Публикация на единния документ, изменен вследствие на одобрението на несъществено изменение в съответствие с член 53, параграф 2, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1151/2012

(2021/C 311/07)

Европейската комисия одобри това несъществено изменение в съответствие с член 6, параграф 2, трета алинея от Делегиран регламент (ЕС) № 664/2014 на Комисията от 18 декември 2013 г (1).

Заявлението за одобрение на това несъществено изменение е публикувано в базата данни еAmbrosia на Комисията.

ЕДИНЕН ДОКУМЕНТ

„MELOCOTÓN DE CALANDA“

ЕС №: PDO-ES-0103-AM02 - 16 октомври 2020 г.

ЗНП (Х) ЗГУ ( )

1. Наименование/наименования

„Melocotón de Calanda“

2. Държава членка или трета държава

Испания

3. Описание на селскостопанския продукт или храната

3.1. Вид продукт

Клас 1.6. Плодове, зеленчуци и зърнени храни, пресни или преработени

3.2. Описание на продукта, за който се отнася наименованието в точка 1

Прасковите „Melocotón de Calanda“ са пресни плодове от вида Prunus persica Sieb. et Zucc., получени от местния сорт, познат под името „Amarillo tardío“ (късен жълт сорт), които се отглеждат или от традиционните сортове Jesca, Evaisa и Calante, или от техните хибриди, при които поне една от родителските линии принадлежи на този местен сорт, и според традиционната технология на опаковане на плодовете в торбички, докато са още на дървото.

Защитени сортове: прасковите със защитеното наименование за произход „Melocotón de Calanda“ произхождат от местния сорт в района, по-известен под името „Amarillo tardío“ (късен жълт сорт), и се отглеждат или от традиционните сортове Jesca, Evaisa и Calante, или от техните хибриди, при които поне една от родителските линии принадлежи на този местен сорт.

Характеристики на продукта: прасковите със защитеното наименование за произход „Melocotón de Calanda“ спадат към категориите „Екстра“ и „I-во качество“ според действащите стандарти за качество за плода праскова, установени в Регламент (ЕО) № 1580/2007 на Комисията от 21 декември 2007 г. за определяне на правила за прилагане на Регламенти (ЕО) № 2200/96, (ЕО) № 2201/96 и (ЕО) № 1182/2007 на Съвета в сектора на плодовете и зеленчуците (2), и трябва да отговарят на описаните по-долу изисквания.

ОБЩ ВЪНШЕН ВИД	Плодовете трябва да бъдат цели, здрави, чисти, без видими странични примеси, без нехарактерна влажност, миризма или вкус, предвид на това, че плодовете трябва да са опаковани в торбички, докато са на дървото.
ЦВЯТ	От кремавожълт до сламеножълт, като едната страна може да бъде с червено оцветяване. Приемат се незначителни антоцианидни точки или ивици, но не и зелено или жълто-оранжево оцветяване (което е знак за презряване).
РАЗМЕР	Окръжност с минимален диаметър 73 mm, което според стандарта за качество отговаря на категория АА.
ТВЪРДОСТ	Тя се изразява в kg/0,5 cm2 устойчивост спрямо натиск и трябва да бъде по-висока от 3 kg/0,5 cm2.
ЗАХАР	Не по-малко от 12 градуса по Брикс.

3.3. Фуражи (само за продукти от животински произход) и суровини (само за преработени продукти)

—

3.4. Специфични етапи на производството, които трябва да бъдат осъществени в определения географски район

Всички етапи на производство трябва да бъдат осъществени в определения географски район.

3.5. Специфични правила за рязане, настъргване, опаковане и др. на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Нужно е подготовката и опаковката да се осъществяват в района на производство, за да се избегне повреждането на продукта поради излишни манипулации и транспорт на плодовете, които не са подобаващо подготвени и опаковани. Освен това, предвид на факта, че „Melocotón de Calanda“ е плод, който е предмет на внимателна обработка посредством практиката на опаковане още преди да бъде откъснат от дървото и че брането се извършва тогава, когато плодът е достигнал степен на узряване, при която органолептичните характеристики на качеството на продукта са най-силно изразени, всякакви допълнителни етапи по транспорт и съхраняване биха могли да се отразят негативно на характеристиките, изброени в точка 3.2 относно общия външен вид и цвета.

Ето защо е необходимо опаковането да се извършва в района на производство, за да се запазят свойствените за продукта характеристики и качество, като същевременно се гарантират произходът и проследяването му до изпращането му до крайния потребител посредством единна система за контрол.

„Melocotón de Calanda“ може да бъде пуснат на пазара в опаковки, съставени от един или повече слоя, при условие че се внимава плодът да не бъде повреден. Тези опаковки или тарелки са за еднократна употреба.

