ЕВРОПЕЙСКА КОМИСИЯ
Брюксел, 1.7.2020
COM(2020) 277 final
2020/0132(NLE)
Предложение за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно мост към работни места — укрепване на гаранцията за младежта,
и
за замяна на Препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта
{SWD(2020) 124 final}
ОБЯСНИТЕЛЕН МЕМОРАНДУМ
1.КОНТЕКСТ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕТО
•Основания и цели на предложението
Предложението за препоръка на Съвета „Мост към работни места — укрепване на гаранцията за младежта“ идва в отговор на политическия ангажимент от страна на председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен и беше обявено в съобщението „ Силна социална Европа за справедливи промени “ от 14 януари 2020 г. 1 То представлява важен принос към текущото прилагане на Европейския стълб на социалните права, като подкрепя принцип 4: „активна подкрепа за заетостта“. То е част от поредица от мерки, предложени от Комисията за стимулиране на младежката заетост, представени в съобщението „Подкрепа за младежката заетост: мост към работните места за следващото поколение“ 2 .
Препоръката на Съвета за създаване на гаранция за младежта беше приета през 2013 г. в отговор на последната икономическа криза и предизвиканото от нея равнище на младежка безработица (сред лицата на възраст 15—24 г.), което достигна много високата стойност от 24,4 % средно в ЕС и над 50 % в някои държави членки. В допълнение към безработицата сред младежите 6,5 милиона млади хора (на възраст 15—24 г.) не участваха в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEET).
Седем години след нейното създаване гаранцията за младежта се превърна в реалност в целия ЕС, при все че продължават да са налице предизвикателства. Всяка година над 3,5 милиона млади хора получават по линия на гаранцията за младежта предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж. Инициативата за младежка заетост за периода 2014—2020 г. (с принос от ЕС на обща стойност близо 9 млрд. евро 3 ), заедно с допълнителните инвестиции от Европейския социален фонд, бе ключов финансов ресурс на ЕС в подкрепа на нейното прилагане. Нивата на младежката безработицата и на NEET сред младите намаляха значително. Преди кризата с COVID-19 младежката безработица (15—24 г.) беше намаляла до средно ниво от 14,9 % спрямо върховата си стойност от 24,4 % през 2013 г. Подобряващата се макроикономическа среда определено изигра роля за това, но неотдавнашно изследване сочи, че гаранцията за младежта, съчетана с европейско финансиране, е създала възможности за младите хора и е довела до структурни реформи в публичните служби по заетостта и образователните системи в държавите членки 4 .
Въпреки това пандемията от COVID-19 и икономическо ѝ въздействие ще застрашат това положително развитие. Икономическата прогноза на Комисията от пролетта на 2020 г. сочи, че през 2020 г. икономиката на ЕС ще се свие със 7,4 % — най-дълбоката рецесия в историята му, като за младите хора, навлизащи на пазара на труда в този период, ще е по-трудно да намерят своето първо работно място 5 . Предишните кризи показват, че действително е вероятно младите хора да са най-силно засегнати. Те обикновено са първите, които биват освободени от работа. Те по-често работят в неформалната икономика или при нестандартни форми на заетост, като не се ползват от никаква или слаба социална закрила. На тях се пада много висок дял в секторите, тежко засегнати от пандемията (напр. туризъм, настаняване, сезонна селскостопанска работа, търговия на едро и дребно, където жените също имат много голям дял), в които може да няма възможност за дистанционна работа. Освен това някои от тях все още страдат от предишната икономическа рецесия, като сега са изправени пред опасността да бъдат отново засегнати от световна икономическа криза.
Ето защо е важно точно сега да се укрепи гаранцията за младежта, за да се спомогне за смекчаване на ефектите на кризата, предизвикана от COVID-19, и за предотвратяване на нова криза на младежка безработица. Предложението се основава на опита и извлечените поуки от 7-годишното прилагане на гаранцията за младежта от 2013 г. и отчита променящата се действителност на пазара на труда, както и двойния цифров и зелен преход.
Съгласно извлечените поуки гаранцията за младежта трябва да достигне до по-широка целева група и да стане по-приобщаваща. Общите резултати за ЕС показват, че взети заедно, схемите по гаранцията за младежта все още не достигат до по-голямата част от младите хора, които попаднат в групата на NEET, а за много от регистрираните отнема по-дълго от предвидените четири месеца, докато започнат дейност по отправено им предложение. За твърде много младежи все още е много трудно да се издържат или са налице пречки по отношение на пригодността за заетост. Много млади хора, които често са в неравностойно социално-икономическо положение, нямат достъп до качествено образование и обучение или срещат пречки при прехода си от училище към трудова заетост. Повишаването на заетостта не е равномерно разпределено между различните държави членки и региони 6 и някои групи от младото население са в непропорционално неблагоприятно положение (напр. онези с ниска квалификация, живеещи в селски или отдалечени райони 7 , млади хора с увреждания, с мигрантски произход или принадлежащи към расови или етнически малцинства, например ромите) 8 .
Докато до началото на 2020 г. процентът на младите безработни отбелязваше като цяло намаление, дялът на неактивните млади хора остана стабилен или дори се увеличи в повечето държави членки. За разлика от безработните младежи, неактивните млади хора дори не търсят работа, например поради заболяване или поради пречките, пред които са изправени младите хора с увреждания, поради отговорностите си за полагане на грижи за деца или недееспособни възрастни или други лични и семейни отговорности.
Сред NEET се регистрира известно увеличение в разликата между половете през тези години. Средно в ЕС разликата е била 3,2 процентни пункта през 2013 г. и е достигнала 3,8 процентни пункта до 2019 г. 9 Също така жените сред NEET по-често са неактивни 10 . Ето защо ще бъде подсилено измерението, свързано с пола. Конкретни кампании за повишаване на осведомеността и комуникационни кампании могат да спомогнат за противодействие на свързаните с пола стереотипи в ранна възраст и да насърчат младите жени да избират измежду по-широк набор от образователни профили и професии. На младите жени може да се оказва подкрепа чрез съвети, насоки и наставничество, като се гарантира, че те разбират не само своя потенциал, но и правата си. Това включва застъпничество и действия по отношение на свързаните с пола стереотипи при избора на образование и кариера. В това отношение подготвителният етап е подкрепен и от отнасяне към партньори, които предоставят подкрепящи социални услуги, като например грижи за деца, здравни грижи и психологическа подкрепа.
Заетостта сред младите хора с увреждания е значително по-ниска отколкото сред младежите без увреждания и разликата в заетостта спрямо младежите без увреждания се увеличава 11 . Приобщаващото образование и обучение, при които се гарантират достъпност и разумни улеснения и се противодейства на свързаните с уврежданията стереотипи на работното място, могат да стимулират участието на младите хора с увреждания на пазара на труда.
Демографията в Европа се променя. Поради застаряването на населението, в много селски райони в Европа неговият брой намалява. Въпреки че двойният преход може да създаде възможности, това няма да стане автоматично и тези възможности сами по себе си може да не са достатъчни за преодоляване на пропастта между младите хора в селските райони и техните връстници от градовете. Младите хора, които живеят в селски и/или отдалечени райони, особено тези, които вече са в неравностойно положение в други отношения, ще се нуждаят от целева подкрепа, като инфраструктурата и достъпът до услуги в тези райони следва да бъдат подобрени. Тези мерки ще предоставят възможности в тези райони и ще спомогнат да се предотвратят изтичането на мозъци и по-нататъшното намаляване на населението. Същевременно младите хора, живеещи в необлагодетелствани градски райони, продължават да се сблъскват със специфични пречки пред интеграцията си на пазара на труда 12 .
Освен това светът на труда се променя. Продължаващите промени, като автоматизацията и цифровизацията на производството и услугите, продължават да преобразуват пазара на труда. Преходите от едно работно място към друго се осъществяват все по-често и много млади хора редуват заетост с безработица или икономическа неактивност или са в капана на несигурни нестандартни форми на заетост. По-специално на младите хора се пада непропорционално голям дял при нестандартните работни места, като например работа чрез платформа или работа по отделни заявки, за които може да не се прилага адекватна социална закрила. Освен това младите хора са изложени на по-висок риск от другите да загубят работата си заради автоматизация, тъй като работните места в началото на дадена кариера обикновено имат по-голям дял на задачите, които могат да бъдат автоматизирани.
