Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита и за изменение на Регламент (ЕС) 2021/2115“

(COM(2022) 305 final — 2022/0196 (COD))

(2023/C 100/21)

Докладчик:	Jose Manuel ROCHE RAMO
Съдокладчик:	Arnold PUECH D’ALISSAC

Консултации	Европейски парламент, 14.7.2022 г. Съвет, 6.7.2022 г.
Правно основание	Член 192, параграф 1 и член 304 от Договора за функционирането на Европейския съюз
Решение на пленарната асамблея	22.2.2022 г.
Компетентна секция	„Земеделие, развитие на селските райони, околна среда“ Да спасим пчелите и земеделските стопани
Приемане от секцията	24.11.2022 г.
Приемане на пленарна сесия	14.12.2022 г.
Пленарна сесия №	574
Резултат от гласуването („за“/„против“/„въздържал се“)	157/01/04

1.   Заключения и препоръки

1.1.

С предложението за регламент относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита се въвеждат редица новости и мерки за преодоляване на някои слабости, установени във връзка с прилагането и изпълнението на Директивата относно устойчивата употреба на пестициди (1).

1.2.

ЕИСК признава необходимостта от това преразглеждане и приветства факта, че много от установените ограничения в действащата директива, както и инициативите, включени сега в новото предложение, вече се съдържат в бележките и препоръките, отправени в рамките на неговия доклад за оценка (2). Сред въпросите, на които трябва да даде отговор настоящият регламент, са: необходимостта от по-голяма хармонизация при изпълнението на националните планове за действие, различията по отношение на съществуващите реални условия в отделните държави членки, подходящо обучение на потребителите наред с важността на насърчаването на новите технологии, като прецизното земеделие.

1.3.

В съответствие с целите, определени в стратегиите „От фермата до трапезата“ и за биологичното разнообразие до 2030 г., предложението за регламент относно устойчивата употреба на пестициди се стреми да подобри екологичната, икономическата и социалната устойчивост на продоволствените системи. Във връзка с това ЕИСК приветства включването на тези цели, като същевременно признава ползите, които те носят за подобряване на здравето на гражданите и потребителите и на околната среда.

1.4.

Новата европейска стратегия въвежда количествени цели за намаляване на употребата на пестицидите и свързания с тях риск до 2030 г. Тези цели определено са амбициозни, поради което е необходимо да се предвидят разумни преходни периоди, които да отчитат (3) намалението на употребата в преходни години и географските, агрономическите и социално-икономическите условия на отделните държави членки, като през тези преходни периоди се позволи на земеделските стопани да преминат към използването на нови, алтернативни продукти. Като се има предвид, че достигането до пазара на настоящите нискорискови инструменти отнема средно десет години, законодателите следва да бъдат особено чувствителни по отношение на определения график за постигане на посочените цели, като предвидят необходимата за това гъвкавост в съответствие с принципа „никой да не бъде изоставен“. Освен това ЕК предлага за т. нар. „чувствителни зони“ широкообхватни ограничения за употребата на продукти за растителна защита. ЕИСК отбелязва, че големи земеделски производствени площи в ЕС са обхванати от предложеното определение и обхват на разпоредбите за „чувствителни зони“. Подобно изискване има сериозни последици и поради това следва да се основава единствено на солидна научна и агрономска оценка на въздействието.

1.5.

Що се отнася до хармонизираните показатели за риска (ХПР), е нужно да има ясни насоки и подходящи показатели. Поради ограничението на актуалните данни, преди всичко за употребата на химичните пестициди, използваният метод следва да бъде изключително предпазлив. По-конкретно, това е особено необходимо в случая на използването на търговските продажби като референтна стойност (ХПР1). Също така следва да се обърне специално внимание и на времевия период, използван за тяхното изчисляване. В това отношение оценките за предлаганите на пазара пестициди могат да се подобрят, като включат например разграничение между одобрените продукти за професионална употреба и за „употреба за домакински и градинарски цели“ (т.е. съответно за селскостопански и неселскостопански цели).

