Брюксел, 7.10.2020

COM(2020) 620 final

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Съюз на равенство:

стратегическа рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите

{SWD(2020) 530 final}


Къде е човечността, когато всеки ден роми са изключени от обществото, а други се потискат само заради цвета на кожата им или заради религиозните им убеждения?

Председателят на Комисията Фон дер Лайен, Реч за състоянието на Съюза 2020 г.

Европа има дълг да защитава своите малцинства от расизъм и дискриминация. Трябва да заменим антициганизма с откритост и приемане, изказванията, проповядващи вражда и омраза, и престъпленията от омраза — с толерантност и зачитане на човешкото достойнство и тормоза — с обучение за Холокоста. Преди всичко трябва да насърчаваме многообразието като прекрасен дар, който прави Европа силна и устойчива. Ето защо Комисията призовава всички държави членки да се присъединят към обещанието за прекратяване на расизма и дискриминацията, които засягат драстично нашите големи ромски етнически малцинства. Призоваваме държавите членки да се ангажират с нова стратегическа рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите с цел да се постигне социална справедливост и повече равенство във всеки смисъл на думата.

Изявление на председателя Фон дер Лайен, заместник-председателя Йоурова и комисаря Дали

в навечерието на Деня в памет на ромите — жертви на Холокоста през 2020 г.

I.    Въведение

Изграждането на Съюз на равенство е един от основните приоритети на Комисията. ЕС разполага с правни инструменти и всеобхватна политика за изграждане на истински Съюз на равенство. Независимо от това, както се подчертава в Плана за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020—2025 г. 1 , дискриминацията, основана на раса или етнически произход, продължава. Това важи особено за ромите 2 , които често са маргинализирани. Много от живеещите на континента около 10—12 милиона роми 3 продължават да се сблъскват с дискриминация, антициганизъм 4 и социално-икономическо изключване в ежедневието си.

През 2011 г. Комисията прие Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. 5 Нейната основна цел беше да се преодолее социално-икономическото изключване на ромите в ЕС и в държавите, обхванати от процеса на разширяване, чрез насърчаването на равен достъп до образование, заетост, здравеопазване и жилищно настаняване. С нея държавите членки бяха приканени да изготвят национални стратегии за интегриране на ромите, да определят национални звена за контакт по въпросите на ромите 6 и да определят национални цели. Две години по-късно Съветът прие Препоръка за ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки, в която се предоставят насоки на държавите членки за това как да подобрят прилагането на националните си стратегии 7 . Регионът на Западните Балкани доброволно съгласува своите политики с Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.

Тези два инструмента бяха важни 8 за поставянето на приобщаването на ромите на водещо място в програмата на ЕС и на държавите членки и за мобилизиране на инструментите на политиките, както и на правните и финансовите инструменти на ЕС. Въпреки това общият напредък в интеграцията на ромите през последните 10 години е ограничен, макар да има значителни разлики между областите на политиката и между отделните държави 9 . Образованието е областта, в която е постигнат най-голям напредък, най-вече чрез намаляване на преждевременното напускане на училище и подобряване на участието в образованието в ранна детска възраст и в задължителното образование. Случаите на сегрегация на ромски ученици в образованието обаче са се увеличили 10 . Рискът от бедност сред ромите е намалял, а възприятията за собственото им здравословно състояние са се подобрили, но здравното осигуряване сред тях остава ограничено. Достъпът до заетост не се е подобрил, а делът на ромските младежи, които не са заети с работа, учене или обучение, дори се е увеличил. Ситуацията с жилищата продължава да е трудна най-вече заради сегрегираните и в лошо състояние жилища. Има доказателства за известно намаляване на случаите на дискриминация спрямо ромите и за по-голямо приемане на ромите от общото население. Въпреки това антициганизмът, престъпленията от омраза и трафикът на хора с ромски произход, особено жени и деца продължават да будят сериозно безпокойство 11 .

Изтичането на срока на действие на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите предоставя възможност за засилване на действията за преодоляване на този постоянен неуспех. Това е още по-важно, тъй като пандемията от COVID-19 показа, че изключените и маргинализирани ромски общности са изложени в изключително голяма степен на отрицателни последици за здравето и социално-икономически въздействия.

С цел да се постигне по-голям и по-бърз напредък, с настоящото съобщение се представя нова стратегическа рамка на ЕС за ромите, като се насърчава ефективното равенство, социално-икономическото приобщаване и значимото участие на ромите. Макар че държавите членки са на първа линия, когато става въпрос за постигането на реална промяна за ромите, което изисква засилен политически ангажимент, ЕС може да им помогне да формират ефективен подход и да им предостави подходящите инструменти. Тази стратегическа рамка се основава на констатациите от оценката на предишната рамка, обширни консултации 12 , годишни оценки на изпълнението на националните стратегии 13 и анализ на причините за ограничената ефективност на предходните мерки 14 . Тя е в отговор на призивите на Европейския парламент, Съвета и гражданското общество за засилена инициатива на ЕС след 2020 г. 15 В нея се отчита, че макар че не всички роми са обект на социално изключване, всички те могат да станат обект на дискриминация и да бъдат лишени от права. В нея се възприема междусекторен подход, който отчита съчетаването на етническата принадлежност с други аспекти на идентичността и как тези взаимовръзки допринасят за уникални прояви на дискриминация 16 .

Стратегическата рамка на ЕС за ромите допринася също за няколко други инициативи. Тя е пряк принос за прилагането на Плана за действие на ЕС за борба с расизма, Европейския стълб на социалните права 17 и за осъществяването на Програмата на ООН до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие 18 .

Постигането на справедливост и приобщаване изисква засилено използване и по-добро канализиране на ресурсите, както и участие и партньорство на ромските общности, всички нива на управление, сектори и заинтересовани страни (национални правителства, институции на ЕС, международни организации, гражданско общество, както и индустрията и академичните среди). Тясното сътрудничество между европейското и националното равнище е от особено важно значение. На равнище ЕС в настоящата стратегическа рамка се определят амбициозни цели за Съюза. На национално равнище правителствата следва да разработят силни национални стратегически рамки за ромите, да поемат дългосрочни ангажименти и да работят ръка за ръка с институциите на ЕС по въпросите на равенството, приобщаването и участието на ромите. В съответствие с предложението в Заключенията на Съвета от 2016 г. 19 Комисията приема предложение за преразглеждане и замяна на Препоръката на Съвета от 2013 г.

II.    Общи цели за равенство, приобщаване и участие на ромите

От оценката на сега действащата рамка и на заключенията, направени въз основа на нея от Европейския парламент, Съвета и няколко общоевропейски и национални организации на гражданското общество 20 , е видна необходимостта да се поднови и засили ангажиментът за равенство, приобщаване и участие на ромите на европейско и национално равнище. Необходим е засилен ангажимент за справяне с постоянната дискриминация, включително антициганизма, и за подобряване на приобщаването на ромите в образованието, заетостта, здравеопазването и жилищното настаняване 21 . Ромите следва да бъдат включени на всички етапи — от разработването до изпълнението на мерките. В същото време в действията следва да бъдат отчетени многообразието и нуждите на специфични групи от ромското население.

На това основание Комисията определя седем цели на равнище ЕС за периода до 2030 г. Три от тях са хоризонтални цели в областта на равенството, приобщаването и участието. Останалите четири са секторни цели в областта на образованието, заетостта, жилищното настаняване и здравеопазването. За да бъдат ефективно изпълнени тези цели, те трябва да бъдат подкрепени с възможност за измерване на напредъка. По тази причина — и за първи път — Комисията предлага да бъдат заложени водещи количествени целеви резултати на ЕС за наблюдение на постигането на тези цели. Макар съгласно заложените целеви резултати да е необходимо постигането на минимален напредък до 2030 г., дългосрочната цел за осигуряване на ефективно равенство и намаляване на различията между ромите и общото население остава непроменена. Заложените целеви резултати са плод на опита, натрупан от проучвания сред ромските общности, и са резултат от задълбочена консултация с участието на Агенцията на ЕС за основните права (FRA), държавите членки, както и ромското и проромското гражданско общество 22 . В графиките по-долу са представени седемте цели, целевите резултати на равнище ЕС, напредъкът, който трябва да бъде постигнат, както и сегашната ситуация. 23  



Проучват се и други показатели 24 .



III.    Обновени и засилени национални действия за равенство, приобщаване и участие

За да бъдат постигнати целите на настоящата стратегическа рамка, са необходими действия както на равнище ЕС, така и на национално равнище. Този допълващ подход е единственият начин за постигане на действителна промяна по места. Държавите членки притежават основните компетенции в областите, обхванати от Рамката, и е необходим структуриран подход. Въпреки че положението на ромите е различно в различните държави, е налице необходимост да се засилят ангажираността и отчетността на национално равнище, за да се постигне реална промяна в ежедневието на ромите. Това включва участието на гражданското общество и всички заинтересовани страни в подготовката на националните стратегически рамки за ромите.

Предприемане на национални действия чрез национални стратегически рамки за ромите

Държавите членки се приканват да разработят, приемат и прилагат национални стратегически рамки за ромите, включително:

oобщи характеристики

oминимални ангажименти, които следва да се прилагат за всички

oвъзможни допълнителни ангажименти в зависимост от националния контекст

oпо-амбициозни ангажименти за държавите членки с голямо ромско население

Предложения за тези елементи са изложени по-долу. Когато е възможно, следва да се определят конкретни национални цели. Комисията ще подпомогне този процес, като предостави всички необходими насоки. Тя също така ще подпомага национални мерки, включително чрез прилагане на законодателството за равенство, интегриране на равенството, приобщаването и участието на ромите в инициативите на ЕС в областта на политиката, мобилизиране на средства от ЕС за ромите и борба с антициганизма.

Държавите членки се приканват да завършат разработването на тези национални рамки до септември 2021 г. и да ги предоставят на Комисията.

Заедно с настоящото съобщение Комисията приема Предложение за препоръка на Съвета относно равенството, приобщаването и участието на ромите, включващо списък с конкретни мерки, които държавите членки трябва да предприемат, за да постигнат целите на ЕС. Следователно двата инструмента се допълват. Предлаганата препоръка също така предвижда насоки за изграждането на капацитет и партньорство между заинтересованите страни, включително националните звена за контакт по въпросите на ромите, органите по въпросите на равенството, гражданското общество и регионалните и местните участници. В допълнение в нея се предвиждат насоки за осигуряване на по-добро използване на средствата от ЕС и националните средства, както и ефективен национален мониторинг, докладване и оценка на националните стратегически рамки за ромите.

III.1. Насоки за национални действия, следващи общ, но диференциран подход

С цел да помогне на държавите членки да разработят значими и ефективни национални стратегически рамки за ромите Комисията предлага поредица от общи характеристики, както и минимални ангажименти за всички национални стратегически рамки за ромите. Освен това, тъй като делът на ромите и техният национален контекст варират значително в отделните държави членки, Комисията предлага допълнителни и по-целенасочени ангажименти. По този начин се признава разнообразието от ситуации в държавите членки и се дава възможност за общ, но диференциран подход.

Първо, Комисията предлага всички национални стратегически рамки за ромите да имат следните общи характеристики:

üПо-голям акцент върху равенството в допълнение към подхода за приобщаване: справянето с проблемите в четирите области на политиката (образование, заетост, здравеопазване и жилищно настаняване) чрез интегриран подход остава от ключово значение за приобщаването на ромите, но също така е необходим ясен акцент върху равенството. По-специално борбата срещу дискриминацията и антициганизма следва да бъде ключова цел и хоризонтален приоритет във всяка област на политиката, като допълва подхода за приобщаване. Чрез този съвместен акцент следва да се гарантира, че ромите имат ефективен достъп до икономическа и социална справедливост и равни възможности.

üНасърчаване на участието чрез овластяване, сътрудничество и доверие: трябва да се осигури значимо участие на ромите на всички етапи на разработване на политиките. Политическата, икономическата и културната ангажираност на ромите следва да се насърчава с чувството за принадлежност като пълноправни членове на обществото. Трябва да се гарантират овластяването и изграждането на капацитет на ромите, гражданското общество и публичните органи, като се изграждат сътрудничество и доверие между заинтересованите страни и между ромските и неромските общности.

üОтразяване на многообразието сред ромите: държавите членки следва да гарантират, че техните стратегически рамки обхващат всички роми, живеещи на тяхната територия, и отразяват нуждите на различните групи чрез междусекторен подход. Те следва да имат предвид начините, по които комбинирането на различни аспекти на идентичността могат да доведат до изостряне на дискриминацията. Те следва да определят качествени и/или количествени цели, които отразяват многообразието по отношение на възраст, пол, сексуална ориентация, мобилност и други лични характеристики.

üСъчетаване на интегрирането на въпросите на ромите, в общите политики с изрични, но не ексклузивни мерки, насочени към ромите 25 : националните стратегически рамки за ромите следва да съчетават интегрирането на въпросите на ромите в общите политики с изрични, но не ексклузивни мерки, насочени към ромите, като се гарантира, че основните услуги са приобщаващи и осигуряват допълнителна целева подкрепа за насърчаване на ефективния равен достъп на ромите до права и услуги. Те следва да служат като инструменти за планиране на използването на национални средства и средства от ЕС за действия, насочени към ромите, и за реформа в общите политики, целяща приобщаването на ромите.

üПодобряване на определянето на целите, събирането на данни, наблюдението и докладването: усилията за постигане на водещите цели на равнище ЕС и съответните количествени и/или качествени национални цели могат да доведат до реален напредък към равенството, приобщаването и участието на ромите. Данните следва да се събират редовно, за да бъдат включвани в докладването и мониторинга, да се подобрят прозрачността и отчетността и да се насърчат трансферът на политики и обучението 26 .

Второ, въз основа на общите характеристики, като гради върху опита, натрупан от настоящата рамка, както и въз основа на широките консултации 27 през последните две години, Комисията приканва всички държави членки да включат в своите национални стратегически рамки за ромите като минимум следните ангажименти:

Националната стратегическа рамка следва да съдържа:

1)национални базови стойности и национални цели за постигане на целите и целевите резултати на ЕС въз основа на цялостна оценка на потребностите;

2)цели и мерки за специфични групи (ромски деца, жени, младежи, възрастни роми или роми с увреждания, мобилни граждани на ЕС, граждани на трети държави, роми без гражданство), за да се вземе предвид многообразието сред ромите, включително мерки, отчитащи измерението на пола, нуждите на децата и измерението на възрастта;

3)мерки за борба с антициганизма и дискриминацията (например чрез национални планове за действие за борба с расизма);

4)мерки за осигуряване на социално-икономическото приобщаване на маргинализираните роми, по-специално в областта на образованието, заетостта, здравеопазването и жилищното настаняване;

5)комбинация от целеви и общи мерки, отчитащи специфичните местни предизвикателства и изрично насочени към справянето с пречките, които лишават ромите от равен достъп до общите политики 28 ;

6)специален бюджет за изпълнение и мониторинг 29 , в който се използват в пълна степен социалните иновации и частният капитал;

7)механизми за докладване, мониторинг и оценка на напредъка към поставените цели;

8)система от консултации, свързани с политиките, и сътрудничество с ромите и проромското гражданско общество, секторните министерства, органите по въпросите на равенството, другите национални институции за правата на човека и други заинтересовани страни; и

9)изграждане на капацитет за насърчаване на активното участие на гражданското общество на всички етапи на изготвяне на политиките и осигуряване на участието му в процесите на националните и европейските платформи 30 .

Националните звена за контакт по въпросите на ромите (НЗКВР) следва:

1)да получи мандат, достатъчно ресурси и персонал, за да се осигури постоянна координация и наблюдение; и

2)да представят редовен доклад за напредъка и да участват в основните дейности на мрежата на НЗКВР под ръководството на Комисията 31 .

Трето, в допълнение към тези общи характеристики и минимални ангажименти, от значение могат да бъдат допълнителни национални усилия в зависимост от конкретния национален контекст. Предизвикателствата пред равенството, приобщаването и участието на ромите варират в зависимост от размера на ромското население и неговия дял от общото население, както и от по-широкия икономически контекст и досегашните практики на изключване и дискриминация. Те също варират в зависимост от това къде и как живеят ромите (селски, градски, сегрегирани райони или мобилни) и специфични аспекти като транснационална мобилност, миграция или проблеми, свързани с гражданската документация. Тези различни предизвикателства могат да бъдат отразени в националните стратегически рамки за ромите чрез диференцирани цели, равнища на инвестиции и видове решения на политиката. Комисията призовава държавите членки да поемат допълнителни ангажименти в зависимост от своя национален контекст (например възможностите за събиране на данни, използването на целево или общо финансиране от ЕС, относителния размер и специфичните нужди на тяхното ромско население). По специално, както следва:

Националната стратегическа рамка следва също да съдържа:

1)национални количествени и качествени цели за всички седем цели на ЕС и свързаните целеви резултати (в зависимост от наличните данни);

2)как ще бъдат инвестирани средствата от ЕС и националните средства и финансови инструменти в подкрепа на ромите; и

3)как институционалните или административните реформи ще допринесат за равенството и приобщаването.

Националните звена за контакт по въпросите на ромите (НЗКВР) следва също така да извършат средносрочна оценка и преглед на националната стратегическа рамка.

Четвърто, където ромите съставляват значителна част от населението (т.е. много над 1 %) 32 , насърчаването на тяхното равенство и приобщаване е важно не само по отношение на основните права, но също така има ясно икономическо значение. В държавите с по-голям дял на ромското население тази група представлява все по-голяма част от децата в училищна възраст и от бъдещата работна сила. Напредъкът в социално-икономическото приобщаване на ромите има потенциала да намали недостига на работна ръка и умения на фона на неблагоприятното демографско развитие и да ограничи социалните разходи. Инвестициите в по-добро образование и повишаване на квалификацията на досега изключена работна сила могат да повлияят положително на ръста на производителността. Осигуряването на условия за ромите да разгърнат своя потенциал за принос към икономиката и обществото като цяло ще доведе по-добри социални и икономически резултати за всички.

