ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ

Страсбург, 18.1.2022

COM(2022) 16 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, СЪВЕТА, ЕВРОПЕЙСКИЯ ИКОНОМИЧЕСКИ И СОЦИАЛЕН КОМИТЕТ И КОМИТЕТА НА РЕГИОНИТЕ

Относно европейска стратегия за университетите

{SWD(2022) 6 final}

1Университетите — отличителна черта на европейския ни начин на живот

В днешно време обществото ни се нуждае повече от всякога от приноса, който университетите му носят 1 . В този бързо променящ се свят Европа е изправена пред големи предизвикателства — изменение на климата и загуба на биологично разнообразие, цифрова трансформация и застаряване на населението — в момент, когато е засегната от най-голямата световна здравна криза от един век насам и от произтичащите от нея икономически последици. От това как ще отговорим ще зависи позицията на Европа в света, а също и благосъстоянието и просперитетът на бъдещите поколения. Секторът на висшето образование има съществена роля за възстановяването на Европа след пандемията и за оформянето на устойчиви и издръжливи общества и икономики. Отлично представящите се и приобщаващи университети са условие и основа за отворени, демократични, справедливи и устойчиви общества, както и за устойчив растеж, предприемачество и заетост.

Европа може да гради върху дълбоко вкоренения в европейската култура разнообразен и процъфтяващ сектор на висшето образование. Европа е дом на близо 5000 висши училища 2 , 17,5 милиона студенти, 1,35 милиона преподаватели във висшето образование 3 и 1,17 милиона изследователи 4 . Независимо дали става въпрос за изследователски университети, технологични институти, училища по изкуствата или институции за висше професионално образование и обучение — различните видове висши училища са типичен белег на европейския ни начин на живот. Това разнообразие е сила, тъй като дава възможност за избор и творчество, както и синергия чрез мобилност и сътрудничество. Понастоящем Европа чества 35-ата годишнина на своята емблематична програма „Еразъм+“, осигурила променящи живота преживявания на над 10 милиона млади учещи.

В своята служба на обществото и икономиката университетите заемат уникална позиция на кръстопътя на образованието, научните изследвания и иновациите: те имат решаваща роля в постигането на Европейското пространство за образование (ЕПО) и Европейското научноизследователско пространство (ЕНП) в синергия с Европейското пространство за висше образование. Посредством силни партньорства в ЕС и по целия свят и като стъпват на кумулативния актив от образователни системи и изследователски мрежи, те са ключови участници в насърчаването на европейския модел, съответстващ на интересите и ценностите на ЕС: върховенство на закона, права на човека и международни норми и стандарти.

Европа се нуждае от процъфтяващи университети, които да допринасят за изпълнението на политическия дневен ред на Европейския съюз, тъй като те имат средищна роля в много различни и предприети наскоро ключови инициативи с цел възстановяване и устойчивост. Европейският съюз и държавите членки имат общ интерес от подкрепата на сектора на висшето образование, като обединяват силите си за разработване на съвместна визия за сектора на висшето образование въз основа на богатото му разнообразие.

В тези си действия те трябва да вземат предвид променящия се контекст, пред който е изправен ЕС, като това оказва пряко въздействие върху сектора на висшето образование. Ако не бъдат предприети подходящи действия, това може да ограничи ефективността на университетите. Университетите стартираха процес на преосмисляне и обновяване на собствената роля. ЕС и държавите членки трябва да ги подкрепят в това тяхно усилие.

Университетите могат да се справят по-добре с големите обществени предизвикателства чрез по-ефективно включване в транснационално сътрудничество. 92 % от университетите определиха като ключов въпроса за премахването на правните и административни пречки пред международните стратегически институционални партньорства 5 . Проучване на Евробарометър посочва, че 93 % от отговорилите смятат за полезно създаването на академични степени на ЕС, предоставяни от мрежи от европейски университети, предлагащи на студентите възможност за обучение в различни държави от ЕС, както и гъвкавост по отношение на избора на курсове или модули 6 .

Често финансирането, което получават университетите, е недостатъчно за изпълнение на тяхната нарастваща обществена задача. В доклад от наблюдението на публичното финансиране 7 се разкрива, че в повече от половината от включените в анкетата системи за висше образование инвестициите във висшето образование или намаляват въпреки нарастващия брой студенти, или не се увеличават пропорционално. Пандемията от COVID-19 доведе до необходимост от допълнителни инвестиции (напр. в цифрови инструменти и инфраструктура) и до загуба на приходи.

Бързото развитие на необходимите умения изисква адаптивност от страна на сектора на висшето образование. Екологичният и цифровият преход изискват ориентирано към бъдещето образование, научни изследвания и иновации в тясно сътрудничество със свързаните индустрии и заинтересовани страни, както и преодоляване на значителните различия по отношение на цифровите умения в рамките на ЕС. Студентите и служителите в целия ЕС трябва да получат екологични и цифрови умения за бъдещето, а университетите трябва да задействат своя иновационен и технологичен потенциал, за да се справят със свързаните обществени предизвикателства. Европейските цели предвиждат до 2030 г. делът на хората на възраст 25—34 години, които са завършили висше образование, да бъде поне 45 % 8 , като пак до тази година поне 60 % от възрастните да са участвали в обучение (през последните 12 месеца) 9 . Цифровото десетилетие на Европа 10 поставя амбициозни цели — до 2030 г. процентът на пълнолетните граждани, които имат поне основни цифрови умения, да достигне 80 %, а броят на специалистите по ИКТ, които са на работа в ЕС, да достигне 20 милиона.