1.6.

Отрицателните последици, причинени от последните кризи — от пандемията до нашествието и войната в Украйна през рязкото увеличаване на последиците от изменението на климата (суши, пожари, наводнения, нови вредители, периоди на големи горещини и др.) — превръщат продоволствените производство и сигурност в един от основните приоритети в политическия дневен ред на ЕС.

1.7.

Въпреки това ЕС трябва да продължи да разработва пътната карта, за да изпълни ангажиментите си по отношение на действията в областта на климата и устойчивостта. Като се има предвид, че Европа трябва и занапред да извършва действията по Програмата до 2030 г. и ЦУР, следва да бъдат отчетени и последиците и въздействието на настоящия контекст върху системите на хранително-вкусовата промишленост. Ето защо настоящият кризисен сценарий следва да предвижда възможността за прилагане на някои дерогации при изключителни обстоятелства и за ограничен период от време (4).

1.8.

Тази криза трябва да се използва като възможност за справяне със структурните причини за световната нестабилност и за промяна на динамиката на веригите на доставки с цел трайни подобрения за хората и планетата. По-специално съществува спешна необходимост от започване на задълбочен дебат и размисъл относно хранително-вкусовата система, която ЕС трябва да разработи за следващите десетилетия.

1.9.

Същевременно ЕС има задължението и отговорността да включи продоволствените производство и сигурност като основна стратегическа цел. В този смисъл целите на Зеления пакт, както и на стратегията „От фермата до трапезата“, сред които е настоящото предложение, винаги следва да се основават на надеждни научни доказателства, които да бъдат придружавани от съответните оценки на въздействието, за да се гарантира, че целите са правилно съгласувани в съответствие с принципа на пропорционалност.

1.10.

В това отношение в различни проучвания (5) вече се предупреждава за възможните неблагоприятни последици, които може да настъпят в световен мащаб от драстично повишаване на цените на хранителните продукти в резултат от намаляването на реколтата и по-малките добиви. Намаляването на селскостопанското производство би могло да постави Европейския съюз в по-зависимо положение от вноса на храни от трети държави, което да доведе до екологични, социални и икономически щети.

1.11.

Следователно крайната цел на предложението следва да бъде насърчаването на алтернативни решения (набор от инструменти), които предвиждат като приоритет по-ефективно прилагане и изпълнение на принципите за интегрирано управление на вредителите (ИУВ), което следва да остане крайъгълен камък на предложението, увеличавайки и подкрепяйки употребата на алтернативите за контрол на вредителите, като продуктите за растителна защита с нисък риск или на биологична основа. Засега обаче тези решения не могат да заменят употребата на химически пестициди. Държавите членки следва да насърчат използването на този набор от инструменти във възможно най-кратки срокове, като на свой ред гарантират наличието на системи от подходящи стимули.

1.12.

Наборът от инструменти следва да се фокусира върху използването на различни решения и мерки, основани на науката и иновациите. Използването на по-устойчиви сортове, сертифицираните семена, консервационното земеделие, интегрираното производство, новите техники за селекция, биологичното земеделие, сеитбооборотът, цифровите техники и използването на по-маловажни култури трябва да служат като ориентир за успешния преход към модел, основан на намалена употреба на продукти за растителна защита;

1.13.

За да се постигне това, е от основно значение да има налични устойчиви научнообосновани, ефикасни, безопасни и достъпни системи за растителна защита, които могат да предложат на земеделските стопани необходимите инструменти, за да запазят конкурентоспособността си. В този смисъл Комисията следва да изисква реципрочност на стандартите, така че внасяните от трети държави продукти, третирани с неразрешени на пазара на ЕС продукти, да отговарят най-малкото на равностойни на прилаганите в ЕС стандарти.

1.14.

