СЪОБЩЕНИЕ НА КОМИСИЯТА ДО ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ, ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪВЕТ И СЪВЕТА

относно третата оценка на прилагането на временното ограничение на неналожителните пътувания до ЕС

I Въведение

Пандемията от COVID-19 предизвика безпрецедентна извънредна ситуация, свързана със здравето, в Европейския съюз. Защитата на общественото здраве се превърна в първостепенен приоритет както за ЕС, така и за неговите държави членки.

Всички държави членки предприеха мерки за ограничаване на въздействието на вируса. Предприетите мерки бяха необходими за опазване на здравето и благосъстоянието на нашите граждани, но същевременно имаха сериозни последици за свободата на движение в рамките на ЕС и функционирането и целостта на Шенгенското пространство. Повечето държави членки и асоциирани към Шенген държави въведоха временен контрол по вътрешните граници и мерки, ограничаващи свободното движение в рамките на ЕС.

Всяко единно пространство, основано на свободното движение и без проверки по вътрешните граници, като Шенгенското пространство, изисква обща и тясно координирана политика по отношение на външните граници на ЕС, а настоящата пандемия изисква с още по-голяма сила прилагането на последователен и общ подход към третите държави, основната цел на който е защитата на общественото здраве. От началото на пандемията Европейската комисия направи всичко възможно, за да осигури единни действия от страна на всички държави — членки на ЕС, и асоциирани към Шенген държави 1 .

На 10 март 2020 г. държавните и правителствените ръководители на Европейския съюз изтъкнаха необходимостта от съвместен европейски подход към COVID-19. На 16 март 2020 г. Комисията прие съобщение 2 , с което препоръчва временно ограничение на неналожителните пътувания от трети държави до територията на ЕС+ 3 . Тази препоръка беше последвана на 17 март 2020 г. от споразумението за координирано действие по външните граници въз основа на препоръката на Комисията. Оттогава насам всички държави — членки на ЕС (с изключение на Ирландия), и всички асоциирани към Шенген държави (наричани по-нататък „държавите членки“) взеха решения на национално равнище за прилагане на ограничението за пътуване.

На 8 април 2020 г. 4 и 8 май 2020 г. 5 Комисията прие две съобщения за последващи действия. В последното си съобщение Комисията прикани държавите членки да удължат срока на ограничението за пътуване до 15 юни 2020 г.

Временното ограничение за пътуване се прилага за всички неналожителни пътувания от трети държави до територията на ЕС+ 6 . За да се сведе до необходимия минимум въздействието на ограничението обаче, препоръката изключва от него специфични категории пътуващи с ключови функции или нужди от първостепенно значение 7 .

Тъй като препоръчаният период за поддържането на ограничението за пътуване по външните граници изтича на 15 юни 2020 г., в настоящото съобщение се предлага подход за постепенно и координирано поетапно премахване на тези ограничения за пътуване въз основа на набор от общи принципи и критерии, чрез които да се определят третите държави, за които е възможно да се премахне ограничението на неналожителните пътувания към територията на ЕС+.

II Настъпили събития и оценка на настоящото положение

На 15 април 2020 г. председателят на Европейската комисия и председателят на Европейския съвет представиха Съвместна европейска пътна карта за вдигане на противоепидемичните мерки във връзка с COVID-19 8 . В Пътната карта се определя по какъв начин контролът по вътрешните граници следва да бъде премахнат постепенно и координирано, преди на следващ етап да могат да бъдат облекчени временните ограничения на външните граници и лицата, които не пребивават в ЕС, да могат да възобновят неналожителните пътувания до ЕС.

В съответствие с тези принципи, на 13 май Комисията представи съобщението „Към поетапен и координиран подход за възстановяване на свободата на движение и премахване на контрола по вътрешните граници“ 9 като част от пакета от мерки за подкрепа, свързани с туризма и транспорта. В настоящото съобщение се определя координиран, балансиран и поетапен подход към премахването на ограниченията за пътуване и контрола по вътрешните граници, както и с поглед напред към следващия етап — премахването на ограниченията за неналожителните пътувания до ЕС по външната граница. Въпреки че последователността е ясна, двата процеса могат да следват до голяма степен сходен подход и критерии, свързани с епидемиологичната обстановка, противоепидемичните мерки, в т.ч. физическото дистанциране, както и отчитането на икономическите и социалните съображения.