Освен това осъществяващият се в по-общ план двоен преход към по-цифровизирана и по-зелена икономика ще създаде нови възможности, тъй като вероятно в тези сектори ще се открият работни места. Това обаче изисква младите хора да имат необходимите умения, за да се приспособят към променящите се изисквания по отношение на заетостта. Цифровите умения, уменията, необходими за зеления преход, наред с „меките“ умения, като например уменията в областта на предприемачеството и управлението на професионалното развитие, се очаква да придобият по-голямо значение. Осъществените сега инвестиции в човешкия капитал на младите европейци ще подготвят за бъдещето социалните пазарни икономики на Европа: активната, иновативна и квалифицирана работна сила е и предпоставка конкурентоспособността на Европа в глобален план.
В този контекст настоящото предложение има за цел обновяване на рамката на политиката с цел по-добро подпомагане на пригодността за заетост на младите хора и избягване на нова криза на младежка безработица. С цел постигане на тези цели предложението:
·гарантира, че всички млади хора на възраст под 30 години получават добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца, след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование. Тази амбициозна водеща цел на гаранцията за младежта се запазва, като възрастовата група се разширява, така че да включва младите хора на възраст между 25 и 29 години 13 .
·По този начин се отчита, че преходът от образование към заетост и устойчивата пазарна интеграция отнемат повече време поради променящото се естество на работата и търсените умения. Предложението също така се привежда в съответствие със съществуващи национални практики: свързаните с младежта мерки и програми обикновено са достъпни за младите хора на възраст до 29 години и повечето държави членки вече разглеждат младите хора на възраст между 25 и 29 години като част от целевата група 14 . С него също така се отчита, че в хода на икономическия спад, дължащ се на пандемията от COVID-19, голяма част от лицата на възраст между 25 и 29 години могат да останат безработни и да се нуждаят от подкрепа.
·включва разграничение между временно неучастващи в никаква форма на заетост, образование и обучение (NEET) (често с висше образование, понякога с професионален опит, може би освободени от работа поради пандемията от COVID-19 или новонавлизащи на пазара на труда по време на кризата след завършване на образованието си) и дългосрочни NEET (често принадлежи към уязвими групи, с ниско ниво на образование, за които са нужни допълнителни усилия). Това дава възможност за по-индивидуализиран и целенасочен подход и за двете групи, тъй като последната вероятно ще се нуждае от повече подкрепа.
·достига до и активизира максимален брой млади хора, по-специално жени, от всякакъв произход, грижейки се никой от тях да не бъде изоставен. Това ще бъде направено чрез подобрени и по-целенасочени кампании за повишаване на осведомеността и комуникационни кампании, включително чрез действия за справяне с предизвикателствата пред селските или по-отдалечените райони и най-уязвимите групи от обществото.
·цели да подкрепя младите хора за придобиване на професионален опит и на нужните умения за променящия се свят на труда, по-специално уменията, които са от значение за зеления и цифровия преход, и уменията, съответстващи на нуждите на пазара на труда. Ето защо е важно младите хора да получават адекватна подкрепа и съвети относно перспективите за професионална реализация и потребностите на пазара на труда.
По-специално, тъй като за над 90 % от работните места днес вече се изискват цифрови умения, Комисията предлага да се прави оценка на цифровите умения на всички регистрирали се NEET, като се използват Европейската рамка за цифрова компетентност (DigComp) и наличните инструменти за (само)оценка и като се гарантира, че въз основа на установените пропуски на всички млади хора се предлага специално подготвително обучение за подобряване на цифровите им умения.
В по-общ план се предлагат кратки и практически подготвителни обучения, свързани с конкретните нужди от умения на младите хора, като един от ключовите елементи за активизиране в подготвителния етап, преди да се приеме предложение. Практическото обучение може да бъде стъпало към пълен курс на професионално обучение, докосване до сферата на труда или да допълва съществуващо образование или трудов опит преди началото на дейността по предложението. Краткосрочният и неформален характер на това подготвително обучение, което не следва да удължава продължителността на четиримесечния подготвителен етап, го отличава от самото предложение.
·продължава да подкрепя пригодността за заетост на младите хора в краткосрочен план чрез редица мерки: временни схеми за работа с намалено работно време, целеви субсидии за заплати и насърчаване на самостоятелната заетост. Чиракуването също следва да бъде подкрепяно, тъй като при него младите хора се обучават за работни места, за които има голямо търсене, и по този начин то осигурява стабилна интеграция на пазара на труда. Неговата роля в хода на икономическата рецесия трябва да бъде засилена, така че повече млади хора да могат да се ползват от такова предложение. Освен това, тъй като преждевременно напусналите системата на образованието и обучението и нискоквалифицираните младежи са особено изложени на риск да станат влязат в групата на дългосрочните NEET, младите хора следва да бъдат насърчавани да завършат своето образование и обучение, а тези, които са напуснали преждевременно, следва да се върнат в системата на образование или обучение. В този случай могат да бъдат полезни в по-малка степен формалните и по-гъвкави форми на образование и обучение.
·гарантира качеството на предложенията, като ги свързва с Европейския стълб на социалните права и с Европейската рамка за качествено и ефективно чиракуване и Рамката за качество на стажовете, и двете от които се развиха от 2013 г. насам, като гарантират например, достъп до социална закрила, разумна продължителност на изпитателните срокове, ясен писмен договор или определяне на периодите на работа и почивка. Това следва да спомогне за повишаване на стабилността на предложенията в дългосрочен план 15 .
·подобрява превенцията на безработицата и икономическата неактивност сред младите хора чрез по-добри системи за проследяване и ранно предупреждение, при проактивно сътрудничество със, наред с другото, сектора на образованието и младежките организации.
·подобрява мониторинга и събирането на данни чрез поставяне на по-силен акцент върху подкрепата след започване на дейност по отправено предложение и чрез призив за по-добро проследяване на младите хора, след като започнат дейност по предложение, с цел гарантиране на тяхната устойчива интеграция на пазара на труда.
Настоящото предложение е структурирано около четири етапа (набелязване, информационни дейности, подготовка и предложение):
·На етапа на набелязване по-задълбоченото познаване на целевата група на NEET бива отнесено към специфичния географски контекст на доставчика на услуги. Целта е да се идентифицират отделните NEET, и най-вече тези, които са изложени на риск да попаднат в групата на NEET. Чрез партньорства и системи за ранно предупреждение младите хора могат да получат подкрепа, преди да станат безработни или неактивни, особено когато все още са все още в системата на формално образование и обучение.
·На етапа на информационните дейности се осъществява контакт — и се изгражда доверие — с отделни лица от групата на NEET. Етапа на информационните дейности включва всеобхватна комуникационна стратегия за повишаване на осведомеността сред NEET относно наличната подкрепа, която обръща дължимото внимание на свързаните с пола стереотипи и специфичните допълнителни пречки за достигане до уязвимите групи.
·Подготвителният етап започва от момента на първоначалната регистрация в отговорната служба и приключва с реалното начало на дейността по дадено предложение. По време на този етап започва намирането на съответствие между нуждите и предложените решения чрез изготвянето на индивидуализирани, цялостни подходи, които могат да обхващат широк спектър от услуги в зависимост от положението на младия човек. Най-важно, плановете за действие включват съветване, напътствия и наставничество (включително насочване към партньори в по-широк план), допълнително повишаване на уменията, където е уместно, и отделят дължимото внимание на свързаните с пола стереотипи и конкретните стереотипи, свързани с уязвимите младежи.
·Четвъртият и последен етап е реалното начало на предложението за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж. С него се излиза от схемата.
·Съгласуваност с действащите разпоредби в тази област на политиката
Предложението е в съответствие със съществуващите политики в областта на заетостта и уменията и ги доразвива.
Като част от плана за възстановяване за Европа 16 Next Generation EU, чрез Механизма за възстановяване и устойчивост (предложение на стойност 560 милиарда евро) и REACT-EU(предложение на стойност 55 милиарда евро), ще осигури допълнителна финансова подкрепа за мерки за младежка заетост. Тези усилия ще бъдат допълнени през финансовия период 2021—2027 г. от Европейския социален фонд плюс (ЕСФ+) с предложен бюджет от 86 милиарда евро. ЕСФ+ ще подкрепя пълния набор от мерки в областта на заетостта, образованието и обучението, включени в настоящото предложение. Ще има принос и по линия на Европейският фонд за регионално развитие под формата на съобразени с бъдещето инвестиции в образованието и обучението, които са в съответствие с цифровия и зеления преход. Държавите членки ще могат също така да получат подкрепа от инструмента за техническа подкрепа за подготовката и провеждането на структурни реформи, по-специално в сферата на образованието и обучението и политиките по заетостта.
