ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 30.4.2020
COM(2020) 200 final
Предложение за
РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз с цел предоставяне на помощ на Португалия, Испания, Италия и Австрия
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
•Основания и цели на предложението
Настоящото решение се отнася до мобилизирането на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (ФСЕС) в съответствие с Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета (наричан по-долу „Регламентът“) в размер на 278 993 814 EUR за оказване на помощ на Португалия, Испания, Италия и Австрия вследствие на бедствията, настъпили в тези държави през 2019 г. Това мобилизиране на средства е придружено от проект на коригиращ бюджет (ПКБ) № 4/2020 1 , в който се предлага необходимите бюджетни кредити да се впишат в общия бюджет за 2020 г. под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания.
2.1Португалия — ураганът Лоренцо на Азорските острови през октомври 2019 г.
Ураганът Лоренцо бе тропически циклон в Атлантическия океан, достигнал за първи път толкова на изток и толкова близо до Европа. В края на септември той се превърна от тропическа вълна в ураган от категория 5. Движейки се на североизток, на 2 октомври 2019 г. ураганът Лоренцо премина през Азорските острови, като нанесе сериозни щети на публичната и частната инфраструктура и засегна ежедневието на хората, предприятията и институциите.
1)Португалия подаде заявление за финансова помощ от ФСЕС на 8 ноември 2019 г., в рамките на срока от 12 седмици след регистрирането на първите щети на 2 октомври 2019 г. Заявлението се отнася до един регион на ниво NUTS 2 (Região Autónoma dos Açores) и е представено като „регионално природно бедствие“ съгласно член 2, параграф 3 от Регламента.
2)Бедствието е природно, поради което попада в сферата на приложение на ФСЕС.
3)Португалските органи оценяват общите преки щети, причинени от бедствието, на 328,5 милиона евро. Заявлението беше представено въз основа на критериите за „регионални природни бедствия“, посочени в член 2, параграф 3 от Регламента, в който „регионалното природно бедствие“ се определя като всяко природно бедствие, което предизвиква преки щети в регион на ниво NUTS 2 на отговаряща на условията държава в размер на над 1,5 % от БВП на този регион. По отношение на най-отдалечените региони, сред които са и Азорските острови, прагът е 1 % от регионалния БВП. Докладваните преки щети представляват 8,4 % от БВП на региона (3 927 милиона евро въз основа на данни от 2016 г.) и съответно надхвърлят прага от 1 %. Поради това подаденото от Португалия заявление отговаря на условията за отпускане на средства от ФСЕС.
4)Общите преки щети служат за основа при изчисляването на размера на финансовия принос от Фонда. Финансовият принос може да се използва само за покриване на основните спешни действия и действия по възстановяване, определени в член 3 от Регламента.
5)В заявлението си Португалия поиска да ѝ бъде отпусната авансова сума съгласно предвиденото в член 4а от Регламента. На 11 декември 2019 г. Комисията прие Решение за изпълнение C(2019) 9067 за предоставяне на аванс от 10 % в размер на 821 270 EUR от очаквания финансов принос от Фонда и впоследствие го изплати в пълен размер на Португалия.
6)В заявлението си португалските органи описват характера на бедствието и последиците от него. Регионалната служба за гражданска защита и противопожарна охрана на Азорските острови беше готова за преминаването на урагана от 26 септември. Основните щети са нанесени в зони, които са изложени в особена степен на въздействието на вятъра и вълните, най-вече пристанищата. Също така са нарушени водоснабдителните, енергийните и комуникационните мрежи. Нанесени са щети и на пътища, летища, училища и болници, както и на други обществени блага. В резултат на това частните лица, предприятията, рибарството и селското стопанство, както и туризмът са претърпели загуби. Сериозните щети, нанесени на инфраструктурата за защита на крайбрежната ивица, са изложили населението на по-големи рискове.
7)Португалия оцени разходите за спешни и възстановителни действия, отговарящи на условията по член 3, параграф 2 от Регламента, на 279,3 милиона евро и представи разбивка по вид действие. По-голямата част от допустимите разходи (почти 270 милиона евро) са свързани с разходи за възстановяване на транспортната инфраструктура, в частност на пристанищата.
