. Следва да се осигури съвременен, интегриран набор от оперативно съвместими електронни услуги за събиране, обработване и обмен на информацията, необходима за привеждането в действие на митническото законодателство (Център за митнически данни на Европейския съюз, „Център за митнически данни на ЕС“). Следва да бъде създаден Митнически орган на Европейския съюз („Митнически орган на ЕС“), който да осигури централизиран оперативен капацитет за координираното управление на митническия съюз в конкретни области.

(5)След приемането на Регламент (ЕС) № 952/2013 ролята на митническите органи претърпя развитие и обхваща във все по-голяма степен прилагането на законодателството на Съюза и националното законодателство, с което се определят изискванията по отношение на стоките, подлежащи на митнически надзор, и по-специално нефинансовите изисквания по отношение на стоките, без спазването на които тези стоки не може да се въвеждат и допускат за обращение на вътрешния пазар. През годините тези нефинансови задачи се увеличиха експоненциално, успоредно с нарастващите очаквания на предприятията и гражданите на Съюза по отношение на безопасността, сигурността, достъпността за хората с увреждания, устойчивостта, здравето и живота на хората, животните и растенията, околната среда, защитата на правата на човека и ценностите на Съюза. Предстои да бъдат въведени нови инструменти, като например цифровия паспорт на продуктите, за да се гарантира, че другото законодателство, прилагано от митническите органи във връзка с продуктите, продължава да удовлетворява тези очаквания. Поради това е необходимо да бъдат отразени нарастващите брой и сложност на нефинансовите рискове, като в мисията на митническите органи бъде включено специално позоваване на защитата на всички тези обществени интереси и, когато е приложимо, на националното законодателство, в тясно сътрудничество с други органи. 

(6)С оглед на развитието на тяхната роля и на моделите на стопанска дейност, в които те работят, и за да могат митническите органи да „действат като едно цяло“ и да допринасят за безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, е необходимо да се опише по-прецизно мисията, която митническите органи трябва да изпълняват, като се укажат по-точно техните цели и задачи.

(7)Някои определения, които са установени в Регламент (ЕС) № 952/2013, следва да бъдат адаптирани, за да се вземе предвид по-широкото приложно поле на настоящия регламент, да бъдат приведени в съответствие с установените в други актове на Съюза, както и да бъде изяснена терминологията, която има различни значения в различните сектори. В митническото законодателство следва да бъдат добавени нови определения, за да се изяснят ролята и отговорностите на някои участници в митническите процеси. С цел да се засили митническият надзор, по силата на новите определения вносителят и износителят следва да станат отговорни за съответствието на стоките с изискванията, включително по отношение на финансовите и нефинансовите рискове. Що се отнася до новото понятие „считано за вносител лице“, новите определения следва да гарантират, че в някои случаи — в контекста на онлайн продажба от място извън Съюза — за вносител се счита икономическият оператор, а не потребителят, и той поема съответните отговорности. Следва да бъдат въведени нови определения и по отношение на по-широкия обхват на разпоредбите относно митническия надзор, управлението на риска и митническия контрол.

(8)Освен традиционната си роля да събират мита, ДДС и акцизи и да прилагат митническото законодателство, митническите органи играят решаваща роля и при принудителното изпълнение на друго законодателство на Съюза и, когато е приложимо, на друго национално законодателство по въпроси, свързани с митниците. Следва да бъде въведено определение на това „друго законодателство, прилагано от митническите органи“, за да се изгради ефективна рамка за уреждането на прилагането и надзора на тези специфични изисквания по отношение стоките. Такива забрани и ограничения могат да бъдат обосновани, inter alia, с опазването на обществения морал, обществения ред или обществената сигурност, опазването на здравето и живота на хората, животните и растенията, опазването на околната среда, защитата на националното богатство, имащо художествена, историческа или археологическа стойност, и защитата на индустриалната или търговската собственост и други обществени интереси, включително контрола по отношение на прекурсорите на наркотични вещества, стоките, нарушаващи определени права върху интелектуална собственост, и паричните средства. Понятието „друго законодателство, прилагано от митническите органи“, следва да включва и мерки на търговската политика и мерки за опазването и управлението на рибните запаси, както и ограничителни мерки, приети на основание член 215 от ДФЕС.

(9)От съображения за по-голяма правна яснота някои правила относно митническите решения следва да бъдат изменени. Първо, целесъобразно е да се поясни, че компетентният митнически орган за вземане на митническо решение е този по мястото на установяване на заявителя, тъй като установяването се превръща в основен принцип, съгласно който определени икономически оператори, при определени условия и в предварително определени крайни срокове, които подлежат на преразглеждане, могат да се възползват от опростяванията, въведени с настоящия регламент, и да плащат мита на мястото, където са установени. Второ, от съображения за пълнота и правна яснота следва да бъде включен и крайният срок от максимум 30 дни, в който заявителят трябва да представи допълнителна информация на митническите органи в случаите, в които последните считат, че заявлението за издаване на решение не съдържа цялата необходима информация.

(10)Следва да се изяснят последиците, в случай че митнически орган не вземе решение въз основа на заявление в рамките на определените срокове. Следва да бъде установен и принципът, съгласно който се приема, че в такъв случай решението въз основа на заявлението е отрицателно и че заявителят може да подаде жалба в съответствие с общото правило относно митническите решения.

(11)Както беше изтъкнато от Европейската сметна палата 41 и в оценката на изпълнението на Регламент (ЕС) № 952/2013, желателно е също така да се преодолее липсата на единство при мониторинга на спазването на критериите и задълженията, определени в решенията на митническите органи, чрез засилване на съответните разпоредби. От една страна, титулярите на решения следва не само да спазват задълженията, определени в съответното решение, но и да извършват постоянен мониторинг на спазването им и да осигурят вътрешна организация, при която тези дейности по [вътрешен] мониторинг да могат да предотвратяват, да ограничават или да отстраняват всички евентуални грешки в техните митнически процеси. От друга страна, митническите органи следва да извършват редовен мониторинг на спазването на митническите решения от страна на титулярите на такива решения, по-специално когато те са установени в продължение на по-малко от 3 години и следователно е по-вероятно да представляват риск, за да се гарантира, че въпросното лице спазва задълженията, установени с митническите решения. Това е от особено значение, когато тези лица се ползват от специален статус, като например статуса на одобрен икономически оператор (ОИО) или на доверен и проверен търговец („Trust and Check trader“), който им осигурява редица улеснения в митническите процеси. Освен това, с цел да се подсили управлението на риска на равнището на Съюза, митническите органи следва да уведомяват Митническия орган на ЕС за всички решения, взети въз основа на заявление, и да информират този орган относно дейностите по мониторинг, така че тази информация да може да се взема предвид за целите на управлението на риска.

(12)В допълнение към решенията, отнасящи се до обвързваща тарифна информация (решения ОТИ), или решенията, отнасящи се до обвързваща информация за произхода (решения ОИП), приемани от митническите органи въз основа на заявление и при определени условия, в митническото законодателство чрез Делегиран регламент (ЕС) .../.... на Комисията 42 бяха въведени решения, отнасящи се до обвързваща информация за определяне на стойността (решения ОИОС). В интерес на ползвателите на митническото законодателство е целесъобразно правилата относно тези три вида решения, отнасящи се до обвързваща информация, да бъдат установени в един и същ правен акт.

(13)Правата и задълженията на лицата, носещи отговорност за стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза или извеждани от нея, следва да бъдат по-ясно определени. Първото задължение на лицата, извършващи редовни митнически операции, следва да продължи да бъде да са регистрирани при митническите органи, отговорни за мястото, където те са установени. За целия митнически съюз следва да бъде валидна една регистрация, но тя следва да бъде актуална. Поради това икономическите оператори следва да имат задължението да информират митническите органи за всяка промяна в регистрационните си данни. Лицата, които носят отговорност за стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза и извеждани от нея, са отговорни за всички рискове, които тези стоки носят за безопасността и сигурността на гражданите, както и за всички рискове за здравето и живота на хората, животните или растенията, за околната среда или за потребителите. Следва да се определят и задълженията на вносителя, по-специално задължението да е установен на митническата територия на Съюза, както и изключенията от това задължение. Те следва да са съобразени със съществуващите правила за декларатора, съгласно които се изисква той да е установен в Съюза. По подобен начин следва да се определят и задълженията на износителя.

(14)Задълженията на считаните за вносители лица, които се различават от задълженията, приложими по отношение на [останалите] вносители, също следва да бъдат изяснени. По-специално следва да се предвиди, че считаното за вносител лице следва да представя на митническите органи не само данните, необходими за допускане за свободно обращение на продаваните стоки, но също и информацията, която считаното за вносител лице трябва да събере за целите на ДДС. Тази информация е описана подробно в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета 43

(15)Икономическите оператори, които отговарят на определени критерии и условия, за да бъдат считани от митническите органи за изрядни и надеждни търговци, могат да получат статус на ОИО и благодарение на него да се ползват от улеснения в митническите процеси. Макар да гарантира, че търговците, през които преминава по-голямата част от търговията на Съюза, са надеждни, режимът за ОИО страда от някои слабости, изтъкнати при оценката на Регламент (ЕС) № 952/2013 и в констатациите на Европейската сметна палата. За да се отговори на тези опасения, по-специално на опасенията, свързани с различаващите се национални практики и предизвикателствата по отношение на мониторинга на спазването на изискванията от страна на ОИО, правилата следва да бъдат изменени, за да се въведе задължение митническите органи да извършват мониторинг на спазването на изискванията поне веднъж на всеки 3 години.

(16)Промените в митническите процеси и в начина на действие на митническите органи налагат ново партньорство с икономическите оператори, а именно режима на доверените и проверени търговци. Критериите и условията за получаване на статус на доверен и проверен търговец следва да надграждат критериите за ОИО, но и да гарантират, че търговецът се счита за прозрачен за митническите органи. Поради това е целесъобразно от операторите със статус на доверени и проверени търговци да се изисква да предоставят на митническите органи достъп до електронните си системи, в които се съдържат данни за спазването на изискванията и движението на стоките им. Прозрачността следва да се съпровожда от определени предимства, а именно възможността за вдигане на стоките от името на митниците без необходимост от активната им намеса, освен когато се изисква предварително одобрение за вдигане съгласно друго законодателство, прилагано от митническите органи, и за отлагане на плащането на митническото задължение. Тъй като този режим на работа следва постепенно да замени режима, основан на митнически декларации, е целесъобразно да се установи задължение на митническите органи да преразгледат съществуващите разрешения за ОИО за митнически опростявания до края на преходния период.

(17)Промените в митническите процеси налагат и изясняване на ролята на митническите представители. Както прякото, така и косвеното представителство следва да продължат да бъдат възможни, но следва да се уточни, че косвеният представител на вносител или износител поема всички задължения на вносителите или износителите, не само задължението за плащане или обезпечаване на митническото задължение, но и спазването на друго законодателство, прилагано от митническите органи. По тази причина митническите представители трябва да пребивават на митническата територия на Съюза, където представляват дадени вносители или износители, за да се осигури подходяща отчетност за финансовите и нефинансовите аспекти. Следователно използването на косвен митнически представител, установен в Съюза, е достъпна и пропорционална алтернатива за вносителите и износителите, които нямат търговско присъствие в Съюза. Освен това митническите представители, установени в трети държави, могат да продължат да предоставят услугите си в Съюза, когато представляват лица, за които не се изисква да бъдат установени на митническата територия на Съюза.

(18)С цел да се осигури еднаква степен на цифровизация и да се установят еднакви условия на конкуренция за икономическите оператори във всички държави членки, следва да бъде създаден Център за митнически данни на ЕС като набор от централизирани, сигурни и киберустойчиви електронни услуги и системи за митнически цели. Центърът за митнически данни на ЕС следва да гарантира качеството, целостта, проследимостта и невъзможността за отричане на обработваните в него данни, така че нито изпращачът, нито получателят да не могат по-късно да оспорят съществуването на обмена на данни. Центърът за митнически данни на ЕС следва да спазва съответните разпоредби относно обработването на лични данни и киберсигурността. Комисията и държавите членки следва да разработят съвместно Центъра за митнически данни на ЕС. На Комисията следва също така да бъдат възложени управлението, привеждането в експлоатация и поддръжката на Центъра за митнически данни на ЕС, които тя може да делегира на друг орган на Съюза.

(19)В съответствие с неотдавнашната съдебна практика на Съда на Европейския съюз 44 е целесъобразно да се поясни, че автоматизираният обмен на информация между икономическите оператори и митническите органи чрез Центъра за митнически данни на ЕС не изключва отговорността на тези органи или на тези оператори във връзка със съответните митнически процеси. Дори когато участието на митническите органи е ограничено до тази електронна комуникация чрез Центъра за митнически данни на ЕС, следва да се счита, че дадена мярка е приета от тези органи все едно Центърът за митнически данни на ЕС е действал от името на посочените органи.

(20)Центърът за митнически данни на ЕС следва да създаде възможност за обмен на данни с други системи, платформи или среди с цел повишаване на качеството на данните, използвани от митническите органи при изпълнение на техните задачи, както и за обмен на съответните митнически данни с други органи, с цел повишаване на ефективността на контрола на вътрешния пазар. В съответствие с подхода, изложен в Регламент (ЕС) .../... на Европейския парламент и на Съвета 45 и в Европейската рамка за оперативна съвместимост 46 , Центърът за митнически данни на ЕС следва да насърчава трансграничната и междусекторната оперативна съвместимост в Европа. Центърът следва да използва потенциала на съществуващите източници на информация за риска, налични на равнището на Съюза, като системите за бързо предупреждение за храни и фуражи (RASFF) и за бърз обмен на информация за опасни нехранителни продукти (Safety Gate), Информационната и комуникационна система за надзор на пазара (ICSMS), портала за защита на ПИС. Чрез него следва да се подкрепи развитието на стратегическото и оперативното сътрудничество, включително обмена на информация и оперативната съвместимост между митниците и други органи, структури и служби в рамките на съответните им компетенции. В допълнение Центърът за митнически данни на ЕС следва да предоставя широк спектър от усъвършенствани методи за анализ на данни, включително чрез използване на изкуствен интелект. Този анализ на данни следва да бъде инструмент за анализ на риска, икономически анализ и прогнозен анализ, за да се предвидят възможните рискове при пратките, които се движат в посока към или от Съюза. За да се осигури по-добър надзор на търговските потоци и рационализиран начин на сътрудничество с органи, различни от митническите, Центърът за митнически данни на ЕС следва да може да използва рамката за сътрудничество на средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише, а в случаите, когато тази рамка не може да бъде използвана, да предлага на тези органи специализирана услуга, чрез която те да могат да получават съответните данни, да предоставят и обменят информация с митническите органи и да гарантират спазването на секторните изисквания. Това ще бъде необходимо, ако другите органи не разполагат с електронна система, която може да бъде свързана с тази на Центъра за митнически данни на ЕС.

(21)Успоредно с Центъра за митнически данни на ЕС държавите членки може да разработят свои собствени приложения, които да използват данни от Центъра. За тази цел и за да се съкрати времето за пускане на пазара, държавите членки може да възложат на Митническия орган на ЕС финансирането и мандата за разработване на такива приложения. В този случай Митническият орган на ЕС следва да разработи приложенията в полза на всички държави членки. Това може да стане чрез създаване на приложения с отворен код, като се спазва рамката за споделяне и повторно използване.

(22)Центърът за митнически данни на ЕС следва да дава възможност за следния поток от данни. Икономическите оператори следва да могат да подават или да предоставят на разположение в него всички относими данни, необходими за изпълнението на митническото законодателство. Тези данни следва да се обработват на равнището на Съюза и да се обогатяват с обхващащ целия ЕС анализ на риска. Получените в резултат на това данни следва да се предоставят на митническите органи на държавите членки, които да ги използват за изпълнение на своите задължения. И накрая, резултатът от контрола, извършен след извличането на данни от Центъра за митнически данни на ЕС, следва да бъдат докладвани обратно в този център за данни.

(23)Данните, подавани в Центъра за митнически данни на ЕС, са до голяма степен нелични данни, предоставяни от икономическите оператори относно стоките, с които те търгуват. Независимо от това данните ще включват и лични данни, по-конкретно имена на лица, действащи за сметка на даден икономически оператор или даден орган. С цел да се гарантира, че личните данни и търговската информация са еднакво защитени, е целесъобразно с настоящия регламент да се установят специфични правила за достъп, правила за поверителност и условия за използване на Центъра за митнически данни на ЕС. По-специално следва да се определи кои субекти, в допълнение към засегнатите лица, Комисията, митническите органи и Митническия орган на ЕС, може да имат достъп до данните, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, или да ги обработват, като се постигне равновесие между нуждите на тези субекти и необходимостта да се гарантира, че личните и поверителните данни, събрани за митнически цели, се използват за допълнителни цели само в минимално необходимата степен.

(24)За да се гарантира, че Европейската служба за борба с измамите (OLAF) може да упражнява правомощията си за разследване във връзка с измами, които засягат интересите на Съюза, е целесъобразно тя да разполага с достъп до данните в Центъра за митнически данни на ЕС, който е много сходен с достъпа на Комисията. Поради това OLAF следва да има право да обработва данните в съответствие с условията, свързани със защитата на данните в относимото законодателство на Съюза, включително Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета 47 и Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета 48 . С цел да се гарантира, че Европейската прокуратура може да провежда своите разследвания по въпроси, свързани с митниците, тя следва да има право да поиска достъп до данните в Центъра за митнически данни на ЕС. За да се запазят функциите, които се изпълняват в националните информационни системи на държавите членки, данъчните органи на държавите членки следва да получат възможност да обработват данни директно в Центъра за митнически данни на ЕС или да извличат данни от Центъра за митнически данни на ЕС и да ги обработват чрез различни средства. Органите, отговарящи за безопасността на храните в съответствие с Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета 49 , и органите, отговарящи за надзора на пазара в съответствие с Регламент (ЕС) 2019/1020, следва в това си качество да разполагат с подходящите услуги и инструменти в Центъра за митнически данни на ЕС, така че те да могат да използват относимите митнически данни, за да допринасят за принудителното изпълнение на относимото законодателство на Съюза и за сътрудничеството с митническите органи с цел да се сведат до минимум рисковете от въвеждане в Съюза на несъответстващи на изискванията продукти. Целесъобразно е Европол да разполага с достъп при поискване до данните в Центъра за митнически данни на ЕС, за да може да изпълнява своите задачи, както са предвидени в Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета 50 . Всички други структури и органи на равнището на Съюза и на национално равнище, включително Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), следва да разполагат с достъп до нелични данни, съдържащи се в Центъра за митнически данни на ЕС.

(25)Правилата и разпоредбите относно достъпа до Центъра за митнически данни на ЕС и обмена на информация не следва да засягат Митническата информационна система („МИС“), създадена с Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета, и задълженията за докладване съгласно член 24 от Регламент (ЕС) 2019/1896 на Европейския парламент и на Съвета относно Европейската гранична и брегова охрана.

(26)Комисията следва да определи реда и условията за достъп на всички тези органи в правилата за прилагане, след като направи оценка на съществуващите гаранции, въведени от всеки орган или категория органи, за осигуряване на правилното обработване на личните данни и на търговските данни с чувствителен характер.

(27)Целесъобразно е Центърът за митнически данни на ЕС да съхранява личните данни за максимален срок от 10 години. Този срок е оправдан с оглед на възможността митническите органи да уведомяват за митническото задължение до 10 години след като са получили необходимата информация за дадена пратка, както и за да се гарантира, че Комисията, Митническият орган на ЕС, OLAF, митниците и органите, различни от митниците, могат да извършват сверяват информацията в Центъра за митнически данни на ЕС с информацията, съхранявана в други системи и обменяна с посочените системи. Освен това този срок следва да бъде съобразен с периода на съхранение, изискван съгласно друго законодателство, прилагано от митническите органи, когато това законодателство е от значение за митническия контрол. Целесъобразно е също така в случаите, когато личните данни са необходими за целите на съдебни и административни производства, разследвания и последващ контрол, срокът на съхранение да спира да тече, за да се избегне заличаването на личните данни и невъзможността те да бъдат използвани за посочените цели.

(28)Защитата на личните и други данни в Центъра за митнически данни на ЕС следва да включва и правила относно ограничаването на правата на субектите на данни. Поради това е целесъобразно митническите органи, Комисията или Митническият орган на ЕС да могат да ограничават правата на субектите на данни, когато това е необходимо, за да се гарантира, че дейностите по правоприлагане, анализът на риска и митническият контрол не са застрашени. Освен това такива ограничения биха могли да се прилагат, когато е необходимо, и за целите на защитата на съдебни или административни производства вследствие на дейности по принудително изпълнение. Ограниченията следва да бъдат надлежно обосновани с оглед на дейностите и прерогативите на митниците и да са ограничени до времето, необходимо за запазването на тези прерогативи.

(29)Всяко обработване на лични данни съгласно настоящия регламент следва да се извършва в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета или Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета в рамките на съответното им приложно поле.

(30)В съответствие с член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725 беше проведена консултация с Европейския надзорен орган по защита на данните, който представи становище на […] г.

(31)Изграждането на слой за управление на риска в областта на митниците на равнището на Съюза е от основно значение, за да се осигури хармонизирано прилагане на митническия контрол в държавите членки. Понастоящем съществува обща рамка за управление на риска, включваща възможността да се определят общи приоритетни области на контрол и общи критерии и стандарти за риска в сферата на финансовия риск, приложими за извършване на митнически контрол, но тя има съществени недостатъци. За да се преодолее липсата на хармонизирано прилагане на митническия контрол и на хармонизирано управление на риска, която вреди на финансовите и нефинансовите интереси на Съюза и на държавите членки, е целесъобразно да се преразгледат правилата с цел да се установи по-солиден подход за управление на риска, насочен както към финансовите, така и към нефинансовите рискове. Това включва справяне със структурните предизвикателства при управлението на финансовите рискове, откривани от Европейската сметна палата. По-конкретно е целесъобразно да се опише кои дейности се включват в управлението на риска в областта на митниците, като се използва цикличен подход. Важно е също така да се определят ролите и отговорностите на Комисията, на Митническия орган на ЕС и на митническите органи на държавите членки. От съществено значение е и да се предвиди, че Комисията може да установява общи приоритетни области на контрол и общи критерии и стандарти за риска, както и да определя конкретни области, попадащи в обхвата на друго законодателство, прилагано от митническите органи, които заслужават да им се отдаде приоритет при общото управление на риска и контрола, без да се подкопава сигурността.

(32)Поради това е целесъобразно да се въведат дейности и разпоредби за управление на риска на равнището на Съюза, за да се обезпечи събирането на равнището на Съюза на изчерпателни данни, свързани с управлението на риска, в това число резултатите и оценката на всички мерки за контрол. В управлението на риска на равнището на Съюза се предвижда общ анализ на риска и отправянето на съответните препоръки за контрол от Съюза към митническите органи. Тези препоръки за контрол следва да бъдат изпълнявани или следва да се посочват причините, поради които не са били изпълнени. Следва да се предвиди и възможност за издаване на указание, че стоките, предназначени за Съюза, не могат да бъдат натоварвани или превозвани. Анализът на рисковете и заплахите на равнището на Съюза следва да се основава на постоянно актуализирани данни на равнището на Съюза и следва да посочва мерките и контрола, които да се извършват на граничните контролно-пропускателни пунктове за въвеждане на и извеждане от територията на Съюза. Особено в контекста на сътрудничеството с правоприлагащите органи и органите по сигурността следва, когато е възможно, управлението на риска на равнището на Съюза да допринася за стратегическите анализи и оценки на заплахите, изготвяни на равнището на Съюза, както и да се основава на такива анализи и оценки, включително онези, извършвани от Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) и Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), за да има принос към ефикасното и ефективно предотвратяване на престъпността и борбата с нея.

(33)Процесът на поставяне на стоки под митнически режим трябва да бъде преразгледан, за да се отразят новите роли и отговорности на лицата, участващи в режима. Съответно отговорността за предоставяне на информация на митническите органи трябва да бъде поета от лицето, което отговаря за стоките: от вносителя, износителя или титуляря на режима транзит, а не от декларатора. Те следва да осигурят или да предоставят на разположение на митническите органи достъп до данните веднага щом те станат налични и във всички случаи преди вдигането на стоките за целите на даден митнически режим, за да се даде възможност на митническите органи да извършат анализ на риска и да предприемат подходящи мерки. Тъй като считаните за вносители лица при електронната търговия имат по-голям обем сделки и задължение да изчисляват митническото задължение в момента на продажбата, а не в момента, в който стоките са вдигнати, е целесъобразно да се адаптира моментът за изпълнение на задължението им за докладване. Поради това считаните за вносители лица следва да предоставят данни за своите продажби на стоки, предназначени за внос, най-късно в деня, следващ деня на приемането на плащането. За разлика от това при надлежно обосновани обстоятелства митническите органи следва да са в състояние да разрешат на доверените и проверени търговци да попълват данните относно своите вдигнати стоки на по-късен етап, тъй като тези търговци постоянно споделят данни за своите сделки с митниците и следва да се считат за надеждни. Примери за такива обстоятелства са невъзможността да се определи окончателната митническа стойност на стоките в момента на вдигането им, тъй като те са свързани с фючърсен договор, или необходимостта да се получат съответните придружаващи документи, без те да окажат влияние върху изчисляването на митническото задължение.

(34)За да се опрости митническият процес за въвеждане на стоки на митническата територия на Съюза, като същевременно се гарантира, че има само едно лице, което отговаря за тези стоки, различните участници във веригата на доставки следва да предоставят своята част от относимата информация за съответните стоки и да я обвързват с конкретната пратка. Стоките следва да се въвеждат само ако има установен в Съюза вносител, който поема отговорност за тези стоки. Вносителят следва да предоставя на митниците информация за стоките и за митническия режим, под който те следва да бъдат поставени, на възможно най-ранен етап, по възможност преди стоките да пристигнат физически. Информация от името и за сметка на вносителя следва да може да бъде предоставяна и от доставчик на услуги или митнически агент, но вносителят остава отговорен за осигуряване на спазването от страна на стоките на изискванията по отношение на финансовите и нефинансовите рискове. Превозвачите, които действително въвеждат стоките, следва също да предоставят някаква информация за стоките преди натоварването или пристигането („предварителна информация за товарите“) и следва да свързват своята информация с информацията на вносителя, когато такава е била подадена предварително, без непременно да имат достъп до всички данни, предоставени от вносителя. Освен това, за да се вземат предвид по-сложните вериги на доставки и транспортни мрежи, може да се изисква от други лица да попълват информацията за стоките, предназначени за внос на митническата територия на Съюза. Вносителят, превозвачът или всяко друго лице, което подава информация на митниците, следва да бъде задължено да я промени, когато узнае, че информацията вече не е вярна, но преди митническите органи да са установили нередности, върху които биха искали да упражнят контрол.

(35)Митническите органи, отговорни за мястото на първо въвеждане на стоките, следва да извършват анализ на риска въз основа на наличната информация за тези стоки и да имат право да предприемат широк набор от мерки за смекчаване на риска, ако установят риск, включително да поискат извършване на контрол от друг митнически орган или от други органи преди натоварването или при пристигането на стоките на митническата територия на Съюза. Превозвачът обикновено е в най-добра позиция да знае кога са пристигнали стоките, така че той следва да уведоми митниците за това пристигане. Въпреки това, за да се вземат предвид по-сложните вериги на доставки и транспортни мрежи, може да се изисква от други лица да уведомят митническите органи за пристигането на стоките за целите на анализа на риска. С цел да се гарантира, че митническите органи разполагат с предварителна информация за товарите за всички стоки, въвеждани на митническата територия на Съюза, превозвачът следва да не може да разтоварва стоки, за които няма информация, освен ако митническите органи не са поискали от превозвача да представи стоките или ако е налице извънредна ситуация, налагаща разтоварването на стоките. За разлика от това, с цел да се улесни процесът на вдигане на стоки, за които митническите органи разполагат с подходяща предварителна информация за товарите, от превозвача не следва да се изисква да представя стоките пред митницата във всички случаи, а само когато митническите органи поискат това или когато това се изисква съгласно друго законодателство, прилагано от митническите органи.

(36)Следва да се счита, че несъюзните стоки, които се въвеждат на митническата територия на Съюза, са на временно складиране от момента, в който превозвачът уведоми за тяхното пристигане, до поставянето им под митнически режим, освен ако вече са поставени под режим транзит. За да се осигури подходящ митнически надзор, това положение следва да бъде ограничено във времето. То не следва да продължава повече от 10 дни, освен при изключителни обстоятелства. Ако на вносителя се налага да съхранява стоките за по-продължителен период от време, той следва да ги постави в митнически склад, където те могат да се съхраняват без ограничение във времето. Поради това, ако са изпълнени съответните изисквания, съществуващите разрешения за съоръжения за временно складиране следва да се преобразуват в разрешения за митнически склад.

(37)Необходимо е да продължат съществуването си правилата, с които се определя дали стоките са съюзни или несъюзни и дали статусът на съюзни стоки може да се предполага или трябва да се доказва, особено когато стоките напускат временно митническата територия на Съюза.

(38)Веднага след като митническите органи разполагат с информацията, необходима за съответния режим, въз основа на анализ на риска те следва да решат дали да извършат допълнителен контрол на стоките, да ги вдигнат, да ги откажат или да спрат вдигането им или да оставят да изтече съответното време, за да могат стоките да се считат за вдигнати. Митническите органи следва, когато е необходимо, да извършват тези действия в сътрудничество с други органи. Съответно митническите органи следва да откажат вдигането на стоките, когато разполагат с доказателства, че стоките не отговарят на приложимите правни изисквания. Когато митническите органи трябва да се консултират с други органи, за да определят дали стоките отговарят на изискванията, те следва да спрат вдигането поне докато бъде проведена консултацията. В тези случаи последващото решение на митническите органи относно стоките следва да зависи от отговора на другите органи. За да се избегне блокирането както на търговците, така и на органите в случаите, в които заключението относно спазването на изискванията от страна на стоките отнема известно време, митническите органи следва да имат възможност да вдигнат стоките, при условие че търговецът продължи да ги информира за местонахождението на стоките в продължение на максимум 15 дни. И накрая, за да се осигури правна сигурност за търговците, които са предоставили информацията навреме, без митническите органи да са длъжни да реагират на всяка пратка, стоките, които не са били подбрани за контрол в разумен срок, следва да се считат за вдигнати. Комисията следва да бъде упълномощена да определи този срок в делегирани правила, като го съобрази, когато е необходимо, с вида на транспорта или вида на граничните пунктове.

(39)Доколкото доверените и проверени търговци предоставят на митниците пълен достъп до своите системи, отчетност и операции и се считат за надеждни, те следва да са в състояние да вдигат своите стоки под надзора на митническите органи, но без да изчакват тяхната намеса. Съответно доверените и проверени търговци следва да могат да вдигат стоките за всякакъв режим на въвеждане в момента на получаване на стоките на крайното им местоназначение или за всякакъв режим на извеждане на мястото на доставка на стоките. Тъй като доверените и проверени търговци се считат за прозрачни, пристигането и/или доставката следва да бъдат надлежно регистрирани в Центъра за митнически данни на ЕС. Тези оператори следва да бъдат задължени да информират митническите органи при възникване на проблем, така че въпросните органи да могат да вземат окончателно решение относно вдигането. Когато системите за вътрешен контрол на доверените и проверени търговци са достатъчно надеждни, митническите органи следва да са в състояние, в сътрудничество с други органи, да разрешават на търговците да извършват определени проверки самостоятелно. Въпреки това митническите органи следва да продължат да разполагат с възможността да извършват контрол върху стоките по всяко време. 

(40)Целесъобразно е да се предвидят мерки за уреждане на прехода от система, основана на митнически декларации, към система, основана на предоставяне на информация в Центъра за митнически данни на ЕС. По време на преходния период операторите следва да имат възможност да подават митнически декларации, за да декларират намерението си да поставят стоките под митнически режим. Въпреки това, веднага щом бъдат налични възможностите на Центъра за митнически данни на ЕС, на операторите следва да се предостави и възможността да осигуряват или да предоставят на разположение на митническите органи достъп до информация чрез Центъра за митнически данни на ЕС, а митническите органи следва повече да не разрешават на никой оператор да подава заявление за опростявания във връзка с митническата декларация. В края на преходния период всички разрешения следва да престанат да бъдат валидни, тъй като митническите декларации вече няма да съществуват.

(41)В член 29 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) се изисква продуктите, идващи от трети държави, да се считат за намиращи се в свободно обращение, ако формалностите по вноса са били изпълнени и всички мита или вземания с равностоен на мито ефект са били начислени. Въпреки това допускането за свободно обращение не следва да се разбира като доказателство за спазването на друго законодателство, прилагано от митническите органи, когато с последното се налагат специфични изисквания за стоките, които ще се продават или потребяват на вътрешния пазар.

(42)Процедурата по извеждане на стоки извън митническата територия на Съюза следва да бъде рационализирана и опростена, подобно на процедурата по въвеждане. Съответно е целесъобразно да се изисква там за стоките да отговаря лице, установено в Съюза, т.е. износителят. Износителят следва да осигури или да предостави на разположение на митническите органи относимата информация преди извеждането на стоките от Съюза, като посочи дали предназначените за износ стоки са съюзни или несъюзни и адаптира необходимата информация. За да се опрости процесът и да се избегнат потенциални пропуски в законодателството, понятието „износ“ следва да включва извеждането на несъюзни стоки, като по този начин то обхваща и понятието „реекспорт“, което досега беше регламентирано като отделно понятие.

(43)За да се гарантира правилното управление на риска във връзка със стоките, извеждани от митническата територия на Съюза, от митническото учреждение, отговорно за износа, следва да се изисква да извършва анализ на риска въз основа на информацията за стоките и да предприеме или да поиска предприемането на подходящи мерки преди извеждането на стоките. Тези мерки следва да включват искане за извършване на контрол от митническото учреждение, отговорно за мястото на изпращане на стоките, и от митническото учреждение на напускане и, ако е необходимо, от други органи, в допълнение към мерките, предвидени при вдигането на стоките за митнически режим, които са приложими и когато стоките са предназначени за поставяне под режим износ.

(44)За да се гарантира, че и режимите със суспендиране на митата са прозрачни, е целесъобразно да се рационализират разпоредбите относно изискванията за разрешенията за специални режими. По-специално, от съображения за яснота и правна сигурност, условията за определяне на това дали е необходимо становище на равнището на Съюза, за да се прецени дали издаването на разрешение би могло да засегне неблагоприятно интересите на производителите от Съюза, т.нар. проверка на икономическите условия, следва да бъдат кодифицирани, вместо да се уреждат в делегирани правила. Освен това, тъй като въздействието върху интересите на производителите от Съюза може да зависи от количеството на стоките, които са поставени под специалния режим, Митническият орган на ЕС следва да има право да предложи определен праг, под който се счита, че няма отрицателно въздействие върху интересите на производителите от Съюза.

(45)В член 9 от Ревизираната конвенция за корабоплаването по Рейн се съдържа позоваване на приложение (Рейнския манифест), което улеснява движението на стоки по река Рейн и свързаните с нея притоци, като те се считат за поставени под митнически режим транзит през националните граници на пет държави членки 51 . Според информация от митническите администрации Рейнският манифест вече не се използва на практика като митнически транзитен режим в държавите, граничещи с река Рейн. Вместо това стоките по река Рейн и нейните притоци вече се превозват, като се използва режимът съюзен транзит, установен с Кодекса, посредством новата компютъризирана система за транзита (NCTS). Следователно е целесъобразно да се премахне позоваването на Рейнския манифест в случаите, когато движението на стоки се разглежда като външен транзит или като съюзен транзит.

(46)С цел да се повиши прозрачността относно лицето, отговорно за спазването на задълженията във връзка с режим съюзен транзит, както и тези във връзка със съдържанието и рисковете, свързани с пратката, е целесъобразно от титуляря на режим транзит да се изисква да разкрива най-малко информация относно вносителя или износителя, който е причина за движението, относно транспортното средства и относно идентификацията на стоките, поставени под този режим. Такава информация би позволила на митническите органи да упражняват по-ефективен надзор върху съответния режим съюзен транзит и да извършват анализ на риска. Режимът съюзен транзит следва да бъде задължителен, освен ако стоките са поставени под друг митнически режим непосредствено след въвеждането им на митническата територия на Съюза или извеждането им от нея. В случай че вносителят или износителят все още не е известен, държателят на стоките следва да се счита за вносител или износител на стоките и следва да носи отговорност за плащането на митата и другите данъци и вземания. Режимът съюзен транзит следва да бъде заменен с митнически надзор, ако стоките се внасят или изнасят от доверен и проверен търговец.

(47)С изменение на приложение 6 към Митническата конвенция относно международния превоз на стоки под покритието на карнети ТИР („Конвенция ТИР“) 52 , влязло в сила на 1 юни 2021 г., беше изменена обяснителна бележка 0.49 с цел на икономическите оператори, отговарящи на определени изисквания, да се предостави възможността да станат „одобрени изпращачи“ — с подобни на съществуващите улеснения, предоставяни на икономическите оператори, признати за „одобрени получатели“. Поради това е необходимо да бъде включена тази нова възможност, установена с Конвенцията ТИР, за да се приведе митническото законодателство на Съюза в съответствие с посоченото международно споразумение.