Разнообразието, приобщаването и равенството между половете в сектора на висшето образование придобиха по-голямо значение от всякога. Студентите, преподавателите, административният персонал и изследователите, произхождащи от групи в неравностойно положение, все още не са достатъчно добре представени във висшето образование 11 . В някои научни и изследователски области, а също и на позициите за вземане на решения в университетите продължава да съществува трайна неравнопоставеност между половете. В ЕС-27 балансът между половете ясно изразено се понижава в зависимост от старшинството на ръководните длъжности на висшите училища, от които жените заемат малко под 24 % 12 .

Основни академични и демократични ценности се намират под натиск. Университетите изразиха дълбока загриженост по отношение на заплахите, надвиснали над академичната свобода и университетската автономия 13 . В европейското съседство се увеличава броят на учените и изследователите, намиращи се в риск. Чуждестранната намеса във висшите училища също представлява заплаха.

Университетите трябва да продължат да бъдат конкурентоспособни на световната сцена. В световен мащаб намалява относителната тежест на Европа по отношение на университетите, които се занимават интензивно с научни изследвания. Съществува неоползотворен потенциал в обединяването на усилията на държавите членки на световната сцена. Европа може да се представи още по-добре в стимулирането на мобилността и в привличането и задържането на талантливи студенти, преподаватели и изследователи, за да се увеличи максимално в световен мащаб европейското влияние по отношение на ценностите, образованието, научните изследвания, индустриалното и общественото въздействие.

Настоящата европейска стратегия за университетите е част от пакет за висшето образование, наред с предложение за Препоръка на Съвета относно изграждане на мостове за ефективно европейско сътрудничество във висшето образование. Двете инициативи заедно имат за цел да отключат пълния потенциал на сектора на висшето образование като фактор за насърчаването на умения и знания и двигател на иновации и решения за справяне с обществените предизвикателства. Стратегията се основава на постиженията от над 20 години на процеса от Болоня, за да предложи визия за европейско сътрудничество в областта на висшето образование, която води до трансформация от полза за ЕС и извън него. Предложението на Комисията за препоръка на Съвета е първата стъпка към улесняването на дълбоко транснационално сътрудничество, за да могат университетите да процъфтяват и да засилват чувството за европейска принадлежност.

2Цели на Европейската стратегия за университетите

Европейската стратегия за университетите има за цел да подкрепи и даде възможност на университетите да се приспособят към променящите се условия, да процъфтяват и да допринасят за устойчивостта и възстановяването на Европа. Тя представлява призив към държавите членки и висшите училища в цяла Европа да обединят силите си. Нейният стремеж е да изведе транснационалното сътрудничество на ново равнище на интензитет и обхват и да развие истинско европейско измерение в сектора на висшето образование, изградено върху споделени ценности. Стратегията признава високите постижения и приобщаването като отличителна черта на европейското висше образование и пример за европейския ни начин на живот. Това прави сектора на висшето образование в Европа различен от секторите в другите части на света.

Стратегията се гради и на първите уроци, извлечени от инициативата за мрежи от европейски университети 14 . Тази инициатива представлява ярък пример за задълбочено транснационално сътрудничество на институционално равнище, основано на съвместни и споделени дългосрочни визии на университетите. Съществуващите 41 алианса на европейски университети 15 са катализатори за въвеждането на нови инструменти и правни рамки и могат да вдъхновят по-широката общност на висшето образование в цяла Европа.

До средата на 2024 г. Комисията предлага да съсредоточи усилията си върху постигането на четири общи ключови цели:

-укрепване на европейското измерение във висшето образование и научните изследвания:

Изпълнение на набор от водещи инициативи, които ще бъдат за транснационалното сътрудничество това, което представляват до момента програмата „Еразъм+“ за студентската мобилност и програмата „Хоризонт Европа“ за висококачествените научни изследвания: нагледна проява на отличителен европейски подход. Нарастващите отговорности на университетите по отношение на устойчива Европа правят необходима съответна финансова подкрепа.

-подкрепа за университетите като „фарове“ на европейския ни начин на живот:

Висшето образование и научните изследвания в Европа подкрепят нашия европейски начин на живот чрез съсредоточаване върху три основни компонента: 1) качество и адекватност на ориентирани към бъдещето умения, 2) разнообразие и приобщаване 3) демократични практики, основни права и академични ценности и свобода на научните изследвания. Гъвкавите и привлекателни академични кариери, отчитащи стойността на преподаването, научните изследвания, предприемаческия дух, управлението и лидерството, трябва да бъдат насърчавани.

-предоставяне възможности на университетите, за да действат като носители на промяната в двойния екологичен и цифров преход:

Осигуряване на подкрепа за пълния ангажимент на университетите в разгръщането на екологичния и цифровия преход. ЕС ще може да осъществи амбициите си за предоставянето на повече младежи и учещи през целия живот на цифрови умения и умения за на екологичния преход, или за разработването на екологични решения чрез технологични и социални иновации само ако секторът на висшето образование участва пълноценно.

-укрепване на университетите като двигатели на глобалната роля и лидерство на Европейския съюз:

Осигуряване на подкрепа за университетите, чрез по-задълбочено международно сътрудничество в рамките на Европа и извън нея, за да станат по-насочени навън и конкурентоспособни на световната сцена и за да допринесат за укрепване на системите за висше образование в страните партньори в съответствие с европейските ценности. Това от своя страна ще направи Европа по-привлекателна не само като учебна дестинация, но и като глобален партньор за сътрудничество в областта на образованието, научните изследвания и иновациите.