8)Португалските органи съобщиха, че понастоящем няма налична информация за това дали допустимите разходи имат застрахователно покритие.
9)Пострадалият регион е „по-слабо развит регион“ по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове (2014—2020 г.). Португалските органи уведомиха Комисията за това, че нямат намерение да пренасочват средства от програмите по европейските структурни и инвестиционни фондове към мерки за възстановяване.
10)Що се отнася до прилагането на законодателството на Съюза относно предотвратяването и управлението на риска от бедствия, в момента не е в ход производство за установяване на нарушение. В заявлението на Португалия се посочва накратко, че Препоръка 2002/413/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за установяване на общи принципи и възможности за интегрирано управление на крайбрежните зони в Европа служи като насока за управлението на крайбрежните зони и определя действията за защита на крайбрежната ивица на Азорските острови. В момента се работи по прилагането на Директива 2007/60/ЕО относно оценката и управлението на риска от наводнения и по деградацията на крайбрежната ивица.
2.2Испания — наводнения в регионите Валенсия, Мурсия, Кастилия-Ла Манча и Андалусия през септември 2019 г.
От 9 септември 2019 г. нататък югоизточната част на Иберийския полуостров беше засегната от рядко метеорологично явление, описвано като „изолиран случай на депресия на голяма надморска височина“ (Depresión Aislada en Niveles Altos, DANA). Явлението, което се характеризира с изключително обилни валежи, водещи до наводнения, достигна своята кулминация между 12 и 16 септември и засегна много сериозно големи зони в регионите Валенсия, Мурсия, Кастилия-Ла Манча и Андалусия.
1)Испания подаде заявление за финансова помощ от ФСЕС на 28 ноември 2019 г., в рамките на срока от 12 седмици след регистрирането на първите щети на 9 септември 2019 г. Заявлението се отнася до четири испански региона на ниво NUTS 2 (Comunidad Valenciana, Región de Murcia, Castilla-La Mancha и Andalucía) и е представено като „регионално природно бедствие“ съгласно член 2, параграф 3 от Регламента. Вследствие на искане от страна на Комисията беше подадена допълнителна информация за допълване на заявлението на 18 декември 2019 г. и на 29 януари 2020 г.
2)Бедствието е природно, поради което попада в сферата на приложение на ФСЕС.
3)Испанските органи оценяват общите преки щети, причинени от бедствието, на 2 269,7 милиона евро. Заявлението беше представено въз основа на критериите за „регионални природни бедствия“, посочени в член 2, параграф 3 от Регламента, в който „регионалното природно бедствие“ се определя като всяко природно бедствие, което предизвиква преки щети в регион на ниво NUTS 2 на отговаряща на условията държава в размер на над 1,5 % от БВП на този регион. Тъй като бедствието засяга няколко региона, се прилага средният БВП, претеглен спрямо дела на щетите във всеки регион. Съответно размерът на щетите, докладвани от Испания, представлява 2,65 % от претегления регионален БВП.
4)Общите преки щети служат за основа при изчисляването на размера на финансовия принос от Фонда. Финансовият принос може да се използва само за покриване на основните спешни действия и действия по възстановяване, определени в член 3 от Регламента.
5)В заявлението си Испания поиска да ѝ бъде отпусната авансова сума съгласно предвиденото в член 4а от Регламента. На 13 февруари 2020 г. Комисията прие Решение за изпълнение C(2020) 905 за предоставяне на аванс от 10 % в размер на 5 674 336 EUR от очаквания финансов принос от Фонда и впоследствие го изплати в пълен размер на Испания.
