ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 30.11.2023
COM(2023) 768 final
ДОКЛАД НА КОМИСИЯТА ДО СЪВЕТА
Доклад по глава III от Регламент (ЕС) № 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията
Солидарна вноска и приети еквивалентни мерки: преглед
I.Въведение
В настоящия доклад са представени констатациите от прегледа на разпоредбите, посочени в глава III от Регламент (ЕС) № 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. 1 относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (наричан по-нататък „Регламентът на Съвета“) с оглед на общото състояние на сектора на изкопаемите горива и генерираните свръхпечалби. Докладът е представен пред Съвета от Комисията по силата на нейното задължение за докладване съгласно член 20 от Регламента на Съвета.
По-конкретно целта на доклада е да се направи преглед на прилагането от страна на държавите членки на солидарната вноска, определена в Регламента на Съвета, или на еквивалентните национални мерки, приети от тях като алтернатива. Този преглед се прави в контекста на промените в сектора на изкопаемите горива и развитието на печалбите, генерирани в него. Докладът се основава на информация, предоставена от държавите членки в съответствие с тяхното задължение да докладват на Комисията съгласно член 19, параграф 4 от Регламента на Съвета и вътрешен анализ на Комисията.
II.Контекст
Регламентът на Съвета беше приет от Съвета на 6 октомври 2022 г. Той влезе в сила на 8 октомври 2022 г. Той беше част от спешната намеса на Комисията на енергийните пазари в Европа за справяне с драстичното покачване на цените в резултат на агресивната война на Русия срещу Украйна 2 . Много високите цени на пазарите на електроенергия с начало септември 2021 г., съчетани с повишения риск от недостиг на руски газ с начало март 2022 г. и изключително високите температури през летните месеци на 2022 г., които оказаха влияние върху търсенето на електроенергия, доведоха до цялостно отрицателно въздействие в целия ЕС. Потребителите и предприятията от всички държави членки бяха изправени пред повишени цени на енергията и електроенергията, като в същото време се наблюдаваше нарастване на инфлацията и забавяне на икономиката. Регламентът на Съвета е с извънреден, целенасочен и временен характер, като неговите цели са две: намеса на пазара на електроенергия с оглед намаляване на търсенето на електроенергия и преразпределяне на изключително високите печалби на някои от участниците в сектора на енергетиката, по-специално към крайните потребители. В проведено неотдавна експресно проучване на „Евробарометър“ европейците отново показаха силна подкрепа (86 %) за мерките, предприети от ЕС през 2022 г. за защита на потребителите и дружествата с оглед ограничаване на непосредственото въздействие от нестабилността на цените на енергията 3 .
Като продължение на действията, определени от Комисията през октомври 2021 г. с набора от мерки за справяне с нарастващите цени на енергията 4 , както и съобщението от март 2022 г., където са посочени принципите на плана REPowerEU 5 и последващия план REPowerEU 6 , приет през май 2022 г., наред с други извънредни разпоредби (напр. относно намаляването на търсенето на газ 7 , съхранението на газ 8 , цените на газа, (известен още като „Mеханизъм за корекция на пазара“) 9 , за координация на покупките на газ (известен още като „Регламента за солидарност“) 10 и за разрешенията за енергията от възобновяеми източници 11 , Регламентът на Съвета представляваше още една стъпка към гарантирането на координиран и бърз отговор на извънредната ситуация, пред която беше изправен ЕС.
В глава II от Регламента на Съвета са предвидени мерки, насочени към намеса на пазара на електроенергия. Те се отнасят до индикативна и задължителна цел за намаляване на търсенето на електроенергия, временен таван на приходите на производители на електроенергия „с подпределни разходи“ и подкрепа за потребителите чрез разширяване на съществуващия набор от мерки. В настоящия доклад не са анализирани мерките, свързани с пазара на електроенергия, които са посочени в глава II, тъй като за тях има преглед в отделен доклад от Комисията до Съвета 12 .