Това оправдава необходимостта от по-сериозни ангажименти и подкрепа от ЕС, по-специално използването на средства от ЕС както за целеви действия, така и за реформи в общите политики, насочени към приобщаване на ромите. В това отношение държавите членки със значително ромско население се приканват да използват в пълна степен предложената специфична цел на ЕСФ+ за насърчаване на социално-икономическата интеграция на маргинализираните общности като ромите. Те също се насърчават да полагат повече усилия, така че наличното финансиране ефективно да достига до ромите. Това изисква също събиране на данни, разбити по етническа принадлежност и пол, за да се подпомогнат разработването, наблюдението и прегледът на политиките.

Следователно в допълнение към минималните ангажименти и тези, произтичащи от националния контекст, Комисията приканва държавите членки със значително ромско население да включат в националната си стратегическа рамка за ромите по-амбициозни ангажименти, съгласно които:

Националната стратегическа рамка следва също:

1)да съдържа план или набор от мерки за предотвратяване и борба с антициганизма и дискриминацията, сегрегацията в образованието и жилищното настаняване, както и предразсъдъците и стереотипите спрямо ромите (включително онлайн);

2)да интегрира аспектите за равенство и приобщаване на ромите на регионално и местно ниво; и

3)да посочва начините, по които ще се инвестират националните средства и средствата от ЕС и финансовите инструменти за реформиране на общите политики с цел включването в тях на въпросите на ромите и за целеви действия.

Ролята на НЗКВР следва да бъде засилена, така че те да могат:

1)да разполагат със специален екип и институционален мандат, който гарантира политическа тежест, ефективна междусекторна координация и интегриране на равенството и приобщаването на ромите на регионално и местно ниво;

2)да бъдат включвани (от управляващите органи на европейските фондове) в координацията на междуправителствените дискусии относно разпределението на средствата от ЕС за ромите и в систематичния мониторинг на тяхното използване (например чрез мониторингови комитети, скрининг на въздействието на приобщаването на ромите);

3)да осигуряват национални консултации и диалог за овластяване на ромите (по-специално младежите и жените); и

4)да гарантират, че публичните политики и универсалните услуги достигат ефективно до ромите, включително до живеещите в отдалечени селски райони (например спешни и средносрочни мерки в условията на криза, законодателна реформа, планиране на политики в областта на образованието, заетостта, здравеопазването, жилищното настаняване и други области на социално-икономическо приобщаване, социални услуги, транспорт, системи за минимални доходи, законодателство за борба с дискриминацията).

На последно място, при разработването и прилагането на националните стратегически рамки за ромите на държавите членки се препоръчва да вземат предвид общите основни принципи за приобщаването на ромите 33 . В приложение 1 34 са предоставени допълнителни насоки за планиране и изпълнение на политиките в борбата с антициганизма и бедността в продължение на няколко поколения 35 , като се насърчават участието и овластяването на ромите, взема се предвид многообразието сред ромите и се съчетават целеви и общи подходи. Изложени са и насоки за по-добро преодоляване на възникващите предизвикателства, като справяне с непропорционалното въздействие върху ромите на кризи като пандемията от COVID-19, осигуряване на цифрово приобщаване и постигане на екологична справедливост. Също така са включени насоки за популяризиране (на познаването) на ромското изкуство, история и култура и социални иновации и експериментиране в областта на политиката.

Комисията ще подпомага държавите членки при разработването и прилагането на техните национални стратегически рамки за ромите не само чрез финансова подкрепа и мерки за координация като взаимно обучение или изграждане на капацитет, но и чрез методическа подкрепа 36 и помощ по линия на Програмата за подкрепа на структурните реформи (ППСР) за разработване на системи за мониторинг и оценка 37 . Държавите членки могат също така да получат подкрепа от FRA, органите по въпросите на равенството и други национални институции по правата на човека, както и от националните статистически институти, така че да се осигури или подобри капацитетът за редовно събиране на данни на национално равнище 38 . Подкрепата от ЕС ще зависи от степента на ангажиментите, поети от държавите членки.

III.2    Докладване и мониторинг на националните действия и напредък в постигането на целите

С цел да осигурят по-ефективно събиране на данни, докладване и мониторинг на напредъка както по целите на ЕС, така и по предложените по-горе национални цели, за първи път Комисията предлага използването на портфолио от показатели (вж. приложение 2). Това би имало реална стойност за взаимното обучение между държави членки. Това портфолио беше разработено от работна група за показатели и докладване по въпросите на ромите, координирана от FRA, включваща националните звена за контакт по въпросите на ромите, националните статистически служби и Комисията. То ще позволи също да се докладва по отношение на мерките, посочени в предложената препоръка на Съвета.

Докладването и мониторингът на националните действия ще се извършват както на равнище ЕС, така и на национално равнище. През 2022 г. Комисията ще извърши преглед на националните стратегически рамки за ромите, както и оценка на поетите ангажименти от държавите членки, и ще предостави насоки за необходимите подобрения.

Държавите членки се приканват да докладват за изпълнението на националните стратегически рамки за ромите на всеки две години от 2023 г. нататък, включително за мерките за насърчаване на равенството, приобщаването и участието на ромите, като се използва пълноценно портфолиото от показатели. Докладването следва да се съсредоточи върху изпълнението на ангажиментите, определени в националните рамки, включително, когато е уместно, върху постигането на националните цели. Докладите следва да бъдат публикувани, за да се увеличи прозрачността и да се насърчи извличането на поуки от изпълнението на политиката. Стратегическите рамки и финализираните доклади също следва да бъдат обсъдени в националните парламенти.

Комисията призовава Агенцията на ЕС за основните права (FRA) да провежда редовното проучване за ромите в четиригодишни цикли, считано от 2020 г., с цел да се предоставят необходимите базови, средносрочни и крайни данни за измерване на промяната 39 . От FRA се иска също така да подкрепи усилията на държавите членки за събиране на данни и докладване, включително чрез работната група за показатели и докладване по въпросите на ромите, и да предоставя данни за националния напредък за целите на мониторинга и анализа на Комисията.

Националните доклади заедно с данните, предоставени от гражданското общество и FRA, ще служат като основа за периодичните мониторингови доклади на Комисията, публикувани на всеки две години. Комисията също така ще извърши средносрочна и последваща оценка на стратегическата рамка на ЕС за ромите.

IV.    Действия на ЕС

Държавите членки са ключови участници за постигането на ефективна промяна по места за ромите. Действията и подкрепата на ЕС ще допълнят националните усилия за насърчаване на напредъка към целите и целевите резултати на ЕС до 2030 г.

IV.1.    Прилагане на законодателството на ЕС

Мерките за борба с антициганизма и дискриминацията срещу ромите почиват на установена правна рамка на ЕС, включваща общите принципи на недискриминация и равенство, прогласени в Договорите, потвърдени в Хартата на основните права на ЕС 40 , както и в Директивата за расовото равенство 41 и Рамковото решение на Съвета относно расизма и ксенофобията 42 . Както се подчертава в Плана за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020—2025 г., всеобхватната система за защита срещу дискриминация изисква преди всичко ефективното прилагане на правната уредба, така че индивидуалните права и задължения да се зачитат на практика. Тези усилия обхващат не само ромите, но ще бъдат от пряка полза за ромските общности.

Комисията ще продължи да наблюдава и налага прилагането на Директивата за расовото равенство, като разследва систематичната дискриминация и при необходимост открива процедури за нарушение, за да предизвика промени в националното законодателство и политика. През последните години беше поставен особен акцент върху дискриминацията срещу ромските деца в образованието. Комисията ще предоставя насоки и обучение и ще предлага финансова подкрепа за събирането на данни за равенството и ефективното прилагане и изпълнение на Директивата, включително чрез представляване на интересите на жертвите. Както бе обявено в Плана за действие на ЕС за борба с расизма, Комисията ще докладва за прилагането на Директивата 43 през 2021 г. и евентуално ще предприеме последващи законодателни мерки до 2022 г. Освен това Комисията ще продължи да подкрепя дейността на органите по въпросите на равенството, в чиято работа 44 подобряването на положението и опита на ромите е от голям приоритет. Комисията ще наблюдава изпълнението на Препоръката на Комисията относно стандартите за органите по въпросите на равенството 45 . Ролята и независимостта на органите по въпросите на равенството и потенциалната необходимост от ново законодателство за укрепване на ролята на тези органи ще бъде важна тема в доклада за 2021 г.

Комисията също така ще продължи работата си по предотвратяване и борба с расизма и ксенофобията, по-специално чрез засилване на регистрирането и докладването на престъпленията от омраза с подкрепата на FRA, ще подобри стратегиите за обучение в органите за правоприлагане и ще засили подкрепата за жертвите на престъпления от омраза. Според FRA 46 голяма част от ромите (30 % от анкетираните лица от ромски произход) са обект на тормоз, мотивиран от омраза. Комисията потвърждава ангажимента си да осигури пълно и правилно транспониране и прилагане на Рамковото решение на Съвета относно расизма и ксенофобията и да започва процедури за нарушение, когато това е необходимо 47 . Като предпоставка за борбата с антициганизма минималните стандарти за криминализиране на изказванията, проповядващи вражда и омраза, и отричането, оправданието или омаловажаването на Холокоста, трябва да бъдат изцяло и правилно транспонирани в законодателството на държавите членки. Подобно на други лица с малцинствен етнически или расов произход, ромите са засегнати от изказванията, проповядващи вражда и омраза, онлайн, а антициганизмът е една от най-често докладваните причини за изказвания, проповядващи вражда и омраза. Комисията ще продължи да си сътрудничи с предприятията в областта на информационните технологии с цел противодействие на незаконното слово на омразата онлайн и ще разшири усилията си към другите платформи на социалните медии 48 . Рамковото решение се допълва от Директивата за правата на жертвите 49 , която освен всичко друго има за цел да осигури справедливост, защита и подкрепа за жертвите на престъпления от омраза и изказванията, проповядващи вражда и омраза. Стратегията на ЕС за правата на жертвите (2020—2025 г.) е насочена към специфичните нужди на жертвите на престъпления от омраза, включително ромите 50 .

IV.2.    Интегриране на равенството на ромите в инициативите на политиката на ЕС и мобилизиране на средства от ЕС за ромите 51

Интегрирането на равенството, приобщаването и участието на ромите във всички съответни инициативи на Комисията ще бъде от ключово значение за постигане на целите, поставени в настоящата стратегическа рамка. При разработването на политики по въпроси, вариращи от социално-икономическото приобщаване до изкуствения интелект, от Зеления пакт до цифровото приобщаване и от борбата с изказванията, проповядващи вражда и омраза, до миграционните политики, интегрирането на измерението за равенство означава също така политиките на ЕС и националните политики да обслужват интересите на всички лица от ромски произход. Като част от своите дейности за насърчаване на равенство за всички и във всеки смисъл на думата вътрешната Работна група на Комисията по въпросите на равенството ще се стреми да осигури включването на борбата с дискриминацията на основата на расов или етнически произход и нейните взаимовръзки с други основания за дискриминация във всички политики, законодателството и програмите за финансиране на ЕС. Перспективата на ромите ще бъде вземана предвид систематично при изпълнението на Плана за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020—2025 г. Насоки и обучение за интегриране ще подпомагат всички участници да интегрират аспекта на равенство на всеки етап от намесите на ЕС, а по-активните консултации с организациите, представляващи ромите, ще бъдат насърчавани през целия цикъл на изработване на политиките на Комисията.

Вътрешната Работна група по въпросите на ромите 52 на Комисията ще продължи да си сътрудничи с различните служби на Комисията на различни нива в ключови приоритетни области, като например ефективното използване на средства от ЕС, за насърчаване на равенството и приобщаването на ромите.

Като част от инструмента NextGenerationEU, новият Механизъм за възстановяване и устойчивост ще подкрепя инвестициите и реформите, които са от съществено значение за трайното възстановяване и ще насърчава икономическата и социалната устойчивост и сближаването. За да получат подкрепа, държавите членки ще трябва да изготвят планове за възстановяване и устойчивост, насочени към икономическите и социалните последици от кризата, цифровия и екологичния преход и съответните приоритети, определени в специфичните за всяка държава препоръки в рамките на европейския семестър. Тази подкрепа ще предостави възможности на държавите членки да насърчават приобщаването на маргинализирани групи, включително роми и други лица с малцинствен расов или етнически произход. Чрез предложенията на Комисията за многогодишната финансова рамка се насърчава приобщаването на ромите и борбата с дискриминацията, по-специално чрез Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+), Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). През 2019 г. Комисията подчерта значението на приобщаването на ромите в докладите за няколко държави 53 в рамките на европейския семестър; този въпрос следва да бъде отразен и да бъде намерено решение в програмите за периода 2021—2027 г.

Предложенията на Комисията за регламенти за общоприложими разпоредби, ЕСФ+, ЕФРР и ЕЗФРСР 54 :

üпредвиждат финансова подкрепа за прилагането на националните стратегически рамки и мерки за ромите, включително човешки капацитет, инфраструктура и дейности за изграждане на капацитет;

üпредвиждат за целия период на тяхната подготовка, изпълнение, мониторинг и оценка всички програми да насърчават равни възможности за всички, без дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация;

üизискват изпълнението на тематични (национална стратегическа рамка за ромите, национална стратегическа рамка за социално приобщаване и намаляване на бедността) и хоризонтални (Харта на основните права) благоприятстващи условия през целия период от 2021 до 2027 г.;

üизискват поне 25 % от ресурсите на ЕСФ+ да насърчават социалното приобщаване, така че минимална сума да бъде насочена към най-нуждаещите се; и

üподчертават „принципа на партньорство“, т.е. участието в подготовката и изпълнението на програмите и споразуменията за партньорство и в комитетите за наблюдение на всички съответни заинтересовани страни, включително органи в областта на социалното приобщаване, недискриминацията и основните права, организации на гражданското общество.

Държавите членки играят ключова роля в разработването на публичните политики и в максимизиране на използването на програмите за финансиране в подкрепа на ромите, тъй като по-голямата част от бюджета на ЕС се изпълнява от държавите членки при споделено управление. Поради това Комисията приканва държавите членки да предвидят средства в рамките на многогодишната финансова рамка за периода 2021–2027 г. (МФР) и NextGenerationEU за борба с предизвикателствата и да отговорят на потребностите на ромите, за да изпълнят ангажиментите, поети в техните национални стратегически рамки за ромите. Комисията ще се стреми да осигури, че на специфичните за всяка държава предизвикателства, установени в рамките на европейския семестър, се обръща адекватно внимание в предстоящите споразумения за партньорство, и че мерките за насърчаване на равенството и приобщаването се прилагат чрез оперативните програми. Комисията ще следи отблизо дали в тези държави членки съществува двустранна стратегия — от една страна, за осигуряване на приобщаващи услуги и, от друга страна, за осигуряване на целеви програми за маргинализираните ромски общности, които са отразени в документите, свързани с програмирането, за периода 2021—2027 г. Благоприятстващите условия, приложими за конкретни фондове на ЕС за периода 2021—2027 г., предложени от Комисията, целят да гарантират зачитането на основните права, както и равенството, приобщаването и участието на ромите.

За да се повишат ефикасността и ефективността на мерките за намеса, насочени към ромите, Комисията ще подкрепя транснационалното обучение както по отношение на политиката, така и по отношение на финансирането, например мрежата от управляващи органи EURoma 55 и националните звена за контакт по въпросите на ромите.

Програмата InvestEU 56 в рамките на своя компонент за социални инвестиции и умения може също да допринесе за социално-икономическото приобщаване на маргинализираните групи, в това число на ромите. Това може да се осъществи чрез иновативни подходи за финансиране като облигации за социално въздействие и проекти, ориентирани към резултати, включително чрез комбиниране с безвъзмездни средства от ЕС и/или финансови инструменти от секторни програми или комбинация от различни потоци на финансиране от ЕС. Комисията ще изпълнява целеви пилотни инициативи, насочени към тестване и демонстриране на работни подходи към конкретни аспекти на приобщаването (жилищно настаняване, заетост, социална сигурност) чрез прилагане на иновативни подходи за финансиране, които могат да бъдат използвани/разширени или възпроизведени чрез по-всеобхватни програми на национално ниво или на равнище ЕС. Държавите членки ще имат възможност да кандидатстват за техническа подкрепа за интегриране на равенството на ромите в процесите на разработване на политики и реформи чрез инструмента за техническа подкрепа.

IV.3.    Действия и подкрепа на ЕС за насърчаване на участието, приобщаването и многообразието на ромите

В Плана за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020—2025 г. Комисията се ангажира да даде пример като институция, като предприеме стъпки за значително подобряване на представителността на служителите на Комисията чрез мерки, насочени към наемане на работа и подбор. При изпълнението на тези мерки Комисията ще гарантира, че те се прилагат по отношение на ромите. Комисията приканва останалите институции на ЕС да предприемат стъпки за насърчаване на многообразието и приобщаването сред собствения си персонал.

Комисията ще организира редовни срещи с представители на държавите членки 57 и организации на гражданското общество на равнище ЕС и международни организации с цел да насърчи в по-голяма степен взаимното обучение. Тя ще осигури също и редовен обмен между заинтересованите страни. В периода 2021—2027 г. Комисията ще продължи да организира срещи по политиката на сближаване с организациите на гражданското общество („структуриран диалог“) Тя ще проведе затворени срещи за диалог с ромските организации на гражданското общество относно развитията в политиката на сближаване.

В съответствие с предложението на Европейския парламент 58 Комисията ще стартира нов цикъл на изграждане на капацитета на ромското гражданско общество, за да бъде възможно осъществяването на координиран независим граждански мониторинг и докладване, въз основа на опита от проекта Roma Civil Monitor (2017—2020 г.). Изготвянето на координирани независими доклади за граждански мониторинг се планира да бъде осъществявано в двугодишни цикли, започващи през 2022 г.

Комисията ще се стреми да увеличи максимално влиянието на Европейската платформа за приобщаване на ромите 59 , обединяваща националните правителства, ЕС, международните организации и представителите на ромското гражданско общество и имаща за цел да се стимулират сътрудничеството и обмяната на опит. Тя ще организира тематични, национални и регионални прегледи на националните стратегически рамки въз основа на констатациите от проекта за мониторинг на ромското гражданско общество и националните доклади за мониторинг.