6)В заявлението си испанските органи описват характера на бедствието и последиците от него. Изключително големите количества на валежите са надхвърлили регистрираните през последните 140 години рекордни стойности, предизвиквайки тежки наводнения, отнели живота на 8 души. Хиляди хора е трябвало да бъдат евакуирани от домовете им и настанени в места за спешно настаняване. Метеорологичното явление DANA се е отразило тежко на условията на живот на населението в засегнатите зони и е нанесло сериозни материални щети в частния и публичния сектор. Нанесени са щети на пътната, железопътната и летищната инфраструктура и се е наложило услугите да бъдат временно спрени. Ерозията е причинила щети на водоснабдителните мрежи, на инфраструктурата за защита и на околната среда. Също така плажовете са ерозирали, а крайбрежната инфраструктура е била повредена.
7)Испания оцени разходите за спешни и възстановителни действия, отговарящи на условията по член 3, параграф 2 от Регламента, на 650,6 милиона евро и представи разбивка по вид действие. Най-големият дял от допустимите разходи (над 385 милиона евро) е свързан с разходите за действия по разчистване. Вторият по големина дял се отнася до разходите за възстановяване на инфраструктурата и е в размер на 247 милиона евро.
8)По искане на Испания бяха предоставени сателитни изображения по линия на „Коперник“, които да подпомогнат ответните мерки.
9)Испанските органи потвърдиха, че допустимите разходи нямат застрахователно покритие.
10)Communidad Valenciana е „по-силно развит регион“ по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове (2014—2020 г.), а другите три региона са така наречените региони в преход. Испанските органи уведомиха Комисията за това, че нямат намерение да пренасочват средства от програмите по европейските структурни и инвестиционни фондове към мерки за възстановяване.
11)Що се отнася до прилагането на законодателството на Съюза относно предотвратяването и управлението на риска от бедствия, Испания информира, че е транспонирала Директивата на ЕС за наводненията в испанското законодателство и че току-що е приключила първата фаза с оценка и картографиране на риска. Резултатите бяха преразгледани по време на втората фаза. Резултатът от това преразглеждане беше одобрен от Националния съвет за гражданска защита. Срокът за новите планове е декември 2022 г. Освен това са изготвени планове за гражданска защита срещу риска от наводнения както на държавно равнище, така и на равнището на автономните области.
2.3Италия — екстремни метеорологични явления през есента на 2019 г.
В края на октомври и през ноември 2019 г. поредица от свързани екстремни метеорологични явления засегнаха по-голямата част от територията на Италия от север на юг, като причиниха сериозни щети вследствие на наводнения и свлачища и достигнаха кулминация с наводненията във Венеция.
1) Италия подаде заявление за финансов принос от ФСЕС на 10 януари 2020 г., в рамките на срока от 12 седмици след регистрирането на първите щети на 20 октомври 2019 г.
2) Бедствието е природно и попада в сферата на приложение на ФСЕС.
3) Заявлението беше представено въз основа на критериите за „голямо природно бедствие“, посочени в член 2, параграф 2 от Регламента. Според италианските органи общите преки щети, причинени от бедствието, възлизат на 5 619,878 милиона евро (актуализиран размер). Тази сума представлява над 157 % от прага, приложим за Италия, за мобилизиране на средства от ФСЕС (щети на стойност над 3 милиарда евро по цени от 2011 г.). Поради това подаденото от Италия заявление отговаря на условията за отпускане на средства от ФСЕС.
4) Италия не поиска да ѝ бъдат предоставени средства авансово.
5) В заявлението си италианските органи описват подробно характера и мащаба на разрушението, причинено от екстремните метеорологични явления. Бедствието е засегнало територията на Италия с различен интензитет и въздействие върху населението, икономиката и околната среда в зависимост от местоположението. Като цяло са нанесени щети в 17 региона, като от тях в най-голяма степен са засегнати Венето, Пиемонт, Лигурия, Сицилия и Емилия-Романя. Само Венето, и особено тежките наводнения в град Венеция, съставлява почти една трета (1,8 милиарда евро) от общите щети. Абруцо, Базиликата, Калабрия, Кампания, Фриули Венеция-Джулия, Лацио, Пулия, Тоскана и автономната провинция Болзано са засегнати в по-малка степен. Най-слабо са засегнати Марке, Вале д’Аоста и автономната провинция Тренто.