На заседанието си от 5 юни 2020 г. министрите на вътрешните работи обсъдиха реакцията на пандемията от COVID-19 и какви да са следващите стъпки към целта за премахване на новите ограничения. Постигнато беше общо съгласие, че въпреки че досега държавите — членки на ЕС, и институциите на ЕС работеха в тясно сътрудничество за ограничаване на разпространението на вируса, координацията продължава да бъде изключително важна сега, когато положението се подобрява. Председателството отбеляза също, че до 15 юни повечето държавите членки ще премахнат контрола по вътрешните си граници и свързаните с него ограничения за пътуване, а до края на месеца това ще направят и други. Освен това министрите обсъдиха докога следва да бъдат запазени ограниченията за пътуване в ЕС по отношение на влизането на граждани на трети държави и какви критерии и мерки биха могли да се прилагат, след като ограниченията започнат да се премахват. Налице беше консенсус относно необходимостта от единен подход към постепенното премахване на ограниченията на неналожителните пътувания до ЕС, като се използват ясни критерии за целта, и Комисията беше призована да предложи по-нататъшни действия за премахване на ограниченията по външните граници по координиран начин.

В рамките на територията на ЕС+ се наблюдава трайната положителна тенденция по отношение на епидемиологичната обстановка. През последните 14 дни на територията на ЕС+, с изключение на няколко региона, бе съобщено за по-малко от 100 нови случая на заразяване на 100 000 души население 10 . В съответствие със Съобщението от 13 май и препоръките, съдържащи се в него, може да се смята, че понастоящем всички държави членки се намират поне на етап 1, както е посочен в Съобщението (т.е. те са започнали да премахват частично ограниченията за пътуване и контрола по вътрешните граници).

Няколко държави членки вече премахнаха контрола по вътрешните граници и ограниченията за свободното движение в рамките на ЕС, включително изискванията за поставяне под карантина след пътуване при осъществяването на такова движение, а други планират да направят това от 15 юни 2020 г. Комисията настоятелно насърчава останалите държави членки да приключат процеса на премахване на контрола по вътрешните граници и ограниченията за свободното движение в рамките на ЕС до 15 юни 2020 г.

Считано от тази дата, и като се има предвид настоящото подобрение на епидемиологичната обстановка на територията на ЕС+ и в редица държави по света, Комисията смята, че ограниченията за пътуване по външните граници не е необходимо повече да се прилагат за всички трети държави, а могат да започнат постепенно да бъдат премахвани. Този процес е необходимо да се основава на ясни критерии и да подлежи на постоянно наблюдение. В съответствие със Съвместната пътна карта такова премахване на ограниченията за пътуване за лицата, пребиваващи в тези държави, следва да стане едва след премахването на контрола по вътрешните граници и на ограниченията за свободното движение в рамките на ЕС. За останалите трети държави, които все още не изпълняват тези критерии, ограниченията на неналожителните пътувания ще продължат да се прилагат с изключенията, посочени в Съобщението от 16 март.

Същевременно опитът от последните месеци показа, че е необходимо да се разширят категориите пътуващи, освободени от тези ограничения. На гражданите на ЕС, гражданите на асоциираните към Шенген държави и гражданите на трети държави, пребиваващи законно в държавите членки, както и на членовете на техните семейства следва да бъде разрешено да пътуват до територията на ЕС+ за всякакви цели, а не само за да се връщат по домовете си. Когато пътуват от трети държави, за които продължават да се прилагат ограничения на неналожителните пътувания, това може да става при прилагането на здравните изисквания на държавите членки по местоназначение, като например самоизолация.

Списъкът на пътуващите с ключови функции или нужди от първостепенно значение следва да бъде продължен, за да включи и лицата, пътуващи с цел обучение, и висококвалифицираните работници от трети държави, ако работата им е необходима от икономическа гледна точка и не може да бъде отложена или осъществена от чужбина.

Поради това Комисията препоръчва, ако временните ограничения на неналожителните пътувания до ЕС не се премахнат, освобождаванията да бъдат изменени, както е посочено в точка VII (Заключения).

III Принципи

Всички необходими координирани решения на държавите членки, свързани с премахването на временното ограничение на неналожителните пътувания до ЕС, следва да се основават на следните ръководни принципи:

I)Недискриминация: местопребиваването като решаващ фактор

При вземането на решение за това дали временното ограничение на неналожителните пътувания до ЕС се прилага спрямо гражданин на трета държава, решаващият фактор следва да бъде пребиваването в третата държава, за която са премахнати ограниченията по отношение на неналожителните пътувания (а не гражданството).