В насоките за политиките за заетост на държавите членки от 2019 г. 17 последните се призовават да продължат да се борят с младежката безработица и да работят за решаване на проблема с младите NEET, включително чрез пълноценното прилагане на гаранцията за младежта.
В Препоръката на Съвета от 22 май 2018 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот 18 държавите членки се призовават да подпомагат развиването на основни цифрови умения и да повишават нивото на цифровите компетентности сред всички слоеве на населението. В Съобщението на Комисията относно плана за действие в областта на цифровото образование 19 се определят 11 действия за период от три години (2018—2020 г.), с които да се помогне на държавите членки да използват по-добре цифровите технологии за преподаване и учене и да развиват цифровите компетентности и умения, като подобряват образованието чрез анализ на данни и предвиждане. Освен това в Препоръката на Съвета от 19 декември 2016 г. относно повишаване на уменията: нови възможности за възрастните 20 се препоръчва на хората с ограничени умения, знания и компетентности да се предостави възможността да придобият минимално равнище на умения. Настоящото предложение ще допълни този подход, осигурявайки целенасочени и съобразени с нуждите възможности за повишаване на уменията на младите хора.
В Препоръката на Съвета от 15 февруари 2016 г. относно интеграцията на дълготрайно безработните лица на пазара на труда 21 се препоръчва държавите членки да предоставят специална подкрепа на дълготрайно безработните лица. Предложението ще допълни този подход чрез превенция на дълготрайната безработица сред младите хора.
В съобщението на Комисията от 2016 г. „План за действие относно интеграцията на граждани на трети държави“ 22 се припомня жизненоважното значение на ранната активизация и интервенция по отношение на уязвими NEET, включително по отношение на млади граждани на трети държави, за да се осигури тяхната бърза интеграция в сферите на образованието, чиракуването, стажовете или на пазара на труда.
Препоръката на Съвета от 10 март 2014 г. относно рамка за качество на стажовете 23 осигурява насоки относно предоставянето на качествени стажове. Освен това в Препоръката на Съвета от 15 март 2018 г. относно Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване 24 се определят 14 ключови критерия, които държавите членки и заинтересованите страни следва да използват за разработване на качествено и ефективно чиракуване. Предложението привежда предложенията за стажове и чиракуване в съответствие с критериите за качество, изложени в тези препоръки на Съвета.
В Препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене 25 държавите членки бяха приканени да въведат разпоредби за валидирането на неформалното и самостоятелното учене. Предложението ще допълни този подход чрез насърчаване на валидирането на неформалното и самостоятелното учене.
В Препоръката на Съвета от 28 юни 2011 г. относно политики за намаляване на преждевременното напускане на училище 26 се очертава рамка за съгласувани, всеобхватни и основани на факти политики във връзка с преждевременното напускане на училище. Етапът на набелязване, предвиден в предложението, включващ ефективни партньорства и системи за ранно предупреждение, тясно се придържа към тази рамка.
•Съгласуваност с други политики на Съюза
Съобщението на Комисията „Часът на Европа: възстановяване и подготовка за следващото поколение“ 27 подчертава, че планът за възстановяване на ЕС трябва да насочва и изгражда по-устойчива, по-силна и справедлива Европа за следващото поколение, и се обявява за ускоряване на действията в областта на двойния зелен и цифров преход. В него се предлага нов Механизъм за възстановяване и устойчивост в подкрепа на държавите членки за осъществяване на инвестиции и реформи, които са от съществено значение за устойчивото възстановяване. Чрез новата инициатива REACT-EU ще се предоставят допълнителни средства за подкрепа за сближаване на държавите членки. Тя ще подкрепя работниците и уязвимите групи, мерки в областта на образованието и обучението, МСП, системите на здравеопазване и зеления и цифровия преход и ще бъде на разположение на различните сектори. Настоящото предложение ще подкрепи тези инвестиции чрез повишаване на пригодността за заетост на младите хора.
Европейският зелен пакт 28 е новата стратегия за растеж на ЕС, която има за цел превръщането на ЕС в справедливо и проспериращо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която през 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж не зависи от използването на ресурси. С него устойчивостта и благосъстоянието на нашите граждани се поставят в центъра на действията ни. В Плана за действие за кръговата икономика 29 за една по-чиста и по-конкурентоспособна Европа се определят действия за отделяне на растежа от използването на ресурсите чрез, наред с другото, поставяне на силен акцент върху необходимостта от придобиване на необходимите умения, включително чрез професионално образование и обучение. Преходът към чиста и кръгова икономика е възможност за разширяване на устойчивата и благоприятна за създаването на работни места икономическа дейност, с което да се подпомогне възстановяването. Като се има предвид, че екологизирането на икономиката задава изискванията за умения по множество начини, е от решаващо значение да се въведат политики, които ще помогнат на младите хора да се възползват от новите възможности. Предложението ще допълни този подход чрез насърчаване на уменията, необходими за зелената икономика.
Възможностите и предизвикателствата на текущата цифрова трансформация и отговорът на европейската политика са очертани в стратегията „Изграждане на цифровото бъдеще на Европа“ 30 , в която се изтъква необходимостта от инвестиции в образованието и обучението и цифровите умения за всички европейци. Комисията прие Нова промишлена стратегия за Европа 31 , за да подкрепи промишлеността с цел стимулиране на конкурентоспособността на Европа в период на нарастваща конкуренция в световен мащаб и да гарантира, че тя ще има водеща роля в двойния зелен и цифров преход. Поставен е силен акцент върху отключването на инвестициите, иновациите и уменията, необходими за двойния преход. Този двоен преход ще открие възможности за работа, които ще бъдат от полза и за изпълнението на настоящото предложение.
В Стратегията за мястото на МСП в устойчива и цифрова Европа 32 се подчертава как все по-голям брой МСП са изправени пред предизвикателството да намерят необходимия квалифициран персонал. Недостигът на умения е особено остър в областта на цифровизацията и новите технологии. В стратегията се изтъква, че ЕС може допълнително да спомогне за преодоляването на тези предизвикателства, като улесни достъпа до обучение и създаде условия предлагането на пазара на труда да задоволи търсенето на квалифицирана работна ръка от страна на МСП. Образованието и обучението по предприемачество, което повишава икономическите познания и умения, са решаващи, за да могат МСП да бъдат подготвени да отговорят на изискванията на единния пазар. Предложението ще допълни този подход. На младите хора може да бъде предложено подготвително обучение за повишаване на предприемаческите им умения, като се използват инструментите и модулите, разработени по линия на Рамката за предприемаческа компетентност (EntreComp).
Общата селскостопанска политика подкрепя младите хора, които биха искали да се ангажират в сектора на селското стопанство, и младите хора, които започват дейност в селските райони. Чрез нея на младежите се предоставят обучение, консултантски услуги, подкрепа за започване на стопанска дейност и инвестиционна подкрепа. Този подход ще бъде допълнен от измерението на предложението, засягащо уменията, и по-специално предприемаческите умения.
Освен това Стратегията за равенство между половете 33 има за цел да премахне неравенството между половете на пазара на труда и да увеличи ефективния достъп на жените до качествена и устойчива заетост със справедливо заплащане.
2.ПРАВНО ОСНОВАНИЕ, СУБСИДИАРНОСТ И ПРОПОРЦИОНАЛНОСТ
•Правно основание
Предложението се основава на член 292 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), съгласно който Съветът приема препоръки, като действа по предложение на Комисията, във връзка с член 149, в който се предвиждат насърчителни мерки, насочени към подкрепа на дейността на държавите членки в областта на заетостта.
В дял IX от ДФЕС се определят правомощията на ЕС по отношение на политиките по заетостта, и по-специално в член 145 за изработването на координирана стратегия за заетостта и в член 147 за постигането на високо равнище на заетост чрез подкрепа и допълване на действията на държавите членки. Слабите резултати от функционирането на пазарите на труда на национално равнище от гледна точка на младежката безработица и икономическа неактивност може да окажат отрицателно въздействие върху икономиката и да подкопаят социалното и икономическото сближаване в ЕС, включително когато ниските резултати са свързани главно с подгрупи от NEET, които се намират в уязвимо положение.