Бедствието е довело до особено сериозни смущения в сухопътната мрежа на държавно, регионално, провинциално и общинско равнище, предизвиквайки свлачища и падане на дървета, в резултат на което са прекъснати връзките на няколко изолирани планински и крайбрежни общини с останалата част от страната. В повечето региони са засегнати речните мрежи, има движение на земни маси, свлачища и наводнения. Работата на училищата и други обществени услуги е била прекъсната. Пориви на вятъра със скорост, достигаща 200 км/ч, са причинили значителни загуби в горите (около 8,5 милиона кубични метра дървен материал), като това се е отразило сериозно на свързаните с горите икономика и туризъм. В частност във Венето са пострадали около 130 защитени обекта по „Натура 2000“ с площ от над 414 000 хектара. В почти всички региони е докладвано за наводнения на обществени и частни сгради. Значителни загуби са претърпени в селското стопанство с преки щети, нанесени на селскостопанските структури (парници, машини). Запушени са канализационните системи на пречиствателните станции. Прекъснати са електрическите и газовите мрежи.
Във Венето наводненията са нанесли огромни щети на обществени и частни имоти, на търговски и икономически промишлени дейности, както и на дейности в сферата на услугите. Над 85 % от град Венеция са наводнени вследствие на пик на приливите, достигащ височина от над 187 см над морското равнище. Вълните на aqua alta са нанесли значителни щети на художественото и културното наследство в историческия център на Венеция и на многобройни ценности, които се намират на основните острови в лагуната, като са повредени артефакти и са нанесени съществени щети на ценни предмети на хартиен носител, като книги, ръкописи и архивни документи. Наводнението на около 75 църкви — исторически паметници, е повредило тяхната структура и обзавеждане, както и голямо количество архивни документи с историческа стойност. Освен това са нанесени щети на венецианската система за воден транспорт, като са повредени многобройни структури за акостиране, фериботи и моторни лодки. Повредени са също така електрическо и електронно оборудване.
В Пиемонт бедствието е засегнало над 800 общини. В Лигурия то е довело до наводнения, движение на земни маси и свлачища, засягайки в частност пътната мрежа. В Сицилия бедствието е предизвикало тежки последици в сферата на услугите и икономически загуби в резултат на прекъсване на дейността на селското стопанство и на производството. В Емилия-Романя наводняванията на речната мрежа са довели до ерозии на бреговете, наводнения и преливания на канавки и канали, като вследствие на това са нанесени щети на жилищни райони, на производствени съоръжения, на речни диги и на хидравлични инсталации. Бурите са засегнали съществено и дейности, свързани с крайбрежната защита — изкуствената дюна, предпазваща крайбрежието, е унищожена почти изцяло. В хълмистите и планинските райони са се появили ерозия и свлачища със сериозни последици за пътната мрежа.
6) Според анализа на Комисията метеорологичните условия по време на периода, обхванат от заявлението, могат да се разглеждат като едно събитие от метеорологична и хидрологична гледна точка. Освен това географският обхват и размерът на вредите, за които италианските органи предявиха претенции, звучат правдоподобно.
7) Италия оцени разходите за спешни и възстановителни действия, отговарящи на условията по член 3, параграф 2 от Регламента, на над 1 110,1 милиона евро и представи разбивка по вид действие. Най-големият дял от допустимите разходи (над 479 милиона евро) се отнася до разходите за възстановяване на защитната инфраструктура и за опазване на културното наследство. Вторият по големина дял се отнася до разходите за възстановяване на основната инфраструктурата (465 милиона евро).
8) Италианските органи потвърдиха, че допустимите разходи нямат застрахователно покритие.
9) От 17-те засегнати региона пет се класифицират като „по-слабо развити региони“ по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г. (Базиликата, Калабрия, Кампания, Пулия и Сицилия), Абруцо се квалифицира като „регион в преход“, а останалите региони — като „по-силно развити региони“. Италианските органи не са уведомили Комисията, че имат намерение да пренасочват средства от програмите по европейските структурни и инвестиционни фондове към мерки за възстановяване.