За да постигне успех, Европейската стратегия за университетите изисква съответствие между приоритетите на политиката и инвестициите на равнището на ЕС, а също и на национално, регионално и институционално равнище. Изпълнението на тази стратегия ще изисква засилено сътрудничество със и между държавите членки, университетите и другите заинтересовани страни. Заедно можем да оползотворим силната и уникална основа на европейския сектор на висшето образование и да сближим неговите задачи — образование, научни изследвания и иновации в служба на обществото.

3Нова рамка за засилване на европейското сътрудничество

3.1Четири водещи инициативи в подкрепа на европейското измерение във висшето образование и научните изследвания

Както в Съобщението относно постигането на европейското пространство за образование до 2025 г. 16 , така и в Съобщението относно новото европейско научноизследователско пространство за научни изследвания и иновации 17 се подчертава, че трябва да улесним и подсилим транснационалното сътрудничество между университетите с цел укрепване на капацитета им да предоставят на младежите, учещите през целия живот и изследователите правилните компетенции и умения. Това ще направи общоприета културата на високи постижения в образованието и науката и на създаване на стойност сред висшите училища, като повиши привлекателността и глобалната им конкурентоспособност. Европа може да подкрепи тези усилия чрез поетапен подход с набор от четири водещи инициативи, които — взети заедно — ще оползотворят силата на университетите в цяла Европа и ще укрепят допълнително приобщаването и постигането на високи постижения във всички техни дейности.

Инициативата за мрежи от европейски университети в рамките на „Еразъм+“ , в съчетание с рамковата програма за научни изследвания и иновации „Хоризонт Европа“, програмата „Цифрова Европа“ и други инструменти на ЕС и национални инструменти, ще подкрепи амбициозни транснационални алианси на висши училища за разработване и споделяне на дългосрочно съвместно, структурно, устойчиво и системно сътрудничество в областта на образованието, научните изследвания и иновациите чрез създаване на европейски междууниверситетски кампуси, в които студенти, академичен състав и изследователи от всички краища на Европа да могат да се ползват от безпрепятствена мобилност и заедно да създават нови знания между различни държави и дисциплини.

Евентуален правен статут за алиансите на висши училища — за европейски университети и други видове алианси — ще им позволи да съчетават своите силни страни, да вземат съвместни стратегически решения, да действат заедно с юридическа правосубектност и да улесняват обединяването на ресурси, дейности и данни. Този статут би способствал за по-задълбочено, дългосрочно и гъвкаво транснационално сътрудничество, като позволява споделянето на капацитет, обмена на персонал и изпълнението на съвместни програми с цел присъждане на съвместни академични степени на равнището на алиансите, включително съвместна европейска степен.

Тази предоставяна на национално ниво съвместна европейска степен ще удостоверява резултатите от ученето, постигнати като част от транснационалното сътрудничество между няколко институции, ще бъде предлагана например в рамките на алианс на европейски университети и ще се основава на общ набор от критерии. Европейската степен следва да може да бъде лесно издавана, съхранявана, споделяна, проверявана и удостоверявана, а също и призната в целия ЕС. Като първа стъпка Комисията ще предприеме разработването на европейски критерии за присъждането на знак за европейска академична степен. Този знак ще бъде издаван като допълнително удостоверение към квалификацията на студентите, завършили съвместни програми, които са част от контекста на транснационалното сътрудничество между няколко висши училища.

Общоприетата употреба на инициативата за европейска студентска карта за всички мобилни студенти в университетите в Европа ще улесни техния достъп до транснационална мобилност на всяко равнище. Това ще направи управлението на мобилността по-лесно, по-ефективно и по-екологично. Като се гарантира, че всеки европейски студент може да бъде индивидуално идентифициран през границите и в рамките на различни цифрови инструменти, ще се улесни внедряването в цяла Европа на европейски студентски карти и ще се постигне пълна цифровизация в управлението на мобилността на студентите по програмата „Еразъм+“ — от кандидатстването до издаването на свидетелства за завършване 18 .

Тези четири водещи инициативи ще работят в синергия и ще допринесат за изграждането на рамка за европейско сътрудничество в сектора на висшето образование. Те ще допринесат за оформяне на истинска европейска идентичност, издигане на транснационалното сътрудничество на по-високо ниво и поощряване на силно чувство за европейска принадлежност.

Освен това предвид автономията, с която се ползват университетите, и националното законодателство, намиращо се в ръцете на държавите членки, гарантирането на пълна прозрачност на учебните програми и квалификациите и на неповлияно от различията свободно движение на студенти, преподаватели и изследователи представлява постоянно предизвикателство. Да се гарантира осигуряване на качеството е в основата на изграждането на взаимно доверие, което дава възможност за задълбочено сътрудничество и безпрепятствена мобилност. Ето защо се предлага по-нататъшно развитие на Европейска система за осигуряване и признаване на качеството, в която се гарантира качеството на квалификациите, квалификациите са цифровизирани и се признават автоматично в цяла Европа, като се премахва бюрокрацията, която пречи на мобилността, на достъпа до по-нататъшно учене и подготовка или на навлизането в пазара на труда. В синергия с политическата програма за ЕНП инициативата за европейски високи постижения ще повиши високите постижения в науката и оползотворяването на знанията на европейските университети, както и ще подобри в световен мащаб конкурентоспособността на мрежите от европейски университети в ключови области като екологичния и цифровия преход.