Чрез финансирането на националните платформи за приобщаване на ромите Комисията ще насърчава реформата на тези платформи 60 , по-специално като повиши тяхната представителност по отношение на националното ромско население. Те следва да бъдат разширени с нови заинтересовани страни (например организации за защита на правата на децата, частния сектор) с цел да се даде възможност за ново обучение, да се използва потенциалът на социалните иновации, да се промени манталитетът и да се постигне трайна социална промяна. За да се насърчи активното участие на ромите, особено на жените и младежите, следва да бъде избран представител на платформата с цел да се гарантират транснационални контакти между националните и европейските ромски платформи. В същото време на ромските младежи трябва да се предлагат специални стажове или младши длъжности в националните структури, свързани с изпълнението на националните платформи за приобщаване на ромите. Синергиите с други европейски, национални или международни инициативи, по-специално проекти за граждански мониторинг, следва да се използва за насърчаване на взаимното обучение и трансфера на политики.

IV.4.    Действия и подкрепа на ЕС за насърчаване на равенството и борба с антициганизма

За да се насърчи равенството на ромите чрез борба с антициганизма, по програмата „Граждани, равенство, права и ценности“ Комисията ще подкрепя дейности, с които се насърчават позитивни послания и ромски модели за подражание, с които се противодейства на негативните стереотипи, повишава се осведомеността за ромската история и култура и се насърчават истината и помирението.

Комисията ще проведе съвместна кампания с ЮНЕСКО за борба с дезинформацията, изказванията, проповядващи вражда и омраза, и конспиративните теории, включително засягащи ромите. Тя ще продължи да подкрепя частния сектор чрез Платформата на ЕС за хартите на многообразието и да проучва начините за взаимодействие с медиите за изграждане на положителни послания и насърчаване на равенството и многообразието във всички сфери. Въз основа на натрупания опит 61 Комисията ще подготви поредица от семинари за расовите и етническите стереотипи, включително насочени срещу ромите, в които ще участват журналисти, организации на гражданското общество и представители на лицата с малцинствен расов или етнически произход.

Комуникационните дейности на Комисията ще рекламират предимствата на равенството и многообразието 62 . Комисията ще организира поредица от събития за повишаване на осведомеността, които ще бъдат съсредоточени върху държавите членки с големи ромски общности, с цел борба със стереотипите, насърчаване на културното многообразие, овластяване и привличане на вниманието към ромските деца, младежи и жени като модели за подражание в различни общности и обединяване на общностите.

Информираността за последиците от множеството форми на дискриминация срещу ромските жени ще бъде съгласувана с комуникационната кампания в целия ЕС за борба със стереотипите относно половете, която прилага междусекторен подход към всички сфери на живота, като част от стратегията за равенство между половете.

Комисията:

   ще прилага съществуващото законодателство на ЕС за защита на ромите от дискриминация и расизъм и при необходимост ще попълва пропуските в него;

   ще интегрира равенството на ромите в инициативите на политиката на ЕС и ще мобилизира средства от ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите;

   ще предприеме мерки за подобряване на многообразието сред служителите на Комисията;

   ще стартира нов цикъл на изграждане на капацитет на ромското гражданско общество и ще укрепи европейските и националните платформи за приобщаване на ромите;

   ще насърчава позитивни послания и ромски модели за подражание, ще се бори с негативните стереотипи, ще повишава осведомеността относно ромската история и култура и ще насърчава истината и помирението.

V.    Насърчаване на равенството, приобщаването и участието на ромите извън ЕС

ЕС и държавите членки следва да насърчават равенството, приобщаването и участието на ромите в своите външни действия, по-специално в рамките на своите политики за разширяване, съседство, развитие и хуманитарната политика.

Регионът на Западните Балкани представлява геостратегически приоритет за ЕС. Съобщението на Комисията от февруари 2020 г. 63 призовава съгласуване с политиките на ЕС, включително в подкрепа на лицата в неравностойно положение. Партньорите от Западните Балкани вече доброволно съгласуваха политиките си с Рамката на ЕС за националните стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. и постигнаха забележителен напредък. На срещата на върха между ЕС и Западните Балкани през май 2020 г. в Загреб лидерите на ЕС потвърдиха подкрепата си за европейската перспектива на Западните Балкани и решимостта си да увеличат подкрепата за тяхната политическа, икономическа и социална трансформация 64 . Те приветстваха решителния ангажимент на партньорите от Западните Балкани за върховенството на демокрацията и принципите на правовата държава, включително правата на човека, равенството между половете и правата на малцинствата 65 .

Присъствието на роми в Западните Балкани е съществено и подобно на това в държавите — членки на ЕС, със значително ромско население. Налице са убедителни аргументи за единен подход в ЕС и Западните Балкани към равенството, приобщаването и участието на ромите, включително чрез определянето на едни и същи цели за периода до 2030 г. През юли 2019 г. министър-председателите на държавите от Западните Балкани приеха Декларация за интеграцията на ромите в процеса на разширяване на ЕС, ангажирайки се с конкретно подобряване на положението на ромите до присъединяването на техните държави, по-специално по отношение на образованието, заетостта, здравеопазването, жилищното настаняване, гражданската регистрация и недискриминацията 66 . ЕС ще продължи да подкрепя прилагането на Декларацията и работата по събиране на данни, бюджетиране, съобразено с нуждите на ромите, и картографирането на ромските жилища. Постепенното привеждане в съответствие с целите и методиката на ЕС ще бъде част от европейската перспектива за всички държави, които се стремят да се присъединят към ЕС.

Подобно на държавите — членки на ЕС, в процеса на европейския семестър, партньорите от Западните Балкани представят годишни програми за икономическа реформа, включително реформи за повишаване на конкурентоспособността и подобряване на условията за приобщаващ растеж и създаване на работни места. В годишните програми за икономическа реформа те докладват относно социалното приобщаване, намаляването на бедността и равните възможности, включително за ромите. След като бъде приет, Инструментът за предприсъединителна помощ за периода 2021—2027 г. ще продължи да подкрепя реформите и съгласуването с изискванията на ЕС на регионално и национално ниво. В икономическия и инвестиционен план за Западните Балкани се определят приоритетни области за инвестиции за стимулиране на сближаването, растежа и конкурентоспособността в региона, особено в подкрепа на маргинализирани групи и малцинства, по-специално ромските общности 67 . Допълнителни релевантни фондове на ЕС, свързани с възстановяването от COVID-19, или други мерки за подкрепа на външните отношения, като Инструмента за съседство, сътрудничество за развитие и международно сътрудничество, също ще бъдат мобилизирани за насърчаване на приобщаването на ромите 68 .

ЕС ще продължи да насърчава недискриминацията и равенството в целия свят въз основа на Стратегическата рамка на ЕС 69 и плановете за действие на ЕС за правата на човека и демокрацията (2020—2024 г.) 70 , и плановете за действие на ЕС за равенството между половете 71 и ще продължи да обсъжда проблемите на ромите в процеса на прилагане на Насоките на ЕС за 2019 г. по отношение на недискриминацията във външната дейност 72 . Действията на ЕС ще допълнят националните инициативи и ще подкрепят гражданското общество. Равенството и приобщаването на ромите ще бъдат редовна точка в програмата на диалозите по правата на човека и други политически диалози с трети държави със значителен дял на ромското население. ЕС ще запази своя активен ангажимент за равенство на ромите в рамките на регионални и многостранни форуми, по-специално в Съвета на Европа, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Организацията на обединените нации.

VI.    Заключение

От векове ромите допринасят за културното богатство, многообразието, икономиката и общата история на Европа. ЕС е длъжен да защити своето ромско малцинство от дискриминация, антициганизъм и социално изключване. Постигането на равенство, приобщаване и участие на ромите изисква всички институции на ЕС, националните правителства и агенции на ЕС, органите по въпросите на равенството и други институции по правата на човека да обединят усилията си и да предприемат действия в партньорство с гражданското общество и международните организации, като ромите участват пълноценно в този процес. Комисията приканва Европейския парламент да подкрепи настоящата стратегическа рамка и призовава Съвета да работи за бързото приемане на Предложението за препоръка за равенство, приобщаване и участие на ромите, като гарантира, че държавите членки и Комисията работят съвместно. Работейки заедно, можем да реализираме реален напредък до 2030 г., за да постигнем Европа, в която хората от ромски произход и ромските общности в цялото си многообразие имат равни възможности във всички сфери на живота, възползват се от социално-икономическото приобщаване и имат равно участие в обществото.

(1)

     План за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020—2025 г. ( COM(2020) 565 final ).

(2)

     Понятиието „роми“ се използва като общ термин за обозначаване на редица различни хора с ромски произход като: роми, синти, кале, цигани, романичели и бояши/рудари. Той обхваща също така групи като ашкали, гюпти, йениш, дом, лом, ром и абдал, както и странстващите общности, в това число пътуващи общности (Travellers) и групите, обозначени с административния термин gens du voyage („пътуващи хора“), както и хората, които се самоопределят като цигани („gypsies“, „tsiganes“ или „tziganes“), без да се отричат специфичните характеристики на тези групи.

(3)

      Приблизителни оценки на Съвета на Европа за 2012 г .

(4)

     Антициганизмът (форма на расизъм спрямо ромите) е исторически вкоренено структурно явление, което може да се проявява на институционално, социално и междуличностно равнище. Той произхожда от начина, по който мнозинството гледа и се отнася към тези, които счита за „цигани“. Той се корени в процеса на противопоставяне на „другия“, който се основава както на отрицателни стереотипи, така и на положителни стереотипи, свързани с възприемането на „другия“ като екзотичен. Макар да има консенсус относно разбирането на антициганизма сред привържениците на необходимостта от засилване на борбата срещу него, този термин е предмет на дебати. Европейският парламент (в резолюциите си от 2015 г. , 2017 г. , 2019 г. и 2020 г. ), Комисията (в своите годишни съобщения между 2015 и 2019 г. и в своя доклад със заключения от 2018 г. ), Съветът (в своите препоръки от 2013 г. и заключения от 2016 г. ) и Съветът на Европа признаха антициганизма като пречка пред приобщаването, а оттам и важността на усилията за неговото преодоляване. Комисията използва термина, предложен от Алианса срещу антициганизма , като същевременно приема, че в различен национален контекст може да бъдат подходящи различни понятия.

(5)

      COM(2011) 173 final .

(6)

     Национални представители, определени да действат като звена за контакт по въпросите на националната стратегия за ромите, натоварени със задачата да координират разработването и прилагането ѝ на национално равнище. След приемането на Рамката на ЕС такива бяха определени във всички държави членки, с изключение на Малта, в която няма ромска общност.

(7)

     Препоръка на Съвета от 9 декември 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки ( ОВ C 378/1, 24.12.2013 г. ).

(8)

     Както се вижда от оценката на Рамката: COM(2018) 785 final , SWD(2018) 480 final .

(9)

     Доклад относно оценката на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.  (COM(2018) 785 final) .

(10)

     По силата на Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 г. относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход („Директивата за равенството между расите“) Комисията започна производства за установяване на нарушение срещу три държави (Чешка република, Унгария и Словакия) поради училищна сегрегация на ромски деца.

(11)

     Доклад относно оценката на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. (COM(2018) 785 final).

(12)

     Вж. придружаващия Работен документ на службите на Комисията (SWD(2020) 530 final, приложение 1).

(13)

      COM (2019) 406 , SWD (2019)320 , всички годишни доклади .

(14)

      Метаоценка на намесите, целящи приобщаването на ромите .

(15)

     Вж.  Европейски парламент, 2020 г.  и  2019 г. , Съвет , гражданско общество .

(16)

     Съгласно член 10 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) „при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът се стреми да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на пол, раса или етническа принадлежност, религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация.“ Европейският институт за равенство между половете определя междусекторността като „аналитичен инструмент за изследване, разбиране и даване на отговор на начините, по които полът има отношение към други личностни характеристики/идентичност и как тези взаимовръзки допринасят за уникални прояви на дискриминация“. Това определение се прилага в еднаква степен за всяка форма на дискриминация.

(17)

     Принципи 1 (качествено и приобщаващо образование), 3 (равни възможности) и 20 (достъп до основни услуги) са особено важни за ромите и насочват използването на средствата на ЕС както за целеви, така и за общи мерки.

(18)

     Може да бъде направавено много за подобряване на положението на ромите в Европа с цел да се постигне амбицията на Програмата „никой да не бъде забравен“. Чрез предприемане на мерки, насочени към положението на ромите, ЕС може да се доближи до постигане на целите за устойчиво развитие (ЦУР). ЦУР 1—2 (намаляване на бедността и глада), 3—4 (подпомагане на здравето, благосъстоянието и качественото образование за всички), 6—7 (достъп до чиста вода и канализация, и достъпна и чиста енергия ), 10—11 (намаляване на неравенството в държавите и между държавите, както и създаване на приобщаващи и устойчиви градове и общности) и 16 (приобщаващи общества, достъп до правосъдие за всички и ефективни, отговорни и приобщаващи институции) са особено важни изходни точки.

(19)

     В Заключенията на Съвета от 2016 г. - Ускоряване на процеса на интеграция на ромите беше поискано от Комисията да предложи инициатива за периода след 2020 г. и да включи в нея предложение за преразглеждане на Препоръката на Съвета от 2013 г.

(20)

     Резолюция на Европейския парламент от 17 септември 2020 г. относно изпълнението на националните стратегии за интегриране на ромите: борба с отрицателните нагласи към хората с ромски произход в Европа ( P9_TA(2020) 0229 ); Резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно необходимостта от подобрена стратегическа рамка на ЕС за националните стратегии за приобщаване на ромите за периода след 2020 г. и за засилване на борбата срещу антиромските настроения ( P8_TA(2019)0075 ); Заключения на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и потребителски въпроси от 24 октомври 2019 г., „Икономика на благосъстоянието“ ( 13432/19 ), в които Комисията се приканва да поднови ангажимента за приобщаване на ромите. Освен това по време на проведената в Букурещ на 4—5 март 2019 г. Конференция на високо равнище относно Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите участниците призоваха Комисията да предложи амбициозна нова рамка на ЕС за периода след 2020 г., а държавите членки и държавите, обхванати от процеса на разширяване — да засилят ангажимента си за интегриране на ромите. Информация, представена от председателството ( 7003/19 , 14.3.2019 г.).

(21)

     Относно необходимостта да се обърне специално внимание на борбата с антициганизма и дискриминацията в рамката на ЕС за периода след 2020 г. вж.  експертните препоръки , разработени след конференцията под надслов „How to address anti-Gypsyism in a post-2020 EU Roma Framework“ [Как да се справим с антициганизма в рамката на ЕС за ромите за периода след 2020 г.] (Виена, 27.11.2018 г.).

(22)

     Вж. придружаващия Работен документ на службите на Комисията SWD(2020) 530 final.

(23)

     За допълнителна информация относно показателите и източниците на данни вж. приложение 2 и Доклада относно Рамка за наблюдение на инициативата на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите след 2020 г. на Работната група за показатели и докладване по въпросите на ромите (координирана от Агенцията на ЕС за основните права (FRA), в която участват националните звена за контакт по въпросите на ромите, националните статистически служби и Комисията).

(24)

     Работната група за показатели и докладване по въпросите на ромите, координирана от FRA, проучва и други показатели. Те засягат например материалните и социални лишения, достъпа до здравни и социални услуги, сегрегацията на жилища.

(25)

     Вж.  общите основни принципи . Принцип 2 (изрични, но не ексклузивни мерки) „има за цел съсредоточаването върху ромите като целева група, но не за сметка на други хора, поставени при сходни социалноикономически условия.“ Принцип 4 (цел за интегриране на въпросите на ромите в общите политики) има за цел „извоюването на място за ромите в обществото като цяло (по отношение на образователни институции, работни места и жилища). В случай че все още съществува пълна или частична сегрегация в образованието или жилищното настаняване, тези досегашни практики трябва да бъдат преодолени чрез политики за приобщаване на ромите. Развитието на изкуствени или отделни „ромски“ пазари на труда трябва да се избягва.“

(26)

     Относно подхода за събиране на данни, основан на човешките права, националните органи се насърчават да консултират Европейския наръчник относно данни за равенството (изменен през 2016 г.) , Насоките за подобряване на събирането и използването на данни за равенството (2018 г.) и Събиране на данни в областта на етническата принадлежност (2017 г.). Държавите членки се насърчават да отделят необходимите ресурси за събирането на тези данни и да се възползват от подкрепата на FRA, за да укрепят своя капацитет за тази цел.

(27)

     Вж. придружаващия Работен документ на службите на Комисията SWD(2020) 530 final.

(28)

      Общите основни принципи   за приобщаване на ромите осигуряват рамка за успешното разработване и изпълнение на действия в подкрепа на приобщаването на ромите. Принципи  2 и 4 предвиждат комбиниране на целеви и общи мерки.

(29)

     Програмирането от държавите членки на специфичната цел по ЕСФ+ за насърчаване на социално-икономическата интеграция на маргинализираните общности като ромите трябва да отговаря на всички изисквания в приложение IV към Предложението на Комисията за Регламент за общоприложимите разпоредби за периода 2021—2027 г. относно тематичните благоприятстващи условия за националните стратегически рамки за ромите. Няколко други инструмента за финансиране на ЕС, като фондовете на политиката на сближаване, могат да се използват в полза на равенството и приобщаването на ромите.

(30)

     Тези платформи обединяват заинтересовани страни от правителството и от гражданското общество. Те имат за цел да стимулират сътрудничеството и обмена на опит за успешно приобщаване на ромите.

(31)

     Още през периода 2011—2020 г. беше създадена мрежа от национални звена за контакт по въпросите на ромите, която дава възможност за обмен на информация и опит между държавите членки на европейско равнище.

(32)

     Четири държави от ЕС имат голям дял на ромското население (България: 9,94 %, Румъния: 9,02 %, Словакия: 8,63 %, Унгария: 7,49%). В Чехия има по-малко ромско население (1,90 %), както и в Гърция (1,63 %) и Испания (1,55 %). Приблизителни оценки на Съвета на Европа за 2012 г.