Следователно предложението ще допринесе за постигането на целите на Договора за Европейския съюз (ДЕС), по-специално насърчаването на пълната заетост, недискриминацията, равенството между жените и мъжете, социалното приобщаване и социалното сближаване (член 3 от ДЕС).
•Субсидиарност (при неизключителна компетентност)
При работата си по разработването на стратегия за заетостта ЕС разполага с компетентност да координира, да насърчава сътрудничеството и да подкрепя действията на държавите членки. Като зачита компетентността на държавите членки, предложението дава на тази амбиция конкретно съдържание, по-специално като стъпва на 7-годишното прилагане на гаранцията за младежта. Предложението има за цел да подобри прилагането на вече съществуващите схеми за гаранция за младежта в държавите членки, като надгражда върху успешните практики и извлечените поуки. Продължаващата намеса на ЕС за справяне с безработицата и неактивността сред младите хора въз основа на една по-съобразена с бъдещето и приобщаваща обща рамка на политиката следва да осигури подобрени политически насоки за държавите членки и да допринесе за повишаване на равнищата на икономическа активност и повишаване на квалификацията на работната сила в ЕС, като същевременно се избягват много високите икономически и социални разходи на това млади хора да не са заети с работа, учене или обучение.
Предложението също така ще помогне на държавите членки да използват по най-добрия начин ЕСФ+, за да предприемат действия за справяне с безработицата и неактивността сред младите хора.
В съответствие с принципа на субсидиарност в предложението се отправят препоръки за подобряване прилагането на схемите по гаранцията за младежта на държавите членки, при пълно зачитане на компетентността на държавите членки в областта на заетостта, както и на вътрешното разделение на компетентностите в държавите членки. В предложението се отчита, че различното положение в отделните държави членки (или на регионално или местно равнище) може да доведе до различия в начина на изпълнение на препоръките.
•Пропорционалност
Предложените действия са пропорционални на преследваните цели. Предложението подкрепя схемите по гаранцията за младежта, стартирани от държавите членки, и допълва усилията на държавите членки в областта на младежката безработица и икономическа неактивност. Предложеното действие е съобразено с практиките в държавите членки и многообразието от системи в тях. То съдържа диференциран подход, отразяващ различната икономическа, финансова и икономическа обстановка в държавите членки, разнородните условия на пазара на труда и хетерогенните обстоятелства, водещи до младежка безработица и икономическа неактивност. В него също така се признава, че различните ситуации на национално, регионално или местно равнище биха могли да доведат до различия в начина на изпълнение на предложената препоръка.
Избор на инструмент
Предложеният инструмент представлява предложение за препоръка на Съвета, което зачита принципите на субсидиарност и пропорционалност. Той се основава на съществуващите достижения на правото на Европейския съюз и е в съответствие с типа инструменти, които са на разположение за действия на Европейския съюз в областта на заетостта. Като правен инструмент той показва ангажираността на държавите членки да предприемат мерките, изложени в настоящата препоръка, и предоставя стабилна политическа основа за сътрудничество на равнището на Европейския съюз в тази област при пълно съблюдаване на компетентността на държавите членки в сферата на политиките по заетостта. След като бъде приет, препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта ще бъде заменена.
3.РЕЗУЛТАТИ ОТ ПОСЛЕДВАЩИТЕ ОЦЕНКИ, КОНСУЛТАЦИИТЕ СЪС ЗАИНТЕРЕСОВАНИТЕ СТРАНИ И ОЦЕНКИТЕ НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО
•Последващи оценки/проверки за пригодност на действащото законодателство
Не се прилага.
•Консултации със заинтересованите страни
Както бе обяснено по-горе, предложението се основава на Препоръката на Съвета от 2013 г. за създаване на гаранция за младежта 34 . От 2014 г. насам изпълнението на препоръката беше наблюдавано в контекста на европейския семестър. Прегледите на изпълнението за всички държави членки се извършват в рамките на Комитета по заетостта на всеки две години. Освен това ежегодно се извършва количествен мониторинг на националните схеми въз основа на общоприета рамка от показатели 35 . Координаторите на гаранцията за младежта от всички държави членки се срещат редовно, за да обсъждат напредъка в изпълнението, текущите реформи на политиките и съответните проекти и за да участват в дейности за взаимно обучение.
Освен това в началото на 2020 г. бяха проведени конкретни консултативни дейности, които бяха насочени към заинтересованите страни, участващи активно в разработването и прилагането на гаранцията за младежта или възползващи се от нея. Въпреки че всички консултации предхождаха пандемията от COVID-19 и последвалия икономически спад, събраният принос бе съсредоточен върху структурните аспекти и следователно продължава да бъде от значение 36 .
Предложението до голяма степен отразява становищата, събрани по време на целевите консултации. Като цяло всички заинтересовани страни, с които бяха проведени консултации (с изключение на работодателите, които изразиха мнение в полза на по-тясното проследяване на изпълнението на съществуващата препоръка на Съвета), подкрепиха укрепването на гаранцията за младежта чрез предлагането на нова препоръка на Съвета.
Всички заинтересовани страни призоваха за подобряване на „качеството“ на предложенията, като предложиха различни подходи, които предложението взе предвид, като приведе в съответствие предложенията със съществуващите стандарти и принципи за качество. В него също така е отразен консенсусът относно необходимостта от укрепване на многостранния интегриран подход, основан на партньорството.
• Събиране и използване на експертни становища
В допълнение към използването на резултатите от консултациите, предложението се основава на широк набор от доклади и проучвания, както и на експертни становища, натрупани чрез дейности за партньорско обучение и срещи на координаторите на гаранцията за младежта.
Ежегодно се извършва количествен мониторинг на националните схеми на гаранцията за младежта въз основа на общоприета рамка от показатели. Макроикономическите показатели, основани на данни от наблюдението на работната сила в ЕС, се използват за наблюдение на общото положение на младите хора на пазара на труда и следователно, непряко, за наблюдение на въздействието на гаранцията за младежта и на други мерки, чиято цел е да не се позволи младите хора да попаднат в групата на NEET. Показателите за изпълнение и за последващи действия (дългосрочни резултати) се основават на административни данни, предоставяни ежегодно от държавите членки. Те се основават на данни за броя на младите хора, които са се регистрирали в схеми за гаранция за младежта (за какъв период са били регистрирани, къде са отишли след напускане на регистъра и къде се намират известно време след напускането на регистъра). Показателите за изпълнение измерват прякото въздействие на схемите за гаранция за младежта, докато показателите за последващи действия се използват, за да се оцени доколко интеграцията в пазара на труда е устойчива след предоставяне на предложение по гаранцията за младежта.
Освен това координаторите на гаранцията за младежта от всички държави членки се срещат редовно, за да обсъждат напредъка и предизвикателствата в изпълнението, текущите реформи на политиките и имащи отношение проекти. Те също така участват в дейности за взаимно обучение. Опитът и направените оценки на прилагането на национално равнище допринесоха за редица доклади, публикувани през 2018 г. Чрез своите двугодишни доклади за оценка Европейската мрежа на публичните служби по заетостта (ПСЗ) редовно докладва относно капацитета на ПСЗ за прилагане на гаранцията за младежта. Финансирането от ЕС се оценява редовно и се наблюдава отблизо от мониторинговите комитети на ЕСФ и посредством годишните доклади за изпълнение.
•Оценка на въздействието
С предложения инструмент — препоръка на Съвета — се предоставят насоки относно прилагането на схемите за гаранция за младежта, но на държавите членки се оставя гъвкавост при разработването и прилагането на мерките. Поради това не е необходима оценка на въздействието.
В подробен работен документ на службите на Комисията 37 са включени преглед на най-важните поуки, извлечени от последиците от предходната икономическа рецесия, и подробно обобщение на поуките от изпълнението на гаранцията за младежта за периода 2013—2020 г. Тези поуки произтичат от множество дейности за мониторинг и оценка на равнище ЕС, но също така и от обратната информация, получена по време на целевите консултации в началото на 2020 г., когато Европейската комисия потърси мненията на, наред с другото, представители на гражданското общество, социалните партньори, националните заинтересовани страни и самите млади хора. Взети заедно, тези поуки бяха въплътени в редица действия, които са изложени подробно в предложението.