3.2Адекватна финансова подкрепа за висшето образование и научните изследвания

Постигането на приобщаване и високи постижения изисква университетите да бъдат подходящо финансирани на местно, регионално, национално и европейско равнище. Към днешна дата държавите членки изразходват средно 0,8 % от своя БВП за висше образование, като това варира от 0,3 % до 1,7 % 21 . В Европа средните държавни разходи за научноизследователска и развойна дейност във висшите училища възлизат на 0,48% от БВП 22 . Секторът на висшето образование на ЕС показва признаци на значителен недостиг на финансиране, особено с оглед на нарастващия брой студенти и увеличаването на отговорностите на университетите.

Европейското финансиране е важно за университетите, като източник на доходи, който допълва националното финансиране, но и като платформа за европейско и международно академично сътрудничество. Чрез новата многогодишна финансова рамка 23 за програмния период, обхващащ 2021—2027 г., в подкрепа на университетите ще бъде инвестирана значителна сума на равнището на ЕС, оценявана на 80 милиарда евро. По този начин секторът на висшето образование ще се възползва от безпрецедентно ниво на финансиране от ЕС, произтичащо от различни източници, включително „Еразъм+“, „Хоризонт Европа“, „Цифрова Европа“, Механизма за възстановяване и устойчивост, фондовете под споделено управление 24 или InvestEU. Всеки от тези източници на финансиране сам по себе си представлява финансов инструмент, притежаващ своя специфична цел и мисия.

Въпреки че ЕС разполага със значителни средства и програми, те не бива да бъдат заместител, а да действат като допълнение към достатъчното национално публично финансиране и други публични и частни инвестиции. От ключово значение е държавите членки и участниците от сектора на висшето образование да използват ефективно инструментите на ЕС и да изследват синергиите с национално, регионално и местно финансиране, за да мобилизират усилията на ЕС и националните усилия към общата визия, очертана в настоящата европейска стратегия за университетите.

4„Фарове“ на европейския ни начин на живот

4.1Повишаване на качеството и приложимостта на ориентирани към бъдещето умения

В отговор на призива на Съвета за насърчаване на гъвкави и привлекателни кариерни структури и подобряване на условията на труд е необходимо да подходим по системен и всеобхватен начин към академичните кариери. Оценката на кариерното развитие трябва да взема предвид разнообразието от дейности на академичния състав, като преподаване, научни изследвания, предприемачество, управление или лидерство. Препоръка на Съвета относно Пакт за научни изследвания и иновации в Европа има за цел да повиши привлекателността на изследователските кариери и да гарантира по-добър достъп до високи постижения в научната област.

Университетите играят ключова роля в предотвратяването на несъответствия между уменията и изискванията на пазара на труда и на затруднения, рискуващи да попречат на възстановяването на Европа, както и в насърчаването на учещите да се развиват като креативни и критично мислещи, решаващи проблеми, активни и отговорни граждани, подготвени за учене през целия живот. През 2021 г. Комисията представи предложение за Препоръка на Съвета относно европейски подход към микроквалификациитес цел стимулиране на ученето през целия живот и пригодността за заетост. По този повод предприемането на бързи последващи действия от страна на Съвета ще спомогне за мобилизиране на висшето образование в подкрепа на ученето през целия живот и ще допринесе за професионалното преквалифициране и повишаването на квалификацията, нужни за посрещане на нови и възникващи потребности както в обществото, така и на пазара на труда.

Високите постижения в областта на образованието, научните изследвания и иновациите са средство за развитието на умения на високо ниво, създаването на преломни познания и прилагането им на практика. В това отношение сътрудничеството на университетите помежду им и с промишлените екосистеми е взаимно изгодно, при което, в допълнение към целите за личностно развитие, секторът на висшето образование подкрепя развитието на умения за промишлеността и бизнес сектора. Учещите трябва да имат повече възможности да се възползват от стажове, да са в досег със стартиращи предприятия и да бъдат ангажирани като участници в промяната на своята общност, за да въздействат положително на заобикалящото ги общество. Предприемаческото образование и обучение, повишаващи знанията и уменията по отношение на бизнеса, са от съществено значение, особено за МСП. С оглед на това следва да се насърчават повече синергии между алиансите на европейски университети и центровете за високи постижения в областта на професионалното образование.

За да се постигне отлично и значимо висше образование, е необходимо да се осигури подкрепа и за стимулиране на педагогическа иновативност, фокусирана върху учещите, предлагаща разнообразие от пространства за учене и гъвкави интердисциплинарни програми. Създаването на „живи лаборатории“ 26 трябва да бъде насърчавано като добър пример как студентите могат да бъдат обучавани да подхождат цялостно към предизвикателствата, в рамките на различни дисциплини, и как да бъдат подкрепяни техните умения за критично мислене, решаване на проблеми, творчество и предприемачество.

4.2Поощряване на разнообразието, приобщаването и равенството между половете

Както е посочено в първия принцип на Европейския стълб на социалните права, „всеки има право на достъп до качествено и приобщаващо образование, обучение и учене през целия живот“. В Европа равнището на достъпа до висше образование е много високо в сравнение с това в останалия свят. При все това групите от хора в неравностойно положение или тези, които са обект на дискриминация (етнически малцинства, хора с миграционен произход или хора с увреждания, хора от бедни семейства, деца на нискоквалифицирани родители) все още са слабо представени сред студентите, академичния персонал и изследователите. Въпреки растящия достъп до висше образование, системите за висше образование остават силно стратифицирани. Студентите от първо поколение и студентите с имигрантски или малцинствен произход имат по-малки шансове да постигнат висше образование в ЕС.