(33)

      Общи основни принципи .

(34)

     Приложение 1 се базира на опита от оценката на рамката на ЕС, приноса от три експертни доклада и граждански позиции, който е включен в размисъла за политиките за ромите след 2020 г. , и опита на службите на Комисията.

(35)

     В текущ проект на Комисията, който трябва да бъде финализиран до края на 2020 г., се анализират основните причини за предаването между поколенията на бедността и изключването и се предлагат мерки за справяне с този проблем. В друг текущ проект на Комисията и Агенцията за основните права ще се анализират данни за познанията относно връзките между дискриминацията и уязвимостта в Европа на субнационално равнище; тежестта на дискриминацията в относителния риск от социално-икономическо изключване и дали ромите са по-силно засегнати и уязвими от пандемията от COVID-19 в специфичен териториален контекст. Констатациите може да предоставят информация, която би могла да послужи за всеобхватни действия за справяне със социално‑икономическото неравностойно положение и дискриминацията.

(36)

     По-специално от Съвместния изследователски център на Комисията за рандомизирани оценки на въздействието на избрани целеви или общи водещи намеси, но също така и от Агенцията за основните права за оценка на уместността на предвидените мерки.

(37)

     Така например Румъния понастоящем получава техническа подкрепа по линия на Програмата за подкрепа на структурните реформи за разработването на система за наблюдение и оценка на изпълнението на стратегията за приобщаване на ромите.

(38)

     Да се въведе, когато е приложимо, принципът на самоопределяне в събирането на данни на индивидуално ниво, например преброяване на населението, широкомащабни проучвания и административни данни.

(39)

     През 2021 г. в проучването ще бъдат включени също Сърбия и Северна Македония.

(40)

     Вж. по-специално член 2, член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз ( ДЕС ), членове 8, 10, 19 и член 67, параграф 3 от Договора за функционирането на Европейския съюз ( ДФЕС ) и членове 20 и 21 от Хартата .

(41)

      2000/43/EО

(42)

      2008/913/ПВР

(43)

     Докладът ще обхваща и прилагането на Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2.12.2000 г., стр. 16) .

(44)

     Equinet, 28 юли 2020 г.: „Roma and Traveller Inclusion: towards a new EU framework, learning from the work of equality bodies [Приобщаване на ромите и странстващите общности: към нова рамка на ЕС с поуките от работата на органите по въпросите на равенството] .

(45)

      C(2018)3850 final .

(46)

     FRA, 2017 г., Второ европейско проучване на малцинствата и дискриминацията.

(47)

     План за действие на ЕС за борба с расизма за периода 2020—2025 г.  (COM(2020) 565 final) .

(48)

     Вж. работата по  Кодекса за поведение относно противодействие на незаконните изказвания, проповядващи вражда и омраза онлайн   (C (2018) 1177 final).

(49)

     2012/29/EС.

(50)

      COM(2020) 258 final .  

(51)

     Вж. приложение 3 към Работния документ на службите на Комисията за повече информация относно съответните общи инициативи на политиката на ЕС и използването на средства от ЕС.

(52)

     Създадена през 2010 г. и съставена от представители на генералните дирекции „Правосъдие“, „Трудова заетост, социални въпроси и приобщаване“, „Образование, младеж, спорт и култура“, „Здравеопазване и безопасност на храните“, „Политика за съседство и преговори за разширяване“, „Миграция и вътрешни работи“, „Регионална и селищна политика“ и „Земеделие и развитие на селските райони“.

(53)

     Вж. докладите за България, Испания, Румъния, Словакия, Унгария, Чехия, и по-специално приложение Г.

(54)

      COM(2018) 375 final , COM(2018) 382 final , COM(2018) 392 final .

(55)

      Мрежа , стартирана през 2007 г. от испанския управляващ орган на ЕСФ.

(56)

     Програма InvestEU (2021—2027 г.), вж. също приложение 3 от Работния документ на службите на Комисията.

(57)

     В контекста на мрежата от национални звена за контакт по въпросите на ромите.

(58)

      Подготовителни действия 2020 г. — проект „Roma Civil Monitor“ — Укрепване на капацитета и участието на ромското и проромското гражданско общество в мониторинга и прегледа на политиките

(59)

      https://ec.europa.eu/info/policies/justice-and-fundamental-rights/combatting-discrimination/roma-and-eu/european-platform-roma-inclusion_en  

(60)

     Националните платформи за ромите представляват процеси за участие и консултации, свиквани и управлявани от националните звена за контакт по въпросите на ромите с подкрепата на Комисията чрез редовни покани, с цел да се насърчават диалогът, взаимното обучение, сътрудничеството и участието в разработването, прилагането и мониторинга на националните стратегически рамки. Процесите на националната платформа за приобщаване на ромите следва да допринасят за разработването, изпълнението, мониторинга и прегледа на политиките. Основната мисия на платформите е в три насоки: разширяване на дискусиите в областта на политиката относно прилагането на националните стратегически рамки за ромите, задълбочаване на вътрешните структури за докладване и укрепване на връзките между местното и националното равнище.

(61)

     Вж.  медийни семинари „Да спрем дискриминацията срещу ромите“ .

(62)

     Например от гледна точка на жените от ромски произход: „Равни възможности — нека ги превърнем в реалност за всички“ .

(63)

     Засилване на процеса на разширяване — надеждна перспектива за членство в ЕС за Западните Балкани ( COM(2020) 57 final ).

(64)

     Среща на върха на ЕС и Западните Балкани, 5-6 май 2020 г., Заключения на Съвета и  COM(2020) 315 final . 

(65)

      Декларация от Загреб .

(66)

     Увеличаване на заетостта на ромите (от 16,5 на 25 %), задължително завършване на образование (от 51 % на 90 %), гарантиране на здравно осигуряване (за поне 95 %), узаконяване на жилища, предотвратяване на дискриминация, осигуряване на пълна гражданска регистрация. Декларация от Познан .

(67)

COM(2020) 641 final, прието на 6 октомври 2020 г.

(68)

     Съобщение на Комисията Подкрепа за Западните Балкани за борба с COVID-19 и за възстановяване след пандемията ( COM (2020) 315 final ).

(69)

     11855/12 приложение II, Съвет на ЕС, 25 юни 2012 г.

(70)

     План за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията за периода 2012—2014 г. и 2015—2019 г.; Съвместно съобщение и План за действие на ЕС за правата на човека и демокрацията (2020-2024 г.) , приети от Колегиума на 25 март 2020 г. Предвижда се те да бъдат приети от Съвета през последното тримесечие на 2020 г. .

(71)

     Равенство между половете и овластяване на жените: трансформиране на живота на момичетата и жените чрез външните отношения на ЕС за периода 2016—2020 г. (SWD (2015) 182 ) и последващият го документ.

(72)

      Насоки на ЕС за правата на човека относно недискриминацията във външната дейност .


Брюксел, 7.10.2020

COM(2020) 620 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА

Съюз на равенство:



стратегическа рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите

{SWD(2020) 530 final}


Приложение 1: Насоки за планирането и изпълнението на национални стратегически рамки за ромите

Справяне с антициганизма

Благодарение на работата на Алианса срещу антициганизма, на Европейския парламент и на Съвета на Европа 1 е на път да бъде постигнат консенсус, че антициганизмът (специфична форма на расизъм срещу ромите) допринася за продължаващото изключване на ромите. Тъй като антициганизмът и изключването образуват порочен кръг, борбата срещу тях следва да бъде обединена. Борбата с дискриминацията и антициганизма ще допринесе за успеха на мерките за приобщаване, което от своя страна ще благоприятства за по-голяма откритост и по-широко приемане в обществото. Борбата с антициганизма и насърчаването на многообразието и приобщаването изискват участието на обществото като цяло — както на ромските, така и на неромските общности. Те включват овластяване на ромите и справяне с широко разпространените в обществото (включително институционални) нагласи и поведение. Органите по въпросите на равенството могат да бъдат привилегировани партньори на националните звена за контакт по въпросите на ромите (НЗКВР), като осигуряват стандарти за изпълнение и се застъпват за това в стратегиите да се обръща по-голямо внимание на борбата с дискриминацията.

Националните стратегически рамки за ромите следва да:

·включват борбата с антициганизма като самостоятелен приоритет с цел:

1)    да се признае наличието на антициганизъм и отговорността да се предприемат действия срещу него;

2)    да се отчетат историческите измерения на антициганизма, и по-специално Холокоста над ромите; да се повиши осведомеността относно историята на ромите и да се насърчи помирението;

3)    да се повиши осведомеността относно взаимните ползи от многообразието и приобщаването; да се изграждат положителни послания; да се поощряват ролеви модели; да се подпомагат контактите между общностите и взаимното опознаване между различните култури с цел преодоляване на стереотипите и невярната информация относно ромите в образованието, медиите, изкуствата, културата и историята;

4)    да се противодейства на дискриминацията като проявление на антициганизма;

5)    да се предприемат мерки срещу сизказванията, проповядващи вражда и омраза, и престъпленията от омраза като проявления на антициганизма и да се насърчава подаването на сигнали за мотивирани от предубеждения престъпления, тормоз и насилие;

6)    да се подпомага достъпът до правосъдие за жертвите на антициганизъм и дискриминация;

7)    да се повиши осведомеността на ромите относно правата им; и

8)    да се премахне и предотвратява системната/институционалната/структурната дискриминация 2 , с която се сблъскват ромите;

·предотвратяване и борба с антициганизма като всеобхватен/хоризонтален приоритет във всички секторни политики с цел:

1)    да се противодейства на сегрегацията, малтретирането и тормоза в образованието; да се повиши чувствителността на училищния персонал към тези явления;

2)    да се противодейства на дискриминацията в заетостта и в достъпа до заетост и да се повиши чувствителността на работодателите;

3)    да се противодейства на дискриминацията в достъпа до качествено здравеопазване; да се премахнат паралелните, сегрегирани услуги; да се предотвратяват нарушения на правата на човека (напр. принудителни аборти и принудителна стерилизация); да се повиши чувствителността на здравните работници към тези явления;

4)    да се предприемат мерки срещу пространствената сегрегация; да се предотвратява принудителното извеждане от жилища без осигурено алтернативно жилищно настаняване; да се повиши чувствителността на органите на властта към тези явления; и

5)    редовно да се събират данни, свързани с равенството (данни за преживяна дискриминация; данни от органите по въпросите на равенството относно прояви на дискриминация).

Борба с предаваната от поколение на поколение бедност 
(с особен акцент върху закрилата на децата и по-целесъобразното разходване на средствата от ЕС)

Справянето с бедността и изключването, които се предават от поколение на поколение, е от ключово значение за подобряването на положението на маргинализираните роми. Изключването и дискриминацията в достъпа до образование, заетост, здравеопазване и жилищно настаняване засягат развитието на децата, а това на свой ред може да има отражение и върху техния родителски капацитет в бъдеще и да доведе до по-нататъшно разпростиране на неравностойното положение върху техните собствени деца. Порочният кръг на изключването и дискриминацията няма как да се преодолее без съществена намеса, насочена към цялостно справяне с динамиката на първопричините и за планиране на по-добро бъдеще за следващото поколение. Тази намеса трябва да бъде съсредоточена върху децата и да бъде трайна във времето.

Националните стратегически рамки за ромите следва да :

·мобилизират съответния експертен опит на всички управленски нива с цел формулирането на мерки за закрила на децата; осигуряват достатъчно ресурси за образование и грижи в ранна детска възраст, както и за по-нататъшно образование (напр. стипендии, менторски програми, следучилищна подкрепа), пълноценно хранене, личностно развитие и работа със семействата;

·насърчават участието в образование и грижи в ранна детска възраст;

·защитават жените и децата чрез стратегии за борба с престъпления като трафика на хора, включително всички срещани форми на експлоатация (сексуална експлоатация, експлоатация на труда, принудителна просия и експлоатация за престъпни дейности, свързани с принудително сключване на фиктивни бракове с цел облагодетелстване), и да осигурят достъп до помощ, подкрепа и закрила;

·подобрят достъпа на хората с увреждания и на децата, лишени от родителска грижа, до услуги в общността и в семейна среда; засилят мерките за предотвратяване на институционализирането чрез подкрепа за семействата в несигурно положение и за хората с увреждания;

·гарантират дългосрочната устойчивост на мерките за подкрепа на децата и техните семейства, така че да се подобрят условията за следващото поколение;

·съдържат планиране на финансовото подпомагане и инвестициите, което се основава на точен анализ на първопричините за маргинализацията (социално-икономическото изключване и дискриминацията); включват събиране на по-детайлни сведения чрез систематични оценки и анализ на видовете национални, регионални и местни намеси, които са (не)успешни, и на причините за техния (не)успех, с цел по-задълбочено вникване в пречките пред приобщаването; осигирят участието на всички заинтересовани страни (местните органи, гражданското общество, заинтересовани лица от ромските и останалите общности с евентуално различаващи се гледища) в аналитичната работа;

·анализират използването на средствата от ЕС в сътрудничество с управляващите органи — ако в докладите от наблюдението се установи, че средствата не са използвани ефективно за постигане на целите за приобщаването, следва да се работи съвместно с местните/управляващите органи и заинтересованите страни за установяване на причините за това и преодоляване на идентифицираните пречки; и

·установят тесни връзки между НЗКВР и органите, отговарящи за наблюдението на средствата от ЕС; гарантират, че със средствата от ЕС, предназначени за ромите, се създават реални възможности за участие и че те имат планираното въздействие върху ежедневния им живот, а не се обслужват други интереси.



Насърчаване на участието на ромите

Участието на ромите в придаването на облик на обществените въпроси е предварително условие и необходим фактор за равнопоставеността и приобщаването и е в полза на демократичното и ефективно управление. Участието и овластяването на ромите предполагат те да бъдат чути и да могат да действат по нови, жизнеутвърждаващи начини. Приобщаването отваря пътища за действие и дава на хората възможност да участват в обществото. Участието и овластяването са принципи и процеси за подобряване на условията на живот на хората и на постиженията в живота им. Подкрепата за пълноценно участие на ромите в създаването на политики на местно, национално и европейско равнище е необходимо условие за преодоляване на изключването. Особено важна е ролята на организациите на гражданското общество, които са ръководени от роми или осъществяват дейност в подкрепа на ромите. Препоръчително е, когато координират разработването на национални стратегически рамки, НЗКВР да насърчават модели на участие, като подпомагат например тематични работни групи, които разработват оценки на нуждите, приоритети, цели и действия в ключови области, като обединяват субекти от национален, регионален и местен мащаб и от неправителствения сектор и осигуряват участието на ромите. Тези модели и структури могат впоследствие да служат и за наблюдение и оценка на изпълнението.

В националните стратегически рамки за ромите следва:

·да се определят минимални задължителни аспекти и канали за участие на ромите в разработването, прилагането и наблюдението на политики, както и в програмирането на фондовете на ЕС, включително чрез писмени протоколи за участие, в които се посочва мандатът (обхват и естество на ангажираност), съставът (принципи за подбор на членовете), работните методи и очакваните резултати от работата на органите за консултации и участие, с оглед осигуряване на ефективно сътрудничество, доверие и отчетност 3 ;

·да се разкриват възможности за овластяване на ромските общности на местно равнище, така че да се създават предпоставки за общностна ангажираност и общностни действия, насочени изрично към постигането на социална и политическа промяна. Мобилизирането на общностите следва да се разглежда като целенасочен приобщаващ процес с участието на ромите, местните органи и организации;

·да се гарантира, че ромите са представени в цялото им многообразие (включително местни граждани и чужденци, маргинализирани и интегрирани лица, жени, деца и млади хора) в процесите на изработване на политиките и в консултативните процеси;

·да се допринася за подобряване на действията на местно равнище чрез ангажиране на повече специалисти от ромските общности, които да изпълняват ролята на медиатори и да подпомагат преодоляването на трайната липса на доверие между ромските общности и общностите на мнозинството;

·да се насърчава сътрудничеството в гражданското общество между организациите по въпросите на ромите и останалите организации, особено тези, които са насочени към защита на правата на децата, младежите и жените;

·да се използват средства от ЕС и други средства за редовно подпомагане на изграждането на капацитет (за скрининг на равнопоставеността, участие и пр.), по-специално за организациитена гражданското общество, които извършват дейност на местно равнище; и

·в държави със значителен дял на ромите сред населението:

oда се насърчават положителни действия за увеличаване на участието на ромите в националната и местната администрация в областта на равенството и приобщаването, научните изследвания и пр.; и

oда се предвижда евентуална възможност за учредяване на национални представителни организации на ромите с цел постоянни консултации и участие в обсъжданията на политики. Тези организации следва да получават базови институционални безвъзмездни средства от националните правителства или редовни средства за подпомагане на гражданското общество.



Отразяване на многообразието

От ключово значение е при изработването на националните стратегически рамки да се отчита многообразието на ромите и техните общности. Стратегическата рамка на ЕС за ромите насърчава овластяването на жените, младежите и децата с ромски произход (а също и ромите с увреждания, възрастните роми, ромите от общността на ЛГБТИ+ и мобилните граждани на ЕС) така, че те да могат да преодолеят социално-икономическите неравенства, да упражняват правата си в пълна степен, да реализират своя потенциал и да бъдат активни участници за промяна.