10) Италия не поиска задействането на Механизма за гражданска защита на Съюза. Въпреки това на Координационния център за реагиране при извънредни ситуации (ERCC) бе изпратена информационна бележка чрез Общата система за спешна комуникация и информация (CECIS).
11) Що се отнася до прилагането на законодателството на Съюза относно предотвратяването и управлението на риска от бедствия, в момента не е в ход производство за установяване на нарушение.
2.4Австрия — екстремни метеорологични явления през ноември 2019 г.
Между 11 и 23 ноември 2019 г. в югозападните части на Австрия имаше тежки наводнения, по-специално в Каринтия и Източен Тирол. Те бяха предизвикани от същите метеорологични условия като тези, които причиниха голямо бедствие в Италия. Екстремните метеорологични условия нанесоха значителни щети на основна публична инфраструктура, частни домове, предприятия и гори. Явленията бяха много сходни с настъпилите една година по-рано, макар и с по-малко щети.
1)Австрия подаде заявление за отпускане на средства от ФСЕС на 29 януари 2020 г., в рамките на срока от 12 седмици след регистрирането на първите щети на 11 ноември 2019 г. На 9 март 2020 г. Австрия подаде по своя собствена инициатива актуализирана информация с малко по-високи оценки на щетите в засегнатите региони.
2)Бедствието е природно и попада в сферата на приложение на ФСЕС.
3)Австрийските органи оценяват общите преки щети, причинени от бедствието, на 93,2 милиона евро. Тази сума е значително под прага за голямо бедствие, приложим за Австрия през 2020 г., в размер на 2 307,9 милиона евро (т.е. 0,6 % от брутния национален доход на Австрия). Освен това сумата остава под прага за т.нар. регионално природно бедствие, т.е. 1,5 % от регионалния брутен вътрешен продукт, претеглен спрямо дела на щетите в засегнатите региони. Поради това бедствието не се определя нито като „голямо природно бедствие“, нито като „регионално природно бедствие“ по смисъла на Регламента. Тъй като обаче бедствието е причинено от същите метеорологични условия като тези, които предизвикаха голямото бедствие в Италия, австрийските органи представиха своето заявление по линия на т.нар. разпоредба за отговаряща на условията съседна държава, предвидена в член 2, параграф 4 от Регламента, съгласно която отговаряща на условията държава, засегната от същото бедствие, което в отговаряща на условията съседна държава е определено като голямо бедствие, също може да получи помощ от ФСЕС. Това условие е изпълнено.
4)Австрийските органи не поискаха авансово плащане.
5)Австрийските органи предоставиха подробно описание на последиците от бедствието. Най-големи щети са нанесени в най-южната австрийска провинция Каринтия и в съседната провинция Източен Тирол. И двете провинции са алпийски области, граничещи с Италия. В провинция Залцбург и провинция Щирия щетите са незначителни. В резултат на проливните дъждове множество водни басейни са прелели, причинявайки щети основно на транспортната инфраструктура и водейки до затварянето на пътища. Редица мостове са сериозно повредени. Необичайни снеговалежи и лавини са задълбочили проблемите и са причинили вреди на горското стопанство. Прекъснати са железопътни връзки, наводнени са жилища и обществени сгради, пътищата до някои селища са били временно недостъпни, а доставките на електроенергия — преустановени.
6)Австрия оцени разходите за спешни и възстановителни действия, отговарящи на условията по член 3, параграф 2 от Регламента, на 61,3 милиона евро и представи разбивка по вид действие. Най-големият дял (над 40 милиона евро) от допустимите разходи се отнася до разходите за възстановяване на щетите, нанесени на транспортната мрежа. Разходите за мерки срещу ерозията на почвата са на стойност около 13 милиона евро.
7)Австрийските органи потвърдиха, че допустимите разходи нямат застрахователно покритие.
8)Пострадалите региони са „по-развити региони“ по линия на европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014—2020 г. В своето заявление австрийските органи посочиха, че възнамеряват да използват средства от австрийската програма за развитие на селските райони, финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, за възстановяване на защитни горски територии.
9)Австрия не поиска задействането на Механизма за гражданска защита на Съюза.