Комисията направи оценка на мерките за младежка заетост, финансирани от Европейския социален фонд и инициативата за младежка заетост. Резултатите от оценката и подготвителната работа за оценката, извършена през 2018 г., бяха взети предвид при изготвянето на настоящото предложение.
•Пригодност и опростяване на законодателството
Не се прилага.
•Основни права
Не се прилага.
4.ОТРАЖЕНИЕ ВЪРХУ БЮДЖЕТА
Препоръката не изисква допълнителен бюджет на ЕС, нито допълнителен персонал.
5.ДРУГИ ЕЛЕМЕНТИ
•Планове за изпълнение и механизми за мониторинг, оценка и докладване
Предлага се Комисията да продължи да наблюдава прилагането на гаранцията за младежта в сътрудничество с държавите членки в контекста на европейския семестър. Прегледите на всички държави членки следва да се извършват в рамките на Комитета по заетостта на всеки две години. Ежегодно следва да се извършва количествен мониторинг на националните схеми за гаранцията за младежта въз основа на общоприетата рамка от показатели. Освен това координаторите на гаранцията за младежта от всички държави членки следва да продължат да се срещат редовно, за да обсъждат напредъка в изпълнението, текущите реформи на политиките и съответните проекти и за да участват в дейности за взаимно обучение.
•Обяснителни документи (за директивите)
Не се прилага.
•Подробни разяснения на отделните разпоредби на предложението
В параграф 1 се актуализира водещата цел, като възрастовата група се разширява, така че да включва младите хора на възраст между 25 и 29 години. С това предложението става по-приобщаващо и се отчита, че в хода на икономическия спад, дължащ се на пандемията от COVID-19, по-голям дял от лицата на възраст между 25 и 29 години ще останат без работа и ще се нуждаят от подкрепа.
В параграфи 2—4 на държавите членки се препоръчва да подобрят системите си събиране на информация и да създадат възможности за превенция на безработицата чрез системи за проследяване и ранно предупреждение.
В параграфи 5—7 се съдържат препоръки към държавите членки за повишаване на осведомеността и за насочване на комуникацията към уязвимите групи и активизиране на дейностите за достигане до тях. Това би могло да се постигне чрез приемане на подходящи, популярни сред младите хора информационни канали и чрез използване на разпознаваем визуален стил за целите на комуникацията.
В параграфи 8—11 се съдържат препоръки към държавите членки относно профилирането, съветването, насоките и наставничеството. Държавите членки се приканват да подобрят инструментите за профилиране и скрининг и индивидуалните планове за действие, които вземат под внимание предпочитанията и мотивацията на младите хора, пречките, пред които са изправени, и евентуално неравностойно положение, както и причините да бъдат безработни или неактивни.
Параграфи 12 и 13 включват препоръки към държавите членки за повишаване на уменията в областта на цифровите технологии чрез подготвителни обучения и относно валидирането на резултатите от обучението. Настоятелно се препоръчва на държавите членки да направят оценка на цифровите умения на всички лица, неучастващи в никаква форма на заетост, образование или обучение, които се регистрират в гаранцията за младежта, и да гарантират, че на всички млади хора се предлага специално подготвително обучение за повишаване на уменията им в областта на цифровите технологии.
В параграф 14 държавите членки се приканват да гарантират, че подготвителният етап улеснява повишаването на квалификацията и преквалификацията, насочени към уменията, които са необходими на променящия се пазар на труда и за зеления преход, както и към уменията в областта на предприемачеството и управлението на професионалното развитие.
В параграфи 15—19 се препоръчва на държавите членки да използват целенасочени и добре замислени стимули за заетост и за започване на стопанска дейност, да приведат отправяните предложения в съответствие със стандартите за качество и равнопоставеност и да разширят подпомагането след започване на дейност по отправено предложение.
Параграфи 20—26 включват препоръки към държавите членки относно партньорствата, събирането на данни и мониторинга и използването на средствата. Държавите членки биха могли да укрепят съществуващите партньорства и се приканват да формализират протоколи за сътрудничество между доставчиците на услуги по гаранцията за младежта (включително институции за образование и обучение) и други социални услуги (напр. услуги за грижи за деца, здравеопазване, социално жилищно настаняване, достъпност). По-специално е важно да се гарантира активното участие на социалните партньори на всички равнища. Държавите членки се приканват да продължат да разработват модели на интегрирани услуги, като например обслужване на едно гише, съвместно управление на досиетата или мултидисциплинарни екипи. Държавите членки се приканват също така да подобрят данните относно устойчивата интеграция на младите хора на пазара на труда и да проучат потенциала за по-широко споделяне на данни.
В параграфи 27—31 се приветства намерението на Комисията да засили подкрепата за количествения мониторинг на схемите за гаранция за младежта, въз основа на общоприетата рамка от показатели, да проучи новите възможности, създадени от предстоящите подобрения в наблюдението на работната сила в ЕС, и доколко подробно целевата група на NEET може да бъде оценена, и да следи изпълнението на националните схеми чрез многостранното наблюдение от страна на Комитета по заетостта в рамките на европейския семестър. Комисията се приканва да докладва редовно на Комитета по заетостта относно развитията във връзка с изпълнението и резултатите от схемите за гаранция за младежта и да подкрепя усилията на държавите членки за повишаване на осведомеността и за комуникация, като същевременно укрепва на равнището на ЕС разпространението на резултатите и на примерите за добри практики. Добрите практики помагат на други държави членки да предприемат мерки, доказали своята ефикасност.
2020/0132 (NLE)
Предложение за
ПРЕПОРЪКА НА СЪВЕТА
относно мост към работни места — укрепване на гаранцията за младежта,
и
за замяна на Препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта
СЪВЕТЪТ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ,
като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 292 във връзка с член 149 от него,
като взе предвид предложението на Европейската комисия,
като има предвид, че:
(1)През ноември 2017 г. Европейският парламент, Съветът и Комисията обявиха европейския стълб на социалните права, в който се определят 20 принципа и права в подкрепа на изграждането на добре функциониращи и справедливи пазари на труда и социални системи. В него се определя правото на справедливо и равно третиране по отношение на условията на труд, достъпа до социална закрила и обучение. В него също се посочва, че изпитателните срокове следва да бъдат с разумна продължителност, и се забранява злоупотребата с нетипични договори. Принцип 4 „активна подкрепа за заетостта“ гласи, че „младите хора имат право на продължаващо образование, чиракуване, стаж или добро предложение за работа в рамките на 4 месеца, след като останат без работа или напуснат образователната система“.
(2)В насоките за политиките по заетостта на държавите членки, приети от Съвета в неговото Решение 2019/1181 от 8 юли 2019 г. 38 , и по-специално в насока 6, държавите членки се призовават да продължат да предприемат действия във връзка с младежката безработица и проблема с младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEET), чрез предотвратяване на преждевременното напускане на училище и структурното подобрение на прехода от училище към работа, включително чрез пълното прилагане на гаранцията за младежта.
(3)В препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене 39 се излагат редът и принципите за валидирането на неформалното и самостоятелното учене, които да дават на всяко лице възможността да валидира своите знания, умения и компетентности, които е придобило чрез неформално и самостоятелно учене, и да получи пълна или, където е приложимо, частична квалификация.
(4)В Препоръката на Съвета от 19 декември 2016 г. относно повишаване на уменията: нови възможности за възрастните 40 се препоръчва на възрастните с ограничени умения, знания и компетентности да се предостави възможност, в съответствие с техните индивидуални потребности, да придобият минимално ниво на езикова и математическа грамотност и на цифрова компетентност; и/или да придобият по-широк набор от умения, знания и компетентности.
(5)В Препоръката на Съвета от 22 май 2018 г. относно ключовите компетентности за учене през целия живот 41 държавите членки се призовават да подкрепят развитието на основни умения в областта на цифровите технологии и да повишават и подобряват равнището на цифровите умения във всички сегменти на населението.
(6)Препоръката на Съвета от 10 март 2014 г. относно рамка за качество на стажовете 42 предлага насоки относно предоставянето на качествени стажове и включва качествени елементи, които се отнасят по-специално до учебното съдържание, условията на труд и прозрачността по отношение на финансовите условия и практиките за наемане на работа.