II)Гъвкавост

Следва да бъде ясно, че решенията за премахване на ограниченията в съответствие с изложения по-долу механизъм за координация винаги ще имат пълна степен на гъвкавост. Това означава, че ако е необходимо, винаги ще е възможно отново да се въведат ограничения за пътуване за конкретна трета държава, ако условията от контролния списък повече не се изпълняват, и по-специално ако епидемиологичната обстановка се влоши или в случай че ситуацията по отношение на реципрочността се промени.

III) Общ и координиран подход

Сега, когато ограниченията за пътуване и контролът по вътрешните граници в рамките на ЕС са в процес на премахване, вторият етап от процеса, посочен в Съвместната пътна карта, може да започне. В съответствие със своята компетентност в областта на границите, държавите членки следва да започнат дискусии по изготвянето на списък на държавите, за които ще премахнат ограниченията за пътуване. Ефективността на решенията зависи от това те да бъдат прилагани от всички държави членки за всички външни граници по едно и също време и по еднакъв начин.

Обявеното от някои държави членки премахване на ограниченията по външната граница за тяхната държава, без да са провели консултации с други държави членки, рискува сериозно да подкопае целостта на Шенгенското пространство. Свободното движение на граждани на трети държави, които са влезли в Шенгенското пространство, означава, че тези решения на една държава членка могат да имат отражение върху други държави членки. Поради това е важно решенията за премахване на ограниченията за пътуване да бъдат взети в рамките на посочения по-долу механизъм за координация.

IV Критерии и контролен списък

С оглед на факта, че епидемиологичната обстановка в редица трети държави продължава да е критична и в зависимост от предприетите мерки и капацитета на тези държави да ограничат разпространението на вируса, на този етап не е възможно да има общо премахване на ограниченията на неналожителните пътувания до територията на ЕС+. Поради това Комисията предлага подход за постепенно и координирано поетапно премахване на ограниченията за пътуване.

За да се гарантира ясен, прозрачен и последователен подход в процеса, националните решения трябва да бъдат координирани и да се основават на общи и обективни критерии. Тези критерии бяха обсъдени на няколко заседания на „Информационната група за COVID-19 — Вътрешни работи“. Държавите членки изразиха становището си по този въпрос чрез въпросник, с разбирането, че критериите трябва да бъдат достатъчно гъвкави, за да бъдат приложени за много голяма група от трети държави (+/- 170). Наличността и надеждността на данните от третите държави са от първостепенно значение и следва да се разглеждат като основен критерий; решения могат да се вземат само ако са основани на ясни и точни данни.

Икономическите и социалните съображения могат също да бъдат взети предвид, но размисълът относно премахването на ограниченията за пътуване по външните граници следва да се основава на следните критерии, които до голяма степен съответстват на изложените в Съобщението от 13 май:

I)Оценка на това доколко могат да се сравняват епидемиологичната обстановка и ответните мерки на пандемията от COVID-19 в третата държава с тези в ЕС:

Ограниченията за пътуване следва първо да бъдат премахнати за трети държави, които се намират в съпоставима или по-добра епидемиологична обстановка спрямо средното за територията на ЕС+ и които разполагат с достатъчен капацитет. Това ще изисква наличните данни за дадена трета държава да бъдат достатъчно надеждни, за да позволят вземането на решения. Ограниченията за пътуване не следва да се премахват по отношение на трети държави, в които епидемиологична обстановка е по-лоша спрямо средното за територията на ЕС+.

Ключовите критерии, които следва да се оценяват по отношение на дадена трета държава въз основа на наличните за нея данни от Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), Световната здравна организация (СЗО) и други източници, включват:

-броят нови заразявания на 100 000 души население;

-тенденцията при новите заразявания; и

-цялостните ответни мерки на държавата на COVID-19, като се вземе предвид наличната информация относно аспекти като тестване, наблюдение, проследяване на контактите, противоепидемични мерки, лечение и докладване.

II)Прилагане на противоепидемични мерки по време на пътуване, включително физическо дистанциране, като в същото време се изгражда и поддържа доверие:

Предварително условие за премахване на ограниченията за пътуване е способността да се гарантира, че противоепидемичните мерки, като физическото дистанциране, ще се спазват по време на цялото пътуване, от началната до крайната му точка, включително по време на всеки възможен транзит през високорискови зони. Когато осигуряването на физическо дистанциране е по-трудно, следва да бъдат въведени допълнителни недискриминационни и пропорционални гаранции и мерки, водещи до еквивалентни нива на защита, в съответствие с препоръките на Комисията, издадени за транспортния сектор и сектора на хотелиерството и ресторантьорството 11 .