Същевременно е изключително важно да се избегне непропорционалното увеличаване на бюрократичната тежест за земеделските стопани, която би засегнала още по-силно малките и средните стопанства, които по причини, свързани с икономиите от мащаба, не са толкова устойчиви на такъв вид условия.

1.15.

От друга страна, управляващите органи, които отговарят за разпространението на статистическите данни, следва да бъдат много стриктни при боравенето с тях, и по-специално по отношение на пълното зачитане на правата на неприкосновеност на личния живот на лицата и на собствеността върху данните, които в много случаи се отнасят до поверителна информация.

1.16.

ЕИСК приема със задоволство ангажимента за модел на безпристрастна, професионална и независима консултация, която да позволява на земеделските стопани да продължат да прилагат устойчиви практики в своите стопанства. Ролята, която земеделските организации и кооперациите могат да изпълняват в това отношение, ще бъде от ключово значение за това те да извлекат максимална полза както по отношение на производството, така и на възможно съвместно предлагане на пазара (например кооперативни стопанства).

1.17.

ЕИСК приветства и въвеждането на специална мярка за финансова подкрепа за компенсиране на възникващите разходи за земеделските стопани. Въпреки това счита, че продължава да е необходимо още по-подробното уточняване на някои аспекти относно нейното припокриване в рамките на ОСП, като по-специално се изяснят аспектите, свързани с графика и прилагането ѝ на практика, като се има предвид, че на 1 януари 2023 г. следва да бъдат одобрени и да влязат в сила новата ОСП и съответните стратегически планове на всички държави членки.

2.   Контекст

2.1.

Първоначално предвидено за 23 март 2022 г. и отложено заради последиците от руската инвазия в Украйна, на 22 юни 2022 г. беше публикувано предложението на Европейската комисия за регламент относно устойчивата употреба на продукти за растителна защита в рамките на преразглеждането на Директивата относно устойчивата употреба на пестициди. Регламентът е публикуван като част от „Пакета за опазване на природата“ заедно с Регламента за възстановяване на природата. Пакетът представлява решителна стъпка в изпълнението на Европейския зелен пакт, стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие.

2.2.

В съответствие със стратегията „От фермата до трапезата“ основните цели, представени в предложението на Комисията, са: — намаляване с 50 % на общата употреба и на риска от химични пестициди до 2030 г. (цел за намаляване 1) и намаляване с 50 % на употребата на по-опасни пестициди до 2030 г. (цел за намаляване 2) в сравнение със средната стойност за 2015 г., 2016 г. и 2017 г.; — засилване на прилагането и изпълнението на интегрираното управление на вредителите; — увеличаване на употребата на по-малко опасни и на нехимични алтернативи на химичните пестициди за контрол на вредителите; — подобряване на наличието на данни от мониторинга относно прилагането, употребата и риска от пестициди за здравето и околната среда; — подобряване на изпълнението, прилагането и спазването на правните разпоредби във всички държави членки, за да се подобри ефективността и ефикасността на политиката; — насърчаване на възприемането на нови технологии, като например прецизно земеделие, с цел намаляване на общата употреба на пестициди и на свързания с тях риск.

2.3.

Държавите членки могат да намалят своята национална цел за употребата и риска от химични продукти за растителна защита посредством система от тегловни коефициенти, която да отчита числото за интензивността на употребата и числото за употребата и риска. Този процент на намаление в никакъв случай не може да бъде под 35 % или да надвишава 70 % за 2030 г.

2.4.

За да се постигнат тези резултати, в представеното от Комисията предложение се определят правно обвързващи цели за намаляване в ЕС. Съгласно новите правила държавите членки трябва да приемат и задължителни цели, за да допринесат за постигането на общата цел на ЕС. Регламентът предвижда, че държавите членки ще разполагат с гъвкавост, за да вземат предвид конкретната национална ситуация. По-специално следва да се обърне внимание на постигнатия в миналото напредък и на интензивността на употребата на пестициди във всяка държава членка.

2.5.