(7)В Препоръката на Съвета от 15 март 2018 г. относно Европейска рамка за качествено и ефективно чиракуване 43 се определят 14 основни критерия, които държавите членки и заинтересованите страни следва да използват за разработване на качествено и ефективно чиракуване, за да се гарантира както придобиването на умения, свързани с работата, така и личностното развитие на чираците.
(8)Регламент (ЕС) 2019/1700 на Европейския парламент и на Съвета от 10 октомври 2019 г. 44 осигурява обща рамка за седем набора от данни, които преди това не са били свързани помежду си, сред които наблюдението на работната сила в ЕС. Интегрираната европейска социална статистика (IESS) дава по-подробни сравнителни данни на равнище ЕС, което ще даде възможност за по-добро разбиране на прехода на младите хора от училище към работа и на тяхното обучение и професионален опит, но също така и на особеностите на индивидуалния им опит.
(9)В заключенията си от 15 декември 2016 г. Европейският съвет призовава за продължаване на гаранцията за младежта. В заключенията си от 15 юни 2017 г. Съветът потвърждава отново, че справянето с младежката безработица и липсата на икономическа активност продължава да бъде политически приоритет, счита, че гаранцията за младежта и инициативата за младежка заетост са дали силен стимул за структурни реформи и иновации в политиката и подчертава, че достигането до младите хора, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEET), изисква силни и постоянни усилия от страна на националните органи и междусекторно сътрудничество.
(10)В своята резолюция от 18 януари 2018 г. относно изпълнението на инициативата за младежка заетост в държавите членки Европейският парламент призовава държавите членки да създадат подходящи и съобразени с нуждите стратегии за достигане до всички млади хора от групата на NEET и да възприемат интегриран подход с цел предоставянето на достъп до по-индивидуализирана помощ и услуги за подкрепа на младите хора, изправени пред множество пречки. Европейският парламент подчертава необходимостта от подобряване на качеството на предложенията в рамките на инициативата за младежка заетост и гаранцията за младежта и призовава за бъдещо обсъждане относно допустимата възрастова група.
(11)Европейският зелен пакт 45 е новата стратегия за растеж на ЕС, която има за цел превръщането на ЕС в справедливо и проспериращо общество с модерна, ресурсно ефективна и конкурентоспособна икономика, в която през 2050 г. няма да има нетни емисии на парникови газове и икономическият растеж не зависи от използването на ресурси.
(12)Европейската комисия представи предложение за обширен план за възстановяване на Европа и инструмента Next Generation EU, за чието изпълнение ще бъде мобилизиран пълният потенциал на бюджета на ЕС. С тях ще се подпомогне възстановяването от неблагоприятните социално-икономически последици от пандемията от COVID-19, като се задвижи възстановяването на Европа ведно със защитата и създаването на работни места 46 . Тези ресурси ще бъдат от решаващо значение, за да се подкрепят, наред с другото, краткосрочните мерки в подкрепа на заетостта, включително младежката заетост, както и инвестициите в дългосрочни политически реформи, свързани с пазара на труда, социалните системи и системите на образование и обучение.
(13)През 2013 г., по време на предходната икономическа рецесия, равнището на младежката безработица (15—24 г.) беше 24,4 % в ЕС и над 50 % в някои държави членки, като в групата на NEET попадаха 6,5 милиона младежи на възраст 15—24 г. В отговор на това през април 2013 г. беше приета Препоръката на Съвета за създаване на гаранция за младежта 47 — важна координирана активна намеса в политиката в областта на пазара на труда на равнище ЕС.
(14)Пандемията от COVID-19 тласна ЕС в безпрецедентна икономическа рецесия, която вероятно ще доведе до драматично висока младежка безработица и дял на неработещите, неучещите и необучаващите се млади хора. Очаква се икономиката на ЕС да се свие със 7,4 % през 2020 г., най-дълбоката рецесия в нейната история, и младите хора, които вече се намират в несигурно положение на пазара на труда, ще бъдат най-засегнати, а за лицата, които навлизат на пазара на труда в този период, ще е по-трудно да намерят първата си работа. Поради това е необходимо гаранцията за младежта да се укрепи в контекста на настоящата криза.
(15)Младите хора могат да срещнат трудности на пазара на труда поради факта, че се намират в преходен период в живота си, както и поради ограничения си или липсващ професионален опит. Както показват предишните рецесии, младите хора са по-силно засегнати в сравнение с по-възрастните и по-опитните работници. По време на предходната криза безработицата сред младите хора се увеличи от 16,0 % през 2008 г. до най-високата си стойност от 24,4 % през 2013 г. Също така е по-вероятно младите жени да станат неактивни поради отговорности за полагане на грижи (тези, които се грижат за деца или зависими възрастни, както и тези, които имат други лични или семейни отговорности). Отговорностите за полагане на грижи като причина за икономическа неактивност са над пет пъти по-често срещани сред младите жени, отколкото сред младите мъже. Това може да доведе до увеличаване на разликата в заетостта между жените и мъжете, която да има трайни последици през живота на жените.
(16)Младежката безработица и неактивност могат да доведат до трайни белези, като например повишен риск от безработица в бъдеще, намалени равнища на бъдещите доходи, загуба на човешки капитал и предаване на бедността между поколенията. Те водят до индивидуални трудности и до преки и непреки разходи за обществото като цяло. Те също така допринасят за регионалните неравенства, като младите хора например не са в състояние да си осигурят устойчива интеграция на пазара на труда в селските или отдалечените райони и се опитват да намерят възможности за реализация другаде.
(17)Текущите промени, като автоматизацията и цифровизацията на производството и услугите, продължават да преобразяват света на труда. На младите хора се пада непропорционално голям дял при нестандартните работни места, като например работа чрез платформа или работа по отделни заявки, за които може да не се прилага адекватна социална закрила. Младите хора са изложени на по-висок риск от останалите да загубят работата си заради автоматизация, тъй като позициите в началото на кариерата обикновено имат по-голям дял на автоматизация. Същевременно цифровите технологии създават нови работни места и увеличават търсенето на умения, необходими за цифровата трансформация в много сектори на икономиката.
(18)Инвестирането сега в човешкия капитал на младите европейци ще помогне на социалните пазарни икономики на Европа да се подготвят за бъдещето, така че да се вземат предвид демографските промени, като в същото време напълно се интегрират реалността на цифровата ера и растежът на работните места в зелената икономика. Съюзът ще може в пълна степен да се ползва от наличието на активна и квалифицирана работна сила с новаторско мислене, като същевременно ще се избегнат извънредно високите разходи, свързани с отпадането на младите хора от сферите на заетостта, образованието и обучението.
(19)Една укрепена гаранция за младежта може да допринесе за създаването на младежка заетост в процеса на възстановяване от негативното икономическо въздействие на пандемията, както и да способства за използване на възможностите, произтичащи от цифровия и зеления преход. Тя може да спомогне за намаляване на продължаващите трайни белези от резкия икономически спад, като насърчава фирмите да наемат безработни младежи и като предоставя обучение, което улеснява намирането на съответствие между безработните и неактивните младежи и свободните работни места.
(20)Една укрепена гаранция за младежта следва да гарантира, че всички млади хора получават добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца, след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование. За да се постигне тази амбиция, гаранцията следва да осигури на младите хора път към стабилна интеграция на пазара на труда във времена на криза и да достигне до по-голям брой младежи, които да активизира, независимо от техния личен профил, като гарантира, че нито един от тях не е изоставен. Гаранцията следва да подкрепя младите хора в придобиването на професионален опит и развиването на нужните умения за един променящ се свят на труда, по-специално уменията, които са от значение за зеления и цифровия преход. Чиракуването играе важна роля в това отношение. Необходимо е да се подобри предлагането и качеството на предложенията за чиракуване, за да се засили тяхната роля във фазата на възстановяване. Чиракуването подготвя младите хора за работни места, за които има голямо търсене, като по този начин им предлага път към стабилна интеграция на пазара на труда също и на местно равнище.
(21)В препоръката на Съвета от 2013 г. за създаване на гаранция за младежта държавите членки се ангажираха да гарантират, че всички млади хора на възраст под 25 години получават добро предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца, след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование. С разширяването на възрастовата група, за да се включат младите хора на възраст между 25 и 29 години, се отчита, че преходът от училище към работа и устойчивата пазарна интеграция отнемат повече време поради променящото се естество на работата и търсените умения, и се признава, че по време на икономическия спад, дължащ се на пандемията от COVID-19, по-голям дял от младежите на възраст между 25 и 29 години ще станат безработни и ще се нуждаят от подкрепа. Това разширяване също така е в съответствие с мерките и програмите, свързани с младежта, на държавите членки, които обикновено са достъпни за млади хора между 15 и 29 години.