Друг аспект, който трябва да се вземе предвид, е до каква степен може да се очаква съответната трета държава да бъде използвана като транзитна точка за пътуващи от трети държави, които все още не отговарят на критериите.

III) Реципрочност и препоръки за пътуване:

Много трети държави също въведоха ограничения за пътуване за гражданите от ЕС. За да се осигури равно третиране на гражданите на ЕС, третата държава следва също да премахне ограниченията за пътуване по отношение на ЕС, за да има същите или сходни условия на пътуване с тези на ЕС. Това следва да се прилага за всички държави от ЕС и Шенгенското пространство; това не може да се прилага избирателно.

Следва да се вземат предвид препоръките за пътуване, отправени от държавите членки по отношение на съответната трета държава, като се има предвид, че взаимното премахване на ограниченията за пътуване вероятно ще доведе до увеличаване на пътуванията от ЕС до съответната трета държава. Епидемиологичната обстановка в третата държава следва да бъде достатъчно стабилна, за да се изключи с достатъчна степен на сигурност масово репатриране на блокирани граждани през следващите месеци.

IV) Контролен списък:

Критериите, посочени по-горе, са основата на контролния списък в приложението, който трябва да се използва за необходимото координирано решение на държавите членки. Целта на настоящия контролен списък е да се намерят допирни точки между държавите членки и следователно общ подход на територията на ЕС+ по отношение на оценката дали ситуацията в дадена трета държава и мерките, предприети за борба с вируса, са достатъчни за премахване на ограниченията на неналожителните пътувания до територията на ЕС+. Допълнителни подробности относно координацията на този процес са предоставени по-долу в глава V „Механизъм за координация“.

Държавите членки следва също така да информират пътуващите за задължението да спазват националните противоепидемични мерки или правилата за физическо дистанциране. Това може да се постигне например чрез единен достъпен уебсайт, с който пътуващите да правят предварителна справка. В допълнение, за да гарантират, че при влизане на тяхна територия гражданите ще получават информация по темата, както и когато е възможно автоматичен SMS, съдържащ информация за националния или регионалния пункт, даващ информация относно специалните мерки и ограничения, прилагани по време на пандемията от COVID-19, както и информация за това към кого да се обърнат, ако започнат да проявяват симптоми, свързани с COVID-19. Комисията ще подкрепя държавите членки, за да се гарантира, че гражданите и пътуващите получават цялата необходима информация 12 .

V Механизъм за координация

От началото на пандемията Комисията и държавите членки се ангажираха в редовен обмен на информация и добри практики в рамките на различни форуми, включително на техническо равнище чрез „Информационната група за COVID-19 — Вътрешни работи“ и Комитета за здравна сигурност. Поради това Комисията ще продължи да подкрепя тези форуми за обмен с цел улесняване и подготовка на необходимото координирано решение от страна на държавите членки по отношение на определянето на третите държави, за които ще се предприеме поетапно премахване на ограниченията за пътуване по външните граници, въз основа на данни от всички съотносими източници, включително например ECDC и СЗО.

Важно е също така да има ясно централно звено, на което да се съобщават всички мерки и стъпки, предприети от държавите членки, и също така да се съобщават на Комисията и на другите държави членки. Освен това следва да се положат солидни и координирани комуникационни и информационни усилия с третите държави. Делегациите на ЕС ще участват в тези усилия, като могат да предоставят подкрепа в това отношение.

За да придвижи процеса напред, Комисията предлага, след първоначална оценка на национално равнище въз основа на наличните данни от ECDC, СЗО и други релевантни източници, контролния списък в приложението и информацията, предоставена от делегациите на ЕС, да се проведе първо обсъждане в рамките на „Информационната група за COVID-19 — Вътрешни работи“, за да се изготви проект на списък на държавите, за които ограниченията за пътуване могат да бъдат премахнати. Изготвянето на конкретен координиран подход и по-нататъшното актуализиране на списъка на държавите следва да се извършва в рамките на съществуващата и добре функционираща рамка на механизма на ЕС за интегрирана реакция на политическо равнище при кризи (IPCR), като се има предвид динамичният характер на този процес и необходимостта от редовни актуализации.

Въз основа на резултатите от обсъжданията в рамките на IPCR Комисията приканва Съвета да предприеме действия с оглед на приемането от шенгенските държави членки, заедно с асоциираните към Шенген държави, на конкретен координиран подход относно списъка на държавите, за които ограниченията за пътуване могат да бъдат премахнати, считано от 1 юли. Този списък следва да се актуализира редовно и с третите държави следва да се осъществява редовна комуникация, за да се обясни цялостният процес на ЕС.