III.Глава III от Регламента на Съвета
В глава III от Регламента на Съвета се определя задължителна временна солидарна вноска върху свръхпечалбите, генерирани през данъчните 2022 г. и/или 2023 г. (в зависимост от избраната политика на държавите членки), за дружествата и местата на стопанска дейност от ЕС, извършващи дейност в секторите на суровия нефт, природния газ, въглищата и нефтопреработването, които генерират най-малко 75 % от своя оборот от икономически дейности в областта на добива на суров нефт и природен газ, добива на въглища, рафинирането на суров нефт или производството на кокс и продукти на коксуването. Държавите членки трябваше да приложат солидарната вноска до 31 декември 2022 г., освен ако до тази дата не са приели еквивалентни национални мерки, които допринасят за ценовата достъпност на енергията. Това са национални мерки, които имат сходни цели и са подчинени на сходни правила като солидарната вноска и генерират сравними или по-високи постъпления в сравнение с прогнозните постъпления от солидарната вноска.
В Регламента на Съвета са предвидени основа за изчисляване на солидарната вноска и минимална ставка. По-специално солидарната вноска се прилага единствено при облагаемите печалби, генерирани през 2022 г. и/или 2023 г., които надхвърлят с повече от 20 % средната стойност на облагаемите печалби през четирите данъчни години, започващи на или след 1 януари 2018 г. Минималната ставка, определена от държавите членки, не трябва да бъде под 33 %. Тези два елемента гарантират, че солидарната вноска е пропорционална. Освен това в глава III са посочени и целите, за които трябва да се използват постъпленията от солидарната вноска, така че с мярката да се намалят и смекчат вредните последици от енергийната криза за домакинствата и дружествата в целия Съюз, като същевременно се защити вътрешният пазар и се предотврати рискът от по-нататъшна разпокъсаност.
Глава III от Регламента на Съвета ще се прилага до 31 декември 2023 г. Това не засяга задължението на Комисията отново да докладва пред Съвета до 15 октомври 2024 г. за състоянието на изпълнението на глава III в държавите членки Това се обяснява с факта, че държавите членки могат да прилагат солидарната вноска или приетите от тях еквивалентни национални мерки и през данъчната 2023 г., при което мерките ще продължат да генерират постъпления.
IV.Общо състояние на сектора на изкопаемите горива
В настоящия раздел е представено развитието на сектора на изкопаемите горива след приемането на Регламента на Съвета. Както е обяснено по-нататък в точка 6.3 от настоящия доклад, това развитие има съществено влияние върху бюджетите на държавите членки. С глава III от Регламента на Съвета, в която е предвидено задължение за държавите членки да приложат солидарната вноска или като алтернатива еквивалентни национални мерки, държавите членки бяха подпомогнати, за да поемат част от финансовата тежест, свързана с разходите за мерки в областта на енергетиката, които са в подкрепа на домакинствата и предприятията.
Повишаването на цените на енергията доведе до създаването на уникална и благоприятна стопанска среда за дружествата, работещи в областта на изкопаемите горива, въпреки преобладаващата несигурност. В резултат на това енергийната криза от 2022 г. доведе до идеални условия за генериране на неочаквани печалби по цялата верига за създаване на стойност, значително по-благоприятни от пазарните условия от периода преди кризата. Някои предприятия бяха в по-добра позиция от други да се възползват от стратегията си за хеджиране и за дългосрочни договори, за да си осигурят благоприятни условия на фона на нестабилност. Въпреки това с постепенното намаляване на цените на енергията през 2023 г. (които продължават да бъдат над историческите равнища), условията за генериране на неочаквани печалби се влошиха в сравнение с извънредните условия от предходната 2022 г., тъй като дружествата са изправени пред по-несигурна икономическа среда и нарастващи капиталови разходи.