(22)Групата на лицата, които не участват в никаква форма на заетост, образование или обучение (NEET), е хетерогенна. За някои младежи попадането в групата NEET може да бъде симптом на многобройни и вкоренени проблеми — израз на неравностойно положение, и може да показва дългосрочно откъсване от обществото. Някои млади хора са особено уязвими, например поради недостатъчното си образование или обучение, често ограниченото си социално-осигурително покритие, ограничения достъп до финансови ресурси, несигурни условия на труд или поради дискриминация. За други попадането в групата на NEET е вероятно да е временно, тъй като са изправени пред малки пречки пред навлизането на пазара на труда и нямат присъща уязвимост (напр. висококвалифицирани млади хора или такива със значителен и все още подходящ професионален опит). В една укрепена гаранция за младежта следва да се възприеме подходът, че за някои NEET може да се изисква по-лека намеса в сравнение с по-интензивните, дълги и всеобхватни интервенции, които е вероятно да са необходими за други, по-уязвими NEET, за да се предотврати непропорционално отрицателно въздействие върху уязвимите младежи.
(23)Повече от един на всеки петима млади хора в ЕС не успява да постигне основно ниво на цифрови умения, като за младите хора с ниско образование има над три пъти по-голяма вероятност да не достигнат достатъчно ниво на цифрови умения в сравнение с младежите с по-високо образование 48 . Възстановяването от кризата, свързана с COVID-19, ускори цифровия преход, което превърна недостигът на цифрови умения в ключов фактор за пригодността за заетост на младите хора и тяхната способност да се възползват от възможностите, произтичащи от този преход. Целенасоченото повишаване на уменията помага на младите хора да отговорят на нарастващото търсене на цифрови умения.
(24)Укрепената гаранция за младежта следва да включва подготвително обучение по време на първия етап — преди да се приеме предложение — свързано със специфични области на умения, като например цифрови или зелени умения. Това практическо обучение може да бъде стъпало към пълен курс на професионално обучение, докосване до сферата на труда или да допълва съществуващо образование или трудов опит преди началото на дейността по предложението от гаранцията за младежта. Краткосрочният и неформален характер на това подготвително обучение, което не следва да удължава продължителността на четиримесечния подготвителен етап, го отличава от самото предложение.
(25)Ефективната координация и партньорствата във всички области на политиката (заетост, образование, работа с младежта, социални въпроси и др.) са от първостепенно значение за стимулирането на качествена заетост и на по-добри възможности за обучение и образование, чиракуване и стажове. Интегрираните услуги (например обслужването на едно гише или други модели) предлагат по-лесен достъп до услуги и социални обезщетения и могат по-лесно да предоставят адаптирани и гъвкави решения за младите хора с многоизмерни проблеми, с които в по-голяма степен се откликва на нуждите им. Интегрираните услуги изискват промяна в работната култура, като поставят младите хора в центъра на мерките и разрушават административната рутина.
(26)Укрепената гаранция за младежта следва да се прилага посредством схема от мерки за подкрепа и следва да бъде съобразена с условията на национално, регионално и местно равнище. Тези схеми следва да отчитат различията между държавите членки по отношение на равнищата на младежката безработица и неактивност, институционалната структура и капацитета на различните участници на пазара на труда. Те следва да отчитат и различните условия по отношение на публичните бюджетите и финансовите ограничения при разпределението на финансовите средства и да бъдат постоянно наблюдавани и подобрявани.
(27)Мерките за подкрепа могат да бъдат финансирани от фондовете на Съюза. Инициативата за младежка заетост за периода 2014—2020 г. (с принос от ЕС на обща стойност близо 9 милиарда евро), заедно с допълнителните инвестиции от Европейския социален фонд, бе ключов финансов ресурс на ЕС в подкрепа на прилагането на гаранцията за младежта. Механизмът за възстановяване и устойчивост и REACT-EU, които са част от Плана за възстановяване за Европа и инструмента Next Generation EU, ще осигурят допълнително финансиране от ЕС за мерки за младежка заетост. Тези усилия ще бъдат допълнени през финансовия период 2021—27 г. от Европейския социален фонд плюс, който ще подкрепя пълния набор от мерки за заетост, образование и обучение в рамките на укрепената гаранция за младежта.
ПРЕПОРЪЧВА НА ДЪРЖАВИТЕ ЧЛЕНКИ:
(1)Да гарантират, че всички млади хора на възраст под 30 години получават качествено предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на четири месеца, след като останат без работа или напуснат системата на формалното образование, в съответствие с принцип 4 на Европейския стълб на социалните права.
Началната точка за отправяне на предложение към млад човек по гаранцията за младежта следва да бъде регистрацията при доставчик на услуги по гаранцията за младежта.
Схемите по гаранцията за младежта следва да се основават на следните насоки, които са структурирани около четири етапа (набелязване, информационни дейности, подготовка и предложение), и да се организират в съответствие с условията на национално, регионално и местно равнище, като се отчитат половата принадлежност и многообразието на младите хора, към които са насочени мерките:
Набелязване
Определяне на целевата група, наличните услуги и потребностите от умения
(2)укрепване на системите за набелязване, за да се даде възможност за по-задълбочено разбиране на многообразието на групата NEET, включително на временно попадналите в NEET младежи, които са неблагоприятно засегнати от икономическата рецесия, както и на дългосрочните NEET, които могат да принадлежат към уязвими групи;
(3)набелязване на услугите, които са на разположение за различни нужди от подкрепа, като същевременно се използват прогнози за уменията на местно равнище (например извлечени от големите информационни масиви за пазара на труда), за да се определят търсените на пазара на труда умения, като се обръща специално внимание на специфичните особености на регионалния пазар на труда и на пречките, пред които са изправени младите хора, живеещи в селски, отдалечени или необлагодетелствани градски райони;
Осигуряване възможности за превенция чрез системи за проследяване и ранно предупреждение
(4)укрепване на системите за ранно предупреждение и възможностите за проследяване, за да установят лицата, за които съществува риск да попаднат в групата на NEET, като същевременно се допринася за предотвратяване на преждевременното напускане на системата на образование и обучение (напр. чрез по-гъвкави модели за учене и повече учене в процеса на работа), в сътрудничество със сектора на образованието, родителите и местните общности и с включването на политиката за младежта, социалните служби и службите по заетостта;
Информационни дейности
Повишаване на осведомеността и насочване на комуникацията
(5)приемане на съвременни, удобни за младите хора и местни информационни канали за дейности за повишаване на осведомеността както сред временните, така и сред по-дългосрочно попадащите в групата на NEET младежи , като се използват онлайн и офлайн възможности и същевременно се гарантира участието на младите хора и местните младежки организации;
(6)използване на разпознаваем визуален стил за всички комуникации, основан, когато е уместно, на насоките, предоставени от Комисията, като същевременно се осигури достъпна и лесно разбираема информация за всички налични видове подкрепа, например чрез единен уеб портал на езика (езиците) на държавата;
По-добро достигане на уязвимите групи
(7)засилване на акцента върху по-дългосрочно попадащите в групата на NEET (напр. тези, които принадлежат към уязвими групи, включително лицата с увреждания), като се използват специално обучени медиатори и допълващи стратегии, като например работа с младежта, млади „посланици“ и сътрудничество с партньори, които са в контакт с (конкретни групи) млади хора. За тези, които се най-трудни за достигане — проучване на възможностите за координиране с предоставянето на обезщетения, както и използването на мобилни екипи;
Подготовка
Използване на инструменти за профилиране с цел изработване на индивидуализирани планове за действие
(8)подобряване на инструментите и практиките за профилиране и скрининг, за да могат предлаганите решения да отговорят на потребностите, чрез възприемане на многостранен подход за профилиране и скрининг, съобразен с равенството между половете, който взема предвид предпочитанията и мотивацията на младите хора, пречките, пред които са изправени, и евентуално неравностойно положение, в това число причините да бъдат безработни или неактивни;
(9)гарантиране, че доставчиците на услуги по гаранцията за младежта разполагат с необходимия персонал, включително специално обучен персонал за работа със и подобряване на инструментите за профилиране и скрининг, както и за разработване на индивидуализирани планове за действие, при които се отчитат личните потребности и ориентираните към отделния човек ответни действия;