10)Що се отнася до прилагането на законодателството на Съюза относно предотвратяването и управлението на риска от бедствия, в момента не е в ход производство за установяване на нарушение.
2.5Заключение
Поради причините, изложени по-горе, бедствията, посочени в заявленията, подадени от Португалия, Испания, Италия и Австрия, отговарят на условията, предвидени в Регламента за мобилизиране на средства от ФСЕС.
3.Финансиране със средствата от ФСЕС за 2020 г.
В Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 2 (наричан по-долу „Регламентът за МФР“), и по-специално в член 10 от него, се предвижда възможност за мобилизиране на средства от ФСЕС в рамките на годишен таван от 500 000 000 EUR (по цени от 2011 г.). В точка 11 от Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление 3 са определени редът и условията за мобилизиране на средства от ФСЕС.
Тъй като солидарността бе главното основание за създаването на ФСЕС, Комисията счита, че помощта следва да бъде прогресивна. Това означава, че според досегашната практика частта от щетите, надвишаваща прага за „големи природни бедствия“ за мобилизиране на средства от ФСЕС (т.е. 0,6 % от БНД или 3 милиарда евро по цени от 2011 г., в зависимост от това коя е по-малката сума), следва да води до по-голям интензитет на помощта в сравнение с щетите до този праг. Прилаганият в миналото процент за определяне на отпусканите за големи бедствия средства е 2,5 % от общите преки щети под прага и 6 % от щетите над прага. Що се отнася до регионалните бедствия и бедствията, приети съгласно „разпоредбата за съседна държава“, процентът е 2,5 %.
Средствата не може да надвишават очакваните общи разходи за допустимите действия. Методиката за изчисляване на помощта бе изложена в годишния доклад относно ФСЕС за периода 2002—2003 г. и бе приета от Съвета и от Европейския парламент.
Въз основа на заявленията, подадени от Португалия, Испания, Италия и Австрия, изчислението на финансовия принос от ФСЕС, което се основава на оценката на общите причинени преки щети, е както следва:
|
Държави членки |
Вид бедствие |
Общ размер на преките щети (в млн. евро) |
Приложен праг за регионални бедствия
|
Праг за големи бедствия (в млн. евро) |
2,5 % от преките щети до прага (в евро) |
6 % от преките щети над прага (в евро) |
Общ размер на предложената помощ (в евро) |
Авансови плащания (в евро) |
|
ПОРТУГАЛИЯ |
Регионално (член 2, параграф 3) |
328,508 |
39,271 |
- |
8 212 697 |
- |
8 212 697 |
821 270 |
|
ИСПАНИЯ |
Регионално (член 2, параграф 3) |
2 269,734 |
1 287,076 |
- |
56 743 358 |
- |
56 743 358 |
5 674 336 |
|
ИТАЛИЯ |
Голямо (член 2, параграф 2) |
5 619,878 |
- |
3 585,278 |
89 631 943 |
122 076 039 |
211 707 982 |
- |
|
АВСТРИЯ |
В съседна държава (член 2, параграф 4) |
93,191 |
- |
- |
2 329 777 |
- |
2 329 777 |
- |
|
ОБЩО |
278 993 814 |
|||||||
В съответствие с член 10, параграф 1 от Регламента за МФР общата сума, която е на разположение за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на ЕС в началото на 2020 г., възлиза на 1 150 524 045 EUR, което представлява сумата от отпуснатите за 2020 г. средства в размер на 597 546 284 EUR и отпуснатите за 2019 г. средства в размер на 552 977 761 EUR, които не бяха изразходвани и бяха пренесени за 2020 г.