Комисията ще измерва ежегодно употребата на химични пестициди и на свързания с тях риск, използвайки като метод данните за продажби на продукти за растителна защита, които държавите членки ѝ съобщават. Референтната основа за изчисляването на намалението от 50 % ще бъдат продажбите за 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

2.6.

Всички активни вещества, които се предлагат на пазара под формата на продукти за растителна защита, ще бъдат класифицирани в една от четирите групи и всяка ще получи тегловен коефициент, който ще бъде по-висок за по-опасните групи.

2.7.

Накратко, основните нововъведения от преразглеждането са следните: — приемането на регламент, който е пряко обвързващ и приложим по еднакъв начин във всички държави членки; — правно обвързващи цели: намаляване с 50 % на употребата на химични пестициди и на свързания с тях риск и на употребата на по-опасни пестициди до 2030 г.; — подобрени национални планове за действие (НПД) и годишни доклади, които да подкрепят правно обвързващите цели; — екологосъобразен контрол на вредителите, който да гарантира, че всички земеделски стопани извършват интегрирано управление на вредителите, в рамките на което химичните пестициди се използват само в краен случай; — нов регистър в подкрепа на инспекцията на оборудването за прилагане на пестициди; — ангажимент за преразглеждане на хармонизираните показатели за риска (ХПР) с оглед на статистическите данни относно селскостопанските влагани ресурси и продукцията; — стимули за земеделските производители, за да намалят пестицидите в рамките на новата обща селскостопанска политика (ОСП): финансиране по изключение за подкрепа на спазването в продължение на пет години; — нови срокове на валидност на сертификатите за обучение и доказателствата за необходимото обучение за определени дейности; — забрана на всякаква употреба на пестициди в чувствителни зони и в рамките на три метра от такива зони; — по-строги критерии за изключенията за въздушното пръскане.

2.8.

Пакет от ключови политики ще подкрепи земеделските стопани и други потребители в прехода към по-устойчиви системи за производство на храни, по-конкретно: i) увеличаване на предлаганата на пазара гама от биологични алтернативи и алтернативите с нисък риск; ii) стимули за земеделските стопани, за да намалят употребата на пестициди в рамките на новата ОСП; iii) научни изследвания и развойна дейност в рамките на програма „Хоризонт 2030“; iv) Плана за действие за развитието на биологичното производство.

3.   Общи бележки

3.1.

Настоящият кризисен сценарий — от пандемията до нашествието и войната в Украйна през рязкото увеличаване на последиците от изменението на климата (суши, пожари, наводнения, нови вредители, периоди на големи горещини и др.) — оказва силен натиск върху европейските и световните системи на хранително-вкусовата промишленост. Въпреки това тези пречки не следва да попречат на решителния ангажимент на ЕС за по-нататъшно разработване на действия, насочени към постигането на справедлив преход, както е посочено в Програмата до 2030 г. (6).

3.2.

В редица свои становища ЕИСК отправи искане за всеобхватна продоволствена политика на ЕС, която да осигури: i) икономическа, екологична и социално-културна устойчивост; ii) интеграция между секторите, областите на политиката и равнищата на управление; iii) приобщаващи процеси на вземане на решения; и iv) комбинация от задължителни мерки (регламенти и данъци) и стимули (ценови премии, достъп до кредитиране, ресурси и застраховки) за ускоряване на прехода към устойчиви продоволствени системи (7).

3.3.

За постигането на тези цели е необходима по-голяма хармонизация и съгласуваност между различните политики и законодателни актове на ЕС: Европейския зелен пакт, стратегията „От фермата до трапезата“ и стратегията за биологичното разнообразие, плана за действие „Към нулево замърсяване“, устойчивата употреба на продукти за растителна защита и т.н.

3.4.

Освен това бюджетът на ОСП не следва да се намалява, нито да се запазва на настоящото равнище, а да се повиши и да подкрепи прехода. Одобрението на стратегическите планове по ОСП също следва да зависи от приемането от държавите членки на всеобхватни планове за промяна на продоволствената среда, които свързват стимулите за устойчиво производство на здравословни храни със създаването на нови пазари за тези продукти (8).