(48)Прилагането на стандартните правила за изчисляване на митата при сделките чрез електронна търговия в много случаи би довело до непропорционална административна тежест както за митническите администрации, така и за икономическите оператори, по-специално по отношение на събирането на приходите. В интерес на изготвянето на ясно и ефективно данъчно и митническо третиране на стоките, внасяни от трети държави чрез сделки при електронната търговия („дистанционни продажби на внасяни стоки“), законодателството на Съюза трябва да бъде изменено, за да се премахне прагът, под който стоките с незначителна стойност, която не надвишава прага от 150 EUR на пратка, са освободени от мита при внос в съответствие с Регламент (ЕО) № 1186/2009 на Съвета 53 , и да се въведе опростено тарифно третиране на дистанционните продажби на внасяни стоки от трети държави в съответствие с Регламент (ЕИО) № 2658/87 54 на Съвета (Комбинирана номенклатура). В светлината на тези предложени изменения някои правила на Кодекса относно тарифното класиране, произхода и митническата стойност следва да бъдат изменени, за да се предвидят опростяванията, които се прилагат на доброволна основа от считаното за вносител лице при определяне на митото при сделка по модела „дружество-потребител“, определяна като дистанционна продажба за целите на ДДС. Опростяванията следва да се състоят във възможността дължимото мито да се изчисли чрез прилагане на една от новите „групи“ тарифи в Комбинираната номенклатура спрямо стойност, изчислена по по-опростен начин. Съгласно опростените правила за сделките при електронната търговия по модела „дружество-потребител“ за митническа стойност следва да се счита нетната покупна цена без ДДС, която обаче включва общите разходи за транспорт до крайното местоназначение на продукта, и не следва да се изисква произход. Ако обаче считаното за вносител лице желае да се възползва от преференциални тарифни ставки, като докаже за стоките статус на стоки с произход, лицето може да направи това, като приложи стандартните процедури.

(49)Понастоящем митническите задължения се събират от държавата членка, в която е подадена митническата декларация. Търговецът избира дали да направи това в държавата на първо въвеждане, или да използва режим транзит и да плати митата в друга държава членка. През 2025 г. тази система ще се промени с въвеждането на информационна система за централизирано оформяне, която ще позволи на одобрените икономически оператори да подават митническата декларация в държавата членка, в която са установени. С оглед на това развитие е целесъобразно да се изменят правилата за определяне на мястото на възникване на митническото задължение, така че вносните мита да се плащат на държавата членка, в която е установен вносителят, тъй като това е мястото, където митническият орган може да има най-пълна информация за отчетността, операциите и търговското поведение на икономическите оператори, по-специално когато на тези икономически оператори е предоставен статус на доверени и проверени търговци. Въпреки това е целесъобразно митническото задължение на операторите, които не са доверени и проверени търговци, да възниква на мястото, където стоките се намират физически, поне докато не бъде направена оценка на модела на надзор.

(50)В случай на сделки при електронна търговия е от съществено значение да се гарантира, че митническото задължение се плаща правилно от онлайн посредниците, като например интернет платформите, които управляват онлайн продажбата на стоки на частни потребители. Поради това е уместно да се поясни, че считаното за вносител лице е лицето, отговорно за митническото задължение, което ще възникне в момента, когато купувачът се разплати с оператора, извършващ дейност в областта на електронната търговия, който в повечето случаи е интернет платформа. За да се опрости тежестта, свързана с това задължение, считаното за вносител лице може да бъде упълномощено да определя дължимото вносно мито и периодично да изплаща своите митнически задължения, а митническите органи следва да могат да извършват вземане под отчет само с едно вписване за целите на бюджета на Съюза.

(51)Целесъобразно е да се подобри механизмът, насочен към по-ефикасен надзор на прилагането на ограничителните мерки по отношение на стоковия поток, които могат да бъдат приети от Съвета в съответствие с член 215 от ДФЕС. В такъв случай Митническият орган на ЕС следва да оказва подкрепа на Комисията и на държавите членки, за да се гарантира, че тези мерки не се заобикалят. Митническите органи следва да гарантират, че са предприели всички необходими стъпки за спазване на мерките, и следва да информират Комисията и Митническия орган на ЕС за това.

(52)Следва да се създаде механизъм за управление на кризи, който да се използва за справяне с потенциални кризи в митническия съюз. Липсата на такъв механизъм на равнището на Съюза беше откроена в Плана за действие в областта на митниците 55 . Поради това следва да се създаде механизъм, който да включва Митническия орган на ЕС като водещ участник в подготовката, координирането и наблюдението на изпълнението на практическите мерки и договорености, които Комисията реши да въведе при възникване на криза. Митническият орган на ЕС следва да поддържа постоянна готовност за реакция при кризи през целия период на кризата.

(53)Съществуващата рамка за управление на митническия съюз не разполага с ясна структура за оперативно управление и не отразява развитието на митниците от създаването им през 1968 г. до днес. Съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013 дейностите, свързани с управлението на рисковете при търговските потоци, като например прилагането и вземането на решения относно контрола на място, са отговорност на националните митнически органи. Въпреки сътрудничеството между националните митнически администрации, което съществува от създаването на митническия съюз и което е довело до обмен на най-добри практики, експертен опит и разработване на общи насоки, то не е довело до разработването на хармонизиран подход и оперативна рамка. Понастоящем в държавите членки съществуват различни практики, които отслабват митническия съюз. Няма налице централизиран капацитет за анализ на риска, нито общ поглед върху приоритизирането на риска, координираните действия и контрол от страна на митниците са ограничени и липсва рамка за сътрудничество между различните органи, обслужващи единния пазар. Един централизиран оперативен слой на Съюза, който да обединява експертния опит и ресурсите и да взема съвместни решения, следва да отстрани тези слабости в области като управление на данните, управление на риска и обучение, за да може митническият съюз да действа „като едно цяло“. Поради това е целесъобразно да бъде създаден Митнически орган на ЕС. Създаването на този нов орган е от решаващо значение, за да се гарантира ефикасното и адекватно функциониране на митническия съюз, да се координират на централизирано равнище митническите действия и да се подпомагат дейностите на митническите органи.

(54)Митническият орган на ЕС следва да бъде управляван и да работи въз основа на принципите на съвместното изявление и общия подход на Европейския парламент, Съвета и Комисията относно децентрализираните агенции от 19 юли 2012 г. 56 .

(55)Критериите, които следва да бъдат взети предвид, за да се допринесе за процеса на вземане на решение за избор на седалище на Митническия орган на ЕС, следва да бъдат увереността, че органът може да бъде създаден на място след влизането в сила на настоящия регламент, достъпността на местоположението и наличието на подходящи учебни заведения за децата на членовете на персонала, както и подходящ достъп до пазара на труда, социална сигурност и медицински грижи както за децата, така и за съпрузите на членовете на персонала. С оглед на съвместния характер на повечето от дейностите на Митническия орган на ЕС, и по-специално на тясната връзка, която ще съществува между информационните системи, които Комисията ще поддържа през преходния период, докато Митническият орган на ЕС изгради и започне да управлява Центъра за митнически данни на ЕС, седалището следва да се намира на място, което позволява такова тясно сътрудничество с Комисията, с органите на регионите на Съюза, които имат най-голямо значение за международната търговия, и със съответните органи на Съюза и международни органи (например Световната митническа организация, с цел да се улесни практическото взаимно обогатяване по конкретни въпроси). С оглед на тези критерии Митническият орган на ЕС следва да бъде разположен в […].

(56)Държавите членки и Комисията следва да бъдат представени в управителния съвет с цел да се гарантира ефективната дейност на Митническия орган на ЕС. При определянето на състава на управителния съвет, включително при избора на неговия председател и заместник-председател, следва да се зачитат принципите на балансирано участие на представители на двата пола, опита и квалификацията. Като се има предвид изключителната компетентност на Съюза в областта на митническия съюз и тясната връзка между митниците и други области на политиката, е целесъобразно неговият председател да се избира измежду представителите на Комисията. С оглед на ефективната и ефикасна дейност на Митническия орган на ЕС управителният съвет следва по-специално да приеме единен програмен документ, включващ годишно и многогодишно програмиране, да упражнява функциите си във връзка с бюджета на Органа, да приеме финансовите правила, приложими за Органа, да назначи изпълнителен директор и да установи процедури, по реда на които изпълнителният директор взема решения, свързани с оперативните задачи на Органа. Управителният съвет следва да се подпомага от изпълнителен съвет.

(57)За да се гарантира ефективната му дейност, на Митническия орган на ЕС следва да бъде предоставен автономен бюджет, с приходи от общия бюджет на Съюза и от всяка доброволна финансова вноска от държавите членки. При извънредни и надлежно обосновани обстоятелства Митническият орган на ЕС следва също така да може да получава допълнителни приходи чрез споразумения за финансов принос или споразумения за безвъзмездни средства, както и такси за публикации и всякакви други услуги, предоставяни от Митническия орган на ЕС.

(58)За изпълнението на мисията си митническите органи си сътрудничат тясно и редовно с органите за надзор на пазара, органите за санитарен и фитосанитарен контрол, правоприлагащите органи, органите за управление на границите, структурите за опазване на околната среда, експертите в областта на културните ценности и много други органи, отговарящи за секторните политики. Като се има предвид развитието на единния пазар и променящата се роля на митниците, увеличаването на забраните и ограниченията и електронната търговия, е необходимо това сътрудничество да бъде структурирано и засилено на национално равнище, на равнището на Съюза и на международно равнище. Вместо сътрудничество, насочено към отделни пратки или конкретни събития по веригата на доставки, следва да се създаде структурирана рамка за сътрудничество между митническите органи и други органи, отговарящи за съответните области на политиката. Подобна рамка за сътрудничество следва да включва следните аспекти: разработване на законодателство и на нуждите на политиката в конкретна област, обмен и анализ на информация, изграждане на цялостна стратегия за сътрудничество под формата на съвместни стратегии за надзор и, накрая, сътрудничество в областта на оперативното изпълнение, мониторинга и контрола. Комисията следва също така да улесни прилагането на част от другото законодателство, прилагано от митническите органи, като изготви списък на законодателството на Съюза, налагащо изисквания към стоките, подлежащи на митнически контрол, с цел защита на обществени интереси, като здравето и живота на хората, животните или растенията, потребителите и околната среда.

(59)С цел по-голяма и по-ефективна рамка за сътрудничество между митническите органи и другите партньорски органи, в списъка на услугите, предлагани от митническите органи, следва ясно да се определи възможната роля на митниците при прилагането на други относими политики по границите на Съюза. Освен това прилагането на рамката за сътрудничество следва да подлежи на мониторинг от страна на Митническия орган на ЕС. Митническият орган на ЕС следва да работи в тясно сътрудничество с Комисията, OLAF, други относими агенции и органи на Съюза, като Европол и Frontex, както и със специализирани агенции и мрежи в съответните области на политиката, като например Мрежата на ЕС за съответствието на продуктите.

(60)В един все по-свързан свят митническата дипломация и международното сътрудничество са важни аспекти в работата на митническите органи навсякъде по света. Международното сътрудничество следва да предвижда възможност за обмен на митнически данни въз основа на международни споразумения или автономно законодателство на Съюза чрез подходящи и сигурни средства за комуникация, при спазване на поверителността на информацията и защитата на личните данни, например чрез Центъра за митнически данни на ЕС.

(61)Въпреки факта, че митническото законодателство е хармонизирано чрез Кодекса, в Регламент (ЕС) № 952/2013 беше включено само задължение за държавите членки да предвидят санкции за неспазване на митническото законодателство и изискване тези санкции да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. Следователно държавите членки имат правото да изберат своите митнически санкции, които се различават значително в отделните държави членки и подлежат на развитие във времето. Следва да бъде определена обща рамка, с която да се установи минимално ядро от митнически нарушения и ненаказателни санкции. Такава рамка е необходима, за да се преодолеят липсата на единно прилагане и значителните различия между държавите членки в прилагането на санкции срещу нарушения на митническото законодателство, които могат да доведат до нарушаване на конкуренцията, пропуски в законодателството и търсене на митнически пунктове с по-изгодни правила. Рамката следва да се състои от един общ списък на действията или бездействията, които следва да се считат за митнически нарушения във всички държави членки. При определяне на приложимата санкция митническите органи следва да определят дали тези действия или бездействия са извършени умишлено или поради явна небрежност.

(62)Необходимо е да се установят общи разпоредби за смекчаващите фактори, както и за отегчаващите обстоятелства във връзка с митническите нарушения. Давностният срок за образуване на производство за митническо нарушение следва да бъде установен в съответствие с националното право и следва да бъде между 5 и 10 години, така че да се предвиди общо правило, основано на давностния срок за уведомяване за митническо задължение. Компетентната юрисдикция следва да бъде тази, в която е извършено нарушението. Необходимо е сътрудничество между държавите членки в случаите, когато митническото нарушение е извършено в повече от една държава членка; в такива случаи държавата членка, която първа започва производството, следва да си сътрудничи с другите митнически органи, засегнати от същото митническо нарушение.

(63)Необходимо е да се установи минимално общо ядро от митнически нарушения чрез определянето им въз основа на задълженията, предвидени в настоящия регламент, и на идентични задължения, предвидени в други части на митническото законодателство.

(64)Необходимо е също така да се установи едно общо минимално ядро от ненаказателни санкции, като се предвидят минимални размери на паричните глоби, възможност за отмяна, спиране или изменение на митническите разрешения, включително за одобрените икономически оператори и доверените и проверени търговци, както и отнемане на стоките. Минималните размери на паричните глоби следва да зависят от това дали митническото нарушение е извършено умишлено или не и дали то оказва или не въздействие върху размера на митата и другите вземания, както и върху забраните или ограниченията. Това минимално общо ядро от ненаказателни санкции следва да се прилага, без да се засяга националният правен ред на държавите членки, в който могат да бъдат предвидени наказателни санкции.

(65)Резултатите от дейността на митническия съюз следва да се оценяват поне веднъж годишно, за да може Комисията, с помощта на държавите членки, да определи подходящи насоки на политиката. Събирането на информация от митническите органи следва да бъде формализирано и задълбочено, тъй като по-изчерпателното докладване би подобрило съпоставителния анализ и би спомогнало за уеднаквяване на практиките и за оценка на въздействието на решенията в областта на митническата политика. Следователно е целесъобразно да се въведе правна рамка за оценка на резултатите от дейността на митническия съюз. За да се осигури достатъчна степен на подробност на анализа, измерването на резултатите от дейността следва да се извършва не само на национално равнище, но и на равнище гранични контролно-пропускателни пунктове. Митническият орган на ЕС следва да подпомага Комисията при процеса на оценка, като събира и анализира данните в Центъра за митнически данни на ЕС и изяснява как митническите дейности и операции подкрепят постигането на стратегическите цели и приоритети на митническия съюз и допринасят за изпълнението на мисията на митническите органи. По-специално Митническият орган на ЕС следва да определя основните тенденции, силни и слаби страни, пропуски и потенциални рискове и да предоставя на Комисията препоръки за подобрение. В контекста на сътрудничеството по-специално с правоприлагащите органи и органите по сигурността Митническият орган на ЕС следва да участва, от оперативна гледна точка, и в стратегическите анализи и оценки на заплахите, извършвани на равнището на Съюза, включително онези, извършвани от Европол и Frontex.

(66)Съгласно принципа на пропорционалност за постигането на основните цели за ефективно функциониране на митническия съюз и изпълнение на общата търговска политика е необходимо и целесъобразно да се установят правилата и режимите, приложими за стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза или извеждани от нея. Настоящият регламент не надхвърля необходимото за постигането на поставените цели съгласно разпоредбите на член 5, параграф 4 от Договора за Европейския съюз.

(67)С цел допълване или изменение на определени несъществени елементи от настоящия регламент на Комисията следва да бъде делегирано правомощието да приема актове в съответствие с член 290 от ДФЕС във връзка със следното:

по отношение на специалните данъчни територии — по-подробни разпоредби на митническото законодателство, за да се разгледат конкретни обстоятелства, свързани с търговията със съюзни стоки, в която участва само една държава членка;

по отношение на митническите решения — условията, сроковете, изключенията, реда и условията за мониторинг, спиране, отмяна и обезсилване, свързани с прилагането, издаването и управлението на такива решения, включително онези, отнасящи се до обвързваща информация;

минималните изисквания за данните и специфичните случаи на регистрация на икономически оператори при митническите органи, отговорни за мястото, където те са установени;

вида и честотата на дейностите по мониторинг, опростяванията и улесненията, предоставяни на одобрения икономически оператор;

вида и честотата на дейностите по мониторинг на доверения и проверен търговец;

по отношение на митническия представител — условията, при които това лице може да предоставя услуги на митническата територия на Съюза, случаите, в които не се прилага изискването за установяване на тази територия и в които митническите органи не изискват доказателства за упълномощаване;

категориите субекти на данни и категориите лични данни, които може да бъдат обработвани в Центъра за митнически данни на ЕС;

по-подробни правила във връзка с митническия статус на стоките;

вида на данните и сроковете за предоставяне на такива данни за целите на поставянето на стоки под митнически режим;

разумния срок, след който се счита, че митническите органи са вдигнали стоките, когато не са ги подбрали за контрол;

по отношение на митническите декларации: случаите, в които митническа декларация може да бъде подадена чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни; условията за предоставяне на разрешение за подаване на опростени декларации; сроковете за подаване на допълнителни декларации и случаите, в които има освобождаване от задължението за подаване на такива декларации; случаите на анулиране на митническа декларация от митническите органи; условията за предоставяне на разрешения за централизирано оформяне и вписване в отчетността на декларатора;

условията и процедурата за отнемане на стоки;

по отношение на предварителната информация за товарите: допълнителните данни, които трябва да бъдат предоставени, сроковете, случаите, в които има освобождаване от задължението за подаване на такива данни, специфичните случаи, при които данните могат да бъдат предоставени от множество лица, условията, при които лице, което осигурява или предоставя на разположение информацията, може да ограничи видимостта на своята самоличност до едно или повече други лица, които също подават данни;

по отношение на въвеждането на стоките на митническата територия на Съюза: сроковете, в рамките на които трябва да се извърши анализ на риска и да се предприемат необходимите мерки; специфичните случаи и другите лица, от които може да се изисква да уведомят действителната митница на първо въвеждане за пристигането на пратките, в случай на отклоняване; условията за определяне и одобряване на места, различни от определеното митническо учреждение, за представяне на стоките; условията за определяне или одобряване на места, различни от митническите складове, за поставяне на стоките на временно складиране;

данните, които трябва да се осигурят или предоставят на разположение на митническите органи за целите на освобождаването на стоките за свободно обращение;

случаите, в които стоките се считат за върнати в състоянието, в което са били изнесени, и в които стоките, за които са били приложени мерките, предвидени по линия на общата селскостопанска политика, могат да бъдат освободени от вносни мита;

по отношение на предварителната информация за заминаване при напускане на митническата територия на Съюза: минималната предварителната информация за заминаване и сроковете, в които предварителната информация за заминаване трябва да бъде осигурена или предоставена на разположение преди извеждането на стоките, специфичните случаи, в които има освобождаване от задължението за осигуряване или предоставяне на разположение на предварителната информация за заминаване, и информацията, която трябва да бъде съобщена при напускането на стоките;

по отношение на напускането на стоките — сроковете, в които трябва да се извърши анализ на риска и да се предприемат необходимите мерки; данните, които трябва да се осигурят или да се предоставят на разположение на митническите органи за поставяне на стоките под режим износ;

по отношение на специалните режими: данните, които трябва да се осигурят или да се предоставят на разположение на митническите органи за поставяне на стоките под такива режими; изключенията от условията за издаване на разрешение за специални режими; случаите, в които икономическото естество на усъвършенстването дава основание на митническите органи да преценят дали издаването на разрешение за режим активно усъвършенстване засяга неблагоприятно съществените интереси на производителите в Съюза, без да искат становището на Митническия орган на ЕС; списъка на стоките, считани за чувствителни; срока за приключване на специален режим; случаите и условията, при които вносителите и износителите могат да движат стоки, поставени под специален режим, различен от транзит, или в свободна зона; обичайните операции за стоките, поставени под режим митническо складиране или режим усъвършенстване; по-подробните правила, свързани с еквивалентните стоки;

по отношение на транзита: специфичните случаи, в които съюзните стоки се поставят под режим външен транзит; условията за издаване на разрешения за одобрен изпращач и одобрен получател за целите на ТИР; допълнителните изисквания за данните, които трябва да бъдат предоставени от титуляря на режима съюзен транзит;

по отношение на складирането: минималните данни, които трябва да бъдат предоставени от оператора на митнически склад или свободна зона; условията за издаване на разрешение за управление на митнически складове;

по отношение на временния внос: изискванията за пълно или частично освобождаване от мита, предвидени в митническото законодателство, които трябва да бъдат изпълнени, за да се използва режимът за временен внос;

правилата за определяне на непреференциалния произход на стоки и правилата за преференциалния произход;

условията за предоставяне на разрешение за опростявания при определянето на митническата стойност в конкретни случаи;

по отношение на митническото задължение: по-подробни правила за изчисляването на размера на вносните или износните мита, приложими за стоки, за които възниква митническо задължение в контекста на специален режим; специфичния срок, в който мястото на възникване на митническото задължение не може да бъде определено, ако стоките са били поставени под митнически режим, който не е бил приключен, или когато временното складиране не е приключило правилно; по-подробни правила, свързани с уведомяването за митническо задължение; правила за

спирането на срока за плащане на размера на вносните или износните мита, съответстващ на митническото задължение, и за определяне на периода на спиране; правилата, които Комисията трябва да спазва при вземането на решение за възстановяване и опрощаване на митническото задължение; списъка с нарушенията, които не оказват значително въздействие върху правилното прилагане на временното складиране или на съответния митнически режим, за погасяването на митническото задължение;

по отношение на обезпеченията: специфичните случаи, в които не се изисква обезпечение за стоки, поставени под режим временен внос, правилата за определяне на формата на обезпечението, различна от всяко платежно средство, признато от митническите органи, и от задължението, поето от поръчителя; правилата относно формите за предоставяне на обезпечение и правилата, приложими към поръчителя; условията за издаване на разрешение за използване на общо обезпечение с намален размер или за освобождаване от обезпечение; сроковете за освобождаване на обезпечение;

по отношение на митническото сътрудничество — всяка друга допълнителна мярка, която трябва да бъде предприета от митническите органи, за да се гарантира спазването на законодателство, различно от митническото; условията и процедурите, съгласно които дадена държава членка може да бъде оправомощена да започне преговори с трети държави за обмен на данни за целите на митническото сътрудничество;

да заличава или изменя дерогациите за определяне на митническото учреждение, компетентно за надзора върху поставянето на стоките под митнически режим, и на мястото на възникване на митническото задължение, в светлината на оценката, която Комисията трябва да направи относно ефективността на митническия надзор, както е установено в настоящия регламент.

(68)От особена важност е по време на подготвителната работа по делегираните актове Комисията да проведе подходящи консултации, включително на експертно равнище, и тези консултации да бъдат проведени в съответствие с принципите, заложени в Междуинституционалното споразумение от 13 април 2016 г. за по-добро законотворчество 57 .

(69)За да се гарантират еднакви условия за изпълнение на настоящия регламент, на Комисията следва да бъдат предоставени изпълнителни правомощия с цел: да приема процедурните правила за използването на решение, отнасящо се до обвързваща информация, след като валидността му е изтекла или е било отменено; да приема процедурните правила за уведомяването на митническите органи, че приемането на такива решения е спряно, и за отмяната на това спиране; да приема решения, с които се иска от държавите членки да отменят решение, отнасящо се до обвързваща информация; да приема реда и условията за прилагане на критериите за предоставяне на статус на одобрен икономически оператор или на доверен и проверен търговец; да определя електронните системи, платформи или среди, с които се свързва Центърът за митнически данни на ЕС; да определя правилата за достъп до конкретни услуги и системи на Центъра за митнически данни на ЕС, включително конкретните правила и условия за защитата, безопасността и сигурността на личните данни и случаите, в които този достъп е ограничен; да определя мерки относно управлението на наблюдението от страна на митниците; да приема процедурните правила относно отговорностите на съвместните администратори за обработването на данни, извършвано чрез услуга или система на Митническия център за данни на ЕС; да приема процедурните правила за определяне на компетентните митнически учреждения, различни от митническото учреждение, отговорно за мястото, където е установен вносителят или износителят; да приема мерки относно проверката на информацията, проверката и вземането на проби от стоките, резултатите от проверката, както и относно идентификацията; да приема мерки за прилагане на последващ контрол по отношение на операции, които се извършват в повече от една държава членка; да определя пристанищата или летищата, където трябва да се извършат митническия контрол и формалностите върху ръчния и регистрирания багаж; да приема мерки за осигуряване на хармонизираното прилагане на митническия контрол и управлението на риска, включително обмена на информация, установяването на общи критерии и стандарти за риска и общи приоритетни области на контрол, както и дейности по оценка в тези области; да уточни процедурните правила за предоставянето и проверката на доказателството за митническия статус на съюзните стоки; да уточни процедурните правила за изменение и анулиране на информацията за поставяне на стоките под митнически режим; да приема процедурните правила за определянето на компетентните митнически учреждения и за подаването на митническа декларация, когато се използват средства, различни от средствата за електронна обработка на данни; процедурните правила за подаването на стандартна митническа декларация и за представянето на придружаващите документи; процедурните правила за подаването на опростена декларация и на допълнителна декларация; процедурните правила за подаването на митническа декларация преди представянето на стоките пред митницата, за приемането на митническата декларация и за поправката на митническата декларация след вдигането на стоките; да определя процедурните правила за централизирано оформяне и за освобождаване от задължението за представяне на стоките в контекста на централизираното оформяне; процедурните правила за вписване в отчетността на декларатора; процедурните правила за разпореждане със стоки; процедурните правила за предоставянето на информация, която удостоверява, че условията за освобождаване от вносни мита на върнати стоки са изпълнени и за предоставянето на доказателства, че условията за освобождаване от вносни мита на продуктите от морски риболов и други продукти, извлечени от морето, са изпълнени; да определя процедурните правила за напускането на стоките; да приема процедурните правила за предоставяне, поправка и анулиране на предварителната информация за заминаване и за подаване, поправка и анулиране на обобщената декларация за напускане; да приема процедурни правила за възстановяване на ДДС на физически лица, неустановени в Съюза; да определя процедурните правила за уведомлението за пристигане на плавателно или въздухоплавателно средство и за превозването на стоките до подходящото място; процедурните правила за подаване, поправка и анулиране на декларацията за временно складиране и за движението на стоките на временно складиране; да приема процедурните правила за издаване на разрешение за специални режими, за проверка на икономическите условия и за издаване на становище на Митническия орган на ЕС, в което се прави преценка на това дали издаването на разрешение за режим активно или пасивно усъвършенстване засяга неблагоприятно съществените интереси на производителите от Съюза; да приема процедурните правила за приключването на специален режим; процедурните правила за прехвърлянето на права и задължения и за движението на стоки, поставени под специален режим; процедурните правила за използването на еквивалентни стоки в контекста на специалните режими; процедурните правила за прилагането на разпоредбите на международните инструменти за транзит в рамките на митническата територия на Съюза; процедурните правила за поставянето на стоки под режим съюзен транзит и при приключването на този режим, за действието на опростяванията на този режим и за митническия надзор на стоките, които преминават през територията на трета държава под режим външен съюзен транзит; процедурните правила за поставянето на стоки под режим митническо складиране или под режим свободна зона и за движението на стоки, поставени в митнически склад; да приема мерки за еднаквото управление на тарифните квоти и тарифните тавани и за управлението на митническото наблюдение във връзка с допускането за свободно обращение или износа на стоки; да приема мерки за определяне на тарифното класиране на стоките; да определя процедурните правила за предоставяне и проверка на доказателството за непреференциален произход; да приема процедурните правила, с които да се улесни установяването в Съюза на преференциалния произход на стоките; да определя мерки за определянето на произхода на конкретни стоки; да предостави временна дерогация от правилата за преференциален произход на стоките, за които се прилагат преференциални мерки, приети едностранно от Съюза; да уточнява процедурните правила за определяне на митническата стойност на стоките; да определя процедурните правила за предоставяне на обезпечение, за определянето на размера му, за мониторинга и освобождаването на обезпечения, както и за отмяна и прекратяване на поръчителството; да уточнява процедурните правила за временна забрана на използването на общи обезпечения; да приема мерки за осигуряване на взаимна помощ между митническите органи при възникване на митническо задължение; да уточнява процедурните правила за възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита, за информацията, която трябва да бъде предоставяна на Комисията, и за решенията, които Комисията трябва да приема относно възстановяването или опрощаването на мита; да приема мерки за установяване на криза и за задействането на механизма за управление на кризи; да приема процедурните правила за предоставяне на държава членка на разрешение да започне преговори с трета държава с цел сключване на двустранно споразумение или договореност за обмен на информация и за управлението на това решение; да приема решения по подадено от държава членка заявление за разрешение да започне преговори с трета държава с цел сключване на двустранно споразумение или договореност за обмен на информация; да уточнява структурата на рамката за измерване на резултатите от дейността на митническия съюз и информацията, която държавите членки следва да предоставят на Митническия орган на ЕС за целите на измерването на резултатите; да определя правилата относно преизчисляването на суми в друга валута. Тези правомощия следва да бъдат упражнявани в съответствие с Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета 58 .

(70)Процедурата по консултиране следва да бъде използвана за приемането на: актове за изпълнение, с които от държавите членки се иска да отменят решения, отнасящи се до обвързваща информация, ако тези решения засягат само една държава членка и имат за цел да се гарантира спазването на митническото законодателство; актове за изпълнение, с които се определят конкретните подробности за достъпа на органи, различни от митническите, до конкретни услуги и системи на Центъра за митнически данни на ЕС; актове за изпълнение по подадено от държава членка заявление за разрешение да започне преговори с трета държава с цел сключване на двустранно споразумение или договореност за обмен на информация, тъй като те засягат само една държава членка; актове за изпълнение за възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита, ако тези решения засягат пряко лицето, подало съответното заявление за възстановяване или опрощаване.

(71)В надлежно обосновани случаи, когато това се изисква от наложителни причини за спешност, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение във връзка с: мерките за осигуряване на еднакво прилагане на митническия контрол, включително обмена на информация за риска и анализа на риска, общите критерии и стандарти за риска, мерките за контрол и общите приоритетни области на контрол; решения по подадено от държава членка заявление за разрешение да започне на преговори с трета държава с цел сключване на двустранно споразумение или договореност за обмен на информация; мерки за определяне на тарифното класиране на стоките; мерки за определяне на произхода на конкретни стоки; мерки за установяване на подходящ метод за определяне на митническата стойност или на критерии, които да се използват за определяне на митническата стойност на стоките в специфични ситуации; мерки за временна забрана на използването на общи обезпечения; установяване на кризисна ситуация и приемане на подходящи мерки за справяне с нея или за смекчаване на отрицателните ѝ последици; решения за предоставяне на правомощия на държава членка да преговаря и сключва двустранно споразумение с трета държава за обмен на информация.

(72)Комисията следва да положи всички усилия, за да осигури влизането в сила на делегираните актове и актовете за изпълнение, предвидени в настоящия регламент, достатъчно време преди началната дата на прилагане на Кодекса, за да се даде възможност за своевременното му изпълнение от държавите членки.

(73)Разпоредбите, отнасящи се до Митническия орган на ЕС, с изключение на член 238, следва да се прилагат от 1 януари 2028 г. До тази дата Митническият орган на ЕС следва да изпълнява задачите си, като използва съществуващите електронни системи за обмен на митническа информация, разработени от Комисията. Разпоредбите относно опростеното тарифно третиране за дистанционни продажби и относно считаното за вносител лице следва да се прилагат от 1 януари 2028 г.

(74)През 2032 г. икономическите оператори може да започнат да използват на доброволна основа възможностите на Центъра за митнически данни на ЕС. До края на 2037 г. Центърът за митнически данни на ЕС следва да бъде напълно разработен и всички икономически оператори да го използват. Надзор върху доверените и проверени търговци и считаните за вносители лица ще се осъществява от държавата членка, в която са установени. По силата на дерогация и при условия на преразглеждане операторите, които не са нито доверени и проверени търговци, нито считани за вносители лица, ще останат под надзора на митническия орган на държавата членка, в която се намират стоките физически. До 31 декември 2035 г. Комисията следва да извърши оценка на двата модела за надзор, включително на тяхната ефективност при откриване и предотвратяване на измами. В оценката следва да се разгледат и аспектите на косвеното данъчно облагане. Въз основа на тази оценка Комисията следва да има правото да реши с делегиран акт и дали двата модела следва да продължат да се прилагат, или митническият орган, отговорен за мястото на установяване на търговеца, следва да вдига стоките във всички случаи. Мястото на възникване на митническото задължение също следва да се определя в съответствие с определянето на отговорния митнически орган,

ПРИЕХА НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Дял I
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Глава 1
Обхват на митническото законодателство и мисия на митниците

Член 1

Предмет и обхват

1.С настоящия регламент се създава Митнически кодекс на Съюза („Кодексът“). В него се уреждат общите правила и процедури, приложими за стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза или извеждани от нея.

С настоящия регламент се създават също така Митнически орган на Европейския съюз („Митническият орган на ЕС“) и правилата, общите стандарти и рамка за управление за създаването на Центъра за митнически данни на Европейския съюз („Центъра за митнически данни на ЕС“).

2.Без да се засягат международното право, международните конвенции и законодателството на Съюза в други области, Кодексът се прилага еднакво на цялата митническа територия на Съюза.

3.Определени разпоредби на митническото законодателство могат да се прилагат извън митническата територия на Съюза в рамките на законодателство, уреждащо специфични области, или на международни конвенции.

4.Определени разпоредби на митническото законодателство, включително опростяванията, които то предвижда, се прилагат за търговията със съюзни стоки между части от митническата територия на Съюза, за които се прилагат разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО на Съвета 59 или Директива (ЕС) 2020/262 на Съвета 60 , и части от тази територия, за които тези разпоредби не се прилагат, или за търговията между части от тази територия, за които тези разпоредби не се прилагат.

Член 2

Мисия на митническите органи

С цел постигане на хармонизирано прилагане на митническия контрол, за да се способства митническият съюз да действа като едно цяло и да се допринесе за безпрепятственото функциониране на вътрешния пазар, митническите органи отговарят за защитата на финансовите и икономическите интереси на Съюза и на неговите държави членки, за гарантирането на сигурността и безопасността и за осигуряването на принос към другите политики на Съюза, насочени към защита на гражданите и жителите, потребителите, околната среда и цялостните вериги на доставки, за защитата на Съюза от незаконна търговия, за улесняването на законната стопанска дейност и за надзора върху международната търговия на Съюза, така че да се допринесе за справедливата и отворена търговия и за общата търговска политика.

Митническите органи въвеждат мерки, особено такива, насочени към:

а)осигуряване на правилното събиране на митата и другите вземания;

б)гарантиране, че на митническата територия на Съюза не се въвеждат стоки, представляващи риск за безопасността или сигурността на гражданите на Съюза и неговите жители, чрез установяване на подходящи мерки за контрол на стоките и веригите на доставки;

в)допринасяне за защитата на здравето и живота на хората, животните или растенията, на околната среда, на потребителите, както и на други обществени интереси, защитени от друго законодателство, прилагано от митническите органи, в тясно сътрудничество с други органи, като се гарантира, че на митническата територия на Съюза не се въвеждат, нито от нея се извеждат стоки, излагащи на риск горепосоченото;

г)защита на Съюза от нелоялна, несъответстваща на изискванията и незаконна търговия, включително чрез строг мониторинг на икономическите оператори и веригите на доставки и чрез минимален набор от основни митнически нарушения и санкции;

д)подпомагане на законната стопанска дейност чрез поддържане на подходящ баланс между митническия контрол и улесняването на законната търговия и опростяване на митническите процеси и режими.

Член 3

Митническа територия

1.Митническата територия на Съюза включва следните територии, в това число техните териториални води, вътрешни води и въздушно пространство:

а)територията на Кралство Белгия,

б)територията на Република България,

в)територията на Чешката република,

г)територията на Кралство Дания с изключение на Фарьорските острови и Гренландия,

д)територията на Федерална република Германия с изключение на остров Хелголанд и територията на Бьосинген (Договор от 23 ноември 1964 г. между Федерална република Германия и Конфедерация Швейцария),

е)територията на Република Естония,

ж)територията на Ирландия,

з)територията на Република Гърция,

и)територията на Кралство Испания с изключение на Сеута и Мелила,

й)територията на Френската република с изключение на френските отвъдморски страни и територии, за които се прилагат разпоредбите на част четвърта от ДФЕС,

к)територията на Република Хърватия,

л)територията на Италианската република с изключение на община Ливиньо,

м)територията на Република Кипър съгласно разпоредбите на Договора за присъединяване от 2003 г.,

н)територията на Република Латвия,

о)територията на Република Литва,

п)територията на Великото херцогство Люксембург,

р)територията на Унгария,

с)територията на Република Малта,

т)територията на Кралство Нидерландия в Европа,

у)територията на Република Австрия,

ф)територията на Република Полша,

х) територията на Португалската република,

ц)територията на Румъния,

ч)територията на Република Словения,

ш)територията на Словашката република,

щ)територията на Република Финландия и

аа)територията на Кралство Швеция.