Националните стратегически рамки за ромите следва:

·да оценят нуждите и положението на всички роми (включително на тези, които не са граждани на страната или на ЕС или нямат гражданство);

·да се борят с множествената дискриминация и междусекторността, които утежняват изключването;

·да са насочени към най-маргинализираните ромски групи, като в тях се предвиждат мерки за тяхното приобщаване и за преодоляване на бедността сред тях (без да се изключват други групи в подобно положение), както и мерки за насърчаване на участието на всички роми и мерки, насочени както към ромското, така и към цялото население, за предотвратяване и противодействие на антициганизма и на дискриминацията;

·да определят специфични цели и целенасочени мерки за жените, децата и младежите с ромски произход, ромите с увреждания и възрастните роми, мобилните граждани на ЕС, ромите без гражданство и ромите от държави извън ЕС (според случая) и да предвиждат разбивки на показателите по пол и възраст;

·да отчитат измерението, свързано с пола, във всички области и особено в образованието, заетостта, здравеопазването, издръжката за деца и борбата с (множествената) дискриминация, включително (домашното) насилие и експлоатацията; да насърчават участието и гарантират, че мерките са насочени към постигане на равенство между половете;

·да осигуряват подкрепа за достъпа на жени с ромски произход до правосъдие с оглед предотвратяване или преодоляване на домашното насилие и други нарушения на правата на човека;

·да предвиждат участие в транснационално сътрудничество с цел по-ефикасно справяне с предизвикателствата и използване на възможностите, които произтичат от транснационалната мобилност на ромите, като се осигурява достъп до образование, заетост, жилищно настаняване, здравеопазване и други социални услуги; и

·да сложат край на непритежаването на гражданство сред ромите чрез гарантиране на универсална регистрация при раждане и достъп до документи за самоличност, официални процедури за установяване на липсата на гражданство и универсален достъп до услуги.



Съчетаване на общи и целенасочени подходи

Макар че дискриминацията и изключването на ромите са основание за траен целенасочен подход, целта на този тип подход е да се способства за ефективното приобщаване и равенството на ромите във всички сфери на живота. Това предполага реформиране на общите политики така, че да станат приобщаващи, което изисква интелигентно съчетаване на целеви и общи подходи. Целевите политики следва да бъдат временни и да служат за смекчаване на утежненото неравностойно положение и допълнителната дискриминация, с която се сблъскват ромите. Целевият им характер а следва да бъде изричен (без непременно да се основава на етническата принадлежност), но не изключващ, т.е. да не изключва хората, които не са роми, но се намират в същото положение.

В националните стратегически рамки за ромите следва:

·да се посочва изрично по какъв начин конкретните целенасочени мерки (гаранции) способстват за преодоляване на пречките, ограничаващи достъпа на ромите до общите политики и възможността им да се възползват от тях, и по какъв начин се повишава степента на приобщаване на ромите в обществените политики;

·да се подпомага достъпът на ромите до права и основни услуги с допълнителна целенасочена подкрепа, но без създаване на постоянни паралелни структури;

·да се осигурява териториална насоченост на намесата, за да бъде тя съобразена с местните условия; при по-широкообхватните намеси (напр. за справяне с крайната бедност) да се съчетава териториалната насоченост с насоченост към определени социални групи и да се гарантира, че те достигат до ромското население;

·в държави със значителен дял на ромското население:

oда се извърши скрининг/одит на ключовите общи политики с цел оценка на въздействието им върху равенството и приобщаването на ромите;

oда се посочва как ще се използват средствата от ЕС за реформа на общите политики така, че да станат приобщаващи (напр. премахване на сегрегацията в образованието или жилищното настаняване), и за целенасочени действия; и

oда се излагат конкретни методи за превръщане на равенството, приобщаването и участието на ромите в обичайна практика в обществото на регионално и местно равнище.



Разширяване на мащаба на мерките за предотвратяване или смекчаване на непропорционалното въздействие на кризите върху ромите

Всички основни предизвикателства, пред които е изправен ЕС днес (включително пандемията от коронавирус, изменението на климата, екологичният и цифров преход), имат измерение, свързано с равенството и приобщаването на ромите. Следва да се положат особени усилия, за да се гарантира, че дискриминираните и маргинализираните групи, и в частност ромите, не са принудени да понасят непропорционална част от товара при кризи и преходи, както и че извънредните мерки и по-дългосрочните стратегии за растеж включват допълнителна, целенасочена подкрепа за приобщаване на тези групи. Следва да се извлекат поуки от пандемията от коронавирус, която оказа непропорционално голямо въздействие върху маргинализираните ромски общности, поради което те бяха изложени на най-тежките краткосрочни отрицателни последици за здравето и средносрочни социално-икономически последици. Националните стратегически рамки за ромите следва да допринасят за смекчаване на последиците от кризата, предизвикана от коронавируса, и да ни подготвят да се справяме по-добре с подобни явления в бъдеще.

Националните стратегически рамки за ромите следва:

·да осигуряват планиране на ефективно събиране на данни и наблюдение на социално-икономическите последици (по възраст, пол и медицински нужди), за да се гарантира наличието на ефикасни, съобразени мерки на политиките, с които да се реагира на съществуващите или на бъдещите пандемии;

·да са съобразени с краткосрочните, средносрочните и дългосрочните нужди и да осигуряват участието на засегнатите страни в разработването и прилагането на мерки;

·да подкрепят усилията на местните органи да откликнат на най-належащите нужди на ромските общности (напр. достъп до подслон, включително храна и вода, достъп до безплатни здравни услуги и финансово подпомагане на ромските семейства в несигурно икономическо положение);

·да приоритизират усилията за борба със структурните неравенства и липсата на достъп до основни услуги и инфраструктура сред ромските общности;

·да гарантират, че мерките и/или действията, финансирани от ЕС или на национално равнище, достигат до най-маргинализираните общности и до тези в най-неравностойно положение и отговарят на нуждите им;

·да насърчават осигуряването на достъп до безопасна и чиста питейна вода за ромите 4 ;

·да подобрят достъпа до санитарно-хигиенни условия и осигурят непрекъснатост на основните комунални услуги в случай на пандемия;

·да насърчават здравната грамотност сред ромското население;

·да насърчават разпространението на точна, ясна и основана на факти информация и кампании за повишаване на осведомеността като ефикасни средства срещу дискриминацията и ксенофобията;

·да предвиждат редовно наблюдение на условията и рисковете, свързани с околната среда, засягащи конкретно ромските общности в неравностойно положение, и да предприемат действия за коригиране на опасните или нехигиенични условия; и

·да насърчават съгласуваност между мерките за справяне с извънредни ситуации и мерките за възстановяване и общите инициативи, като например Зеления пакт, цифровизацията, Европейския стълб на социалните права, целите за устойчиво развитие, Европейския семестър и общите стратегии, програми и реформи.



Осигуряване на цифрово приобщаване

Когато пандемията от коронавирус доведе до затварянето на училищата, университетите и офисите, всички се обърнаха към интернет като спасително средство. Масовото преминаване към образование онлайн, дистанционно медицинско обслужване и пр. се основаваше на предположението, че всеки има достъп до интернет. С кризата обаче се разкриха смущаващи разлики в глобален мащаб в онлайн обучението и дистанционното обучение онлайн . Ромите често живеят в селски райони, които все още изостават по отношение на достъпа до инфраструктура за високоскоростна широколентова връзка с интернет. При маргинализираните роми, чийто достъп до ИТ оборудване и равнище на цифрова грамотност са ограничени или въобще не съществуват, с кризата излязоха наяве дълбоко вкоренени структурни неравенства, които водят до риск от ниски образователни резултати и изоставане на ромските деца в учебния процес и до лишаване на пълнолетните роми от информация в реално време и от възможности за заетост. Основните предизвикателства в цифровата ера, свързани с неравенството, дискриминацията и изключването, трябва да бъдат преодолени, за да се гарантира, че никой не е пренебрегнат. Успехът във внедряването на цифрови технологии и издръжливостта на Европа и социалната справедливост в нея зависят от достъпа на хората до необходимата инфраструктура, оборудване и цифрови умения.

Националните стратегически рамки за ромите следва да осигурят:

·преодоляване на цифровото изключване на ромите чрез осигуряване на достъп до цифрови технологии, и по-специално достъп до дистанционно онлайн обучение в случай на затваряне на учебни заведения, както по време на пандемията от коронавирус, и подкрепа за този тип обучение;

·насърчаване на синергии с други инициативи в областта на политиката (особено такива, които засягат обществените и търговските услуги в интернет и електронното управление ), така че да се подобри използваемостта на обществените услуги и да се насърчава приобщаващото електронно управление, с конкретни мерки за предоставяне на обществени услуги и свързаност на ромите, като се обръща специално внимание на селските райони;

·развиване на цифрови умения и цифровата компетентност 5 на ромите чрез:

1)    подобряване на достъпа до цифрово оборудване и мрежови връзки (напр. места за обществен достъп до интернет в необлагодетелстваните райони);

2)    поощряване на развитието на основни цифрови умения и цифрова компетентност в перспективата на ученето през целия живот и предлагане на съответното обучение;

3)    повишаване на качеството на ползване сред ромите и на тяхното участие в информационното общество; и

4)    насърчаване на подаването на сигнали за дискриминационни практики в интернет по отношение на достъпа до услуги и ползването на услуги;

5) включване на инициативите за цифрова грамотност в местния социално-икономически контекст чрез приспособяването им към конкретните нужди и условия в ромските общности;

6) насърчаване и подкрепа на инициативи за цифрова грамотност 6 , които:

-стимулират мотивацията и осведомеността по отношение на ползването на интернет;

-са на достъпна цена и са устойчиви;

-включват съдържание и форми на представяне, които са приспособени към ромите (нови методи на обучение, информално учене и др.); и

-са достъпни и използваеми;

·насърчаване на използването на цифрови решения за здравеопазване както сред пациентите, така и сред здравните работници, с оглед осигуряване на непрекъснатост на грижите и безопасни средства за лечение; и

·преразглеждане на стратегическите рамки за цифрово приобщаване, за да се оценят пречките, с които се сблъскват ромите.



Постигане на екологична справедливост

Екологичната дискриминация 7 , с която се сблъскват многобройни ромски общности, все повече привлича общественото внимание. Тази отдавна пренебрегвана действителност разкри своите диспропорционални последици по време на пандемията от коронавирус, като маргинализираните общности се оказаха по-уязвими на замърсяване и на свързаните с него здравословни проблеми. Рисковете за здравето се утежняват допълнително от лошите условия на живот и сегрегацията, в резултат на които ромите биват тласкани към още по-тежко социално-икономическо изключване.

В националните стратегически рамки за ромите следва:

·да се признае екологичната дискриминация и да се предприемат действия за преодоляването ѝ, особено предвид факта, че тя засяга маргинализираните ромски общности в сегрегираните райони (като проява на антициганизма); да се способства за осъзнаването на това как в резултат на екологичната дискриминация и липсата на услуги, свързани с околната среда, маргинализираните роми са принудени да живеят на места с влошени условия на околната среда;

·да се обърне специално внимание на достъпа до вода, адекватни санитарно-хигиенни условия, услуги за събиране и управление на отпадъците и да се противодейства на трайната пространствена сегрегация като причина за екологична дискриминация в областта на жилищното настаняване и основните услуги;

·да се предвидят действия за преодоляване на недостатъчния достъп на ромите до зелени жилищни пространства, които осигуряват възможност за отмора;

·да се осигури предотвратяване на свързаните с околната среда рискове за здравето и преодоляване на последиците за здравето вследствие на замърсяване и зарази; и

·да се осигурят здравословни и безопасни условия на труд за хората, работещи в по-неблагоприятни условия на околната среда.



Насърчаване на (познаването на) изкуството, историята и културата на ромите

Изкуството, историята и културата на ромите са неделима част от европейския и националния пейзаж. Векове наред обаче културата и идентичността на ромите са били идеализирани и представяни в стереотипи, което още повече задълбочи отчуждението на ромските общности от обществата като цяло. Признаването на ромската култура следва да се гради въз основа на послания на самите роми.

В националните стратегически рамки за ромите следва:

·да се признае приносът на ромското изкуство и култура към националното и европейското наследство, да се повиши осведомеността за него и да се засили ангажираността на ромите с този принос;

·да се подкрепят платформи, способстващи за контактите между ромите и останалите хора на местно равнище, чрез насърчаване на традиционните и съвременните ромски изкуства, занаяти и култура и на познанията за историята на ромите;

·да се насърчават дейности за повишаване на осведомеността в сътрудничество с медиите в подкрепа на самоизградена ромска идентичност и културно наследство;

·да се противодейства на предразсъдъците и стереотипите, насочени срещу ромите;

·денят 2 август да се определи и отбелязва като Европейски ден за възпоменание на Холокоста над ромите, в памет на жертвите на геноцида над ромите през Втората световна война;

·да се насърчава интегриран подход към възпоменанието на Холокоста, като на Международния ден за възпоменание на Холокоста (27 януари — денят на освобождаване на концентрационния лагер Аушвиц-Биркенау) се почита съдбата на ромите;

·ромските общности да бъдат интегрирани в националните културни послания чрез включване на изкуството, историята и културата на ромите в колекциите в националните архиви, музеи и постоянни художествени изложби; да се осигурят адекватни средства за опазване, съхранение и развитие на изкуството и културата на ромите, включително чрез насърчаване на провеждането на фестивали;

·да се осигури включване на ромския език и историята на ромите в учебните планове за училищата и в учебниците — както за учащите от ромски произход, така и за останалите; да се насърчават дейности и кампании за взаимно опознаване на различните култури в училищата; и

·да се създадат възможности за овластяване и подкрепа на ромските предприемачи и самостоятелно заетите лица с местна стопанска дейност, насърчаваща ромските традиции и култура.



Насърчаване на социалните иновации и експериментирането с политики

Социалните иновации и експериментирането с политики представляват нови подходи в областта на социалната промяна, които обхващат идеи, практики и инициативи за намеса на различни равнища на системата с цел да се катализират дълбоки промени и трайно положително въздействие. Като такива, те могат да бъдат значими инструменти за насърчаване на равенството, приобщаването, участието и овластяването на ромите.

В политиките на ЕС „социалните иновации“ са определени като дейности, които са социални както по отношение на целите, така и на средствата си, и които се отнасят до разработването и прилагането на нови идеи (относно продукти, услуги и модели), които едновременно отговарят на социални нужди и създават нови социални взаимоотношения или сътрудничества, като така се създават ползи за обществото и се увеличава способността му за действие 8 . „Експериментиране със социални политики“ означава намеси в областта на политиката, които предлагат иновативен отговор на социални нужди, които се прилагат в малък мащаб и при условия, които дават възможност за измерване на тяхното въздействие, преди да бъдат приложени в друг контекст или по-широк мащаб, ако резултатите се окажат убедителни 9 .

Националните стратегически рамки за ромите следва:

·да насърчават възникването на национални алианси за учене и иновации в подкрепа на приобщаването, които обединяват участници от цялата екосистема (съответни организации на практикуващи ромски специалисти, представители на стопанските кръгове/индустрията, социални инкубатори и мрежи за промяна, посолства, изследователски организации);

·да поставят началото на съвместни процеси със заинтересовани страни, благотворителни организации и организации, преследващи социални цели, на национално или регионално равнище, за да се установят нуждите, наличните ресурси и възможностите за съвместни системни действия (включително с наличната консултантска подкрепа от ЕС);

·да подкрепят развитието на ориентирани към резултатите проекти, насочени към ключови области на социалните услуги (достъп до жилищно настаняване, комунални услуги, основна обществена инфраструктура и услуги и др.);

·да допринасят за катализиране и натрупване на знания за работни подходи по различни теми и в различни сектори, като същевременно насърчават активното участие и капацитета на ключови участници от различните сектори (публичен, частен, граждански) за съвместно сътрудничество;

·да създават предпоставки за експериментиране със социални политики (напр. осигуряване на гарантиран основен доход) с цел разработване на модели и тестване на алтернативни механизми за предоставяне на социални помощи;

·да разкриват възможности за мобилизиране на частен капитал и обединяване на средства например с благотворителни организации чрез евентуални схеми за съвместно финансиране, за да се отговори на неудовлетворени нужди на най-уязвимите;

·да създават предпоставки за проучване на нови модели на услуги или предоставяне и по-широко предоставяне посредством партньорства, ориентирани към резултатите;

·да подпомагат обединяването и интегрирането на целево и гъвкаво финансиране; и

·да подпомагат създаването на експертни центрове за социални иновации (които да бъдат подкрепени чрез транснационални дейности по ЕСФ+) и да предвиждат мандат за предприемане на действия в подкрепа на приобщаването на ромите.

(1)

      Antigypsyism — a reference paper [Антициганизъм — референтен документ] , Берлин/Будапеща, 2017 г.; Резолюция на Европейския парламент от 15 април 2015 г. по повод на Международния ден на ромите — антиромски настроения в Европа и признаване от страна на ЕС на възпоменателния ден на геноцида над ромите по време на Втората световна война;  Доклад на Европейския парламент относно аспектите, свързани с основните права, в контекста на интеграцията на ромите в ЕС: борба срещу антиромските настроения (2017/2038(INI)) ; Резолюция на Европейския парламент от 12 февруари 2019 г. относно необходимостта от подобрена стратегическа рамка на ЕС за националните стратегии за приобщаване на ромите за периода след 2020 г. и за засилване на борбата срещу антиромските настроения ; Обща препоръка на политиката № 13 на Европейската комисия срещу расизма и нетърпимостта (ЕКРН) от 2012 г. за борба с антициганизма и дискриминацията на ромите ; Съвет на Европа, Декларация на Комитета на министрите относно разрастването на антициганизма и породеното от расизъм насилие над роми в Европа .

(2)

     Системната дискриминация произтича от неравенства, залегнали в законодателството, политиките и практиката. Често пъти те не се дължат на умисъл, а на редица институционални фактори при формулирането, изпълнението и прегледа на законодателството, политиките и практиката. Вж. Roma and traveller inclusion: towards a new EU framework, learning from the work of equality bodies [Приобщаване на ромите и странстващите общности: към нова рамка на ЕС с поуките от работата на органите по въпросите на равенството] .

(3)

     Violetta Zentai, Georgeta Munteanu, Simona Torotcoi, The quality of participation in a post-2020 EU initiative for Roma equality and inclusion [Качество на участието в инициатива на ЕС за равнопоставеност и приобщаване на ромите за периода след 2020 г.] , експертни доклади, в които се доразвиват някои аспекти на оценяването на рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите, ориентирани към бъдещето, 2020 г., стр. 41, 59—60.

(4)

     В Директивата за питейната вода (съображение 31; член 16) се изисква държавите членки да вземат предвид специфичното положение на културните малцинства, като например ромите и пътуващите общности, независимо дали водят уседнал начин на живот или не, като предприемат необходимите мерки, за да подобрят достъпа им до вода, предназначена за консумация от човека.