Таблица 1: средни цени преди кризата 2018—2021 г., 2022 г. и 2023 г. (до ноември) (източници: Европейската комисия, главният икономист на генерална дирекция „Енергетика“, въз основа на S&P Global Commodities, VaasaETT, Weekly Oil Bulletin [Седмичен бюлетин за нефта])
|
Средно |
Преди кризата (2018—2021 г.) |
2022 г. |
2023 г. (до ноември 13 ) |
|
Цена на газа на едро EUR/MWh |
23 |
123 |
41 |
|
Цена на газа на дребно EUR/MWh |
69 |
137 |
116 |
|
Въглища EUR/тон |
70 |
283 |
122 |
|
Нефт EUR/барел |
54 |
97 |
77 |
|
Дизел EUR/литър |
1,29 |
1,83 |
1,68 |
Природен газ
Мерките, приети през 2022 г., доведоха до облекчаване на натиска върху енергийните пазари и по този начин до намаляване на цените на природния газ, които бяха между 40 EUR/MWh и 50 EUR/MWh в началото на есента на 2023 г. в сравнение с над 200 EUR/MWh през лятото на 2022 г. и около 20 EUR/MWh преди кризата 14 . Цените обаче продължават да бъдат нестабилни и по-високи от историческите средни стойности. Освен това продължават да съществуват редица рискове, които, ако се реализират, ще доведат до значително влошаване на положението. Тези рискове включват скок на търсенето на втечнен природен газ (ВПГ) в Азия, което ще намали наличието на газ на световния газов пазар, 15 извънредни метеорологични условия, потенциално засягащи водоемите за производство на водноелектрическа енергия или на атомна енергия 16 , което би довело до повишено производство на електроенергия от газ и по-нататъшни възможни прекъсвания на доставките на газ, включително пълно спиране на вноса на газ от Русия или нарушаване на съществуваща критична газова инфраструктура. Продължаващата криза в Близкия изток представлява допълнителен значителен геополитически риск с потенциално въздействие върху цените и доставките на газ.
Преди настъпването на зимата на 2023 г. ЕС продължава да бъде по-устойчив и по-добре подготвен за свеждане до минимум на нестабилността на цените благодарение на продължаващото постъпване на големи количества ВПГ (вносът на ВПГ се е увеличил с 98 % през юни 2023 г. в сравнение с юни 2021 г.), рекордно високото равнище на запълване на хранилищата (годишната цел за запълване на хранилищата от 90 % беше постигната в средата на август, доста преди крайния срок през ноември), усилията за намаляване на търсенето на газ (17 % за периода август 2022 г.—юли 2023 г., с което целта от 15 % е надмината) и ускореното внедряване на възобновяеми енергийни източници (приблизително +41 GW при слънчевата енергия и +15 GW при вятърната енергия по отношение на инсталирания капацитет през 2022 г., в резултат на което търсенето на газ ще намалее с приблизително 11 милиарда кубически метра годишно).
Благодарение на безпрецедентната реакция на държавите членки ЕС частично компенсира липсващите обеми руски газ, като зависимостта на ЕС от руския газ намаля от 45 % през 2021 г. на 15 % през 2023 г. благодарение на увеличаването на вноса на ВПГ и потоците от тръбопроводи на по-надеждни международни партньори.
Суров нефт и рафинирани нефтопродукти
В последно време цените на суровия нефт в световен мащаб паднаха до под 85 USD/барел 17 поради цялостно подобряване на основните пазарни показатели, сочещи към намаляване на затягането на пазара. Това частично се компенсира от рисковата премия на пазара, свързана с последните събития в Близкия изток, които могат да окажат влияние върху по-нататъшното предлагане. Цените на нефта се повишиха в отговор на кризата в Близкия изток и удължаването до края на годината на доброволните ограничения, обявени от ОПЕК+ в началото на април и юни 2023 г. 18 (тази мярка на ОПЕК+ беше опит за компенсиране на тенденцията за рязко спадане на цените на нефта: до под 75 USD/барел през юни 2023 г. в сравнение с около 100 USD/барел през октомври 2022 г. и около 60 USD/барел през първата половина на 2021 г.). Тенденцията за намаляване се дължи на санкциите и ценовите ограничения за руския нефт от страна на Запада 19 , както и на опасенията относно световните макроикономически перспективи, особено след неотдавнашното отслабване на икономиката в Китай и затягането на световната парична политика. ЕС, подтикнат от ембаргото върху руския нефт ЕС, успя да се диверсифицира от зависимостта си от него чрез диверсификация.
По отношение на рафинираните нефтопродукти след рязък спад до началото на лятото на 2023 г. с цена на дизеловото гориво от 1,55 EUR/литър през юни 2023 г. в сравнение с над 2 EUR/литър през предходната година 20 напоследък цените на нефтопродуктите започват отново да нарастват (цена на дизеловото гориво от 1,75 EUR/литър в началото на ноември 21 ), което е отражение на покачването на цените на суровия нефт през последните месеци и се поддържа благодарение на високо търсене, водещо в последно време до по-големи маржове от рафинирането за европейските рафинерии. Цената на дизеловото гориво се повиши през юни и октомври 2022 г. (до над 2 EUR/литър) поради факта, че дотогава доставките в Централна и Източна Европа бяха предимно от руско дизелово гориво и беше нужно известно време, за да бъдат заместени с доставки от други източници.