Съветване, насоки и наставничество
(10)активизиране на подготвителния етап с ориентирани към съответното лице услуги по съветване, предоставяне на насоки и наставничество, извършвани от обучени консултанти. Тези услуги трябва да отговарят на потребностите на съответното лице и да вземат предвид предубежденията по отношение на пола и други форми на дискриминация. Подготовка на лицата от групата на NEET за променящото се естество на работата, било то чрез съвети за професионално развитие или подкрепа за предприемачеството, като същевременно се предоставя индивидуална и мотивационна подкрепа, застъпничество и/или партньорска подкрепа за по-дългосрочно попадащите в групата на NEET младежи;
(11)предоставяне на възможност за по-цялостен подход към съветването, насочването и наставничеството, като младите хора препращат към партньори (напр. институции за образование и обучение, социални партньори, младежки организации, както и организации за подкрепа на работата с младежта и социалните служби), които могат да им помогнат да преодолеят други пречки пред заетостта;
Повишаване на уменията в областта на цифровите технологии с подготвително обучение
(12)оценка на цифровите умения на всички регистрирали се по гаранцията за младежта NEET, като се използват Европейската рамка за цифрова компетентност (DigComp) и наличните инструменти за (само)оценка и като се гарантира, че въз основа на установените пропуски на всички млади хора се предлага специално подготвително обучение за подобряване на цифровите им умения;
(13)осигуряване на валидирането и признаването на учебните резултати (неформални, самостоятелни) от подготвителното обучение, като се използват механизми за валидиране от системите за образование и обучение, съществуващи инструменти, като например Europass, както и микроквалификации, за да се даде възможност за възприемане на по-модулен подход за натрупване на учебни резултати;
Оценяване, подобряване и валидиране на други важни умения
(14)гарантиране, че подготвителният етап улеснява повишаването на квалификацията и преквалификацията, насочени към придобиване на „зелени“ умения, предприемачески умения и умения за управление на кариерата, като се използват съществуващите рамки за компетентност, инструменти за (само)оценка и инструменти за валидиране, за да се помогне на младите хора да се възползват от възможностите в разрастващите се сектори и за да се подготвят те за потребностите на променящия се пазар на труда;
Предложение
Ефикасност на стимулите за заетост и за започване на стопанска дейност по време на икономическата рецесия
(15)използване на целенасочени и добре замислени стимули за заетост — като например субсидии за заплати, бонуси за наемане на работа, намаляване на социалноосигурителните вноски, данъчни кредити или помощи за инвалидност — и стимули за започване на стопанска дейност за създаване на добри възможности за устойчива интеграция на младите хора на пазара на труда;
Привеждане на предложението в съответствие със съществуващите стандарти, за да се гарантират качество и равнопоставеност
(16)хармонизиране на предложенията със съответните принципи на Европейския стълб на социалните права, като се гарантира правото на справедливо и равно третиране по отношение на условията на труд, достъп до социална закрила и обучение, разумна продължителност на изпитателните срокове и забрана на злоупотребата с нетипични договори;
(17)улесняване на завръщането на младите хора към образование и обучение чрез разнообразяване на предлаганите възможности за продължаване на образованието (напр. гъвкави модели за обучение, учене в процеса на работа, програми за преход и програми за втори шанс), като се гарантира валидирането на неформалното и самостоятелното учене;
(18)засилване на подкрепата за чиракуването и гарантиране, че предложенията съответстват на минималните стандарти, определени в Европейската рамка за качествено и ефективно чиракуване;
(19)гарантиране, че предложенията за стажове съответстват на минималните стандарти, определени в рамката за качество на стажовете;
Осигуряване на подпомагане след започване на дейност по отправено предложение и получаване на обратна информация
(20)увеличаване на подпомагането след започване на дейност по отправено предложение с цел адаптиране на индивидуализираните планове за действие, когато е необходимо, като се използва възможността за получаване на обратна информация след започването на дейност по предложението, за да се гарантира, че е предоставено качествено предложение;
Междусекторни благоприятстващи фактори
Мобилизиране на партньорства
(21)укрепване на партньорствата на всички нива на управление между доставчиците на услуги по гаранцията за младежта и съответните заинтересовани страни, като работодатели, институциите за образование и обучение, социални партньори, служби за работа с младежта, доставчици на дейности за солидарност и гражданска дейност, младежки организации и други организации на гражданското общество; формализиране на протоколи за сътрудничество между доставчиците на услуги по гаранцията за младежта и други социални услуги (напр. услуги за грижи за деца, здравеопазване, социално жилищно настаняване, достъпност);
(22)насърчаване на по-нататъшното разработване на модели на интегрирани услуги, като например обслужване на едно гише, съвместни екипи за управление на досиетата или мултидисциплинарни екипи, които укрепват партньорствата и дават възможност за създаване на единно звено за контакт за младите хора;
Подобряване на събирането на данни и мониторинга на схемите
(23)увеличаване на усилията за обогатяване на данните от последващото проследяване чрез укрепване на системите, които позволяват проследяване на младите хора след приемане на предложението, както и след неговото приключване, с цел да се наблюдава дългосрочното, устойчиво интегриране на пазара на труда;
(24)насърчаване, при спазване на правилата за защита на данните, на по-широкия обмен на данни за проследяване, профилиране и последващо проследяване между партньорите по гаранцията за младежта с цел подобряване качеството на подкрепата, което е от особено значение за успеха на интервенциите, насочени към уязвими незаети с работа, учене или обучение лица;
Пълно и оптимално използване на средствата
(25)заделяне на достатъчно национални ресурси за изпълнението на мерките на политиката, предложени от укрепената гаранция за младежта, като се гарантира, че те са добре насочени към индивидуалните потребности на всеки млад човек;
(26)пълноценно и оптимално използване на съществуващите инструменти на ЕС в рамките на политиката на сближаване, особено на инициативата за младежка заетост, ЕСФ и ЕФРР (2014—2020 г.), и мобилизиране на значителен дял от допълнителните средства, предоставени в рамките на REACT-EU, както и ЕСФ+ и ЕФРР (2021—2027 г.), за подкрепа на младежката заетост, предотвратяване на безработицата и неактивността сред младите хора и за провеждане на съответните реформи на политиката;
(27)използване на пълния потенциал на допълването на националните усилия за финансиране с други източници на финансиране от ЕС, които биха могли да допринесат за изпълнението на укрепената гаранция за младежта, по-специално Механизма за възстановяване и устойчивост, ЕЗФРСР, InvestEU, ФУМИ, програмата „Еразъм +“ и Инструмента за техническа подкрепа;
ПРИВЕТСТВА НАМЕРЕНИЕТО НА КОМИСИЯТА:
Подобряване на събирането на данни и мониторинга на схемите
(28)да продължи да подкрепя количествения мониторинг на схемите по гаранцията за младежта въз основа на общоприетата рамка от показатели, като предлага, когато е целесъобразно, корекции с оглед на настоящата препоръка на Съвета;
(29)да подобри, от 2022 г. нататък, степента на подробно оценяване на целевата група на NEET, като се възползва от подобренията в наблюдението на работната сила в ЕС, постигнати в резултат на Регламент (ЕС) 2019/1700;
Наблюдение на изпълнението
(30)да наблюдава прилагането на схемите по гаранцията за младежта в съответствие с настоящата препоръка чрез многостранното наблюдение, осъществявано от Комитета по заетостта в рамките на европейския семестър;
(31)да си сътрудничи редовно с държавите членки в контекста на европейския семестър, за да се гарантира наблюдение на непрекъснати национални инвестиции в политики и програми за младежка заетост; да отправя, когато е целесъобразно, специфични за всяка държава препоръки към държавите членки;
(32)да докладва редовно на Комитета по заетостта относно развитията, свързани с прилагането и резултатите от схемите по гаранцията за младежта;
Повишаване на осведомеността и насочване на комуникацията
(33)да засили подкрепата за усилията на държавите членки за повишаване на осведомеността и за комуникация, както и да засили разпространението на резултатите и примерите за добри практики между държавите членки.
Препоръката на Съвета от 22 април 2013 г. за създаване на гаранция за младежта се заменя.
Съставено в Брюксел на […] година.
За Съвета
Председател