(5)

В Рамката за цифрова компетентност на гражданите са определени пет компонента на цифровата компетентност: информационна грамотност и грамотност по отношение на данните, общуване и сътрудничество, създаване на съдържание, безопасност и решаване на проблеми.

(6)

 В Рамката за цифрова компетентност на гражданите информационната грамотност и грамотността по отношение на данните/цифровата компетентност са определени като способност да се артикулират информационните нужди; да се откриват и извличат цифрови данни, информация и съдържание; да се преценява релевантността на източника и на неговото съдържание; и да се съхраняват, управляват и организират цифрови данни, информация и съдържание.

(7)

     Ромите страдат от екологична дискриминация, когато живеят в сегрегирани поселения в опасни екологични условия (в близост до сметища, изоставени промишлени обекти или места, застрашени от наводняване), лишени от основни предпоставки на околната среда като управление на водите и отпадъците. Вж. „Pushed to the wastelands: „ environmental racism against Roma communities in Central and Eastern Europe“ [Изтласкани в пустошта: екологичен расизъм срещу ромските общности в Централна и Източна Европа] . За обяснения и източници във връзка с понятията вж. уебсайта на Energy Justice Network [Мрежа за енергийна справедливост].

(8)

Вж. Предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) 2018/0206(COD) ( COM(2018) 382 final , 30.5.2018 г.), член 2, параграф 16.

(9)

Пак там, член 2, параграф 17.


Брюксел, 7.10.2020

COM(2020) 620 final

ПРИЛОЖЕНИЕ

към

СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И СЪВЕТА






Съюз на равенство:


стратегическа рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите




{SWD(2020) 530 final}


Набор от показатели

Общата цел на настоящия набор от показатели е да се следи напредъкът спрямо целите и заложените целеви резултати на стратегическата рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите. За постигането на тази обща цел е необходимо държавите членки да изпълнят редица мерки в приоритетни области, всяка от които има специфична хоризонтална или секторна цел.

Наборът от показатели, който ще се използва за измерване на напредъка към постигането на тези цели, е разработен в контекста на Работната група за изработване на показатели за интеграцията на ромите и за докладване по въпросите, свързани с ромите, координирана от Агенцията на ЕС за основните права (FRA). В Работната група членуват националните звена за контакт по въпросите на ромите от 20 държави членки, както и представители на статистическите служби и на Европейската комисия. Освен това наборът от показатели е съгласуван с показателите и заложените целеви резултати, разработени в рамките на съответните инициативи на ЕС за периода до 2030 г., както и с целите за устойчиво развитие (ЦУР). Пълният доклад е на разположение на адрес: https://fra.europa.eu/en/news/2020/roma-working-party-consultations-roma-inclusion-monitoring-framework .

Наборът от показатели се основава на модела за показатели „структура—процес—резултат“ (S-P-O), препоръчван от Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН (СВКПЧ) при оценяване на спазването на стандартите за правата на човека. Този модел дава възможност да се оценят:

а)    съществуващите правни рамки и рамки на политиката (структурни показатели);

б)    конкретните намеси за тяхното изпълнение (показатели за процеси);

в)    постиженията — така, както се проявяват за носителите на правата (показатели за резултати).

Структурни показатели: Европейските и националните правни рамки и стратегии, въведени с оглед спазване на Хартата на основните права на ЕС (за ромите — стратегическа рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите).

Показатели за процеси: Конкретните намеси и действия (напр. програми, проекти и мерки), въведени с оглед постигане на целите и заложените целеви резултати на националните стратегически рамки за ромите чрез изпълнение на споменатите правни разпоредби и разпоредби на политиките.

Показатели за резултатите: Положението на място и всички промени във възможността лица с конкретни характеристики, например в случая на ромите — етнически произход, да упражняват основните си права. В по-голямата си част това са стандартни показатели, основани на данни, които подлежат на разбивка по различни категории като етнически произход, пол и възраст. В държавите членки, в които такива данни не са налични, вместо тях могат да се използват социално-икономически данни. Показателите следва да бъдат съгласувани с показателите за стратегията „Европа 2020“ или с други показатели за бедността и социалното изключване за периода след 2020 г., както и със секторните политики за изпълнение на целите по Европейския стълб на социалните права в области като образованието, здравеопазването и заетостта.

Цели, водещи показатели, заложени целеви резултати и мерки

Рамката за наблюдение е специално проектирана за проследяване на напредъка към постигането на целите на политиките. Целите са отразени в показателите за резултати (водещи и вторични), а заложените целеви резултати биха могли да бъдат желаното положение, което държавите членки ще се стремят да постигнат до 2030 г. във всяка от областите, свързани с равенството, приобщаването и участието на ромите. Рамката се основава на Насоките на Комисията за по-добро регулиране 1 , Стратегическата рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите и Предложението за препоръка на Съвета относно равенството, приобщаването и участието на ромите. 

Повечето показатели за резултати се основават на проучвания, но следва да бъдат допълнени с административни данни, напр. за инфраструктурата, жилищната сегрегация и др.

Водещи показатели: Това са показатели за резултати, които се основават на проучвания и са задължителни за всички държави членки, за които тези данни са налични или могат да бъдат събрани в бъдеще. Държавите, в които не се събират количествени данни (с разбивка по етническа принадлежност или подходящи заместващи ги данни), следва да разгледат възможността за събиране на качествени данни и формулиране на целеви стойности към показателите за процеси (вж. по-долу).

Вторични показатели за резултати: Това са контекстни показатели, които допълват водещите показатели за целта. Държавите членки имат избор дали да въвеждат данни по тях.

Следва да се прави разлика между задължението да се въвеждат данни за показателите и задължението да се събират данни за тях. Например темите, свързани със сегрегацията в образованието, достъпа до водоснабдяване и удостоверенията за раждане, са по-актуални в някои държави, отколкото в други. Освен това някои вторични показатели биха могли да станат водещи показатели, ако са от особено значение в определена държава, например покритието на здравното осигуряване.

Показатели за процеси: съчетание от правни и икономически обстоятелства, видове мерки, капацитет на изпълняващите субекти, степен на ангажираност с ромските общности и организациите на гражданското общество. Държавите членки са свободни да изберат показателите и областите на намеса в областта на политиката в своите стратегически рамки.

Таблица1: Обзор на водещите цели и показатели на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите

 

Хоризонтални цели

 

Водещи показатели на ЕС

Значение за ЦУР

1

Противодействие и предотвратяване на антициганизма и дискриминацията 2

1

Дял на хората, които са се почувствали дискриминирани поради ромския си произход в някоя от включените в проучването области през последните 12 месеца

ЦУР 10.3.1

ЦУР 16.б.1

2

Дял на хората от общото население, на които не им е приятно да имат роми за съседи

2

Намаляване на бедността и социалното изключване 

3

Дял на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност (под 60 % от медианния приравнен разполагаем доход след социалните плащания)

ЦУР 1.2.1

3.1

Деца под 18-годишна възраст, изложени на риск от изпадане в бедност

ЦУР 1.2.2

4

Дял на хората, живеещи в домакинства с тежки материални лишения (не могат да си позволят 4 от 9 елемента, напр. храна, да канят гости и др.)*

ЦУР 1

4.1

Деца под 18-годишна възраст, живеещи в тежки материални лишения*

ЦУР 1

3

Насърчаване на участието чрез овластяване, изграждане на сътрудничество и доверие

4

Дял на хората, които са се почувствали дискриминирани (в която и да е област) през последните 12 месеца и са подали сигнал за последния случай, в който са били дискриминирани поради ромския си произход

5

Показатели за активно гражданство и участие — ПРЕДСТОИ РАЗРАБОТВАНЕ

Секторни цели

Водещи показатели на ЕС

Значение за ЦУР

4

Увеличаване на ефективния равен достъп до качествена приобщаваща общообразователна система.

6

Дял на децата от 3 години до възрастта за започване на задължително основно образование, които посещават заведения за образование и грижи в ранна детска възраст

ЦУР 4.2.2

7

Дял на хората на възраст 20—24 години, които са завършили най-малко гимназиална степен на средното образование

ЦУР 4.3

8

Дял на децата на възраст 6—15 години, посещаващи училище, в което „всички или повечето ученици са роми“ според посоченото от анкетираните (само за определени държави)

5

Увеличаване на ефективния равен достъп до качествена и устойчива платена заетост 

9

Дял на хората на възраст 20—64 години, които са посочили като основен статус на активност „платена работа“ (включително работа на пълен или непълен работен ден, работа „на парче“, самостоятелна заетост и спорадична работа, както и работа през последните четири седмици)

ЦУР 8.5

10

Дял на младите хора на възраст 15—29 години***, които понастоящем в основната част от времето си са „незаети с работа, учене или обучение“ (NEET)

ЦУР 8.6.1

11

Разлика в заетостта между жените и мъжете: разлика в процента на ангажираните с платена работа между жените и мъжете на възраст 20—64 години

ЦУР 8.5

6

Подобряване на здравето на ромите и повишаване на ефективния достъп до качествени здравни и социални услуги

12

Разлика в очакваната продължителност на живота при раждане (общо население спрямо ромите)

13

Дял на хората с ограничен достъп до здравни и социални услуги — ПРЕДСТОИ РАЗРАБОТВАНЕ

7

Увеличаване на ефективния равен достъп до подходящо, несегрегирано жилищно настаняване и основни услуги 3

14

Дял на хората, живеещи в лоши жилищни условия (твърде тъмен апартамент с течащ покрив, влажни стени/подове, без баня/душ, без вътрешна тоалетна)

ЦУР 11.1

15

Дял на хората, живеещи в домакинства без минималния брой помещения според определението на Евростат за пренаселеност

16

Дял на хората, живеещи в домакинства без течаща вода вътре в дома (само за определени държави)

ЦУР 6.1.1

Данните на FRA, които се ползват за показателите, могат да бъдат разбити по пол, възраст, степен на урбанизация

*Ще бъде заменено със социални и материални лишения (Евростат [ilc_mdsd07]) и със съответния показател за децата, ако се използва за целите на докладването по ЦУР за общото население в бъдеще.

**Актуалните данни въз основа на проучванията на FRA обхващат само възрастовата група 16—29 години.

Заместващи показатели

В държавите, в които събирането на етнически данни е невъзможно, могат да се използват заместващи данни, например такива, които се основават на социално-икономически данни. Събирането на данни може да се извършва в селища и райони, които са определени като сегрегирани или в които делът на уязвимите лица е висок. Допускането, от което следва да се изхожда, е, че тези места са с висок процент ромско население или в голяма степен са възприемани като ромски и следователно са уязвими на социално изключване и дискриминация. Следва да се обърне внимание, че тези заместващи данни могат да доведат до ограничено събиране на данни, включващо само най-маргинализираните групи, като могат да бъдат пропуснати хората, които не са в икономически неблагоприятно положение, но въпреки това се сблъскват с последиците от антициганизма в ежедневието си или когато разкриват самоличността си. В такива случаи е важно заместващите данни да се допълват с качествени и с административни данни от изследвания и консултации с организации на гражданското общество, национални институции по правата на човека и местните органи. При липса на количествени данни държавите все пак се насърчават да събират качествени данни на равнището на показателите за процеси.

Данни за качествени показатели за процеси могат да се събират от различни източници. От 2016 г. насам държавите членки докладват пред Комисията относно показателите за процеси, свързани с основните области на политиките, включени в Препоръката на Съвета от 2013 г., като използват хармонизиран формуляр за докладване онлайн. Въпреки това, дори когато позволяват сравнение между отделните държави, тези данни представляват само малка част от информацията от значение за процеса, която е необходима за обстойно наблюдение на равнището на процеса. Второто направление на събирането на данни, които са от значение за процеса, т.е. данни, които отразяват особеностите на предизвикателствата пред приобщаването на ромите и мерките за преодоляването на тези предизвикателства в отделните държави членки, е също толкова важно за развитието на обстойна национална система за наблюдение и съответно е от ключово значение за успеха на националната стратегическа рамка за ромите. Освен това се препоръчва ромското гражданско общество да участва в процеса на наблюдение и в разработването на национални системи за събиране на данни и наблюдение. Насоки за подобряване на събирането и използването на данни относно равенството бяха предоставени от подгрупата за данни относно равенството към групата на високо равнище на ЕС за недискриминация, равенство и многообразие 4 .

През 2016 г. държавите членки започнаха да докладват пред Комисията по показателите за процеси в съответствие с Препоръката на Съвета от 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите. Тази работа ще продължи в контекста на работната група на FRA за показателите и докладването.

Хоризонтални цели

Цел 1: Противодействие и предотвратяване на антициганизма и дискриминацията

Водещи показатели:

Общо население

1)Дял на хората, които през последните 12 месеца са се почувствали дискриминирани поради ромския си произход в някоя от включените в проучването области

Възможно проучване относно основните права 5

ЦУР 10.3.1 и 16.б.1

2)Дял на хората от общото население, на които не им е приятно да имат роми за съседи

Проучване относно основните права



Цел 1-а: Борба с дискриминацията, тормоза, престъпленията от омраза и изказвания, проповядващи вражда и омраза, срещу ромите

Показатели за резултати

Вторични (незадължителни)

Показател

Общо население

Дял на хората на възраст над 16 години, които поради ромския си произход са преживели тормоз, мотивиран от омраза, поне 5 пъти през 12-те месеца преди проучването

не се прилага/възможно проучване относно основните права

ЦУР 10.3.1

ЦУР 16.б.1

Дял на хората на възраст над 16 години (от всички анкетирани), които са били физически нападани поради ромския си произход през последните 12 месеца

не се прилага/възможно проучване относно основните права

ЦУР 16.1.3

Показатели за процеси по цел 1-a: Борба с дискриминацията, тормоза, престъпленията от омраза и изказванията, проповядващи вражда и омраза, срещу ромите

Показател — Измерение A — Институционална структура

·националните стратегически рамки за равенството, приобщаването и участието на ромите или свързаните с тях документи в областта на политиката изрично включват мерки за борба с антициганизма;

·в националния план за действие за прилагането на националната стратегическа рамка за ромите на съответната държава — членка на ЕС, са предвидени конкретни мерки за справяне с антициганизма и дискриминацията;

·органите по въпросите на равенството редовно следят изпълнението на националните стратегически рамки за ромите с цел гарантиране на съответствие с Директивата за равенство между расите и Рамковото решение на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия и регистрират случаите на дискриминация срещу ромите;

·редовно се изготвят и публикуват доклади и проучвания относно борбата с дискриминацията;

·антициганизмът е признат в правната уредба, политиките, документите в областта на политиката и мерките за прилагане на политиките на държавите членки;

·антициганизмът присъства като категория в системата за регистриране на данни относно престъпленията от омраза;

·осигурено е финансиране за конкретните мерки за справяне с антициганизма и дискриминацията;

·общините със значителен дял на ромското население имат в щатния си състав специална длъжност (специални длъжности) „съветник по ромските въпроси“.

Показател — Измерение Б — Конкретни мерки и действия

·съществува обществено достъпна система за наблюдение на съдебни дела и жалби до националните органи по въпросите на равенството по случаи на антициганизъм;

·съществува и функционира обществено достъпна система за наблюдение на случаи и инциденти на дискриминация, изказвания, проповядващи вражда и омраза, и престъпления от омраза срещу роми и подаване на сигнали за такива случаи и инциденти до националните органи по въпросите на равенството, омбудсмана, прокуратурата или полицията;

·съществува система за обучение на полицейски служители в областта на недискриминацията и разпознаването на престъпления, мотивирани от предубеждения, със специфични модули относно дискриминацията срещу ромите;

·държавите членки предоставят ефирно време на ромите в обществените медии;

·държавите членки провеждат кампании за повишаване на осведомеността;

·налице са лесно достъпни инструменти за подаване на сигнали за изказвания, проповядващи вражда и омраза, и престъпления от омраза;

·организират се инициативи/обучения с участието на ИТ компании (Google, Facebook, Twitter и др.) с цел подобряване на разпознаването на съдържание с антицигански характер в социалните мрежи;

·за медийните оператори се организират инициативи/обучения за отразяване и разглеждане на случаи на антициганизъм и изказвания, проповядващи вражда и омраза.

Показател — Измерение В — Качество на процесите на вземане на решения

·ромските организации на гражданското общество активно участват в разработването на конкретни мерки за справяне с антициганизма и дискриминацията;

·ромските организации на гражданското общество участват в комитетите за наблюдение на средствата на ЕС, отпускани в рамките на оперативната програма, по която се изпълняват конкретните мерки за справяне с антициганизма и дискриминацията;

·ромските организации на гражданското общество участват в наблюдението на резултатите от изпълняваните мерки.

Цел 1-б: Насърчаване на познаването на историята и културата на ромите, зачитането и помирението

Показатели за резултатите: Вторични (незадължителни): Все още няма разработени показатели в тази област; тематичните области за разработване на такива показатели могат да включват например:

·осведоменост сред общото население, че ромите са признато национално малцинство;

·осведоменост сред общото население за ромската история, литература, изкуства, култура, музика и политика;

·участие на общото население в ромски културни фестивали и други публични събития;

·осведоменост сред общото население, че ромският език е признат нетериториален език съгласно Хартата на Съвета на Европа за регионалните или малцинствените езици;

·осведоменост сред общото население за Холокоста над ромите.