3.6. Специфични правила за етикетиране на продукта, за който се отнася регистрираното наименование

Предприятията за подготовка и опаковане, получили сертификата за съответствие, задължително поставят върху етикетите на опаковките думите „Denominación de Origen „Melocotón de Calanda“ („Наименование за произход „Меlocotón de Calanda“) в допълнение към номерирания контраетикет, който служи за сертификат и позволява проследяването на продукта при пускането му на пазара.

4. Кратко определение на географския район

Районът на производство на прасковите със защитеното наименование на произход „Melocotón de Calanda“ е природният регион, разположен на изток от автономна област Aragón, между провинциите Teruel и Zaragoza.

Географският район обхваща следните общини:

Aguaviva, Albalate del Arzobispo, Alcañiz, Alcorisa, Alloza, Andorra, Arens de Lledó, Ariño, Berge, Calaceite, Calanda, Caspe, Castelserás, Castelnou, Castellote, Chiprana, Cretas, Escatrón, Fabara, Fayón, Foz-Calanda, Fuentespalda, Híjar, Jatiel, La Fresneda, La Ginebrosa, La Puebla de Híjar, Lledó, Maella, Más de las Matas, Mazaleón, Mequinenza, Molinos, Nonaspe, Oliete, Parras de Castellote, Samper de Calanda, Sástago, Seno, Torre del Compte, Urrea de Gaén, Valderrobres, Valdeltormo и Valjunquera.

5. Връзка с географския район

5.1. Специфични характеристики на географския район

Историческа връзка: позволените за производството на „Melocotón de Calanda“ сортове са специфични за района на производство. Те са получени чрез естествена селекция с намесата на овощари, които с времето са подбирали най-добре приспособените към местните географски условия клонове. Според някои средновековни текстове в Aragón прасковата е била позната под името „presec“ или „prisco“ — име, което се използва и до днес в региона на Calanda. През 1895 г. ботаникът J. Pardo Sastrón ни е оставил важно писмено свидетелство относно изобилното наличие на прасковени дървета в този регион и изпращането на „orejones“ (нарязани на парчета и изсушени на слънце праскови) от Calanda на Парижкото изложение през 1867 г. В изданието от 1933 г. на универсалната илюстрирана енциклопедия Espasa Calpe в статията за Calanda се споменава значението на прасковата в местността Teruel, както и селскостопанската дейност, посветена на производството на orejones. Според официални статистически данни от 1953 г. в Calanda е съществувала консервна промишленост, която е преработвала 4 000 каси праскови от региона в плодови консерви със сироп.

Според историческите свидетелства наименованието „Melocotón de Calanda“ започва да се налага през четиридесетте години, а поради нарастващото значение на тази култура и трудностите в борбата срещу средиземноморската плодова муха (Ceratitis capitata) се слага начало на опаковането на плодовете, докато са още на дървото, за да се избегне повреждането им от страна на насекомите. През шестдесетте години в публикациите относно плодовете започва да се появява позоваване на „Melocotón de Calanda“, а през седемдесетте години този плод получава различни награди на селскостопанското изложение в Lérida няколко поредни години. В началото на осемдесетте години необходимостта от това за прасковата „Melocotón de Calanda“ да бъде поискано наименование за произход става осезаема, а в статистиките на главните национални пазари като Mercamadrid и Mercabarna плодът вече бива идентифициран чрез географското си наименование.

Природна връзка: районът за отглеждане на „Melocotón de Calanda“ е разположен в долините на реките Martín, Guadalope и Matarraña, които извират от Иберийските планини, напояват областта, позната под името Bajo Aragón, и се вливат в река Ebro. Така този район заема югоизточната част на долината на река Ebro.

Областта е равнинна или леко хълмиста, с надморска височина от 122 m в Caspe до 325 m в Alcañiz и 466 m в Calanda. Преобладава равнинният релеф, повече или по-малко фрагментиран от речни корита. Почвите са варовикови, с карбонатни и гипсови слоеве, характерни за седиментите от миоцена в езерни области с топъл и сух климат.

Средното годишно количество на валежите варира между 327,9 mm в Caspe, 361,1 mm в Albalate del Arzobispo и 367,9 mm в Alcañiz. Най-дъждовните месеци са май и октомври, а сезонните валежи са от порядъка на 27 % през пролетта, 20 % през лятото, 34 % през есента и 19 % през зимата.

Средната годишна температура е около 14,3 °C в Albalate del Arzobispo и Alcañiz и 15 °C в Caspe, което представлява най-високите стойности в централната част на долината на река Ebro. Средните максимални стойности са 19,9 °C в Alcañiz, 20,1 °C в Albalate del Arzobispo и 20,6 °C в Caspe, докато средните минимални стойности са съответно 8,8 °C, 8,5 °C и 9,3 °C. Най-високата средна температура е измерена през месец юли (24,2 °C в Alcañiz и 25,1 °C в Caspe), докато най-ниската температура е измерена през януари и варира между 5,6 °C в Alcañiz и 6,7 °C в Albalate de Arzobispo. Тези данни показват висока годишна температурна амплитуда (над 18 °C) и сочат континенталния вид на топлинните стойности, дължащи се предимно на местоположението в централната част на долината на река Ebro.