За всички трети държави, които не са включени в този списък, Комисията препоръчва държавите членки да удължат ограничението на неналожителните пътувания, докато не бъдат включени в списъка на държавите, за които ограниченията за пътуване могат да бъдат премахнати. Този списък следва да бъде редовно актуализиран в съответствие с критериите, определени в настоящото съобщение, и ограниченията за пътуване трябва да се оценяват в съответствие с по-нататъшното развитие на ситуацията.

Управлението на външните граници е отговорност, която държавите членки упражняват в свой интерес и в интерес на всички държави членки. Едностранни решения, вземани от държавите членки за премахване на ограниченията за пристигане на лица, пребиваващи в други трети държави, които не са определени в резултат на координиран подход, предполагат допълнителна отговорност за съответните държави членки, като се имат предвид принципът на свободно движение в рамките на Шенгенското пространство и първостепенният приоритет за защита на общественото здраве в ЕС, и поради това следва да се приемат само след консултация с другите държави членки и да се вземат по изключение.

VI Съседни на ЕС държави

Комисията изрази готовност за тясно асоцииране на региона на Западните Балкани към изпълнението на нейната Съвместна европейска пътна карта за вдигане на противоепидемичните мерки във връзка с COVID-19. Освен поетия от ЕС ангажимент за финансиране в подкрепа на възстановяването на Западните Балкани вследствие на пандемията от COVID-19, укрепването на свързаността и по-добрият достъп до пазара на ЕС следва да бъдат сред основните крайни цели, които ще проправят пътя за по-силна икономическа интеграция между региона и ЕС.

Епидемиологичната обстановка в този регион е сходна или по-добра от тази в ЕС. Общият брой на случаите в целия регион е значително по-нисък от този в ЕС.

В допълнение, като се има предвид значението на региона по отношение на транспорта, възстановяването и възобновяването на туристическите дейности, включително трансграничното/пограничното движение, Комисията препоръчва вече да се започне премахването на ограниченията по външната граница на ЕС за държавите от този регион след изтичането на сегашното удължаване, т.е. от 1 юли 2020 г.

В съответствие с „Насоките относно прилагането на временното ограничение на неналожителните пътувания до ЕС, улесняването на транзитното преминаване за репатриране на граждани на ЕС и въздействието върху визовата политика“ 13 гражданите на Сан Марино, Андора, Монако и Ватикана/Светия престол следва да бъдат приравнени към гражданите на държавите членки за прилагането на ограничението на неналожителните пътувания. Следователно държавите — членки на ЕС, следва да разрешават влизането на граждани на тези държави и на граждани на трети държави, които пребивават там, за да могат те да се завърнат по домовете си. Поради това не са необходими допълнителни действия по отношение на тези европейски микродържави.

VII Заключения

Понастоящем процесът на премахване на ограниченията за пътуване и на контрола по вътрешните граници в рамките на ЕС е решително в ход. Ограниченията по външните граници на ЕС следва да бъдат премахнати на следващ етап в съответствие с изложения по-горе подход.

Паралелното и координирано действие е от съществено значение по външните граници на територията на ЕС+. За да се гарантира, че тези действия са ефективни, те трябва да се изпълняват от всички държави членки по всички външни граници по тясно координиран и единен начин. Във връзка с това Комисията ще подкрепи механизма на ЕС за интегрирана реакция на политическо равнище при кризи (IPCR) с цел изготвяне на списък на държавите, за които държавите членки ще премахнат ограниченията за пътуване по координиран и постепенен начин въз основа на редовни актуализации на този списък. Въз основа на резултатите от обсъжданията в рамките на IPCR Комисията приканва Съвета да предприеме действия с оглед на приемането от шенгенските държави членки, заедно с асоциираните към Шенген държави, на конкретен координиран подход към списъка на държавите, за които ограниченията за пътуване могат да бъдат премахнати, считано от 1 юли. Този списък следва да се актуализира редовно.

Комисията припомня, че за тези държави, спрямо които е било решено ограниченията по външната граница да бъдат премахнати, възможността за отказ на влизане на граждани на трети държави въз основа на заплаха за общественото здраве остава в съответствие с условията за влизане, определени в Кодекса на шенгенските граници 14 . В допълнение държавите членки следва да вземат предвид Протокола за здравна безопасност във въздухоплаването 15 във връзка с COVID-19, издаден от Агенцията за авиационна безопасност на Европейския съюз (ЕААБ) и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), както и съображенията, свързани с мерките за пътуване, за да се намали разпространението на COVID-19 на територията на ЕС/ЕИП, публикувани в доклад на ECDC 16 .