Перспективите за световната икономика, потенциалното удължаване на обявените от ОПЕК+ ограничения, напрежението вследствие на войната на Русия срещу Украйна и конфликта в Близкия изток, както и скоростта на възстановяване на Китай ще бъдат четирите основни фактора, които ще окажат влияние върху търсенето, предлагането и цените на нефта в световен мащаб до края на 2023 г. и в обозримото бъдеще.
Въглища
След като достигнаха най-високите си стойности от над 400 EUR/тон през лятото на 2022 г. в сравнение с около 50 EUR/тон преди кризата, цените на въглищата продължиха да падат, като се стабилизираха около 100 EUR/тон през лятото на 2023 г. Ембаргото на ЕС върху въглищата от Русия, което беше въведено с петия пакет от санкции 22 , даде възможност на Европа напълно да се диверсифицира от зависимостта си от руските въглища, като си осигури алтернативни доставки от по-надеждни партньори, което от своя страна спомогна за стабилизиране на цените.
V.Преглед на прилагането на глава III от Регламента на Съвета от държавите членки
С член 14 от Регламента на Съвета на държавите членки беше дадена възможност да приложат солидарната вноска или да приемат еквивалентни национални мерки. Съгласно член 14, параграф 3 държавите членки трябваше да приемат и публикуват мерки, с които да гарантират прилагането на солидарната вноска до 31 декември 2022 г. За държавите членки, които предпочетоха да приемат национални мерки като алтернатива, крайният срок за квалифициране на дадена мярка като приета еквивалентна национална мярка съгласно Регламента на Съвета също беше 31 декември 2022 г.
Към 12 септември 2023 г., крайната дата за настоящия доклад, всички държави членки са докладвали пред Комисията в съответствие със задълженията си по член 19, параграф 4 от Регламента на Съвета за въвеждането на солидарната вноска или приемането на съответни еквивалентни национални мерки, измененията в националната им правна рамка за тази цел, общите прогнозни постъпления от тях, както и постъпленията, събрани досега през 2023 г.
От 27-те държави членки, които са докладвали на Комисията, 15 са приложили солидарната вноска (AT, BG, DE, DK, EL, FI, FR, HR, IE, LT, NL, PL, RO, SI, SK), а други 8 (BE, CZ, EE, ES, HU, IT, PT, SE) са избрали приемането или прилагането на еквивалентни национални мерки, което е изрично разрешено съгласно Регламента на Съвета. Освен това 3 от 27-те държави членки (LU, LV, MT) съобщиха, че нямат дружества или места на стопанска дейност, които попадат в обхвата на Регламента на Съвета и за които може да се прилага солидарната вноска. След комуникация със службите на Комисията тези държави членки не са приели никакви мерки, които да бъдат прилагани. Някои други държави членки, които не очакват да имат обхванати дружества или места на стопанска дейност или очакват те да са малко на брой (FI, HR, SI), прилагат разпоредбите на Регламента на Съвета и са приели съответни мерки, но очакват те да генерират малко постъпления. И на последно място 1 държава членка (CY) все още е в процес на приемане на мерки.
Графика 2: Преглед на прилагането на глава III от Регламента на Съвета от държавите членки (източник: Европейската комисия, ГД „Данъчно облагане и митнически съюз“)
В групата на държавите членки, които са приели еквивалентна национална мярка, 6 от 8 държави членки са съобщили, че са се вдъхновили от вече съществуващи национални мерки, приложими в други икономически сектори в юрисдикцията им, например банково дело (CZ), хранителна промишленост и търговия на дребно (PT) или национални рамки, приложими за търговците на нефт и други дейности в сектора на енергетиката (BE, EE, HU, CZ). IT приложи съществуваща национална мярка за данъчната 2022 г., като тя беше изменена с оглед на изискванията на Регламента на Съвета за 2023 г. SE почерпи вдъхновение от солидарната вноска.