Показатели за процеси по цел 1-б: Насърчаване на познаването на историята и културата на ромите, зачитането и помирението

Показател — Измерение A — Институционална структура

·националните стратегически рамки или свързаните с тях документи в областта на политиката изрично включват мерки с показатели и заложени целеви резултати за насърчаване на осведомеността за ромската история и култура;

·Холокостът над ромите е признат и дните за неговото възпоменание са включени в официалния календар на националните празници;

·има паметници или мемориали, възпоменаващи Холокоста над ромите;

·приносът на личностите от ромски произход в историята на държавата членка е признат и е част от официалния календар на националните празници;

·историята, културата и изкуствата на ромите са включени в официалните учебни програми на училищата, университетите и академичните курсове;

·ромските културни инициативи присъстват в съответните общи национални календари на културните събития;

·съществуват експертни комисии по антициганизъм (комисии за истина, зачитане и помирение), които работят за по-задълбочено разбиране на пречките и механизмите на изключване в държавата членка;

·налице са необходимите структури за прилагане на Хартата на Съвета на Европа за регионалните или малцинствените езици;

·в съответните държавни консултативни органи се провеждат редовни обсъждания по теми, свързани с ромските изкуства, култура и история, с цел да повлияят върху политиките;

·осигурени са и са разпределени средства от годишния държавен бюджет в подкрепа на ромски културни организации, които популяризират ромската култура;

·осигурени са и са разпределени средства от годишния държавен бюджет за местни ромски медии (печатни, в интернет, телевизии, радиостанции);

·осигурени са и са разпределени средства от градския и местния бюджет за местни ромски медии и популяризиране на ромското изкуство и култура;

·в министерствата и държавните агенции в ресора на младежта има отдели, изрично натоварени с приобщаването на ромската младеж и изграждането на капацитета на ромските младежки организации.

Показател — Измерение Б — Конкретни мерки и действия

·в училищата се преподава ромската история и култура;

·в училищата се предлага безплатно обучение по ромски език;

·учителите и училищният персонал се обучават по темите на приобщаващото образование и многообразието;

·учителите и училищният персонал се обучават по ромска култура и история, включително историята на Холокоста над ромите;

·на държавните служители, учителите, полицаите и др. се предоставят възможности за обучение, свързано с ромското изкуство, култура и история;

·в обществените медии има отредено време за предавания за ромско изкуство и култура;

·в обществените медии има отредено време за новини на ромски език;

·заделянето на сценично време по време на фестивали за представяне на ромската култура се подкрепя с публични средства;

·делът на положителните истории и послания за ромите в масовите медии и печатни издания се е увеличил и надхвърля отрицателните такива.

Показател — Измерение В — Качество на процесите на вземане на решения

·провеждат се консултации с организациите на гражданското общество относно необходимостта от разпределяне на държавен бюджет в държавата членка за подкрепа на ромското изкуство и култура;

·държавните консултативни органи, предоставящи обратна връзка относно разпределението на държавния бюджет за подпомагане на националните стратегически рамки за ромите, могат да представят своите предложения по проекти, свързани с ромските изкуства и култура;

·разработват се конкретни мерки за популяризиране на ромското изкуство и култура и на възпоменателни събития в партньорство с ромски организации на гражданското общество и оцелели от Холокоста над ромите и/или техни потомци;

·ромските организации на гражданското общество участват в процеса на вземане на решения за разработване на специални мерки за популяризиране на ромското изкуство и култура и за разпределяне на финансиране за тях;

·ромските организации на гражданското общество участват в наблюдението на резултатите от изпълняваните мерки по тази оперативна цел.

Цел 2: Намаляване на бедността и социалното изключване

Водещи показатели:

Общо население:

3)Дял на лицата, изложени на риск от изпадане в бедност (под 60 % от медианния приравнен разполагаем доход след социалните плащания)

Евростат [ilc_li02]

ЦУР 1.2.1

3.1) Деца под 18-годишна възраст, изложени на риск от изпадане в бедност

Евростат [ilc_li02]

ЦУР 1.2.2

4)Дял на хората, живеещи в домакинства с тежки материални лишения 6 (не могат да си позволят 4 от 9 елемента, напр. храна, да канят гости и др.)

4.1) Деца под 18-годишна възраст, живеещи в тежки материални лишения

Евростат [ilc_mddd11]

ЦУР 1

Евростат [ilc_mddd11]

ЦУР 1

Показатели за резултати

Вторични (незадължителни)

Показател

Общо население

Дял на хората, живеещи в домакинства, чиито членове не могат през ден да си позволят храна с месо, пиле или риба (или еквивалентна вегетарианска храна)

Евростат [ilc_mdes03]

Дял на хората, живеещи в домакинства, в които поне един човек си е легнал гладен през последния месец поради недостиг на пари за храна

не се прилага/проучване относно основните права

Дял на децата от 0 до 17-годишна възраст, живеещи в домакинства, в които поне един човек си е легнал гладен през последния месец поради недостиг на пари за храна

не се прилага/проучване относно основните права

Дял на хората, живеещи в домакинства, които се издържат (изключително) трудно

Евростат [ilc_mdes09]

Дял на хората, които нямат банкова сметка

не се прилага/проучване относно основните права

Показатели за процеси по хоризонтална цел 2: Намаляване на бедността и социалното изключване

Показател — Измерение A — Институционална структура 

·националните стратегически рамки за ромите или свързаните с тях документи в областта на политиката изрично включват мерки с показатели и заложени целеви резултати за намаляване на бедността и социалното изключване сред ромите, със специален акцент върху детската бедност;

·насоките за прилагане на социална закрила и подпомагане съдържат разпоредби за борба с дискриминацията с цел осигуряване на равен достъп за ромите;

·налице е механизъм, който гарантира достъп до банкова сметка;

·предоставят се банкови гаранции за микрокредити за домакинства с ниски доходи.

Показател — Измерение Б — Конкретни мерки и действия

·налице е програма за изхранване и пълноценна храна за учениците;

·организира се целенасочено обучение за борба с дискриминацията и антициганизма за персонала на социалните служби;

·прилагат се специални национални мерки, насочени срещу бедността, предавана от поколение на поколение, и необходимостта от подкрепа на ромските деца и техните семейства по отношение на образованието, жилищното настаняване, здравеопазването и намаляването на бедността;

·предоставя се обучение по финансова грамотност и подкрепа за финансово приобщаване.

Показател — Измерение В — Качество на процесите на вземане на решения 

·налице са мерки за осигуряване на участието на ромите в разработването на ответни мерки на политиката в отговор на предизвикателствата в областта на социалното приобщаване и намаляването на бедността;

·специалните мерки в областта на намаляването на бедността и социалното приобщаване (по-специално мерки, насочени към ромите с висок риск от маргинализация) се разработват в партньорство с ромските организации на гражданското общество;

·намесите в областта на намаляването на бедността и социалното приобщаване (по-специално мерки, насочени към ромите с висок риск от маргинализация) се осъществяват с участието на организации от ромската общност;

·ромските организации на гражданското общество участват в комитетите за наблюдение на средствата на ЕС, отпускани в рамките на оперативната програма, по която се изпълняват специалните мерки за намаляване на бедността и социалното изключване (по-специално такива, насочени към ромите с висок риск от маргинализация);

·ромските организации на гражданското общество участват в наблюдението на резултатите от изпълняваните мерки за намаляване на бедността и социалното изключване (по-специално мерките, насочени към ромите с висок риск от маргинализация);

·държавните институции и администрацията (на централно и местно равнище) включват в процесите на вземане на решения в областта на социалното приобщаване и намаляването на бедността приноса на ромското гражданско общество, предприятията и промишлеността, академичните среди и изследователската общност.

Цел 3: Насърчаване на участието чрез овластяване и изграждане на сътрудничество и доверие в обществените институции

Водещ показател:

Общо население

5)Дял на хората, които са се почувствали дискриминирани (в която и да е област) през последните 12 месеца и са подали сигнал за последния случай, в който са били дискриминирани поради ромския си произход

не се прилага/възможно проучване относно основните права

6)Показател за активно гражданство и участие — ПРЕДСТОИ РАЗРАБОТВАНЕ

възможно проучване относно основните права

Показатели за резултати

Вторични (незадължителни)

Показател

Общо население

Дял на хората на възраст над 16 години, които НЕ са подали сигнал за последния случай на тормоз, упражнен над тях поради ромския им произход (от всички хора, преживели тормоз)

не се прилага/възможно проучване относно основните права

Дял на хората на възраст над 16 години, които НЕ са подали сигнал за последния случай на физическо нападение над тях, извършено поради ромския им произход

не се прилага/потенциално проучване относно основните права

ЦУР 16.3.1

Дял на хората на възраст над 16 години, които са чували поне за един орган по въпросите на равенството, национална институция по правата на човека или омбудсман

Възможно проучване относно основните права

Дял на хората над 16-годишна възраст, които са склонни да се доверяват на полицията

Евростат [Ilc_pw03]

Дял на хората над 16-годишна възраст, които са склонни да се доверяват на съдебната система

Евростат [Ilc_pw03]

Допълнителни показатели, свързани с участието, които следва да бъдат разработени:

Дял на хората, заети в сектора на обществените услуги (категория O по NACE 7 )

Дял на хората, наети като експертен или ръководен персонал (ISCO 8 8+9)

Дял на хората, които са гласували на (последните) национални избори

Евростат [lfsa_eisn2]

Показатели за процеси по хоризонтална цел 3: Насърчаване на участието чрез овластяване, изграждане на сътрудничество и доверие

Показател — Измерение A — Институционална структура 

·националните стратегически рамки или свързаните с тях документи в областта на политиката изрично включват мерки с показатели и заложени целеви резултати за насърчаване на участието чрез овластяване, изграждане на сътрудничество и доверие

·НПО на местно и общностно равнище, участващи в координирано гражданско наблюдение на изпълнението на стратегиите в целия ЕС;

·представителите на ромски организации на гражданското общество редовно получават покани за участие в националните комитети за наблюдение по фондовете на ЕС като пълноправни членове;

·в общините с висок дял на ромското население функцията на ромските медиатори е официална длъжност в местните администрации;

·общините с висок дял на ромското население имат в щатния си състав една или повече специални длъжности „съветник по ромските въпроси“;

·основните политически партии се ангажират да включват кандидати от ромски произход в избирателните списъци за избор на парламент и регионални/общински представителни органи;

·градовете и общините с висок дял на ромското население включват ромски консултативни органи или ромски координатори на политиките в институционалната си структура с цел прилагане на политиката за приобщаване на ромите;

·съществува и работи ефективно специализирана институция, натоварена със задачата да подобрява доверието и овластяването на ромите;

·националните институции по правата на човека, службата на омбудсмана и органът по въпросите на равенството редовно се консултират с гражданското общество относно положението на ромите и/или включват ромското гражданско общество в редовните консултации;

·механизмът за правна помощ за разглеждане на случаи на антициганизъм разполага с необходимите финансови ресурси, за да функционира ефективно;

·съществуват механизми за осигуряване и насърчаване на участието на ромски/проромски организации на гражданското общество в координираното наблюдение на изпълнението на националните стратегически рамки за ромите и в наблюдението и подаването на сигнали за изказвания, проповядващи вражда и омраза, в интернет;

·предвиждат се бюджетни средства за подпомагане на гражданското общество в проекти, целящи овластяване на ромите и изграждане на сътрудничество и доверие в публичните институции;

·предвиждат се бюджетни средства за кампании за повишаване на осведомеността, целящи преодоляване на стереотипите по отношение на ромите.

Показател — Измерение Б — Конкретни мерки и действия

·процент на подадените сигнали, в резултат на които са заведени съдебни дела;

·обучение на отговорни служители по проблемите на антициганизма и борбата с дискриминацията.

Показател — Измерение В — Качество на процесите на вземане на решения 

·в националните стратегически рамки за ромите има изрично дефинирани механизми за насърчаване на участието на ромите в разработването, прилагането и наблюдението на политиките на национално равнище;

·има механизми, с които се насърчава участието на ромите в разработването, изпълнението и наблюдението на всяка политика, която влияе на тяхното положение на местно равнище; 

·има участие на роми в медийните съвети;

·ромските организации на гражданското общество участват в наблюдението на резултатите от изпълняваните мерки по тази хоризонтална цел;

·роми заемат ръководни или отговорни длъжности в организациите, осъществяващи дейности в областта на приобщаването на ромите;

·в националните звена за контакт по въпросите на ромите (НЗКВР) и в други институции, свързани с приобщаването на ромите, има наети роми;

·изработени са местни планове (в съответствие с националните стратегически рамки за ромите), които се изпълняват от местните органи в сътрудничество с ромските организации на гражданското общество, и по-специално с тези, които работят на местно равнище.

Секторни цели

Цел 4: Увеличаване на ефективния равен достъп до качествена приобщаваща общообразователна система

Водещ показател:

Общо население

7)Дял на децата от 3 години до възрастта за започване на задължително основно образование, които посещават заведения за образование и грижи в ранна детска възраст

Евростат [sdg_04_30]

ЦУР 4.2.2

8)Дял на хората на възраст 20—24 години, които са завършили най-малко гимназиална степен на средното образование

Евростат [edat_lfs_9903]

ЦУР 4.3

9)Дял на децата на възраст 6—15 години, посещаващи училище, в което „всички или повечето ученици са роми“ според посоченото от анкетираните (само за определени държави)

Не е приложимо

Показатели за резултати

Вторични (незадължителни)

Показател

Общо население

Дял на децата на задължителна училищна възраст (5—18 години), които посещават форми на образование, членове на домакинството (в зависимост от държавата)

не се прилага

Дял на хората над 16-годишна възраст, които при съприкосновението си с училищни структури (в качеството си на родител/настойник или ученик) през последните 12 месеца са се почувствали дискриминирани поради ромския си произход

не се прилага /възможно проучване относно основните права

Дял на хората на възраст 18—24 години, преждевременно напуснали системата на образование и обучение

Евростат [edat_lfse_14]

Дял на хората на възраст 30—34 години, които са завършили висше образование

Евростат [t2020_41]

Разпространение на мотивирано от омраза малтретиране/тормоз над деца (поради ромския им произход) в училище през последните 12 месеца, от всички анкетирани, които са родители/настойници на деца в училищна възраст

не се прилага/проучване относно основните права

Предстои да се разработят допълнително:

·Дял на децата в училищна възраст, живеещи в домакинства без компютър

·Дял на децата в училищна възраст, живеещи в домакинства без достъп до интернет

·Дял на младите роми на възраст 16—24 години, живеещи в домакинства без компютър

·Дял на младите роми на възраст 16—24 години, живеещи в домакинства без достъп до интернет

Показатели за процеси по цел 4: Увеличаване на ефективното участие на ромите в качествена приобщаваща общообразователна система

Показател — Измерение A — Институционална структура 

·в националните стратегически рамки за ромите се предвижда наблюдение на приобщаващия характер на общите политики в областта на образованието;

·съществува национална/регионална програма за премахване на сегрегацията;

·прилага се национален план за предотвратяване и премахване на погрешните диагнози, водещи до неправилно настаняване на ромски ученици в образователни заведения за деца със специални нужди;

·съществуват програми за положителни действия за наемане на работа на ромски учители в общообразователната система;

·в образователната система са интегрирани функциите на училищен медиатор и асистент-преподавател;

·в националните стратегически рамки за ромите са предвидени изрични гаранции и критерии за приобщаващия характер на общите политики в областта на образованието;

·съществува система, чрез която на младите роми се гарантира място в средно или професионално училище и се подпомага посещаемостта им, с особен акцент върху момичетата;

·съществува система за подкрепа на ромите, които желаят да получат висше образование, чрез стипендии, наставничество и консултиране, с особен акцент върху момичетата.

Показател — Измерение Б — Конкретни мерки и действия

·въведени са мерки за осигуряване на ефективен достъп на ромите до качествена приобщаваща общообразователна система с дългосрочната цел да се постигне същото ниво на ефективен достъп като за общото население;

·съществуват действащи гаранции за ефективен равен достъп на ромските деца до образование и грижи в ранна детска възраст;

·за учителите и други професионалисти в областта на образованието се провежда целенасочено обучение за предотвратяване на дискриминацията и антициганизма;

·учителите се обучават за гарантиране/прилагане на приобщаващ подход в образованието;

·на учениците с ромски произход се предоставя индивидуална педагогическа подкрепа от квалифициран персонал в общообразователната система;

·съществуват учебни програми и учебни материали, насочени към ромската култура, история и език;

·съществуват мерки за насърчаване на достъпа на ромските деца до извънкласни, културни и развлекателни дейности в мултикултурна среда;

·ромите се ползват от програми за подкрепа (като индивидуална подкрепа, стипендии и наставничество, включително по цифрова грамотност);

·предвидени са бюджетни средства за борба с расизма против ромите в училищата;

·предоставят се стипендии в подкрепа на ромите, записани в университет;

·програмите на висшето образование включват ромология или ромски науки;

·в училищата се предлага безплатно обучение по ромски език;

·въведени са целенасочени мерки в подкрепа на информалното обучение и удостоверяването на умения, придобити чрез практика.

Показател — Измерение В — Качество на процесите на вземане на решения 

·съществуват мерки за осигуряване на участието на ромите в разработването на ответни мерки на политиката в отговор на предизвикателствата в областта на образованието;

·училищните инспекторати участват в наблюдението на резултатите от изпълняваните мерки по тази цел;

·ромските организации на гражданското общество участват в комитетите за наблюдение на средствата на ЕС, отпускани в рамките на оперативната програма, по която се изпълняват конкретните мерки за насърчаване на равен достъп до образование (по-специално борба със сегрегацията и насърчаване на приобщаващо образование на всички етапи)

Цел 5: Увеличаване на ефективния равен достъп до качествена и устойчива заетост

Водещ показател:

Общо население

10)Дял на хората на възраст 20—64 години, които са посочили като основен статус на активност „платена работа“ (включително работа на пълен или непълен работен ден, работа „на парче“, самостоятелна заетост и спорадична работа, както и работа през последните четири седмици)

Евростат [lfsa_ergan]

ЦУР 8.5

11)Дял на младите хора на възраст 15—29* години, които понастоящем в основната част от времето си са „незаети с работа, учене или обучение“ (NEET)

Евростат [edat_lfse_20]

ЦУР 8.6.1

12)Разлика в заетостта между жените и мъжете: разлика в процента на ангажираните с платена работа между жените и мъжете на възраст 20—64 години

Евростат [lfsa_ergan]

ЦУР 8.5

Показатели за резултати

Вторични (незадължителни)

Показател

Общо население

Дял на хората над 16-годишна възраст, които през последните 12 месеца са се почувствали дискриминирани на работното си място поради ромския си произход

не се прилага/възможно проучване относно основните права

Дял на хората над 16-годишна възраст, които през последните 12 месеца са се почувствали дискриминирани при търсенето на работа поради ромския си произход

не се прилага/възможно проучване относно основните права

Допълнителни показатели, свързани с качеството на заетостта, които следва да бъдат разработени: постоянни договори, квалифициран труд, дял на хората, работещи в сектора на обществените услуги, бедност сред работещите и професионално образование и обучение

Показатели за процеси по цел 5: Увеличаване на ефективното участие на ромите в качествена и устойчива платена заетост

Показател — Измерение A — Институционална структура 

·съществува механизъм за подпомагане на качествената заетост на ромите, който е обезпечен с необходимите финансови ресурси;

·ромски организации участват като наблюдатели в профсъюзи и тристранни съвети;

·съществуват програми за наставничество и кариерно развитие в подкрепа на заетостта на ромски професионалисти в публичната администрация;

·съществуват механизми за подпомагане на наемането на роми на пълен работен ден в бюрата по труда и в други клонове на администрацията, способстващи за достъпа до заетост;

·в административната структура на общините с висок дял на ромското население съществуват длъжности като медиатор по ромската заетост и ромски младежки медиатор;

·съществуват схеми за подпомагане на малки, новосъздадени ромски предприятия и ромски предприемачески инициативи.