Комисията препоръчва:

·да се удължи срокът на прилагане на настоящото ограничение на неналожителните пътувания до ЕС до 30 юни 2020 г. Като се прилага механизмът за координация, предвиден в глава V, Комисията и държавите членки следва да използват периода дотогава, за да изготвят списък на третите държави, за които ограниченията за пътуване могат да бъдат премахнати от 1 юли 2020 г. Този списък следва да се актуализира редовно в съответствие с критериите, посочени в настоящото съобщение. За всички трети държави, които не са включени в този списък до 30 юни, Комисията препоръчва държавите членки да удължат ограничението на неналожителните пътувания, докато не бъдат включени в списъка на държавите, за които ограниченията за пътуване могат да бъдат премахнати;

·да се премахне прилагането на ограничението на неналожителните пътувания за следните държави/партньори, считано от 1 юли 2020 г.:

oАлбания;

oБосна и Херцеговина;

oКосово 17 ;

oЧерна гора;

oСеверна Македония;

oСърбия.

За тези държави, за които не е взето решение за премахване на временното ограничение на неналожителните пътувания до ЕС, освобождаванията 18 следва да бъдат изменени както следва:

а) гражданите на ЕС, гражданите на асоциираните към Шенген държави и гражданите на трети държави, които пребивават законно в Европейския съюз, както и членовете на техните семейства, следва да бъдат освободени от ограничението за пътуване, независимо дали се завръщат по домовете си или не. Държавите членки обаче могат да предприемат подходящи мерки, като например да изискват от такива лица да се подложат на самоизолация или на подобни мерки при завръщането им от трета държава, за която се запазва временното ограничение на неналожителните пътувания, при условие че налагат същите изисквания на собствените си граждани;

б) специфичните категории пътуващи с ключови функции или нужди от първостепенно значение 19 следва да бъдат разширени, за да включват и:

·граждани на трети държави, пътуващи с цел обучение;

·висококвалифицирани работници от трети държави, ако работата им е необходима от икономическа гледна точка и не може да бъде отложена или осъществена от чужбина.

(1) Исландия, Лихтенщайн, Норвегия, Швейцария.

(2) COM(2020) 115, 16 март 2020 г.

(3) „Територията на ЕС+“ включва всички шенгенски държави членки (включително България, Кипър, Румъния и Хърватия), както и четирите държави, асоциирани към Шенген. Тя включва също Ирландия и Обединеното кралство, ако решат да се съобразят с мярката.

(4) COM(2020) 148, 8 април 2020 г.

(5) COM(2020) 222, 8 май 2020 г.

(6) За да бъдат зачитани техните права, към гражданите на държавите, участващи в Механизма за гражданска защита на Съюза, при завръщането им с полети за репатриране, улеснени от Механизма, както и към членовете на техните семейства и към гражданите на трети държави, пребиваващи законно в ЕС, не се прилага ограничението на неналожителните пътувания, когато те се връщат в своите домове.

(7) Тези категории следва да включват:

(8) https://ec.europa.eu/info/sites/info/files/joint_eu_roadmap_lifting_covid19_containment_measures_bg.pdf .

(9) C(2020) 3250 final, 13 май 2020 г.

(10) Вж. наличните данни на уебсайта на ECDC https://qap.ecdc.europa.eu/public/extensions/COVID-19/COVID-19.html .

(11) COM(2020) 3139 и COM(2020) 3251.

(12) Приложението и уебсайтът „Re-open“ за граждани и туристи ще предостави на гражданите данни за транспорта, общественото здраве и туризма, произтичащи от информация на държавите членки.

(13) C(2020) 2050, 30 март 2020 г.

(14) Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници).

(15) https://www.easa.europa.eu/document-library/general-publications/covid-19-aviation-health-safety-protocol .

(16) Може да бъде намерен на https://www.ecdc.europa.eu/en/publications-data/considerations-travel-related-measures-reduce-spread-covid-19-eueea .

(17) Това название не засяга позициите по отношение на статута и е съобразено с Резолюция 1244/1999 на Съвета за сигурност на ООН и становището на Международния съд относно обявяването на независимост от страна на Косово.

(18) Както са посочени в Съобщение COM(2020) 115.

(19) Виж бележка под линия 7.