2.Следните територии, включително техните териториални води, вътрешни води и въздушно пространство, които се намират извън територията на държавите членки, се считат за част от митническата територия на Съюза, като се имат предвид приложимите за тях конвенции и договори:

а)ФРАНЦИЯ

Територията на Княжество Монако съгласно Митническата конвенция, подписана в Париж на 18 май 1963 г. (Journal officiel de la République française (Официален вестник на Френската република) от 27 септември 1963 г., стр. 8679);

б)КИПЪР

Територията на суверенните базови зони Акротири и Декелия на Обединеното кралство, определени съгласно Договора относно създаването на Република Кипър, подписан в Никозия на 16 август 1960 г. (Серия договори на Обединеното кралство, № 4 (1961) Cmnd. 1252.

Член 4

Делегиране на правомощия

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 за допълнение и изменение на настоящия регламент чрез уточняване на разпоредбите на митническото законодателство, които се прилагат към търговията със съюзни стоки, посочена в член 1, параграф 4. В посочените актове може да се включват разпоредби за специалните случаи, свързани с търговията със съюзни стоки с участието само на една държава членка.

Глава 2
Определения

Член 5

Определения

За целите на настоящия регламент се прилагат следните определения:

1)„митнически органи“ означава митническите администрации на държавите членки, отговорни за прилагането на митническото законодателство, както и всички други органи, оправомощени съгласно националното законодателство да прилагат определени разпоредби от митническото законодателство;

2)„митническо законодателство“ означава законодателството, съставено от всяко едно от следните:

а)Кодекса и разпоредбите за неговото допълнение или изпълнение, приети на равнището на Съюза или на национално равнище;

б)Общата митническа тарифа;

в)законодателството относно системата на Съюза за освобождаване от мита;

г)митническите разпоредби, съдържащи се в международните споразумения, доколкото са приложими в Съюза;

д)Регламент (ЕС) 2022/2399 на Европейския парламент и на Съвета 61 и разпоредбите за неговото изменение, допълнение или изпълнение; 

3)„друго законодателство, прилагано от митническите органи“, означава законодателството, различно от митническото законодателство, приложимо към стоките, които се въвеждат, извеждат или преминават през митническата територия на Съюза, или стоките, предназначени да бъдат пуснати на пазара на Съюза, в чието изпълнение участват митническите органи;

4)„мерки на търговската политика“ означава — като част от другото законодателство, прилагано от митническите органи — мерките, приети съгласно член 207 от ДФЕС, различни от временните или окончателните антидъмпингови мита, изравнителните мита или защитните мерки под формата на повишени мита за конкретни стоки и включващи по-конкретно специални мерки за наблюдение и защитни мерки под формата на разрешения за внос или износ;

5)„лице“ означава физическо лице, юридическо лице и всяко сдружение на лица, което не е юридическо лице, но е с призната правоспособност да извършва правни действия съгласно правото на Съюза или националното право;

6)„икономически оператор“ означава лице, което в рамките на своята стопанска дейност участва в дейности, обхванати от митническото законодателство;

7)„установено на митническата територия на Съюза“ означава:

а)в случаите на физическо лице — с обичайно местопребиваване на митническата територия на Съюза;

б)в случаите на юридическо лице или сдружение на лица — със седалище, централно управление или постоянно установена стопанска дейност на митническата територия на Съюза;

8)„постоянно установена стопанска дейност“ означава определено място на стопанска дейност, на което постоянно са налице необходимите човешки и технически ресурси и посредством което определено лице извършва изцяло или частично свързаните с митниците операции;

9)„митническо решение“ означава всеки акт на митническите органи, отнасящ се до митническото законодателство, с който се извършва произнасяне по конкретен случай и който има правни последици за заинтересованото лице или лица;

10)„митнически режим“ означава всеки един от следните режими, под които могат да бъдат поставени стоките съгласно Кодекса:

а)допускане за свободно обращение;

б)специални режими;

в)износ;

11)„митнически формалности“ означава всички операции, които трябва да бъдат извършени от дадено лице и от митническите органи с цел спазване на митническото законодателство;

12)„вносител“ означава всяко лице, което има правомощия да определя и което е определило, че стоки от трета държава са предназначени да бъдат въведени на митническата територия на Съюза или, освен ако е предвидено друго, всяко лице, което се определя като считано за вносител лице;

13)„считано за вносител лице“, означава всяко лице, участващо в дистанционни продажби на стоки, предназначени за внос от трети държави на митническата територия на Съюза, което е упълномощено да използва специалния режим, предвиден в дял XII, глава 6, раздел 4 от Директива 2006/112/ЕО;

14)„износител“ означава всяко лице, което има правомощия да определи и е определило, че стоките са предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза;

15)„митнически представител“ означава всяко лице, определено от друго лице да изпълнява действията и формалностите, изисквани съгласно митническото законодателство, във взаимоотношенията на това лице с митническите органи;

16)„данни“ означава всяко цифрово и нецифрово представяне на актове, факти или информация, както и всяка съвкупност от такива актове, факти или информация, включително под формата на документ, звукозапис, видеозапис или аудио-визуален запис;

17)„митническо наблюдение“ означава събиране и анализиране на информация във връзка със стоките, които се въвеждат,, извеждат или преминават през митническата територия на Съюза, с цел да се извършва мониторинг на тези движения на равнището на Съюза и да се гарантира еднаквото прилагане на митническия контрол, спазването на митническото законодателство и на другото законодателство, прилагано от митническите органи, и да се допринесе за анализа и управлението на риска;

18)„риск“ означава вероятността да настъпи събитие и въздействието му във връзка със стоките, движени между митническата територия на Съюза и държави извън тази територия, и във връзка с наличието в рамките на митническата територия на Съюза на несъюзни стоки, което:

а)би изложило на опасност финансовите или икономическите интереси на Съюза и на неговите държави членки;

б)би представлявало заплаха за сигурността и безопасността на Съюза и неговите жители; или

в)би попречило на правилното прилагане на мерки на Съюза или национални мерки;

19)„икономически анализ“ означава оценката или количественото определяне на дадена политика или икономическо явление, за да се разбере как икономическите фактори влияят върху функционирането на дадена политика, географска област или някоя група лица с оглед на вземането на по-добри решения за бъдещето;

20)„управление на риска“ означава системното установяване на риска, включително определяне на профилите на рискови икономически оператори, и прилагането на всички необходими мерки за ограничаване на излагането на риск;

21)„митнически надзор“ означава дейността на митническите органи с цел да се гарантира спазването на митническото законодателство и, когато е целесъобразно, другото законодателство, прилагано от митническите органи, или да се допринесе по друг начин за управлението на рисковете, свързани с тези стоки и техните вериги на доставки;

22)„митнически контрол“ означава конкретни действия, извършвани от митническите органи с цел да се гарантира спазването на митническото законодателство и другото законодателство, прилагано от митническите органи, или с цел да се допринесе по друг начин за управлението на рисковете, свързани със стоките и техните вериги на доставка;

23)„проверки на случаен принцип“ означава митнически контрол, основан на принципите за формиране на случайна извадка по отношение на съвкупността, която представлява интерес;

24)„държател на стоките“ означава лицето, което има физически контрол върху стоките;

25)„превозвач“ означава:

а)във връзка с въвеждането, лицето, което въвежда стоките или което поема отговорност за превозването на стоките на митническата територия на Съюза. При все това:

i)в случай на комбиниран транспорт „превозвач“ означава лицето, управляващо транспортното средство, което след като е въведено на митническата територия на Съюза, се движи самостоятелно като активно транспортно средство;

ii)при превоз по море или въздух, в случаите на плавателен съд по съвместна договореност или по договор, „превозвач“ означава лицето, което сключва договора и издава коносамент или въздушна товарителница за действителното превозване на стоките на митническата територия на Съюза;

б)във връзка с напускането, лицето, което извежда стоките или което поема отговорност за превозването на стоките извън митническата територия на Съюза. При все това:

i)в случай на комбиниран транспорт, когато активното транспортно средство, напускащо митническата територия на Съюза, превозва само друго транспортно средство, което след пристигането на активното транспортно средство на местоназначението му ще се движи самостоятелно като активно транспортно средство, „превозвач“ означава лицето, което ще управлява транспортното средство, което ще се движи самостоятелно, след като напускащото митническата територия на Съюза транспортно средство пристигне на местоназначението си;

ii)при превоз по море или въздух, в случаите на плавателен съд по съвместна договореност или по договор, „превозвач“ означава лицето, което сключва договора и издава коносамент или въздушна товарителница за действителното превозване на стоките извън митническата територия на Съюза;

26)„анализ на риска“ означава обработването на данни, информация или документи, включително лични данни, с цел идентифициране или количествено определяне на възможни рискове, като се използват, когато е уместно, аналитични методи и изкуствен интелект съгласно определението в член 3, точка 1 от Регламент (ЕС) /.../... на Европейския парламент и на Съвета 62 ;

27)„сигнал за риск“ означава указване на възможен риск въз основа на операции по автоматизирано обработване, чрез които се извършва анализ на риска, основан на данни, информация или документи; 

28)„резултат от анализа на риска“ означава, в случай на сигнал, определянето — въз основа на автоматичен процес или на допълнителна човешка оценка на сигнала за риск, на това дали се счита, че съществува, или че не съществува риск;

29)„препоръка за контрол“ означава становището на митнически орган или на Митническия орган на ЕС за това дали и — ако да — кога, къде и от кой митнически орган трябва да се извърши митнически контрол, включително посочването на възможни допълнителни действия, различни от митнически контрол;

30)„решение за контрол“ означава отделният акт, с който митническите органи решават дали да се извърши, или да не се извърши контрол;

31)„резултат от контрола“ означава предварителният и окончателният резултат от контрола, включително указаните допълнителни действия, ако има такива, и компетентните органи, които имат отношение към резултата или действието, ако има такива;

32)„обща приоритетна област на контрол“ означава подбор на конкретни митнически режими, видове стоки, транспортни маршрути, видове транспорт или икономически оператори с цел през определен период те да бъдат подложени на по-задълбочен анализ на риска и на по-засилени мерки за смекчаване и митнически контрол, без да се засяга другият контрол, който обичайно се извършва от митническите органи;

33)„общи критерии и стандарти за риск“ означава параметри за анализ на риска за дадена област на риск и съпътстващите стандарти относно практическото прилагане на критериите;

34)„стратегия за надзор“ означава подход за справяне с конкретен риск, който има за цел по пропорционален и ефективен начин да се постигне равновесие между усилията за оперативен митнически надзор и мерките за смекчаване на риска по цялата верига на доставки;

35)„пратка“ означава стоки, превозвани от един изпращач до един получател с едно и също транспортно средство, включително мултимодално, и идващи от една и съща територия или трета държава, които са от един и същ вид, клас или с едно и също описание или са опаковани заедно, съгласно един и същ договор за превоз;

36)„митнически статус“ означава статусът на стоките като съюзни или несъюзни стоки;

37)„съюзни стоки“ означава стоките, които попадат в една от следните категории:

а)стоките, които са изцяло получени на митническата територия на Съюза и които не съдържат в себе си стоки, внесени от трети държави;

б)стоките, въведени на митническата територия на Съюза от трети държави и допуснати за свободно обращение;

в)стоките, получени или произведени на митническата територия на Съюза само от стоките по буква б) или от стоките по букви а) и б);

38)„несъюзни стоки“ означава стоките, различни от посочените в точка 46, или стоките, които са загубили своя митнически статус на съюзни стоки;

39)„вдигане на стоки“ означава актът, чрез който митническите органи или други лица за тяхна сметка предоставят стоките за целите, предвидени в митническия режим, под който са предназначени да бъдат поставени стоките;

40)„обобщена декларация за въвеждане“ означава действието, с което дадено лице информира митническите органи в установената форма, по установения начин и в установения конкретен срок, че определени стоки ще бъдат въведени на митническата територия на Съюза;

41)„обобщена декларация за напускане“ означава действието, с което дадено лице информира митническите органи в установената форма, по установения начин и в установения конкретен срок, че определени стоки ще бъдат изведени от митническата територия на Съюза;

42)„декларация за временно складиране“ означава действието, с което дадено лице обявява в установената форма и по установения начин, че определени стоки са на временно складиране;

43)„митническа декларация“ означава действието, с което дадено лице изразява в установената форма и по установения начин желанието си за поставяне на стоки под определен митнически режим, като посочва по целесъобразност конкретни мерки, които да бъдат приложени;

44)„декларатор“ означава лицето, което подава митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация или уведомление за реекспорт от свое име или лицето, от чието име се подава такава декларация или уведомление;

45)„декларация за реекспорт“ означава действието, с което дадено лице изразява в установената форма и по установения начин желанието си да изведе несъюзни стоки от митническата територия на Съюза, с изключение на онези, които са в режим свободна зона или са на временно складиране;

46)„уведомление за реекспорт“ означава действието, с което дадено лице изразява в установената форма и по установения начин желанието си да изведе от митническата територия на Съюза несъюзни стоки, които са в режим свободна зона или са на временно складиране;

47)„дистанционни продажби на стоки, внасяни от трети държави“, означава дистанционните продажби на стоки, внасяни от трети държави или трети територии съгласно определението в член 14, параграф 4, точка 2 от Директива 2006/112/ЕО;

48)„производител“ означава:

а)производителят на продукта съгласно другото законодателство, приложимо за този продукт; или 

б)производителят по отношение на селскостопанските продукти съгласно определението в член 38, параграф 1 от ДФЕС или по отношение на суровините; или 

в)ако няма производител съгласно посоченото в букви а) и б), физическото или юридическото лице или сдружението на лица, което е произвело продукта или е възложило производството на продукта и което предлага този продукт на пазара под името или търговската марка на това лице;

49)„доставчик на продукт“ означава всяко физическо или юридическо лице или сдружение на лица във веригата на доставки, което произвежда даден продукт изцяло или частично, независимо дали като производител, или при други обстоятелства; 

50)„временно складиране“ означава положението на несъюзни стоки, временно оставени на съхранение под митнически надзор за периода между момента, в който превозвачът уведомява за тяхното пристигане на митническата територия, и поставянето им под митнически режим;

51)„преработени продукти“ означава стоките, поставени под режим усъвършенстване, които са били подложени на операции по усъвършенстване;

52)„операции по усъвършенстване“ означава всяко едно от следните действия:

а)обработката на стоки, включително тяхното монтиране, комплектуване или сглобяване с други стоки;

б)преработката на стоки;

в)унищожаването на стоки;

г)поправката на стоки, включително пълното възстановяване и поставянето в изправност на тези стоки;

д)използването на стоки, които не се съдържат в преработените продукти, но позволяват или улесняват производството им, дори ако се изразходват изцяло или частично в процеса (спомагателни производствени материали);

53)„титуляр на режим транзит“ означава лицето, което подава декларацията за транзит или предоставя информацията, необходима за поставяне на стоките под този режим, или за чиято сметка се подава тази декларация или се предоставя тази информация;

54)„рандеман“ означава количеството или процентът преработени продукти, получени от усъвършенстването на определено количество стоки, поставени под режим усъвършенстване;

55)„трета държава“ означава държава или територия извън митническата територия на Съюза;

56)„опростено тарифно третиране за дистанционни продажби“ означава опростеното тарифно третиране за дистанционни продажби, изложено в член 1, параграфи 4 и 5 и в част първа, раздел II, буква Ж от приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87;

57)„митническо задължение“ означава задължението на лице да заплати размера на вносните или износните мита, приложими за определени стоки съгласно действащото митническо законодателство;

58)„длъжник“ означава всяко лице, което е отговорно за заплащане на митническото задължение;

59)„вносни мита“ означава митата, дължими при вноса на стоки;

60)„износни мита“ означава митата, дължими при износа на стоки;

61)„възстановяване“ означава възстановяване на размера на платените вносни или износни мита;

62)„опрощаване“ означава освобождаването от задължението за заплащане на размера на неплатените вносни или износни мита;

63)„комисиона за покупка“ означава възнаграждение, платено от вносител на агента му за услугата да го представлява при покупката на остойностявани стоки;

64)„криза“ означава събитие или положение, което внезапно застрашава безопасността, сигурността, здравето и живота на гражданите, икономическите оператори и персонала на митническите органи и налага предприемането на спешни мерки по отношение на въвеждането, извеждането или транзита на стоки.

Глава 3
Решения, свързани с прилагането на митническото законодателство

Раздел 1
Общи принципи

Член 6

Решения, взети въз основа на заявление

1.Когато лице подаде заявление за издаване на решение, свързано с прилагането на митническото законодателство, то трябва да представи цялата информация, изисквана от компетентните митнически органи, за да могат те да вземат това решение.

Заявление за издаване на решение може също да бъде подадено от няколко лица и решение може да бъде взето по отношение на няколко лица съгласно условията, предвидени в митническото законодателство.

Освен когато е предвидено друго, компетентният митнически орган е органът на мястото на установяване на заявителя.

2.Своевременно и не по-късно от 30 календарни дни от получаване на заявлението за решение митническите органи проверяват дали са изпълнени условията за приемането на това заявление.

Когато митническите органи установят, че заявлението съдържа цялата необходима информация, която им дава възможност да вземат решение, те уведомяват заявителя за приемането му в рамките на срока, посочен в първа алинея.

Когато митническите органи установят, че заявлението не съдържа цялата необходима информация, те изискват от заявителя да представи относимата допълнителна информация в разумен срок, който не надвишава 30 календарни дни. Дори когато митническите органи са изискали допълнителна информация от заявителя, те решават дали заявлението е пълно и може да бъде прието, или е непълно и се отхвърля, в срок, който не надвишава 60 календарни дни от датата на първото заявление. Ако в рамките на този срок митническите органи не уведомят изрично заявителя дали заявлението е прието, заявлението се счита за прието в края на 60-те календарни дни.

3.Освен когато е предвидено друго, компетентният митнически орган взема решение съгласно посоченото в параграф 1 не по-късно от 120 календарни дни от датата на приемане на заявлението и своевременно уведомява заявителя.

Когато митническите органи не са в състояние да спазят срока за вземане на решение, те уведомяват заявителя за това преди изтичането на този срок, като посочват причините и отбелязват необходимия им допълнителен срок за вземане на решение. Освен когато е предвидено друго, този допълнителен срок не надвишава 30 календарни дни.

Без да се засяга втората алинея, митническите органи могат да удължат срока за вземане на решение съгласно предвиденото в митническото законодателство, когато заявителят поиска удължаване, за да отстрани нередовностите с цел да гарантира изпълнението на условията и критериите, които се изискват за вземане на благоприятно решение. Съответните нередовности и срокът, необходим за отстраняването им, се съобщават на митническите органи, които вземат решение за удължаването на срока.

Когато митническите органи не вземат решение в сроковете, определени в първа, втора и трета алинея, заявителят може да счита искането си за отхвърлено и може да обжалва това отрицателно решение. Заявителят може също така да информира Митническия орган на ЕС, че митническите органи не са взели решение в съответните срокове.

4.Освен ако в решението или в митническото законодателство е предвидено друго, решението поражда действие от датата, на която заявителят го е получил или се счита, че го е получил. С изключение на случаите, предвидени в член 17, параграф 2, приетите решения се изпълняват от митническите органи, считано от тази дата.

5.Освен ако е предвидено друго в митническото законодателство, решението е безсрочно.

6.Преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, митническите органи му съобщават мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или се счита, че го е получил („право на изслушване“). След изтичане на този срок заявителят се уведомява в подходяща форма за решението. 

Първата алинея не се прилага в следните случаи:

а)когато засяга решение, отнасящо се до обвързваща информация, посочено в член 13, параграф 1;

б)в случай на отказ от ползването на тарифна квота, когато е достигнат определеният за нея обем, както е посочено в член 145, параграф 4, първа алинея;

в)когато естеството или равнището на определена заплаха за сигурността и безопасността на Съюза и неговите жители, здравето на хората, животните или растенията, околната среда или потребителите налагат това;

г)когато решението е насочено към осигуряване на изпълнението на друго решение, въз основа на което на заявителя е предоставена възможността да изрази своята гледна точка, без да се засяга правото на засегнатата държава членка;

д)когато това би повлияло на изхода от разследване, започнало с цел борба с измамите;

е)в други специфични случаи.

7.Всяко решение, което е неблагоприятно за заявителя, трябва да бъде мотивирано и в него трябва да се посочва правото на обжалване, предвидено в член 16.

8.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент, чрез определяне на:

а)изключенията при определянето на компетентното митническо учреждение, посочено в параграф 1, трета алинея от настоящия член;

б)условията за приемането на заявлението, посочени в параграф 2 от настоящия член;

в)случаите, в които срокът за вземане на конкретно решение, включително възможното удължаване на този срок, се различава от сроковете, посочени в параграф 3 от настоящия член;

г)посочените в параграф 4 на настоящия член случаи, в които решението поражда действие от дата, различна от датата, на която заявителят го е получил или се счита, че го е получил;

д)посочените в параграф 5 от настоящия член случаи, в които решението не е валидно за неопределено време;

е)продължителността на срока, посочен в параграф 6, първа алинея от настоящия член;

ж)специфичните случаи, посочени в параграф 6, втора алинея, буква е) от настоящия член.

9.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за:

а)подаването и приемането на заявлението за решение, посочено в параграфи 1 и 2;

б)вземането на посоченото в настоящия член решение, включително по целесъобразност във връзка с правото на изслушване и консултирането с други засегнати държави членки.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 7

Управление на решения, взети въз основа на заявление

1.Титулярят на решението изпълнява задълженията, произтичащи от това решение.

2.Титулярят на решението извършва непрекъснат мониторинг на изпълнението на условията и критериите, както и на спазването на задълженията, произтичащи от решенията, и когато е приложимо, установява вътрешен контрол, който е в състояние да предотвратява, открива и коригира незаконни или нередовни сделки.

3.Титулярят на решението уведомява незабавно митническите органи за всяка промяна, настъпила след издаването на решението, която може да повлияе върху продължаването на действието или върху съдържанието на това решение.

4.Митническите органи извършват редовен мониторинг на това дали титулярят на решението продължава да изпълнява относимите критерии и да спазва относимите задължения, по-специално на способността на титуляря на решението чрез подходящ вътрешен контрол да предотвратява грешки, да реагира на тях и да ги отстранява. Въз основа на тази дейност по мониторинг митниците правят оценка на рисковия профил на титуляря на решението, когато това е уместно. Когато титулярят на решението е установен на митническата територия на Съюза преди по-малко от 3 години, митническите органи го подлагат на строг мониторинг през първата година след вземане на решението.

5.Митническите органи информират Митническия орган на ЕС за решенията, взети въз основа на заявление, и за всички дейности по мониторинг, които извършват в съответствие с параграф 4. Митническият орган на ЕС взема под внимание тази информация за целите на управлението на риска.

6.До датата, посочена в член 265, параграф 3, митническите органи документират решенията си в съществуващите електронни системи за обмен на информация, разработени от държавите членки и Комисията. Държавите членки и Комисията имат достъп до тези решения и до свързаната с тях информация в тези системи.

7.Без да се засягат разпоредбите, установени в други области и определящи случаите, при които решенията са нищожни или загубили валидността си, митническите органи, взели решението, могат по всяко време да го обезсилят, отменят или изменят, когато то не съответства на митническото законодателство. Митническите органи информират Митническия орган на ЕС за такова обезсилване, отмяна и изменение на митнически решения.

8.В специфични случаи митническите органи извършват следното:

а)преразглеждат решението;

б)спират решение, което няма да бъде обезсилено, отменено или изменено.

9.Митническият орган, компетентен да вземе решението, спира решението, вместо да го обезсилва, отменя или изменя, когато:

а)този митнически орган счита, че вероятно са налице достатъчно основания за обезсилване, отмяна или изменение на решението, но все още не разполага с всички необходими елементи, за да постанови обезсилване, отмяна или изменение;

б)този митнически орган счита, че условията за решението не са спазени или че титулярят на решението не изпълнява задълженията, наложени му по силата на решението, и е целесъобразно да му се предостави време да вземе мерки, за да осигури спазването на условията или изпълнението на задълженията;

в)титулярят на решението поиска такова спиране, защото това лице временно не е в състояние да спазва условията, посочени в решението, или да изпълнява задълженията, наложени му по силата на решението.

В случаите посочени в параграф 1, букви б) и в) титулярят на решението уведомява митническия орган, компетентен за вземане на решението, за мерките, които това лице възнамерява да вземе, за да осигури спазването на условията или изпълнението на задълженията, както и за времето, което му е необходимо, за да вземе тези мерки.

10.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент, чрез определяне на:

а)подробните правила за мониторинг на решение, посочено в параграфи 2—4 от настоящия член;

б)специфичните случаи и правилата за преразглеждане на решенията, посочени в параграф 8 от настоящия член.

Член 8

Валидност на решенията в целия Съюз

Освен когато в решението се предвижда неговото действие да е ограничено до една или няколко държави членки, свързаните с прилагането на митническото законодателство решения са валидни на цялата митническа територия на Съюза.

Член 9

Обезсилване на благоприятни решения

1.Митническите органи обезсилват решение, което е благоприятно за титуляря на решението, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

а)решението е взето въз основа на невярна или непълна информация;

б)титулярят на решението е знаел или според обстоятелствата е трябвало да знае, че информацията е невярна или непълна;

в)решението би било различно, ако информацията е била вярна и пълна.

2.Титулярят на решението се уведомява за неговото обезсилване.

3.Обезсилването поражда действие от датата, на която първоначалното решение е породило действие, освен ако в решението е посочено друго в съответствие с митническото законодателство.

4.Чрез актове за изпълнение Комисията определя правилата за обезсилване на благоприятни решения. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 10

Отмяна и изменение на благоприятни решения

1.Благоприятно решение се отменя или изменя когато — в случаите извън посочените в член 9:

а)едно или повече от условията за вземането му не са били или вече не са изпълнени; или

б)при заявление от титуляря на решението.

2.Освен когато е предвидено друго, благоприятно решение, отнасящо се до няколко лица, може да бъде отменено само по отношение на лицето, което не изпълни задължение, наложено му по силата на това решение.

3.Титулярят на решението се уведомява за неговата отмяна или изменение.

4.По отношение на отмяната или изменението на решението се прилага член 6, параграф 4.

В изключителни случаи обаче, когато законните интереси на титуляря на решението налагат това, митническите органи могат да отложат датата, от която отмяната или изменението на решението поражда действие, с не повече от една година. Тази дата се посочва в решението за отмяна или за изменение.

5.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент, чрез определяне на:

а)посочените в параграф 2 случаи, в които благоприятно решение, отнасящо се до няколко лица, може да бъде отменено и по отношение на лица, различни от лицето, което не изпълни задължение, наложено му по силата на това решение;

б)изключителните случаи, в които митническите органи могат да отложат датата, от която отмяната или изменението на решението поражда действие, в съответствие с втората алинея от параграф 4.

6.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за отмяна или изменение на благоприятни решения. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 11

Решения, взети без предварително заявление

Освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 6, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 7, параграф 7 и членове 8, 9 и 10 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без заинтересованото лице да е подало предварително заявление.

Член 12

Ограничения, приложими към решенията относно стоки, поставени под митнически режим или на временно складиране

Освен ако заинтересованото лице поиска това, отмяната, изменението или спирането на благоприятно решение не засяга стоките, които към момента на пораждане на действие на отмяната, изменението или спирането вече са били поставени и все още са под митнически режим или са на временно складиране по силата на решението, което се отменя, изменя или спира.

Раздел 2
Обвързваща информация

Член 13

Решения, отнасящи се до обвързваща информация

1.Въз основа на подадено заявление митническите органи вземат решения, отнасящи се до обвързваща тарифна информация („решения ОТИ“), или решения, отнасящи се до обвързваща информация за произхода („решения ОИП“), както и решения, отнасящи се до обвързваща информация за определяне на стойността („решения ОИОС“).

Такова заявление не се приема в следните случаи:

а)когато заявлението се подава или вече е било подадено в същото или друго митническо учреждение от титуляря на решението или за негова сметка:

i)за решенията ОТИ — по отношение на същите стоки;

ii)за решенията ОИП — по отношение на същите стоки и при същите обстоятелства, определящи придобиването на произход;

iii)за решенията ОИОС — по отношение на стоки при същите обстоятелства, определящи митническата стойност;

б)когато заявлението не е свързано с намерение за използване на решение, отнасящо се до обвързваща информация, или до друго намерение за използване на митнически режим.

2.Решенията, отнасящи се до обвързваща информация, са обвързващи само по отношение на тарифното класиране или определянето на произхода или митническата стойност на стоките:

а)за митническите органи спрямо титуляря на решението само по отношение на стоките, за които митническите формалности са извършени след датата, на която решението поражда действие;

б)за титуляря на решението спрямо митническите органи само от датата, на която титулярят на решението получи или се счита, че е получил уведомление за решението.

3.Решенията, отнасящи се до обвързваща информация, са валидни за срок от 3 години от датата, на която решението поражда действие.

4.За прилагането на решение, отнасящо се до обвързваща информация, в контекста на определен митнически режим, титулярят на решението трябва да може да докаже:

а)за решение ОТИ — че въпросните стоки съответстват във всяко едно отношение на описаните в решението;

б)за решение ОИП — че въпросните стоки и обстоятелствата, определящи придобиването на произхода, съответстват във всяко едно отношение на стоките и обстоятелствата, описани в решението;

в)за решение ОИОС — че обстоятелствата, определящи митническата стойност на въпросните стоки, съответстват във всяко едно отношение на обстоятелствата, описани в решението.

Член 14

Управление на решения, отнасящи се до обвързваща информация

1.Решението ОТИ престава да бъде валидно преди края на срока, посочен в член 13, параграф 3, когато то вече не отговаря на законовите изисквания в резултат на което и да е от следните:

а)приемането на изменение на номенклатурите, посочени в член 145, параграф 2, букви а) и б);

б)приемането на мерките, посочени в член 146, параграф 4.

В такива случаи решението ОТИ престава да бъде валидно, считано от датата на прилагане на това изменение или тези мерки.

2.Решението ОИП престава да бъде валидно преди края на срока, посочен в член 13, параграф 3, в който и да е от следните случаи:

а)когато бъде приет правно обвързващ акт на Съюза или Съюзът сключи споразумение, което става приложимо на неговата територия, и решението ОИП вече не съответства на въведеното ново законодателство, считано от датата на прилагане на акта или споразумението;

б)когато решението ОИП вече не съответства на Споразумението относно правилата за произход, установени в Световната търговска организация (СТО), или на консултативните становища, информацията, насоките и подобни актове, засягащи определянето на произхода на стоките, за да се осигури еднакво тълкуване и прилагане на посоченото споразумение, считано от датата на публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз.

3.Решението ОИОС престава да бъде валидно преди края на срока, посочен в член 13, параграф 3, в следните случаи:

а)когато приемането на правно обвързващ акт на Съюза прави решението ОИОС несъответстващо на изискванията на този акт, считано от датата на прилагане на този акт;

б)когато решението ОИОС вече не съответства на член VII от Общото споразумение за митата и търговията или със Споразумението от 1994 г. за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията (Споразумението на СТО за определяне на митническата стойност) или на решенията, приети за тълкуване на посоченото споразумение от Комитета по митническата стойност, считано от датата на публикуване в Официален вестник на Европейския съюз.

4.Решенията, отнасящи се до обвързваща информация, не престават да бъдат валидни с обратно действие.

5.Чрез дерогация от член 7, параграф 7 и член 9 митническите органи обезсилват решенията, отнасящи се до обвързваща информация, единствено когато са издадени въз основа на невярна или непълна информация от заявителите.

6.Митническите органи отменят решенията, отнасящи се до обвързваща информация, в съответствие с член 7, параграф 7 и член 10. Тези решения обаче не се отменят по заявление на титуляря на решението.

7.Решенията, отнасящи се до обвързваща информация, не подлежат на изменение.

8.Митническите органи отменят решенията ОТИ, когато те вече не са съвместими с тълкуването на номенклатурите, посочени в член 145, параграф 2, букви а) и б), в резултат на което и да е от следните:

а)обяснителните бележки, посочени в член 9, параграф 1, буква а), второ тире от Регламент (ЕИО) № 2658/87, считано от датата на публикуването им в Официален вестник на Европейския съюз;

б)решение на Съда на Европейския съюз, считано от датата на публикуване на диспозитива на решението в Официален вестник на Европейския съюз;

в)решения относно класирането, мнения за класиране или изменения на обяснителните бележки към Номенклатурата на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, приети от организацията, съставена от Конвенцията, с която се учредява Съвет за митническо сътрудничество, подписана на 15 декември 1950 г. в Брюксел, считано от датата на публикуване на съобщението на Комисията в серия „С“ на Официален вестник на Европейския съюз;

9.Решенията ОИП и ОИОС се отменят, когато те вече не са съвместими с решение на Съда на Европейския съюз, считано от датата на публикуване на диспозитива на съдебното решение в Официален вестник на Европейския съюз.

10.Когато решение, отнасящо се до обвързваща информация, престане да бъде валидно в съответствие с параграф 1, буква б) или с параграфи 2 или 3, или е отменено в съответствие с параграфи 6, 8 или 9, решението може все пак да се използва по отношение на обвързващи договори, които се основават на решението и са сключени преди то да е престанало да бъде валидно или да е било отменено. Това удължено използване не се прилага, когато дадено решение ОИП е издадено за стоки, предназначени за износ.

Удълженото използване, посочено в първата алинея, не надвишава 6 месеца от датата, на която решението, отнасящо се до обвързваща информация, е престанало да бъде валидно или е било отменено. При все това с мярката по член 146, параграф 4, мярката по член 151 или мярката по член 158 може да се изключи удълженото използване или да се определи по-кратък срок. В случая на продукти, за които е подаден сертификат за внос или за износ при извършване на митническите формалности, срокът от 6 месеца се заменя от срока на валидност на сертификата.

За да се възползва от удълженото използване на решение, отнасящо се до обвързваща информация, титулярят на това решение подава заявление до митническия орган, който е взел решението, в срок от 30 дни от датата, на която то е престанало да бъде валидно или е било отменено, като посочва количествата, за които се иска срок на удължено използване, и държавата членка или държавите членки, в които стоките ще бъдат оформени митнически в срока на удълженото използване. Този митнически орган взема решение за удълженото използване и уведомява титуляря незабавно и не по-късно от 30 дни от датата, на която е получил цялата необходима информация, за да може да вземе това решение.

11.Комисията уведомява митническите органи, когато:

а)се спира вземането на решения, отнасящи се до обвързваща информация, по отношение на стоки, за които не е гарантирано правилно и еднакво тарифно класиране или определяне на произхода или определяне на митническата стойност; или

б)спирането, посочено в буква а), се отменя.

12.Комисията може да приема решения, с които изисква държавите членки да отменят определено решение ОТИ, ОИП и ОИОС, за да се осигури правилно и еднакво тарифно класиране или определяне на произхода на стоките или определяне на митническата стойност. Преди да приеме такова решение, Комисията съобщава мотивите, на които възнамерява да основе решението си, на титуляря на решението ОТИ, ОИП или ОИОС, на когото се дава възможност да изрази гледната си точка в рамките на определения срок, считано от датата, на която това лице получи съобщението или се счита, че го е получило.

13.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на правилата за вземане на решенията, посочени в параграф 12 от настоящия член, специално по отношение на съобщаването на засегнатите лица на мотивите, на които Комисията възнамерява да основе решението си, и на срока, в който тези лица могат да изразят своята гледна точка.

14.Чрез актове за изпълнение Комисията приема процедурните правила:

а)за използването на решение, отнасящо се до обвързваща информация, след като то е престанало да бъде валидно или е било отменено, в съответствие с параграф 10;

б)съгласно които Комисията уведомява митническите органи в съответствие с параграф 11, букви а) и б).

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

15.Комисията приема чрез актове за изпълнение решенията, с които от държавите членки се изисква да отменят решенията, посочени в параграф 12. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 262, параграф 2.

Раздел 3
Жалби

Член 15

Решения, вземани от правораздавателен орган

Членове 16 и 17 не се прилагат за жалби, които са подадени с оглед обезсилването, отмяната или изменението на решение, отнасящо се до прилагането на митническото законодателство, взето от правораздавателен орган или от митническите органи, когато действат като правораздавателни органи.

Член 16

Право на обжалване

1.Всяко лице има право да обжалва решенията на митническите органи, отнасящи се до прилагането на митническото законодателство, които го засягат пряко и лично.

Всяко лице, което е подало заявление до митническите органи за издаване на решение и което не е получило решение по заявлението си в срока, посочен в член 6, параграф 3, също има право на обжалване.