3.5.

Във връзка с това Комитетът приема със задоволство решението за приоритетно финансиране в рамките на новата ОСП за доброволни практики, насочени към постигането на устойчива употреба на продуктите за растителна защита, като насочването на тези помощи в никакъв случай не трябва да поставя в неизгодно положение, нито да е в ущърб на приходите от използването на други, алтернативни, също така законни и одобрени практики в рамките на европейското законодателство. Като цяло финансирането, като в рамките на плановете за биологичното земеделие и инициативите за развитие на селските райони, беше достъпно само за инициативи, които надхвърлят правните изисквания. Новата рамка ще позволи на всички държави членки да финансират изпълнението на всички задължения на земеделските стопани в рамките на устойчивата употреба на продукти за растителна защита в продължение на пет години.

3.6.

В същия дух Комитетът оценява положените усилия за повишаване на ефикасността на НПД за устойчива употреба на продуктите за растителна защита. Въпреки че НПД за устойчива употреба на продуктите за растителна защита може да се различават значително и целите да са доброволни и да обхващат различни области от интерес, тези НПД имат подобрено съдържание, като включват подробен списък от инициативи и връзките им с целите на стратегията „От фермата до трапезата“. От всички държави членки ще се изисква да посочват финансовите и друг вид мерки за насърчаване на интегрираното управление на вредителите и нехимичните алтернативи. Ще трябва да представят тенденциите от годишните доклади за напредък и прилагането по всички цели, като се подобряват количествените данни за постигането на устойчива употреба на продуктите за растителна защита. На всеки две години Комисията ще изготвя анализ на годишните доклади за напредъка и прилагането.

3.7.

От съществено значение е обаче при този нов модел на управление „никой да не бъде пренебрегнат“: това означава да се гарантира, че всички държави членки могат да постигнат оптимално прилагане на устойчива употреба на продуктите за растителна защита въпреки различните изходни условия.

3.8.

За да бъде постигната тази цел, организираното гражданско общество, и по-конкретно организациите с опит в областта на пестицидите, следва да участват активно в разработването, мониторинга и бъдещата оценка на новия регламент. Необходимо е да се подобри качеството на информацията, предоставяна на обществеността като цяло, и по-специално на потребителите, за ролята на пестицидите, както и обучението и информацията за потребителите на пестициди (9).

3.9.

Справедливите цени на храните (отразяващи реалните производствени разходи за околната среда и обществото) са от основно значение за постигане на устойчиви продоволствени системи в дългосрочен план. Изключително важно е, включително по време на настоящата криза, ЕС да гарантира действителна реципрочност на стандартите в преференциалните търговски споразумения (10).

4.   Конкретни бележки

4.1.

Подобряването на достъпа, наличността и икономическата ефективност на алтернативните решения и новите технологии е от основно значение за устойчивата употреба на продуктите за растителна защита. Интегрираното управление на вредителите, подобно на други практики за управление на вредителите с ниско потребление на пестициди, характерни за интегрираното производство, и биологичното земеделие, са един от ключовите елементи на директивата и ядро на новия регламент (11).

4.2.

Предложението за регламент установява като общо правило професионалните потребители, включително земеделските стопани, да използват нехимични мерки, преди да прибягват до прилагането на химични продукти за растителна защита. Това включва дейности като сеитбооборот, наблюдение на вредителите, интегрирано управление на вредителите и прилагане на нехимични методи за контрол на вредителите и други пестициди с по-нисък риск (12).

4.3.

Това не означава, че няма да е възможно или необходимо да се използват пестициди при определени обстоятелства. Напротив, в някои случаи задоволителният контрол на вредителите при промишленото производство на храни е възможен само ако се използват пестициди в краен случай в съответствие с ключовия принцип за интегрирано управление на вредителите. Като пример може да се отбележи тяхното значение при прилагането за маловажни употреби.