5.1 Държави членки, прилагащи солидарната вноска
По отношение на изчисляването на солидарната вноска съгласно Регламента на Съвета държавите членки имат право на избор, що се отнася до някои аспекти. Например те могат да взимат решения по отношение на данъчната година, за която ще се прилага мярката, и размера на ставката, прилагана към основата. По отношение на избраната данъчна година за прилагане на солидарната вноска от 15-те държави членки, 6 са избрали да прилагат солидарната вноска както за данъчната 2022 г., така и за данъчната 2023 г. (AT, BG, DE, IE , RO, SI). Други 6 държави членки съобщиха, че ще я прилагат само за данъчната 2022 г. (EL, FR, NL, HR, PL, SK). Още 3 държави членки съобщиха, че ще я прилагат само за данъчната 2023 г. (DK, FI, LT). По отношение на приложимата ставка 10 държави членки използват минималната ставка от 33 % (BG, DE, DK, EL, FI, FR, HR, LT, NL, PL), а 5 държави членки прилагат по-високи ставки. Отчетени са по-конкретно следните по-високи ставки: 40 % (AT), 55 % (SK), 60 % (RO), 75 % (IE) и 80 % (SI).
5.2 Държави членки, прилагащи еквивалентни национални мерки
По отношение на основата, използвана от държавите членки, прилагащи еквивалентни национални мерки, 4 от общо 8 държави членки използват облагаемата печалба като основа (CZ, IT PT, SE), а другите 4 са избрали различна основа. При последната група държави членки се наблюдава следното: 1 държава членка (BE) използва като основа за рафинериите преработените тонове суров нефт; 1 държава членка (EE) използва стойността, създадена от минералните ресурси, които са предмет на таксата; 1 държава членка (ES) използва нетния оборот; 1 държава членка (HU) е въвела две отделни мерки, за които се използват различни основи, а именно данъкът върху доходите на предприятията като модифицирана основа за данък върху доходите на доставчиците на енергия и разликата в цената на световния пазар на суров нефт от Руската федерация и количеството суров нефт от Руската федерация, закупено през съответния месец, измерено в барели.
По отношение на приложимите ставки за приетите еквивалентни мерки, въведени от държавите членки, две държави членки са приложили минималната данъчна ставка от 33 %, определена в Регламента на Съвета (PT, SE). По-високите ставки включват ставка от 50 % за една държава членка (IT) и 60 % за една държава членка (CZ). Една държава членка прилага ставка от 1,2 % върху оборота като основа (ES). Друга държава членка (HU) е определила интервал, в рамките на който ставката варира във времето: за първата мярка ставката е 31 % за 2022 г. и 41 % за 2023 г., а за втората мярка е 40 % до 9 декември 2022 г. и 95 % от 10 декември 2022 г. И на последно място 2 държави членки са определили променливи ставки: 6,9 % за тон преработен суров нефт (BE) или ставка, определяна на тримесечие (EE) в зависимост от минималните и максималните проценти за тон енергийни минерални ресурси.
Освен това, що се отнася до приложимата данъчна година, съответните държави членки прилагат мерките през различни данъчни години. По-специално 4 държави членки прилагат приетите от тях еквивалентни национални мерки за данъчните 2022 г. и 2023 г. (BE, PT, HU, ES). Една държава членка я прилага за данъчната 2022 г. (EE), а 2 държави членки прилагат своите еквивалентни национални мерки за данъчната 2023 г. (IT 23 , SE). Друга държава членка прилага мярката си за данъчните години 2022—2025 г. (CZ).
VI.Прогнозни и събрани постъпления и тяхното използване съгласно глава III от Регламента на Съвета
6.1. Докладвани прогнозни постъпления
В рамките на проведения от страна на Комисията мониторинг на прилагането на глава III от Регламента на Съвета през март 2023 г. държавите членки докладваха първите предварителни прогнозни постъпления. За целите на настоящия доклад през лятото на 2023 г 12 държави членки (BE, BG, DE, FR, EL, ES, HU, IE, IT, RO, SI, SK) предоставиха актуализираните си прогнозни постъпления за данъчната 2022 г. 24 Стойността на прогнозните постъпления за данъчната 2022 г. (към 12 септември 2023 г.) е 17 574 милиона евро.
Таблица 2: Преглед на прогнозните постъпления (в милиони евро) към 12 септември 2023 г., докладвани от държавите членки пред Комисията за данъчната 2022 г.