2.Правото на обжалване може да се упражни най-малко на две нива:

а)първоначално — пред митническите органи или пред правораздавателен или друг орган, определен за тази цел от държавите членки;

б)впоследствие — пред по-висша независима инстанция, която може да бъде правораздавателен орган или еквивалентен специализиран орган съгласно действащите разпоредби в държавите членки.

3.Жалбата се подава в държавата членка, където е взето решението или където е подадено заявление за издаване на решение.

4.Държавите членки осигуряват процедура на обжалване, която позволява бързо потвърждение или поправка на решенията, взети от митническите органи.

Член 17

Спиране на изпълнението

1.Подаването на жалба не спира изпълнението на обжалваното решение.

2.Въпреки това митническите органи спират изцяло или частично изпълнението на такова решение, когато имат основателно съмнение относно съответствието на обжалваното решение с разпоредбите на митническото законодателство или когато съществува опасност да бъде нанесена непоправима вреда на заинтересованото лице.

3.В случаите по параграф 2, когато в резултат на обжалваното решение възниква задължение за плащане на вносни или износни мита, спирането на изпълнението на това решение се извършва само при предоставяне на обезпечение, освен ако въз основа на документирана оценка бъде установено, че такова обезпечение би довело до сериозни икономически затруднения за длъжника.

Раздел 4
Такси и разходи

Член 18

Забрана на таксите и разходите

1.Митническите органи не налагат такси за извършването на митнически контрол или за друга форма на прилагане на митническото законодателство в рамките на официалното работно време на компетентните митнически учреждения.

2.Митническите органи могат да налагат такси или да изискват покриване на разходите за предоставяне на специфични услуги, по-специално:

а)присъствие на митнически служители извън официалното работно време или на място извън митническите учреждения — при поискване;

б)анализи или експертни доклади относно стоките и пощенски такси за връщане на стоките на заявителя, по-специално по отношение на решения, взети съгласно член 13, или предоставянето на информация в съответствие с член 39;

в)проверка на стоките или вземане на проби от тях с цел проверка или унищожаване на стоки, когато са направени разходи, различни от тези за ангажиране на митнически служители;

г)когато поради естеството на стоките или потенциалния риск се налагат извънредни мерки за контрол.

Дял II
ЗАДЪЛЖЕНИЯ И ПРАВА НА ЛИЦАТА С ОГЛЕД НА МИТНИЧЕСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Глава 1
Регистрация

Член 19

Регистрация

1.Икономическите оператори, установени на митническата територия на Съюза, се регистрират при митническите органи, отговорни за мястото, където те са установени, за да получат регистрационен и идентификационен номер на икономически оператор (EORI номер). Когато е възможно, тази регистрация включва и електронната идентификация на оператора в националните схеми за електронна идентификация, посочени в Регламент (ЕС) № 910/2014.

2.Регистрираните икономически оператори информират митническите органи за всяка промяна в данните си за регистрация, по-специално когато това води до промяна в тяхното място на установяване.

3.В специфични случаи икономическите оператори, които не са установени на митническата територия на Съюза, се регистрират при митническите органи, отговорни за мястото, където първо подадат декларация или заявление за решение.

4.За лица, които не са икономически оператори, не се изисква да се регистрират при митническите органи, освен ако е предвидено друго.

Когато за посочените в първата алинея лица се изисква да се регистрират, се прилага следното:

а)когато те са установени на митническата територия на Съюза, се регистрират при митническите органи, отговорни за мястото, където са установени;

б)когато не са установени на митническата територия на Съюза, се регистрират при митническите органи, отговорни за мястото, където първо подадат декларация или подадат заявление за решение.

5.В специфични случаи митническите органи анулират регистрацията. 

6.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на:

а)минималните изисквания за данните във връзка с посочената в параграф 1 регистрация;

б)специфичните случаи, посочени в параграф 3.

в)посочените в параграф 4, първа алинея случаи, в които за лица, които не са икономически оператори, се изисква да се регистрират при митническите органи;

г)посочените в параграф 5 специфични случаи, когато митническите органи анулират регистрация;

д)митническия орган, отговорен за регистрация.

7.Чрез актове за изпълнение Комисията установява митническите органи, които отговарят за регистрацията, предвидена в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 262, параграф 2.

Глава 2
Вносител и считано за вносител лице

Член 20

Вносители

1.Вносителят изпълнява следните задължения:

а)осигурява, съхранява и предоставя на разположение на митническите органи, веднага щом е налична и във всички случаи преди вдигането на стоките, цялата информация, изисквана по отношение на складирането или митническия режим, под който трябва да бъдат поставени стоките в съответствие с членове 88, 118, 132 и 135, или за целите на приключването на режим пасивно усъвършенстване.

б)осигурява правилното изчисляване и плащане на митата и всички други приложими вземания;

в)гарантира, че стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза или я напускат, отговарят на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи, и осигурява, съхранява и предоставя на разположение подходяща документация, свидетелстваща за това съответствие;

г)всяко друго задължение на вносителя, предвидено в митническото законодателство.

2.Вносителят е установен на митническата територия на Съюза.

3.Чрез дерогация от параграф 2 не се изисква следните вносители или лица да са установени на митническата територия на Съюза:

а)вносител, който поставя стоки под режим транзит или под режим временен внос;

б)вносител, който въвежда останалите стоки на временно складиране;

в)лица, които понякога поставят стоки под митнически режими, при условие че митническите органи считат такова поставяне за обосновано;

г)лица, които са установени в държава, чиято територия е в непосредствена близост до митническата територия на Съюза, и които представят стоките пред съседно на тази територия гранично митническо учреждение, при условие че държавата, в която са установени лицата, предоставя реципрочно предимство на лицата, установени на митническата територия на Съюза;

д)считано за вносител лице, което се представлява от косвен представител, установен на митническата територия на Съюза. 

Член 21

Считани за вносители лица

1.Чрез дерогация от член 20, параграф 1, буква a) считаните за вносители лица осигуряват или предоставят на разположение информацията относно дистанционните продажби на стоки, предназначени за внос на митническата територия на Съюза, най-късно в деня след датата, на която е прието плащането, и при всички случаи преди вдигането на стоките.

2.Без да се засяга информацията, необходима за допускане на стоките за свободно обращение в съответствие с член 88, параграф 3, буква а), посочената в параграф 1 от настоящия член информация съдържа най-малкото изискванията, установени в член 63в, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011.

3.Когато стоки, които преди това са били внесени от считано за вносител лице в рамките на дистанционни продажби, са върнати на адреса на първоначалния изпращач или на друг адрес извън митническата територия на Съюза, считаното за вносител лице анулира информацията относно допускането за свободно обращение на тези стоки и осигурява или предоставя на разположение доказателство за извеждането на стоките от митническата територия на Съюза.

Глава 3
Износител

Член 22

Износители

1.Износителят изпълнява следните задължения:

а)осигурява, съхранява и предоставя на разположение на митническите органи, веднага щом е налична и във всички случаи преди вдигането на стоките, цялата необходима информация по отношение на митническия режим, под който трябва да бъдат поставени стоките в съответствие с член 99 и член 140, или с цел приключване на режим временен внос;

б)осигурява правилното изчисляване и събиране на митата и всички други вземания, ако е приложимо;

в)гарантира, че стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза или я напускат, отговарят на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи, и осигурява, съхранява и предоставя на разположение подходяща документация, свидетелстваща за това съответствие;

г)всяко друго задължение, предвидено в митническото законодателство.

2.Износителят е установен на митническата територия на Съюза.

3.Чрез дерогация от параграф 2 не се изисква следните износители да са установени на митническата територия на Съюза:

а)износител, който поставя стоки под режим транзит, приключва режим временен внос или изнася стоки, които са били на временно складиране;

б)лица, които понякога поставят стоки под митнически режими, при условие че митническите органи считат това за обосновано;

в)лица, които са установени в държава, чиято територия е в непосредствена близост до митническата територия на Съюза, и които представят стоките пред съседно на тази територия гранично митническо учреждение, при условие че държавата, в която са установени лицата, предоставя реципрочно предимство на лицата, установени на митническата територия на Съюза. 

Глава 4
Одобрен икономически оператор и доверени и проверени търговци

Член 23

Заявление и разрешение за одобрен икономически оператор

1.Лице, което пребивава, учредено е или е регистрирано на митническата територия на Съюза и което отговаря на критериите, предвидени в член 24, може да подаде заявление за получаване на статус на одобрен икономически оператор.

Митническите органи, при необходимост след консултация с други органи, предоставят едното или двете от посочените по-долу разрешения:

а)одобрен икономически оператор за митнически опростявания, което позволява на титуляря да се възползва от опростявания в съответствие с митническото законодателство; или

б)одобрен икономически оператор за сигурност и безопасност, което дава на титуляря улеснения, свързани със сигурност и безопасност.

2.Едновременно могат да бъдат притежавани и двете разрешения по параграф 1, втора алинея.

3.Посочените в параграф 1 лица спазват задълженията, предвидени в член 7, параграфи 2 и 3. Митническите органи следят дали операторът спазва непрекъснато критериите и условията за статуса на одобрен икономически оператор в съответствие с член 7, параграф 4.

Митническите органи извършват най-малко на всеки 3 години задълбочен мониторинг на дейностите и вътрешната отчетност на одобрените икономически оператори.

4.Статусът на одобрен икономически оператор се признава, при спазване изискванията на параграф 5 от настоящия член и член 24, от митническите органи във всички държави членки.

5.Въз основа признаването на статуса и при условие че са изпълнени изискванията, отнасящи се до конкретен вид опростяване, предвидено в митническото законодателство, митническите органи разрешават на оператора да се ползва от това опростяване. Митническите органи не преразглеждат критериите, които вече са били проверени при предоставянето на статуса.

6.Одобреният икономически оператор, посочен в параграф 1, се ползва от повече улеснения в сравнение с другите икономически оператори по отношение на митническия контрол в зависимост от вида на даденото разрешение, включително от по-малък физически и документен контрол. Статусът на одобрен икономически оператор следва да се счита за благоприятен за целите на управлението на риска в областта на митниците.

7.Митническите органи предоставят предимства, произтичащи от статуса на одобрен икономически оператор, на лица, установени в трети държави, които спазват условията и изпълняват задълженията, определени в съответното законодателство на тези страни или територии, доколкото тези условия и задължения са признати от Съюза за еквивалентни на наложените на одобрените икономически оператори, установени на митническата територия на Съюза. Това предоставяне на предимства се основава на принципа на реципрочност, освен ако е решено друго от Съюза, и е подкрепено от международно споразумение на Съюза или от законодателството на Съюза в областта на общата търговска политика.

8.Създава се съвместен механизъм, чрез който да се осигури непрекъснатост на стопанските процеси при смущения в търговските потоци, предизвикани от повишена степен на тревога във връзка със сигурността, затваряне на граници и/или природни бедствия, опасни извънредни ситуации или други мащабни инциденти, така че митническите органи да могат в рамките на възможното да улеснят и ускорят транспортирането на приоритетни товари на одобрени икономически оператори.

9.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на:

а)вида и честотата на дейностите по извършване на мониторинг, както от лицата, посочени в параграф 1, така и от митническите органи, посочени в параграф 3;

б)опростяванията за одобрените икономически оператори, посочени в параграф 5;

в)улесненията, посочени в параграф 6.

10.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за консултациите във връзка с определянето на статуса на одобрени икономически оператори, посочен в параграф 1, втора алинея, включително сроковете за отговор. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 24

Предоставяне на статус на одобрен икономически оператор

1.Критериите за предоставяне на статус на одобрен икономически оператор са следните:

а)липсата на сериозно нарушение или повторни нарушения на митническото законодателство и на правилата за данъчно облагане и липсата на тежки престъпления; нарушенията и престъпленията, които трябва да се вземат под внимание, са тези, свързани с икономическата и стопанската дейност;

б)доказателство от заявителя за високо равнище на контрол върху неговите операции и стокови потоци посредством система за управление на търговската и в съответните случаи на транспортната отчетност, което позволява подходящ митнически контрол, и доказателства, че несъответствията са били ефективно отстранени; заявителят гарантира, че неговите отговорни служители са инструктирани да уведомяват митническите органи при констатирани трудности във връзка с изпълнението на изискванията и въвежда процедури за уведомяване на митническите органи за такива трудности;

в)платежоспособност, която се счита за доказана, когато заявителят има добро финансово състояние, което му позволява да изпълнява ангажиментите си, при надлежно отчитане на характерните особености на съответния вид стопанска дейност;

г)по отношение на разрешението, посочено в член 23, параграф 1, точка a) — практически стандарти за компетентност или професионална квалификация, пряко свързани с осъществяваната дейност;

д)по отношение на разрешението, посочено в член 23, параграф 1, буква б) — подходящи стандарти за сигурност, безопасност и съответствие, адаптирани към осъществяваната дейност. Стандартите се считат за изпълнени, когато заявителят докаже, че поддържа подходящи мерки за гарантиране на сигурността и безопасността на международната верига на доставки, включително що се отнася до физическата цялост и контрол на достъпа, логистичните процеси и обработката на специфични видове стоки, персонала и търговските партньори.

2.Чрез актове за изпълнение Комисията приема редът и условията за прилагане на критериите, предвидени в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 25

Предоставяне на статус на доверен и проверен търговец („Trust and Check trader“)

1.Вносител или износител, който пребивава или е регистриран на митническата територия на Съюза, отговаря на критериите, предвидени в параграф 3, и е извършвал редовни митнически операции в хода на своята стопанска дейност в продължение на най-малко 3 години, може да подаде заявление за получаване на статус на доверен и проверен търговец до митническия орган на държавата членка, в която е установен.

2.Митническите органи предоставят статуса след консултация с други органи, ако това е необходимо, и след като са получили достъп до съответните данни на заявителя за последните 3 години с цел да извършат оценка на спазването на критериите по параграф 3.

3.Митническите органи предоставят статус на доверен и проверен търговец на лице, което отговаря на всички посочени по-долу критерии:

а)липсата на сериозно нарушение или повторни нарушения на митническото законодателство и на правилата за данъчно облагане и липсата на тежки престъпления; нарушенията и престъпленията, които трябва да се вземат под внимание, са тези, свързани с икономическата и стопанската дейност;

б)доказателство от заявителя за високо равнище на контрол върху неговите операции и стокови потоци посредством система за управление на търговската и на транспортната отчетност, което позволява подходящ митнически контрол, и доказателства, че несъответствията са били ефективно отстранени; заявителят осигурява условия неговите отговорни служители да уведомяват митническите органи при констатирани трудности във връзка с изпълнението на изискванията и въвежда процедури за уведомяване на митническите органи за такива трудности;

в)платежоспособност, която се счита за доказана, когато заявителят има добро финансово състояние, което е достатъчно, за да може да изпълнява ангажиментите си, при надлежно отчитане на характерните особености на съответния вид стопанска дейност. По-специално през последните 3 години преди подаването на заявлението заявителят е изпълнявал финансовите си задължения, свързани с плащането на мита и на всички други задължения, данъци или вземания, начислявани върху или във връзка с вноса или износа на стоки, включително ДДС и дължими акцизи във връзка с вътресъюзни операции;

г)практически стандарти за компетентност или професионална квалификация, пряко свързани с вида и обема на осъществяваната дейност, включително отговорните служители да са инструктирани за начина, по който да си взаимодействат с митническите органи чрез Центъра за митнически данни на ЕС;

д)подходящи стандарти за сигурност, безопасност и съответствие, адаптирани към вида и обема на осъществяваната дейност. Стандартите се считат за изпълнени, когато заявителят докаже, че поддържа подходящи мерки за гарантиране на сигурността и безопасността на международната верига на доставки, включително що се отнася до физическата цялост и контрол на достъпа, логистичните процеси и обработката на специфични видове стоки, персонала и търговските партньори;

е)разполага с електронна система, която осигурявана митническите органи или им предоставя на разположение в реално време всички данни за движението на стоките и спазването от страна на посоченото в параграф 1 лице на всички изисквания, приложими по отношение на тези стоки, включително свързаните с безопасността и сигурността, което включва при целесъобразност споделяне в Центъра за митнически данни на ЕС на:

i)митническата отчетност;

ii)счетоводната система;

iii)търговската и транспортната отчетност;

iv)системата му за проследяване и логистичната му система, с която се идентифицират стоките като съюзни или несъюзни и — когато е целесъобразно — се указва тяхното местоположение;

v)лицензиите и предоставените разрешения в съответствие с друго законодателство, прилагано от митническите органи;

vi)пълната отчетност, необходима за проверка на точността на установяване на митническите задължения.

4.Посочените в параграф 1 лица изпълняват задълженията, определени в член 7, параграфи 2 и 3. Митническите органи следят дали операторът спазва непрекъснато критериите и условията за статуса на одобрен икономически оператор в съответствие с член 7, параграф 4.

Митническите органи извършват най-малко на всеки 3 години задълбочен мониторинг на дейностите и вътрешната отчетност на доверения и проверен търговец. Довереният и проверен търговец информира митническите органи за всички промени в корпоративната си структура, собственост, платежоспособност, модели на търговия или всякакви други значими промени в своето положение и дейности. Ако някоя от тези промени оказва значително въздействие върху статуса на доверен и проверен търговец, митническите органи преразглеждат този статус. Митническите органи могат да спрат действието на това разрешение до вземането на решение относно преразглеждането.

5.Когато доверен и проверен търговец промени своята държава членка на установяване, митническите органи на получаващата държава членка може да преразгледат разрешението за доверен и проверен търговец след консултация с държавата членка, която първоначално е предоставила статуса, и след получаване на предишната отчетност на операторите. По време на преразглеждането митническите органи на държавата членка, предоставила първоначалното разрешение, може да спрат неговото действие.

Довереният и проверен търговец информира митническите органи на получаващата държава членка за всички промени в корпоративната си структура, собственост, платежоспособност, модели на търговия или всякакви други значими промени в своето положение и дейности, ако някоя от тези промени оказва въздействие върху статуса на доверен и проверен търговец.

6.Когато доверен и проверен търговец е заподозрян в участие в измамна дейност във връзка с неговата икономическа или стопанска дейност, неговият статус се спира.

Когато митническите органи са спрели, обезсилили или отменили действието на разрешение за доверен и проверен търговец в съответствие с членове 7, 9 и 10, те вземат необходимите мерки, за да гарантират, че действието на разрешенията, посочени в параграф 7 от настоящия член, и улесненията, посочени в параграф 8 от настоящия член, също е спряно, обезсилено или отменено.

7.Митническите органи могат да разрешат на доверените и проверени търговци:

а)да предоставят част от данните за своите стоки след вдигането на тези стоки, в съответствие с член 59, параграф 3;

б)да извършват някои проверки и да вдигат стоките при получаването им на мястото на стопанска дейност на вносителя, собственика или получателя и/или при доставка от мястото на стопанска дейност на износителя, собственика или изпращача, в съответствие с член 61;

в)да считат, че осигуряват необходимите гаранции за правилното протичане на операциите за целите на получаването на разрешения за специалните режими в съответствие с членове 102, 103, 109 и 123;

г)периодично да определят митническото задължение, съответстващо на общия размер на вносните или износните мита във връзка с всички стоки, вдигнати от този търговец, в съответствие с член 181, параграф 4;

д)да отлагат плащането на митническото задължение в съответствие с член 188.

8.Доверените и проверени търговци се ползват от повече улеснения в сравнение с другите икономически оператори по отношение на митническия контрол в зависимост от даденото разрешение, включително от по-малък физически и документен контрол. Статусът на доверен и проверен търговец се отчита като положителен аспект за целите на управлението на риска в областта на митниците.

9.Чрез дерогация от член 110, когато вносителят или износителят на стоките, които се въвеждат на митническата територия или я напускат, има статус на доверен и проверен търговец, се счита, че стоките са под режим суспендиране на мита и остават под митнически надзор до крайното им местоназначение, без да трябва да бъдат поставени под режим транзит. Довереният и проверен търговец носи отговорност за плащането на митата, другите данъци и другите вземания в държавата членка на установяване и където е дадено разрешението.

10.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на вида и честотата на дейностите по извършване на мониторинг, посочени в параграф 4 от настоящия член.

11.Чрез актове за изпълнение Комисията приема:

а)правилата за извършването на консултация с други органи за определянето на статуса на доверен и проверен търговец, посочени в параграф 2;

б)реда и условията за прилагане на критериите, посочени в параграф 3;

в)правилата за извършването на консултация с митническите органи, посочени в параграф 5.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 26

Преходни разпоредби за одобрени икономически оператори за митнически опростявания

1.До датата, посочена в член 265, параграф 4, митническите органи могат да предоставят на лицата, които отговарят на критериите, статуса на одобрен икономически оператор за митнически опростявания и да им разрешат да се ползват от някои опростявания и улеснения в съответствие с митническото законодателство.

2.До датата, посочена в член 265, параграф 3, митническите органи разглеждат валидните разрешения за митнически опростявания на одобрените икономически оператори, за да проверят дали на титулярите им може да бъде предоставен статус на доверени и проверени търговци. Ако това не е възможно, статусът на одобрени икономически оператори за митнически опростявания и опростяванията, посочени в член 23, параграф 5, се отменят.

3.До преразглеждането на разрешението или до датата, посочена в член 265, параграф 3, в зависимост от това кое настъпи по-рано, признаването на статуса на одобрен икономически оператор за митнически опростявания продължава да е валидно, освен ако се прилагат членове 9 и 10 относно обезсилването, отмяната или изменението на решения.

Глава 5
Митническо представителство

Член 27

Митнически представители

1.Всяко лице може да определи свой митнически представител.

Това представителство може да бъде пряко, когато митническият представител действа от името и за сметка на друго лице, или косвено, когато митническият представител действа от свое име, но за сметка на друго лице.

Косвен митнически представител, действащ от свое име, но за сметка на вносител или износител, се счита за вносител или износител за целите съответно на членове 20 и 22.

2.Митническият представител е установен на митническата територия на Съюза.

Освен ако е предвидено друго, това изискване не се прилага, когато митническият представител действа за сметка на лица, за които не се изисква да са установени на митническата територия на Съюза.

3.Митническият представител със статус на доверен и проверен търговец се признава за такъв само когато действа като косвен представител. Когато действа като пряк представител, митническият представител може да бъде признат за доверен и проверен търговец, ако такъв статус е предоставен на лицето, от чието име и за чиято сметка действа въпросният представител.

4.Комисията определя в съответствие с правото на Съюза условията, при които митническият представител може да предоставя услуги на митническата територия на Съюза.

5.Държавите членки прилагат условията, определени в съответствие с параграф 4, спрямо митническите представители, които не са установени на митническата територия на Съюза.

6.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на:

а)случаите, в които не се прилага освобождаването от изискването по параграф 2, втора алинея;

б)условията, при които митническият представител може да предоставя услуги на митническата територия на Съюза, посочени в параграф 4.

Член 28

Упълномощаване на представители

1.Във взаимоотношенията си с митническите органи митническият представител заявява, че действа за сметка на лицето, което представлява, и посочва дали представителството е пряко или косвено.

Счита се, че лицата, които пропуснат да заявят, че действат като митнически представители или които заявят, че действат като такива, без да са упълномощени за това, действат от свое име и за своя сметка.

2.Митническите органи могат да изискат от лицата, които заявяват, че действат като митнически представители, да представят доказателство, че са упълномощени от представляваното лице.

В специфични случаи митническите органи не изискват представянето на такова доказателство.

3.Митническите органи не изискват от лице, което действа като митнически представител, извършващ редовно действия и формалности, да представя всеки път доказателства за упълномощаване, при условие че това лице е в състояние да представи такива доказателства по искане на митническите органи.

4.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на случаите, в които митническите органи не изискват доказателства за упълномощаването, посочени в параграф 2 от настоящия член.

5.Чрез актове за изпълнение Комисията приема правилата за предоставянето и доказването на упълномощаването, посочено в параграф 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Дял III
ЦЕНТЪР ЗА МИТНИЧЕСКИ ДАННИ НА ЕС

Член 29

Функции и цел на Центъра за митнически данни на ЕС

1.Центърът за митнически данни на ЕС предоставя сигурен и устойчив на киберзаплахи набор от електронни услуги и системи за използване на данни, включително лични данни за митнически цели. Той осигурява следните функции:

а)дава възможност за електронно изпълнение на митническото законодателство;

б)гарантира качеството, целостта, проследимостта и невъзможността за отричане на обработваните в него данни, включително поправката на тези данни;

в)гарантира спазването на разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679, Регламент (ЕС) 2018/1725 на Европейския парламент и на Съвета 63 и Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета 64 , що се отнася до обработването на лични данни;

г)създава възможност за анализ на риска, икономически анализ и анализ на данни, включително чрез използването на системи с изкуствен интелект в съответствие със [Законодателен акт 2021/0106 (COD) за изкуствения интелект] 65 ;

д)създава възможност за оперативната съвместимост на тези услуги и системи с други електронни системи, платформи или среди с цел сътрудничество в съответствие с дял XIII; 

е)интегрира системата на Европейския съюз за обслужване на едно гише: обмен на сертификати, създадена с член 4 от Регламент (ЕС) 2022/2399;

ж)създава възможност за обмена на информация с трети държави;

з)създава възможност за митническо наблюдение на стоките.

2.Действията, които лицата, Комисията, митническите органи, Митническият орган на ЕС или други органи извършват чрез функциите, изброени в параграф 1, продължават да бъдат действия на тези лица, на Комисията, на митническите органи, на Митническия орган на ЕС или на други органи, дори и да са били автоматизирани.

3.Комисията изгражда, въвежда и поддържа Центъра за митнически данни на ЕС, включително осигурява публичен достъп до техническите спецификации за обработването на данните в него, и установява рамка за качество на данните.

4.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел изменение на посочените в параграф 1 функции, за да се вземат предвид новите задачи, възложени на органите по член 31 от настоящия регламент чрез законодателен акт на Съюза, или адаптиране на тези функции към променящите се нужди на посочените органи при изпълнението на митническото или на друго законодателство, прилагано от митническите органи.

5.Чрез актове за изпълнение Комисията определя:

а)техническите условия за поддържане и експлоатацията на електронните системи, които държавите членки и Комисията са разработили съгласно член 16, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013;

б)работна програма за постепенното извеждане от употреба на тези системи.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 30

Национални приложения за използване на данните от Центъра за митнически данни на ЕС

1.Държавите членки може да разработват приложения, необходими за свързването към Центъра за митнически данни на ЕС с цел подаване на данни към този център и обработване на постъпващи от него данни.

2.Държави членки може да поискат от Митническия орган на ЕС да разработи посочените в параграф 1 приложения. В този случай разработването се финансира от тези държави членки.

3.Когато Митническият орган на ЕС разработи приложение в съответствие с параграф 2, той го предоставя на всички държави членки.

Член 31

Цели на обработването на лични данни и други данни в Центъра за митнически данни на ЕС

1.Лица може да имат достъп до данните, включително до личните и чувствителните търговски данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, които са били предадени от тези лица или за тяхна сметка, адресирани са до тези лице или са предназначени за тях. Този достъп се осъществява изключително с цел:    

а)да се изпълнят задълженията за докладване на това лице съгласно митническото законодателство или друго законодателство, прилагано от митническите органи, включително с цел да се установи дали някое лице е отговорно за плащането на мита, такси и данъци, които може да се дължат в Съюза; както и

б)да се докаже дали това лице спазва митническото законодателство и друго законодателство, прилагано от митническите органи.

2.Всеки митнически орган може да обработва данни, включително лични и чувствителни търговски данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, изключително и доколкото е необходимо за следните цели:

а)да изпълнява задачите си във връзка с прилагането на митническото законодателство или друго законодателство, прилагано от митническите органи, включително с цел да се установи дали някое лице е отговорно за плащането на мита, такси и данъци, които може да се дължат в Съюза, и за проверка на спазването на това законодателство;

б)да изпълнява задачите си във връзка с контрола и управлението на риска, съгласно разпоредбите на дял IV;

в)да изпълнява необходимите за сътрудничеството задачи съгласно предвидените в дял XIII условия.

За да се гарантира ефективността на митническия контрол, всички митнически органи може да получават и да обработват данните, получени в резултат на митническия контрол, когато са открити несъответстващи на изискванията стоки.

3.Митническият орган на ЕС може да обработва данни, включително лични и чувствителни търговски данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, изключително и доколкото е необходимо за следните цели:

а)да изпълнява задачите си за управление на риска в областта на митниците съгласно разпоредбите на дял IV, глава 3;

б)да изпълнява задачите си съгласно разпоредбите на дял XII, глава 2;

в)да изпълнява задачите, свързани със сътрудничеството, съгласно разпоредбите на дял XIII.

4.Комисията може да обработва данни, включително лични и чувствителни търговски данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, изключително и доколкото е необходимо за следните цели:

а)да изпълнява задачите си във връзка с управлението на риска съгласно разпоредбите на дял IV, глава 3;

б)да изпълнява задачите си във връзка с тарифното класиране на стоките, техния произход, тяхната стойност и наблюдението им от страна на митниците в съответствие с дялове I и IX;

в)да изпълнява задачите си във връзка с ограничителните мерки и управлението на кризи в съответствие с дял XI;

г)да изпълнява задачите си във връзка с Митническия орган на ЕС в съответствие с дял XII;

д)да изпълнява необходимите за сътрудничеството задачи съгласно предвидените в дял XIII условия;

е)да анализира и оценява резултатите от дейността на митническия съюз в съответствие с дял XV, глава 1;

ж)да наблюдава изпълнението и да гарантира еднаквото прилагане на митническото законодателство или друго законодателство, прилагано от митническите органи, включително с цел да се установи дали някое лице е отговорно за плащането на мита, такси и данъци, които може да се дължат в Съюза;

з)да изготвя статистически данни и други анализи съгласно предвиденото в законодателството на Съюза, за които са необходими данните в Центъра за митнически данни на ЕС.

5.Европейската служба за борба с измамите („OLAF“) може да обработва данни, включително лични и чувствителни търговски данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, изключително и доколкото е необходимо за изпълнението на нейните дейности по митнически въпроси съгласно член 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 515/97 на Съвета при свързаните с обработването на данни условия, определени в горепосочените регламенти.

6.Европейската прокуратура може при поискване да получи достъп до данни, включително лични и чувствителни търговски данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, изключително и доколкото е необходимо за извършването на нейните задачи съгласно член 4 от Регламент (ЕС) 2017/1939 на Съвета 66 , доколкото разследваното от Европейската прокуратура поведение засяга митниците и при условията, определени в акт за изпълнение, приет съгласно параграф 14 от настоящия член.

7.Данъчните органи на държавите членки могат да обработват данни, включително лични и чувствителни търговски данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, изключително и доколкото е необходимо с цел да се установи дали някое лице е отговорно за плащането на мита, такси и данъци, които може да се дължат в Съюза във връзка със съответните стоки, и при условията, определени в акт за изпълнение, приет съгласно параграф 14 от настоящия член.

8.Компетентните органи, определени в член 3, точка 3 от Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета 67 , може да получат достъп до данни, включително лични и чувствителни търговски данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, изключително и доколкото е необходимо за принудителното изпълнение на законодателството на Съюза, уреждащо пускането на пазара или безопасността на храните, фуражите и растенията, и за сътрудничеството с митническите органи с цел свеждане до минимум на риска от въвеждане на несъответстващи на изискванията продукти в Съюза и при условията, определени в акт за изпълнение, приет съгласно параграф 14 от настоящия член.

9.Органите за надзор на пазара, определени от държавите членки в съответствие с член 10 от Регламент (ЕС) 2019/1020, могат да обработват данни, включително лични и чувствителни търговски данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, изключително и доколкото е необходимо за принудителното изпълнение на законодателството на Съюза, уреждащо пускането на пазара или безопасността на продуктите, и за сътрудничество с митническите органи за свеждане до минимум на риска от въвеждане на несъответстващи на изискванията стоки в Съюза и при условията, определени в акт за изпълнение, приет съгласно параграф 14 от настоящия член.

10.Агенцията на Европейския съюз за сътрудничество в областта на правоприлагането (Европол) може при поискване да получи достъп до данни, включително лични и чувствителни търговски данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, изключително и доколкото е необходимо за изпълнение на задачите ѝ в съответствие с член 4 от Регламент (ЕС) 2016/794 на Европейския парламент и на Съвета, доколкото тези задачи засягат свързани с митниците въпроси и при условията, определени в акт за изпълнение, приет в съответствие с параграф 14 от настоящия член.

11.Други национални органи и органи на Съюза, включително Европейската агенция за гранична и брегова охрана (Frontex), могат да обработват нелични данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, при условията, определени в акт за изпълнение, приет в съответствие с параграф 14 от настоящия член:

а)за да изпълняват своите задачи, свързани с изпълнението на митническите формалности;

б)за да изпълняват задачите, поверени им по силата на законодателството на Съюза;

в)за да изпълняват своите задачи, свързани с извършването на дейностите по управление на риска на равнището на Съюза, посочени в член 52.

12.До датата, посочена в член 265, параграф 3, Комисията, OLAF и Митническият орган на ЕС, след като бъде създаден, ще могат, изключително за посочените в параграфи 4, 5 и 6 цели, да обработват данни, включително лични данни от съществуващите електронни системи за обмен на информация, разработени от Комисията съгласно Регламент (ЕС) № 952/2013.

13.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел изменение на параграфи 2—4, за да се разяснят и допълнят определените в тях цели с оглед на променящите се нужди при изпълнението на митническото законодателство или друго законодателство.

14.Чрез актове за изпълнение Комисията определя правилата и ред за достъпа до данните или за обработването на данните, включително личните и чувствителните търговски данни, съхранявани или налични по друг начин в Центъра за митнически данни на ЕС, от страна на посочените в параграфи 6—11 органи. При определянето на тези правила и ред и по отношение на всеки орган или категория органи Комисията:

а)прави оценка на съществуващите гаранции, прилагани от съответния орган, за да се гарантира, че данните се обработват в съответствие с целта;

б)гарантира пропорционалността и необходимостта от обработването във връзка с целта;

в)определя конкретните категории данни, до които органът може да има достъп или които може да обработва;

г)прави преценка на необходимостта съответният орган да определи специално звено, лице или лица за контакт или да предостави допълнителни гаранции;

д)прави оценка на необходимостта от ограничаване на последващото споделяне на данните;

е)определя условията и реда за исканията за достъп до данни, включително лични или чувствителни търговски данни, както и кои от съвместните администратори ще предоставят достъп до Центъра за митнически данни на ЕС.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 32

Лични данни в Центъра за митнически данни на ЕС

1.Личните данни на следните категории субекти на данни могат да бъдат обработвани в Центъра за митнически данни на ЕС изключително и доколкото е необходимо за посочените в член 31 цели:

а)субектите на данни, регистрирани или подали заявление за регистрация като икономически оператори в съответствие с член 19;

б)субектите на данни, които епизодично участват в дейности, обхванати от митническото законодателство или друго законодателство, прилагано от митническите органи;

в)субектите на данни, чиято лична информация се съдържа в придружаващите документи по член 40 или във всички допълнителни доказателства, необходими за изпълнението на задълженията, наложени с митническото законодателство или с друго законодателство, прилагано от митническите органи;

г)субектите на данни, чиито лични данни се съдържат в данните, събрани за целите на управлението на риска съгласно член 50, параграф 3, буква а);

д)оправомощените служители на митническите органи, на органи, различни от митническите органи, или на всеки друг относим орган или оправомощен орган, чиято лична информация е необходима, за да се осигури подходящ контрол и надзор на достъпа до информацията в Центъра за митнически данни на ЕС;

е)служителите или оправомощените трети страни, които действат от името на Комисията, Митническия орган на ЕС или други органи на Съюза, на които е предоставен достъп до Центъра за митнически данни на ЕС.

2.В съответствие с член 31 в Центъра за митнически данни на ЕС може да се обработват следните категории лични данни:

а)личните данни в образеца на митнически данни на ЕС, посочен в член 36;

б)личните данни, включени в данните, събрани за целите на управлението на риска съгласно член 50, параграф 3, буква а);

в)личните данни, необходими за осигуряване на подходяща идентификация на служителите, които са оправомощени да обработват данни в Центъра за митнически данни на ЕС, посочени в параграф 1, букви д) и е).

3.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел изменение или допълнение на категориите субекти на данни и категориите лични данни, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, за да се отчита развитието на информационните технологии и с оглед на напредъка на информационното общество.

Член 33

Срок на съхранение на личните данни в Центъра за митнически данни на ЕС

1.Личните данни в Центъра за митнически данни на ЕС могат да се съхраняват посредством конкретна услуга за максимален срок от 10 години, считано от датата, на която тези данни са записани в услугата. Предвидените в член 48 случаи и разследванията, започнати от OLAF, Европейската прокуратура или от органите на държавите членки, откритите от Комисията производства за установяване на неизпълнение на задължения и административните и съдебните производства, включващи лични данни, имат суспензивно действие върху срока на съхранение, що се отнася до тези данни.

2.След изтичането на предвидения в параграф 1 срок личните данни се изтриват или се анонимизират, според обстоятелствата.

3.Чрез актове за изпълнение Комисията определя правилата за анонимизиране на личните данни след изтичането на срока на съхранение.