От март до октомври са отчетени максимални температури над 25 °C, въпреки че те се наблюдават най-често между месец май, когато праговата стойност бива надмината през половината от времето, и месец октомври, когато тези температури биват достигнати през пет — десет дни от месеца. През летните месеци дневните температури надвишават 25 °C, а средните максимални стойности са над 35 °C (през юли максималната температура е 37,2 °C в Albalate и Alcañiz и 38,3 °C в Caspe).

Друг феномен, характерен за климата на този регион, е температурната инверсия. През зимата по време на антициклон студеният въздух се натрупва в долните слоеве, което води до образуване на продължителни студени мъгли и максимални температури под 6 °C, докато на други места без мъгла максималните температури могат да надминат 15 °C.

5.2. Специфични характеристики на продукта

Условия за култивиране: морфологичните характеристики и сортовата идентификация, установени според стандартите на Международния съюз за закрила на новите сортове растения (UPOV) са практически еднакви за всички сортове, получени от сорта „Amarillo tardío“ (късен жълт сорт). При все това съществуват разлики по отношение на здравния аспект, производителността, размера и формата на плода, поради което през 1980 г. бе положено началото на процес на клонова селекция с оглед на подобряването на тези аспекти. Тези сортове се отличават също така с период на късно зреене (между края на август и началото на ноември), жълто оцветяване и твърдост на месестата част на плода.

От физиологична гледна точка сортът „Amarillo tardío“ (късен жълт сорт) се състои от клонове, които се нуждаят от голям брой часове студ (поне 1 000 на година), за да излязат от периода си на зимна латентност, като същевременно им е необходим дълъг летен период, за да завършат зреенето си предвид на дългия им цикъл на узряване.

Според UPOV морфологичните им особености са следните:

Дърво	Солидно и изправено, със значителни разклонения от типа Red Haven. За разлика от другите сортове цветните пъпки не се образуват върху солидните смесени клони, а върху крехките филизи от типа „майско клонче“, поради което видът на плодовото подрязване за този сорт трябва да бъде различен.
Листа	С голям размер и бъбрековидна форма и нектарници по листните дръжки. През есента листата, със специфичен златист цвят, остават дълго на дървото и падат късно.
Цвят	Цъфтежът, среднокъсен, следва този на Red Haven, но се извършва през март. Гъстотата на цветните пъпки е висока и продължителността на цъфтежа е между 12 и 18 дни. Венчелистчетата са големи и закръглени, с бледорозов цвят, като близалцето на плодника е голямо колкото прашниците на тичинките.
Плод	С голям до много голям размер, с диаметър над 73 mm и тегло над 200 g. Оцветяването е от кремавожълто до сламеножълто, напълно равномерно поради защитата на хартиената торбичка, под която се развива плодът, въпреки че може да се появи и леко антоцианидно оцветяване. Мъхнатостта е слаба, а месестата част на плода е много твърда и изцяло жълта, без никакво антоцианидно оцветяване, дори и около костилката, около която тя прилепва изцяло. Костилката е яйцевидна и дребна в сравнение с плода.

5.3. Причинно-следствена връзка между географския район и качеството или характеристиките на продукта (за ЗНП) или между географския район и специфичното качество, репутацията или друга характеристика на продукта (за ЗГУ)

Отражението на климатичните условия върху качеството на плода е феномен, който е свързан с особеностите на местността и е добре познат при трайните насаждения. В действителност обичайният климат в определени области и големите годишни разлики на едно и също място подчертават ключовата роля на климата върху качеството на реколтата.

Що се отнася до този критерий, основно температурните разлики определят съществените органолептични характеристики на плода. Най-напред трябва да се посочи, че освен в изключителни случаи температурите оказват по-голямо влияние върху реколтата от праскови, отколкото валежите (недостиг на валежи), като се има предвид, че в по-голямата си част прасковените дървета (95 %) се отглеждат посредством системи за напояване.

Сред най-важните климатични фактори, които благоприятстват развитието и отглеждането на местни сортове къснозрееща праскова в областта Bajo Aragón, са зимните температури в този географски район, които позволяват натрупване на студени часове, нужни на тези доста взискателни сортове, за да излязат от периода си на латентност (между листопада и началото на цъфтежа).

В областта Bajo Aragón часовете на студ, които се събират през месеците ноември, декември и януари, са напълно достатъчни, за да отговорят на максималните нужди, определени за отглеждането на насаждението, тъй като минималните стойности в района надвишават 950 часа студ.