Във висшето образование съществува трайна неравнопоставеност между половете. Докато на равнище „бакалавър“ и „магистър“ жените, които са студенти или вече са завършили, са повече на брой от мъжете, а на равнището на „докторантура“ съществува почти пълен баланс между половете, то в различните учебни области съществуват големи различия между половете — в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) жените все още представляват малко по-малко от една трета от студентите в бакалавърска и магистърска степен и 37 % от докторантите. Въпреки известния напредък през последните години, делът на жените, заемащи професорски или еквивалентни длъжности, остава на ниското равнище от 26 % в ЕС.

Необходими са повече институционални промени, за да могат университетите да станат места на наистина равни възможности.

4.3Насърчаване и защита на европейските демократични ценности

Университетите трябва да бъдат свободни пространства за: изказване, мислене, учене, научни изследвания и академична свобода като цяло. Академичната свобода не може да бъде изолирана от институционалната автономия, нито от участието на студенти и служители в управлението на висшето образование.

Да се гарантира академична свобода във висшите училища е в сърцевината на всички политики за висше образование, разработени на равнището на ЕС, както и в процеса от Болоня. Това е основна предпоставка за създаването на Европейското пространство за образование и Европейското научноизследователско пространство. Основните академични ценности не бива да се приемат за даденост. През последните години ставаме свидетели на грозящите ги заплахите от различен характер и на различни места, дори в ЕС. Не навсякъде в Европа автономията на висшите училища е една и съща 35 . Съюзът и неговите държави членки са призовани чрез своите политики и възможности за финансиране да защитават активно, да подхранват и закрилят тези ценности, както и да защитават от чужда намеса организациите, извършващи научни изследвания.

Университетите са от ключово значение за насърчаване на активното гражданство, толерантност, равенство и разнообразие, откритост и критично мислене за по-силно социално сближаване и социално доверие, като по този начин защитават европейските демокрации. Университетите играят активна роля в подготовката на висшистите да бъдат добре информирани граждани на Съюза. Чрез преподаване и действия за повишаване на осведомеността те подкрепят вкореняването на европейските ценности в обществото, а чрез поддържане на научната строгост спомагат за укрепване на доверието в науката.

5Носители на промяната в двойния екологичен и цифров преход

5.1Развиване на умения, компетенции и технологични иновации за екологичен преход

Университетите имат ключово участие в осъществяването на екологичния преход и в изграждането на по-устойчив свят. Съвместно с промишлеността и обществото те играят важна роля в провеждането на изследвания за намиране на решения на предизвикателствата, свързани с околната среда и климата, с оглед постигането на неутралност по отношение на климата, обръщането процеса на загуба на биологично разнообразие и спиране на замърсяването и създаването на грамотност по отношение на климата и околната среда у всички студенти на всички нива и дисциплини, както и обществеността като цяло, чрез общностен ангажимент. Чрез своята инфраструктура и операции университетите могат също да бъдат модел за подражание по отношение на екологичната устойчивост. И накрая, резултатите от дейностите, свързани с научни изследвания и иновации, могат да представляват солидна основа на политики, иновации и мерки, свързани с околната среда.

Комисията наскоро представи предложения за препоръки на Съвета относно учене, насочено към екологична устойчивост, и микроквалификациите за учене през целия живот и пригодност за заетост. Бързите последващи действия на Съвета ще спомогнат за мобилизирането на държавите членки в оказването на подкрепа на техните университети, както и за превръщането на студентите в носители на промяната за екологичния преход, включително в перспективата за учене през целия живот. Партньорствата и мисиите в рамките на „Хоризонт Европа“ 38 предлагат голям потенциал за синергии, например в сектори, изискващи нови умения, като транспорта с нулеви емисии и устойчиво развивани батерии.

5.2Развиване на умения и компетенции и насърчаване на иновации за цифровия преход

Цифровият преход отрежда основна роля на университетите в това да предоставят на студенти и изследователи цифровите умения и компетенции, необходими в новата действителност и в насърчаването на иновациите и новите технологии.

По време на пандемията от COVID-19 секторът на висшето образование показа способността си за приспособяване към новата ситуация. Стана ясно, че цифровите решения не могат и не трябва да заменят напълно физическите дейности. Бъдещето трябва да се основава на хибридни решения, представляващи добър баланс между физическо присъствие и цифрови инструменти. Университетите могат също така да поощряват развитието на иновативни образователни технологии чрез обособени дружества или разгръщане на дейността, както и да оползотворят потенциала на растящата европейска промишленост на образователни технологии (EdTech).

Комисията организира структуриран диалог с държавите членки относно цифровото образование и умения, за да се споразумеят заедно относно ключовите фактори, позволяващи на цифровото образование и подготовка да станат ефективни и приобщаващи. Университетите имат ключова роля в изграждането на работна сила, подготвена да се заеме с предизвикателствата на цифровия преход в бъдещето. Възможностите за специализирано образование в цифровите области, като изкуствения интелект, киберсигурността или компютърните услуги „в облак“, както и микроелектрониката, са от решаващо значение в това отношение 41 . Недостигът на умения в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) е една от основните пречки. Тъй като цифровите технологии проникват във всички сектори на икономиката, е необходимо и всички студенти, например тези, които учат медицина, бизнес администрация и селско стопанство, да се научат да ги използват на напреднало ниво в своите професии.