Член 34

Роли и отговорности във връзка с личните данни, обработвани в Центъра за митнически данни на ЕС

1.Митническите органи на държавите членки, Комисията и Митническият орган на ЕС се считат за съвместни администратори за обработването на лични данни в Центъра за митнически данни на ЕС за целите на управлението на риска и сътрудничеството, както е посочено в член 31, параграф 2, букви б) и в), член 31, параграф 3, букви а) и в) и член 31, параграф 4, букви а) и д).

2.Всеки отделен митнически орган се счита за администратор във връзка с личните данни, които обработва за целите, посочени в член 31, параграф 2, буква а).

3.Комисията се счита за единствен администратор във връзка с личните данни, които обработва за целите, посочени в член 31, параграф 4, букви в), г) и е)—ж).

4.До датата, определена в член 265, параграф 3, Комисията, OLAF, Европейската прокуратура и Митническият орган на ЕС се считат за единствени администратори във връзка с обработването на данните, посочени в член 31, параграф 12.

5.Посочените в параграф 1 съвместни администратори:

а)работят заедно за своевременна обработка на искането или исканията, отправени от субекта или субектите на данни, и за да улеснят упражняването на правата на субектите на данни;

б)си оказват съдействие по въпроси, свързани с установяването и справянето с нарушения на сигурността на данните във връзка със съвместното обработване;

в)обменят относимата информация, необходима за информиране на субектите на данни съгласно глава III, раздел 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, глава III, раздел 2 от Регламент (ЕС) 2018/1725 и глава III от Директива (ЕС) 2016/680, когато е приложимо;

г)гарантират и защитават сигурността, целостта, наличието и поверителността на личните данни, обработвани съвместно съгласно член 32 от Регламент (ЕС) 2016/679, член 33 от Регламент (ЕС) 2018/1725 и член 25 от Директива (ЕС) 2016/680, когато е приложимо.

6.Чрез актове за изпълнение Комисията определя съответните роли и отношения между съвместните администратори и субектите на данни в съответствие с член 26 от Регламент (ЕС) 2016/679 и член 28 от Регламент (ЕС) 2018/1725. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 35

Ограничаване на правата на субекта на данни

1.Когато упражняването от даден субект на данни на правото на достъп и правото на ограничаване на обработването, посочени в членове 15 и 18 от Регламент (ЕС) 2016/679 и членове 17 и 20 от Регламент (ЕС) 2018/1725, или съобщаването за нарушение на сигурността на данните, посочено в член 34, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и член 35, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2018/1725, би застрашило текущо разследване във връзка с физическо лице в областта на митниците, извършването на митнически контрол или управлението на конкретен риск, установен във връзка с физическо лице в областта на митниците, митническите органи, Митническият орган на ЕС и Комисията могат — в съответствие с член 23, параграф 1, букви в), д), е) и з) от Регламент (ЕС) 2016/679, а Комисията и Митническият орган на ЕС могат — в съответствие с член 25, параграф 1, букви а), в), д) и ж) от Регламент (ЕС) 2018/1725, да ограничат изцяло или частично тези права, стига ограничаването да е необходимо и пропорционално.

2.Преди прилагането на ограниченията по параграф 1 митническите органи, Комисията и Митническият орган на ЕС правят оценка на тяхната необходимост и пропорционалност за всеки отделен случай, като отчитат потенциалните рискове за правата и свободите на субекта на данни.

3.Когато в контекста на своите задачи обработват лични данни, получени от други организации, митническите органи, Митническият орган на ЕС или Комисията, действащи като администратор или съвместен администратор, се консултират с тези организации относно потенциалните основания за налагане на посочените в параграф 1 ограничения, както и относно необходимостта и пропорционалността на такива ограничения, преди да приложат ограничение по параграф 1.

4.Когато митническите органи, Комисията или Митническият орган на ЕС ограничават изцяло или частично посочените в параграф 1 права, те предприемат следните стъпки:

а)в отговора си на искането уведомяват съответния субект на данни за наложеното ограничение и за основните причини за него, както и за възможността за подаване на жалба пред националните органи за защита на данните или пред Европейския надзорен орган по защита на данните или за търсене на защита по съдебен ред пред национален съд или пред Съда на Европейския съюз. и

б)отразяват основанията за ограничението, като включват оценка на неговата необходимост и пропорционалност, както и причините, поради които предоставянето на достъп би застрашило управлението на риска и митническия контрол.

Предоставянето на информацията, посочена в първа алинея, буква а), може да бъде отложено, пропуснато или отказано в съответствие с член 25, параграф 8 от Регламент (ЕС) 2018/1725 или когато предоставянето на тази информация би било в ущърб на целите на ограничението.

5.Митническите органи, Комисията или Митническият орган на ЕС включват раздел в съобщенията за защита на личните данни, публикувани на техните уебсайтове/интранет, в който на субектите на данни се предоставя обща информация относно възможността за ограничаване на правата на субектите на данни.

6.Чрез актове за изпълнение Комисията определя гаранциите за предотвратяване на злоупотреби и незаконен достъп или предаване на лични данни, по отношение на които се прилагат или могат да бъдат приложени ограничения. Тези гаранции включват определянето на ролите, отговорностите и процедурните стъпки, както и надлежния мониторинг на ограниченията и периодичен преглед на прилагането им, който се извършва най-малко на всеки 6 месеца. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 36

Образец на митнически данни на ЕС

На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящият регламент, за да се определят данните, необходими за изпълнението на посочените в член 31, параграфи 1—4 цели. Тези изисквания за данните съставляват образеца на митнически данни на ЕС.

Член 37

Технически средства за сътрудничество

1.Комисията, Митническият орган на ЕС и митническите органи използват Центъра за митнически данни на ЕС при обмена с други органи и органите на Съюза, посочени в член 31, параграфи 6—11, в съответствие с настоящия регламент.

2.За другите формалности и системи на Съюза, изброени в приложението към Регламент (ЕС) 2022/2399, Центърът за митнически данни на ЕС осигурява оперативна съвместимост чрез средата на ЕС за митническо обслужване на едно гише, създадена с посочения регламент.

3.Когато органи, различни от митническите органи или органите на Съюза, използват електронни средства, създадени със законодателството на Съюза, използвани за постигане на целите на това законодателство или посочени в него, сътрудничеството може да се осъществи чрез оперативна съвместимост на тези електронни средства с Центъра за митнически данни на ЕС.

4.Когато органи, различни от митническите органи, не използват електронни средства, създадени със законодателството на Съюза, използвани за постигане на целите на това законодателство или посочени в него, тези органи могат да използват специфичните услуги и системи на Центъра за митнически данни на ЕС в съответствие с член 31.

5.Чрез актове за изпълнение Комисията приема правилата за техническите условия за целите на оперативната съвместимост и връзката, посочени в параграфи 3 и 4. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 262, параграф 4.

Член 38

Обмен на допълнителна информация между митническите органи и икономическите оператори

1.Митническите органи и икономическите оператори могат да обменят всякаква информация, която не се изисква изрично по митническото законодателство, по-специално с цел взаимно сътрудничество за откриване и противодействие на риска. Този обмен може да се извършва въз основа на писмено споразумение и може да включва достъп на митническите органи до електронните системи на икономическите оператори.

2.Освен ако двете страни са се договорили друго или е предвидено друго в действащите разпоредби, всяка информация, предоставена от едната на другата страна в процеса на сътрудничеството по параграф 1, е поверителна.

Член 39

Предоставяне на информация от митническите органи

1.Всяко лице може да поиска от митническите органи информация относно прилагането на митническото законодателство. Митническите органи могат да отхвърлят такова искане, когато то не е свързано с действително предвиждана дейност, спадаща към международната търговия със стоки.

2.Митническите органи поддържат редовен диалог с икономическите оператори и другите органи, свързани с международната търговия със стоки. Те насърчават прозрачността, като предоставят свободен достъп — по възможност безплатно и по интернет — до митническото законодателство, общите административни разпоредби и формулярите за заявления.

Член 40

Информация и придружаващи документи

1.При осигуряването или предоставянето на разположение на данни и информация, необходими за конкретния митнически режим, под който са поставени или предназначени да бъдат поставени стоките, лицата осигуряват или предоставят на разположение цифрови копия на оригиналните документи на хартиен носител, използвани за получаването на посочените данни и информация, когато съществуват такива документи на хартиен носител.

2.До датата, посочена в член 266, параграф 3, при подаването на митническа декларация придружаващите документи, изисквани за прилагането на разпоредбите, отнасящи се за митническия режим, за който стоките са декларирани, са на съхранение при декларатора и на разположение на митническите органи към момента на подаването.

3.Счита се, че придружаващите документи за приложимите немитнически формалности на Съюза, изброени в приложението към Регламент (ЕС) 2022/2399, са осигурени или предоставени на разположение или са на съхранение при декларатора, ако митническите органи са в състояние да получат необходимите данни от съответните немитнически системи на Съюза чрез системата на Европейския съюз „Митническо обслужване на едно гише: обмен на сертификати“ в съответствие с член 10, параграф 1, букви а) и в) от посочения регламент.

4.При необходимост придружаващи документи се предоставят и от лица за целите на управлението на риска в областта на митниците и митническия контрол, .

5.Без да се засяга другото законодателство, прилагано от митническите органи, митническите органи могат да разрешат на икономическите оператори да съставят посочените в параграф 3 придружаващи документи.

6.Освен ако за конкретни документи е посочено друго, заинтересованите лица съхраняват за целите на митническия контрол документите и информацията за срок от най-малко 3 години, на всякакъв носител, достъпен и приемлив за митническите органи. Този срок започва да тече:

а)от края на годината, в която са вдигнати стоките;

б)в случай на стоки, допуснати за свободно обращение без мита или с намалени ставки на вносните мита поради специфичната им употребата — от края на годината, в която тези стоки престават да подлежат на митнически надзор;

в)в случай на стоки, поставени под друг митнически режим, или стоки на временно складиране — от края на годината, в която съответният митнически режим е приключен или временното складиране е завършило.

7.Без да се засягат разпоредбите на член 182, параграф 4, когато при митническия контрол във връзка с митническо задължение се установи, че съответното вземане под отчет следва да се поправи и заинтересованото лице е уведомено за това, документите и информацията се съхраняват за срок от 3 години след изтичане на срока, предвиден в параграф 6 от настоящия член.

8.Когато е подадена жалба или е започнато административно или съдебно производство, документите и информацията се съхраняват за срока, предвиден в параграф 1, или до приключване на процедурата по обжалване или на административното или съдебното производство, в зависимост от това кое настъпва най-късно.

Дял IV
МИТНИЧЕСКИ НАДЗОР, МИТНИЧЕСКИ КОНТРОЛ И УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА

Глава 1
Митнически надзор

Член 41

Митнически надзор

1.Стоките, предназначени за въвеждане на митническата територия на Съюза или за извеждане от нея, се поставят под митнически надзор и могат да подлежат на митнически контрол.

2.Стоките, въведени на митническата територия на Съюза, остават под такъв надзор толкова дълго, колкото е необходимо, за да се определи митническият им статус.

3.Несъюзните стоки остават под митнически надзор до промяна на техния митнически статус или докато бъдат изведени от митническата територия на Съюза или унищожени.

4.От въвеждането им на митническата територия на Съюза съюзните стоки подлежат на митнически надзор до потвърждаване на митническия им статус, освен когато са поставени под режим специфична употреба.

5.Съюзните стоки, поставени под режим специфична употреба, подлежат на митнически надзор в следните случаи:

а)когато стоките са подходящи за повторна употреба — за срок не по-дълъг от 2 години от датата на първата им употреба за целите, предвидени за освобождаване от мита или за прилагане на намалени ставки на митата;

б)докато стоките бъдат използвани за целите, предвидени за освобождаване от мита или за прилагане на намалени ставки на митата;

в)докато стоките бъдат изведени от митническата територия на Съюза, бъдат унищожени или бъдат изоставени в полза на държавата;

г)докато стоките бъдат използвани за целите, различни от предвидените за освобождаване от мита или намалени ставки на митата и бъдат платени приложимите вносни мита.

6.Съюзните стоки, вдигнати за износ или поставени под режим пасивно усъвършенстване подлежат на митнически надзор до извеждането им от митническата територия на Съюза, изоставянето им в полза на държавата или унищожаването им или до анулирането на митническата декларация или на съответните данни за износа.

7.Съюзните стоки, поставени под режим вътрешен транзит, подлежат на митнически надзор до пристигането им по местоназначение в рамките на митническата територия на Съюза.

8.Държателят на стоките, поставени под митнически надзор, може по всяко време, с разрешението на митническите органи, да провери стоките или да вземе проби, особено с цел да определи тарифното класиране, митническата стойност или митническия статус на стоките.

Член 42

Компетентни митнически учреждения

1.Освен когато в друго законодателство, прилагано от митническите органи, е предвидено друго, държавите членки определят местоположението и компетентността на своите митнически учреждения.

2.Държавите членки определят подходящо и обосновано официално работно време на тези учреждения, като отчитат естеството на трафика и на стоките и митническите режими, под които стоките трябва да бъдат поставени, така че да не възпрепятстват и нарушават потоците на международния трафик.

3.Компетентното митническо учреждение за осъществяване на надзор върху поставянето на стоките под митнически режим е митническото учреждение, отговорно за мястото, където е установен вносителят или износителят.

Чрез дерогация от първата алинея компетентното митническо учреждение за осъществяване на надзор върху поставянето на стоките под митнически режим във връзка с вносители и износители, различни от доверените и проверени търговци и считаните за вносители лица, е митническото учреждение, отговорно мястото, където митническата декларация е била подадена или е щяла да бъде подадена в съответствие с член 63, параграф 4, освен в случаите на промяна на метода за предоставяне на информация съгласно член 63, параграф 2.

4.Митническото учреждение, отговорно за мястото на установяване на доверения и проверен търговец или на считаното за вносител лице:

а)упражнява надзор върху поставянето на стоките под съответния митнически режим;

б)извършва митнически контрол за проверка на предоставената информация и иска допълнителни придружаващи документи, ако е необходимо;

в)когато е оправдано, изисква от митническото учреждение, отговорно за мястото на изпращане или за крайното местоназначение на стоките, да извърши митнически контрол;

г)изисква от митническото учреждение, отговорно за мястото, където стоките се въвеждат или напускат стоките, да извърши митнически контрол, когато е налице риск, пораждащ необходимост от действие веднага щом стоките пристигнат на митническата територия на Съюза или преди да я напуснат; 

д)извършва митническите формалности за събиране размера на вносното или износното мито, съответстващо на митническото задължение.

5.Митническото учреждение, отговорно за мястото на изпращане или за крайното местоназначение на стоките, или съгласно параграф 4, буква г) за мястото, където стоките се въвеждат на митническата територия на Съюза или я напускат, извършва митническия контрол, поискан от митническото учреждение, отговорно за мястото на установяване на вносителя, и предоставя на посоченото митническо учреждение резултатите от този контрол, без да се засягат неговите собствени проверки, отнасящи се до стоки, въведени на митническата територия на Съюза или изведени от нея.

6.Компетентните митнически учреждения имат достъп до информацията, необходима за осигуряване на правилното прилагане на законодателството.

8.Чрез актове за изпълнение Комисията установява процедурните правила за определяне на компетентните митнически учреждения, различни от учрежденията, посочени в параграф 3, включително митническите учреждения на въвеждане и митническите учреждения на напускане, и процедурните правила за сътрудничество между митническите учреждения, посочени в параграф 5. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Глава 2
Митнически контрол

Член 43

Митнически контрол

1.Без да се засягат разпоредбите на глава 3 от настоящия дял, митническите органи могат да извършват всякакъв митнически контрол, който считат за необходим, включително проверки на случаен принцип.

2.Видовете митнически контрол се състоят по-специално от проверка на стоките, вземане на проби, проверка на автентичността, целостта, точността и пълнотата на данните, предоставени от всяко лице, и на наличието, автентичността, точността и валидността на документите, проверка на счетоводната и търговската отчетност и източниците на данни на икономическите оператори, проверка на транспортните средства, проверка на багажа и другите стоки, пренасяни от или върху лица, както и извършване на служебни разследвания и други подобни действия. Когато е необходимо, митническият контрол включва обработване на електронните данни, включително източника на данните, предоставени на Центъра за митнически данни на ЕС.

3.Когато други органи следва да извършват контрол, различен от митническия контрол, по отношение на едни и същи стоки, митническите органи в тясно сътрудничество с тези други органи полагат усилия за извършването на този контрол по възможност по същото време и на същото място, където се извършва митническият контрол (едно гише), като митническите органи имат координираща роля.

Член 44

Проверка на предоставените данни

1.За целите на проверката на точността на данните, предоставени на митническите органи от лица, митническите органи могат:

а)да извършват проверка на данните и придружаващите документи, включително достъпа до източниците на данни, държани от икономическите оператори или съхранявани от тяхно име от доставчици на услуги;

б)да изискват предоставянето на други документи или данни, включително данни, държани от икономическите оператори или съхранявани от тяхно име от доставчици на услуги;

в)да изискват достъп до електронната отчетност на лицето;

г)да извършват проверка на стоките;

д)да вземат проби за анализ или за подробно изследване на стоките.

2.Митническите органи могат да изискват по всяко време разтоварване и разопаковане на стоките, за да извършват проверка на стоките, да вземат проби или за проверка на транспортните средства, на които се намират стоките.

3.Чрез актове за изпълнение Комисията определя мерките относно проверката на информацията, посочена в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 45

Проверка и вземане на проби от стоките

1.Транспортирането на стоките до местата, където трябва да се извършат проверки и където да се вземат проби, включително и всички операции, необходими за извършването на проверки или вземането на проби, се извършва от вносителя, износителя или превозвача или на негова отговорност. Направените разходи са за сметка на вносителя или износителя.

2.Вносителят, износителят или превозвачът има право да присъства или да бъде представляван при проверката на стоките и вземането на пробите. Митническите органи, когато имат достатъчно основания, могат да изискват вносителят, износителят или превозвачът да присъства или да бъде представляван при проверката на стоките или при вземането на пробите или да осигурят необходимото съдействие за улесняването на проверката или вземането на проби.

3.Когато пробите са взети в съответствие с действащите разпоредби, митническите органи не дължат обезщетения, свързани с тях, но поемат разходите за техния анализ или изследване.

4.Когато обект на проверката или вземането на проби са само част от стоките, резултатите от частичната проверка или от анализа или изследването на пробите са валидни за цялото количество стоки в същата пратка.

Въпреки това вносителят или износителят може да поиска допълнителна проверка или вземане на проби от стоките, когато счита, че резултатите от частичната проверка или от анализа или изследването на взетите проби не са валидни за останалата част от засегнатите стоки. Искането се удовлетворява, при условие че стоките не са вдигнати или, ако са вдигнати, вносителят или износителят докаже, че не са били променяни по никакъв начин.

5.Чрез актове за изпълнение Комисията определя мерките относно проверката и вземането на проби от стоките, посочени в настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 46

Резултати от проверката

1.Резултатите от проверката на данните, предоставени от вносителя, износителя или превозвача, се използват за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, под който се поставят стоките.

2.Когато предоставените данни не са проверени, параграф 1 се прилага въз основа на данните, предоставени от вносителя или износителя.

3.Резултатите от проверката, направена от митническите органи, имат еднаква доказателствена сила на цялата митническа територия на Съюза.

4.Чрез актове за изпълнение Комисията определя мерките относно резултатите от проверката, посочена в настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 47

Мерки за идентификация

1.Митническите органи или, когато е уместно, икономическите оператори, одобрени за целта от митническите органи, вземат необходимите мерки за идентификация на стоките, когато това се изисква, за да се осигури спазването на разпоредбите, уреждащи съответния митнически режим, под който са предназначени бъдат поставени стоките.

Тези мерки за идентификация имат еднакво правно действие на цялата митническа територия на Съюза.

2.Средствата за идентификация, поставени върху стоките, опаковката или върху транспортните средства, могат да бъдат премахвани или унищожавани само от митническите органи или от други лица, одобрени за целта от митническите органи, освен ако в случай на непредвидими обстоятелства или непреодолима сила премахването или унищожаването им е наложително с цел опазване на стоките или транспортните средства.

3.Чрез актове за изпълнение Комисията определя кои мерки представляват посочените в настоящия член мерки за идентификация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 48

Последващ контрол

1.За целите на митническия контрол митническите органи могат, след вдигане на стоките: 

а)да проверяват точността и пълнотата на предоставените данни и наличието, автентичността, точността и валидността на всеки придружаващ документ;

б)да проверяват счетоводната отчетност на икономическия оператор и друга отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки;

в)да извършват проверка на стоките и да вземат проби, ако това все още е възможно;

г)да получават достъп до системите на операторите, за да извършват проверка на спазването на задължението за осигуряване или предоставяне на разположение данни на Центъра за митнически данни на ЕС.

2.Такъв контрол може да се извършва в помещенията на вносителя или износителя или на държателя на стоките, както и в помещенията на всяко друго лице, което във връзка със стопанската си дейност участва пряко или косвено в операциите, или на всяко друго лице, което притежава съответните документи и данни за търговски цели.

3.Чрез актове за изпълнение Комисията определя мерките, които се прилагат по отношение на посочения в параграф 1 контрол, включително в случаите, когато операциите се провеждат в повече от една държава членка, както и относно прилагането на одит и други подходящи методики с оглед на този контрол. Посочените актове за изпълнение се приемат в съответствие с член 262, параграф 4.

Член 49

Вътресъюзни полети и преминавания по море

1.Митнически контрол или формалности по отношение на ръчния и регистрирания багаж на лица, които вземат вътресъюзен полет или предприемат вътресъюзно преминаване по море, се извършват само ако митническото законодателство предвижда такъв контрол или формалности.

2.Параграф 1 се прилага, без да се засяга следното:

а)сигурността и безопасността;

б)контролът, свързан с друго законодателство, прилагано от митническите органи.

3.Чрез актове за изпълнение Комисията определя пристанищата или летищата, където се извършват митническият контрол и митническите формалности по отношение на следното:

а)ръчния и регистрирания багаж на лица, които:

i)вземат полет с въздухоплавателно средство, което пристига от несъюзно летище и което след междинно кацане на съюзно летище продължава полета си към друго съюзно летище;

ii)вземат полет с въздухоплавателно средство, което извършва междинно кацане на съюзно летище, преди да продължи към несъюзно летище;

iii)използват морска линия, обслужвана от един и същ плавателен съд и включваща последователни етапи на заминаване, посещение или приключване на плаването в несъюзно пристанище;

iv)се намират на борда на развлекателен плавателен съд или на въздухоплавателно средство за туристически или бизнес цели;

б)ръчен и регистриран багаж:

i)пристигащ на съюзно летище на борда на въздухоплавателно средство, идващо от несъюзно летище, и трансфериран на това съюзно летище на друго въздухоплавателно средство, продължаващо по вътресъюзен полет;

ii)натоварен на съюзно летище на въздухоплавателно средство по вътресъюзен полет за трансфериране на друго съюзно летище на въздухоплавателно средство, чието направление е несъюзно летище.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Глава 3
Управление на риска в областта на митниците

Член 50

Общи принципи

1.Митническите органи определят, въз основа на управление на риска и предимно на автоматизиран анализ на риска, дали стоките, икономическите оператори и веригите на доставки ще бъдат подложени на митнически контрол или на други мерки за смекчаване и — ако случаят е такъв — къде и кога ще се осъществи този контрол и другите мерки за смекчаване.

2.Комисията, Митническият орган на ЕС и митническите органи използват управлението на риска в областта на митниците, за да правят разграничение между нивата на всички видове рискове, свързани със стоките, икономическите оператори и веригите на доставки в съответствие с разпоредбите на настоящата глава.

3.Управлението на риска в областта на митниците включва най-малко следните дейности, организирани, когато е уместно, на циклична основа:

а)събиране, обработване, обмен и анализиране на относимите данни, налични в Центъра за митнически данни на ЕС и от други източници, включително относимите данни от органи, различни от митническите органи;

б)идентифициране, анализиране, оценка или прогнозиране на рискове, включително въз основа на статистически и прогнозни методи и проверки на случаен принцип;

в)разработване на необходимите мерки за управление на рисковете, включително установяване на общи приоритетни области на контрол, общи критерии и стандарти за риска, както и на стратегии за надзор;

г)предписване и предприемане на действия, включително подбиране на подходящи мерки за смекчаване и митнически контрол;

д)събиране на обратна информация относно изпълнението на дейности по управление на риска и контрол;

е)мониторинг и преглед на дейностите по управление на риска и контрол с оглед на тяхното подобряване.

4.Мерките за смекчаване на риска може да включват следното:

а)инструктиране на превозвача или износителя стоките да не се натоварват или превозват;

б)искане на допълнителна информация или действие;

в)установяване на ситуации, в които може да е подходящо действие от страна на друг митнически орган;

г)изготвяне на препоръки за най-подходящото място и мерки за извършване на контрол;

д)определяне на маршрута, който следва да се използва, и срока, в който стоките трябва да бъдат изведени от митническата територия на Съюза.

Член 51

Роли и отговорности

1.Комисията може да установи общи приоритетни области на контрол и общи критерии и стандарти за риска за всеки вид риск, включително, но не само, за рисковете, свързани с финансови интереси.

2.Без да се засяга параграф 6, буква е) от настоящия член и член 43, Комисията може да определи конкретни области в сферата на друго законодателство, прилагано от митническите органи, които налагат приоритетно третиране за целите на управлението на риска и на контрола в областта на митниците.

3.Комисията може:

а)да дава насоки за политиката на Митническия орган на ЕС относно проектите за управление на риска и стратегиите за надзор;

б)да поиска от Митническия орган на ЕС да извърши периодична или ad hoc оценка на изпълнението на всякакви дейности по управление на риска;

в)да поиска от Митническия орган на ЕС да изготви стратегия за надзор за всеки риск и да извърши оценки на заплахите.

4.За посочените в параграфи 1—3 цели Комисията може да събира, обработва и анализира данните, налични в Центъра за митнически данни на ЕС и от други източници, включително от органи, различни от митническите органи.

5.Митническият орган на ЕС извършва дейности по управление на риска на равнището на Съюза въз основа на насоките за политиката в областта на митниците, посочени в параграф 3, буква а), и на приоритетите, посочени в параграф 2. Той:

а)събира, обработва и анализира данните, налични в Центъра за митнически данни на ЕС и от други източници, включително от органи, различни от митническите органи;

б)оказва съдействие на Комисията при определяне на общи приоритетни области на контрол и общи критерии и стандарти за риска въз основа на оперативни знания и технически експертен опит в областта на управлението на риска;

в)когато е отправено искане в съответствие с параграф 3 — разработва стратегии за надзор, когато е целесъобразно с органи, различни от митническите, и извършва оценки на заплахите;

г)обменя за целите на настоящия дял относими данни с митническите органи и с други органи, когато е възможно чрез Центъра за митнически данни на ЕС, в съответствие с член 53;

д)разработва и осъществява общ анализ на риска за генериране на сигнали за риск, резултати от анализа на риска и, когато е подходящо, отправя към митническите органи препоръки за контрол и указва други подходящи мерки за смекчаване, включително за прилагането на общите приоритетни области на контрол и общите критерии и стандарти за риска, установени от Комисията, и за справяне с кризисни ситуации;

е)информира OLAF, когато установи или подозира случаи на измама и ѝ предоставя цялата необходима информация, свързана с тези случаи.

6.Митническите органи, като използват данните, налични в Центъра за митнически данни на ЕС и от други източници:

а)събират, обработват и анализират данните, налични в Центъра за митнически данни на ЕС и от други източници, включително от органи, различни от митническите органи;

б)изпълняват национални дейности по управление на риска, включително анализ на риска, сътрудничество и обмен на информация относно управлението на риска със съответните национални органи, и предприемат мерки за смекчаване;

в)прилагат национални процеси, необходими за прилагането на общите критерии и стандарти за риска и общите приоритетни области на контрол;

г)прилагат сигналите за риск, резултатите от анализа на риска и препоръките за контрол от Митническия орган на ЕС;

д)отправят препоръки за контрол и указват на митническите органи на други държави членки други подходящи мерки за смекчаване;

е)вземат решения за контрол;

ж)извършват проверки в съответствие с глава 2 от настоящия дял и с всички приложими общи критерии и стандарти за риск;

з)предоставят обосновка на Митническия орган на ЕС в случай на неизпълнение на препоръка за контрол.

7.Митническият орган на ЕС информира Комисията за своите дейности по управление на риска и за резултата от тях на тримесечна основа и, когато е необходимо или Комисията поиска — на ad hoc основа. Той предоставя на Комисията цялата необходима информация във връзка с това.

8.До датата, определена в член 265, параграф 1, Комисията може да изпълнява задачите по управление на риска на Митническия орган на ЕС, посочени в настоящия член.

Член 52

Общи критерии и стандарти за риска

1.Общите критерии и стандарти за риска включват всяко едно от следните:

а)описание на рисковете;

б)факторите или показателите за риска, които трябва да се използват при подбора на стоките или икономическите оператори, които да се подложат на митнически контрол;

в)естеството на митническия контрол, който да бъде предприет от митническите органи;

г)прилагането на анализа на риска и мерките за смекчаване във веригата на доставки, включително исканията за информация или за действие и указание да не се товари или превозва;

д)продължителността на прилагане на митническия контрол, посочен в буква в).

2.При установяването на общите критерии и стандарти за риска се отчита всяко едно от следните:

а)пропорционалността спрямо риска;

б)неотложността на извършването на необходимия контрол;

в)логично очакваното въздействие върху търговския поток и върху ресурсите за контрол на отделните държави членки.

Член 53

Информация от значение за управлението на риска и контрола

1.Цялата информация за риска, сигналите, резултатите от анализа на риска, препоръките за контрол, решенията за контрол и резултатите от контрола се записват в оперативния процес, за който се отнасят, и в Центъра за митнически данни на ЕС, независимо дали се основават на национален, или на общ анализ на риска, и дали се основават на подбор на случаен принцип. Митническите органи споделят информация за риска помежду си, с Митническия орган на ЕС и с Комисията.

2.Митническите органи, Митническият орган на ЕС и Комисията имат право да обработват посочените в параграф 1 от настоящия член елементи съобразно със своята роля и отговорности, посочени в членове 51 и 54.

3.Когато е възможно, Митническият орган на ЕС използва Центъра за митнически данни на ЕС, за да събира или взаимодейства с всякакви други източници на данни, документи или информация, за които Митническият орган на ЕС, Комисията или даден митнически орган са посочили, че са от значение за управлението на риска.

4.До датата, определена в член 265, параграф 1, Комисията изпълнява задачите на Митническия орган на ЕС, посочени в настоящия член.

Член 54

Оценка на управлението на риска в областта на митниците

1.Комисията, в сътрудничество с Митническия орган на ЕС и митническите органи, оценява поне веднъж на всеки 2 години прилагането на управлението на риска с цел непрекъснато подобряване на неговата оперативна и стратегическа ефективност и ефикасност; в допълнение към това, когато счита за необходимо, Комисията може да организира на текуща основа извършването на дейности по оценка.

2.За тази цел Митническият орган на ЕС събира и анализира относимата информация и извършва всички необходими дейности. Той може да поиска периодични или ad hoc доклади във връзка с това от една или повече държави членки.

3.За тази цел и за целите на изпълнението на ролята и отговорностите си по настоящия дял Комисията може да обработва всяка относима информация, налична чрез Центъра за митнически данни на ЕС, и може да поиска допълнителна информация от Митническия орган на ЕС и от националните органи.

4.При установяването на общи критерии за риска и общи приоритетни области на контрол Комисията взема предвид по целесъобразност оценките, извършени съгласно настоящия член.

Член 55

Предоставяне на изпълнителни правомощия

1.Чрез актове за изпълнение Комисията приема мерки за осигуряване на хармонизираното прилагане на митническия контрол и управлението на риска, включително обмена на информация, установяването на общи критерии и стандарти за риска и общи приоритетни области на контрол, посочени в настоящия член. Тези мерки се отнасят най-малко до следните елементи:

а)информацията, която трябва да се запише в Центъра за митнически данни на ЕС във връзка с управлението на риска и контрола, включително по отношение на информацията за риска, резултатите от анализа на риска, препоръките за контрол, решенията за контрол и резултатите от контрола, както и правото на достъп и обработване на тази информация;

б)процедурните мерки във връзка с преходните мерки за използване или достъп до съществуващи митнически информационни системи, процедурните мерки за управление на оперативната съвместимост между Центъра за митнически данни на ЕС и други системи;

в)процедурните мерки във връзка с прилагането на изискването за докладване в контекста на последващия контрол и проверките на случаен принцип;

г)договореностите относно сътрудничеството, включително обмен на информация, между Митническия орган на ЕС и определени други институции, органи и служби на Съюза, както и други национални компетентни органи;

д)установяването на отговорния митнически орган в случай на специфични процеси на управление на риска, които могат да засягат повече от една държава членка;

е)процедурните аспекти на контрола, включително последващия контрол, които засягат повече от една държава членка, и предоставянето на разположение на резултатите от проби и друг контрол между съответните митнически органи;

ж)договореностите за споделяне на информация за риска между митническите органи, Митническия орган на ЕС и Комисията;

з)общите приоритетни области на контрол и общите критерии и стандарти за риска, посочени в член 51, параграфи 1 и 2 и член 52, включително реда и условията за тяхното незабавно прилагане, когато това е необходимо.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

2.При наличието на наложителни причини за спешност във връзка с такива мерки, включително реда и условията за тяхното незабавно прилагане с цел да се отговори ефективно на кризите или инцидентите, които представляват непосредствен риск за безопасността и сигурността, надлежно обосновани от необходимостта бързо да се актуализира общото управление на риска и да се адаптират обменът на информация, общите критерии и стандарти за риска и общите приоритетни области на контрол спрямо изменението на рисковете, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата по член 262, параграф 5.

Дял V
ПОСТАВЯНЕ НА СТОКИ ПОД МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМ

Глава 1
Митнически статус на стоките

Член 56

Презумпция за митнически статус на съюзни стоки

1.Приема се, че всички стоки на митническата територия на Съюза имат митнически статус на съюзни стоки, освен когато е установено, че те не са съюзни стоки.

2.В специфични случаи, когато презумпцията, определена в параграф 1, не се прилага, митническият статус на съюзните стоки трябва да се докаже.

3.В специфични случаи, стоките, изцяло получени на митническата територия на Съюза, нямат митнически статус на съюзни стоки, ако са получени от стоки на временно складиране или стоки, поставени под режим външен транзит, режим складиране, режим временен внос или режим активно усъвършенстване.

4.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнени нае настоящия регламент чрез определяне на:

а)специфичните случаи, в които определената в параграф 1 презумпция не се прилага;

б)условията за предоставяне на улеснение при установяването на доказателства за митническия статус на съюзни стоки;

в)специфичните случаи, в които стоките по параграф 3 нямат митнически статус на съюзни стоки.

5.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за предоставянето и проверката на доказателството за митническия статус на съюзни стоки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 57

Загуба на митнически статус на съюзни стоки

Съюзните стоки придобиват статус на несъюзни стоки в следните случаи:

а)когато са изведени от митническата територия на Съюза, доколкото не се прилагат правилата за вътрешен транзит;

б)когато са били поставени под режим външен транзит, режим складиране или режим активно усъвършенстване, доколкото това е разрешено от митническото законодателство;

в)когато са били поставени под режим специфична употреба и впоследствие са изоставени в полза на държавата, или са унищожени и са останали отпадъци;

г)когато декларацията за допускане за свободно обращение е анулирана след вдигане на стоките.

Член 58

Съюзни стоки, които временно напускат митническата територия на Съюза

1.В случаите, посочени в член 112, параграф 2, букви б), в), г) и д), стоките запазват митническия си статус на съюзни стоки само когато този статус е установен при условията и чрез средствата, предвидени в митническото законодателство.

2.В определени случаи съюзните стоки могат да се придвижват, без да са поставени под митнически режим, между две точки на митническата територия на Съюза и временно извън тази територия без промяна на техния митнически статус.

3.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на специфичните случаи, в които митническият статус на стоките, посочени в параграф 2 от настоящия член, не се променя.

Глава 2
Поставяне и вдигане

Член 59

Поставяне на стоките под митнически режим 

1.Вносителите, износителите и титулярите на режима, които възнамеряват да поставят стоки под митнически режим, осигуряват или предоставят на разположение данните, необходими за съответния режим, веднага щом те са налични и във всеки случай преди вдигането на стоките.

2.Считаните за вносители лица осигуряват или предоставят на разположение информацията относно дистанционните продажби на стоки, предназначени за внос на митническата територия на Съюза, най-късно в деня след датата, на която е прието плащането, и във всеки случай преди вдигането на стоките.

3.Чрез дерогация от параграф 1, при надлежно обосновани обстоятелства, свързани с придружаващата документация или определянето на крайната стойност на стоките, митническите органи могат да разрешат на доверените и проверени търговци да осигурят част от данните, различни от предварителната информация за товарите, след вдигането на стоките. Вносителят или износителят осигурява пропуснатата информация в рамките на определен срок.

4.Стоките се поставят под митническия режим при тяхното вдигане. Освен когато е предвидено друго, датата на вдигане се използва за прилагането на разпоредбите, отнасящи се за митническия режим, под който са поставени стоките, и за всички други формалности при внос или износ.