Освен това, по време на цъфтежа и връзването на плода отрицателните температури трябва да останат на равнище, близко до нулата, за да могат цветните пъпки и впоследствие плодовете да се развият нормално, като се има предвид, че потенциалният размер на плода е пряко свързан с температурите, измерени след цъфтежа, и по-специално тези, измерени между пълното настъпване на цъфтежа (F2) и F2+40 дни. Ясно е доказано (Warrington et coll., 1999 г.), че растежът на клетките е осем пъти по-голям в зависимост от това дали максималните/минималните температури се вдигат от 9/3 °C на 25/15 °C. Ако е студено обаче, клетките са по-малобройни и по-дребни, което намалява окончателния размер на плода.

Друг важен аспект е наличието на подходящи температури по време на целия цикъл, най-вече през септември и октомври, което позволява да бъде завършено вегетативното и репродуктивното развитие на тези сортове.

В областта Bajo Aragón от март до октомври са отчетени максимални температури над 25 °C, въпреки че те се наблюдават най-често между месец май, когато праговата стойност бива надмината през половината от времето, и месец октомври, когато тези температури биват достигнати през пет — десет дни от месеца. През летните месеци дневните температури надвишават 25 °C, а средните максимални стойности са над 35 °C (през юли максималната температура е 37,2 °C в Albalate и Alcañiz и 38,3 °C в Caspe).

Годишните температури, измерени в посочената област, позволяват на сортовете праскови „Tardío amarillo de Calanda“ (късен жълт сорт от Calanda), които са с дълъг цикъл, да завършат своето вегетативно и репродуктивно развитие.

Следователно, докато зимните температури позволяват натрупването на необходимия брой часове студ за излизането от латентност, мекият климат, който преобладава през целия им цикъл на вегетативна активност (от март до ноември) позволява добиването от тези сортове на висококачествени плодове.

Според резултатите от изпитване за оценка на избраните клонове от сорта „Tardío amarillo de Calanda“ (късен жълт сорт от Calanda) (Jesca, Calante и Evaisa), извършено в експериментално стопанство, собственост на правителството на автономната област Aragón и намиращо се в Alcañiz (една от общините на ЗНП, където се отглеждат най-голям брой прасковени дървета), в района на произход в продължение на четири години (2000 г., 2001 г., 2003 г. и 2004 г.) отгледаните плодове достигат стойности над 14 градуса по Брикс, голям размер и голяма твърдост, които са основните характеристики на тези праскови.

Растителният материал, позволен за продукцията на ЗНП „Melocotón de Calanda“, спада към сорта „Tardío amarillo“ (късен жълт сорт).

Този местен сорт е специфичен за посочения район на производство и се е развивал в продължение на столетия, отначало чрез естествена селекция на дървета, получени от плодови костилки на дърветата с най-добрите агрономически характеристики, които самите овощари са разпространявали с течение на времето чрез вегетативно размножаване на онези дървета, които са най-добре приспособими към почвено-климатичните условия в района, създавайки по този начин един автентичен сорт.

През 1980 г. се слага началото на процес на клонова и здравна селекция на сорта „Tardío amarillo“ (късен жълт сорт), извършван от органите на провинция Aragón (Servicios de Investigación Agraria y Extensión Agraria) с оглед на подобряването на качеството и стандартизирането на продукта, пускан на пазара под името „Melocotón de Calanda“. Така районът на производство на „Melocotón de Calanda“ е бил проучен с цел да се подберат най-представителните клонове на сорта „Tardío amarillo“ (късен жълт сорт), които предлагат най-добрите аргономически характеристики и най-едрите плодове (Espada et al., 1991 г.).

Тази първоначална селекция е позволила регистрирането на сортовете „Jesca“ (регистрационен № 1989/2450), „Calante“ (регистрационен № 1989/2447) и „Evaisa“ (регистрационен № 1989/2449), въз основа на които се осъществява продукцията на ЗНП „Melocotón de Calanda“, в Испанската служба за сортовете растения (Oficina Española de Variedades Vegetales) към Министерството на земеделието.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ: Сортът „Tardíos amarillos de Calanda“ (късен жълт сорт от Calanda), отглеждан или от традиционните сортове Jesca, Evaisa и Calante, или от техните хибриди, при които поне една от родителските линии принадлежи на този местен сорт, е резултат от приспособяването му към средата му на произход.

Препратка към публикуваната спецификация

(член 6, параграф 1, втора алинея от настоящия регламент)

https://www.aragon.es/documents/20127/20408990/Pliego+de+condiciones+modificado+DOP_Melocot%C3%B3n+de+Calanda+-+consolidado.pdf/e2877340-1cbd-fc3c-a9f5-0924479c0d18?t=1591269992936

(1) ОВ L 179, 19.6.2014 г., стр. 17.

(2) ОВ L 350, 31.12.2007 г., стр. 1.