През следващото десетилетие трябва да превърнем „свързаните университети“ в действителност. Ключът към това е университетите да разполагат с достатъчни цифров капацитет и инфраструктура. По-широко разпространеното използване на цифрови средства ще трябва да разчита на нови и надеждни технологии и платформи, които ще изискват оперативна съвместимост, имат солидна европейска основа и следва да обслужват по интегриран начин нуждите на образованието и научните изследвания. В същото време са необходими съвместни, отворени стандарти, които позволяват на университетите да получат по-добър контрол върху своите данни, за да бъде сътрудничеството ефективно.

6Движеща сила за глобалната роля и лидерството на Европа

Европа се нуждае повече от всякога да се обърне към останалия свят. Университетите са от голямо значение за изграждането на връзките на Европа със света и за популяризирането на европейските ценности в световен мащаб 42 . Те играят жизненоважна роля в генерирането на обективни факти, поддържащи външната политика, политиката на сигурност, международните споразумения и многостранните действия на Европа. В качеството си на ключови играчи в научната дипломация те помагат за изграждането на мостове.

Европа се превърна в пионер в областта на сътрудничеството във висшето образование. В много региони, държави и университети по света европейският опит се превърна във вдъхновение за нови стратегии за интернационализация или регионално сътрудничество. Следователно задълбочаването на сътрудничеството между европейските институции върви ръка за ръка с консолидирането на тяхното глобално измерение. Успоредно с това е от съществено значение да се подпомага укрепването на висшето образование в страните партньори.

В съответствие със стратегията Global Gateway университетите в Европа са от съществено значение за подпомагане на страните партньори да преобразуват своите образователни системи и да улеснят мобилността на студентите, персонала, учителите и стажантите в дух на взаимна изгода и реципрочност. Те също са и движещата сила в укрепването на сътрудничеството в областта на научните изследвания и иновациите.

Разнообразието и международният престиж на образователните системи на ЕС и статутът на Европа като най-големия генератор на сътрудничество в областта на висшето образование представляват значителен кумулативен актив, който може да бъде оползотворен. Опитът на ЕС по отношение на въпросите, свързани с трансграничното признаване, осигуряването на качество и акредитацията, стои в основата на регионалното сътрудничество и интеграция в по-широки географски области.

Обменът на таланти от цял ​​свят, изграждането на силни мостове с партньорски държави по света и насърчаването на академичните и европейските ценности превръщат университетите в част от меката сила на Европа. Европа трябва да укрепи и надгради тази репутация и да уеднакви нивото на тези силни страни сред държавите членки. Така тя ще стане по-привлекателна не само като учебна дестинация, но и като хомогенен партньор за сътрудничество в областта на образованието, научните изследвания и иновациите.

7Практическа реализация: наблюдение и управление

Напредъкът в изпълнението на настоящата стратегия ще бъде докладван чрез стратегическата рамка на Европейското пространство за образование и управлението на Европейското научноизследователско пространство. Комисията ще направи равносметка на актуалното състояние в своя доклад за напредъка на Европейското пространство за образование (ЕПО) и чрез системата за наблюдение на Европейското научноизследователско пространство. Това ще даде възможност на Комисията, държавите членки и заинтересованите страни да се включат в стратегически диалог относно постигнатия напредък и областите, в които да се съсредоточат нашите политики и подкрепа.

Като част от този процес Комисията ще създаде през 2023 г. Европейска обсерватория на сектора на висшето образование, за да предоставя доказателства за постигнатия напредък. Обсерваторията ще комбинира най-доброто от настоящите капацитети и инструменти за събиране на данни на ЕС 45  на едно място, като същевременно ще подобри тяхната употреба и значимостза създателите на политики, университетите, студентите и изследователите. Рационализирането и надстройването на съществуващите европейски източници на данни ще позволи на институциите и правителствата да укрепят своята основана на доказателства база по ключови теми, като приобщаването, учебните резултати, напредъка в цифровите, зелените и предприемаческите умения, трансфера на технологии, пригодността за заетост, студентите и нуждите на пазара на труда, укрепването на изследователските кариери, отворената наука, ролята на институциите в иновационните екосистеми и транснационалното сътрудничество в сектора на висшето образование. Обсерваторията ще направи възможно сравняването, анализирането и представянето на постигнатото от сектора на висшето образование в различни области. Като се опира на синергиите между съществуващите инструменти за събиране на данни, тя ще осигури фокусирано и целенасочено наблюдение, премахвайки евентуалните припокривания и намалявайки тежестта от събирането на данни за висшите училища.

Един от очакваните резултати от обсерваторията ще бъде изготвянето на доклад за сектора на висшето образование в Европа с цел годишна оценка на постигнатия в ЕС напредък по отношение на ключовите приоритети на тази стратегия: приобщаване, ценности, качество и адекватност, мобилност, екологични и цифрови умения, пригодност за заетост, транснационално сътрудничество, трансфер на технологии и оползотворяване на знания.

Това наблюдение ще обхване и съответността на инвестициите във висшето образование и научните изследвания както на равнището на ЕС, така и на национално и институционално ниво. За целта Комисията ще използва резултатите от работата на експертната група за качествени инвестиции в образованието и обучението.