5.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на данните и информацията, посочени в параграфи 1 и 2 от настоящия член, и специфичните данни, които може да се осигурят след вдигането на стоките, както и сроковете за осигуряването на тези данни, посочени в параграф 3 от настоящия член.

Член 60

Вдигане на стоките

1.Митническите органи, отговорни за поставянето на стоките под митнически режим в съответствие с член 42, параграф 3, решават да вдигнат стоките, като отчитат резултата от анализа на риска на предоставените от вносителя и износителя данни и, когато е приложимо, резултатите от всеки извършен контрол.

2.Стоките се вдигат, при положение че са изпълнени следните условия:

а)отговорен за стоките е вносител или износител;

б)на митническите органи е осигурена или предоставена на разположение всяка поискана от тях информация и минималната информация, необходима за конкретния режим;

в)изпълнени са условията за поставяне на стоките под съответния режим съгласно членове 88, 118, 132 и 135 ;

г)стоките не са подбрани за никакъв контрол.

3.Митническите органи отказват вдигането във всеки от следните случаи:

а)когато не са изпълнени условията за поставяне на стоките под съответния режим, включително всякакви немитнически формалности на Съюза, определени в член 2, точка 11 от Регламент (ЕС) 2022/2399, които се отнасят за стоките;

б)когато те разполагат с каквито и да било доказателства, че стоките не отговарят на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи, освен ако това законодателство изисква предварителна консултация с други органи;

в)когато те разполагат с доказателства, че предоставените данни не са точни.

4.Митническите органи спират вдигането във всеки от следните случаи:

а)когато имат основания да смятат, че стоките не отговарят на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи, или че представляват сериозен риск за здравето и живота на хората, животните или растенията, или за околната среда, или за друг обществен интерес, включително финансов интерес; или

б)когато това е поискано от другите органи по силата на друго законодателство, прилагано от митническите органи. 

5.Когато вдигането е спряно в съответствие с параграф 4, митническите органи се консултират с другите органи, ако това се изисква от относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи, и:

а)отказват вдигането, ако това е поискано от другите органи по силата на друго законодателство, прилагано от митническите органи; или

б)вдигат стоките, ако няма основания да се смята, че не са изпълнени други изисквания и формалности, изисквани от другото законодателство, прилагано от митническите органи, което се отнася до такова вдигане и:

i)другите органи са одобрили вдигането или

ii)другите органи не са отговорили в рамките на срока, определен в относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи, или

iii)другите органи уведомят митническите органи, че е необходимо повече време, за да се прецени дали стоките отговарят на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи, при условие че те не са поискали да продължат спирането и вносителят или износителят осигури на митническите органи пълна проследимост на тези стоки в продължение на 15 дни, считано от уведомлението на другите органи или докато другите органи направят преценка и съобщят резултата от своя контрол на вносителя или износителя, в зависимост от това кое от двете събития настъпи първо. Митническите органи предоставят на другите органи данни за проследимостта.

6.Без да се засяга относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи, се счита, че митническите органи са разрешили вдигането на стоките, когато не са ги подбрали за никакъв контрол в рамките на разумен срок, след като:

а)стоките на считаните за вносители лица са пристигнали на митническата територия на Съюза; или

б)стоките на вносителите са пристигнали до крайното си местоназначение; или

в)износителят е изпратил предварителна информация за заминаване. 

7.Когато митническите органи са спрели вдигането на стоките съгласно параграф 4 или са отказали вдигането на стоките съгласно параграф 3 или параграф 5, буква а), те вписват решението си и, ако е приложимо, всякаква друга необходима съгласно правото на Съюза информация в Центъра за митнически данни на ЕС. Тази информация се предоставя разположение на на другите митнически органи.

8.Когато митническите органи са отказали да вдигнат стоките съгласно параграф 3 или параграф 5:

а)ако другите органи не са възразили, стоките могат впоследствие да бъдат поставени под друг митнически режим с указание, че преди това им е било отказано да бъдат поставени под друг митнически режим;

б)ако другите органи са възразили срещу поставянето на стоките под един или повече митнически режима, митническите органи вписват тази информация в Центъра за митнически данни на ЕС и действат по съответния начин.

9.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на разумните срокове, посочени в параграф 6 от настоящия член.

Член 61

Вдигане на стоките от името на митническите органи от доверени и проверени търговци

1.Чрез дерогация от член 60, параграф 1, митническите органи могат да разрешат на доверените и проверени търговци да вдигат стоките за тяхна сметка при получаване на тези стоки на мястото на стопанска дейност на вносителя, собственика или получателя или при изпращане от мястото на стопанска дейност на износителя, собственика или изпращача, при условие че на митническите органи са осигурени или предоставени на разположение необходимите данни за съответния режим и информация в реално време за пристигането или изпращането на стоките.

2.Без да се засягат разпоредбите на член 43, митническите органи могат да разрешат на доверените и проверени търговци да извършват определени проверки на стоките под митнически надзор. В случаите, когато стоките са предмет на друго законодателство, прилагано от митническите органи, митническите органи се консултират с другите органи, преди да предоставят такова разрешение, и могат да съгласуват с тях план на проверките.

3.Когато посоченият в параграф 2 доверен и проверен търговец има основания да смята, че стоките не отговарят на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи, той незабавно уведомява митническите органи и, когато е приложимо, другите органи. В този случай митническите органи вземат решение относно вдигането. 

4.Митническите органи могат да изискат по всяко време от доверения и проверен търговец да представи стоките за контрол в митническо учреждение или там, където е било предвидено да бъдат вдигнати стоките.

5.Когато митническите органи са установили нов значителен финансов риск или друга специфична ситуация във връзка с разрешение за вдигане за тяхна сметка, те могат да преустановят за определен срок възможността за вдигане за тяхна сметка и да уведомят доверения и проверен търговец. В тези случи митническите органи вземат решение относно вдигането на стоките.

Член 62

Поправка и анулиране на информация за поставяне на стоките под митнически режим

1.Вносителят и износителят извършват един или повече поправки на данните, осигурени във връзка с поставянето на стоките под митнически режим, когато узнаят, че относимата информация е променена в техните регистри, или когато митническият орган ги инструктира да направят това или ги уведоми за проблем с точността, пълнотата или качеството на данните, освен ако митническите органи са съобщили, че възнамеряват да проверят стоките или че са установили, че осигурените данни са неточни, или че стоките вече са били представени пред митницата.

2.Вносителят и износителят анулират данните, осигурени за поставянето на стоките под митнически режим, веднага щом разберат, че стоките няма да бъдат въведени на митническата територия на Съюза или изведени от нея. Митническите органи анулират данните, осигурени за поставянето на стоките под митнически режим, ако 200 дни след датата, на която е била осигурена или предоставена на разположение информацията, стоките не са били въведени на митническата територия на Съюза или не са били изведени от нея.

3.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за поправката и анулирането на информацията, посочена в параграфи 1 и 2 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Глава 3
Преходни разпоредби

Член 63

Митническо деклариране на стоки

1.До датата, посочена в член 265, параграф 4, всички стоки, предназначени да бъдат поставени под митнически режим, се обхващат от митническа декларация, подходяща за конкретния режим.

2.От датата, посочена в член 265, параграф 4, във връзка с поставянето на стоките под митнически режим вносителите, износителите и титулярите на режим транзит могат да подават митническа декларация или да осигуряват или предоставят на разположение относимата информация, която е подходяща за въпросния режим, като използват Центъра за митнически данни на ЕС. От датата, посочена в член 265, параграф 3, във връзка с поставянето на стоките под митнически режим вносителите, износителите и титулярите на режим транзит осигуряват или предоставят информацията, която е подходяща за въпросния режим, като използват Центъра за митнически данни на ЕС.

3.В специфични случаи митническа декларация може да бъде подадена чрез средства, различни от средствата за електронна обработка на данни.

4.Митническата декларация може да бъде подадена на едно от посочените по-долу места, в зависимост от обстоятелствата:

а)митническото учреждение, отговорно за мястото на първо пристигане на стоките на митническата територия на Съюза; или

б)митническото учреждение, отговорно за мястото на разтоварване на стоките, пристигащи по море или въздух;

в)получаващото митническо учреждение за режим транзит, ако стоките са въведени на митническата територия на Съюза под режим транзит;

г)митническото учреждение, отговорно за мястото, където се намират стоките, предназначени да бъдат поставени под режим транзит;

д)митническото учреждение, отговорно за мястото на установяване на одобрен икономически оператор за митнически опростявания, който има разрешение да прилага централизирано оформяне;

е)митническото учреждение, отговорно за мястото, където се намират стоките, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза;

5.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на специфичните случаи, в които митническа декларация може да бъде подадена със средства, различни от средствата за електронна обработка на данни в съответствие с параграф 2 от настоящия член.

6.Чрез актове за изпълнение Комисията определя:

а)процедурата за подаване на митническата декларация в случаите, посочени в параграф 3;

б)правилата за определяне на компетентните митнически учреждения, различни от учрежденията, посочени в параграф 4, включително митническите учреждения на въвеждане и митническите учреждения на напускане.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 64

Стандартна митническа декларация

1.Стандартните митнически декларации съдържат всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, за който стоките са декларирани.

2.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за подаване на стандартната митническа декларация, посочена в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 65

Опростена декларация

1.До датата, посочена в член 265, параграф 3, митническите органи могат да приемат лице да постави стоките под митнически режим въз основа на опростена декларация, която може да не съдържа някои от изискваните данни или придружаващите документи, посочени в член 40.

2.До датата, посочена в член 265, параграф 4, митническите органи могат да разрешават редовното използване на опростена декларация.

3.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на условията за издаване на разрешението, посочено в параграф 2 от настоящия член.

4.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за подаване на опростена декларация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 66

Допълнителна декларация

1.В случай на опростена декларация съгласно член 65 или на вписване в отчетността на декларатора съгласно член 73 деклараторът подава пред компетентното митническо учреждение в рамките на определен срок допълнителна декларация, която съдържа данните, необходими за съответния митнически режим.

В случай на опростена декларация съгласно член 65 необходимите придружаващи документи са на съхранение при декларатора и на разположение на митническите органи в рамките на определен срок.

Допълнителната декларация може да има общ, периодичен или рекапитулативен характер.

2.Освобождаването от задължение за подаване на допълнителна декларация се отнася за следните случаи:

а)когато стоките са поставени под режим митническо складиране;

б)в други специфични случаи.

3.Митническите органи могат да отменят изискването за подаване на допълнителна декларация, когато се прилагат следните условия:

а)опростената декларация се отнася до стоки, чиито стойност и количество са под статистическия праг;

б)опростената декларация вече съдържа цялата информация, необходима за съответния митнически режим;

в)опростената декларация не е направена с вписване в отчетността на декларатора.

4.Опростената декларация по член 65, вписването в отчетността на декларатора по член 73 и допълнителната декларация се считат за единен и неделим инструмент, който поражда действие съответно на датата, на която опростената декларация се приема в съответствие с член69, и на датата, на която стоките се вписват в отчетността на декларатора.

5.За целите на член 169 за място, където трябва да бъде подадена допълнителната декларация, се счита мястото, където е подадена митническата декларация.

6.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на:

а)срока, посочен в параграф 1, първа алинея, в рамките на който трябва да се подаде допълнителната декларация;

б)срока, посочен в параграф 1, втора алинея, в рамките на който придружаващите документи трябва да са на съхранение при декларатора и на разположение на митническите органи;

в)специфичните случаи, в които има освобождаване от задължението за подаване на допълнителна декларация в съответствие с параграф 2, буква б).

7.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за подаване на допълнителната декларация. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 67

Подаване на митническа декларация

1.До датата, посочена в член 265, параграф 3, без да се засяга член 66, параграф 1, митническа декларация може да бъде подадена от всяко лице, което може да предостави цялата информация, изисквана за прилагането на разпоредбите, отнасящи се до митническия режим, под който стоките са декларирани. Това лице трябва също да може да представи или да осигури представянето на митницата на съответните стоки.

Въпреки това, когато приемането на митническата декларация води до определени задължения за дадено лице, тази декларация се подава от това лице или от негов представител.

2.Чрез дерогация от параграф 1, първа алинея, митническата декларация за допускане за свободно обращение на стоки, предназначени за внос на митническата територия на Съюза под специалния режим за дистанционни продажби, определен в дял XII, глава 6, раздел 4 от Директива 2006/112/ЕО за дистанционните продажби, се подава от считаното за вносител лице или за негова сметка.

3.Деклараторът е установен на митническата територия на Съюза.

4.Чрез дерогация от параграф 3 не се изисква следните декларатори да са установени на митническата територия на Съюза:

а)лицата, които подават митническа декларация за транзит или временен внос;

б)лицата, които инцидентно подават митническа декларация, включително за специфична употреба или за активно усъвършенстване на стоките, при условие че митническите органи считат това за оправдано;

в)лицата, които са установени в държава, чиято територия е в непосредствена близост до митническата територия на Съюза, и които представят стоките, за които се отнася митническата декларация, пред съседно на тази територия гранично митническо учреждение, при условие че държавата, в която са установени лицата, предоставя реципрочно предимство на лицата, установени на митническата територия на Съюза;

г)считаните за вносители лица, участващи в дистанционни продажби на стоки под специалния режим, определен в дял XII, глава 6, раздел 4 от Директива 2006/112/ЕО, които са предназначени за внос на митническата територия на Съюза, при условие че определят косвен представител.

5.Автентичността на митническите декларации се удостоверява.

Член 68

Подаване на митническа декларация преди представянето на стоките

1.Митническата декларация може да бъде подадена преди очакваното представяне на стоките пред митницата. Ако стоките не бъдат представени в срок от 30 дни от датата на подаването на митническата декларация, то тя се счита за неподадена.

2.Чрез актове за изпълнение Комисията установява процедурните правила за подаване на митническа декларация, посочена в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 69

Приемане на митническа декларация

1.Митническите декларации, които отговарят на условията, предвидени в настоящата глава, и на разпоредбите на член 40, се приемат незабавно от митническите органи, при положение че стоките, за които се отнасят, са представени пред митницата.

2.Освен когато е предвидено друго, датата на приемане на митническата декларация от митническите органи се използва за прилагането на разпоредбите, отнасящи се за митническия режим, под който са декларирани стоките, и за всички други формалности при внос или износ.

3.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за приемане на митническата декларация, включително прилагането на тези правила в случаите, посочени в член 72. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 70

Поправка на митническа декларация

1.По заявление на декларатора митническите органи могат да разрешат извършването на една или повече поправки на данните в митническата декларация, след като тя вече е била приета. При поправката не могат да се включват стоки, различни от първоначално декларираните.

2.Не се разрешават поправки, когато заявлението е направено, след като митническите органи са:

а)информирали декларатора за намерението си да извършат проверка на стоките;

б)установили, че данните в митническата декларация са неверни;

в)разрешили вдигането на стоките.

3.По заявление на декларатора, в срок от 3 години от датата на приемане на митническата декларация, поправката на митническата декларация може да бъде разрешена след вдигане на стоките с цел деклараторът да изпълни задълженията си, произтичащи от поставянето на стоките под съответния митнически режим.

4.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за поправка на митническата декларация след вдигането на стоките в съответствие с параграф 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 71

Анулиране на митническа декларация

1.По заявление на декларатора митническите органи анулират приетата митническа декларация в който и да е от следните случаи:

а)когато са убедени, че стоките незабавно ще бъдат поставени под митнически режим;

б)когато са убедени, че поради особени обстоятелства поставянето на стоките под митническия режим, за който са декларирани, вече не е оправдано.

Въпреки това, когато митническите органи са информирали декларатора за намерението си да проверят стоките, заявление за анулиране на митническата декларация се приема само след извършване на проверката.

2.Чрез дерогация от параграф 1 в конкретни случаи митническите органи може да анулират митническата декларация без предварително заявление от страна на декларатора.

3.Митническата декларация не се анулира след вдигането на стоките, освен ако е предвидено друго.

4.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на конкретните случаи, в които митническата декларация се анулира от митническите органи, както е посочено в параграф 2 от настоящия член, и след вдигането на стоките, както е посочено в параграф 3 от настоящия член.

5.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за анулиране на митническата декларация след вдигането на стоките, посочена в параграф 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 72

Централизирано оформяне

1.До датата, посочена в член 265, параграф 4, при подадено заявление митническите органи могат да разрешат на лице да подаде в митническото учреждение, отговорно за мястото, където е установено лицето, митническа декларация за стоки, които са представени пред митницата в друго митническо учреждение.

Изискването за разрешението по първата алинея може да бъде отменено, когато митническата декларация е подадена и стоките са представени пред митнически учреждения, за които отговаря един митнически орган.

2.Заявителят за разрешението по параграф 1 е одобрен икономически оператор за митнически опростявания, както е посочено в член 23, параграф 1, буква а).

3. Митническото учреждение, в което е подадена митническата декларация:

а)упражнява надзор върху поставянето на стоките под съответния митнически режим;

б)извършва митнически контрол за проверка на митническата декларация;

в)когато е оправдано, изисква от митническото учреждение, на което са представени стоките, да извърши определен митнически контрол за проверка на митническата декларация; и

г)извършва митническите формалности за събиране на размера на вносното или износното мито, съответстващо на митническото задължение.

4. Митническото учреждение, в което е подадена митническата декларация, и митническото учреждение, на което са представени стоките, обменят необходимата информация за проверка на митническата декларация и за вдигане на стоките.

5. Без да се засягат неговите собствени проверки, отнасящи се до стоки, въведени на митническата територия на Съюза или изведени от нея, митническото учреждение, на което са представени стоките, извършва митническия контрол, посочен в параграф 3, буква в), и предоставя на митническото учреждение, в което е подадена митническата декларация, резултатите от този контрол.

6. Митническото учреждение, в което е подадена митническата декларация, вдига стоките, като взема предвид:

а)резултатите от осъществения от него контрол за проверка на митническата декларация,

б)резултатите от контрола, извършен от митническото учреждение, на което стоките са представени за проверка на митническата декларация, и от контрола на стоки, въведени или изведени на/от митническата територия на Съюза.

7.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на условията за издаване на разрешението, посочено в параграф 1, първа алинея от настоящия член.

8.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за централизираното оформяне, посочена в настоящия член, включително относимите митнически формалности и контрол. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 73

Вписване в отчетността на декларатора

1.До датата, посочена в член 265, параграф 4, при подадено заявление митническите органи могат да разрешат на лице да подава митническа декларация, включително опростена декларация, под формата на вписване в отчетността на декларатора, при условие че данните от тази декларация са на разположение на митническите органи в електронната система на декларатора в момента на подаването на митническата декларация под формата на вписване в отчетността на декларатора.

2.Митническата декларация се счита за приета в момента, в който стоките са вписани в отчетността.

3.Митническите органи могат, при подадено заявление, да освободят от задължението за представяне на стоките. В този случай стоките се считат за вдигнати в момента на вписването в отчетността на декларатора.

Такова освобождаване може да се даде, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а)деклараторът е одобрен икономически оператор за митнически опростявания, както е посочено в член 23, параграф 1, буква а);

б)естеството и потокът на съответните стоки го позволяват и са известни на митническия орган;

в)надзорното митническо учреждение има достъп до цялата информация, която счита за необходима, за да може да упражни правото си на проверка на стоките при възникнала необходимост;

г)в момента на вписването в отчетността стоките вече не са предмет на другото законодателство, прилагано от митническите органи, освен ако в разрешението не е предвидено друго.

Въпреки това в специфични ситуации надзорното митническо учреждение може да изиска стоките да бъдат представени.

4.Условията, при които се разрешава вдигането на стоките, са посочени в разрешението.

5.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на условията за издаване на посоченото в параграф 1 от настоящия член разрешение.

6.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за вписване в отчетността на декларатора, включително относимите митнически формалности и контрол, както и посоченото в параграф 3 освобождаване от задължението за представяне на стоките. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 74

Изтичане на валидността

Разрешенията за опростени декларации, централизирано оформяне и вписване в отчетността на декларатора изтичат на датата, посочена в член 265, параграф 3.

Глава 4
Разпореждане със стоки

Член 75

Разпореждане със стоки

В случай че по някаква причина стоките не могат да останат на временно складиране, митническите органи предприемат незабавно всички необходими мерки за разпореждане със стоките в съответствие с членове 76, 77 и 78.

Член 76

Унищожаване на стоки

1.Когато имат достатъчно основания за това, митническите органи могат да изискат унищожаването на представените пред тях стоки и съответно информират за това вносителя, износителя и държателя на стоките. Разходите по унищожаването са за сметка на вносителя или износителя.

2.Когато унищожаването трябва да се извърши на отговорността на притежател на решение за право върху интелектуална собственост съгласно определението в член 2, точка 13 от Регламент (ЕС) № 608/2013 на Европейския парламент и на Съвета 68 , то се извършва от митническите органи или под техен надзор.

3.Когато митническите органи преценят, че е необходимо и пропорционално, те могат да задържат или унищожат или по друг начин да направят неизползваем даден продукт, който не им е бил представен и който представлява риск за здравето и безопасността на крайните потребители. Разходите по тази мярка са за сметка на вносителя или износителя.

4.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за унищожаването на стоки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 77

Мерки, които трябва да бъдат предприети от митническите органи

1.Митническите органи предприемат всички необходими мерки за разпореждане със стоките, включително отнемане, продажба, даряване за хуманитарни цели или унищожаване, в следните случаи:

а)когато едно от задълженията, установени в митническото законодателство относно въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, не е изпълнено или стоките са били отклонени от митнически надзор;

б)когато стоките не могат да бъдат вдигнати по една от следните причини:

i)проверката на стоките не е могла да започне или завърши в определения от митническите органи срок по причини, които се дължат на оператора;

ii)не са предоставени документите, необходими за поставянето на стоките под искания митнически режим или за вдигането им под този режим;

iii)не е направено плащане или не е предоставено обезпечение в определения срок, което е трябвало да бъде направено или предоставено по отношение на вносните или износните мита, в зависимост от случая,

iv)стоките не отговарят на условията за вдигане, определени в член 60;

в)когато стоките не са преместени в разумни срокове след вдигането им;

г)когато след вдигането на стоките се установи, че не са били изпълнени условията за такова вдигане; или

д)когато стоките са изоставени в полза на държавата съгласно член 78.

2.Несъюзните стоки, които са изоставени в полза на държавата, задържани са или са отнети, се считат за поставени под режим митническо складиране. Те се вписват в отчетността на оператора на митническия склад или, когато се държат от митническите органи — в отчетността на тези органи.

Когато митническите органи вече са получили данни за стоките, предназначени за унищожаване, изоставяне в полза на държавата, задържане или отнемане, в отчетността се включва позоваване на тези данни.

3.Разходите по мерките, посочени в параграф 1, се поемат:

а)в случая по параграф 1, буква а) — от превозвача, вносителя или титуляря на режим транзит или от лице, което е отклонило стоки от митнически надзор;

б)в случаите по параграф 1, букви б), в) и г) — от вносителя, износителя или титуляря на режим транзит;

в)в случая по параграф 1, буква д) — от лицето, което е изоставило стоките в полза на държавата.

4.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на условията и процедурата за отнемане на стоки.

5.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за продажба на стоките от митническите органи, посочена в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 78:

Изоставяне

1.Несъюзни стоки и стоки под режим специфична употреба могат, с предварително разрешение от митническите органи, да бъдат изоставени в полза на държавата от титуляря на режима или, когато е приложимо, от държателя на стоките.

2.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за изоставяне на стоките в полза на държавата. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф4.

Дял VI
ВЪВЕЖДАНЕ НА СТОКИ НА МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА СЪЮЗА

Глава 1
Предварителна информация за товарите

Член 79

Въвеждане на стоките

Стоки могат да бъдат въведени на митническата територия на Съюза само ако превозвачът или други лица са осигурили или предоставили на разположение на компетентните митнически органи предварителната информация за товарите, посочена в член 80. 

Член 80

Предварителна информация за товарите

1.Превозвачите, въвеждащи стоки на митническата територия на Съюза, осигуряват или предоставят на разположение предварителна информация за товарите за всяка пратка на очакваното митническо учреждение на първо въвеждане в рамките на определени срокове.

2.Предварителната информация за товарите включва най-малко вносителя, който отговаря за стоките, уникалния референтен номер на пратката, изпращача, получателя, описание на стоките, тарифното класиране, стойността, данните за маршрута, естеството и идентификацията на транспортното средство, с което се въвеждат стоките, и транспортните разходи. Предварителната информация за товарите се предоставя преди пристигането на стоките на митническата територия на Съюза.

3.Вносителят може да предостави част от предварителната информация за товарите в рамките на определения съгласно параграф 1 срок. Когато вносителят вече е осигурил или е предоставил на разположение част от изискваната предварителна информация за товарите, превозвачът свързва своята допълнителна информация с информацията на вносителя.

4.Вносителят бива уведомяван когато превозвач свързва информацията за дадена пратка с негова по-ранна информация.

5.В специфични случаи, когато цялата предварителна информация за товарите, посочена в параграфи 1 и 2, не може да бъде получена от превозвача или вносителя, тя може да бъде изискана от други лица, които притежават тази информация и съответните права да я предоставят.

6.Задължението, посочено в параграф 1, не се прилага за:

а)транспортните средства и превозваните на тях стоки, които само преминават през териториалните води или въздушното пространство на митническата територия на Съюза без да спират в тази територия;

б)стоките, които са въведени на митническата територия на Съюза, след като временно са напуснали тази територия по море или по въздух, като са били превозвани по директен маршрут без спиране извън митническата територия на Съюза; както и

в)в други случаи, когато това е надлежно обосновано от вида на стоките или съответния трафик или когато това се изисква от международни споразумения.

7.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на:

а)очакваното учреждение на първо въвеждане, посочено в параграф 1;

б)допълнителните данни, които трябва да се предоставят като предварителна информация за товарите, посочени в параграф 2;

в)сроковете, посочени в параграфи 1 и 3;

г)специфичните случаи и другите лица, от които може да бъде изискано да предоставят предварителна информация за товарите, както е посочено в параграф 5;

д)случаите, в които задължението за осигуряване или предоставяне на разположение на предварителна информация за товарите може да бъде отменено по причини, надлежно обосновани от вида на стоките или съответния трафик, както е посочено в параграф 6, буква в);

е)условията, при които лице, което осигурява или предоставя на разположение информация може да ограничи видимостта на своята идентификация до едно или повече лица, които също подават данни, без да се засяга използването на всички данни за митнически надзор.

8.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за предоставяне и получаване на предварителната информация за товарите, посочена в параграфи 1—5. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

9.До датата, посочена в член 265, параграф 3, обобщената декларация за въвеждане се счита за предварителна информация за товарите.

Член 81

Анализ на риска във връзка с предварителната информация за товарите

1.Без да се засягат дейностите на Митническия орган на ЕС, определен в дял XII, митническото учреждение на първо въвеждане гарантира, в рамките на определени срокове, че се извършва анализ на риска, главно за целите на сигурността и безопасността и, когато е възможно, за други цели, въз основа на предварителната информация за товарите и друга информация, осигурена или предоставена чрез Центъра за митнически данни на ЕС, и предприема необходимите мерки, основани на резултати от този анализ на риска.

2.Митническото учреждение на първо въвеждане може да предприеме подходящите мерки за смекчаване, включително:

а)инструктиране на превозвача стоките да не се натоварват или превозват;

б)искане на допълнителна информация или действие;

в)установяване на ситуации, в които може да е подходящо действие от страна на друг митнически орган;

г)изготвяне на препоръки за най-подходящите място и мерки за извършване на контрол.

3.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на сроковете, в които трябва да се извърши анализът на риска и да се предприемат необходимите мерки, посочени в параграф 1 от настоящия член, както и мерките за смекчаване, посочени в параграф 2 от настоящия член.

4.До датата, посочена в член 265, параграф 3, анализът на риска се извършва въз основа на обобщената декларация за въвеждане.

Член 82

Поправка и анулиране на предварителната информация за товарите

1.Превозвачът информира съответните митнически органи за отклонения, засягащи маршрута на товара, посочен в предварителната информация за товарите.

2.Вносителят и превозвачът извършват една или повече поправки на данните в предварителната информация за товарите, когато узнаят, че относимата информация е променена в техните регистри, или когато митническият орган изиска от тях или ги инструктира да направят това поради проблем с точността, пълнотата или качеството на данните, освен ако митническите органи са информирали превозвача, че възнамеряват да проверят стоките или че са установили, че предварителната информация за товарите е неточна, или че стоките вече са били представени пред митницата.

3.Превозвачът анулира възможно най-бързо предварителната информация за товарите за стоки, които не са въведени на митническата територия на Съюза. Митническите органи анулират предварителната информация за товарите за тези стоки 200 дни след датата, на която информацията е била осигурена или предоставена на разположение.

4.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за поправка на предварителната информация за товарите, посочена в параграф 2, и процедурата за анулиране на предварителната информация за товарите, посочена в параграф 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 83

Уведомление за пристигане

1.Превозвачът уведомява действителното митническо учреждение на първо въвеждане за пристигането на транспортно средство, което влиза на митническата територия на Съюза, и за пратките, които се превозват с него.

2.В специфични случаи, когато не всички данни за пратките може да бъдат получени от превозвача, е възможно от следващ превозвач или други лица, които притежават тези данни и съответните права да ги предоставят, да се изиска да уведомят действителното митническо учреждение на първо въвеждане за пристигането на пратките.

3.Информацията относно пристигането на транспортното средство и пратките може да бъде осигурена или предоставена на разположение на митническите органи чрез средства, различни от Центъра за митнически данни на ЕС. В тези случаи осигурената или предоставената на разположение чрез тези други средства информация се предава на Центъра за митнически данни на ЕС.

4.Когато пристигането на транспортното средство и пратките в него не са обхванати от посоченото в параграф 1 уведомление, превозвачът уведомява за пристигането на стоките, въведени на митническата територия на Съюза по море или по въздух, пристанището или летището, където те са разтоварени или претоварени.

5.Чрез дерогация от параграф 4, превозвачът не уведомява за стоки, въведени на митническата територия на Съюза, които са разтоварени и отново натоварени на същото транспортно средство по време на превоза, за да се даде възможност за разтоварване или натоварване на други стоки на същото пристанище или летище.

6.Превозвачът не разтоварва на митническата територия на Съюза стоките, за които на митницата не е осигурена или предоставена на разположение минимална предварителна информация за товарите, освен ако митническите органи са поискали от превозвача да ги представи в съответствие с член 85.

7.Чрез дерогация от параграф 6, митническите органи може да позволят на превозвача да разтовари стоките в случай на непосредствена опасност, налагаща незабавно цялостно или частично разтоварване на стоките.

8.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на посочените в параграф 2 специфични случаи и други лица, от които може да бъде изискано да уведомят действителното митническо учреждение на първо въвеждане за пристигането на пратките.

9.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата относно уведомлението за пристигане, посочено в настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 84

Превозване до подходящото място

1.Превозвачът, който въвежда стоките на митническата територия на Съюза, ги превозва незабавно по определен от митническите органи маршрут и съгласно техните разпореждания, ако има такива, до определеното от митническите органи митническо учреждение или до друго място, определено или одобрено от тези органи.

2.Когато поради непредвидими обстоятелства или непреодолима сила превозвачите не могат да спазят задължението по параграф 1, те незабавно уведомяват митническите органи за ситуацията и за точното местоположение на стоките.

3.Митническите органи определят мерките за осъществяване на митническия надзор на стоките, посочени в параграф 1, или на плавателния съд или на въздухоплавателното средство, както и на стоките, които се намират на това средство, при обстоятелствата, посочени в параграф 2, и когато е уместно — мерките за осигуряване на превоза им до митническо учреждение или до друго място, определено или одобрено от митническите органи, или в свободната зона.

4.В свободна зона стоките се въвеждат директно по море или по въздух, или ако се въвеждат по земя, без да преминават през друга част от митническата територия на Съюза, когато свободната зона граничи със сухоземна граница между държава членка и трета държава.

5.Митническият орган може да подложи на митнически контрол стоки, които все още се намират извън митническата територия на Съюза, в резултат на сключено споразумение със съответната трета държава. Митническите органи третират тези стоки по същия начин, както стоки, въведени на митническата територия на Съюза.

6.Чрез дерогация от параграфи 1 и 2 е възможно да се прилагат специални правила по отношение на стоките, превозвани в гранични зони или по тръбопроводи и електропроводи, по отношение на трафика с несъществено икономическо значение или на стоките, пренасяни от пътници, при условие че не се създават пречки пред осъществяването на митническия надзор и на митническия контрол.

7.Параграф 1 не се прилага за транспортните средства и превозваните на тях стоки, които само преминават през териториалните води или въздушното пространство на митническата територия на Съюза, без да спират в тази територия.

8.Членове 83 и 85 не се прилагат в случаите, когато съюзни стоки, които се движат без промяна на техния митнически статус в съответствие с член 58, параграф 2, са въведени на митническата територия на Съюза, след като временно са напуснали тази територия по море или по въздух, като са били превозвани по директен маршрут без спиране извън митническата територия на Съюза.

Член 85

Представяне пред митницата

1.Когато това се изисква от митническите органи или от друго законодателство, прилагано от митническите органи, превозвачът представя пред митницата стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза, при тяхното пристигане в определеното митническо учреждение или на друго място, определено или одобрено от митническите органи, или в свободната зона.

2.Митническите органи изискват от превозвача да представи стоките и да предостави посочената в член 80 предварителна информация за товарите, когато тази информация не е била предоставена на по-ранен етап.

3.Стоките, представени пред митницата, не могат да бъдат премествани от мястото, където са били представени, без разрешението на митническите органи.

3.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез установяване на условията за определяне и одобряване на местата, различни от определеното митническо учреждение, посочено в параграф 1.

4.Чрез актове за изпълнение Комисията приема процедурата във връзка с представянето на стоките пред митницата, посочено в настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 86

Временно складиране на стоки

1.Несъюзните стоки са на временно складиране от момента, в който превозвачът извърши уведомление за тяхното пристигане на митническата територия на Съюза, до поставянето им под митнически режим или до уреждане на положението им от митническите органи в съответствие с параграф 6.

2.Стоките, пристигащи на митническата територия под режим транзит, са на временно складиране след представянето им на получаващото митническо учреждение на митническата територия на Съюза в съответствие с правилата, уреждащи режим транзит в дял VIII, глава 2, до поставянето им под друг митнически режим или до уреждане на положението им от митническите органи в съответствие с параграф 6.

3.Стоките на временно складиране се съхраняват само в митнически складове или, когато е оправдано, на други места, определени или одобрени от митническите органи.

4.Операторът, отговарящ за временното складиране или митническия склад, осигурява запазването на стоките на временно складиране, но не може да изменя или променя техния външен вид или технически характеристики.

5.Несъюзните стоки на временно складиране се поставят под митнически режим не по-късно от 3 дни след уведомлението за тяхното пристигане или не по-късно от 6 дни след уведомлението за тяхното пристигане в случай на одобрен получател съгласно посоченото в член 116, параграф 4, буква б), освен ако митническите органи не изискат стоките да бъдат представени. В изключителни случаи този срок може да бъде удължен.

6.В случай че по надлежно обоснована причина стоките не могат да останат на временно складиране, митническите органи предприемат незабавно всички необходими мерки за разпореждане със стоките в съответствие с глава 4 от настоящия дял.

7.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез установяване на условията за определяне или одобряване на местата, посочени в параграф 3 от настоящия член, и случаите, в които посоченият в параграф 5 от настоящия член срок може да бъде удължен.

Член 87

Преходна разпоредба във връзка с разрешенията за операции в съоръжения за временно складиране

До датата, посочена в член 265, параграф 3, митническите органи преразглеждат разрешенията за управление на съоръжения за временно складиране, за да проверят дали на техните титуляри може да бъде издадено разрешение за митническо складиране. В случай че това не е възможно, разрешенията за управление на съоръжения за временно складиране се отменят.

Глава 2
Допускане за свободно обращение

Член 88

Обхват и въздействие

1.Несъюзните стоки, предназначени за пускане на пазара на Съюза или за лична употреба или за потребление в рамките на митническата територия на Съюза, се допускат за свободно обращение.

2.Допускането за свободно обращение не се счита за доказателство за съответствие с относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи.

3.Условията за допускане на стоки за свободно обращение са следните:

а)на митническите органи са осигурени или са предоставени на разположение изискваните данни, които трябва да включват най-малко вносителя, който отговаря за стоките, продавача, купувача, производителя, доставчика на продукта, когато той е различен от производителя, отговорния икономически оператор в Съюза съгласно член 4 от Регламент (ЕС) 2019/1020 и член 16 от Регламент (ЕС) 2023/XXXX на Европейския парламент и на Съвета 69 , стойността, произхода, тарифното класиране и описание на стоките, уникалния референтен номер на пратката и нейното местоположение, както и списъка на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи;

б)всички дължими вносни мита или други вземания, включително антидъмпингови мита, изравнителни мита или защитни мерки, да бъдат платени или обезпечени, освен ако стоките са предмет на искане за тарифна квота или вносителят е доверен и проверен търговец;

в)стоките са пристигнали на митническата територия на Съюза; както и

г)стоките отговарят на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи.