4.4.

Изменението на климата ускорява разпространението на вредители, което прави наложително наличието на пестициди, когато са изчерпани всички други инструменти за контрол. Тази необходимост е още по-очевидна, след като според всички прогнози населението в света ще се увеличи с над два милиарда през следващите тридесет години. Този сценарий следва да бъде взет надлежно предвид, за да се осигури стабилна система за производство на храни, която е способна да подсигури снабдяването на непрекъснато нарастващото население в света.

4.5.

От друга страна, все по-честите суши, наводнения, периоди на големи горещини и резките промени на температурата през последните години намаляват възможностите за производство на храни и реколтите на земеделските стопани. В този смисъл в настоящия контекст на кризи, причинени първо от пандемията и след това от инвазията в Украйна, както и от споменатите последици от изменението на климата, е необходимо да се осигури запазването на стабилни добиви в селскостопанското производство, така че човечеството да бъде снабдявано с висококачествени продукти и в количество, което е достатъчно, за да се гарантира продоволствената сигурност.

4.6.

В регламента се подчертава и ключовата роля, която следва да изпълняват независимите консултанти, които ще предоставят професионални консултации, съгласувани със специфичните приложими правила за културите и с интегрираното управление на вредителите. В този смисъл е от основно значение да се засили и насърчава консултантската роля на професионалните земеделски организации и кооперации, които работят, като оказват пряка подкрепа като оперативни представители на място. В Испания например е задължително да се получи становището на консултант за по-голямата част от културите, което е довело до съществуването на повече от 20 000 официално сертифицирани консултанти.

4.7.

В предходната си оценка на Директивата относно устойчивата употреба на пестициди ЕИСК изтъкна, че е важно да се подобри системата за контрол и да се гарантира спазването на тази директива и на НПД. В рамките на устойчивата употреба на пестицидите професионалните потребители трябва да записват причините за всяка интервенция (химична, биологична, физическа или свързана с дадена култура).

4.8.

В това отношение следва да се обърне специално внимание на понятието за защитени или чувствителни зони в регламента. Използването на продукти за растителна защита вече няма да бъде възможно в определени защитени или чувствителни зони (градски зелени зони, включително обществени паркове или градини, детски площадки, зони за отдих или спорт, пътеки за обществено ползване, защитени зони по „Натура 2000“ и всякакви екологично чувствителни зони, които могат да бъдат запазени за застрашени опрашители), освен ако не са изпълнени определени условия и едва след като специалистът, прилагащ продуктите, представи внимателна обосновка за това кои продукти възнамеряват да използват, как, кога и за какъв период от време. За целта е от основно значение компетентните органи, които отговарят за одобрението, да разполагат с достатъчно квалифицирани служители, за да се избягват забавянията, водещи до забавяне на обработката, възпрепятстващо своевременните действия срещу появата на вредителите.

4.9.

От друга страна, следва да се вземат предвид конкретните географски и климатични условия в държавите членки, за да не се ограничава прекомерно използването на продукти за растителна защита на екологично чувствителни земеделски площи, които в противен случай няма да са подготвени за появата на нови вредители. Например в Испания мрежата „Натура“ обхваща 27 % от територията, в които влизат хиляди хектари за земеделски култури и животновъдство. Една добра стратегия може да включва зониране на различни области чрез определяне и разграничаване на зоните, които представляват неразделна част от останалите. Накрая, решението за ограничаване на употребата в чувствителни зони следва да се определя въз основа на солидни научни и агрономични доказателства, които да подкрепят категоризацията на определена зона като защитена.

4.10.

Прагът, който следва да се достигне преди осъществяването на химическа интервенция, се установява подробно в специфичните правила за културите, като компетентните органи на държавите членки създават електронен регистър за интегрирано управление на вредителите и продуктите за растителна защита, гарантирайки, че професионалните потребители въвеждат данните си.

4.11.