Сумата, която може да бъде мобилизирана на този етап от 2020 г., е в размер на 1 001 137 474 EUR. Тя съответства на общата сума, налична за мобилизиране на средства от ФСЕС в началото на 2020 г. (1 150 524 045 EUR), минус запазените средства в размер на 149 386 571 EUR с цел спазване на задължението за заделяне на 25 % от годишните отпуснати средства за 2020 г. до 1 октомври 2020 г., както е предвидено в член 10, параграф 1 от Регламента за МФР.
|
Обобщаваща таблица за финансирането от ФСЕС |
Размер (в евро) |
|
Средства за 2019 г., пренесени за 2020 г. |
552 977 761 |
|
Средства за 2020 г. |
597 546 284 ----------------- |
|
Общо налични средства в началото на 2020 г. |
1 150 524 045 |
|
Минус 25 %, заделени от средствата за 2020 г. |
-149 386 571 ----------------- |
|
Максимален размер на наличните към момента средства (2019 + 2020 г.) |
1 001 137 474 |
|
Общ размер на предложената помощ, която следва да бъде мобилизирана за Португалия, Испания, Италия и Австрия |
- 278 993 814 ----------------- |
|
Оставащи налични средства до 1 октомври 2020 г. |
722 143 660 |
Предложение за
РЕШЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
за мобилизиране на средства от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз с цел предоставяне на помощ на Португалия, Испания, Италия и Австрия
ЕВРОПЕЙСКИЯТ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взеха предвид Договора за функционирането на Европейския съюз,
като взеха предвид Регламент (ЕО) № 2012/2002 на Съвета от 11 ноември 2002 г. за създаване на фонд „Солидарност“ на Европейския съюз 4 , и по-специално член 4, параграф 3 от него,
като взеха предвид Междуинституционалното споразумение от 2 декември 2013 г. между Европейския парламент, Съвета и Комисията относно бюджетната дисциплина, сътрудничеството по бюджетни въпроси и доброто финансово управление 5 , и по-специално точка 11 от него,
като взеха предвид предложението на Европейската комисия,
като имат предвид, че:
(1)Фонд „Солидарност“ на Европейския съюз (наричан по-долу „Фондът“) има за цел да се осигури възможност на Съюза да реагира по бърз, ефективен и гъвкав начин на извънредни ситуации с цел да се покаже солидарност с населението на регионите, засегнати от природни бедствия.
(2)Съгласно член 10 от Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета 6 максималната годишна сума, която Фондът не трябва да надхвърля, е 500 000 000 EUR (по цени от 2011 г.).
(3)На 8 ноември 2019 г. Португалия подаде заявление за мобилизиране на средства от Фонда вследствие на екстремни метеорологични явления на Азорските острови.
(4)На 28 ноември 2019 г. Испания подаде заявление за мобилизиране на средства от Фонда вследствие на изключително обилни валежи, довели до наводнения в регионите Валенсия, Мурсия, Кастилия-Ла Манча и Андалусия.
(5)На 10 януари 2020 г. Италия подаде заявление за мобилизиране на средства от Фонда вследствие на екстремни метеорологични явления в 17 региона през есента на 2019 г.
(6)На 29 януари 2020 г. Австрия подаде заявление за мобилизиране на средства от Фонда вследствие на екстремни метеорологични явления през ноември 2019 г.
(7)Заявленията, подадени от Португалия, Испания, Италия и Австрия, отговарят на условията за предоставяне на финансов принос от Фонда, определени в член 4 от Регламент (ЕО) № 2012/2002.
(8)Поради това Фондът следва да бъде мобилизиран, за да се предоставят средства на Португалия, Испания, Италия и Австрия.
(9)За да се сведе до минимум времето за мобилизиране на средства от Фонда, настоящото решение следва да се прилага от датата на приемането му,
ПРИЕХА НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ:
Член 1
В рамките на общия бюджет на Съюза за 2020 финансова година от фонд „Солидарност“ на Европейския съюз се мобилизират средства под формата на бюджетни кредити за поети задължения и бюджетни кредити за плащания, както следва:
а) сумата от 8 212 697 EUR се предоставя на Португалия;
б) сумата от 56 743 358 EUR се предоставя на Испания;
в) сумата от 211 707 982 EUR се предоставя на Италия;
г) сумата от 2 329 777 EUR се предоставя на Австрия.
Член 2
Настоящото решение влиза в сила в деня на публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.
То се прилага от […] г. [датата на приемането му] 7**.
Съставено в Брюксел на […] година.
За Европейския парламент За Съвета
Председател Председател