Стойностите за данъчната 2022 г. показват, че въпреки че повечето държави членки са докладвали по-ниски прогнозни постъпления (към 12 септември 2023 г.) в сравнение с март 2023 г., се наблюдава увеличение от 2254 милиона евро в общите прогнозни постъпления основно поради факта, че Полша вече е представила своите стойности.
Освен това по отношение на стойностите в таблица 2 е важно да се отбележи, че има няколко държави членки като Латвия, Люксембург или Малта, които съобщават, че нямат дружества, попадащи в обхвата. Други държави членки като Финландия и Хърватия докладваха на Комисията, че не очакват да имат постъпления или очакват те да бъдат ниски. Освен това има държави членки, които прилагат Регламента на Съвета само за данъчната 2023 г. (Чехия, Кипър, Дания, Италия, Литва). Други държави членки, например Португалия, започват да събират постъпления едва през есента на 2023 г. И на последно място към 12 септември 2023 г. Австрия не е представила актуализирани прогнозни постъпления за данъчната 2022 г., а преди това беше представила предварителни стойности. Швеция не е представила прогнозна стойност на постъпленията. Поради това в таблица 2 по-горе не са отразени прогнозни постъпления за тези държави членки. Те са маркирани с N/A.
6.2. Докладвани събрани постъпления
Освен това за целите на настоящия доклад Комисията поиска от държавите членки, които са приложили мярката през данъчната 2022 г. и вече могат да го направят, да докладват всички събрани постъпления от мерки съгласно глава III от Регламента на Съвета. Към 30 юни 2023 г. събраните постъпления съгласно глава III от Регламента на Съвета възлизат на 6850 милиона евро за данъчната 2022 г.
Таблица 3: Събрани постъпления (в милиони евро) към 30 юни 2023 г., докладвани от държавите членки пред Комисията за данъчната 2022 г.
В бъдеще Комисията ще продължи да поддържа редовна комуникация с държавите членки, за да получи цялостна добра представа за размера на прогнозните постъпления и събраните постъпления, генерирани съгласно глава III от Регламента на Съвета за цялата данъчна 2022 г. Освен това Комисията ще следва същия процес за данъчната 2023 г. по отношение на онези държави членки, които прилагат солидарната вноска или приета еквивалентна национална мярка за двете данъчни години или само през данъчната 2023 г. По този начин Комисията ще може надлежно да изпълни задължението си за докладване пред Съвета съгласно член 20, параграф 2 от Регламента на Съвета през есента на 2024 г.
6.3. Използване на постъпленията
Държавите членки са длъжни да докладват също за използването на постъпленията от солидарната вноска или приетите еквивалентни мерки. В член 17 от Регламента на Съвета са определени целите, за които могат да бъдат използвани тези постъпления в съответствие с целта на Регламента на Съвета за намаляване на тежестта от нарастващите цени на енергията върху крайните потребители на енергия.
Въз основа на докладите, представени от държавите членки за целите на настоящия доклад, при много от мерките, гарантиращи прилагането на солидарната вноска, или приетите еквивалентни национални мерки не се споменава изрично изразходването на постъпленията. Причината за това е, че някои държави членки имат общи национални бюджетни рамки, с които се управлява изразходването на постъпленията от всички видове прилагани мерки (принцип на универсалност на бюджета). Държавите членки са приканени да продължават да докладват пред Комисията по тази тема, за да може да се гарантира, че постъпленията, генерирани съгласно Регламента на Съвета, се използват за определените в него цели.
При държавите членки, които прилагат солидарната вноска, 7 от общо 15 държави членки не засягат изрично в докладите си към Комисията целите на изразходването на постъпленията, предвидено в член 17 от Регламента на Съвета (AT, BG, FI, FR, HR , NL, SI). Други 7 от тях се позовават изрично на изискванията по член 17 от Регламента на Съвета (DK, DE, EL, IE, PL, RO, SK), като избират варианта за предоставяне на финансова подкрепа за потребители и домакинства. Една държава членка докладва, че е създала фонд за събиране на постъпленията от солидарната вноска с цел да се предоставя финансова подкрепа на домакинствата (LT).