Настоящото съобщение е покана за по-тясно сътрудничество между държавите и участниците в сектора на висшето образование в рамките на Европейското пространство за образование (ЕПО), Европейското изследователско пространство (ЕНП) и Европейското пространство за висше образование (ЕПВО, процеса от Болоня). Необходими са синергии в области като транснационалното сътрудничество и институционалната трансформация на университетите, подкрепа за фундаментални академични ценности и научна свобода, развитие на академичните кариери, иновативно и интердисциплинарно учене, преподаване и извършване на научни изследвания, както и взаимна свързаност между тях, разпространение на познанията, международно сътрудничество с партньори извън ЕС и приноса към ЦУР на ООН.

8Заключение: какво предстои

В настоящата стратегия се очертава европейска визия за бъдещето на университетите и за това как Съюзът може да им окаже подкрепа в цяла Европа. Настоящото съобщение бива представено в началото на 2022 г. — Европейската година на младежта. За да подкрепи възстановяването и устойчивостта на Европа и да постави основата за нейния устойчив растеж, Европа трябва да инвестира в своето младо поколение. Този етап от живота е белязан от образованието и обучението. Дължим на младежите шанса да придобият отлични и значими умения и компетенции. Чрез предоставянето на реален шанс за повишаване на квалификацията и за преквалификация на всеки млад европеец се спомага за полагането на основите за по-силна, по-просперираща и устойчива Европа.

С настоящото съобщение относно европейска стратегия за университетите Комисията приканва държавите членки и техните университети да обединят усилията си в полза на висшето образование и на Европейския съюз като цяло. Това е покана за съвместен размисъл и дебат, както и за съвместна работа по отношение на това как можем заедно да развием европейското измерение във висшето образование, научните изследвания и иновациите по начин, който да оползотвори пълния потенциал на университетите.

Тази стратегия може да бъде изпълнена единствено заедно. Комисията приканва университетите да продължат работата в рамките на своите институции, а държавите членки да подкрепят своите университети чрез подходяща политика и финансиране; Комисията приканва държавите членки, университетите, студентите, академичния персонал, изследователите и техните партньори в рамките на по-широки иновационни екосистеми да се нагърбят с реализирането на стратегията и да поемат ангажименти, за да вдъхновят другите.

Комисията е решена да мобилизира всички инструменти, с които разполага — било управление, финансиране, сътрудничество или законодателство — с цел изпълнение на настоящата стратегия.

Координацията на усилията между ЕС, държавите членки, регионите, гражданското общество и сектора на висшето образование е от ключово значение за осъществяването на тази стратегия. Комисията приканва Европейския съвет, държавите членки и университетите да участват в съвместна дискусия по този политически дневен ред и да работят съвместно за ориентирани към бъдещето университети в полза на младото поколение на Европа и за насърчаване на ученето през целия живот в полза на хора от всички възрасти.

(1)

   Терминът „университет“ се използва като препратка към по-широкия сектор, обхващащ цялата област на висшето образование, като по този начин включва всички видове висши училища, включително изследователски университети, университетски колежи, университети по приложни науки, институции за висше професионално образование и обучение и висши училища по изкуствата.

(2)

   Считат се за висши училища, получили Хартата за висше образование „Еразъм+“ (ECHE), което представлява предпоставка за участие на висшите учебни заведения в програмата „Еразъм+“.

(3)

   За ЕС, Евростат, https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Tertiary_education_statistics .

(4)

   За ЕС, Евростат, https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/tsc00003/default/table?lang=en .

(5)

   Проучване на EUA, Международни стратегически институционални партньорства и инициативата за мрежи от европейски университети , април (2020 г.), стр. 26.

(6)

   Евробарометър (2018 г.): https://europa.eu/eurobarometer/surveys/detail/2186.

(7)

    Доклад на EUA от наблюдението на публичното финансиране 2019/20 г.

(8)

   Резолюция на Съвета относно стратегическата рамка за европейско сътрудничество в областта на образованието и обучението към Европейското пространство за образование и извън него (2021—2030 г.), Официален вестник C 66, 26.2.2021 г., стр. 1—21.

(9)

   Съгласно Плана за действие на Европейския стълб на социалните права.

(10)

   COM(2021) 118 final.

(11)

   Hauschildt, Gwosć, Schirmer, & Wartenbergh-Cras (2021 г.).  Social and economic conditions of student life in Europe: (Социално-икономическите условия на живот на студентите в Европа) Synopsis of Indicators (Обобщение на индикаторите).EUROSTUDENT VII 2018—2021 г.

(12)

   She Figures 2021 г.,Women in Science database (База данни „Жените в науката“), ГД „Научни изследвания и иновации“. https://op.europa.eu/s/tflN .

(13)

    Academic freedom and institutional autonomy: commitments must be followed by action (Академична свобода и институционална автономност) действията трябва да следват ангажиментите , съвместно изявление на ALLEA, EUA и Science Europe, април 2019 г.

(14)

    Инициатива за мрежи от европейски университети | Образование и обучение (europa.eu) .

(15)

    Информационни фишове на инициативата за мрежи от европейски университети | Образование и обучение (europa.eu) .

(16)

   COM(2020)625.

(17)

   COM(2020)628.

(18)

   При това действие ще се отчетат поуките от рамката за цифрова самоличност на Европейската комисия, като то ще бъде оперативно съвместимо с други европейски ИТ инструменти, включително Регламента относно eIDAS (електронната идентификация и удостоверителните услуги), който е регламент на ЕС относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар; както и от работата по цифровите портфейли, които разчитат на Европейската инфраструктура за услуги в областта на блоковите вериги (EBSI), като за обмен на образователни идентификационни данни се използва моделът на Консорциума на световната мрежа за сверяване на идентификационни данни .