Показател — Измерение Б — Конкретни мерки и действия

·съществуват целенасочени мерки за подпомагане на ромското предприемачество и самостоятелната заетост, особено сред младите хора;

·съществуват целенасочени мерки за подпомагане на формализирането на съществуващата неформална заетост;

·съществуват целенасочени мерки за подпомагане на заетостта на ромите в публичната администрация;

·обществените схеми за намиране на работа, насочени към местата с висок дял на ромското население, включват изрични стратегии за изход с компоненти за изграждане на умения и квалификация;

·изпълняват се и се финансират програми, с които се подпомага придобиването на първоначален професионален опит, устройването на работа, чиракуването и кариерното развитие, насочени към ромските младежи;

·изпълняват се програми за подкрепа на приобщаващите работодатели и насърчаване на равните възможности на работното място;

·организират се кампании за повишаване на осведомеността и целево обучение за справяне с дискриминацията и антициганизма на пазара на труда, които са насочени към службите по заетостта, профсъюзите и работодателите;

·съществуват и работят пълноценно схеми за микрокредитиране за малкия бизнес, които са насочени специално към ромските общности.

Показател — Измерение В — Качество на процесите на вземане на решения 

·съществуват мерки за осигуряване на участието на ромите в разработването на политики в отговор на предизвикателствата в областта на заетостта;

·ромските организации на гражданското общество участват в комитетите за наблюдение на средствата на ЕС, отпускани в рамките на оперативната програма, по която се изпълняват конкретните мерки за качествена и устойчива платена заетост;

·ромските организации на гражданското общество участват в наблюдението на резултатите от изпълняваните мерки;

·държавните институции и администрацията (на централно и местно равнище) включват приноса на ромското гражданско общество, и по-специално на ромски предприемачи и успели ромски професионалисти, в своите процеси на вземане на решения в областта на заетостта.

*Актуалните данни въз основа на проучванията на FRA обхващат само възрастовата група 16—29 години.

Цел 6: Подобряване на здравето на ромите и повишаване на ефективния равен достъп до качествени здравни услуги

Водещ показател:

Общо население

13)Разлика в очакваната продължителност на живота при раждане (общо население спрямо ромите)

Human Mortality Database [База данни за смъртността сред хората]/Евростат [demo_mlexpec]

14)Дял на хората с ограничен достъп до здравни и социални услуги — ПРЕДСТОИ РАЗРАБОТВАНЕ

не се прилага/възможно проучване относно основните права

Показатели за резултати

Вторични (незадължителни)

Показател

Общо население

Дял на хората над 16-годишна възраст, които оценяват здравето си като цяло като „много добро“ или „добро“

Евростат [hlth_silc_01]

Дял на хората над 16-годишна възраст със здравно осигуряване

ОИСР [Европейски основни здравни показатели (ECHI) 76]

Дял на хората над 16-годишна възраст, които при достъпа си до здравни услуги през последните 12 месеца са се почувствали дискриминирани поради ромския си произход

не се прилага/възможно проучване относно основните права

Предстои да се разработят допълнително:

Дял на жените с ромски произход, които са родили първото си дете преди 20-годишна възраст

Неудовлетворени медицински потребности

Евростат

[demo_fordager]

ЦУР 3.7

Евростат [SDG_03_60]

Показатели за процеси по цел 6: Подобряване на здравето на ромите и повишаване на ефективния достъп на ромите до качествени здравни услуги

Показател — Измерение A — Институционална структура 

·системата за здравна медиация е институционализирана и интегрирана в съответните структури на здравната администрация;

·съществува система за насърчаване и подкрепа на перспективите за кариерно развитие на здравните медиатори, които желаят да станат медицински специалисти;

·съществува система за предоставяне на профилактични здравни услуги на ромите в гетата и сегрегираните и отдалечените поселения;

·регионалните здравни инспекции разполагат с ресурси (финансови и човешки), за да осигурят националните програми за ваксинация и имунизация на децата и на хората в напреднала възрасти профилактичната здравна дейност като кръвни изследвания и скрининг за рак достигат и до ромските общности.

Показател — Измерение Б — Конкретни мерки и действия

·съществуват програми за здравна информираност, пригодени за конкретните здравни предизвикателства, пред които са изправени ромите (включително здравословен начин на живот и хранене);

·съществуват и функционират програми за здравна профилактика, които обхващат рисковите групи, включително ромите;

·организират се кампании за повишаване на осведомеността, с които се насърчава разбирането за нуждата от ваксинации;

·предлага се на достъпна цена и се извършва ваксинация на децата и на хората в напреднала възраст (срещу грип);

·редовно и безплатно се провеждат профилактични скринингови прегледи на децата и се предприемат последващи мерки за рисковите групи;

·съществуват програми за пренатална грижа, насочени към жените в неравностойно положение, и се предоставят редовни пренатални услуги;

·съществуват схеми за наблюдение на майчиното и детското здраве, насочени към децата на възраст 0—3 години, с особен акцент върху групите в неравностойно положение;

·за здравния персонал се провежда редовно целево обучение за предотвратяване на дискриминацията и антициганизма;

·провеждат се кампании за повишаване на осведомеността по здравни въпроси, насочени към ромските общности.

Показател — Измерение В — Качество на процесите на вземане на решения 

·съществуват мерки за осигуряване на участието на ромите в разработването на ответни мерки на политиката в отговор на предизвикателствата в областта на здравеопазването;

·конкретните мерки за справяне с предизвикателствата в областта на здравеопазването се разработват в партньорство с ромските организации на гражданското общество;

·ромските организации на гражданското общество участват в комитетите за наблюдение на средствата на ЕС, отпускани в рамките на оперативната програма, по която се изпълняват конкретните мерки за подобряване на достъпа на ромите до здравни услуги;

·ромските организации на гражданското общество участват в наблюдението на резултатите от изпълняваните мерки в областта на здравеопазването;

·държавните институции и администрацията (на централно и местно равнище) включват приноса на ромското гражданско общество, и по-специално на мрежите от ромски здравни медиатори, в своите процеси на вземане на решения в областта на здравеопазването.

Цел 7: Увеличаване на ефективния равен достъп до адекватно несегрегирано жилищно настаняване и основни услуги 9

Основен показател:

Общо население

15)Дял на хората, живеещи в лоши жилищни условия (твърде тъмен апартамент, течащ покрив, влажни стени/подове, без баня/душ, без вътрешна тоалетна)

Евростат [tessi 291]

16)Дял на хората, живеещи в домакинства без минималния брой помещения според определението на Евростат за пренаселеност

Евростат [ilc_lvho05a / SDG_11_10]

ЦУР 1, ЦУР 11

17)Дял на хората, живеещи в домакинства без течаща вода вътре в дома (само за определени държави)

Евростат [ilc_mdho05]

ЦУР 6.1.1

Показатели за резултати

Вторични (незадължителни)

Показател

Общо население

Дял на хората, живеещи в домакинства без тоалетна, душ или баня вътре в дома

Евростат [ilc_mdho05 / SDG_06_10]

ЦУР 6

Дял на хората, живеещи в жилища с течащ покрив, с влага по стените, подовете или в основите, или с гниещи прозоречни рамки или под

Евростат [SDG_01_60]

ЦУР 1

Дял на хората, живеещи в домакинства, които през последните 12 месеца поне веднъж са били принудени да напуснат своя подслон или временен стан.

не се прилага

Дял на хората над 16-годишна възраст, които през последните 5 години са се почувствали дискриминирани при търсенето на жилище поради ромския си произход

не се прилага/възможно проучване относно основните права

Предстои да се разработят допълнително:

Жилищна сегрегация.

Показател(и), отразяващ(и) географските аспекти на положението на ромите.

Достъп до основни услуги и инфраструктура в района (здравни услуги, обществен транспорт, училища, детски заведения и др.) предвид разстоянието, разходите, работното време или липсата на обслужване.

Дял на хората, живеещи в незаконни или нерегламентирани жилища.

не се прилага

не се прилага

Показатели за процеси по цел 7: Увеличаване на ефективния достъп на ромите до адекватно несегрегирано жилищно настаняване и основни услуги

Показател — Измерение A — Институционална структура 

·националните стратегически рамки за ромите или свързаните с тях документи в областта на политиката включват изрични мерки за борба с жилищната сегрегация;

·съществуват и се прилагат ефективно ясни насоки относно принудителното извеждане от жилища, които осигуряват защита от нерегламентирано извеждане;

·съществуват и се прилагат ефективно ясни насоки относно принудителното извеждане от жилища, които осигуряват защита на домакинствата с деца ;

·премахват се съществуващите пропуски в разпоредбите, регулиращи жилищното настаняване, които представляват пречка пред узаконяването на нерегламентирания жилищен фонд в ромските квартали;

·в критериите за допустимост и оценка на финансирани от ЕС проекти, с които се подобрява инфраструктурата на места с висок дял на ромското население, изрично са предвидени точки за предприятия, в които работят роми или които се управляват от роми;

·съществуват политики, с които се насърчават и подкрепят местни инициативи за самопомощ на общностно равнище в областта на жилищното настаняване;

·редовно се оценяват нуждите на местата за временни станове и лагеруване;

·съществуват механизми, с които се гарантира ефективното ползване от ромите на правото на безопасна вода и санитарно-хигиенни условия.

Показател — Измерение Б — Конкретни мерки и действия

·в националните стратегически рамки за ромите са предвидени изрични гаранции и критерии за приобщаващия характер на общите услуги и програми в областта на жилищното настаняване;

·съществуват целенасочени мерки за подпомагане на райони в неравностойно социално положение с оглед намаляване на сегрегацията;

·съществуват целенасочени мерки, обезпечени с финансови средства, за подобряване на обществената инфраструктура на населените места в неравностойно положение, свързана с пътищата, водоснабдяването, санитарно-хигиенните условия, достъпа до обществени услуги и канализацията;

·изпълнява се програма от типа „жилище преди всичко“ (Housing First);

·за персонала на жилищните и общинските служби се организира целево обучение за борба с дискриминацията и антициганизма в областта на жилищното настаняване;

·извършват се редовно картографиране и наблюдение на селищата и лагерите в неравностойно положение;

·извършва се редовно наблюдение на жилищните характеристики (брой жилищни единици на местно равнище, за които е необходима оценка).

Показател — Измерение В — Качество на процесите на вземане на решения 

·съществуват мерки за осигуряване на участието на ромите в разработването на ответни мерки на политиката в отговор на предизвикателствата в областта на жилищното настаняване;

·конкретните мерки за справяне с предизвикателствата в областта на жилищното настаняване се разработват в партньорство с ромските организации на гражданското общество;

·намесите в областта на жилищното настаняване, насочени към ромите (и по-специално към десегрегацията) се разработват и осъществяват с участието на организации от ромските общности;

·ромските организации на гражданското общество участват в комитетите за наблюдение на средствата на ЕС, отпускани в рамките на оперативната програма, по която се изпълняват конкретните мерки за подобряване на жилищното положение, и по-специално десегрегацията;

·ромските организации на гражданското общество участват в наблюдението на резултатите от изпълняваните мерки в областта на жилищното настаняване, и по-специално десегрегацията;

·държавните институции и администрацията (на централно и местно равнище) включват приноса на ромското гражданско общество, и по-специално на мрежите от ромски здравни и образователни медиатори, в своите процеси на вземане на решения в областта на жилищното настаняване.

Цел 7-а: Борба с липсата на подходяща околна среда и насърчаване на екологичната справедливост

Показатели за резултати

Вторични (незадължителни)

Показател

Общо население

Дял на ромите, живеещи в домакинства със следните фактори, изброени като проблеми във връзка с настаняването им: замърсяване, нечистотия или други екологични проблеми в района, като: дим, прах, неприятни миризми или замърсена вода

Евростат [ilc_mddw02]

Показатели за резултатите: Вторични (незадължителни): Все още няма разработени показатели в тази област; тематичните области за разработване на такива показатели могат да включват:

излагане на условия в околната среда, които са опасни и свързани с рискове за здравето:

·живеене в райони, които често са засегнати от природни бедствия (по видове бедствия — преливане на реки, внезапни наводнения, свлачища и др.);

·живеене в опасни райони от гледна точка на околната среда (по вид — депа за отпадъци или сметища, изоставени промишлени обекти, мини и др.);

·излагане на опасни влияния (по вид — живеене в замърсени райони, снабдяване с вода от водоизточници без пречистване или от замърсени водоизточници, излагане на токсични емисии, електромагнитна радиация и др.);

·работа в професии с повишена степен на опасност, включително работа на пустинен терен, на сметища и др., без подходящи предпазни средства;

·живеене в райони с липсваща инфраструктура като безопасна питейна вода, пречистване на отпадъчни води, асфалтирани пътища, събиране на отпадъци и др.;

·дял на домакинствата, които се отопляват чрез изгаряне на твърди отпадъци.

Показатели за процеси по цел 7-a: Борба с липсата на адекватна околна среда и насърчаване на екологичната справедливост

Показател — Измерение A — Институционална структура 

·националните стратегически рамки за ромите или свързаните с тях документи в областта на политиката включват изрични мерки за борба с липсата на адекватна околна среда и насърчаване на екологичната справедливост;

·насоките за прилагане осигуряват приоритетен достъп до социални жилища на ромите, живеещи в опасни от екологична гледна точка райони;

·прилагат се стриктно стандартите за жилищна безопасност и предотвратяване на опасните условия на живот;

·извършва се екологична оценка на новите строителни площадки и места за временни станове;

·съществуват ефективни механизми за осигуряване на прилагането на екологичните разпоредби на трудовото законодателство.

Показател — Измерение Б — Конкретни мерки и действия

·съществуват целеви мерки, обезпечени с финансови средства, за презаселване на ромските семейства, живеещи в опасни от екологична гледна точка райони;

·извършва се оценка на въздействието на насочените към ромите жилищни политики и жилищни разпоредби по отношение на екологичните фактори;

·националните стратегически рамки за ромите обхващат въздействието на политиките върху околната среда и екологичните рискове за ромите.

Показател — Измерение В — Качество на процесите на вземане на решения 

·специалните мерки за справяне с екологичните предизвикателства в районите, в които живеят роми (особено в сегрегираните ромски общности), се разработват в партньорство с ромски организации на гражданското общество и с роми, живеещи на съответните места;

·насоките в областта на безопасната и устойчива околна среда се разработват и осъществяват с участието на организации от ромските общности (особено в сегрегираните ромски общности);

·ромските организации на гражданското общество участват в комитетите за наблюдение на средствата на ЕС, отпускани в рамките на оперативната програма, по която се изпълняват конкретните мерки за подобряване на условията на околната среда на местата, където живеят ромите (и в частност маргинализираните ромски общности);

·ромските организации на гражданското общество участват в наблюдението на резултатите от изпълняваните мерки за подобряване на условията на околната среда по местата, където живеят ромите (и в частност сегрегираните ромски общности);

·държавните институции и администрацията (на централно и местно равнище) включват приноса на ромското гражданско общество, и по-специално на мрежите от ромски здравни медиатори, в своите процеси на вземане на решения в областта на здравеопазването.

(1)

Европейска комисия (2017 г.): Насоки за по-добро регулиране. Работен документ на службите на Комисията . Брюксел, 7 юли 2017 г.; SWD(2017) 350.

(2)

 Оперативните цели по тази хоризонтална цел включват борба с дискриминацията, тормоза, престъпленията от омраза и изказвания, проповядващи вражда и омраза, срещу ромите; насърчаване (на познаването) на историята и културата на ромите, зачитането и помирението.

(3)

 Например течаща вода в домакинствата, подходящи санитарно-хигиенни условия, услуги по събиране и управление на отпадъците, електричество, газ, достъп до транспорт, финансови услуги и цифрови комуникации (в съответствие с принцип 20 от Европейския стълб на социалните права). Една от оперативните цели по тази секторна цел е свързана с насърчаването на екологичната справедливост и борбата с липсата на подходяща околната среда.

(4)

  https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/final_guidelines_4-10-18_without_date_july.pdf .

(5)

 Проучване на FRA относно основните права.

(6)

Ще бъде заменено със социални и материални лишения (Евростат [ilc_mdsd07]) и със съответния показател за децата, ако се използва за целите на докладването по ЦУР за общото население в бъдеще.

(7)

     NACE е акроним, с който се обозначават различните статистически класификации на икономическите дейности, разработвани от 1970 г. в Европейския съюз (ЕС) ;  
https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/NACE контекст

(8)

     Международната стандартна класификация на длъжностите (ISCO); http://www.ilo.org/public/english/bureau/stat/isco/  

(9)

 Например течаща вода в домакинствата, подходящи санитарно-хигиенни условия, услуги по събиране и управление на отпадъците, електричество, газ, достъп до транспорт, финансови услуги и цифрови комуникации (в съответствие с принцип 20 от Европейския стълб на социалните права).