При държавите членки, прилагащи еквивалентни национални мерки, 2 от 8 държави членки докладваха изразходване на постъпленията за целите, посочени в член 17 (ES, PT). Други 2 от тях посочиха, че постъпленията са използвани за подпомагане на домакинства и дружества (BE, EE), а 1 държава членка посочи най-общо смекчаване на въздействието на високите цени на енергията (CZ). Една държава членка докладва, че е създала фонд за събиране на постъпленията от солидарната вноска с цел да се предоставя финансова подкрепа на домакинствата (HU). Една държава членка (SE) поясни в доклада си, че въпреки че съгласно закона за националния бюджет данъчните приходи не могат да бъдат разпределяни, намерението е домакинствата и дружествата въпреки това да бъдат компенсирани за високите сметки за енергия, като общата сума се очаква да надвиши приходите от временната мярка във връзка с извънредните печалби. Една държава членка (IT) не споменава изискванията по член 17 от Регламента на Съвета в своите доклади.
Вноската, предвидена в глава III от Регламента на Съвета, няма за цел пълното финансиране на фискалните разходи за различните мерки на вътрешната политика, облекчаващи ефекта от рязкото нарастване на цените на енергията. Във връзка с икономическата си прогноза от есента на 2022 г Комисията оцени въздействието на разходите за енергийни мерки от бюджетна гледна точка (вж. каре I.2.4 Мерки на фискалната политика за смекчаване на въздействието на високите цени на енергията) 25 . Съгласно прогнозата държавите членки са въвели мерки с нетни разходи от близо 200 милиарда евро. Прогнозата за нетните бюджетни разходи за енергийни мерки за 2023 г. беше за около 144 милиарда евро. Стойността на прогнозните разходи е много по-висока от тази на прогнозните общи постъпления от солидарната вноска или еквивалентните национални мерки, докладвани от държавите членки пред Комисията (вж. точка 6.1), което означава, че последните могат да финансират само частично прогнозните разходи.
В бъдеще Комисията ще продължи да следи отблизо използването на постъпленията, генерирани съгласно Регламента на Съвета, за да гарантира съответствие с член 17 от същия регламент.
VII.Заключения
В контекста на развитието на енергийните пазари настоящият доклад представя преглед на актуалното състояние на прилагането на глава III от Регламент (ЕС) № 2022/1854 на Съвета една година след влизането му в сила. По-конкретно в доклада се разяснява развитието на пазара и печалбите в сектора на изкопаемите горива, а също и прилагането на мерките съгласно Регламента на Съвета. Докладът е съсредоточен особено върху i) вида на мерките, прилагани от държавите членки, които трябва да изберат дали да приложат солидарната вноска или приета еквивалентна национална мярка; ii) специфичните особености на всички мерки по отношение на приложимата(ите) данъчна(и) година(и), основата, използваната ставка и изразходването на събраните постъпления; iii) прогнозните общи постъпления, докладвани от държавите членки, и iv) събраните постъпления от държавите членки, които са имали възможност да докладват такива постъпления до 30 юни 2023 г.
Един поглед върху развитието на пазарите на изкопаеми горива показва, че положението е много различно в сравнение с октомври 2022 г., когато влезе в сила Регламентът на Съвета. Намаляването на цените на енергията през 2023 г. и по-несигурната икономическа среда, както и нарастващите капиталови разходи доведоха до спад на печалбите на дружествата в секторите на нефта, газа и въглищата в сравнение с извънредните свръхпечалби през 2022 г.
Анализът на данните относно прилагането на глава III от Регламента на Съвета, докладвани от държавите членки към Комисията, показва, че повечето държави членки са избрали да приложат солидарната вноска. В същото време обаче става ясно, че държавите членки са се възползвали от гъвкавостта, която им се предлага в правния акт по отношение на приложимите данъчни години и ставка. Освен това сред държавите членки, които са избрали да приемат еквивалентна национална мярка като алтернатива на солидарната вноска, има различия по отношение на приложимата данъчна година, използваната ставка и данъчната основа.
По отношение на събраните постъпления от мерките по глава III от Регламента на Съвета докладите на държавите членки показват, че не всички държави членки са приложили солидарната вноска или са приели еквивалентни национални мерки за данъчната 2022 г. Това, в съчетание с различните дати за събиране на постъпленията в различните държави членки, обяснява защо докладваните събрани суми към 30 юни 2023 г. все още са далеч от прогнозните общи събрани постъпления.