(19)

   Един от съществуващите инструменти е Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) .

(20)

   Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2006 г. относно по-нататъшно европейско сътрудничество при осигуряване на качеството в областта на висшето образование, Официален вестник L 64, 4.3.2006 г., стр. 60–62.

(21)

   General government expenditure according to the Classification of the Functions of Government (Разходи на сектор „Държавно управление“ по функции на класификацията на функциите на държавното управление) — КОФОГ .

(22)

   https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=R_%26_D_expenditure#Gross_domestic_expenditure_on_R.26D.

(23)

   Окончателната сума ще зависи от резултата от текущото програмиране на средствата.

(24)

   Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейски социален фонд (ЕСФ).

(25)

   Това е знак за качество, който се присъжда на предложения за проекти, получили оценка над прага за качество, и който цели да ги подпомогне в намирането на алтернативно финансиране от Европейския фонд за регионално развитие и Европейския социален фонд+.

(26)

   Живите лаборатории в университетите позволяват на студентите, академичния състав и изследователите да си сътрудничат с други ключови заинтересовани страни в решаването на обществени предизвикателства и окуражават прилагането на знания към реални ситуации, подобряват уменията на участниците, увеличават връзките между хората и предоставят повече възможности за връзка с обществото.

(27)

   COM(2021) 350 final, Актуализиране на новата промишлена стратегия за 2020 г.

(28)

   Пътищата за преход ще бъдат създадени съвместно със заинтересованите страни, като те биха могли да предложат по-добро разбиране „отдолу-нагоре“ на необходимите действия, които да съпътстват двойния преход за най-важните екосистеми, което ще доведе до план, който може да бъде приведен в действие.

(29)

   Обозначението EIT се присъжда на образователни програми за иновации, предприемачество, творчество и лидерство.

(30)

   Международната мрежа за финансово образование към ОИСР.

(31)

   Това е инструмент за самооценка на капацитета на университетите за иновации и предприемачество.

(32)

   Науките, технологиите, инженерството, (изкуствата) и математиката (НТИ(И)М) представляват мултидисциплинарен набор от подходи към образованието, премахващ традиционните бариери между предмети и дисциплини, за да свърже образованието в областта на НТИМ и ИКТ с изкуствата, хуманитарните и социалните науки.

(33)

   Римско комюнике на министрите, http://ehea.info/Upload/Rome_Ministerial_Communique.pdf.

(34)

   Препоръка на Комисията (EC) 2020/1364 от 23 септември 2020 г. относно законните пътища за закрила в ЕС: насърчаване на презаселването, хуманитарния прием и допълнителни други възможности, Официален вестник L 317, 1.10.2020 г., стр. 13–22.

(35)

   The European Universities Association’s Autonomy Scorecard (Таблица с показатели в областта на автономията на Асоциацията на европейските университети) (2017 г.).

(36)

   Те са съответно предпоставка за получаване на финансиране по „Еразъм+“ и документ относно правата и отговорностите на студентите, които са част от „Еразъм+“, по време на тяхната мобилност.

(37)

   http://www.ehea.info/page-ministerial-conference-rome-2020.

(38)

   Мисиите на ЕС представляват нов начин за намиране на конкретни решения на някои от най-големите предизвикателства пред нас. Мисиите на ЕС са координирано усилие на Комисията за обединяване на необходимите ресурси по отношение на финансиране, политики и разпоредби и др.

(39)

   Вдъхновени от Рамката за компетентност в областта на ученето за екологична устойчивост и предстоящата класификация на Комисията на уменията за екологичния преход с цел укрепване на повишаването на квалификацията и преквалификацията на европейската работна сила.

(40)

   Целите за околната среда и климата са всеобхватен приоритет на програмата „Еразъм“. Програмата „Зелен Еразъм“ има за цел да насърчи включването на екологични практики във всички проекти и да подпомогне повишаването на осведомеността. Синьото измерение е важна част от „Зеления Еразъм“. Всички планирани мерки за устойчивост ще бъдат от значение и за синьото измерение на „Еразъм+“, целящо опазване на доброто здраве на океани, морета, крайбрежни и вътрешни води.

(41)

   Например инвестиции в общи проекти на ЕС, като Европейската инициатива за компютърни услуги в облак или предстоящия Законодателен акт за чиповете могат да бъдат реално печеливши само ако има висококвалифицирани хора, способни да проектират и разработят тези технологии.

(42)

   Както е посочено в глобалния подход към научните изследвания и иновациите (COM(2021)252 final).

(43)

   Директива (ЕС) 2016/801 на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2016 г. относно условията за влизане и пребиваване на граждани на трети държави с цел провеждане на научно изследване, следване, стаж, доброволческа дейност, програми за ученически обмен или образователни проекти и работа по програми „au pair“, Oфициален вестник L 132 от 21.5.2016 г., стр. 21—57.

(44)

   Съвместната мрежа на Европейската мрежа от национални информационни центрове в европейските регионални и национални информационни центрове за академично признаване в Европейския съюз (ENIC-NARIC).

(45)

   Например Европейският регистър на висшето образование (ETER) , класацията на университети U-Multirank , базата данни с резултати за външно осигуряване на качеството (DEQAR) , Eurostudent , Eurograduate , докладите за изпълнението на процеса от Болоня и от „Индекса на мобилността“ , Евростат, статистика на професионалното образование и обучение и статистиката за научно-изследователската дейност както и платформата за показатели за трансфера на знания на Съвместния изследователски център .