4.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение и изменение на настоящия регламент чрез определяне на данните, осигурени или предоставени на разположение на митническите органи за целите на допускането на стоките за свободно обращение, посочено в параграф 3, буква а) от настоящия член.

Член 89

Прилагане на мерките на търговската политика по отношение на режими активно и пасивно усъвършенстване

1.Когато преработени продукти, получени при активно усъвършенстване, са допуснати за свободно обращение и изчисляването на размера на вносното мито е извършено в съответствие с член 168, параграф 3, се прилагат мерките на търговската политика, приложими за допускането за свободно обращение на стоките, които са били поставени под режим активно усъвършенстване.

2.Параграф 1 не се прилага по отношение на отпадъците и остатъците.

3.Когато преработени продукти, получени при активно усъвършенстване, са допуснати за свободно обращение и изчисляването на размера на вносното мито е извършено в съответствие с член 167, параграф 1, мерките на търговската политика, приложими за тези стоки, се прилагат само когато стоките, които са били поставени под режим активно усъвършенстване, подлежат на такива мерки.

4.Мерките на търговската политика не се прилагат за преработените продукти, допуснати за свободно обращение след пасивно усъвършенстване, когато:

а)преработените продукти запазват съюзния си произход по смисъла на член 148;

б)пасивното усъвършенстване включва поправка, включително системата за стандартен обмен, посочена в член 143; или

в)след пасивното усъвършенстване последват други операции по усъвършенстване в съответствие с член 139.

Глава 3
Освобождаване от вносни мита

Член 90

Обхват и въздействие

1.Несъюзни стоките, които, след като са били първоначално изнесени като съюзни стоки извън митническата територия на Съюза, са върнати в нея и декларирани за допускане за свободно обращение в рамките на срок от 3 години, се освобождават от вносни мита по заявление на заинтересованото лице.

Първата алинея се прилага дори когато върнатите стоки представляват само част от стоките, изнесени преди това от митническата територия на Съюза

2.При особени обстоятелства срокът от 3 години, посочен в параграф 1, може да бъде удължен.

3.Когато преди износа им от митническата територия на Съюза върнатите стоки са били допуснати за свободно обращение без мита или с намалени ставки на вносните мита поради специфичната им употреба, освобождаването от мита по параграф 1 се разрешава само ако тези стоки бъдат допуснати за свободно обращение за същата специфична употреба.

Когато специфичната употреба, за която се предвижда въпросните стоки да бъдат допуснати за свободно обращение, вече не е същата, размерът на дължимите вносни мита се намалява с размера, заплатен при първоначалното им допускане за свободно обращение. Когато последният е по-голям от дължимия за допускането на върнатите стоки за свободно обращение, не се разрешава възстановяване.

4.Когато съюзни стоки са загубили своя статус съгласно член 57 и впоследствие са допуснати за свободно обращение, се прилагат параграфи 1, 2 и 3 от настоящия член.

5.Освобождаване от вносни мита се разрешава само за стоки, които са върнати в същото състояние, в което са били изнесени.

6.Освобождаването от вносни мита се основава на информация, която удостоверява, че условията за освобождаване са изпълнени.

7.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на случаите, в които стоките се считат за върнати в същото състояние, в което са били изнесени, както е посочено в параграф 5 от настоящия член.

8.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за предоставянето на информацията, посочена в параграф 6 от настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 91

Стоки, които са се възползвали от мерки, предвидени по линия на общата селскостопанска политика

1.Освобождаването от вносни мита съгласно член 90 не се разрешава за стоки, които са се възползвали от мерките, предвидени по линия на общата селскостопанска политика, включващи износа им от митническата територия на Съюза, освен ако в специфични случаи е предвидено друго.

2.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на специфичните случаи, посочени в параграф 1 от настоящия член.

Член 92

Стоки, които са били поставени първоначално под режим активно усъвършенстване

1.Член 90 се прилага за преработените продукти, които първоначално са били реекспортирани от митническата територия на Съюза след режим активно усъвършенстване.

2.По заявление на вносителя и при предоставянето на необходимата информация размерът на вносните мита за стоките по параграф 1 се определя съгласно член 168, параграф 3. Датата на реекспорт се счита за датата на допускане за свободно обращение.

3.Освобождаването от вносни мита, предвидено в член 90, не се разрешава за преработените продукти, които са били изнесени съгласно член 109, параграф 2, буква в), освен ако се гарантира, че стоките няма да бъдат поставени под режим активно усъвършенстване.

Член 93

Продукти от морски риболов и други продукти, извлечени от морето

1.Без да се засяга член 148, параграф 1, при допускането им за свободно обращение се разрешава освобождаване от вносни мита на:

а)продуктите от морски риболов и другите продукти, извлечени от териториалното море на трета държава от плавателни съдове, регистрирани или под отчет единствено в държава членка и плаващи под нейното знаме;

б)продуктите, получени от продуктите, посочени в буква а), на борда на кораби фабрики, отговарящи на условията, предвидени в тази буква.

2.Освобождаването от вносни мита, посочено в параграф 1, се основава на доказателства, че установените в същия параграф условия са изпълнени.

3.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за предоставяне на доказателствата, посочени в параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Дял VII
СТОКИ, ИЗВЕДЕНИ ОТ МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА СЪЮЗА

Глава 1
Напускане на стоките и режим износ

Член 94

Напускане на стоките

1.Стоките могат да напуснат митническата територия на Съюза само ако износителят или други лица са осигурили или предоставили на разположение на компетентните митнически органи предварителната информация за заминаване, посочена в член 95.

2.Чрез актове за изпълнение Комисията определя правилата относно формалностите, които трябва да се извършат преди и при напускането на стоките. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 95

Предварителна информация за заминаване

1.Износителите, които желаят да извеждат стоки от митническата територия на Съюза, предоставят минимална предварителна информация за заминаване в рамките на определен срок, преди стоките да бъдат изведени от митническата територия на Съюза.

2.Посоченото в параграф 1 задължение не се прилага в следните случаи:

а)за транспортните средства и превозваните на тях стоки, които само преминават през териториалните води или въздушното пространство на митническата територия на Съюза, без да спират в тази територия;

б)в други специфични случаи, когато това е обосновано от вида на стоките или трафика или когато това се изисква от международните споразумения;

в)за стоките, придвижени временно извън митническата територия на Съюза в съответствие с член 58. 

3.В минимална предварителна информация за заминаване по параграф 1 се посочва дали стоките са:

а)съюзни стоки, предназначени да бъдат поставени под режим износ;

б)съюзни стоки, предназначени да бъдат поставени под режим пасивно усъвършенстване;

в)съюзни стоки, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, след като са били поставени под режим специфична употреба;

г)съюзни стоки, предназначени да бъдат доставени освободени от ДДС или акциз с цел снабдяване със запаси на самолети или кораби, независимо от местоназначението на самолета или кораба, за които се изисква доказателство за такава доставка;

д)съюзни стоки, предназначени да бъдат поставени под режим вътрешен транзит; или

е)несъюзни стоки, предназначени да бъдат изнесени, след като са били на временно складиране или са били поставени под митнически режим.

4.Превозвачът може да натовари на митническата територия на Съюза само стоките, за които на митническото учреждение на напускане е осигурена или предоставена на разположение минимална предварителна информация за заминаване.

5.Превозвачът извежда от митническата територия на Съюза стоките в същото състояние, в което са били, когато е осигурена или предоставена на разположение предварителната информация за заминаване.

6.Когато износителят не е предоставил предварителната информация за заминаване или предоставената предварителна информация за заминаване не съответства на въпросните стоки, превозвачът я предоставя на митническото учреждение на напускане в рамките на определен срок, преди стоките да бъдат изведени от митническата територия на Съюза.

7.Необходимите данни в предварителната информация за заминаване незабавно се осигуряват или предоставят на разположение на митническото учреждение на напускане.

9.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение или изменение на настоящия регламент чрез определяне на:

а)минималната предварителна информация за заминаване, която трябва да бъде предоставена, като се вземе предвид режимът, под който ще бъдат поставени стоките, и това дали стоките са съюзни или несъюзни;

б)срока, посочен в параграфи 1 и 6, в който трябва да се осигури или предостави на разположение предварителната информация за заминаване, преди стоките да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, като се отчита видът на трафика и транспортното средство;

в)специфичните случаи, в които не се прилага задължението за осигуряване или предоставяне на разположение на предварителна информация за заминаване, посочени в параграф 2, буква б);

г)информацията, която трябва да се съобщи при напускане на стоките, посочена в параграф 8.

10.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за предоставяне и получаване на предварителна информация за заминаване и потвърждението за напускане, посочени в настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

11.До датата, посочена в член 265, параграф 3, обобщената декларация за напускане, декларацията за износ, декларацията за реекспорт и уведомлението за реекспорт се считат за предварителната информация за заминаване.

Член 96

Поправка и анулиране на предварителна информация за заминаване

1.Износителят или превозвачът може да извърши една или повече поправки на данните в предварителната информация за заминаване, след като тя е осигурена или предоставена на разположение.

Не са възможни поправки, след като митническите органи:

а)са информирали за намерението си да извършат проверка на стоките;

б)са установили един или повече неточни или непълни елементи от данни в информацията;

в)вече са разрешили вдигането на стоките за напускане.

2.Износителят или превозвачът анулира възможно най-бързо предварителната информация за заминаване за стоките, които не са изведени от митническата територия на Съюза. Митническите органи анулират предварителната информация за заминаване за тези стоки след изтичането на 150 дни от датата, на която информацията е била осигурена или предоставена на разположение.

3.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за поправка на предварителната информация за заминаване, посочена в параграф 1, първа алинея, и процедурата за анулиране на предварителната информация за заминаване, посочена в параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 97

Анализ на риска във връзка с предварителната информация за заминаване

1.Без да се засягат дейностите на Митническия орган на ЕС, изложени в дял IV, митническото учреждение на напускане гарантира, в рамките на определен срок, че се извършва анализ на риска, главно за целите на сигурността и безопасността и, когато е възможно, за други цели, въз основа на предварителната информация за заминаване и на друга информация, осигурена или предоставена на разположение чрез Центъра за митнически данни на ЕС, и предприема необходимите мерки, основани на резултатите от този анализ на риска.

2.Митническото учреждение, отговорно за мястото, където е установен износителят, може да предприеме подходящи мерки за смекчаване, включително:

а)инструктиране на износителя или превозвача стоките да не се натоварват или превозват;

б)искане на допълнителна информация или действие;

в)установяване на ситуации, в които може да е подходящо действие от страна на друг орган;

г)изготвяне на препоръки за най-подходящите място и мерки за извършване на контрол;

д)определяне на маршрута, който трябва да се използва, и срока, в който стоките трябва да бъдат изведени от митническата територия на Съюза.

3.Митническото учреждение на напускане извършва също така анализ на риска, когато превозвачът предоставя информацията относно стоките съгласно член 95, параграф 6.

4.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на сроковете, в които трябва да се извърши анализът на риска и да се предприемат необходимите мерки въз основа на резултатите от анализа на риска, както е посочено в параграф 1 от настоящия член, както и мерките за смекчаване, посочени в параграф 2 от настоящия член.

Член 98

Представяне и потвърждение на напускане

1.Когато предварителната информация за заминаване не е предоставена в рамките на определения срок или когато това се изисква от митническите органи или от другото законодателство, прилагано от митническите органи, превозвачът представя на митническото учреждение на напускане стоките, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, преди тяхното заминаване.

2.Превозвачът потвърждава пред митническите органи, че стоките са напуснали митническата територия на Съюза.

Член 99

Режим износ

1.Съюзните и несъюзните стоки, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, се поставят под режим износ.

2.Условията за поставяне на стоки под режим износ са следните:

а)на митническите органи е осигурена или предоставена на разположение минималната информация, която трябва да включва най-малко износителя, който отговаря за стоките, продавача, купувача, стойността, произхода, тарифното класиране, описанието на стоките и тяхното местоположение;

б)всички дължими износни мита или други вземания са платени или обезпечени; и

в)стоките отговарят на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи.

3.Стоките, предназначени да бъдат изведени от митническата територия на Съюза, подлежат, когато е уместно, на:

а)възстановяване или опрощаване на вносните мита;

б)плащане на възстановявания при износ;

в)формалностите, изисквани за други вземания, съгласно действащите разпоредби.

4.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение и изменение на настоящия регламент чрез определяне на данните, които трябва да бъдат осигурени или предоставени на разположение на митническите органи за поставяне на стоките под режим износ, съгласно посоченото в параграф 2, буква а).

5.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за възстановяване на ДДС на физическите лица, които не са установени в Съюза, съгласно посоченото в параграф 3, буква б). Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 100

Освобождаване от износни мита на временно изнесени съюзни стоки

Без да се засяга член 140, съюзните стоки, които са временно изнесени от митническата територия на Съюза, се ползват от освобождаване от износни мита, при условие че бъдат внесени отново.

Дял VIII
СПЕЦИАЛНИ РЕЖИМИ

Глава 1
Общи разпоредби

Член 101

Приложно поле

1.Стоките могат да бъдат поставени под всеки един от следните специални режими:

а)транзит, който включва външен и вътрешен транзит;

б)складиране, който включва митническо складиране и свободни зони;

в)употреба за специфични цели, който включва временен внос и специфична употреба;

г)усъвършенстване, който включва активно и пасивно усъвършенстване.

2. На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение и изменение на настоящия регламент чрез определяне на данните, осигурени или предоставени на разположение на митническите органи за поставяне на стоки под специални режими.

Член 102

Разрешение

1.Вносителите или износителите, които възнамеряват да поставят стоки под специален митнически режим, трябва да имат разрешение от митническите органи за следното:

а)използването на режими активно или пасивно усъвършенстване, временен внос или специфична употреба,

б)управлението на съоръжения за складиране за митническото складиране на стоки, с изключение на случаите, когато управител на съоръженията за складиране са самите митнически органи.

В разрешението се определят условията за използването на тези режими или за управлението на тези съоръжения за складиране.

2.Освен когато е предвидено друго, митническите органи издават разрешението, посочено в параграф 1, само когато са изпълнени следните условия:

а)титулярят на разрешението е установен на митническата територия на Съюза, освен ако е предвидено друго във връзка с режим временен внос или, в изключителни случаи, във връзка с режим специфична употреба или активно усъвършенстване;

б)титулярят на разрешението осигурява необходимите гаранции за правилното протичане на операциите; счита се, че довереният и проверен търговец е изпълнил това условие, доколкото дейността, свързана с въпросния специален режим, е взета предвид в разрешението, посочено в член 25;

в)митническите органи считат за необходимо, когато титулярят на разрешението не е доверен и проверен търговец, да бъде предоставено обезпечение за потенциалното митническо задължение или другите вземания, свързани с поставянето на стоките под специалния режим;

г)митническите органи са в състояние да извършват митнически надзор, без да се налага въвеждане на административни изисквания, несъответстващи на икономическата нужда от ползване на режима;

д)ако разрешението се отнася за временен внос, титулярят на разрешението използва стоките или урежда тяхното използване;

е)ако разрешението се отнася за режим усъвършенстване, титулярят на разрешението провежда операциите по усъвършенстване на стоките или урежда тяхното провеждане;

ж)разрешението за режим усъвършенстване няма да засегне неблагоприятно съществените интереси на производителите в Съюза („проверка на икономическите условия“).

3.Освен ако е обосновано по друг начин от икономическото естество на усъвършенстването, с цел да се прецени дали издаването на разрешение за режим активно усъвършенстване засяга неблагоприятно съществените интереси на производителите в Съюза, преди да приемат своето решение относно разрешението, митническите органи, издаващи разрешението, искат становището на Митническия орган на ЕС, ако:

а)вносното мито, приложимо при допускане за свободно обращение на преработените продукти, се определя въз основа на тарифното класиране, митническата стойност, количеството, естеството и произхода на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, в съответствие с член 168, параграфи 3 и 4; както и

б)налице са доказателства, че има вероятност съществените интереси на производителите в Съюза да бъдат засегнати неблагоприятно. Счита се, че такива доказателства са налице, когато за стоки, предназначени да бъдат поставени под режим активно усъвършенстване, би се прилагала мярка на селскостопанската политика, временно или окончателно антидъмпингово мито, изравнително мито, защитна мярка или допълнително мито в резултат на спиране на отстъпки, ако тези стоки бяха допуснати за свободно обращение;

4.С цел да се прецени дали издаването на разрешение за режим пасивно усъвършенстване засяга неблагоприятно съществените интереси на производителите в Съюза, преди да приемат своето решение относно разрешението, митническите органи искат становището на Митническия орган на ЕС, когато са налице доказателства, че има вероятност съществените интереси на производителите в Съюза на стоки, които се считат за чувствителни, да бъдат засегнати неблагоприятно, и стоките не са предназначени за поправка.

5.Когато бъде поискано в съответствие с параграфи 3 и 4, Митническият орган на ЕС може да достигне до едно от следните становища:

а)издаването на разрешението не засяга неблагоприятно съществените интереси на производителите в Съюза;

б)издаването на разрешението засяга неблагоприятно съществените интереси на производителите в Съюза;

в)издаването на разрешението за надлежно обосновано и подложено на мониторинг количество стоки, което е определено в становището, не засяга неблагоприятно съществените интереси на производителите в Съюза.

Становището на Митническия орган на ЕС се взема предвид от митническите органи, издаващи разрешението, както и от всички други митнически органи, работещи с подобни разрешения. Митническите органи, издаващи разрешението, може да не вземат под внимание становището, прието от Митническия орган на ЕС, при условие че изложат мотивите си за това свое решение.

6.Митническите органи, издаващи разрешението, осигуряват или предоставят на разположение разрешенията в Центъра за митнически данни на ЕС. Когато разрешенията за специални режими съдържат търговска информация с чувствителен характер, достъпът до съдържащите се в тях данни е ограничен.

7.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент, за да се определят:

а)изключенията от условията, посочени в параграфи 2;

б)случаите, посочени в параграф 3, в които икономическото естество на усъвършенстването дава основание на митническите органи да преценят дали издаването на разрешение за режим активно усъвършенстване засяга неблагоприятно съществените интереси на производителите в Съюза, без да искат становището на Митническия орган на ЕС;

в)списъкът на стоките, считани за чувствителни, посочени в параграф 4.

8.Чрез актове за изпълнение Комисията определя:

а)процедурните правила за издаване на разрешението за режимите, посочено в параграф 1;

б)процедурните правила, съгласно които Митническият орган на ЕС представя своето становище; както и

в)количеството и правилата за мониторинг на прага, посочен в параграф 5.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

9.До датата, посочена в член 265, параграф 1, на равнището на Съюза се извършва проверка на икономическите условия, посочена в параграф 2, буква е), организирана от Комисията. До тази дата, когато се прави позоваване на становището на Митническия орган на ЕС съгласно настоящата глава, се има предвид проверката на равнището на Съюза, както е предвидено в параграф 5 от настоящия член.

Член 103

Разрешения с обратна сила

1.Митническите органи издават разрешение с обратна сила, когато е изпълнено всяко едно от следните условия:

а)налице е доказана икономическа необходимост;

б)заявлението не е свързано с опит за въвеждане в заблуждение;

в)въз основа на счетоводната отчетност или отчетността заявителят е доказал, че:

i)всички изисквания на режима са изпълнени;

ii)когато е целесъобразно, стоките могат да бъдат идентифицирани за съответния период;

iii) счетоводната отчетност или отчетността дават възможност за контрол на режима;

г)всички необходими за уреждане на положението на стоките формалности могат да се извършат, включително при необходимост и анулиране на съответните предишни отчетности;

д)на заявителя не е издадено разрешение с обратна сила в рамките на 3 години от датата, на която е прието заявлението;

е)становището на Митническия орган на ЕС не се изисква, за да се прецени дали издаването на разрешение би засегнало неблагоприятно основните интереси на производителите в Съюза, освен когато дадено заявление се отнася за подновяване на разрешение за същия вид операции и стоки;

ж)заявлението не се отнася до управление на съоръжения за складиране за митническото складиране на стоки;

з)когато заявлението се отнася до подновяване на разрешение за същия вид операции и стоки, заявлението се подава в рамките на 3 години след изтичане на срока на първоначалното разрешение.

2.Митническите органи могат да издадат разрешение с обратна сила и когато стоките, които са били поставени под митнически режим, вече не са налични към момента на приемане на заявлението за такова разрешение.

Член 104

Отчетност

1.Титулярят на разрешението, вносителят или износителят, както и всички лица, извършващи дейности по складиране, обработка или усъвършенстване на стоки или покупка или продажба на стоки в свободни зони, водят подходяща отчетност във форма, одобрена от митническите органи, и осигуряват или предоставят на разположение тази отчетност в Центъра за митнически данни на ЕС.

Отчетността съдържа информацията и данните, които позволяват на митническите органи да упражняват надзор върху съответния режим, особено по отношение на идентификацията на стоките, поставени под този режим, техния митнически статус и техните движения.

2.Счита се, че довереният и проверен търговец изпълнява задължението, изложено в параграф 1.

Член 105

Приключване на специален режим

1.В случаите, различни от режим транзит, и без да се засяга митническият надзор във връзка със специфичната употреба, предвидена в член 135, специален режим се приключва, когато стоките, поставени под този режим, или преработените продукти се поставят под следващ митнически режим, са изведени от митническата територия на Съюза или са унищожени, без да са останали отпадъци, или са изоставени в полза на държавата съгласно член 78.

2.Митническите органи приключват режим транзит, когато са в състояние да установят, сравнявайки данните, които са осигурени и предоставени на разположение на отправното митническо учреждение, и данните, които са осигурени и предоставени на разположение на получаващото митническо учреждение, че режимът е завършил правилно.

3.Митническите органи вземат всички необходими мерки за уреждане на положението на стоките, по отношение на които режимът не е приключен съгласно предвидените условия.

4.Приключването на режима се извършва в определен срок, освен ако е предвидено друго.

5.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на срока, посочен в параграф 4.

6.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за приключването на специален режим, посочено в настоящия член. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 106

Прехвърляне на права и задължения

1.Митническите органи могат да разрешат на титуляря на разрешение за специален режим, различен от режим транзит, да прехвърли изцяло или частично правата и задълженията си по отношение на стоките, поставени под този специален режим, на вносител или износител, който също отговаря на условията за съответния режим.

2.Титулярят на разрешението, който прехвърля своите права и задължения, информира митническите органи за прехвърлянето и за приключването на режима, освен ако митническите органи са дали разрешение и на вносителя или износителя, на когото са прехвърлени правата и задълженията.

3.Когато прехвърлянето на права и задължения засяга повече от една държава членка, митническите органи, които дават разрешение за прехвърлянето, се консултират със съответните други държави членки.

4.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за прехвърляне на правата и задълженията на титуляря на разрешението по отношение на стоки, поставени под специален режим, различен от режим транзит. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 107

Движение на стоки

1.В специфични случаи вносителите и износителите могат да придвижват стоките, поставени под специален режим, различен от режим транзит, или в свободна зона, между различни места на митническата територия на Съюза.

2.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на случаите и условията, при които вносителите и износителите могат да придвижват стоки съгласно посоченото в параграф 1 от настоящия член. 

3.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за движението на стоките, поставени под специален режим, различен от режим транзит, или в свободна зона, съгласно посоченото в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 108

Обичайни операции

1.Стоките, поставени под режим митническо складиране или усъвършенстване, или в свободна зона, могат да бъдат подложени на обичайни операции, предназначени да осигурят тяхното запазване, подобряването на външния им вид или търговско качество или подготвянето им за разпространение или препродажба.

2.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на обичайните операции за стоките, посочени в параграф 1 от настоящия член. 

Член 109

Еквивалентни стоки

1.Еквивалентни стоки са съюзни стоки, които се складират, използват или усъвършенстват вместо стоките, поставени под специален режим.

При режим пасивно усъвършенстване еквивалентни стоки са несъюзни стоки, които се усъвършенстват вместо съюзните стоки, поставени под режим пасивно усъвършенстване.

Освен когато е предвидено друго, еквивалентните стоки трябва да имат същия осемцифрен код по Комбинираната номенклатура, същото търговско качество и същите технически характеристики като стоките, които заместват.

2.Митническите органи разрешават, при подадено заявление и при условие че се гарантира правилното протичане на режима, особено по отношение на митническия надзор:

а)използването на еквивалентни стоки под режим митническо складиране, свободна зона, специфична употреба и усъвършенстване;

б)използването на еквивалентни стоки под режим временен внос, в специфични случаи;

в)при режим активно усъвършенстване, износа на преработени продукти, получени от еквивалентни стоки, преди вноса на стоките, които те заместват;

г)при режим пасивно усъвършенстване, вноса на преработени продукти, получени от еквивалентни стоки, преди износа на стоките, които те заместват.

Счита се, че довереният и проверен търговец е изпълнил условието за осигуряване на правилното протичане на режима, доколкото дейността, свързана с използването на еквивалентни стоки за съответния режим, е взета предвид в разрешението, посочено в член 25.

3.Използването на еквивалентни стоки не се разрешава в следните случаи:

а)когато се извършват само обичайни операции под режим активно усъвършенстване съгласно определението в член 108;

б)когато се прилага забрана за възстановяване на или освобождаване от вносни мита по отношение на стоките без произход, използвани в производството на преработени продукти, поставени под режим активно усъвършенстване, за които е издадено или съставено доказателство за произход съгласно преференциално споразумение между Съюза и определени трети държави или групи такива държави;

в)когато това би довело до неоснователно облагодетелстване от вносни мита или когато това е предвидено в законодателството на Съюза.

4.В случаите, посочени в параграф 2, буква в), и когато преработените продукти биха подлежали на облагане с износни мита, ако не се изнасяха в контекста на режим активно усъвършенстване, титулярят на разрешението предоставя обезпечение, за да гарантира плащането на износните мита, в случай че несъюзните стоки не бъдат внесени в срока, посочен в член 138, параграф 3.

5.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент, за да се определят:

а)изключенията, посочени в параграф 1, трета алинея; 

б)условията, при които еквивалентни стоки се използват в съответствие с параграф 2;

в)специфичните случаи, когато еквивалентни стоки се използват под режим временен внос, посочени в параграф 2, буква б);

г)случаите, когато използването на еквивалентни стоки не е разрешено в съответствие с параграф 3, буква в);

6.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за използването на еквивалентни стоки, разрешени в съответствие с параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Глава 2
Транзит

Раздел 1
Общи правила

Член 110

Обхват

1.Стоките се поставят под режим транзит при въвеждането им на митническата територия, освен ако вече са били поставени под режим транзит, посочен в членове 111 и 112, или под друг митнически режим, в рамките на срока, определен в член 86, параграф 4.

2.Счита се, че държателят на стоките е вносителят или износителят на стоките и той носи отговорност за плащането на митата и другите данъци и вземания, освен ако митническите органи разполагат данни за друг вносител или износител.

3.Стоките, поставени под режим съюзен транзит, остават под този режим, докато бъдат поставени под друг митнически режим.

Член 111

Външен транзит

1.Под режим външен транзит несъюзните стоки могат да бъдат придвижвани от една до друга точка на митническата територия на Съюза, без да подлежат на:

а)вносни мито или други вземания, включително антидъмпингови мита, изравнителни мита или защитни мерки;

б)мерките на търговската политика, доколкото тези мерки не забраняват въвеждането на стоки на митническата територия на Съюза или тяхното напускане на тази територия.

2.В специфични случаи съюзните стоки се поставят под режим външен транзит.

3.Движението на стоките по смисъла на параграф 1 се осъществява по един от следните начини:

а)под режим външен съюзен транзит;

б)в съответствие с Конвенцията ТИР, при условие че движението:

i)е започнало или завършило извън митническата територия на Съюза;

ii)се извършва между две точки на митническата територия на Съюза, като се преминава през територията на трета държава;

в)в съответствие с Конвенцията ATA или Истанбулската конвенция, когато се извършва транзитно движение; 

г)под покритието на формуляр 302, предвиден в Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Лондон на 19 юни 1951 г., и формуляр 302 на ЕС;

д)чрез пощенската система в съответствие с актовете на Всемирния пощенски съюз, когато стоките се превозват от или за титуляри на права и задължения по тези актове.

4.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на специфичните случаи, в които съюзни стоки трябва да се поставят по режим външен транзит.

5.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за прилагане на митническата територия на Съюза на параграф 3, букви б)—д), като взема предвид потребностите на Съюза. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 112

Вътрешен транзит

1.Под режим вътрешен транзит и при условията, предвидени в параграф 2, съюзните стоки могат да се придвижват от една до друга точка на митническата територия на Съюза, като се преминава през трета държава, без това да променя митническия статус на стоките.

2.Движението на стоките по смисъла на параграф 1 се осъществява по един от следните начини:

а)под режим вътрешен съюзен транзит, при условие че такава възможност е предвидена в международно споразумение;

б)в съответствие с Конвенцията ТИР;

в)в съответствие с Конвенцията ATA или Истанбулската конвенция, когато се извършва транзитно движение;

г)под покритието на формуляр 302, както е предвидено в Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, подписано в Лондон на 19 юни 1951 г., и формуляр 302 на ЕС;

д)чрез пощенската система в съответствие с актовете на Всемирния пощенски съюз, когато стоките се превозват от или за титуляри на права и задължения по тези актове.

3.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за прилагане на митническата територия на Съюза на параграф 2, букви б)—д), като взема предвид потребностите на Съюза. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 113

Единна територия за целите на транзита

Когато стоките се придвижват от една точка на митническата територия на Съюза до друга в съответствие с Конвенцията ТИР, Конвенцията АТА или Истанбулската конвенция, под покритието на формуляр 302, формуляр 302 на ЕС или чрез пощенската система, за целите на такъв транспорт се счита, че митническата територия на Съюза представлява единна територия.

Член 114

Изключване на лица от операции ТИР

1.Когато митническите органи на държава членка решат да изключат дадено лице от операции ТИР съгласно член 38 от Конвенцията ТИР, това решение се прилага на цялата митническа територия на Съюза, а карнетите ТИР, подадени от това лице, не се приемат от никое митническо учреждение.

2.Държавата членка съобщава решението си, посочено в параграф 1, заедно с датата на прилагането му, на останалите държави членки, на Комисията и на Митническия орган на ЕС.

Член 115

Одобрен изпращач и одобрен получател за целите на ТИР

1.При подадено заявление митническите органи могат да разрешат на лице, наричано „одобрен получател“, да получава на одобрено място стоки, които се движат в съответствие с Конвенцията ТИР, така че режимът да завършва в съответствие с член 1, буква г) от Конвенцията ТИР.

2.При подадено заявление митническите органи могат да разрешат на лице, наричано „одобрен изпращач“, да изпраща до одобрено място стоки, които се движат в съответствие с Конвенцията ТИР, така че режимът да започва в съответствие с член 1, буква в) от Конвенцията ТИР.

За целите на първата алинея на одобрения изпращач се разрешава да използва специален тип пломби в съответствие с член 116, параграф 4, буква в).

3.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на условията за издаване на разрешенията, посочени в параграфи 1 и 2.

Раздел 3
Съюзен транзит

Член 116

Задължения на титуляря на режим съюзен транзит и на превозвача и получателя на стоките, придвижвани под режим съюзен транзит

1.Титулярят на режим съюзен транзит е отговорен за всяко едно от следните:

а)предоставяне на данни, даващи възможност на митническите органи да упражняват надзор върху стоките, включително най-малко идентификацията на стоките, поставени под този режим, транспортното средство, вносителя или износителя, митническия статус и движенията;

б)представяне на стоките в непроменено състояние и на изискваните данни пред получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за идентификация на стоките;

в)спазване на митническите разпоредби за режима;

г)предоставяне на обезпечение, за да се гарантира плащането на размера на вносните или износните мита, съответстващи на всяко митническо задължение или на други вземания, които биха могли да възникнат по отношение на стоките, освен ако в митническото законодателство е предвидено друго.

2.Задълженията на титуляря на режима са изпълнени и режимът транзит завършва, когато стоките, поставени под режима, и изискваната информация са на разположение в получаващото митническо учреждение в съответствие с митническото законодателство.

3.Превозвач или получател на стоки, който приема стоки и знае, че те се движат под режим съюзен транзит, също е отговорен за представянето на стоките в непроменено състояние пред получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, предприети от митническите органи за тяхната идентификация.

4.При подадено заявление митническите органи могат да разрешат всяко едно от следните опростявания по отношение на поставянето на стоките под режим съюзен транзит или приключването на този режим:

а)статус на одобрен изпращач, който позволява на титуляря на разрешението да поставя стоки под режим съюзен транзит, без да ги представя пред митническите органи;

б)статус на одобрен получател, който позволява на титуляря на разрешението да получава на одобрено място стоки, придвижвани под режим съюзен транзит, и да приключва режима в съответствие с параграф 2;

в)използване на специален тип пломби, когато се изисква пломбиране с цел да се гарантира идентификацията на стоките, поставени под режим съюзен транзит;

г)използване на електронен транспортен документ за поставяне на стоки под режим съюзен транзит, при условие че съдържа необходимата информация и е на разположение на митническите органи в отправната и получаващата държава, за да се даде възможност за митнически надзор на стоките и за приключване на режима.

5.Митническите органи извършват най-малко веднъж на всеки 3 години задълбочен мониторинг на дейностите на одобрения изпращач и на одобрените получатели, за да се прецени дали спазват изискванията за разрешението.

6.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на изискванията за данните, определени в параграф 1, букви а) и б), и условията за издаване на разрешенията, посочени в параграф 4.

7.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за:

а)поставянето на стоки под режим съюзен транзит и приключването на този режим;

б)действието на опростяванията, посочени в параграф 4.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 117

Стоки, преминаващи през територия на трета държава под режим външен съюзен транзит

1.Режимът външен съюзен транзит се прилага за стоките, преминаващи през трета държава, ако е изпълнено едно от следните условия:

а)такава възможност е предвидена в международно споразумение;

б)превозът през тази трета държава се извършва под покритието на единен транспортен документ, изготвен на митническата територия на Съюза.

2.В случая, посочен в параграф 1, буква б), действието на режим външен съюзен транзит се спира, докато стоките са извън митническата територия на Съюза.

3.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за митническия надзор на стоки, преминаващи през територията на трета държава под режим външен съюзен транзит. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Глава 3
Складиране

Раздел 1
Общи разпоредби

Член 118

Обхват

1.Под режим складиране на митническата територия на Съюза могат да бъдат складирани несъюзни стоки, без да подлежат на:

а)вносни мита;

б)други вземания, както са предвидени в други приложими действащи разпоредби;

в)мерките на търговската политика, доколкото тези мерки не забраняват въвеждането на стоки на митническата територия на Съюза или тяхното напускане на тази територия.

2.Условията за поставяне на стоки под режим складиране са следните:

а)на митницата са осигурени или предоставени на разположение минималните данни, които трябва да включват най-малко вносителя, който отговаря за стоките, производителя, стойността, произхода, тарифното класиране и описание на стоките, както и списъка на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи по отношение на тези стоки, освен ако е предвидено друго; и

б)стоките отговарят на другото законодателство, прилагано от митническите органи.

3.Съюзни стоки могат да бъдат поставени под режим митническо складиране или режим свободна зона в съответствие с другото законодателство, прилагано от митническите органи, или с цел възползване от решение, даващо право на възстановяване или опрощаване на вносни мита. Съюзни стоки могат да се въвеждат, складират, движат, използват, усъвършенстват или изразходват в митнически склад или в свободна зона. В тези случаи стоките не се считат за поставени под режим складиране.

4.Вносителят поставя несъюзните стоки, въведени в митнически склад или в свободна зона, под подходящия режим складиране.

5.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за поставяне на съюзни стоки под режим митническо складиране или режим свободна зона съгласно посоченото в параграф 2. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 119

Информация за складирането

1.Операторът на митнически склад или свободна зона осигурява или предоставя на разположение на митническите органи минималните данни, необходими за прилагането на разпоредбите, уреждащи складирането на намиращите се в тях стоки, по-специално данните, посочени в член 118, параграф 2, буква а), митническия статус на стоките, поставени под режим складиране, и последващите движения на тези стоки.

2.Когато вносителят или превозвачът вече е осигурил или е предоставил на разположение цялата или част от информацията, посочена в параграф 1, операторът на митническия склад или свободната зона свързва своята допълнителна информация с информацията на вносителя или превозвача.

3.Операторът не трябва да приема стоки, минималната информация за които не е осигурена или предоставена на разположение на митниците.

4.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на минималната информация, посочена в параграф 1 от настоящия член.

Член 120

Поправка и анулиране на информация за складирането

1.Операторът на митнически склад или свободна зона може да извърши една или повече поправки на данните в информацията за стоките в неговото съоръжение, след като тя е била осигурена или предоставена на разположение, освен ако митническите органи са информирали оператора, че възнамеряват да проверят стоките или че са установили, че информацията за стоките е неточна.

2.Вносителят, превозвачът или операторът на митническия склад или свободната зона анулира възможно най-бързо информацията за стоките, които не са въведени на митническата територия на Съюза. Митническите органи анулират информацията за тези стоки 30 дни след датата, на която информацията е била осигурена или предоставена на разположение.