Освен това държавите членки са приканени да продължат да докладват за какви цели възнамеряват да използват постъпленията, генерирани от мерките съгласно глава III от Регламента на Съвета. В бъдеще е важно тази информация, включително достатъчно подробности относно различното изразходване на дела от постъпленията, да бъде докладвана към Комисията. При държавите членки, които са докладвали данни за изразходването на постъпленията, целите, за които се използват постъпленията, са в съответствие с целите, посочени в член 17 от Регламента на Съвета, по-конкретно намаляване на тежестта от нарастващите цени на енергията върху потребителите.
До средата на октомври 2024 г. Комисията ще представи втори доклад на Съвета, който ще включва втори анализ на прилагането на глава III от Регламента на Съвета в съответствие с член 20, параграф 2 от същия регламент.
Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 г. относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията (ОВ L 61 I, 7.10.2022 г., стр. 1).
Като се има предвид, че до появата на Регламента на Съвета доведе кризата на пазарите на енергия и електроенергия през 2022 г., законодателният му генезис като извънредна и временна мярка може да се види в член 122, параграф 1 от ДФЕС. Съгласно този параграф Съветът може да приема мерки, съобразени с икономическата ситуация, в дух на солидарност. Такъв е случаят по-специално, ако възникнат сериозни затруднения при доставката на определени продукти, особено в областта на енергетиката.
https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_23_4410 .
Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Европейския съвет, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите — Справяне с нарастващите цени на енергията: набор от мерки за действие и подкрепа (COM/2021/660 final).
REPowerEU: Съвместни европейски действия за по-сигурна и устойчива енергия на достъпни цени (COM/2022/108 final).
План REPowerEU (COM/2022/230 final).
Доклад на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 5 юни 2023 г. относно прегледа на спешната намеса за справяне с високите цени на енергията в съответствие с Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета: COM_2023_302_1_EN_ACT_part1_v2.pdf (europa.eu) .
Съгласно наличните данни към 14 ноември 2023 г.
Източник: S&P Global Commodity Insights.
МАЕ отбеляза, че „търсенето на газ в световен мащаб се очаква отново да отбележи умерен растеж през 2024 г., основно благодарение на Азия и Тихоокеанския регион и на Близкия изток“ и че се очаква търсенето в Азия и Тихоокеанския регион „да нарасне с 20 % до 2026 г. в сравнение с 2022 г.“, вж. Medium-Term Gas Report 2023 [Средносрочен доклад за газа за 2023 г.].
Вътрешният недостиг на водноелектрическа и ядрена енергия, дължащ се на климатичните условия и други фактори, свързани с наличието, засили натиска върху пазара на газ, което доведе през лятото на 2022 г. до още по-голямо увеличение на цените. При производството на водноелектрическа и ядрена енергия разликата между 2022 г. и 2021 г. беше съответно около 60 TWh и 120 TWh.
Цени на нефта „Брент“ към 15 ноември съгласно S&P Global Commodity Insights.
Доброволно ограничаване с 1,66 милиона барела на ден (mbpd), обявено от ОПЕК+ в началото на април, и допълнително ограничаване с 1 mbpd за юли (което по-късно беше удължено до края на 2023 г.), обявено от Саудитска Арабия на 4 юни. Русия също обяви ограничаване на износа на нефт с 0,3 mbpd през септември (което по-късно беше удължено до края на 2023 г.).
На 5 декември 2022 г. влезе в сила ембаргото на ЕС върху морския суров нефт от Русия, както и таванът на цената на руския нефт, заплащана от коалицията G7+, до 60 USD/барел (така европейските оператори ще могат да транспортират руски нефт до трети страни , при условие че цената му е строго под този таван) — EUR-Lex – 02014R0833-20230624 – BG – EUR-Lex (europa.eu) .
Източник: Седмичен бюлетин за нефта на Европейската комисия.
Източник: Седмичен бюлетин за нефта на Европейската комисия (6 ноември).
Италия съобщи, че е събрала 2,897 милиарда евро през 2022 г. чрез предходната си национална мярка, както е пояснено в раздел V.
За целите на настоящия доклад Нидерландия и Естония потвърдиха първоначално подадената стойност на прогнозните си постъпления. Полша подаде стойността на прогнозните си постъпления за пръв път.
https://economy-finance.ec.europa.eu/system/files/2023-02/ip187_en.pdf