Освен това, като се има предвид, че липсата на познания относно оптималното използване на пестицидите е една от основните пречки за прилагането на Директивата относно устойчивата употреба на пестициди (13), ЕИСК приветства факта, че Комисията е взела предвид много от неговите препоръки относно обучението и професионалните умения.

4.12.

Ще бъде създаден нов централен електронен регистър за сертифициране на обучението. Той ще съдържа подробна информация за срока на валидност на сертификатите за обучение (пет години за консултант и десет години за дистрибутор и професионален потребител). Ще бъде необходимо доказателство за обучение, преди потребителят да може да закупи или използва одобрени продукти за растителна защита за оборудване за прилагане на пестициди за професионална употреба и преди консултант да може да дава консултации. Дистрибуторите ще трябва да разполагат с достатъчен брой обучени служители.

4.13.

Следва да се гарантират правата на неприкосновеност на личния живот при използването на земеделските данни от страна на администрацията и преди всичко да се повиши достъпността за земеделските стопани на ресурсите за повишаване на цифровите умения и на широколентовия достъп, за да се избегне увеличаването на тежестта и усилията на земеделските стопани, които в много случаи не разполагат с технически и човешки ресурси за попълване на електронния регистър.

4.14.

За прилагането на регламента ще бъде полезно да се повиши осведомеността на гражданите, и по-конкретно на потребителите, за ролята и употребата на пестициди в съответствие с националното и европейското законодателство. От основно значение ще бъдат кампаниите за повишаване на осведомеността и разпространение на информация, насочени към по-добра информираност на обществеността като цяло и на отговорните политически фактори. Би следвало да се разпространява информация например за факторите, които определят цените на храните, както и по въпроси, свързани в по-голяма степен с етикетирането или сертифицирането на продуктите (14).

4.15.

Освен това в областта на международната търговия следва да се запазят условията на равнопоставеност. Съгласуваността между различните политики на ЕС налага да се подхожда с изключително внимание при забраната на вноса на хранителни продукти, третирани със забранени в ЕС продукти.

---

(1)  Директива 2009/128/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 година за създаване на рамка за действие на Общността за постигане на устойчива употреба на пестициди (ОB L 309, 24.11.2009 г., стр. 71).

(2)  Информационен доклад на ЕИСК относно Оценка на Директивата за устойчива употреба на пестициди.

(3)  Евростат, Pesticides sales in the EU (Продажбите на пестициди в ЕС).

(4)  Резолюция на Европейския икономически и социален комитет относно войната в Украйна и нейното икономическо, социално и екологично въздействие (ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 1).

(5)  ФАО, Hunger Hotspots — FAO-WFP early warnings on acute food insecurity (Горещи точки на глада — ранно предупреждение относно остра несигурност в доставките на храни от ФАО и СПП).

(6)  Резолюция на Европейския икономически и социален комитет относно войната в Украйна и нейното икономическо, социално и екологично въздействие (ОВ C 290, 29.7.2022 г., стр. 1).

(7)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020) 381) (ОВ C 429 от 11.12.2020 г., стр. 268).

(8)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020) 381) (ОВ C 429 от 11.12.2020 г., стр. 268).

(9)  Информационен доклад на ЕИСК относно Оценка на Директивата за устойчива употреба на пестициди.

(10)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Съобщение на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите Стратегия „От фермата до трапезата“ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система“ (COM(2020) 381) (ОВ C 429 от 11.12.2020 г., стр. 268).

(11)  Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Интегрираното производство в Европейския съюз“ (становище по собствена инициатива) (ОВ C 214, 8.7.2014 г., стр. 8).

(12)  Информационен доклад на ЕИСК относно Оценка на Директивата за устойчива употреба на пестициди.

(13)  Информационен доклад на ЕИСК относно Оценка на Директивата за устойчива употреба на пестициди.

(14)  Информационен доклад на ЕИСК относно Оценка на Директивата за устойчива употреба на пестициди.