Член 121

Продължителност на режим складиране

1.Времето, през което стоките могат да останат под режим складиране, е неограничено.

2.При изключителни обстоятелства митническите органи могат да определят срок, в който трябва да бъде приключен режим складиране, особено когато видът и естеството на стоките може, в случай на дългосрочно складиране, да представляват заплаха за здравето на хората, животните и растенията или за околната среда.

Раздел 2
Митническо складиране

Член 122

Складиране в митнически складове

1.Под режим митническо складиране несъюзните стоки могат да бъдат складирани в помещения или на други места, одобрени за този режим от митническите органи и намиращи се под митнически надзор („митнически складове“).

2.Митническите складове може да се ползват за митническо складиране на стоки от всички вносители („обществен митнически склад“) или за складиране на стоки, внесени от титуляря на разрешение за митническо складиране („частен митнически склад“).

Член 123

Разрешение за управление на митнически складове

1.Управлението на митнически склад изискват разрешение от митническите органи, освен ако операторът на митническия склад е самият митнически орган. В разрешението се определят условията за управлението на митническия склад.

2.Разрешението по параграф 1 се издава само на лица, които отговарят на следните условия:

а)установени са на митническата територия на Съюза;

б)осигуряват необходимите гаранции за правилното протичане на операциите;

в)счита се, че довереният и проверен търговец изпълнява това условие, доколкото управлението на митническия склад е взето предвид в разрешението, посочено в член 25;

г)предоставят обезпечение за потенциалното митническо задължение.

3.Разрешението, посочено в параграф 1, се издава само когато митническите органи са в състояние да упражняват митнически надзор, без да се налага да въвеждат административен ред, който е непропорционален на съответните икономически потребности.

4.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на условията за издаване на посоченото в параграф 1 от настоящия член разрешение.

Член 124

Движение на стоки в митнически склад

1.Митническите органи може да разрешат на оператор на митнически склад да придвижва стоките при следните условия:

а)възможността за движение на стоките е предвидена в разрешението за митнически склад;

б)операторът на митническия склад е одобрен икономически оператор или доверен и проверен търговец;

в)информацията относно движенията се вписва в отчетността на оператора и се осигурява или предоставя на разположение на митническите органи при тръгване и при пристигане на стоките.

2.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурата за движението на стоките в митнически склад, посочено в параграф 1. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 125

Усъвършенстване в митнически склад

Митническите органи могат, когато е налице икономическа необходимост и митническият надзор не се засяга неблагоприятно, да разрешат стоките под режим митническо складиране впоследствие да бъдат поставени под режим активно усъвършенстване или специфична употреба, за да бъдат усъвършенствани в митническия склад, при спазване на условията, предвидени за тези режими.

Член 126

Митнически надзор

Титулярят на разрешението носи отговорността да гарантира, че стоките под режим митническо складиране не се отклоняват от митнически надзор.

Раздел 3
Свободни зони

Член 127

Определяне на свободни зони

1.Държавите членки могат да определят части от митническата територия на Съюза като свободни зони.

Държавите членки определят точно територията и входните и изходните пунктове на всяка свободна зона.

2.Държавите членки информират Комисията за своите свободни зони, които са действащи.

3.Свободните зони са оградени.

Периметърът и входните и изходните пунктове на свободните зони подлежат на митнически надзор.

4.Лицата, стоките и транспортните средства, които влизат в свободната зона или я напускат, могат да бъдат обект на митнически контрол.

Член 128

Сгради и дейности в свободните зони

1.За строителството на сгради в свободна зона се изисква предварително одобрение от митническите органи.

2.Съобразно митническото законодателство в свободните зони се разрешават всякакви дейности с промишлен или търговски характер, или извършването на услуги. За извършването на тези дейности митническите органи се уведомяват предварително.

3.Митническите органи могат да забранят или да ограничат дейностите, посочени в параграф 2, предвид естеството на въпросните стоки или изискванията за митническия надзор или изискванията за сигурност и безопасност.

4.Митническите органи могат да забранят извършването на дейност в свободните зони на лица, които не осигуряват необходимите гаранции за спазване на митническите разпоредби.

Член 129

Несъюзни стоки в свободни зони

1.Докато се намират в свободната зона, несъюзните стоки могат да бъдат допуснати за свободно обращение или поставени под режим активно усъвършенстване, временен внос или специфична употреба при условията, предвидени за тези режими.

В тези случаи стоките не се считат за поставени под режим свободна зона.

2.Без да се засягат разпоредбите, приложими за доставките или за продоволственото складиране, и доколкото съответният режим го позволява, параграф 1 не изключва използването или изразходването на стоки, които при допускане за свободно обращение или временен внос не биха подлежали на вносни мита или на мерки, предвидени по линия на общата селскостопанска или общата търговска политика, или на мерки, с които се забранява използването на тези стоки в Съюза.

За такова използване или изразходване е необходимо на митницата да бъде осигурена или предоставена на разположение подходящата информация. 

Член 130

Извеждане на стоки от свободна зона

Стоките могат да бъдат изведени от свободна зона само ако са поставени под друг митнически режим.

Член 131

Митнически статус

1.По заявление на заинтересованото лице митническите органи установяват митническия статус на съюзни стоки на следните стоки:

а)съюзни стоки, въведени в свободна зона;

б)съюзни стоки, претърпели операции по усъвършенстване в свободна зона;

в)стоки, допуснати за свободно обращение в свободна зона.

2.Когато стоки са изведени от свободна зона в друга част на митническата територия на Съюза или са поставени под митнически режим, те се считат за несъюзни стоки, освен когато митническият им статус на съюзни стоки е доказан.

3.Въпреки това, за целите на прилагането на износните мита и на лицензите за износ или на мерките за контрол на износа, предвидени по линия на общата селскостопанска или общата търговска политика, тези стоки се считат за съюзни стоки, освен ако се установи, че те нямат митнически статус на съюзни стоки.

Глава 4
Употреба за специфични цели

Раздел 1
Временен внос

Член 132

Обхват

1.Под режим временен внос на митническата територия на Съюза несъюзни стоки, предназначени за износ, могат да бъдат обект на употреба за специфични цели, с пълно или частично освобождаване от вносни мита и без да подлежат на:

а)други вземания, както са предвидени в други приложими действащи разпоредби;

б)мерките на търговската политика, доколкото тези мерки не забраняват въвеждането на стоки на митническата територия на Съюза или тяхното напускане на тази територия.

2.Режимът временен внос може да се използва единствено когато са изпълнени следните условия:

а)стоките не са предназначени да претърпят каквато и да е промяна, освен нормална амортизация при тяхното използване;

б)възможно е да се гарантира, че стоките, поставени под този режим, могат да бъдат идентифицирани, освен когато, предвид естеството на стоките или тяхното предназначение, отсъствието на мерки за идентификация няма да доведе до злоупотреби с режима или, в случая по член 109, когато може да се провери изпълнението на условията, установени по отношение на еквивалентните стоки;

в)когато е необходимо, има издадено разрешение в съответствие с член 102 и минималните данни са осигурени или предоставени на разположение на митниците преди вдигането на стоките, като тези данни трябва да включват най-малко вносителя, който отговаря за стоките, производителя, стойността, произхода, тарифното класиране и описание на стоките, както и тяхното предназначение;

г)изискванията за пълно или частично освобождаване от мита, предвидени в митническото законодателство, са изпълнени.

д)стоките са пристигнали на митническата територия на Съюза;

е)стоките отговарят на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи.

3.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на:

а)употребата за специфични цели, посочена в параграф 1 от настоящия член;

б)изискванията за пълно освобождаване от вносни мита, посочени в параграф 2, буква г) от настоящия член.

Член 133

Срок, в който стоките могат да останат под режим временен внос

1.Митническите органи определят срока, в който стоките, поставени под режим временен внос, трябва да бъдат поставени под следващ митнически режим. Този срок е достатъчно дълъг за постигане на целта на разрешеното ползване.

2.Максималният срок, в който стоките могат да останат под режим временен внос за същата цел и под отговорността на същия титуляр на разрешението, е 24 месеца, дори когато режимът е приключен чрез поставяне на стоките под друг специален режим и впоследствие чрез поставянето им отново под режим временен внос.

3.Когато поради изключителни обстоятелства разрешеното използване не може да се постигне в рамките на сроковете, предвидени в параграфи 1 и 2, митническите органи могат да удължат тези срокове в разумни граници, при обосновано заявление от страна на вносителя.

4.Общият срок, в който стоките могат да останат под режим временен внос, не надвишава 10 години, освен в случай на непредвидени обстоятелства.

Член 134

Размер на вносните мита при временен внос с частично освобождаване от вносни мита

1.Размерът на вносните мита за стоки, поставени под режим временен внос с частично освобождаване от вносни мита, се определя на 3 % от размера на вносните мита, които биха били дължими за тези стоки, ако на датата на поставяне под режим временен внос са били допуснати за свободно обращение.

Този размер се дължи за всеки месец или част от месец, през който стоките са били поставени под режим временен внос с частично освобождаване от вносни мита.

2.Размерът на вносните мита не превишава размера на митата, които биха били дължими, ако стоките бяха допуснати за свободно обращение на датата, на която са били поставени под режим временен внос.

Раздел 2
Специфична употреба

Член 135

Режим специфична употреба

1.Под режим специфична употреба могат да се допускат за свободно обращение стоки, освободени от мито или с намалена ставка на митото, която е предвидена в законодателството на Съюза, при условие че вносителят насочи стоките за употреба за специфични цели.

2.Условията за поставяне на стоки под режим специфична употреба са следните:

а)когато е необходимо, има издадено разрешение в съответствие с член 102;

б)на митницата са осигурени или предоставени на разположение минималните данни, които трябва да включват най-малко вносителя, който отговаря за стоките, продавача, купувача, производителя, доставчика на продукта, когато той е различен от производителя, отговорния икономически оператор в Съюза съгласно член 4 от Регламент (ЕС) 2019/1020 и член 16 от Регламент (ЕС) 2023/XXXX 70 , стойността, произхода, тарифното класиране и описание на стоките, уникалния референтен номер на пратката и нейното местоположение, както и списъка на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи по отношение на тези стоки;

в)всички дължими вносни мита или други вземания, включително антидъмпингови мита, изравнителни мита или защитни мерки, са платени или обезпечени, освен ако стоките са предмет на искане за усвояване на тарифна квота;

г)стоките са пристигнали на митническата територия на Съюза;

д)стоките отговарят на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи.

3.Когато стоките са на производствен етап, който икономически би дал възможност само за предвидената специфична употреба, митническите органи могат да определят в разрешението условията, при които стоките се считат за използвани за целите, предвидени в законодателството на Съюза, с което се предоставя освобождаване от мита или прилагане на намалени ставки на митата.

4.Когато стоките са подходящи за повторна употреба и митническите органи считат това за уместно с оглед предотвратяването на злоупотреби, митническият надзор продължава за срок, не по-дълъг от 2 години от датата на първата им употреба за целите, предвидени в законодателството на Съюза, с което се предоставя освобождаване от мита или прилагане на намалени ставки на митата.

5.Митническият надзор за режим специфична употреба завършва в който е да е от следните случаи:

а)когато стоките са използвани за целите, предвидени в законодателството на Съюза, с което се предоставя освобождаване от мита или прилагане на намалени ставки на митата;

б)когато стоките са изведени от митническата територия на Съюза, унищожени са или са изоставени в полза на държавата;

в)когато стоките са използвани за целите, различни от предвидените в законодателството на Съюза, с което се предоставя освобождаване от мита или намалени ставки на митата, и са платени приложимите вносни мита.

6.Когато се изисква рандеман, за режим специфична употреба се прилага член 136.

7.Отпадъците и остатъците в резултат на обработката или усъвършенстването на стоките съгласно предвидената специфична употреба и загубите, дължащи се на естествена загуба, се считат за стоки, насочени за предвидената специфична употреба.

8.Отпадъците и остатъците в резултат на унищожаването на стоки, поставени под режим специфична употреба, се считат за поставени под режим митническо складиране.

Глава 5
Усъвършенстване

Раздел 1
Общи разпоредби

Член 136

Рандеман

С изключение на случаите, в които рандеманът е определен в законодателство на Съюза, уреждащо специфични области, митническите органи определят или рандеман, или осреднен рандеман за операцията по усъвършенстване, или, когато е приложимо, посочват метода за определянето му.

Рандеманът или осредненият рандеман се определя на базата на действителните обстоятелства, при които се извършват или трябва да се извършат операциите по усъвършенстване. Когато е уместно, този рандеман може да бъде съответно променен по реда на член 10.

Раздел 2
Активно усъвършенстване

Член 137

Обхват

1.Без да се засяга член 109, под режим активно усъвършенстване на митническата територия на Съюза могат да бъдат използвани несъюзни стоки в една или повече операции по усъвършенстване, без тези стоки да подлежат на:

а)вносни мита или други вземания, включително антидъмпингови мита, изравнителни мита или защитни мерки;

б)мерките на търговската политика, доколкото тези мерки не забраняват въвеждането на стоки на митническата територия на Съюза или тяхното напускане на тази територия.

2.Условията за поставяне на стоки под режим активно усъвършенстване са следните:

а)когато е необходимо, има издадено разрешение в съответствие с член 102 за една от употребите, посочени в параграф 3 от настоящия член;

б)на митницата са осигурени или предоставени на разположение минималните данни, които трябва да включват най-малко вносителя, който отговаря за стоките, продавача, купувача, производителя, стойността, произхода, тарифното класиране и описание на стоките и тяхното местоположение, както и списъка на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи;

в)стоките са пристигнали на митническата територия на Съюза.

3.Вносителите могат да използват режим активно усъвършенстване за всяко от следните:

а)поправка на стоките, предназначени да бъдат поставени под режим активно усъвършенстване;

б)унищожаване на стоките, предназначени да бъдат поставени под режим активно усъвършенстване;

в)производство на преработени продукти, в които могат да бъдат идентифицирани стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, без да се засяга използването на спомагателни производствени материали;

г)подлагане на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, на операции с цел да се осигури съответствието им с техническите изисквания за допускането им за свободно обращение;

д)подлагане на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, на обичайни операции в съответствие с член 108;

е)производство на преработени продукти от стоки, еквивалентни на стоките, поставени под режим активно усъвършенстване, в съответствие с член 109.

Член 138

Срок за приключване

1.Митническите органи определят срока, в който режимът активно усъвършенстване се приключва съгласно член 105

Този срок започва да тече от датата, на която несъюзните стоки са поставени под режима, като се отчита времето, необходимо за извършване на операциите по усъвършенстване и за приключване на режима.

2.Митническите органи могат да удължат в разумни граници срока, определен съгласно параграф 1, при обосновано заявление от страна на титуляря на разрешението.

В разрешението може да се уточни, че срок, който започва да тече през определен месец, тримесечие или полугодие, изтича съответно на последния ден на следващия месец, следващото тримесечие или полугодие.

3.При предварителен износ в съответствие с член 109, параграф 2, буква в) в разрешението се посочва срокът, в който несъюзните стоки се декларират за режим активно усъвършенстване, като се отчита времето, необходимо за доставка и транспорт до митническата територия на Съюза.

Срокът, посочен в първата алинея, се определя в месеци и не надвишава 6 месеца. Той започва да тече от датата на приемане на декларацията за износ на преработените продукти, получени от съответните еквивалентни стоки.

4.По искане на титуляря на разрешението 6-месечният срок, посочен в параграф 3, може да бъде удължен след изтичането му, при условие че общият срок не надвишава 12 месеца.

Член 139

Временен износ за последващо усъвършенстване

При подадено заявление митническите органи могат да разрешат някои или всички стоки, поставени под режим активно усъвършенстване, или преработените продукти, да бъдат временно изнесени с цел последващо усъвършенстване извън митническата територия на Съюза, в съответствие с условията, определени за режим пасивно усъвършенстване.

Раздел 3
Пасивно усъвършенстване

Член 140

Обхват

1.Под режим пасивно усъвършенстване съюзни стоки могат да се изнасят временно от митническата територия на Съюза, за да се подложат на операции по усъвършенстване. Получените от тези стоки преработени продукти могат да бъдат допуснати за свободно обращение с пълно или частично освобождаване от вносни мита по заявление от титуляря на разрешението или на друго лице, установено на митническата територия на Съюза, ако това лице е получило съгласието на титуляря на разрешението и са изпълнени условията на разрешението.

2.Условията за поставяне на стоки под режим пасивно усъвършенстване са следните:

а)когато е необходимо, има издадено разрешение в съответствие с член 102 и с настоящия член;

б)на митницата са осигурени или предоставени на разположение минималните данни, които трябва да включват най-малко износителя, който отговаря за стоките, продавача, купувача, стойността, произхода, тарифното класиране и описание на стоките;

в)всички дължими износни мита или други вземания са платени или обезпечени;

г)стоките отговарят на относимото друго законодателство, прилагано от митническите органи;

3.Митническите органи не издават разрешение за режим пасивно усъвършенстване за която и да е от следните съюзни стоки:

а)износът на които води до възстановяване или опрощаване на вносни мита;

б)които преди износа са били допуснати за свободно обращение с освобождаване от мито или с намалена ставка на митото поради тяхната специфична употреба, докато не се изпълнят целите на специфичната употреба, освен когато тези стоки трябва да бъдат поправени;

в)чийто износ води до предоставяне на възстановявания при износ;

г)за които, по линия на общата селскостопанска политика при износ, се предоставя финансово предимство, различно от възстановяванията по буква в).

4.Митническите органи определят срока, в който временно изнесените стоки трябва да бъдат реимпортирани на митническата територия на Съюза под формата на преработени продукти и допуснати за свободно обращение, за да могат да се възползват от пълно или частично освобождаване от вносни мита. Митническите органи могат да разрешат удължаване в разумни граници на определения срок при обосновано заявление от страна на титуляря на разрешението.

Член 141

Безплатна поправка или замяна на стоки

1.Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя, когато се докаже по удовлетворителен за митническите органи начин, че поправката или замяната на стоките е извършена безплатно поради наличието на договорно или законово гаранционно задължение или производствен или материален дефект, или поради това, че стоките не отговарят на спецификациите, които купувачът е поискал от продавача на стоките.

2.Параграф 1 не се прилага, когато производственият или материалният дефект на стоката е взет предвид при първото ѝ допускане за свободно обращение.

Член 142

Стоки, поправени или променени съгласно международни споразумения

1.Пълно освобождаване от вносни мита се предоставя на преработените продукти, които са получени от стоки, поставени под режим пасивно усъвършенстване, когато се докаже по удовлетворителен за митническите органи начин, че:

а)стоките са били поправени или променени в трета държава, с която Съюзът е сключил международно споразумение, предвиждащо такова освобождаване; и

б)са изпълнени условията за освобождаване от вносни мита, предвидени в споразумението по буква а).

2.Параграф 1 не се прилага по отношение на преработените продукти, получени от еквивалентни стоки по член 109, и по отношение на заместващите продукти, посочени в членове 143 и 144.

Член 143

Система на стандартен обмен

1.Системата на стандартен обмен позволява заместването на преработен продукт с внесен продукт („заместващ продукт“), при условията на параграфи 2—5.

2.При подадено заявление митническите органи разрешават прилагането на системата на стандартен обмен, когато операцията по усъвършенстването се състои в поправка на дефектни съюзни стоки, които не попадат в обхвата на мерките по линия на общата селскостопанска политика или на специфичните разпоредби, приложими за определени стоки, получени при преработката на селскостопански продукти.

3.Заместващите продукти трябва да имат същия осем цифров код по Комбинираната номенклатура, същото търговско качество и същите технически характеристики като дефектните стоки, ако тези стоки са били поправени.

4.Когато дефектните стоки са употребявани преди износа, заместващите продукти също трябва да са били употребявани.

Въпреки това митническите органи имат право да отменят изискването, посочено в първата алинея, ако заместващият продукт е доставен безплатно или поради договорно или законово гаранционно задължение, или поради производствен или материален дефект.

5.Разпоредбите, приложими за преработените продукти, се прилагат и за заместващите продукти.

Член 144

Предварителен внос на заместващи продукти

1.Митническите органи разрешават, при определени от тях условия и по заявление на заинтересованото лице, заместващите продукти да бъдат внесени преди износа на дефектните стоки.

При предварителен внос на заместващ продукт се предоставя обезпечение за размера на вносното мито, който би следвало да се плати, ако дефектните стоки не бъдат изнесени съгласно параграф 2.

2.Дефектните стоки се изнасят в срок от 2 месеца от датата на приемане от митническите органи на декларацията за допускане за свободно обращение на заместващите продукти.

3.Когато поради изключителни обстоятелства дефектните стоки не могат да бъдат изнесени в срока по параграф 2, митническите органи могат да разрешат удължаване на този срок в разумни граници при обосновано заявление от страна на титуляря на разрешението.

Дял IX
ТАРИФНО КЛАСИРАНЕ, ПРОИЗХОД И СТОЙНОСТ НА СТОКИТЕ

Глава 1
Обща митническа тарифа и тарифно класиране на стоките

Член 145

Обща митническа тарифа и митническо наблюдение

1.Дължимите вносни и износни мита се основават на Общата митническа тарифа.

Други мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, свързани с търговията със стоки, се прилагат в съответните случаи съгласно тарифното класиране на тези стоки.

2.Общата митническа тарифа включва всяко едно от следните:

а)Комбинираната номенклатура на стоките, установена с Регламент (ЕИО) № 2658/87;

б)всяка друга номенклатура, която изцяло или частично се основава на Комбинираната номенклатура, с която се добавят допълнителни подразделения към нея и която е установена с разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области с оглед на прилагането на тарифни мерки, свързани с търговията със стоки;

в)конвенционалните или нормалните автономни мита, които се прилагат за стоките, включени в Комбинираната номенклатура;

г)преференциалните тарифни мерки, предвидени в споразумения, които Съюзът е сключил с определени трети държави или групи трети държави;

д)преференциалните тарифни мерки, приети едностранно от Съюза по отношение на определени трети държави или групи трети държави;

е)автономните мерки, които предвиждат намаляване или освобождаване от мита за определени стоки;

ж)благоприятното тарифно третиране, установено за определени стоки поради естеството им или специфичната им употреба, в рамките на мерките по букви в)—е) или з);

з)други мерки, предвидени в законодателството на Съюза в областта на селското стопанство, търговията или друга област, които се основават на тарифното класиране на стоките, по-специално временни или окончателни антидъмпингови мита, изравнителни мита или защитни мерки.

3.Когато съответните стоки отговарят на условията, включени в мерките по параграф 2, букви г)—ж), тези мерки може да се прилагат вместо предвидените в буква в) от посочения параграф. Такива мерки може да се прилагат с обратно действие, при условие че се изпълняват сроковете и условията, установени в съответната мярка или в посочения регламент, и при условие че:

а)в тях е предвидено прилагане с обратно действие, що се отнася до мерките, определени в букви г) и д);

б)третата държава или групата трети държави също предоставят възможност за прилагане с обратно действие, що се отнася до мерките, определени в буква г).

4.Когато прилагането на мерките по параграф 2, букви г)—ж) или освобождаването от мерките, посочени в буква з) от него, е ограничено до определен обем от вноса или износа, прилагането или освобождаването се прекратява в случая на тарифни квоти или други квоти веднага щом се достигне определеният обем на вноса или износа.

При тарифни тавани прилагането се прекратява с правен акт на Съюза.

5.Митническите органи отказват прилагането на опростеното тарифно третиране за дистанционни продажби, когато въз основа на относими и обективни данни установят, че дистанционната продажба на стоки, внасяни от трети държави, е предназначена за лица, различни от посочените в член 14, параграф 2, буква а) от Директивата за ДДС.

6.За целите, посочени в член 31, параграф 4, Комисията може да постави под митническо наблюдение допускането за свободно обращение, износа и поставянето на стоки под определени специални режими.

7.Чрез актове за изпълнение Комисията приема мерките за еднаквото управление на тарифните квоти и други квоти, както и тарифните тавани и други тавани по параграф 4, и за управлението на митническото наблюдение, посочено в параграф 6. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 146

Тарифно класиране на стоки

1.За целите на прилагането на Общата митническа тарифа „тарифно класиране“ на стоки е определянето на една от подпозициите или допълнителните подразделения на Комбинираната номенклатура, в която или което трябва да бъдат класирани тези стоки.

2.За целите на прилагането на нетарифни мерки „тарифно класиране“ на стоки е определянето на една от подпозициите или допълнителните подразделения на Комбинираната номенклатура или на всяка друга номенклатура, установена с разпоредби на Съюза и основаваща се изцяло или частично на Комбинираната номенклатура или добавяща допълнителни подразделения към нея, в която или което трябва да бъдат класирани тези стоки.

3.Подпозицията или допълнителното подразделение, определени съгласно параграфи 1 и 2, се използват за целите на прилагането на мерките, отнасящи се за тази подпозиция.

4.Чрез актове за изпълнение Комисията може да определи тарифното класиране на стоките съгласно параграфи 1 и 2.
Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

При наличието на надлежно обосновани наложителни причини за спешност във връзка с необходимостта бързо да се осигури правилното и еднакво прилагане на Комбинираната номенклатура, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата по член 262, параграф 5.

Глава 2
Произход на стоките

Член 147

Непреференциален произход на стоките

Правилата за определянето на непреференциалния произход на стоките в членове 148 и 149 се използват за целите на прилагане на:

а)Общата митническа тарифа, с изключение на мерките по член 145, параграф 2, букви г) и д);

б)мерки, различни от тарифните мерки, установени с разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области във връзка с търговията със стоки; както и

в)други мерки на Съюза, отнасящи се до произхода на стоките.

Член 148

Придобиване на произход

1.За стоките, изцяло получени в една-единствена държава или територия, се счита, че произхождат от тази държава или територия.

2.За стоките, чието производство включва участието на повече от една държава или територия, се счита, че произхождат от държавата или територията, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована преработка или обработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен етап от производството.

3.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на правилата, съгласно които се счита, че стоките, непреференциалният произход на които е необходимо да бъде определен за целите на прилагането на мерките на Съюза, посочени в член 147, са изцяло получени само в една държава или територия или че са претърпели последната си, съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен етап от производството в дадена държава или територия, в съответствие с параграфи 1 и 2 от настоящия член.

Член 149

Доказателство за непреференциален произход

1.Когато вносителят е посочил произход на стоките съгласно митническото законодателство, митническите органи могат да изискат доказателство за произхода на стоките.

2.Когато се представя доказателство за произход на стоките съгласно митническото законодателство или друго законодателство на Съюза, уреждащо специфични области, митническите органи имат право в случай на основателно съмнение да поискат всякакви допълнителни доказателства, за да се уверят, че посоченият произход съответства на правилата, установени в относимото законодателство на Съюза.

3.Когато изискванията на търговията налагат това, в рамките на Съюза може да бъде издаден документ, доказващ произхода в съответствие с действащите правила за произход в държавата или територията на получаване или съгласно всякакъв друг метод за определяне на държавата, на чиято територия стоките са били изцяло получени или са претърпели последната си съществена трансформация.

4.Когато вносителят е избрал да прилага опростеното тарифно третиране за дистанционни продажби съгласно посоченото в член 156, параграф 2, митническите органи не изискват от вносителя да доказва произхода на стоките.

5.Чрез актове за изпълнение Комисията приема процедурните правила за представянето и проверката на доказателството за произход. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 150

Преференциален произход на стоките

1.За да се ползват от мерките по член 145, параграф 2, букви г) и д), или от нетарифните преференциални мерки, стоките трябва да отговарят на условията на правилата за преференциален произход по параграфи 2—5 от настоящия член.

2.В случай на стоки, които се ползват от преференциални мерки, съдържащи се в споразуменията, които Съюзът е сключил с определени трети държави или с групи такива държави, правилата за преференциалния произход се установяват в тези споразумения.

3. В случай на стоки, които се ползват от преференциални мерки, приети едностранно от Съюза по отношение на определени трети държави или групи такива държави, различни от посочените в параграф 5, Комисията приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на правилата относно преференциалния произход. Тези правила се основават или на критерия, че стоките са изцяло получени, или на критерия, че стоките са резултат от достатъчна преработка или обработка.

4.В случай на стоки, които се ползват от преференциални мерки, приложими за търговията между митническата територия на Съюза и Сеута и Мелила, посочени в протокол 2 към Договора за присъединяване от 1985 г., правилата за преференциалния произход се приемат в съответствие с член 9 от същия протокол.

5.В случай на стоки, които се ползват от преференциални мерки, посочени в преференциалните споразумения в полза на отвъдморските държави и територии, асоциирани със Съюза, правилата за преференциалния произход се приемат в съответствие с член 203 от ДФЕС.

6.По собствена инициатива или по искане на държава или територия бенефициер Комисията може, за определени стоки, да предостави на тази държава или територия временна дерогация от правилата относно преференциалния произход, посочени в параграф 3.

Временната дерогация се обосновава с един от следните мотиви:

а)вътрешни или външни фактори временно лишават държавата или територията бенефициер от способността да спазва правилата относно преференциалния произход; 

б)държавата или територията бенефициер има нужда от време, за да се подготви за спазването на тези правила.

7.Искане за дерогация се отправя до Комисията от съответната държава или територия бенефициер. В искането се излагат мотивите, както е посочено във втората алинея, обосноваващи искането на дерогацията, и се съдържат подходящи придружаващи документи.

8.Временната дерогация се ограничава до продължителността на въздействието на вътрешните или външни фактори, които са причина за нея, или до срока, необходим на държавата или територията бенефициер да осигури спазването на правилата.

9.Когато се предостави дерогация, съответната държава или територия бенефициер спазва всички установени изисквания относно информацията, която трябва да бъде осигурена на Комисията във връзка с използването на дерогацията и управлението на количествата, за които тя е била предоставена.

10.Когато вносителят е избрал да прилага опростеното тарифно третиране за дистанционни продажби, той не може да се ползва от мерките, посочени в член 145, параграф 2, букви г) и д), или от нетарифните преференциални мерки.

11.Чрез актове за изпълнение Комисията приема:

а)процедурните правила относно преференциалния произход на стоките за целите на мерките, посочени в параграф 1;

б)мерките, с които предоставя на държава или територия бенефициер временната дерогация, посочена параграф 6.

Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 151

Определяне на произхода на конкретни стоки

Чрез актове за изпълнение Комисията може да приема мерки за определяне на произхода на конкретни стоки в съответствие с правилата за произход, приложими за тези стоки. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

При наличието на наложителни причини за спешност във връзка с такива мерки, обосновани надлежно от необходимостта бързо да се осигури правилното и еднакво прилагане на правилата за произход, Комисията приема актове за изпълнение с незабавно приложение в съответствие с процедурата по член 262, параграф 5.

Глава 3
Стойност на стоките за митнически цели

Член 152

Обхват

Митническата стойност на стоките за целите на прилагането на Общата митническа тарифа и нетарифните мерки, установени с разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области, отнасящи се до търговията със стоки, се определя в съответствие с членове 153и 157.

Член 153

Метод за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност

1.Базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана в съответствие с членове 154 и 155.

2.Действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

3.Договорната стойност се прилага, ако е изпълнено всяко едно от следните условия:

а)не съществуват ограничения относно правото на разпореждане или ползване на стоките от купувача, различни от някое от следните:

i)ограничения, наложени или изисквани по силата на закон или от публичните органи в Съюза;

ii)ограничения, засягащи географската област, в която стоките могат да бъдат препродавани;

iii) ограничения, които не влияят значително върху митническата стойност на стоките;

б)продажбата или цената не зависят от условия или съображения, които не могат да получат стойностно изражение по отношение на остойностяваните стоки;

в)никаква част от прихода от всяка последваща препродажба, прехвърляне или ползване на стоките от купувача не се получава пряко или косвено от продавача, освен в случаите, когато е възможна подходяща корекция;

г)купувачът и продавачът не са свързани или връзката не е повлияла върху цената.

4.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за определяне на митническата стойност в съответствие с параграфи 1 и 2, включително тези за коригиране на действително платена или подлежаща на плащане цена и за прилагането на условията, посочени в параграф 3. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 154

Елементи на договорната стойност

1.При определяне на митническата стойност съгласно член 153 към действително платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки се прибавят:

а)в степента, в която са направени от купувача, но не са включени в действително платената или подлежаща на плащане цена, следните разходи:

i)комисиони и възнаграждения за посредничество, с изключение на комисионите за покупката;

ii)разходите за контейнери, които за митнически цели се третират заедно с въпросните стоки; и

iii) разходите за опаковка, включващи труда или използваните материали;

б)стойността, съответно разпределена, на следните стоки и услуги, доставени пряко или косвено от купувача, безплатно или на намалени цени, и използвани при производството и продажбата за износ на внасяните стоки, доколкото тази стойност не е включена в действително платената или подлежащата на плащане цена:

i)материали, компоненти, части и други подобни, вградени във внасяните стоки;

ii)инструменти, клишета, матрици и други подобни, използвани при производството на внасяните стоки;

iii) материали, изразходвани при производството на внасяните стоки; както и

iv) инженеринг, разработки, художествено оформяне, дизайн и планове и чертежи, разработени извън Съюза и необходими за производството на внасяните стоки;

в)роялти и лицензионни такси, свързани с остойностяваните стоки, които купувачът трябва да плати пряко или косвено като условие за продажбата на остойностяваните стоки, доколкото тези роялти и такси не са включени в действително платената или подлежащата на плащане цена;

г)стойността на всяка част от прихода от последваща препродажба, последващо отстъпване на правото на разпореждане или на ползване на внасяните стоки, която пряко или косвено се предоставя на продавача; и

д)следните разходи до мястото, на което стоките са въведени на митническата територия на Съюза:

i)разходите за транспорт и застраховка за внасяните стоки; и

ii)разходите за товаро-разтоварните и обработващите операции, свързани с транспорта на внасяните стоки.

2.Всеки елемент, който се добавя към действително платената или подлежащата на плащане цена съгласно параграф 1, се основава само на обективни и подлежащи на количествена оценка данни.

3.При определяне на митническата стойност не се добавят никакви елементи към действително платената или подлежаща на плащане цена, освен посочените в настоящия член.

4.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за определяне на митническата стойност в съответствие с настоящия член, включително тези за коригиране на действително платената или подлежаща на плащане цена. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 155

Елементи, които не се включват в митническата стойност

1.При определянето на митническата стойност съгласно член 153 не се включва никое от следните:

а)разходите за транспорт на внасяните стоки след въвеждането им на митническата територия на Съюза;

б)разходите за строителство, монтиране, сглобяване, поддръжка или техническа помощ, предприети след въвеждане на митническата територия на Съюза на внасяните стоки, като например съоръжения, машини или оборудване;

в)разходите за лихви по финансови споразумения, сключени от купувача във връзка с покупката на внасяните стоки, независимо дали кредитът е предоставен от продавача или от друго лице, при условие че финансовото споразумение е в писмена форма и при необходимост купувачът може да докаже, че са изпълнени следните условия:

i)такива стоки са действително продадени на цена, декларирана като действително платената или подлежащата на плащане цена;

ii)изискваният лихвен процент не е по-висок от приетия при подобни сделки в държавата, в която и по времето, по което е било осигурено финансирането;

г)разходите за правото да бъдат възпроизвеждани внасяните стоки в Съюза; комисионите за покупка;

д)вносните мита или други задължения, дължими в Съюза във връзка с вноса или продажбата на стоките;

е)независимо от член 154, параграф 1, буква в) — плащанията, направени от купувача за правото да разпространява или препродава внасяните стоки, ако тези плащания не са условие за продажбата за износ в Съюза на внасяните стоки.

2.Чрез актове за изпълнение Комисията определя процедурните правила за определяне на митническата стойност в съответствие с настоящия член, включително тези за коригиране на действително платената или подлежаща на плащане цена. Тези актове за изпълнение се приемат в съответствие с процедурата по разглеждане, посочена в член 262, параграф 4.

Член 156

Опростявания

1.При подадено заявление митническите органи могат да разрешат следните суми да се определят въз основа на специални критерии, когато те не подлежат на количествена оценка към датата, на която е приета митническата декларация:

а)сумите, които трябва да бъдат включени в митническата стойност в съответствие с член 153, параграф 2; и

б)сумите, посочени в членове 154 и 155.

2.Когато вносителят е избрал да прилага опростеното тарифно третиране за дистанционни продажби, член 155, параграф 1, буква а), не се прилага и в митническата стойност се включват както разходите за транспорт на внасяните стоки до мястото, на което стоките се въвеждат на митническата територия на Съюза, така и разходите за транспорт след тяхното въвеждане на тази територия.

3.На Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 261 с цел допълнение на настоящия регламент чрез определяне на условията за издаване на посоченото в параграф 1 разрешение.

Член 157

Вторични методи за определяне на митническата стойност

1.Когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно член 153, тя се определя, като се прилагат последователно букви а)—г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

Редът на прилагане на букви в) и г) от параграф 2 се обръща, ако вносителят или износителят или, когато е приложимо, деклараторът поиска това.

2.Митническата стойност, определена съгласно параграф 1, е:

а)договорната стойност на идентични стоки, продадени с цел износ с местоназначение на митническата територия на Съюза и изнесени в същия момент или приб